Пѫть за освобождение

Съвременнитѣ музиканти говорятъ върху музиката, произнасятъ се за произведенията на велики гении въ тази область, изнасятъ тѣхнитѣ мнения. Каквито и да сѫ мненията на тия музиканти за музиката, тѣ сѫ повече теоретически, не отговарятъ на сѫщностьта на музиката. Какво въ сѫщность представя сопранътъ, басътъ, алтътъ, тенорътъ, досега никой музикантъ не се е произнесълъ. Споредъ мене, сопранътъ представя жена, басътъ — мѫжъ, тенорътъ — синъ, алтътъ — дъщеря. Въ това отношение, четиритѣ главни гласа въ пѣнието представятъ семейство, състоящо се отъ майка, баща, синъ и дъщеря. Когато нѣкой много говори за тенора, това показва, че е жена — обича мѫжетѣ. Когато нѣкой много говори за алта, това показва, че е мѫжъ — обича женитѣ. Който обича баса, той мисли да се жени, интересува се отъ материалното положение на бащата. Въ съвременната музика тонътъ „до“ се взима за основенъ тонъ. Споредъ мене, тонътъ „sol“, макаръ и да не е основенъ, има по-голѣма тежесть, понеже всѣкога се връща къмъ мѣстото, отдето е излѣзълъ. Въ природата тонътъ „sol“ представя узрѣлъ плодъ, който отново се посажда въ земята, израства и пакъ дава плодъ.

Това се отнася до музиката. Ония, които се интересуватъ отъ музика, ще имъ бѫде приятно да четатъ и да говорятъ по тия въпроси. Религиозниятъ обича да говори върху духовни въпроси. Младиятъ момъкъ се интересува за красивата мома. Той иска да знае, кѫде ходи, какво учи, какъ се облича, съ кого дружи. Стариятъ, 120 годишенъ дѣдо, не се интересува за младитѣ моми. Той казва: Пропаднахъ, изгубихъ всичката си стока по тия млади моми. Не искамъ вече да мисля за тѣхъ. Ако слушате младия и стария да говорятъ за младата мома, вие ще извадите две заключения за нея, но нито едното е право, нито другото. Младата мома не е това, което младиятъ и стариятъ говорятъ за нея.

Какво въ сѫщность представя младата мома? — Тя представя живота. Тъй щото, когато младиятъ момъкъ се интересува отъ младата мома, той се интересува отъ живота. Докато е живъ, човѣкъ неизбѣжно трѣбва да търси момата, т. е. живота и да го изучава въ всички негови прояви. Не го ли изучава, както трѣбва, главата му ще страда. Момата, момъкътъ, майката и бащата сѫ външни форми на живота. Чрезъ тия външни форми, човѣкъ трѣбва да изучава вѫтрешната страна на живота. Всѣка външна форма въ природата представя частица отъ цѣлокупния животъ. Иска ли да изучи цѣлокупния животъ, човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всички форми на живота, колкото малки и да сѫ тѣ.

Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота по новъ начинъ. Хората сѫ недоволни отъ живота, понеже го изучаватъ по старъ начинъ. Тѣ казватъ: Нищо не получихме отъ живота. — Защо? — По старъ начинъ сѫ го изучавали. Щомъ сѫ недоволни отъ живота, тѣ сѫ недоволни и отъ Онзи, Който е създалъ живота. Каквото и да говорите на този човѣкъ, той все ще го отрича. Ако му кажете нѣщо за любовьта, за мѫдростьта или за истината, той ще ви каже: Не ми говори за тия нѣща. Ако тѣ сѫществуваха, работитѣ ми щѣха да вървятъ добре. Този човѣкъ иска работитѣ му да вървятъ гладко, безъ никаква сѣнка, безъ никаква грапавина. Идете при единъ фотографъ и го запитайте, може ли да снеме нѣкакъвъ образъ безъ сѣнки. Той ще ви каже, че е невъзможно да се сниматъ образи на предмети безъ сѣнки. Сѣнката, именно, очъртава образа. Безъ сѣнки вие щѣхте да имате само свѣтлина, която не би могла да даде никакъвъ образъ. Както не може безъ сѣнка, така не може и безъ свѣтлина. Ако искате да гледате образи безъ сѣнка, ще видите само свѣтлина. Искате ли да гледате образи безъ свѣтлина, ще видите само сѣнки, само тъмнина. При това положение на нѣщата ще имате два вида картини: едната ще бѫде съвършено тъмна, а другата — съвършено бѣла. Обаче, и въ бѣлата, и въ тъмната картина ще липсва сѫщественото — реалностьта на нѣщата. Картина безъ сѣнки, това значи животъ безъ страдания. Който търси такъвъ животъ, той ще бѫде лишенъ отъ предмети за изучаване. Нѣма ли какво да изучава, той нѣма да има никакви разбирания. Какъвъ животъ е този, който е лишенъ отъ предмети за изучаване? Какво ще бѫде положението ви, ако срѣщате човѣкъ, който ви говори, а вие не го виждате? Говори ви една мома, чувате гласа ѝ, но не я виждате. — Защо? — Въ тъмнина е тя. Вие чувате гласа ѝ отнѣкѫде, но не можете да видите очитѣ, челото, носа, устата ѝ. При това положение вие нѣмате никаква връзка съ нея и се чувствувате нещастенъ.

Следователно, дойде ли до живота, човѣкъ трѣбва да има правилни разбирания. Не е достатъчно само човѣкъ да каже, че е челъ нѣкоя книга. Той трѣбва да я челъ, разбралъ и приложилъ. Като прочетете Библията, вие бързате да си кажете мнението за тия, които сѫ писали въ нея. Казвате: Отлично е писалъ Исаия, или Мойсей. — Да, Исаия се отличава съ красивия си езикъ. Мойсей пъкъ е създалъ такива закони, които и до днесъ още не сѫ изгубили цената си. Като четете за Аврама, вие се очудвате на неговата вѣра и послушание. Богъ каза на Аврама да напусне бащиния си домъ, да отиде между езичницитѣ. Той изпълнилъ волята Божия, но като влѣзълъ между хората, възприелъ тѣхния страхъ и въ душата му се явило малко смущение. Отъ страхъ да не го убиятъ заради Сара, която била красива, Аврамъ скрилъ истината, представилъ я за своя сестра, а не за своя жена. Въ сѫщность Аврамъ искалъ да изнесе идеята, че Сара не е негова жена, не е негова собственость, но негова другарка. Когато нѣкой казва за другарката си „моята жена“, той я счита за своя собственость. — Никаква собственость не е жената. Нѣкой се оженилъ за дъщерята на нѣкого и я нарича своя собственость. Жената пъкъ счита мѫжа си за своя собственость и го нарича „мой мѫжъ“. Колкото жената е собственость на мѫжа, толкова и мѫжътъ на жената. Казвате: Това сѫ мои дървета. — И дърветата не могатъ да бѫдатъ ваша собственость. — Моята идея. — Идеята не може да бѫде собственость на човѣка. Презъ колко глави е минала тази идея, докато дойде въ твоята глава! — Моето разбиране. — И разбирането не може да бѫде собственость на човѣка. Презъ колко умове е минало това разбиране, докато стане твое!

Въ желанието си да притежаватъ нѣщата, хората се намиратъ въ положението на първия конь, който билъ изпратенъ отъ професора си въ житейския университетъ да се учи. Като влѣзълъ въ университета, първата задача, която му дали, била изучаване свойствата на елипсата. Щомъ видѣлъ елипсата, той пъхналъ главата си въ нея и забелязалъ, че тежестьта му се увеличила. Сѫщевременно следъ него почнало да се движи нѣщо — кола. Като се върналъ при професора си, той казалъ: Страшно нѣщо е елипсата! Докато главата ми бѣше вънъ отъ елипсата, тежестьта на тѣлото ми бѣше по-малка. Откакъ влѣзохъ въ елипсата, тежестьта ми се увеличи много. Професорътъ му отговорилъ: Такова е свойството на елипсата. — Елипсата представя желанията на хората. Когато се стреми къмъ постигане на известно желание, човѣкъ пъха главата си въ елипсата. Щомъ пъхне главата си въ елипсата, той усѣща вече, че тежестьта на тѣлото му се увеличава много и започва да се оплаква отъ живота си.

Следователно, когато се подаде на едно неестествено желание, човѣкъ изпада въ положение, отъ което мѫчно може да излѣзе. Такова било положението на селянитѣ отъ едно турско село, които били посетени отъ пашата. Като имъ дошълъ на гости, макаръ и бедни, тѣ го приели много сърдечно: нагостили го и напоили добре. Като тръгналъ да си отива, пашата имъ казалъ: Понеже съмъ много доволенъ отъ вашия приемъ, ще ви подаря единъ слонъ. Селянитѣ не знаели, какво нѣщо е слонътъ, и му благодарили за подаръка, който ще имъ направи. Щомъ пристигналъ въ града, дето живѣелъ, пашата веднага имъ изпратилъ обещания слонъ, като имъ казалъ, че трѣбва да го хранятъ съ оризъ. Селянитѣ получили подаръка си — слона, и размишлявали, дали ще могатъ да го впрегнатъ на работа. Указало се, че слонътъ не може да имъ помага. Решили най-после, че слонътъ ще имъ бѫде за развлѣчение. Обаче, за това развлѣчение тѣ трѣбвало да доставятъ всѣки день по 70 кгр. оризъ. Като употрѣбявали всѣки день по 70 кгр. оризъ за слона, тѣ започнали да протестиратъ въ себе си, но нѣмало какво да правятъ, трѣбвало да мълчатъ. Единъ день пашата срещналъ единъ отъ селянитѣ на сѫщото село и го запиталъ: Доволни ли сте отъ слона? — Доволни сме. — Тогава да ви изпратя още единъ слонъ. — Достатъчно ни е единъ слонъ. Питайте въ съседнитѣ села, може би тѣ да иматъ нужда отъ слонъ. Приятно било на пашата да прави подаръци на селянитѣ, но за тѣхъ било нещастие да изразходватъ на день по 70 кгр. оризъ за единъ слонъ.

Съвременнитѣ хора не се нуждаятъ отъ желания, които ядатъ много, като слоноветѣ. Такива желания опропастяватъ човѣка, но не могатъ да го повдигнатъ. Въ духовно отношение човѣкъ се нуждае отъ такива знания, които да го ползуватъ въ живота му. За човѣка е важно да знае, на какви основи почива неговиятъ животъ, какъ трѣбва да живѣе, за да бѫде здравъ. Едно отъ условията, върху които животътъ почива, е свободата. Човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ като дете. И въ детската, и въ юношеската, и въ зрѣлата си възрасть той трѣбва да бѫде свободенъ. Не е ли свободенъ, той ще преживѣе голѣми горчевини. Какво се ползува той отъ животъ пъленъ съ горчевини? Значи, човѣкъ трѣбва да дава ходъ на естественитѣ желания въ себе си, а не на ония, които никога не може да насити. Той трѣбва да се стреми къмъ ония знания, които могатъ да го повдигнатъ.

Щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да работите върху себе си, да развивате вложеното въ васъ, за да разберете, че всѣки човѣкъ е ценность, която никой не може да замѣсти. Не само човѣкътъ, но и най-малката бубулечица и тревица, поставени на своето мѣсто, сѫ незамѣними. Водната капчица, слънчевиятъ лѫчъ сѫщо така сѫ незамѣними. Всѣка буква отъ азбуката е незамѣнима. Коя буква би могла да замѣсти буквитѣ „а“, „б“, „в“ и т. н.? Едно може само да се каже, а именно: и детето, и възрастниятъ се нуждаятъ отъ едни и сѫщи елементи, само че детето ще употрѣби едни форми за тия елементи, а възрастниятъ — други. Пъкъ и всѣки човѣкъ отдѣлно ще си послужи съ такива форми, които отговарятъ на неговитѣ изисквания. Като живѣе, човѣкъ трѣбва постоянно да подновява формитѣ, съ които си служи. Не ги ли подновява, той е осѫденъ на преждевременно остаряване. Често вие се натъквате на свѣтски и на религиозни хора, които се страхуватъ да се проявятъ, да не направятъ нѣкакъвъ грѣхъ. Тѣ считатъ за грѣхъ това, което не е грѣхъ. Запримѣръ, слушате нѣкой да казва: Преядохъ днесъ, грѣхъ направихъ. Другъ казва: Днесъ изхарчихъ много пари, грѣхъ направихъ. Нѣкой влѣзълъ въ една градина, откѫсналъ единъ плодъ, изялъ го и счита, че е направилъ нѣкакъвъ грѣхъ. И Жанъ Вължанъ пострадалъ, защото открадналъ единъ хлѣбъ. Хората считатъ за грѣхъ това, което въ действителность не е грѣхъ, а истинскиятъ грѣхъ не виждатъ. Грѣхътъ произтича отъ отклоняването на човѣка отъ правия пѫть. Това отклоняване е причина за неправилнитѣ му отношения къмъ Първата Причина на нѣщата.

Сегашнитѣ хора искатъ да излѣзатъ отъ кривия пѫть, въ който сѫ изпаднали, и търсятъ спасението си въ науката. Религиознитѣ и духовнитѣ хора пъкъ търсятъ спасението си въ религията и въ окултната наука. Много отъ тѣхъ изучаватъ слънчевата система, но по старъ начинъ. Тѣ считатъ планетата Меркурий за секретарь на другитѣ планети и казватъ, че за да бѫде уменъ, човѣкъ трѣбва да се учи при Меркурий. Венера наричатъ богиня на любовьта, която учи човѣка на красиви отношения. Тя го учи да пише любовни писма, да изказва чувствата си. Марсъ пъкъ назначаватъ за адютантъ на боговетѣ, които разполагатъ съ сила, съ енергия. Той е готовъ за всѣкаква борба. За Луната се произнасятъ, че тя развива въображението на човѣка. Който иска да се занимава съ велики, съ невъзможни, нереализуеми работи, той трѣбва да се учи въ нейната школа. Юпитеръ развива благородството, достоинството въ човѣка. Който иска да стане царь, той трѣбва да се намира подъ влиянието на Юпитеръ, да има високо мнение за себе си, да се държи съ достоинство. Мѫжъ, който не се намира подъ влиянието на Юпитеръ, не може да задоволи жената. Тя казва: Мѫжъ ли е това? Свилъ се като баба, на нищо не прилича. Когато жената не е доволна отъ мѫжа си, тя трѣбва да го изпрати въ училището на Юпитеръ. Като дойдатъ до Сатурна, ученитѣ го наричатъ философъ. По характеръ той е строгъ, недовѣрчивъ. Всички планети представятъ университети, презъ които човѣкъ непременно трѣбва да мине, да се развие въ всѣко отношение. Споредъ старитѣ учени, сѫществуватъ седемь такива университета, а споредъ новитѣ, засега сѫ известни десеть университета, но иматъ предъ видъ още два, които днесъ не сѫ добре изучени.

Въ пѫтя на своето развитие, човѣкъ минава последователно презъ всички планети и, като свърши курса на учението си при дадена планета, дава му се дипломъ. Който разбира езика на тия дипломи, той може да чете написаното въ тѣхъ. Запримѣръ, тънкитѣ или дебели устни на човѣка показватъ, презъ какъвъ университетъ е миналъ и какъ се е училъ. Ако устнитѣ на човѣка сѫ много тънки, това показва, че не е миналъ още презъ школата на Венера. Щомъ придобие много знания отъ нея, устнитѣ му ставатъ по-дебели. Освенъ устнитѣ, Венера изработва и кривинитѣ на човѣшкия носъ. Сплеснатиятъ носъ показва, че дихателната система на човѣка е слабо развита. Широкиятъ носъ показва добре развити дихателна система и кръвообръщение. Когато Луната даде на човѣка свидетелство за свършенъ курсъ, тя пише на челото му. Челото на този човѣкъ е широко, съ красива линия. Този човѣкъ има развито въображение въ себе си, вследствие на което има богати идеи. Той е поетична натура. Слънцето пъкъ се счита носитель на живота. Тъй щото, човѣкъ неизбѣжно се намира подъ силното или слабо влияние на различнитѣ планети, които се разглеждатъ като разумни сѫщества. Тия разумни сѫщества се управляватъ отъ още по-разумни, както капитанътъ управлява своя параходъ. Като знае това нѣщо, човѣкъ трѣбва да се интересува отъ всичко, което го обикаля, било отъ външния — видимъ свѣтъ, или отъ вѫтрешния — невидимъ.

Следователно, говорите ли за Венера, вие веднага я свързвате съ любовьта, безъ да разбирате сѫщината на любовьта. Подъ думата „любовь“ ние разбираме първата сила въ свѣта, която е работила върху човѣка, да го направи свободенъ. Любовьта е направила човѣка свободенъ. Преди да заработи любовьта въ човѣка, той се е намиралъ въ потенциално състояние, не е познавалъ нито радостьта, нито скръбьта, не е правилъ нито добрини, нито злини и грѣшки. Щомъ се намѣрилъ подъ влиянието на любовьта, той излѣзълъ отъ Бога и отишълъ въ свѣта да работи. Тукъ той се натъкналъ на голѣми противоречия; отъ които придобилъ знания, но сѫщевременно правилъ и голѣми погрѣшки. Какво по-голѣмо противоречие може да сѫществува за човѣка отъ това, когато, при най-лекото си докосване до нѣкои сѫщества, той произвежда експлозия? Тѣзи сѫщества иматъ свойството на барута. Доближите ли огънь до тѣхъ, тѣ веднага избухватъ и причиняватъ голѣми пакости. Това избухване ние наричаме „влюбване“.

Сега, за да не предизвиквате избухване въ човѣка, дръжте огъня си далечъ отъ барута. Съ други думи казано: Ако имате барутъ въ себе си, не се приближавайте къмъ сѫщества, които иматъ висока температура. Ако непременно трѣбва да се приближите, предварително залѣйте барута имъ съ вода и така пристѫпвайте. Както виждате, човѣкъ има много да учи, да придобива истински познания, да знае правилно да живѣе. Споредъ мене, експлозиитѣ, които ставатъ тукъ-тамъ въ живота, ни най-малко не създаватъ противоречия. За ученика тѣ представятъ уроци, предметно учение. Ако хората не се мѣсѣха едни — други въ работитѣ си, всички нѣща щѣха да се нареждатъ добре, безъ никакви експлозии и катастрофи. Днесъ хората искатъ едни — други да се възпитаватъ: родителитѣ искатъ да възпитаватъ децата си, учителитѣ — ученицитѣ си; мѫжетѣ искатъ да възпитаватъ женитѣ си, женитѣ — мѫжетѣ си и т. н. Въ края на краищата, вмѣсто да подобрятъ живота си, тѣ го влошаватъ. Ако хората бѣха оставени сами на себе си, т. е. на доброто, на Божественото начало въ тѣхъ, тѣ щѣха да бѫдатъ по-добри, отколкото сѫ днесъ.

И тъй, не съжалявайте за ония естествени желания, които се криятъ въ душата ви. Дайте пѫть на тия желания, да минатъ презъ сърдцето ви и да се изявятъ навънъ. Има желания въ човѣка, на които не трѣбва да се дава ходъ. Тѣ сѫ тъй нареченитѣ „неестествени желания“, които, вмѣсто да повдигатъ, спъватъ човѣка. Разумниятъ човѣкъ прави отборъ въ желанията си и едни отъ тѣхъ допуща до сърдцето си, а други — спира. Той е пощаджия на желанията си. На день може да получи 500 писма, но той сѣда на едно мѣсто и започва да чете адреситѣ: своитѣ писма задържа за себе си, тия на своитѣ познати туря въ чантата и тръгва да раздава, а чуждитѣ оставя настрана, като непотрѣбни.

Бѫдете внимателни къмъ себе си, бѫдете внимателни и къмъ хората. Изучавайте се едни други, безъ да се спирате върху отрицателнитѣ си качества. Отрицателното, кривото въ човѣка не представя нѣщо реално. Изучавайте реалното въ човѣка, т.е. онова, което не се измѣня. Като срещнете единъ човѣкъ, първо изучете реалното, Божественото въ него, а после нереалното, промѣнчивото. Само така човѣкъ може да познае себе си и да избѣгне правене на погрѣшки. Не познава ли себе си, той никога не може да познава хората. Не познава ли хората, той никога нѣма да познава и себе си. Всѣка срѣща съ човѣка е благо, придобиване на нѣщо ценно. Запримѣръ, да срещнете човѣкъ съ добре развито въображение, това значи, да влѣзете въ единъ широкъ свѣтъ — въ свѣта на идеитѣ. Това, което човѣкъ съ ума си не може да предвиди, съ въображението си ще го види. Бѫдещиятъ животъ се чъртае отъ хора съ силно развито въображение. Тѣ предвиждатъ това, което другитѣ не могатъ даже да си представятъ.

Човѣкъ трѣбва да работи върху себе си, да развива всички свои дарби и способности. Човѣкъ трѣбва да се развива всестранно, а не само въ едно отношение. За да постигне това, той трѣбва да работи безъ страхъ. Благото, което е вложено въ човѣка, трѣбва да се тури въ действие, макаръ и да ставатъ нѣкакви погрѣшки. И да грѣши, човѣкъ трѣбва да прави опити, да прилага своитѣ сили. Колкото повече подпушва силитѣ си, толкова повече той се разстройва. Неврастенията, отъ която страдатъ съвременнитѣ хора, се дължи, именно, на такова подпушване. По-добре е човѣкъ да сгрѣши нѣкога, но да научи нѣщо, отколкото да минава за праведникъ и нищо да не научи. Докато не влѣзе въ лабораторията си да прави опити, химикътъ нищо нѣма да научи. Влѣзе ли въ лабораторията си, той прави опити, макаръ и да грѣши. Много химици сѫ излизали отъ лабораторията си съ изпогорѣли лица и рѫце, но поне сѫ научили нѣщо. Следъ всѣки несполучливъ опитъ вниманието на химика се увеличава, знанието му се удвоява, и той знае вече свойствата на елементитѣ и методитѣ, чрезъ които може да работи съ всѣки отъ тѣхъ. Чрезъ несполучливитѣ си опити, той придобива голѣмо внимание и будность на съзнанието си.

За да стане учительтъ добъръ, той трѣбва да прави редъ опити въ метода на предаването си, докато най-после избере такъвъ методъ, при който ученицитѣ му да го разбиратъ. Ако преподава, и ученицитѣ му не го разбиратъ, той не е дошълъ още до онзи методъ, чрезъ който трѣбва да работи. За да може да въздействува на ученицитѣ си, учительтъ трѣбва да ги изучава, да ги познава, както въ френологическо, така и въ физиогномическо отношение. Той трѣбва да наблюдава челата имъ, да познава тѣхната разумность. Като изучава носа и устата на ученицитѣ си, учительтъ навлиза въ тѣхния чувственъ свѣтъ — въ свѣта на сърдцето имъ. Щомъ дойде до брадата имъ, той изучава тѣхния физически свѣтъ. Значи, челото се отнася до умствения свѣтъ на човѣка; носътъ — до сърдечния му свѣтъ, а брадата — до физическия. Учительтъ трѣбва да познава състоянието на ученика си въ тритѣ свѣта, за да го разбира добре и да му помага. Само при това положение може да се създаде истинска връзка между учитель и ученикъ. Сѫществува ли тази връзка, ученикътъ винаги ще отправя къмъ учителя си милъ погледъ, а не както нѣкои ученици гледатъ на учителитѣ си като на врагове. Отворете широко сърдцата си за своя учитель и не се страхувайте. Отправяйте къмъ него милъ погледъ, за да може той да ви помага. Такива трѣбва да бѫдатъ и отношенията на ученика въ Божествената Школа. Щомъ приеме Божественото учение, което му се преподава, пѫтьтъ на живота му се оправя, и той става радостенъ и веселъ.

„И призова дванадесеттѣ свои ученици, та имъ даде власть надъ нечиститѣ духове да ги изпѫждатъ, и да изцѣляватъ всѣка болесть и всѣка немощь“. Числото 12 показва, че 12 нѣща сѫществуватъ въ свѣта, които човѣкъ трѣбва да изучава. Дванадесеттѣ апостоли представятъ 12 качества, които човѣкъ трѣбва да притежава. Запримѣръ, Иоанъ е ученикъ на любовьта. Искате ли да изучавате любовьта, четете Иоана. И апостолъ Павелъ е писалъ за любовьта, но Иоанъ разглежда вѫтрешната страна на любовьта. Въ това отношение той е голѣмъ мистикъ. Като четете Иоана, вие ще се доберете до вѫтрешната, до мистичната страна на любовьта. Любовьта е сила, която освобождава човѣка. Всѣка друга сила, която не може да освободи човѣка, не е любовь. Като освобождава човѣка отъ ограниченията му, любовьта внася въ него топлина. Колкото повече се увеличава топлината, толкова по-свободенъ става човѣкъ. Щомъ топлината му се намалява, той отново започва да се ограничава. Колкото повече се увеличава мекотата на човѣка, толкова по-свободенъ става. Намалява ли се мекотата му, той става по-ограниченъ. Значи, топлината и мекотата, които любовьта внася въ човѣка, го правятъ свободенъ. Отнимането на тази топлина и мекота ограничаватъ човѣка. Това сѫ две правила за живота, които трѣбва да знаете. Стремете се да придобивате любовьта, защото само чрезъ нея ще познаете Бога като свой Баща. Той разкрива въ васъ ония богатства, които първоначално сѫ били вложени въ душитѣ ви, и ви ги предлага като ценни подаръци. Той дава подаръци на тия, които Го обичатъ. За Неговата Любовь къмъ насъ нѣма какво да се говори. Той пръвъ ни е обикналъ. Сега на насъ предстои да Го обичаме. Съ любовьта си къмъ насъ, Богъ е извоювалъ нашата свобода. Сега ние трѣбва да Го обичаме, да извоюваме Неговата свобода.

Какво разбирате подъ думитѣ „извоюване на Божията свобода“? — Да извоюваме Божията свобода, това значи, да не ограничаваме Божия Духъ въ себе си. Вие не давате свобода на Бога въ себе си. Вие не давате ходъ на Божественитѣ мисли и чувства въ себе си. Щомъ дойде нѣкоя Божествена мисъль въ ума ви, вие я спирате, не ѝ давате възможность да се прояви. Ако Богъ ви каже да отидете при нѣкой прокаженъ, вие ще се уплашите и нѣма да извършите възложената ви работа. Христосъ излѣкува много прокажени, защото имаше любовь въ себе си. Той не се страхуваше отъ зараза. Ето, на Анания се каза да отиде при Савла, да отвори очитѣ му. Ананий изпълни волята Божия. Той отиде при Савла, положи рѫцетѣ си върху главата му, и Савелъ прогледа. Следъ отваряне на очитѣ му, Савелъ отиде да проповѣдва. Ананий не се уплаши отъ това, че трѣбва да отиде при Савла, единъ отъ върлитѣ гонители на Христа.

Христосъ каза на 12-тѣ си ученици, кѫде да ходятъ и какво да правятъ. Той имъ каза, че болни трѣбва да изцѣляватъ, гладни да хранятъ, мъртви да възкръсяватъ и навсѣкѫде да разправятъ, че е наближило идването на Царството Божие на земята. Сега, ако ви се каже да направите нѣщо за Господа, готови ли сте? Бѫдете готови всѣкога да изпълнявате волята Божия, защото ще слушате гласа Му не само сега, но и въ бѫдеще. На този или на онзи свѣтъ, вие всѣкога ще бѫдете съ Него. Никой не може да се освободи отъ погледа на Бога. Той следи живота на всѣки човѣкъ и му отдава заслуженото. Не търсете разрешаването на въпроситѣ само въ сегашния си животъ. Да търсите разрешаването на въпроситѣ въ сегашния си животъ само, това значи, да търсите разрешаване на въпроса за ябълката само въ нейната външна форма. — Не, искате ли да разрешите въпроса за ябълката, вие трѣбва да я посадите въ земята, да чакате да израсте, да цъвне, да върже плодъ, и плодътъ ѝ да узрѣе. Щомъ знаете всички процеси, презъ които ябълката е минала, като я вкусите, вие ще знаете вече, какъвъ е нейниятъ характеръ, какво тя представя. Сѫщо така и характерътъ на човѣка се познава отъ неговитѣ плодове.

Сега, за да имате успѣхъ въ живота си, пазете следнитѣ нѣколко правила: Искате ли хората да ви почитатъ, първо вие ги почитайте. Не разчитайте на справедливостьта на хората, преди да бѫдете вие справедливи. Разчитайте първо на вашата сила, а после на силата на другитѣ хора. За да бѫдете силни, какво ви е нужно? Ученицитѣ Христови казаха на Учителя си: „Придай ни вѣра“. И вие ли ще искате вѣра? Вие не се нуждаете отъ вѣра, защото вѣрвате даже и въ това, въ което не трѣбва да вѣрвате. Запримѣръ, нѣкой вѣрва, че е слабъ. Да вѣрва човѣкъ въ слабостьта си, това показва, че той иска да стане физически силенъ. За да станете силни, вие трѣбва да обичате истината. За да станете умни, да придобиете повече свѣтлина и знание, вие трѣбва да обичате мѫдростьта. Ако искате да бѫдете щастливи, вие трѣбва да обичате хората. Който люби, той става свободенъ. Любовьта освобождава човѣка. Като ни люби, Богъ ни освобождава. Ако любимъ ближнитѣ си, ние ги освобождаваме. Както Богъ ни освобождава чрезъ любовьта си, така и ние трѣбва да любимъ ближнитѣ си, за да ги освободимъ. Любовьта е пѫть за освобождаване. Тя дава възможность на човѣка да превърне леда въ вода и водата въ пара. Само при тѣзи условия растенията могатъ да растатъ и да се развиватъ. Обаче, къмъ когото и да е отправена любовьта ви, тя трѣбва да бѫде скрита отъ погледа на хората. Любовьта е нѣжна фиданка, която буритѣ и ураганитѣ могатъ да осакатятъ.

Истинската любовь произвежда върху човѣка следнитѣ нѣща: първо, тя усилва неговата температура; второ, тя увеличава неговата мекота и трето, тя укрепва неговата вѣра. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ това, което е, а не въ това, което не е. И да вѣрвате въ това, което не е, то нѣма да стане. Нѣкой казва: Азъ вѣрвамъ, че еди — коя си може да ме обича. — Щомъ вѣрвашъ, че тя може да те обича, твоята работа е свършена. Ти трѣбва да вѣрвашъ, че тя те обича. По сѫщия начинъ мнозина казватъ: Ние вѣрваме, че Богъ може да ни обича. — Богъ всѣкога ви е обичалъ. Не е било време, когато Богъ да не е обичалъ човѣка. Той го е обичалъ въ миналото, обича го сега, ще го обича и въ бѫдеще. Културата, която сега имаме, се дължи, именно, на любовьта. Като не знаятъ това, хората прилагатъ въ живота си свободата, а не любовьта си, вследствие на което правятъ много погрѣшки, чрезъ които огорчаватъ Духа Божий въ себе си. Затова е казано въ Писанието: „Не огорчавайте Духа въ себе си!“

Съвременнитѣ хора не успѣватъ въ живота си, защото се рѫководятъ отъ евангелия, писани отъ самитѣ тѣхъ, а не отъ Божието Евангелие, отъ Словото на Духа. Въ който домъ влѣзете, навсѣкѫде ще видите отворени старитѣ евангелия на мѫжа и на жената. Въ евангелието си къмъ жената мѫжътъ пише: Ще седишъ повече въ кѫщи. Ако излѣзешъ вънъ отъ дома, нѣма да гледашъ на чуждитѣ мѫже. И жената пише евангелие за мѫжа си: Ще гледашъ работата си добре. Предъ чужди жени нѣма да се спирашъ. Казвамъ: Затворете старото евангелие и напишете ново, което да се отнася еднакво и за мѫжа, и за жената, и за децата. Новото евангелие съдържа следното правило: Ходи тамъ, дето Богъ те праща.

И тъй, правете това, за което сте изпратени на земята. Вие сте изпратени на земята да се укрепите въ вѣрата си, да придобиете свѣтлина и да се освободите. Щомъ придобиете това за себе си, ще работите и за ближнитѣ си, да укрепите вѣрата имъ, да имъ дадете свѣтлина и да ги освободите. Това можете да постигнете по пѫтя на любовьта, мѫдростьта и истината. Възлюбете тия сили, и вие ще бѫдете свободни. Когато видите, че ближниятъ ви грѣши, не го критикувайте. Почакайте малко, докато замине. Щомъ замине, спрете се на мѣстото, дето е сгрѣшилъ, извадете семката, която е причина за погрѣшката му и, вмѣсто нея, посадете една отъ своитѣ семки. Семка, която причинява грѣшки, е достояние на дявола. Замѣстете тази семка съ семка отъ Божественото Слово и продължете пѫтя си.

Сѫществената мисъль, която трѣбва да задържите въ ума си, е следната: Имайте свещени мисли и чувства къмъ Бога и благодарете за всичко, което ви сполетява. Простудите ли се, не се лѣкувайте по старъ начинъ, съ студени компреси. Туряйте горещи компреси на болното мѣсто. Потопете парче памукъ въ врѣла вода и бързо го поставете на болното мѣсто, да стои една-две минути. После пакъ го турете въ врѣла вода и оттамъ на болното мѣсто. Като направите този компресъ десетина пѫти, болката ще мине. Когато нѣкой казва, че човѣкъ не трѣбва да прави добро, това означава предпочитане на студения компресъ предъ горещия. Компреситѣ на доброто струватъ повече отъ компреситѣ на злото. — Нали човѣкъ трѣбва да бѫде хладнокръвенъ? — Не, човѣкъ трѣбва да има самообладание, но никога не трѣбва да бѫде хладнокръвенъ или безчувственъ. Една мравка се дави — помогнете ѝ, турете въ водата една сламка да се спаси.

Като държите съзнанието си будно, да помагате на всички, които се нуждаятъ отъ вашата помощь, вие ще развиете въ себе си благородни чувства. Като постѫпвате по този начинъ, ще дойдете до убеждението, че всичко, което се случва въ живота на отдѣлния човѣкъ, както и въ живота на народитѣ, е за добро. Така ще провѣрите, че Богъ е въ състояние да превърне и най-голѣмитѣ противоречия и злини въ добро за онѣзи, които Го любятъ. Като се ражда човѣкъ и като умира, това е все за добро. Дали ще бѫде здравъ или боленъ, пакъ е за добро. Каквито разочарования да преживява човѣкъ, все е за добро. Деветь момци сѫ любили една мома, и всички сѫ я напуснали — за нейно добро е това. За когото отъ тѣхъ да бѣше се оженила, все щѣше да я напусне. Най-после ще дойде десетиятъ, който ѝ носи истинско очарование. Предъ едно очарование лесно се забравятъ деветь разочарования. Ако въ живота ви дойдатъ първо деветьтѣ момци, които ще ви напуснатъ, имайте куражъ да ги приемете, да ги изпратите, но съ надежда, че ще дойде десетиятъ, вашиятъ възлюбенъ, който ще ви донесе истинското очарование. Ако въ началото на живота ви дойде вашиятъ възлюбенъ, приемете го и не го изпущайте, да чакате другитѣ деветь. Дойдатъ ли деветьтѣ следъ него, тѣ ще ви напуснатъ, и вие за винаги ще останете съ разочарованието си. Ако въ началото сте разочаровани, на края ще се очаровате. Ако въ началото сте очаровани, бѫдете будни да не изгубите очарованието си и да свършите съ разочарование. Винаги очаквайте вашия възлюбенъ, за да го приемете. Дали пръвъ ще дойде той или последенъ, това не е важно. За васъ е важно да дойде възлюбениятъ ви и да го приемете.

Ако въ началото на живота ви Богъ излѣе благостьта си къмъ васъ, приемете Го. Ако пъкъ въ началото на живота си имате изпитания, чакайте търпеливо до края на живота си, да получите благостьта, която ще ви освободи. Нѣкои хора сѫ приели Божията благость въ началото, а други — въ края. Тия, които сѫ приели Божията благость въ началото, нека дадатъ половината отъ нея на други, които още не сѫ я получили. Ония пъкъ, които ще я получатъ въ края, нека дадатъ половината на първитѣ, които сѫ я приели въ началото. Всички очаквайте Господа и бѫдете готови да приемете Божието благо на всѣко време. Ако гледате къмъ Бога и къмъ ближния си съ милъ погледъ, а не като къмъ свои врагове, сѫдбата ви ще се подобри.

Помнете, че Богъ работи въ васъ. Като знаете това, стремете се всичко да правите за слава Божия.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

24. августъ, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.