1 декември 2009 г.
АЛ ХАЛЛАДЖ - (лекция 25)
Ал Халладж е познавал великата истина на Любовта. Той е казал: О, Аллах! Когато ме лишиш от същността ми, не ми я връщай после отново. — Това е жажда за велико разтваряне в Бога.
Когато Ал Халладж казва: „Аз съм Истината”, за което е и осъден, той е бил обвинен в самообожествяване. А това е просто задачата на всеки човек — да се самоодухотвори и самообожестви. Всеки трябва да се самообожестви в своята любов към Бога.
Ал Халладж е същество с много дълбок възторг, с голяма висота на духа. Не го вълнуват нито вяра, нито безверие, а само Бог. Той е изключително концентриран. Той бил, казват суфите, рядко лъчезарен човек. Казва: Аз приемам с цялото свое същество Твоята Любов. Аз изхвърлям всичко от своето сърце, което не си Ти. Аз виждам само сродство между Тебе и мене.
Ал Халладж, това е човек, който е наставляван от самия Бог поради специалната преданост; не голяма преданост, а нещо изключително. Ал Халладж, това е човек, който казва следното: В страданието открих най-ясно своя път. В страданието!
Казва: О, Аллах, благодаря Ти, че ми помогна да Те видя вътре в най-голямото си страдание. И сега узнах, че когато разбиеш сърцето ми на парчета, ще Те позная. — Той бил единственият от суфите, който така открито проповядвал тази дълбинна истина, но това за онези времена било много трудно поносимо, както ще видим после какви неща казва, които и сега са трудно поносими. Казва: Щастието ми е чуждо, защото аз дойдох от страната на Бога. В моето сърце всичките ми мисли се въртят около Тебе. Езикът ми не говори нищо друго, освен за любовта ми към Тебе. О, Аллах, Твоят Дух се е смесил с моя дух, както вода се смесва с чиста вода.
За него се казва, че е опасен суфи. Ту е суфи, ту е християнин. Понеже обича много Христос и го величае, мюсюлманите не могли да понесат това, а той е видял в него сроден брат и сродна участ. Ту го наричат богохулник, ту шарлатанин, ту мюсюлманин, ту поет, ту свят мъченик. Но мнозина са го наричали „вдъхновеният от Аллах”. На 12 години той е изучил изцяло Корана, после изведнъж се отдал на тотално изучаване само на скрития смисъл. Тук искам само да напомня, едно нещо се сещам, Поп Богомил казва: Който обича буквалния смисъл на Библията, който разбира буквално Библията, това е мярка, че той е изопачил истината. Ето защо и Ал Халладж се е отдал тотално и изключително на скрития смисъл. Той много напрегнато и много усърдно бил отдаден и се домогнал до дълбок гносис, пряко откровение от Бога.
Бог му се открил поради голямата и изключителна, необикновена преданост и той получил истински мистичен опит, който споделил с много суфи, но те му казали да не го споделя с хората, защото това е дълбок и съкровен опит. Обаче той решил да сподели голяма част от този опит и поради това негови бивши наставници-суфи се отрекли от него. Но Ал Халладж следвал себе си.
Той много обичал, както казах, Христос, чувствал голямо сродство с него и виждал в него брат. И затова е обявен от мюсюлманите за враг и християнин, понеже отделял много място за Христос в своята мистична теология. Той казва: Христос е велик печат на светостта, Мохамед е печат на пророците. И казва още: Христос е съвършен представител на Аллах, съвършен свидетел. Той е напълно обожествен човек. Неговото битие е в Бога. — И още много неща е казал, които те не са понесли. Той казва: Да обичаш Бога, значи да си само с Него и с никой друг.
И така, Ал Халладж е, затова говорим за него, велико Божествено явление, защото не ангели, а самият Бог е проникнал в него. Той е съграден от могъщ устрем и от тайното участие на самия Бог в него, а затова е имало условия още от древността, имало е сключен завет между тях.
Попитали го: Що е пътят към Бога? Ал Халладж казва: Две крачки и си пристигнал: едната е прекрачване на този свят, другата е прекрачване на онзи свят. И ето, пристигнал си при Бога.
Попитали го: Що е истинското познание? Ал Халладж казва: Истинското познание се състои във видението на гибелта на всички неща, и то в пълния, в истинския смисъл. Тогава какво остава? Тогава остава само Всевишният.
ЛЮБОВТА - (първа идея за размишление)
Любов, която не може да те свлече в ада, не е истинска любов, не е силна. А щом те свлече в ада, твоята работа е да се извисиш. Това е вече твоята работа: тя знае как да те свлече, а твоята работа е да се извисиш.
Какво е пълнотата? Това е вечната Любов, вечната религия.
Истинската Любов към Бога изисква от човека страдание и жертва на своето Аз, за да може да се махне и последната преграда между човека и Бога. Докато има Аз, Бог напълно не може да влезе.
Същественото е в Любовта, а не в религията. Любовта е самият пътеводител към Бога. Любовта трябва да умъртви всяка религия и да остане само Бог.
Само Любовта може да прониже пълния мрак на невежеството, големия проблем — невежеството.
Любовта към Бог, казва Ал Халладж, убеждава всяко зло и всяка тъмна сила да изчезнат. И наистина ако ти имаш такава любов, злото ще бъде убедено.
Любовта е меч, който отсича силата на времето и силата на света, защото в Любовта няма време и свят; в Любовта има само Бог.
Само в Любовта можеш да намериш съвършенството на Бога.
Най-голямото разрушение идва от Любовта. И обяснява: Когато Бог задвижи тази сила, нищо не остава от злото, всичко се пречиства.
Суфи е заменил знанието с Любов, защото Любовта е знаеща, а не знанието.
Любовта вижда Бога в невидимото.
Любовта дава на човека мъдрост, а не знания, т.е. заблуждения.
Който не може да страда с любов, ще се разочарова от собственото си неразбиране. А разочарованият човек не може да се развива правилно.
Само Любовта може да разбере величието на Бога и затова Любовта е моят Коран. — Отново мюсюлманите не могат да понесат такова ясно и елементарно нещо: Любовта е моят Коран. Толкова ясно, но отново има срещу него бунт, това е около IX-ти век — слово, което важи и сега, и занапред.
Казва: Истинският човек се самоунищожава в любовта си към Бога чрез сливане, чрез разтваряне.
Величието на истинската любов кара пеперудата да влети в огъня. Тя не се задоволява от светлината на свещта, нито от топлината; на нея й трябва вътрешната тайна, която е самият Бог, а не някаква си светлина и топлина. Истинската пеперуда се хвърля в огъня, и то в екстаз. Пеперудата търси своя таен живот след смъртта си в огъня и го намира.
В сърцето на Бога може да проникне само Любовта.
Истинската Любов те издига в Бога и ти ставаш дух в тялото.
ИБЛИС - (лекция 26)
И Иблис, и Христос служат на един и същи непогрешим Бог. Бог позволява на Сатана да ни изкушава, за да можем да преодолеем изкушенията и да стигнем до сърцевината на Бога и до истинско различаване на добро и грях.
Сатана, това е злото, което е в самия Бог и чрез което Бог ръководи нещата и хората. Към кого? Към Себе Си. Това е така, защото Бог използва злото правилно. Всичко в Неговите ръце е правилно. Почнеш ли да питаш, ама защо е така, вече става нещо друго. Не питай, а преодолявай, моли се, разбирай, осъзнавай и т.н.
Сатана е знаел, че неотдадените хора на Бога са тъмнина и че те са тъмнината на света. А Сатана знае, че е светлина, но скрита; скрита светлина, а хората си мислят, че Сатана е злото.
Сатана знае, че Бог е много по-важен от всичко и затова той никога не се е борил със злото. Казвал съм ви: Няма враг срещу Бога, няма как да има враг. Той знае, че не е възможно да се воюва срещу Бога. С кои сили ще воюваш, с какви възможности?
Сатана е таен служител на Бога и чрез Сатана Бог показва на човека неговата безпътица. Тя е твоята собствена безпътица, а не на Сатана, защото той знае своя път, но целта е ти лично да осъзнаеш себе си и своя път.
После Ал Халладж казва: Сатана трябва да спаси човека от собственото му зло, забележете, от собственото му зло, но ако човекът се осъзнае.
Целта на човека е да стане много бдителен за злото в себе си и за своята свобода — как я ползва. Защото съдбата, това е лошо използваната свобода.
Сатана съществува в ръцете на самия Бог, за да се пречистят до дъно всички несъвършени същества и да стигнат до велико единство с Бога, и да кажат както Ал Халладж: АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Всъщност даже и суфите не разбрали, че самият Бог се произнася в него и казва: АЗ СЪМ ИСТИНАТА. Това е тайната на всяка религия, на всяка любов, на всяко учение, да стигнеш дотам. Ал Халладж толкова се е молил, толкова се е разтворил, освен това има завет отпреди и както ще видите на Голгота, величае Бога на самата Голгота. Това може да бъде казано само от съвършено същество, разтворено същество, което е станало тайна на самия Бог и което се е изгубило в Бога. И тогава всичко, което вижда това същество, става чрез очите на Бога, и всичко, което говори, става чрез устата на Бога.
Скритите действия на злото и Сатана се извършват от единствения Извършител — Бог. Той е и самата Голгота. Всеки, който нарича Сатана враг, той вече малко или много е осъдил Бога.
Ал Халладж казва: Сатана е нашата надежда. — Това било по него време нещо изключително, просто смутително, не са могли да понесат една голяма част даже и от суфите, а да не говорим за мюсюлманите и другите. Нашата надежда е в Сатана, защото той съществува, за да се издигнем в Бога, в изначалното положение, но трябва да осъзнаем собственото си зло.
Защо Сатана не съществува в Христос и в Бога? Казва: Защото там тече Любовта, Бездната, Изворът на живота; там не може да има зло.
Сатана е създаден, за да ни отведе до дълбоката Мъдрост на Бога. След това сам Бог го отстранява и ни се саморазкрива. Това означава, че Сатана е създаден в името на Любовта. Разбира се, Ал Халладж е обявен за еретик. Истината е в еретиците, апокрифните книги, гностиците — там е великата Истина, там е скрита, както ще разберем и догодина. Значи Иблис е създаден в името на Любовта и сам Бог ни се разкрива като Любов.
Ал Халладж казва: Наблюдавай своето зло и своето лицемерие и не мисли, че то е на Сатана. То си е твое.
Сатана е с ограничено съвършенство, макар че предаността му е древна и постоянна към Бога. Сатана е знаел, че тъмнината ще му отнеме нещо важно, но любовта му към Бога била велика. Въобще Ал Халладж по него време много величаел Луцифер — Иблис. Сатана е знаел, че от тази тъмнина нещо в него ще бъде разкъсано, но той е знаел и по-дълбокото: че от това бреме в бъдеще щяло да произлезе нещо, което надминава всяко слово. Това е жадуваната, изстраданата и очаквана нова и тайна близост с Бога. Значи всяко изключително същество прави всичко за по-голяма близост с Бога, в случая Сатана, и то в ново измерение, в измерението на Истината. И това ще бъде тяхна си тайна, между Бог и Луцифер. И тогава той вече няма да е херувим, той ще се върне при боговете и ще учи достойните херувими на тайния път. Но това в бъдеще.
Още от прадревни времена Сатана е бил определен от Бога за земята. Въобще Бог винаги от много рано предвижда и действа с тези неща. Сатана е знаел, че думите и словата могат да стигнат най-много до вечност и благоухание, но тайната близост с Бога, която е скрита много дълбоко навътре, е самата Мистерия. Тя е нещо абсолютно неизразимо за никакво слово. Тя е по-дълбока от всичко друго и това е особена връзка с мистериозната част на Бога, с неведомата част, която принадлежи на Великата Мистерия. А херувимът, казва Ал Халладж, умее да чака.
ЗЛОТО - (втора идея за размишление)
Злото, това са всички същества, които в своето минало са поискали независимост от Бога. За тези, които не разбират Бога, казва Ал Халладж, Бог е Сатана, Бог е зло. А за тези, които Го разбират, Бог е Бог, Бог е Любов.
Злото е част от мистерията на Бога, от мистерията на преобразуването на човека. Силите на злото в света ще нарастват, защото без тях, казва Ал Халладж, извисяването в Бога не може да се осъществи.
Зли същества са станали всички тези, които са изпуснали своите условия за развитие, които са отлагали по най-различни причини; умът обича да отлага. И затова те сега са паразити. И казва Ал Халладж: Ограбват енергията и здравето на другите, но пак не могат да се развиват. Защо? Защото са изпуснали същественото — Любовта, която е пътеводител. Знам хора, които за да могат през деня да оцелеят, най-малко един-два конфликта трябва да направят. Но там развитието не може да тече, засега е спряно. Разбира се, и в такива души има красота, аз съм я видял, имал съм разговори с тях, но това е друг момент.
Злото за праведните се превръща в тяхното добро, а доброто за неверниците се превръща в тяхното зло, което пък ще бъде бъдещо добро, т.е. ще има поуки, ще има страдания, ще има мъчения и т.н.
Бог управлява злото чрез Себе Си, чрез строгостта Си и с това Той винаги гони едно по-дълбоко добро. И казва Ал Халладж: На кой господар служи злото? На строгия господар, на Този, Който винаги знае какво прави.
Злото е дълбоко скрито и вкоренено в човека и затова човекът трябва много търпеливо да се изучава, докато го преодолее. Много търпеливо трябва да изучава себе си, докато го преодолее. Злото е създадено, защото чрез преодоляването му се определя приближаването до Бога. Злото в самия човек показва, че човекът е забравил Бога и когато човекът е забравил Бога, тогава Сатана трябва да дойде и да го преустройва, защото Сатана, както казах, е създаден по един таен закон на Любовта и разбира се, на Мъдростта, понеже е херувим. Така чрез Сатана човекът, рано или късно, сега или някога, ще бъде възстановен.
Казва: Да сме лишени от катастрофи (става въпрос за всякакъв вид бедствия, земетресения, наводнения), Ал Халладж казва, значи да сме лишени от милост, лишени от развитие, от реално вътрешно развитие. А ние не сме лишени, защото Бог е велика Любов. Злото е особен дар на Бога за рзвитието ни и за бъдещото ни сливане с Бога. Затова ще има бедствия и те ще продължават, защото това е милостта на Бога.
Злото осъществява мистичното пътешествие в Бога, а доброто е само един бавен път към светлината. Злото е проникнало в този свят, защото този свят е изгубил развитието. Това означава, че злото събужда развитието. Само ще допълня: някъде и не успява да го събуди. И катастрофи не помагат на някои хора да го събудят.
ИБЛИС - (лекция 27)
Кой е събудил злото в Луцифер? Това е висша тайна на Бога. Но така или иначе Луцифер е станал Сатана и е приел пътя на своята т.нар. трагична участ, защото се е отказал да се покланя на който и да е, освен на Бога. Забележете, отново Го величае и наистина става въпрос за велика преданост, изключителна.
Иблис е отказал да се поклони на Адам. Бог е поискал, но той е отказал. Той казва: Покланям се само на Тебе. И докато много хора обсъждат това като някаква гордост, Ал Халладж го въздига в голяма преданост и със страстна привързаност той говори в защита на Луцифер. Тъй като Луцифер държи само на великото Божие единство, на единство с Него и с никой друг.
Ал Халладж казва: Сред обитателите на небето няма такъв единобожник като Сатана, Иблис, няма такова велико единобожие. Той даже въобще не поискал да погледне Адам и неговото първоначално великолепие. Той гледал само към Бога. Той влязъл в своето уединение и славел само единствения Бог. Бог отново му казва: Преклони се! Сатана му отвърнал: Прекланям се само на Тебе и на никой друг. Бог му казва: Даже и ако моето могъщо проклятие падне върху тебе? Сатана отговорил отново: На никой друг!
Ето я великата и необикновена преданост. И Ал Халладж казва, че Сатана е велик пример за изключителна преданост. Поради това изказване много суфи и мюсюлмани се смутили, и много учени. За тях Ал Халладж бил голям смут, голяма ерес и така тези слова за велика преданост и единобожие били обявени за нечувана ерес. Защото всички други смятали Сатана за голям грешник и същество с голяма гордост, но Ал Халладж продължавал да говори смело и да проповядва своята ерес. А тя била опасна и парадоксална не само за мюсюлманите и техните учени, но и за една част от суфите. Затова ви казах, че Ал Халладж е велик суфи, а не голям суфи.
Обаче в тази ерес имало велика Истина. Хиляди ученици тръгнали по пътя на Ал Халладж и на мъченическото страдание в името на Бога, хиляди ученици. Имало велика Истина и тя разклащала устоите не само на мюсюлманството, но и на цялото старо човечество, защото Ал Халладж не е просто явление, а Божие явление, от висок порядък. Той не е човешко явление, в него работел самият Бог, така действа Бог скрито, както и при богомилите. При богомилите ще видите — стотици свещеници, презвитери на църквите са напуснали и са станали богомили, и са били горени. Има подобен на Ал Халладж — Симеон Антипа; и други — Никита Странник, Михаил Унгарец (която всъщност е жена — Микрена), рязана на седем части и т.н. Но ще видим, когато говорим за тях, за величието на Огъня: как те тихо, дълбоко се сливат завинаги с Бога и образуват Дървото на живота и бъдещото истинско човечество. Посяли са Истината на кладите. Там Бог ги е извикал при Себе Си. Догодина ще говорим и особено за Боян, и за величието на Богомил, и за Симеон Антипа, подобен на Ал Халладж.
И така, Луцифер е бил Божие явление, а не човешко и работел Бог. И сам Бог чрез него откривал дълбоки истини. Те не принадлежат на Ал Халладж. Той казва: Мене ме няма: вие виждате мене, а аз и Бог сме едно. Значи дълбоки истини, но хората отново не били готови.
И така, Луцифер е бил прокълнат, т.е. преобразен от древното могъщество на Бога. Според Ал Халладж само такава велика любов може да заслужи велико проклятие. Една обикновена любов не си струва; ако е някакъв ангел, той не може да разбере дълбоко своята мисия — трябвало е да бъде херувим. Защото когато изтече проклятието и дойде часът на Истината за Иблис, той ще надрасне, както казах, херувимите, понеже Бог е велика Любов. И той ще стане един от боговете, защото някога той е искал да има престол над звездите. Никаква гордост: „престол над звездите”, т.е. да е близко до Бога. Тука отново Ал Халладж ни казва, че няма гордост, а той е искал да бъде близко до Единствения и възлюбен Бог, Когото той е познавал. И тогава, казва Ал Халладж, след тази тежка работа, той ще е заслужил и тогава великото проклятие ще стане величествено благословение.
И така Бог е направил велик опит с Луцифер. И в началото той е бил Негова воля, но впоследствие Той му е дал свободна воля, условна, но Бог също ръководи и свободната воля, но тайно. Тя никога не е била напълно свободна, казва Ал Халладж. После Ал Халладж казва, че Сатана служи дълбоко на Бога и е по-близко до Бога от който и да е правоверен, православен, мюсюлманин, защото Луцифер се отказал от правото си да остане във висшите светове и да остане сред ангелите, сред йерархиите в името на истинското служене на Бога.
Според Ал Халладж избирайки това истинско служение на Бога пред висшите светове, Луцифер схванал, че е придобил особеното, божествено избраничество. И понеже Бог толкова много го е обичал, го е избрал и го е подхвърлил на сурови и жестоки изпитания, желаейки чрез тези големи страдания да му открие тайни за Себе Си; много вътрешни тайни за Себе Си, тайни от Своите дълбини, за които ангели и правоверни нямат представа, включително и суфите, тайни, от които ангелите са много далеч, както и правоверните, просто защото те още не са достойни за такива високи откровения.
И така, Сатана, това велико същество, доброволно, осъзнато, по повеля на Бога приема всички последствия от адските светове, за да се доближи до тайните от дълбините на своя Бог. Ал Халладж е бил единственият суфи в големия тогавашен мюсюлмански свят, който открито обявявал тези дълбоко скрити истини. А това за своето време било нечувано и така над него започнала да виси угроза. Мюсюлманският свят не бил готов за такива дълбоки истини, но Ал Халладж бил много дързък служител, защото знаел, че има таен завет с Бога. Защото и той като Сатана щял да влезе в скритостта на Бога, където и ангелите, и светците не могат да се доближат; нямат условия да се доближат.
Ал Халладж огласявал дълбоки тайни на скритото богопознание, и то на всеослушание.
ГОЛГОТАТА НА АЛ ХАЛЛАДЖ - (трета идея за размишление)
Тя е много по-дълга. Една част ще я изнеса тука, след време ще я продължим.
Голготата. Преданието казва: Утро е над Багдат. Разнася се призив от минаретата за молитва. В това време стражите водят осъдения Ал Халладж към мястото на екзекуцията. Градският площад и съседните улици са пълни с народ. Ал Халладж е във вериги и обкръжен от стражи. Движи се леко и танцува с особен, странен възторг. Защото Голгота е приета тотално, той е жадувал за нея. Той я чака, защото знае, че ще влезе в такава дълбока тайна на Бога, за която някои суфи мечтаят, но не им е дадено. И когато приемеш и най-тежкото изпитание, ти го побеждаваш; говорим за пълно приемане, ти го преодоляваш.
Само на Любовта е дадено, на истинската Любов, да преодолее Голгота. Само на нея е дадено възкресение. Голгота е принцип. Голгота е абсолютно завръщане в Любовта, вечната Любов. Голгота е методът, който образува вечна връзка с Бога, а Ал Халладж знаеше къде отива.
Един търговец от тълпата му извикал: Колко е странно, че ти така весело отиваш към своята участ. Ал Халладж се спрял, погледнал го и му казал: Аз съм на пътя към дома. Стражите около мене не са виновни за това. Великият Аллах ми изпрати вино, т.е. такава любов, с която се завръщам при Него. Такава е моята участ: любовта отива при Любовта.
Хората малко не разбирали какво говори Ал Халладж, без значение; той казва истината и не го интересува. Ал Халладж искал да им каже нещо дълбоко с тези думи. После, когато стигнал стълбището преди екзекуцията, той се преклонил и зацелувал всяко стъпало, и казал: Ти ми даде всичко, Аллах! Един от стражите му викнал: Да видим тука горе каква песен ще запееш, страннико! После Ал Халладж се обърнал към Бога и казал: Ето ме, стигнах там, където желаех, където е Твоята воля. Това е мястото, откъдето съзерцавам Твоите тайни и чудеса. Ти и тук ми даваш Своето приятелство! Как така никога не ме изоставяш! Но и аз съм ти велик приятел!
После един суфи от тълпата, на когото Голгота се разминала преди Ал Халладж, тъй като го смятали наистина за луд, толкова пиян с Бога; но бил и донякъде малко луд и накрая, поради туй, че го сметнали за луд, отървал Голгота. Това означава, че и Бог не го е приел напълно за Голгота, защото има нещо още, което не е научил от тайните Божии. Приближил се близко до Ал Халладж и го попитал: — О, приятелю (и преди това се познавали), ти как стигна до края на пътя? Кажи ми какво е суфизъм? Ал Халладж му казал: Сега ще видиш най-малката степен на суфизма. Тогава суфи го пита: Кое тогава се явява най-висшата степен? Ал Халладж му отговаря: Тя за тебе е недостъпна. Но утре ти ще я видиш. Аз успях да видя само част от нейната тайна, докато за тебе тя остава скрита.
После отрязват ръцете на Ал Халладж и той казал: Аз очаквам всичко с трепет, защото се завръщам все повече в Бога. После бил рязан, обезглавен, тялото му било изгорено, а пепелта хвърлена на вятъра. През тази благословена нощ за Ал Халладж той се явил в съня на Шибли (така се казвал този суфи, който го попитал) и Шибли го попитал: Какво прави Бог с тези, които те гледаха как умираш? Ал Халладж му казва: Той им прости на всички — и на тези, които изразяваха ненавист, и на тези, които изразяваха съчувствие. Те постъпват според себе си и затова Бог им прощава всичко. — Разбира се, по-нататък ще говорим как е станал невидим и стражите се чудят; на втория ден пак невидим, няма го в килията, пък тя се пази зорко. Стражите се чудят, питат го: — Нямаше те? — Много ясно: първият път бях тотално в Бога, вторият път Той беше при мене. Третият ден бях аз и затуй ме виждате. — Така, и въобще много неща има свързани с тази величествена Голгота на Ал Халладж. На палача си Ал Халладж казва: Много е лесно да ми отрежеш ръцете, но не можеш да ме отделиш от Бога, нямаш никакви условия; нищо не можеш да направиш да ме отделиш от Бога.
Дори умирайки, Ал Халладж не е изоставил, казват суфите, своя екстаз. Той го е прехвърлил в мистиката на смъртта. Смъртта за него е била радостна свобода, но тя му се разкрива насаме. По време на своята жестока Голгота Ал Халладж казва на окръжаващите, и то с поклон: Аз не се съмнявам в благостта на Аллаха. И казва още: Бог ми дарява чашата на страданието, която Той сам ще си я изпие. — Това е просто велико откровение, велик гносис. На друго място казва: Няма друг деятел, освен Бог.
Голготата на Ал Халладж е скрита Божия тайна, която не може да бъде разкрита на друго място, освен на самата Голгота. И Ал Халладж казва: Сам Бог ме изправя на Голгота, за да вкорени тайната на Себе Си в мен. Той искаше да се вкорени в мен.
По времето на самата Голгота Ал Халладж казва: Гордея се, че умирам по този начин, защото тайната на Бога го изисква. — Ще обясня това, което е позволеното, както и догодина, когато говорим за богомилите, ще обясня позволеното, тъй като искам лекциите да продължат. Тайната на Голгота е в дълбокото проникване на Бога в човека, цялостно проникване; не донякъде, цялостно проникване. По този начин Бог не може да влезе в ангелите, а само в човека. Затова Учителят казва: Ангелите жадуват да слязат на земята, но на много от тях не е дадено. Но Бог знае какво прави — само в човека.
И казва още Ал Халладж: Голяма радост имах на своята Голгота. А защо мъката ми беше радост на Голгота? Той, Аллах, ми я направи радост.
АУМЪ