Ще разгледаме този въпрос от Окултна гледна точка.

Истинската радост не е нещо изразимо и затова при Мона Лиза тя е само загатната. Тази радост е дълбоко и мистично състояние на Душата.

Дълбоката радост е неуловима за света и за ума. Тя се изплъзва на всеки, който иска да я определи. Това означава, че истинската радост е извън пределите на размишленията, т.е. извън пределите на ограниченията. Тази радост е мистична Тайна и за нея ще говорим – тази усмивка. После ще разберем какво символизира.

Дълбоката и тайна усмивка на Мона Лиза не идва от знанието, а от Небитието. Тайната на тази усмивка не може да се разбере, но може да се постигне от откритото сърце. Разбира се, това е друга тайна и не е лесно човек да бъде открит и същевременно – неуязвим. В случая става въпрос за онова открито сърце, за онази Искреност, която е неуязвима, защото има такава, която е уязвима.

Усмивката на Мона Лиза е Окултен символ, тя символизира вечната победа над злото. Това е Душата, която е посветена. Който има тази усмивка, той има Любов, Покой, и радост – и няма какво повече да доказва, защото тази усмивка означава, че Душата е посветена във Вечното Добро.

Мона Лиза символизира Душата, която е преминала през мрака и е видяла Божественото Лице. А целта на мрака е точно тази: да се открие Божието Лице. И затова е създадено злото като преграда от Бога.

Пътят на Мона Лиза е Пътят на Себепознанието. А който е постигнал това и който е вървял по този Път (става въпрос за Себепознанието), той не се заблуждава със знание. Ще обясня. Когато човек се занимава с трупане на знания, той се противи на Истината и ще погине, защото натрупването на знания е метод на ума. Разбира се, в туй число… Той не трупа само знания. Присъствал съм на няколко места и видях, че някои хора трупат всичко. На едно място видях толкова чинии и сервизи, сякаш щял да живее три вечности. И всъщност преди няколко месеца почина. Толкова много натрупване, а всъщност – нищо. Това е метод на ума. Натрупване в най-широк смисъл.

И умът много умело може да използва знанията за своите цели – от това човек пострадва.

При познаването на себе си човек пак придобива знания, но трансформиращи, преобразяващи – това е разликата. С това той става нов човек, става символично – Мона Лиза, т.е. Посветена Душа.

Посветената Душа винаги има мистична усмивка. На Окултен език казано: Посветената Душа винаги има сияещо сърце. Това е усмивката на Вечността, това е усмивката и величието на Небитието. Това означава, че който разбира тайната на тази усмивка, се освобождава от злото, защото тази усмивка е вътрешен елемент на Духа, т.е. вътрешна сила на Духа. Тя е извън времето, извън границите на ума.

Усмивката на Мона Лиза не е строга и студена, нито широка, което щеше да означава, че тя не познава себе си. Преди всичко това е усмивка на очите, а те символизират Истината. Това е Пътят, по който се усмихва Истината. Тази усмивка ни говори за неизчерпаемата сила и богатство на Духа.

Всяка душа, която не е познала законите на самоотричането, не може да разбере величието на неизреченото (става въпрос за мистичната усмивка), не може да разбере мистичната усмивка и тогава тя остава и да живее в обикновената усмивка, т.е. в оскъдицата на живота. Усмивката на Мона Лиза показва, че тази Душа е влязла в Път, който е извън границите на този свят – минава през този свят, но излиза от неговите граници.

Ще кажа нещо още за недоизказаното, недоизреченото и също и неопределеното, което е Тайната на тази усмивка.

Понеже Духът е нещо неопределено и затова в него се съдържат красотата и величието на жизнената сила. А тази жизнената сила е величието на самата Истина. По друг начин казано, според Окултната наука и Даоското Учение е казано, че: човек е велик не за това, което е направил, а за това, което не е могъл да довърши – за недоизказаното, премълчаното, недоизреченото.

Според Окултната наука: Недоизказаното съхранява Пълнотата на Истината.

Силата на Съкровеното се състои именно в недоизказаното и точно тука е животът на Духа. Това означава, че който има дълбоко недоизказване, оставя едно широко вътрешно пространство за развитие и за намиране на Пътя – той дава една Свобода. Това означава, че недоизказването или недоизказаното е свързано с безконечното развитие.

Учителя казва: „Не давайте угощение на вълци, не сключвайте договор с лисици, не правете приятелство с мечки, не се състезавайте с лъвове и не си играйте със змии“. Накратко ще обясня, без да се впущам в подробности.

Вълкът символизира ненаситното – това означава, че никога не можеш да нахраниш егото. Въпросът за Лисицата се отнася до хитростта: „Никога не сключвай договор с хитростта“ (това също се нарича в Окултната наука черния разум), защото винаги ще обедняваш. Защо да не се прави приятелство с мечки? Защото мечката е същество, която в това отношение има силна памет и помни и най-малкото зло. Най-малкото зло е достатъчно, тя да го помни за много дълго време. Това е ненужно обвързване с такива същества, защото злото винаги ще си вземе своето. „Не се състезавай с лъвове“ – символично означава: „Не се бори със сила, която е по-голяма от тебе, защото ще изпаднеш в немилост“. Значи: трябва да си буден, да знаеш своите възможности. „Не си играйте със змии“, или: „Не си играйте с астралната светлина“. (За която след време ще говорим повече.) Това е, наречен в Кабалата, „мъртвият фосфор“, или „хипнотичната светлина“. С нея работи умът и внася в човека привидните истини и човек се подвежда постепенно, и от малкото отклонение става голямо след време. Ако се занимаваш с тази светлина, все повече ще изгубваш себе си – това е нейният Път. (Става въпрос за привидната светлина, мъртвата светлина.)

Затова Учителя казва, че от целувката на змията много хора са станали смъртни. Значи: от целувката тази фалшива, илюзорна светлина (змията) много хора са станали смъртни.

Учителя казва, че целувките на някои хора изсмукват енергията на човека. Но от друга страна, той казва, че щом имаш Устрем, щом имаш Идеал, никакъв дявол не може да те спре.

Както казах: змията е мъртвата светлина в човека и тя ражда привидните истини. Това е свързано с логиката. Затова Учителя казва, че логиката пипа, понеже е сляпа; а Интуицията вижда. Учителя казва: „Когато слънчевият лъч падне върху една змия, тя използва ли този лъч?“. И после отговаря: „Тя си прави отрова, за да покоси жертвата си“. Тя превръща светлината в отрова, в мрак. Ето защо на змията краката са отнети, а краката символизират добродетелите. Ще обясня. Едно от превъплъщенията на дявола е змията, но освен това, дяволът е навсякъде, където може да проникне неговото безумие. Значи, това е неговото условие: да има насреща безумие.

(В тази връзка ние подготвяме цяла книга по Учителя за дявола и неговите ходове и за змията… И затова ще се спираме от време на време върху тази тема.)

Според Окултната наука: той (за дявола става въпрос) е сляпа сила, и тази сила е прокълната, но заедно с нас Това трябва да се разбере, да не мислят хората, че само дяволът е виновен. Тука става въпрос за едно общо проклятие, но има разлика, ще обясня. Дяволът няма разум и воля, няма и глас, глас във външен смисъл. Защото после ще видим, че той има вътрешен глас и как говори. Той е сляпа сила и затова греши в нас, но ние сме отговорните, защото ни е дадено ум, сърце и воля – даден ни е Разум. Ние плащаме сметките. Другата разлика е, че дяволът никога не се разкайва, но човекът е способен на това. Добрите мисли, чувства и желания изтощават неговата сила.

Другият важен момент, който искам да ви кажа е следният: Глупостта в човека, това също е злото. Това означава, че глупостта в човека е неговата престъпност в зародиш. И затова Учителя казва, че може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш един от заблудените братя на Черната ложа.

Злото има голяма сила, но външна, илюзорна. И затова Учителя казва, че дяволът е най-безпомощното същество.

Учителя казва: „Вие може да сте в най-лошите условия, може да сте в ада, но пак можете да направите връзка с Бога, защото това не зависи от външните условия“. И адът, и рая (както ще стане после въпрос) са все външни условия. И после казва, че това, което хората наричат „човешка слабост“, е дяволска слабост, но тя е свързана и със самия човек, затова е наречена „човешка“. При положението на тези слабости хората се свързват и се надяват да живеят щастливо, но това е невъзможно. И затова Учителя дава една мярка, едно правило:

Не се свързвай с никой човек, преди да си се свързал с Бога. Това е Златно Правило. Това важи и за женитбата, и за приятелството, и за какво ли не…

Ще ви разкажа някои неща за него.

Както казах: Сатана – това е злото, което е прокълнато, за да изкушава. А знае се, че чистота, която не е минала през изкушенията, нищо не струва. И както виждаме: сам Христос трябва да мине задължително. Тука трябва да разграничим…

Учителя казва: Сатана изкушава, а Бог изпитва – тези неща са различни. В изпитанието е Величието на Бога. Защо? Защото тук Той доброволно ограничава Своята Сила, за да те освободи от ограниченията на изкушението. Това означава, че изпитанието е жест на Бога и на Висшия свят към вас. В изпитанието се вижда има ли човек истинска добродетел, и затова човек неизбежно ще минава през изпитания.

Изкушенията са свързани с друг път – с дълбините на мрака. Ще обясня. Истинският мрак принадлежи на строго определени същества, тези същества са символи на най-голямото зло, но тези същества са също в Ръцете на Бога.

Другият важен момент във връзка с дявола е следният:

Дяволът черпи сили от нашите слабости и от жаждата ни за удоволствия. В тази връзка ще кажа някои неща за удоволствията. Удоволствието е вътрешна сила, която или трябва да бъде овладяна и да стане твой слуга, или ти трябва да станеш роб на тази сила. Това означава, че да плениш удоволствията, означава да плениш дявола, защото те са неговото най-силно оръжие.

Аз съм виждал такива хора не става въпрос само за страстта и за похот, но особено в храната. Не казвам, че не трябва да има приятен момент в храната, но когато тя се превърне в слабост… Преди време наблюдавах на едно място как се готви: за вечеря се готви от първо до седмо… До такава степен вече се е превърнало в робство, нали, че е трудно за спасяване. Но другият път ще говорим повече за истинското хранене, което е всъщност Път навътре. Вътрешният Път към Бога, се оказва Път към Словото и затова е казано, че „не само с хляб ще се храни човек“. Но същевременно човек трябва да поддържа някакви граници с този свят… (Но другият път ще се спра повече на този въпрос.)

Важното, което трябва да запомните, според Кабалата, че удоволствието е жестока сила, но прикрита в сянка. Значи: удоволствието, макар и изглеждащо безобидно всъщност, е жестока сила, но прикрита в сянка. То е демонична сила с безбройни чарове. Ето защо Чистотата е важна, защото Чистотата също е сила, която заслепява злото, т.е. черния разум.

Другият важен момент при Чистотата е, че тя овладява голямата и опасна сила на въображението. В тази връзка ще кажа някои неща за удоволствието, свързани с въображението.

Удоволствието и въображението съединени имат силата да убиват бавно и постепенно. Тука искам да ме разберете правилно. Не трябва да мислим, че въображението е нещо лошо. Напротив – въображението е нещо много ценно, но когато бъде овладяно от волята в човека, т.е. от слънцето в човека. Това означава, че в човека волята трябва да управлява въображението, а не въображението – волята. По една много проста причина: въображението може да произвежда много болести, да ги уголемява чрез внушения и може да направи от нищото нещо много опасно. Същевременно волята може да смалява внушенията и да ги изтрива. (Значи, тук се води една голяма борба, на която някой път може да се спра повече.)

Другият важен момент, свързан с удоволствието е следният: той е въпросът за страстта. Страстта е мярка, че човек е зависим от удоволствието. Тук пак искам да напомня, че не става въпрос за отричане на страстта. Напротив – ако един човек има голяма страст, аз изпитвам приятно чувство към него, защото това е голям капитал. Това може да се превърне в жажда за Истината. Ако няма страст, той няма енергия. Ако няма гняв, няма енергия и трудно е да се разчита на човек без енергия, дори да има най-красивите идеи. Значи: страстта си има своя красота, гневът си има своя красота, но когато се разберат.

Страстта е мярка, че човек е зависим от удоволствието. Злото внушава в човека удоволствията и пороците, и чрез тях овладява хората.

Другият важен момент в тази връзка е следният: Страхът също е внушение и ако се страхуваш от дявола (поради самия страх), тогава той ще те преследва – тогава се явява преследването. Ако не се страхуваш, тогава той те изоставя, връзката се прекъсва. Това означава, че страхът е прекъсване на връзката с Бога. Разбира се, има един страх, който е друг, но за него в случая не говоря.

Една от най-важните задачи на ученика е: Да овладее силите на злото в себе си (разбира се, в това число влиза и молитвата, и работата върху себе си) и тогава да търси Бога. Защо? Но има нещо лично в това овладяване – Бог няма да го направи, ако човек не е поел този Път. Защото, ако човек е нечист и търси Бога, без да се е овладял, тогава, дори и да се екзалтира от идеята за Бога, той може да изгуби ума си и да стане безумен или неизлечим.

Страданието е зло и човек страда, за да трансформира това зло в добро. Разбира се, пак може да си вярва, че понеже Бог го обича, му изпраща страдания, но ако не разбере това, то няма да му помогне.

Другият момент, който се казва в Кабалата, в тази връзка е следният:

Това, което е естествено и неизбежно, не е зло. То е скрито добро, защото то е определено да бъде дадено на човека за неговото израстване. (Значи: трябва да различаваме.)

И така: човек е длъжен да овладее своето въображение, защото то е едно от най-опасните оръжия на злото. В тази връзка също ще ви кажа, че въображението е много жестока сила: то може да натравя кръвта, вместо да изцелява; може да нанася смърт, вместо да носи живот – въпрос на овладяване и разбиране.

Според Кабалата: Въображението не е дадено на човека да развращава съзнанието си с него. Вие сами знаете, че вечер преди да си лягате и при други положения, с въображението може да си позволявате много неща, които е трудно да станат на физическото поле. Може да викате любими същества, да желаете и полов живот, и т.н. Аз съм давал на някои това упражнение: съзнателно да ги викат и после да се отдалечават, да викат и да се отдалечават, докато накрая овладеят въображението си, и тогава ще стане след време автоматично – просто без усилия, няма да се налага да правите усилия. Но докато постигнете не-усилията, ще трябва да правите много усилия съзнателно, за да може да стане всичко естествено. (Някой път може да се спра и по този въпрос.)

Когато въображението се използва лошо, това се нарича „магнетизация“ на злото. Тогава резултатът е лъжа, безпорядък и накрая – смърт. Лъжата също е свързана с мъртвата, астралната светлина и затова тя умъртвява. Когато нечистият, страстният и фалшивият човек влезе в тази светлина (става въпрос за астралната светлина), той почва да си въобразява, че се усъвършенства. И разбира се, почват видения… След време ще ви обясня: виденията нямат нищо общо с дълбоките Истини. Те имат общо с повърхностните истини. И виденията не са Пътя на Духа на най-дълбоките Истини, макар че понякога утешават Душата, но не ѝ помагат да влезе в по-дълбоко поле, утешението е отстранение. (Но това е друг въпрос.) Така анархистът започва да мисли, че е свободен и може да прави всичко; господарят почва да мисли, че управлява… Но това е светлината на смъртта. А тука е скрит именно черният разум и постепенното обсебване.

Трябва да кажем, че страданието е зло само за упоритите в злото, тогава то е зло, което постепенно се превръща в мъчение, от мъчение – в отчаяние; от отчаяние – в самоубийство, от самоубийство – в израждане. Това е пътят, по който човек постепенно обезумява. Но това не означава, че страданието не може да пробуди човека и да го облагороди – това е другият Път. В тази връзка мога да кажа, че страданието е изпратена помощ за будния, за човека, който има стремеж, към Бога, към Любовта, който има Устрем към Истината, към Свещеното в живота.

Всеки, който желае и търси Посвещение (а това е много благородно), нека да знае, че сключва договор с много големи и интензивни страдания. Въпреки всичко аз ви пожелавам на всички този Път. В този свят това е задължително. А за да издържиш тези страдания, трябва дълго време да си се подготвял, трябва да си узрял.

Учителя казва, че кръстът е едно от най-страшните, но разумни същества, което чрез човека разрешава една от най-великите задачи на живота. (Става въпрос за кръста като живо същество.) Заедно с него, с кръста, и човекът разрешава тази велика и трудна задача. Това е свързано с търсенето на Истината. И в тази връзка ще обясня някои неща.

Търсенето на Истината е Свещен процес и затова ученикът трябва да мине през кръста. Това означава, че ученикът може да се учи много и да се стреми, но това, което най-много ще му помогне, е кръстът, т.е. трансформацията, идването на новото, преобразяването.

Когато човек премине през кръста и се трансформира, той не отива в рая. Защото, ако отиваше в рая, според Окултната наука, това щеше да означава, че стремежът му е фалшив. В тази връзка ще обясня.

Според Окултната наука: всички хора, които се стремят към рая, са заблудени, подведени. Защо? (И Окултната наука и Кабалата дават много обяснения, аз ще се спра на едно от тях.) Те са заблудени, защото искат да застанат на безопасно място от Бога и да са независими от Него – нещо, което е много глупаво. Това е болест на съзнанието. Защото зависимост от Бога води до познаването на Истината и до Великата Благодат, която е Пътят към Царството Божие. Не към рая, а към Царството Божие. Ако раят те погълне (като идея, като път), тогава твоята „независимост“ става зависимост и в последствие раят се превръща в ад.

Божията Воля е Царството Божие, което е виждането на Истината, която е над полюсите – над рая и над ада. И в тази връзка ще обясня нещо.

Когато една Душа види това лице (става въпрос за лицето на Истината, има начини как да се види), тя вече никога не пожелава рая; нито щастие, нито нещастие; нито ада, а пожелава само Неговия живот. Ако не разбереш това, оставаш в рая, в Дървото на знанието. А според Кабалата, това означава, че знанието е местонахождението на бездната.

Само на Любовта е дадено (разбира се, говоря за Божествената Любов) да види лицето на Истината, която освобождава. А Свободата… Какво означава Свободата? Според Кабалата:

Свободата – това е правото да твориш вечно Добро.

Много пъти сме говорили и ще продължаваме да говорим по този важен въпрос.

Учителя също казва, че Бог е Любов и той има много тълкувания в тази връзка. На едно от тези тълкувания ще се спра сега. Ще обясня.

Любовта е свързана със силата и дълбочината на отдаването, а това е Източникът на всяка Пълнота (става въпрос за отдаването).

В Кабалата се казва, че всяко действие на даване е Хесед. Чували сте за Хесед – четвъртата йерархия, която означава излъчване на Любов, излъчването на Любовта като Милост, като Милосърдие. По този въпрос ще кажа няколко неща. Тука трябва да разберем, че Хесед не е само Милост и доброта, а изливане на живот, което е дълбока и специфична способност (вътрешна способност) на Любовта. Затова Хесед и Любовта се разглеждат заедно.

Според Кабалата: добротата внася в живота определени ограничения и затова тя не е висша мярка. Човек трябва да търси по-дълбокото – това е Любовта.

По друг начин казано, тъй като някои кабалисти са помислили, че Хесед е еднакво с Бога, в тази връзка искам да ви кажа, че има такава Истина, но трябва да бъде разбрана от определен ъгъл, иначе се изпада в заблуждение.

Хесед не е тъждествено с Бога, не е равно с Бога. Защото тази Милост и доброта в Дървото на живота, са само качества. Те са… Качествата са винаги ограничени, а Бог е по-дълбок, Бог е неограничен. Нито Неговата Милост; нито Неговата Доброта; нито Неговата Любов са ограничени. Значи: Милостта и Добротата на Бога са безконечни, но важният момент, който трябва да разберем е следният: когато Бог се прояви в твоето Хесед, в твоето милосърдие и доброта, тогава тези качества са в единство с Бога. Значи: можем да говорим за Единство, но никога не можем да говорим за равенство. Ще ви го кажа по друг начин… Тъй като някои кабалисти изпадат в главоломно развитие и после пропадат. Много такива случаи има, другият път може да дам един пример в тази връзка.

В тази връзка аз ви препоръчвам: не да търсите щастие и рай, а да търсите Единство – това е нещо много по-дълбоко, нещо по-важно – и нещо, което е реално. Значи: не рай, не щастие, а Пътя на Единството, за който някой друг път ще говоря повече.

Сефиротите в Кабалата (става въпрос за всички качества на Бога – десетте качества) са качествата на Бога, но Той е по-дълбок от тях. Това означава, че чрез качества не можеш да Го постигнеш. Няма постижение с което да Го постигнеш, има само приближаване. Разбира се, това приближаване е вечно. Качествата са постижими, но Неговата велика Дълбочина е непостижима и непознаваема. Към нея даже няма път, но има възможност за приближаване. Само Съвършената Любов може да се приближи. И в тази връзка ще кажа някои неща.

Ако искаш да постигнеш резултат в Учението, нищо няма да постигнеш. Защо? Защото подходът е користен. Ще обясня. Но ако работиш с Любов, вече си в Пътя на Учението. Всичко това означава, че ако се откажеш от постижения и резултати в Учението, значи имаш Любов, тогава вече си постигнал, защото, според Окултната наука: да имаш Любов, е по-важно от всички постижения.

Другият важен момент е следният, че: само когато придобиеш тази истинска Любов, това е моментът, от който започва твоето истинско развитие. Дотогава се упражняваш, говориш за усъвършенстване, но си извън, защото още не си в Мярката. И затова казвам следното: Само тогава, когато постигнеш истинската Любов, неизменната, постоянната – при всички условия, само тогава започва твоето истинско развитие. Тогава пак може има постижения, но те са от друг род и идват по други закони.

Учителя казва: В който ден повярвате в Бога и възприемете Неговата Любов, вие ще почнете да се развивате правилно. (Значи, ето я мярката за правилното развитие.) И после Учителя добавя: Пак ще имате страдания, но ще разбирате техния смисъл. Пак ще имате болести, ще боледувате, но ще знаете, че болестите са необходими за вашето двойно пречистване: и физическо, и духовно. А да знаеш това, значи да си изпълнен с истинска благодарност.

И в тази връзка, накрая ще завърша и тук накратко ще ви кажа какво казва Учителя за най-великия лекар. Искам да знаете това, тъй като някои посещават обикновени лекари. Учителя казва за тях, че те никога не могат да излекуват съвършено една болест, защото причината остава скрита, скрита в едно от вътрешните тела на човека и чака своето време пак да се разгърне – за което някой път може да се спра и повече да ви говоря. Има нещо, което може да излекува напълно човека и това Учителя го нарича Най-великият Лекар – това е влиянието на Любовта. Всъщност БОГ Е ЛЮБОВ.

Злото не може да пороби Чистотата, защото тя е Пустота, т.е. необвързана. Злото е необходимост и затова всеки трябва да се срещне с него лично. Когато се срещнеш със злото, с тази бариера, ти трябва да я преминеш, за да се срещнеш със себе си. А по-късно ще се срещнеш и с Вечното Начало, което си пак ти самият.

Тука ще вмъкна една идея, за която се сещам, понеже има отношение в тази връзка. Тези от вас, които постигнат изцяло разумни действия в живота, разумен начин на живот, трябва да знаят, че са много далеч от Мъдростта. Пътят, който трябва да извървят до Мъдростта е много далечен, но се започва от разумните действия, от разумния живот. После от Мъдростта има също милиони години до Абсолютния Дух. Така че тези, които са се въоръжили с някакво търпение за години, за едно, две прераждания, нека да не бързат.

Значи, както казах: което си ти самият. Това е Пътят на възможностите, които дава Чистотата. Когато влезеш в тази област, на Великото Начало (говорим за най-дълбоката област), тогава вече ти си свещен и само тогава можеш да се отдадеш на служене (ето я мярката за служене) на Вечността. Това е така, защото си влязъл в Свещеното място. (Това, което се е случило и с Мойсей, и горящата къпина.) И затова е казано, че само онзи може да работи съзнателно върху себе си, който има силен стремеж към Чистота. Няма ли го този стремеж към Чистота, няма да има постоянна Будност и тогава Учителя казва, че дяволът може да го излъже, защото той е излъгал и много светци, значи: не само обикновени хора, но включително и светци.

Другият важен момент е, че Бог се е скрил, за да осигури свободата на волята. Понеже, ако човек Го види, ако човек види Бога лице в лице, той вече не може да Го отрича. Това означава, че при пряка среща с Бога, грехът става невъзможен и свободният избор няма да има вече своята пълнота.

Тука трябва да обясня един важен момент. Една важна разлика, която трябва да запомните, тъй като има същества, които могат да правят зло, и са благословени, но човекът не спада към тази категория. И затова правя едно ударение.

Първо: злото, което прави дяволът, е едно благословение за него, една благодат – понеже той е избрал твърдо този път. Разбира се, неговата радост не е истинска, но той получава и радост, получава една благодат, защото той е избрал този път и е бил прокълнат да върви в него заедно с черната радост, която този път му носи. Второ: доброто, което правят Ангелите, също е едно благословение, една благодат за тях, защото те също са избрали своя път.

Трето: единственото зло, което не е благословено, това е човешкото зло. Тука Божественото Лице е скрито. Ще обясня. Всичко това означава, че когато дяволът прави зло, това е в Божествения порядък на нещата. Когато Ангелите правят добро, това също е в Божествения порядък. Но когато човек прави зло, това не е в Божествения порядък на нещата – това е карма. (И затова после ще ви обясня някои неща за кармата.) Това е лошият избор. Затова е важна Чистотата, защото тя е Будност. И този, който е буден, трябва да държи чистотата на мисълта като мярка при всички условия на живота. Тази мярка отстранява кармата, защото тя не нарушава Божествения порядък. Става въпрос за правилната мисъл, постоянната мисъл, будната мисъл при всички условия – тя има Божествен произход. На Окултен език казано: тази мярка решава главния въпрос на живота (за което ще стане въпрос и в края на лекцията), защото тя е, която дава Постоянство и Устой. А за човека са важни постоянните и устойчивите неща.

Човек трябва да познае себе си, своята дълбока Същност, защото единственото знание, при което човек може да бъде уверен, е познаването на себе си. Другото знание, става въпрос за общочовешкото знание, не е универсално. Това, което е универсално в знанието, са само определени моменти, това са моментите, в които Бог присъства.

Светът на злото е вътре в Бога, което означава, че злото е един зависим свят.

И това е много хубаво, защото, ако злото беше независимо, за човека нямаше да има възможност, нямаше да има избор.

По друг начин казано: светът съществува, защото Бог се е ограничил. Затова съществуват и доброто, и злото, и качествата. Това означава, че светът на злото е създаден за изкупление, защото този свят е една нисша и мъртва материя. Затова тук е дошъл Христос, за да покаже на мъртвите Пътя към Възкресението. А Чистотата е единственото условие, което дава вътрешна способност за учене.

След време пак ще разгледаме тази буква, защото тя е една от най-важните букви и е начална буква – буквата „А“ – начална буква в почти всички азбуки. Преди това ще кажа няколко неща.

Всяка буква е канал, по който се предава Божествената енергия и нейното влияние.

Всяка буква е духовно Откровение и същевременно, буквите са инструменти, с които Бог е сътворил и Вселената, и човека.

Днеска ще говорим специално за буквата „А“.

Буквата „А“ е чисто духовна сила и няма връзка с никакъв обект в Битието. Тя не се ограничава в конкретното, земното. Затова тя символизира Пътя на Светлината (става въпрос за светлината на Духа), и затова тя се нарича буква водач – водач в почти всички азбуки.

Според Кабалата: в буквата „А“ няма вещество, няма материя; тя е нематериална.

Буквата „А“ е склонна към Пустота (става въпрос за дълбочина) и Безпределност, докато има букви, които са склонни към непълнота. За които по-нататък ще говорим… Тука искам да кажа някои други неща.

Буквите и думите на обикновената реч са проекции на човешкия ум.

Буквите и думите на духовната реч са проекции на Душата.

Буквите и думите на Божествената реч са проекции на първичните сили на Духа.

Но все пак тука трябва да кажа, че в Духа на Истината има смисъл, който е над всички букви и техните съчетания – става въпрос за думите, мислите и т. н.

От една друга гледна точка, Духът (говорим за човешкия дух), това е Синът на Словото. По друг начин казано: Бог е Върховната Истина, а Синът е Словото, което Го познава. (И затова накрая ще ви кажа някои важни неща според китайската мъдрост за болестите, за да разберете дълбоките причини на болестите и как те трябва да се премахват отрано. Не когато стане късно да се бориш с нея, а отрано да се предвиждат тези неща.)

Когато човек се пречисти, той изпълва буквите и думите с нова светлина и с ново разбиране, и тогава те го въвеждат в Тайните на Духовния свят; думите стават канали.

Другият важен момент във връзка с буквата „А“ е следният: буквата „А“ е скрита духовна сила, която е самата жизненост на светлината. Това означава, че буквата „А“ е символ, който осветлява живота и всичко сътворено отвътре. Тази буква, според Окултната наука, е произлязла от вътрешния Храм на Духа. Когато тази буква докосне човека, ражда се Пътят към Безкрайната Вътрешна Светлина. Защото буквата „А“ кабалистически символизира Началото на Вечния Път. Когато Духът те докосне с тази буква, с този символ, с това духовно начало, ти се превръщаш във Вечен Път. Както казах: буквата „А“ е лишена от вещество, от материя и ако сте забелязали, когато я произнасяте вътрешно, забелязвате, че тя е отворена буква– това означава, че Пътят към Висшите светове е отворен, а не затворен. Значи: тази буква е отворена буква (за разлика от буквата „Р“, буквата „Б“ и т.н., където участват други сили), отворена врата към невидими светове.

Другият важен момент е: че ученикът трябва да даде живот на буквата „А“ в себе си, иначе ще се втвърди, а втвърдяването, това е кармата, както ще разберем след малко. Разбира се, това важи и за много други важни букви, за които ще говорим по-нататък: буквата „О“, буквата „Ъ“ и т. н.

Да приемеш символа на буквата „А“, означава да приемеш Живата Светлина в себе си. И само тя освобождава човека от миналото, от втвърдяването.

Когато я приемеш, миналото вече не може да те безпокои, то вече не може да оживява. Когато миналото оживява в човека, означава, че Сатана му припомня злото и иска да го утвърди в стари спомени. Значи: когато миналото оживява в човека… Тука все пак искам да ви кажа и за хубавите спомени – човек трябва винаги да търси новото и да не се отдава на мечтаене: и на хубави, и на лоши спомени, защото новото винаги носи нещо по-дълбоко. В тази връзка ще ви кажа следващата идея, която е за кармата.

Грехопадането е започнало в момента, когато първата мисъл е била не за Истината, а за себе си и това е началото на кармата и на нейния път – пътят на робството. Това означава, че кармата символизира лошия избор, или лошата мисъл. Кармата – това е вкаменяването, втвърдяването на лошите, на земните мисли. И както виждате: мисълта е материална, тя може да втвърдява човека. С обратни, положителни мисли започва друго сгъстяване на Духовни сили и се стига до среща на новата мисъл със старата, и тогава се ражда Искрата на новото съзнание, и човек променя своя път. Този сблъсък е неизбежен.

В тази връзка също искам да ви кажа, че тялото на човека е сбор, синтез от втвърдени мисли на неговото минало. Това означава, че тялото е построено от мисли, които са материални сили, разбира се, по-фини сили, от по-висша духовна материя. Ето защо с новите формули и с новите положителни мисли всичко втвърдено постепенно започва да се разрежда. Човек си подготвя ново, по-духовно тяло, което може да стане инструмент на Духа и на Неговото Слово.