Функции на черния дроб

“Отче наш”

Каква беше темата на миналата лекция?

Имате ли зададена тема? – Да – “Отличителните черти на горчивото и сладкото”.

Какви свойства имат горчивото и сладкото? Горчивото и сладкото съществуват за човека, а човек не съществува за горчивото и сладкото.

Вие не сте се заемали да изучавате себе си. Едно чувство на недоволство се явява у вас, недоволен си, но отде започва недоволството не знаеш. Някой път знаеш причината, защо си недоволен. Недоволен си от някой твой приятел, от някой съсед, или от бакалина, или от книжаря, може да си недоволен от професора си. Някой път може да си недоволен от баща си, от майка си. Различни са причините на недоволството. Доста голямо разнообразие има. Вие не сте проучвали от какво се отличава недоволството от бащата от недоволството от майката. Недоволството от баща ви и от майка ви не може да бъде едно и също. Може да сте недоволен от ваш приятел. Ред съображения има за недоволството. Може да имате материални причини. Ако майката не даде това, което детето иска, то е недоволно; а когато му дава това, което иска, то се радва и е доволно. Ако на детето дадат някаква храна, която не съответства на неговия вкус, детето пак става недоволно. Предметът, който притежава, не му произвежда такова впечатление, каквото то очаква. За някой ученик, или за някого от вас кажат: “Много е даровит”. Тебе ти прави приятно впечатление да слушаш това. Или някъде кажат: “Даровит е”. Каква е разликата, когато да кажат “даровит е”, или ”много е даровит” Имате две различни впечатления. Вълните на въздуха, които са достигнали до вашето ухо, степента на трептенията са произвели едно впечатление в съзнанието ви. Когато кажат “много си даровит”, вие сте доволни, а във втория случай, когато кажат “даровит сте” не сте така доволни. Нали доволството трябва да съответства на действителността. Ако в действителност сте много даровит, добре е, но всъщност, ако не сте даровит, какво се ползвате?

Съвременното човечество някои въпроси е разглеждало от хиляди години, а някои въпроси едва сега започва да разглежда. Значи някои въпроси са разглеждани някъде и хиляди години са минали. Хората са дошли практически до някакво разрешение. Вземете простия пример. При всяко недоволство в човека става физиологически процес. У стария и у възрастния при недоволство стават известни промени в артериалната система. Изпъкват жилите (вените) по лицето, по челото. При недоволството става натрупване на едно място повече, на друго по-малко на човешката кръв. Някога има чисто недоволство, но друг път то е примесено със страх. При страха артериалната кръв се скрива във вътрешните кръвоносни съдове на организма, тогава човек побелява, пожълтява. Когато някои от вас пожълтее, причината е, че кръвта функционира във вътрешните съдове на организма, а се отдръпва от повърхностните. На какво се дължи? Това се дължи на голямо съпротивление. Вие сте загубили вяра в себе си, понеже не можете да преодолеете външните причини. При преодоляването на причините във вас се явява боязън. Ученик или студент сте, у вас се явява страх, че ако професорът ви извади вън от чина, ще объркате предмета. Най-често това става когато искат да докажете нещо по математика или геометрия. От какво става объркване? Объркването става, че физиологически кръвта в тялото се събира във вътрешните съдове. Като се яви страхът и кръвта отиде навътре, и човешката памет донякъде се парализира. Не може да помниш, изгубиш паметта си, раздвои се съзнанието ти, объркаш предмета, объркаш се.

За да се възпитава човек, научно трябва да разглежда нещата. Психолозите, физиолозите, анатомистите, всички, които изучават човешкото естество още малко знаят. Те се добират до някои факти, но не могат да ги свържат, не могат да намерят основната причина. Един факт има влияние в живота. Запример, ти си любопитен, наблюдаваш нещо. Малко нещо станало, ти ходиш, интересуваш се. Кое е онова, което те интересува, защо имаш това любопитство? Събрали са се 10 – 15 души, искаш да знаеш какво разискват. Или се интересуваш от твоето бъдеще. Същият закон е. Интересуваш се от бъдещето си, какво ще бъде то, искаш някой гадател да ти каже. И културните хора се интересуват и казват: “Кажи ми какво ще бъде бъдещето ми.” Някой казва: “Аз подозирам, предполагам, чувствам, че моето бъдеще ще бъде добро.” Друг казва: “Чувствам, че моето бъдеще ще бъде лошо.” Когато чувства, то е вече от съвсем друг свят. Чувстването или предвиждането не е на физическия свят. Който чувства, в него се е събудило астралното тяло. Има четири тела – физическо, астрално, ментално и причинното тяло, които функционират в съзнанието на човека. Има други три тела, които са в застой. Тези четири тела функционират добре, ще ги изучавате така, както изучавате физиологически физическото тяло. За да разберете другите тела, считайте, че те са подобни. На всяко тяло, което не знаете, съответстват някои органи във физическото тяло. Запример, мозъкът съответства на умственото тяло. Симпатичната нервна система ли стомашният мозък съответства на духовното тяло. Черният дроб, далакът, стомахът съответстват на нисшите полета на астралното тяло. Ако са разстроени тези органи, няма да имате разположение. Ако черният дроб е малко разстроен, чувствата ви няма да функционират правилно, ще имате неразположение. Казвате: “Не ме бутайте, не съм разположен.” Черният дроб не функционира правилно. Какво ще правите черния дроб? Ще ви дам едно лекарство, което да ви е приятно в най-малката степен. Щом си неразположен, вземи един лимон, отрежи с ножчето едно парче, тури го в устата. Виж какво ще произведе. Това ще направите, ако искате да се учите. Ще вземеш второ, трето, четвърто парче. Лимонът, неговият цвят ще подействат на черния дроб да функционира правилно. Тогава във вас ще се поправи неразположението. Не че вие ще станете идеалист, но ще се сменят низшите чувства на вашето недоволство. Щом са разстроени низшите чувства, вие сте недоволен, обичате да се сърдите, светът ви изглежда тъмен, мислите, че всички хора не ви обичат. Като че ли лещите, с които гледате света са се объркали и вие ще объркате, разбъркате работата. Като е разстроен черният дроб, вие разглеждате предмета така, както не трябва. Питате: “Какво е черният дроб?” Черният дроб същевременно помага на храносмилането. Той отделя такива сокове, които са потребни за смилането на някои храни. Всички отрови отиват в черния дроб, той е много жлъчен. Ако отровите не влязат в стомаха за храносмилането, те ще влязат в кръвта и тогава произвеждат разстройство в астралното тяло. Няма да има съответствие. Силите на астралното тяло няма да минават правилно. Едно разстройство в черния дроб на физическото тяло и паметта не може да работи правилно, и тя отслабва. Раздвои се умът, дойдат ред болки, страдания, тогава се явява неврастенията. Косвено този орган ще повлияе и на симпатичната нервна система. Симпатичната нервна система е в тясна връзка със стомаха, с храносмилането. Храносмилането е свързано с дишането, дишането е свързано с човешката мисъл, с мозъка. Щом някой орган от системата не функционира правилно, влияе и на другите.

Да кажем, пожълтели сте. Това се дължи на вашия черен дроб. Причината не е той, а той е следствие. От какво зависи разстройството на черния дроб? От вашата мисъл и чувства. Вашите низши чувства и силните влечения са свързани с черния дроб. Ако мислено не контролирате вашите чувства, те ще разстроят черния ви дроб, а черният дроб ще разстрои целия организъм. Тогава ще викате един лекар, ще викате втори и ще ви объркат. Лекарите лекуват, както не знаят. И те са прави, те търсят и искат да поправят функциите на черния дроб и някой път ще ви сплашат. Казват: “Съвсем се е разстроила вашата нервна система, ако не вземете мерки, лошо ще бъде.” Ще ви сплашат лекарите, но тази работа със страх не става. Защо ще те сплашат? Страхът е камшик за упорството на човека. Като е много упорит, човек трябва да се сплаши. Казва: “Аз не искам да вземам лек, не искам нищо.” Кажеш му: “Това направи, онова направи.” Не иска нищо. Какво трябва да правиш? Ще го сплашиш. Като го сплашиш, той омеква. Кажеш му: “Ще те смажа от бой, ще те убия!” Той се уплаши и започва да мисли. Страхът го накара да мисли. Страхът не спада към висшите чувства на човека, но страхът е най-високото състояние на животните. Страхът е великият закон на животинското царство. Там страхът разрешава въпросите. При хората ред, съдии, прокурори, адвокати ще разрешат кой има право. В животинския свят като се яви силният, въпросът е разрешен. В животинския свят никое същество не се противопоставя на силния. Казва: “Тази работа е предрешена.” В човешкия свят вече излизат от тази област на материалното, на егоистичното, на теченията, които отиват към центъра на Земята. Страхът е крайна граница. Страхът наричам граница на онова материално чувстване, състояние, от което човек не може да излезе без знание. Когато изучават човешкия мозък знаят, че съвестта на човека е съградена точно върху страха. Страхът е корените на човешката съвест. И в животните има малко съвест. Едно животно е съвестно, но то е съвестно само от страх. Ще забележите, че ако има котка в стаята и има нещо, което мирише, тя иска да яде, но тъй гледа, като че няма да бута. Страхува се от тебе и казва: “Той е силен, ако направя нещо, ще има бой.” Щом излезеш от стаята, тя бута. Щом се махне силният, котката казва: “Аз съм господарка, няма кой да ме плаши.” Щом се явите, веднага се оттегля. И страхът разрешава известни въпроси, той има своето място. Обаче страхът още в човешкия свят се проявява, още по съвест не постъпват. Малко постъпки има по съвест. В участъка кой царува? В университета и там силата царува. Понякога и професорът не мисли право ли е или не, но веднага постъпва по правата на животинския свят, ще те сплаши. Ще те изключат от училище, ще те изключат от университета, казват: “Няма да ти позволим.” Вие се събирате тук, но понякога и вие постъпвате по законите на животните. Казвате: “В ада ще те пратим, ще те изключим, няма да ти дадем.” Още постъпвате по животински. Не че това е лошо. Животните как ще възпитаваш? Ще ги сплашиш и ти ще се освободиш. Как ще възпитаваш една змия? Може да я уплашиш с поглед, ако имаш по-силен поглед, ще я гледаш, но ако тя е с по-силен поглед, ще се увие около теб. Тогава ще я хванеш за врата зад главата, като усети, че си по-силен, ще се отвие, ще те пусне. Ако усети, че тя е по-силна от тебе, свършена е твоята работа. Тя ще постъпи по животински.

Има едно чувство, което точно прилича на змията. Туй чувство ще се увие около тебе. Ти ще му кажеш: “Недей, моля ти се!” Няма “недей и моля ти се”. В дадения случай ще го хванеш за шията, няма да го хващаш за опашката, ще стиснеш колкото можеш до тогава, докато поясите на змията се махнат от тебе. Ще проучвате вашите чувства. Всяко чувства има своята форма. Едно ваше чувство може да прилича на вълк, може да прилича на тигър, може да прилича на паяк, на какво ли не може да прилича. Те приличат на всички животни, но в по-висша форма. Такива тънки работи има. Може да имате чувство, което да те подяжда като червей, който прояжда дървото. Чувстваш в себе си нещо, което те гложди. Гложди те, образува дупка и нарушава твоя мир. Едно чувство яде те като червей и те изяжда. Това чувство ще го изучаваш, ще го туриш настрана, ще го храниш, както хранят бубите. Нали бубите поставят в една стая, хранят ги и после им вземат пашкулите. От пашкулите правят търговия, цяла индустрия. Ако сте умни и вие от такива чувства можете да направите индустрия. Пък ако не сте умни, или ако не знаете как да се справите, тогава ще имате раздвояване. Намирате се в свят, който не е хармонизиран. Светът, в който живеете, се намира в материя, дето растат най-противоположни чувства, животински чувства, с които трябва да се справите. Някои чувства са доста висши, но някои са доста низши.

Какво ще правите със страха? Да кажем във вас се яви чувството на страх, страх ви е да ходите вечер, или ви е страх да ходите по високи места, страх ви е от дъжд, от студ, страх ви е от вятър, страх ви е от слънце да не ви опали лицето или да не слънчасате. Много работи има, от които се плашите. Какво ще правите със страха си? Някои от вас сте по-страхливи, някои не сте толкова страхливи. Ако имате много страх, не можете да го продадете. Когато на бойното поле войниците не са добре организирани, достатъчно е един войник да извика: “Кавалерия!” и всички войници хукват да бягат, като мислят, че неприятелска кавалерия е дошла. Един като извика, всички с пушките бягат. Кавалерия може да има и при студентите. Те държат изпит, някой каже: “Професорът не е разположен. Страшно!” Всички студенти се сгушват.

Казвам: всички трябва да разсъждавате. Когато ви кажат нещо, ще проверявате. Кажат нещо, нищо че казват, всичко можеш да чуеш, но провери. Кажат: “Кавалерия!” Провери, има ли неприятелска кавалерия и тогава взимай мерки да бягаш, или ще вземеш позиция да се бориш. Първо провери, има ли кавалерия, нищо, че някой казал: “Кавалерия!”. Възможно е.

Да се върнем на въпроса. Когато черният дроб е разстроен, често кавалерия иде. Човек напълно не вижда нещата. Като пътува вечер в гората, какво ли не вижда. В турско време един албанец пътува през гората с коня си. По едно време гледа една черна фигура на пътя седи, чака го. Около нея насядали все въоръжени хора, чакат го. Той знаел, че в местността имало един много лош поп и албанецът вика:”Папаз ефенди, да се махнеш отпреде ми!” Вика веднъж, вика два пъти, не се маха. Тогава казва албанецът: “Има и друг път.” На сутринта като се връща, вижда един горян чукан и бъз наоколо. Казва си: “Колко съм бил страхлив!” Изважда сабята и започва да реже чукана. Това е случка, която показва да знаеш в дадения случай хора ли са или бъз, поп ли е или горял чукан. Той може от някоя страна да изглежда цял поп с много хора наоколо, които го чакат. В такива случаи страхът работи. Този арнаутин си въобразил и вижда не само попа, но с много хора наоколо. Той разсъждава: “С попа мога да се разправя, но с другите…” Сега изводът какъв е? Страхът е на място. Страха ще свържеш с човешкото разсъждение. Като те е страх, ще разсъждаваш правилно, за да се избавиш. Щом те е страх, ще разсъждаваш правилно, има ли условия, има ли причини за този страх.

Един прост пример има, дето страхът се явява в най-малка степен. Казваш някой път: “Еди кой си не ме обича.” То е страх. Като кажеш, че този не те обича, ти вече се страхуваш. Страхът косвено идва. “Този не ме обича, някой път ще ми направи някаква беля.” Има малък страх. Като кажеш: “той не ме обича”, явява се страхът, защото в обичта е оня закон, който уравновесява. Силата на любовта функционира във всичките тела на човека. Любовта функционира във физическото тяло, функционира и в астралното тяло, функционира и в умственото тяло, функционира и в причинното тяло. По тия сили човек се различава. Трябва да изучите законите на любовта. Тя не е нещо просто, както ни се вижда някой път. Тя не е усет, тя не е трепет. Може да имате физически усет, може да имате астрален усет, може да имате усет на ума и усет на причинното тяло. Различават се. Съединени във физическото тяло и когато физическото тяло заповядва, астралното и умственото тела се подчиняват на него.

Да кажем, човешката алчност на какво се дължи. От какво произтича алчността? – От желанието да имаш. В човека има чувство на стежнолюбие. Природата, Бог е поставил в човешкия мозък това чувство по-лесно да работи, да не разпилява нещата, но да прибира. Ако няма такова желание в себе си, човек ще бъде нехаен; пък ако имаш това желание за придобиване нещата, ще желаеш, ще ги складираш на едно място. В природата туй чувство съществува. Вие мислите, че природата няма стежнолюбие. Че как е събрала тази материя на Земята? Не от едно място, но от много места е събрала. Колко е била внимателна, нищо да не се изгуби. В природата има стежнолюбие, но алчност няма. Чувство на алчност няма в природата. Алчността е в низшите светове. Алчността показва съвсем друго движение. В природата има стежнолюбие, тя иска да има. И каквото има, тя го пази. И във вас трябва да бъде същото: да пазите онова, което сте придобили. Алчността е от съвсем друго естество. Как трябва да възпитавате вашата алчност? Първо, алчността трябва да сплашите. То е вече животинското царство. У някои у животните алчността е силно развита. Пример за това е катерицата, мравките. Мравката е много алчна. И у пчелите това чувство е силно развито. Пчелата от цвят на цвят ходи, събира, носи, стежнолюбие е. Мравката през най-малката дупчица ще влезе, носи, складира. Пусни кокошката при най-голямото изобилие, започва да рови, да разпръсва. Друг е въпросът, защо у кокошката алчността не е развита, а защо у катерицата е развита. Катерицата яла попарата и казва: “Трябва да имам.” Кокошката живяла при благоприятни условия, била в богато състояние, хвъркала. Катерицата не може да хвърчи, да отиде на далечно място. Кокошката едно време хвъркала, имала богат запас, тя е царска дъщеря. На това дърво кацне, на онова дърво кацне, казва: “Няма какво да събирам.” Алчността се е развила при най-лошите условия. Майката била в много бедно състояние. Тя излизала от много бедни родители. Най-бедните родители родили алчността. Най-бедните родители в умствения свят родили гордостта. Гордостта показва, че е родена при много лоши условия, но умствени, не физически.

Англичаните имат едно самочувствие и казват: “Аз съм англичанин.” Питал съм ги: “В какво седи силата на англичанина?” Казва: “Законът на природата е закон на Англия.” Значи те имат съзнание. У англичаните личното чувство на самоуважение е силно развито. И стежнолюбието у англичаните е силно развито. Той има развити лични чувства, но и сърце има. Има практичен ум. От дълги години са дошли до положението, да не очакват, но навреме да си свършат работите. Англичаните се отличават и по това, че те не бързат, но имат търпение, разум.

Има един анекдот за един англичанин, който се хранел със своя слуга в една гостилница. Хранят се и двамата, но слугата му внезапно умира и господарят продължава да се храни. Когато келнерът дошъл и направил сметката, той му казал: “Имате грешка, слугата ми умря при първото ядене, не яде повече, изяде само една порция.” Това е англичанинът. Смъртта си е смърт. Ако вие нямате това хладнокръвие, ако вашият вътрешен слуга умре и вие викнете и плачете, не е лошо да плачете, хубаво е да плаче човек, но няма да можете да се справите с известни положения в живота. Понякога алчността и крайното честолюбие разстройват. Гордостта е крайно самоуважение. Българите казват: “Много честолюбив, много егоист.” В егоизма две крайни неща функционират. Функционира гордостта. Функционира и алчността. Това са две чувства, анормално развити. Те ще го вкарат в противоречия. Англичаните имат развито чувство на гордост. Англичаните са умни и не влизат в стълкновение със своите съседи. Обикновено те отлагат, отлагат работите. Но засегни англичанина на материалното да се яви опасност, че може да загуби, веднага разрешава въпроса. Те знаят, че ако влязат в борба, ще изгубят повече и веднага решават. Има един пример. Гладстон, когато беше жив, искаше да даде свобода на Ирландия, но отлагаха. Засегнаха англичаните на тяхното финансово положение и те се съгласиха да дадат пълна свобода. Ирландия стана свободна. Това, което Гладстон искаше беше една десета от това, което те дадоха, когато ги засегнаха на финансовата страна. Веднага употребиха друга тактика.

Сега вие не виждате връзката между политическия живот на един народ и отделния човек. Всеки народ и всеки човек е такъв, според основните черти, които преобладават в него. Казвам, че англичаните имат един организиран черен дроб. Те са господари на своите чувства. У тях има друга черта. Де се показва гордостта на англичанина?

Има един пример, доколко е верен, не зная, не съм го проверявал, но показва какъв е англичанинът. Един богат англичанин от аристокрацията отива в Италия. Спира се в един хотел и вечерта гледа, един господин иска да се самоубие. Туря револвера на гърдите си, пак го дръпне, пак го тури, пак го дръпне, остави го настрана. Англичанинът се запознава с него и му казва: “Господине, кое Ви кара да искате да се самоубиете?” Той му разправя, че го сполетяло голямо нещастие, няма нищо, пък имал жена, деца. Пита го :”Колко Ви трябват?” Казва му. Написва му един чек и му го дава. После взема револвера му казва: “Така човек се самоубива.” Веднага се застрелял в главата. Като му платил дълговете, се застрелял. Иска да покаже, че не е страхливец. Проявява се гордостта, да покаже, че е безстрашен, че не е баба. Като ще правиш нещо, направи го. Ако човек се самоубие, какво ще направи? Понякога вие младите може да постъпите като англичанина, напишете чека, вземете револвера и се застреляте. Аз привеждам този пример да покажа, де седи гордостта, да не бъде човек страхливец.

Вие младите в себе си се нуждаете от две неща: да употребите вашата гордост и да употребите вашата алчност, за да бъде в изправно положение вашият черен дроб. Ще държите черния си дроб в изправно положение. Тогава няма да бъдете нервни. Щом сте неразположени малко, черният дроб не функционира правилно. Казваш: “Аз съм неразположен.” – Черният дроб не функционира правилно. Яж лимони. Щом си неразположен, дето и да живееш, яж лимони и търси причините. Отвън може да има някакъв повод, то е друг въпрос. Тия поводи съществуват, ние не можем да ги отменим (отместим). В цялата природа съществува някакъв повод. Вие може да си помогнете. То е безобидно лекарство за черния дроб. Сега аз ви давам едно лекарство, има и други лекарства. Има много специалитети за лекуване на черния дроб. Трябва да научите езика на органите. Всеки орган има свой специален език. Черният дроб има специален език. Стомахът има специален език. Симпатичната нервна система има специален език. Мускулите имат специален език. Всеки орган има специален език, имат своя граматика. Ако не знаеш да говориш на техния език, няма да те разберат. Трябва да изучите езика на черния дроб. Дори окултисти има, които се ползват от езика. Като знаеш езика на един орган, може да му внушиш една идея. Ако твоят дроб е разстроен, ти може да му внушиш. И като му внушиш ще имаш резултати. Ти си се разболял, ще се отделиш като отделно същество и ще говориш на болния орган, ще кажеш: “Не се страхувай! Ще оздравееш, ще оздравееш, ще оздравееш!” Ще говориш като на второ лице. Ако ти кажеш: “няма да я бъде”, ти вече внушаваш на органа и те заболи кракът. Ти ще кажеш: “Ще оздравееш.” Ти кажи: “Аз сега ще туря една пчела, като те жилне непременно ще оздравееш.” Всички хора оздравяват кога? – Когато повярват. Когато лекарят лекува някой орган, трябва да знае езика. Ако лекарят говори на черния дроб, може да го лекува; ако не знае езика на черния дроб, никакво лекарство не помага. Който иска да бъде лекар, трябва да знае езика на съответния орган, на черния дроб, на стомаха, на белите дробове, на нервната система. Щом не знае езика, той го смесва. Лекарят казва: “Той е неврастеник.” Какво означава “неврастеник”? – Едно безразборно харчене. Неврастеникът или нервният човек е разточителен като кокошка, той е разточителен, събаря, няма никаква система. Тогава, за да се подобри финансово, ще почне да пости. Един неврастеник навсякъде ще се намеси. Меси се там, дето не трябва, където иде, си дава мнението.

Тук двама техници поправяха нещо и казваха как да се поправи. Идва един, който нещо не разбра и той си дава мнението. Единият му казва: “Махни се, ти нищо не разбираш!” И двамата са техници, разбират. Онзи, който нещо не разбира, и той си дава мнението. Като му казаха, че нищо не разбира да се махне, той се оттегли малко недоволен. Няма защо да се месиш в работата на двамата техници, които разрешават един специален въпрос.

Сега кое е основното? Разбрахте ли кое е полезно? Какви функции има черният дроб? Черният дроб има много голяма функция. Ако черният дроб не работи правилно, ако е разстроен и ако не му дадете нужното възпитание, което трябва, ще се зароди алчността, ще стане причина да се подигне една гордост у човека. Ако се яви алчността и гордостта, идва външното падение на човека, идат всичките болести и нещастия.

Но за тия неща трябва да дойдем до един опит. В окултната наука, ако не се направят опити, мъчно може да се върви.

Само светлият път на мъдростта води към Истината.

В истината е скрит животът.

16 година

2 лекция на младежкия окултен клас от Учителя на

2 октомври 1936 год. 5 часа сутринта, петък

Изгрев – София