Идеи за размишление: Истинският път и на изток, и на запад е един. Този път се нарича различаване.

Чистият не говори много, той живее в Духа. Значи той е вътре в живота, той е изпълнен от живота. Който е извън живота, задава много въпроси. Това е умът, писачът на кармата. Когато умът задава въпроси, той прави сам себе си смешен, защото Духът е над всички въпроси. Духът е едно изключително присъствие и тук въпросите се разбягват, а тревогите тихо се отдалечават, разбирайки своята нищожност. Въпросите са илюзии на ума, защото умът пита и нищо не разбира. Красиво е, когато човек пита с дълбочината на душата си. Красотата е в мълчанието и работата върху себе си. Болният ум казва: „Ти си много мълчалив, много замислен, да не си болен?“

Мълчанието е капитал за Духа, а говоренето – капитал за ума. Във висшия свят няма глас, защото там животът е неизразим. И въпросите, и отговорите не могат да ви изпълнят, само животът може да ви изпълни. Учителят казва: „Дяволът е нещастен, защото е интелигентен, много знае“. Умът живее чрез неразбирането, чрез илюзията. В дълбокото виждане на нещата умът не участва. Умът създава прегради, защото сам той е преграда и това е змията. Учителят казва: „В змията има известна интелигентност, но тя няма разум, няма разбиране“. Ето защо не можеш да помогнеш на някого, когато той е интелигентен; той е още под влияние на змията. В него трябва да настане промяна.

Още от древно време е даден пентаграмът от великите Посветени. Пентаграмът - това е пътят на ученика. Пентаграмът има външен кръг, вътрешен кръг и център.

Външният кръг се състои от пет степени, стъпки:

1) Сабята - това е пътят на насилието. Тук човек мисли, че всичко му е позволено. Външният кръг не спада към пътя на ученика.

2) Чашата - тя е символ на страданието, но който върши насилие, ще си научи урока. Страданието е вътрешен метод за пробуждане на Духа. Чрез страданието човек започва да мисли, че насилието не е правилният метод, защото човек започва да разбира, че след насилието идва страданието. Тези, които не виждат ясно връзката между насилие и страдание, виждат ясно това в задгробния живот. Там мисъл-формата става много силна и пряко атакува съзнанието. Учителят казва: „Страданието се превръща в Любов бавно и сигурно“. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време и страданията ще изчезнат, защото изчезва и причината, която ги създава. Учителят казва: „Новите идеи идват от слънцето“. И ако човешкият организъм не е префинен, той не може да ги възприеме. Страданието е бич в ръцете на Бога. Страданието лекува много точно безумието.

3) Книгата - чрез страданието човек започва да изучава законите на живота. Страданието помага да се спазват тези закони.

4) Свещта - книгата на живота дава нова светлина и съзнание. Тази светлина е свещта в човека.

5) Жезълът - има няколко значения: той е власт над себе си, т.е. човек е извлякъл поуки и сега управлява себе си. С жезъла се завършва външният кръг. Човек минава по този път, преди да стане ученик.

Влизането в самия пентаграм е начало на ученичеството.

Във вътрешната част на пентаграма човек съзнателно работи върху себе си за усъвършенстване. С тази съзнателна работа започва пътят на ученика. Тук ученикът поема своята еволюция в ръцете си.

Вътрешният кръг на пентаграма има пет степени:

1) Леки изпитания. Ако човек при тези изпитания изгуби кураж, сила, мир и ако отпада духом, той е пропаднал на изпита. Изпити: ако човек е изгубил много ценен предмет или ценна книга - ако сърцето му трепне, той е скъсан.

2) Началото на връзката с Христовия Дух. Тук ученикът почва да се изменя, постепенно влиза в Правдата. Тя има две степени. Първата степен: почит и уважение към кон, дърво, човек, птичка, цвете и т.н. Втората степен на Правдата: изучаване на нейната мярка - това става най-точно с дневник на будност.

3) Стръмният път и по-тежки изпитания. Пример за изпит: Любов към врага. Когато някой ти е враг или ти пакости, ти да не се озлобиш, иначе си скъсан на изпита. Истинско прощаване има само когато е придружено с Любов. Изпит за тежка болест: като минава ученикът през тежка болест, да не се обезсърчи, а да запази радостта и спокойствието си. Това е изпитът на Йов - тези изпити са подготовка за Посвещение. Ако ученикът се съблазни от власт, слава и богатство и измени на убежденията си, той е скъсан. След като издържи тези изпити, ученикът е вече годен да приеме Любовта. След приемането на Любовта ученикът вече влиза в живота. Тук ученикът разбира, че досегашният живот е само подготовка за истинския живот.

4) Окото. Това значи дълбок поглед върху нещата, който улавя Истината, скрита в нещата. Тук ученикът има Любовта и само на Любовта се отварят портите на Мъдростта. Тук му се доверяват окултните методи-ключове, защото е издържал изпитанията и няма да ги употреби за лични цели и интереси, а за служене на Бога, на Цялото. Защото който не е минал през изпитанията, ще злоупотреби.

5) Дървото на живота. Тук ученикът живее дълбок вътрешен живот. Тук е правенето на истинско добро и различаването. Това е добро, което произхожда от Духа, а не от ума. Тук се разбира качеството различаване, с което се помага за пробуждането на душите.

Това е пътят, който води към вечния живот, към безсмъртието. Тук е самоотричането и отдаването на Божието дело. Тук се постига висшата проява на Любовта. Тук са най-тежките и страшни изпити - изпит на бездната и хаоса, тук е агонията на хаоса. Окултният ученик трябва да превърне агонията в хармония и светлина. Когато тези изпити се издържат, става сливане с Духа, при което всичко запазва своята индивидуалност.

За да постигнеш центъра на пентаграма, трябва да минеш през големи и страшни изпитания. Никакви думи и описания не могат да изразят този изпит - изпита на Голгота. „Изпий чашата, за да станеш Бог.“ Да издържиш този изпит, значи напълно да трансформираш змията, но първо трябва да минеш през смъртоносно страдание. В този изпит ще бъдеш оставен сам, в най-дълбока самота, която не си познавал - като че ли всичко е пропаднало и всички стремежи и копнежи са били напразни. Голяма тъмнина и голям мрак те обхващат за известно време. За известно време като че ли няма изход въпреки формулите, но много същества бдят и треперят над ученика и жадуват той да издържи този изпит. Тук се проявява неговата воля. Тук няма помагачи и кой да му пречи - тук ученикът решава въпроса. Ако ученикът издържи този изпит, той влиза в нов живот на светлина и свобода. Ученикът е вече безсмъртен - той е завършил човешката степен на развитие. Това е изпит, който води към Възкресението. Оттук нататък започва истинската работа на ученика с ума, сърцето и волята. Страданията са само подготовка за големите изпитания, а върховното изпитание на Голгота е нещо абсолютно. Тук всички нисши мисли, чувства и желания изгарят в огъня на изпитанието, защото те са били пречка за проявата на Духа. Оттук започва дълбокият окултен живот на ученика.

Учителят казва: „Пентаграмът е построен по окултни вътрешни закони и от него постоянно извира светлина“. Пентаграмът е много опасен за стая, в която има лоши мисли и чувства. Няма друг път, освен Божествения и който не е живял по законите на Любовта, ще загуби всичко, което има.

Учителят казва: „Пробудени са само тези, които са надраснали личния живот“.

Закони, свързани с кармата:

Човек побеждава кармата си, когато се качи в Духа. Тогава Духът му дава окултни методи. В Духа няма карма. Когато ученикът влезе в Духа, той не се направлява от законите на необходимостта, а от Провидението. Тук има избор, а в сферата на кармата свобода няма. В тази сфера хората стават напълно затормозени, угнетени, защото кармата работи с неумолими закони. Справедливост и Бог са едно и също нещо. Хората правят добро, а им отвръщат със зло и те се чудят, защото не познават законите на кармата. Доброто ще дойде в следващия живот, а злото, което идва от вашето минало, то е неизбежно - вие не сте господарите на миналото си. А тези, които сега не работят истински върху себе си, ги очаква лошо бъдеще. Църквата пречи на хората да узнаят за прераждането. Това им пречи, защото без прераждането хората не могат да разберат своите истински възможности. Хората след смъртта отиват при змията, защото тази карма им пречи да отидат при Бога.

Сега е време за мощна работа върху себе си. Иска се постоянство и търпение, за да изчезне цялото ви минало и когато победите тази карма, миналото, вие ще заживеете пак по определени закони, но Божествено определени.

Има хора, които имат благоприятни условия - охолство, разкош, спокойствие, нищо не ги безпокои. Но в очите на Посветените този живот е едно влачене в астралната тъмнина. В очите на Посветените високите места в живота са заети от празни хора. Там много ясно се вижда техният „хубав хороскоп“.

Един астролог, който няма духовна връзка, той няма мярка за нещата; той се забавлява, но в окултизма няма място за забавления.

Умът няма Мъдрост. Той има само мнения. Учените търсят знания, а Посветените - Мъдрост. В главния план и задачите на твоя живот умът ти не трябва да се бърка, само така ще намериш своя път. Пътят не е нещо външно, пътят трябва да се намери отвътре. Жертвата трябва да стане твоят път, но ти трябва да узрееш за нея. Всички съчетания около теб са дадени за твоето развитие. Трябва да постигнеш пълен контрол над ума, за да не ти пречи той във вътрешния живот, когато търсиш съкровеното.

Когато не разбираш един дълбок окултен закон, единственото нещо, което ти трябва, е търпението. Учителят казва: „В змията има известен интелект, но тя няма разбиране, няма разум“. Затова змеят е паднал на земята, защото умът му е изопачен. Той не вижда новото, а новото идва безусловно. Новото - това е пробуждането, това е влизането в новия живот. Животът на ученика е надрастване на историята със змията, но има едно дълбоко окултно преживяване в живота на ученика - това, че той трябва да бъде изоставен в самота, за да може да се роди изново. Само тогава той може да познае истинската реалност. Този изпит на самотата идва, за да се разбере дълбоката окултна същност на Словото. Когато Словото не е разбрано правилно, то се губи, защото Духът си отива, а който губи Духа, губи и живота. Самотата е един страшен и силен изпит, но ученикът го побеждава. Тук се крие Новораждане (не най-високите степени). При този изпит никаква светлина няма да има за ученика и тогава, в дълбоката самота на душата си, той ще призове Реалността, скрития Бог. И тогава ученикът ще види Реалността и ще я признае дълбоко в своята душа. Тогава настава „ден първи“ на твоя живот. Досега твоята земя беше неустроена и пуста и Духът се носеше над бездната. Бездната - това са неустроените земни елементи. „И разлъчи Бог вода от вода“ означава: Бог отдели Божествения живот от човешкия живот. И в скръбен час на самотата ученикът ще пие водата, която е горе.

Учителят казва: „За да се роди Божественият живот в ученика, той трябва да се определи в своите принципи“. (Земният живот - това са фактите, духовният живот - това са законите, Божественият живот - това са принципите). Ученикът трябва да надрасне историята, защото Духът е над историята, т.е. той трябва да развие в себе си духовния и Божествения живот и чак след това започва Великият живот.

Учителят казва: „Блаватска беше един окултен ученик, който трябваше да послужи като посредник на розенкройцерите и да изнесе част от окултните истини, но тя се отклони, като се поддаде на друго влияние, т.е. отклони се от първоначалния си път, който е създаден в невидимия свят“. Тя отклони теософското общество и не можа да изпълни добре своята задача. Но тази задача се пое от друга школа, която знаеше по-добре своята цел - школата на Щайнер. Той знаеше, че за всяка истинска окултна школа централно място заема Христос, т.е. въплътеното Слово. Христос не слиза от центъра на слънчевата система, а от центъра на космоса и носи в себе си изключителните творчески енергии и сили на Любовта.

Учителят казва: „Тази Любов, в която ще се роди духовната воля, постепенно ще превърне земята в слънце“. Тази Любов, която е свързана с духовната воля, дава ново направление на силите в човека, за да могат животните в човека да отпаднат и човек да изкупи своето грехопадане.

Защо Бог допусна и направи възможно грехопадането? Учителят казва: „Когато Бог искаше да даде нов импулс за по-висша Божествена степен на развитие, Той направи възможно грехопадането, за да могат духовете да се облекат в по-плътна материя, от която да се роди това изключително развитие на волята“ - това е духовната воля в учението на Учителя. За да се предизвика развитието на духовната воля, бяха необходими плътни тела и много големи напрежения и изпитания. В тези напрежения на гъстата материя действат силите на злото. Тази материя има тенденция да създава външни форми, т.е ограничения, но истинският човек не е форма, а образ на Бога. Но след като духовете изгубиха Високия идеал, те изгубиха образа на Бога в себе си. Те попаднаха под влиянието на тъмните сили, които искаха да внесат в човека образа на своите страсти, образа на животните. Човек може външно да е паднала форма, но неговият вътрешен образ е образът на Бога. Христос слезе от космичния център, за да възстанови образа на Бога, а образът на Бога е роден от първичния импулс на Бога. Грехопадането е отнело образа поради измяната по отношение на Бога и оттук и волята е загубила своята диамантена същност. Сега развитието на тази воля може да освободи човека от плътните тела, т.е. от тежките обвивки.

Волята е ключът, който ще трансформира всички животински енергии и ще ги превърне в светлина. Тази мощна воля, която работи в човека като импулс, е, според Учителя, Христос. Той е преобразяващата сила. Ето защо волята и нейното развитие е всъщност ключът, който ще направи преобразяването, т.е освобождението - това, според Учителя, е мисията на Христос.

Учителят казва: „Ако Любовта не влезе в живота на човека, не могат да влязат и окултните сили, които преобразяват“. Когато волята постигне контрол, се освобождават скритите енергии на живота. Жалко е образованието на всеки човек, който има слаба воля. Без развитие на волята човек се превръща в нищожество, защото той се превзема от земните сили и губи своя образ. Именно падането на волята е изгубване на човешкия образ. Усилията на Бялото Братство сега, в четвъртия импулс, даден от Учителя, падат главно върху пробуждането на волята. Учителят казва: „Само развитието на волята може да организира неорганизираните земни сили“. Четвъртият клон на Бялото Братство синтезира всички предшестващи. Учителят казва: „Ако в един човек работи преди всичко импулсът на Любовта, то той ще извлече истинската Мъдрост и ще се преобрази“ - защото от съчетанието на Любовта и Мъдростта се ражда волята, която ще покори всички земни и животински сили.

Последната и мощна проява на Христовия импулс е Учителят и Неговата школа, която се отваря само за готовите. Учението на Учителя е посято, То ще даде плод главно в Шестата раса. Учението на Учителя е пълно изложение на християнското езотерично учение.

Първият импулс беше в Египет, на херметистите. От тях се родиха древните окултни школи.

Вторият импулс бяха есеите в Египет и Палестина - Мойсей, Авраам, Пророците и Христос.

Третият импулс беше свързан с манихеи, богомили и розенкройцери. Поп Богомил и Боян Магът - това са архангели, които обновяват учението на Христос. Манихеите (манис - ум) от IV-ти век имаха задача да пречистят ума; богомилите продължиха, а розенкройцерите завършиха тази идея.

Четвъртият импулс е свързан с Учителя и Учението, Което дава синтез на всичко от миналите окултни школи.

Учителят казва: „Животът на ученика не е живот на благодат, а живот на творчество“. Източната традиция има инволюционен характер, а западната - еволюционен. Закон е: С един пръст на ръката доникъде не се стига. Учителят казва: „Източната традиция е дадена при слизане на Духа в материята“ - т.е. при отдалечаването на Духа от Бога. Много от качествата на висшата светлина са се изгубили. Твърдението, че материята е илюзия, както твърди Адвайта Веданта, Шанкара, е заблуда. Когато Духът е допуснал материята, Той не е допуснал грешка, защото Духът е абсолютната разумност. Те създадоха много системи на йога, за да победят тази илюзия, но за запада физическият свят е въплътеното Слово, въплътената духовност и всички неща на физическия свят са една велика книга, една велика азбука, която разкрива постепенно същността на Духа. Чрез изучаването на физическия свят и символите му окултният ученик се освобождава от нисшата природа. Изучаването на материята дава един много важен опит, а той е изключително важен. Учителят казва: „Духът е скрит дълбоко в материята и се разкрива не с отричане, а с изучаване“. Например ръката крие в себе си изключителни магически тайни, особено палецът. В ръката на човека е скрит Бог, а не илюзията. Физическото тяло е една дълбока окултна идея на скрития космос. Ученикът е на земята, но живее в Духа, а не в илюзията, т.е. във времето. И Учителят, и Христос живяха в тяло, но не живяха външен, т.е. илюзорен, живот. Запетаята, точката символизират Бог на физическо поле - това е великият принцип, който дава живот. Материята не трябва да се отрича, а да се изучава и да се извлече есенцията от нея, която е скритият Дух. В Христос имаше нещо, което Той не знаеше, и го научи на кръста, на земята.

Хранейки се с плодовете, ние се храним с Духа, който е в тях, а в плодовете е скрит Духът на Слънцето, т.е. Слънчевото Слово. Тези скрити духовни сили ни помагат да се пробудим във високото поле на Духа, в Неговата светлина и топлина. Чрез храната Духът в нас се издига до познание за Бога и Неговата Мъдрост. Служителите на Бялото Братство не са свързани външно; те са като лъчи на едно слънце и връзката им е в самото слънце, а не помежду отделните лъчи.

Учителят казва: „Човечеството е на земята отпреди около 18 милиона години и духовете са се уплътнили в гъстата материя, като са минали през много раси и култури“.

За расите: Първата раса се развива в етерния свят, а втората - на границата между етерния и физическия свят. Третата е Лемурийската раса, която е живяла милиони години. Нейни остатъци са чернокожите. Четвъртата е Атлантската, която преди потъването на Атлантида се изселва в две посоки. Първата е под ръководството на Посветени и преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил колония на Атлантида. Там е имало много храмове на Слънцето, където са били посветени Хермес, Заратустра и др. Сахара е била цветуща страна, пресечена от Нил. После египтяните отбиват Нил и Сахара се превръща в пустиня. Вторите преселници, водени от Посветени, преминават през днешна Англия и Скандинавия, стигат до Руските степи, като една част остава в Европа, а друга - на юг и на изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби, където имало затворено море, подобно на Каспийско море. Там те преживяват хиляди години и една част от тях под водачеството на Рама преминава в Индия. След дълги войни с местното население, което се е състояло от лемурийски остатъци, завладява Индия и основава първата култура на бялата раса - индийската.

Трета част минава в Персия и под ръководството на Зороастър създава Персийската култура. Зороастър е знаел тайната да влиза в Духа на Слънцето, от което получавал своите откровения за Битието. Той знаел, че скрито в Слънцето е живеело едно изключително космическо същество; нарекъл го Ахура Мазда или Аура Мазда, което означава Великата Аура. Той е влизал в тази аура и е съзерцавал този Велик Дух, който му разкривал своето велико Божествено учение, т.е. Слънчевото учение. До XVIII-ти век почти нищо не се е знаело за Зороастър. Това Слънчево учение се е предало и на Хермес, чрез който се образува културата на Египет. Според Учителя тя е образец. Хермес е вдъхновител и основател на египетската култура. Тя става изходна точка за еврейската, гръко-римската и западно-европейската култура.

Според Хермес най-голямата тайна на Посвещението се състои в предаването на Духа. Това е най-силният елемент, това е знаел от Посвещението си в Атлантида. Предаването на Духа е свързано с дълбока окултна тайна. Това е предаване на един специален Божествен лъч. Това се отнася до един специален атом в човека, който улавя първичната, истинската Мъдрост - това са съществата на Мъдростта. Учителят казва: „Който получи това Посвещение, влиза в безкрайното вдъхновение. Аз съм бил с вас и в Египет, и в Персия, и в Рим, и в Гърция, и във Вавилон“.

Зороастър внася космичното Слово, за което Йоан казва: „Словото стана плът и се всели, и живя между нас“. Чистото Слово е проводник на Слънцето в Духа, затова чистото Слово е живот в Духа. Посвещението е едно специално обновяване с Духа, от което се дават нови сили и импулси, нови методи.

Знае се, че когато един човек търси нещо по-дълбоко и простонародната религия не го задоволява, той по интуиция намира мъдри хора, които му разкриват нещата по-дълбоко.

За да разбереш Учителя, трябва да преживееш това, което Той е преживял. Учителят казва, че е минал през девет кръста.

Посвещението изисква нов начин на живот. Това се налага от Духа - промяна в мисли, чувства, храна, мотиви. Светлината на Мъдростта е една много могъща вибрация, която изисква една изключителна нервна система. За да може да се издържи срещата с Духа, която е среща с абсолютни вибрации, осветлението на петте бедни чувства е много слабо; иска се ново око, ново виждане.

Агни-йога е старо учение, което в миналото е имало значение, то си има хубави закони и правила. Но то няма за център Христос, т.е. космическият принцип на Словото. То почива на стари откровения на Буда, на стари импулси, на стари енергии. Има Посветени и на изток, и на запад, които не ни противоречат; има адепти в Индия, които работят за Бялото Братство в България - например Рамачарака, който е писал даже книга за живота на Христос.

Всичко в света има свой странен смисъл. Казано е: „Любете враговете си“. Защо? Защото страшни са пречките, които идват от омразата. Дълбоки, непознати мрежи дебнат вътре в дебрите на вашата мисъл. И докато не постигнете контрол, винаги ще ви дебнат. Хората, добри или зли, са винаги оръжие на Духа за неговата правда, която е закон на живота. Ако не победите омразата, тя ще роди във вашата душа много образи на чудовища. Чрез страстите и омразата в душата се произвеждат много чудовища, докато един ден станеш тяхна жертва. Тези чудовища се оплодяват от змията.

Учителят казва: „Христос е първообразът, по който е създаден човекът“.

Учителят казва: „Първороден е само образът, а всички други трябва да се родят изново“. Учението на Учителя е разкриване на езотеричното християнство.

Седир, на който окултните сили не са стигнали да бъде посветен в Мъдростта, се е отказал, за да бъде посветен в пътя на Любовта. Той е по-лесен, с по-малко опасности. Посвещенията в Мъдростта са много по-тежки, защото изпитанията са много по-тежки.

По-известни розенкройцери: Хенрих Кунрад, Якоб Бьоме, Майстер Екхарт, Парацелзий, Занони, Раймон Пул, Гьоте и др.

Едно от важните неща, които иска Учителят: преди всичко личните усилия на ученика. Той иска учениците да постигнат целта, защото Учителят не е внушител, а будител. Учителят не обучава, а пробужда. При източните учения ученикът е подчинен на своя Учител, а в западните учения това се избягва напълно. Тук подчинението е свободно, по закона на Любовта. Учителят не иска да владее и не трябва да моделира ученика по свой образ, а трябва да разкрие в него самия загадката. Учителят не иска да изфабрикува един изкуствен модел, едно изкуствено цвете. Всяка истина, която не е една жива сила, вдъхновяваща, творческа, преживяна, няма голямо значение.

Окултните школи в древността се пресичат. В тях има нещо единно. Евангелието на Лука е чист будизъм. Буда е изработил изключително астрално тяло и го е дал на Христос, също и Заратустра. За да може една мисъл да проникне в душата, тя трябва да е пропита от чувство, иначе тази мисъл е мъртва. При теософското общество е пренебрегната личността на Христос, Който е развоят на човешката еволюция. Без Христос това учение не може да се обнови в своята истинска Мъдрост. Без Христос, Който е принципът на космическото Слово, не може да има истинско развитие.

Има едно Велико Братство, което е над Черното и над Бялото Братство - това са свръхйерархии, които са абсолютни същества на принципа. И Учителят, и Христос идват от това поле, но по различен път и с различни задачи и методи. Тези свръхйерархии всъщност участват в съчетанията на тези учения. Те коригират и Черното, и Бялото Братство. Те ръководят съдбата на целия космос. На тези свръхйерархии са подчинени и Бялото, и Черното Братство. На тях са подчинени и злите същества, за да се изпълни силата на доброто, която има дълбока основа и в битието, и в небитието. За целта на Христос Учителят казва: „Да се всели чрез Своя стремеж в душата на човека и така той да стане безсмъртен и вечно стремящ се към Отец, към Извора“. Но това вселяване трябва да стане по закона на Любовта и свободата. Павел в Библията казва: „Не аз, а Христос в мене“.

Постоянната Любов е тази, която действа заедно с Мъдростта. „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас.“ Това е духовното тяло в човека или огнената аура. Учителят казва: „Без Христос душата потъва в животинското царство, защото змията не може да дава живот, защото само Любовта може да оживява“. Сега се дава импулс на духовната Любов, която има за цел да съедини душата с Духа. Тази Любов освобождава душата от змията, а същевременно и от материята, от веществото. Тези, които остават в материята, не могат да намерят Бога. Те ще Го търсят в бъдеще.

Според окултната наука отричането на Христос е отсъствие на душата, а отричането на Отец е отсъствие на Духа.

Най-вътрешното учение на Христос и Учителя не се изнася на показ; външната Библия е ценна, но не е меродавна, само вътрешната е меродавна. Документите, които са свързани с Библията, са само бледи отражения на това, което е било. Истинският източник за Посветените е не Библията, а Акашовите записи. Старият Завет и неговата най-дълбока част идват от Египет, от първия импулс на Бялото Братство, откъдето и Мойсей научи велики тайни на битието. Учителят казва: „Християнството беше една окултна школа, но като изгуби правилата, дадени от Христос, се набраха много отрицателни сили и като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, повдигна се гонение против тях, докато се намери изход на тази енергия“. Учителят казва: „Ако и вие не приложите методите, които ви давам, ще дойде същият закон. Той не може да се измени“. Набраните окултни сили трябва да се впрегнат на работа. Но след като не се впрегнаха, те предизвикаха гонения.

Словото на Учителя е продължение на Словото на Христос. То обобщава всички древни школи и учения. Името Исус - Йешуа - е символично и съдържа основния принцип на битието и живота. Посветените знаят, че Неговото Име е един окултен ключ на живата енергия. Йешуа отговаря на идеята за Любовта и тази Любов слага в ред и порядък всичко. Йешуа е бил определен от Отец още преди създаването на света и човечеството. Силата, която свързва и обединява две същества, се нарича Йешуа, но трайността на връзката зависи от друга сила, която е наречена Мъдрост. Чрез Любовта към ближния човек расте и се развива, а чрез Любовта към Бога човек се ражда.

Някои мислят, че ще бъдат спасени чрез Христовата кръв. Това е една велика и свещена идея за Любовта, която човек трябва да приложи в живота си, защото кръвта е носителка на живота, а животът произлиза от Любовта. Който не се храни с Любов, няма живот.

За да изпъдиш едно силно изкушение или една лоша мисъл, не е достатъчна само формула (молитва), а е необходима и енергия, и активност в самата формула. А също и будност (тя не се отнася за сетивните органи). Будността пази свободата на душата, а концентрацията дава сигурност на вътрешния живот. Учителят казва: „За да стане силен ученикът, той трябва да медитира върху изпитанията“. Те се побеждават с воля, защото волята е активната сила на природата. Огненият змей във вас ще ви издигне до Бога, но трябва да го покорите. Намерете змията в себе си, хванете я с ръцете на волята и контрола и я изпратете нагоре към главата - Божествения свят, за да се просвети. Тогава тя става служител на Бялото Братство.

Формула: „Господи, научи ме да постигна абсолютно овладяване на себе си“.

Духът е твой. Но чакай търпеливо с Любов и доверие, защото Духът узрява в търпението и доверието. Абсолютното доверие, това е пътят към най-вътрешното светилище в човека. Твоята сигурност е в доверието, а сигурното знание винаги изхожда от опита. От опита, защото вътре в този опит е вибрирал Духът. Истинският опит идва от вселяването на Духа, а това изисква абсолютно доверие и търпение. Има обикновен опит, има духовен опит, има и специален опит, който се отнася до тайните.

Закон на Хермес: „Въоръжи се със светлината на тайната“.

Съвременната наука много малко знае за Заратустра, защото на тази наука й липсват методи. Истинските методи са аркани, ключове на Духа. До XVIII-ти век не са знаели даже името му, докато в Гърция и древния свят се е знаело, че то е синоним на Първичната светлина. Заратустра е един велик и мистичен водач на Бялата раса, която той изведе от Атлантида. Той участва и в Библията с едно особено име, което едва се загатва - Мелхиседек. Според окултната наука Заратустра е живял в Персия преди 8 хиляди години. Според него в проявения свят работят две начала, чрез които се изявява Абсолютното Битие:

1) Доброто начало - Ахура Мазда, означава Великата Аура.

2) Злото начало - Ариман.

Според Заратустра има много дълбоки духовни причини, които са създали космоса и хората. Човек е изтъкан от космическата дейност на съществата на светлината и тъмнината и тази тяхна дейност се отразява в човешката душа. Всички тези сили се борят помежду си, затова в човешката душа има борба, защото животът на човешката душа е отражение на космическия живот, а това, което Заратустра изнася, е космическо учение. Но той не е говорил за специалните сили, които се събуждат в душата под действие на космическите сили. Доброто той свързва със светлината и вижда неговото начало в Слънцето. Слънчевата светлина той смята за Духа на Слънцето. Тази светлина той е нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух на Слънцето. Този Дух за него е космичното творческо Слънце. Иранците (древните перси), приемайки учението на Учителя Заратустра, се заели да изучават и развиват в себе си духовните сили, с които да преобразяват околната среда. Добрите и лошите действия стоят едни срещу други в космоса.

Заратустра казва, че човек е изтъкан от духовните сили на нисшия и висшия свят. За лошия човек се е казвало, че той е обсебен, в смисъл, че при Заратустра чистотата не се е разглеждала като път за дълбокото развитие на окултните сили в човека, не се е разглеждало и понятието вина. Когато се явяват Десетте Божии заповеди, се дава възможност да се различават хората, т.е. тези, които ги спазват, и тези, които не ги спазват. Тук се явява понятието вина и престъпване на закона. Преди грехопадането законът е бил даден вътре в съвестта, но след грехопадането този закон се дава външно от Мойсей. След Мойсей трябваше да дойдат Пророците да покажат как се живее по закон. Мисията на Заратустра беше да посочи пътя на този народ към изгубения духовен свят.

Заратустра е казвал, че до Ахура Мазда може да се издигнеш само чрез скритата Слънчева сила в себе си. Учителят Заратустра е знаел, че вярата, която е събудена от тази скрита Слънчева сила, дава изключителен стремеж и мощен възход. Когато хората се свържат с Ахура Мазда, т.е. с Духа на Слънцето, чрез получаване на неговите сили те ще се издигнат в него и ще се върнат там, откъдето са излезли. С тези идеи Заратустра е организирал Персийската държава. Това течение на Слънцето, което изхожда от импулса на Заратустра, се разлива впоследствие по цялото човечество. Неговите идеи и мисли се предават главно чрез неговите ученици. Цялата западна традиция произлиза от това учение, и културата в Египет също, защото Хермес е бил негов ученик - това е още по времето на Атлантида. На него принадлежи мисълта: „Злото е ненавременно добро“. Учителят казва, че злото е началото на доброто, а доброто е краят на злото. На въпроса, защо човек трябва да бъде добър, Учителят казва: „Човек трябва да бъде добър, за да постигне целта си, защото доброто привлича духовните сили“. Във времето на вавилонското робство Заратустра е бил прероден като Учител - Заратус - и тук евреите влязоха в контакт с неговата Мъдрост. И Мойсей е бил в контакт с него в храмовете на Атлантида.

Заратустра казва: „Слушай с ушите си само това, което е съвършено, и следвай го добре, с ясен ум, за да знаеш какво да правиш в живота си, преди да настъпи великият ден, защото ние ще получим своята награда само за това, което сме прилагали. Злото ще отиде при злия дух, а доброто ще отиде при чистия дух“.

Има вложена магическа сила в Свещените Имена, затова никога не ги променяйте.

Заратустра е имал вътрешен кръг от ученици, на които е разкривал същността и пътя към Слънцето. Според него Слънцето поставя всички неща в ред. Заратустра казва: „Роденият от Слънцето не умира“. Това се отнася до вътрешните мистерии. Това, което се е преживявало във вътрешната школа, са мистерии. В тези мистерии Огънят е организирал духовните тела на учениците за връзка със себе си (Тот, или тайната на египетските мистерии).

Животът, който ние получаваме от Слънцето, е един велик израз на Любовта на Великата Аура. Заратустра казва: „Лъчите на Великата Аура, които струят към нас, са духовни лъчи. Така Великата Аура изпраща своя живот към нас“. Това е Словото на космическото Същество. Знае се, че чистото Слово се съдържа в Първичната Слънчева светлина, а тази светлина е жив Дух. Заратустра казва, че виждането зависи от височината на Слънцето в човека. Слънцето - това е Духът в човека. Слънцето е един велик символ, който значи раждането на Бога в човека.

Заратустра е бил Учителят на Хермес, а също е бил и в тясна връзка с Христос. Той му е отдал своето астрално тяло, всички сили, които са били в него - сили на чистите и благородни желания. Още преди да слезе на земята, Христос е посветил великите Посветени от Атлантида и Египет. Те са били в тясна връзка. Когато Исус бяга с родителите си в Египет, той отишъл да вземе много от Своите сили, вложени за великото дело. Астралното тяло на Заратустра, което се предава на Христос, развива постепенно и същевременно с голяма бързина онези вътрешни сили, които Христос е трябвало да развие. Заратустра е казвал, че зад сетивните органи стоят духовните същества, които са ги създали. Тези духовни същества са израз на духовните сили. Зад всеки орган седи висше духовно същество. Където и да се намира човек, той е в един одухотворен космос и всичко около него е Божествени мисли и идеи.

Според Заратустра човек е роден от Великата Аура и почива в нея. Заратустра казва: „Всяка вдишка е в контакт с тази Аура“. Значи човек с всяко вдишване поглъща Божия Дух. Тази разумна енергия е навсякъде и храни съществата, тя е храната. Заратустра е можел да се вглъбява във Великата Аура, откъдето е черпел субстанциалната Мъдрост. Това велико космическо Същество е влизало в него и го е учело, а той е трябвало да изнесе тази Мъдрост отвътре навън, към света, като своя мисия за земното развитие. Според Заратустра в Слънцето се намират всички Божествени възможности.

Учителят казва: „Кой е най-големият враг на Слънцето? Това е змията“. Това е задачата на ученика. Пречистването е възвръщане на Първичната огнена енергия в човека. Мъдростта се познава като се извисим в Божествения живот, а не долу в калта на земното съзнание. Животът може да се устрои само с енергия. Слънцето е образът на енергията. Висотата на живота се намира в Слънцето. Именно Слънцето в човека е скритото богатство. Великите Посветени са образи на Слънцето. Според Учителя Слънцето е най-чистата излъчена форма на Духа. И Отец е Създателят на този Първообраз.

Казано е: „В безграничната еволюция няма връх, освен Отец“. Великите Посветени са проводници на Христос. Буда също е посветен от Христос. Той има определена цел: да предаде постепенно учението за състраданието и Любовта, чрез което да събуди моралното чувство в човека като една самостоятелна способност.

Този, който доминира над другия си партньор, служи на тъмните сили. Чрез доминирането той поглъща голяма част от неговата енергия, от неговата жизнена сила. Такива хора се разделят, защото при Любовта няма господари. Раздялата е особен род лечение на изкривеното съзнание и когато хората победят това съзнание, могат да живеят по-близо един до друг. Човешката любов винаги пътува към психични разстройства, тя е патологическа.

Питагор казва: „Който не е създал от собственото си същество една хармония, не може да отразява Божествената хармония“.

Хермес е посветен в Храма на Слънцето още в Атлантида. После той става водач на преселниците от Атлантида. Той минава през северните брегове на Африка и се установява в Египет. Хермес е представител на Небесното Посвещение. Той е единственият, който посвещава Египет в тайните доктрини. Той казва: „Всички неща са свързани с тайни сходства“. Самото име Хермес е талисман и значи „вълшебен звук“. В главната си книга за тайната наука той разкрива тайните на Огъня.

Хермес има пряка връзка с Озирис - Божествения разум, който му се открива. Той е използвал най-дълбокия окултен метод: потъване в дълбоко размишление за тайните на живота, който се намира в огнените глъбини на Духа. Според Хермес препятствията са така наредени, че да бъдат винаги победени (трудностите в живота). За окултните тайни на небето Хермес казва: „Само този е достоен да вижда тайните на небето, който има трите ключа: смелост, воля и да умее да мълчи“. Когато победиш себе си, ще получиш отговор на всеки въпрос.

Учителят казва за Мусала: „В етерната област на Мусала се намира най-древната школа на земята и тук са идвали да учат от Индия, Египет, Персия и всички школи и мистерии. Мусала никога не е потъвала под вода“.

Хермес казва: „Когато победиш себе си, ще получиш отговор от Божественото Слово“. Бог е Бащата, Словото е Синът, а тяхното съединение е животът.

Питагор: „За да се спасиш, трябва да се слееш със Словото“. Орфей: „Чистият пламък ще влезе в човека и той ще го привлече при себе си“. Хермес: „Виждането става, когато Словото е вътре в тебе“. Питагор: „Мисълта е, която вижда и чува в самата себе си, а сетивото е сляпо и сакато“. Хермес: „Когато победиш всичко отрицателно в себе си, смъртта вече няма власт над теб“. Озирис, според Хермес, е символ на абсолютна активност. Озирис никога няма да бъде изцяло разбран, защото той не произлиза от никого.

Човешките духове трябва да се родят в материята, за да я победят, за да се усъвършенстват чрез борба и придобиване на по-голяма зрялост. Така духовете ще се изкачват все по-нагоре и колкото по-нагоре се изкачват духовете, толкова повече светят и толкова повече Любов излъчват, докато се върнат отново и се слеят с Праогъня.

Хермес за Посвещението: „Това е късият път на еволюцията“ - но това е само за избраните. За Хермес волята е основен закон, с който се строи всичко във вселената. Хората са призовани към съвършенство. Онова, което в теб вижда и чува, е Словото.

Хермес казва, че Озирис спасява, като привлича душата с лъчите си и я освобождава от смъртта. Всички явления в природата са духовни процеси. Който върви по пътя на съвършенството, Свещените книги не са необходими за него, защото той вече е поет от древната сила - Огъня, поет от самия Дух.

Има мисли, които приличат на тъмната част на ада. Мъката на злите се свършва с тяхното разрушение, което ги лишава от съзнание. Скалите и камъните са спящи духове. За чистото Слово Хермес казва, че е метод за увеличаване на жизнената енергия. Бог управлява хората чрез самите тях. Нечистите духове са пленени от материята. Истинската воля е мощна и свободна енергия. Свещеното име Озирис е ключ, това име е и мярка.

Учителят казва, че мярката на времето е къса за Вечността. Хермес казва, че там, където Божествените закони имат власт, се явява красотата. Всяко удоволствие задържа човека в неговото развитие. Нашата воля е изворът на нашата сила. Духовете, които са без воля, живеят в лоша и тежка атмосфера. Когато придобиеш Любовта, ти ще излъчваш светлина, на която злият не може да устои. Когато познаеш Истината, тогава ще развиеш магическите сили в себе си. Висшите излъчвания съдържат магията, която държи враговете в плен. Концентрацията разсейва тъмнината, това е метод. Последиците от човешките амбиции са разрушение и смъртта е Божия работа. Там, където вибрациите са най-бързи, там се намира Духът.

Висшият закон всякога контролира нисшия. Няма случайности! Всички неща стават според закона. Законът е в сила на всички полета.

Учителят за Библията: Библията е символична книга и тя се тълкува по три начина:

1. Материален, обикновен. Тук Учителят казва, че това е обикновена книга. Тук обикновеният човек чете буквално. Обикновеният човек е неспособен да открие Истината, защото той е външен, той живее на повърхността, а Истината е най-вътрешната област на Духа. Вътрешното никога не се дава на външното, защото външният живот е свързан с Черното Братство. При това условие Истината не се проектира навън. Тя остава в своята вътрешна област. Ето защо най-вътрешната област е най-чиста и съкровена.

2. Духовен. Когато човек чете Библията по втория начин, той казва: „Тази книга е полезна, има някакво съдържание“. Тук човек търси и намира правила и идеи за себе си. Но и тук много идеи не се разбират, защото нещата стават разбираеми само чрез чистотата.

3.Божествен. Тук човек се слива с идеите и в него се вселява едно Божествено вдъхновение, което става за него носител на живот. Тук ученикът навлиза в Словото и Словото навлиза в него като същност, като Дух. Щом Словото е влязло в тебе, Духът е влязъл, защото със Словото работи самият Бог. И наистина ще дойде това, за което жадуваш, защото Бог в тебе жадува. В това жадуване Бог, човекът и ангелите се сливат. Това е жажда за най-великия принцип в Битието, наречен свобода. Но за да постигнеш свободата, първо трябва да минеш през ада.

Учителят казва: „При изучаването на Свещените книги всички трябва да минат през трите начина: от формата към съдържанието, от съдържанието към смисъла и от смисъла към Великия живот“. Библията не може да бъде обяснена без светлината на окултната наука, защото фактите, дадени в Библията, не са прости разкази и случки, а окултни писания и окултни факти. А тези окултни факти разкриват знаците и пътищата, които обясняват духовните светове и действащите в тях окултни сили. Така се разкриват проявленията на духовния свят на земята и в живота на хората.