Стани!

„Мѫдростьта съгради дома си. Издѣла седемтѣ свои стълбове“. )

) Притчи 9:1

„Мѫдростьта съгради дома си: Издѣла седемтѣ свои стълбове“. Този стихъ не е преведенъ точно споредъ оригинала, а всѣко изречение, и всѣка дума губи или придобива нѣщо отъ себе си, въ зависимость отъ точностьта на превода, отъ една страна, и отъ произношението — отъ друга.

„Мѫдростьта съгради дома си“. Съграждането на дома подразбира раждане на човѣка — начало на неговия животъ. Поставянето на седемтѣ стълбове представя учението на човѣка. Това е едно отъ обясненията на дадения стихъ. Обаче, има още много форми, образи, начини, чрезъ които този стихъ може да се обясни. Той се разглежда като формула, която крие въ себе си известно съдържание. Следователно, да съградишъ своя домъ, това значи да съградишъ тѣлото си съ своитѣ седемь стълба: два крака и две рѫце — четири стълба; очи, уши и уста — три стълба. На тѣзи седемь стълба се крепи великото здание — човѣшкото тѣло.

Мнозина се спиратъ върху устата на човѣка като важенъ удъ, който изпълнява две главни функции: чрезъ устата човѣкъ се храни и чрезъ устата — говори. Споредъ насъ, това, което се отваря и затваря, за да приеме храната и да я сдъвче, още не може да се нарече уста, но врата. Устата е онзи удъ въ човѣка, който предава разумното слово. Въ този смисълъ, за човѣка е важно разумното слово, което излиза отъ него, а не самата врата. На сѫщото основание, за човѣка не сѫ важни толкова неговитѣ очи, които чрезъ клепачитѣ се отварятъ и затварятъ и възприематъ впечатления отъ външния свѣтъ, но разумното виждане на нѣщата, разумното съзнание, което възприема само красивото и възвишеното въ свѣта. Подъ думата „уши“ човѣкъ не трѣбва да разбира само тѣхната външна форма, но красивитѣ и чисти възприятия, които тѣ долавятъ отъ външния и вѫтрешния свѣтъ.

„Мѫдростьта съгради дома си: Издѣла седемтѣ свои стълбове“. Безъ да разбира дълбокия смисълъ на този стихъ, българинътъ си съградилъ кола съ четири колела, въ която впрегналъ два вола. На края на колата турилъ опашка. Всичко това представя неговитѣ седемь стълба. Опашката на колата служи за равновесие. Тя може да се скѫсява и продължава: когато колата е много натоварена, опашката се скѫсява; когато товарътъ е малъкъ, опашката се продължава. Следователно, кѫсата опашка на заека показва, че товарътъ му е голѣмъ. Колкото и да е голѣмъ товарътъ на заека, жабата е много по-натоварена отъ него. Когато уподобяватъ нѣкого на жаба, подразбиратъ човѣкъ, натоваренъ съ непостижими мисли и желания. Заекътъ и жабата сѫ голѣми търговци, понеже носятъ голѣмъ товаръ.

Единъ день лисицата срещнала заека и му казала: Ти си голѣмъ търговецъ, но не успѣвашъ въ търговията по единствената причина, че заднитѣ ти крака сѫ дълги. Това нещастие се дължи на вашитѣ прадѣди, които обичаха да се състезаватъ съ конетѣ. Конетѣ имаха опитностьта да хвърлятъ камъни съ заднитѣ си крака, да се защищаватъ. Въ желанието си да се състезаватъ съ тѣхъ, и зайцитѣ правѣха сѫщото. Обаче, резултатитѣ не бѣха еднакви: коньтъ порасна, стана голѣмъ, а заекътъ се смали — само заднитѣ му крака се продължиха. По нататъкъ лисицата продължила: Ако искашъ да скѫсишъ краката си, азъ ще ти дамъ единъ добъръ съветъ. Пращай децата си въ нашитѣ училища. Ние ще ги научимъ, какво трѣбва да направятъ, за да скѫсятъ краката си. Ето, едно време и орелътъ имаше дълги крака. Ние му дадохме съветъ, какво да прави, за да скѫси краката си. Той изпълни нашия съветъ, и краката му се скѫсиха. Вмѣсто тѣхъ му израснаха криле. Тази е причината, дето и до днесъ орелътъ лети въ въздуха.

Какъ мислите, какви резултати се получиха отъ съвета на лисицата? Придобиха ли зайцитѣ нѣщо отъ учението си въ школата на лисицата? Скѫсиха ли се краката имъ? Заекътъ и до днесъ коси своя голѣмъ товаръ. И до днесъ продължава да упражнява своитѣ дълги крака. Товарътъ на заека е неговиятъ голѣмъ страхъ. Докато носи страха въ себе си, той никога нѣма да престане да упражнява своитѣ дълги крака. Най-слабото шумолене на храститѣ го заставя да бѣга, да се крие между тѣхъ.

Следователно, и човѣкъ ако се плаши отъ нищо и никакво, не е ли подобенъ на заека? Какво представятъ краката изобщо? — Тѣ представятъ добродетелитѣ, т. е. капиталътъ, който трѣбва да се пусне въ обръщение. Наистина, това, съ което човѣкъ трѣбва да започне живота, сѫ неговитѣ добродетели. Рѫцетѣ и краката сѫ капиталътъ, съ който човѣкъ разполага въ своя животъ. Като погледне рѫцетѣ си, човѣкъ казва: Трѣбва да се работи! Като погледне краката си, той казва: Трѣбва да се ходи! Да ходи човѣкъ правилно, това значи да прилага своитѣ добродетели въ живота си. Като погледна рѫцетѣ на човѣка, азъ виждамъ, че той носи щастието въ себе си. Който разбира значението на рѫцетѣ си, той ще придобие щастието. Който не разбира значението на рѫцетѣ си, никакво щастие той не може да придобие. За онзи, който прилага рѫцетѣ си въ работа, щастието ще дойде по магически, начинъ. — Възможно ли е това? — Възможно е.

Представете си, че единъ вашъ благодетель ви подарява единъ хубавъ роялъ и ви праща при най-добрия учитель въ свѣта да учите. Ако вие сте способенъ, мислите ли, че положението ви нѣма да се подобри? Човѣкъ може да свири не само на външенъ роялъ, но и на своя вѫтрешенъ роялъ. Всѣки човѣкъ има единъ роялъ въ себе си, съ 25 хиляди клавиши Ако знае да свири на вѫтрешния си роялъ, работитѣ му се нареждатъ магически. Ако не знае да свири, той ще копае, ще оре, и всѣкога сиромахъ ще си остане; той ще плаче, ще страда, ще боледува, ще пада, ще става, и все недоволенъ ще бѫде. Ако искате да не страдате, научете се да свирите на вашия роялъ. — Какъ и кѫде ще го намѣримъ? Вземете примѣръ отъ младитѣ моми и момци. Кой учи младата мома, какъ и кѫде да търси младия момъкъ? Кой учи младия момъкъ, какъ и кѫде да търси младата мома? Както по благоуханието на цвѣтята, пчелата знае, кѫде да кацне, така и младитѣ сами се намиратъ. По сѫщия начинъ и вие сами можете да се домогнете до вѫтрешния роялъ, който Богъ ви е далъ, и да започнете усърдно да свирите на него. Младата мома е подобна на цвѣте, което благоухае. Младиятъ момъкъ пъкъ представя пчела, която ходи отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладъкъ сокъ. Опасна е тази пчела. Докоснешъ ли се до нея, тя изважда жилото си и те ужилва. Сладъкъ е медътъ на пчелата, но жилото ѝ е отровно.

Всички хора говорятъ за млади и за стари, но никой не знае, съ какво се характеризира младиятъ и съ какво — стариятъ. Младиятъ се характеризира съ сила, а стариятъ — съ знание. Ако сте били млади, безъ да сте имали сила, вие нищо не сте разбрали отъ младостьта. И ако сте били стари, безъ да сте придобили знание, вие нищо не сте разбрали отъ старостьта. — Е, като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще научимъ всичко, което не сме разбрали на земята. Докато разсѫждавате така, вие се намирате въ положението на вола, който пожелалъ да поживѣе между хората. Той се оплаквалъ отъ подобнитѣ си, че постоянно го мушкали съ рогата си. Той казвалъ: Достатъчно е да се доближа до нѣкой отъ моитѣ братя, за да ме мушне съ рогата си. Ще отида при хората, да науча нѣщо. Като отишълъ между хората, човѣкътъ го впрегналъ на работа. Закаралъ го на нивата, да я разоре. После го впрегналъ въ кола да пренесе житото. Всѣки день човѣкъ впрѣгалъ вола на работа, докато единъ день пакъ го завелъ на нивата, да пренесе новото жито въ хамбара. Човѣкътъ му казалъ: Както занесе житото на нивата, така ще го отнесешъ въ хамбара. Наистина, като дошълъ между хората, волътъ научилъ, що е остенъ, що е рало, що е вършитба. Той разбралъ, че въ живота на хората има редъ практически пособия, безъ които не може.

Животътъ на хората може да се уподоби на оране. Човѣкъ оре, посѣва своята нива и каквото придобие отъ нея, нарича го карма. Значи, кармата не е нищо друго, освенъ жетва на човѣшката нива. Когато човѣкъ овършее житото си, ученицитѣ му го пренасятъ въ неговитѣ хамбари. Който не разбира живота като оране, като сѣене и вършитба на посѣтото, той мисли, че е свободенъ, самостоятеленъ човѣкъ. Животъ безъ любовь не може да сѫществува. Знание и свѣтлина безъ мѫдрость не могатъ да се проявятъ. Свобода безъ истина не може да има. — Азъ трѣбва да живѣя! — Какъ ще живѣешъ, ако нѣмашъ животъ? За да живѣешъ, все трѣбва нѣкой да те кредитира. Първата банка, която може да кредитира човѣка, да му даде животъ, това е Божествената любовь. Втората банка, която може да даде знание и свѣтлина на човѣка, това е Божествената мѫдрость. Третата банка, която може да кредитира свободата на човѣка, това е Божествената истина. Любовьта, мѫдростьта и истината, т. е. устата, ушитѣ и очитѣ сѫ тритѣ стълба въ живота на човѣка. Това, което човѣкъ яде, е любовь. Това, което чува, е мѫдрость. Това, което вижда, е истина. Ако съ устата си човѣкъ не може да намѣри любовьта, устата му не е на мѣсто. Ако съ ушитѣ си не може да намѣри мѫдростьта, тѣ не сѫ на мѣсто. Ако съ очитѣ си не може да намѣри истината, и тѣ не сѫ на мѣсто. Когато нѣкой казва, че нѣма любовь, причината за това е, че устата му не е на мѣсто. — Глупавъ човѣкъ съмъ. — Ушитѣ ти не сѫ на мѣсто. — Какво нѣщо е истината? — Ти не познавашъ истината, понеже очитѣ ти не сѫ на мѣсто. — Кажи ми нѣщо за любовьта! — Какво да ти кажа за любовьта, когато устата ти не е на мѣсто. — Кажи ми нѣщо за мѫдростьта! — Какво да ти кажа за мѫдростьта, когато ушитѣ ти не сѫ на мѣсто. — Кажи ми нѣщо за истината! — Какво да ти кажа за истината, когато очитѣ ти не сѫ на мѣсто. Преди да ти говоря за тия нѣща, първо трѣбва да те заведа при Бога, да постави устата, ушитѣ и очитѣ ти на мѣсто. Щомъ ги намѣсти, тогава мога да ти говоря върху всички въпроси, които те интересуватъ.

Сега и на васъ желая, Господъ да постави устата, ушитѣ и очитѣ ви на мѣстата имъ. Радвайте се на всѣко благо, което влиза въ устата ви — то е любовь. Радвайте се на всичко, което чувате — то е мѫдрость. Радвайте се на всичко, което виждате — то е истина. Не се смущавайте, че виждате лоши образи, или чувате лоши думи. Лошото е неразбраното въ живота, а доброто — разбраното. Когато лошото влѣзе въ човѣка, и той го проучи, то ще се превърне въ добро. Писанието казва, че всичко ще се превърне въ добро за онѣзи, които любятъ Господа. Кѫде е силата на човѣка, ако той не може да превърне една лоша мисъль въ добра. Лошата мисъль може да се уподоби на златна монета, която съ години е била посипана съ нечистотии. Ако нѣкой ви даде тази златна монета, какво трѣбва да направите съ нея? Ще вземете монетата, ще я турите въ чиста вода и ще я измиете нѣколко пѫти. Като я извадите отъ водата, тя ще бѫде чиста, свѣтла, каквато първоначално е била. Кой не би взелъ тази монета, щомъ така лесно може да я изчисти отъ нечистотиитѣ, полепени по нея? — Защо се е оцапала тази монета? — Защото иде отвънъ, отъ свѣта, дето е била въ обръщение. Всѣко нѣщо, което иде отъ свѣта, непременно ще се оцапа. Обаче, както се е оцапало, така може и да се изчисти. Нѣкои нѣща могатъ да не се цапатъ — зависи отъ мѣстото, презъ което сѫ минали. Има извори, които се цапатъ, но има извори, които никога не се цапатъ. Щомъ видите нѣкой нечистъ изворъ, изчистете го, безъ да се сърдите на външнитѣ условия, безъ да търсите виновника за неговата нечистота.

Приложение се изисква отъ съвременнитѣ хора. Тѣ не обръщатъ внимание на ближнитѣ си, не влизатъ въ положението имъ, но се произнасятъ, че този човѣкъ е добъръ, а онзи — лошъ. Не се занимавайте съ доброто и съ злото въ човѣка. Ако се занимавате съ доброто и злото на хората, вие ще изпаднете въ редъ грѣшки и заблуждения, безъ да придобиете нѣщо сѫществено.

Да се занимава човѣкъ само съ доброто и злото на хората, това значи, постоянно да ближе, като децата, единъ бонбонъ, и да се радва на неговата сладчина. Какво ще придобие отъ тази сладчина? — Нищо нѣма да придобие. Това е все едно момата да гледа единъ красивъ момъкъ и да му се радва. Това значи само да ближе сладкия бонбонъ и да се радва на сладчината му. Човѣкъ не може да се храни само съ сладки нѣща. Тѣ забавляватъ човѣка, но не могатъ да го нахранятъ. Момата трѣбва да се разговаря съ младия момъкъ, да влѣзе въ духовна връзка съ него, да разбере, какви сѫ неговитѣ умствени и духовни стремежи.

Следователно, докато разглеждате и опитвате живота повърхностно, както детето опитва сладкия бонбонъ, и младата мома — красивия момъкъ, вие всѣкога ще се произнасяте, че свѣтътъ не е добре създаденъ, че животътъ нѣма смисълъ. Да гледате така на нѣщата, това значи да изкривите очитѣ си. Това показва, че очитѣ ви не сѫ на мѣсто. Защо Господъ изпраща страдания на хората? — Той имъ е далъ най-голѣмото благо — животътъ, който тѣ сами сѫ оцапали. Щомъ сѫ го оцапали, тѣ сами трѣбва да го изчистятъ. Животътъ е златна монета, която хората сѫ оцапали. Отъ тѣхъ се изисква едно: да се заематъ да изчистятъ живота и да го видятъ въ неговия естественъ блѣсъкъ и чистота, както Богъ го е далъ. Като го изчистятъ, тѣ сами ще се ползуватъ отъ него. Всѣко нѣщо което човѣкъ самъ е изчистилъ, остава за него, той да се ползува. Въ всѣка опитность, колкото горчива и да е, се крие нѣщо ценно. Като минете презъ тази опитность и се освободите отъ горчивината ѝ, вие ще задържите скѫпоценното за себе си, като скѫпоцененъ камъкъ.

Като ученици, на васъ предстои задачата да изучавате твърдитѣ тѣла, минералитѣ и скѫпоценнитѣ камъни, като малки живи сѫщества, за да придобиете нѣщо отъ тѣхъ. Изучавайте растенията, цвѣтята, като живи сѫщества, съ по-високо съзнание. Изучавайте животнитѣ и най-после човѣка. Щомъ изучите твърдитѣ тѣла правилно, ще можете правилно да изучавате растенията и животнитѣ и ще дойдете до човѣка. Човѣкъ се отличава отъ животнитѣ по своитѣ живи скѫпоценни камъни — по своитѣ добродетели. Искате ли да познаете, какъвъ е даденъ човѣкъ, погледнете дрехитѣ, съ които е облѣченъ. Каквито сѫ неговитѣ външни и вѫтрешни дрехи, такъвъ е и самиятъ човѣкъ. Нѣкои се обличатъ небрежно, ходятъ съ скѫсани дрехи, разхвърлено, за да покажатъ на хората, че сѫ светии. Човѣкъ се познава по начина на своето хранене, по начина на своето обличане. Когато видите, че нѣкой човѣкъ се храни добре, ще знаете, че той изучава добре растенията, особено плоднитѣ дървета. Като изучава правилно животнитѣ, човѣкъ поставя своята мисъль на логична основа. Ако той не поставя мисъльта си въ своя полза и въ полза на другитѣ, той не е проучилъ човѣка правилно.

Сега, като се изучавате, не се спирайте върху погрѣшкитѣ и глупоститѣ, които сте правили въ миналото си. Въ това отношение бѫдете като децата. Когато три пѫти наредъ направи една погрѣшка, детето я съзнава и повече не я върши. Като види запалена свѣщь, детето проточва рѫцетѣ си напредъ, иска да я хване. Майка му казва: гъшъ! — предпазва го да не се изгори. Детето, обаче, не разбира значението на тази дума. То иска да хване пламъка на свѣщьта. Колкото и да го предпазва майката, детето успѣва да се докосне до пламъка, но бързо оттегля рѫцетѣ си настрана и заплаква. Рече ли втори пѫть да посегне къмъ свѣщьта и чуе думата „гъшъ“, то разбира вече значението и. Детето знае че всѣко докосване до пламъка на свѣщьта причинява болка. Кой отъ васъ не разбира значението на думата „гъшъ“? Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се е парилъ. За да научи единъ великъ урокъ въ живота, човѣкъ все трѣбва да се опари, да се поизгори малко. Като не разбира работата, която огъньтъ върши, детето иска да се докосне до пламъка, да го обсеби. Но пламъкътъ, огъньтъ не позволява да го бутатъ. Той не обича цѣлувкитѣ. Който се осмѣли да цѣлуне пламъка, той ще опита любовьта му. Дълго време устата му ще носи следи отъ неговата цѣлувка. Нѣкога човѣкъ може да употрѣби вѫглена като срѣдство за лѣкуване, но само следъ като го залѣе съ вода. Топлина е нужна за човѣка, а не огънь. Чувство безъ топлина, мисъль безъ свѣтлина и постѫпка безъ мекота, не сѫ на мѣстото си.

„Мѫдростьта съгради дома си. Издѣла седемтѣ свои стълбове“. Какъ означаватъ тия седемь стълба? Отъ какво сѫ издѣлани? Ще кажете, че сѫ издѣлани отъ мраморъ, или отъ другъ нѣкакъвъ камъкъ, но това обяснение не е достатъчно. За човѣка е важно, не само да обяснява, кой авторъ, каква музика е създалъ, но той самъ трѣбва да свири. Като седне предъ своя вѫтрешенъ роялъ, човѣкъ трѣбва да изсвири първото класическо парче на любовьта, първото класическо парче на мѫдростьта и първото класическо парче на истината.

Срѣщамъ единъ добъръ музикантъ, но виждамъ, че е въ голѣмо противоречие съ себе си. — Защо? — Защото не е въ приятелски отношения съ тритѣ тона на гамата: съ sol, съ та и съ si Въ това се заключава неговото нещастие. Щомъ подобри отношенията си съ тия три тона, всичкитѣ му работи ще се уредятъ. Отъ всички тонове той обича най-много fa. Това показва, че е българинъ. Действително, погрѣшкитѣ на българина, изобщо, се дължатъ на тона, че той обича повече материалното отъ духовното и Божественото. Когато говоря да музикалнитѣ тонове, азъ имамъ предъ видъ естественитѣ тонове въ музиката, а не тѣхнитѣ отражения. Ако вземете правилно единъ отъ основнитѣ тонове на природата, вие ще бѫдете радостни и весели. Можете ли да вземете правилно всички седемь естествени тонове въ природата, вие ще изпитате въ себе си необикновена вѫтрешна радость и дълбокъ вѫтрешенъ миръ. Който е успѣлъ да вземе правилно първия основенъ тонъ на любовьта, той владѣе вече не само физическата, но и духовната музика. Който е успѣлъ да вземе правилно първия основенъ тонъ на мѫдростьта, той е разбралъ, какво нѣщо е истинското знание и свѣтлина. Който е успѣлъ да вземе правилно първия основенъ тонъ на истината, той е разбралъ, какво нѣщо сѫ великитѣ добродетели на живота. Той е придобилъ истинската свобода.

Съвременнитѣ хора говорятъ за музика, за изкуство, но не разбиратъ естествената, природна музика, която болни лѣкува, обезсърдчени насърдчава, отчаяни повдига. Като кажешъ на болния съ твърдъ, сигуренъ, но музикаленъ езикъ, че ще оздравѣе, той се обижда, че му се говори грубо. Обаче, следъ това грубо говорене той оздравява и се връща да благодари, че тия думи му помогнали. Кажешъ ли на болния съ мекъ, привидно нѣженъ, но съ немузикаленъ тонъ, да си отиде дома си, да не се страхува, ще оздравѣе, болниятъ се връща дома си, но не става отъ леглото си. Силата на думитѣ не се заключава въ външното, меко или грубо, изговаряне, но въ тѣхната музикалность. Всѣка дума, изговорена музикално, произвежда велики резултати: тя лѣкува, насърдчава — животъ носи въ себе си. Мекушавиятъ говоръ, мекушавитѣ тонове представятъ мочурлаци, въ които затънешъ ли веднъжъ, не можешъ повече да излѣзешъ. Твърдиятъ, сигуренъ говоръ е твърда почва, на която свободно можешъ да стѫпвашъ. На такава почва човѣкъ се чувствува устойчивъ и може да пази равновесие. Човѣкъ трѣбва да спира вниманието си върху сѫщината на нѣщата, а не върху тѣхната външна форма. Когато искатъ да накаратъ човѣка да работи, да излѣзе отъ своята инертность, отъ невидимия свѣтъ му казватъ грубо, стегнато: Хайде, иди на работа! Започнатъ ли да му говорятъ меко, деликатно, отъ него нищо нѣма да излѣзе. Това е залъгване. Само децата се залъгватъ. Като искате да накарате нѣкое дете на работа, вие ще му дадете бонбонче, шоколадче и т. н Тия нѣща развалятъ човѣка. Искате ли да направите нѣщо, ще си кажете грубо, строго: Стани, облѣчи се, обуй обущата си и се помоли! После ще продължите: Хайде, иди сега за вода, наклади огъня и започни да учишъ. Като научишъ урока си, ще можешъ да ядешъ сладко и съ любовь. Тъй щото, къмъ себе си трѣбва да бѫдете строги, повелителни, но не жестоки. Като видятъ ближнитѣ ви, какъ постѫпвате, и тѣ ще приложатъ сѫщата педагогия къмъ себе си.

Приложете този методъ първо къмъ себе си и, докато нѣмате резултати, на другитѣ нищо не говорете. Щомъ се събудишъ, кажи си: Стани! — Ама още не се е зазорило; не зная, колко е часътъ; не зная, какво е времето вънъ. — Не, събудишъ ли се, стани! Стани, облѣчи се и излѣзъ вънъ! Събудишъ ли се, никакво философствуване, никакво колебание. Стани! — нищо повече. Въ това отношение ученикътъ трѣбва да бѫде като войникъ. Щомъ отвори очитѣ си и се събуди, да махне юргана си настрана и да стѫпи на краката си. Стани! — това е положителна дума. Господъ казва на пророкъ Иона: „Стани, иди въ Ниневия да проповѣдвашъ! Кажи на жителитѣ на този градъ, че ако не изпълнятъ волята ми, ще ги погубя“. Ионъ чу тави заповѣдь, но не я изпълни. Той си взе билетъ за Испания и не послуша Господа.

Новата заповѣдь, която всѣки трѣбва да даде на себе си, е: Стани!

Стани, и въ истината крепъкъ бѫди!

Стани, и въ любовьта топълъ бѫди!

Стани, и въ мѫдростьта свѣтълъ бѫди!

„Въ начало бѣ Словото. И Словото бѣ у Бога“.

23. юлий, 5 ч. е.