Адам и Ева е трябвало да ядат само от Дървото на живота. Но защо тогава е било посадено и друго Дърво, което променя съзнанието и сгъстява човека, повежда го към земята и го материализира?

Знае се, че Бог не прави нищо случайно, защото самият Той е замисълът. И злото е създадено от този замисъл, дяволът също. Що е дяволът? Учителят казва: Онази силна воля на Бога, онази част, която се справя със злата воля на човека. — Значи докато човекът има зла воля, винаги дяволът ще е там наблизо, т.е. Бог ще изпраща дявола и ще коригира.

Къде е бил раят? Отвъд земята, отвъд злото. Той е бил едно ефирно състояние, състояние на чистото съзнание, състояние на висшето съзнание, висшия ефир. След време когато ще говорим за първата и втората раса, ще разберем по-дълбоко как те са живели и какво са правили.

Нашето висше съзнание, нашето духовно тяло е било нашата истинска земя. Изгубването на това висше съзнание, на това безсмъртно духовно тяло е всъщност изгубване на рая. Това е изгубеният рай. Тази уплътнената, сгъстената земя, тази тежка и груба земя не е истинската земя.

Истинската земя е ефирна и духовна, лека и светеща. В тази ефирна област нашето тяло не е било такова тежко, плътно и непроницаемо, т.е. невъзприемчиво за Бога и за Неговите слова-влияния. С чисто духовното си тяло човекът е живеел в рая, в ефира и е можел да живее вечно, защото тогава духовното тяло е било без зло в себе си. Без зло означава без смърт, защото то е духовно тяло, а не психично, упадъчно.

В това висше духовно тяло е нямало нито страдания, нито болести, нито смърт. Липсвало е злото и затова това е бил рай. Този рай и сега съществува, но е скрит от злото. Той засега е невидим и се намира в тънката област на духовната материя, в ефира.

Раят е бил материален, но духовно-материален; не физично, а духовно-материален, т.е. ефирно-материален, а не земно. И тогава в тази ефирна област се е намирало и другото Дърво, Дървото на живота — Любовта, изначалният етер, най-чистата първична храна, с която тогава са се хранили петото и шестото тяло, т.е. душата и духът.

Дървото на живота не е дърво в буквален смисъл, във външния и груб смисъл. То е поток, пречистият поток, идващ от самия Бог. Това е Любовта, или казано по друг начин — чистата, течаща същност на Бога, поток, наречен още живата манна, еликсирът на живота, еликсирът за духовното тяло, което по него време е съхранявало в себе си светлина и чистота.

Дървото за познаване на доброто и злото е също поток, но друг поток, който е бил скрит в рая: черен, въвличащ поток. Според Кабала земята има седем състояния, от първата чакра до седмата; от нисшата земя, т.е. външното тяло, физическото, грубото, мрачното, до седмата земя, чистата светеща материя, висшата изначално чиста земя, напълно освободена от всяко зло.

Дървото за познанието обладава привързващи свойства към материята, то завлича. И първите хора, които го вкусили, не могли да издържат на неговата сила, която видоизменя съзнанието. Т.е. много дълго време трябвало да се хранят с Дървото на живота, докато постигнат неизменна любов. Тогава щяха да се раждат богове, синове Божии и т.н., каквато е била и целта. Разбира се, след време пак ще стане така. Значи те е трябвало да ядат от Дървото на живота, ако искаха да се развиват и те щяха тогава да умеят да се хранят с това Дърво. И тогава щяха да постигнат същественото, великата и неизменна любов към Бога. Защото според Учителя още тогава е имало такива същества, които са яли от Дървото за познанието на доброто и злото, от черния поток, но не са пропаднали, защото тяхната любов е била по-силна от черния поток и съзнанието им не се променило в земно. Те са яли и са го преодолели. Казано по друг начин: на Адам и Ева им трябвало развитие и пълно единство с Бога и тогава нямаше да се случи това, което е наречено светът. Но те сега ще се развиват в света, но по трудния начин, за разлика от другите същества.

И така, Адам и Ева ядоха от това Дърво, от този поток и измениха материята на собствените си тела. И те станаха от ефирни, от духовни, станаха така наречени човеци, хора и сега много от тези хора вярват, че са хора. В началото те са били сътворени безсмъртни, а при развитието си е трябвало да станат, забележете, Учителят казва, съвършени, т.е. при правилно развитие от безсмъртни да станат съвършени. Казано по друг начин, напълно единни с Любовта, с Бога. И тогава щяха да имат власт и да се избавят от черния поток, от другото Дърво, което носи смърт и за което Бог им беше казал: Не яжте от това Дърво, т.е. не слизайте надолу.

Падайки надолу, Адам и Ева умрели за своето висше съзнание, за своето изначално, лъчезарно и светещо състояние и започнали да живеят в другия поток, в тежки, странни и мрачни състояния, в тъмни състояния, защото били въвлечени в тежките слоеве на материята. Така те напуснали Дървото на живота, ефирното царство, където състоянието е леко, светло, радостно, приятно; лекота, няма бреме. Те напуснали първата си земя, лекото си духовно тяло. Те напуснали райското си състояние, в което живели преди.

Дървото на познанието е поток, който се сгъстява и обременява, а Дървото на живота е чист поток, лек, ефирен, разтварящ, успокояващ и светещ.

Ще видим арамейския смисъл.

Думата рехем е с много дълбоко значение. Тя е подобна на думата лахма.

И така, рехем на арамейски, т.е. любов, означава дълбокото тайно място, т.е. Източникът. А лахма, преведено външно като “хлябът наш насъщний”, означава разбиране, което те храни цялостно, напълно.

Според арамейския език рехем е мелта, т.е. дума, съвършена дума, правилната дума. А тази свещена и правилна дума осигурява врата, тя отключва реалностите. Така тази дума означава още правилно отношение към шерара, за което говорихме преди, т.е. правилно отношение към Истината. Защото любовта, истинската любов има един единствен стремеж — към Истината и разбира се — към Мъдростта.

Думата шерара на езика на Христос, на арамейския език, друга велика дума, означава: истината е това, което създава свободата. Истината е това, което създава още две неща, много точно казани, в това е силата на древните езици: истината е това, което създава правилността и развитието. Освен това шерара, т.е. истината, е това, което е силно и енергийно могъщо. Следващият път ще имаме лекция специално за истината.

Но да се върна на рехем: любовта е способност, която определя вътрешната реалност, вътрешното възприемане на Бога. Ако твоята рехем, т.е. ако твоята любов, е насочена към АЙ, т.е. към самия Бог изцяло, това е вече решението. Казано по друг начин: ако в тебе влезе Бог, ти ще преодолееш света. Ти ще преодолееш цялото зло, става въпрос за злото в себе си. Ние нямаме задача да оправяме злото в света и да го изкореняваме, то си има мисия. Имаме задача да се справим със злото в себе си. Аз съм казвал: най-малкото зло вътре в човека означава, че той е свързан със смъртта. Това зло може да е микроскопично, всеки трябва да го огледа; щом го има в тебе, ти си вързан за смъртта.

Казвам: Действията са вторични. Първичното е да имаш любов към Бога. Тогава тази любов сама по себе си се превръща в Божие действие. Т.е. посветеният може нищо да не прави, може и да прави нещо; фактът, че присъства в света, това е истинско добро. Обикновеният човек може да прави колкото си иска добрини, без значение е. Всъщност той не може да прави добрини, както ви казах и преди, той прави услуги и т.н.

И така, рехем, любовта, дълбокото в нас тайно място означава, че дълбоко навътре в нас няма свят, няма космос, няма светове. Дълбоко навътре в нас е само Бог и ние трябва да направим този пробив, да минем през себе си и да стигнем до това място, дълбокото тайно място — рехем. Животът в света е търсене на нещо изгубено и това изгубено е именно дълбокото тайно място, там е именно Бог, наречено още Царството Божие.

Любов към Бога е върховният закон. Любовта към Бога ще формира постепенно истинския човек, което е друго название на третия бряг на реката. А тези, които обичат нещо друго, то си е за тяхна сметка. Щом обичат нещо друго повече извън Бога, то си е тяхно решение, тяхна част.

Когато познаем Бога, се случва духовността, а когато духовността се случи, тогава се случва и всичко друго. Бог е велика Пралюбов, отвъд богове, земя и небе. Разбира се, боговете се събират да я проучват, но тази Пралюбов си остава тайна, дълбокото и тайно място, рехем на арамейски. Бог е създал боговете със своята любов, а демоните със своята сянка.

С Бог ни свързват дълбоки, специални и интимни отношения и затова най-важното нещо в живота е да спечелим Бог на своя страна. Но за да познаем Бога, трябва да заживеем в истинската си същност.

Учителят казва: Адам не беше още готов за съвместен живот с Бога, защото изискванията на великата любов са много високи. Затова именно се яви Изкусителят, който е част от Бога. И той стана причина за излизането от рая, т.е. това е просто необходимост. Той започна да им описва красотата на външния свят и ги изпрати във физическата материя. После Учителят казва: Всеки, който прави грях, е силен, а който изправя греха си, е два пъти по-силен (забележете). — Животът седи в двойната сила, двойната, скритата вътрешна сила.

Когато Адам и Ева вкусили от Дървото на познанието, т.е. както казах черния поток, те се сблъскали с прастара сила, за нея друг път ще говоря. С прастара сила, която не били в състояние да управляват, защото нямали в себе си неизменната любов. Неизменната любов е качество на Дървото на живота. Ако Адам и Ева имаха зрялост, която идва от Дървото на живота, тогава те можеха да ядат спокойно, както казах, от другото Дърво и тогава щяха да се раждат духовни същества; не психични, а духовни същества, богове, синове Божии, ангели, а не хора и нещо по-лошо от хора, демони. Щяха да се раждат висши същества, а не падения, но и това си има своя път.

Силата, която се е съдържала в Дървото за познанието, не е била подвластна на Адам и Ева, защото те просто не са владеели себе си и затова съзнанието им се е пречупило. Те паднали и се видоизменили. Духът е станал човек и дори сега трудно е човекът да повярва, че е дух и въобще че има духове. Докато ангелите, които са се хранили само с Дървото на живота, са съхранили единството си с Бога, където няма раздвояване и затова те са устояли.

Що е змията? Макар че друг път ще говорим специално за нея, ще говорим за Луцифер и за Сатана, и за дявола, и за демоните, и за тънките разлики. Ще говорим и за Антихриста, ще говорим с големи подробности тази година така, както говори гносисът, истинските откровения. Между другото само ще ви кажа, че след време когато Бог даде голяма власт на Антихриста, т.е. част от Себе Си, от християнския свят ще оцелее много малко кръгче; всичко друго няма да издържи. Но не само християнският свят, тъй като винаги изискванията на Бога са били много високи. Казвам това, защото и в окултизма има много хора, които се занимават, аз го наричам окултната суета: четат цитати, чудят се какво да практикуват, вместо да изберат Истината на живот и смърт. Има риск, обаче Любовта знае как да те заведе. Любовта, Мъдростта и Истината — това е пътят.

Що е змията? Що е дяволът? Дяволът е само въздействие, а не реалност. Адам и Ева са допуснали злото, а който е допуснал злото, той е изпъдил, забележете, своята интуиция, своето вътрешно ръководство. Както съм ви казвал, интуицията е много особено устроена. Тя не е предчувствие, тя е връзката между духа и душата. Тя е вътрешен орган на духа, а предчувствието е друго пътуване. Предчувствието е пътуване от душата към сърцето, и то зависи, ако сърцето е чисто. Тука е много важно да разберем, че Сатана, или змията, не е враг на Бога. Въобще Бог няма врагове, няма как да е враг. Сатана е враг на човека, враг на още по-точно — нисшия човек, който няма правилна любов към Бога. Сатана е враг на нисшия живот. Сатана е само явяването на злия импулс в човека, а саморазрушението е в приемането. Ако човек приеме, ако човек допусне, той отваря врата. Думата допускане означава да отвориш врата на този импулс, злия импулс.

Раздвояването на човека означава увеличаване силата на змията в човека. Освен това Сатана има особена и скрита мисия. Той е тъмната страна на спасението, друг път ще го обяснявам по-подробно, т.е. там, където Бог не може да помогне, Сатана ще свърши това.

Древният Техути — Тот, древният Хермес казва: Злото е свещена скритост (забележете). Той по принцип е избягвал да говори, но някой път е казвал определени неща. Злото е свещената скритост и това свещеното е скрито в тъмнина, за да не може никой да го види. Чуйте сега какво казва Учителят в книгата „Тихият глас”: Неизповедими са Божиите тайни, те са страшни. Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за да не виждаш нищо. — И така никой няма право да види свещената скритост. Тази свещена скритост трябва да стане скрита в тъмнина и неизразима, защото ако остане явна, според Учителя, това е гибел и за вселената, и за боговете. Затова е скрита. Тука няма да го обяснявам, защото е друга тема.

И така Сатана е тайна способност на самия Бог. Сатана съществува само като идея на Бога, като способност, чрез която съществата се преобразяват. Тъй като религията не може да помогне, науката въобще. Съществата се преобразяват. Така с течение на времето земното ще стане Божествено. Ето част от Божествения план, Божествения замисъл: постепенно земното ще стане Божествено.

В Дървото за познанието е скрита голяма сила, голяма разрушителна сила, която само същества с велика и неизменна любов могат да преодолеят. Тези същества са в единство с Бога, както казах. Само те могат да преодолеят тази горчива сила.

Превръщането на безсмъртното духовно тяло в груба и тежка материя, преданието го нарича падение. Станал е преход от тънката ефирна реалност в тежка и груба материя. Ядейки от Дървото за познанието, Адам и Ева изгубили рая, своя ефир. Те умрели за него и се родили в нисшето съзнание, наречено падналото съзнание, с което сега бродят по земята. Раят е станал затворен. Сега той се охранява от могъщ ангел с меч, т.е. голяма пресичаща сила. Ще го кажа по друг начин: Сам Бог го пази. Той е словото и словото Му е като меч. Този меч е по-остър от всяка друга сила. Това същество, този ангел, който го пази, е в пълно единство с Бога. Разбира се, можеш да минеш през това същество, но ако методът е методът на Учителя, а той е Любов, Мъдрост и Истина. Тогава минаваш през това същество.

И така истинската земя не е тази твърдата, грубата, сгъстената земя, втвърдената, кондензираната земя, на която хората стъпват. Истинската земя, пак казвам, е ефирна и чисто духовна. Тя е тънка земя, наречена в древността рая (Царството Божие е друго нещо), рая, в който сме били. Тази тънка ефирна земя е била началото и в нея Бог е поместил първите хора. Тук в началото те имали светещо, духовно тяло. А това означава, че тук е нямало никаква болест, никакви страдания, никакво бреме, никаква смърт. Просто нямало условия за тях. Тези болести, страдания, смърт и т.н. можели да съществуват само във външно тяло, в едно физическо и смъртно тяло.

Преди съм ви обяснявал разликата между мълчание и тишина.

Търсенето на тишината е търсене на дълбокото място, на дълбокото духовно разбиране. Тишината не е някаква тиха стая, някаква местност в гората или в планината. Тишината е стая в себе си. Значи запомнете: тишината е стая в себе си.

Тишината е вътрешно място. Тишината не принадлежи на манастира. Тя принадлежи на мъдреците. Те са й оставили място в себе си. Разбира се, има три вида тишина, но тука ще говоря за по-външната. Вътре в тишината можем да се опознаем с много висши същества.

Съществената тишина, пак казвам, не е външна. Тя е вътрешна. Тя се явява, когато в мислите и в чувствата няма шум, няма суета, няма свят. Тишината е опасна само за обикновените хора. Защо? Защото тогава ще ги нападнат техните скрити демони, техните собствени скрити демони.

Тишината не е въпрос на това, дали ти говориш, или мълчиш, т.е. не е въпрос на говорене или мълчание. Тя е въпрос на дълбочина. Тя е въпрос вътрешен, въпрос на шестото тяло, въпрос на чистия дух в човека, т.е. който има шесто тяло осъзнато, той има тази дълбочина. Тогава и като говори, и като мълчи, излъчва тишина. А който няма тази дълбочина, и в мълчанието си вдига шум, неговото мълчание е шум. Той може да имитира, но това е шум.

Един индианец, за когото ще говорим по-нататък, казва: Когато чуя думите на човека, аз вече познавам неговата тишина. — Тишината е пълнотата на любовта. Тя е висш духовен живот. Тя означава да си се завърнал в себе си, в дълбокото място. Докато ти си земен, астрален или ментален, ти не можеш да познаеш тази тишина. Защо? Защото тишината е освобождение от всичко повърхностно. Тя е живот в петото и в шестото тяло, т.е. тя е живот във висшата душа и в чистия дух. Докато си повърхностен, ти можеш само да си я въобразяваш. Ти можеш само да се уединяваш чрез въображението си.

За да създадеш тази тишина в себе си, е необходима дълбочина, висш живот, скрит от погледа на света; просто светът да не разбере с какво се занимаваш. В тишината всяко зло умира. Тук то не може да преследва човека. В тишината човекът е неуловим, защото тази тишина е несътвореност. Тук човек е неуловим, защото е намерил собствената си дълбочина и най-вече шестото тяло.

Когато човек е познал шестото тяло, той е заживял в древното безвремие. В един по-дълбок смисъл тишината е и отвъд времето, и отвъд вечността.

Ще бъде цикъл от лекции.

За Бездната не може да се каже дори, че тя е непознаваема, и дори, че тя е неизречена. Но се налага да говорим за нея, за да разберем по-добре постепенно вечността.

За Бездната, макар че част от Нея е слязла в Бога, не може да се каже, че тя е Бог. Тя е абсолютно безименна. Бездната само е откъснала от Прасъщността си една частица и я е пуснала в движение, вътрешно несътворено движение, наречено по-късно Първото същество, тъй като е нямало имена и още по-късно наречено Бог. Така и Бог по-късно е откъснал по подобие на Бездната частица, също несътворена и съкровена, наречена по-късно Синът, Чистото Слово и по-късно наречена Христос. Тази година ще имаме някои гностични лекции за това изключително същество, наречено Третото същество или Христос.

Всяко нещо, което е откъснато с голяма любов, говорим за абсолютно чиста Божествена любов, има способност да расте в неведомото, в безпределността. Бездната е споделила нещо от себе си с Бога и също Бог е споделил нещо подобно с Христос. Първото същество, наречено по-късно Бог, е създадено от прасветлина — не от светлина — наречена сияние. Има разлика между сияние и светлина. Светлината може да потъмнява, сиянието никога.

Второто същество Луцифер е създадено от огън и светлина.

Третото същество Христос е създадено от пламък и светлина (Василид). И всички ние идваме от Бездната, която никога не е била родена. Тя просто е била, няма никакво раждане там. Има излизане навън, на Бог, на светове, на богове, но всичко е било там. Понеже Бездната е абсолютно непознаваема, тя е създала Първото същество Бог, същността, а същността е създала по-късно реалност, Второто същество и Третото същество, създала е също и богове, създала е също и вселената. Старците са друго тайно несътворение. Те са друг въпрос, за тях друг път ще говорим.

Първото същество Бог никога не е падало. При Второто същество реалността е слязла надолу и енергията се е превърнала в материя. Третото същество, скритата реалност, никога не е падало и затова е слязло да покаже що е любов към Бога, да покаже правилното отношение, да покаже пътя.

Що е Бездната? Тя е безосновното, това, което е без основа. То е само по себе си. Бездната е това, което не се нуждае от нищо друго. Бог е явление на Бездната. Преди време ви обясних, ако си спомняте и с подробности според Василид, как Бездната е създала Бога. Бог е явление на Бездната. Той е воля, условно казано, на Бездната. Тази Прадревна воля е породила всичко, но тя си остава пак скрита и абсолютно непознаваема. Според Василид, който е отишъл много надалеч, дори и Бог не знае Своя произход, но друг път ще говорим за него. Тя, Бездната, само малко се е разгърнала, открехнала е вратата.

Тази Бездна е самопородила Бог из Себе Си. Изявила е, според Василид, странно стремление — да поражда част от самата Себе Си. И така тя е породила Бога. Тази Бездна е излязла от Себе Си навън, много странно стремление, за да може всички да се устремят навътре и да я търсят навътре. Разбира се, преди това всички трябва да постигнат Бога, за да могат след време от вечността да тръгнат към безпределността.

Преди Бога е била само Древността на тази Бездна, т.е. само Бездната, а вътре в Бездната е нямало нищо, затова е наречена Великото Нищо. Тука е нямало нищо, нищо не можеш да откриеш, нищо не можеш да различиш. По-късно Бездната е самопородила Себе Си в Своето самоограничение в Първото същество — Бога. Тя е Бог в Бога. Така част от Бездната е заживяла в това ново порождение. Както казах, тя е Бог в Бога и в този смисъл Бог сам ръководи Себе Си.

Бог е неотделима същност от Прасъщността и затова Той движи сам Себе Си. Прабитието е създало вътрешно битие, а по-късно се е явило и външното битие, друго отражение. Бог сам ръководи Себе Си. Ето защо Бог е независим от време и от пространство. Той сам поддържа Себе Си. Бог е странно начало на тази Бездна. И когато е бил вътре в Бездната, по-скоро Той е бил тъмен. Което означава не тъмен в човешки смисъл, а непознаваем, това означава тъмен. И затова Той се е родил навън. По-късно Той се ражда като начало от Началото, може да го кажем от Праначалото, за да стане по-достъпен. Разбира се, по-достъпен, но отново непознаваем, понеже е подобен на Бездната; но все пак по-достъпен. Затова Мохамед казва: Бог е създал света, защото Бог е скрито съкровище и Той е искал всички да познаят това съкровище. — Т.е. това съкровище е искало да бъде по-познато, по-близко, по-достъпно.

Самата Бездна като Върховно и Абсолютно Начало е била скрита в пратъмната си и тайна Прасъщност, т.е. в пратъмното си, непознаваемо поле. И по-късно излязла от Себе Си, сгъстила се и станала, условно казано, Второ начало, т.е. Бездната излязла от Своята мистерия и е станала тайна, станала е Бог. Затова има три степени: загадки, тайни и мистерии. Бог е тайна; Абсолютът, Бездната е мистерия; умът е загадка, умът се занимава със загадките. По друг начин казано: умът се занимава със загадките; духовният човек се занимава с тайните на живота; божественият човек се занимава с мистерията на живота.

Когато мистерията е излязла навън в Бога, тя е допуснала дихание. Бог е почувствал това дихание, после това дихание е слязло надолу. Ние го наричаме впоследствие животът. Нямало е име, но по-късно ние го наричаме животът, зависи какво влагаме в това. Но животът е нещо по-дълбоко от живота и смъртта, нещо друго. Така това дихание, което е влязло в Бога, е породило многобройните светове. Така Бог се е родил като изначално същество, което е било преди вселената, преди световете и преди съществата.

И пак казвам: Бог е подобен на Бездната, подобен на Нищото и затова Той също живее скрито. Той живее в своето несъществувание, казано по друг начин — в своята несътвореност, защото съществувание означава сътвореност и ограничение. А Той живее в своята несътвореност, в своята плерома, или пълнота. Но у Него, в Бога има и сътворена част, която Той иска да извиси до Себе Си. Той иска да издигне сътворената част, затова има сътворен свят, защото Той иска да го върне в Себе Си на много високо ниво. Това е Негова задача, Той ще го върне. След време Сатана ще стане отново Луцифер и ще засияе — пак с част от силата на Бога и пак само с една част от силата на Бога.

Третият бряг на реката, това е друго име на истинния човек, на истинномъдрия, т.е. този, който е съчетал в себе си по някакъв чист начин Любовта, Мъдростта и Истината. Този човек е творение на себепознанието, казано по друг начин, творение на същността си.

Истинният и мъдър човек е единен и с вечността, и с безкрайността. В очите на този човек, мъдрия човек, няма нито живот, нито смърт, както е при Лао Дзъ. Има само Бог, т.е. само Дао и само безкрайност. Няма такива ограничения като живот и смърт. Затова е било много трудно Лао Дзъ да бъде познат. Значи в този човек го има само изначалното състояние, наречено третият бряг на реката.

Мъдрият човек, каквото и да говори и да не говори, е все едно — той е същност. Той живее в своята безкрайност и пълнота. Тука е много смешно да каже някой дали го одобрява, дали го уважава, дали го цени, дали го критикува... Това е толкова все едно, че просто не може да се опише. Той живее в своя си собствен свят, в своята пълнота, в своята безкрайност.

Мъдрият се ражда, но не е роден, защото безкрайността сама по себе си е неродена. Мъдрият не е щастлив, мъдрият е безкраен. Щастливият човек не може да понесе безкрайността. Ако се сблъска с нея, той погива.

Мъдрият човек не търси манастир, нито, забележете, уединение, защото той е открил в себе си третия бряг на реката, собствената си безкрайност, великата плерома. В третия бряг на реката е истинското спасение, а то се осъществява само чрез истинско познание-гносис. Това засяга всички духовни школи — истинското масонство, истинските розенкройцери, става въпрос във вътрешността, в дълбочината. Засяга всички тези учения — и Бялото братство, и част от истинското православие, и исихазма, и т.н., т.е. всички учения, които си имат малки ядра, съставени от истинност.

В третия бряг човекът вече не е човек, той е енергия на Бога. Изглежда като човек привидно и някои се заблуждават, мислят, че е човек, но той не е човек — той е енергия на Бога.

Пътуването към истинното знание, към гносиса, т.е. откровението, е много труден, личен и самотен път. Къде е голямата трудност? Голямата трудност е в това, че трябва да преодолееш собствената си и прастара съпротива.

Третият бряг, т.е. истинният човек, не е нито християнин, нито будист, нито мюсюлманин, нито никаква народност. Затова ми е много смешно и не ходя вече на много места, нито по телевизия, нито по радио, нито говоря за българщината. Учителят е казал: Не искам да сте българи (пак ще го кажа), а синове и дъщери на Господа. — Ето го същественото! Който иска илюзия, ще стане българин или патриот и т.н. Значи истинният човек, третият бряг на реката, е вече чисто съзнание. След гносиса, т.е. след откровението, той вече не се съобразява с никаква религия, никаква църква. Той се съобразява само с Бога. Той има мярката. Единственото нещо, с което се съобразява, е само Бог.

За истинния човек са без значение минало, настояще, бъдеще. Какво струват те пред безкрайността? Той е богоподобен, но не е явен. Той е прикрит.

Истинният човек пребивава в собствената си сияйност. Както казах, не светлина, защото светлината има свойството да потъмнява, докато сияйността е безкрайност.

Истинномъдрият е надраснал отвън и отвътре материя и духовност, забележете: отвън и отвътре и материя, и духовност. Не можем да го наречем вече и духовен човек, изпускаме го.

Истинномъдрият в един по-висш смисъл е безкрайнороден. Той е постигнал третата пълнота. Това според Учителя означава дванадесето измерение, някой път може да ви поговоря за това дванадесето измерение. Обикновените хора живеят във второ и трето измерение, четвъртото е духовността, петото е съкровеното. Смятайте за какви степени става въпрос. От шестото нататък избледнява и съкровеното, и Божественото. В дванадесето измерение има три вида дълбочина и три вида пълнота. Изключителна степен!

За третия бряг на реката светът е невидим. Видима е само безкрайността.

Човекът от третия бряг на реката се е избавил от своето минало, от своето настояще — от своето плитко настояще и от своето бъдеще. Избавянето от тежкия живот не е идване на някакво историческо събитие, а трансформиране на съзнанието в най-висш смисъл.

В третия бряг човешкият дух не е нито роб, нито свободен, нито има време, нито вечност. Той е безкраен. Той може да влиза във вечността, може да влиза във времето, но той е от друго измерение. Степените са много от шесто измерение нагоре. Тук човекът е осъзната част от тайната на Бога. И още нещо: той е осъзната част и от мистерията на Бога, така както е даже и при дълбините на ***, за което по-нататък пак ще говорим.

Търсачите на Истината са много, но малко са тези, които я откриват.

Истината е безусловна, не се нагажда към никого. Истината я намират само тези, които искат да й служат. Преди да дойде Истината, сърцето трябва да е насочено изцяло към Божествената Любов, умът — изцяло към Божествената Мъдрост и тогава Истината влиза в нашата воля, чак тогава Истината влиза в нашата воля.

Това, което разкрива Истината на човека, е неговата Любов и неговата Мъдрост. Любовта е образът на Бога, Истината е подобието.

За обикновения човек Истината е съдба, т.е. затворена врата. За осъзнатия човек Истината е път и тайнство. Що е съдба? Древният Хермес — Тот — казва: Съдбата, това е заклинанието на хаоса. — Грубото е хаосът, това е съдбата, а тънкото е Истината. И в „Изумрудения скрижал” казва: Отдели тънкото от грубото изкусно и внимателно, т.е. отдели живота от смъртта, отдели вечното от преходното. Както виждате, с едно изречение колко много неща е казал.

И така Истината е тънко духовна. Тя не се разкрива на ума, тя се разкрива само на петото и шестото тяло, на висшата душа и на чистия дух, само на мистичната реалност в човека, на неговата тънка реалност; не грубата, на неговата тънка реалност.

Любовта е явният лъч на Бога, а Истината е мистична. Явното трябва да те заведе в мистичното.

Казано е: Не хвърляйте бисерите на свинете, т.е. не говорете Истината на обикновените хора, на неподготвените хора. И сам Христос не отговаря на Пилат. Пилат го пита: Що е Истина? Не му се отговаря. Пилат не е готов, не е подготвен. Тук Христос мълчеше. Разбира се, посветените разбраха мълчанието, а то казваше: Пилат, Пилат, не търси Истината, защото ти не си достоен за нея. — Истината е само за готовите, за подготвения човек, пречистения човек. Истината е живот в Бога, а не в света. И няма отговор за този, който пита, но вярва в света, т.е. в илюзията. Докато на своите ученици Христос казва: Аз съм пътят, истината и животът. А на друго място: И още много неща имам да ви кажа, но не можете да понесете. — И за тези неща той бавно ги е подготвял, докато ***, както знаем отпреди, е съвсем друго нещо. Той е познавал Истината, с него разговорите са били други.

И така Истината се открива на човека според степента на неговата любов. Ако ти обичаш Истината повече от живота и света, тогава Бог ще ти разкрие себе си, както кабалистите казват: Той ще ти разкрие Руах-ха-Емет — Духа на Истината.

Защо има много страдания в нашия живот? Защото те бавно лекуват нашите заблуждения. Те искат да възкресят именно Истината в нас.

Човекът е изпуснал своята първа любов, любовта към Бога, централния закон, любовта към Бога и любовта към Истината и сега гони заместители, но нищо не може да замести Бог и Истината; нищо и никога, по никое време не може да бъде заместител на Бог и на Истината.

Истината е в любовта към Бога и тази любов към Бога е силата, която преодолява съдбата и звездите, защото любовта е съединение с Бога и тази любов отстранява естествено съдбата и мнението на звездите. И преди казах, че Бог е по-важен от бъдещето и от звездите. Вярата в бъдещето е измама на ума. Вярата в бъдещето е отлагане на закона любов към Бога. Докато вярваш в бъдещето, Бог Го няма, а щом вярваш в Бога и Го любиш, Бог ще влезе в тебе и тогава звездите си отиват, съдбата си отива, бъдещето си отива. Остава Истината, остава великата пълнота, защото сам Бог е тази Истина.

В Истината няма причини и последствия, затова няма карма. Който заживее в нея, за него няма причини и последствия. Тук вътре в Истината сам Бог ти влияе, докато на нисшия човек му влияят звезди, хора; един камък на улицата да има, може да се спъне в него и да мисли, че камъкът е виновен. Затова човекът, понеже му влияят други неща, не Бог, затова човекът има съдба. Пак повтарям казаното от Учителя: За нисшия човек има съдба, за разумния човек има Промисъл.

И така съдбата е глас на ума, а Истината, Промисълът е глас на Бога. Живей за душата и за духа си, а не за ума си и тогава ще познаеш Истината. Който не разбере това, остава в съдбата и там на помощ му идва най-полезното нещо — страданието. Защо? Защото страданието е съкровището за душата, но ако човек е в ума, и това няма да разбере. Страданието за пробудения човек е друго нещо. В такова страдание пробуденият човек разбира каква е неговата любов. Тази любов, която е скрита навътре в него, страданието му помага той да я види и да види даже дали въобще има любов навътре, или си я е въобразявал. Така ако той е в правилността, ще види дълбоко в себе си любовта и своята Истина. Тогава ще види има ли онази неизменност, която е абсолютно необходима. Учителят казва: Една река, която тече, могат ли да я откраднат? Но една вода, затворена в бутилка, могат да я откраднат. И казва още: Щом сте се посветили на Истината, вече от нищо не се смущавайте. Това е закон.

Тайната на живота е интимна връзка с Бога. В нашия живот е скрит един друг, още по-дълбок живот. Това е животът на Бога, който е изцяло Съкровен и Божествен. Тези, които нямат любов към Бога, те не могат да Го разберат, те остават в неведение, те остават свързани със смъртта.

Познаването на Бога е върховната цел. Истинският хляб — лахма — за който говорихме преди, това е самият Бог, Неговата Същност. Тя храни всички същества и светове, това е: дай ни истинския хляб, хляба насъщний, самия Бог. Не нещо друго, даже не благата Му, дори и да са духовни; самия Бог.

При Учителя това е наречено Любовта, Мъдростта и Истината. Същото, по друг начин казано. Това е хлябът, това е есенцията на учението — Любовта, Мъдростта и Истината. Това е хлябът, който храни самия себе си. Този хляб има в себе си елемента на вечността.

Ум, знания, науки, религии не постигат Същността. Това, което постига Същността, т.е. Бога, е любов към Бога.

Що е любовта? Любовта е вечното състояние на Бога. Тя е неизменното Му състояние. Първото същество, т.е. Бог, съществува като Любов. Това означава, че завръщането в Любовта е завръщане в Бога. А това завръщане крие в себе си нещо по-дълбоко от всяко друго бъдеще, от всякакво друго мислене.

Първото същество Бог е едно вечно и безпределно излияние на Любов, така е създаден Той от Бездната, от Абсолюта и това е метод и на самата Бездна, вечно излияние на Любов. Истинският човек е този, който има любовта. А който има тази любов по един естествен начин, той има Бог, той има в себе си едно много дълбоко безмълвие. Този човек не прави медитация, той самият е медитацията и затова Учителят казва: Каквато е твоята любов, такава е твоята медитация. — Значи трябва да разгледаш първо дълбините на любовта си и по това ще знаеш докъде можеш да стигнеш. Иначе може да затваряш очи, може да медитираш, може да мълчиш, но не е това.

Обикновените хора имат страсти и надежди. Духовните хора имат вяра и път. Божествените хора имат любов и мъдрост.

Коя е мярката, че човек е познал любовта, познал е Бога? Който е познал любовта, се е освободил от злото в себе си, и от най-малкото зло. Значи всеки може да се разглежда в себе си, доколкото е искрен, да види има ли към някого, към нещо, няма значение живо, неживо, предмет, някакво лошо отношение — там насаме. Това показва каква е любовта му. Едно нещо само да има, Бог вече не може да живее в такъв човек, само едно нещо.

Хората са нещастни, защото не могат да обичат вечно и безпределно, това е техният проблем, защото не познават Същността, Бога. И понеже не могат да обичат вечно и безпределно, не могат да получат Бог в себе си. Оттук нататък започват нещастията.

Който има вечна любов, той получава плерома, пълнотата. Той получава пълнотата си от Бога, от вечността на Бога. Какво казва Йешуа бен Пандир, един от големите Учители на есеите? Казва:Любовта сама се вдъхновява от себе си. — Значи който има любов, не чака някой да го вдъхновява. Сама по себе си тя е вдъхновение. И казва после: Нито раждането, нито смъртта определят, че си жив. Само любовта те определя като жив.

Който има любов към Бога, той всякога живее в тайнство. Когато попитали Йешуа бен Пандир какво да правим със смъртта си, той казва: Погребете я в любовта си. — Това е изпълнението на закона любов към Бога. Кратко и просто казано — погребете я в любовта си. В любовта няма смърт.

Състоянието на висшето съзнание е лекота, ефир, блаженство. Състоянието на това висше съзнание, както казахме и преди, е раят, а нисшето съзнание — ето го земния живот, ето го ада. Падението е падение от висшето съзнание, което е висша духовна земя.

В нисшето състояние се намира падението. Това нисше състояние на съзнанието е привлякло външна, груба материя, физическа земя, физическо тяло. Казано по друг начин: Адам и Ева били изгонени от тънката духовна земя. Дървото на живота е посадено от Бога, а Дървото за познанието е посадено от боговете и само те познават издълбоко неговите тънкости и могат да ядат от него, без да се провалят.

Дървото за познание на доброто и злото е за богове, а не за хора и затова Бог го беше забранил. Той им каза да не ядат от това Дърво. Ако боговете ядат, те няма да умрат, за тях този закон не важи. Но човекът умира. Защо? Учителят казва: Защото влиза в стълкновение със себе си, т.е. няма дълбочина.

От връзката си с това опасно Дърво в духа и душата на Адам и Ева стана преврат и те самите не можаха да се познаят. Те станаха нещо друго. Те станаха ум и сърце. Значи от душа и дух те станаха ум и сърце. Учителят казва: Умът е сянката на духа, сърцето е сянката на душата. — Умът и сърцето, това стана и началото на страха. Значи в тях се настани началото на страха, оттук започна. Той вече влезе в тях и този страх продължава да храни Адам и Ева, и този ум. Обаче тези, които разберат правилно страха, те започват да хранят своето светещо тяло, т.е. страхът ще ги направи мъдри. Това е целта — да станеш мъдър и да тръгнеш към Бога. Преди време говорихме за трите вида страх.