30 юли 1993 г.
ЗА ИСТИНСКИЯ ОКУЛТЕН УЧЕНИК - Идеи за размишление
Истинският окултен ученик не разчита на други хора или на своите близки. Само този може да бъде уверен в себе си, който не разчита на помощ отвън, от външния свят. Който разчита на други хора, ще загуби нещо много ценно - своята увереност. В тази увереност се крие безграничната сила на Духа. Увереност - това е ученикът от новата раса, защото в тази увереност се крият абсолютно всички възможности на Духа, които постепенно се откриват. Богомилите бяха жестоко преследвани, за да се изработи в тях тази увереност, в която да може Духът да живее. Когато падналите ангели загубиха своята будност, те загубиха и своята увереност. Когато един човек не може да се излекува, това означава, че той е външен, а не вътрешен, т.е. той разчита на външна помощ и така пренебрегва същественото, вътрешното в себе си. Това е Духът, който чрез увереност в себе си привлича космичната енергия, в която се намират необходимите елементи на здравето. Който очаква помощ отвън, той постепенно става слаб и неуверен в себе си. Който се занимава с учението на Учителя (Петър Дънов) и губи своята увереност, това означава, че той не е приет поради сериозни вътрешни причини. Този човек прави връзка с иронията на съдбата.
Увереност в себе си значи връзка с Духа. Който се опира на другите, не може да познае себе си и не може да намери себе си. Когато такива хора стават ръководители, илюзията се влюбва в тях. Увереност в себе си означава също и Новораждане. Само който познае себе си, влиза в тайната на Храма. Хора, които не познават себе си и нямат увереност, попадат в рая само насън. В Кабала са наречени блуждаещи духове или пленени духове.
Ученикът вече не търси външни изяви. Най-великите Божествени дарби и сили ще останат винаги вътрешен свят. Страхува ли се увереният ученик? Учителят отговаря: „Да! Той не се страхува от силата или от ножа на някого, а само от нарушението на Божествените закони. Това е естественият страх, който е на място“.
ЗАКОНИ, СВЪРЗАНИ С БИБЛИЯТА - втора лекция
Христос като Бог слезе в едно физическо тяло и със слизането Си проникна през трите тела - обвивки на човека Исус. Христос имаше чисти качества. В Кабала чистите качества означават стихийните свойства на Бога. Името на Бога е абсолютна опора във вселената. Това Име започва с десетата буква - това е Йод, точката, която е станала запетайка - точката в кръга. Това е голяма мистерия. Точката от кръга е единицата, а кръгът - нулата, това е окултният символ на числото 10. То е символ на съвършенство, това число е символ на Бога. Точката е Той - Единственият Център, кръгът е цялата вселена - и външна, и вътрешна. Всички възможности се намират в кръга. От тази точка започва развитието на безконечните сили, защото точката и кръгът са безкраен и цялостен символ.
При древните Посвещения човек се излъчвал и прониквал в духовните сфери. Той е изживявал духовния живот, но извън физическото тяло. Сега, след новите Посвещения от Христос, тези преживявания се внасят вътре във физическото тяло и се изживяват вътре. Това се нарича Самадхи и си има степени. Духът прониква цялата човешка същност, чак до етерното и физическото тяло. Така Христос е слязъл в тялото на Исус. Въобще Христос е показал на света двете страни на Посвещението - разпъването на кръста и разпъването на тъмните сили. Който издържи, възкръсва, а възкресението е плод на Любовта. По този начин Христос е показал на света слизането от космоса и възлизането обратно. Това са „Пътят, Истината и Животът“, за които се говори в Библията. И понеже Христос победи изкушенията и съблазните, Той се върна неуязвим.
Формула: „Господи, направи ме абсолютно неуязвим за злото през целия ми живот“.
Който не може да победи изкушенията, ще се срещне с опасности и висшият свят ще го върне обратно. Изкушенията се побеждават с усилия от човека и помощ отвътре.
Христос е направил слизането и възлизането не за Себе Си, а за хората, за да им ги покаже.
Кръгът е магическа фигура. Точно затова Учителят е познал тайната на тази велика идея: „О, Господи…“ Когато Учителят казва „О, Господи“, това е абсолютен ключ, който означава задвижване на безкрайните сили на Бог-Отец, които се намират в кръга. Оттук е тайната на „Отче наш“ и „Ом“. Буквата О е символ на безкрайните сили.
Христос е слязъл в тялото и Неговото съзнание се разширило. Това разширяване е процес на светлината и затова ние не трябва да търсим Христос във физическото тяло, а в светлината, защото Христос сам казва: „Аз съм светлината на света“. Той прониква цялото човечество като светлина. Хората трябва да търсят Христос не в тялото, а в Духа, който прониква цялото пространство като светлина - символ на великото Посвещение. Окултният ученик трябва да победи своите сили в своята вътрешност, за да може да се срещне с Божествените сили в себе си. Само тогава той може да стане носител на Словото и на Любовта и същевременно - свидетел на тайните на духовния свят.
Извод: За да се постигне Божеството, човек трябва да мине през себе си, през своята вътрешност. Демоните дебнат човека главно в неговата вътрешност. Когато Азът на човека е буден за външния свят, той не е буден за духовния свят. Посвещенията на Христос и Учителя дават тази будност, която обхваща духовните светове. Тази будност в древноеврейския езотеризъм (Кабала) се нарича Малкут - Царство. Будността изпреварва мига, ума и светлината. Тя се движи с изключителна скорост, тя е качество на Духа.
Защо е важна победата над изкушенията? Тя осигурява силата на енергията. В тази разумна енергия е ключът на разрешението на въпросите на живота. Човек, който няма енергия, каквито и големи идеи да има, няма воля да ги движи. В борбата с изкушенията се ражда истинското величие на човека. Това в Кабала се нарича Гебура. Това величие е истинско, защото не се изразява навън. То не е агресивно. То е чисто духовно величие. И след вътрешната борба човек се ражда в Духа - Тиферет - плод, наречен „Красота“. Тук е връзката със Слънцето. Истинската красота е вътрешна, ангелска красота. Истинската красота е винаги нещо вътрешно и когато това се постигне, човек се запознава с най-древните Божествени същества, които са работили над него. Най-древните Божествени същества на Мъдростта - Хокма - се наричат Херувими, това означава: мистичната пълнота на Духа. Херувимите са същества на друга Мъдрост, те са пребродили всички възможности на Мъдростта - най-древният път, пътят на Учителите.
Пътят на свободата изисква да се заробиш с истинска работа върху себе си. Това е най-хубавото робство. Само чрез него идва свободата. За да постигнеш свободата, трябва да знаеш нейните методи. Основният метод, това е Истината. Истината ще ви направи свободни. Тя премахва всички ограничения без изключение. Истината е най-могъщата сила, защото в нея е пробудена най-висшата енергия, която е съчетание от Любовта и Мъдростта. Ако Мъдростта може да проникне и влезе в човека, тогава той ще познае тайните на светлината. Затова Учителят казва: „Нещата са скрити само при отсъствие на светлина“.
За древните същества на Мъдростта: Днес първичната Мъдрост е огрубяла, защото хората са се отдалечили от тези древни и велики същества на Мъдростта. Тези същества сияят изцяло от това качество, което е изразено чрез думата Мъдрост. Има и друг вид сияние, което е свързано със съществата от Кетер - Венец. Това са съществата на Любовта, живи Святости. Най-точният превод на съществата от Кетер е Серафими. Когато човек е пречистил своите тела, тези древни същества се вселяват и му дават нещо от своето сияние. Те влизат в неговата вътрешност. Те работят в неговата вътрешност, докато просияят. На земята това е най-висшата позиция, това са Божествените същества. Но преди да влезе във връзка с тези същества, ученикът трябва да се срещне със съществата на тъмнината, които трябва да победи. Победата показва, че стремежът е чист. Преминавайки през тях, ученикът влиза във връзка с Божествените същества в себе си.
И Христос, преминавайки през изкушенията и побеждавайки ги, показва на хората пътя. Той мина през изкушенията чрез силата на Своя Дух. Със Своето етерно, астрално и физическо тяло Той победи всички нападки и внушения на тъмните сили. Това е описано в Матея. Там, където човек пада в изкушения и егоизъм, това означава, че той не знае как да се справя със себе си. И когато човек реши да стане окултен ученик, в неговата вътрешност веднага се явяват тъмните сили, обсаждат го и се явяват като пречка. Ако човек се откаже от това, той става неопитен по отношение на себе си. Ако в него няма егоизъм и има чист стремеж, тези сили се разреждат и му отстъпват. Егоизмът показва, че човек е зависим от външния свят.
За да минеш през тъмнината, е необходима увереност. Кой прави ученика уверен? Това е Духът, като му предава своето качество. Когато тази увереност влезе в ученика, тъмните сили го напускат, защото тук Черното Братство не може да се разширява. Например там, където има егоизъм, човек е зависим от илюзията. При егоизма Черното Братство се разширява в човека понякога дотолкова, че човек го вдигат в другия свят, защото това разширение е илюзия и ограничение.