ДАО не се познава със знание или с незнание. ДАО се познава с чистота. Даосите казват: Да знаеш, това е един неправилен способ на мислене. Това означава застой. Да не знаеш, е спящо състояние. Да си в ДАО, значи да си му позволил да живее в тебе, това е същността – да позволиш. И без това позволяваш на много същества да живеят в тебе, но хубаво е да разбереш на кого трябва да позволиш. Знаете, ДАО означава Истината.

ДАО не е нещо, което може да се знае или да не се знае. ДАО не е известно, нито неизвестно. ДАО е Неведомо. С известното се занимава умът, с неизвестното се занимават търсачите, т.е. душата, с Неведомото се занимава Духът. Неизвестното понякога след време се открива и става известно; при Неведомото няма такова нещо, то е винаги неведомо, там се случва истинската медитация.

Имаш ли чистота, ще живееш в ДАО и ще се радваш, че не го познаваш.

Когато търсиш ДАО, се отдалечаваш от него, защото чрез търсенето ти създаваш себе си.

Когато проявяваш ДАО, ти го намираш, защото в проявата ти изчезваш. Ти му позволяваш да те превземе отвътре. Ще обясня: и преди сме говорили за недеянието, на китайски у вей, т.е. чистото действие. Това означава да отстъпиш мястото си на ДАО; не ти да действаш, а да отстъпиш мястото си. Защо? Защото може да мислиш, че постъпваш правилно. Може да направиш една добра постъпка, която да има толкова лоши последствия, че даже и да не ги знаеш. Да отстъпиш мястото си на ДАО, на Истината, тя да действа. Само недеянието придобива неизразимото ДАО. Който има такъв подход към живота, постига неизразимото ДАО. Например някои четат Библията и мислят, че всичко е наред; други четат Корана и мислят, че всичко е наред. Библията, това са твоите 24 часа: всеки миг е Библия, всеки миг е послание и откровения. Ако ти не си буден през цялото това време, нищо няма да се получи, твоята Библия е фалшива. Значи всеки миг – това е твоята Библия, това е ежедневие.

Живей в ДАО и всичко друго е без значение, всичките ти беди ще изчезнат. Защо? Защото това просто означава: стани истинен. Ако станеш истинен, как можеш да имаш проблеми? Ако живееш в Бога, как може да имаш проблеми? Стани истинен – най-важният дълг на човека. Понеже все ме питат: Какво да правя? Ето, простичко, ясно – стани истинен.

Ако даосът говори разбрано, той ще остане неразбран, затова даосът говори неразбрано, т.е. мъдро. Така хората се замислят и започват постепенно да разбират, това е даоският метод.

Даоските мъдреци не се молят, не се прекланят, не правят никакви ритуали. Те остават всякога будни, а това е повече от всичко. Така те съхраняват ДАО в себе си, своята чистота, изначалното си състояние.

ДАО е един велик космически опит за тези, които са действали с у вей, т.е. с чистота, с будност, и така те са се оказали просто в ДАО.

Тези, които обичат света и са привързани, трябва да живеят по законите на света, в Китай по законите на Конфуций. Но тези, които надраснат света, постепенно могат да навлязат в ДАО.

Даосът няма знания, той има само ДАО. Той има Същността. Той няма нищо общо с Дървото за познание на доброто и злото. Просто живее в ДАО, проявява ДАО и ДАО живее в него. И затова същевременно живее във вечността. Даосът няма нужда нито от сънища, нито от откровения, нито от послания, нито от бъдеще, нито от възкресение. Той живее в ДАО, в истинното, в покоя.

За Чуан Цзъ, вторият баща на Даосизма, един от най-големите Учители, се казва: Чуан Цзъ е подобен на ДАО, т.е. безподобен, така го наричат: Безподобния. И самото ДАО няма подобие и затова Чуан Цзъ е решил да стане безподобен.

Даосът живее в покой, означава в истинност. Това е много повече от всяко Евангелие, от всяка свещена книга. Това означава, че Истината ти дава нещо много повече от свещени книги и писания, тя ти дава същественото – покоя. Същественото е покоят, това не е мирът, мирът е само въведение.

За даоса няма хубави и лоши звезди, за даоса звездите са безполезни. Полезно е само ДАО, полезна е само Истината. Звездите са нещо между другото. По-нататък ще имаме лекция за надеждата, надеждата е една от най-опасните болести. Някои хора оцеляват чрез нея, илюзиите остават. Надеждата в звезди, в бъдеще, в хороскопи е нещо много нелепо. Надеждата показва, че ти в момента не живееш в Истината и си се отказал, и затова се надяваш, само че няма да се получи. Когато бъдещето стане настояще, ти отново ще живееш с ума си вместо с чистия Дух, бъдещето ще бъде настояще и ти ще бъдеш отново в глупостта. Това ще продължава много време, докато някога разбереш за какво става въпрос.

За даоса и този, и онзи свят са безполезни, само ДАО е полезно – само Истината, истинността. Накрая ще видите какво казват децата – дори и когато обиждат Бога, те са толкова искрени, просто Бог ги благославя. За предпочитане е да си искрен, отколкото да говориш полуистини.

Знанието и мъдростта са различни дървета. Знанието е невежество, мъдростта е покой. Знаещият е осведомен, мъдрият има в себе си покой и будност. За да станеш знаещ, ти трябва много да учиш, много знания да натрупаш. Примерно ако искаш да станеш билкар, има книги, има билкари, всички ще те учат. Но за да станеш мъдрец, ти трябва да бъдеш преобразен. Никакви знания няма да ти помогнат, дори да си енциклопедия – трябва да бъдеш преобразен.

В живота знаещият изхожда от ума, т.е. от невежеството. Ето защо много знаещи, включително и гениални хора се самоубиват. Това при мъдреците никога не се случва. Мъдрият не изхожда от ума си, той изхожда от своята същност. Той живее според истинността, според духа.

Знанията се предават отвсякъде – от книги, хора и т.н. Но мъдростта е лично дело, това е огромен личен труд, това е тесният път. Пробуденият ученик избира тесния път, рискува; ще има много трудности, но той избира тесния път. Той ще има опит с Истината, а от това по-важно няма. Човешкият опит е фалшив. От хиляди години хората се учат и понякога трябва да учат много елементарни неща.

Знаещият прилича на смъртта, а мъдрецът благоухае. В знанието има ум, в мъдреца има Любов. Знаещият избира широкия път, мъдрият избира тесния път. Знаещият слуша, мъдрият чува. За да слушаш, е необходим умът, т.е. невежеството. За да чуваш, е необходимо твоето безмълвие, твоята същност, твоята цялост, твоята сърцевина. Така реалността чува реалността.

Дзен е наречен културата на Тишината. Според Дзен съществува само една добродетел – пробудеността. Дзен е сродно с ДАО. Всичко друго идва след тази добродетел, т.е. всичко друго е последствие.

Дзен е живот в Същността. В Същността няма въпроси. Самата твоя Същност е отговорът на всички въпроси.

В Дзен няма правилно и неправилно, т.е. няма разцепване на енергията, не делиш: това е правилно, това неправилно. В Дзен си цял, цялостен. Всичко в Дзен е правилно, ако ти си правилен. Ако ти не си правилен, и Библията ти не е правилна и всичко, което правиш, не е правилно. Ще обясня: В Дзен ако си правилен, и кражбата е правилна. Един случай обяснява това в Дзен. В Дзен няма никакви заповеди. Такива заповеди като “не кради” там не важат. Един дзен-учител крадял много: крушки, пиперки, домати, чушки и т.н. Имал ученици, които имали градини, могат да му подарят всичко, обаче той краде. Краде и краде. Тогава времето било такова, че за такова нещо те вкарват в затвора. Влиза в затвора и всички го приемат като сроден, той почва да ги пробужда и е спасил много хора от затвора. От това по-правилно няма, обаче това е съвсем друг род кражба; ако си правилен, кражбата е правилна. Много затворници научили тайната на Дзен от един крадец.

Дзен е жива будност, жива духовност. Тишината на Дзен е наситена с много особен въздух – въздуха на Истината, въздуха на свободата. В Тишината е скрита Истината, а в Истината е скрита свободата. Именно за Дзен Тишината е пътят към свободата, това се потвърждава и от истинската медитация. Ти може да мълчиш, това няма нищо общо с Тишината. Ако ти не можеш да навлезеш в Тишината, ти не можеш да се докоснеш до Същността си. Без Тишината човек никога не може да придобие покой. Това означава, че без Тишината човек никога не може да бъде цялостен, пълнотата е скрита в Тишината. Не казвам да ходите на Рила, за да намерите Тишина, защото Рила е вътре във вас. Може да имате някой много шумен комшия, аз имам един, кръстил съм го Вечния ремонт – музика, досега не съм му направил и най-малката забележка. Просто го обикнах, защото го превърнах в музика. Неуморен човек, понякога и нощем в три часа работи, няма проблеми. Никога няма да му направя и една малка забележка, защото той свири, той там живее, просто той живее в ремонта, това е начин на живот.

Защо Тишината е толкова важна в Дзен? Защото в Тишината човек вкусва хара. Хара на японски означава Същността си. Значи човек вкусва хара, вкусва Същността си, вкусва своята Божественост. Същността на човека се пробужда най-дълбоко именно в Тишината, затова говорим за нея.

Древният Хермес, Техути на египетски, казва: Тишината винаги гледа в посоката на Истината, посоката на вечността. Там гледа и Сфинксът.

Това, което най-много липсва на обикновените хора, е именно Тишината. Тук става въпрос за Тишина в мислите, в чувствата и постъпките. Ти може да мълчиш, но вътрешно се занимаваш примерно с някакви мисли, те може да са положителни. След време ако искаш да познаеш истинската медитация, те са преграда. Ако искаш да познаеш най-дълбоката медитация, твоето висше Аз, слънчевото Аз е също преграда.

Тишината е пътят за срещата със себе си – това е до една степен и после е нещо, което е повече от самия тебе. Който търси шума, той търси множеството, търси двойствеността, такъв е животът на ума. Такива хора обичат място, където е шумно. Но който е постигнал Тишината и там я има, а който я няма, на Рила може да си въобрази, че е на много тихо място.

Само този, който може да понесе продължителното мълчание и голямата Тишина, и то мълчание без отговор, той е човек, който има търпение, т.е. Любов. Той ще чуе хара, т.е. отговора на своята Същност. Той ще чуе пълнотата, той ще вкуси от нея и ще се слее с нея.

Великите 24 Изначални Старци са тези, които са понесли най-дълбоко Тишината, най-много. Става въпрос за милиарди години, само те са издържали. Затова те са 24-те Изначални Старци. Те са получили изобилието на Истината, буквално изобилието на Истината.

Истинският ученик в Дзен не слуша словото на своя Учител. Той слуша нещо съвсем друго, той чува Същността му. Той чува неговото мълчание, неговата Тишина. Между другото, мълчанието е духовно, Тишината е Божествена, защото там е същността на Дзен, там е самият Дзен.

Ще говорим и за медитацията. Много ръководители по медитация не знаят какво е медитация, постепенно ще навлизаме. Първо смятах да ви говоря директно, после реших да направя въведение. Ще навлезем постепенно, тъй като това е голям въпрос. Някои бъркат медитацията с концентрация, други я бъркат с релаксация, трети с размишление. Тя е нещо друго.

Що е истинска концентрация? Ще ви разкажа една случка, която се е случила в древна Индия. Имало един индиец, който имал дълг към Словото, както Мойсей имал дълг към Словото от минали животи, така и този индиец трябвало да направи един коментар на Брахма сутра, обаче неговите родители настоявали да се ожени. Тогава трябвало да се слушат родителите. И той се оженил. Още същата вечер забравил, че се оженил. Дългът му толкова бил силен към Словото, толкова изключителен, че той просто забравил и се отдал на коментарите към Брахма сутра. От време навреме виждал някаква жена там, носи му храна, пали му свещите, едва му минавала мисъл, коя ли е тази, но нямало значение, защото дългът е важен. Толкова се потопил, няколко години, много време работил върху Брахма сутра. И накрая завършва коментара. Това се нарича образец на поглъщаща концентрация. Накрая си отдъхнал и решил да разбере коя е тази. Тя била жена му, но той забравил. – Коя си ти? – Аз съм жена ти. – Как се казваш? – Казала му и той се възхитил, тя била пък друг род преданост. И той посветил Брахма сутра на нея. И после казал: Ще ме извиниш, дал съм обет, когато свърша коментара на Брахма сутра, никога да не се женя. – Това е една идея за истинска, поглъщаща концентрация. Някога тя ще се превърне в медитация. Когато човек си изпълни дълга, ще бъде освободен, но в случая още не може да говорим за медитация. Но това е особен род преданост. Тя ще му помогне след време.

Медитативната енергия в човека е неговото естество, неговата най-чиста духовност, т.е. неговата съкровена същност. Ще разгледаме в различните езици какво влагат древните народи.

На езика на Мали това е наречено маа нгала, означава Върховното естество. После ще видим, че най-точната дума е атлантската дума, но и други думи са много близки в древните народи.

В санскрит думата е дхиана, понякога погрешно я превеждат като концентрация и др., но тя означава нещо друго, по-дълбоко. Думата на санскрит означава Абсолютна безпредметност, т.е. никакви обекти, никакви образи, никакви желания, нищо. Абсолютна безпредметност – това е идеята за медитация в санскрит.

Както ви обясних, има знайно, незнайно и неведомо. Знайното е свързано с ума, незнайното с душата, неведомото, т.е. там, където се осъществява истинската медитация, е свързано с духа. Неведомото е неизследимо. То е свързано с Абсолютното Нищо. В Библията, 26 глава, седми стих, Йов казва: Земята е окачена на Нищото. – И буквално е така, въобще всичко е в Нищото.

Еврейската дума за Нищо е белима, много дълбока, много точна дума, няма да я коментирам, означава Нищото. Т.е. земята е върху празното пространство. Има пространства, които са пълни, наситени. Но има едно по-вътрешно пространство, то е празно.

Думата медитация в латински означава размишление, обаче и още нещо: разширение на съзнанието. Това е вече по-точно, защото размишлението е бедно.

На древнокитайски думата е хуан хъ, означава сияеща хармония. Другото значение е място на пълнотата. Именно това постига медитацията, но тя има и по-високи степени. Който влезе там, постига ци ни ен, на китайски означава чисти изречения. Има даже такава книга – Книга на чистите изречения. Така човек на китайски е наречен дзюн дзъ, означава почтен човек, достоен човек.

Има още няколко важни китайски идеи, свързани с медитацията. Едната е сюан дзи, означава съкровено движещата се сила. Това е пак най-дълбоката същност в човека. И една друга дума има: шън йоу. Думата шън има много значения, даже и Божество означава, но в случая шън йоу означава пътуване на духа. Именно това е истинската медитация, пътуване на шестото тяло, пътуване на духа. Защо не на душата? Защото душата не е чиста светлина, а е полусветлина, финоматериална, тежи 33 г, но тя не е чиста светлина; духът е чиста светлина и той може да осъществи контакт с Абсолютната Мъдрост. Но това е последствие. Там свещенознанието е важно, но има нещо по-дълбоко от това.

Още: на китайски йероглифът у е всъщност ключът, който означава неведомост. Китайците го наричат това, което го няма, като всъщност отсъствието е именно голямото присъствие. Т.е. ако тебе те няма, ако не пречиш, Бог ще е в тебе. Но ти много му пречиш, много философия, като Хегел – едно изречение цяла страница – и такива елементарни неща говори за Кабала, за Лао Дзъ, подобно на Аристотел... Някой да не помисли, че ги критикувам. Когато говоря за Нострадамус, за глупостите на Нострадамус, казвам съвсем друго – обичам душите им, но с техния ум не искам да имам нищо общо, само ще ги обичам като развитие, като души. Но техният ум нека да си говори.

Даосите казват: От празното има полза, каквато няма от пълното. Един учен човек е пълен, чашата му е пълна, главата му е пълна. От такъв човек няма полза, Бог не може да се промъкне там, даже и ангелите с голяма мъка може едва-едва да влязат, но то е голям зор... Докато празният човек, празната чаша може да се напълни. Това е смиреният, дълбокият човек, това е истинният човек. Той дава вход на Бога и Бог знае как да го напълни. Освен това медитативната енергия в човека, слънчевата енергия е самото безсмъртие, още наречено еликсира на живота.

Този еликсир има различни наименования: индусите го наричат амрита, гърците го наричат амброзия, ведите го наричат сома, древна Персия го нарича хаома.

Това е жизнената сила на всяко истинско учение. По друг начин казано, това е живата вода. Суфите по свой начин я наричат ат и хайат, мистичната вода на безсмъртието. Това е съвършено вещество, което се изработва в организма на суфи благодарение на любовта му и предаността му към Хак, Истината, Реалността.

В египетския език има много думи с богато значение, но те не винаги са в целта. Едната дума, която е близко до медитацията, е нефер, означава съвършенство, но все пак тя не отговаря напълно, защото това е съвършенство по пътя на красотата. Нефер на египетски означава красота, това е да се движиш по пътя на красотата като идея за съвършенство – пак някога ще те доведе, но това не е най-дълбоката дума, свързана с медитацията.

Други думи са: хену – на египетски означава вътрешност. Подобна дума е аменти, означава скритото място. В Библията е наречена скритата стаичка, това е скритата субстанция в човека, отново безсмъртното вещество, най-тънкото, квинтесенцията на човека, най-първичната субстанция.

Думата, която най-много ни помага в случая, е думата хотеп. Външно думата означава мир, но не е тази идеята. Думите имат по няколко значения. Най-дълбоките значения на една дума са свързани с духа, не с ума, а с духа. Хотеп означава дълбинен покой, това е всъщност резултатът от истинската медитация. Тази дума има и други дълбоки значения, означава завършеност и трето значение – означава приношение, т.е. ти въобще трябва да изчезнеш. Ако тебе те има, Тишината няма да я има, покоя няма да го има. Ти си ненужен. Може да знаеш много, но трябва да изчезнеш, за да се роди истинската Тишина, дълбинният покой и истинската медитация. Твоето его, твоята личност, твоят ум трябва да умрат. Именно в покоя става това, в него те умират. Това означава, ако човек иска да постигне истинската си природа. Ако той много иска да живее, нека си живее – може да измести Бога, ако иска да се заблуждава, има право. Но който търси истината, трябва да знае какво търси. Това означава, че покоят е смърт за ума. Обаче умът, старовременната змия от Библията, не иска да умре, тя иска да живееш и не само че иска да живееш и никога да не възкръснеш, но иска да живееш в Дървото за познанието на доброто и злото, иска да трупаш знания. Дали имаш чистота, дали имаш мъдрост, тя не се интересува. Покоят е смърт за Дървото за познанието на доброто и злото.

Тибетската дума е дхян. Тя е много близка и подобна на китайската ча ан.

В Япония друга дълбока дума за медитация е просто дзен.

В тибетски език има такъв израз: тхян чохани, понякога се пише с две х-та, по-правилно е без едното х. Буквата на Христос, буквата на пресечените линии означава тайнство и посвещение. Там, където се пресичат доброто и злото, най-големите страдания, точно в тази точка се ражда тайнството на човека. Тхян чохани означава господари на медитацията. Кои са те? Само тези, които са постигнали Самадхи, отваряне на върховната чакра. При третото око никога няма още пълна, истинска медитация, то е въведение. Но този, който е отворил върховната чакра, тринадесетата в египетската система на чакрите, намира се над главата, там се осъществява истинската медитация.

Най-дълбоката и най-точната дума за медитация е матарот в Атлантида, означава буквално изначалие. Тази дума е ключът и за познаване тайните на Атлантида и Египет, тъй като Сфинксът се е намирал в центъра на Атлантида. Това е послание на посветените и на жреците на Атлантида. То продължава и сега. Всъщност египтяните са египетски атланти, просто са пренесени, продължават посланието. Тази дума е великото въведение в тайните на истинската медитация и в посланието на Сфинкса.

Един руски автор се е сетил да направи интервю с много деца от Русия, в някои училища не са го пущали, няма значение, да разпита децата от първи до четвърти клас какво мислят за Бога. Събрал е над три хиляди мнения. Аз и друг път ще ви говоря за детската мъдрост, но тук накратко съм извадил неща от тази книга, какво казват децата за Бога, от първи до четвърти клас. Прости, естествени, искрени, както всъщност е самата душа, самата същност на човека.

Първото дете: Здравей, Господи! Как вървят нещата при тебе? Как живееш и как си със здравето? – То е втори клас.

Друго дете: Небето е синьо, когато си в добро настроение ли, Господи?

Друго: А,Господи, ти какво образование имаш? – Децата искат да разберат. Ако ние ги поведем правилно, след време те ще станат чиста светлина.

Друго дете: Господи, ти слушаше ли майка си и баща си като дете? – Просто споделят.

Един първокласник: Може ли да не умирам, а? – Така го казва. Не иска да умира.

Друго дете: А мене има ли ме в действителност, Господи? – Децата разсъждават, и то в случая доста медитативно.

После: Ти какво, Господи, по-невидим от въздуха ли си? – Те Го търсят, децата също Го търсят.

Друго, второкласничка: Може би мога да ти помогна с нещо, Господи? – Разбира се, може. Има взаимоотношения между Бога и душата.

Друго дете, първи клас, много се интересува от този въпрос: А ти как така стана всемогъщ? – Това е голяма тайна, пита, иска да разбере; това е много искрен въпрос.

Друго дете, втори клас: Дай ми вълшебната пръчица, Господи, и ще те оставя на мира.

Друго: Мили Боже, вземи ме обратно, този свят е много скучен.

Други: Изпрати на земята своя Син, ние няма да го разпънем. – Вие знаете, евреите чакаха месия, той дойде, беше сред тях, разпънаха го и сега пак го чакат. Това е умът. Умът винаги чака месия, винаги се надява. Затова след време ще говорим за надеждата като една от най-опасните болести. Има малко полза от нея за някои хора да оцелеят, но да оцелеят в глупостта.

Друго дете: Господи, следи ме внимателно, за да не сътворя нещо. – И децата творят – може да е някоя глупост, беля, но детето иска да бъде следено.

Друго: А времето, когато спим, защо не се смята за живот? Не е правилно, Господи, това. На сън ние дори не ядем.

Друго дете: Господи, желая ти всичко най-хубаво в живота. – Чисто, детско, искрено пожелание.

Друго дете: Родителите, това е нашата болка.

Друго дете, едно от най-хубавите изказвания, които много харесвам: Цветята ти са се получили по-добре от хората, Господи!

Друго дете: Не се страхувай, Господи, аз съм с тебе!

И последното: Господи, аз тебе те уважавам заради вярата ти в човека. Ти имаш много голяма вяра!

Мер кхет, пирамидата на египетски, или звезден храм, храм на мъдростта и т.н.

Свещените традиции в Египет са създадени от Нетерите, т.е. от боговете. Това означава от същества, които принадлежат на Божествения свят, а не на човешката еволюция. Нетерите, това е най–висшият енергиен свят. Вие знаете, че всичко се мести с енергия, не с мускули, защото ако енергията, душата я няма и мускулите ги няма. Най–висшият енергиен свят, това са боговете. Енергийният свят, всички знаят, предшества материалния свят, както Духът предшества тялото.

Според Тот Нетерите са Любов, която има вътрешен поглед за Истината и за нещата. Т.е. Любовта вижда чрез Бога, чрез своята божественост. По друг начин казано, същността на Любовта е вечната будност.

Ще ви кажа нещо за Тот. Няма да ви чертая йероглифите, няма да ви ги показвам, но идеята, която те означават ще ви кажа. Неговият йероглиф, неговото тайно име означава: Отец, роден от Отец. Означава още: този, който е създал себе си. Той не чака някой да го сътворява, а той е, който сам се създава. Това е задачата на всеки човек по пътя на спасението – сам да създаде себе си, т.е. да не чака нещо отвън да го създава или да го направи божествен. Това е задача на всеки човек, лична задача.

Мер кхет, пирамидата е символ. Тя е последствие от една свещена наука. Символите са част от свещената наука на боговете. Що е това символ? Тот казва: “Символът е духовно състояние на вечността”. Символите изразяват действията на божествените принципи на Нетерите, на боговете.

Символът е нещо много повече от идея. Той е живот в принципи – не закони, не факти, а принципи. Според Тот “принципът е сърцето на Нетера, същността на неговия живот”. Преди ви обясних, според Учителя, какво означава принцип. Законите можеш да ги нарушаваш, правата си имат плюсове и минуси; може да правиш изключения, но когато говорим за принцип, няма изключения – или лъжеш, или не лъжеш. При принципа не можеш просто понякога да лъжеш. Няма бяла лъжа, няма синя лъжа, няма никаква лъжа, това е нещо абсолютно – това е принцип.

Що е Нетер? Тот казва: “Първична жизнена субстанция, която е напълно съзнателна”, което означава пробудена цялостност, пробудена цялост. Освен това Нетерът е поток от първична жизнена субстанция и енергия. По друг начин казано, изгубеният рай. Тук става въпрос за непрекъснат поток.

За мер кхет, за пирамидата Тот казва: “Тя е пътят към Истината”. А това означава преобразяване на себе си от човек в Бог. Мер кхет, пирамидата, или космическият храм, за египтяните е имала неземно значение. Голямата пирамида в Гиза, най-голямата, е построена в чест на Нетера Тот, на бог Тот. Дори има цяла книга, посветена на него. Самият Тот или Техути на египетски, е син на Атлант – по този въпрос има цяла книга, внук на първия цар в Атлантида. Той е негов внук и негово продължение. Той продължава науката за пирамидите от Атлантида; посланията се пренасят в Египет и на много други места.

Нетерите са посветили и построили голямата пирамида като почит към великия Нетер Тот, или Техути. Няма нищо общо с Хуфу, както учените смятат, а това е посветено на този велик жрец от Атлантида, който е известен като Тот, Хермес и няколко други имена, но древното египетско име е Техути. Атлантското му име е Та Кхора. Защото този, който познае бог Тот, в него ще узрява най–чистата божественост. Това е една от вътрешните цели на пирамидите, те водят към него. Този, който познае тайната на бог Тот, на създаването на себе си, тъй като това е задача на всеки, в него ще узрява най–чистата божественост.

Мер кхет показва, че човек трябва да съумее да израсне в себе си до Бога, до своето изначалие – предния път казахме тази дума, на атлантски тя е матарот, изначалие. След време ще говорим за окултните науки в Атлантида, тогава ще говорим повече за това израстване.

Най–дълбокият окултен труд на древността е Изумруденият скрижал. Той засега си остава скрит, макар че на древни езици е превеждан по различен начин, но подобен. Ще направя само едно кратко въведение, като идея. В него е казано следното: “Истинно без лъжа”. Учителят, между другото, много възхвалява Тот, много е говорил за Египет, още ми е рано да издам книга за Египет по Учителя, но много е говорил и има цяла посветена лекция за Египет, казва се “Сфинксът – началото и краят на нещата”. “Истинно без лъжа” означава “проверено от чистото сърце, изпитано и преживяно”. Понеже е изпитано и преживяно, е освободено от лъжата, затова е казано “истинно без лъжа”. После е казано: “Достоверно” – означава научно проверено от чистия разум и затова достоверно. После е казано още: “Във висша степен истинно” – това означава проверено чрез душата, от мистичния опит на душата. Всичко това е Маат, на египетски Истината. Истината, проверена в трите свята: сърцето, разума и душата. Това означава следното: Истина, която е проверена в трите свята, е абсолютна, без примеси на лъжа. Това означава, че когато човек търси Истината, той трябва да я провери в трите свята. Така той ще стане едно с нея и ще бъде част от нея. Ще се превърне в звук на тази Истина, какъвто е бог Тот.

Мер кхет означава звезден храм на Истината, космически храм, дом на тайната Мъдрост, дом на свещената наука. В мер кхет, в пирамидата има три нива, три уровена – подземен, земен и надземен, отново числото три. Подземният символизира злото, макар че то е относително, това е един символ, символизира злото; земният символизира доброто, а върхът на пирамидата символизира Любовта. Там, където човек се превръща в Нетер, където надраства и стига до върха на пирамидата, където е имало тайни стаи; когато съществата са се превръщали в Нетери, те са се срещали там.

Тот казва: “Само Любовта може да улови тайнствения глас на Нетер, на Бога”.

Мер кхет никога не е била гробница. Тя е храм на невидимото и върховно Същество. Това е храм на мистериите, хранилище за секретните истини. В мер кхет е скрита окултната мъдрост на Нетерите, Боговете и разбира се, жреците. Тази Мъдрост е отпреди потопа. Нетерите и жреците са същества, които имат абсолютно чист космически разум, без примеси, това е тяхна характерна черта. А пирамидата служи за хранилище на техните секретни истини, които се явяват като основа на всяка наука, на всяко изкуство и на всеки истински живот. В тази свещена наука – херметичната – няма никакви предположения, нещата са строго определени, затова е свещена, не е човешка. При човешкото веднъж има едно предположение, после втора теория, третата оборва втората, след време се явила друга теория...

В свещената наука нещата са строго определени, например: Що е Истина? Накратко е казано: Съвършена Любов към Бога. Кой как ще го разбере? Рано или късно ще го разбере и ще разбере, че това е мярката. За Истината мярката е да имаш съвършена Любов към Бога.

Що е чист мотив? Абсолютна вярност и неизменност към Нетера. Що е око? Врата към безкрайността на Бога. Това е идеята за египетското око. Що е нуб? (На египетски нуб е злато.) Отговорът е: Същество от чиста светлина. То цялото е светлина, защото е самородно, това е качество на боговете, в този смисъл еднородно. Що е светлина? Наситената енергия на Бога, това е светлина. Когато има голямо насищане, има голяма светлина.

– Що са нашите сълзи? Това е Сатурн. (Това е част от Египетската астрология.)

– Що е нашето рождение? Това е Юпитер.

– Що е нашата реч? Това е Меркурий.

– Що е нашият гняв? Това е Марс.

– Що е нашият сън? Това е Луната.

– Що е нашето желание? Това е Венера.

– Що е нашата безкрайна радост? Това е Слънцето.

– Що е покоят? Египтяните го наричат знание за вратата. Преди време ви казах нещо за вратата, атлантската дума е арамон, врата, означава свобода и преход към всички светове. Що е покоят? Знание за вратата, проходът в Духа, който всеки трябва да открие в себе си; проходът в шестото тяло, за което преди време говорихме. Покоят е нещо, в което пътешества самият Нетер, самият Бог. Той е нещо като жилище, като обиталище на самия Бог. За покоя ще говорим отделно, има цяла египетска книга – “Книга на скрития покой”.

– Що е земя? Това означава да бъдеш твърд към принципа, към Маат, т.е. към Истината.

– Що е вода? Да проникваш чрез мекотата си в нещата и да се обединяваш с тях. Това е друг път към Истината.

– Що е въздух? Да бъдеш лек и естествен в своето движение към Истината.

– Що е огън? Да движиш интензивно Любовта в себе си към Истината. По друг начин казано накратко, да гориш за Истината, това е вложено в тази идея на египетски. Тук не ви занимавам подробно с египетските названия.

– Що е нетертум, т.е. на египетски дете? Пулсът на творението, свещен призив към вдъхновение.