Когато ни сполети нещастие, ние мислим, че това е враг на нашето щастие. Но Учителят казва: Ние мислим, че това е враг на нашето щастие, но ние не виждаме, че този враг ни предпазва от бездната, от нещо много по-лошо. Има много по-лоши неща от нещастието. Тук няма да се спирам, едно от тях е демонизирането на човека.

Учителят казва: Ако умееш да посрещнеш нещастието и страданията си, те ще се преобразят. Въпросът е дали имаш правилен подход. И Бог ще ти покаже другото Си лице, скритото Си лице. Как трябва да се посрещат? С пълно приемане, това е метод на Любовта. А методът на Любовта, това е метод на Бога. Примерно ако съдбата ти е лоша, трябва да я приемеш тотално такава, каквато е. Ако така я приемеш, вече половината е разрешена; ако се бориш с нея, кармата се увеличава. Същото важи и за всеки проблем. Приемаш го — наполовина е разрешен и останалото е лесно; бориш се с проблема и той се увеличава. Същото е с болестта. Ти нямаш избор, просто трябва да я приемеш, да я обикнеш, да я прегърнеш и да почнеш да я стопяваш.

Любовта е единствената сила, която сътворява истинския човек. Даже Мъдростта не може да направи това и справедливостта не може, даже и доброто. Любовта е единствената сила, която сътворява истинския човек.

Другият важен момент: Ако човек работи с усилията си, той ще си остане обикновен човек. Но ако работи с цялата си същност, това е нещо друго.

Учителят казва: Господ е пред вас, а вие гледате настрани. Ще преведа: Да гледаш настрани, означава да си избрал обикновения живот — лъжата, критиката и т.н. Това е пътят на света. Бог е допуснал злото, но самото зло не Го познава. Има дълбоки причини за това. То Му служи, но не Го познава, защото в Бог има скрита и непозната светлина за злото. Злото е просто само част от Бога. Бог казва: Само в Любовта имам присъствие. Значи в Бог има една скрита светлина, тя се дължи на Любовта. Който е приел Любовта, това не означава да я цитира или да има понятия или определения за нея, а да я проявява – това означава приел Любовта.

Който е приел Любовта, осветява пътя си и става свободен от злото. Той не се занимава с доброто и злото, а приема Любовта, която го освобождава и от доброто, и от злото. После ще видим, че доброто също вреди много на човека. Това е много дългият път към Истината. Злото е по-късият път, защото събужда много специален интерес към Истината. Например кога става това? Когато човек изгуби нещо много скъпо, когато злото ти отнеме скъпите хора, когато ти открадне апартамента, когато ти направи най-различни бели; изведнъж ще искаш да постигнеш нещо по-дълбоко, нещата да станат по-вътрешни, вътрешно царство, където никой нищо не може да ти вземе. Когато нещата са вътрешни, никой нищо не може да ти вземе.

Скоро на един брат, не знам дали е тука, му откраднаха телевизора заедно с дистанционното. Понеже той отделя много време за телевизия, няма големи запаси от енергия за духовно развитие. Това е много важно. Телевизията краде. Нямам нищо против телевизията, но имам една мярка: просто малко за разнообразие да погледнеш. Но когато това стане голям навик, когато започнеш да спиш на телевизора, вече е друго, енергията ти отива. Това е нещо като живо погребение, само че се усеща след много години. И затова му казах: Радвай се, Духът иска да ти напомни нещо, да тръгнеш повече към себе си. И той каза: Само телевизора са ми взели, само това е. – Туй ти трябва.

Любовта е всякога свободна от злото. Учителят казва, че който люби Бога, той заменя знанията си с Мъдрост. Значи тук се получава нещо много важно. Тук понеже се сещам за тази дума любя, тя не е като обичам. Затова има различни думи — любов и обич. Любовта има отношение към центъра. С любовта ще обичаш Бога, т.е. ще любиш Бога, а пък хората ще ги обичаш. Значи Любовта е отношение към центъра, обичта към периферията, към хората.

Мъдрият никога не е знаещ, трябва да се знае тази разлика. Някои смесват знаещите, философите и мъдреците. Мъдрият никога не е знаещ, мъдрият е съкровен. Мъдростта никога не идва като знание, тя идва като откровение.

Някои мислят, че нирвана е крайната цел. Учителят е на друго мнение. Учителят казва буквално: В нирвана са, но не са приети от Истината. Пак ще го повторя, защото е много важно. Някои мислят, че блаженството е крайна цел, а то е само първа стъпка. Значи в нирвана са, но не са приети от Истината. Ще обясня: Любовта е съкровено отношение към Истината, а не към блаженството, това е една разлика, не към нирвана. Освен това Любовта не е отношение към човека, а към скритата Истина в него. Любовта не обича самия човек, ще го кажа по друг начин: Когато обичаш един човек, не трябва да искаш да разбереш човека, а Любовта, самата Любов. Това е Бог в него. Тогава вече ще научиш някои неща от Бога и за тази душа, които ще ти помогнат да общуваш с Бога. Човека не можеш да го познаеш, има причини.

Учителят казва: Любовта е единствената изява на Истината. Ти може да си блажен и Истината да не те познава. Много малко хора от блажените въобще познават Истината. Значи може да си блажен и Истината да не те познава, нито пък ти да я познаваш. Искам да кажа: Истината е много повече от блаженството. По отношение на Истината блаженството е бедно, но това не означава, че трябва да го отричаме. За самия човек блаженството е богатство, едно истинско духовно богатство. Не говорим за отричане, нищо не отричаме. Духовно богатство, но не абсолютно богатство. Ще обясня: така както знаещите са заблудени, така и блажените са заблудени, когато погледнем нещата от една по-дълбока гледна точка. Най-голямото заблуждение на знаещите е, че разбират нещата. Те нямат по-голямо заблуждение. И Бог казва: Оставете ги, те разбират всичко. – Няма вход за Бога, няма място, няма смирение, Бог не може да влезе да им помогне. При мен идват много знаещи, от най-различни места, даже наскоро един от телевизията, които закъсват. Елементарни проблеми не могат да разрешат, най-елементарни, въобще не говорим за дълбоки духовни неща. Заблуждението на блажените е, че това блаженство е крайната цел и те заспиват в него. Но крайна цел няма — има вечен стремеж към Истината, но без да има крайна цел. Затова Учителят казва: Любовта има по-дълбока мисия от блаженството. Затова някои блажени слязоха на Земята в името на Любовта.

Любовта търси Истината. Но какво означава да си постигнал блаженството? Това означава да си в една велика хармония със себе си, а това не е малко. Както казах, това е едно духовно богатство. От сутрин до вечер е радост и пълнота, велика хармония, велика постоянна радост. Но от една по-дълбока гледна точка това е едно много голямо утешение, но утешение, това още не е Истината. Но все пак за блажения животът е пълен с красота. Той вижда нещата от тяхната духовна страна. Винаги вижда духовното, както онзи пример, който е дал Учителят с коня: един умрял кон, който от няколко дена се размирисал и обикновеният човек като видял коня, казал: Колко лошо мирише! Духовният човек, блаженият човек вижда друго, той казал: Какви прекрасни бели зъби има! Божественият човек даже не вижда и зъбите. Той вижда душата на коня като една красива форма в невидимия свят, изтъкана от силни цветове, особено бялата светлина, защото конят е същество на служенето. Така че той вижда нещо съвсем друго.

Извън вселената, казва Учителят, има други светове. И казва още: Има същества, чийто дух превъзхожда и живота. Значи тук не става дума за знанията и смъртта, те превъзхождат живота. Тези същества са двадесет и четирите Старци, тази година малко по малко ще говорим за тях. Ето какво казва например накратко Осмият Старец. Старците имат много дълбока Мъдрост, един от най-младите Старци е на един милиард години. Има Старци на три милиарда, има Старци, които са, казва Учителят, на едно число, което се равнява на единица с тридесет и шест нули. Значи въобще не може да се мерят нещата като опит. Ще говорим по-нататък и за Втория Старец, от най-интересните, от най-дълбоките Старци, това е Старецът на Черното братство. Такава дълбока Любов и смайваща Мъдрост, включително не само той, а и неговите ученици, мъдреци и синове. Те са извървели съзнателния път на злото, спасили са се и от доброто, и от злото и са в съвсем друг свят. Понякога слизат да помагат на хората, но това е друг въпрос. Живеят в Божествената Любов.

Значи всеки, който е извървял пътя съзнателно, който е почитал тотално злото или тотално Бога, е израснал чрез почитанието и Бог го е превърнал в Мъдрост. Ако например отричаш Бога — ами ти едновременно отричаш и Сатана, защото Сатана е част от Бога, това е свещеният замисъл на Бога и злото е свещено. Затова казвам, че злото е свещено, защото скъсява пътя. То събужда в тебе изключителен интерес към Истината, после ще обясня защо.

Какво казва Осмият Старец? Нито един път не води към Истината, Истината е самият път. – Но хората трябва да извървят един друг път, наречен Пътя на кръста. Ще обясня нещо за кръста: кръстът означава, че човек е избрал пътя на знанието. Запомнете много ясно за какво става въпрос, кои са съществата на кръста. Затова Христос хвърли кръста. Малкият кръст означава едно, големият кръст означава друго, но и двете са заблуждения. Човекът на кръста е човек, който е избрал пътя на знанието. Учителят казва: Малкото знания са образували малкия кръст; многото знания са образували големия кръст. Това е пътят на една изостанала древна цивилизация. В Библията тя е наречена Дървото за познаването на доброто и злото. Това са всичките знаещи — и тук ги има, и в другия свят ги има и т.н.

Само Любовта може да се справи с кръста. Това означава, че само Любовта може да превърне пресечните линии в кръста в успоредни, т.е. в разумни. Вие знаете, там силите се пресичат; не са успоредни, разумни, които вървят във вечността, без да се пресичат, а са пресечени. Само Любовта може да превърне пресечните линии в кръста в успоредни, т.е. разумни. Така ще се образува вечното движение на Любовта. И това движение ще се насочи към своя център, който е наречен Дървото на живота. Това е друга древна цивилизация, слънчева цивилизация, която е наречена Дървото на живота и която в дълбочината си се ръководи от двадесет и четирите Старци. Това е друга цивилизация. Това Дърво ражда същества на истинското добро, на вечното добро. Не говорим за човешкото добро, защото Лао Дзъ казва, че хората страдат от човеколюбие. Въобще светът страда от човеколюбие. И това, което Учителят казва: Да те обичат по човешки начин, значи да те изядат, това е човешката любов. Затова някои казват: “Ще те изям” – чували сте го. Това Дърво ражда същества на истинското добро, т.е. абсолютното добро, без изключение и на вечната Любов. Има още две Дървета, на тях няма да се спирам, защото в книгата казвам по нещо за тях. Те са много особени и изискват по-дълбок път. Едното е Дървото на Мъдростта. В книгата, в раздела “Дълбоко в тайнството” се споменава за тези Дървета.

Кармата не е дълг към определен човек. Кармата е дълг към Бога. Всички хора са стари длъжници на Бога. Дали малко са длъжници, дали са средно, дали са много, няма значение, всички хора са длъжници на Бога. Човекът до тебе няма такова значение, само Бог има значение. Ако разбереш това, ще се справиш с кармата, защото ти ще имаш свещен подход към Бога. Тогава и човекът ще се измени към тебе, дори и много да те мрази. Познавам един човек, който много мрази жена си и казва: Ще ти съсипя целия живот, ще те унищожа и няма да спра до тук, в другия свят пак ще те гоня! Тук става въпрос за голяма омраза. Не съм се срещал с този човек, но така, както ми го описаха, не може да прости.

Искам да кажа: само проявената Любов ликвидира кармата, не знания за Любовта, а само проявената Любов — това е методът. Някои ме питат какъв е методът — това е! И затова който има Любов, няма карма, той има Бог в себе си, Любовта е Бог. Как може да имаш Бог в себе си и да имаш карма? Значи който има Любов, има Бог в себе си и кармата си отива. Тя не може да съжителства с Бога.

Кармата, това е неразбраната любов, неразбраното отношение към Бога. Който е изпълнен с Любов, който е изпълнен с Бог, няма празни места в съзнанието си — той не може да създава карма. На това основание казвам: Люби и това е всичко. Често ме питат: Какво да правя? – Люби и това е всичко. Но това не значи, че трябва да се натрапваш с Любовта си или да настояваш.

Какво означава “люби”? Един от преводите ми е следният: Люби всичко – и доброто, и злото. Ще обясня: това не означава да правиш зло. Казвам за някои, защото някои казват: Чакай сега да направим някои бели! Люби и доброто, и злото; не да правиш зло, а когато злото ти идва, да го приемеш — то е част от твоето минало, то е част от твоя път. Ако обичаш само доброто, ще имаш празнина в съзнанието си, защото това е само половината истина. Ако обичаш само злото, пак ще имаш празнина.

Затова казвам: Люби и доброто, и злото. Любовта е цялостна, тя не разделя нещата на добро и зло също като даоските мъдреци. Те не говорят въобще за зло, нито за Бог, нито за дявол. Там има само Дао, т.е. път. Както ви казах и преди, когато се случи зло на един даос, той казва: Това е път. Когато се случи добро, пак казва: Това е път. Значи няма такава идея за правилно и неправилно. Пак казвам: Няма правилно и неправилно, има неразбрани неща. Няма светли и тъмни сили. Ако една скръб и мъка те направят дълбок и след време те направят истински човек, това зло ли е? Ами ако доброто те приспива, това добро ли е? Ами ако злото те събужда, както казва вторият Старец, а доброто те приспива, къде е злото? След време ще се спрем по-подробно на втория Старец и на неговите ученици, на неговите мъдреци.

Любовта е цялостна. Тя обича и доброто, и злото. И затова именно тя превръща злото в добро. Понеже го обича, злото няма избор, то не може да направи нищо, тя го превръща в добро. А доброто го превръща във вечно добро. Затова Учителят казва: В този свят първо ще дойде злото. Когато злото си свърши работата, после ще дойде доброто да работи и чак накрая ще дойде Истината да твори — такъв е пътят. От друга страна е казано да прощаваш многократно. Защо? Накратко ще обясня: Прошката е единственото правилно отмъщение. Няма по-точно отмъщение от прошката. Ако искаш да отмъстиш на някого, това е най-точното. Това означава да мислиш правилно. А който мисли правилно, казва Учителят, ще бъде научен как да проявява Любовта. Който мисли правилно, вече Любовта се насочва към него и тя ще го научи как да я проявява.

Учителят казва, че злото е много тънка тайна на природата. И ангелите не го разбират, има причини. За тази тайна Учителят казва: И Бог да питате, няма да получите отговор. Става въпрос за реален отговор. Бог не е Същество, което разкрива нещата. Бог е Същество, което действа, което твори, което пресътворява. Не обяснява. Неговите обяснения са само загатвания, но това не са обяснения. Това са посоки и идеи.

Не само ти изучаваш, казва Учителят, доброто и злото. И те те изучават. Даже за житното зърно казва Учителят, когато го приемеш в себе си, ти мислиш, че си го изял, но житното зърно има един есенциален духовен атом. Той пътува в теб, в тялото ти, в кръвта ти и си прави свои проучвания – и той те изучава. Така че в житното зърно има скрит един дух, който също те проучва по свои закони.

Въпросът за злото е от хиляди години неразрешен. Този въпрос е присадка, както казах, от една много стара цивилизация, една много стара раса, която не е могла да извърви своя път. Така тя се е загубила в самата себе си и така се е родило Дървото за познаване на доброто и злото, наречено още Дървото на скръбта.

Когато Учителят казва: Люби Бога повече от себе си – това означава освобождение от тази древна цивилизация и раса, наречена Дървото за познаване на доброто и злото. Значи затова има такава заповед: Люби Бога повече от себе си. Това е освобождение от тази цивилизация, която е скрита в тебе. Това е цивилизацията на Дървото за познаване на доброто и злото, неразрешеният въпрос.

От ученика се иска голяма будност. Защо? Защото това не е въпрос, който трябва да разрешиш, той въобще не подлежи на разрешаване. Въпросът, който трябва да разрешиш, е в твоята любов към Бога. Това е нещо, което трябва да разрешиш: каква е тази любов, неизменна ли е, човешка ли е, животинска ли е, полуживотинска ли е, полуангелска ли е и т.н., но това е твой въпрос. А другият въпрос няма да го разрешиш. Въпросът е не защо има зло, защото колкото повече задаваш този въпрос, толкова повече оглупяваш, егото расте. Задаваш ли въпроса, защо има зло, просто оглупяваш, защото няма отговор. Бог не е пожелал да отговори, има причини. Въпросът е: Защо аз не живея в Божествената Любов? Това е съществен въпрос. Защо не живея в Истината? Защо не живея в истинското добро?

Злото се е явило, защото ти не си разбрал Любовта. Това е една от причините, това важи и за болестите. Какво значи болести? Неразбрана любов. Какво значи скръб? Неразбрана любов. Какво значи нещастие — всичко това е все неразбрана любов.

Сатана не е зло. Когато го наричат в църквите враг, отстъпник, така те го правят враг. Той само това чака да ги направи свои хора. Много е лесно, когато смяташ, че едно нещо е враг. Всъщност ти го създаваш, както и злото. Злото не е твой враг, обаче ако ти го избереш, то започва в теб да расте. Това не означава, че злото е зло, но твоят избор е зло. И когато сега си в лошо положение, това са все твоите избори от минали животи. И се чудиш все още защо искаш да си добър, а пък злото тече по някакъв начин в теб.

Сатана не е зло, той не е един зъл Бог, той е един неразбран Бог. Ще обясня: той е част от Бога, но същевременно той е един неразбран Бог. Според Учителя той е онази скрита част от Бога, която те пробужда за самия Бог. Забележете, Сатана е онази скрита част от Бога, а понеже Бог е свещен, злото е свещено, говорим за Божествено зло, което има мисия да направи хората истински. Той е онази скрита част от Бога, която те пробужда за самия Бог. Това означава, че “стани любов” е по-важно от всякакво учение. Учението си е учение, то е хубаво нещо, но твоята цел е да станеш любов. Учителят казва не да обичаш, а да се превърнеш в любов, това е много повече, ти пак ще обичаш. Значи когато правиш добро и очакваш нещо насреща, ти всъщност правиш зло, така не можеш да съхраняваш любовта, напротив, изгубваш я. Пак ще повторя: Когато правиш добро и очакваш нещо насреща, услуга, благодарност и т.н., каквото и да е, вътрешно човек трябва да е буден и да знае, тогава всъщност ти правиш зло. Постъпката може да е добра, но ти правиш зло. И тогава разочарованието ще дойде. И затова някои хора ще ги чуете да казват: Цял живот все правя добро и все ми се случват злини. Разбира се, ти нямаш нищо общо с доброто, така е, съвсем други неща си правил. Какво искам да кажа: Няма разочарование за този, който е неочакващ! Как може да бъде разочарован този, който не очаква за услугите си нещо насреща.

Другият важен момент е, че будният човек няма път. Ще обясня: той има любов.

Другият важен момент: Будният човек няма път, той има дух. Това са двата важни момента.

Какво означава думата “път”? Преди време ви казах, че означава дълбочина. Сега давам друг отговор, подобен: пътят никога не е разстояние. Пътят, това е самата Любов. Това означава думата “път”.

Разбирането на живота не се намира в знанията. Къде е? Намира се във възхищението от живота. Това е качество на душата.

Живее този, който се възхищава, а не този, който знае. Защо? Защото възхищението е единение с душата, това е качество на петото тяло. Значи възхищението е единение с душата на нещата, това е вътрешна връзка. Знаещият няма единение, това се подразбира, той няма единение със себе си; днес е един, утре е друг, в следващия ден е трети и се чуди какво става.

Другият важен момент, който казва Учителят: Дайте на хората любовта си, а не помощта си. Сега това не означава да се откажеш да помагаш, защото някои хора на ума само това чакат и ще кажат: Значи той каза да не помагаме и т.н. – защото съм чувал такива неща. Дай на хората любовта си, а не помощта си. Любовта е по-дълбока реалност от всякаква помощ. Не бъркайте услугите с любовта, т.е. с вечното добро.

Много дарители се смятат за добри; има *********, които се смятат за зли, по-нататък ще обясня. Едно нещо става, казва Учителят, когато Бог го допусне. ********** не може да живее и да действа, ако не е допуснат. Той скъсява пътя на развитието и учи злите същества, т.е. самите *********, да бъдат предани на един ръководител. Тази преданост след време Бог ще я превърне в преданост към Истината, но това е много специален момент, ще трябва да го обясня повече да не кажат някои, че възхвалявам пък *********. Когато издадох преди време в Талмуда еврейските легенди, някои ме изкараха евреин; сега ако издам египетска книга, ще ме изкарат египтянин, но така постепенно ще ви обяснявам нещата, защото тук говоря пред пробудени души. Затова се осмелявам да ви кажа тези неща, защото всичко има свое много специфично значение и трябва да се види така, както Бог го вижда и ние трябва да имаме Неговия поглед.

За Бог всичко е красиво. Нямаме друг избор, освен да разглеждаме нещата, както Той ги вижда — с погледа на Любовта, защото със злото Той прави добро, с доброто прави добро и всичко е все Неговата Любов. Дали ще разберем това, рано или късно това ще се случи и ще го разберем.

Друг важен момент: Силното желание за Истината ще те отведе в големи заблуждения. Това е една тънкост. Само цялостното желание ще те отведе при нея. Забележете разликата: силно желание за Истината и цялостно желание. Силното постепенно ще те заведе в заблужденията, а цялостното желание ще те отведе при нея, защото Истината те иска целия, не те иска деветдесет процента, не иска от тебе преданост деветдесет и девет процента, тя те иска целия. Това означава: не бъди желаещ, а цялостен, целият.

Най-важният въпрос, който трябва да разрешиш: най-важният въпрос, това си ти самият. Това е най-важният въпрос и най-важният проблем. Защото хората искат да оправят света, затова го казвам. Учителят казва: Който иска да оправя хората и света, косата му ще побелее и нищо няма да оправи. Ти си самият въпрос, ти си самият проблем. Щом тебе те има, и проблемът го има, веднага си налице. Значи става въпрос за егото. Щом тебе те има, егото го има, проблемът е веднага тука. В момента може да няма проблем, но той е вътре; и да минаваш за безпроблемен, проблемът е в тебе. Щом тебе те няма, Божественото го има, тогава проблемът го няма. Щом тебе те няма, твоето его, което пречи, го няма, Божественото е в тебе, Бог е в тебе, тогава как може да има проблем? Това означава, че освобождението всъщност е освобождение от самия себе си, от егото.

Другият момент, за който казах нещо: Любовта е много повече от доброто, не трябва да се бърка с доброто. Любовта е много повече от доброто, защото тя проявява Бога, не просто добро, а тя проявява присъствието на Бога. В най-големите ти изпитания в живота не ти трябват знания. Това, което ти трябва, е дух и Истина. В големите изпитания знанията няма да ти помогнат. Има много хора, които имат много знания, но нямат дух да приложат нещата, т.е. те нямат знания. Значи трябва да имаш дух и Истина.

Учителят казва: Когато Бог не може да ти помогне с добро, Той се превръща в зло. Дали ще Го харесаш под тази форма, няма значение. Понякога Бог не може да ти помогне с добро, Той се чуди: дълги години ти прави добро и ти не можеш нито да растеш, нито да обичаш Истината. Ако забележите, добрите хора нямат изключителна любов към Истината, затова казвам, че това е дългият път. Когато Бог не може да ти помогне с добро, Той се превръща в зло. Това означава, че и злото, и доброто, това е все Неговата Любов. Тук няма разделение, Той просто търси начини, това е все Неговата Любов. Това означава още, че и злото е любов, защото всъщност зло няма. Злото е скрита любов, но за пробудения човек. Зло няма, злото е скрита любов с малко по-строго лице, по-сурово лице, обаче това е така; скрита любов, защото то е част от Бога. Това означава, че Бог не може да бъде зъл. Трябва да станеш дълбок, не да станеш добър, да можеш да станеш дълбок, любящ и тогава ще бъдеш освободен.

Другият важен момент: Понеже много лекари все лекуват хората – и лекарите са болни, и хората са болни. Болестите после продължават, променят се, видоизменят се, увеличават се и т.н. Това, което трябва да се излекува в човека, не е болестта, а неговата неразумност. Това е главният проблем, неговата неразумност. Ето защо идват болестите и страданията. Те идват, за да излекуват твоята неразумност. Дали ще разбереш това, дали ще разбереш, че болестта е помагач, че има мисия? Учителят казва: Тя идва да те мачка, за да те направи по-добър, истински добър. Даже и болестта се измъчва с човека — много мъка, много пот, докато изкара от човека нещо истинско. Човек нарича това зло. Като дойде болестта, човек мисли, че го е сполетяло зло и иска да оздравее, но не иска да стане разумен. Това означава, че дори и да оздравее, го очакват нови болести. Това е игра на болести и на здраве. Всъщност здравето на такъв човек не може да е истинско.

Здравето започва от момента, в който станеш цялостен, т.е. от блаженството нагоре. Това е най-нисшата степен. Оттук нагоре вече може да си здрав, защото си цял. Когато се занимаваш с добро и зло, със знания, със скръб и т.н., ти не можеш да бъдеш цял, не можеш да бъдеш и здрав. И затова казвам, че любовта към Истината е единственото здравословно състояние.

Знае се, че Бог е казал на Сатана, когато той се е отцепил от Него (разбира се, това е привидно, на вътрешен план между тях няма отцепване, но това е привидно за пред хората и за пред света), Бог му казва: Вникни в най-дълбоките си намерения и ще видиш част от Моя план.

Кога един човек увеличава злото в своя живот? Когато разхищава енергията си по ненужни неща. Когато започне да смята второстепенните неща за важни, когато отделя Истината, благородството, светостта, чистотата настрани, казва: Тези неща не са за мен, има сега други по-важни – и тогава той увеличава злото в себе си.

Доброто не те подтиква да търсиш Истината по един изключителен начин. То е една хубава възможност, но почти във всички случаи пропиляна. Доброто не те подтиква да търсиш Истината по изключителен начин, интензивно, т.е. с голяма любов. Затова казах, че доброто е дългият път. Ето защо на помощ идва злото. То има способности да събуди в теб един изключителен интерес към Истината. Това е късият път. Ето защо идват страданията и злото в света — да събудят този голям интерес към Истината. И ако една голяма катастрофа събуди двама човека, това не е малка работа. А пък ако събуди сто човека, това е вече още повече.

Защо Бог действа така? Бог действа така, защото в Истината е пълното освобождение от злото, което е в самия тебе. Това е неговият подход, Той няма друг подход. Ето защо Бог ти изпраща Своето строго лице, т.е. злото Си, за твоето освобождение. Някои го наричат жестокост. Всъщност няма нищо общо Бог с жестокостта. Затова е казано, че Бог е любов. Той ти изпраща строгото си лице, наречено злото и това е за твоето освобождение. Както казах, добро, което те приспива, добро ли е, същото важи и за щастието; и зло, което те събужда за Истината, зло ли е? И пак казвам, тези неща не са казани от кой да е, а от един от великите синове на втория Старец, Старецът на Черното братство. Той казва още: И доброто вреди, и злото вреди. Само Любовта помага. – Колко просто се изразява. Вие сте виждали как една майка се грижи за детето си. Цял живот прави добрини и накрая се оказва, че доброто няма нищо общо с Истината, с образованието, т.е. с образованието на душата си. Само добрини е правила и накрая нито на себе си е помогнала, нито на детето, да не говорим, че е станало много по-лошо. Това са добрините, неразбраният път на доброто.

Това е от една книга, която скоро подготвяме, казва се “Авалира”, книга на незнайните индианци.

Много е дълъг списъкът на индианските мъдреци, като се започне от Мъдрият елен, Мъдрият лист, Тишина в косите… Вие знаете, те имат много такива мистични имена, което не е случайно, това са символи; Белият гълъб и т.н., много дълъг списък, става въпрос за стотици. В тази книга, която се надявам след един-два месеца да излезе, има много неща. Това е само един малък откъс от тази книжка.

Страданията — казва един от индианците — които ни причиняваш, превърнах в любов и сега тази любов Ти дарявам.

После: Не се опитвай да летиш с крила, приятелю! Ти имаш вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Пак ще повторя, това е свещена поезия на индианците. Между другото осмият Старец, за който ви споменах, казва се Авал Мавара, той е Старецът на всички индиански традиции от Първата слънчева раса. Авал Мавара означава Споделящият слънцето. За него ще говорим по-специално по-нататък.

Ти имаш вдъхновение, на което всички птици биха завидели. Ти имаш вдъхновение, за което всяка птица би ти подарила крилата си.

И още: За да летя, не са ми необходими крила. Аз летях, преди да се родят крилата. Истината, това са моите крила. Всички други крила объркват моя полет.

И последното: Ще ти кажа нещо, приятелю! Истината расте в тебе тихо като тревата и идва невидимо като вятъра. Дори и когато не искаш да я видиш, тя е тука, приятелю. Тя е всякога в теб.

Учителят казва: Можеш да направиш най-голямата жертва за света, но ако любов нямаш, Бог нямаш. Тогава кой ще те одухотворява?

Най-дълбоката наука, според Учителя, се намира в неизреченото. Всеки, който има особена жажда за любовта, той ще изрече думата Отец не като дума, а като благоговение. Има една разлика: благоговението е силата на произношението. Изречените думи съставят було, було на неизреченото. Благоговението отмахва това було.

После Учителят казва: Определено е човекът и злото да работят много. Ако човек работи много и ако работи разумно, той ще ограничи злото в себе си. Ако човек не работи много, тогава злото ще работи (става въпрос върху него). Учителят нарича дявола резервния учител. Той идва да доизкусури човека, т.е. когато човек се е отдалечил от Истината, дяволът е резервният учител. Той идва с една трудна задача да доизкусурява. За това ще говорим по-нататък. Ако човек не работи много, тогава злото ще работи в човека, за да му предаде своите уроци. Така че или човек ще работи много, или злото; едно от двете ще работи.

После: В момента, в който се изрече Истината, духът й отлита. Това още един път показва, че тя не може да бъде изречена, а нещо друго се получава. Това означава следното: Истината не може да се изрече, не може да се обясни. Но тук има една тайна, тайната на слушането. Ако слушаш с дълбочината на петото тяло, т.е. на душата си, висшата душа, ти ще чуеш Неизговоримото, понеже душата слуша с тотално доверие, това не е като ума. Неизговоримото е единственото, което може да те пресътвори, казва Учителят. Истината говори с езика на Неизговоримото. Това е нейният начин.

Другият важен момент от дълбокото: Който има любов, той знае какво да търси. Това е мярка: има ли любов, той знае какво да търси. Той никога не търси знания. После ще стане въпрос за грехопадението. То се състои в това, че човек е избрал знанията. Вместо любовта той е избрал Дървото за познанието на доброто и злото. Който има любов, той никога не търси знания. Той е изцяло насочен в търсенето на своя Учител. Думата Учител обхваща много неща. Едновременно обхваща и Любовта, и Мъдростта, и Истината, и Небитието, и всичко, което е съществено, така че тази дума е много широка. Той е изцяло насочен в търсенето на своя Учител, защото Учителят е неговият корен, неговата свещена основа. Знанията не могат да те преобразят, защото нямат корен, т.е. нямат корен в любовта. Примерно ако почнете да четете Стивън Хокинг, така нареченият втори след Айнщайн — големи знания за вселената, но той няма любов. Означава, че всичките му знания накрая отиват някъде и той потъва с тях. Това също има хубава страна, но то е от съвсем друга гледна точка.

Дървото за познанието на доброто и злото няма корени. Затова Учителят казва: Търсете корена на нещата. Само любовта има корени, затова тя е наречена Дървото на живота. Това е всъщност любовта – Дървото на живота.

За недостойния човек няма реални изпитания. Той има някакви изпитания, но никога няма реални изпитания, затова той живее като мъртвец. За стремящия се ученик има много изпитания. Те ще му дадат прозрения, но тези прозрения не са достатъчни за Истината, те са само въведения, говорим за стремящия се ученик. Само достойният, казва Учителят, се среща с най-страшните изпитания. Те го връхлитат със страшна сила. Казвам това, защото в последно време много хора идват с големи изпитания и с малки и ме питат: Какво да правя? А човек трябва да се организира, винаги може да победи изпитанието. Духът в човека е всякога силен, по всяко време, въпросът е човек да е буден. Те го връхлитат с голяма сила, защото той се е устремил изцяло към Истината — не деветдесет процента, а изцяло. Понеже се е устремил изцяло, Истината иска да проникне в него и тя му показва най-страшното си лице, т.е. най-страшните изпитания. Това е начинът, по който Истината се образува в човека — най-големите, най-страшните изпитания. Това е начинът, по който Истината избира най-достойните. Казвам това, понеже скоро пак имаше хора, които идваха при мене и говореха за самоубийство. Едното братче се отказа, понеже успях да му кажа нещо.

Истинската майка те оставя да бъдеш самия себе си. Тя те дарява със свобода отвън и отвътре, защото има някои дават свобода отвън, но отвътре не я дават. Така действат пробудените същества. Първият най-важен момент е да дадеш свобода на детето си, да не искаш да го моделираш със своите амбиции да прилича на тебе. Защото след време ще има отмъщение. И за да се избегне това, трябва да му дадеш свободата, която и Бог му е дал.

Истинската майка е тази, която познава петото си тяло, т.е. своята душа. Тя е душа. После ще разберем какво дава на детето си. Майка, която иска да те направи проекция на себе си и на своите амбиции, убива нещо в детето и в себе си.

Истинската майка е велико духовно и Божествено явление. Това не е просто нещо обикновено, а велико духовно и Божествено явление. Тя никога не ти предава знания. Тя ти предава Любовта си и тази Любов ще те научи на всичко, защото Любовта е Бог. Само Любовта може да те направи реален, знанията не могат. Те са напълно безпомощни, както казах, нямат корен. Само Любовта може да те направи реален. Защо? Любовта е Бог.

Истинската майка те обича, както Бог те обича. И тя не се налага, не те насилва. Любовта, която дава майката на своето дете, е единственото нещо, което може да го учи реално отвътре. Тук трябва да признаем, че истинската майка е много рядко явление, защото това е въпрос на душа, на себепознание, петото тяло. Така както е рядко себепознанието и прякото виждане на душата си, така е рядко явление истинската майка.

Любовта на майката създава около детето жив огън, защото предадената любов е Бог. Това е едновременно и психическа защита, не знанията, не уменията и съветите, а любовта.

Истинската майка има първо любов към Бога (тук трябва да се разберем по един въпрос), а после към детето. Защо казвам това? Защото без любов към Бога, абсолютна, тотална любов към Бога и винаги на първо място, това означава едновременно и любов към Истината, без любов към Бога отношенията стават нереални. Дори и когато обича детето си и иска да направи всичко за него, постепенно отношенията стават нереални,въображаеми и нещо съществено се изгубва. Бог не е между тях – най-лошото нещо, което може да се случи. Затова първата заповед е любов към Бога, не втората, не третата, а първата – любов към Бога. Така че тук правя ударение, защото без любов към Бога любовта към човека се превръща в нещо опасно. Пак ще повторя: Без любов към Бога, без Бог да е в тебе и между вас с другите души, любовта към човека се превръща в нещо опасно. Без любовта към Бога, т.е. без изпълнението на първата заповед и майката, и детето пътуват към злото. Независимо каква философия имат, какви знания имат, без изпълнението на първата заповед те пътуват бавно към злото. Само въпрос на време е то да се случи.

Някои майки смятат, че най-важната им мисия е да отглеждат децата си. Въпросът стои според окултната наука по друг начин. Не казвам, че това не е важно, но въпросът е поставен по друг начин. По-важно от всяка мисия е самият Той, в Кабала се нарича Единственият. Мисиите не се изпълняват заради хората и световете, а заради Единствения. Искам да кажа кое е на първо място. И другите неща са важни, но те не са на първо място. Скритото във всяка мисия е в това, дали ти се насочваш изцяло и изключително към Единствения. Ще обясня: ако мисията ти се окаже по-важна от Единствения, т.е. от Бога или от Истината, примерно проповеди, отглеждане на деца, най-различни дарби и т.н., проучвания, науки и т.н., каквато и да е мисията, ако тя се окаже по-важна от Бога, ще знаеш, че ти никога няма да я изпълниш по правилния начин, по свещения начин.

Първо, злото е родено от свободата. Преди свободата то не е съществувало. Когато Бог е дал свободата, това е началото на раждането на злото. Злото се е родило по пътя на свободата и злоупотреба със свободата, т.е. свободата му дава това право. Тук има много дълбоки причини. Много дълбоко разумно е, че Бог е дал свобода, както много дълбоко е, че Той е допуснал грехопадението, защото без Него то не може да стане. Както ще видим по-нататък, особено в другите лекции – за да станат хората истински, има дълбок план на Бога. Затова не трябва да осъждаме нищо. Както ще видим, грехопадението има скрита хубава страна, ще видим в какво са сбъркали Адам и Ева – не в самото грехопадение, а в нещо друго.

Злото е злоупотреба със свободата, но също така именно от свободата ще се роди и истинското добро. Това означава, че доброто също произлиза от свободата. И единственото истинско добро е, когато то е произлязло от свободата, това означава от мярката на Истината, доброволно, не насилено, а изработено по пътя на свободата и на страданията. Само тогава ще се роди истинското добро, именно затова е допусната свободата. Няма значение дали човек ще страда един живот или хиляди, той ще стигне до истинското добро. Защо? Защото в душата е много дълбоко вложена любовта към Единствения. Където и да ходи, всички светове да обиколи, тя винаги ще иска да се върне при Него. Това е неизбежно, така че причината за свободата е много по-дълбока и много по-разумна, отколкото изглежда. Това означава, че свободата може да създава и добро, и зло. Ще обясня: ако отхвърлим свободата, ще създадем още по-голямо зло. Има такива, които искат да отхвърлят свободата. По пътя на свободата ще се зароди истинското, изстраданото добро.

Другият важен момент: някои отричат злото, правят капитална грешка и си натрупват карма. Отричането на злото означава едновременно отричане на доброто, което ще дойде впоследствие. Именно затова е казано: “Не съдете”. Въобще хора, които се занимават със завист, злоба, омраза, критика, Учителят казва, че те са извън учението, те не са в школата. Може да цитират Учителя, може да говорят, че го обичат, но щом допускат тези неща, включително и лъжата, те са извън.

В учението има много странни хора. Има такива, които много обичат Учителя, обаче не са го разбрали. Други са разбрали Учителя, обаче пък нямат любов. След време ще се спра на що е последователи, що е ученици и що е синове. Това са три категории, които се движат по различен път и слушат по различен начин. С различни мотиви слушат, по различен начин разбират и различно е развитието им. Затова е казано: “Не съдете, за да не бъдете съдени”.

Злото означава, че в човека има една много дълбока скрита истина, която трябва да се прояви; самото зло я предизвиква. От друга страна, злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед за живота. Това означава, че злото работи за пробуждането на човека, това е една от неговите мисии. Затова Бог се е превърнал в зло, Той го е допуснал, това е Неговото друго лице. Всичко е Той. Той се превръща, за да те доведе при Себе Си, готов е на всичко. Ако не може да ти помогне с добро, се превръща в зло, само и само да станеш любов. Значи злото е страдание, но в това страдание е скрит новият поглед и злото, както казах, работи за пробуждането на човека.

Пробуденият човек вече никога не може да върши зло. Значи злото се върши само от спящи хора — насилници, въображаеми учения, религии, такива, в които всеки иска да наложи своето. А който иска да наложи само своето учение на другите, в него има насилие. Той ще изкриви и собственото си добро, и собственото си учение.

Светът може да те смята за добър човек, но Великото Око, което те наблюдава отвътре, никога не може да бъде излъгано. То те познава безпогрешно. Казвам това, защото ние много често казваме: Еди-кой си е много добър човек, еди-кой си е много хуманен. Лао Дзъ казва, че светът страда от хуманните хора, от човеколюбивите.

Великото Око те наблюдава безпогрешно и то знае дали си добър. Красивите ти постъпки пред света може да изглеждат по един начин, но те нямат никакво значение пред Окото на Истината, което познава твоите най-дълбоки и тайни намерения, така че красивите ти постъпки не се одобряват. А над деветдесет процента от красивите постъпки са фалшиви. Затова преди време ви казах, че чистите постъпки нямат голямо значение, а важно е кой постъпва. Ако постъпката е от съкровено същество, всичко е на място. Ако един нечист човек прави много добрини, той не може да направи никакво добро. Нека да се старае, но аз ви казах, че не трябва да бъркаме любовта с услугите. Любовта е нещо много по-дълбоко, а често услугите объркват нещата.

Злото е скрито в твоите тайни помисли и намерения и затова всеки ще се срещне с Истината. Може да си въобразява, че е добър, но ще се срещне с Истината лице в лице, така наречената зряла карма. Това е задължителна среща, за да даде отчет пред Истината за своите най-тайни и скрити помисли и намерения, които иначе пред хората са забулени.

Щом имаш и най-малката зла помисъл в себе си, макар пред света да изглеждаш много добър, Истината ще те накаже за това скритото, защото ти си виновен пред Духа на живота, пред святия Дух на вечността. Ти всъщност дълбоко в своето малко зло намерение извършваш реално зло и оттам се отдалечаваш. Затова Учителят казва: Истинските отношения се намират в подсъзнанията на хората. Истинските отношения не са това, когато се поздравяваме на улицата и се усмихваме, а примерно аз дали имам едно дълбоко, реално, Божествено отношение към твоята душа. Аз трябва да си дам отчет. Ти може да ме мразиш, може да ме критикуваш, но аз пред Учителя, пред себе си, пред своята душа, пред Духа на вечността, аз трябва да знам точно дали съм на място. Значи важно е какво вършиш в своето подсъзнание. Затова на някои хора казвам: първо си уреди отношенията с подсъзнанието и тогава ела да говорим. Някои хора идват и мислят, че могат да се скрият. Подсъзнанието е мястото на скритото зло. То може да е малко, но то расте, като синапеното зърно — от малко става много голямо. Там е мястото на малкото зло, което винаги може да стане голямо. Затова Учителят казва, че ако някой убива муха, след време ще убие кокошка, кон и накрая човек. Това обяснявах преди години на един пастор, пасторът на адвентистката църква в България сега, станал е голям, той убиваше мухите. Аз му казах: За какво ти е тази палка? Не заради самата муха, а заради живота, който ти не можеш да върнеш в нея; ти посягаш на един живот. Освен това, какво толкова: мухата може да ти кали търпението. После, ако кухнята е чиста, какво ще прави тази муха при тебе – но той така и не ме разбра. Продължи да си ги чука и след време, разбира се, Духът ще го чукне и него. Важно е какво вършиш в своята дълбочина, там ученикът трябва да е буден.

После: Денят на страшния съд, това е разобличението на твоите скрити помисли. За някои това е дошло, за някои ще бъде, за трети ще дойде след време, но твоите скрити помисли ще бъдат разбулени.

Другият важен момент: Ако Бог унищожи злото, Той ще създаде по-голямо зло. Ще обясня: преди време, когато говорехме за тайната реч във вселената, там обяснихме нещо. Сега ще кажа друго нещо: ако Бог унищожи злото, Той ще създаде по-голямо зло. Защо? Защото ще отнеме пробуждането на човека за съзнателното добро, за истинското добро, заради което е дадена свободата. Значи свободата е дадена, за да стане човек съзнателно добър, както преди това ви казах, пак ще го повторя, понеже е важно. Учителят казва: Не трябва да бъдете добри, а абсолютно добри, т.е. да няма изключения. Дали ти правят зло, няма значение, винаги отговаряш с добро. Тогава ако си спомняте, бях ви казал диагнозата, кой човек е добър и кой лош, пак ще я повторя: ако на добрия човек му направят деветдесет и девет злини и едно добро, той ще помни само доброто – всичко друго забравя, изтрива го и запомня само доброто; ако на лошия човек му направят деветдесет и девет добрини и само едно зло, той ще помни злото – само това помни, всичко друго го забравя, това е лошият човек.

Пътят на свободата е много странно явление. Ще обясня: пътят на свободата, това е самият път на страданието, а страданието е пътят на изкуплението. Всички погрешни избори трябва да се изкупят. Изкупление означава съзнателното завръщане в Бога, това е идеята за възкресението. Възкръснал си, когато съзнателно се завръщаш при Бога, както блудният син със смирение се завръща. Смирението е началото на дълбочината, едно от най-важните качества. Когато Учителят е дал двадесет и пет добродетели, когато на едно място казва: Истински йога, това е човек с двадесет и пет добродетели – там първото място се заема от смирението. Първата добродетел е смирението, последната е благоговението. Това е друг въпрос, друга тема.

Страданието ще те освободи от несъзнателното добро. Една от красивите страни на страданието е, че то ще те спаси, ще те освободи от несъзнателното добро. Вие сте чували много хора да казват: Все правя добро и все зло идва. Човек, който прави добро и който иска нещо насреща, ще му идва зло. Който го прави заради Бога, той насреща не иска нищо и когато му се случи зло, той го приема с любов и израства, не казва “защо ми се случи зло”. Той го приема и расте. Страданието ще те освободи от несъзнателното добро, което всъщност е зло. Правиш добро, но без мярката. Ти не познаваш нещата, затова Учителят казва: Когато правите добро, питахте ли Бога? Много хора не знаят последствията. Има много добри постъпки с много лоши последствия, те са от Черното братство. Има лоши постъпки с много добри последствия, те са от Бялото братство. А има постъпки добри, които са с много добри последствия, те са от Всемирното братство. Отначало докрай там работи истинското добро. Какво добро може да направи например обикновеният човек? Той първо не е направил добро на себе си, не познава себе си, не познава душата си. Въобще какво добро може да направи спящият човек? Не казвам да не прави услуги и да не се старае. Какво може да направи спящият, неосъзнатият човек? Цял живот да прави добрини, ако той не познае себе си и любовта, всичко накрая ще бъде разрушено, защото това не е съзнателното, пробуденото, истинското добро. Това означава, че несъзнателното добро те увлича във все по-голям мрак. То не те пробужда, както наблюдавате обикновените хора – правят добрини, но по този път не познават нито Бога, нито себе си, нито Истината, нищо. И накрая изпадат в безизходица. В момента имам десетки хора, които много добрини правят и идват при мен, защото са в безизходица.

Ако свободата те води към своеволие, ти вървиш към самоунищожение. Свободата не е своеволие. Човекът на своеволието изгубва себе си. И да прави добрини, и да прави злини, все едно, той изгубва себе си. Той не познава своите скрити намерения. Ще дам един пример, който е малко странен и може да се разглежда от много гледни точки. Един циганин имал малко циганче и то постоянно го питало: Татко, какво е това живот? Циганинът отговаря: Не знам. Какво е това свобода? Циганинът отговаря: Не знам. Какво е това истина? Не знам. Какво е това добро? Не знам. Накрая циганката казала: Стига си измъчвал баща си, не го питай за нищо. Но циганинът казал: Нека да пита, ма, да се учи. – Тук има нещо странно, има и една такава гледна точка: той не му казва нищо. Има много хора, които учат децата си на знания и накрая тези знания ги разрушават. Забележете едно от тънките тълкувания: той не го учи на нищо. Това задължава детето да търси отговори отвътре, от Бога. Дали то ще търси и ще намери отговорите, може да се окаже след време, че това е по-голяма помощ. В света има много странни неща и много са различни гледните точки. За едни гледната точка е живот, а може да се окаже, че това е смърт, а от друга гледна точка, смъртта може да се превърне в живот. На едно място Учителят казва: Що е смърт? И дава кратко определение: Това е ново оживяване.

Като казах за гледните точки, накратко преди да продължа, още една случка: Един корабокрушенец има битка с морето и след големи усилия изведнъж вижда бряг. Голяма радост! Поглежда към брега и казва: Бряг! Бряг! Там го чакат канибали и те се развикали: Месо! Месо! Значи те виждат, месото идва, а той вижда спасение на брега. Искам да кажа: много са различни гледните точки и ако не се съобразяваш с Истината, винаги ще попадаш в капан.

В света има толкова много зло и толкова много страдания, защото има много свобода. Така и трябва да бъде. Но истинското достойнство на човека се намира в разбраната свобода.

След около един-два месеца се надявам да пуснем една от нашите книги, казва се “Авалира”, книга на незнайните индианци, от най-различни раси. Те имат корен в Първата слънчева раса и оттогава насам най-силното качество на индианската раса, това е достойнството. Да умреш достойно и да се върнеш при предците си, това е за тях най-дълбокото нещо, което може да се случи, най-важното нещо в живота, именно достойнството. Това е друг въпрос.

Всеки човек има задача да осмисли своята свобода. Например от тебе зависи дали да има зло, или да няма зло. Някои хора много често изкарват дявола виновен, за малко ще се отклоня. Каквото и да се случи, все дяволът виновен. Учителят казва, че дяволът не може да направи престъпление без тебе. Ти трябва напълно да си дадеш ума, сърцето, волята, тялото, ръцете, напълно да се съгласиш и тогава дяволът може да го направи, но без теб не може. Така че нека не изкарваме дявола виновен, защото по-нататък ще видим, както ще говорим в следващата лекция, виновен е изборът на човека и тогава дяволът и човекът се съединяват. Дотогава злото няма думата, но при погрешния избор на човека вече злото си върши работата. Нека не изкарваме злото виновно винаги, защото нещата стоят по друг начин: човек трябва да види злото в себе си.

Връщам се на идеята: от теб зависи дали да има зло, или да няма. Ще дам един пример, говорили сме много по този въпрос: храниш се, ядеш спокойно, бавно и спираш на най-сладката хапка. До този момент е Бог. Няма зло. Правиш някакви постъпки, спираш на точната постъпка. Не се натрапваш на човека, чисто, благородно – до този момент е Бог. Това е мярката. Бог е вече в тебе. В момента, в който преядеш със следващата хапка (защото Учителят казва, че следващата хапка е отрова), в момента, в който преядеш, злото се явява. Досега го нямаше. Една крачка само. Аз ви казах и за онази сестра във Владиславово. Когато й казах това за сладката хапка, тя каза: “На мене всичките ми хапки са сладки”. Само че злото навлиза, следващите хапки не са сладки. Затова някои казват, че Истината е горчива, но всъщност Истината е много мъдро нещо. Истината има един вечен вкус и няма нищо общо с горчивината, но тя е горчива за тези, които не я разбират. Тези, които не я обичат, за които всичките хапки са сладки, за тях Истината става горчива. Това беше мярката. Но както казах, ти решаваш да ядеш още. Някои ядат много повече, аз тук само загатвам. Някои преяждат по три пъти вечерта. Познавах едни екскурзоводи, които вечер ядяха от първо до седмо. Е, мъжът почина от ядене и пиене; тя остана сама, за да мисли. Не осъждам нищо, но искам да кажа: има едни мерки. После, някои се тревожат за напълняването. Има една малка тревога в напълняването и в по-голямото отслабване. Къде се намира тя? Има една мярка, която е плюс-минус около четири килограма от твоето нормално тегло. Може да напълнееш малко повече от четири килограма, в мярката си; малко по-малко от четири на минус, пак си в мярката. В момента, в който минеш тази мярка, някои се разтревожват, това не е случайно, това е подсъзнанието. Защото се разрушава, посяга се на равновесието на духовното здраве, не говорим за физическото; нещо в духовното здраве се нарушава. И затова някои леко се тревожат, почват да спортуват, което го одобрявам. Каквото и да правят, го одобрявам, за да търсят оня баланс, който е в мярката, в който не преяждаш. Не преяждаш с още една хапка, а гледаш да си в онова духовно поле, което ти осигурява твоето лично тегло, твоята свобода.

Следващата хапка беше злото. Това означава, че ти покани дявола. Него го нямаше до този момент. Някой сега ще започне да се оправдава… Аз не казвам, че е лесно и на никого не препоръчвам лесно да разреши този въпрос, защото някои може да се отчаят. Допреди тази хапка дяволът го нямаше; една хапка и той се яви. Някой път една лоша постъпка и той се явява, така злото оживява. Ти го съживи, а не че то съществува. Ти му даде храна с тази постъпка. Някой път четеш книга повече, отколкото трябва — това е преяждане. Водиш разговор по-дълъг, отколкото трябва — това е преяждане. Гледаш телевизия повече, отколкото трябва. Този приятел, дето ви казах миналия път, дето му откраднаха телевизора, понеже гледа повече, отколкото трябва, дойде да ме пита какво да прави. Казва: Взеха го с дистанционното. Аз му казах: Те вървят винаги заедно. Той сега ме среща и така, взе да мисли, казва: Май хубаво стана… и т.н., започна да мисли. Защото Бог мисли за него, иска да му спести нещо. Тази телевизия му поглъща основната енергия, а той няма запаси от енергия да си позволи да гледа повече телевизия. Той трябва главната си енергия да даде за Истината, а остатъците да ги даде за телевизията. Той обърнал нещата наопаки. Казвам му: Радвай се, че не са ти изнесли апартамента със стените. Това са символи. Пак казвам: не казвам да разрешаваш въпросите бързо, а да се заемеш бавно, спокойно и разумно. Никога не трябва да се бърза.

Бог съществува, защото съществуват злото и страданията. Именно затова съществува идеята, наречена Бог. Бог съществува, за да ги погълне — и злото, и страданията, това е Негова идея. Той съществува за да ги погълне, но трябва ти да се отдадеш на Истината. Ти самият трябва да направиш правилния избор и да се отдадеш на Истината. Ако светът беше тотално добър, на всяка крачка добър, нямаше да има нужда от идеята за Бог, въобще нямаше да има нужда от Бог, ако всичко течеше като постоянно добро, неизменно добро, на всяка крачка добро. Затова Учителят казва, че в ангелския свят е много трудно да намериш същество, на което да направиш добро. Какво добро ще направиш на един ангел? Голяма мъка има, много трябва да се измъчиш, за да му направиш истинско добро, а да не говорим на архангел или на серафим. Някои искат да направят добро на Бога.

И така, свободата е най-великото явление в живота. Тя е съдбата на самия Бог. Свободата е първородна тайна на живота, най-голямата тайна, първородната тайна. Това означава, че да разрешиш тайната на живота си, значи да разрешиш тайната на Бога. Защото човекът е бог в развитие, още не е бог, но той по същество, в дълбочина е бог, но в момента е в развитие. Да разрешиш тайната на живота си, означава да разрешиш тайната на Бога.

Само двадесет и четирите Старци и техните синове са разрешили тази тайна. Всички други ученици, последователи вървят по този изключително важен път. Защо двадесет и четирите Старци, особено те? Защото те имат изключително отношение към Истината, не просто отношение, а повтарям, изключително отношение към Истината. Доброто и злото са безсилни да познаят Истината. И добрият човек не може да познае Истината, и злият човек не може да я познае. Само Любовта е в сила и е в състояние да познае Истината. Дървото за познанието на доброто и злото няма никакъв шанс. Това са знаещите хора, интелигентните и т.н. Ако те не се откажат от знанията си в името на Любовта, те нямат шанс.

Божественото учение няма да ви донесе слава, богатство и положение в обществото. То ще ви донесе само Истината, същественото.

Питат ме защо има черни учители, лъжеучители и т.н. Тук ще ви обясня защо е на място и защо е точно. Просто трябва да има, както трябва да има кръчми, защото хората пият, за да не мислят. Ако само мислят, ще направят десет пъти повече престъпления, докато алкохолът спасява много. Затова те се опиват, зловещата астрална енергия се притъпява и престъпленията се намаляват. Колкото повече пие такъв човек, по-добре. Пие, за да не мисли, защото ако започне да мисли, злото в него може да се разрасне, а обикновено при знаещите хора злото расте. Дали е скрито или е явно, то расте.

Защо има черни учители? Разбира се, това “черни” е в кавички, защото те вършат друго добро. Казвам: неправилно вярващите създават черните учители, просто те ги сътворяват. От Небитието налага се да дойдат черни учители. Както демоните създадоха Хитлер, както тези черни учения и любовта към злото създаде Хитлер. Просто Хитлер трябваше да дойде, той няма избор. Той просто е сътворен и трябва да се яви. Същото е и тука: неправилно вярващите, неискрено вярващите, т.е. лицемерните в дълбочината си, те явно се представят по друг начин, говорим в дълбочината си, те създават черния учител, те са основата, а той само идва. Той има основание, затова идва. Това е все едно да обвиняваш дявола за еди-какво си. Ами защо човек не обвинява себе си за това, че не следва Бога? — аз поставям въпроса така. Защо казваш, че дяволът е в твоя живот? Защо казваш, че семейството е прокълнато? А защо ти не следваш Бога? Не е ли това по-важният въпрос? Както някои питат: Има ли живот след смъртта? Живот има преди смъртта, това е. Ако имаш живот преди смъртта, няма да питаш, защото животът тече като вечен поток, няма такъв въпрос. Защо ти не обвиняваш себе си? Ето вижте колко човекът е коварен, човешкият ум, логичният ум, знаещият ум как все търси вината другаде. Защо ти не следваш Бога? Твоят изопачен вътрешен ум не е ли дявол? Като казваш за дявола и като мислиш, че той някъде отвън идва, ами той не идва ли, защото има нещо в тебе, което го привлича? Той идва отвън само като потвърждение. Това означава: не изопачавай себе си и дяволът ще изчезне, ще отпадне.

Учителят казва: Да проявиш любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си. Ще обясня: да проявиш любов към Бога, това не означава да пожертваш нещо от себе си, а да пожертваш самия себе си, целия. Както ви казах, Истината те иска целия. Обичаш Истината, ама донякъде – няма такова нещо. Истината те иска целия и в случая трябва да пожертваш себе си, не нещо от себе си. Пожертвай се самия ти, за да не излъжеш себе си. Така знанията са излъгали много хора.

Да търсиш информация и знания, това означава да искаш да станеш егоистичен. Няма значение, че някои не разбират, че е така, то е малко скрито.

Някои обаче ще кажат: Искам знания, за да помагам на хората. Забележете как работи четвъртото тяло, хитрият ум, изтънченият ум. В искането на знания е скрито едно много дълбоко лицемерие, защото знаещият е, пак повтарям, много хитър. Той не е като любящия човек и като будния; той е много хитър. Той често говори, че иска да прави добрини, това е основният му мотив, основното му изказване. Но кой може да прави добрини? Само пробуденият, истинолюбивият, този, който пробудено, съзнателно се е посветил изцяло на Истината и на своя Учител. И той все още не може да прави истински добрини, защото има да извърви път, но той има право да казва някои неща, да въвежда и то по закона на скромността и на смирението, без да се смята за голям съветник; просто със скромност и смирение да въвежда хората към нещо по-дълбоко.

Знанията никога няма да те направят ученик. Само Любовта може да те направи. Знанията нямат шанс, те нямат как да те направят ученик. Ще обясня: знаещият отива при Учителя с желания. Примерно иска да оздравее, иска да получи някакви по-тънки знания, иска да познае билките, цветята, по-дълбоките книги, иска да научи много неща. Това са все желания. Как отива ученикът? След време ще говорим повече за това. И как отива синът? Ученикът отива при Учителя с любов и пълно доверие. Затова казвам: Не се движи в желанията; движи се в любовта, в доверието. Не се движи в желанията, защото ще получиш нещо второстепенно от Учителя, това не е същественото. Движи се в любовта, в доверието.