Суфи, най-общо казано, е мистикът, или този, който е постигнал реалността. Суфи е господар на двата свята: на външния се радва, на вътрешния се наслаждава. Ще говорим все за това, какво е суфи. Отнася се най-вече за арабските мистици, персийските, те са стотици – тези, които са постигнали реалността. Суфи не помни нищо друго, освен Бога. Мохамед казва: Моето вътрешно състояние е истината. От него са произлезли много суфи-организации. По-нататък ще говорим и за Мохамед. Неговото учение е толкова велико, че не отстъпва по нищо на Христос. Но понеже хората имат предразсъдъци, не могат да проникнат в неговото учение, в неговите тайни. Коранът е също дълбока книга, закодирана и нищо не трябва да се подценява, както и книгата на Лао Дзъ. На друго място казва: Говори истината, дори и когато тя е против тебе.

Според суфи не всяко добро е ешк, така го наричат, т. е. не всяко добро е любов, но всяка любов е добро. Ако освен Бога ти виждаш нещо друго, това е позор. Говорим за всичко, което се случва – война, нещастие, смърт, говорим тотално. Любовта е меч, който отсича времето и всичко преходно.

Що е любов според суфиите: Океан от несъществувание. Любовта е свободна и от този свят, и от онзи свят. Когато любовта се слее с човека, той вече не е роб на временния свят и смъртта няма власт над него. Любовта е влечение към Бога чрез Бога. Друго определение за любовта от суфизма: Що е любовта? Безмълвна яснота. – Както виждате, много прост език, после ще говорим и за даоската мъдрост, също такъв език, подобен.

Суфиите казват нещо много важно за трите вида хора: Който умира с любов към света, умира като лицемер. Този, който умира с любов към другия свят, умира като аскет. А този, който умира с любов към истината, с любов към Бога, умира като суфи.

Суфи е несъществуващ. Наистина това са същества от друго измерение, но живеят в нашия свят, подобно на даосите. И за даосите се казва, не знаят даже дали са живи или мъртви, обаче са будни и имат ДАО, имат Бог в себе си. Суфи не съществува в присъствието на Единствения. Той е опустошил себе си, изчезнал. Другият път ще говорим за “таслим”, смирението. Толкова смирен, изчезнал! Как може някой да обиди някого, който е изчезнал, който е станал никой. Никой не може да обиди никой, обидата не засяга никой.

Какво смятат те за съвършената любов? Съвършената любов е твоят Учител. Тя е, която ще те учи. Ако нямаш такава любов, нямаш и Учител.

Предаността. Предаността към тази любов, съвършената, истинската, е великият източник на енергия. Някои се чудят защо нямат енергия, губят им се енергиите, затова го напомням. Предаността е особен огън. Това, което религията обещава на вярващите като съвършенство и радост в задгробния живот, той го живее сега, не чака никакъв задгробен живот. Суфи превръща гроба в рай и още в храм, т. е. гробът не го ограничава, съзнанието му е постигнало предварително свобода.

Суфи е опиянен от чистотата на сърцето си. И в Библията е казано: Само чистите по сърце ще познаят Бога. Суфи живее във възвишено, безмълвно единство. Суфи също има лична любов, но тя е изпълнена с Божията Любов. За суфи добротата не е в това да даваш подаръци, добротата е да даваш себе си. Тук говорим за душата на суфи, да даваш душа на нещата. Суфи е този, който е настроил своите очи на вълната на безкрайността.

Според суфи човек може да стане силен, когато е разбит, когато е разрушен, т. е. в най-голямото изпитание. Тогава се ражда духът му. Значи при пълната мъка, при пълната скръб, именно тогава – затова Бог ги изпраща, за да може да се роди в нас духът, който ще реши нашите въпроси. Който знае тази тайна, е суфи – мъдрец, мистик, посветен в най-широк смисъл.

Да бъдеш суфи, значи да гледаш ограничено, т. е. само в една посока, посоката на Бога. Оттам нататък придобиваш безграничен поглед. Когато придобиеш този поглед, виждаш всички неща като едно, като единство. От това ограничение суфи е прогледал.

Казват, че суфи никога не може да бъде на гости на султана. Ако отиде на гости на султана, пак султанът му е гост. Това е една много тънка идея, няма да я коментирам, само я загатвам.

Да бъдеш суфи, означава да се откажеш от всяко безпокойство – и от най-малкото, най-микроскопичното. Суфи е подобен на земята, в която се хвърлят всички нечистотии, от което произлиза всичко прекрасно.

Суфи, това означава да имаш култура отвътре, а не да чакаш някакво образование да ти я дава.

Какво казват суфиите за пътя: Направи една крачка от себе си и ето, виж – това е пътят. Знай, че ако се научиш на избавлението от себе си, ти ще достигнеш Бога, няма друга тайна.

Часът на молитвата за суфи, това е времето на истината.

Суфи задават въпрос и отговарят: Как мога да Те намеря, Господи? И Бог отговаря: Напусни себе си и ела. (Напусни своята низша природа, своето его и т. н. )

Що е суфи? Това е ден, който не се нуждае от слънце. Както виждате, суфиите, даоските мъдреци не зависят изобщо от външния свят, нито от войни, нито от земетресения и т. н. Щом даосът живее в ДАО, той живее в друго измерение, нищо не го докосва, никакви събития.

Това е велико учение, което произлиза от Египет. В древна Гърция е много разпространено и на други места, в това число има и много българи – светци, които са постигнали святост чрез това учение.

Исихазмът е висше мистично учение. Думата е гръцка – исихия. Външно тя означава тишина, мълчание, покой, но има по-дълбок смисъл. Можем да го наречем учение за безмълвието. Според исихазма безмълвието е най-могъщото средство за познаване на Бога. Но както ще видим после, не всеки може да влезе в безмълвие. Можеш да мълчиш, може да казваш, че мълчанието е злато; и рибите мълчат, но не са мъдреци. Значи има мълчание и мълчание.

Истинският исихазъм е плод на духа. Можеш да мълчиш чрез духа си, можеш да мълчиш с ума си. Ако мълчиш с ума си, няма да постигнеш много. Умът може външно да мълчи, но той вътрешно говори или планира. Това е плод на духа, както преди говорихме за тези, които са познали шестото тяло. Това е велико и свято безмълвие, не просто седиш, затваряш се и се въздържаш. То е изпълнено с благословение.

Дълбокото безмълвие е непосредствено, пряко виждане на Бога, това е исихия. Т. е. висшата тишина е Боговиждане, откровение.

Исихастите казват, че исихията, безмълвието е такова състояние на незнание, което постига познание на Бога. Исихията е такова състояние на незнание, което превъзхожда всяко знание. И наистина безмълвието превъзхожда всяка мисъл, дори и Божествената, дори и свещената мисъл. Древните египтяни казват: Велико е жилището на безмълвието. Безмълвието се е смятало за мястото на свещената Мъдрост.

Когато човек страда с любов в своето безмълвие, така правят исихастите, скръбта им е свята. Това не е обикновена, не е човешка скръб, скръбта им е свята. Този, който не е познал Бога, не е способен на това безмълвие, на тази висша степен на исихия, безмълвие.

Ще говорим за китайската мъдрост и за Лао Дзъ. Лао Дзъ казва: Словото не може да каже много, но тишината може. Според Лао Дзъ думата ДАО означава много неща, но най-вече означава една идея: Истинност. По-нататък ще се спра на неговата книга, защото тя има много преводи. Външните преводи на Дао дъ дзин са примерно: Книга за пътя и неговата сила, Книга за пътя и благодатта, Книга за добродетелите и т. н., все външни преводи. Самият Лао Дзъ също има три имена. Външните му имена означават Старецът, Старото Дете, Престарелият Старец и много други неща. Обаче едно от имената му – Ли Ер – означава Дълбокото Ухо, което е много важно. Освен това не означава Престарелият Старец, а Изначалният. И наистина той просто изнася Дао – учението. Чрез него самото ДАО изнася учението за истината. Но по-нататък, в други лекции ще се спрем по-подробно на тези неща.

Според Лао Дзъ думата ДАО означава Истинност, може да се замести с думата Истина, Съвършена Истина, Бог и т. н. Що е ДАО? Едно определение на даоските мъдреци: ДАО, това е вечно отсъстващата реалност. Истинското ДАО се отличава по своето отсъствие. Това означава още, че истинският човек не показва себе си, толкова е смирен, толкова е скромен, неналичие. Китайците го наричат неналичие. Ако има наличие, той измества Бога, измества истината и нещата се развалят.

Ако следваш ДАО, когато стигнеш до върха, не спирай, защото ДАО е безконечен път, безконечно съвършенство. ДАО надминава и съвършенството, според Лао Дзъ, то също е ограничение за Него. Лао Дзъ казва: Ако станеш съвършен и спреш да следваш ДАО, ще се окажеш много несъвършен.

Даосът нищо не отхвърля и с нищо не се отъждествява. Даосът не знае даже дали е жив или мъртъв, но той познава ДАО, познава истината. А познавайки ДАО, той живее в чистотата на духа, в реалността.

За ДАО се казва следното: Само ДАО не владее Себе Си, защото постоянно се изгубва в другите, То постоянно се дарява, за да могат хората да растат. Даосът изгубва себе си в една бездънна одухотвореност, това е неговият път. Който не следва ДАО, т. е. истината, ще бъде погубен от своето неразбиране. А какво означава разбиране? Да имаш ДАО в себе си, т. е. истина, истинност.

Пустотата никога не създава препятствия. Пустотата е най-древното качество, първосъщността на сърцето, говорим за чистото сърце. Това е сърце, което няма желания, което живее в ДАО. Пустотата е другото име на чистотата, но тази дума обикновено смущава хората и затова някой път правим малки допълнения.

За славата даосите казват: Славата пасва най-много на душевно болни, тези, които търсят някаква слава, някакъв авторитет, те стават душевно болни, те вече са.

Според даосите всичко е ДАО и бедността е ДАО и тук обясняват каква привилегия е бедността. Разбира се, и богатството е привилегия, и бедността, всичко е привилегия. Аз съм ви казвал какво е казвал Учителят за бедността: Ако обувките ти са скъсани, не се оплаквай, не казвай, че са скъсани, а кажи, че те се проветряват – това е особен начин на мислене, при който никога не можеш да пропаднеш, става въпрос вътрешно, в съзнанието си. Какво казват даосите: Бедността е ДАО, това е пътят, по който можеш да забогатееш с истинност, разбира се, ако си буден. Бедността е движеща сила към разбирането на истинността на ДАО. Това е един шанс, не да завиждаш и да мислиш за други неща, а да се движиш към истинността на ДАО. Според даосите бедният е облагодетелстван да се движи към истинността на ДАО.

Даосите казват, че Лао Дзъ е написал Книга на безмълвието. Казва се, че той е произнесъл пет хиляди слова на мълчанието. Наистина неговата книга се казва така: Пет хиляди слова на мълчанието, но според даосите. Другият превод е Сияещото безмълвие. Това е истинският превод на Дао дъ дзин. Може да се преведе още и така: учение за Съкровеното, учение за Небитието, учение за Пустотата, което всъщност е най-голямата пълнота. По друг начин казано, учението на Лао Дзъ се намира в неизреченото. Когато изследвах много Лао Дзъ, разбрах, че той не говори това, което мисли. Той говори това, което мълчи, такъв е неговият стил. Той има и друга книга, която много хора не я знаят, но това е друг въпрос.

Лао Дзъ говори не мислейки, той говори немислимото. Неговата проповед е мълчанието между думите. Например чували сте тази негова идея: Дао, което е Дао, не е Дао и Дао, което не е Дао, е Дао. Даосите го превеждат така: Това означава, че думите са излишни и остава между тях тишината. Който може да улови тишината, може да расте. Който не може да улови тишината, той се хваща за тези противоречия, кокошката или яйцето, и цял живот има противоречия. Неговата проповед – на Лао Дзъ – е мълчанието, а не думите. Думите той ги е казал като компромис, по съвсем друга причина и между другото. Неговата книга е наречена Изреченото мълчание, така я наричат даосите, по най-правилния начин.

Тук трябва да уточним: той говори чрез мълчанието, държи повече на мълчанието, но цени словото. Според Лао Дзъ само мълчанието може да придаде значение на словото. Ако този, който говори, притежава дълбоката тишина, неговите думи докосват душите, той прониква, ако има реална, дълбока тишина в себе си. Ако няма тишина, думите му са плитки и мълчанието му е плитко.

Без мълчанието не можеш да проникнеш в тайната на думите, в тайната на словото. Мълчанието също се преподава като наука. Знаете, в древните школи начинаещите ученици по две, три, по пет години, много години са се обучавали в мълчание.

Ще разкажа една малка суфи-случка, преди да продължа. Един млад дервиш, който тръгнал по пътя на суфи, посетил един шейх, от големите суфии, тези, които са постигнали реалността. Този голям, велик шейх живял в къща като дворец – слуги, богатство. Младият суфи стоял няколко дена, но се смутил как може суфи да се занимава с богатство, да е толкова богат. И той казал на стария суфи: Позволи ми да си тръгна, притеснен съм. Старият суфи му казал: Аз тръгвам с теб. Младият казал: Ама как така, ти имаш дворец... – Така, тръгвам с теб! Тръгнали по пътя на странство. Думата странство, странствуване при суфи означава търсене на по-дълбока истина, а не просто разходка. Вървели те известно време и младият дервиш казал: Извинявай много, забравих си чашата в двореца, може ли да се върна и да си я взема, после ще дойда при тебе. Старият суфи му казал: Аз оставих цял дворец и не мисля за него, не съм привързан към него, а ти за една чаша се връщаш. Върни се, но аз няма да вървя с тебе на странстване, ти не си достоен мой събеседник. И така се разделили. Това е едно преподаване на урок и означава следното: суфи може да обладава голям имот, но той не е привързан. За суфи няма значение дали е богат или беден, той никога и към нищо не е привързан.

ДАО е мълчаливо слово и затова ДАО, което е изречено, Лао Дзъ казва, че не е истинско ДАО. ДАО се намира в неизреченото. Ако се движиш по пътя на ДАО, тогава времето ти ще съвпада с вечността, т. е. ти си намерил своя път. Думата път също е много по-дълбока, отколкото изглежда, по-нататък ще говорим.

От друга гледна точка, за Лао Дзъ не словото е съществено, а искреността, искреността на словото. Словото е значително, когато е искрено. Специално китайските мъдреци и даоси държат много на искреността. Те смятат, че без нея човек не може да стигне до себе си. Щом не е искрен към себе си и към другите, не може да се развива. Такъв подход имат и египтяните. Например думата геб означава земя, в речниците пише земя, но тя има друго значение. Според древните египтяни думата геб означава тяло на божество и много внимателно трябва да стъпваш по това тяло, по тази земя. Ако се изплюеш, забрави за развитие, духовност, идеи, богове и въобще път. Едно изплюване решава въпроса, значи нямаш връзка със същественото. Смятайте за какви отношения говорим и за какъв подход.

Когато ДАО проговори, словото Му се превръща в мълчание, т. е. в дълбочина. Защото ДАО е неизразимо, а словото Му е отблясък. Неизразимото, според Лао Дзъ, си съвпада с ДАО. Където ДАО Го няма, думите боледуват. Разбира се, и този, който ги произнася, който няма Бог в себе си, също думите му боледуват и той с тях.

В абсолютната тишина на ДАО даже и най-малкият шепот е като гръм. Нещо подобно казва и Учителят: Човешкият език в сравнение с ангелския е като гръмотевици, дори и внимателно да говори човек.

ДАО утвърждава неизразимото, съкровеното, а това е вечното, неизменното. Интересното е, че на китайски език думата син означава искреност. Преведено приблизително означава следното: Само искреният реализира себе си. Според Лао Дзъ Пустотата е единствената пълнота, той я нарича Сияещата бездна, говорим за бездна от одухотвореност. Който следва ДАО, без да го разбира, той вечно се обогатява. Понеже някои искат да разберат окончателната истина и изпадат в капан. Следвай истината, без да искаш да я разбереш. Учителят казва: Нашите пет бедни чувства – мога да допълня шестте бедни чувства, чувствата са дванадесет в човека, и дванадесетте бедни чувства и т. н. Значи който иска да се ограничава, може да го прави, но истината трябва да се следва, без да искаш да я разбереш, все повече да се приближаваш до нея, все повече да се сливаш, но да не искаш да я разбереш: не можеш да издържиш, ако искаш да я разбереш.

Даосите казват, че Лао Дзъ всичко казва, преди да си е отворил устата, такъв е неговият стил.

Един мъдрец на сто метра виждал върха на игла, много остро зрение, много специално. Но веднъж ДАО му казало: Ти си сляп. Той казал: Как така съм сляп? ДАО му казало: Виждаш ли в тази малка, мътна река моята рибка? Мъдрецът казал: Не. – Ето защо казах, че си сляп. Аз я виждам, защото тя живее в моето сърце. – Това е една даоска случка.

Ще го изнасяме по малко. Това е учението, изнесено само на Йоан, няма го в Библията, учението за съвършения човек. Може да се каже най-важното нещо, което отсъства от Библията, предадено от Христос на Йоан.

Христос казал на Йоан: Ще те науча на науката за съвършения човек, защото ти си достоен. И после му дава определени закони.

Единното, което е в тебе, е съвършеният човек, това е Бог Незрим. Съвършеният човек не се нуждае от нищо, защото той живее в себе си, в своето съвършенство. Това е само един малък апокриф, между другото, те са няколко хиляди, аз ще ви запозная с една малка част от тях постепенно на лекциите. И всички апокрифи са нещо много дълбоко.

Съвършеният човек е първият човек. (Тук все Христос говори на Йоан. ) Той е андрогин, т. е. свято обединен в себе си. Пълнотата му е тройно велика. Така е обединил в себе си любовта и мъдростта, мъжа и жената, че е станал цял, не е на парчета и няма нужда от партньор, т. е. пълнотата му е велика.

Съвършеният човек поставя истината над всички неща. Съвършеният човек съществува в безмълвие. Ако той се покаже, ние го разбираме, но дори и когато е достъпен, той живее в тайната на безмълвието. Съвършеният човек е първото откровение на вселената, той е първата истина.

Съвършеният човек не е телесен, не е веществен. Той е дух и истина. Дори и когато е в тяло, той не е телесен, а е дух и истина.

Съвършеният човек не е свързан нито с излъченото, нито с времето, той никога не е бил заключван във времето. Съвършеният човек е свободен.

Кой е този, който може да предшества Единния?

Тъмнината и Единният са заедно, но не са съединени. Разбира се, ако се съединят, тя ще изчезне. Оттук е всичкото нещастие и страдание, понеже не са съединени.

Той е центърът на центровете. Центърът на центровете е навсякъде, периферия няма.

Единният нямаше да бъде Един, ако не беше всички неща.

Това, което е наистина цяло, няма части.

Кой може да даде на Единния нещо, което да Го обогати?

Той постига, но е непостижим. Чрез хората, чрез посветените постига най-различни неща, но е непостижим, остава в сянка.

Единният е мярка на собствената си безмерност, т. е. неизмеримост, и може да бъде разбран само от самия Себе Си. (Спомняте си, когато говорехме за индианците и за числата, ние смятаме от едно до безкрайност, не можем да броим. Ако вземем да броим, някъде по пътя ще заспим и ще умрем, не можем да достигнем до числата на безкрайността. Индианците го наричат дългата сметка. )

Ако отричаш Единния, ти разделяш нещата, а възможно ли е по-голямо безумие? Единният е вечно неизменен.

Единният няма начало, нито край. Краят Му поглъща началото.

Той не е дълъг, не е широк, не е дълбок. Но Той е източникът на всичко.

Единството с Него възраства чрез вечно приближаване.

Двойствеността е справедливо изгонена.

Единният е необходим, за да завърши всичко. Единният е източникът на ограниченията и свободата. Някои мислят, че хората ограничават другите, но тук има намеса на нещо по-вътрешно, по-дълбоко, което да даде на хората опит.

Чрез живот в Съкровеното човек вече не е в процес на съдбата. Той е човек, устремен към плана на истината. Брат Михаил казва: Мъдрият не се влияе от звездите. Ако отидем по-дълбоко, мъдрият не се влияе и от слънцата. И според древните египтяни звездите нямат пръст в човека, освен в тези, които сами са се ограничили. Според древните египтяни човек няма обикновена, човешка съдба, а има свещена съдба, той трябва да се върне в нея.

Разликата между световете се намира само в динамиката на вибрациите. Ние не виждаме ангелите, защото те се движат с голяма скорост. Светлината се движи с 300 000 км в секунда, но в сравнение с бързината на мисълта тя е като биволска каруца. А когато говорим за Бога, понятието скорост изчезва. В тази връзка Айнщайн е казал нещо много хубаво: Колко много неща знаем и колко малко неща разбираме. Това е човешкият свят, наистина е така. Много точно е казано, човекът знае много неща и оттук му излизат главоболията.

От тънките енергии са произлезли четирите низши стихии, наречени стихии на природата: земя, вода, въздух и огън.

Само много висши същества могат да ползват висшите динамични енергии и вибрации. Тук само едно малко отклонение ще направя: много хора се ограждат, правят си психическа защита, четат книги, някой път и формулите не им помагат; чертаят кръгове, палят свещи и в определени моменти изгарят, защото има нещо съществено, което не са разбрали. Истинската психическа защита идва от изключителната любов към истината. Имаш ли това, защитата вече е налице, но трябва да видиш дали искрено е така или си въобразяваш; дали с ума го искаш или с душата и с духа си. Ако искаш да имаш истинска защита, ще започнеш с основното, иначе никакви техники няма да помогнат.

Изкушението е зло за слабия, но добро за будния, защото будният ограбва неговата сила и увеличава светлината си.

Единният е центърът. Центърът е всякога вътрешен. Единният тласка в падение и Единният възнася. Той излъчва множеството, но си остава Единен.

Ако Единният пожелае, всичко би замлъкнало, в древната история има такива случаи.

Семето на двойствеността е началото на закона. Ето защо на евреите са дадени заповеди, понеже са се отклонили от Бога и трябва сега да изпълняват заповеди. Един разумен човек, който е пълен с любов, въобще няма нужда нито от десетте Божи заповеди, нито от тези над 600 на Тора и т. н., просто няма нужда от никакви заповеди. Закони има, защото има двойственост.

Този, който с готовност отстъпва на Единния, с лекота ще устои на множеството. Тука в случая една птичка пролет прави, обаче ако е съединена с Единния. Може да се справи, както Давид, само с една прашка и може да се справи не само с един въоръжен, а с много въоръжени, защото Бог е с него. Въпросът е дали така сме съединени.

Това, което не е от Единния, няма стремеж към Него. Някой път искаме да обръщаме хората, да ги направим вярващи, а не сме станали самите ние. И Учителят на едно място казва: Ако искате да оправите света и хората, косата ви ще побелее и нищо няма да оправите. Защото всеки има лична задача да оправи себе си.

На кръста израства Той, не Христос. И Христос покрай Него израства, но второстепенно. На кръста израства Единният, Той търси все по-дълбоко Себе Си, това е начин да върви към Себе Си.

Който се отклонява от пътя, излъгва себе си.

Той знае как да дава, но не умее да получава. Постоянно дава, храни цялата вселена, постоянно твори нови светове, но не умее да получава.

Херметистите казват: Единният не е отдалечен, той е скрит. Въпросът е дали ще се домогнеш до откровение.

Единният е ключът. Не казвам ключът на живота, защото това ще е ограничено, Той е нещо много повече от живота и смъртта.

За суфи възкресението в Бога не става в задгробния живот, а тук, в този свят. Според суфи Бог можеш да Го видиш само чрез особения духовен орган, наречен сърцето. Суфиите не се нуждаят от храмове, джамии, от философии и наука, от социална стабилност. Суфи има нещо повече от всичко това. Това е свещеното му сърце.

За суфи е правилно, че пеперудата изгаря в пламъка на свещта, защото тя правилно вярва, че пламъкът символизира съвършенството.

Книгата на суфи не е чернотата на буквите, а белотата на неговото сърце. Между другото да ви кажа, че суфиите са от най-различни народи, не са само арабски мистици или персийски, или египетски. Има ги и във Франция, в Италия, в Германия, в Англия и т. н. Суфизмът е едно много особено състояние на душата, едно реално постижение.

Суфиите казват: Преди да е дошло виното в този свят, нашите души са били пияни от виното на безсмъртието. – Методът на развитието, методът на суфи не е изучаване на нещата, а сливане с нещата.

За суфи сърцето не е анатомически орган, а метод на опиянението. За суфи любовта е методът за истинското развитие и опит. Любовта е целта и средството едновременно.

Суфи казва: Ако търсиш видимото, Бог ще бъде невидим за тебе. Ако търсиш невидимото, тайното, Бог ще бъде явен за тебе.

За суфи всеки враг е ценен, той се явява като лекарство, понеже човек може да се огледа, да види своите слабости и да се излекува.

Суфиите казват: Познавай себе си многократно, това е вечен процес. Суфи е без вино пиян, без храна е сит. Неговата мъдрост не е от книгите, любовта към истината го е направила мъдър.

Безбожниците изучават всичко друго без най-важното – тайната на пътя. Пътят на езика на суфи се нарича тарика. Тарика-суфи означава суфийският път. Това е методът за постигането на себе си.

Суфи е избрал Бога и затова не е затворник на хората. Суфи знае, че няма друга връзка с Бога, освен чрез Бога. За суфи вътрешната светлина в човека е достатъчна като източник на религиозно ръководство. За суфи единственият учител е в човека, някои го наричат върховната чакра. Суфи наричат тази чакра Учителят и това е просто така. В Египет я наричат икх, означава раждане от истината, едно и също нещо.

Суфи превръща страстта в устременост към Бога. Суфиите казват: Вие владеете само онова, което не можете да загубите при корабокрушение, т. е. своя дух. Суфи не търси пътя, той е влюбен в Бога и Бог му разкрива пътя към Себе Си.

Ако в душата на суфи, т. е. в душата на мъдреца, в душата на мистика, е скрит таен суфи, то той ще извърви правилно своя път. Суфи живее в света, но всъщност той е в друга вселена, която е скрита със завеса за суетните хора. Суетни означава тези, които са избрали най-различни неща, но не и Бога. Значи всички, които не са избрали тотално Бога или истината, малко или много са в суетата. И тази суета е завесата.

Ислямът е религия, суфизмът е любов. За суфиите виното символизира езотеричното, вътрешното, реалното знание. Това е знанието, предназначено за избраните. Това вино не може да бъде пито безнаказано от всеки.

Суфиите казват: Ако любиш Бога, Бог ще ти даде щастието да познаеш себе си.

Само смиреният става достоен за особеното внимание на Бога. Таслим означава да приемеш абсолютно всички лишения и страдания с радост, иначе нямаш таслим. Понеже някои като вярват в Бога, мислят, че всичко трябва да им е наредено и че всичко трябва да се случва, както те искат.

Таслим е убиец на егото. Хората на ума не познават тайната на това убийство. Защото тези, убитите, говорят на друг език, Божествен. Другите, религиозните говорят на научен език, на религиозен език, на еди-какъв си. Суфиите говорят на Божествен език.

Този, който има таслим, никога не се чувства обиден. Това е една диагноза, една мярка. Могат да му се изсипят сто обиди, хиляда обиди, той е извън тях така, както казва Учителят: Никога не можеш да обидиш океана. Значи ако човек има сърце като океан, ако хвърлиш един камък, една обида, тя потъва. Но ако човекът е локва, ако е его, ако хвърлиш един камък, локвата се вълнува, това е егото.

Един от най-лошите грехове за суфи е да живееш личен живот. Значи дето всички искат да се устроят, всички искат да се осигурят и дето Учителят казва: От осем хиляди години гробищата са пълни с осигурени хора. Това е едно голямо осигуряване. Идеята за личния живот е грешка, защото това не означава отричане, а трябва да го разберем правилно. Има и отричане, но това означава да не отделяш цялото си внимание за Бога. Значи ако имаш личен живот и това не ти пречи да отделяш цялото си внимание за Бога, пак си в правия път. Но ако не отделяш цялото си внимание за Бога, независимо дали си женен или не, ти имаш личен живот. Това е един от най-големите грехове.

Този, който се смирява, според суфиите, превръща себе си в прах. Така той се извисява до освобождение. Такъв суфи получава титлата “свободен прах”, т. е. свободата е негова. Ако някой чувства обида, това означава, че той няма таслим, няма смирение. Той няма дълбочина. Това означава, че той е его, а вие знаете, че егото винаги е обидено, дори и да не го обиждаш, просто самият живот е една обида за него. Понякога и радостта е обида, понякога и обидата е обида и т. н. Това означава, че той е его, това означава, че той е някой, а който е някой, той измества Бога. Истинският суфи е таслим, той е никой. Тогава как може някой да обиди никой. Значи унижени и оскърбени има само когато си някой, когато си изпъдил Бога. Докато си изпъдил Бога, докато си его, докато си някой, винаги ще те обижда животът. Когато станеш смирен, когато се изпълниш с Бога, обидите отпадат, защото вече си никой. И наистина кой може да обиди този, който е никой? Никой не може да го обиди, обидата няма къде да попадне. Ако смъртта иска да го хване, също не може да го хване, няма за какво да се хване. Смъртта обича да се хване за някой, който е някой.

Суфиите казват: Ако усещаме обида по нашия път, няма значение дали е справедлива обидата или не, просто обида, това е неверие – така те го тълкуват и това е правилно. Който вярва в предопределението на съдбата, той е невярващ, той няма таслим, т. е. той няма способност да получи новия живот от Бога. Защото който живее в Бога, няма предопределение. Значи тези, които смятат, че няма изход от съдбата и така нататък, все едно да няма изход за Бог в човека, което е абсолютно невъзможно.

Да обясня името Та Кхора, понякога го наричат съкратено Та Кху, това е името на Техути, Тот или Хермес, но когато е бил в Атлантида. Там са му викали и по друг начин, но това е друг въпрос, няма да се спирам. По принцип са му викали Арамон, думата е атлантска и означава врата. Но думата врата е много дълбока, тук няма да се спирам. Това приблизително означава, че за такъв човек във всички светове е отворено. Значи за него няма затворени пространства, всичко е врата, Арамон. Той е бил велик жрец в Атлантида. Има 42 книги писани, седем апокрифа и освен това над 36 000 книги, писани от жреци чрез него и посветени на него, в негово име.