ВСИЧКИ РАЗДЕЛИ
1141 резултата в 20 текста от 3 книги
КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ

Елеазар Хараш – лекции
1070 резултата в 16 текста от 2 книги

Елеазар Хараш – книги
51 резултата в 1 текста от 1 книги

Елеазар Хараш – интервюта
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – предговори
20 резултата в 3 текста

Елеазар Хараш за Старците
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – В Храма на Учителя
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш - Съставител - Из Словото на Учителя Беинса Дуно
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Словото на Учителя Беинса Дуно
Разширено търсене
1/12 страници, 1 - 100 от 1141 резултата, за 'Елеазар'.
  1. В човека има две състояния, които при маите се определят като болест. Първото наричат камелал сманил, на техния език означава болест на тялото. Тука уврежданията са външни, те докосват човека, но не се вкопчват в него, не проникват в него. Този вид болести, външните, се смятат за добри, те са замисъл на доброто. Вторият вид се нарича камелал кахсил. Това е болест на жизненото начало в човека. Това състояние е винаги тежко, защото засяга човека цялостно, и физически, и психически. Тук болестта се вкопчва. Тя прониква по право, определено от Хуракан, означава Бог или както те го наричат Замисъла. Според маите тук Замисълът ти казва: Тууш каханеч — къде живееш, накъде вървиш. Тук може да помогне само чилам. Чилам е жрец, тълкувател на Хуракан, тълкувател на Божеството. Тук е необходим чилам балам, т.е. жрец-ягуар или още означава мощен вятър; вятър при тях означава дух. Тука болният в своето жизнено начало е предизвикал някога Хуракан, Замисъла и затова Замисълът му е изпратил в очите мъгла. Затова много неща за този човек са станали тайнствени, т.е. неразбираеми.

    Чилам балам е необходим, защото той има метод, чрез който да проникне в иш йол икнал, т.е. в сърцето на вятъра, в сърцето на нещата. Значи той има толкова силен дух, че може да проникне в сърцето на нещата. Тази болест, т.е. състояние, има най-различни стари причини. Причините могат да се явят по много начини: голяма уплаха, мълния, силно излъчване на някакво същество, земетресение или хайуоколаб, означава наводнение, т.е. вода над земята, както те го наричат вода над земята. И тогава част от жизненото начало започва да чезне в човека и човекът започва да се губи. Ето защо е важен камам. Камам е подобно на чилам балам, т.е. бранител, защитник, пазител на чезнещата енергия. Този пазител в най-висш смисъл е чилам балам, или мощният вятър, жрецът-ягуар, защото той може правилно да призовава Замисъла, Хуракан чрез мощния си, или чрез постоянния си вятър, за да започне да се завръща кахсил, жизненото начало обратно в изоставеното тяло.

    Ще обясня: Ал Рабия е постигнала вътрешното, съкровеното, истината в себе си и затова тя не се лута в някакви цветя, в някакво прекрасно утро, в някакъв външен свят. Разбира се, много хора биха казали, че тя изпада в крайност. Когато ще разгледаме по-нататък живота й, ще видим, че това няма нищо общо с крайностите. Това е чуден символ: никакво утро, никаква пролет, никакви цветя. Ние трябва да постигнем всичко отвътре — реалността, прекрасното, Бог — трябва да го постигнем вътре в себе си. Известното е външното: външното утро, външното знание. Външното трябва да изчезне, защото ти си същността и всичко е вътре в тебе. Ти самият трябва да станеш утро за себе си, слънце за себе си и тогава, дори когато няма никакво слънце, ти ще изгряваш. Забележете, не само пролетта, не само цветята, дори и слънцето отпада — ти вече ще изгряваш в себе си и ти ще огряваш себе си, без значение колко гъсти са облаците, т.е. трудностите, Голгота и т.н., даже и сляпото щастие. Външното слънце е само идея, памет, спомняне. Ти трябва да си спомниш, че самият ти си бил слънцето. Превърни се в слънце, за да огрееш себе си, за да осъзнаеш себе си.

    Бог е пламтяща любов. Той е Бащата на космоса и Той съхранява в себе си, в недрата си ужасната, велика необходимост. От тази Велика Древна Бездна се е разлял етерът, от който пък по-надолу е слязъл въздухът. От тези две стихии започва всичко. Те са началото на космоса и изпълването на хаоса. Така пламтящият етер и въздухът се реят и изпълват всичко. От тях са възникнали водата, земята, огънят. Но тогава още те са били същности без посока. Липсвало им е горе и долу, вдясно и вляво. Много по-късно дошъл редът. Когато редът дошъл, той започнал с твърдта, втвърдяването и чак тогава ние сме можели да говорим с думите под и над, горе и долу. Тази твърд по-късно е била наречена земя, т.е. слязла безпределност. Едно от древните значения на земята е слязла безпределност. Между другото, Орфей има седемнадесет книги, възможно е да има и други тайни, но няколко от тях, от силните книги, за радост са излезли, разбира се, на руски език, тъй като тези руснаци проникват почти навсякъде.

    С появата на земята лекото, т.е. небето, невтвърденото е останало горе. В началото то е било леко, по-късно било наречено небето. В пламтящия ефир в скрит вид се е съдържало всичко, което е и в сътворението, и в несътворението. Прадревният хаос е бил сияещ, но скрит, забулен. От този сияещ хаос е излъчен ефирът. Този ефир, тази велика лекота е най-висшето явление в космоса. Затова е много смешно, когато питаме има ли други същества. Леки има, тежките са долу, но когато тежките питат, е трудно да им бъде обяснено какво е лекото. Ефирът е най-лекият елемент. Субстанцията му е блестяща и светоносна, а първичният човек-бог, наречен още протогонът от Орфей, за което другият път ще говорим повече, протогонът — това е целият човек, андрогинът, този, който има всичко в себе си. Протогонът вечно плува, казва Орфи, в ефира, в лекотата на своята свобода.

    Бог на арамейски означава АЙ, трябва да замени съществото, наречено човек. Той трябва да се роди в дълбините на човека. И човекът за да отиде при АЙ (даже и Аврам използва тази дума, както и да е, макар че тя минава незабелязано), т.е. при Бога, трябва да се раздели с всички свои добри неща в себе си — радост, увереност и забележете какво казва Майстер Екхарт — даже и с блаженството. Раздяла дори с блаженството. Когато човек е отдаден изцяло на АЙ, на Бога, тогава любовта ще го умъртви и после ще го възкреси в Дух и Истина. И обяснява: Любовта първо те унищожава и това е нейната велика милост. После идва другата нейна милост: възкресението на голголта. На голголта трябва да си напълно умрял и изпразнен, за да си готов за излиянието на АЙ, на вечния живот. Тука и най-малкото непослушание вече означава неподготвеност. Това те връща в света. Когато любовта ти към АЙ е истинска, тя ще те убие, за да те възроди във вечността завинаги. Ето защо е велика любовта. Само тя умее да убива и да възкресява, но не всеки е достоен за нейното убийство. Преди време си спомням, ви казах за богомилите на кладата — само достойните! Един обикновен свещеник ще изцапа огъня, ще изцапа идеята, ще изцапа всичко. Не само като миризма, просто на всякакви нива. Само достойни хора — и всъщност не инквизицията, а самият Бог ги избира. Бог се превръща в инквизиция, за да ги превърне в Свои същества, да ги слее със Себе Си и всъщност това е най-хубавото нещо, което може да се случи на една душа — голголта. Всичко друго е някак си празно в света и без значение.

    Ако трябва да сравняваме, Христос е имал много тежка задача с втвърдените евреи, но при Мохамед нещата са по-тежки: страхотни араби, страхотни фанатици и племена, изключителни идолопоклонници. Но Мохамед успял, макар че много години имало заплахи за живота му; за три години тринадесет ученика и много тежки неща. А откъде идват самите тези тежки същества, наречени идолопоклонници и изключителни фанатици? Те идват от втория клон на Атлантида, тлаватли, така са се наричали тогава и са се съединили с марсианците, още тогава. И тука идват със своите ужаси. Той е успял днес толкова милиони хора да ги научи да се молят всеки ден по пет пъти, което означава, че в следващи прераждания от тях ще се родят много, много суфи. И в момента суфите са над четиридесет милиона, и много са тези послушни хора на Корана (после ще видим какво означава думата Коран и думата ислям). Този човек на моменти даже искал да се откаже, тъй като е било прекалено тежко. Но когато Бог има план, кой въобще може да откаже на Бога: нито ***, нито Христос, нито Луцифер и така нататък. Всеки следва своя път и в името на човечеството. Както ще видим после, Сатана е изключително вярно същество на Бога, докато при човека има проблем. Човекът не е верен нито на Бога, нито на Сатана, нито на себе си, той затова е човек.

    Но що е това искреност? Тъй като говорим, това е негово силно качество — що е това искреност? Накратко: Началото на истинското развитие започва от нея, от искреността. Тя е метод, чрез който човек излиза отвъд света. Отново изглежда някаква обикновена дума, сякаш я познаваме, но тя е повече от дума и идея. Докато другите остават в света, искрените преодоляват света. Има, разбира се, една обикновена искреност, но тя е без дълбочина; тя е човешко дело, за нея не говорим. Тя проблясва и се изгубва. Тука говорим за дълбоката, скритата искреност на душата на човека. Тя свързва човека с вечността, с безкрая, тя върви натам. В този смисъл искреността е свързана с вътрешната същност на нещата и тя озарява тази същност, вътрешната, и води в друга страна. Самият искрен човек се видоизменя и накрая той разбира, че идва от вечността и се връща към нея.

    Още в пустинята Мохамед е разбрал, че трябва да следва Бога абсолютно предано и без въпроси, защото Бог е Велик. И впоследствие това откровение “Бог е Велик” се превръща в душата на исляма и в душата на суфи. Това простичко изречение, че всичко, което прави Бог, е добро и мъдро и това наистина е така, е всъщност висша мъдрост. И това просветление озарило мрака на собствената му душа. И Мохамед засиял в суровата пустиня, и вътре в него бликнал извор, бликнал живот и вдъхновение. Иначе този мрак заплашвал със смърт и разрушение. Но след това откровение цялата душа на Мохамед се разпалила, защото това било велика Истина и тя му дала нещо от себе си, нещо толкова важно за неговата неспокойна и търсеща душа. Това откровение го спасило от мрака, но дали тези странни араби, тези изключително диви и опасни същества със своите идоли, със своя фанатизъм щели да го разберат? Дали щели да го приемат, дали щели да приемат исляма? Той самият не знаел това. Но вече знаел, че е избран от Аллаха.

    Съдбата, пак казвам, е изключителен преследвач. И ако ние сме ученици, няма голямо значение. Ама ние се молим… Учителят казва: няма голямо значение. Има някакво, но то не е решаващо, защото съдбата ще те хване, когато не се молиш. Забележете какво казва Учителят: може да се молиш и да мислиш, че си ученик, но съдбата ще те хване в момент, в който не се молиш. Ама ние се стремим… Все едно, има някакво значение, но не е решаващо. Друго се иска. И забележете простичките думи: искрено да желаеш да оправяш своите грешки. Значи това е нещо много простичко и много решаващо, дълбоко решаващо. Не да ги повтаряш и да се извиняваш, и да усилваш злото в себе си и в другите с тези грешки, а искрено да желаеш да ги оправяш. Докато ти не се справяш с грешките си, ти не можеш да приложиш никакво ново учение. Затова братството като цяло е в застой. Скоро им видях плана в София, дано да не става, защото просто ги съжалявам. Значи без това, ако не оправиш грешките си, новото просто няма как да влезе, няма как да дойде. Ще се очакват, казва Учителят, други прераждания.

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.