Това е една много специална реч. Всъщност истинското грехопадане започва от тази реч, а не в Райската градина, както ще разберем, но първо ще кажа някои общи положения и после ще видим как Бог е допуснал за първи път във Вселената да бъде обвинен – обвинен от така наречения Луцифер в една изключително дълбока реч, която е държана пред многобройни същества, небесни, интелигентни. И впоследствие една трета от съществата пропадат. Затова ще говорим за тази реч. Първо някои общи положения.

Според окултната наука Бог може мълниеносно да приключи войната със злото. Сатана може да бъде заличен за един миг от лицето на Вселената. И самият той го знае. Но ако унищожението на Сатана би станало веднага, в момента на тази реч или преди това даже, небесните същества нямаше да разберат пътя и естеството на греха. По този начин те нямаше да схванат още и величието на Божията справедливост. Ако един разбунтувал се ангел срещу Бога беше унищожен веднага, тогава много небесни същества щяха да служат на Бога, щяха да Му служат, но не от любов, а от страх. Това е една друга тайна причина.

Окултната наука казва, че злото трябва да узрее, плодовете на злото трябва да узреят, да изгният на дървото за познанието на доброто и злото и сами да паднат, от само себе си да паднат на земята.

Бог изчаква и в това велико търпение злото си образува голямата присъда. Съблазняването на съществата, небесните, не започна в рая, а в горните светове по времето на тайната реч, за която ще говорим, която се състоя пред Бога и пред всички небесни жители. Тук в този момент Бог беше допуснал да бъде за първи път обвинен и както ще видим по-нататък, всеки, който обвинява Бога за нещастията си или за злото, става съдружник на злото. После ще видим, че Бог има по-дълбок план, който нито Сатана го е знаел, нито Божият Син, който е стоял отдясно. В тази много тънка съблазнителна реч, логична, донякъде разумна, Сатана е повлиял на многобройни интелигентни същества. Според Библията една трета от ангелите са последвали неговото слово. А то, както казах, изглеждаше много логично и с голямо красноречие, и в известен смисъл даже разумно. Сатана имаше искания и те изглеждаха в известен смисъл благородни.

Пак казвам: за първи път във вътрешната история на Вселената Бог беше обвиняван. Но това, което ще видим по-нататък, беше едно древно намерение на Бога, един изключително дълбок план. Никой не знаеше замисъла на Бога. Тогава, както казах, са присъствували много същества. Сатана е бил отсреща, Божият Син е бил отдясно, по него време е присъствувал и Учителят, отзад, той не е взел никакво отношение, през цялото време е мълчал. По-късно на едно място в лекциите казва Учителят: В невидимия свят ме знаят за най-мълчаливия. И това е вярно. Но по изключение той слезе и изнесе впоследствие други неща.

С власт и красноречие тогавашният Луцифер, впоследствие Сатана, защото той вече се преобразява после, се обърна към Бога и живеещите ангели в Неговото присъствие със следната реч. Сатана започна своята реч. Тя е следната: О, Боже, безкрайно съм признателен – Сатана се обръща към Бога и всички същества – че мога да излея словото и пред Твоето Свято Присъствие (както виждате, всичко изглежда логично и точно) и пред твоите служители. Моите желания може да изглеждат несъвършени пред лицето на една съвършена Вселена, но всички ние не можем да изявим Твоето съвършенство, защото нямаме Твоята мярка и дълбочина. – И после Сатана казва към Бога: Искам да съм подобен на Тебе и само Тебе признавам, но Твоето съвършенство за мен е неразбираемо и непостижимо. Всички искат да приличат на Тебе, на Твоята Святост, Мъдрост и Велико Съвършенство. Но кой може да докаже, че нашето абсолютно послушание към Тебе не Те удовлетворява и даже превъзнася. – Значи оттук започват вече тънките отклонения. Сатана казва на Бога пред всички небесни жители: Ние сме изцяло зависими от Тебе. – Това е изключителна реч. Тя се е състояла на Алфиола. Това е невидимото Слънце във Вселената, което управлява всички други Слънца – център на Космоса и на Галактиката въобще. Значи: Ние сме зависими от Тебе и от тази голяма зависимост се зароди и нашето безпокойство, а безпокойството е бреме. Какво развитие може да има в един завързан ангел, защото зависимостта е въже. – Забележете колко мъдро и колко дълбоко. – Твоят Син отдясно – тука вече се обръща и към Неговия Син, става въпрос за Христос – не познава други правила, освен единствените, Твоите правила. Твоите правила и закони необходими ли са и за нас? – Сатана казва на Бога и небесните жители: Ние имаме вътрешното убеждение, че можем сами да се управляваме чрез мъдростта, която Ти си вложил в нас, и затова сме ти признателни и Те обожаваме за това, което си вложил в нас. Ние всички живеем от Твоето изобилие. Но защо да нямаме свое изобилие и своя щедрост? – Сатана казва на Бога: Ние дължим на Тебе всичко, но не можем ли да бъдем независими и щастливи с това, което си вложил в нас? Защо не ни дадеш свобода и ние сами да открием своето щастие и своя път? Защо не чуеш нашата молба и ще пострада ли Твоето Величие от това, ако ни дадеш свобода и свободен избор, чрез която да извървим своя път и да изработим своето щастие? – И после Сатана казва: Ние винаги ще почитаме Твоето безкрайно знание и всемогъщество. Има ли риск да бъдем оставени самостоятелни, защото нали Ти Великият си навсякъде? Нали всички сме Твои деца? Нямаш ли ни доверие,след като сме всички от възвишен род? Дай ни свободата. Нека да сме свободни. И каквото мислим, да го изразяваме свободно. Ние не искаме нищо друго, освен свобода. Да действуваме в свобода. Защото Ти си ни направил разумни, за да отговаряме за своите действия. Зависимостта е подчинение – той говори от името на една група ангели, които вече са били съгласни с него – и окови за нас. Освободи ни от Себе Си. Твоят закон на зависимост ни пречи и затова те моля, дай ни свободата, дай ни свободния избор. И ако Ти, Боже, ни обичаш, дай ни жадуваната свобода и покажи ни Своята безгранична доброта. Твоето могъщество е безпределно, а аз съм само едно малко дихание пред Теб – тука има и признание – което е произлязло от Твоята щедрост. Ако ни дадеш свободата, тогава плашиш ли се от нещо, Боже мой, защото Ти си Съвършеният. – И после: Боже, приеми нашата молитва и позволи ни да опитаме непознатото, и ако наистина ни обичаш, дай ни свободата.

Много небесни същества слушаха тази изключителна реч и оттук започна, както ще видим, после грехопадението. Райската градина е само последствие. Тези, които не умееха да слушат, се поддадоха на тази много тънка, красноречива и съблазнителна реч. И те не разбраха, че всъщност грехът, както постепенно след хиляди и милиони години се изясни, беше злоупотреба със свободата. Значи не отделяне от Бога, защото кабалистичната дума за думата грях в еврейски език означава злоупотреба със свободата. Не отделянето от Бога, защото човек може да се отдели и да жадува абсолютната разумност и тогава той щеше да расте в Бога по един друг закон. Значи грехът е злоупотреба със свободата, с доверието. Но повечето небесни същества не умееха да слушат – после ще обясним какво означава думата слушане – но тези, които бяха с Божия Син и на Неговата страна, те умееха да слушат. Те познаваха тайната на думата “шема”. “Шема” е една дълбока еврейска дума. Една от най-дълбоките молитви на древните евреи започва с “Шема Израел”. Тази дума, дешифрирана по законите на буквите, означава “блаженото слушане”. Тук не става въпрос само да слушаш с чисто сърце, а с цялата душа, с цялата любов на душата – това означава блаженото слушане – “шема”. Това е слушане, което те пробужда, а не онова обикновеното, което те приспива. Едното слушане те пробужда, а другото те приспива. Това означава, че всеки, който умее да слуша, ще се превърне в Божествено същество, ще се преобрази. Всеки, който познава “шема”, който умее да слуша, той ще се преобрази, ще се превърне в Божествено същество, т.е. това, което е бил в първичната си същност. Това се отнася до човека.

Учителят казва: Слушащите Истината не умират. Тези, които умеят да слушат Истината, които я различават, те не умират. Това означава, че слушането е средство за придобиване на Истината и метод за преобразяване.

Както видяхте, това беше една реч с голямо красноречие, но и с голяма хитрост. Тази именно реч пося съмнението в милиони небесни, интелигентни ангели и същества. Това стана постепенно. След тази реч съмнението вече беше посято. И тези, които го приеха, оттук нататък съмнението започна да работи в тях много тихо, постепенно и то работеше, разяждаше тяхната атмосфера и така постепенно то развали небесните ангели, които му се поддадоха. Това съмнение работи и сега. Съмнението е закон за разяждане. Учителят го нарича “психически червей”, но това е друг въпрос, друг път ще говорим за съмнението. Това беше накратко първата лекция.

Във втората лекция ще продължим с отговора на Бога.

В по-следващите лекции ще говорим за най-великата наука на света – става въпрос за тайните и мистериите на молитвата. Ще говорим по-нататък и за великата наука за радостта. Защото ако Сатана ти отнеме близките, жилището, ако ти запали колата и какво ли не ти направи, но ако той не може да ти отнеме радостта, трябва да знаете, че той е победен. Радостта, истинската радост е качество на петото тяло – Висшата Душа. Ако той това не може да ви го отнеме, ако не може да ви отнеме радостта, всичко друго може да ви е отнел, но ако не може да ви отнеме радостта, след време нещата ще ви се върнат седмократно. Това е библейски закон и вие ще израснете в Духа и после ще различавате неговите ходове, ходовете на Сатана. Но ако той може да ограби радостта ви, той посяга вече на безсмъртието на вашата душа и вие ставате смъртни. При всички условия той атакува най-много радостта. Има хора, на които им е отнето почти всичко, но радостта не е отнета. Те са победители. След време ще говорим за тази наука по законите на Учителя, казва се науката за радостта.

Сега накратко ще кажа някои неща за тайнството вяра, а след време специално ще говорим по-дълбоко за мистерията на вярата.

Вярата работи извън видимото, тя работи отвъд видимото. Учителят казва: С вяра трябва да живееш, а не със знание. Това определя ученика, определя истинския път. Това не означава, че вярващият трябва да се откаже от знанията, но трябва да знае кое е първично. Вярата е по-дълбока – казва Учителят – и от знанието, и от виждането. Всякакъв род ясновидство отпада тука. Тука става въпрос за нещо по-дълбоко. Вярата е по-дълбока и от знанието, и от виждането. Вярата общува с Бога, а не с ума. В най-лошия случай вярата общува с висшите същества. Говорим за истинската вяра, а не за вярвания. На най-високо поле вярата общува пряко с Бога, а в по-ниското си поле вярата общува с ангели, архангели, разумни същества, напреднали същества, които са живели в този свят, и така нататък.

Вярата е стихия, която се движи в петото тяло – т.е. Висшата Душа. Що се отнася до вярата на ума, тя е болна. Докато вярата на Висшата Душа означава зрялост. Тя свързва човека със стихията на Бога. Ето защо стихията на вярата разкрива същността на Бога. Когато вярата стигне своя абсолютен връх, своя апогей, тя разкрива същността на Бога.

Другият важен момент е, че вярата е сила, която вижда невъзможното. Ще дам един пример. Има хора, които казват:” Аз вярвам, че ще оздравея, вярвам, че ще се подобря”, имат положителна мисъл, умът ги подвежда, те вярват с ума си и след време не само че не оздравяват, ами става още по-лошо. Някои казват: “Аз мисля, че ще оздравея”. Някои казват: “Какво ще кажеш, ще оздравея ли?” Всичко това означава съмнение.

Вярата има много строг начин на изразяване. Тя не работи с думите “ако” или “може би”. Вярата е нещо абсолютно. Умът не може да види в невидимото. Но вярата е сила – както казах – която вижда невъзможното.

Другият важен момент е, че абсолютната вяра се превръща в “шема”, т.е. абсолютно ухо, което слуша в света на Бога и на висшите същества. Това е един метод. Целият се превръщаш в ухо. Трябва да имаш абсолютна вяра, не говорим за деветдесет и девет процента, при деветдесет и девет процента всичко се разваля. При стопроцентовата вяра се превръщаш целият в слух. Няма нищо друго. Цялото ти тяло и очите ти стават ухо, и ръцете ти стават ухо, целият ставаш слух. Тогава проникваш и слушаш в света на Бога или в най-лошия случай в света на ангелите. Това ухо слуша само разумните неща и няма нужда да вижда, защото вярата прониква в Бога и тя е по-дълбока от всяко знание и от всяко ясновидство. Със знание не можеш да проникнеш в Бога, а с вяра, която произхожда от любов. Със знание не може да проникнеш в Бога, може даже по пътя на знанието да си станал мъдрец, но ако нямаш тази вяра, ще се заблудиш, дори и когато си в известен смисъл и мъдрец. Аз съм дал примери преди, има мъдреци, които не са посветени. Такъв е Конфуций, мъдрец, но не е посветен. Вярата е реалност преди знанието.

Другият важен момент – вярата променя обстоятелствата. Вярата е такава сила, че привлича ангелите, а те управляват така наречените обстоятелства, условия, съчетания. Учителят казва какво значи условия, какво значи обстоятелства. Това са висшите, разумни същества. Това не е просто дума мъртва. Някои казват така: Стана от само себе си, помогнаха ми. – Това са съчетанията, които идват отгоре. Някои въпроси се разрешават така. Висшите разумни същества работят и това се нарича условия или обстоятелства.

Другият важен момент е, че вярата е врата към свръхестественото. Вярата те прави необикновен. Вече не си обикновен човек. Тука не говорим за възгордял се човек, а говорим за смирен човек, който влиза в необикновеното. Вярата е врата към свръхестественото. Лично аз съм проверил тази вяра стотици пъти – и когато живях в гората и преди да живея в гората, и много други пъти, но сега не искам да говоря за себе си. Защо не искам да говоря? Защото макар че моят опит ще помогне на много хора, аз съм избрал мълчанието по моя път, защото в мълчанието съм разбрал, че най-много израства доверието към Бога. Има едни тихи вътрешни чудеса, ежедневни понякога, те се случват често, понякога са на най-различни степени, като се почне от обикновени, силни, необикновени и т.н. Имах възможността да преживея буквално в този живот стотици неща, както и да е, това е друг въпрос. Разбира се, имаше хора и които не ме послушаха, но това остава за тях. Някои от тях се разболяха, някои от тях заминаха в другия свят, някои се самоубиха, защото просто не изпълниха няколко думи, а законът на любовта не ми позволява да се натрапвам да искам да помагам. Просто казах, каквото трябваше и се оттеглих. Не можаха да чуят, защото нямаха идея за разумен живот. И Учителят казва, че който е избрал неразумния живот, той няма “шема”. Той няма истинско слушане и оттам нататък вече те го повличат. За тези, които чуха, така само бегло ще спомена, една майка и една дъщеря, която беше от неизлечима болест болна, и Учителят пожела да помогнем, за шест минути болестта изчезна. Една жена с тумор в мозъка – за кратко врече туморът изчезна, всички с подобни операции около нея умряха, но тази жена имаше “шема”, имаше някакво желание за разумен живот. Тя се яви само един път на моя лекция и аз разбрах, че това не е нейният път, и тя после си тръгна в църквите, защото нещата трябва да са естествени. Аз не държа хората да идват при мене неестествено. Както и да е, много такива случаи има, но те са нещо странично в моя път и аз не ги смятам за нещо важно, защото смятам други неща по-важни, за които ще говорим постепенно тази година в лекциите.

Другият важен момент. Вярата пренася невидимото във видимото. Това е вярата, която произлиза от неизменната любов, от неизменната любов към Бога. Тази вяра е свръхестествена. Тя звучи по-дълбоко от всяка музика, но тя е много скромна, много тиха и незабележима. Говоря за вярата на ученика. Тя не шуми. Не създава шумове, не създава шумна атмосфера. Тя е тиха, скромна и незабележима. Такъв е пътят на ученика.

Сатана в човека – искам да запомните този закон – това е големият стремеж към знание. Забележете, големият стремеж към знание откъде идва, от Сатана в човека. В тази връзка Учителят казва нещо за избраните – имам цял отдел в една от следващите книги, които ще издадем за избраните, по Учителя, кои са избраните, кои са истинските ученици, защото има разлика, кои са въобще ученици и там ще стане по-ясно, тука ще кажа само накратко.

Учителят казва: Избраните не са избрали знанието, те са избрали любовта и тази любов е, която вселява мъдростта в тях. Значи избраните не избират знанието, те са избрали любовта. Те се стараят да постигнат абсолютно неизменна любов към Бога. И тази любов е, която вселява мъдростта в тях. Това означава, че мъдростта се дава само на любовта. И ако искаш да бъдеш ученик, трябва да избереш Божествената Любов.

Бог слушаше речта на Сатана и Той слушаше с безкрайно дълбоко виждане и търпение. Защото Той има слушане, което е по-дълбоко от “шема”. Ватанската дума е “Айхама”, преди време загатнахме за нея. Тя не означава само Единство, а нещо много по-дълбоко. Ватанската дума, първичната дума е “Айхама”, но това е друг въпрос и не е свързано с тази лекция.

След тази реч Бог насочи погледа си навътре и погледна в ангелите и във всички висши същества и Той видя тяхното колебание. Неговата Велика Любов и Святост бяха поставени под съмнение – тука става въпрос за милиони същества – и Той трябваше да реши как да постъпи. Бог знаеше, че ако даде тази свобода, Сатана щеше да зарази цялата Вселена. Лично аз съм видял изостанали същества на много други планети и звезди и съм разговарял с тях преди време, когато Учителят ме водеше на Марс, на Луната, на Венера, на Юпитер. Там също има лунни погребения, също има неразбиране, също не разбират тайната на покаянието, тайната на задгробния живот, тайната на вярата, като изключим адептите и посветените, които са малко и живеят там. Например на Луната живеят около сто и петдесет посветени от най-висока степен. Учителят конкретно е говорил за тези неща и те, разбира се, познават законите, но обикновените жители също страдат много, също имат много неразбирания, също имат много проблеми. Там има лунни погребения вместо земни. Там се смята за наказание, ако след смъртта човек не е предаден на огъня. Смъртта с огън е награда. Ако те изгорят, това е една награда, освобождава се душата, за да осмисли своя път. Но когато човек е живял лошо, той е наказан, когато умре, да бъде придружен там от своите приятели и близки. Да го придружат, да видят с кой са общували и е погребан в лунен гроб, където няма огън, защото той трябва да изстрада всичко в себе си, в своето астрално тяло, и постепенно ако обича разумността, ще се пречиства и ще се освобождава, но това са други неща. По този въпрос аз много малко знам, докато Сведенборг в тази област е говорил много. Аз имам само някакви четири-пет посещения, тъй като Учителят ме спря, докато Сведенборг има осем тома небесни мистерии където описва с много подробности много от тези неща. Една от хубавите книги на Сведенборг съм дал в печатницата и след няколко дена ще излезе. Но това е друг въпрос. Да се върна към лекцията.

Бог трябваше да реши как да постъпи.Както казах, Бог знаеше, че ако даде тази свобода, Сатана щеше да зарази цялата Вселена. Ако пък беше унищожил Сатана в мига, тогава съвсем друг род смърт щеше да проникне в цялата Вселена и към Бог щеше да има страхопочитание, обаче нямаше да има към Него благоговение. Щеше да има страх, но не оня мъдрият страх, за който говорихме преди. Защото мъдрият страх означава благоговение. А неразбраният страх е болест.

Но както се знае, Бог винаги решава въпросите по един единствен начин, с Божествена Мъдрост, съчетана с Любов. Това е Неговият начин. При това условие винаги се взима абсолютно правилното решение. Тука никога няма грешка, няма изключение. Когато Любовта е съчетана с Мъдростта в човека, той също винаги ще взима най-правилното решение. От Библията знаем, че Сатана е имал достъп до Земята. Самият той е пожелал, след като Бог му е дал свободата, той е пожелал да има и достъп до Земята. Защото заради свободата вече Бог трябваше да даде свободен избор. И Бог му даде да контактува с жителите не само на земята, но на всички сътворени светове. Бог вече му позволи да контактува с всички сътворени светове, защото вече въпросът за свободата беше решен. Разбира се, Учителят казва, че имаше таен разговор между Бога и Христос – това е съвсем друга тема за друга лекция – но Бог попита Христос дали гласува за свободата и Христос гласува. На тайно събрание на Всемирното Братство Христос гласува и след време Той трябваше да слезе да изкупи всичко, което се случи в името на свободата, всички злоупотреби. Той вече имаше дълг, Той вече беше длъжен, нямаше избор, Той трябваше да слезе на земята, за да изкупи това гласуване, това одобрение на свободата. Това е друг въпрос.

Нашите прародители, които бяха по това време на Земята, бяха предупредени. За тях можеше Бог да направи само едно нещо, да ги предупреди. Бог ги предупреди за опасностите, които щяха да дойдат, но както знаем, само с един въпрос от Сатана Адам и Ева бяха разколебани във вярата си към своя Творец. Беше достатъчен само един въпрос. Нямаше нужда от два. Бяха предупредени за дървото, но те сгрешиха. Сатана им каза – в Битие, трета глава, пети стих в Библията – аз ползвам Библията, която е ползвал лично Учителят, и затова цитирам точно нея, защото, според Учителя, това е една от най-близко преведените Библии, от най-точните, тя е от предния век, една стара Библия, това е друг въпрос. Буквално е казано следното, Сатана им казва: Никак няма да умрете, но знае Бог, че в който ден ядете от него – става въпрос за дървото на познанието – ще се отворят очите ви и ще бъдете като богове. – Така. Те бяха предупредени, но нямаха “шема”, нямаха истинското дълбокото слушане. Защо? Защото те пожелаха в себе си неразумния живот. Това означава, че всеки, който пожелае този неразумен живот, той вече няма уши, той чува, но не слуша. Всеки, който е избрал неразумния живот, ти можеш да му говориш цял ден, цял живот може да искаш да му помагаш, но той даже не може да разбере, че молитвата е изключително важна. Най-важното нещо на този свят е молитвата и молитвеният дух. И колкото повече проблеми има един човек, толкоз повече молитва трябва, толкоз повече енергия трябва да даде, но за това ще говорим в по-следващите лекции. Значи той избра неразумния живот и вече изгуби нещо от слуха си. Чуваше но не умееше да слуша, вече не можеше да различава. Да пожелаеш да бъдеш като Бога е много голяма примка. Защо? Защото ако си богоподобен, тогава няма нужда да имаш отговорност пред някакво върховно същество. Почваш да мислиш, че ти си всичко и нямаш нужда от отговорност. Както Учителят казва за мързеливите хора, защо искат да се осигурят. За да мързелуват. В крайна сметка някъде скрито в подсъзнанието има идея да се осигурят, да мързелуват. Обаче истинското осигуряване се намира в познаването на Истината, придобиването на Истината и виждането на Бога чрез абсолютна вяра. Това е друг въпрос, за други лекции, за истинското осигуряване.

Така, идеалът на злото е да няма отговорност. Ако има някои между вас, които да бягат от отговорност, искат да минат някак си незабелязано, да не носят отговорността на любовта, на доброто, въобще отговорност към света, към хората, към децата и т.н., малко или много те се свързват с идеала на злото. Те сключват договор със Сатана. Затова Учителят казва, че ученикът не бяга от отговорност. Той не се страхува да носи отговорност и я носи дори когато това е опасно за живота му. Когато злото бяга от отговорност, кармата му расте. Когато човек бяга от отговорност, кармата му расте, защото той просто хитрува, обаче няма да може да избегне кармата.

И така, злото предложи на Адам и Ева един много привлекателен и непознат свят. Това се намира в думите: Ще бъдете богове. Това беше един много привлекателен и непознат свят и те искаха да го опитат, след като той им каза: Ще бъдете богове. Ако трябва да кажа за себе си, ако Сатана на мен беше ми предложил да опитам от това дърво и че ще стана Бог, аз щях да му кажа: Я първо ти опитай и ми докажи. Ако ти станеш Бог, може да помисля. – Но това е друг момент. Значи: ще бъдете богове, т.е. господари на себе си, независими. Те го послушаха и заедно с него оглупяха, защото в това желание за независимост от Бога е много тънко скрита гордостта. Който иска да бъде независим от Бога, трябва да знае, че в това желание е много тънко скрита гордостта, както ще разберем по-нататък. А за гордостта беше определено само едно дърво, дървото за познанието на доброто и злото, дървото на скръбта.

За смирението е определено друго дърво, това е друг въпрос. Независимостта от Бога е на първо време отклонение, след време самоубийство и т.н. Който иска да е независим от Бога, Бог може и да му даде независимост, особено ако много желае, но това е метод, който се превръща в отклонение и в самоубийство. Независимостта от Бога е избиране на смъртта. И Адам, и Ева станаха от този момент смъртни. Понеже избраха независимост, те станаха смъртни. Ще обясня.

Зависимостта е естествен закон във Вселената. И всички са зависими. Включително и най-великите Учители, и Учителят, и Христос, и двадесет и четирите Старци са зависими. Но да разбереш своята зависимост по правилен начин, значи да бъдеш истински свободен. Трябва да разбереш своята зависимост, от кого да бъдеш зависим, а когато си от Бог, това означава да си зависим от Абсолютната Разумност, това значи да ставаш все повече свободен, защото свободата е на много степени, но във всички степени тя дава красота и в човека се развива истинският Божествен разум. По друг начин казано: ние сме свободни дотолкова, доколкото следваме Абсолютната Разумност. Това се отнася и до волята на човека. Колкото повече волята следва Абсолютната Разумност, толкова е по-свободна. Познавам много хора с парализирана воля. Те искат свобода, но нарушават ежедневно законите на разумността и волята им е все повече парализирана. При някои е дотолкова парализирана, че ще ни отнеме много време да обяснявам, а това е друг въпрос.

Ако не следваме тази разумност, ние сме в илюзията на свободата. Ние си мислим, че сме свободни и можем да правим всичко, можем да посягаме на живота на други същества, на животни, но ние винаги грешим. Както преди време ви казах, дори и когато настъпваме една мравка, ние сме в опасност, просто в бъдеще ще заплатим. В древността мравките са били много едри същества, много опасни, даже по-опасни и от термитите. Единственият най-опасен враг на термитите са мравките. Мравките знаят едно тяхно слабо място, което се намира в корема. Термитите могат да се спасят от почти всички същества, могат да разрушават, една къща от камък могат да я изядат за двадесет и четири часа. Страхотни зъби, страхотна концентрация, страхотни същества, но мравките знаят тяхното слабо място. И в миналото мравките са били много опасни. След време ще говорим за тайния живот и на мравките, и на пчелите, и т.н. Ще разберем тайната на пчелите, защото това са девствени съзнания, съвсем девствени същества, които служат на едно бъдеще и на една свобода, на една истинска еволюция, но това е друг въпрос, няма да се отклонявам. Ако не следваме тази разумност, ние сме в илюзията на свободата. Например тези мравки, които сме настъпвали, след време те ще искат своето, те забелязват всичко, те забелязват кой ги настъпва и кой ги подминава, и кой ги благославя. Абсолютно всичко се регистрира. Нещо повече. Учителят казва, че и животните носят карма, ако те правят грешки. И не само животните. Учителят отива по-далече, даже и растенията имат карма и тези, които се увиват около някои дървета, около някои цветя, около някои други растения и изпиват техните сокове, също ще плащат. Абсолютно всичко носи отговорност. Защото във Вселената всичко е живо, всеки атом е жив, включително и камъкът. Туй, че ние не можем да видим неговия живот и неговата история, това е съвсем друго. Във всеки камък има централен скрит атом, и в най-малкото камъче, и ако човек направи връзка с него, ще получи нещо много ценно. Това е друг момент.

Сатана въпреки всичко си остава неразумно същество, защото той не притежава живот в самия себе си. Само Бог има живот. Сатана не притежава живот в себе си. Адам трябваше да се грижи за земята, но той сгреши и чрез непослушанието си той предаде земята на тъмните сили. Но Бог имаше план. Той имаше отдясно до Себе Си Син, Който трябваше да изкупи и да плати цената. Защото Бог беше справедлив. В една от по-следващите лекции ще говорим за тайната на скритата справедливост. В момента заради тези лекции аз продължавам да имам много врагове, макар че вече приятелите да са около хиляда, обаче и враговете ми са много. Тези, които не разбраха лекциите, продължават да се заканват, включително в това число и много опасни хора, и то такива, които воюват и с оръжие, търгуват с оръжие, деца, наркотици и т.н., не искам да изреждам. От много време ми се заканват, тъй като техни близки идваха на тези лекции и в София и продължават да се заканват и това ми коства допълнителни енергии и формули, за да се справям, макар че въобще не искам да се занимавам с такива неща, но трябва да се съобразявам с всичко. Но това е друг въпрос. Искам да кажа, че моите лекции не създават само истински хора, здрави хора, успели хора в живота, а създават и врагове. Но аз ще продължа да говоря по този начин, по който иска Учителят, и никога няма да изменя.

Бог беше справедлив, защото Той имаше в Себе Си една велика Любов, не просто любов, а една Велика Любов, която впоследствие щеше да стане велика основа за всички разумни същества във Вселената. Адам изгуби живота си – става въпрос истинския живот – но Бог има изобилен живот и пожела да му го върне отново, защото законът на живота, т.е. да живеем, е толкова свят закон, колкото самия Бог. Това важи и за всяка тревичка, за всяко цвете, за всяко животно и за всяко същество без изключение. И така Бог изпрати своя Син на Земята, и то на територията на тъмните сили. И така в цялата Вселена висшите същества бяха концентрирани да наблюдават какво ще се случи. Христос беше изпратен, затова Той и промени календара, едно обикновено същество ако се роди, не може да се промени календара, да се нарече нова епоха. Това е Божият Син и Бог, Който променя света. Христос разкри величието на своя Отец, Неговия истински характер, разкри величието на Неговата Любов. Той живя по законите на Великата Любов и разкри точно какъв е неговия Отец. Христос разкри Неговия характер, защото самият Той беше сърцето на Бога. Тука няма сега да доказвам, че Учителят не е сърцето на Бога, а Духът на Бога и това е съвсем друг момент и за друго време и място. Сърцето на Бога беше слязло на земята, за да изпълни една велика мисия, която засяга цялата Вселена и всички същества, които наблюдаваха събитието. Христос показа, че Любовта е ключът към познаването на Бога. Вярата е само едно спомагателно средство, важно, но именно Любовта, Божествената Любов е ключът за познаването на Бога. Христос желаеше да бъде зависим от Бога. Именно от тази зависимост Той придоби силата на възкресението и самият Той стана носител на живот. Затова Учителят казва, че Христос носи изобилния живот и може да го даде на всеки, който има тайнството вяра. Не просто вяра, не вярата на църквите; трябва да кажа, че в момента в света има около шест – седем вида църкви, тъй като аз проучвам и тях, някои от тях са много напреднали, отказали са се от всички земни желания и слабости, молят се горещо да разберат мъдростта и някои от тях са израснали, имат вдъхновение, което за съжаление аз не го виждам в много окултни ученици. Имат изключителна вяра, много изчистена любов и тук става въпрос за едно три – четири хиляди същества от определени църкви в Корея, в Америка и т.н. Така че нищо не може да бъде подценявано, в някои области църквата наистина расте, и то в хубав смисъл, в най-хубавия и чист смисъл. Някой път може да ви запозная с тези същества, истински същества, които разбират наистина своя път.

Сатана и Адам искаха независимост и получиха своето, Адам стана смъртен. И той все още търси еликсира на безсмъртието. А еликсирът се намира в закона, даден от Учителя: “Люби Бога повече от себе си”. Който иска безсмъртието – това е законът. И всеки трябва да го разбере. Ако един човек се посвети една година на този закон да го проучва най-дълбоко, той ще разбере тайната на безсмъртието. “Люби Бога повече от себе си.” Христос нямаше за цел да покаже своята тайна сила пред Сатана. Той можеше, но нямаше такава цел. Той имаше за цел да покаже величието на любовта и величието на доброто, истинското добро. Преди време ви казах думите на Учителя, Учителят казва: Ние не трябва да бъдем добри, а истински добри, абсолютно добри, т.е. без изключения. По-нататък когато ще говорим за тайната справедливост, ще видим, че скритата справедливост на Бога наказва и добрите, и злите. Не само злите, а скритата справедливост на Бога наказва и добрите. Защо? Защото това са добри в относителен смисъл и това наказание, тази справедливост идва да им покаже пътя към истинското добро, защото ние много често мислим “той е добър човек”, а не знаем неговия вътрешен замисъл, не знаем скритите му желания и намерения и много често лесно се произнасяме и казваме, че той е добър. Само че мярката за доброто е друга. Това е друг въпрос в другите лекции.

От тука много ясно се вижда древното намерение на Бога, което показва, че Бог е наистина Любов. Оттук наистина се разбира, че Бог е Любов. И всички небесни същества трябваше да разберат това свято откровение, което се случи на Голгота: че Бог наистина е Любов и Бог пожертвува най-съкровеното от Себе Си, за да може да преобразява не само земята и хората, а и другите същества на другите планети, които са също в грехопадение. Това е всъщност тайната на откровението на Йоан. За нея сме говорили – за откровението – и след време пак ще говорим. Всеки трябва да разбере закона “Бог е Любов” и после който разбере, може да постъпва, както си иска. Но който е разбрал наистина, че Бог е Любов, той ще направи правилния избор. Той ще посвети живота си не на знанието, а на Любовта, на неизменната, на вечната Любов. Тогава истинското знание само ще го търси, а не той да го търси. Истинското знание ще му даде различаване. Защото който е избрал Любовта, ще има различаване, защото ще му бъде изпратена интуиция. Ангелите имат тази грижа да управляват човека чрез неговата интуиция. Сведенборг много хубаво обяснява как ангелите и хората се сливат, имат едно общо чувство, обща мисъл, това става чрез интуицията, чрез сливане, но това е друг въпрос.

Сатана не можеше да предвиди величието на Любовта и въобще величието на Бога, пък и нямаше никакъв шанс. Сатана не можеше да предвиди това величие на Любовта, това величие на Божия план и величието на Бога. Защото Любовта и нейните пътища и дълбини, до които тя стига, стигнаха и до Земята, докоснаха Земята. Отговорът на Бога е в книгата на Йоан, трета глава, шестнадесети стих от Библията, (буквално, пак казвам, от тази Библия, която е ползвал Учителят, и аз също предпочитам нея да ползвам, старата Библия). Казано е следното: “Защото Бог толкова възлюби света – повечето от вас са го слушали този стих, чували сте го – щото даде Сина Своего Единородного, за да не погине всякой, който вярва в Него, но да има живот вечен.” Слизането на Христос, според Учителя, определя спасение не само за земните жители, но както казах, засяга цялата Вселена. Това е събитие на целия космос, на всички, които са участвували в онази реч и които са се отклонили. Тука те слушаха по друг начин. Защото в Божия Син е скрита тайната на предвечното намерение на самия Бог. Планът на Бога е по-дълбок от всичко, което се е случвало и което някога ще се случи. Ако по-нататък Учителят ми позволи, ще ви кажа нещо за тайния план на Бога и за Неговата стратегия. Бог промисля нещата – най-точната дума е промисля – много издълбоко и това е свързано с едно от тайните му имена, което е дадено от Учителя. Ще говорим и за тайните имена на Бога и по този въпрос подготвяме цяла книга, защото има много видове обръщения към Бога. Различните обръщения означават обръщане към различни видове сили от Неговия характер. В имената няма противоречие, те са стотици и всяко име означава точно към коя Негова сила конкретно се обръщаш. В случая говорим за името, което е дадено в еврейския език “Йова и ре”, и Учителят го ползува. “Йова и ре” означава: Бог ще промисли. Буквално означава: Бог ще промисли – но всъщност е нещо много по-дълбоко, но най-близкият превод е този. Бог е подготвил своя отговор отпреди основаването на световете, защото Той е, Който промисля. Това е една много древна формула и много дълбока. Ако човек всеки ден си кара тази молитва, тя е кратка: “Йова и ре”, това означава, че той призовава Бог да промисля за неговите задачи, за неговите решения, да му помага да взима по-правилни решения в живота си. Както казах, за тайните имена ще говорим. Много е важна чистотата на човека, чистотата на молитвата. Тогава обръщението вече е по-пълно. И затова има голямо значение как се обръщаш. Например дали казваш, както казах, “Йова и ре” или пък “Йова и рой” – това е друго тайно име, другото тайно име е “Йова шалом”,означава “Бог дарява мир”. Друго тайно име е “Йова рафа”, означава “Бог е изцелител” или “Бог е моето изцеление”. Значи призоваваш силите конкретно на изцелението. Има и “Йова шама” – една от най-дълбоките формули, за нея специално ще говорим.

Според Учителя целта на ученика не е да се учи от Учителя, а да се домогне до свещено отношение към Него. Забележете тънката разлика. Защото от това се решава съдбата ви за хиляди години. Тука няма никакво подражание. Има нещо по-важно, което трябва да се разбере. Затова пак ще повторя. Целта на ученика – в една по-нова книга, която ще излезе след няколко месеца, тези неща ги обяснявам много надълго, даже книгата ще бъде много дебела, над триста страници, подробно за пътя на ученика във всички сфери – не е да се учи от Учителя, а да се домогне до свещено отношение към Него. Ако ученикът придобие това свещено отношение към Учителя, той ще се освободи от знанията на света – едно от нещата, от които ще се освободи – и ще придобие живот в дух и истина. Ще придобие съвсем друг живот. На земята това е незабележимо, ученикът няма да бъде познат така, както трябва. Истинските ученици са посветени. В България те са малко, но все пак те растат. Но той ще живее тайно в дух и истина. И после Учителят казва: Когато имаш вяра в себе си, ще познаеш своята душа. Но когато имаш любов към Бога, ще познаеш своя вечен път. Ще познаеш и дълга си тука конкретно на Земята. Няма да питаш: “какво да правя”, а просто ще познаеш. Но първо трябва да решиш тези въпроси. Когато имаш вяра в себе си, ще познаеш своята душа, висшата душа, петото тяло. А когато имаш любов към Бога, ще познаеш своя вечен път, ще познаеш и своя дълг на Земята. И после Учителят казва: Когато познаеш своята душа и своя път, Аз ще ти се изявя и ще осмисля твоя път. При тези условия Аз ще ти се изявя напълно – тука става въпрос за изявяване от друг род. Аз ще ти се изявя и ще осмисля твоя път. Тогава твоята душа ще има живот, говорим за Божествен живот, а твоят път ще има дух. Значи той ще бъде абсолютно непоклатим. Нито смъртта, нищо не може вече да спре такъв ученик. Когато ученикът е цялостно отдаден на Учителя, Учителят се превръща в отворена врата за своя ученик. Той става духовен поток и ученикът възприема благата, които се изливат от вътрешното измерение на Учителя. Тука вече става въпрос за шестото тяло и в известен смисъл за седмото. За да разбере една душа словото, което изнасям – това са думи на Учителя – тя трябва да има организирани Божествени желания. Докато има още земни желания, тя ще разбира оттук – оттам. Ще вярва, ще живее в приливи и отливи, ще се надява и т.н., но когато има организирани Божествени желания, тогава вече тя ще навлезе надълбоко в своя Учител, тогава ще бъде изпратен в най-лошия случай ангел, който да ръководи този ученик. Това е най-малкото, което може да се случи, най-ниското, най-ниската степен. Моята мярка за ученика, една от мерките е – след време ще говорим много за мерките – че на окултния ученик най-нисшата му степен трябва да е да се занимава постоянно с положителни мисли. Дали е пред прага на смъртта, дали има тежка болест, дали го е нападнало нещастие, дали има много проблеми, дали е уволнен от работа – най-лошото му нещо, най-ниското му състояние е постоянна положителна мисъл при всички условия. Оттук нататък, оттук нагоре започва ученикът. Оттук надолу не говорим за ученик, говорим за слушател, говорим за наблюдател и т.н., но това са съвсем други неща. Целта на знанието – казва Учителят – е смирението. Най-дълбокото знание, до което можеш да стигнеш, е да се смириш, защото другото знание няма да ти помогне наистина в света на Бога. Освен това е много смешно да отидеш при Бога със знание и да мислиш, че знаеш нещо. Ако имаш някакви дарби и способности, какво можеш да покажеш на Бога? Тези неща там не вървят, във висшия свят също не вървят. А тука понякога помагат на хората, но в повечето случаи пречат. Само дарба, която е посветена на Бога, донякъде просветлява човека, но не е това пътят, пътят на ученика е друг. Ще повторя. Целта на знанието е смирението, целта на истинското добро е здравето, т.е. който постигне истинско добро, ако му направят десет злини, ще отговори с десет добрини, ако отговориш с девет добрини и едно зло, вече не говорим за твоето здраве, за истинско здраве, не говорим, че имаш разбиране или че си ученик. Няма изключения. Целта на чистотата е устрем към светлината, т.е. жажда за истинска светлина. Чистотата се трансформира и се превръща в устрем за истинска светлина. А целта на любовта е обожествяване и благоговение към хората. Това няма нищо общо с уважението. Да уважаваш хората е едно, да ги обичаш – Учителят казва – е друго подобно. Да обичаш хората, това означава да ги изядеш, така както вълкът обича агнето, така и хората обичат хората и Учителят казва: Да те обичат по човешки начин, значи да те изядат. Тук става въпрос за благоговение.

Благоговението е методът за развитието на най-висшата чакра, за която преди време говорихме и след време пак ще говорим. Това е методът – благоговение към всички същества. Към живи същества, към така наречената мъртва материя, към всичко. Това е методът за развитие на най-висшата чакра и за познаване на Истината в най-дълбокия смисъл.

Ще говорим за тънкостите на японската мъдрост.

Какво е Дзен? Дзен е дълбоко пробуденият и осъзнат живот. Самият начин на чист и осъзнат живот е просветление.

Дзен казва, че правилният подход към нещата е проникване в собствената си истинска същност, в своя център. И този подход е състоянието, наречено Дзен.

Дзен е живот в Пустота, което преведено значи живот в пълнота, т.е. истинското състояние на нещата. Именно затова Дзен е лишен от цел. Дзен просто живее, няма нужда от цел. Той не мисли, не разсъждава, не строи теории, няма философия, не е религия – той просто живее първичен, изначален живот. Няма нужда от свещени книги, няма нужда от ритуали, няма нужда от нищо странично – той просто живее.

Колкото и да четеш Дзен, няма да бъдеш осведомен, защото Дзен не е знания – Дзен е състояние, първичното състояние на душата. В Дзен няма нужда от разбиране и както казах, от разсъждения.

Дзен живее във велика пълнота. Това е изначалното съзнание. Това е живот без мислене, това е живот в единството – и видимото единство, и невидимото единство. Това изначално състояние при Учителя е наречено Любовта като принцип. В християнството е наречено благодат, т.е. живот в присъствието на Бога.

В Дзен най-същественото е чистото съзнание. В една тайна Дзен-традиция се говори за осем чувства. Смята се, че до седмото чувство човекът се намира в заблуждение. Значи не само шестото, не само петте бедни чувства, но до седмото чувство човек е в заблуждение. Чак в осмото чувство се намира, според тази традиция, реалността. Кое е осмото чувство? Дзен казва: Чистото съзнание. Това е същевременно и висшият порядък.

В осмото чувство няма склонност към разсъждения. Това е нашата древна, истинска природа, която просто умее да съществува. Понеже умее да съществува, няма нужда от разсъждения. Там, където има много разсъждения, много философия, много мислене, няма го умението. Затова Учителят казва, че който живее, не мисли; който мисли, не живее.

Това осмо чувство превъзхожда всички възгледи. В това чисто съзнание, т.е. в същността, наречена Дзен, всичко е много просто. Тук няма форми, няма постижения, няма победи, няма страдания, няма емоции, няма рождение, няма смърт. Няма нужда от второ раждане, защото няма кой да се ражда – просто отсъства. Т.е. няма неразумен човек, който трябва да се ражда, или някой пък да си въобразява даже, че се е родил, просто няма такива неща. Защото в Пустотата, която означава пълнота, просто няма никой – толкова е изпълнено с това, което ние наричаме Бог, т.е. с Първичното, т.е. с Дзен – толкова е пълно, че няма как да се вмести нещо друго, няма нужда от раждане.

Тук има само Същност, само Изначалност. В така наречената “Сутра на сърцето” е казано:

Заминал, заминал, далеко заминал, съвсем далеко, съвсем дълбоко, съвсем навътре. Колко е чудесно Изначалното.

Както ще видим после, това го е направило и житното зърно, като разбрало, че светът е илюзия и че е сън. Това е същество много напреднало – според Учителя – на двеста и петдесет милиона години. Но слязло по някое време, съжалило хората; изпитва състрадание там да им помага, доколкото го разбират.

Дзен е част от неизречената история на вечността. Това е неизречената дълбочина на истинската история, т.е. вътрешната, духовната история.

Дзен живее в собствената си неуловима същност, нещо като приказка без край. Умът обича приказката да има край и да може да я развали. Там, където няма край, нищо не може да развали и нищо не може да улови.

Дзен е особена атмосфера. Извън Дзен човек увяхва, тлее, разпада се. Някои наричат тази атмосфера Бог, други я наричат Аллах, трети я наричат Дао. Дзен я нарича Безпределност.

В Дзен същественото се случва преди всичко в тишината. Значи не в говоренето, не в разговорите, а в онази тишина.

Дзен е грандиозен покой и велика неизменност на Реалността. Освен това Дзен е простота, както ще видим после в хайку.

Един велик самурай с много победи отишъл при един дзен-учител и му казал: Кажи ми кой е пътят към ада и кой е пътят към рая? Дзен-учителят много простичко му казва: На такъв глупав човек не мога да отговоря. Самураят веднага хваща меча си с ръката и дзен-учителят веднага му казва: Ето пътя към ада. Самураят пуска меча и дзен-учителят му казва: Ето пътя към рая. Прост пример, такъв е Дзен – простота – ако разбереш. Едното движение е движение към ада, другото е към рая, към свободата.

В Дзен има нещо от непостижимата тайна на Древността, затова Дзен е трудно да се разбере, особено от умствено настроени хора. Той изисква душа – не ум, не менталност, а душа.

Дзен, това е древната първична атмосфера, която ни заобикаля. Тя винаги е била тук, разбира се, ако имаме възприятие за това. (После ще говорим за толтеките и за тайната на възприятието.) Ако имаме възприятие – Дзен е тук; ако нямаме – ще вярваме в бъдещето.

В Дзен не ти е нужно, забележете, даже умението от медитацията, защото живееш ли в заблуждения, хиляди медитации и книги със сутри няма да могат да ти помогнат. Медитирай колкото искаш, но живееш ли в заблуждения, хиляди книги, хиляди медитации няма да ти помогнат.

В Дзен не възниква мисъл. Щом не възниква мисъл, няма свят, няма сътворение. Дзен живее във вечността. Как може, ако си изпълнен с Бог, да имаш мисъл. Това е такава пълнота, такава любов, как може да има място за нещо друго. При Дзен се е случило точно това.

Който е постигнал Дзен, няма никакви възгледи, затова това учение е неуловимо; няма нужда от тях. Дзен казва: Трябва да търсиш, но без да се стремиш. Трябва само да се потопиш в чистотата и сам да извървиш целия път. Щом си в Дзен, ти си като пролет, караща цветята да цъфтят.

В Дзен се казва, че краката не стъпват никъде.

Дзен не е слово: Дзен е безмълвие, Дзен е девствено безмълвие. В Дзен сияе безмълвието. Дзен е сияещо съзнание, чисто, сияещо съзнание, отвъд думите.

Дзен няма нужда даже и от чакри. (Другият път ще продължим с Дзен.)

Странната Дзен-поезия. Ще кажа две хайку: “Пъстървата играе по дъното на реката сред плаващи облаци.” Значи Дзен обхваща световете, измеренията по един много простичък начин.

Друго хайку: това не произхожда от ума, това не е поезия на ума; това е отвъд ума. Това просто е чистото съзнание, което фотографира мига. То не държи даже на думи, на въздействия – то просто живее, улавя. “Песен се лее, от облаците блика чучулига.”

Хайку не е логика, а пълнота на душевното състояние, просто пълнота. Тука няма рими, няма нагаждане, няма такава постройка, няма умственост. Хайку е безмълвно общение с пълнотата. То и да каже нещо, и да не каже, няма значение – то живее в пълнота.

Хайку долавя само чистата жизненост, това е подходът. Хайку е фотография на мига – не търси въздействие, а състоянието на изначалната пълнота, в която обича да си живее.

Хайку е първична духовност. То е разтворено само в Неизразимото, там е мястото, където живее – Безпределността. Хайку не е поезия на ума. Пак казвам, то е поезия на чистото съзнание, осмото чувство.

Хайку не дава обяснения. То дава само своето виждане. Може да го приемеш, не те задължава; може да го отхвърлиш. Едно хайку: “Носач на вятъра е продавачът на ветрила. Жарко е.”

Хайку се вслушва в говора на вечността, в говора на мига. Това е преживяване без име, ето защо хайку е жива поезия. Тя идва отвътре и самата тази поезия общува с чистото съзнание в човека. Това е общение на две чисти съзнания. Самата поезия получава нещо от човека, от неговата дълбочина.

Такава е и поезията на толтеките. След време ще говорим за нея, тука ще кажа нещо от нея: “Цветето ме гледа с аромата си, аз го гледам с очите си.” Два различни свята, които се гледат. Едното си има друг метод – с аромата, а толтекът го гледа с очите си.

Едно хайку: “Слънцето изгрява, подкани го далечна песен на славей.”

Друго хайку: “Нов календар – и той навярно надява се на щастие.” В хайку всичко е живо.

Хайку е навлизане в прекрасното, а в прекрасното няма време, т.е. няма ограничение. Остава само вечността.

Друго хайку: “Безбрежно е морето, ала суша изпепели земята.” Т.е. колко много безбрежност, колко много вечност, колко много безпределност, колко много Бог, обаче човекът се е наврял в сушата, в своето его, в своето неразбиране, в своето невежество. Натикан е в проблеми, в трудности и той се е влюбил в тях, вместо да търси вечното. Той се е натикал в бедното земно мислене, както ще стане ясно после, особено при толтеките, как те възприемат нещата.

Хайку иска да ни каже, че реалността е изящна в своето чисто, първично мислене. Това е чисто духовно мислене, без примеси. И освен това хайку е изящно и в своето безмълвие: и като говори, е изящно, и като мълчи, е пак пълно и изящно.

Толтеките казват, че тези, които нямат преклонение пред Истината, те имат друг произход. Те произлизат от тескатлипока – тяхна атлантска дума – т.е. те произлизат от смъртта, т.е. от вселенската илюзия. И смъртта е техният учител, и илюзията ги ръководи. Щом нямат преклонение пред Истината, илюзията и смъртта ще ги ръководят.

Според толтеките това, пред което човек най-много се прекланя, разкрива неговия произход. Значи дълбоко в себе си човек има преклонение пред нещо. Точно там, в дълбокото, това дълбоко преклонение решава какъв произход ще има човекът.

Според толтеките безмълвното, т.е. истинското знание винаги идва от далечни, древни времена, още от бархишадите, първата слънчева раса, когато хората са били богове. Необходимо било само да се събуди храмът на така наречения йоллотл, храмът на сърцето, т.е. чистото възприятие.

Толтеките осъзнали, че без собствено изменение ти си просто тескатлипока, т.е. старият свят. Ако ти не промениш себе си, примерно искаш да промениш света, както казва Учителят, косата ти ще побелее и нищо няма да промениш. Но ако промениш себе си, което е правилният подход, тогава вече ти се измъкваш от илюзията и смъртта, иначе оставаш в стария свят. Старият свят – това е застоят – в Библията се нарича Дървото за познание на доброто и злото, т.е. знаещите хора. Въобще светът страда от знаещи хора. Много знания, много проблеми; вместо любов, много знания и все повече знания и информация и т.н. Те нарекли всичко това старото възприятие.

Това възприятие винаги увеличава илюзията. Толтеките осъзнали, че същественото не е промяна на света. Светът е толкова прекрасно устроен, че няма какво да се променя. Въпросът е в тебе и дали Бог е в тебе, и дали Бог в тебе гледа. Ако Бог в тебе гледа, всичко е наред; ако Бог го няма, ти можеш да влезеш в рая – всичко е зле. Просто няма кой да гледа. А този, който иска да променя света, казват толтеките, остава в старото възприятие – тескатлипока, вселенската илюзия.

Толтеките осъзнали, че във всичко това важна роля играе овладяване на намерението и че без това овладяване човек разваля възприятието в себе си. Щом не овладееш намерението си, щом не овладееш неговата мярка, неговата чистота, оттам нататък твоето възприятие ще се изкриви.

Овладяното намерение освобождава човека от познатото, т.е. от известните неща. Така чрез овладяното намерение се явява съвсем ново възприятие, а то отстранява илюзията. Само новото възприятие може да отстрани илюзията, т.е. старото и негодно за развитие възприятие, което иначе има други имена – Сатана, дявол и т.н. Това старо възприятие, това е старият живот, наречен в Библията Дървото за познание на доброто и злото, т.е. стара, изостанала цивилизация, отказала се от развитието.

Величието на толтеките е в непрекъснатото развитие. Всеки, който спре, няма значение на какво ниво е – Христос, Учителят, Буда – в момента, в който спре, той тръгва назад. (За това ще говорим в следващата лекция.) Примерно ако някой се застои в будността и мисли, че будността е всичко, Орелът ще му изпрати сила, която ще го порази и ще го върне в развитието. Затова будността е от опасните врагове, но другия път ще говорим за това, защото над будността има мъдрост, има съкровеност и те могат да спасят човека от будността.

Значи величието на толтеките е в непрекъснатото развитие. Ще го кажа по по-простичък начин: в момента, когато стремежът ти спре, ти вече си умрял духовно. Каквото и да правиш, ти вече си в духовна смърт.

Чрез метода на постоянна безупречност, т.е. там е насочено ударението на толтеките – те се занимават най-много с това нещо, се постига отстраняване на илюзията, постига се отстраняване на тескатлипока. И така това, което в тебе е изостанало, се отстранява, то си остава в илюзията – ти преминаваш напред.

Според толтеките стремежът към безупречност е начинът ти да управляваш, да контролираш своето съзнание – един от най-хубавите начини. (Другият път ще видим как контролът е много по-важен от будността.)

Толтеките открили още, че стремежът към безупречност води човека по един правилен начин към неизвестната тайна на Орела, т.е. към неизвестната тайна на Истината, към непознатата същност. А това сближава човека с непознатата част на Нелтилицтли – Истината.

Толтеките открили, че в живота са нужни изменения и те идват, и ще идват, защото целта на измененията са да умре старото възприятие, старият свят, т.е. застоят.

Толтеките забелязали, че всичко пребивавало в непрекъснато развитие, всичко течало, освен тескатлипока, освен старата, застояла илюзия, старото възприятие. Те забелязали, че ако не си безупречен и изключително честен към себе си, ти оставаш в старото възприятие, а то се превръща в грабител на твоята енергия и развитие.

Без безупречност и безжалостна честност новото възприятие се скривало и ставало неуловимо. Значи ако нямаш тези две качества – безжалостна честност и безупречност – новото възприятие се скривало и ставало неуловимо, защото липсвала чистата и свежа енергия, която да го храни.

Чрез продължителни старания в безупречност истинският толтек открил, че няма възприятие за смъртта – просто няма такава способност. Той осъзнал, че едно нещо съществува, когато имаш възприятие за него, когато го възприемаш. Щом имаш възприятие за смъртта, тя съществува, т.е. нещата съществуват, защото ги възприемаш. Ако не ги възприемаш, те не съществуват.

Според толтеките се оказало, че същественото е в това – къде е насочено твоето възприятие. Това, което възприемаш, това съществува. Това означава, че ако възприемаш само Теотл (това е една от думите на толтеките за Бог), ако възприемаш само Бог, тогава само Той ще съществува в твоя живот и нищо друго, без никакви примеси. Ще се случват и трудности, много неща ще се случват, но само Бог ще съществува.

Например как възприемали толтеките потопа? Те го възприели не като бедствие, нямат такава способност, а като часа на откровението, часа на Истината. Това било много важно време, защото чрез продължителна безупречност се е натрупала много чиста енергия, а целта на тази натрупана енергия е човекът да направи скок в Истината, скок в Непознатото, където се превръща в мъдрец и в истински човек, защото е подготвен. Неподготвените биха полудели, но не и този, който обича Истината. А толтеките са народ – такъв народ никога е нямало на земята – в който милиони хора са устремени в Истината; не единици, не определени търсачи, а милиони хора-изследователи. Това е толтекският народ, нещо много изключително, за което ще говорим често тази година.

Докато нечистият човек, наречен на техния език тлакатл, нечистият човек пропадал при потопа. Той не само при потопа, но и при нещо много дребно пропада. Защо? Защото той нямал възприятие за Истината – това е неговото пропадане. Нямал възприятие и точно затова пропада. Той не е бил подготвен, защото това чисто възприятие изисква продължителен живот в безупречност и безжалостна честност към себе си, към своя център.

Според толтеките да умееш да възприемаш, е въпрос на дълбочина и себепознание. Да умееш да възприемаш, да знаеш какво да възприемаш, е въпрос на дълбочина и себепознание, докато възприятието на обикновения човек е просто потапяне в тъмнина, във външните неща.

Никой толтек не допуска лъжата. Защо? Защото знае, че тя ограбва тънката духовна енергия и заражда в човека външно възприятие за нещата. Човекът става външен, земен и с това пропада.

Толтеките забелязали, че чрез правилното възприятие в тях се заражда Третият пръстен на силата, но за него ще говорим другия път. Третият пръстен е нещо много по-дълбоко от доброто, нещо много велико.