Свѣщенното правило

Ние всички сме отъ единъ баща, по отношение на това, че дишаме единъ въздухъ, пиемъ една вода, но въ морално отношение не сме отъ единъ баща. Всички тия синове не сѫ родени отъ една зодия и отъ една майка. Тѣ сѫ отъ единъ баща, и отъ 12 майки. Подъ думитѣ 12 майки се разбира, че ще тѣ зачене една майка, друга ще ти даде едни елементи, трета – други и т.н. Природата е сѫщинската ти майка, тя ще внесе новото въ тебѣ, ще ти даде ново направлѣние. Тя ще ти даде това, което е самата тя. Майката, която те ражда, ще каже: Това дѣте не мяза на мене, има нѣщо особено. Азъ съмъ виждалъ, какъ нѣкои дѣца взиматъ яйцата отъ полога на кокошкитѣ, и вмѣсто тѣхъ турятъ други яйца, не кокоши; кокошката ги измъти, и се излюпятъ други малки, които не приличатъ на нейнитѣ. Има особени условия, че човѣкъ слѣдъ като се обърне къмъ Бога, става една корѣнна промяна у него. Разправя единъ английски списатель, събужда се единъ день съ една нова идея, и за пръвъ пѫть съзналъ, че въ него има умъ, че това е азътъ въ него, коренна промяна въ него станала, пробуждане. Такива пробуждания ставатъ често у него. Така и у насъ, отъ 7–14, отъ 21–28 г. възрастъ ставатъ пробуждания. Това сѫ формули, които трѣбва да изучавате.

Въ природата има извѣстни елементи, които дѣйствуватъ наркотически. Отровата убива, но тя може да се отрази на организма едва слѣдъ 6–10 месѣца, и ти започнешъ да се успивашъ, неразположенъ си. Ако нѣкой лѣкарь изслѣдва кръвьта ти, не може да намѣри никаква отрова въ нея, а въ същность има отрова. Та, съ всички тия срѣдства черната ложа си служи. Най-първо, трѣбва да умѣете да разпознавате даденъ човѣкъ дали е ученикъ на бѣлата или черната ложа. У всички ученици на бѣлата ложа поглѣдътъ имъ е установенъ, хоризонталенъ, а въ черната ложа е наклоненъ. Ще глѣдашъ този човѣкъ нагорѣ ли глѣда, или поглѣдътъ му е надолу. Като го глѣдашъ отъ духовно глѣдище, цѣлите му клонятъ надолу, виждашъ, че въ поглѣда му има нещо затаено. Най-първо поглѣдътъ ти трѣбва да бѫде установенъ. Ще взѣмете огледало и ще глѣдате, поглѣдътъ ви установенъ ли е или не. Ще се отнасяте критически къмъ себе си. Нѣкой казва: Като Бога не мога да бѫда никога! Туй да изфиряса отъ васъ. Като Бога ще бѫдемъ, но като Него никога. Когато Богъ влѣзе въ насъ, Той става равенъ съ насъ, Той никога не спори. Излѣзе ли вънка отъ тебѣ, Той не може да бѫде като тебѣ. Вѫтрѣ е като тебѣ, но отвънка не е като тебѣ. Богъ отвѫтрѣ не дѣйствува, но като излѣзе отвънка, Той ще ти създаде хиляди нещастия. Ти отвѫтрѣ можешъ да Го нагрубишъ, да Му кажешъ хиляди нецензурни думи, но Той казва: „Азъ като излѣза вънка, ще ти кажа кой съмъ.“ Той ще те гони, ще те хули, ти ще питашъ: Кой си ти? – Азъ съмъ сѫщиятъ, знаешъ ли какво ми казваше, да се научишъ на езика си да знаешъ да го стягашъ. За това Господь ще ти каже: „Слушай ме, не се отдалечавай!“ Само три пѫти Господь ще ти проговори вѫтрѣ: Той говори тихо, ще ти каже: Не прави това, недей. Какъ? Азъ съмъ господарь! „Не го прави!“ Той излѣзе отвънка, и ти създаде мѫчнотии, казва: Нали си господарь! Затуй се казва, че Богъ на горделивитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодатъ. Знаешъ ли азъ кой съмъ? – Противишъ се. Ти си отъ ограниченитѣ сѫщества, които не знаятъ отгдѣ сѫ. Ти не знаешъ произхождението си, майка ти, баща ти, дѣдо ти не знаешъ отгдѣ сѫ. Щомъ знаешъ произхождението си, ще кажешъ: Азъ зная кой съмъ, какво е моето произхождение, дайте ми лопатата, дайте ми мотиката, прѣстилката! Зная си произхождението, то е, че съзнавамъ, че въ свѣта има само единъ Богъ – дайте ми тукъ прѣстилката. Нѣма по-хубаво нещо отъ това, да направи човѣкъ нещо, което той самъ си иска, и като седне, да е доволенъ.

Сега, кой сѫ законородени дѣца? – Роденитѣ отъ Духа. Гответе се да бѫдете родени. Всички имате условия да бѫдете родени. Да кажемъ, че вие сте едно житно зърно, турено въ хамбаря, но утрѣ като ви посѣя въ земята, вие ще се родите. Но сега въ всинца ви трѣбва да израстне друга една идея беззавѣтна готовностъ да служите на Бога, ако ще и всичкия свѣтъ да се обърне противъ васъ. Да нѣма друга сила, която да ви каже: Не служете! Може да ни ограничаватъ, пакъ ще служите на Бога. Волята Божия, и нищо повече! Сила е това!

Сега, да ви обѣсня въ какво седи идеята. Нѣкой пѫть казвате: „Нали вѣрвамъ въ Христа.“ Вѣрвате, но всѣки день вашите вѣрвания се различаватъ. Допуснете, че азъ съмъ вашъ приятель, дойда единъ день и ви казвамъ: „Дайте ми 1,000 лв. на заемъ.“ Дадете ми, но ви мине мисъльта: Дали ще ми ги върне той. Съмнение. Слѣдъ една седмица азъ ги връщамъ. Втори пѫть дойда, казвамъ ви: Дайте ми 2,000 лв. на заемъ. Дадете ми, но пакъ ви мине мисъльта: ами ако не ги върне. Тъй се случва, обаче, че не мога на сѫщия день да ги върна, закъснявамъ съ единъ день. Дойда трети пѫть, казвамъ ви: Не може ли да ми услужите сега съ 3,000 лв? Кажешъ си: А…а… сега и азъ се изпитвамъ, и вие се изпитвате. Въ съзнанието изпъква нещо особено. Тъй е, християнитѣ всѣки день се подлагатъ на изпитъ, но дойде такава голѣма мѫчнотия, такъвъ голѣмъ изпитъ, противорѣчия, че вие се обърквате, почвате да се съмнѣвате въ Христа, и си казвате: Я да си тръгна азъ въ широкия пѫть. Вие не си издържате изпита. Не, какво и да се яви прѣдъ васъ, никаква сѣнка отъ съмнѣние. Че това е характеръ! Когато дойдатъ най-голѣми противорѣчия, тогава истината се изпитва. Отъ туй, което е залегнало въ душата ви, ще се развие единъ принципъ.

Вървя по улицата, занимавамъ се съ нѣкои велики мисли, глѣдамъ нѣкоя сестра, толкова се обезсърдчила казва: Не искамъ да се моля, оглупяла съмъ. „Та ти си сега оглупѣла, по-рано беше умна. Ще се молишъ“. А, ще се моля. Ще му смажа азъ нему главата. Глѣдамъ другъ нѣкой, върви и се заканва: „Чакай, азъ ще ти дамъ тебе, съ тебе другояче не може работата да стане, ами ножъ, револверъ трѣбва! Човѣкъ трѣбва да бѫде смелъ и рѣшителенъ“. Казвамъ: та ти сега си страхливъ, я, едно врѣме безъ револверъ ходеше. Сега вие си прѣдавате мислите единъ на другъ, плашите се. Ще носимъ орѫжия, но такива, които сѫ много по-силни отъ револвера. Има такива. Азъ не казвамъ да хвърлите револверитѣ си. Не, не, ще носимъ големи ками въ джобовете си, само че като забия моята кама, нѣма да убия противника си. Ами че какъ? Нали имаме Словото Божие, ще му отговоримъ разумно. Тамъ е силата, разумно, тамъ е силата.

Вие идвате до една фаза, дѣто съмненията ще дойдатъ, не можете да ги избѣгнете. Азъ зная това. Сега ще ви привѣда единъ примѣръ. Една сестра се намирала въ нужда, и взѣла отъ единъ братъ 2–3,000 лв. на заемъ, но главата ѝ побѣлѣла отъ него. Казвамъ: ще повикамъ този братъ и ще му кажа: Тази сестра е внесла въ моята банка паритѣ си, ти ме безпокоеше толкова, че лихвитѣ имъ струватъ повече отъ 10,000 лв. на ти тия 3,000 лв., които ти дължи тя. Въпросътъ се разрѣшава. Нѣма мѫчнотия, която да не може да се разрѣши. Ще дойдатъ мѫчнотии, които мѫчно ще могатъ да се разрѣшатъ.

Сега казвамъ: И млади, и стари, безъ съмнѣние, безъ съмнения въ Бога! Това е едно отъ най-мѫчнитѣ правила: Безъ съмнения въ Бога! Нѣкой пѫть си се заинатилъ, нѣма да се моля. Ще се молишъ, казвамъ, и оттатъкъ ще минешъ. Врѣме е за молитва. Нѣкой пѫть се събиратъ духоветѣ около менъ, дигатъ шумъ, нѣма да се молимъ. Коя е причината? – Толкова врѣме се молихме, не прокопсахме. Азъ ще ви кажа единъ новъ начинъ, какъ да се молите, и като се молите тъй, ще прокопсате. Ти си се обезсърдчилъ, защото на врѣме не си посѣлъ. Ела, заедно ще посѣемъ, и слѣдъ 10 дни ще поникне. На врѣме само.

Сега, има едно нещо, за което азъ се опасявамъ. То е, че сте много добри. Не се опасявамъ, че сте лоши, но че сте добри. Ако знаяхъ, че всичкитѣ кръчми сѫ праздни, щяхъ да легна, и нѣмаше да мисля за васъ, а като сте богати, ще отидете да пиянствувате. Изкушения много има. Не казвамъ, че сте само добри, но сте много добри, много богати хора сте. Но главното, философията е тамъ, че имате по пѫтя си редъ съблазни, редъ изкушения, които цѣльтъ да ви турятъ въ застой. Сега има големи борби, не само на физическото поле, но и на менталното, но ще се завърши. Борбата започва отгорѣ надолу. Смели ще бѫдете, ще се държите за Божествения принципъ. Богъ е, който води тази война. Той воюва сега, и всички трѣбва да взѣмете неговата страна. Война е сега, сѫщинска война! Ще ти кажатъ: че ти си старъ. Не, не се остарѣва. Защо да не се боришъ. И на 90 години да си, можешъ да се боришъ. Глѣдамъ, единъ старъ господинъ посѣщава бесѣдите ми, казва: „Азъ сега на стари години съмъ дошълъ да допринеса нещо, но сега е врѣменна война, и азъ искамъ да допринеса своята лепта“. Ние нѣма да бѫдемъ ексцентрични, ще постѫпваме умно, да озадачимъ противника си. Едно врѣме Христосъ казалъ: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни“. Срещне те нѣкой, не му казвай твоето верую, той те изпитва, говори умно, да знае, че не говори съ единъ простакъ, а съ човѣкъ, който има убѣждения. И този Господь, Когото азъ ти проповѣдвамъ, не съмъ го наследилъ отъ баба си и отъ дѣдо си, като тебѣ, но азъ имамъ една голѣма опитность, цѣнна е тя заради мене, тя ми е дала една голѣма свѣтлина. Когато дойде туй съзнание то ще донесе на човѣка абсолютно спокойствие, стабилность, и като че нещо ти говори: Не бой се, не бой се – едно вѫтрѣшно спокойствие настава, единъ вѫтрѣшенъ миръ, и неприятельтъ отстѫпва казва: Хайде да го оставимъ! Когато пѫтищата на единъ човѣкъ сѫ благородни на Бога, Той го примирява съ враговетѣ му, или ги обѣзврѣдява. А пъкъ свѣтътъ е пъленъ съ недоволни сѫщества, завистливи, и човѣкъ ще мине прѣзъ тия огньове. Ще минешъ прѣзъ ада, ще чуешъ неприятни работи, такива, за които на умъ не сѫ ти идвали, ужасни работи ще чуешъ. Като се качишъ на небето, тамъ ще видишъ красиви неща, и колкото повече мълчишъ, толкова по-хубаво. Мѫчно е да се живѣе безъ Бога. Да съзнавашъ Бога, значи да съзнавашъ живота на всички сѫщества, да влѣзешъ въ съзнанието, въ положението на една мравка. Горѣ тя ме хваща, разбираме се, но на физическото поле не можемъ да имаме отношения. Затуй Бога не можемъ да го разберемъ.

Тури си за цѣль слѣдното: Каквото и да се случи, азъ ще изпълня волята Божия. Азъ имамъ едно свѣщенно правило, нищо повече, никаква философия. Стоишъ на масата съ приятеля си, нещо ти казва: Напусни масата. Ставашъ. Дѣ отивашъ? – Имамъ едно свѣщенно правило, казва ти: Напусни молитвата. – Ще я напуснешъ. Има нещо по-високо отъ тия наши формули. Професоръ си, прѣподавашъ – ще напуснешъ класа. Това свѣщенно правило дохожда, когато всички други методи сѫ изчезнали, когато ти си се отчаялъ. То ти казва: Стани! Нѣкой ти казва: Друго нещо ти подшушва. Не, то е, азъ съмъ го опитвалъ, то е свѣщенното правило. И тръгвашъ. Да, тази мисъль у Христа постоянно е била прокарвана. Тръгвай! Тръгва. Ходи царскиятъ синъ отъ село на село, босъ, съ кожени подметки, заобиколенъ съ равини, и проповѣдва. Какво търпѣние! Въздъхва си и казва: До кога, ще имъ търпя? Туй е свѣщенното правило. То е най-хубавото. Туй, което отличава човѣка, то е свѣщенното му правило. Той има убѣждения. Когато у човѣка дойде свѣщенното правило, той забравя какво говорятъ хората за него.

Всички, наредени около Учителя въ долната стаичка, пѣемъ, възхитени, въодушевени. Учительтъ бе заетъ цѣла недѣля, не приемаше никого, и днесъ, даде ни обилно Божието Слово. Радваме се всички Нему, радваме се въ Бога!