Новораждане

Като се натъква на своето естество, човѣкъ срѣща голѣмо противоречие. Той иска да обясни причината на това противоречие, но не може. За това противоречие, именно, е казано въ Писанието: „Чудно и страшно съмъ създаденъ, Господи.“ И гроздето може да се запита, защо, докато сокътъ му е прѣсенъ, има сладъкъ вкусъ, а като престои нѣколко деня, става рѣзливъ и се вкисва? Ученитѣ сѫ разрешили този въпросъ. Тѣ казватъ, че въ въздуха се намиратъ особени бактерии, наречени ферменти, които, щомъ попаднатъ въ гроздовия сокъ, предизвикватъ спиртна ферментация. Гроздената и овощна захарь, които се намиратъ въ гроздето, подъ влиянието на спиртнитѣ ферменти се разлагатъ на спиртъ и вѫгледвуокисъ. При това положение ние казваме, че гроздовиятъ сокъ се вкисва, т. е. ферментира. Всѣка мисъль, всѣко желание и всѣка постѫпка оставатъ въ човѣка особенъ родъ утайки, които претърпяватъ ферментиране или вкисване. За да не става вкисване, човѣкъ трѣбва да приложи филтъра на своето сърдце и на своя умъ и, преди да сѫ се наслоили утайкитѣ, да ги отдѣли настрана. За да прилага тия филтри, човѣкъ трѣбва да се новороди. Затова Христосъ казва: „Ако се не роди отъ вода и отъ Духъ, човѣкъ не може да влѣзе въ Царството Божие.“ Новородениятъ живѣе съ Божествени мисли и чувства, които никога не ферментиратъ. Следователно, докато живѣе въ човѣшкото, човѣкъ всѣкога ще ферментира. Щомъ ферментира, той ще опита противоречията на своя животъ. Живѣе ли въ Божественото, въ него нищо нѣма да ферментира.

Едно отъ голѣмитѣ противоречия въ човѣшкия животъ се дължи на храненето. Като процесъ, храненето произвежда вѫтрешни противоречия въ човѣка, Запримѣръ, какви по-голѣми противоречия можете да търсите отъ тия, на които месоядцитѣ се натъкватъ? Месото съдържа много отрови и нечистотии въ себе си, които причиняватъ много болести. Болеститѣ развалятъ цѣлия животъ на човѣка. Месната храна указва влияние не само върху организъма на човѣка, но и върху неговия психически животъ. Като се храни съ месо, човѣкъ възприема качествата на животното, което е ялъ. Едно отличително качество на свинята, запримѣръ, е ровенето. Тя мисли, че съ ровене всичко става. Ровенето е отрицателна чърта, която човѣкъ възприема отъ свинята. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете внимателни въ избора на храната си.

Като рови корена на крушата, плодоветѣ отъ дървото започватъ да падатъ на земята, и свинята мисли, че тя сама ги е изровила. Понѣкога и човѣкъ мисли по сѫщия начинъ. Той изоре земята, посади житото и после казва, че самъ е накаралъ житото да расте. Било е време, когато житото е расло само, безъ да го сѣятъ хората. При това, първоначално житото е било много едро. Колкото по-умни и по-културни ставали хората, толкова по-малки ставали житнитѣ зрънца. Било е време, когато житнитѣ зрънца били едри като дрѣнки. Дрѣнътъ е дърво, което цъвти най-рано, а зрѣе най-късно. Поради тази отличителность на дрѣна е създаденъ единъ анекдотъ.

Въ далечното минало дяволътъ решилъ да избере едно отъ плоднитѣ дървета за свое собствено и започналъ да наблюдава, кое отъ тѣхъ ще цъвне най-рано. Като видѣлъ, че дрѣнътъ цъвналъ пръвъ, той се зарадвалъ и казалъ: Дрѣнътъ ще бѫде мое дърво. Рано цъвти, рано ще узрѣе и рано ще свърша работата си. Голѣма била изненадата му, когато видѣлъ, че дрѣнътъ узрѣлъ последенъ. Дяволътъ се разгнѣвилъ, че за пръвъ пѫть се лъже въ своя изборъ, и проклелъ дрѣна да стане коравъ, че когото биятъ съ дрѣнова прѫчка, да знае, че късно ще узрѣе. Отъ този день дяволътъ изгубилъ вѣрата си въ дървета, които рано цъвтятъ. Обаче, дрѣнкитѣ иматъ лѣчебно свойство. Тѣ се употрѣбяватъ противъ стомашно разстройство.

Запитали дрѣна: Защо твоитѣ плодове сѫ толкова дребни? Вижъ тиквата, какви едри плодове дава. Дрѣнътъ отговорилъ: Голѣмитѣ работи издържатъ само шесть месеца, а малкитѣ — вѣкове.