ВСИЧКИ РАЗДЕЛИ
1196 резултата в 53 текста от 1 книги
КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ

Елеазар Хараш – лекции
1013 резултата в 47 текста от 1 книги

Елеазар Хараш – книги
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – интервюта
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – предговори
183 резултата в 6 текста

Елеазар Хараш за Старците
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш – В Храма на Учителя
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Елеазар Хараш - Съставител - Из Словото на Учителя Беинса Дуно
0 резултата в 0 текста от 0 книги

Словото на Учителя Беинса Дуно
Разширено търсене
1/12 страници, 1 - 100 от 1196 резултата, за 'Елеазар'.
  1. 2) Чашата - тя е символ на страданието, но който върши насилие, ще си научи урока. Страданието е вътрешен метод за пробуждане на Духа. Чрез страданието човек започва да мисли, че насилието не е правилният метод, защото човек започва да разбира, че след насилието идва страданието. Тези, които не виждат ясно връзката между насилие и страдание, виждат ясно това в задгробния живот. Там мисъл-формата става много силна и пряко атакува съзнанието. Учителят казва: „Страданието се превръща в Любов бавно и сигурно“. Страданието е временно явление в живота. Ще дойде време и страданията ще изчезнат, защото изчезва и причината, която ги създава. Учителят казва: „Новите идеи идват от слънцето“. И ако човешкият организъм не е префинен, той не може да ги възприеме. Страданието е бич в ръцете на Бога. Страданието лекува много точно безумието.

    За да постигнеш центъра на пентаграма, трябва да минеш през големи и страшни изпитания. Никакви думи и описания не могат да изразят този изпит - изпита на Голгота. „Изпий чашата, за да станеш Бог.“ Да издържиш този изпит, значи напълно да трансформираш змията, но първо трябва да минеш през смъртоносно страдание. В този изпит ще бъдеш оставен сам, в най-дълбока самота, която не си познавал - като че ли всичко е пропаднало и всички стремежи и копнежи са били напразни. Голяма тъмнина и голям мрак те обхващат за известно време. За известно време като че ли няма изход въпреки формулите, но много същества бдят и треперят над ученика и жадуват той да издържи този изпит. Тук се проявява неговата воля. Тук няма помагачи и кой да му пречи - тук ученикът решава въпроса. Ако ученикът издържи този изпит, той влиза в нов живот на светлина и свобода. Ученикът е вече безсмъртен - той е завършил човешката степен на развитие. Това е изпит, който води към Възкресението. Оттук нататък започва истинската работа на ученика с ума, сърцето и волята. Страданията са само подготовка за големите изпитания, а върховното изпитание на Голгота е нещо абсолютно. Тук всички нисши мисли, чувства и желания изгарят в огъня на изпитанието, защото те са били пречка за проявата на Духа. Оттук започва дълбокият окултен живот на ученика.

    Човек побеждава кармата си, когато се качи в Духа. Тогава Духът му дава окултни методи. В Духа няма карма. Когато ученикът влезе в Духа, той не се направлява от законите на необходимостта, а от Провидението. Тук има избор, а в сферата на кармата свобода няма. В тази сфера хората стават напълно затормозени, угнетени, защото кармата работи с неумолими закони. Справедливост и Бог са едно и също нещо. Хората правят добро, а им отвръщат със зло и те се чудят, защото не познават законите на кармата. Доброто ще дойде в следващия живот, а злото, което идва от вашето минало, то е неизбежно - вие не сте господарите на миналото си. А тези, които сега не работят истински върху себе си, ги очаква лошо бъдеще. Църквата пречи на хората да узнаят за прераждането. Това им пречи, защото без прераждането хората не могат да разберат своите истински възможности. Хората след смъртта отиват при змията, защото тази карма им пречи да отидат при Бога.

    Когато не разбираш един дълбок окултен закон, единственото нещо, което ти трябва, е търпението. Учителят казва: „В змията има известен интелект, но тя няма разбиране, няма разум“. Затова змеят е паднал на земята, защото умът му е изопачен. Той не вижда новото, а новото идва безусловно. Новото - това е пробуждането, това е влизането в новия живот. Животът на ученика е надрастване на историята със змията, но има едно дълбоко окултно преживяване в живота на ученика - това, че той трябва да бъде изоставен в самота, за да може да се роди изново. Само тогава той може да познае истинската реалност. Този изпит на самотата идва, за да се разбере дълбоката окултна същност на Словото. Когато Словото не е разбрано правилно, то се губи, защото Духът си отива, а който губи Духа, губи и живота. Самотата е един страшен и силен изпит, но ученикът го побеждава. Тук се крие Новораждане (не най-високите степени). При този изпит никаква светлина няма да има за ученика и тогава, в дълбоката самота на душата си, той ще призове Реалността, скрития Бог. И тогава ученикът ще види Реалността и ще я признае дълбоко в своята душа. Тогава настава „ден първи“ на твоя живот. Досега твоята земя беше неустроена и пуста и Духът се носеше над бездната. Бездната - това са неустроените земни елементи. „И разлъчи Бог вода от вода“ означава: Бог отдели Божествения живот от човешкия живот. И в скръбен час на самотата ученикът ще пие водата, която е горе.

    Защо Бог допусна и направи възможно грехопадането? Учителят казва: „Когато Бог искаше да даде нов импулс за по-висша Божествена степен на развитие, Той направи възможно грехопадането, за да могат духовете да се облекат в по-плътна материя, от която да се роди това изключително развитие на волята“ - това е духовната воля в учението на Учителя. За да се предизвика развитието на духовната воля, бяха необходими плътни тела и много големи напрежения и изпитания. В тези напрежения на гъстата материя действат силите на злото. Тази материя има тенденция да създава външни форми, т.е ограничения, но истинският човек не е форма, а образ на Бога. Но след като духовете изгубиха Високия идеал, те изгубиха образа на Бога в себе си. Те попаднаха под влиянието на тъмните сили, които искаха да внесат в човека образа на своите страсти, образа на животните. Човек може външно да е паднала форма, но неговият вътрешен образ е образът на Бога. Христос слезе от космичния център, за да възстанови образа на Бога, а образът на Бога е роден от първичния импулс на Бога. Грехопадането е отнело образа поради измяната по отношение на Бога и оттук и волята е загубила своята диамантена същност. Сега развитието на тази воля може да освободи човека от плътните тела, т.е. от тежките обвивки.

    Учителят казва: „Ако Любовта не влезе в живота на човека, не могат да влязат и окултните сили, които преобразяват“. Когато волята постигне контрол, се освобождават скритите енергии на живота. Жалко е образованието на всеки човек, който има слаба воля. Без развитие на волята човек се превръща в нищожество, защото той се превзема от земните сили и губи своя образ. Именно падането на волята е изгубване на човешкия образ. Усилията на Бялото Братство сега, в четвъртия импулс, даден от Учителя, падат главно върху пробуждането на волята. Учителят казва: „Само развитието на волята може да организира неорганизираните земни сили“. Четвъртият клон на Бялото Братство синтезира всички предшестващи. Учителят казва: „Ако в един човек работи преди всичко импулсът на Любовта, то той ще извлече истинската Мъдрост и ще се преобрази“ - защото от съчетанието на Любовта и Мъдростта се ражда волята, която ще покори всички земни и животински сили.

    Учителят казва: „Животът на ученика не е живот на благодат, а живот на творчество“. Източната традиция има инволюционен характер, а западната - еволюционен. Закон е: С един пръст на ръката доникъде не се стига. Учителят казва: „Източната традиция е дадена при слизане на Духа в материята“ - т.е. при отдалечаването на Духа от Бога. Много от качествата на висшата светлина са се изгубили. Твърдението, че материята е илюзия, както твърди Адвайта Веданта, Шанкара, е заблуда. Когато Духът е допуснал материята, Той не е допуснал грешка, защото Духът е абсолютната разумност. Те създадоха много системи на йога, за да победят тази илюзия, но за запада физическият свят е въплътеното Слово, въплътената духовност и всички неща на физическия свят са една велика книга, една велика азбука, която разкрива постепенно същността на Духа. Чрез изучаването на физическия свят и символите му окултният ученик се освобождава от нисшата природа. Изучаването на материята дава един много важен опит, а той е изключително важен. Учителят казва: „Духът е скрит дълбоко в материята и се разкрива не с отричане, а с изучаване“. Например ръката крие в себе си изключителни магически тайни, особено палецът. В ръката на човека е скрит Бог, а не илюзията. Физическото тяло е една дълбока окултна идея на скрития космос. Ученикът е на земята, но живее в Духа, а не в илюзията, т.е. във времето. И Учителят, и Христос живяха в тяло, но не живяха външен, т.е. илюзорен, живот. Запетаята, точката символизират Бог на физическо поле - това е великият принцип, който дава живот. Материята не трябва да се отрича, а да се изучава и да се извлече есенцията от нея, която е скритият Дух. В Христос имаше нещо, което Той не знаеше, и го научи на кръста, на земята.

    За расите: Първата раса се развива в етерния свят, а втората - на границата между етерния и физическия свят. Третата е Лемурийската раса, която е живяла милиони години. Нейни остатъци са чернокожите. Четвъртата е Атлантската, която преди потъването на Атлантида се изселва в две посоки. Първата е под ръководството на Посветени и преминава през северния бряг на Африка и се установява в Египет, който е бил колония на Атлантида. Там е имало много храмове на Слънцето, където са били посветени Хермес, Заратустра и др. Сахара е била цветуща страна, пресечена от Нил. После египтяните отбиват Нил и Сахара се превръща в пустиня. Вторите преселници, водени от Посветени, преминават през днешна Англия и Скандинавия, стигат до Руските степи, като една част остава в Европа, а друга - на юг и на изток от Каспийско море, по посока на пустинята Гоби, където имало затворено море, подобно на Каспийско море. Там те преживяват хиляди години и една част от тях под водачеството на Рама преминава в Индия. След дълги войни с местното население, което се е състояло от лемурийски остатъци, завладява Индия и основава първата култура на бялата раса - индийската.

    Има едно Велико Братство, което е над Черното и над Бялото Братство - това са свръхйерархии, които са абсолютни същества на принципа. И Учителят, и Христос идват от това поле, но по различен път и с различни задачи и методи. Тези свръхйерархии всъщност участват в съчетанията на тези учения. Те коригират и Черното, и Бялото Братство. Те ръководят съдбата на целия космос. На тези свръхйерархии са подчинени и Бялото, и Черното Братство. На тях са подчинени и злите същества, за да се изпълни силата на доброто, която има дълбока основа и в битието, и в небитието. За целта на Христос Учителят казва: „Да се всели чрез Своя стремеж в душата на човека и така той да стане безсмъртен и вечно стремящ се към Отец, към Извора“. Но това вселяване трябва да стане по закона на Любовта и свободата. Павел в Библията казва: „Не аз, а Христос в мене“.

    Най-вътрешното учение на Христос и Учителя не се изнася на показ; външната Библия е ценна, но не е меродавна, само вътрешната е меродавна. Документите, които са свързани с Библията, са само бледи отражения на това, което е било. Истинският източник за Посветените е не Библията, а Акашовите записи. Старият Завет и неговата най-дълбока част идват от Египет, от първия импулс на Бялото Братство, откъдето и Мойсей научи велики тайни на битието. Учителят казва: „Християнството беше една окултна школа, но като изгуби правилата, дадени от Христос, се набраха много отрицателни сили и като не знаеха какво да ги правят, как да ги трансформират, повдигна се гонение против тях, докато се намери изход на тази енергия“. Учителят казва: „Ако и вие не приложите методите, които ви давам, ще дойде същият закон. Той не може да се измени“. Набраните окултни сили трябва да се впрегнат на работа. Но след като не се впрегнаха, те предизвикаха гонения.

    Според Заратустра има много дълбоки духовни причини, които са създали космоса и хората. Човек е изтъкан от космическата дейност на съществата на светлината и тъмнината и тази тяхна дейност се отразява в човешката душа. Всички тези сили се борят помежду си, затова в човешката душа има борба, защото животът на човешката душа е отражение на космическия живот, а това, което Заратустра изнася, е космическо учение. Но той не е говорил за специалните сили, които се събуждат в душата под действие на космическите сили. Доброто той свързва със светлината и вижда неговото начало в Слънцето. Слънчевата светлина той смята за Духа на Слънцето. Тази светлина той е нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух на Слънцето. Този Дух за него е космичното творческо Слънце. Иранците (древните перси), приемайки учението на Учителя Заратустра, се заели да изучават и развиват в себе си духовните сили, с които да преобразяват околната среда. Добрите и лошите действия стоят едни срещу други в космоса.

    Заратустра е казвал, че до Ахура Мазда може да се издигнеш само чрез скритата Слънчева сила в себе си. Учителят Заратустра е знаел, че вярата, която е събудена от тази скрита Слънчева сила, дава изключителен стремеж и мощен възход. Когато хората се свържат с Ахура Мазда, т.е. с Духа на Слънцето, чрез получаване на неговите сили те ще се издигнат в него и ще се върнат там, откъдето са излезли. С тези идеи Заратустра е организирал Персийската държава. Това течение на Слънцето, което изхожда от импулса на Заратустра, се разлива впоследствие по цялото човечество. Неговите идеи и мисли се предават главно чрез неговите ученици. Цялата западна традиция произлиза от това учение, и културата в Египет също, защото Хермес е бил негов ученик - това е още по времето на Атлантида. На него принадлежи мисълта: „Злото е ненавременно добро“. Учителят казва, че злото е началото на доброто, а доброто е краят на злото. На въпроса, защо човек трябва да бъде добър, Учителят казва: „Човек трябва да бъде добър, за да постигне целта си, защото доброто привлича духовните сили“. Във времето на вавилонското робство Заратустра е бил прероден като Учител - Заратус - и тук евреите влязоха в контакт с неговата Мъдрост. И Мойсей е бил в контакт с него в храмовете на Атлантида.

    Заратустра е бил Учителят на Хермес, а също е бил и в тясна връзка с Христос. Той му е отдал своето астрално тяло, всички сили, които са били в него - сили на чистите и благородни желания. Още преди да слезе на земята, Христос е посветил великите Посветени от Атлантида и Египет. Те са били в тясна връзка. Когато Исус бяга с родителите си в Египет, той отишъл да вземе много от Своите сили, вложени за великото дело. Астралното тяло на Заратустра, което се предава на Христос, развива постепенно и същевременно с голяма бързина онези вътрешни сили, които Христос е трябвало да развие. Заратустра е казвал, че зад сетивните органи стоят духовните същества, които са ги създали. Тези духовни същества са израз на духовните сили. Зад всеки орган седи висше духовно същество. Където и да се намира човек, той е в един одухотворен космос и всичко около него е Божествени мисли и идеи.

Използвайте клавишите (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.