Учителят казва: „Аз за вас съм заплатил скъпо и прескъпо. (После ще обясня.) За всеки един от вас е платена от мене преголяма цена. Вие сте отмерени на два кантара - първо: на моя кантар, за да преценя заслужава ли си да ви откупя (става въпрос за откупване от астралния свят), и второ: претеглени сте на онзи кантар, откъдето трябваше да ви откупя“.

Няколко обяснения. Първо: С това откупване ви е даден голям шанс. А това означава: Не създавайте условия за смъртта и страданията!

Второ: На ученика е даден шанс от Невидимия свят. В астралния свят няма шанс - това означава, че на ученика е дадено нещо много специфично.

В астрала няма шанс, ако не си откупен, защото - Учителя казва - в Школата случайни хора и да искат, не могат да дойдат.

Трето: С това откупване на ученика е дадена една Разумност, която не идва от астрала. По друг начин казано: Не може да се разчита на ученик, който губи своята Разумност, т.е. своята истинска Сила.

Четвъртият момент: Не търсете помощта отвън, защото това е отклонение.

Другият важен момент за ученика в тази връзка е следният: Времето, с което разполагате, също е откупено и не е ваше. Това означава, че няма време за светски живот (това е специално за учениците).

После, Учителя казва следното: „Някои от вас пак се връщат в света, а други остават до края при мен. Но горко на онези, които се завърнат в света: те минават през голямо опустошение и отвън, и отвътре, и си заминават при големи и трагични обстоятелства. За тях в Писанието се казва: „По-добре да не бяха вкусвали от Божията благодат на Словото“.

(Ще обясня накратко.) Тези, които са изменили на Словото, духовете идват при тях и им внасят знание, интелигентност и фалшива сила. Това е така, защото Духът не може да дойде в тях и да им даде живот, в тях няма условия за живот - и затова те са знаещи и интелигентни. Те не познават живота на скритото Слово и затова нямат допир с Вечността. Те нямат оградата на Търпението. И още нещо: нямат и Смирението, което е първата крачка към Свещената Земя на Словото. Тези хора символизират буквата, а от Окултна гледна точка, буквата е против живота.

Искам да обясня някои неща за този свят, за който доста се говори. Да кажем някои неща от Окултна гледна точка.

Първо - Исус Христос е Светлина, която е проявление на етерния свят. Това също означава, че Второто Пришествие е идване на етерния Христос.

Когато Ангелите се разкриват на един човек, това е също разкриване на етерния свят. А славата, за която се говори в Библията, това е лъчезарността на етерния свят.

Другият момент - Във вътрешността на сърцето има една много силна етерна област, и според Окултната наука: ако сърцето на човека е пречистено, той постига виждане чрез сърцето.

Когато говоря за Виждане и за Виделина (в следващата идея ще обясня) има голяма разлика между Светлината и Виделината (тука само ви загатвам) - така, както има разлика между Будността и Разбирането. В последваща лекция ще обясня: Разбирането е много по-висока степен от Будността. (За което ще говорим другия път.)

Вярата не е нищо друго, освен дълбоко виждане чрез сърцето, т.е. чрез етерното сърце. В тази връзка искам да допълня, че чрез етерното сърце това виждане внася Светлината на Христос в човешкото съзнание.

Дълбоко в това незнайно и скрито сърце се крие етерната сила на Душата. В дълбочината на етерното сърце Душата застава лице в лице с Космическите сили на Бога. В дълбочината на това етерно сърце се намира и сияе Вечността. Точно тук се намира Първичното Слово. В това Свещено Слово се намират всички науки. Това Слово е всеобщият език, наречен „Ватански“. Този Първичен език в Библията е наречен „И Словото беше Бог“.

Етерният свят е най-дълбокото място в Душата на ученика и чрез този Свещен етер Душата отново става властна над своята Небесна Свобода.

Другият важен момент е следният: Който намери и познае Христос преди смъртта си, той след смъртта си се намира в етерния свят. А който не намери Христос преди смъртта си, той се намира в тъмнина, защото Христос е Светлината и в този, и в Онзи свят.

Всичко, което е в човека, се е родило от етерния свят - т.е. от една по-вътрешна и Духовна Вселена. Етерното Слово е Небесното Око за всички светове. Докато обикновеното око, според Окултната наука (това важи и за обикновеното сърце), е пламък замръзнал - затова това сърце не дава плодове.

Как може ученикът да се домогне до своето Етерно Сърце? (Ще обясня накратко.)

Когато Духът го няма, ти трябва да проявиш своето разбиране и своята Любов. Това разбиране и тази Любов трябва да са Духовни.

Учителя обяснява това така: „Когато Любовта я няма, ти трябва да постъпиш пак по закона на Любовта“. Значи: когато Любовта не те е посетила, ти сам по себе си трябва да постъпиш пак така, както е по законът на Любовта. Учителя казва, че точно това е истинската постъпка. Не, когато дойде Любовта, да постъпваш по закона на Любовта, защото е лесно, но когато я няма.

А когато Духът дойде в твоето разбиране, тогава ти трябва да се слееш с Неговото разбиране - и тогава трябва да проявиш не своята, а Неговата Любов.

Когато Духът го няма, ти трябва да имаш свое Евангелие и своя Пълнота. А когато Той дойде, тогава ти ще бъдеш готов и твоята Пълнота ще се обогати; тогава твоето Евангелие ще се превърне в Мъдрост.

Когато Духът го няма, ти си изгревът сам за себе си. А когато Той дойде, ти си вече в нова степен на изгрева.

Преди да продължа, между другото, ще ви кажа, че в една от последващите лекции, когато ще говорим за Тесния Път (правя една връзка с това, което казах), че всъщност Тесният Път, за който ще говорим много неща, е Окултно пътуване към самия себе си. Това е Силата и Величието на Тесния Път.

Бог Вечно идва в Душата с нов изгрев и накрая, в деня на Големия Изгрев, когато се загледаш в себе си, ти ще се загледаш в Тайната, която си самият ти - това е Тайната на Мистичното Оживяване. И тогава думата „Предан“ става разбираема. „Предан“ значи достоен за преданието, достоен за Тайното Поучение отвътре - поучението на Етерния свят, което носи Първородната Светлина.

Учителя казва: „Това, което ви говоря, не е Абсолютната Истина. Абсолютната Истина се предава в мълчание“.

Преди да продължа, един пример ще ви дам, тъй като много често се говори, че трябва да се живее в настоящето. Някои живеят в бъдещето, а някои живеят в миналото. Но Учителя казва нещо по-дълбоко, което ще ви се обясни само по вътрешен път. Аз ще го загатна без да го коментирам. Учителя казва, че: „Истинският Окултен ученик не живее нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето; той живее в разбирането“. Тука пак поставям въпроса: не в Будността, а в разбирането. Будността се явява само като Път към разбирането, Път към истинското разбиране на дълбоките неща. (Другият път ще говорим повече за разбирането.)

Това етерно и Свещено Слово е винаги будно, но скрито. Кабалистически това е наречено Древното Лице на Бога. Древният е вложил в Сърцевината на Ватанския език Своята най-дълбока Мъдрост. Ехото на Ватан води Душата към Обетованата земя. Тази Обетована земя е символ на Първичната Святост на Словото.

Друг важен момент във връзка с Етерния свят е следният: Етерният свят може да бъде видян и чрез силата на страданието. Ето защо страданията идват. От друга страна, според Окултната наука: само в страданието се вижда дълбочината на човека. И в тази връзка: само дълбочината на човека може да му даде разбиране за Етерния свят. Както преди ви обяснявах: безсмъртието в Нирвана не е основано на най-дълбоката Мъдрост. Истинското безсмъртие не е свързано с Будността, а с Разбирането. Неразбирането на Словото се е превърнало в ад. В случая: неразбирането символизира змията и нейното царство.

Друг момент: Неразбирането на Бога се е превърнало в Нирвана - това е друг род неразбиране, т.е. в една особена утеха - утеха, в която липсва истинската Мъдрост. Това означава, че Разбирането на Тайната на Живота е от друг порядък.

Себепознанието е свързано с вътрешната Светлина в човека, а Богопознанието е свързано с Виделината. Това са два различни Пътя, те могат да се слеят, но са различни.

(Ще обясня.) При себепознанието ученикът се ръководи от Интуицията, т.е. от вътрешното виждане, а при Богопознанието ученикът се ръководи от Духа.

Тука искам да ви обясня кога един ученик има Интуиция, за да не си въобразявате, когато някакви чувства, или умът, когато ви говори…

Ученикът има Интуиция, т.е. вътрешно виждане само когато неговият умствен живот е осветен. Хората (тука вече не говоря за ученика) имат наука, знания, философия, социология и т.н., но нямат вътрешна Светлина, те нямат Светлина за своя път. Външните знания пречат на човека (и на учения в това число) да бъде мъдър, това е така, защото външните знания са смъртни. Не може мъртвият да бъде мъдър. (Става въпрос за външните знания.)

Щом нямаш себепознание, ти нямаш Светлина за себе си и за своя Вътрешен Път. Тогава с какви науки ще се занимаваш?

Преди да продължа, само ще ви кажа това, което казах и в неделя, на лекцията в София - става въпрос за лошите социални условия, които според Окултната гледна точка се разрешават само от един Окултен Закон. Става въпрос за най-тежките социални, политически и т.н. всички видове условия… Само един Закон, ако бъде разбран, който ще ви кажа, всички тези условия отпадат, т.е: в Любовта се намират най-хубавите социални условия. И вътре, в Любовта се намира абсолютната демокрация.

По друг начин казано: Любовта е Мярката в твоя живот, а след нея следва всичко друго. Значи, ето една важна Мярка, по която може всеки да уреди живота си. И разбира се, който я разбира правилно.

Най-дълбоките корени на злото се крият в Дълбините на сърцето - става въпрос за дълбоката джунгла на сърцето. Тука, в тези Дълбини никакви науки и знания не помагат. (Ще обясня, това което помага.)

Сърцето може да се преобрази само по Пътя на Любовта. (Не по пътя на знанието, на науката.) Повтарям: само по Пътя на Любовта.

Ученикът е откупен от астралния свят и затова той върви в Тесния Път. А в Тесния Път се крият най-големите и Мистични Бездни. Но ученикът върви напред в този Път, защото вярва в Учителя си.

Страданието помага на ученика да стане Духовно Същество. Но в тази връзка искам да обясня нещо. Но човекът, който е заслепен от земното мислене, за него няма училище, което да го направи Духовен, освен страданията и мъченията.

Да познаеш себе си, ще рече да познаеш Висшия израз на Любовта, която е твоята Истинска Същност.

Любовта дава Вътрешна Способност на Душата да вижда - едно от най-важните неща, които Любовта дава.

В тази връзка ще ви кажа, че всички вдъхновени Учения се дължат на тази Вътрешна Способност на Душата да вижда.

Ако в тебе има Любов, ще има и разбиране. Ако в тебе има Любов, ти ще можеш да осветиш и най-голямото страдание, и най-големия мрак. Иначе неосветеният мрак ще остане твоя съдба.

Когато страданието се бори с човека, то предизвиква Вродената Светлина, която е носител на Новото Разбиране. Страданието може да се превърне в мрак и този мрак може да затъмни теб или твоето его, но не и твоята Вродена Светлина.

Ученикът разбира страданието и смъртта; за него те са Откровения на Любовта.

В тази връзка, ще кажа нещо и за глада. Гладът е големият проблем на този свят. Този външен глад е гладът на егото. Този глад е произлязъл от неразбирането на Духа. Ако преодолееш глада, тогава ти излизаш извън ума и се отделяш от змията. По този път ученикът ще разбере Мистичния глад, който е Свещено Отношение към Духа.

Разбирането е вътрешен поглед, чисто Духовен поглед - то е повече от Будността.

(В тази връзка ще обясня още един момент.) Будността е свързана с Интуицията, а разбирането е свързано с Духа. Любовта е Магическа Тайна на разбирането, разбирането на нещата.

Тука ще ви обясня нещо за Любовта като метод. Любовта е светеща сила - по друг начин казано, или това, което искам да кажа е следното: Любовта е светеща в тъмнината, защото тя е разбирането на живота в дълбочина. Тука само за малко ще се отклоня във връзка с думата „Дълбочина“. Тази дума е свързана с понятието „Учителя“, въобще тази дума „Учителя“, някой път ще се спра подробно на нея. Искам да ви кажа, че тълкуването на буквите в думата „Учителя“ се различава от всички други думи. В думата „Учителя“ буквите имат едно значение, а когато тези букви участват в много други думи, подобни, те имат съвсем друго значение.

Затова тука само накратко ще ви кажа: Буквата „У“ в думата „Учителя“ символизира Празното Пространство, затова казах Дълбочина, още може да се нарече Свещеното Пространство. Тази дума е много сложна и специално тази буква, и след време, когато ще говорим за Тайните на Нищото и на Етера, тогава ще направим връзка, за да може да се разбере по-ясно. Защото думата „Нищо“ има пет тълкувания, както една друга дума в еврейския език за създаването на света има пет значения, но петте значения не отговарят. Има друго значение, има Кабалистическа Тайна, на което ще се спрем по-подробно, в по-други лекции…

Разбирането на живота е Път към Посвещението в Любовта. Знае се, че Посвещението в Любовта е Безсмъртие. (Ще обясня накратко.) Любовта е тясно свързана с Учението за Свободата. Но Учението за Свободата е най-дълбоката Окултна Бездна. (Все пак аз ще кажа нещо за тази идея.) И точно затова трябва да имаш Истинско Разбиране за Живота. Това означава, че само Будност никога не е достатъчна. Най-трудното нещо за човека е да се справи със свободата си. (В тази връзка ще обясня нещо.) Това е така, защото силата и величието на свободата е в това, че тя не ти посочва Път и методи, а те оставя сам да си ги намериш. Това означава: Доверие от най-висш порядък. (По друг начин казано.) Това означава, че трябва сам да станеш творец и сам да носиш своята отговорност. Свободата е твоя Път, двоен Път - към Бездната и разрушението. От една страна, Свободата е Път към Бездната и разрушението; от друга страна, Свободата е твоят Възход и твоята Вечност. Значи, както виждате, Свободата дава два Пътя. В тази връзка искам все пак да ви кажа, че Учението на Учителя не е дадено за своето време, а за всички векове, които са Път към Вечността. Ето защо ние не може да искаме то да стане масово учение и то няма да стане - в този живот ще го разберат само тези Души, които са Определени, а за другите - то ще бъде предмет на изучаване в бъдеще.

Вярата е скала, т.е. опора за будните; Любовта е опора за истинското Разбиране. Но Любовта отива още по-надалеч: Любовта е над разбирането и над думите.

Казано е: В началото бе Словото - това означава В начало бе Бог или Мистичният Дух на Вечността, а само по себе си това вече означава, че Словото е необикновено Същество, и че то съдържа в себе си целият смисъл на Битието. (Става въпрос за Словото.) Това, което говоря главно се отнася за Словото и за Любовта. (Ще обясня.) Човекът на Любовта е също необикновено Същество. Той също съдържа в себе си целия Смисъл на Битието. В тази връзка искам да ви кажа, че Човекът на Любовта, когато го срещнете (може да го наречете Учител, любимо същество и т.н.), се превръща в съдба и Път за милиони Души. Но понякога един такъв човек слиза дори и за една Душа. Говоря за Посветени, които са незабележими. Понякога той може да направи специална жертва да слезе, да живее долу за една Душа, близко покрай нея, без да е обвързан. Това е така, защото Любовта претворява човешкото битие отвътре. В тази връзка ще обясня някои неща за Любовта и за любимото същество, в най-общ смисъл казано. Човекът, който обичаш, е могъща алхимия. Той те пренасочва във съвсем нов Път на развитието - в друг Път и в друго бъдеще. Ето защо съществата на Любовта стават смисъл за целия ни живот. Любовта дава на ученика невидими очи, или по друг начин казано: Този, който те обича, те променя. Това е Мярка, че Любовта е истинска, че говорим за Любов, а не за другите неща.

Властта на Любимия (аз в случая имам предвид Учителя, обаче може да го наречем за някои по-достъпно: любимото същество) е безгранична, защото Любовта е Принцип, който преобразява Духовните сили на природата. Както виждате тука става въпрос за преобразяване и на Духовните сили, не само на материалните тела, но и на Духовните сили, защото това е Принцип, който може да проникне в техния ритъм. (Става въпрос в тези Духовни сили.) Любовта прониква най-дълбоко и затова тя те води към ново битие.

Другият важен момент е следният: Вярвай в Любовта, за да не изгубиш себе си. (Тука искам да кажа: Вяра при всички условия!)

Другото важно нещо, което трябва да знаем е, че Човекът на Любовта е Избран. Човекът на вярата е кандидат да влезе в Любовта, но човекът на Любовта е Избран.

Както казах: след като Словото е началото, това означава, че Словото е Дълбокият смисъл на живота, който хората търсят. В тази връзка ще ви обясня нещо за Словото. Всичко това означава, което говорих преди малко, че преди да се яви животът, Словото е било скрито в себе си, в своето Тайно Могъщество, т.е. то е било непроявено, било е скрита воля - ето защо „Земята беше неустроена и пуста“.

Ученикът има за задача да се насочи към живота на скритото Слово и скритата воля.

Казано е: „Земята беше неустроена и пуста“, а Първородният израз на Словото е Светлина. И когато в Древността се произнасят Мистични думи „Да бъде светлина“, тогава скритата воля се проявява. А това означава, че Словото вече се е превърнало в действие. По друг начин казано: Словото е проникнало в Бездната на неустроеното и е вселило Тайния и Първичен подтик, наречен Импулс на Живота - това е Началото на живота. Оттук започва произходът на живота; от произнасянето на скритото Слово, на скритата воля; от тези думи. Животът вече имал своя подтик, своя възход. Разбира се, това е само една част от вечната легенда.

Казва се още: „В началото Бог създаде небето и земята“. Тука накратко само ви загатвам, че в еврейския език се използва една дума: „Бара“ - тази дума има пет значения. Но, според Кабалата, и петте не отговарят. След време ще се спра да ви обясня значението на тази дума, която не фигурира в речниците, и която се различава от тези пет значения. Засега само ще ви кажа, че когато тази дума е произнесена, тя е произнесена от Бога. А другите значения - петте - са произнесени от Висши Същества. И вече разликата, смисъла и нюансите се променят. Така че тази дума има много специално значение и по-нататък, когато ще ви разкрия за тайния произход на животните и на човека, и за шестте дни, тогава ще стане по-ясно използването на тази дума. Значи: „В началото Бог създаде небето и земята“ - тука ще се спра по-подробно на тези думи „небето“ и „земята“. В случая „небето“ означава скритият или невидимият свят а „земята“ идва отпосле като видимост, или - видимият свят. „Небето“ - това е скритото дихание в човека и то символизира невидимия свят.

Тука трябва да кажа думите на Учителя, Учителя казва: Бог е създал човека, но не го е устроил - това има голямо значение.

Първият смисъл, който трябва да намери ученикът, е намиране на себе си. Но без Любов ти не можеш да се намериш. Това намиране се отнася до величието на Любовта, на Учителя и в по-ограничен смисъл, на любимото същество. (Ще обясня.) Величието на любимото същество се състои в това, че то ви възвръща към самите себе си, т.е. към себепознанието. Това означава, че разбирането на живота, е разбирането на Любовта.

По друго начин казано: най-хубавият подарък, който може да направиш в живота си, е да се подариш на Любовта - тогава се прераждаш за Новия Живот.

Вярата се събужда най-дълбоко в своите корени, когато Любовта е събудена в човека. Това означава, че трябва да цениш любимото същество, или Любовта, защото тя те води към Тайната на Живота, към Тайната на твоя Произход.

В тази връзка искам да кажа още нещо: Най-великият миг в живота на ученика е да види Любовта, да види Неговото Лице, Лицето на Бога. Учителя казва: „Достатъчно е само един истински миг, и вече твоят живот коренно се променя“. (Тука ще обясня за каква промяна става въпрос.) Промяната се състои в следното, и тя се явява като Мярка, че наистина си видял Бога: Когато Го видиш, ти вече по никой начин, никога не може да искаш да имаш личен живот. Въобще тогава разбираш колко жалко е да имаш личен живот. (И затова, между другото, само ще ви кажа, че във вътрешните кръгове, които се подготвят тука, в София, в Шумен, и на две места в чужбина, лично аз няма да имам хора в тези кръгове, няма да допусна, които планират да имат личен живот. Те няма да са годни за най-високата работа за Учителя. Другите пак ще ги уважаваме, ще ги приемем, ще ги ценим, ще ги им помагаме, но те няма да са годни за една по-мощна Космическа работа, на друго поле, в Невидимото поле.)

Когато Любовта те докосне, тя ти дава нещо от своя Вечен Поглед. (Накратко ще обясня.) Когато този Вечен Поглед навлезе в твоето Битие, той е насочен изцяло към Светлия образ на Жертвата. Точно тази Жертва е Пътят към Тайния Смисъл на Живота, който ще се преоткрива постепенно. Тука в думата „Жертва“ влагам една изключителна идея: жертвата, в случая - Човекът на Жертвата - става изключително Същество и няма в света сила, която да го отклони от този Път.

Учението за Любовта е синтез на Вечността. То е Окултно загатване за великия развой, по който ще минат световете (в случая световете означава съзнанията). Христос сам казва, че върши Волята на своя Отец, т.е. Волята на Великото Учение, Волята на Вечната Премъдрост.

Пътят на Христос е Великото Учение на Любовта и това е необходим и неизбежен Път за всички времена. Според Окултната Наука: Любовта е над всички видове цивилизации и културни придобивки, защото тя има съвършен образ и е Начало на произхода. Но преди ученикът да навлезе във Великото Учение, той трябва да извърви Пътя на мълчаливия Вътрешен Подвиг на себепознанието. В тази връзка искам да ви кажа, че този Подвиг е повече от всички науки и религии. От друга страна, някой път може да се спра, да ви обясня, че себепознанието отива по-далеч и от самия Подвиг, но това е друг въпрос. Себепознанието е ценно, защото в него умират всички астрални, т.е. всички непотребни желания. Тук човек се домогва до Величието на своя Дух. (Значи при себепознанието няма познаване на Бога, а на своя Дух). Духът е велик, защото в него няма и помен от личен живот.

И накрая: Духът, който е скрит в човека… Говоря конкретно за човешкия Дух, не за Божия Дух. Божият Дух също е скрит, но в по-вътрешен план. Говоря за човешкия Дух, за Искрата, за която преди време говорихме. Духът, който е скрит в човека е над всички качества и дарби; над всички науки и религии; над всяка слава и власт и над всяка Будност. Той е, който ще ни даде истинското Разбиране за Живота по Пътя към Божия Дух.

Учителя казва: „Истината се научава в един далечен свят, а се познава на Земята“.

После Учителя казва следното: „Човек носи знанието със себе си в потенциално или зародишно състояние, а на Земята се дават само условията да се провери това знание. Земята е място, дето се прилага или проверява нашето знание, за да можем да го усвоим и това е един от вътрешните Закони - казва Учителя - на битието“.

Например: отношението - накратко ще обясня. Отношението на един ученик към една Душа се следи в Космически план, защото това символизира отношението към Космическата Душа. Въпросът за отношението към Духа отива още по-надълбоко. Чрез това отношение се докосваме до една друга Реалност. В тази връзка ще кажа нещо: Реалните придобивки на Духа са нещо, което винаги остава скрито в Тайна. Тука искам само да ви уточня: тези придобивки не се намират нито в дарбите, нито в Дълбокия Вътрешен Мир. Това означава, че има нещо друго, което е много по-дълбоко. Това е дума, която се намира само във Ватанския език. В тази дума древното зло никога не е прониквало и никога няма да може да проникне.

В тази връзка Учителя казва: „Има неща, които са скрити даже и за най-съвършените Същества“. Това означава, че ученикът трябва да изучава най-древния език, ако иска да познава Бога. (Учителя загатва нещо за тази дума, за която тука ще ви кажа, но по друг начин, приблизителната дума.) Учителя казва: „Как ще познаваме Бога, ако не разбираме живота Му?“. И после казва: „Бог не говори на друг език, освен чрез езика на живота“. На ватански език думата „живот“ символизира най-древното излъчване. В тази връзка ще кажа нещо за Живота: Животът е създаден, за да се служи на Истината. И Учителя го обяснява това по следния начин.

Учителя казва две неща - първо: „Да служиш на Истината - това е най-малкото зло, което може да сполети човека“. И второ: „Да се отклониш от Истината - това е най-голямото зло, което може да сполети човека“.

В България има Обетована земя от хилядолетия. Но българите, а даже и много ученици, са от особен род същества: те все цъфтят, но никога не узряват. Това е особено лошо за учениците. Те все тръгват, но винаги остават извън Тесния Път, извън истинския Път. И точно Тесният Път е мостът между Земята и Бога. В този мост (става въпрос за Тесния Път) е заключена Вечността. А как може да се навлезе във Вечността? (Ще обясня накратко.)

Истинската воля на ученика не черпи своите сили от ума или чувствата, а от Духа - ето разликата в пътищата. Този Дух е най-важното нещо за нас, защото в него е заключена Вечността. Тука говорим за Духа на Любовта.

Лекцията се отнася за двата Принципа на Доброто и злото.

Първият Принцип, за който сме говорили преди време, е наречен от Христос „Князът на този свят“, а за втория принцип е казано: „В началото бе Словото“ - това се отнася за Христос. Това са Окултни факти вътре в битието.

Тука искам да ви обясня падането на Сатанаил, това е едно Богомилско гледище, и после ще ви дам едно тълкуване, тъй като то до сега все още не е разбрано, понеже силата му се крие в тълкуването. В момента, в който Сатанаил е поискал да стане равен на Бога (това е според Богомилите), неговата сила е започнала да се губи, светлината му е започнала да намалява и той е започнал да слиза надолу в нисшите светове на Битието. В процеса на падането той е създал видимия свят и на този видим свят той е станал негов господар. (Както казах: това е според Богомилите, Богомилско схващане, и на кратко ще го обясня, защото то е вярно. В църквите това се отрича, но няма значение. Това е вярно, но трябва да се обясни.)

Учителя казва, че богомилите в миналото са били ученици на Херметичните Школи, на Херметичната Мъдрост, затова не винаги те могат да бъдат разбрани. (Ще обясня.)

Силите, които са действали в Сатанаил, са били в началото си Божествени, но при слизането си, те се поляризирали и с това са станали негативни, защото на тях им е била дадена друга посока. Затова те са започнали да сгъстяват субстанцията и така се е създал видимият свят. Това е станало в седем дена, които са седем Космически периода, в които се е създал физическият свят. Сатанаил е отрицателната творческа сила на Бога. Сатанаил, който в последствие е става Сатана, не е самостоятелен Бог, а изпълнител на Божията Воля. Това означава, че чрез отрицателните сили в битието, Бог е създал видимия свят. Това е сила, която сгъстява материята и я принуждава да еволюира. Греховната плът е създадена от отрицателните сили на битието, а Душата е вдъхната от Бога. За да се освободи човек от тази греховна плът, Душата трябва да я одухотвори чрез добродетелите. Това е единственият начин, по който Душата може да се избави.

Науката си е наука, религията си е религия, но добродетелите са Истинският Път, по който трябва да се мине. И колкото повече се одухотворява човек, толкова повече злото се обезсилва. Бог първо е създал материята, от която е произлязло злото (След време ще говорим за това създаване, защото тука става въпрос за три вида материя, но тука няма да се спирам на този въпрос.), но понеже това зло и тази материя не могат да организират света, тогава е бил създаден вторият Принцип, който одухотворява и освобождава пленената Душа. Вторият Принцип е Словото. Така че Богомилите са точни и то много точни, но все пак - трудно разбираеми, защото са херметици. Те са дълбоко окултно общество, и затова все още не са разбрани, и няма да бъдат разбрани, защото тези Тайни на Окултното Учение няма да бъдат изнесени. Тука, което ви говоря повече е като загатване.

Сатана, който символизира отрицателните сили на битието, е създал физическия свят и физическото тяло. Но когато поискал да вдъхне живот в това тяло, той не можал и поискал помощ от Бога, Който вдъхнал Душата в тялото. Тялото е направено от физическите елементи, а Душата - от Бога. На Окултен език казано: тялото е последният продукт от творческия процес на негативните сили на битието, а Душата е последният продукт на вътрешните сили на Духа.

За да спаси хората от греховната плът и от грях, Бог е излъчил от Сърцето Си Своя Син, сиреч Словото. По друг начин казано: Синът Божий - това е Словото, и това е излъчената енергия на Любовта. Този Син Бог го е изпратил на Земята със Своето Учение. Учителя казва: „Сатанаил и Христос значат едно и също нещо, т.е. Проявеният Бог“. (Малко костелива мисъл - но вярна.) Това означава, че само Проявеният Бог е поляризиран, т.е. че само Проявеният Бог се проявява двойно, по два различни начина. Първият начин на проява: чрез Любовта, т.е. чрез Христос; и второ: чрез строгостта, или чрез Сатанаил, Сатана.

Сатанаил е създал физическия свят, а вторият Принцип го одухотворява. Това е всъщност спасението. От Окултна гледна точка спасението подразбира да се обърнат енергиите от низходящо направление към възходящо. И когато вторият Принцип - Христос - слезе на Земята, Той обърна енергиите на човешката еволюция във възходящо направление. И с това обърна човечеството към Бога. Това е процес, който се извършва постепенно. Всеки трябва да мине през кръста, за да изкупи своето Древно непослушание.

След грехопадането Духът на Бога е излъчил ума от човешкия Дух. Преди това те са били едно. Този Божествен Дух създава Вселената и поставя ума в нея, за да изучава Законите на живота, или Законите на Духа. Всичко това означава, че Вселената се е родила от съчетанието на Духа и хаоса. Хаосът е станал тяло на Духа, тяло на Вселената, което е самата Вселена и която трябва да се одухотвори и осмисли.

Хаосът става тялото на Вселената, а етерът става Душа. А Духът работи с тези две Същности. Хаосът, чрез съчетанието си с Духа, доби усет, засия и така се роди Първородният, т.е. Светлината. Това означава, че Светлината е родена чрез хаоса и точно затова Христос мина през разпятието, за да може да се роди отново от хаоса, и да заблести с нова, по-висша Светлина - това беше задължително, това беше необходимо.

Става въпрос за един символ, за нещо Духовно.

Докато търсиш Бога, още не си чист. (Тука ще ви обясня и какво искам да кажа.) Когато Го намериш, вече си чист. (Накратко ще обясня.) Разбира се, тази мисъл е малко костелива, това не означава, че който Го намери, няма да продължи да Го търси. Казвам това, защото някои може да тръгнат в тази посока преждевременно и да се отклонят. (Ще обясня.)

Когато Учителя те докосне, твоята Любов става постоянна и неизменна. И Когато Учителя те докосне, твоята светлина става постоянна и неизменна. Когато си Докоснат, ти вече знаеш, че който воюва, не може да оцелее - значи тогава идва различаването. Когато си Докоснат, ти вече знаеш, че Мирът е една много по-дълбока наука от войната и затова Мирът много трудно се постига. (Накратко ще обясня.) Войната е излизане от Вечността, а Дълбокият Вътрешен Мир е навлизане във Вечността - значи два различни пътя. В тази връзка искам да ви кажа нещо за Мира. Мирът е ценен само когато е вътре в тебе. Същото важи и за човека, когото обичаш - Учителя, любимото същество, т.е. един човек е ценен, когато е вътре в тебе, когато е в твоята Душа.

Докосването е Окултен символ на Посвещението, а Посвещението е въведение в живота на Духа. В тази връзка ще ви кажа нещо за Посветения. Посветеният познава красотата на отчаянието, защото той знае, че отчаянието може да се превърне в огромна Духовна Сила. Посветеният има Окултен поглед, по друг начин казано: той винаги върви с една крачка пред дявола и разбира се, една крачка след Бога. Посветеният е Същество, в което се съдържат Десетте Божии Заповеди. Ето защо той е пълен с Благодат и истинско Вдъхновение. Само по себе си, това Вдъхновение е Гласът на Небето. Посветеният работи със силата на благата дума, по друг начин казано: благата дума е Дърво на Живота.

Ще ви дам един важен Окултен съвет: Когато застанеш пред лицето някой Посветен - няма значение от външно или на вътрешно поле - никога не говори усложнено и усукано, и фалшиво, бъди абсолютно искрен и смирен. Значи: никога не говори усложнено, въобще, когато си изнасяш проблемите - всичко това може да се каже много искрено и кратко, за да не се отдалечи Духът в него, който те гледа по начин, за който нямаш представа. Посветеният има Слово, което само за един миг може да се превърне за тебе във Врата към един друг свят. Но с твоето невежество, което си мислиш, че е знание, ти губиш не само другия свят, но и този свят. Накратко казано: Бъдете будни, за да не останете със знанието, което е път към змията. Будността е, това което винаги ще ви помага.

Между другото, аз в София съм вече, мога да кажа, забранил въпросите след лекции, защото 13 години вече, (около 13 години) никой до сега не ми е задал истински въпрос. Затова вече въпроси няма да има, както и тука. Говоря за лекциите, пряко след лекциите, тъй като години наред там (в София) се задаваха въпроси… Но лични въпроси винаги ще има, когато трябва да си помагаме…

Учителят казва: „Ще приложиш диамантена воля, но само срещу греха, но щом отиваш при Бога, никаква воля не ти е нужна“. (Ще обясня накратко.) Не ти е нужна воля, нито ум. Например, когато се оглеждаш в огледалото, ти трябва да търсиш не своя ум и не своята красота, а трябва да търсиш Първообраза.

При Бог се отива с Любов и Смирение. За да разбереш това, трябва да мислиш духовно. Едно кратко обяснение: всяко нещо, за което разсъждаваш без Любов, е празно дело. Няма значение дали много разсъждаваш, това е Мярката. Щом обичаш истински, тогава Словото навлиза в твоя живот… (Това го казвам, защото искам да ви обясня една разлика, а тя е много важна - между Словото и знанието.) Щом обичаш истински, Словото навлиза в твоя живот а щом не можеш да обичаш, тогава се занимаваш със знания. Това означава, че твоята воля трябва да се насочи към Любовта на Бога, защото Любовта към Бога е методът, който определя вечната и неизменна връзка с живота. Тази неизменна Любов е най-чистата храна в битието. Ако волята на човека не се насочи изцяло към Любовта на Бога, той постепенно става на камък (става въпрос за втвърдяването на субстанцията). Всичко това означава, че Любовта е сътворена (думата „сътворена“ е условна), за да търси Мъдростта. Любовта е посоката към Вечността, а Мъдростта е необходимото, защото без Мъдрост ти не можеш да съградиш Вечността в себе си.

Според Окултната наука: когато човек не работи върху себе си по законите на Мъдростта, той обърква себе си, посоката на своята воля и обществения живот.