2 декември 2008 г.
ТАЙНАТА НА ЗЛОТО - (лекция 25)
Борбата със злото не се води между добрите и лошите хора, народи, класи и т.н., а вътре в самия човек.
Бог няма враг в лицето на злото. Ако Той би имал враг, това означава, че Той не е Бог, т.е. злото не е враг на Бога, злото е враг на застоя, на човека, който е в застой. Тук само за малко ще се прекъсна: спомням си една мисъл на Шри Ауробиндо. Обръща се към своите ученици, казва: Приятели, вярно е, че понякога Бог се превръща и действа като демон или чудовище. Всичко е от Него и силата е Негова, Сатана го няма. Но какво, приятели, вие бихте предприели срещу това? — Въобще какво може да се предприеме? Нищо не може да се предприеме, когато тоталният Бог действа, няма значение — чрез Сатана или Той по-дълбоко отвътре. Значи щом се е стигнало дотам, Той знае как да действа, а Той не прави грешка. Само за малко ще кажа: Не се занимавам с политика и не я обичам, но ще кажа едно нещо: Най-големите врагове на Америка не са ***********, тях просто ги няма; най-големите врагове на Америка са самите политици. Те създават ********* чрез начина на мисленето си и чрез лицемерието си. Няма да обяснявам повече, дълга история, знам много неща там. Но понеже не обичам политиката, тези въпроси ги оставям настрани.
Целта на злото е да се създаде Бог в хората. Много благородна мисия и много тежка. Засега нито Христос е успял както трябва, нито Сатана, понеже човекът е много сложно и трудно явление, много упорит.
Злото работи за Бога и това е неговата опора, иначе то нямаше да има опора.
Материята не е зло. Материята не препятства на душата, въобще на душите да се устремяват към Бога. Това, което е причината за злото, е влечението към низшето. Злото не съществува, но то присъства, за да осъществи благото, наречено Бог.
Каква е последната съдба на злото? Завръщане в Бога след дългия, труден и тежък път, който е работа върху човека. Накрая злото ще се завърне в Бога, защото то е работило за осъществяването на истинското добро.
Злото е тайна воля на Бога. Злото не е съществуващо даже. Злото няма никакво реално битие, защото Бог е всеобхватният източник на всичко, което е. Луцифер е станал Сатана и зло не по своя воля, а за да изпълни Божията воля. Той разбрал, че Божията воля е по-дълбока, по-мъдра и по-истинна от неговата воля, както говорихме и за ***. Има един стих в Библията, който казва: “Човешката мъдрост е безумие пред Бога”, каквато и мъдрост да е. *** се е отървал и от човешката мъдрост, и от висшето Аз. Разбира се, Христос също на кръста се отказва от своето висше Аз. „В Твоите ръце...” — именно това е велика формула — „В Твоите ръце предавам духа си.”
Ставайки зло, Луцифер, после Сатана, е решил да изпълнява Божията воля, защото така щял да опознава все повече Бога. И той си има свои идеи, това е един от начините да познава все повече Бога. И освен това и себе си.
Луцифер много е обичал Бога и затова е приел с огромна любов изпълнението на Неговата воля. Той поставил Божията воля по-високо от себе си, защото знаел, че тя всякога е по-дълбока от неговата воля. И така Луцифер е решил да стане Сатана и да се превърне в Божия воля, защото тази воля винаги знае какво прави. Ние може да не знаем, но тази воля винаги знае какво прави. Докато добрата воля, включително дори и разумната воля, много често не знаят какво правят, защото те не са мъдрата и премъдра воля на Бога. Но ако се насочат — добрата и разумната воля — да се молят да се съединят с мъдрата воля, тогава и те може да направят нещо.
Луцифер много тънко е разбрал, че чрез тази привидно зла воля, която той приел, е щял да се съедини със скритата Мъдрост на Бога, тъй като все пак той е херувим и може да проучва, херувимът е богоподобен; за разлика от ангелите и другите йерархии той може да проучва, тъй като има позволение. Херувимите са от много висша йерархия. Той разбрал още, че тази тежка роля на злата воля е избор и доверие към скритата воля на Бога.
Ако Луцифер беше отказал да служи на злото, той щеше да бъде отлъчен от Божията воля и щеше да загуби нещо скъпоценно за дълго време — единството си с Бога. Бог има начин как да отдалечава съществата от Себе Си. Ако не беше приел, това щеше да означава и недоверие към Мъдростта на Бога и към своя Създател, и към Неговия замисъл. Но след като Луцифер приел, по-късно той започнал да разбира, че злата воля всъщност носи благодат за разумните хора, за търсещите души. И че тази зла воля ги упътва много странно по пътя към Бога. Луцифер разбрал, че без тази скрита зла воля хората щяха много повече да изоставят Бога.
И така Луцифер започнал да разбира все повече скрития замисъл на Бога. И той разбрал, че злото е само идея, а не реалност и той схванал колко велика е тази Божия любов. И поради това Луцифер разбрал защо има много нещастия в света — за да се завърнат нещастните и обременените към Бога, за да може Той да заживее в тях.
Доброто и злото са две същества, обречени на непрекъсната борба, докато абсолютното добро е свобода.
В сияещата скритост, в свещената скритост на злото има право да влиза само Бог, защото само Той знае дълбочината му и неизразимата му тайна.
Човекът е, който се намира в заблуждение, а не злото. Злото само идва, за да може човекът да види своите заблуждения, разбира се, ако иска.
Злото те прави сътворен, все повече сътворен и все повече смъртен. А любовта те прави несътворен и безсмъртен.
Човешкото невежество е зло за самото себе си, то е палач на себе си. Има такъв окултен закон: Не наказвай невежия! Той носи вътре в себе си достатъчно наказанието.
Любовта вижда далечните причини, а злото вижда само близките причини. Злото е скрито, незнайно добро, пак казвам, защото Бог е Любов. И когато възлюбиш Бога преди всичко друго, ти ставаш по-дълбок от доброто и злото, по-дълбок от живота и смъртта. Ти ставаш част от историята на Бога и вечността.
Бог е дал свободен избор, за да може любовта да стане доброволна към Него — доброволна.
Бог няма битие. Той никога не може да бъде сътворен, т.е. ограничен. Поради това Той е пречиста част от същността на Бездната.
Познаването на Бога става чрез себепознание и това себепознание е отговорът на тайната, защо Бог е безсмъртен човек, в най-дълбокия смисъл, а човекът е смъртен бог. И според гносиса злото се състои в това, че Адам не познава себе си. Той е изгубил нещо от себе си, нещо от своята същност. Той е в забвение спрямо себе си и поради това той е неспособен да изявява Божествена и велика, неизменна любов. Именно тази неспособност е зло и тя разваля светостта на нещата. Но тъй като Бог има замисъл, всичко това постепенно ще се преобрази.
ВАЖНИ НЕЩА - (първа идея за размишление)
Причината да не работи човек истински върху себе си е уютната и уплътнената лъжа и липсата на искреност към себе си.
Желанията са направили душата тежка. Желанията са отношение към себе си, а любовта е отношение към Бога.
Гибел за човечеството няма да има. Ще има само две неща (Майстер Екхарт): Падение назад и възход напред.
Злото е зло отвън, за да изработи доброто отвътре.
И князът на светлината, и князът на тъмнината работят и служат на великото, неделимо Единство, на Неговия замисъл.
Времето и бремето съществуват само в нечистите мисли и действия, те се намират там.
Всеки човек, който няма любов към Истината и Бога, не се развива правилно. А всеки, който не се развива правилно, се превръща в опасност за себе си и в относителна опасност за другите.
Истинският човек няма бъдеще. Той има нещо повече, казвал съм го, той има Бог в себе си. Той има любов, дълбочина и пълнота.
Върховната заповед на Делфийския оракул е: “Познай себе си.” А познаването на себе си постепенно се превръща в познаване на всички неща.
Оракулът говори кратко и с намеци, такъв е неговият стил. Например питали го: Как да се отклоня от предопределението на съдбата? Оракулът казал: Посвети се на неизменната цел. — Той не обяснява, той само казва и който е достоен, който е търсач, ще разбере. Около седемстотин въпроса са му задавали, друг път ще се спирам по-подробно на Делфийския оракул. Например друг въпрос към него: Кой е пътят към Бога? Оракулът казал: Вход няма. — Така отговаря, с намеци.
Не е твоя работа да се бориш с лошите си недостатъци, казва Майстер Екхарт. Растенията не се борят с плевелите. Просто дръж постоянна връзка с Бога. Градинарят ще махне плевелите. Ти само имай и търси постоянна връзка с Бога. Когато дойде времето на Градинаря, Той много лесно ще махне плевелите.
Който има непривързана любов, той придобива целостта си, защото той люби, без да очаква. Любовта е осъзнаване на любящото присъствие на Бог вътре в нас.
Всичко, което ти се случва, е свързано със скрития Бог, Който е любов.
Невежеството е пълно със знания, а мъдростта е пълна с любов и безкрайност. Тя е пълна с Бог.
Знанията са друго име на тревогите. Какво нещо е тревоженето? Безверие. Тревоженето е друг образ на безверието. Любовта не е от този свят на тревоженето, тя не е от този свят на ума.
Един мъдрец е казал: Ако съществува бог, когото аз мога да позная, то такъв бог аз не го считам за бог.
ДЯВОЛЪТ - (лекция 26)
Ще говорим за едно странно същество.
Дяволът е много услужлив, но не е добър. Въпросът е не защо дяволът се е отделил от Бога, а защо човекът се е отделил?
Дяволът е свързан с изгубената култура на нашия свят. Той работи много усърдно, но това не означава, че той е реален. Реален е само Бог. Всъщност работи чрез дявола една скрита част от Бога. Тя работи потайно за великото Единство и чрез дявола — чрез тази част от Себе Си. Т.е. скритият Бог движи всичко, движи развитието. Както ви казах преди, Ал Халладж казва: Бог отклонява хората от правия път. — Не Сатана, не дявол, защото Той знае, че тези хора ако вървят по правия път, ще го развалят. Има нещо в тях, Той вижда отвътре. Знае преражданията, знае всичко отвътре. Изпраща ги в отрицателния път, за да може да го изстрадат и след време като тръгнат, да тръгнат както трябва в правия път, а не „полу”. Просто Той отклонява и Той завръща. В тази връзка е много неуместно да искаш такъв човек да го вкарваш в правия път: Бог го е отклонил, ти ще го убеждаваш да върви в правия път!
Учителят казва: Дяволът е майстор в дегизирането, в прикриването. Често се представя под маската на ангел-пазител. Той може да убеди събеседника си, че е ангел на светлината. — И в Библията има такива примери.
Чрез дявола Бог желае на човека трудности, забележете, самият Бог. А чрез Себе Си Бог желае на човека поуки, поумняване и одухотворяване.
Човешкото зло е създало близостта с дявола.
Когато си низш, т.е. астрален, ментален — чувства, емоции, обърканост и т.н., дяволът тогава е въздействие. А когато си чист и духовен, дяволът е бездействие.
Едно от особените имена на Бога в суфизма е името „Аз съм Музилл”, т.е. Аз съм този, който ви отклонява от пътя, за да може въобще да се развивате. — Именно оттам идва идеята на Бога да отклонява много хора, за да могат въобще да се развиват.
И ангелите, и дяволите са отражения на нашите действия. Казано по друг начин, когато действаш чисто, ти създаваш ангели; когато действаш нечисто, ти твориш дяволи. Че човек е творец на дяволи в себе си, няма съмнение. В този свят има многобройни примери за това.
Дяволът всякога има логично мислене, но никога мъдро мислене.
При Истината дяволът вече е зависим, зависим от Бог в човека. Тука правата на дявола са строго ограничени. Тука властта му е отнета, защото в Истината няма право да действа дяволът; в Истината може да действа само Бог. Това означава, че който заживее в Истината, обърква всички планове на дявола, защото тук Бог прави плановете на човека. Но който е в лъжата, тогава се досещате, дяволът му прави плановете.
Тази особена и условна реалност, наречена дявола, тази особена отрицателна система, условно отрицателна, е създадена като напълно подчинена на Бога. На тази система е отнета волята. Тя се движи само чрез позволение, за да може човекът да обикне Бога и Истината. Разбира се, това е личен момент.
Тази особена реалност, наречена дявола, разрушава всичко, което не е съкровено и истинно, всичко, което не е Божествено, всичко, което е противоположно на Бога. Именно затова Бог си е създал такава система. И Неговият замисъл, на Бога, е за Божествено човечество.
Дяволът руши всичко, което не иска развитието и Истината, т.е. същността.
Същността на Бога е явна. Работата на дявола е прикрита. Но целта им е обща, те работят заедно.
Разликата между Бог, Луцифер, Сатана и дявола е разлика в степените на дълбочина и на могъщество. Понеже Бог е Истина, Той е могъщество.
Който допуска лъжата, той допуска в себе си зависимостта от дявола и от неговите планове.
Единствената карма, това е условно казано, която дяволът може да си направи, е, ако се откаже да изпълнява волята на Бога. Но тогава той тръгва към Звяра, той тръгва към огромно саморазрушение и затова той просто изпълнява Божията воля. Пък и така е устроен, той действа без свободна воля, докато човекът все още има право да променя и да избира. Например ако демоните или Сатана решат да се разкаят, нямат избор, няма да бъде прието. Просто това не е в плана засега. Но човекът може да се разкае и да видоизмени голямата си натрупана карма.
Къде е дяволът? Дяволът се намира в духовната тъмнина на човека. Дяволът работи в психическата реалност; не в духовната, а в психическата реалност. Разбира се, и в астралната, но той не може да работи в чистата духовност. Тук той не може да сее своите семена-внушения.
Ние се страхуваме от злото в нас самите, а не от дявола. Ние се страхуваме от злото, което сме създали и натрупали в многобройните прераждания.
Не дяволът е препятствие по пътя към Бога, а егото на човека, нисшата му природа е препятствие. То води човека в собствената му тъмнина.
Василид казва: Дяволът е странно явление вътре в самия Бог. Той е странен образ със странна история. Той е изработен вътре в тайната на Бога, в самия замисъл. Самият Бог тук малко се е поместил настрани, изместил е нещо от същността Си и е създал Свое особено, скрито лице, прикрита реалност със странно име. Тази преобразена реалност е наречена дявола.
Луцифер е чиста духовна същност, тъй като е херувим. Той е скрит духовен и велик син Божи. По-надолу той вече е Сатана, той е полудуховна същност. А при слизането си още по-надолу в дявола той е вече ментална и астрална въображаема същност, въображаема, условна реалност. И ако човекът е духовен, тогава във въображението му не може да се образува дяволът и неговите планове. Но ако човекът е психически, астрален или ментален, тогава в него много лесно се образува дяволът; дяволът използва неговото въображение. Защото астралният и менталният човек са нереални, те са недуховни, те не са същностни, което означава, че астралният и менталният човек трябва само да се пречистят напълно, за да отстъпят място на духовността.
Докато не се освободиш от собственото си зло, дяволът винаги ще те преследва. Дяволът е това Божие зло, което гони човека в неговия път, докато го направи духовен. Затова Учителят казва, че дяволът е неуморим. — Няма умора, докато направи човека духовен и го освободи от всички заблуждения.
Всяко зло човешко действие затваря човека в едно особено състояние на застой. Така човекът сам е заключил собствената си същност, собственото си развитие.
Засега светът е жалко царство, защото е човешко царство, а не на Бога и затова сега тук владеят други закони. И поради това и злото е тук. Все пак тук трябва да кажа, че между всичките тези трудности в това човечество се заражда тайно, невидимо, навътре съвсем друга цивилизация. Всичко това става неуловимо, защото Бялото Братство работи.
Докато има човешко царство, то винаги ще бъде пронизвано от злото, т.е. докато има човешко мислене, защото човешкото царство е болно. Съвсем друго нещо е царството Божие.
Бог владее злото в царството на Истината, в сферата на Истината и всеки, който заживее в Истината, влиза в царството Божие, в присъствието на Бога, понеже Истината е Божие царство. Затова, между другото, съм ви говорил много за духовните дневници, особено за дневник на Истината, където бдиш над всяка дума. Какво означава духовен дневник? Да въведеш цялото си внимание през деня в Истината или в някое вътрешно качество; не частично внимание, не да казваш „аз уважавам Истината, да, да, разбирам”... Нищо няма да разбереш. Който е тренирал, знае какво казва, какво премълчава, какво скрива, защо го скрива, докъде да говори. Дори и когато някога рядко прави грешка, той знае накъде води тази грешка. Дори и когато изглежда, че говори несправедливо, има тайна — той владее, защото е тренирал, защото самата Истина го е обучила. Дори понякога се случва така: самата Истина прави така, че този човек да сгреши, намесват се висши същества да допусне някаква малка грешка, за да се смири и още повече да се концентрира. Но това не са човешки грешки, а грешки на ученик. Разликата между човек и ученик е много голяма. Няма нужда друг да му казва грешката, защото той веднага я вижда, понеже е тренирал и знае какво иска да му каже Духът, т.е. малки, тънки послания.
МИСТИЧНИЯТ СУФИЗЪМ - (втора идея за размишление)
Няма край пътешествието. Няма край. Няма никога, никога край.
Той е великолепие отвъд възхвала.
Тези, които познават мистериите, са пияни.
И казва един суфи: Светлината е глупак, измамник, лъжец. Мистерията на Величието е обвита в мрак.
Казва: Дълго пътувах и достигнах Твоята пустиня. Тя блика от Тебе.
Те казаха, че ще бъда забравен. Ти (Бог) каза: Живей завинаги.
Този, който не е луд по Тебе, е богохулник. Този, който не е разбит от Тебе, той няма душа. — Той не може да образува душата си. Ето защо има Голгота, ето защо има клади и т.н.
Недей ми говори, казва този суфи, в случая Руми (тука използвам няколко суфи) за рая. Раят е за вярващите. Отдавна вярването изоставих. От рая нужда нямам, когато Ти си тук в мене, когато Те имам. Ти си единственият рай, от който се нуждая. — Има друг рай отвъд рая и ада.
После казва: Само Осанна е реалност. Само възхвалата е мъдрост.
Който е пил от Неговата любов, вече никога не изтрезнява.
Казва: Вътре в смъртта има смях, който дори и ангелите не познават. — Наистина в смъртта има смях скрит, тъй като просто смърт няма. Преди съм ви казвал, нищо не можем да направим по въпроса, просто ние сме безсмъртни. Нищо не можем да направим, това е решено от Бога.
Невежеството ми, казва Руми, е така безкрайно и то смайва и освобождава моята душа.
Вътре в мен се молеше Бог и Той сам отговори накрая на Своята молитва. — Ето вижте тук много тънък закон: ние мислим, че се молим. Всъщност това е план на Бога, за да ни достави чрез молитвата нещо важно и разумно, което искаме. И най-накрая да ни достави Себе Си. Всъщност ние се молим заедно с Бога, но в един по-дълбок смисъл Бог в нас се моли за нас.
За откровение копнях. Сега е ред да изгоря.
Не навеждай главата си до земята. Вдигни я в екстаз.
Тайната може да бъде видяна и позната, но никога изречена.
Това, което мислех за пустиня, се оказа море.
Никога не ще можеш да Го видиш, ако не видиш, че Той си ти.
Как може капката да достигне океана, ако не знае, че морето е вътре в нея, ако не знае, че морето вътре в нея ври.
Трудно е да споделиш любовта си с тези, които са сътворени от прах.
И после казва: Толкова съм пиян, че изгубих пътя и навътре, и навън.
Казва Руми: Аз не съм подчинен на звездите, а само на Аллах.
Аз не познавам Адам. Не съм в сродство с него. Не познавам райските дни. Аз нямам своя душа. Душата ми всякога е била отдадена на Аллах.
Аз ще се откажа и от слова, и от изказвания, и от действия, защото и без тези трите аз мога да бъда с Тебе (с Бога).
Смъртта е второ рождение за този, който е влюбен в Бога.
Баязид: Ние се опитвахме да осмислим своя път към Него, но това не помогна. Но в този миг, в който се отдадохме, не останаха никакви препятствия.
И после пак Баязид казва: Въобразявах си, че Го обичам. Но като се замислих, видях, че Неговата любов е предшествала моята любов.
И после пак Баязид: Тези, които обичат Бога, са тези, които Бог обича.
Не търси, преди да бъдеш потърсен, защото когато намериш това, което търсиш, то ще прилича на самия тебе.
Един отишъл в килията на Баязид, почукал и попитал: Тука ли е Баязид? (Баязид Бистами, един от големите суфи, представител на пияния суфизъм.) Той му отговорил: Тук няма никой друг, освен Бог. — Ще обясня накратко: това се нарича в суфизма вилаиа хаса, т.е. съвършените мистици, унищожените в Бога. Посредством своята голяма любов и преданост те са унищожени, но продължават да съществуват чрез Бога. Когато казват това, те наистина казват така: „Няма го Баязид”, т.е. съществува чрез Него.
Скритите святи мистици са очи, чрез които Бог наблюдава света.
Мохамед казва: Покланяй се на Бога, сякаш Го виждаш, защото ако ти не Го виждаш, Той пак те вижда.
КАЧЕСТВОТО, КОЕТО ПРЕВЪЗХОЖДА ЛЮБОВТА - Майстер Екхарт - (лекция 27)
Отречеността чрез любов е правилната отреченост. Тя води до непознатото познание за Бога.
Чрез любовта и смирението ставаш син на Бога, чрез отречеността ставаш син на Бездната.
Връзката с Божественото Нищо е отреченост от себе си и завръщане в състоянието на несътвореност.
Чрез отречеността Бог може да проникне много по-дълбоко в мене, отколкото чрез любовта.
Любовта, казва Майстер Екхарт, ме принуждава всяко нещо да го търпя заради Бога. И аз го търпя. А отречеността ме води в това, нищо друго да не приемам, освен Бога (в по-дълбока степен). Т.е. при любовта за мен съществуват нещата, съществата, а при отречеността за мен съществува само и единствено Бог. Отречеността е свободна от създадените неща. Любовта приема създадените неща, а отречеността не приема нищо друго, освен Бога.
Отречеността може да задържи в себе си целостта на Бога, а любовта е само приближаване.
Бог непременно, казва Майстер Екхарт, Той даже е задължен, непременно трябва да се отдаде на отреченото сърце. Едно е с любов да прониквам в Бога, друго е отречеността. Тя задължава Бога да ме люби, защото чистата отреченост превъзхожда всички сътворени неща.
Отречеността е толкова приближена към Нищото, че нищо тънко и фино не може да се задържи в нея, освен само и единствено същността на самия Бог. Между Нищото и съвършената отреченост нищо не може да се помести, освен Бог.
Бог толкова много желае ти да излезеш от себе си, за да влезе Той със Своята пълнота, защото тази пълнота е създадена за тебе, за истинския човек. — Както виждате и при ***, той излиза от себе си и се отказва от своето висше Аз; това не е просто евангелие. Другите евангелия в Библията са обикновени, другата година ще ви говоря пак за ***; те създават външно християнство. Евангелието на *** е съвсем друг ключ към Бога. То създава вътрешното християнство. Въобще апокрифите сам Бог ги е скрил, сам Той ги разкрива докъдето трябва, за да поведе определени хора към истинското вътрешно християнство. Съвсем други методи има там, но след време ще говорим пак.
Отреченият дух приема в себе си истинското битие на Бога. На отречения дух Бог не може да даде нищо друго, освен самия Себе Си. И ето защо всичко, което отреченият човек вижда, е истинно. Всичко, което вижда там в тайната си, във вътрешен план, е истинно.
Казва Майстер Екхарт: Всички молитви и добри дела много малко докосват Бога. Всички молитви и добри дела не възприемат Бога така, както отречеността.
За да бъдеш свободен от всичко сътворено, ти трябва да си отречен, непривързан в най-висшия смисъл на думата. „Ти трябва да си отречен” означава следното: да си преизпълнен с Бога; не със сътворени неща, не с някакви неща, не с духовност, а преизпълнен със самия Бог.
Освен молитвата и добрите дела — те не са отречени — Бог иска да съзре в тебе и твоята отреченост. Тя е и твоята вечност, и твоята безкрайност. А когато си отречен, тогава вече и молитвата, и добрите дела се осмислят. Те вече не са напразни. Молитва и добри дела, без велика любов и отреченост, не съхраняват и не привличат Бога в себе си. Те само пътуват нанякъде, но не привличат и не съхраняват Бог в себе си. Защото само в отречеността, в това нищо Бог може да твори Себе Си и Своята воля, както това стана и като говорихме за ***. Значи казах ви, че човешката мъдрост е безумие пред Бога.
И макар че Бог е всемогъщ, Той не може да твори Себе Си във всяко сърце, а само в отреченото сърце. Разбира се, в другите сърца може много рядко да влиза чрез ангелите, нещо да загатне, някакво послание, но Той там не може да живее и да планира.
Само в отреченото сърце Бог може да види и да срещне готовност и осъзнатост. И тогава вече Той може да излее Себе Си в това сърце, т.е. говорим за сърцето като празна чаша. Онзи случай в Дзен, накратко само ще го кажа, без да се впускам в по-дробности: отишъл един многознайко при един Дзен-учител, искал да го пита нещо, но все говори, говори и просто не може да спре. Сипал му Дзен-учителят чай в една чаша и преливал, преливал чаят. — Чакай, какво правиш, чашата тече, прелива! — Такъв си и ти, нищо не мога да ти кажа, ти си пълна чаша. — Т.е. щом знаеш много, други ще се занимават с тебе — дяволи, страдания. Когато изпразниш чашата си, ела, ще говорим по друг начин, т.е. на друго ниво. Значи Бог може да излее живата Си вода в празна чаша.
В отреченото сърце е голямата възможност, висшата възможност за Бога да действа и да работи, защото в нищото пребивава много велика възприемчивост; не просто възприемчивост — велика възприемчивост.
Отреченото сърце за нищо не жадува, защото то е преизпълнено с Бога. Когато си пълен с Бога, как можеш да вярваш в бъдеще? Бог е по-дълбок от бъдещето. За какво ти е минало? За какво ти е настояще. Някои казват: “тук и сега”. За какво ти е, казвам, тук и сега? На теб ти трябва Бог.
Това отречено сърце е разбрало и осъзнало, че единственото богатство е Бог. Защо? Защото в отречеността задължително се излива истинската явленост на Бога, истинското откровение на същността на самия Бог.
Отречеността е това място, където човекът по милост може да стане това, което Бог се явява (има степени на отреченост), това, което Бог се явява по Своето естество. И самата отреченост е естество предвечно — тогава, когато не си бил още сътворен, тогава ти си бил отречен. Когато си бил още идея в тайната на Бога, тогава си бил абстрактност.
И самият Бог е отречен. И отреченият човек поради това се среща в мястото, наречено Нищото, с отречения Бог, т.е. отреченият човек и отреченият Бог се срещат в Нищото и Бог прелива Своята пълнота. Значи, както виждате, думата Нищо плаши хората, а става въпрос за нещо велико.
Да не пречим на Бога да влезе в нас!
И така отреченият човек, непривързаният човек става център, малко или много, на творението, казва Майстер Екхарт. Той става място за работещия Бог и за плана на истинското спасение. Не някакви цитати, а за плана на истинското спасение.
ЗВЯРЪТ - (трета идея за размишление)
За него може много да говорим, но ще говорим по малко.
Звярът и Сатана са две различни лица на злото. Сатана е благословеното зло, загатнах предния път. Той е тъмнина, от която ще произлезе светлина, т.е. той е осветена тъмнина. Звярът е неосветен мрак.
Звярът е много тежък мрак, не просто тъмнина. Мрак. Неосветен, неоплоден. Той е голяма тайна в Мистерията на Абсолюта.
Сатана е свързан с духовното преобразяване на съществата. Звярът е нещо по-дълбоко.
Сатана е тъмнина, която е път към Бога. Звярът е древна, мистична тайна. Той е път към Абсолюта и Неговата Бездна. А за другите, недостойните, той е втвърдяване и огромен застой.
Сатана е свързан със земните времена, докато Звярът, който е резерва в Абсолюта и идея, той е свързан с Божествените времена, свързан с далечното бъдеще.
Сатана е силен. Звярът е мощ. Абсолютът е всемогъщ. Бог е просто могъщ.
Звярът ще движи хората в бъдеще от Божественото и от Единството към съвършенството на Абсолюта.
Чрез Сатана Бог ще излекува бездуховността, т.е. тъмния материализъм, а в бъдеще чрез вяра (както виждате, нищо не съществува случайно), чрез вяра Бог ще излекува духовната природа на човека. Тогава ще дойде нещо по-дълбоко — Божествената природа — и от Божествената по пътя към съвършенството на Мистерията. Както виждате, след Божественото има и нещо Абсолютно.
Така както земното съзнание е бедно по отношение на духовното, така и духовното е бедно по отношение на Божественото, и Божественото е бедно по отношение на Абсолютното и Тайно съзнание. Може да се каже и така: така както тялото е бедно по отношение на душата, така душата е бедна по отношение на духа, така духът е беден по отношение на искрата.
Душата е духовното съзнание, един етап. Духът е Божественото съзнание, а искрата е Абсолютното съзнание. От всички съзнания земното е най-мъртво. Разбира се, и животинското е мъртво, но понякога има различия: понякога животинското може да е по-живо от човешкото, но така или иначе те спадат към мъртвите съзнания. Все едно е дали това земно съзнание е в движение, т.е. дали се намира човекът в този или в онзи свят, той все ще се преражда много пъти, защото еволюцията го изисква. И душата също ще се преражда много пъти, защото развитието го изисква, самата Любов го изисква. Духът също ще се преражда, също ще трупа опит, защото една друга Мъдрост го изисква.
Искрата — квинтесенцията на духа. В най-дълбокия смисъл тя е син на Бездната. Духът е син на Бога, в най-чистия смисъл, в един много възвишен смисъл. Затова Бог се обединява с чистия дух; искрата е от по-дълбоко измерение. Искрата е свързана, както казах, с Абсолютното съзнание — нещо много повече от Божественото съзнание. Чистият дух е, пак казвам, син Божий, но искрата е Абсолютно съзнание.
Това означава, че човека го очаква велик път: от време към вечност, от вечност към безкрайност и от безкрайност към тайната на Мистерията.
Засега Сатана е зло, а Звярът живее в заключена тайна. Той е предвечно зло (условно), той е идея на Абсолюта. Звярът е скрит от погледа и на ангелите, и на боговете. Трите шестици и Антихристът са само малки частици от тази предвечна идея на Звяра. Те са нещо подобно, както дяволите са частици от Сатана, негови излъчвания. И затова, казва Учителят, те нямат право да лъжат Сатана. Сатана е бащата на лъжата и когато дяволите ходят на отчет, не лъжат; значи навсякъде другаде могат да лъжат хората и себе си, но пред Сатана — цялата истина, защото не могат да излъжат бащата на лъжата; той ще ги хване и става по-лошо.
Например трите шестици е число с двоен смисъл. То е едновременно хем залез, хем възход, т.е. за недостойните е залез, за достойните е възход. Значи за неподготвените това е зло, защото това число съдържа в себе си, в нисшия си аспект, много гъста, демонична енергия, която някога е била отделена от Бога. Същевременно това е скрит възход за духовете, за верните и неизменните.
Казано по друг начин: чрез числото трите шестици Бог ще направи голямо пресяване. Значи трите шестици е сила, която в часа на Истината ще улови телата и нисшите души за своите бъдещи планове. Силата на това число ще обедини в човека астралната, менталната и физическата нечистота, ще ги сгъсти в него за други прераждания и за други уроци.
Този Звяр има много дълбоко право, казва Учителят, да съществува. Причината е предълбока. Тук няма да се спирам на подробности, но ще кажа, че в момента нито посветени, нито велики учители, нито велики посветени и адепти могат да го преодолеят. Могат да преодолеят Сатана и тъмнината, но не могат да преодолеят Звяра. Защото Звярът не е благо като Сатана. Той е от по-висша мярка, нещо много повече от благо. Той, както казах, е абсолютно неосветен и неоплоден мрак.
В древността, в своето тайно минало Звярът е бил преодолян само от две неща: от тайната сила на Бога, която по-късно е била наречена Божия гняв, и от двадесет и четирите Старци. Двадесет и петият Старец не е минал през това зло. Учителят казва (около Нова година или след Нова година ще издадем една книга за тайнствата, там има много неща), че Двадесет и петият Старец не участва на събранията на 24-те Старци, защото още не е станал достоен, не е минал през това изпитание и те планират света, хората, развитието и т.н. без него. Но той се подготвя.
Ето защо Звярът ще остане за дълго време неблагословено проклятие. Засега Сатана, пак казвам, е благословено проклятие, но човешкото зло си остава, както и да го погледнем, голям провал. Дори човекът не го подозира. Ето защо Сатана е бил необходим за Бога, просто необходим.
Човекът е способен на голямо зло, пред което и Сатана, казва Учителят, би се чудил. И даже щеше да бъде безсилен. Но сам Бог му е дал тайна сила от Себе Си, която да пресича човешкото зло. Това означава, че Бог чрез Сатана, чрез тази сила, която му дава, ще пресече човешкото зло, ще спаси човека от собственото му зло. Колкото и да мисли той, че това зло е на Сатана, то си е негово. Така Бог ще спаси човека от собствения му провал. Ето защо можем да кажем, че Сатана не е просто замисъл на Бога, той е съкровен замисъл на Бога и затова е избран херувим.
УЧИТЕЛЯТ — МИСТИЧНИ СЛОВА - (четвърта идея за размишление)
Част от тази идея е от новата Книга на тайнствата, която предстои до 1-2 месеца да излезе. Накрая има две изречения, които са част от бъдещата книга, втори том от „В храма на Учителя”. Ще кажа някои неща от Учителя. Макар и да изглеждат обикновени, те са мистични.
Учителят казва: Докато човек не живее извън времето и пространството, той никога не може да разбере реалността.
Съществува едно Начало, което никога не е изгрявало и никога не е залязвало.
В човека живеят и боговете, и невидимият свят, всичко е вътре в човека. Невидимият свят е реален, той има отношение към вас.
Доброто и злото функционират още преди Адам. Преди да е съгрешил първият човек, други същества са съгрешили.
Сътвореното човечество е попаднало в един стар живот, който е съществувал. Това са останки. Сега чрез тези останки се изживява кармата на една стара, изгубена вселена. Преди милиони години случило се така, че земята е минала покрай едно черно, загаснало слънце. И като минала, още не може да се освободи от това влияние.
Трябва да оценявате Любовта на всички същества, които идват от далечни светове, за да ви помогнат. — Т.е. накратко казано: хората, които ви обичат, не са хората. Това са съвсем други същества, било ангели, било напреднали братя, било съвсем възвишени същества от други светове. Чрез тях те ви повдигат, имат идея. Затова когато се привързваш, правиш грешка. Посягаш на тези същества и понякога те могат да се скрият за известно време. Така че ако мислиш, че човекът те обича, грешиш. Други същества напреднали в него те обичат, за да се развиваш, в името на развитието те обичат. А зад тях пък най-много те обича Бог.
Зад вселената има друг вид светове, казва Учителят буквално.
Вярно е, казва Учителят, че Бог е направил земята, слънцето, месеца, звездите и всички останали светила. Но в никой случай не можем да кажем, че Той е създал и живота. Но Бог познава Безпределния.
И после Учителят казва: Изворите на душата се поят от по-дълбок извор, това е човешкият дух. Изворите на човешкия дух се поят от още по-дълбок извор, това е Божият Дух. Изворите на Бога се поят от още по-дълбок извор — от Абсолютния, Незнайния. За Него никой нищо не знае.
После: В този най-голям безпорядък, или хаос, както го наричат, седи най-големият порядък.
Ние се чудим как е възможно Бог да създаде толкова своенравни и упорити същества, каквито са хората. Учителят казва: Едно трябва да знаем — първият човек, когото наричаме Син Божий, е създаден от Бога преди вековете. Но всички хора не произлизат от този човек, наречен Синът Божий. — Всички хора не произлизат от тази идея, от този човек, от Царството Божие. Казва Учителят буквално: Всички хора не са създадени от Бога.
Винаги трябва да бъдем свързани в съзнанието си с невидимия свят. А за да бъдем свързани с невидимия свят, трябва да познаваме някого от този свят, даже да му знаем името (става въпрос за вътрешни неща).
И накрая последните две мисли, те са много дълбоки идеи от бъдещата книга „В храма на Учителя”. Казва Учителят: Преди милиони години, там, в далечното минало, Аз научих слънцето да свети.
И после казва: Аз съм Бащата на духовете.
АУМЪ