Пѫть къмъ живота

„Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ“. )

Иоана 15:4.

„Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ.“ Когато живѣе въ въздушно пространство, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя съ въздуха. За да се ползува отъ условията на въздуха, той трѣбва да има отношение къмъ него. Само при това положение човѣкъ може да приема отъ въздуха ония елементи, които сѫ необходими за неговия животъ. За да се ползува отъ уроцитѣ и лекциитѣ на своя учитель, ученикътъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ, да разбира, какво му се преподава. Отвлѣченъ ли е умътъ му, занимава ли се съ странични мисли, ученикътъ не може да се ползува отъ знанието, което му се предава. Той напразно посещава училището. Какво ще се ползува глухиятъ, ако е отишълъ да слуша нѣкоя пѣвица, или нѣкой музикантъ? Пѣвицата пѣе, музикантътъ свири, но до слуха му нищо не достига.

Сега и азъ говоря, но малцина слушатъ и възприематъ. Защо? Защото много отъ васъ сѫ заети съ различни въпроси: имате да изплащате апартаментъ, или нѣкаква полица, или не сте доволни отъ условията, при които се намирате тукъ. Щомъ мисъльта на човѣка е отвлѣчена, нищо не може да стигне до неговия умъ. Той мисли за всичко, но не и за онова, което му се говори. Следователно, само онзи може да пребѫдва въ Христа, който е отворилъ ума и сърдцето си за Него. Затова Христосъ казва на ученицитѣ си: „Пребѫдете въ мене, за да пребѫда и азъ въ васъ.“

„Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ.“ Да пребѫдва човѣкъ въ Бога, това е великото въ свѣта. Казано е въ Писанието: „Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, въ Духъ и Истина да Му се кланятъ.“ Да Му се кланятъ въ Духъ, това значи по любовь. Въ Истина, това значи въ сила. Който не обича Истината, той не може да бѫде силенъ. Който се кланя на Бога въ Духъ и Истина, той е силенъ. Любовьта е плодъ на Духа, а силата — плодъ на истината.

Сега, като наблюдавате изгрѣва на слънцето, вие започвате да мислите за присѫтствието на Божията сила въ свѣта. Отдалечъ слънцето изглежда малко, но въ сѫщность е много голѣмо. Пространството пъкъ, въ което слънцето се движи, е толкова голѣмо, че въ него се вмѣстватъ милиони слънца и милиарди звезди като нашитѣ. При това, въ пространството има мѣсто още за много вселени, които въ бѫдеще ще се създадатъ. Процесътъ на създаването е безграниченъ — нѣма начало, нѣма и край. Материята, отъ която се създаватъ слънца и планети, сѫщо е безгранична. Мнозина искатъ да знаятъ, кѫде е краятъ на свѣта. Краятъ и началото на нѣщата сѫ относителни понятия. Когато започне да мисли, човѣкъ, е въ началото на нѣщата; престане ли да мисли, той е въ края. Докато обича Бога, докато Му служи, докато пребѫдва въ Него въ Духъ и Истина, човѣкъ е въ началото на нѣщата. Престане ли да Го обича и да Му служи, той е въ края на нѣщата, дето всичко изчезва.

Нѣкой иска да знае, какво представя свѣта, какъ е създаденъ и т. н. Това желание е преждевременно. Той не е готовъ още за него. Готовъ ли е ученикътъ да бѫде като учителя си? Ако иска да бѫде ученъ, като учителя си, и това може да постигне, но заедно съ добритѣ страни на учителя си, той ще възприеме и неговитѣ слабости. Готовъ ли е да се справя съ слабоститѣ, които е възприелъ отъ учителя си? Не е лесно да се справя човѣкъ съ чуждитѣ слабости и недостатъци.

Единъ благочестивъ, набоженъ човѣкъ решилъ да оправи свѣта съ кадене, както свещеницитѣ кадятъ тамянъ въ черковитѣ. Той намислилъ да вземе една кадилница и да тръгне съ нея отъ единия край на града до другия, да види, какво ще постигне. Посъветвахъ го да не прави този опитъ, защото, ако свѣтътъ може да се оправи съ кадене, досега щѣше да бѫде оправенъ. Милиони свещеници кадятъ днесъ, но свѣтътъ не се оправя. Има смисълъ да кади човѣкъ, но съ мисъльта си. Неговата мисъль трѣбва да благоухае, да пръска свѣтлина. Ако човѣкъ съ такава мисъль тръгне отъ единъ градъ въ другъ, отъ едно село въ друго, въ скоро време той би могълъ да оправи свѣта. Ето, милиони години вече, какъ слънцето свѣти, кади, но свѣтътъ още не се е оправилъ. Милиони години вече, какъ вѣтърътъ вѣе, говори на хората, но и отъ неговитѣ думи свѣтътъ още не се е оправилъ.

Свѣтътъ е оправенъ, нѣма какво да се оправя, но човѣшкиятъ свѣтъ не е оправенъ. И той постепенно се оправя. Свѣтътъ, въ който живѣятъ напредналитѣ сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, които служатъ на Бога въ Духъ и Истина, е оправенъ. На тѣзи сѫщества е дадена задача да управляватъ физическия свѣтъ. Земята, на която хората живѣятъ, представя голѣмъ параходъ, съ който тѣ правятъ екскурзиитѣ си, безъ да знаятъ, кѫде отиватъ. Кога сѫ се качили на този параходъ, не знаятъ. Кѫде отиватъ, сѫщо не знаятъ. Хората говорятъ за създаването на свѣта, за създаването на човѣка въ рая, но кѫде бѣше това мѣсто, не знаятъ. Богъ създаде човѣка, но човѣкъ нищо не помни, защото съзнанието му не е било будно. Дълго време трѣбваше Богъ да събужда човѣка, докато го събуди. Щомъ се пробуди отъ дълбокия сънь, той заплака и поиска храна. И до днесъ още човѣкъ продължава да плаче и да иска храна. И до днесъ още Богъ, като нѣжна майка, се грижи за него и му доставя необходимата храна. Нѣма нѣщо, което човѣкъ да е пожелалъ и да не го е получилъ. Всичко е дадено на човѣка, както родителитѣ даватъ на децата, докато сѫ въ училище. Щомъ свършатъ училището, тѣ се явяватъ като кандидати за учители, въ първоначални училища, или въ гимназии, споредъ образованието, което сѫ получили.

Сегашнитѣ хора мислятъ, че сѫ силни, учени, добри. За да разбератъ, какви сѫ, тѣ трѣбва да правятъ опити, да се познаятъ. Ако е въпросъ за сила, нека силниятъ по мисъль се опита чрезъ мисъльта си да спре духането на вѣтъра, или валенето на дъжда, да разпръсне облацитѣ. Че може да се говори на вѣтъра, ние имаме примѣръ за това. Когато бѣше съ ученицитѣ си въ ладията, Христосъ заспа, но въ това време буря се яви на морето. Ученицитѣ се уплашиха и събудиха Христа. — Не се плашете, каза Христосъ. Той съсрѣдоточи мисъльта си, и вѣтърътъ престана. Христосъ разбираше езика на вѣтъра и се разговаряше съ него. Вѣтърътъ слуша само онзи, който го обича, който служи на Бога въ Духъ и Истина, който е силенъ и любящъ. Когато човѣкъ говори на природата въ името на истината, тя го слуша. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. Който живѣе въ истината, само той може да постигне своитѣ желания. Извънъ истината нѣщата сѫ непостижими.

„Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ“. Велико и красиво е да пребѫдва човѣкъ въ Бога. Постигне ли това, той не се нуждае отъ похвалитѣ на хората. Какъвъ смисълъ иматъ похвалитѣ? Каквото мнение да имате за човѣка, дръжте го въ себе си, нѣма защо да го казвате. Дали добре постѫпва, или не, и за това не говорете. Той е още въ началото на доброто. Доброто въ него още не е завършено. Той е художникъ, който едва сега е започналъ да рисува. Той сега се учи да туря боитѣ, а вие го хвалите. Като го хвалите, намѣсто да му помогнете, вие отвличате вниманието му отъ работата. Докато не завърши картината си, нищо не говорете. Когато картината оживѣе и проговори, вие можете да си кажете мнението.

Една отъ говорящитѣ картини е човѣкътъ. Всичко, което Богъ е направилъ, живѣе. Всичко, което е излѣзло отъ рѫката на Бога, е безсмъртно. Всичко, което е излѣзло отъ човѣшка рѫка, е смъртно. И когато казваме, че човѣкъ умира, ние разбираме, че въ него умира само онова, което не е Божествено. Когато умре нѣкой, хората казватъ, че съ него всичко е свършено. Защо? Защото не го виждатъ. Наистина, когато не вижда нѣщата, човѣкъ се спъва. Щомъ ги вижда, той не се спъва. Какво ще кажете тогава за обичьта? И обичьта е невидима, но казвате, че този или онзи човѣкъ ви обича. Значи, по нѣкакъвъ начинъ вие познавате, че нѣкой ви обича. За да познаете, че нѣкой ви обича, първо трѣбва да видите неговата обичь; после, трѣбва да чуете, че ви обича; най-после, трѣбва да възприемете благоуханието, което излиза отъ него. Виждането, чуването и възприемането сѫ вѫтрешни, а не външни процеси. Отъ онзи, който обича, излиза особено благоухание, каквото отъ ароматнитѣ цвѣтя и плодове. Следователно, следъ като помиришешъ плода, ти го вкусвашъ. Така постѫпвате и съ онзи, когото обичате. Чрезъ сѣтивата си вие познавате неговитѣ качества.

На какво се дължи аромата на плодоветѣ? На красивитѣ мисли, които работятъ въ самитѣ плодове. Красивитѣ мисли пъкъ сѫ резултатъ на разумни сѫщества, които иматъ предъ видъ развитието на плодоветѣ. Като ядете плодове, разумнитѣ сѫщества ви изучаватъ, доколко сте познали Божиитѣ пѫтища. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Безъ да вѣрвате, вие се ползувате отъ плодоветѣ като лѣчебни срѣдства. Запримѣръ, черешата, прасковата криятъ въ себе си лѣчебни свойства. Черешата се препорѫчва противъ малокръвие и неврастения. Пролѣть, когато има череши, можете да ядете, колкото искате, но съ любовь. При това, черешитѣ трѣбва да бѫдатъ отъ дърво, садено и поливано съ любовь. За да се ползувате отъ плодоветѣ на черешата, тя трѣбва да е отгледана отъ добъръ човѣкъ. Ядете ли отъ плодоветѣ на тази череша, положението на нервната ви система ще се подобри.

„Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ.“ Защо трѣбва човѣкъ да пребѫдва въ Бога? За да се изпълнятъ желанията му. Ако не пребѫдва въ Бога, желанията му не се изпълняватъ. Когато царьтъ заповѣдва да се направи нѣкакво добро, заповѣдьта му веднага се прилага. Ако бедниятъ човѣкъ издаде сѫщата заповѣдь, гласътъ му не се чува. Тъй щото, искате ли да се чува и вашата дума, пребѫдвайте въ Господа. Не пребѫдвате ли, никога вашата дума нѣма да се приеме. Христосъ казва: „Ако пребѫдете въ мене, каквото попросите отъ Отца ми, ще ви бѫде“.

Сега, азъ желая на всички, които сте тукъ, да пребѫдете въ Бога. Пребѫдвате ли въ Бога, и на камънитѣ да кажете да тръгнатъ, ще ви послушатъ. Възможно ли е това? За Бога всичко е възможно. Вие сте готови да вѣрвате, но само следъ като видите, че нѣщо е станало. Докато не е станало, не вѣрвате. Когато параходътъ тръгне, вие вѣрвате вече. Обаче, тръгне ли веднъжъ, и да вѣрвате, и да не вѣрвате, той върви по своя пѫть. Ще кажете, че камънитѣ на планината сѫ разхвърляни. Тази разхвърляность е привидна. Въ сѫщность всички нѣща въ природата сѫ наредени по особени закони, които придаватъ външна красота. Малцина виждатъ и разбиратъ тази красота. Запримѣръ, казвате за нѣкой човѣкъ, че е красивъ, добъръ, уменъ. Вие виждате това, но не виждате недостатъцитѣ му. Той е красивъ, но не е разуменъ, не е търпеливъ. Той е наблюдателенъ, добре облѣченъ, но не оценява дрехитѣ си, не имъ се радва. Той се облича за хората, а не за себе си. Още по-добре е човѣкъ да се облича за Господа, всѣкога да е готовъ да се яви предъ лицето Му, да покаже сърдцето и ума си, да види, какъ е живѣлъ.

Каквито погрѣшки и слабости да види въ човѣка, Богъ мълчи, никого не сѫди. Богъ е дълготърпеливъ и благосклоненъ. И при това положение човѣкъ се осмѣлява да се оплаква отъ хората, че сѫ лоши, несправедливи. Като човѣкъ, не е ли и той сѫщиятъ? Лошъ е човѣкъ, но когато не пребѫдва въ Бога, когато не Му служи въ Духъ и Истина. Тогава той не използува Божиитѣ блага разумно. Човѣкъ е лошъ още и затова, че не употрѣбява ума, сърдцето, волята, душата и духа си, както трѣбва. Мислите ли, че при това положение може да стане всичко, каквото желаете? Лошавината, която имате, не е сегашна. Вие я носите отъ миналото си, когато сте имали много учители. Всичко, каквото сте минали, е написано на лицата ви. Достатъчно е да ви погледне нѣкой, за да разбере, че въ миналото сте били непослушни, вследствие на което и до днесъ носите белези на главата, на краката и на рѫцетѣ си. Дойдете ли до настоящето, вие се отличавате съ будно съзнание и казвате: Днесъ ще живѣемъ, както Богъ иска.

„Пребѫдете въ Бога, и азъ въ васъ.“ Защо трѣбва да пребѫдвате въ Бога? За да изправите миналото си. Решите ли да изправите миналото си, да живѣете добре, съ васъ ще се коопериратъ разумни сѫщества и ще ви помагатъ. Яви ли се най-малкото колебание въ васъ, тѣ веднага се оттеглятъ настрана. Решите ли да живѣете добре, тѣ пакъ ви помагатъ. Като знаете това, не се колебайте въ доброто решение. Ще кажете, че не сте готови за чистъ и светъ животъ. За да се приготвите, вие трѣбва да работите. Малкото дете, което постѫпва въ първо отдѣление, не може да бѫде ученикъ въ гимназията. Това не значи, че не трѣбва да учи. Щомъ е влѣзло въ първо отдѣление и се учи добре, то ще порасне и следъ нѣколко години ще бѫде ученикъ въ гимназията. Следъ седемгодишно учене въ първоначалното училище и въ прогимназията, то ще бѫде готово за гимназията, дето се иска повече работа. Следъ това ще влѣзе въ университетъ. Като работи и учи прилежно, той ще бѫде готовъ за по-високъ животъ, ще може да служи на Бога. Каквото положение да заемате, вие постоянно трѣбва да учите, да прилагате единъ, втори, трети методъ, докато дойдете до известно постижение.

„Пребѫдвайте въ Бога.“ Защо трѣбва да пребѫдвате въ Бога? За да имате ясна представа за Него. Той не живѣе въ противоречията. Като не знаятъ това, щомъ се натъкнатъ на известно противоречие, което не могатъ да разрешатъ, хората се сърдятъ на Бога и казватъ: Нѣма да учимъ! Като се разсърди на учителя си, ученикътъ казва: Нѣма да уча! Като се разсърди на майка си, дъщерята казва: Нѣма да работя! Следъ единъ-два деня тя напуща дома на родителитѣ си, бѣга отъ майка си. Дето да отиде, все ще я каратъ да работи нѣщо.

Единъ день единъ биволъ решилъ да избѣга отъ господаря си и отишълъ въ една гора, да поживѣе по-свободно, независимо. Господарьтъ му не го търсилъ, оставилъ го да бѫде свободенъ, както пожелалъ. Две години се минали, но биволътъ все не се връщалъ. Настѫпила тежка, студена зима. Биволътъ още скиталъ изъ гората, но единъ день билъ нападнатъ отъ глутница вълци. Той се облегналъ съ гърба на едно дърво и отчаяно се бранилъ отъ вълцитѣ. По едно време той успѣлъ да се освободи отъ тѣхъ и ударилъ на бѣгъ, докато стигналъ кѫщата на господаря си и, незабелязано отъ него, се скрилъ въ дама. Едва на сутриньта господарьтъ му го видѣлъ. Биволътъ си мислилъ: При тебе е лошо, но вънъ е още по-лошо. Съ Бога е лошо, но безъ Бога — още по-лошо.

Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да служи на Бога! Причината за нашата вѫтрешна радость и веселие се дължи на това, че сме направили нѣщо, което Богъ иска отъ насъ. Не изпълнимъ ли законитѣ Му, ние изпитваме скръбь и страдание. Като ни види въ това състояние, Той казва: Не прави това. Пази се да не грѣшишъ, не е за твое добро. Какво прави учительтъ по рисуване съ ученицитѣ си? Като види, че картината на нѣкой ученикъ не е добра, той взима моливъ и я зачерква. Като мине втори пѫть край него и намѣри, че картината пакъ не е добре нарисувана, пакъ я зачерква. Съ зачеркването той обръща внимание на ученика, да изправи погрѣшкитѣ си. Не може ли самъ да ги изправи, учительтъ взима четката, боитѣ и показва на ученика, какъ трѣбва да рисува. Когато обръща внимание върху очитѣ на портрета, учительтъ иска да каже на ученика да обича истината. Когато обръща внимание върху ушитѣ на картината, той иска да му каже да обича и цени Словото. Обърне ли внимание на носа, това значи, да развива обонянието си, да възприема правилно миризмитѣ, за да познава хората. Обърне ли внимание на устата, това значи, да се научи правилно да се храни.

Пребѫдвайте въ Бога, за да се опознаете въ името на великата Любовь. Пребѫдвайте въ Бога, за да Му служите въ Духъ и Истина, да бѫдете смѣли и решителни, да бѫдете силни и любящи, да бѫдете готови на велики жертви.

И тъй, срещнете ли човѣкъ, който ви обича, кажете: Той е! Срещнете ли човѣкъ, готовъ на всички жертви за васъ, кажете: Той е!

Единъ религиозенъ човѣкъ изпадналъ въ голѣми противоречия и се обезвѣрилъ. Единъ день той излѣзълъ отъ дома си и тръгналъ край града да се разходи, да се предаде свободно на мисъльта си. Унесенъ въ своитѣ мисли и въ скръбьта си, той не забелязалъ, какъ се минали три-четири часа. По едно време усѣтилъ силенъ гладъ. На десетина метра отъ себе си видѣлъ една круша. Приближилъ се до крушата и започналъ да я оглежда отъ всички страни, но не видѣлъ нито единъ плодъ. — И тукъ неуспѣхъ! Никѫде не ми върви — казалъ скръбно младиятъ човѣкъ. Едва направилъ две-три стѫпки, задухалъ малъкъ вѣтрецъ. Вѣтърътъ разлюлялъ клонетѣ на крушата, и той чулъ, че на земята паднало нѣщо. Бързо се навелъ и видѣлъ, че отъ крушата паднали петь хубави плода. Съ благодарность изялъ първата круша и си казалъ: Той е! Така изялъ петтѣ круши и следъ изяждането на всѣка круша, благодарилъ на Бога съ думитѣ: Той е! Следъ това той казва: Никога въ живота си не съмъ ялъ тъй сладко и съ благодарность, както днесъ.

Той е, Който кара хората да ни обичатъ.

Той е, Който кара вѣтърътъ да вѣе.

Той е, Който ни дава великитѣ блага въ живота.

Той е, Който внася въ умоветѣ ни свѣтли мисли, въ сърдцата ни — благородни чувства и ни кара да постѫпваме смѣло и решително.

Той е, Който ни дава храна за подържане на нашия организъмъ.

„Пребѫдете въ Бога по Духъ и Истина!“

26 юлий, 5 ч. с.