Основни тонове

Размишление.

Иоана 15:5

„Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“ ). Въ този стихъ Христосъ взима лозата като символъ на нѣщо. Човѣкъ дълго време трѣбва да изучава живота на лозата, за да разбере дълбокия символъ, който Христосъ е вложилъ въ нея. Човѣкъ дълго трѣбва да изучава хлѣба, за да разбере, какви енергии се криятъ въ него. Безъ вѫтрешенъ опитъ на нѣщата, човѣкъ никога не би разбралъ тѣхния смисълъ, нито би могълъ да си състави истинско понятие за тѣхъ. Христосъ казва още: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето“. Тази идея е напълно разбрана за човѣка, защото той самъ си прави хлѣбъ и знае, каква е цената му. Той знае, че безъ хлѣбъ нѣма животъ.

Съвременнитѣ хора казватъ, че разбиратъ живота, че разбиратъ нѣщата. — Какъ ги разбиратъ? Едни ще кажатъ, че тѣ мислятъ за живота, за явленията въ природата по единъ, или по другъ начинъ. Други пъкъ ще кажатъ. че чувствуватъ нѣщата. Трети ще кажатъ, че разбиратъ нѣщата, само когато ги приложатъ. Споредъ мене, обаче, не е вѣрно това, което човѣкъ само мисли, само чувствува или само върши. Ако човѣкъ мисли нѣщо и счита, че така и Богъ мисли, той не е правъ. Ако човѣкъ чувствува нѣщо и счита, че и Богъ чувствува по сѫщия начинъ, той не е правъ. Ако човѣкъ върши нѣщо и мисли, че и Богъ върши сѫщото, той не е правъ. Абсолютно вѣрни и истинни нѣща сѫ ония, които и по мисъль, и по чувство, и по действие сѫ съгласни съ мислитѣ. чувствата и постѫпкитѣ на Първата Причина, на Великия принципъ на живота. Не е вѣрно, запримѣръ, когато бащата казва на сина си, че го е хранилъ. Ако бащата, наистина е хранилъ сина си, тогава, кой е хранилъ бащата? Ако учительтъ казва, че училъ ученицитѣ си, тогава, кой е училъ самия учитель? Единъ е Този, Който храни хората и Който ги учи. Като разсѫждавамъ по този начинъ, това не значи, че трѣбва да отхвърлите вашитѣ разбирания. Докато не дойдете до сѫщината на нѣщата, до новитѣ разбирания, дръжте старитѣ си разбирания.

Всѣка дума, всѣко изречение, което човѣкъ изговаря, трѣбва да бѫде напълно разбрано. Разбрано е онова нѣщо, което изразява не само формата, но и съдържанието, и смисъла си. Запримѣръ, ако кажете на единъ боленъ човѣкъ да стане, а той не става, разбралъ ли е тази дума? — Не я е разбралъ. Ако кажете на другъ боленъ да стане, и той веднага става, това показва, че е разбралъ смисъла и силата на тази дума. Кажете ли на човѣка да стане, той непременно трѣбва да стане. Кажете ли на човѣка да мисли, да люби, той непременно трѣбва да мисли, да люби. Това значи разбиране смисъла на думитѣ и използуване на тѣхната сила.

Когато се натъкватъ на неуспѣхи въ живота си, хората започватъ да се оправдаватъ съ това, че сѫ грѣшни, че иматъ голѣми дългове и т. н. — Ние не се занимаваме съ дълговетѣ на хората. Неприятно е да се занимавашъ съ дълговетѣ на човѣка. Неприятно е да кажешъ на човѣка, че той ти дължи и трѣбва да плати дълга си. Обаче, нѣма по-голѣма радость въ живота на човѣка отъ тази, когато дойде при него единъ отъ приятелитѣ му въ момента, когато той се вижда обърканъ, на всички задлъжнѣлъ, и му каже: Приятелю, днесъ получихъ голѣмо наследство. Искамъ да сподѣля радостьта си съ тебе. Давамъ ти една голѣма сума, съ която да изплатишъ всички свои дългове. Каква по-голѣма радость можете да очаквате? И двамата се радватъ: единиятъ се радва, че взима, а другиятъ се радва, че дава.

Следователно, две правила трѣбва да има човѣкъ предъ видъ. Тѣ сѫ следнитѣ: Взимай, когато Богъ ти дава. Давай, когато Богъ ти казва да дадешъ. — Ама азъ не съмъ достоенъ. — Щомъ ти се дава нѣщо, взимай, складирай го и мълчи. Ти искашъ да бѫдешъ опашка, а Господъ иска да те направи глава. Опашката е стражарь. Тя пѫди мухитѣ да не безпокоятъ великия господарь — главата. Въ голѣмитѣ горещини модернитѣ дами си служатъ съ вѣтрила, въ видъ на опашка. И природата си служи съ вѣтрило — вѣтърътъ. Това вѣтрило, обаче, носи благословение за хората, за животнитѣ и за растенията. Всичко сухо, всичко старо събаря, а растенията разклаща, препраща соковетѣ имъ отъ коренитѣ къмъ клонетѣ и ги заставя да работятъ. Вѣтърътъ подтиква човѣка къмъ мисъль, кара го да мисли за благословението, което всѣки день получава. Кара го да мисли, да търси начинъ, какъ по-разумно да употрѣби благословението, което е получилъ. На човѣка е дадена свѣтлина, за да се научи да мисли. На човѣка е даденъ животъ, за да се научи да цени чистотата. Човѣкъ не може правилно да расте и да се развива, докато не разбере и проучи пѫтищата на свѣтлината. Светлината разкрива цѣлото Битие, както и всичко онова, което се крие въ човѣка, и което му предстои да учи не само въ бѫдеще, но още днесъ. Миналото, настоящето и бѫдещето сѫ все настояще — начало на нѣщата. Отъ човѣшко гледище, миналото може да се разглежда като начало на нѣщата, настоящето — като зенитъ, а бѫдещето — като край.

Изучавайте свѣтлината съ седемтѣ и краски. Седемтѣ краски на свѣтлината представятъ седемь пѫтища, презъ които човѣшкиятъ умъ е вървѣлъ въ развитието си. Тия седемь цвѣта сѫ седемь правила, които умътъ трѣбва да прилага за своитѣ постижения. Червениятъ цвѣтъ е врата, презъ която животътъ влиза. Сѫщевременно червениятъ цвѣтъ е основенъ тонъ въ музиката. Когато слухътъ на човѣка се развие силно, той може да чуе тона на червения цвѣтъ. Най-много червениятъ цвѣтъ се вижда по лицето на младитѣ. Когато младата мома съзнае, че е красива, веднага червениятъ цвѣтъ се явява на лицето и. Червениятъ цвѣтъ е изразъ на съзнателния животъ на човѣка. Когато се разболѣе, човѣкъ постепенно губи червения цвѣтъ на лицето си, което показва отсѫтствие на здраве. На главитѣ на младитѣ булки турятъ вѣнецъ отъ бѣли и червени цвѣтя. Бѣлитѣ цвѣтя символизиратъ чистота, а червенитѣ — здраве и животъ.

Сега, като говоря за червения цвѣтъ, като символъ на живота, азъ имамъ предъ видъ цѣлокупния животъ, а не този, който хората разбиратъ. Хората иматъ представа за частичния, а не за цѣлокупния животъ, вследствие на което тѣ нѣматъ реално понятие за живота. Може ли да се нарече реалность онова, което се представя на сцената? Всичко, което се представя на сцената, е предметно учение, но не е реалность. На сцената се разиграватъ разни случаи изъ живота на хората. Тамъ ще видите любовни сцени, семейни недоразумения, разрешения на научни и социални въпроси и т. н. Нѣкой актьоръ играе роля на крадецъ, но като слѣзе отъ сцената, всички го поздравяватъ, че изигралъ ролята си добре. Докато е на сцената, актьорътъ минава съ чуждо име, дадено му отъ автора на пиесата. Щомъ слѣзе отъ сцената, той е известенъ на всички съ собственото си име.

Днесъ азъ ви говоря като на актьори, защото и безъ това всички хора на земята сѫ актьори. Въ великата свѣтовна драма на всѣки човѣкъ предстои да изиграе нѣкаква роля. Въ тази драма нѣма мѣсто за а паши, за крадци, за разбойници. Когато се разгнѣви на нѣкого, невидимиятъ свѣтъ се справя лесно съ него — разкѫсва старитѣ му дрехи, съблича ги и го облича въ нови, като му казва: Хайде, иди сега на работа! Ако недоволството на невидимия свѣтъ е отправено къмъ нѣкои сиромахъ, ще заповѣдатъ да му хвърлятъ старата кесия и да му дадатъ нова, пълна съ злато. Като видятъ, че сиромахътъ е радостенъ, ще му кажатъ: Хайде, иди сега да работишъ и да не грѣшишъ! На други пъкъ невидимиятъ свѣтъ дава угощение. Тъй щото, радвайте се, когато гнѣвътъ на невидимия свѣтъ е върху васъ, защото ще имате нова дреха, нова кесия, угощение и т. н. Ако гнѣвътъ на невидимия свѣтъ не е върху васъ нищо нѣма да получите: нито пари, нито дрехи, нито угощения. Правете и вие сѫщото съ онѣзи, които ви обиждатъ, които ви хулятъ и огорчаватъ. Обиди ли ви нѣкой, поканете го въ дома си, да се запознаете съ него. После го нахранете, облѣчете го съ нова дреха, дайте му пари и кажете: Благодаря, че ме обиди, за да се запознаемъ, да разбера, че си добъръ човѣкъ. Иди сега и бѫди благословенъ!

Сега, като ме слушате, мнозина се запитватъ, вѣрно ли е всичко това. Може ли човѣкъ да постѫпва така съ онзи, който го е обидилъ? За да разберете, защо на мнозина това се вижда невъзможно, ще ви дамъ следния примѣръ. Представете си, че единъ здравъ човѣкъ влиза въ болница, между болни хора, на които сѫ счупени кракъ, рѫка, или страдатъ отъ гърди, отъ стомахъ, отъ глава. Той започва да имъ разказва за живота на здравитѣ хора. Тѣ го гледатъ очудено и не му вѣрватъ. Единъ следъ другъ му задаватъ въпроси: Съ патерици ли ходятъ тия хора? — Не, тѣ не ходятъ съ патерици, като васъ. Тѣ ходятъ свободно, безъ никаква чужда помощи. — Ами рѫцетѣ си движатъ ли свободно? — Да, свободно ги движатъ — Кой ги храни? Даватъ ли имъ храна съ лъжичка въ уста, както на насъ? — Не, тѣ сами се хранятъ. — Сестри милосърдни помагатъ ли имъ да се обличатъ и събличатъ? — Никой не имъ помага. Тѣ сами се обличатъ и събличатъ. Болнитѣ слушатъ всичко това и не могатъ да повѣрватъ, че сѫществуватъ здрави хора въ свѣта. Обаче, щомъ оздравѣятъ, тѣ ще разбератъ нѣщата, както здравитѣ ги разбиратъ. Тѣ ще могатъ сами всичко да си правятъ, както здравитѣ.

И тъй, болниятъ трѣбва да оздравѣе напълно, да излѣзе отъ болницата и да влѣзе между здрави хора, за да разбере тѣхния животъ. Щомъ разбере живота на здравитѣ, той ще разбере и Божествения животъ. Докато е въ болницата, човѣкъ вижда, че околнитѣ му помагатъ, но това не го задоволява. Той намира, че не го обичатъ и се чуди, защо е така. Като оздравѣе, вижда, че хората го обичатъ, и пакъ се запитва: Защо хората ме обичатъ? — Защо човѣкъ обича крушата, която има плодове? — Защото има какво да вземе отъ нея. Той ще си откѫсне отъ нея една-две зрѣли, сладки круши и ще бѫде доволенъ. Ако крушата не е родила, той нѣма да отиде при нея — не я обича. Ще знаете тогава, че ако хората не те обичатъ, причината на това е, че нищо не си родилъ. Щомъ те обичатъ, това показва, че нѣщо си родилъ. Когато човѣкъ роди една свѣтла мисъль, едно свѣтло чувство и една свѣтла постѫпка, хората непременно ще го обичатъ.

Сега, като говоря по този въпросъ, желая да не влѣзете въ противоречие съ вашата любовь, нито съ вашитѣ разбирания. Колкото и да държите за вашата любовь, трѣбва да знаете, че тя още не е стигнала до най-високата си степень. Докато дойдете до най-високата степень на любовьта, вие трѣбва да минете презъ личната любовь, презъ приятелската, презъ семейната, презъ майчината, презъ любовьта къмъ обществото, къмъ цѣлото човѣчество, докато стигнете до любовьта къмъ Бога. Значи, първо човѣкъ започва съ най-малката любовь — любовь къмъ себе си и най-после дохожда до най-великата — любовь къмъ Бога. Който иска да се качва успѣшно но стълбата на любовьта, той трѣбва да бѫде ученикъ на новото. За да бѫде ученикъ, и за да го приематъ въ свѣта на новитѣ идеи, той трѣбва да пѣе и да свири. Музиката е необходима за ученика. Безъ нея той не може да пристѫпи прага на Царството Божие.

И тъй, който не може да пѣе и не иска да пѣе, той не може да влѣзе въ новото учение. Който не може да оценява краскитѣ, цвѣтоветѣ на свѣтлината, той не може да влѣзе въ новото учение. Който не може правилно да възприема основния тонъ на червения цвѣтъ, той не може да разбере любовьта. Който не може да възприема портокаления цвѣтъ, той не може правилно да развива своя индивидуаленъ животъ. Ако не взима правилно тона на зеления цвѣтъ, човѣкъ не може да бѫде здравъ, не може да бѫде и богатъ. Нѣкой иска да бѫде уменъ, ученъ, да стане художникъ, музикантъ и т. н. Докато човѣкъ не дойде до положение правилно да възприема основния тонъ на жълтия цвѣтъ, той никога не може да бѫде ученъ, философъ, музикантъ, художникъ, или поетъ. Той ще си остане обикновенъ човѣкъ, който тъпче земята, както всички живи сѫщества. Докато не може да възприема правилно основния тонъ на синия цвѣтъ, човѣкъ не може да бѫде религиозенъ. Който не може правилно да възприема основния тонъ на тъмносиния цвѣтъ, той никога нѣма да разбере дълбокия смисълъ на живота. Който не може правилно да възприема основния тонъ на виолетовия цвѣтъ, той никога нѣма да бѫде господарь на себе си.

Това сѫ редъ изречения, които трѣбва да се превърнатъ въ положителни сили. За да стане това, нужно имъ е само една запетая. Вмѣсто да се казва „не може“, ще туримъ запетая следъ отрицателната частица „не“ и ще излѣзе, не, може“. Човѣкъ може да постигне всичко. Запетаята представя буквата „иотъ“ въ еврейски езикъ. Тя е буква, съ която нѣщата се създаватъ. Най-малкото нѣщо, което човѣкъ може да напише, е точката. После, ще кривне натукъ — натамъ, ще излѣзе запетая. Значи, той започва да създава.

Съвременнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота по единствената причина, че искатъ другитѣ хора да направятъ заради тѣхъ това, което тѣ сами трѣбва да направятъ. Единъ виртуозъ може да ви покаже, какъ се свири, но вие сами трѣбва да свирите, да се упражнявате. И най-хубавата цигулка да ви дадатъ, ако не се упражнявате, нищо нѣма да излѣзе отъ тази цигулка. Човѣкъ не е нищо друго, освенъ цигулка съ четири струни: струната sol представя духа въ човѣка, re — сърдцето, та — ума, а mi — душата. Следователно, който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната sol. Който иска да работи върху сърдцето си, той ще се упражнява на струната re. Ако човѣкъ иска да работи върху ума си, ще се упражнява на струната la. И най после, ако иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната mi. Човѣшкиятъ духъ може да се уподоби на зрѣлъ плодъ. — Защо? — Защото всѣки зрѣлъ плодъ е плодъ на духа. Приятностьта, която човѣкъ изпитва при вкусване на всѣки сладъкъ, зрѣлъ плодъ, това е основниятъ тонъ на духа — тонътъ sol. Тонътъ re е тонъ на сърдцето.

И тъй, да взима човѣкъ правилно тона re, това значи да върви изъ пѫтя си, безъ да се спъва, безъ да удря краката си, безъ да се наранява. Всѣко най-малко отклоняване отъ правия пѫть, всѣко спъване, всѣко охлузване на кожата нѣкѫде подразбира неправилно взимане на тона re. Да взима човѣкъ правилно тона та — основниятъ тонъ на ума, това значи да е придобилъ такова самообладание, че дето и да седне, да се чувствува разположенъ. Дали е седналъ при нѣкой изворъ, или на нѣкой високъ върхъ, той изпитва приятность и разположение. Че ималъ дългове, че не е свършилъ работитѣ си, както трѣбва, това не го смущава. Той знае, че има достатъчно време на разположение и може всичко да изправи. За дадения моментъ той се чувствува така спокоенъ и разположенъ, като че всичко е разрешилъ. Да взима човѣкъ правилно тона mi — тонътъ на своята душа, това значи да съзнава, че разполага съ едно вѫтрешно богатство, което никой не може да му отнеме. Душата е обширна, голѣма като вселената. Кой може да я вземе? Кѫде може да се скрие? Ако душата на човѣка може да се открадне, това показва, че тя е малка. Щомъ душата на нѣкого е толкова малка, че може да се краде, това не е душа. Душата е велико, мощно нѣщо, което нито се краде, нито може да се скрие нѣкѫде. Кой може да открадне една планина и да я скрие у дома си?

Сега, щомъ сте дошли на земята, свирете на своята четириструнна цигулка, състояща се отъ тоноветѣ на духа, на душата, на сърдцето и на ума. Вземете своя естественъ камертонъ, образуванъ отъ двата пръста на рѫката — показалецътъ и срѣдниятъ, дайте тонъ, нагласете цигулката си и започнете да свирите. Нищо друго не се иска отъ васъ, освенъ да учите. Вашето положение е подобно на положението па нѣкое бедно дете, сираче, осиновено отъ нѣкой милионеръ. Милионерътъ обиква детето и му казва: Ако ме слушашъ и учишъ добре, всичко, каквото имамъ, ще бѫде твое. Азъ ще ти дамъ възможность да следвашъ въ училище, да учишъ музика, пѣние, само да ме слушашъ и да изпълнявашъ волята ми. Единъ день моето богатство ще бѫде твое. Каква мѫчнотия има въ това? Ако е въпросъ за мѫчнотия, тя може да се яви, само ако това дете не учи. Ако не учи, ако не слуша баща си, никакво богатство не може да получи. Сѫщото може да се каже и за васъ. Ако учите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Не учите ли, нищо не можете да получите. И вие, като чада Божии, трѣбва да учите. Като чада Божии, именно, отъ васъ се изисква работа.

Съвременнитѣ хора очакватъ Христа, но когато дойде на земята, Той ще ги пита: Какво работихте досега? Ето, Христосъ дойде на земята при най-неблагоприятни условия. Той работи при тѣзи условия и доказа, че който иска да върши волята Божия, той може да работи при всѣкакви условия. Христосъ не дойде на земята да благува, но да изпълни волята Божия. Докато бѣше на небето, Христосъ се ползуваше съ голѣми почести, но въпрѣки това Той слѣзе на земята да изпълни волята Божия. Тукъ Той бѣше подиграванъ, хуленъ, докато най-после Го разпнаха. Той се моли на Бога, да се отмѣни горчивата чаша, но молитвата Му не се чу. Какво по-голѣмо противоречие за Него отъ това — Синъ Божий да бѫде поруганъ и разпнатъ на кръстъ? Но Христосъ понесе всичко отъ любовь къмъ Бога. Той знаеше, защо е дошълъ на земята. Христосъ дойде на земята да научи четири нѣща: да взима правилно тона sol, тона re, тона та и тона mi. Като научи тѣзи нѣща, Той стана спаситель на човѣчеството. Съ други думи казано: Христосъ научи законитѣ на духа, на душата, на сърдцето и на ума. Това, което Христосъ научи на земята, и вие трѣбва да го научите. Като научи тия закони, човѣкъ ще придобие нужното смирение. Смирениятъ човѣкъ е деятеленъ, трудолюбивъ. Той лесно се справя съ мѫчнотиитѣ на своя животъ. За да придобие смирение, човѣкъ трѣбва да мине презъ голѣми изпитания и страдания. Обикновениятъ човѣкъ не може да си представи изпитанията, презъ които светията минава.

„Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ“. Съ това Христосъ иска да каже, че онова, което Той е училъ, и вие ще го учите. Онова, съ което Той се е хранилъ, и вие ще се храните. Любовьта, която Христосъ е приелъ отъ Отца си, и вие ще я приемете. За васъ това сѫ незавършени процеси, презъ които трѣбва да минете. Радвайте се, че се намирате предъ незавършени процеси, защото има, какво да работите. Нѣкои хора се считатъ нещастни, защото мислятъ, че нѣма какво да работятъ. Като говорятъ за любовь, тѣ мислятъ, че сѫ я придобили. Тѣ не разбиратъ живота, не знаятъ, че нито любовьта сѫ придобили, нито сѫ свършили работата си на земята. Само онзи човѣкъ е придобилъ любовьта, който може да влѣзе въ положението на всички страдащи хора на земята и да имъ се притече на помощь. Когато детето е научило само буквата „а“, това не значи, че е научило цѣлата азбука. Много време има още да учи то, докато научи цѣлата азбука, докато започне красиво и правилно да пише.

Съвременнитѣ хора, като децата, се намиратъ едва въ началото на азбуката на любовьта. Много време има още да учатъ, докато научатъ цѣлата азбука. Нѣкой говори за любовь, а отъ очитѣ му излиза тъмночервенъ цвѣтъ, какъвто често съмъ виждалъ да излиза отъ очитѣ на куче, което носи въ устата си кость и мисли, че който се приближи къмъ него, има намѣрение да му я вземе. — Не, човѣкъ не може да се бори съ кучето за неговата кость. Следователно, който има любовь въ себе си, той не може да се сърди на хората, нито да се плаши отъ тѣхъ. Отъ очитѣ на такъвъ човѣкъ излиза приятна, бѣла свѣтлина. Трѣбва ли красивата мома да се плаши отъ такъвъ човѣкъ? Тя трѣбва да знае, че човѣкътъ на любовьта никога не си позволява да пипа красивитѣ картини. Красивата мома, красивиятъ момъкъ или всѣки красивъ човѣкъ, изобщо, е Божествена картина, която носи радость и веселие на всѣки духъ, на всѣка душа, на всѣки умъ и на всѣко сърдце.

Сега и на васъ желая да бѫдете красиви Божествени картини, на които всички да се радватъ и отъ които всички хора да се учатъ. — Да бѫдемъ богати! — Не, това не ви пожелавамъ. Да бѫдете богати, това значи, да бѫдете картини, намазани съ медъ. Тогава пчелитѣ и мухитѣ ще кацатъ върху васъ и ще ви цапатъ, но и хората ще се изкушаватъ, ще искатъ да близнатъ малко отъ вашия медъ. Ето защо, когато ви съветвамъ да носите сиромашията съ радость, азъ имамъ предъ видъ вашата чистота, да се запазите чисти. Сиромашията е картина, върху която нѣма никакъвъ медъ.

Всички хора се стремятъ къмъ новото. Новото се заключава въ това, че Богъ е призвалъ всички хора на работа, за което е вложилъ великъ животъ въ тѣхнитѣ духове, въ тѣхнитѣ души, въ тѣхнитѣ умове и въ тѣхнитѣ сърдца. Той е приготвилъ за тѣхъ такива богатства, каквито тѣ никога не сѫ очаквали.

Радвайте се на онова, което Богъ е приготвилъ за васъ отъ началото на Битието!

Радвайте се, че Христосъ е лозата, а вие — прѫчкитѣ на тази лоза!

Христосъ е казалъ още: „Пребѫдвайте въ моята любовь, както азъ пребѫдвамъ въ любовьта на Отца си!“

Богъ е Любовь, която Христосъ е приелъ.

Христосъ е Любовь, която ние сме приели.

Ние сме любовь, която сега проявяваме.

Да бѫде благословенъ Господъ!

25 юлий, 5 ч. с.