*** - *** И ХРИСТОС - *** - ВЪПРОСИТЕ НА *** КЪМ ХРИСТОС - ПРЕДАТЕЛСТВОТО - ОЩЕ ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО

2 ноември 2009 г.

Днес ще говорим за едно велико същество — ***. Непознат от света, непознат от учениците на Христос, но познат от Христос и от Бога, а това е всъщност мярката.

Докато другите ученици на Христос бяха достойни да се учат, то *** стана достоен за нещо по-дълбоко. Той стана достоен за голямото преображение. Неговата голяма любов стана ключ към Божествената вселена и към това, което Христос нарича Свещеното поколение, т.е. Царството Божие.

И Бог, и Христос се разкриха на ***, защото те от много времена и епохи го познаваха, а той ги търсеше. Той ги търсеше с голяма, постоянна и неизменна любов и му беше отворен пътят към тяхната мистерия.

Тази голяма любов и вярност са мярката. В другите ученици още я нямаше тази любов, а тя се определя от дълбочината. И затова самият Христос казва, че *** надминава всичките ученици, а това означава много.

*** е познал своя Учител Христос, защото преди това е познал себе си. *** е същество от Древния път, същество от Дървото на живота. И той осъзна, че ще открие един по-дълбок смисъл чрез своето страдание, свързано с предателството.

Докато страданията за обикновения човек са вид смърт, то *** в това страдание съзря тайната на Бога и тогава *** прозря тайната и замисъла на своя Учител. Той видя Истината чрез любов.

*** разбра замисъла със своето чисто съзнание, а чистото съзнание е също мистерия, защото то вижда в дълбините на Бога. Въобще чистото съзнание е най-дълбоката реалност, то вижда в дълбините на Бога.

*** имал древен стремеж. Това е стремежът да пребродиш себе си, не вселената, защото ние сме по-дълбоки — тя е нещо външно; себе си! А що се отнася до спасението, то *** е знаел, че Бог е вложил спасението в тебе, вътре в тебе самия. И затова пробудените хора не го очакват отвън, а те го откриват в себе си. За малко ще се прекъсна, сещам се за една случка за Настрадин, която съм ви казвал, тука съм я изнасял, но ще ви кажа посланието й: Попитали Настрадин, когато дойде страшния съд, какво да правят с него? — Заровете ме с главата надолу. — Защо бе, Настрадин? — Защото когато дойде страшният съд, той ще обърне всичко наопаки и аз ще бъда в изправност. — Много дълбоко послание, т.е. ще бъда в изправност, ще бъда в единство, или казано по друг начин: ако Бог е в тебе, къде е тогава страшният съд? Това е посланието. Тогава какво означава 2012, 2013, после ще има 2014, 2050... Какво означават някакви години, ако Бог е в тебе? Ако Бог не е в тебе, какво означават пак? Както виждате, Настрадин преподава нещо дълбоко. Ако Бог е в тебе, страшният съд отпада. Същественият въпрос е: дали ще бъдеш в изправност с Бога, дали Бог ще е в тебе.

Само в евангелието на *** *** е представен много чисто и ясно. И тука ясно се вижда любовта и предаността му. Другите евангелия библейски не са осветени. Нито един, ще видим после, няма пълен гносис, включително и Йоан — не им е дадено. И затова те са в неведение, в неразбиране. Разбира се, догодина като говорим за богомилите, за тайната книга, ще видим, че там Христос казва на Йоан, че той ще получи гносис в следващо прераждане, защото е достоен и му обяснява там науката за съвършения човек. Само в евангелието на *** той е представен както трябва, докато в другите евангелия всеки говори от своето си ниво.

Великата любов на *** към Бога създаде реалност на много високо ниво, която за другите ученици засега е недостъпна. Разбира се, те са избрани, те се учат, те се обучават, но тази велика Любов още не е достъпна за тях. Те също вървят към нея, но *** е влязъл в дълбините на Любовта. В това място работи самият Бог, а той има око само за Любовта. Той я видя в *** и затова *** е избран.

Учениците на Христос са се стремили към знания и разбиране, затова и му задават много въпроси, а *** имаше любов. Писанието казва, че Христос и *** се отделят настрани и говорят други неща. Ето защо Бог го избра, защото Бог е Любов и вижда дълбоко в Любовта. Бог не е знание и разбирания, те са някогашна подготовка, но Той не е това.

Едно важно нещо: Учениците на Христос са старателни, те служат, те се учат, те правят много усилия. Но *** осъзна същественото: усилията не носят дълбочина, защото не са важни усилията, а преди всичко твоята любов. И *** избра любовта, а любовта е много повече от всякакви усилия. Но разбира се другите ученици засега трябва да правят много усилия.

Тази велика и съкровена любов на *** е скрита от погледа на света и от погледа на учениците, но не и от Божието Око. Ето защо Бог е откликнал на нещо в ***, защото Той вижда в дълбочината на нещата. *** е знаел, че Христос не е син на твореца на този свят, т.е. не е син на този, който е създал небето и земята, а е син на Този, Който е създал Любовта, Мъдростта и Истината. Не небето и земята, не двойствения свят, той е вторичен творец.

*** е знаел, че Христос е дошъл от Висшия свят, от Висшия Творец — Първия Творец, не Втория, но в облик на човешко тяло и че Той е дошъл за тези, които носят в себе си все още Божествената искра.

*** е познавал Христос, но не както учениците и той казва на Христос: Ти не си от смъртните. Ти си от царството на Барбело (т.е. от царството на безсмъртните богове). Ти си от изначалните Божества, създаден си несътворен. Ти си от царството на Истинския Бог, изначалната Божественост, абсолютно неопетнена. Христос му казва: Издигни взора си свой и виж облака и светлината вътре в него, и звездите, които го окръжават, а звездата указва пътя. Тази звезда е твоята звезда. Тука те си говорят на първичен език със символите на изначалното слово, защото този светлинен облак е Царството Божие, светът на истинския Бог и сам *** си има звезда, която го води в тайната на този светлинен облак, в Царството на самия изначален Бог, понеже е избран от древни времена. Бог избира много отдавна нещата. И тази звезда го издига над всички ученици, защото тука е пълното постижение, великата пълнота.

Когато Христос и *** се прегръщат и между тях има последна мистична целувка, това е тяхна стара тайна. Но посветените знаят, че древен Учител и древен ученик от мистериите в Атлантида и Египет се прегръщат поради великия скрит замисъл на Бога. И не случайно докато другите ученици трудно са разбирали Христос, то *** спокойно му казва: Аз знам кой си ти. Тези две велики същества, Христос и ***, спадат към Истината. Истинският човек, това е този човек, който е свободен от материята и тя не може да го задържи.

И двамата са знаели, че светът е бил създаден в резултат на космическа катастрофа. Той е бил създаден и като капан, като затвор за душите, които са изгубили своята искра, своята духовност и своята Божественост.

Бог и Луцифер са единни още от древни времена. И *** прозря чрез откровение, че те работят заедно, както работят денят и нощта. И ***, и Христос са знаели, че истинският човек придобива Бога в самия себе си и така той разсейва света и всички негови заблуждения, и мрежи на тъмнината и ги замества с вечния Божествен ден.

Бог е велика и опасна, страховита Любов. Защо? Защото тази Любов е свързана с Божията дълбочина. Става въпрос за голяма дълбочина, става въпрос за тайната на бездната и поради това или отиваш с голяма и велика любов към Бога, или пропадаш в тази Божия дълбочина, т.е. или се извисяваш, или се сриваш. *** се извиси, Христос на кръста се извиси, но те и затова бяха избрани. Тука се сещам за това, което казах скоро в Русе и в Бургас, другата година ще говорим и за Боян, и за Богомил, изключителни същества, не спадат към ангелските йерархии, а Учителят казва: Двама архангели. Затова са повели дълбоко учението. Боян казва: Бог видя голямата любов на богомилите и ги награди с кладата. Нямаше такава награда за църквите, за свещениците. Разбира се, богомилските свещеници са друго нещо. И обикновените свещеници завидяха, не можаха да понесат, защото богомилите станаха от християни истински християни. И затова този свещеник е изключителен, за него ще говорим много, тука само ще кажа едно, Богомил казва: Църковното тайнство на брака е прелюбодейство. Никакво тайнство няма в брака. — Той самият е кръщавал и знае тайните: няма тайнство за неузрелите хора. Много просто обяснява дълбоки истини. Догодина ще говорим за богомилски книги, за богомилските тайни, ще говорим и за тайната на смъртта, как Бог им дава да видят в смъртта проход към истинския живот и към Него — но само на тях. Това е, което не е могла да понесе църквата. Много хора мислят, че богомилските книги са изгорели и ги няма... Но догодина ще говорим за дълбоките богомилски тайни.

Сещам се само за малко и за нещо друго: Иван Рилски е брат с Боян, но от друг баща, а Боян е син на цар Симеон. Те са били родни братя от минали прераждания и много близки. Но какво искам да кажа, в случая друго: Боян казва на Иван Рилски, понеже Иван много го е обичал и много го е слушал, той е знаел за дълбочината на Боян. Боян му казва: Иване, църквата е мъртвило, дворецът е мъртвило, светът е мъртвило. Разцветът е в пустинята, разцветът е в гората. И Иван само това чакал, защото знаел, че е така. Той тръгва по повеля на Боян и по-късно основава Рилския манастир в името на истинското християнство, но както знаете, много трудно се получава истинско християнство, когато няма хора. Когато има мечтатели, нищо не става; когато има отдадени, се случва истинското. Но догодина ще говорим за богомилите.

*** знаеше, че търсенето на Бога е най-опасното нещо, но въпреки това то е нещото, което единствено трябва да се търси, защото самото това търсене създава в човека особен огън. Това е огън, който побеждава света и всичко сътворено. Между другото, когато богомилите издържаха на кладата, впоследствие една голяма част от тях станаха нестинари. Те вече знаеха победата на огъня, имаха тайни формули, които си ги предават само устно. Но не само това, те и самото учение са го предавали от уста на уста. И ако човекът познае своята Божествена същност, той придобива способността на освобождението от времето, от времето на света, от капана.

И ***, и Христос знаеха, че в любовта към Бога се крият много дълбоки неща, по-дълбоки неща от всички свещени книги. Не да казваш „Библията е най-дълбока”, защото дълбочината не е в Библията, а в тебе. И ако ти познаеш Бог в себе си, ще видиш къде е дълбочината. И Христос казва на ***: Аз ще ти разкрия тайните на Царството и ти можеш да го постигнеш, но това ще ти донесе и много мъка. Малцина знаят, че тук един от древните Богове и Учител, т.е. Христос, говореше на един свой близък архангел. Не говорим за ангел, а за архангел; ангелите не могат да разбират дълбоките неща. И ако той беше ангел, нямаше да разбере; и ако Боян и Богомил бяха ангели, нямаше да поведат на по-дълбоко ниво това учение.

И какво му каза още Христос във връзка с другите ученици: И ти ще ги надминеш. — Както знаете, Христос не говори случайно.

Тази звезда, това е лъчът, който показва пътя на *** към пълното постижение и сливане с Бога, пътя към великата изначална, безкрайна пълнота. Пътят на спасението е отхвърляне на този свят и всичко, което ни привързва към него, защото същността е именно в този светлинен облак, който в Библията се нарича Царството Божие, а в апокрифните книги, гностичните, се нарича Светлинен облак. Ето защо *** е станал предател и ето защо в очите на Христос и в очите на Бога той е висш праведник. Значи не предател, а висш праведник. Ето защо *** получава право на превъзходство над всички други ученици и той наистина ги надминава, както ще видим след малко.

А разпятието на Христос какво се оказва? Оказва се просто възкресение, друг замисъл на Бога. И така, спасението идва единствено от тайното знание, откровението, а не от вяра, както мислят църквите; не от вяра, а от откровение от Бога, ако си спечелил доверието.

Евангелието на *** е било забранено и това не е случайно. В София ми разказаха как са ги карали да късат евангелието и да го хвърлят в едни казани; говорим за този век, говорим за скоро. Защо е забранено? Защото то открива пътя на човека чрез търсене на гносис, не на вяра. Можеш да имаш вяра и невежеството остава. Това е търсене на откровение. Защото вярата в Бога, според ***, ще претърпи голям провал. Но който получи гносис, тайното знание, или откровение — чрез него човекът ще влезе в истинния Бог, а това означавало, че идеята от онова време “вярвам в единния Бог, творител на небето и земята” е неправилна, защото това е вторичният творец, защото това е творителят на вторичните сили, а целта на живота е познаване на първичния Бог, истинския Бог чрез тайно знание, което идва от самия Бог чрез откровение. Ето защо за тези, които вярват в твореца на небето и земята, *** казва: Те не знаят какво ги очаква. Въобще не знаят по какъв път вървят, не знаят съдбата си. А за кръщението догодина ще говорим какво казва поп Богомил, друг голям капан: Договор с дявола. Не го казва случаен човек, не го казва ангел, а човек, който е бил вътре в тези среди, понеже много обичал душите и хората и говори такива неща. Но такива са богомилите, затова са забранени. Просто Бог чрез тях е искал да спаси България и душите. А те не изпъждат просто богомилите, а изпъждат Бога. Разбира се, как няма да дойде робството...

И така, творецът на този свят не е истинският Творец и този творец не е всемогъщ. Той символизира вторичните сили и всеки, който вярва в този творец, в този вторичен творец, той не знае наистина какво го очаква.

*** скрито постигна своята древна същност. Както ви казах, той е стар търсач и странник от мистериите, странник от древни времена. Той знаеше, че Любовта е по-важна от знанията. Той знаеше, че знанията са завели много хора в тъмнината, празнотата. И той знаеше, че единствено Любовта води към Бога. И когато Бог даде откровение, вече се явява истинско знание, а не просто знание.

*** дълбоко е осъзнал мистичната тайна на жертвата, а в своята жертва той видя и откри свещения замисъл на Бога. Той осъзна, че жертвата изисква целия ти живот за Истината. А това, което има осъзнато отношение към жертвата, е Любовта.

Само една много висша душа може да бъде осъзната. *** е единственият посветен апостол на високо ниво, защото той е единственият, който е разбрал Христос напълно, а не както другите ученици донякъде. Ще обясня:

Учениците на Христос са търсачи и служители. *** е същност. *** го познава, той е нещо повече от търсач и служител. А учениците на Христос не са разбрали тайната на ***, защото не им е било дадено от самия Бог. Само Бог решава на кой какво да даде и какво да разкрие, защото Той е мярката. Освен това *** е стар, древен приятел и брат на Христос и между тях отдавна живее съкровеното братство.

Според това евангелие изпъква и още една истина, а тя е, че самото творение на вселената и всичко, свързано с нея, се оказва вторично, второстепенно, защото Истината се намира в свещения род — боговете. *** е знаел Истината за Барбело, след време ще говорим повече за тази дума, т.е. за Христос, която е била неведома в дълбочината си, неведома за другите ученици. Те само нещо се досещали, но *** е знаел и понеже е знаел, той е изпълнил тайнството на предателството. Макар че е знаел, че ще го мразят и хората, и дори учениците, но той е знаел и друго: че е избраник, и то не само на Христос, а на самия Бог.

Чрез своя стремеж и голяма любов *** преодоля света и хората, и учениците, и себе си — ето го подвига. И това преодоляване е наистина голям подвиг. *** знаеше, че който не е познал Любовта, знанията, т.е. злото, ще го разрушават, т.е. скритият Бог ще го разрушава. Пак е Бог, но с друго лице, скритият Бог ще разрушава, защото нищо нечисто не може да влезе в Барбело, т.е. в Царството Божие. И не случайно Христос отделя *** от всички други ученици и го причислява към Барбело, Свещеното поколение, расата на Боговете, потомството на Сит, т.е. потомството на истинските гностици.

Те са многобройни, след време ще ги продължим, сега една малка част.

*** пита: Кой е сигурният път, Рави? (Кой е сигурният път, Учителю?) Христос му казва: Постоянно да любим Бога. Постоянно. В това постоянство е сигурният път, а това означава, че непостоянството е несигурният път. Непостоянството е другото име на грехопадението.

Пита: Що е любовта към Бога, Рави? Христос му казва: Любовта към Бога е внасяне на огън, вливане на огън. И когато сме в Неговия огън, ние сме в огън неуязвим, ние сме в огън неуловим. И този огън в тебе, приятелю, ще вижда Отеца навсякъде.

После: Къде е душата на хората, Рави? Христос му отговаря: Сега душата на хората пребивава в своята нероденост. Тя е непородена. Тя живее вглъбено в себе си, за да се предпази от голямо обвързване със света. Затова хората имат частично познание за света, частична душа, защото ако имаха висшата душа, а тя има само желанията на Бога, те щяха да имат могъщ устрем; не амбиции, не копнежи, а могъщ устрем, могъщ стремеж.

— Рави, защо хората не те познават? Отговорът е простичък: Не им е дадено истинското знание, а само то е спасително. Това истинско знание, приятелю, е скритата Божия същност.

— Рави, къде ходи и що прави, когато ни остави? (От време на време Христос ги е оставял.) Христос му рече: Ходих до един друг велик и славен род, непадналите, т.е. най-древния свещен род — боговете и Божествата. Той общува с тях и разбира се, със самия Бог. Това е светът на Барбело. В тайната книга „Премъдрост на Исуса Христа“ той загатва, че има и други ученици — седем жени, които винаги са го следвали и той се е явявал на тях в Мястото. Мястото е гностична дума, означава Зрелостта.

— Рави, защо Сатана всява страх в хората? Христос му казва: Всяването на страх е метод за пробуждането на Любовта. А когато Любовта се пробуди, тя ще погълне страха.

— Рави, кажи ми за Великото! Христос му казва: Съществува велика сфера, в която обитава Великият невидим Дух, Който и ангелите не са виждали и Който никой никога не е наричал по име.

— Рави, на какво точно служи Сатана? Христос му казва: Той служи на скрития план на света и на нашия Отец, защото опитът му е преголям. Това е, както знаете, големият син на Бога. В следваща лекция, когато ще говорим за Ал Халладж, ще видим за тази изключителна преданост на Луцифер, която изнася Ал Халладж — нещо нечувано, нещо невиждано, нещо грандиозно, преданост към единствения Бог.

— Рави, кажи ми за нашия Отец! Христос му казва: Само нашият Отец е наистина всемогъщ. Всяка друга сила се съобразява с Него.

— Рави, защо живеят хората? Христос му казва: Хората живеят, защото са създали време. Времето е създадено от тези духове и желания, които са се отказали от обожествяване. Преди времето те са били в Отца, в митичното съществувание, но тогава те са били в единство със себе си и в единство с Отца.

Както знаете, преди ви казах, никой не може да предаде Бога. Даже според най-елементарната човешка логика няма как някой да предаде Бога и Неговия план. Но тука говорим за Божествена логика.

Предателството на *** е част от великия Божествен план, който хората още не могат да разберат. И когато наричат *** предател, те навлизат в бъдеща карма. Сам Бог е на страната на *** и затова *** става предател, т.е. изпълнител, след като познава и осъзнава предателството като част от Божия план.

Това предателство е голяма тайна. Както Боян, Николай Райнов казва: Боян е една голяма тайна. Именно затова ще говорим за него следващата година. Значи това предателство, след като е осъзнато, то вече става висша повеля, висше деяние. Затова бил е необходим осъзнат апостол, който да изпълни повелята на самия Бог и това бил точно ***.

Това предателство било за *** освен това и голямо изпитание. Искало се от него хем изпълнение, хем голямо покорство. Това носело след себе си голямо страдание, но сам Бог вече му бил казал: Не знаеш ли колко е велик дарът на страданието? И *** осъзнал, че голямото страдание те завръща в Бога. Ето защо богомилите са се подготвяли за кладата, те са я чакали: години наред подготовка, дисциплина на ума и на тялото, за да посрещне концентрираната среща с Бога и навлизане в Бога завинаги.

*** е осъзнавал, че страданието те завръща в Бога. Той осъзнавал, че от него се иска една много рядка саможертва в тайния план на Бога. *** разбрал, че една велика Божия Любов е създала необходимостта от предателството и тази Божия Любов е избрала него, защото нейното око е съвършено. Това предателство си остава тайна, защото самият Бог е скрит в него. Ще кажем много неща, но нещо от тайната остава.

Освен това според този замисъл избраният *** впоследствие е щял да се разцъфти в тайната на Бога, както след време Сатана ще се върне в Луцифер и вече няма да е херувим, ще се върне в боговете, защото Бог е наистина велика, велика Любов, но трябва да я осъзнаеш и познаеш. Защото според гносиса Божественият замисъл винаги следва някаква скрита и по-дълбока цел, това е закон.

*** знаеше от своя опит в мистериите, че в голяма трудност човек израства, а когато на човека му е дадено спокойствие и благополучие, той погива. Но това погиване и разрушение е много трудно забележимо. Виждат го само посветени и те не допускат спокойствието и благополучието да ги заблудят. Те различават. Някои мислят, че то им е дадено от Бога и е дар, а това всъщност е отстраняване от Бога. Не говоря за всички, а говоря цялостно, с малко изключения на тези, които са посветени и избрани. Както ви казах за оня суфи, който имал замък, дворец, но е абсолютно непривързан; Бог му го е дал, но той не го чувства свой и т.н. И някои не са станали ученици на този суфи, защото бил много богат. Това означава, че те не търсят Мъдростта и Истината, а търсят нещо друго. И така и този суфи, и Бог отстраняват такива същества от себе си, тъй като времето е ценно, не може да губиш време да обясняваш на някой, който не е дошъл заради Истината.

Без предателството *** нямаше да направи своя скок в развитието си. Без Голготата Христос нямаше да придобие и да възстанови своята изначална, чиста божествена същност.

В библейските евангелия предателството на *** се описва като лошо действие, а сред дванадесетте ученици *** се е водел като черната овца. И за *** не се говори с добро. Но тука учениците на Христос са в голямо неразбиране, голямо неведение. Както казах, не им е даден пълен гносис, пълно откровение от Бога, а частично. Те си имат само някаква вяра, която, както знаете, е недостатъчна. Забележете сега неразбирането и неведението, тука не се спирам надълго, за смъртта на ***: две различни евангелия, двама различни апостоли дават два вида различна смърт. Няма как *** да умре по два различни начина. Но Библията е дадена, все пак тя е един буквар, занимание, подготовка, за да отидеш отвъд Библията, да отидеш в Бога, да отидеш в тайните книги, които ги няма в Библията. И ако си истински търсач, ще минеш през Библията правилно и ще разбереш, че това, което търсиш, е самият Бог и Той е в твоята дълбочина.

Забележете сега неразбирането на вярата, липсата на пълен гносис. В случая Марко казва: По-хубаво беше този човек *** да не се беше родил. — Сякаш не Бог решава, а някакъв си ученик, който не разбира въобще нещата. А знаеше, че човек се ражда по замисъл на Бога. Разбира се, че Марко е стремяща се и хубава душа, но той няма дълбоко откровение за нещата, т.е. още не е узрял, не е станал достоен. Вярата е само път, а гносисът означава да ти се даде съвсем нова дълбочина. Не просто само откровение, а съвсем нова дълбочина, ново вдъхновение и т.н.

Според едно друго неразбиране на Матей *** бил жадувал за пари. Такъв велик посветен, от минали прераждания доказан, избран от Бога, бил жадувал за пари — друго дълбоко неразбиране. Това е толкова далече от истината, но така е, пак казвам, когато няма откровение от Бога, когато не си узрял в очите на Бога. Но Бог въобще движи душите по техния бавен път, при учениците пътят е бавен.

В евангелието на Лука — друго заблуждение. Тука се казва, че Сатана, великият враг на Бога, е влязъл в *** и го увлякъл в злото дело. Това са логични неща, забележете, логични, верни, но не са истина — това е разликата. Тука отново липсва откровението, липсва Бог в човека, а Той е мярката. Мярката е Бог в човека, а не вярата.

В евангелието на Йоан е поредното заблуждение, макар че там се казва, че Христос е знаел кой е предателят. Но според Йоан *** е бил движен от сатанинската си природа. Има такава привидност. Значи *** е бил движен от сатанинската си природа и от алчността си. При все че Йоан има частичен гносис, заблуждението си остава. И понеже учениците на Христос нямат дълбок гносис, пълен, те не са знаели, че *** е изпълнявал замисъла на Бога.

И така чрез предателството, чрез тази голяма тайна и съкровена жертва *** се пося в тайната на Бога. И така той се върна в своето древно начало, в своята най-древна и пречиста божественост — качеството на боговете. Натам водят големите мистерии, не малките, малките са подготовка. Учениците се занимават с малките мистерии, *** влезе в големите мистерии.

Това предателство не е за учениците на Христос. Както казах, те са същества на малките мистерии, те се подготвят; за тях то не е благо. Но за *** то е велико събитие, велико благо и благословение.

И още нещо: *** беше една особена предопределеност от Бога и от скритите времена на Бога. *** външно е бил привидният враг, но вътрешно е тайният приятел на Христос.

*** не е спадал, както казах, към ангелските йерархии, а към архангелите и затова е осъзнал действието си и своята жертва. Вярно е, че трябвало известно време, не е искал; вярно е, че на моменти е искал да се откаже, тъй като прекалено много обичал Христос, своя древен Учител. Но след много разговори между него и Христос и между Бог и ***, и когато Христос му казва: “Умолявам те” — накрая *** осъзнава замисъла.

Така нареченият предател, *** е същество, надарено с истинско знание и затова призован да изиграе велика роля в замисъла на спасението, което идва от самия Бог. Това спасение е отстраняване на всичко земно и небесно, т.е. всичко двойствено, защото в царството на Барбело няма земя и небе. Ето защо Христос е видял в *** единствения достоен ученик, който той отделя от другите и му говори насаме. Много разговори са имали, след време пак ще говорим за тях.

След предателството дойде кръстът, а на кръста бе показан замисълът, силата на Бога, непобедимата сила на Любовта. Тука Бог прояви силата си, а не същността си. Тука Бог показа възкресението и вечността си, но същността Му, тя си остава скрита. Бог дава силата си, а същността — тя не се дава, тя е отредена за Бездната. Т.е. Бог дава единството си, но не дава своето съвършенство. Бог дава силата си, а Неговият път е към мистерията на Абсолюта.

Това предателство осъществява възкресението — най-великото събитие, което е другият замисъл на Бога, което е и най-висшата и най-благата вест — възкресението. Не страданието, страданието е част от това, но възкресението е по-висшата вест и благата вест.

И така, предателството на ***, това е Бог в действие и ако хората не виждат, че навсякъде действа Бог, това е друг въпрос. Голгота, това е Бог в действие; възкресението — това е Бог в действие; кладите — това е Бог в действие, няма никаква инквизиция. Това е Бог в действие, защото Той прибира при Себе Си избраните. Нима Бог трябваше на кладата да постави инквизиторите или обикновените свещеници? Не може да се случи. Той можеше да направи това, като дадеше голяма власт на духовете, които действат. Но Той не даде, защото имаше друг план. Кладата е за истински същества, а не за полусвещеници и полудуховници. Така че както виждате, отново става въпрос за думите на Боян: Бог видя голямата любов в богомилите и ги награди с кладата. Това е много специално нещо.

И така, навсякъде действа само Бог. Бог ръководи всичко, защото Той движи всичко към Себе Си; кой по-бавно, кой по-бързо, но движи всичко към Себе Си според нивата на съзнание.

Бог е в действията, Бог е извършителят. Бог е и в предателството на ***, и във възкресението на Христос. И освен това Той е над тези действия, Той ги превъзхожда. Нима *** може да създава действие? Не само предателството, каквото и действие да е? Нима *** може да бъде по-силен и по-мъдър от плана и замисъла на Бога? Но той може да бъде осъзнат служител, и то пак чрез Бога. Осъзнат, защото е избран. Ако не беше избран, нямаше да му бъде дадено осъзнаване; говорим за високо осъзнаване, пълно осъзнаване, а не донякъде.

И така, Бог е единственият Деятел, а Неговите служители са Негови идеи. Те са Негови инструменти, инструменти на Неговия замисъл. Само Той действа, а що се отнася до опасния и тежък товар на предателството, то този товар не е за всеки апостол и за всеки посветен, и въобще човешката мисъл не може да се бори с Божия промисъл. Защото това, което Бог иска, е винаги по-дълбоко и по-реално. В случая чрез предателството Бог изискваше от *** една необикновено голяма вярност, както от Христос искаше необикновено послушание на Голгота — послушание до смърт, не донякъде. Който слуша донякъде, той остава в света.

Потаен е Бог и пътищата Му са потайни. Така е било и така ще бъде, но сега е дошло време все повече да ги разбираме.

Следващата лекция ще е на първи декември, ще говорим за Ал Халладж. Много неща не можах да ви кажа тази година, не само за богомилите, за друго дълбоко същество Мерлин, за Християн Розенкройц, за Аполоний Тиански, за Мелхиседек и т.н. Но догодина ще продължим.

АУМЪ