НЕФИЛИМ - БЕЗУПРЕЧНОСТТА - ПРАТУРАНЦИТЕ - ИСТИНАТА - ТОЛТЕКИТЕ - ГРЕХОПАДЕНИЕТО

7 октомври 2008 г.

Нефилим бяха боговете, а родените от тях бяха исполините.

Енох още в древността е бил наричан Посветителят на избраните в тайното учение. Това е същество, съхранено от началото на времената. Както казах и преди, Енох е един от Стражите, от Пазителите на тайните на цивилизацията, истинската, не човешката; истинската, която е духовна и Божествена цивилизация.

След като от нефилим впоследствие се родили много чудовища, Бог казал на Енох да каже на падналите богове, падналите нефилим, че Той ще изтреби от земята чудовищните потомци. После падналите нефилим пак молят Енох да отиде при Бога и да потълкуват нещата, за да им прости Бог. Енох пак отишъл, но от този разговор нямало полза за нефилим.

И така падналите нефилим били заключени на особено място под земята, нещо, което се нарича Анти-Агарта, за да дочакат страшния съд. А после Бог изпратил потоп върху техните последствия, исполините и чудовищата, за да пречисти грешното и да даде път на останалото праведно. На едно място Енох казва: Ще има съд дори и за праведните същества.

Отците от раннохристиянската църква с ужас четели писанията на Енох и решили да скрият книгите му. И като ги скрили, те мислели, че всичко е наред, защото те не искали да чуват такива изказвания за грехопадение, за висши същества, за богове, за паднали богове и т.н., нито искали да говорят за това. И така църковните отци положили много големи усилия, за да заличат книгите на Енох.

По-късно един от преводачите на Библията, един монах, писал, че книгите на Енох били измислица и дори че те не са съществували. Трябва да кажа наистина, че в нефилим се заключава опасна тайна за цялото човечество, това е истина. Но книгите му разкриват частично тайната на нефилим и понеже хората не могат да тълкуват, те пак щяха да останат безопасни. Точно така, както сега има много книги по магия, но повече може да се объркаш, отколкото да разбереш истинските неща. Освен това древните езици липсват.

Големите безчинства на нефилим, на падналите богове, и особено съюзът им с пратуранците са накарали Бог да изпрати потопа. По-нататък когато ще говорим за Атлантида, ще видим, че става въпрос за четири много големи потопа: преди седемстотин хиляди години, преди триста хиляди и т.н., там ще обясним по-подробно. Тук става въпрос за единия от големите потопи.

Какви същества са падналите нефилим? Нефилим са същества, които пътуват много бързо и нападат много жестоко. След като изгубили същността си, станали много ловки, много опитни и изключително хитри. Това, което казват розенкройцерите за хитростта: Най-трудното нещо е да превърнеш хитростта в съкровен разум. Това е наследство от пратуранците и от тези нефилим. И досега е много трудно, умът е станал толкова хитър, че се иска една безпощадна искреност, има метод при толтеките и това е начинът за този, който се отдаде.

Много опитни, много хитри, много коварни, те вече не притежавали мъдрост, но имали много знания, много дързост и много глупост. Според Енох в началото те имали дълбоки тайни знания, но после са ги използвали лицемерно срещу хората.

Нефилим започнали да убиват, и то много често. Така те причинили огромни беди на земята. Дори посягали и разваляли плодовете на дърветата. Имали техника на докосване, с което разваляли всичко, което може да се разваля, в случая плодовете. Енох ги предупредил и казал им: Разчупете оковите, които ви свързват със злото, и се молете непрестанно. Но нямало резултат.

Туранците били в началото си много силна раса, но те били изкривени от една по-голяма сила, голямата сила на нефилим. А тяхната сила, макар и частично, идва от Звяра. Звярът, който е заключен в Бездната и само Абсолютът го управлява.

Жените човешки — казва Писанието и книгите на Енох — заченаха и родиха исполини. Ръстът им стана много голям и те започнаха да изяждат всичко, което хората произвеждаха. Но въпреки това не можеха да бъдат нито нахранени, нито изхранени. Тогава исполините се обърнаха срещу самите хора и започнаха да ги разкъсват, обяснява Енох, и да пият от кръвта им. Това също се е предало в много племена. И още: те започнали да изтребват птиците, животните, влечугите, рибите, но насищане нямало. А жаждата им била огромна и ненаситна.

Голямо било отклонението на нефилим и родените от тях исполини и затова Отец, Който е Бащата на глъбините, се скрил от тях. И те започнали да търсят Енох, защото те вече не можели да говорят с Бога, защото изгубили Акаша в себе си, петия елемент, т.е. първичната субстанция. Те влезли в другите четири елемента, стихиите на природата — земя, вода, огън и въздух, а те са недостатъчни. Разбира се, човек може да ги прекрачи, но това е друг въпрос.

Те изгубили Божествената любов в себе си и вече нямали ключ за пряка връзка с Бога. Само завръщането в неизменната любов е можело да направи така, че след време те да разговарят отново с Бога, същност със същност. Енох имал тази любов, а любовта е самият метод. Тя има изключително голяма концентрация.

Какво означава концентрация? Голяма концентрация означава сгъстен дух. Но това е нещо, което спада към безмълвието на живота, за което обикновено много не се говори, тъй като тук става въпрос даже за свръхконцентрация.

Говорили сме и пак ще говорим за безупречността според толтеките.

Според толтеките безупречността е най-необходимото качество за придобиване на осъзнаването. Толтеките открили, че чрез безупречността те се освобождават от обществото и от зависимостта си от него, защото тука човекът ставал все повече част от Орела; все по-малка част от света и все повече част от Орела, т.е. от Бога.

Толтеките разбрали, че безупречността е вечната свободна енергия, всичко това се е практикувало. Сам Христос го е практикувал при есеите. И тогавашният му Учител, Йешуа бен Пандир, споделя, казва: Той постигна крайната степен на свещенодействието (просто името е по-различно). Съвършенството на свещенодействието толтеките го наричат безупречността — значи вечната свободна енергия. А според толтеките религиите и ученията са окована енергия. Те са окована енергия, която трябва да се откупи, защото те са изпуснали същественото — безупречността. При Учителя това означава: изпуснали са Любовта, Мъдростта и Истината, трите лица на Бога.

Постепенно толтеките забелязали, че безупречността образувала безсмъртието, защото отстранявала напълно злото и смъртта. Безупречният човек се освобождавал от всички окови, традиции, общества и норми. Тук се придобивало ново, вътрешно направление на живота. Човекът вече имал реално право да тръгне на път към самата Истина. Значи след като се извърви определена степен на чистота, на безупречност — иначе остава само на думи — вече можеш да тръгнеш на най-голямото пътешествие към най-скритото, дълбоко и могъщо ядро, което те го наричат Истината. Те можели вече да вървят към Истината, а тези, които постигали сливане с Истината, това е третата степен толтеки, те вече можели да вървят към нещо по-дълбоко — към тайната на Орела.

Толтеките казвали: Вслушай се в безупречността. Тя е по-мъдра от всички науки. Наистина безупречността те подготвя за раждане в мъдростта на Орела. Така толтеките открили, че се зараждат отново в тайната на своя собствен дух, това, което други наричат непорочно зачатие. Това е да се зародиш в тайната на своя собствен дух.

Според толтеките безупречността е важна, защото затваря всички процепи на злото. Тя позволява само на светлината и на духа да растат в нея.

Толтеките, както знаете, са големи наблюдатели. Те открили, че безупречността отстранявала митоте, т.е. миналото, старата съдба, старите възгледи. Думата митоте има много значения, дори и хаос. Те разбрали, че безупречността отстранява всякакви трудни времена. Освен това тя преодолявала всяко опасно пространство. Само за малко ще обясня: Лао Дзъ казва на едно място: Най-трудно се отваря отворена врата. — Значи много лесно е да минеш през стена, но през отворена врата е много трудно. Там има пазачи на тънката енергия, има граници. Може да минеш през отворена врата без никаква сила само ако ти е позволено. Ако си стигнал до такава безупречност, до такава степен на Истината, тогава тази отворена врата става наистина отворена. Иначе тя е отворена, но е такава граница, че никой не може да прескача без позволение.

Толтеките открили, че по пътя на безупречността те навлизали в съвсем нови отношения със себе си. Те видоизменяли все повече себе си, все повече познавали себе си и видоизменяли и вселената.

Друго: безупречността, според тях, е разрушителят на старото мислене. Това, разбира се, става постепенно, чрез ежедневни практики. Тя руши всички стари възгледи и убеждения.

Според толтеките без безупречността няма смисъл да придобиваш никаква друга сила, защото всяка друга сила ще те унищожи, тя ще тръгне срещу тебе. Ето защо те постигат много висока степен на безупречност, за да може, когато се срещнат с Истината, да оцелеят. И после вече тръгват на още по-високи степени. По-следващите степени след дракон-вълк, третата степен на толтека, са предците и боговете в най-чист смисъл, наречени от тяхна гледна точка пра-старите хора.

Когато толтекът постигне постоянна безупречност, той вече никога не става жертва на света, жертва на старата цивилизация, жертва на старите възгледи. Учителят казва: Старата цивилизация, това е Дървото за познанието на доброто и злото.

Безупречността е метод, който те извежда от еволюцията, т.е. от дългия път, и те въвежда в развитието, късия път, който Библията нарича тесния път. Еволюцията е движение по един забавен път, а развитието е движение по един ускорен духовен и божествен път, защото тук избираш Истината. Изборът на Истината те спасява от дългия и бавен път, който, според Учителя, трае и хиляди, и милиони години.

Пратуранците са раса, изоставила всичко естествено. Това е раса, която е станала чрезмерно алчна за всичко. Огромната алчност на тяхното астрално тяло отпреди се е смесила с физическото тяло и така се явила алчност на все по-високи степени до безумие. Това били хора с изключително силни животински страсти. Тук се родили идеите за нисшата душа, тук тя се изработвала. Тук се е родила идеята за човекоядството.

Това била една много гневна и жестока раса. Може да се каже, че това е раса, създала тонове грехове. Но такъв е бил техният път.

Пратуранците са създавали много усърдно могъщи елементали, които те насищали със своята енергия и със своята воля, и всичко в името на падението на другите същества. Те използвали много човешки жертви, за да дават енергия и жизненост на тези големи елементали. Казвал съм и преди, Бермудският триъгълник е малка част от елементала на пратуранската енергия.

Пратуранците и тлаватли, втората подраса на Атлантида, това е големият провал на Атлантида. Те са създавали мисъл-форми, които да не пропускат светлината в хората; съзнателно, доколкото може да се говори за съзнание, но на известно ниво има съзнателност.

Те са правили много жестоки опити. Няма да изреждам дълъг списък, но ще кажа някои неща. Например знаете, преди време както боговете са създали русалките, делфините, кентаврите и т.н., пратуранците са правили подобни опити, само че в обратен смисъл. Например глава на човек и тяло на свиня — човеко-свиня. И така нататък, подобни неща, човеко-мишка — жестока работа — и то много едра, и донякъде имали успешни опити. Още оттогава има хора, които и досега имат таен подсъзнателен страх от мишките, преди време говорихме за тях. Тук става въпрос за много по-големи мишки, големи колкото зайци. Става въпрос за нещо много по-коварно, но то се оказало тромаво и не можело да им върши работа. Дори са стигали до мишка-слон, толкова голяма, толкова опасна, но не можела да служи на техните цели и т.н.

Те били във връзка с падналите нефилим, същите тези, за които говорихме, и поради това имали много мощна енергия, с която, разбира се, злоупотребявали. Те създали много чудовища, които по-късно се вплели и външно, и вътрешно в историята на човечеството. И досега човечеството има определена степен кошмари и видения на подобни големи хора, чудовища и т.н.; има все още остатъци.

Постоянната злоупотреба на туранците с могъщите енергии разтревожила вселената и невидимия свят. И така започнало пробуждането на едни други същества, които били заключени под земята. В света това е известно като пробуждането на вулканите. Хората не знаят, че това е сбор от демонични сили, събрани и вързани там. Само когато им се даде власт, те заживяват в огъня и правят каквото трябва, когато имат позволение. Започнало пробуждането на вулканите. Според Учителя вулканът е сбор от същества, на които в определено време им се дава право да развържат и групират своите сили и да вършат своето дело.

Пратуранците трупали много знания и много богатства. От една страна, богатеели със знания, защото ги използвали срещу хората, а, от друга страна, трупали и много богатства. И злоупотребявали с всичко, което е възможно. Другите хора за тях били без значение. Така постепенно пратуранците стигнали дотам, че пожелали власт над цялата планета, защото самата алчност е ненаситна. Разбира се, тогава е имало и много други народи. Една африканска поговорка казва кратко: “Алчността е крокодил” — колкото и да яде, е ненаситна. Алчността е чудовище. То е подобно на заспалия и завързан вулкан.

Туранците били същества с много сгъстена енергия, а сгъстената енергия може да убива. Тя може да се изостря, може да се наточва, може да се тренира и може да убива. Както е случаят с Брус Лий, убит от един тибетски монах с енергиен удар, но това е друга тема. Разбира се, невидимият свят трябва да ти даде право и тогава човек може да използва това древно туранско изкуство. То се насочва като страхотна сила. Поначало винаги става дума за енергиен удар, ръката я няма, движи се енергията. Но това може да става за тренираните, тези, които са тренирали много прераждания, без помощта на външна ръка.

И преди около двеста хиляди години срещу тази опасна туранска раса и срещу нейния път въстанал само един единствен народ. Той бил много добре въоръжен и подобно на туранците много, много опасен. Това е прастарата, пракитайска империя, която също още тогава имала идея за господство над света.

Туранците решили да насочат силовия кристал към столицата на тогавашния Китай, пракитайската империя, както правели и преди срещу силни и мощни врагове. Те направо изпепелявали, пак повтарям, цели градове и цели армии. И те просто изчезвали. Не знаели откъде идва силата, но просто изчезвали. Но този път нещо в изчисленията на кристала се объркало. Светлината на кристала се обърнала срещу самите туранци. Така източникът на голяма светлина и сила станал за тях източник на голяма беда.

Когато лъчите на силовия кристал достигнали до слой гореща лава, настанал огромен взрив и една голяма част от Атлантида, средната част, се вдигнала високо във въздуха и с голям грохот паднала долу на парчета. И в северната, и в южната част се образували двата големи острова, а гигантският кристал се потопил на дъното на голямото, бушуващо море.

От този огромен кристал и досега се излъчват опасни, но забавени смъртоносни вълни-вибрации, но само при определени взаимоотношения със слънцето и луната. Той се намира в Китай, друга част се намира в Бермудския триъгълник и едно малко парче от този кристал се намира в Египет. Но всички тези кристали са заключени и се пазят от Бялото Братство. В края на краищата силовият кристал се обърнал срещу самата туранска раса и я погубил, главно нейното най-голямо демонично ядро.

В пътя на толтеките можеш да влезеш само с една много голяма любов към Истината и Орела, защото това е встъпване във вечния и безкраен път на развитието и свободата.

Според толтеките който не е обикнал Истината, той не е дал правилна посока на своята енергия и него го очаква митоте, хаосът, поглъщателят, защото енергията не е дадена за одухотворяване и не е дадена за обожествяване. Казано по друг начин, енергията не е дадена за себепознание и за богопознание. Думата себепознание означава одухотворяване, а богопознание е вече по-висока степен, познаване тайната на Бога. Тази енергия е дадена за илюзията, за земен живот, за земно мислене.

Според толтеките редът и хаосът в света са без голямо значение и наистина е така. Ще обясня тяхната идея. Защо? Защото същественото е да разбереш Истината, защото без нея и редът, и хаосът се обезсмислят. Без Истината и редът не е на място, и хаосът не е на място. Без Истината хората нищо не могат да разберат правилно — нито реда, нито хаоса, тъй като митоте (хаосът), това е просто необятният ред. Забележете как мислят толтеките: просто необятният ред, но понеже хората нямат Истината, нямат обхват, те не могат да видят в хаоса скрития ред и скритото действие на Бога. Просто хаос не съществува, то е измислено понятие. Просто няма безпорядък, но има непознаване на Истината и оттук нататък в самия човек вече има безпорядък. Много ясно, че за него ще има някакъв хаос, понеже не е влязъл в Истината, той ще вижда други неща; той просто няма обхват.

Толтеките осъзнали, че само чрез Истината ти можеш да живееш в себе си, в своето свободно съзнание.

Според толтеките тескатлипока, т.е. вселенската илюзия или умът, може да измисли толкова причини, че животът е лош, колкото звезди има на небето. Но духът е наблюдател от друг род, става въпрос за чистия дух в човека. Той е наблюдател от друг род, от рода на Истината.

Духът не допуска неправилно възприятие. Той не се въвлича, според толтеките, в чувството на заточение, защото той никога не се отделя от Истината. Това означава, че той не допуска други възгледи и мнения да му влияят.

Окото на толтека, това е погледът на духа, а духът вижда винаги чисто и ясно. И всяко тежко събитие му носи нова степен на осъзнаване. Както даосите: те не казват въобще, че съществува зло. Просто има само път, само развитие. Няма зло, всичко е път. Толтеките по подобен начин са го разбрали. Ще дам един елементарен пример: цената на тока тука се увеличава драстично, минава всякакви мерки. Това безпокойство е просто смешна история защото който има в себе си любовта, вътрешната печка, духа, той има топлината и сигурността. За духа това е толкова смешно — топлината, светлината, печките, петролът, въобще думата икономика, толкова е излишно безпокойството. Това го научих в гората, но това е друг въпрос, за себе си няма да говоря. Значи може ли един студ да ограничи духа? Той няма нищо общо със студа. Значи дали живееш в духа? Учителят казва: Трябва да направиш вятъра и студа свои приятели. — Ако заживееш в духа, за другите вятърът духа, за тебе не. Ти си приятел със студа, също и приятел с топлината. Ти си по-дълбок от тях, но можеш да ги използваш. Но умът ще бъде ограничен.

Всички хора на ума, елементарните душици ще бъдат ограничени. Защото той няма любов, няма в себе си истинската вътрешна печка, няма истинската топлина и очаква на нещо друго. Аз знам хора, които прегръщат парното и пак им е студено. Тука един брат плаща за неговата душица по двеста лева и тя продължава да студува. Нищо не може да те стопли отвън.

Значи трябва да намериш любовта в себе си, топлината, защото без любовта, без Истината в себе си, това е, разбира се, падналият човек. Казвам: Този човек е толкова бедна история и с парно, и без парно, просто няма значение, всичко е смешна история. Казвам го в хубав смисъл. Ще обясня: Духът на толтека работи с Истината и затова той никога не попада в затворите на ума, в заточението на ума. Никога не попада в затворите на събитията. Значи каквито и да са събитията, и тежки, и леки, той е над тях, подобно на Настрадин Ходжа.

Сетих се, за малко ще се отклоня: Попаднал Настрадин в една помийна яма и почнал да вика: Пожар, пожар. Викал два часа, накрая го чули. Отива пожарната, казват: Няма никакъв пожар! Казва: Какво да викам, нечистота ли? — Друг път ще говорим за него, просто където и да е, той царува, защото съзнанието му е отвъд.

Духът на толтеките работи с Истината и затова той никога не попада в заточение, никога не попада в мрежите на погрешните възприятия. Защо? Защото той пребивава отвъд астралния и менталния свят, т.е. отвъд мисли и чувства. Той не живее в мисли и чувства, в ограничения астрален и ментален свят. Той живее в душата си и в духа си, там е мястото на истинския човек.

Духът и душата имат в себе си Истината, имат Любовта, имат много дълбок собствен вътрешен уют. И тази Истина прави живота много дълбок, докато мислите и чувствата никога не могат да направят живота дълбок.

Душата и духът познават Истината и знаят, че тя ги прави свободни и независими същества. А този вътрешен уют произлиза от вродената Истина. Тя се намира във всеки човек. Задачата на човека е да я открие в себе си. „Царството Божие е вътре във вас.”

Великата култура на четвъртата подраса, това са толтеките. Тази култура е спусната от Бялото Братство и от въплъщаване много често на Белите Братя в самите толтеки. Именно това е Златният век на Атлантида, когато Белите Братя и много от напредналите толтеки са се обединявали или просто те са слизали в телата на толтеките.

Толтеките използвали най-висшата и универсална практика. За всички времена и за всички учения тя е универсална. Наречена е безупречност и поради това те общували с прастарите хора, т.е. боговете. И затова този народ, тази раса, в случая подраса, е стигнала до много високи върхове.

Толтеките можели да приемат и да предадат най-чистите божествени идеи и истини на хората. В храмовете на Атлантида се прославяли най-вече огънят и слънцето. Оттам идва посрещането на изгрева. Оттам идва и отношението към огъня.

За толтеките огънят и слънцето били една излъчена сила от Орела, на наш език — една излъчена Божия сила. Те били зримото въплъщение на скрития Орел, изначалния Праотец. Когато тук се възпявали огънят и слънцето, тук в храмовете звучало за първи път божественото Аум. Както ви казах преди, това е ватанска дума от праезика, оттук започва божественото Аум и после се приема от много народи. Те смятали тази магическа дума за посредник между човека и тайната сила на Орела.

Толтеките били, както казах и друг път ще повтарям, много наблюдателни. Те открили, че тескатлипока, т.е. илюзията, била много ценна. Забележете, те не отричат нищо, нищо не осъждат, всичко приемат и изваждат от него най-дълбокото. Значи много ценна, защото тя задвижвала и задължавала развитието на безупречността. Те разбрали, че трябва да практикуват безупречност, за да оцелеят в Истината и нейното ядро.

Толтеките разбрали, че осъзнаването изисква пълно отдаване на човека на Истината. Така те разбрали, че могат да се завърнат в тамоанчан. Тамоанчан означава мястото на произхода, т.е. при боговете и праотците, или както са ги наричали: прастарите хора.

Толтеките казват: Външният човек е само рисунка в книгата на боговете. И наистина външният човек е рисунка, сянка, призрак. Днеска го има, утре го няма. Тази илюзия е много ценна, за да се насочим към истинския човек, докато вътрешният човек е именно идея на вечността и безпределността.

Толтеките не се нуждаели от религия, а от безупречност. Забележете колко ясно и конкретно: не религия, а безупречност. Те осъзнали, че безупречността е призоваване за мистично участие в Орела. Така Орелът започвал да заживява в тях. Мистично участие, от друга страна, и на Орела в човека.

Толтеките открили, че безупречността е начин за пробив и проникване в Орела. По-късно те открили, че безупречността естествено сътворявала безсмъртието. А пък от безсмъртието се раждала естествено свободата. И те разбрали, че който няма безупречност и не се стреми, той натравя своята енергия, т.е. той натравя своята енергия с илюзия.

Толтеките разбрали, че опасностите са само във външната вселена, а вътрешната вселена е неуязвима и те се устремили към нея, но използвали външната вселена, за да натрупат опит. Тук не става въпрос въобще за човешки опит. Става въпрос за духовен и божествен опит, другите два вида опит. Във вътрешната и безопасната вселена разбрали, че там е неуязвимостта, свободата, но за да влезеш в нея, необходима е много висока степен на безупречност. Иначе Орелът те изхвърлял отново във външната вселена, във външни светове, просто за да се учиш.

Според толтеките когато постъпваш лошо, ти се вкореняваш все повече във външната вселена, или в т.нар. свят. Така толтеките разбрали, че безупречността е изход, изход от света и от външната вселена. Ето защо те още повече обикнали безупречността. Разбрали, че тя е наистина многозначима.

За толтеките нямало по-голяма радост от цялостното отдаване на пътя към безупречност. Тука само искам да напомня: отначало те не се наричали толтеки, защото да носиш това име, е много високо положение. Преди време ви обясних думата акулюаке, тяхната дума за толтеки, която означава вещите хора, майсторите. Значи първо се минава през три степени на човек. Обикновеният човек няма право да носи такова име толтек, дори думата воин. Първо и второ внимание човек, само бегло ще кажа, просто обичат илюзиите на живота. Третото внимание човек пак е елементарно, но човек малко започва да си подобрява постъпки, отношения с другите хора. И по този път той вече може след време, ако е по-усърден към себе си и към другите, вече може да бъде приет за воин.

Има три степени на воина. И трите степени са отдадени на безупречност, на все по-голямо отдаване. Първата степен е по-малка степен на безупречност; израствайки, те навлизат вече в духовните измерения, а третата степен воин навлиза в още по-високо ниво — първа степен толтек. Който надрасне тези степени и постигне постоянна безупречност, навлиза в степените на толтеките. Там също има безупречност, но тя е видоизменена. Там вече има три степени на Истината, преди време обяснявах. Първата степен е отдаване на Истината и проучване, втората степен е все повече сливане с Истината, а третата степен е изчезване в Истината. Просто Истината започва да заживява все по-цялостно и цялостно в толтека. По-следващите степени са вече много високи. Това е в общи линии.

За толтеките няма по-голяма радост от цялостното отдаване на пътя към безупречност за техните воини, защото това означавало да вървиш по своя собствен и вечен път, а това било и дарът на Орела. Просто да разбереш, да осъзнаеш своя собствен и вечен път.

Толтеките имали и особено отношение към непредвидимото. Те осъзнали, че чрез безупречност го привличали на своя страна. И стигнали дотам, че те го заставили то да работи като техен приятел. Тук вече отпада понятието случайност. Учителят казва: Няма случайност. Думата случайност е закон от друг свят. — Тя се спуска като случайност, но каква случайност е тази, която ти променя целия живот. Но толтеките надрастват и това.

Днес толтеките са много тънко скрити от по-гледа на обществото и затова обществото не ги вижда, но те бавно проникват и навлизат в света, все повече и все повече.

Толтеките са живели много дълго време в Атлантида. Става въпрос за стотици хиляди години упражнения в безупречност, опит и израстване на високо ниво на духовна и божествена цивилизация. Те имали и много голяма власт, много голямо изобилие, десетте царе. Тука няма да ги изреждам, но и десетте царе имали огромна власт. Имало и други скрити царе четирима, това е друг въпрос. Голяма власт, голямо изобилие, защото поставили пред властта и богатството безупречността и това траело стотици хиляди години. Те знаели, че ако се придаде голямо значение на властта и на изобилието, добродетелите загиват.

По пътя на безупречността толтеките разбрали, че са космически същества с необикновена съдба. И нещо повече, по-напредналите толтеки осъзнали, че те са същества и отвъд вселената.

За толтеките пътят към безупречността бил отделяне от злото, от застоя и втвърдяването. Те минавали през големи изпитания, но осъзнали, че който съумее да влезе в мрака, излиза с ново знание, с нова мъдрост и с нова, обновена вътрешна сила. Ето защо и богомилите е трябвало да минат през кладата, за да преодолеят напълно себе си, старата си съдба, старите възгледи и да постигнат велико единство, нови тела на мъдростта; затова те трябвало да минат през огън.

За толтеките лошата постъпка е всякога процеп, откъдето влизали нечистите сили, наречени паразити. Най-малката лоша постъпка, помисъл, тя може да е вътрешна, външна, това си е лоша постъпка — отваряш врата, процеп и тогава нечистите сили, както те ги наричат паразити, само това чакат, навлизат. И те смятали, че по пътя на безупречността всички процепи се затварят, т.е. безупречността затваряла процепа.

Когато се случи нещо да те мъчи, те казвали: това е процепът, откъдето паразитите са влезли. Щом могат да влязат, значи те ще те мъчат, за да може да се откажеш напълно от лошата постъпка.

Те казвали, че ако обикнеш твърдо Истината, злото и паразитите щели да правят само жестове и гримаси. И външно, и вътрешно ще се заканват, ще правят някакви жестове, но няма процеп, няма откъде да влязат. Това важи и за другия свят. Ще се опитват във вид на кошмари, на нещо подобно, но няма откъде да влязат.

Толтеките имали много тънки поговорки и мъдрости. Ето някои от тях накратко:

Сянката на бързо летящата птица никога не се движи. (Няма да ги коментирам, само ги изнасям.)

Животът не се отличава от смъртта, защото само духът се движи и затова ние не умираме. — Ние умираме, ние живеем, но само духът се движи, само той е нещо повече от живота.

Раздвоената игла не може да шие. — Това е, ако вървиш по два пътя, ако имаш две мнения... Ще го обясня накратко: ако мислиш, че има и Бог, и дявол, според Ал Халладж, ти си на погрешен път. Има само Бог, просто няма дявол. Ако ти си убеден, че има Бог и дявол, тогава ще се срещаш с дявола. Ти си разцепил Бога, ти си раздвоил енергията, просто вярваш в двойствеността. А дяволът е другото лице на Бога, другият слуга, който идва да те възпитава, да те учи, защото си повярвал в две неща. Значи раздвоената игла не може да шие, или когато вървим в две посоки, не можем да стигнем никога до Орела.

Толтеките знаели, че във външния свят човекът е заключен във форма, за да се освободи тя чрез безупречността. Иначе формата все повече ще заключва човека. И паразитите все повече ще измъчват човека.

И преди ви казах, повече от осем милиона толтеки чрез безупречност и особено специално отношение към Истината, а не полуотношение, са напуснали Дървото за познанието на доброто и злото. Постигнали са истинската, свободната, духовната цивилизация, неуязвимата цивилизация, там, където няма смърт.

Всички пирамиди са тяхна култура, след време за това ще говорим и какво означават те като идея. Те са напуснали триизмерния свят, ограничения свят. Те са напуснали стария свят и те били наречени стари души.

Тук само ще кажа, че следващия път ще прекъснем с тази история, другата година ще продължим с някои неща. Другия път ще говорим за други неща. За грехопадението, според толтеките, преди време ви казах някои неща и сега ще допълня.

Според толтеките грехопадението е резултат на една много велика любов. Защо? Защото след него се определяло кой търси Истината и Орела и кой търсел себе си и щастието си, личния си път, егото. Който търсел себе си, щял да си посее тъмнина, а който след грехопадението търсел Истината, щял да си посее път към Орела.

От друга страна, Учителят обяснява, че грехопадението е трябвало да се случи. Защо? Обяснява само накратко: Адам е бил много послушен, много тих, много скромен, много смирен, но е нямал познание за себе си, нямал е дълбочина. И Адам, и Ева са имали огромна, голяма вяра в Бога, но само вяра. Нямали са познание, т.е. познаваща вяра; имали сляпа вяра и щели да останат завинаги деца. И Бог им дава шанс чрез грехопадението. По-нататък ще го обясня и според гносиса. Грехопадението е много дълбоко и велико явление и който го разбере, го превръща в безсмъртие. Който не го разбере, това е друг въпрос.

Понеже толтеките са големи наблюдатели, те видели в грехопадението скрития замисъл на Орела, а той бил: самият Орел да се издигне в човека. Просто Бог иска да израсне в Адам и Ева, т.е. в човечеството, в човека, да израсне и да заживее напълно, в него не донякъде, както е било преди. Просто иска по-високо ниво на осъзнаване и да заживее в самия него, Той да му бъде водач.

Грехопадението, според толтеките, е тази сила на илюзията, която отделя неразумната воля на човека от развитието. Според толтеките в грехопадението се виждало кой се отказва от висшия разум, а това означавало и отказ от Орела, отказ от Бога.

Грехопадението, според тях, предизвиквало най-много развитието на истинския разум, а според толтеките, той е бил първична сила и затова чрез него те се извисявали и във вътрешната вселена, и в Орела. А който останел в своята неразумна воля, той щял да остане в нисшето си тяло и щял да умира и да се ражда, докато разбере някога, че грехопадението е дар, чрез който трябва да станеш безупречен. А който развивал разумната си воля, той тръгвал към Орела и щял да стане еекатл, т.е. чист дух, свободен вятър, може да се каже още и висш дух.

Толтеките знаели, че Орелът виждал всичко, защото Той улавял всички скрити и най-скрити намерения на всяко същество. Толтеките знаели, че Орелът е скрит в нашата разумна воля и че тя трябва да се увеличава. А при това условие грехопадението вече било без значение, защото то било просто, според тях, доброта, излязла навън, просто призив за завръщане напълно в Истината и в Орела, един много важен призив.

Толтеките знаели, че грехопадението се ръководи от илюзията, а любовта към Истината се ръководи от Ометеотл, т.е. Бог. Необятния те Го наричат Ометеотл — Бог, или Необятния Нагуал, Необятния Учител. Значи аз съм виждал между другото хора, които много четат Библията и изостават в постъпките и безупречността. Познавах един тимаджия, който много четеше криминални романи, и аз му носех и подобряваше постоянно постъпките си в живота. Разви такава будност, такова старание, че просто се чудех. Но той не обичаше други книги да чете. Значи всичко се намира в тайната на намерението: може да четеш деветдесет и девет пъти Библията, все едно; може да четеш каквито и да са книги, все едно. Има нещо дълбоко в тази тайна дума, наречена намерение. След време ще се спра специално на нея, защото тя е по-дълбока от думата предопределение. Тя може, каквото и да ти е писано, да го видоизменя. За другите хора остава каквото е написано, но който стане майстор на намерението, той променя и осъзнава, става дума за дълбоко осъзнато намерение, той променя напълно човешката си съдба, макар и да му е писана.

Толтеките разбрали, че грехопадението не е враг на човека и въобще нищо не е враг, освен отношението на самия човек към самия него и към нещата. Значи отношението на човека може да бъде враг, ако не е правилно; отношението на самия човек към нещата. Те разбрали, че който има отношение към Истината и към Орела, отстранявал грехопадението от себе си. Така те осъзнали, че грехопадението е допуснато като дар, за да се създаде вечна и постоянна връзка с Орела. Не донякъде връзка, а вечна и постоянна връзка с Орела.

Иначе без грехопадението, без този дар, без това осъзнаване човекът щял да навлезе в друго, много по-голямо падение, защото щял да изгуби вечната си връзка с Ометеотл, с Бога. И той щял да тръгне надолу към демонизиране, по-лошото нещо в човешкия път — демонизиране.

Толтеките разбрали, че този, който имал любов към Истината, той използвал грехопадението и се извисявал в Бога. А който нямал любов към Истината, си създавал тоналли — съдба. Едно от значенията на тази дума е съдба. Думата съдба при толтеките означава този, който сам се е осъдил чрез собствените си желания и намерения. Защото той не осъзнавал ахуипка, една от най-дълбоките думи при толтеките, означава намерение, за което друг път ще говорим. Той не е осъзнавал своите намерения.

Толтеките разбрали, че срещу грехопадението най-важното е разумната воля и осъзнатото намерение, така както им било казано от атламаните. Атламаните на толтекски език, това са старците или прастарите хора. А толтеките знаели, че атламаните, старците, превъзхождат и най-дълбокия опит, не само човешки — превъзхождат и духовния опит, а една част от тях превъзхождат и божествения опит. Атламаните им казали, че разумната воля е сила на вътрешната вселена, на вътрешната цивилизация. Те им казали още, че разумната воля когато израствала, стигала до правдъхновението. А това било пълно освобождение и от човешкия път, забележете, и от духовния път. Това водело към третата вселена, която Учителят нарича Божествената вселена. Оттам нататък смятайте колко степени има. Значи това е завръщане от човешкия път в съвсем други цивилизации, не такива ограничени, а като използвали опита и всичко друго, те се завръщали в духовни и божествени цивилизации, свободни от смърт и прераждания. Можело вече да се прераждат само доброволно, но това е вече по свобода. Значи те се завръщали в необятността и неизразимостта на Орела, чието друго име, на християнски език казано, е Царството Божие. Това е нещо по-дълбоко от светлината — Царството Божие.

АУМЪ