Медитация, състояща се от шест опорни точки:

1. Да намериш укреплението в себе си.

2. Да се освободиш от признанието на другите.

3. Да си построиш огнена сърцевина.

4. Да се самоопределиш.

5. Да различаваш същественото от второстепенното.

6. Да освободиш психическата си енергия за осъществяването на своята цел.

Да намериш укреплението в себе си - това означава да изчезнеш за всичко външно, но трябва да знаеш как да изчезнеш.

Да се освободиш от признанието на другите - това е много важно изцеление на тщеславието и суетата в човека.

Да си построиш огнена сърцевина - тука главно размишленията трябва да са върху огъня. Заратустра казва: Доброто побеждава злото, не защото е по-силно от злото, а защото има една способност, която злото я няма. Това е способността да предвижда. Доброто може да предвижда своите последствия, т.е. своите постъпки, своите действия. Тук трябва да се размишлява за Огъня, защото Огънят е Неговият трон. В библейски смисъл казано: „Само чистите по сърце ще познаят Бога“. Огънят е Неговият трон и Неговата власт.

Да се самоопределиш - защо? Защото винаги ще живееш под чуждо робство и влияние. Самоопределянето е връзка с висшите същества.

Да различаваш същественото от несъщественото. - Въжделението за богатство и власт е от дявола, но често и тук той греши. Защото, ако това богатство попадне в едно пречистено съзнание, тук той съжалява за своите въжделения, защото неговите сили са отишли напразно, той е имал друг план. В пречистеното съзнание той става слуга. Тази грешка идва от това, че той не може да различава, той не може да предвижда.

Да освободиш психическата си енергия за осъществяването на своята цел - този въпрос е свързан с постоянството и най-вече с постоянството във формулите, защото от там ще дойде будността, а оттам ще дойде осъзнаването на дълга и цялата енергия ще се групира в своята цел. Постоянството от окултна гледна точка е нещо, което се смята над дарбите и над образованието. Когато един ученик има ясна цел и висок идеал, точно чрез тази ясна цел и чрез този идеал той изгражда новия Йерусалим в себе си, това е новото духовно тяло. По друг начин казано, постоянството е вяра, непостоянството е закона на съмнението и разграждането. При постоянството силите се групират. Човек може да постоянства само в това в което вярва, това е закон.

За различаването - това се отнася до висшата будност, която напълно отстранява илюзията. Какво означава илюзията от гледна точка на Кабала? - Илюзията е илюзия, защото е смесица от светлина и тъмнина. Висшата будност е чиста Светлина, а това в което светлината присъства частично е илюзия. Само чистата Светлина (Духът в човека) може да даде различаването. Цялостното виждане, това е Духът в човека. Нещата са цялостни само в Духа. Умът никога не е цялостен. За да постигнеш цялостното виждане трябва да си отдаден цялостно.

За Неговата Универсалност и Безкрайност.

Кабала ни казва, че Той е обвит във воала на Своята Универсалност. Въпреки това, въпросът какво е Бог съществува само до един определен момент. Това е моментът в който познаеш себе си. Когато познаеш себе си, въпросът какво е Бог изчезва. Посветените казват, че Той е Върховната Светлина в Хокма или Универсалната Мъдрост, а тя е твърде ослепителна и ако ти не си придобил трите аспекта, които са Любов, Мъдрост и Истина, т.е. трите деца на Бога, тогава Той е твърде ослепителен за да се покаже директно на световете (световете означава съзнанията). И тази Универсална Светлина поради неспособността да се възприеме, се възприема погрешно като тъмнина. Докога ще трае това? - Учителят отговаря: Докато се изработи върховната чакра. Това е най-висшият център: Любов към Бога в космически мащаб. Тази чакра е свързана със седмия печат в Библията и това е свързано директно със седмата раса. По законите на Учителя истинският живот започва след приключването на седмата раса, шестата и седмата раса са само подготовка.

Посветените казват, че Той е Върховната Светлина и тази Светлина общува само със себе си. И същевременно тази Върховна Светлина слиза и осветява пътя на любящия. Учителят на едно място в лекциите казва: „Когато ви запаля вие никога вече няма да изгаснете“. Кабалистически това означава, че когато Върховната Светлина те докосне ти ставаш универсален. Това се отнася до ученика, докоснат е неговият дух. Ученик е този, който гони непрекъснато своята цел. За да постигнеш своята Универсална Същност, която е скрита в израза „образ и подобие“, трябва да се отдадеш тотално на Хокма или Универсалната Мъдрост. От гледна точка на Кабала, така отдадените на Хокма надрастват дори и предаността. Тази Хокма, която е Универсалната Мъдрост е винаги извън обсега на ума и ще остане винаги извън него. Древното предание на Кабала е извън всяко търсене на ума. Когато умът стане господар на живота на човека, тогава целият живот на човека се обърква и човек от образ и подобие става жаба, която слиза в блатото и се опитва да пее. Учителят казва: Няма образ и подобие в блатото. Първо трябва да излезеш от блатото, т.е. от греха, а образът и подобието е чистата и огледална призма, в която Творецът се оглежда.

Кабала и Учителят казват: Любовта е живот, Любовта е мистична река, Любовта раздава живот. Казано е в библията: От Едем изтичаше река, за да напоява рая. Животът на рая, това е животът на Любовта. Да бъдеш истински обичан, това е свещен въпрос, защото това е насочване на специална енергия към тебе, това е енергията на Бога. В Кабала се смята, че Едем това е синоним на Кетер, а Кетер това е Любовта. Любовта е която напоява рая. Раят, според Учителя, това е синонимът на душата. В Кабала се казва, че Любовта е майката на живота, в Любовта тече живот и в този живот няма край. Животът това е синоним на пълнотата и изобилието. Посветените казват, че животът е най-пълен в тишината. Това не е тишината и мълчанието на обикновения човек, а тишината и мълчанието на посветения. Животът е мястото, където сияе тишината. Посветените казват, че тишината е мястото където се прекъсват гласовете. Това е мястото, където гласовете се заличават. Там където има много гласове и там където много се говори, това е мястото на наказанията и изкупленията. В тишината ти се познаваш, а това е същественото. Себепознанието е същественото, защото ако не се познаваш не можеш да имаш истинско мнение за нещата. Непознаването е едно особено слизане надолу. Кабалистически това означава, че когато Светлината се е разложила тя е слязла в един много по-нисш свят, който е наречен умствен или ментален свят. Това е светът на бедния ум и неговите ограничения. Това слизане е един символ, това е едно символично раздробяване на Вечната и Неограничена Светлина. Бог е извън границите. Посветените в Кабала казват, че понеже е Безграничен, на Него не Му са необходими граници. Границите за ума и за света са необходими, защото ако няма граници щеше да има само Безкрайност, която щеше да бъде унищожителна за ограничения ум. За бедния ум са необходими граници, за да не се изгуби в Безкрайността. Посветените в Кабала казват, че лицето на Безкрайността е страшно за всяко ограничено съзнание. И нека засега това бедно и ограничено съзнание да си живее в своята малка къщичка. Тясното е винаги свързано с ограниченото съзнание, а разширението е метод на Любовта. Тук е уютно за него, докога? В Библията е даден отговора. Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас“. Това жилище е духовното тяло, което е извън всякакви граници.

Идея за семката според Кабала: Тъмнината е граница. Например едно семе покрито от земя е всред тъмнината, но вътрешната сила в него, която е силата на Светлината го извежда. Значи скритата Светлина го освобождава и това е Божията милост и Неговата Любов (милостта на Бога към семето). Любовта е неговото спасение и затова Учителят говори най-много за Любовта, тук окултните сили в човека се разрастват. Най-силният метод за развитие на окултни сили според Учителя е методът на Любовта и същевременно е и най-лесният. Любовта е неговото спасение (на семето), Любовта е неговият изход, Любовта е изход от тъмнината. Дълбокият живот вътре в семето е извън границите. При повърхностния живот ти винаги ще живееш в ограниченията. Дълбокият живот отстранява ограниченията. От кабалистическа гледна точка истинският ученик живее и в Кетер и в Хокма, т.е. и в Любовта и в Мъдростта. Когато те са съчетани се образува Голямото Лице, което е Истината. Това е Лицето на волята. Истината е съединение на трите Лица и само тя обхваща Универсалното Същество в Неговата Безкрайност, при все това Хокма, т.е. Мъдростта си остава Неговата Универсална Воля. От гледна точка на Кабала понятията Любов, Мъдрост и Истина не са подредени като йерархии, а те са едно цяло. Те нямат, от кабалистическа гледна точка, йерархическо разделение. Любов, Мъдрост и Истина се смятат за едно цяло, неделимо. Най-висшият израз на волята трябва непременно да е един чист израз на Мъдростта, за да може Той да се прояви. Тези три аспекта Любов, Мъдрост и Истина образуват Абсолютната Реалност и те държат в себе си всички тайни, а в тайната се заключава Неговата Реалност. Затова в Кабала се казва, че Бог е тайна в тайната. Неговото Универсално Лице е животът, но илюзията не дава разбиране за Духа, а оттук и за живота. Например, от гледна точка на Кабала, раздялата между хората е винаги дълбоко ефимерна, т.е. фиктивна, но ако илюзията е в тебе, тогава в раздялата има тежест. Ако тежестта е много голяма значи илюзията е много голяма. Неговото многообразие се събира накрая в Неговото Единство. Влизането в Единството се осъществява чрез Върховната Хадира (равнозначно на Самадхи, Универсално Проникване, Върховното Сливане). Това Върховно проникване, според Кабала, се смята за едно чисто и духовно светлинно изливане на Духа в човека.

Голяма Мъдрост се крие в идеята за допускането на двата пола. Защо? - За да има търсене на другия. А кой е този другият? - Без този другия няма търсене, няма тайна и няма Реалност, а Реалността е недвойствена. Тогава какво търсиш ти? - Отговора е: Себе си. Търсейки другия ти трябва да намериш себе си. Кабалистически това се нарича себепознание или себенамиране. Другият това е тайна, другият който търсиш е Бог и като го намериш в себе си другият изчезва. Какво търсиш? - Кабала отговаря: Това което търсиш е Божествената Вроденост. Да намериш и познаеш себе си, това е краят на търсенето. Тогава змията захапва опашката си и става кръг, кръгът е символ на Вечния живот, защото тогава ти свързваш началото с края. Според Посветените в Кабала да познаеш себе си, значи да станеш Светлината на света. Бог се разкрива само в същността на етера, т.е. в есенцията на Любовта.

Учителят казва: Религиозните казват, че изпълняват Волята Божия. Какво се разбира под думите „изпълняват Волята Божия“? - Само онзи изпълнява волята Божия, който е здрав, силен и разумен. Здрав - свързано с физическия свят, силен - свързано с духовния свят, разумен - свързано с Божествения свят. Който е здрав, силен и разумен, той е свързан с Бога и молитвата му всякога се приема (на хиляда случаи има едно изключение). Какво ще кажете за онзи, който се хвали със своя приятел милиардер, а няма пет пари в джоба си? Невъзможно е да ходиш бос, гладен и окъсан и да имаш богат приятел. Невъзможно е да изпълнявате Волята Божия и същевременно да боледувате и да живеете в сиромашия.

Бедността е синоним на бедното мислене. Омразата е бедност, Любовта е богатство, т.е. дълбока каса. И тази Любов се е разляла в етера като Безкрайност. Сега Любовта обитава в най-закътаните дълбочини на сърцето. А това, което е закътано, е съвършено и това закътаното е Любовта, която се съхранява.

Учителят казва: „Ако си учен, здрав, силен твоето верую е право. Ако си болен, невежа и слаб, твоето верую не е право“. Ако говориш за студа през зимата, Любовта още не е дошла. Любовта е духовна топлина. Този Огън е който топли и той е дълбоко внедрен в сърцето. И именно този Огън представя вярата на всяко същество. И чрез този Огън всяко същество е насочено към Него.

Ако твоето безверие ти носи успех, ти си на прав път. Ако при своята вяра ходиш бос и окъсан, вярата ти не е истинска, защото истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията.

Учителят казва: „Заблужденията това са бесовете в човека“.

Ако твоето безверие ти носи успех, то е всъщност вяра, но скрита, дегизирана вяра. Трябва да се различава кое е успех и кое е привиден успех.

Откъде идва безверието? - От липсата на постоянство в молитвата. Сатана много по-добре от нас и от другите знае какво значи молитвен живот и затова неговото главно нападение е насочено към това да разубеждава, че молитвата не е необходима и не дава резултат. Така без постоянен молитвен живот Сатана подготвя своя разрушителен план. Този разрушителен план отначало ще бъде незабелязан, но после ще стане видим. Това е най-безболезненият начин на Сатана да превзема и руши. Така той буди най-малко съмнение върху себе си и така си набавя удобни служители на съмнението. И такива хора си вярват, че са в ръцете на Бога и са Божии чада.

Окултната наука казва: Милиони са отпаднали от еволюцията и все пак са чада.

Учителят казва: „Тези, които много четат окултна литература, но нямат молитвен живот, постепенно влизат в левия път на Черното Братство“.

Заратустра казва: „Бог е обитател отвътре“. - Когато си цялостен, тогава не си умствен. Умствен означава непълен. Трябва да си интуитивен (духовен), не умствен, не чувствен. Интуицията е най-чистият лъч на Духа, чрез нея се разговаря с Духа.

Когато си цялостен или интуитивен, няма двойственост. Тогава умът не може да бъде господар на твоя живот, тогава ти се ръководиш от Духа.

Формула: „Господи, само Ти медитирай в мен и никой друг“.

Не позволявайте плановете на ума да разрушат живота ви.

Заратустра казва: „Божествеността във вас е единственият Истински Учител.“

Божествеността е образът на небето. Всеки процес на просветление е път към тази Божественост. Кабалистически това е процес на Бога - т.е. Бог отправя Своето творческо Слово. Този процес на просветление се определя от ангелските Йерархии, наречени „Колела“ (зад тях стои Бог).

Заратустра казва: „Ако искаш да бъдеш щастлив, стреми се към себепознание, защото тогава ставаш неразрушим“.

Себепознанието идва, когато човек си изработи едно висше духовно тяло, което трябва да е построено по законите на небето и духовните светове. Материята, която съставя това тяло, съдържа духовни и Божествени елементи. Затова това тяло принадлежи на небето.

Заратустра казва: „Да се радваш на временните неща, значи бавно да се разрушаваш“. - Да се радваш на временни неща значи да си извън кръга (кръг, това е разумност). Извън кръга, значи извън Божествените възможности. Когато едно общество тръгва срещу кръга, т.е. срещу разумността, срещу Божествеността, то е вече осъдено. То ще се обвърже с материята, с кармата. Такива същества ги очаква голяма катастрофа.

За Заратустра се казва, че е бил роден с усмивка и неговата аура е разнасяла светлина по целия град. Светлината е проява на Духа, тя е неговата атмосфера и Светлината има власт над въпросите на живота. В тази Светлина навлиза всеки, който се е отказал от себе си. Само тогава човек има слух, който е извън (отвъд) ухото. И това ухо е така наречената „тайна стаичка“.

Тъмните сили са се опитвали да убият слънчевото дете (Заратустра), но все не успявали, защото то разпространявало много силни лъчи, които го правели неуязвимо, защото то е било част от Аура Мазда (Великата Аура). Великата Аура определя Върховна динамика. Знае се, че най-важните въпроси на живота се разрешават с динамика.

Преданието казва, че на 7 години Заратустра е бил въведен в окултните мистерии на маздейската вяра от своя учител Куруш. На 15 години той е бил Посветен, а на 25 години се оттегля в усамотение и общува с Великата Аура (Аура Мазда) и получава Неговия План.

След духовните откровения, които получава, той после реформира маздейската вяра. Когато цар Бистасп прегърнал учението на Заратустра, тогава то станало национална религия в Иран и постепенно навлязло в целия свят.

За Аура Мазда Заратустра казва, че това е Съществото, което представя Истината.

Аура - Създател на живота.

За Мъдростта: Тя е Първичният Мислител. По-късно това се е променило в Промисъл или Провидението. Провидението помага на будните, но на спящите не може да помогне на високо ниво, а само донякъде.

Учителят казва: „Най-трудно се помага на спящите съзнания“. Защото умът слуша повърхностно - т.е. периферията няма слух. Затова тук работят страданията и те ще възстановят слуха. Голяма е тайната на този слух.

Кабала казва: „Този слух не е даден дори и на ангелите“. Значи Бог не е посветил дори ангелите, защото този слух има универсално значение.

Заратустра казва: „Мъдростта е Първата Вечност“. За да бъдеш посветен в нея са необходими две условия: постоянен стремеж и изключително търпение.

Мъдростта е без форма. Търпението е метод, който ще те заведе при Бога и Неговата Мъдрост. Мъдростта е магически знак и символ за реалното присъствие на Бога.

Аху - това е да бъдеш Същността.

Заратустра казва: „Аху“ във вас - това е животът, а животът във вас е вашата Истина.

Същността, това е тайната, а всеки който се стреми към тайната, всъщност се стреми към Бога. Умът е извън обсега на тайната.

Кабала казва: „Тайната е универсален център в битието и небитието“. И само когато проникнеш в тайната можеш да бъдеш Посветен.

Кабала казва: „Проникването в тайната е връщане при Бога“.

Когато човек е Посветен, той става жертва (доброволна) на Небесния дълг.

Заратустра казва: „Аз съм от Слънцето и помня, че съм от там, но вие сте го забравили“. От Слънцето, това означава от Силата на живота.

Всяко същество носи в себе си една тайна, която трябва да осъществи. Това е тайната на живота. Това е животът в Духа и само тук човек може да стане от раздвоен - цялостен.

Кабала казва: „Целостта обхваща всички светове, всички съзнания“.

Заратустра казва: „Ние всички сме дошли от Великата Аура и ние трябва да постигнем отново тази Аура чрез осъзнаване“.

Чрез осъзнаването човек става отново цялостен. А осъзнаването е завръщане. Това е завръщането на човека към тайната на Бога. Бог обхваща всички светове и това става чрез символа на Огъня. Огънят на този възход се запалва в тайната стаичка на сърцето. Това означава най-вътрешната област на душата.

Заратустра казва: „Човек трябва да осъзнае, че не е човек, а част от Великата Аура, част от Духа“.

Методите на новия човек и новия живот могат да дойдат само от тайната стаичка. Методът, който идва от Тайната, изисква огромна енергия, която да бъде посветена на Великата Аура.

Кабала казва: „Магическата сила на човека е скрита в развоя на неговата енергия“ - т.е. в развоя на неговата воля.

Заратустра казва: „Придобиването на Любовта е придобиване на мощна аура“.

Разликата между Любовта и страстта е както между розата и тръните. Космосът е извън висшата тайна и той се нуждае от велико покаяние, защото без покаяние животът не може да се обновява. Покаянието е свързано със смирението. Човек, който не се е покаял не може да се обновява цялостно и в живота му все ще има тръни, защото той не може да има истински молитвен дух.

Заратустра казва: „Чрез изпълнение на Неговата Воля ние влизаме в Неговата Аура“. Това означава, че животът става разбираем само чрез изпълнението на Божията Воля. Например учените не са могли да обяснят с каква способност Хермес и Заратустра са черпили от чистата Истина. Методите на науката и религията не са чисти изпълнения на Волята Божия. Страданието работи по-точно от тях, защото то пробужда в човека вродената Светлина.

Заратустра казва: „Истината закриля тези, които я пазят“.

За да се разбере Истината трябва пробуждане, а когато си пробуден, твоят дух е вече погълнат от дълга (Небесният дълг, който е тук на земята).

Кабала казва: „Небесния дълг се ръководи от Авир (Етер)“.

Пробуждането води до една Универсална способност, чрез която се възприема Истината.

Говори се за „Дървото за познаване на доброто и злото“ и за „Дървото на живота“. „Дървото за познанието на доброто и злото“ символизира сексуалната любов. То е двойствено дърво, затова се казва „за познанието на доброто и злото“. Там, където има двойственост няма истински живот.

„Дървото на живота“ в Кабала символизира Божествената Любов, която е Великият Замисъл на Бога. Грешката на Ева и Адам е, че те преждевременно станаха мъж и жена, без да са готови за големите изисквания на Божествената Любов и затова бяха предупредени от Бога. Те трябваше да станат първо брат и сестра, т.е. да придобият Свещени отношения и след това щяха да имат Божествено разрешение и щяха да създадат едно небесно семейство и да имат Божествени деца, вместо деца на греха. Същото се отнася и до дарбите на човека. Който бърза с дарбите, ще се роди преждевременно като дете на греха.

Човекът вместо да даде Бог да управлява неговия живот, той даде главната роля на Сатаната. И така чрез греха се увеличи силата на злото. Сексуалната любов е връзка със Сатаната. Грехопадането се състои точно в сексуалната любов, а изкуплението се намира в Божествената Любов.

За сексуалната Любов Учителят казва, че хората сключиха договор със Сатаната и сега носят последствията на този договор. Но сега те трябва да сключат нов договор. Старият договор, това е черната кръвна връзка. И тази черна кръвна връзка се предаде от поколение на поколение. Сега всеки човек има задача да промени и скъса със стария договор.

Помнете: Тъмните сили не се страхуват нито от вашата сила и умения, нито от смъртта. Но има едно нещо от което те се страхуват, дори повече от смъртта - това е молитвата.

Който се жени без Божествено разрешение, той се отклонява от еволюцията, която е пътят към небето. Без Божествено разрешение никога не може да се създаде небесно семейство. Само когато има Божествено разрешение, само тогава има еволюция. Това е изразено със стиха „тези, които Бог е съчетал, никой не може да разлъчи“, защото тук Любовта е позволена. А сексуалната любов в която изпаднаха Ева и Адам беше непозволена и затова се нарича „грехопадане“. Затова те се отклониха от символа, който Кабала нарича „Дърво на живота“ или Божествения живот.

Истинският човек произлиза от „Дървото на живота“, а фалшивия човек има друго родословно дърво - това е дървото „за познаването на доброто и злото“. Това е дървото, което е разделено на две, защото тук не участва Божествената Любов. Само Божествената Любов може да изпълни целта на творението. Останалото е, Христос го нарича, „варосани гробища“.

Станислав де Гуайт казва: „Животът е даден от Духа, защото без живота Духът би бил непостижим“. Това е един много дълбок закон.

Една от най-важните молитви на Заратустра е била насочена към отварянето на ушите, към отварянето на слуха, защото според него слухът е решаващ. И който път избере човекът, това е решаващото, а то идва от слуха.

Нещата се улавят със тотално (цялостно) внимание.

Учителят казва: „Слушането е външен процес, а вниманието е вътрешен процес“.

Затова е необходима висша будност, която различава слушането от вниманието. Висшата будност оперира извън менталното поле, т.е. извън мисловния свят. Колкото повече се развива висшата будност, толкова повече идва Духът в твоя живот. Заратустра казва, че доброто и злото се явяват като сътрудници, които изпълняват плана на Твореца, защото те са родени от Него. Затова търси Духът, защото в него е цялостното разбиране и само чрез това разбиране ти можеш да разбереш своята цел и своя дълг.

Заратустра казва: „Удоволствието е причината, а нещастието е последствието. Истината е извън удоволствията“. За да се освободиш от нещастието трябва да се освободиш от удоволствието, т.е. от причината. Чрез удоволствията ти се обогатяваш илюзорно. Но когато работиш върху едно качество в себе си ти се обогатяваш реално, защото едно развито качество разкрива все повече Божествената същност на нещата. Ето защо то е важно, защото чрез това качество ти се обогатяваш. Според Кабала истинското тълкуване на думата е обогатяване, обожествяване. В този смисъл нисшето никога не може да се обогатява, защото то няма Божествени цели. Например, какво блаженство може да има при нисшия живот?

Заратустра казва: „И причината, и последствията могат да бъдат преодолени от човека“. Така човек може да преодолее раждането и смъртта и да се освободи от вечния кръг на раждане и смърт.

Ученикът трябва да повиши преди всичко изискванията към себе си и ако той е чист и искрен в своя стремеж, то всеки ден в живота му ще се прибавя нещо ново, което ще го води към ново просветление и към ново измерение на нещата. Ако ти си искрен към себе си, тогава Духът ще ти казва всяка година точно какво се иска от теб. Ето защо е важна искреността към себе си. Това означава, че искреността към себе си определя и отношението на Духа към тебе. Искреността към себе си е важен път към познаването на себе си, а това води до познаването на причините и последствията на нещата. Който познае себе си прекратява смъртта и преражданията си в света. Ти можеш да познаеш себе си само когато го желаеш цялостно, а според Учителя да желаеш цялостно едно нещо значи да го постигнеш, защото цялостното е от Духа. Смъртта и страданията трябва да се използват. Това означава, че чрез тях съзнанието трябва да израсне на още по-високо ниво. Само който познае себе си влиза в Святата Тайна. Това преведено означава, влиза в плана на Вечния живот.

Думата „тайна“ не отговаря на цялостната идея на Абсолютната Реалност. Двете букви „а“ на думата „тайна“ означават два вида светлина, но тук липсва третата светлина (в еврейския език има дума, която има три вида „а“, която изразява нещо много по-дълбоко), което е главният ключ за себепознанието.

Заратустра казва, че при истинския стремеж има истински помагач, който му помага да се освободи от веригите на ума. Там където няма истински стремеж умът кове нови вериги. Когато имаш истински стремеж, ти се стремиш преди всичко към духовното и божественото, а материалното идва от само себе си. Учителят казва, че когато станете сутрин човешките неща трябва да поставите най-накрая, първо трябва да поставите Божествените неща, за да могат да се подредят всички други. Така е и във вътрешният живот на човека. Главното управление трябва да се даде на Бог в човека, а не на твое желание или твое намерение. Тогава нещата ще се нареждат, иначе се отдалечаваш от Духа и започваш да кроиш планове на ума.

Съдържанието е духовно, смисълът е Божествен, а логиката е човешка работа. Истината е извън логиката. Това означава, че тези които са се вкопчили в логиката остават повърхностни. Защо е важен искреният (истинският) стремеж? - Защото при него се изгражда и вярата, и волята. Когато изградиш в себе си абсолютната вяра ти винаги ще бъдеш цялостен. Учителят казва, че който вярва в Бога никога не се съмнява, при всички условия и при тежки и при добри. Когато имаш абсолютна вяра винаги имаш истински помагачи, а когато нямаш тази вяра ти си винаги уязвим.

Заратустра казва, че човек може да постигне спасение в един единствен живот, ако следва пътя на Истината. Важното условие за спасението е вярата, защото колкото повече вярваш в Бога, толкова повече се превръщаш в Светлина, защото чрез метода на вярата ти се обменяш. Но трябва да имаш ясно знание, а това се определя от чистотата. Нечистият е пълен с дезинформация по всички въпроси. За да се яви истинската вяра, ти трябва да развиваш своята воля, а развитието на волята зависи от разбирането на Любовта, защото който не разбере Любовта се саморазрушава. Разбирането определя истинско творчество, другото творчество е фалшиво, то е имитация. Разбирането на Любовта надхвърля човешките възможности, защото богатството на човек се състои в това дали той има живот и ясна цел. Истинската цел е нематериална.

Заратустра казва: „Съвършенството и спасението може да бъде постигнато само от ревностните души, които са пламенни в усърдието си и искрени във своята работа“.

Ученикът трябва да развива волята си дори и да не постигне най-дълбоката Мъдрост. Той трябва да има силна воля, за да не бъде обсебен от силите на тъмнината. Според Кабала човек живее и е обграден от невидими същества. Той живее всред тях и те са вътре в неговата мисъл и в неговите желания. Точно затова се изисква искреност в своята работа, защото това ще даде будност (различаване). Чрез своите мисли и желания човек се оплита с много същества.

Мярката за искреност в своите работи е тази: Ако мисълта ти е будна, тя ще усилва светлината ти, а това ще усилва и твоята воля и твоята духовност. А това постепенно води до възпламеняване на стремежа на човека за вечни времена.

Заратустра казва: „Натискът на материалното тяло е необходим, за да блесне в един прекрасен ден Светлината на Истината“.

За този, който има стремеж, натискът на ковчега (тялото) е натиск, който е благодатен (затвора на душата е място за медитация, размишление). Когато психическото напрежение е най-голямо, тогава раждането на Светлината е най-близко до човека.

Човек може да вярва само на това, на което е отдаден. При големия натиск (голямото психическо напрежение), в неговото дъно се решава на какво ще се отдаде. Ако си отдаден на една идея, това значи че й вярваш. Това е мярка. Без Любов всички дарби си остават бедни. Любовта е подобна на Бога и който няма тази Любов и това подобие, религията не може да му помогне, защото само Любовта прави човека подобен на Бога, а не религията.

Първичният човек или съвършеният Адам се символизира чрез Дървото на живота, а несъвършеният Адам - чрез двойственото дърво - за познание на доброто и злото.

Ученикът не иска промяна в окръжаващата среда - той променя себе си.

Учителят казва: „Който иска да променя хората греши, но който променя себе си, с това помага и на хората за тяхната промяна по вътрешен път“.

Когато ученикът се променя, всичко около него тайнствено се променя, дори и предметите си променят отношението към него (духът скрит в предметите). Чрез промяната в себе си, ученикът се възвръща към Дървото на живота. Когато ученикът владее своите скрити мотиви, той живее правилно, а когато живееш правилно Бог знае какво трябва да направи за теб.

Христос е образът на Дървото на живота, т.е. образът на Първичния човек, който е изпълнил дълга си (или отговорността си) към Висшия Идеал, т.е. Отец. Понеже е изпълнил своята отговорност, той е свързан с Дървото на живота, със самия Бог. Дървото на живота е самият Извор на живота. Това е което има Божествена стойност.