ВСИЧКИ РАЗДЕЛИ
1357 резултата в 40 текста от 3 книги
КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ

Елеазар Хараш – лекции
392 резултата в 8 текста от 1 книги

Елеазар Хараш – книги
23 резултата в 1 текста от 1 книги

Елеазар Хараш – интервюта
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – предговори
37 резултата в 6 текста

Елеазар Хараш за Старците
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – В Храма на Учителя
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш - Съставител - Из Словото на Учителя Беинса Дуно
905 резултата в 25 текста от 1 книги

Словото на Учителя Беинса Дуно
Разширено търсене
1/14 страници, 1 - 100 от 1357 резултата, за 'Елеазар'.
  1. Якоб Бьоме – един от най-големите теософи – всъщност ако трябва да бъда по-точен, това е най-големият теософ за всички времена. Малко е труден за разбиране, обаче той си остава най-дълбокият и към него се приближават донякъде Сведенборг, Майстер Екхарт и някои други, но най-големият теософ си остава Якоб Бьоме, шестнадесети век живял, специално в областта на теософията и на Божествената Мъдрост говорил. Той казва: “Когато някое същество е създадено от силите на светлината и иска да се извиси по-дълбоко от тази светлина, която го е създала, и се опитва да гори по-силно от Бога, т.е. да иска да има по-големи възможности от Него, тогава тази светлина в него загасва”. И това същество става тъмно, това е произходът на тъмните същества, оттук започва, когато са поискали нещо повече, отколкото е мярката. Такова същество става тъмно. Това е подобно на свещта. Като я запалят – гори, а като я духнат – угасва и наоколо настава мрак. Изгасналата свещ става тъмна. Това означава, че светлината свети от вътрешната подкрепа на Бога. Значи в духовен план законът е следният: Светлината свети от вътрешната подкрепа на Бога, от Неговата вътрешна сила. Но когато някой с личните си качества иска да повреди силата на светлината, тогава свещта изгасва. Неговият пламък към Истината изгасва. И както казах, съществото става тъмно, неосветено. Това се е случило с Луцифер и с много негови последователи, можем да кажем милиони.

    Окултният път е свързан с една дума, която на ватански се изрича “Атавах”. Атавах означава гласът. Ще обясня някои неща за тази дума. Идеята е следната. Ватанската идея е, че когато Бог е проговорил – в смисъл такъв, например много хора казват, че Бог им е проговорил, даже в тази книга “Разговори с Бога” много хора ме питаха. Тази книга въобще не е разговори с Бога. Това е – има белези, има мярка, затова се хванах да я прочета, да я видя – това е разговор с едно разумно същество. Това не е даже ангелски йерархии, защото ангелите имат особен начин на говорене, признаци, белези и т.н, разговор с напреднало разумно същество, което е живяло на земята и което същество от време на време даже и разумността му се изгубва. Но така или иначе такива книги са приятни, защото все пак повдигат някои хора и от тази гледна точка могат да се правят компромиси, но те не водят към мярката. В този смисъл Ошо е прав, когато казва, че когато на една книга е погрешно заглавието, той никога не я чете. Щом заглавието е погрешно, той дава пример с един американски автор, който е писал една книга “Спокойствието на ума”. Докато има ум – няма спокойствие. Едното трябва да го няма. Или спокойствието трябва да го няма, или ума. Двете не могат да са заедно. Защото овладеният ум, напълно пречистеният ум – той вече е дух, той вече няма нищо общо с ума. Той е толкова духовен, че става чиста духовна същност и няма следи от ума, следи от змията.

    Ватанската идея е следната. Ще дам някои мерки, кога Бог е проговорил на човека. Това е въпрос и отговор. Мярката е в следното: Когато Бог ти е проговорил, твоите неща се оправят завинаги. Не за един живот, не за една година, а твоите неща се оправят завинаги. Това е ватанската дума “атавах”. Тя означава най-дълбокият смисъл на нещата. Тука си стигнал до най-дълбокото. Преди това може да са ти говорили много ангели, разумни същества, архангели, но когато Бог ти проговори, тогава е вече съвсем друго. Тази дума “атавах” е много близка до еврейската дума “атева”. И двете приблизително означават едно и също – стихия. Еврейската дума означава стихия. Този глас внася в тебе различаването. Значи когато чуеш гласа на Бога, вече можеш да различаваш, защото щом си го чул, Той внася в тебе различаване. Знаеш кое е добро. Знаеш коя добра постъпка е лоша. Защото има добри постъпки – казва Учителят – които имат лоши последствия, те са от черното братство. Има лоши постъпки, които водят към добри последствия, те са от бялото братство. А има добри постъпки, които водят към добри последствия, те са вече по-изчистени.

    Ще обясня. Например ангелите може да ти говорят през целия живот и ти да пропуснеш правия път. Има много такива подведени хора. Примерно някой път ангелите помагат, човек успява в бизнеса, в някои приятелства, в имоти, даже хубави приятелски отношения с хората и той мисли, че и Бог му помага. Той не може да разбере, че успехът в живота не означава, че си в правия път. Няма нищо общо. Правият път има съвсем друга мярка и самата дума път не означава да вървиш по някакъв път към успех, към щастие или по някаква улица, а в арабската мистика се казва, че път означава дълбочина. Това означава да навлезеш навътре в своя център, а не да вървиш нанякъде навън. Защото и щастието даже е излизане навън. Преди време ви обяснявах как да се спасим от щастието, от успеха, от светлината и т.н. Даже за тази лекция много хора в София ме намразиха, така и напуснаха лекциите, но това е техен проблем. Те просто трябваше да знаят истината и да изберат – дали избират бизнеса и успеха в живота или избират Истината. Това е вече много лично.

    Когато Божият глас ти проговори, всичко се променя. Например който е чул “атавах”, или Божия глас, той също страда – някой да не мисли, че иде край на страданията му, приключват, или че иде край на трудностите му. Той също страда, но ще обясня разликата – с любов, т.е той приема страданието с любов, прегръща го и по този начин страданието му се отплаща с радост. Ще обясня. Защо? Защото така разбраното и осмислено страдание се одухотворява – т.е. когато го приемеш с любов. Страданието се осмисля и одухотворява, иначе то се превръща в мъчение. Щом го приемеш с любов, то се осмисля и одухотворява от любовта и се превръща в радост. Ако страданието не може да се одухотвори, то си остава мъчение и бреме и не може да се превърне в път, в дълбочина. Ако страданието не може да се одухотвори, т.е. ако човек няма правилен подход към него, ако си казва “баш на мене ли се паднаха тези страдания, баш от този човек ли” и т.н. и т.н., той го увеличава. Това означава, че всички обикновени хора носят своите неодухотворени страдания. Имали са задача, която не са разбрали и сега носят бреме. Те носят своите неодухотворени страдания.

    Гласът на ангелите е всякога разумен и той може през целия живот да ти помага и да те съветва, но ти още не си спасен. Защото всичко това е само подготовка за срещата с гласа на Бога. Този глас съдържа най-специалните духовни и Божествени сили и той изисква духовна зрялост, за да може човек да оцелее и да понася Неговата мъдрост, не ангелската, а Божествената Мъдрост, която слиза от много високо ниво – от двадесет и четирите старци. Както ще видим по-нататък, ще говорим за старците по-специално. Старците са много специални същества. Те са създадени не от Бога, а от Абсолюта и имат съвсем друго измерение, съвсем друг път. Докато човекът, вторичният човек е създаден от Бога, от ангелите и от тъмните сили – смесено. Човекът е смесено същество, но му е даден избор и той можел да тръгне по пътя към тези съвършени същества, които наричаме двадесет и четирите старци, и както знаем двадесет и пети се подготвя.

    Един от големите мъдреци Руми – за него ще говорим от време на време, а и подготвяме една книга негова, персийски мъдрец с духовен произход, защото такива хора обикновено даже нямат произход – казва: “Заший си очите и гледай със сърцето” – тука става въпрос обаче за чистото сърце, някои да не се объркат за кое сърце става въпрос. На едно място, когато го питат може ли накратко да обясни своето учение, той казва така: “Бях суров, опекоха ме и сега светя” – това е цялото учение. В начало си суров, после те опичат, прекарват те през страданията и накрая светваш. Той е минал по този път. Разбира се, за него много мога да ви говоря, включително и детството му, и всичко, но в момента нямам такава задача. Той казва: “Заший си очите и гледай със сърцето” и после казва: “Не се страхувай от смъртта, а от слепотата на своето сърце”. Значи трябва да знаеш от какво да се страхуваш. Който е решил да се самоусъвършенствува, той е разбрал тази дума, за която говорим – “Тауба”. Той се подчинява само на Истината. Все повече мисли за нея и тя все повече става негова мярка. Който е решил твърдо да се самоусъвършенствува, той се подчинява само на Истината. Вече няма държава, няма закони, няма господари, а само Истината. Това не означава, че няма да слуша някои хора, които му говорят разумно, защото Бог може да говори чрез хората, чрез растенията, чрез децата, чрез животните и т.н. Но той е буден поради любовта си към Истината да различава. Истината постепенно започва да му дава будност.

    Следващата дума “Вара” – на арабски означава будност. Това е будност, която различава кое е позволено и кое е забранено. Който е разбрал тайната на тази дума, духът на тази дума, тъй като думите са живи, той вече различава кое е позволено, какво може да си позволи и кое е забранено. Само будният може да придобие вдъхновение, защото той се домогва до мярката. Ще обясня: Човек, който няма вдъхновение, може да има амбиции големи, но това няма нищо общо с вдъхновението. Може да стане фанатик, но не и вдъхновен човек – вдъхновен в чистия смисъл на думата. Според Руми вдъхновението се дава само на тези, които във всичките си помисли се стремят само към една цел и това е Истината. И после казва: ”Най-висшата цел в човека е най-висшата му любов. А най-висшата любов е любовта към Истината”. Не може да има по-висша любов от любов към Истината. И после казва Руми: “Любовта е единственото средство за познаването на Истината”. И Учителят казва, че Любовта всякога има постоянен стремеж към Истината – говорим за изчистената Любов, Божествената Любов, тя се отличава по това качество. Тя всякога се насочва към Истината. Това е нейният път и нейната посока. Руми допълва: “Все още в пелените си – той е малко поет и говори поетично, неговата книга от шест тома се смята за персийския Коран – Мас Нави, откъси от нея ще преведем по-нататък – беше този свят, а аз вече бях влюбен.” Става въпрос за отношението му към Истината. И после казва, че будността – тази дума “Вара” – това е нейният белег, създава хора с душа. Значи не хора с ум, не лицемери, не пресметливи хора, а хора с душа. Там, където има будност, това е път, по който душата възкръсва, душата се възражда.

    Следващата дума “Сабр” в арабската мистика означава просто търпение, както знаете, много известна дума – търпение. Но според арабските мистици това означава следното – това е покорно и послушно приемане на всички трудности, страдания и изпитания. Именно тук е скрита силата на Любовта, защото само който има Любов, може да търпи. Затова се казва, че Бог е дълготърпелив. Търпи всякакви престъпници, понеже има изключително дълбока любов и има по-дълбоки замисли, отколкото ние мислим. Казано е, че Бог е дълготърпелив, а човек просто трябва да бъде търпелив. Да не иска да стане като Него, защото ще му бъде прекалено трудно. В тази връзка за Христос се казва, че “беше послушен до смърт”.Именно това се дължи на тази дума, на неговото изключително търпение. Търпение и послушание до смърт – това е мярката на “Сабр”. Това означава – според арабските мистици – че любовта е силата, която завладява и покорява смъртта и открива пътя, който няма край, защото вдъхновението е безгранично. Пътят няма край. От друга страна, търпението е едно друго име на чистотата, защото нечистият не може да бъде търпелив. Той може да иска, може да си го налага, може да се въздържа, но въздържанието още не показва търпение. Ти се въздържаш, но правиш усилия. А в търпението има една голяма любов. Любовта понася, трансформира и това става естествено, както когато прощаваш. Ако наистина прощаваш, трябва да простиш с лекота, не да се мъчиш, не да се напъваш, не да повтаряш, че много си простил, че си голям човек на прошката, а просто да забравиш. Прощаваш и забравяш, и то с лекота, без усилия.

    Учителят казва: “Този, който умее да ме слуша, придобива живот, а този, който не умее да ме слуша, придобива знания”. Вижте двата различни пътя. Тука говорим за едно велико послушание и смирение, за една велика любов, както миналия път казахме за “шема” – блаженото слушане, истинското слушане. “Не търси да познаваш Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога.” Значи трябва да знаеш кое е на първо място, защото някои хора са почнали от любовта си към хората и след време, разбира се, са разочаровани. Защото човек още не е Бог, някога може да стане, но на този етап, Учителят казва, че човекът не е нито Бог, нито венец на творението, а една жаба, която кряка в гьола. Трябва да различаваме, защото хората обичат да се превъзнасят, че са богове, но този превод, както ще разберем по-нататък, по дълбокото учение на Учителя е напълно погрешен в Библията, че хората са богове. Никога не са били равни и Бог е толкова различен от човека, а пък скритият Абсолют в Него е толкова различен даже от Бога, че просто въобще не може да става въпрос за мярка, за сравнение и т.н. Разбира се, човек трябва да се стреми към Богоподобие, но без да стига до този момент да казва, че е станал бог, защото оттам нататък се връща назад и ще изпусне онова дълбоко, което е скрито в Бога. Но когато говорим за Абсолюта, нещата са пък вече съвсем други, Той надминава и безкрайността. После ще стане въпрос, в тайното име “Шама, ще кажем нещо за времето, вечността и безкрайността. Включително и безкрайната любов, безпределната, Го ограничава. Той е извън Бога, макар че Му е дал сила и реалност, Той го е създал, но Той е съвсем друга мярка. Той е абсолютно и свято Небитие. Няма понятия, но все пак ще се опитаме да го обясним с някакви понятия, да се приближим, като идея.

    “Не търси Истината чрез хората, а чрез любовта си към Бога, чрез неизменната си любов към съкровеното.” Така трябва да търсиш Истината. Не да търсиш жив Учител, защото Учителят е винаги жив, както съм обяснявал – няма умрели Учители, защото ако Учителят беше умрял, няма за какво да го търсиш. Учителят е винаги жив, очаква се жив ученик, напълно пробуден в любовта, за да може да го намери. Така в “Сант Мат” търсят все жив Учител. И жив Учител не може да ти помогне, ако ти не изпълняваш Божията воля и ако нямаш тази чиста и неизменна любов. В тази връзка Учителят казва за свои ученици: “Тридесет-четиридесет години вървят след мене, но нищо не са разбрали”. Значи бяха до него, той беше жив, те бяха уж живи и искаха да бъдат близко до него. Някои даже искаха да бъдат много близко, но се оказаха много надалеч. Затова Учителят даде мярката и каза: “Кой е близко до мене? Само който изпълнява Божията воля.” А това са: Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Само те са изпълнение на Божията воля. Когато говорим за висша мярка, трябва да знаем какво точно търсим и да не търсим жив Учител и накрая да не намерим нито себе си, нито Учител.

    “Всички, които следват – казва Учителят – моето учение, ще могат да го проверят в живота си. А тези, които проверят истините на моето учение с правилна мярка, те ще се наслаждават на живота с непрекъсната и блага радост.” Тука става въпрос за вечна, безкрайна, непрекъсната блага радост. Но какво означава с правилна мярка? Учителят обяснява: “С правилна мярка подхожда само този, който има съкровена любов към Истината”. Който има обикновена любов към Истината, той е изгубил мярката. Единственото нещо, до което трябва да се домогне ученикът в своето ученичество, е благоговението. Това е висшата мярка на любовта. То обхваща всичко. Там вътре има преданост, има жертва, има любов на най-висока степен. Тука вече не можеш да посегнеш нито на човек, нито на животно, нито с лоша мисъл, нищо не можеш да нараниш. И най-малкото дихание, което пълзи или което лети, не може да бъде докоснато от тебе с лоша помисъл. Това е мярката на съкровената любов и на благоговението.

    После казва: “Отдай себе си на Божественото, на Истината, а човешкото само наблюдавай”. За пробудените Бог е слязъл. Значи тука става въпрос едновременно, както ще разберем, за второто пришествие. Някои го чакат. Но за пробудените Бог е слязъл. Той се явява като център на тяхното съзнание и затова те имат опорна точка. За тези, които не са пробудени, Бог съществува някъде като сила – ще чуете такива хора да казват: има такава сила, вярвам в някаква разумност. Това са два съвсем различни пътя. Това са хора, които се стремят към външния живот, към повърхността. Докато тези, които имат идея, имат любов към Истината, те не се изразяват така. Защото тези, които казват, че има някъде такава сила, означава, че нямат център в себе си. Те я търсят някъде, защото са изключили вътрешната възможност. Те са изпъдили Бога и понеже човек трябва да има опорна точка и почва да Го търси навън. Всеки трябва да намери центъра на своето съзнание и в тази връзка Учителят казва, че ако човек правилно търси, той и правилно живее. А човек живее, за да създаде Бог в себе си. Но пак трябва да кажа – вечно ще Го създава и вечно ще възкръсва в Него на все по-високи степени.

    Всички, които прилагат Божествената Любов – Учителят казва – ме разбират, защото приложението се превръща в разбиране. Това е пътят на приложението. Тези, които не прилагат Божествената Любов, говорят за някой си господин Дънов – така се изразяват – доктор Дънов, някои даже го наричат екстрасенс и т.н. Те нямат представа за понятието и думата Учител – какво означава. Разбира се, след време ще говорим и за много други свещени имена. Едно от най-великите имена е “Учителю благи”, това е космическо име, включително и минава мерките на космоса. Друго изключително име е “Господи Иисусе Христе”, надарено с изключителни и специални сили на любовта, име, което може да преобрази целия живот на човека из корени. Така че постепенно ще говорим за всичките имена по малко, за всичките, до които аз съм се домогнал,за да ги разберем правилно и да се обръщаме правилно.

    Всички, които се съблазняват – казва Учителят – в която и да е област, не могат да бъдат мои ученици. Това е в раздела “Кои са мои ученици и кои са истинските ученици”. В книгата има много подробности по този въпрос. Всички, които се съблазняват в кое и да е отношение – като почнем: страстта, гнева, привързаността, преяждането и т.н. и т.н. – всички те не могат да бъдат мои ученици. Разбира се, те трябва да се стараят да търсят Учителя – Истината, но те не могат да влязат във вътрешния път на учението. Защото Учителят казва: “Моите ученици вървят по строго определен път”, не по относителен път. После Учителят обяснява: Има външни опити, които ученикът сам трябва да прави, а има и други опити – тука става въпрос за опит, по-нататък ще разберем, че човек може да има опит от хиляди години, но този опит е много по-слаб от опита, който е скрит в Божието Име. Божието Име надминава всякакъв опит. Значи има външни опити, които ученикът сам трябва да прави, но има други опити, които ученикът трябва да прави само със своя Учител, заедно. Например: когато искаш да победиш страстта, трябва да искаш Учителят да ти помага, за да можеш да наблюдаваш обмяната на енергии със своя партньор, можем да го наречем даже донякъде приятелка, сестра, ако искаш да извървиш за кратко този път и той да не те спъва, ще искаш помощ от Учителя, от Бога Той да те учи. Той ще ти покаже астралния свят. Ще покаже змията как идва, как се опитва винаги да те съблазнява, винаги да продължаваш да се увличаш в удоволствието, вместо да различиш змията кога влиза и вместо ти да владееш всичките астрални енергии, накрая тя ще те овладее и ще те погуби. Следващия път ще говорим за чакрите, понеже първият пазач, един от най-силните пазачи на първата чакра, това е именно страстта; значи има седем мощни пазачи, ще започнем другия път с първата чакра, това е изключително голямата страст в човека и привързаност, тя не го пуска да мине нагоре. После има, разбира се, гняв, после има друга страст, голям пазач, това е мързелът и т.н., ще стигнем до седмата чакра, там въпросът е най-труден, защото там пазачът е светлината и ученикът трябва да се спаси от светлината, за да влезе в духа. Но това е друг момент, другия път ще поговорим по този въпрос.

    При тези опити – става въпрос съвместните с Учителя – се навлиза в свойствата на мрака и началата на светлината. Минава се – казва Учителят – през ред съзнания, през много видове съзнания ще минеш, най-различни духове, през ред светове вътрешни и така ученикът се освобождава от илюзията и на мрака, и на светлината, защото те са полюси – и двата свята не са реални. Така ученикът ще се освободи, когато иска помощ от Бога, от Учителя, от Божието Име. Ще се освободи не само от мрака, но и от светлината. И ще стигне до свещеното място, което в Библията е наречено тайната стаичка. Трябва да кажем, че тази стаичка е извън обсега на света. Светът нищо не знае за тази тайна стаичка. Това е специален център, който се намира и в сърцето, етерен център, най-висш, и в душата. Това е един много специален вътрешен дом и ученикът трябва да го пази само за Учителя и за Бог, а не да допуска там друга намеса. Затова Учителят казва: “Моето сърце аз съм го заключил с девет ключа. Никога не го давам на хората, никога даже на ангелите, а само съм го поверил на Бога. Единственият път, когато го отключвам, то е, когато допускам Бог в себе си.”

    “ЙОВА ШАМА” - (втора идея за размишление)

    От тайните имена в случая ще се спра само на едно име,за да го разгледаме по-подробно, а другия път ще говорим за други едно или две имена. Едно от тайните имена в Библията, в еврейската Библия – и в Бога – което е дадено, се казва: “ЙОВА ШАМА “. Първо ще кажа какво означава и после ще обясня. Това означава – Бог, Който е в теб винаги. Другото значение – Бог постоянно пребъдва, т.е. всякога е тук. Няма миг, в който да не е тук. Бог постоянно пребъдва тук. И другото е подобно: Бог всякога присъства. Някои хора си направиха табелки, има фирми, които изработват с много красиви букви – Йова Шама – поставят си го на стената и то работи като мисъл-форма, разчиства пространството даже и когато те няма, става въпрос за духовното пространство. Но в случая по-важното е да имаш отношение към това име и да го произнасяш с онова произношение, което да произлиза от твоята максимална искреност. Защото истинските имена могат да се произнасят само от хора, които са новородени и посветени. Но другите могат да се упражняват искрено, за да могат след време да постигнат връзка с тези имена. Разбира се, това не означава, че тези имена веднага ти решават въпросите, някой път бавно, някой път не ти решават въпроса, което означава, че Бог има по-хубав план за тебе, т.е. когато нещо не става по твоя план, трябва да разбереш, че Бог има по-хубав план, защото може да се отклониш съвсем много от своя път. Така, ще обясня във връзка с тайното име Йова Шама: Ако можеш да пребъдваш в настоящето, ти ще се слееш със своето шесто тяло, т.е. Духа, защото той знае метода. Но трябва да обясним какво означава думата настояще. Учителят казва: Настоящето – това е най-краткият миг, това е мигът на Бога. Значи това не е мигът на светлината, както някои мислят, не е мигът на мисълта. Светлината се движи с около триста хиляди километра в секунда, мисълта се движи с около петстотин хиляди километра в секунда, но тука говорим за скоростта на Духа и когато говорим за тази скорост, въобще понятието скорост изчезва, тъй като Духът е по-бърз от мига. И нещо повече. Тука има едно уточнение, защото всъщност Бог не живее точно в мига, а в една малка частица от мига. Това е тънкостта. Бог не живее в мига, както някои мислят, защото Той е с много по-голяма скорост, включително и от човешкия Дух, от шестото тяло. Той живее в една малка частица от мига. Можем да кажем така: в миг от мига. Толкова е голяма скоростта, че Той живее в миг от мига.

    Ще обясня нещо във връзка с вечността. Понеже някои мислят, че вечността се състои от хиляди години, от епохи и т.н., но това е една голяма илюзия, разгърната от силата на Бога. Вечността не се състои от хиляди години, епохи и времена. Тя се състои от най-краткия миг. Разбира се, ако можеш да го видиш, ако Бог пожелае да ти разкрие. Тя се състои от най-краткия миг. В един миг можеш да я видиш, ако Бог е в тебе и ако пожелае да ти я разкрие. Разбира се, Той може да сгъсти времето до един миг, може до десет минути, може до един час. И в това време ти може да видиш цялата вечност, ако Той пожелае. За някои е пожелал. Например за Енох, един от великите посветени в миналото. За Енох е пожелал, на него се е разкрил за кратко време и на други. Но за да ти обясни Бог вечността, на самия тебе ти трябва време. На Бог въобще не му трябва време, нито му трябва вечност, но за да може да ти обясни, на самия тебе ти трябва време. Разбира се, все пак това е вътрешно време. Ако говорим за шестото тяло, на тебе ти трябва духовно време. Веднага ще я схванеш. Но ако не си в шестото тяло, трябва да има време, за да ти бъде обяснено, за да можеш да я възприемеш, за да можеш да разсъждаваш върху този въпрос. Разбира се, както казах, това може да продължи за десет минути, за един час, за два часа и т.н. Пак повтарям, на Бог не му трябва време, защото Бог е Абсолютно Небитие. Нито време, нито безкрайност, Нищо. Даже Учителят казва, че Той не е и любов. Даже на едно място казва: Ако ви кажа, че Господ не е любов, какво ще разберете? Но тази мисъл е само за юнаци и затова тя не се разкрива. Той е нещо много повече от любовта. Вярно е, че е излъчил любовта от Себе Си, и с тази любов е създал Единството, помага на световете, но Той е нещо много повече, когато говорим за Абсолюта и за Абсолютното Небитие. В тази връзка Якоб Бьоме казва: “Бог е създал световете от Нищото и това Нищо е самият Той”. Разбира се, това е много трудно за разбиране, защото умът ще каже: ама как така от нищото и т.н. Но тези, които имат “шема”, ще разберат за какво става въпрос. Аз тука накратко ще обясня: в Абсолюта няма нито пространство, нито време, нито вечност, никакви ограничения и затова Той е всякога Йова Шама. Понеже няма никакви ограничения, не е необходимо да ходи някъде, за да бъде там. Той е едновременно навсякъде и това се нарича “Йова Шама”. Така, има случаи, когато Учителят едновременно е бил на шест места и помага на шест различни места. Както си разговаря в стаята, някакъв ученик на далечно място с коня си, конят му тръгнал към някаква пропаст и той успял само да каже: “Учителю”. Учителю – това е формула. “Учителю благи” е също една велика формула. Успял да каже: “Учителю” – и с това бил спасен. Учителят казал на тези, с които разговаря: чакайте за малко, затворил си очите – те не разбрали за какво става въпрос – и в момента конят спира и ученикът благодари на Учителя, Учителят си отваря очите пред своите близки и продължава разговора си, без да споделя какво е станало. Учителят е казал, че може да се обръщаме към него за помощ при всички случаи, така както и към Господа, тъй като някои се смущават, има такива, но формулата “Учителю благи” аз съм я изпитвал много пъти, но не само аз, много хора са я проверили. Имената може да се ползуват, но всеки трябва да избере любимо име, душата му трябва да избере това име, което е достъпно за него, което му е близко по душа. Не да иска най-високите имена, а тези, които му са много близки по душа, тези, към които изпитва любов, тези вибрации на имената, с които има връзка.

    Времето си остава време. Времето не можеш да го превърнеш във вечност или в безкрайност. Привидно можеш, но иначе не можеш. Просто трябва да излезеш извън него. Трябва да излезеш извън времето, за да видиш Духа. Тука не ти трябва вечността, а ти трябва да видиш Духа. Това е свързано с някои окултни аналогии, за които ще загатна тука. Понеже хората не разбират този закон за времето, за вечността и Бога, и това, което е зад Бога, те правят такива капитални грешки. Например хората не разбират желанията си, защото не познават именно тайната на “Йова Шама”. Те не разбират, че човешките желания се явяват като време, т.е. ограничение. Който има човешки желания, влиза във времето и се ограничава, а Божествените желания се преживяват като живот. Не като време – това е разликата – а като живот, не като желания. Изглеждат желания – Божествените желания – но всъщност не са желания. Това е само условно казано, защото те се възприемат като живот. Те са присъствие на живот. А човешките желания са присъствие на време, присъствие на затормозяване, присъствие на напрежение, присъствие на време. За такъв човек казваме, че той живее във времето.

    Има други хора, които правят друга грешка, чакат нещо да им се случи. Чакат изпитания и разбира се, след време нещо им се случва. Но те правят една капитална грешка, защото също не познават тайната на “Йова Шама”. В случая не е важно какво ще се случи, дали изпитанието е голямо или малко, това няма значение. Важно е дали имаш в случая неизменна любов към Бога. Някои се хващат да чакат трудностите, трудността като дойде, почват да търсят причините, но не трябва да търсят причините, а трябва да търсят дали са били неизменни към Бога и трябва да настояват на това. Ако бъдат неизменни на Бога, ще разберат нещо малко от тайната, защото всъщност има само една причина и това е Бог. Така че човек ако търси много причини, ще се домогне до една, до втора, до трета и накрая – Първопричината е Бог. Но няма полза да се обвинява Бог, затова Бог е скрит зад много причини, защото човек има погрешен метод. Ако човек има любов към Бога, за него трудността ще бъде нещо друго. Тя ще му разкрие скритото лице на Бога и човек ще израства. Това означава разбиране на “Йова Шама”.

    Има други хора, които имат погрешно отношение към болестите. Те смятат, че болестите са болести. Понеже те са се превърнали в толкова силни внушения, даже някои си вярват, че болестта е неизлечима. Внушението е станало много силно. Според окултната наука няма болести, а има отношение към нещата. Примерно когато нямаш правилно отношение към сърцето си, сърцето ще заболее – това е отношение, ти ще го наречеш после болест, но това е неправилно отношение към устройството на твоето сърце. Защото твоето сърце така е устроено от серафимите, че да познае Бога. И после като получиш инфаркт, ще кажеш, че Бог е виновен или че някой друг е виновен, но не и ти. Можеш да изкараш и Бога виновен или някои други, обикновено човек не иска да си признава вината. Има такъв много ярък пример в един дзен-манастир. Отива един тежко болен, на който навсякъде в света са му повтаряли, че е болен. Тука болен, там болен, ще не ще, той станал болен. Той приел така болестта от толкова много внушения, не може да се пребори, крехка душа, и се разболял. И наистина хората го смятали за неизлечим. Отишъл да живее в един манастир, препоръчали му един дзен-манастир. Посетил хората, никой не му казал, че е болен, даже не са говорили с него. Никой не смятал, че въобще съществува болест. И той в един момент се почувствувал здрав. Разбрал, че няма болест, защото никой тука не му напомнял и той сам се отказал да си напомня, защото тези хора говорят по съвсем друг начин. Както виждате, това са отношения, а не болести.

    Някой човек – става въпрос при трудностите – трудностите го гонят към бездната. Има хора, които трудностите ги гонят. А друг човек трудностите го гонят към Истината. Това са различни подходи. Който е буден, разбира, че трудностите идват да му помогнат. И тези гонения, да кажем богомилските, те не са идвали, за да те измъчват. Бог искал, допуснал тези гонения съвсем съзнателно, защото иска Неговите Синове да израснат. Когато богомилите са били гонени, те са умирали, изгаряли са на кладата с любов, защото в тези гонения те са намирали Истината и после са се сливали с Бог на съвсем друго ниво, на много високо ниво и в следващи животи се прераждат с ново тяло физическо, което е абсолютно организирано и може да понесе вибрациите на Мъдростта. Гоненията са план на Бога, а не на църквата, инквизицията и т.н. А тези, които не са търсили Истината, те са омеквали, отказвали са се от богомилството, от Истината и т.н. Някой път Бог ги е пощадявал, някой път им е бил отнеман животът. Така че гоненията са благословение. Аз също имах гонения в туй прераждане, както навремето са ме гонили като богомил и сега. Спомням си, когато живях в гората, от държавна сигурност на много фронтове ме гониха, и то много групи от тях, най-различи, но аз ги приех, почнах да се моля за тях, почнах да ги благославям и просто разбрах, че те не са ми врагове, а помагачи. Те искаха наистина да ме убият и да ме унищожат, разбира се, това не може да се случи, защото аз ги дадох в ръцете на Учителя, исках Учителят да се справи с тях и той просто се справи. След време абсолютно всички изчезнаха от моя път и остана само един, който се оказа, че е скрит ученик на Учителя и който понякога ми иска някои съвети, и той се интересува дали във Варна има черномагьосници, жестоки хора, фанатици, бомбаджии и т.н. Но аз даже за тези неща избягвам, не му давам съвети, защото просто говорим на различни нива, понеже един път ми показа конституцията и каза:”Трябва да се съобразяваш с нея” – и казвам: Ами аз имам мярка за доброто и ако искам да направя едно добро и в конституцията ако не го пише, какво ще кажеш? – И той млъкна по този въпрос, защото мярката не е в конституцията. Както и да е, но той остана един човек с такт, запази доброто в себе си и наистина иска така да помага в името на сигурността, само че понякога неговата сигурност е относителна. Един път е тръгнал да се бори с *********, аз също не одобрявам *********, но той тръгнал с голи ръце трима мъже въоръжени да ги сломява и пак не му обясних, че това е опасно, но понеже го ограждам, засега е жив и здрав, но това няма значение, това е между другото. Исках да кажа, че гонението е едно благословение и трябва да го приемеш. Така както навремето когато ми взеха книгите и около пет кашона тетрадки по Учителя, тогава през 1982 година нямаше много книги, нито по йога, всичко това го взеха; от този момент нататък аз почнах да ги благославям, защото разбрах, че ако едно нещо е вътре в мене, никой не може да ми го отнеме. И това ми помогна да не си създам врагове. Ако аз бях ги намразил, враговете щяха да се умножават – такъв е законът.

    Аз си спомням, че едни от тези, които ме следиха, бяха трима разузнавачи специалисти, специалисти в държавна сигурност по разузнаването, завършили школа. Имаха моя снимка и се концентрираха в третото око и по едно време главата ми се пръскаше и аз реших да им изпратя обратно тази енергия и на тримата. Разбира се, те не можаха да ме намерят. Много време ме търсиха, отидоха да питат Ванга. Ванга не им каза нищо, защото тя щеше да тръгне срещу Учителя. Тези неща ги казвам между другото, защото на някои ще се случат подобни неща. И след като не ме намериха, аз след години се върнах доброволно и те сметнаха, че са ме хванали и се опитаха да направят нещо с военните, изпращаха ми много бележки да се явя на запас – искам да кажа как действува светът и как действува Духът – затова споделям, а не че е свързано с мене. Говоря за моя опит. Понеже чрез много бележки за запас ме викаха и аз трябваше да се явя на запас и ако не се явя, аз не съм верен на Родината, пък аз не съм верен. Аз съм верен на Бога и на Истината и нямам нищо общо с Родината. Много бележки и вече се стигна до военен съд. Понеже аз не се явявам, как така, трябва да служа на Родината, да се явя, за да ме хванат. След години когато се върнах, трябваше първо да се справям с много хора. Военните искаха да ме съдят, а държавна сигурност ме следи. Да се чудиш с кой по-напред да се справяш. Именно Името, Имената на Бога ми помогнаха и формулите. Първо отидох при военните, започнах с много формули, преди да отида при тях и отидох. И разговорът започна. На вас, на които ви се случва такова нещо, трябва да действувате по един подобен начин, не точно като мене. Значи стана въпрос за военен съд. Те говорят за военен съд, аз говоря за Любов, Мъдрост и Истина. Това са различни светове, различни съзнания, които се разминават, няма допирни точки. Накрая казват: “Абе, май няма да те съдим, ама ще платиш една глоба от двеста лева”, пък тогава двеста лева бяха много. Те пак говорят за глоба, аз пак говоря за Любов, Мъдрост и Истина, за Доброто и т.н. “Абе няма да те глобим, ама 20 лв. глоба ще направим.” Казвам: добре – и пак разговорът продължава. Тука става въпрос за една светска сила демонична, която няма контрол над себе си, която иска просто да те вкара в своите – в книгата по магия на Учителя, която не сме издали, засега я пазим, защото има опасности, Учителят казва: ”Когато допуснеш страха, ти навлизаш в чужд магнетичен пояс и можеш да бъдеш обсебен и побъркан”. Аз тези неща ги бях тренирал, защото имах много изпитания и много проверки от държавна сигурност и така имахме много разминавания. Те говорят едно, аз друго и т.н. Накрая казват: “Абе, знаеш ли какво, няма да те глобим, ти май си християнин.” И накрая като се разделихме, казаха:” Ако имаш време, идвай пак да ни говориш.” Това беше раздялата. Искам да кажа как всичко може да се завърти.

    Има един пример, когато за първи път почнах лекциите си, това беше около 1982 година, тука се събирахме в тайни къщи и апартаменти във Варна. Идваха в началото по-малко хора, около 15-20 човека се събирахме. Един йога идваше, той беше много напреднал във физическите упражнения, разбира се, в гимнастиката и той един път предизвика една сестра. Постъпката беше лоша, обаче резултатът беше много хубав. Тя искаше той да я излекува. Тя беше доста пълничка, приятно пълничка, и тя много поиска той да я излекува, имала някакви болки и той й казал: “Ако беше едно младо момиченце може, но ти не си.” И тя така се ядоса, обиди се и взе да спортува, като почна да бяга години наред по стадиона, така и стана по-здрава, по-блага, по-мека. Значи както виждате, една лоша уж обида, обаче стана помагач. А някой път може да похвалиш човека, той да се отпусне и след време да има лоши резултати. Крайният резултат е хубав, но още по-хубаво е да го кажеш точно на човека. Тогава имах един друг случай, когато тази същата сестра от старите от братството каза: “Можеш ли да ме излекуваш?” Когато човек говори така:” Можеш ли?” – значи той не е решил да си променя живота коренно. И казах: Не мога да ти кажа, трябва да питам Учителя – и Учителят, разбира се, каза не. Но тогава имаше едно друго момиченце, ученичка с нейна приятелка и майка й, болна от неизлечима болест, изоставена от лекарите, и казаха: “Можеш ли да я излекуваш?” Казах: Не знам, нищо не зависи от мене. – Обаче Учителят каза: да. Изоставена от лекарите от много години и понеже Учителят каза: да – и аз знаех, че това е свършен факт. И за шест минути неизлечимата болест изчезна, но аз нито съм лекар, нито съм нищо, просто Учителят ми даде начина, метода, техниката и това момиче е здраво. Макар че имаше един момент, когато те искаха да избягат с майка си, понеже духът на болестта беше разбрал, че ще има огнена атака, огнено въздействие и свръхконцентрация и той понеже иска да живее в това тяло, да го измъчва; болестите са живи същества, казвам, те си правят крепост в човека, имат си начин на говорене, не се дават лесно. Ако почнеш да говориш с такъв човек, има много проблеми, но който трябва и който иска да си промени живота, може да стане много лесно, но най за предпочитане е хората да се лекуват сами.

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.