Тази година ще имаме разнообразни лекции. Имам възможност да проучвам много видове Мъдрост, някъде около седемдесет. Бавно ще ви въвеждам, доколкото имаме време. След време една от лекциите ще бъде посветена на русалките. Въобще няма да говорим дали са съществували, а ще говорим за техния живот, за техните проблеми, къде са сега, какво са правили и т.н., т.е. ще имаме странни лекции. Ще ги разгледаме от гледна точка на посветените: не какво казват обикновените хора, а посветените и тези, които имат чистота, която са съхранили в сърцето си, имат връзка с тях и са писали за тях.

Суфи казват: Докато човек не загуби себе си в Бога, не може да се каже, че той живее.

После: Дихание без зикр (означава без повторение на Божието Име), това е дихание, изгубено напразно. Ако трябва да го изтълкувам: ако човек има проблеми, то е защото прескача някои дихания. Мисли за някакви други неща, вместо за Името на Бога.

Всички пророци и Учители в света изнасят едно и също послание. Както ще видим от многото видове Мъдрост, изнасят едно и също послание, така казват суфите. Да се посветиш на Бога, това е посланието, което означава да се посветиш на Истината, да се посветиш на правилния живот и т.н. Навсякъде това е едно и също послание. Но по-нататък ще се спрем на огромната Мъдрост и на Мохамед, става въпрос за нещо много специално, но и не само Мохамед…

Повторението Името на Бога, или както те го наричат още помненето, е забравяне на всичко друго, освен Него. Това е пътят, по който се разрешават въпросите в нашия живот. Разбира се, не да станеш робот, да не знаеш къде ходиш, къде стъпваш, какво правиш, но тук става въпрос колко важно е да бъдеш предан на тази идея, за да може всичко друго да се подреди.

Суфите казват: Бог е мълчалив и от всичко друго Той е най-лесно постижим чрез мълчанието. Не случайно мълчанието е наречено злато, японците малко по-тънко са го нарекли – мълчанието е цвете. Повторението на Божието Име, според суфите, е свръхзадачата на човека. Такова нещо е имало и при богомилите. Докато обикновеният човек е съсредоточен върху себе си и затова той се чуди на събитията и на обстановката, която се случва около него.

Според суфизма човек трябва сам да си създаде своята истинска култура отвътре, а не да очаква на религия, наука или някакво общество. Казвам ви идеята на суфи – значи няма религия, няма наука, няма някакво общество, ти сам трябва да си създадеш своята истинска култура; това става отвътре.

Суфизмът е метод за постижение на реалността, това значи суфизъм. Подобно е на Кабала, Кабала е също такъв метод за постижение на реалността.

Външно суфите се намират сред хората, вътрешно те пребивават в Бога.

Суфи казват: И радостта, и страданието са дарове от Бога. Значи и двете, не едното, а и радостта, и страданието са дарове от Бога.

В суфизма изчезването на Аза се смята за истинското процъфтяване. Докато имаш Аз, няма значение дали е Висш Аз или Слънчев Аз, ти пречиш на тайната на Живота, на Бог да влезе в теб. Може да имаш някакви висши намерения, но все още пречиш.

За суфи няма време, то е спряло, защото суфи е същество, което е вкусило Бога.

Страстта, казват суфите, това е дим; чувството, това е топлият огън, сгряващият огън, а Любовта, това е пламъкът, който озарява пътя. Значи едното е дим, пушек и престъпления, другото е чувство, сгряващият огън, а Любовта е пламъкът, който озарява нещата.

Суфи казват: Това, с което се занимаваш, това е твоята религия. Значи няма значение каква ти е професията, ти трябва да я превърнеш в храм, в нещо свещено. Ако я обикнеш по този начин, ти ще познаеш Реалността.

Що се отнася до Учителя, суфите казват следното: Един Учител-суфи, колкото и да е велик, не може да предаде своето собствено знание на ученика. Ученикът е длъжен сам да си сътвори свое собствено, истинско знание.

Казват: Ако се отнасяш към всеки човек като към човек, който съхранява Бог в себе си, това значи да удовлетвориш всички религии в света.

За неуспеха казват: Неуспехът идва, когато Любовта е отстъпила на разсъжденията.

Суфизмът – това е Любовта, което означава чистата религия. Значи там започва суфизмът, в чистата религия.

Суфи отстранява всичко, което отклонява вниманието му от Бога. Значи не можеш да накараш суфи да се занимава с някаква дейност, каквато и да е тя, която да го отклони от Бога. Той никога няма да допусне, никой не може да го отклони. Все едно мен правителството да ме изпрати на война и да ме накара да стрелям – никой не може, няма и да може, защото имам убеждения.

Мохамед казва: Твоят ум е по-враждебен от твоя неприятел, защото се намира отвътре. Но както ви казах, на Мохамед ще се спрем по-специално. Едно от имената му в Корана означава Милостта на световете – нещо много възвишено, много дълбоко. Но който не знае как да чете, да проучва Корана и хадисите, т.е. преданията, той няма да се домогне. Има особен ъгъл на виждане, където Истината излиза, иначе се получава друго.

Суфи се интересува от ядката, а не от ореха. Значи суфи се интересува от ядката, от центъра на нещата, не от периферията, не от ореха.

За суфи Любовта е храната на сърцето. Казват: Любовта е най-хубаво сготвената храна от Аллаха.

Суфи казва: Силата на живота не е в изучаването на Истината, а в сливането с нея. Но има съзнания, някои от които трябва да изучават известно време, после да разберат, че важното е сливане с нея.

Руми казва: Умри с истинска любов, ако искаш да останеш жив. Кратко, простичко казано в стила на суфи.

Руми: Нашите души бяха опиянени от виното на безсмъртието, преди още да има грозде и градини.

Казват: Кой е салик (една суфи-дума, която означава пътешественик)? Салик е този, който сам се е намерил.

Суфите казват още: През иглени уши минава този, който е нищо. Иглените уши са широко отворена врата за нищото. Значи там, където няма его, където човекът е Божествен, минава, даже е широко. За този, който е нищо, иглените уши са широко отворена врата за Божествения човек, за нищото.

Казват: О, набожни, не ограничавайте Бога със своите добродетели. И: О, набожни, не унижавайте Бога със своите достойнства, защото Аллах превъзхожда всичко.

Тук не става въпрос за тънкия Дзен, за него ще говорим отделно по-нататък.

Ще го кажа първо на японски: Нанакороби яоки. Означава: Седем пъти пада, осем пъти става. Това е този, който не се предава, който е устремен към Истината.

Казват: Кораб с много капитани се качва на скалите. Там му е мястото, т.е. излиза в отпуска.

После: Окаме хачимоко. Страничният наблюдател гледа с осем очи.

За някои казват: Вижда дърветата, а не вижда гората. Това е много тънка идея, няма да я коментирам, просто я изнасям, както е казано.

За друг човек казват: На думи е рай, а като го погледнеш – ад.

За глупостта, казват японците, няма лекарство. За много други неща има всякакви хапчета, но за глупостта, за езика на този, който изпуска онези думи, няма лекарство. Скоро имахме разговор с много братя и сестри; аз им казах, че сега времето е толкова гъсто, че няма време за нищо отрицателно – нито завист, нито критика, нито омраза; към вас каквото и да правят, вие трябва да посеете всичко положително, за да може в другия живот, като се срещнем, въобще думата проблеми да я забравим. Тя не съществува, но ние трябва да я изтрием напълно. Затова сега трябва да се сее тотално.

Следващата мисъл на японски е: Ивану га хана – мълчанието е цвете.

Казват: Ако говориш за някого, ще се появи неговата сянка. Значи нещата си имат сянка и тази сянка, този призрак, този човек се появява. Затова ако го критикуваш, той чува, долавя, предава му се и след време тази сянка става твоя, част от тебе. Ако искаш да имаш много сенки в себе си, значи – отдаваш се на критика.

Казва един японец: Познавам едно цвете, което крепеше скалата. Както виждате, японският начин на мислене е много тънък, много деликатен, а Дзен отива още по-дълбоко, за което ще говорим по-нататък.

Казват: Волята и през скала минава. Наистина волята минава през скала, защото скалата е също духовна.

За незнанието казват: Незнанието е блаженство, за разлика от знанието. Затова не можеш да срещнеш знаещ човек, който да е блажен; обаче който е незнаещ, той е оставил място на Истината в себе си и тя го прави блажен.

Друга тяхна идея: Ширану га хотоке – незнаещият е Буда.

И казват: Мълчаливият човек е онзи, когото най-много трябва да слушате.

Както ще видим по-нататък, то е имало друго име, друго значение, но сега е станало нещо по-външно, фен шуй.

Окултната цел на фен шуй е да се придобие съзнанието на Дракона. Старото название на фен шуй е каню, означава: кан – означава невидимото, а ю – означава видимия свят. Това означава, че тези два свята трябва да се слеят, това е първичната идея на каню.

Каню е едно особено извисяване на съзнанието в невидимото, където се прави диагностика на всяка трудност и на всеки проблем. Това е една от идеите на каню. И същевременно с това идва и методът, наречен прозрение. Във вътрешното фен шуй, наречено каню, има само един дом, който трябва да бъде подреден. Както ви казах, това няма нищо общо с мебели, столчета и огледала, защото твоят дом е твоето съзнание, оттам се започва.

Древната практика фен шуй била известна като цианк ди. Може да прочетете стотици книги, но само няколко книги има истински в света по фен шуй. Освен това трябва и дълбоко тълкуване, затова аз ви изнасям директно, в съкратен вид същността. Цианк ди означава: наблюдение и преценяване, това е истинската практика на каню, което пък означава, според един велик Учител на каню, от малкото истински, когото даже и в Китай малко го познават, означава изкуство за вътрешно преобразяване на съзнанието. Това древно изкуство било изнесено от великия Учител Янг Юн Санк, истински Учител по каню, за разлика от многото привидни. Както казах, неизвестен и в Китай, макар че има три книги, но много е трудно да се тълкуват; но който трябва, стига дотам. Той има три велики книги, които разкриват истинската тайна на каню. Първата книга се казва Хан лунк цзин, означава “Изкуството за пробуждане на Дракона”, това е нашата най-дълбока, огнена природа, това е Драконът. След време ще говорим за него повече, когато говорим за толтеките. Там ще обясним и какво означава и думата вълк; тя е свещена, защото някога вълкът е постигнал много дълбока Мъдрост, подобна на древните котки. Затова сега по време на залеза той вие, защото е изгубил Мъдростта, а е останала само силата на уединението и самотата, но той ги е преодолял, обаче изгубил нещо от Мъдростта и затова вие към древната родина, която е всъщност истинската родина, към която и хората искат да се завърнат.

Втората книга Цзин нанг ао цзи означава “Определяне мястото на Дракона”. Както виждате, истинското фен шуй върви в съвсем друга посока, определяне мястото на Дракона. Третата книга се казва И лунк цзин, означава “Методи за приближаване и сливане с Дракона”. Това е всъщност Златната книга.

Такъв Учител има и при толтеките, също почти неизвестен: дон Хаваро – в следващата лекция малко ще спомена за него, един от най-великите посветени учители – толтеки. Ще се докоснем до една негова книга, която се казва “Откъси от моето сърце”, т.е. той изнася нещо от своето сърце и то даже на деца в Атлантида, но които са умеели да питат. Идеята дом е идеята съзнанието да стане храм на Дракона, значи това е идеята да си построим истински дом – нашето съзнание да стане храм на Дракона, т.е. на най-древния Разум. Едно от значенията на думата Дракон е Древният Божествен Разум. Ще обясня: Идеята каню е такава връзка между вътрешния и външния свят, че в човека да се зароди този Древен Свещен Разум, това е идеята на каню, която Битието и цялата Вселена търсят, защото нещо е изгубено. На по-разбираем език казано, каню означава привличане на истинския успех в живота. Кой е той? Истинският успех в живота е придобиването на Свещения Разум, което означава, че истинският успех, превеждам го по мой начин, това е истинската Любов към нещата. Това е древната идея на каню, истинската Любов към нещата.

Но какво забелязал Учителят Янг и древните Учители и посветени по каню? Те разбрали и почувствали, че ако хората изпълняват стриктно техните указания, тези хора се превръщали в мощни духовни енергийни центрове, а това водело до непредсказуеми последствия. Много стриктно изпълнявайки, те ставали много мощни енергийни центрове, на висока честота, обаче последствията станали непредсказуеми, както се оказало и по-нататък. Така правилата започнали да се преобразяват и така се достигнало до допускането на едно външно и символично занимание, наречено сега фен шуй, означава вятър и вода. Това довело до едно естествено подреждане на мебели и украси, пак казвам, това е полезно, това е хубаво, но трябва да разберем кое е Истина. Който иска, пак може да продължава да подрежда. Значи ти трябва да създадеш порядък в своето съзнание, тогава всичко друго ще бъде отражение на този порядък, на това съзнание на Дракона. Тогава вече Мъдростта ще е влязла в твоя живот. Щом Древният Разум работи, вече можем да говорим за всичко; даже и фен шуй е на място. Даже ако една маса я сложиш на тавана, може да се окаже по-разумно, отколкото долу; всичко може да се окаже съвсем друго.

Ще се върна на каню, защото тази е истинската цел: усилване на чистото съзнание. Целта на истинското фен шуй, в древността наречено каню, е усилване на чистото съзнание и отслабване на отрицателното, на нечистото съзнание и неговите елементи.

Съзнанието е домът на човека. Това е истинският, вътрешният дом, в който трябва да царува ред и порядък, иначе енергията се обезсмисля. Ако няма ред и порядък, ако няма Свещен Разум, енергията се обезсмисля. Аз знам, че моите приятели в София, които издават много книги, ще чуят по някакъв начин тази лекция и ще кажат: Ти ни обърка бизнеса. Но аз ще продължа да говоря по този начин и по-нататък.

Да се завърна към идеята, която е третата книга на Учителя Янг, И лунг цзин, означава да се завърнем и да се слеем с Дракона, т.е. да намерим своя собствен, свещен център.

Лечението само на физическото тяло никога не дава истински резултати. То е само въведение, но не е изцеление на човека, на неговия разум, по-скоро ум, и на неговото сърце. Това е само едно въведение.

Най-реалното изцеление на човека се извършва по пътя на истинолюбието, което означава по пътя на себепознанието. Истинската цел на изцелението е не само оздравяване, а нещо повече – освобождаване от Дървото за познанието на доброто и злото.

Здравето, казват в Египет, е хармония между нетерите и човека, между боговете и човека. Здравето изисква хармония между човека и боговете. Разбира се, после тази хармония се пренася и долу, човек влиза в хармония и със своята окръжаваща среда.

Всяка изпусната нечиста дума създава събития в невидимия свят, което означава: създава условия за болести. Ти може да не си даваш отчет, но законът работи, затова реших да ви кажа някои неща за думите. Значи условия за болести, защото всички думи са същества, които искат да се материализират. Всички думи, и хубавите, и лошите, искат, те са същества, искат да се материализират. Нечистите думи са по-опасно и по-лошо нещо от болестта. Трябва да разберем, това е един важен момент, те са нещо по-опасно от болестта. Злите духове атакуват човека със своите оръжия, т.е. внушени думи и внушени представи. Вие разбрахте, тук февруари имаше някаква виелица, изкараха го бедствие, всъщност няма никакво бедствие, защото някои имат бедствие и август месец. Но умът обича да преувеличава, а за един пробуден човек не съществуват бедствия, защото той живее в Духа. Ако той си замине от този живот, той ще си замине с една пълнота. Никога там думата бедствие няма сила, затова трябва правилно да разберем думите, за да знаем в коя дума какво да влагаме и как да ги изричаме.

Внушените думи атакуват ума, а представите атакуват въображението. Значи ако с едното не успеят, действат с другото. Но злото не се намира в самите тези неща, а в липсата на контрол. Много често ме питат: Какво да правя? Ако не се упражняваш съзнателно и ежедневно, след време ще се срещнем и пак ще имаш проблеми – нужни са упражнения в контрол. Постигнеш ли този контрол, никаква държава и никакъв свят не може да те изкриви, всички стават безпомощни, заедно с астралния свят, заедно със звездите; ние можем да пренаписваме. Така е според Учителя – ние можем да пренаписваме. Следващата лекция ще говорим за овладяване на съдбата, там ще говорим повече по този въпрос.

Няма да слушаш какво ти говорят и внушават падналите духове. Ти сам ще си избираш думите, няма да слушаш какво ти внушават, независимо че по някой път това са ваши приятели, лекари или каквито и да са. Няма да слушаш, ти ще избираш какво да слушаш, кое да възприемаш и кое не. Понеже виелицата се възприема като бедствие, то действа; и смъртта се възприема като смърт, а пък тя според Дзен води към пълнота на живота, към нещо изключително красиво. Щом го възприемаш като бедствие, то ще се превърне в бедствие. Някои си повтарят примерно: ще обеднея; много българи, като удари градушката, казват: лошо, реколтата отиде. Той няма процеп в съзнанието си да си повтаря примерно: всичко ще се уреди, на мен ми върви. Ако на такъв човек му кажеш да си повтаря формулата: “Ще забогатея”, както съм правил опити, той казва: Не ме залъгвай – и си повтаря: ще обеднея, ще се разпилея и т.н. Който няма такъв процеп, който не иска, той създава друга карма и не стига дето има карма, той създава и бъдеща, това е съвсем друг път.

Правилно подбраните думи са особен род лекарство. Защо? Защото тези думи са чиста енергия, целебна енергия, универсално лекарство. Затова Библията казва: Ще плащате за всяка дума. Значи ние трябва да изпреварваме думите, трябва да ги наблюдаваме, трябва да ги овладяваме и това става от една до две години с упражнения в контрол; не с мечтаене, не с четене на книги, а упражнения в контрол.

Всяка битка за воина е движение към безупречност. Само за малко ще се отклоня: ако на един толтек му се случи някаква болест, той знае, че в организма си има клеткивоини. И ако примерно болестта му е рак, той активизира клетките-воини да атакуват болестта, оказват се по-силни клетките-воини. Какво ще каже тук едно обикновено съзнание: ама ракът бил в напреднала форма… Много хора с напреднал рак са излекувани. Въпросът е как ще подходиш и как ще възприемаш нещата. Ако възприемаш погрешно, ти вече си победен.

Воинът от третото внимание, както знаете, говорихме много миналата година, е посветен специално на безупречността. Толтеките от първо, второ и трето внимание също прилагат безупречността, но те се специализират в нещо друго, а то е Нелтилицтли, т.е. Истината. Каква е разликата между трите внимания?

Толтекът от първото внимание се специализира в проникването в Истината, това е негова задача за деня и за живота въобще – специализация в проникването в Истината.

Толтекът от второто внимание се специализира в сливането с Истината. Значи той търси нещо по-дълбоко, постепенно го постига – сливането с Истината.

Толтекът от третото внимание се специализира в изчезването в Истината. Това са степени, а третото внимание толтек е изчезването в Истината. Там вече има две разклонения: някои се разтварят в Истината и изчезват, други се разтварят и се връщат да помагат на хората – това е според собствения дълбок избор. И двата вида учители са прави: които са решили едното, са прави, които са решили другото, и те са прави.

Толтеките от трите внимания са въоръжени с много голямо внимание и търпение. За тях важи една древна поговорка, ще ви кажа една от поговорките, които най-много обичам. Тъй като проучвах мъдростта на много народи, забелязах, че над 90% от поговорките вече са остарели и трябва да бъдат изпъдени, не вършат никаква работа. Но има истински поговорки, тази е една от тях, африканска, но важи и за толтеките: Ако имаш търпение, ще видиш очите на охлюва.

Тук при толтеките се бди за всяка дума, няма такава дума изпусната; че ти може да убиеш човека, може да направиш всичко, покрай него може да убиеш и много други. Тук се бди над всяка дума. Дон Хаваро казва: С всяка правилна дума ние придобиваме енергия от същността на Нелтилицтли, от същността на Истината. Той е бил запитван от деца в Атлантида, между 12 и 15-годишни, той ги е обучавал още от деца, от семейства на толтеки, в тази древна Мъдрост. Ще ви прочета откъси от една негова книга, “Сърцето на стария толтек”, откъси от книгата на дон Хаваро. Когато го попитали кое е разумно, той скромно отговорил: Разумно е да ограбиш своята тъмнина. Когато го попитали какво вижда толтекът в смъртта, той казал: Живот. В този свят има погребения, но смърт няма. Учителят го нарича театър, онези плачат от театъра и т.н., театърът е голям, но смърт няма. После добавил: Смъртта не иска никога да среща особените очи на толтека, защото Истината я пронизва и тя се чувства неудобно.

Когато го попитали какво се прави, когато се яви голяма опасност, той казал: Страхувай се все по-малко, за да смалиш опасността, докато тя изчезне. Както ви казах и преди, обикновеният човек прави от мухата слон, духовният човек прави от слона муха, от мухата нещо по-дребно и накрая изчезва и мухата, и проблема, и всичко.

Когато го попитали кой е ключът към свободата, той казал: Правилното наблюдение. Правилното наблюдение е ключът към свободата. Ще обясня: Най-дълбокото наблюдение трябва да се случи в най-големия мрак, в най-голямото страдание, иначе не можеш да се домогнеш до него. За малките изпитания се иска малко наблюдение, но в големите изпитания човек се домогва до духа в себе си. Именно духът в него е правилното наблюдение, чистият дух, той с лекота го осъществява.

Когато го попитали кой става могъщо същество, т.е. истински толтек, дон Хаваро казал: Могъщо същество е само самотният воин. Той е издържал там, където другите умират. Значи в голяма самота, в голямо уединение, това е свързано и с тайната на вълците, за което ще говорим; те са издържали в голяма самота и уединение, само че са изпуснали Мъдростта. И казва: За да издържиш, трябва да си се слял с Истината. В тази връзка Теун Марес казва: Истинският воин е самотна птица и никой не може да го разбере, защото той не е търсил разбирателство с хората, нито с Вселената; той е търсил разбирателство с Истината – ето пак същественото. Той знае с кого да търси разбирателство. Вселената и хората могат да почакат, първо човек трябва да се разбере с Истината, после всичко друго става естествено, лесно.

Най-голямата грешка, според толтеките, която хората допускат, е лошото отношение към безупречността и към Истината. Когато попитали дон Хаваро как се прониква в световете, той казал: Концентрацията събира в себе си световете. Но преди това трябва да си отсякъл от живота си всичко излишно и да си живял дълго време насаме с Нелтилицтли, т.е. Истината. Това е изнасяно пред деца, така са израствали истинските толтеки, истинските учители.

Толтекът няма нищо общо със суетата на света. Той никога няма и не допуска безцелни дни, защото той е избрал същественото. Това означава, че той не губи никакво време и никаква енергия, и двете неща не ги губи, понеже е избрал същественото.

Толтекът въобще не мисли за съдбата си, защото той се е отдал на строго определени неща: безупречност и Истина. Какво означава това? Просто Истината го прави господар на съдбата по един естествен начин, тук звездите нямат думата. Ще обясня: самата безупречност е разсичане на света, става въпрос за безумието, разсичане на двойствеността. Но Истината отива още по-далече: тя разсича трите вида мрак. В книгата “Ава Торот” казах нещо за трите вида мрак, подготвям една втора книга, в която ще говоря малко повече за тези три вида мрак, но тя ще излезе чак към края на годината. Тя е нещо като книга, в която мракът свети, така се нарича и там нещата са свързани с тези видове мрак, където имаме такъв поглед, че мракът свети.

Толтеките казват: В нас е скрит зародишът на магическата птица, птицата на свободата. Воинът знае, че всяка правилна постъпка увеличава свободата. Що се отнася до толтека от третото внимание, той въплъщава в себе си древното знание за Драконите. Знанието за Драконите е израз на най-дълбоко скритата, истинска природа на човека. Когато толтеките от третото внимание натрупват енергия чрез особен контрол над съзнанието си, те придобиват един особен вид енергия. Значи не тази, която съдбата или звездите им е дала, а допълнителна, друга енергия, чрез която си създават огнено пространство. Тук само ще прибавя, че воинът трябва много дълго време да практикува безупречност, докато стане толтек, т.е. много дълго време трябва да се сражава за своето преображение, докато се стигне до освобождаване на най-скритата вътрешна енергия, която е наречена при толтеките дракон-вълк. Толтеките от трета степен се наричат дракон-вълк. Както ви казах, за тях ще говорим повече, защото те са изключителни същества, не са изгубени, в енциклопедията са писани общи приказки, но и драконът, и вълкът са свещени животни. В тях има много дълбока мъдрост, ако можем да ги разберем, както и при делфините. Преди време говорихме много за делфините, те са разгледани най-дълбоко в Египет, на египетски се наричат кха, това означава делфин. Имат много дълбока история, много дълбока мъдрост; знаят тайните знания на океана, на водата и ги предават на планетарния Дух по един тънък начин, който науката въобще не може да разбере. И той събира тези знания за бъдещето на хората. Делфините са един от успешните опити в света, за разлика от русалките, кентаврите, амазонките, за които по-нататък ще ви кажа някои неща.

На египетски това означава “тайнството Душа”. Ба, т.е. душата е дума, слязла от древното минало. Тя е велико и древно откровение на нетера, т.е. на Бога. Явно откровение на самия Бог, понеже тя е част от неговата същност, говорим за Висшата душа. Преди време бях ви казал, ще го повторя, Изида казва: Може да живее само този, който е чул Ба, който е чул гласа на душата си, само той може да заживее истински живот.

Тук ще направя едно отклонение за малко: душата е създадена от Бога, Духът е създаден от Абсолюта. Растения и животни са създадени от боговете. Затова Учителят казва, че в човешкия Дух има тайна, която е по-дълбока от Бога. Това са дълбоки, мистични неща, не е лесно да ги разберем, ако трябва, след време ще се спра. Но Учителят за да бъде разбран, също е много трудно, защото той казва: Ако вие се отклоните само на една стомилионна частица от мярката, вие вече няма да ме разбирате правилно. Смятайте каква отговорност, каква дълбочина и каква любов се изисква от нас неизкушаема, каква мъдрост се изисква неподкупна, ако искаме да разбираме правилно Учителя. Иначе ще се занимаваме с оптимизъм, позитивни мисли, докато рухнем и не разберем, че оптимизмът още не е духовност. Той е нещо детско, нещо приятно, обаче ученикът трябва да върви навътре.

Душата съществува в много високо ниво на тънка енергия, именно затова е невидима за много същества. Геб на египетски, т.е. Земята, се е нуждаела от енергиен носител, който е трябвало да слезе и да й помогне в нейното развитие. Защото някой е трябвало да предаде енергията и Любовта на Нетера, т.е. някой е трябвало да предаде енергията и Любовта на Бога на самата Земя и сред хората, които са паднали. Именно поради това е била замислена идеята още в древността за създаването на душата. Тя е много по-скъпа от цялото човечество. Именно заради нея изнасям лекциите, а не заради умовете и сърцата на хората. Именно заради душата, тъй като имах възможност два пъти да я видя какво представлява. Това е казано и в буквален смисъл, и в духовен, и в Божествен смисъл. Материята е трябвало да се овладее. И материята, и душата са се нуждаели от развитие, обаче материята трябва да се овладее, а душата трябва да стане СЪЩНОСТ. Думата Същност е по-дълбока, защото тя означава ВИСОКА ОРГАНИЗИРАНОСТ НА АБСОЛЮТНО НИВО.

Помагайки на Земята, душата израства в себе си; помагайки и на другите, също израства в себе си. И така тя след време ще бъде Същност, но засега я наричаме душа, или както я наричат Ба Хену в Египет.

Изпъждането от рая всъщност е изпъждането от душата, понеже човек е избрал страстта и знанията, вместо Любовта. Затова Тот казва: Който няма Любов, той няма душа и той няма храм.

Тот казва нещо важно за думите, предупреждава: Не изменяй на Маат, на египетски означава Истината, не изменяй с неточни думи, защото ще изгубиш душата си. И казва още: Който обича Маат, т.е. Истината, той придобива Ба Хену, т.е. той придобива тайнството душа и започва да вижда Бог навсякъде.

Има два вида душа: Ба, която е избрала знанията и смъртта, и Ба, която е избрала Любовта. Тази, която е избрала знанията, е низшата душа, затова някои питат безсмъртна ли е душата? Зависи в коя душа си избрал да живееш: ако си избрал знанията, философията, цитатите, ти си избрал смъртта. Затова Мохамед казва: Наука без Мъдрост е звяр.

Ба, която е избрала Любовта, става Ба Хену, възвишена, Висша душа, т.е. безсмъртна. Тогава не можеш да питаш умира ли душата или не. На всеки е дадено според избора.

Твоята съдба се формира постоянно, т.е. в момента на вземане на решения. Звездите нищо не могат да решават вместо вас. Щом вземеш неразумно решение, ти вече се изместваш от своя център, ти вече ставаш друго същество.

Да вярваш в звезди и влияния, е хипноза. Да обичаш Истината, е разхипнотизирване. Да любиш Истината, е обратно на хипнозата. Понеже си избрал правилно, започва разхипнотизирване. Ежедневните упражнения в истинолюбие, това е всъщност методът на постепенно разхипнотизирване. Толтеките наричат зодиака звездната скала, която напълно трябва да бъде отстранена, включително с всички положителни качества на планетите – не само отрицателни, а и положителни. После ще кажем нещо във връзка с това, когато говорим за езика на Христос, арамейския език. Ежедневните упражнения в истинолюбие са постепенно разхипнотизирване и постепенно овладяване на съдбата. Ще видим после, борбата е много голяма с паразитите, ще говорим в третата лекция за това. Съдба означава злото, което е проникнало в нашето минало поради неразумни решения.

Защо любовта към Истината е толкова важна? Защото това е борба за пробуденост и осъзнатост на най-високо ниво. Моят съвет е: Не се бори със съдбата, защото тя е част от могъществото на Божията воля. Просто влез в пътя на Любовта и тогава, съединявайки се с Бога, съдбата ще започне да отслабва. Това означава, че само Бог в тебе знае как да се справи с нея. Разбира се, чрез твоята любов знае как да се справи с нея.

Чрез Любовта ти заживяваш в Бога. Именно тук ти започваш да разбираш, че нямаш минало, защото живееш в Любовта, живееш в Бога, а в Бог няма съдба и няма минало, нито пък имаш бъдеще. Т.е. бъдещето не те интересува, защото ти си в Бога; как може да те интересува нещо, което е повече от Бога – то не може да е. Бог е повече от миналото и бъдещето, включително е повече от настоящето. Той ги превъзхожда. Това означава, че никакви звезди и влияния не могат да ти дадат нещо повече от Бога. Това означава, че трябва да се центрираш и всичко, което търсиш, е там. Чрез Любовта разбираш, че това, което те заобикаля, не определя твоята съдба. Значи окръжаващата среда, каквато и да е тя, не определя твоята съдба.

Живеейки в Бога, ти вече живееш във всички измерения. Окръжаващата среда се видоизменя. Не тя да те моделира. Това, което скоро ми хареса в едно кметство, една позната каза: Аз не гледам телевизия и радио, откъде накъде те ще ме учат да мисля като тях! Когато говорим за паразитите, ще засегнем малко и този въпрос.

Ти не си дошъл в света да робуваш на някаква карма, а за да й станеш господар. Казано по друг начин: не си дошъл да оглупяваш, а да станеш Божествено разумен.

Какво е кармата? В Египет казват: Това е Истината, слязла в полето на справедливостта, за да те учи. Значи не да те наказва, а преди всичко да те учи. Ако я няма тази строгост, тази справедливост, ти ще влезеш, казват египтяните, в апеп. Апеп означава голям упадък и постепенно можеш да се демонизираш, което е най-голямата бездна за душите. Строгостта на справедливата карма е милостта на Истината спрямо тебе, разбира се за този, който го осъзнава.

Съдба има, защото Бог не е заживял в тебе: или други живеят, или ти пречиш на Бога да живее в теб. Това означава, че Бог е бил отхвърлен, понеже човек е повярвал в глупости – като почнеш от звездите, вярата в хора, вярата в лъжата и така наречената астрология. Това, което трябва да знаете, е че астрологията е една наука, а не Истина – има голяма разлика между астрологията и Истината и тази разлика е огромна. Никой няма право да бърка астрологията с Истината, защото тя не може да представи Истината. Това важи включително и за всички науки. Истината е много повече. Те са малки частици, затова не трябва да се бърка Истината с някаква си наука. Разбира се, никой от вас не е чувал Христос или Учителят, или Лао Дзъ да правят хороскопи, няма и никога да чуе. Защото там Истината е толкова важна, те са постигнали своя център и това е толкова по-важно от всички звезди, че няма нужда от такива заблуждения. Независимо дори когато хороскопът ти помага, това е друг вид заблуждения. Това е както добрите хора, както доброто дърво давало добри плодове… Само че не дава добри плодове, накрая ще стане въпрос за това…

Когато възстановиш връзката си с Бога, съдбата ще си отиде заедно с всичките си други неща, т.е. с всичките си заблуждения. Това означава, че който обича Истината по един изключителен начин, не компромисен, не обикновен, който обича Истината, има център. Който не обича Истината, има тълпа, паразити, за които ще говорим в лекцията за толтеките. Той се управлява от случая.

Да вярваш в бъдещето и да вярваш в Истината, са различни неща. Истината е тук. Да вярваш в бъдещето, е бягство на ума. Няма защо да се пренасяш в бъдещето, няма защо да отлагаш. Истината е чиста река, тя е нещо вечно, което е тук. Да вярваш в бъдеще, означава да станеш застояла вода. Отлагаш Истината, после бъдещето става твое настояще и ти си същият – отново отлагаш, подобно на онази огромна еврейска грешка: чакаха месия, чакаха Христос; Христос дойде и те отложиха. Не можаха да разберат кой е Той, отлагат. След време пак ще отложат, защото съзнанието много трудно се променя. Той беше сред тях, но не разбраха за какво става въпрос, освен малкото ученици. Да не говорим, че учениците също много трудно разбраха учението Му, защото задават и те въпроси, които спадат към тъмнината. Но все пак те задават от друга гледна точка, не като фарисеите. Фарисеят пита и не се нуждае от разбиране, той не иска да разбере; поне учениците питат, за да разберат и да се стараят да приложат.

Вярата в бъдещето е лъжа, много коварно отлагане на ума, коварна намеса. Това е отлагане на живот в Истината сега. Това е голяма самоизмама и както ви казах, Христос дойде и те продължиха да отлагат, като вярваха, разбира се, в бъдещето.

Свободата е качество на живота. Това е животът именно в Истината. Но хората не живеят. Те искат да живеят или мечтаят да живеят, но не искат да се определят в истинския живот. Ето защо съдбата означава ограничено мислене. А Любовта, това вече означава да преживееш присъствието на Бога. Това е живот в друго измерение, което те освобождава от ограниченото мислене на ума. Така ти започваш да излизаш извън влиянието на съдбата чрез Любовта. Чрез Любовта към Бога ти започваш да излизаш извън ограниченото мислене.

Няма никакво значение, дали си роден при благоприятни условия или лоши; няма никакво значение, дали си роден като една даденост, защото ако ти си избрал Любовта към Истината, тази Любов ще те възвиши над тази даденост, каквато и да е тя. Самата Любов е в сила, тъй като тя е Бог, тя ще те възвиши над тази даденост. Това означава, че да влезеш да живееш в Любовта, означава да излезеш от причините и последствията на нещата. Затова Учителят казва, че за низшия човек има съдба, а за разумния човек има промисъл, съвсем друг път. Т.е. милостта на Истината слиза и видоизменя съдбата му, каквато и да е тя. След време ще говорим пак по този въпрос, тъй като това, което Мъдростта има да даде на човека, въобще не може да се сравнява с бедните звезди. Мъдростта има да каже нещо много повече.

Те много рядко говорят въобще за съдбата, това е някакво голямо изключение, което срещнах. По принцип не говорят по такива въпроси. В Чан казват: Вашата съдба принадлежи само на вас. Тя не се опира на нищо външно, защото такава опора е глупава. Да разчиташ на нещо външно, такава опора е глупава. Ако съзнанието ви е абсолютно чисто, в него даже го няма и Буда. Остава само неизвестното. Неизвестното е най-добрият приятел на човека, така казват в Чан. Чистото съзнание означава да постигнеш онова, което е незабележимо. Това е едно от постиженията на чистото съзнание, онова, което е незабележимо. Лъчезарното съзнание вижда съществата в тяхното съвършенство, такъв е неговият поглед.

Чан като цяло е учение, което е любов към Пустотата. Пустотата е едно друго название на абсолютно чистото съзнание. Ако трябва да кажем какво е Пустота по друг начин, това е абсолютно чистото съзнание, наречено още пусти небеса. В Чан казват: пусти небеса. Какво може да бъде по-чисто от тях? Един учител от Чан, казва се Фу, казва: С пуста ръка държа мотиката и копая. После казва: Тече самият мост, а не реката. Той вижда живот в неподвижните неща, той знае, че там има живот; той може да го види, понеже вижда незабележимото. Това е един намек, че тече мостът. Това е част от сутрата Чиста земя. И още казват: Бъди загадъчен и изтънчен, без форми, без очертания, т.е. без ограничения. Чистото съзнание, както и преди говорихме, е постигане на третия бряг на реката, именно това е Пустотата. Третият бряг на реката е постижение на Пустотата.

Казват: Който е цар на съзнанието, той не е подхвърлен на битие и на небитие. Той само се появява и угасва, т.е. скрива се. Значи той само се появява и угасва, или се скрива. В истинското практикуване няма цел, а има само ПРОЦЕС НА ЛЮБОВТА. Значи кое е съществено при всички практики, за да са истински? Няма цел, има само процес на Любовта.

Знанието е знание за повърхностното, а незнанието е знание за дълбините. Казват: Нито една вещ не съществува. Съществува само една забележителна Мъдрост; не вещи, а една забележителна Мъдрост. И казва един чан-учител: Където и да погледна, отвътре и отвън, всичко е лъчезарно. По този въпрос ще говорим друг път повече. Когато ви говоря за звездите, някои могат да помислят, че съм критичен към тях. Не, те могат да се гледат вечер, за красота, от друга гледна точка, но човек трябва да знае своя център.

Казват: Най-голямата грешка на света е изгубеното ученичество. Съдбата на човека се решава само в самоизгряването. Значи човек сам трябва да изгрее от своята вътрешност, това е всъщност идеята за изгрева, те го наричат самоизгряване.

В съдбата, казват, има течения и вихри, които могат да се изучават и преправят. Затова друидите казват: Създайте бъдещето си, докато все още има време. Не винаги е имало време. Затова това, което скоро казах на братя и сестри, е: в момента най-лошото нещо, с което трябва да се занимава ученикът, е постоянни положителни мисли – най-лошото му ниво, най-ниското му ниво, дъното му – постоянни положителни мисли. Тук няма да обяснявам, защото това е дълъг въпрос, какво създават те. Те създават много особена атмосфера: едновременно създават нежна атмосфера и едновременно огромна сила. Но това е друг момент, друг път ще обясняваме. Но това е най-ниското ниво – постоянни положителни мисли при всички условия.