Качества на ума, на сърдцето и на тѣлото

Ще прочета петь стиха отъ Евангелието на Иоана, 10. гл., отъ 7 — 11ст.. Много пѫти сте чели тѣзи стихове, но още не сте проникнали въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Инструментътъ се познава не само по външната си форма, но и по своя тонъ. Има една зависимость между тона на цигулката, материалътъ, отъ който е направена, и начинътъ, по който е изработена. Ето защо, по никой начинъ не можете да сравнявате цигулка „Страдивариусъ“ съ цигулка, направена отъ обикновенъ работникъ.

Следователно, както цигулката се цени по тонъ, по материалъ, отъ който е направена, и по начинъ на изработка, така и човѣкъ се цени по три нѣща: по качествата на своя умъ, на своето сърдце и на своето тѣло. Едно отъ, качествата на добрия умъ е, че и въ най-мрачната нощь той носи свѣтлина. Едно отъ качествата на доброто сърдце е, че и въ най-голѣмия студъ то носи топлина. Едно отъ качествата на тѣлото е, че носи въ себе си здраве и сила. Съ такова тѣло, човѣкъ може да се справя съ всички мѫчнотии въ живота си. Има ли човѣкъ тия три качества въ себе си, той може да се нарече човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Безъ тѣзи три качества нито любовьта му е любовь, нито мѫдростьта му е мѫдрость, нито истината въ него е истина. Ако доброто едновременно не съдържа свѣтлина, топлина и сила, не е добро. Ако и правото едновременно не съдържа свѣтлина, топлина и сила, никакво право не е.

Човѣкъ е дошълъ на земята да придобие именно тѣзи качества — свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и сила за тѣлото. За да придобие тѣзи качества, той трѣбва да служи на Бога, а не на себе си. Който служи на себе си, въ края на краищата той ще се превърне на пръсть. Такъвъ човѣкъ нѣма никакво бѫдеще. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: хората умиратъ, защото служатъ на себе си.

Мъглата, която днесъ ви заобикаля, е дошла, за да изпита вѫтрешната ви сила. Въ това отношение, този день за васъ е пробенъ. Днесъ искатъ да ви изпитатъ, какво можете сами да направите. Досега вие сте уповавали на баща, на майка, на братя, на сестри, на приятели. Жената уповава на мѫжа си, мѫжътъ — на жена си, децата — на родителитѣ си, патриотътъ — на народа си. Докѫде стига това уповаване? — До гроба. Ако отидете на гробищата, ще видите, че тѣ сѫ пълни съ паметници на майки, на бащи, на деца, на приятели, на възлюбени, на патриоти и т. н. Обаче, какво ще правятъ тия хора, които уповаватъ едни на други, ако единъ день се намѣрятъ изолирани отъ всички свои близки, както вие сте изолирани отъ мъглата за външния свѣтъ?

Това се отнася до физическия свѣтъ. Влѣзете ли въ трикачествения свѣтъ — въ свѣта на свѣтлината, на топлината и на силата, тамъ нѣма да намѣрите нито единъ паметникъ. Тамъ нѣма паметници, нѣма надгробни плочи, нѣма и плачове. Тамъ всичко върви добре, споредъ както казва българската поговорка: „По медъ и масло“. Какво трѣбва да направятъ хората, за да излѣзатъ отъ свѣта на паметницитѣ, отъ свѣта на страданията? — Тѣ трѣбва да влѣзатъ въ трикачествения свѣтъ. Когато умътъ е свѣтълъ, човѣкъ никога не се спъва. Трѣбва ли човѣкъ да се смущава, да губи мира си отъ това, че въ двора му влѣзло едно животно и нацапало? Нѣма защо да се смущава. Той трѣбва да вземе прѫтъ и да го изгони навънъ. Естеството на животното е такова, че дето влѣзе, носи своитѣ нечистотии. Колкото чисто да пазите, животното все ще ви остави единъ неприятенъ споменъ. Ако крадецътъ влѣзе въ дома ви, и той ще остави нѣкакъвъ неприятенъ споменъ — все ще задигне нѣщо. Не правятъ ли сѫщото и лошитѣ мисли и чувства, които ви посещаватъ отъ време на време? И тѣ оставятъ въ ума и въ сърдцето ви по единъ лошъ споменъ. — Реални ли сѫ лошитѣ мисли, чувства и постѫпки на хората? Щомъ ги виждате и чувствувате, тѣ сѫ реални. Не виждате ли своитѣ постѫпки? Какво трѣбва да правите съ лошитѣ мисли, чувства и постѫпки? Като дойде нѣкоя лоша мисъль въ ума ви и нѣкое лошо чувство въ сърдцето ви, изпѫдете ги навънъ, затворете вратата следъ тѣхъ и ги забравете. Като направите една лоша постѫпка, изправете я изчистете нечистотиитѣ, които е оставила, и не мислете за нея. Какъ се 0граждатъ съвременнитѣ хора срещу добитъка? — Тѣ правятъ на кѫщитѣ си здрави врати и прозорци, здрави и високи огради, да не може никакъвъ добитъкъ да влѣзе въ двора или въ кѫщата имъ. Ако искате и вие да се запазите отъ влиянието на лошитѣ мисли и чувства, оградете се по сѫщия начинъ съ влиянието на добри, на положителни мисли и чувства. Нѣма по здрава ограда отъ положителнитѣ мисли и чувства на човѣка. Тѣ сѫ щитъ срещу злото.

Преди стотина години въ единъ отъ американскитѣ университети се случило нѣщо, отъ което се виждатъ причинитѣ, по които лошитѣ мисли и чувства посещаватъ човѣка. По това време студентитѣ на този университетъ били недоволни отъ председателя на университета и решили по нѣкакъвъ начинъ да го подразнятъ. Председательтъ ималъ красивъ, строенъ конь, съ който идвалъ понѣкога до университета. Единъ день група студенти, отъ недоволнитѣ, като видѣли коня на председателя предъ вратата на университета, вкарали го вѫтре и го изкачили на третия етажъ. Председательтъ потърсилъ коня си, но не го намѣрилъ. Тръгналъ за дома си пешъ, съ надежда, че коньтъ му самъ се е върналъ въ дома си. Обаче, той останалъ излъганъ — коньтъ не се върналъ. На другия день, като отишълъ въ университета и обиколилъ всички етажи, видѣлъ, че коньтъ му се разхожда на третия етажъ. Съ голѣма мѫка той успѣлъ да го свали долу. Кой качи коня горе? — Недоволството. Не прави ли сѫщото и вашето недоволство? Не качвате ли коня на вашия председатель на третия етажъ на вашия университетъ и го оставяте тамъ да цапа? Недоволството въ човѣка отваря вратата па човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце за всички лоши мисли и чувства. Щомъ влѣзатъ въ човѣка, тѣ започватъ да цапатъ. Като знаете това, пазете се отъ недоволството.

Недоволството на студентитѣ, обаче, не се ограничило дотукъ. Единъ день председательтъ на университета спрѣлъ съ своя лекъ кабриолетъ предъ университета и влѣзълъ вѫтре. Въ това време недоволницитѣ размѣстили колелата на кабриолета преднитѣ турили отзадъ, а заднитѣ — отпредъ. Председательтъ излѣзълъ отъ университета, качилъ се на кабриолета си и тръгналъ за дома си. Двама студенти го спрѣли и му казали. Господине, нѣкакво разместване е станало съ колелата на вашия кабриолетъ. Той слѣзълъ отъ кабриолета си и видѣлъ, че наистина мѣстата на колелата били размѣстени. Много време изгубилъ той, докато ги постави въ първото имъ положение, но освенъ това трѣбвало да плати на ония, които му помогнали въ работата.

Студентитѣ решили да устроятъ на професора си още една шега, съ която да го изложатъ предъ външния свѣтъ. Въ околностьта, дето било лѣтното имение на професора, имало голѣмъ бостанъ, съ хубави дини. Една вечерь тѣ задигнали кабриолета на професора си и отишли съ него да крадатъ дини. Като взели, колкото дини искали, тѣ оставили кабриолета отвънъ, да мислятъ, че професорътъ е влизалъ въ бостана. По този начинъ тѣ искали да го компрометиратъ. Така направили два пѫти, но на третия пѫть професорътъ ги уловилъ. Той се преоблѣкълъ въ студентски дрехи и, отъ никого незабелязанъ, влѣзълъ съ тѣхъ заедно да краде дини. Като откѫснали нѣколко дини, той се обърналъ къмъ тѣхъ и казалъ: Момчета! Тѣ веднага го познали и, силно смутени, останали вкаменени на мѣстата си. Отъ този моментъ тѣ престанали да се шегуватъ съ професора си.

И тъй, стремете се да уловите онѣзи, които качватъ коня ви на третия етажъ на университета. Стремете се да уловите онѣзи, които размѣстватъ колелата на вашия кабриолетъ. И най-после хванете онѣзи, които взиматъ кабриолета ви и отиватъ съ него да крадатъ дини. Има единъ законъ въ природата, който опредѣля пѫтя на човѣшкото развитие. Човѣкъ не може да има свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ тѣлото си, ако не е разположенъ, не е отворенъ къмъ Бога. Искате ли да се развивате правилно, вие трѣбва да бѫдете отворени къмъ Бога. Това е, което въ окултизъма наричатъ инфлюксъ — влияние на Духа върху човѣка, т. е. връзка между Божественото и човѣшкото.

Следователно, когато човѣкъ е недоволенъ отъ живота, когато е неразположенъ духомъ, той е затворенъ за горния свѣтъ — за небето, а отворенъ за долния свѣтъ — за злото. Когато е доволенъ отъ живота и разположенъ духомъ, той е отворенъ за горния свѣтъ — за небето, а затворенъ за долния свѣтъ — за злото. И въ Писанието е казано, че който има вѣра и любовь къмъ Бога, той ще бѫде въ връзка съ възвишения свѣтъ, отдето ще получава всичко необходимо за своето развитие. Не е въпросъ да ви убеждаваме въ това — вие сте го опитвали и ще го опитате. За васъ е важно, каквито опитности сте придобили, да ги помните, та когато изгубите равновесието си, да знаете, че Богъ е Единствениятъ, Който помага и оправя свѣта. Ако свѣтътъ е лошъ, ние не можемъ да го изправимъ. Когато нѣкѫде настане суша, колкото и да е добро желанието на човѣка да помогне, той не е въ сила да изпрати дъждъ. Отъ Бога зависи да вали, или да не вали дъждъ. Колкото и да желаемъ да изпратимъ на растенията свѣтлина, топлина и влага, това не зависи отъ насъ. Ние не сме фактори въ свѣта. Единъ е факторътъ въ свѣта, Който полива, освѣтява и стопля всички жадни, гладни и страдащи души. Щомъ Той пожелае, всички души ще бѫдатъ задоволени.

Когато Богъ изпрати свѣтлина въ вашитѣ умове, топлина въ вашитѣ сърдца и сила — въ вашитѣ тѣла, вие ще възкръснете и отново ще се родите. Като говоря за тѣлото на човѣка, азъ не разбирамъ сегашното, немощното му тѣло, въ което днесъ живѣе. Богъ ще вложи своята сила въ духовното тѣло на човѣка, а не въ физическото му тѣло. Въ духовното тѣло на човѣка се криятъ великитѣ блага на живота — бѫдещето богатство на човѣка. Казано е въ Писанието: „Ако не се роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Това значи: ако не стане духовно възрастенъ и не влѣзе да живѣе въ духовното си тѣло, човѣкъ не може да бѫде наследникъ на Царството Божие. Както човѣкъ не може да живѣе безъ физическо тѣло, така не може и безъ духовно. Човѣкъ се нуждае отъ умъ, отъ сърдце и отъ тѣло. Това сѫ три елемента, съ които битието се разбира.

Досега се е проповѣдвало на хората, че безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Значи, вѣрата се е поставяла като основа на живота. Новото учение, обаче, казва: Приложете любовьта за основа на своя животъ. Христовото учение е учение на любовьта. Апостолъ Павелъ казва: Три велики добродетели има — вѣра, надежда и любовь, но отъ тритѣ най-голѣма е любовьта. Въ придобиване на вѣрата, човѣкъ различава доброто отъ злото и започва да живѣе разумно. Въ придобиване на любовьта, човѣкъ реализира Божественитѣ блага. Любещиятъ човѣкъ е подобенъ на плодно дърво, което е вързало, и плодоветѣ му сѫ узрѣли. Това дърво е дървото на живота, отъ което всички се хранятъ. Докато не започне да се храни отъ плодоветѣ на любовьта, човѣкъ никога нѣма да възкръсне. Затова е казано, че любовьта е сила, която възкръсява. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата на кошарата“. Който влѣзе презъ тази врата, той ще разбере любовьта. Вънъ отъ тази врата, любовьта остава неразбрана. „Ще влѣзе, ще излѣзе, и паша ще намѣри“. Наистина, когато влѣзе и излѣзе презъ вратата на любовьта, човѣкъ ще намѣри изобилието на живота.

Казано е още, че любовьта изпѫжда навънъ всѣкакъвъ страхъ. Докато любовьта не е посетила човѣка, той се страхува. Щомъ се страхува, той е въ закона на вѣрата. Досега вѣрата е възпитавала човѣка. Тя го е научила да различава доброто отъ злото. Съвременната култура се дължи на вѣрата. Когато изведе евреитѣ отъ Египетъ, Мойсей имъ даде нѣколко закони, които тѣ не можаха напълно да разбератъ и приложатъ. Първиятъ и най-силенъ законъ, който се запечата дълбоко въ умоветѣ и сърдцата имъ, бѣше следниятъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила, и ближния си като себе си“. И Христосъ постави тия два закона за основа на своето учение.

Сега, приложете тия закони въ живота си. Отъ вѣрата си не се отказвайте, по турете я да служи на любовьта. Вѣра, надежда и любовь сѫ три сили въ човѣка, които взаимно си услужватъ. Апостолъ Павелъ казва: „Отъ тритѣ най-голѣма е любовьта“. Азъ уподобявамъ любовьта на човѣшкото тѣло. Тѣло и любовь сѫ едно и сѫщо нѣщо. Вѣрата представя рѫцетѣ на човѣка, а надеждата — неговитѣ крака. Главата пъкъ символизира духа. Човѣкъ живѣе въ тѣлото си, т. е. въ любовьта, безъ да я познава. Съ вѣрата, т. е. съ рѫцетѣ си работи. Съ надеждата, т. е. съ краката си се движи напредъ, мѣсти се отъ едно положение въ друго. Хората мислятъ, че сърдцето е мѣсто на любовьта. — Не, сърдцето е само едно отъ жилищата на любовьта. Много жилища има тя, но чрезъ цѣлото тѣло любовьта служи на всички страдащи, на всички бедни и угнетени, на всички, които се обръщатъ къмъ нея. Казано е за тѣлото, че е храмъ Божий. — Защо? — Защото въ него живѣе любовьта.

Сѫществената мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви, е следната: чрезъ любовьта, човѣкъ може да постигне всичко, което желае. Любовьта е въ състояние да реализира всички желания на човѣка. Безъ любовь човѣкъ нищо не може да постигне. Вѣрата и надеждата сѫ удове на любовьта. Когато любовьта действува въ човѣка, вѣрата и надеждата се съединяватъ, и тритѣ заедно образуватъ едно цѣло. Човѣкъ не може да люби, безъ да вѣрва; човѣкъ не може да люби, безъ да се надѣва. Отъ друга страна, умътъ и сърдцето сѫ сили, които работятъ за придобиване благата на любовьта. Любовьта пъкъ е проява на Божия Духъ. Безъ нея Духътъ Божий не би могълъ да стане понятенъ за човѣка. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“.

Човѣкъ търси любовьта въ живота си, а въпрѣки това живѣе въ нея. Щомъ живѣе въ любовьта, т. е. въ Бога, трѣбва ли да се безпокои? Нѣкой казва, че е влюбенъ, а при това е недоволенъ. — Защо? — Защото влюбването не е любовь. Любовьта прави човѣка щастливъ и доволенъ, но влюбването носи страдания, които не го повдигатъ. На турски езикъ думата „бен“ означава личното мѣстоимение „азъ“ — влю-бенъ. Значи, влюбениятъ обича себе си. Отъ памти вѣка досега всички хора сѫ били влюбени само въ себе си, но тази любовь нищо друго не имъ е донесла, освенъ страдания и смърть. Влюбениятъ е много чувствителенъ, лесно се обижда. Най-малкото нѣщо е въ състояние да го изкара вънъ отъ релситѣ на неговото равновесие. Като знае това, човѣкъ трѣбва да люби не себе си, но Бога. Тази любовь ще осмисли живота му, ще го освободи отъ всички ограничения. Божията Любовь е огънь, който и водата на океана не може да изгаси.

За да придобие великата любовь, човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ тѣлото си. Който не разбира любовьта, той постоянно се оплаква, че сърдцето му откраднали, че любовьта му изчезнала, че умътъ му се помрачилъ. Да мисли човѣкъ така, това значи да се самозаблуждава. Колкото е възможно нѣкой да открадне земята и слънцето, толкова е възможно да се открадне сърдцето на човѣка. Никой не е въ състояние да затъмни свѣтлината на любовьта. Никой не е въ състояние да намали топлината на любовьта. Никой не е въ състояние да унищожи силата на човѣшкото тѣло. Това трѣбва да се приеме като аксиома въ живота.

Сега, като говоря за огъня на великата любовь, мъглата бърза да ви посети, да ви охлади малко, да не изгорите. Тя се е превърнала въ пара, съ която ви обгръща. Дребнитѣ капчици на мъглата се запознаватъ съ васъ, поздравяватъ ви и ви цѣлуватъ. Желаете ли тѣхнитѣ цѣлувки или не, това не ги интересува. Това сѫ Божествени цѣлувки, които слизатъ отъ горния свѣтъ. Нѣкои се оплакватъ, че сѫ се наквасили отъ тази мъгла. Нѣма защо да се оплакватъ. Това сѫ нѣжни цѣлувки, които криятъ въ себе си известно благословение. Безъ тѣхъ нѣма растене, нѣма животъ. Слабиятъ вѣтрецъ, който сега полъхва, сѫщо така носи своята любовь. Той ви завива въ своята мека, магнетична дреха. Ако ви запитатъ, какво време бихте желали да имате, ще кажете, че искате да бѫде топло, слънцето да грѣе силно, да нѣма мъгла, дъждъ, нито вѣтъръ. Досега вие сте виждали все външното слънце, по не и вѫтрешното. Днесъ външното слънце е вѫтре въ васъ, а вѫтрешното ви слънце — отвънъ. Свѣтлината, която проблѣсва сега въ ума ви, топлината, която се разгаря въ сърдцето ви, и силата, която туря тѣлото ви въ движение, представятъ вѫтрешното слънце на човѣка. При свѣтлината на това слънце човѣкъ може да се движи и въ най-голѣмата тъмнина, безъ никакви спънки и съпротивления. Благодарете на Бога за благата, които всѣки моментъ ви изпраща. Благодарете за разположението, което Той има къмъ васъ.

Мъглата, влагата, чистиятъ въздухъ, въ които сте потопени днесъ, не могатъ да се сравнятъ съ най-топлия слънчевъ день. Тѣ носятъ велики блага за човѣшката душа. Житното зърно расте при влага, а не при суша. Дървото расте при влага, а не при суша. Добродетелитѣ и способноститѣ на човѣка се развиватъ при влага, а не при суша. Следователно, радвайте се и благодарете за този день, за мъглата и влагата, които ви посетиха. За грѣшника този день е опасенъ. Като се намѣри на планината, всрѣдъ мъгла и дъждъ, той бѣга долу, въ града, да се скрие на заветъ. За светията, обаче, мъглата и вѣтърътъ сѫ благословение.

Сега, като слѣзете долу, започнете да работите съ любовьта — единствената реална сила. Само при любовьта човѣкъ действува. Тя го подтиква къмъ мисъль, къмъ чувства и къмъ действия. Дето има мисъль, чувства и действия, само тамъ нѣщата се реализиратъ. Дето любовьта, мисъльта и волята отсѫтствуватъ, тамъ нѣщата оставатъ нереализирани. Всѣко нѣщо, което се върши съ любовь, съ мисъль и съ воля, е постижимо. Всѣко нѣщо, което не се върши съ любовь, съ мисъль и съ воля, е непостижимо. Ако искате да имате резултати, вършете всичко съ любовь. Богъ живѣе въ умоветѣ, въ сърдцата и въ тѣлата на хората, т. е. въ тѣхната сила. Умътъ, сърдцето и волята представятъ три връзки на човѣка съ Първата Причина. Тѣ сѫ тритѣ допирни точки на човѣшката душа съ Великия Пулсъ на живота. Искате ли да чувствувате този Пулсъ, отворете умоветѣ, сърдцата и тѣлата си за Него. „Приложете тѣлото си въ жертва жива и благоугодна на Бога“ — е казано въ Писанието. И Христосъ казва: „Отецъ е въ мене, и азъ съмъ въ Отца“. Това значи: Отецъ ми живѣе въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето духовно тѣло. Всѣкога дръжте тази мисъль въ ума си и служете на Бога съ любовь, съ мисъль и съ воля, съ добро желание.

Всички религиозни хора говорятъ за Бога, за Христа. Какво можете да кажете за Христа? За Христа ще знаете, че е човѣкъ на изобилната сила, на изобилната вѣра и на изобилната любовь. Значи, Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь. Тъй щото, когато служи на Бога съ сила, съ вѣра и съ любовь, човѣкъ ще разбере смисъла на стиха: „Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, въ Духъ и Истина да Му се кланятъ!“ Служете на Бога съ сила, съ вѣра и съ любовь!

Желая и на васъ да бѫдете хора на силата, на вѣрата и на любовьта! Желая ви да бѫдете като Христа, едно съ Отца, едно съ Бога!

8. августъ, 5 ч. с.