Надеждата ти

Ще прочета 24 глава от Притчите.

Тези хора са живели преди хиляди години, по съвсем друг начин са изказвали мисли, които имат значение и за днес. “Надеждата ти няма да се отсече.” Кога, при какви условия? Понякога ние се чудим кои са причините за нещастията, които ни сполетяват. Съвременните хора обясняват причините на болестите. Социолозите обясняват причините за икономическите кризи, обясняват произхода на войната, причините за земетресенията, обясняват органическото развитие, но всичко си остава необяснимо, защото всичко се мени. Както шивачът, който се е научил да шие детски дрехи, се затруднява когато трябва да крои дрехи за възрастни, и ние имаме знания като за малки деца, само на дребно кроим. А онези, които кроят на едро, не знаят как да кроят на дребно.

Противоречията, които съществуват трябва да се обяснят. Съществува едно вътрешно противоречие, и в сърцата на богатите, и в сърцата на сиромасите, и на силните, и на слабите, и на простите, и на учените. Като четем съвременната литература, поети, социолози, държавници, свещеници, всички констатират, че има противоречие. Хиляди лекарства са създадени и хората пак боледуват. Например, против косопад какви ли не лекарства има. Хванал го някой лишей, пак лекарства. Едно време имаше панацея пенкелер. Каквато болест имаш, като вземеш няколко капки пенкелер, работата се оправя. Този, който лекува болести, открива и лекарства да ги лекува, а болестите още съществуват. Чудно е, че лекарите, които лекуват болестите, умират, а болестите още продължават да съществуват. Проповедниците, които проповядваха на хората, умират, а тези, които правят грехове още съществуват. Питате: Защо светът е създаден така? Всеки задава този въпрос, но е трудно да му се отговори. На някои въпроси не може да се отговори, понеже светът прогресира. Днес ако отговориш на въпроса, на другия ден ще намериш, че отговорът не е убедителен. И най-добрият математик може да се затрудни от някоя задача и да не я реши. Има задачи, които не се решават така лесно.

В стиха се казва, че “надеждата няма да се отсече”, но тогава, когато си мъдър. Ние считаме мъдростта достояние само на хора с изключителни способности, като че богатството е достояние само за особени хора, а за простите и невежите не е. Тази е една от вашите грешки. Единственото достъпно нещо за всички хора това е мъдростта. Всеки един, който не е придобил мъдрост, той е осъден на смърт. Ако потърсите причината за смъртта, ще разберете, че в органическото царство ако мъдростта отсъства само за един момент, смъртта е едно естествено последствие. Където мъдростта присъства, животът е последствие. Когато идва страданието, причината е, че мъдростта отсъства. Където има радост и щастие, мъдростта присъства, както и да го обясняват другите, за мене само това е обяснението. Ако аз проповядвам една истина, само когато я приложа, когато я опитам и тя даде резултати, тогава е истина. Ако ти вложиш мъдростта в света, тя ще те освободи от всички страдания, ще те освободи от всички лишения, от всичко ще те освободи. Има философи на невежеството, които питат: Кой е създал Господа? Това са първокласни невежи. Какво разбират под думата създаване? Щом става въпрос, кой го е създал, значи има някой, който е създал Бог. Няма какво да питат, и Бог е едно последствие като тебе. Ако ти искаш за един Господ да знаеш как е създаден, то е едно последствие. Щом е последствие, то има причина. Тогава и в науката на причината има причина, на причината пак причина. Вие се намирате в положението на онзи цар, който искал да му се разкаже една приказка без край. Начало да има, но край да няма. Явявали се много разказвачи, философи, разправяли ден, два, три, седмица, месец, три, година и свършвали и нямало какво да разказват. Всички фалирали и били наказани, че не могат да разкажат такава приказка. Най-после явил се един и казал: Аз ще разкажа една приказка без край. Царят му казал: Внимавай, че ще намериш затвора, ако не можеш да ми разкажеш. - Бъди у верен, аз намерих тази тайна. - Хубаво, започни. - Царю честити, имаше едно време един цар велик като тебе. На този цар земята му роди жито, и той направи един голям хамбар и събра в него всичкото жито. Когато зидарите съграждаха хамбара, остана една малка дупка, през която един щурец взе едно зърно и го изнесе навън. После втори път се върна и взе друго зърно. Царят попитал: Какво стана след това? - Чакай да изнесе всичкото жито, тогава ще ти кажа края на приказката.

И ние се намираме в положението на този цар, който чакал да извадят житните зърна от хамбара. И ние очакваме да станат дълги работи. С милиони години ще чакаме и житото няма да бъде изнесено от хамбара. Но така въпросите не се разрешават. Животът има една практична страна, която е достъпна за всички възрасти на човешкия живот, достъпна за цялото органическо царство. Аз наричам мъдрост само това, което е достъпно за всички. Тогава човек ще влезе в областта на този свят, където има съответствие между всички елементи, които го заобикалят. Отношение има между светлината и човека, между въздуха, почвата, органическите сили, които работят в човека. Отношение има между неговата мисъл, чувства и целия органически свят. Ние, съвременните хора живеем в три свята. Единият свят е на завършените резултати, това е материалният свят. Другият свят е на силите, аз го наричам свят на силните чувства. И третият е светът на философите, или свят на светлите мисли. Човек е сплетен с тези три свята, всеки човек е сплетен от мисли, чувства и от завършени резултати. Всяка клетка, която влиза в устройството на човека, тя е резултат. Ти имаш една клетка, която е свързана с разумните същества, но не знаеш точно къде е и коя е, следователно ти не си господар на тази клетка. Ако един ден ти не постъпиш както трябва, този резултат ще бъде отнет от тебе. Ако не постъпиш разумно с тялото, Бог, който е направил тялото, може да го вземе. Ти си в зависимост от тялото. То е един капитал, даден ти да функционираш. Ако ти не постъпиш разумно и правилно с твоето тяло, ще изгубиш капитала си и ще престанеш да живееш на земята. Някои казват, че човек умира и отива в друг свят. Не, щом на земята не можеш да живееш и в другия свят не можеш да живееш. Казвате: Да напуснем този свят. Вие никога не можете да напуснете този свят. Вие живеете едновременно в трите свята. Абсолютно невъзможно е да живеете само в един свят. Някои искат да ме убедят, че само на физическия свят има живот. Това е глупост. Други искат да ме убедят, че само в другия свят има живот. Това е втора глупост. Трети искат да ме убедят, че само в мисълта има живот. Това е трета глупост. Истината е, че ти можеш да живееш в трите свята едновременно. Всяко живо същество, колкото и да е малко, колкото и да е нищожно, то е оплетено от известни мисли, от известни чувства, от известни постъпки или действия. Известна част от тази материя то съдържа в себе си. Това е един капитал даден в живота.

Вие разбирате особено живота и казвате на младежите: Вие гледайте да си поживеете. На старите казвате: Вие гледайте да си починете. Това не е никаква философия - за стария да си почива, а за младия да си поживее. Това, което хората казват, че младият трябва да си поживее, аз го тълкувам така: младият да направи грехове. А старият да си почива, значи старият да ги изплаща.

Най-разумно е да не влизате в стълкновение със себе си. Това, което имате, оттам започнете. Не се влияйте от окръжаващите хора. Всякога започвайте от себе си. Защото ако ти започнеш да разрешаваш живота по примера на някой друг човек, когото изследваш, ти не знаеш как е създаден този човек, какво е неговото положение. Ти може да мислиш, че си щастлив. Една бедна госпожа, религиозна жена от град Търново ми разказа следното. Отишла тя при една светска жена, не религиозна, но богата - всичко имала, всичко било разкошно, децата й - здрави, тя - весела, бодра и си казала: Виждаш ли, тази жена никак не се моли на Бога, а Той всичко й е дал, пък аз по три пъти на ден се моля и не ми върви. Тъкмо мислех да я питам как е придобила всичко това, как й е провървяло и тя ме Въведе в една стая и ми разказа някои неща от своя интимен живот. Тогава разбрах, че съм по-щастлива от нея. Сега няма да ви разказвам какво й е казала, но тя й е признала, че не е щастлива. Тази светска жена била умна. Искала да я избави от едно заблуждение. Тя й казала: Ти имаш една истина, която не съзнаваш. Аз имам само външен живот, но вътрешен нямам, а ти имаш вътрешен живот, външен нямаш. Два противоположни полюса сме. Аз съм нещастна отвътре, а ти си нещастна отвън. Ти си нещастна, защото си останала бедна външно, а аз съм нещастна, защото съм останала вътрешно бедна. Значи в света има два вида нещастни хора. Едните ги наричаме богати, те са нещастни отвътре. Другите са нещастни отвън, тях наричаме сиромаси. Сега всички искаме да бъдем като богатите хора. Какво ще ти даде богатството? Богатството ще ти даде условия да станеш учен човек, силен човек. Но богатството ще ти даде възможност да умреш с най-позорната смърт. След като умреш при твоето богатство, ще дойдат най-големите червеи да те изядат. Червеите ще изядат един беден човек за две-три години, а богатият ще го безпокоят 50 години. Сега няма какво да ви доказвам. Който не вярва на думите ми, да ги провери. Аз говоря за фактите на нещата. Сиромахът го безпокоят червеите две години и се свършва, а богатият 50 години. И най-големият ад не е страшен, онзи огън не е страшен, но когато влезеш в гроба и почнат да те безпокоят тези червейчета - твоите братя, тези малки дяволчета със своите копачки, които всеки ден теглят, пo-страшен дявол от тях няма. Сега ни заблуждават с онези големите дяволи, които не съществуват. Аз не разбирам голям и силен по форма. Една кибритена клечка е ужасен дявол. Ако го поставиш някъде може да вдигне цял град, може да вдигне цял параход. Малка е, микроскопична е, но съдържа голяма динамическа сила. Някога една граната може да падне и да не произведе такъв резултат. Някой голям камък може да падне и няма да произведе резултата, който малкото камъче може да произведе, като падне в окото ти. От него може да ослепееш.

Не мислете, че аз искам да ви настроя песимистично с тези обяснения. Аз не гледам песимистично на живота. Песимизмът е идвал много пъти на гости при мен, разговаряли сме се. Отличен философ е той. С много учени съм се разговарял, толкова много има в Европа. На песимизма всякога му липсва нещо. Оптимизмът всякога има нещо. На песимизма като му дадеш това, което има оптимизма, той става оптимист; като отнемеш от оптимизма, той става песимист. Ролите се сменят. Аз наричам оптимизма и песимизма актьори на сцената. Те играят различни роли. Песимизмът е забогатял, оптимизмът е осиромашал. Осиромашал набожният, станал безбожник. Защото всички сиромаси са все безбожници. Богатите хора са все набожни. Те са хора на реда и порядъка, законите спазват. Сиромахът краде, уж работи, но все гледа да бръкне някъде. Сега като говоря така ще кажете: Не е ли обида за сиромасите? Че кой от вас не е крал? Да се разберем: Кой не е крал в трите свята? Може на физическия свят да не си крал, но виждаш една мома, една жена - под жена разбирам някакво желание. Всяко желание е някаква съблазън, която в умствения свят може да е. Кой от вас не е мислил да вземе една книга, да я препечати и да си постави името? Кой от вас не е пожелал да бръкне в една каса, да вземе и да си направи нова къща? Кой от вас, като ученик не е желал да бръкне и да намери тефтерчето на учителя и да поправи бележката си, както иска. Аз имам цяла статистика в това отношение. Във варненската гимназия един учител имал шкаф в класната стая, където държал бележника си. Учениците отворили шкафа, взели бележника му и после учителят гледа - все шестици. Чуди се той кой ли ги е написал така майсторски, че да не може да разбере, кои са истинските. Но си мълчи. След като си поставили тези високи бележки, учениците знаели ли са повече? Някои минават за способни ученици, но въпросът с това не се разрешава. Много въпроси са останали днес неразрешени. Тогава защо ни са сегашните религии, ако те не ни дадат нещо? От хиляди години учителите на всички религии са изнасяли една истина, от който нищо не е останало. Това, което Христос е учил, не се проповядва. Ако Той дойде и види съвременната култура, ще се учуди на гениалността на хората, които от това, което Той не е говорил са създали много нещо, а от това, което е говорил, не са създали нищо. Ако дойде Буда и той ще се чуди на будистите. Ако дойде Мойсей и той ще се чуди. Ако всички учители дойдат, ще се чудят на гениалността на човечеството, че от нищо са създали нещо, а от нещо нищо не са създали. Някои ще кажат, че това е проповядвал Христос. Че досега никой не се е спрял да обясни стиха, изказан от Него: “Ако думите ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя.” Ако е възможно да се изяви, какъв резултат ще има? - Светлина ще имаме, топлина ще имаме и плодове ще имаме. Ако слънцето грее, ако има съответствие на климата и растенията, ще има плодове. Но ако светлината не се явява, какви ли ще бъдат резултатите? - Оскъдност. Коя е причината за това ожесточение? Нима мислите, че днес християнските народи не са културни? - Културни са, но те нямат по-хубав закон, отколкото някога са имали. Животът не се е изразил в приложение. Има нещо, което не е изпълнено, но което трябва да се изпълни.

Има едно противоречие. Как ще си обясните, че малкото дете до втората-третата година слуша майка си, а като стане на 21 години детето казва на майка си: Ти си много проста. Това дете, което тя е родила, й казва: Много си изостанала, много еснафски гледаш. Казвам: Откъде се роди в сина това противоречие за майката, че е еснафка? Синът е мъдрец, майката трябва да разбере какво значи еснафка. Синът казва: Ти нямащ морала на съвременните хора, ти не разбираш живота така, както ние младите го разбираме. Едно време вие го разбирахте по един начин, а ние сега го разбираме по друг начин. Няма никакво противоречие. Възможно е младите да разбират живота по друг начин. Може старите да са вървяли по планините, а младите да вървят по полето - има голяма разлика в хода и енергията, които са идвали. Ще имат и две различни опитности. Единият е път на планините, а другият е път на полетата. Ако човек живее в планинските места, той има друг живот. Ако живее в полетата, овчар може бъде. Следователно, ако бащата е бил планински човек, а синът е бил човек на поляните, какво различие има между баща и син? Има едно съотношение, едно съответствие между планините и поляните, но те не са в разрез, защото ако не са планините, полето няма да бъде плодородно. Именно планините служат за кондензатори, откъдето се изпраща енергията. Всички планини, които съществуват по лицето на земята, определят плодородието на полетата. В Египет, където няма планини, хората бяха принудени да издигнат пирамиди като високи места, за да създадат вдъхновение на човешкия дух. Винаги в планинците има едно желание да слязат в полетата. Сега съответствието е в това: Планинският живот това е животът на ума, а животът на полето, това е човешкото сърце. Изходният път от планините, това е човешката воля. В това има съответствие. Ако можеш да направиш връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им, това което си добил тогава, ти ще разбереш и съответствието, в което се заключава порядъкът в природата. Например, съвременните хора не се интересуват ни най-малко от това, в какво направление текат българските реки. Ако някой се заеме да изучава течението на реките, в много отношения може да се коригира възпитанието, което хората сега имат. Трябва да изучавате склоновете на планините, накъде са обърнати, какво отражение дават на полето. Не мислете, че Витоша не оказва известно въздействие на хората. Източната, западната, южната и северната страна оказват различно влияние в живота на хората. Ако изучавате планините, които ограждат Софийското и Самоковското полета, а също и Мусала, ще разберете, че те оказват различно влияние в живота на хората в тези полета. Всички хора, които живеят тук, имат високо мнение за себе си. Ако разглеждате устройството на черепите им, то отговаря точно на тези влияния на хората, които живеят в Самоковското и Софийското поле, личните им чувства са развит и както у англичаните, те имат високо мнение за себе си. Те са като Мусала, който се намира в една епоха на снишаване, на понижение, следователно, има един елемент, който руши. И у българите има такъв елемент. Българинът, възрастен или млад, където и да отиде, ще извади ножа и ще започне да дяла стола, на който е седнал. Ще накълца кората на някое дърво или ще ритне някой камък. Излезте из българските гори, ще видите как са накълцани дърветата. Той иска да прави нещо, но не му идва на ум, че това дърво ще изсъхне. Или ще си напише името, ще го вреже в кората на дървото. Аз съм виждал дървета отгоре до долу изписани. За 20 години името му е написано - еди-кой си Стоян от село Сапарево. Това са лични прояви, които говорят за един атавизъм в човешкия развой. Например, съвременните хора и в Америка и в Англия и в Русия и във Франция и в Германия - навсякъде, трябва да се освободят от един атавизъм, от идеи вложени преди хиляди години. Хората искат сега да ги изразят, а за тези идеи няма условия. Сегашните хора, при цялото си желание да живеят спокойно и всички да бъдат задоволени, водят усилена борба за забогатяване. Това не е желание на сегашните хора, това са много стари идеи, които сега се развиват. Тогава не са имали условия да ги развият, сега ги изразяват, а е невъзможно. Сега е настанала есента на тази епоха. Следователно, преградите ще си останат прегради. Всички планове, замисли, които сегашните хора имат, ще останат незавършени. Тяхната участ ще бъде такава, каквато беше участта на големите мамонти. Като се е изменила оста на земята, северният полюс се е променил, изгубил е своята тропическа топлина и всички тези животни са измрели. По същия начин всички тези грандиозни идеи, замисли и желания, ще бъдат пометени както тези големи животни. Ще остане само дребосъкът. Това е само предположение. Бъдещето ще си каже думата, вярно ли е или не.

Сега светът навлиза в една нова епоха. Не е големината и формата, които дават цената на нещата. Защото има две идеи. Някой има голяма глава. Не е големината на главата, а съответствието на главата с организма; не много голямо лице, но лице организирано; не много голямо тяло, но добре организирано. В дадения случай тези неща са потребни на човешкия дух. Не големите тела, не големите глави, даже сегашният мозък, който човек има е много голям, той не може да го използва. Статистиката доказва, че ако човечеството е съществувало десет хиляди години, цялото знание, което е придобило може да се напечати в 90 книги като Библията. Това знание ако се напечата в човешкия мозък, ще остане място за още 999 такива книги. Каква огромна част от човешкия мозък не е обработена, какви скрити сили има човек. При това хората искат нещо повече. Какво друго може да им се даде? Те даже една десета не са обработили а искат повече. Повече ние не трябва да говорим, а и умният човек не трябва да се смущава. Когато се топят снеговете в планините, умният човек не трябва да се смущава от наводнения. Той не трябва да се смущава от земетресения, не трябва да се смущава от войни, от болести, от нищо не трябва да се смущава. Вземете най-големите противоречия, които съществуват. Лятно време станеш сутринта, бурята вдигнала вън цял орляк прах в пространството. Който не разбира ще каже: Защо е този прах? Този прах природата го използва. Около всяка малка прашинка се натрупват водни капки и така се образува дъждът. Следователно природата използва праха, който ние живите хора създаваме на земята. Един ден тя ще го вземе и ще образува дъждовните капки, ще полее растенията и ще каже: Отлични майстори са тези, което могат да създадат такъв ситен прах. Питам ви: Всички звезди, които сега виждаме на нашето небе, след хиляди години къде ще бъдат? На мястото им ще има други звезди, нали? Писанието казва, че звездите ще паднат. Значи предречено е, всички тези велики звезди, всички велики слънца и месечината ще изгубят светлината си, ще потъмнее цялото небе, ще се поколебае. Тогава ще дойде знанието на Сина човечески, който ще внесе нов ред и порядък.

Преди няколко дни една госпожа ми разказваше, че един англичанин от ред години изучавал Писанието и дошъл до едно откритие, че светът днес в 12 часа щял да се свърши. Ето, според него трябва да очакваме свършване на света. Ако сега не свърши ,все на някое число 12 ще свърши. Този човек е похарчил няколко хиляди долара да печата книги, че светът ще се свърши. И донякъде неговото твърдение е право. Той доказва, че светът ще се свърши за едни хора. Според неговата теория за милиони хора светът ще се свърши тази година. Четиридесет милиона души тази година ще заминат за другия свят, за тях Христос ще дойде. Но опасността е там, че на мястото на тези 40 милиона ще се родят други 50 милиона. Под думите свършване на света трябва да разбирате изгубване на ония условия, при които престъпността съществува. Това е свършек. Свършването на света всякога означава в Писанието изгубването на условията в тези три свята, при които известна престъпност може да живее или да се увеличава. Това е свършек на света. Следователно, в другите два свята тази година условията почти са се свършили, останали са само на земята. Според моите изчисления, тези условия и на физическото поле ще се изгубят, но след 300 години. Сега са последните условия за вършене на престъпления. След 300 години ако сте на земята, ще проверите това. Понеже в другите два свята това вече е станало, непременно оттам ще има и едно въздействие. В хората има пробуждане на едно по-високо съзнание. Вследствие на това въздействие, хората вече не могат съзнателно да вършат престъпления. Богати и учени, бедни и прости, всички съзнават, че трябва да се сложи край на тази ненормалност, която съществува. Има нещо, което ние не можем да изменим. Но хубаво е всички вие да възприемете новата религия. Вие сте се родили с нея, но досега не сте й обръщали внимание, време е вече да я проявите.

Какво разбирам аз под думите нова религия? Да предположим, че имаш едно малко красиво момиченце, което постоянно плаче. Нищо не го задоволява. Майката се вижда в чудо, като слугиня се върти около него от сутрин до вечер. Като стане на 14 години момиченцето вече не плаче, облича се хубаво, почва да пише и получава писма, станало е угледно, весело, с майка си се отнася много добре, почва да философства. Значи в нея се заражда една нова религия. В какво седи тя? Да се рои. Нали знаете рой какво е? Идете при един кошер, който се зароява. Чувате, че царицата пее своята царска песен и всички работници й пригласят. Като чуете тази песен, знайте, че кошерът е готов и на другия ден непременно ще се рои. Излиза старата пчела, а младите остават в кошера.

Следователно, да имаш един нов възглед, това не значи, че сега се раждаш. Тъй младата царица ще остане, а старата понеже има знание и мъдрост ще излезе да създаде новия кошер. Чудното е когато казвате, че трябва да създадете нова религия. Та сега младите не трябва да създават нова религия. Младите трябва да живеят в стария кошер. Младият може да яде и пие, на хорото да ходи, за него е позволено това. Но на стария не му се позволява. Младият трябва да бъде скромен, много да мисли преди да каже нещо. Младият и да се оцапа, позволено му е, но на стария не се позволява. Един млад човек може да прави много грешки, но на стария не се позволява, младият може да живее погрешно, но трябва да знае, че като остарее, трябва тогава да оправи грешките си. Той трябва да знае, че днес старите пчели заради него са излязли. Понеже един кошер се рои няколко пъти, следния път те трябва да излязат от кошера, за да останат по-младите на тяхно място. Следователно, ти ще дадеш ход на твоите стари мисли да излязат вън от тебе. Нека се роят. Не ги задържай, но новите нека останат в тебе.

Сега ще ви кажа нещо ново. Любовта не е за младите, тя е за старите. Аз съжалявам младите моми, че нищо не разбират, когато говорят за любовта. На старите трябва да говорят за любовта. Това е новата религия. Любовта е за старите, те ще излязат от кошера. Младите ще учат. Не трябва да си подпушваме благородните чувства. Дай им ход, както водата блика от извора, така дай простор на своите чувства. Не всички, но изобилно да потекат от тебе навън твоите мисли, чувства, постъпки. Така е правилно. Ти ще реагираш върху сърцето, защото хората ще те критикуват, но така ще станеш неврастеник. Не подпушвай ума си. “Тъй както аз мисля и чувствам е право.” Не давай отчет никому защо мислиш така и защо чувстваш така. Никой не пита птицата защо хвърчи. Така е създадена. Защо пълзи змията? Така е създадена. Ако някой ме пита защо така мисля, казвам, че такова е моето естество, така мисля не мога другояче да мисля. Може да ви каже някой, че идеята за Бога е глупава идея. За онзи, който не вярва, може да е така, но не и за мен. вярата и безверието са две противоположности, които съществуват. Безверието е нощта на живота, вярата, е денят на живота. Аз така го разбирам. Казвам: Прав си, братко, защото ти си в нощта на своя живот. Един ден като изгрее твоето слънце, ще повярваш като мен, а един ден като дойде нощта за мене, може да стана безверник. - Прав си. Утре като изгрее слънцето, ще бъдеш вярващ. Вярата в Бога не е страничен въпрос. Вярата в Бога това е един принцип, вярата в Бога е основа на живота. Ти не можеш да живееш, докато нямаш тази вяра. Като говорим за Бога, ние разбираме извора на живота, като говорим за Бога, разбираме извора на мъдростта в живота. Като говорим за Бога разбираме извора на любовта в живота, но нещо необятно, непонятно за хората, тъй разбирам, а не формата, в която хората си представят Господа. Така може да изглежда човек, но не и Господ. Той е това, което всички хора във всички векове и всички религии без изключение са съзнавали като начало на всичко.

На този, който е придобил мъдростта в света, няма да се отсече неговата надежда. Надеждата е силата за постижение на всички блага в земния живот. Ако на земята нямаше надежда, нищо не можеш да постигнеш. Всичко на земята се постига само чрез силата на надеждата. Едно от качествата на надеждата е, че тя носи сила и здраве. Тя е господарка на живота. Ако ти нямаш надежда, никакво здраве няма да има. А щом човек не е здрав, той е осъден на постоянни несрети, страдания. Внесете надеждата в живота, или внесете в ума си мисълта, че всичко онова, което желаете е постижимо и животът ви ще се промени. Не се съмнявайте в рамките на възможностите, които имате, и животът ви ще се подобри. Като казвам, че всичко е възможно за един организъм, разбирам това, което му е дадено. За птицата е възможно да хвърчи, за рибата е възможно да плува, а за човека е възможно да мисли. Следователно, всеки човек, който може да мисли, за него е възможно да има всички блага, които се съдържат в неговата мисъл. Сега вие ще кажете: Ние много пъти сме мислили за неща, които не са се сбъдвали. Не си мислил. Мисъл, която не е придружена с едно силно чувство и с една силна Воля, или с един възвишен стремеж, не може да се реализира. Например, ти казваш, че искаш да станеш богат, но сам се съмняваш и казваш: Ола белир - както казват турците. Преведено значи: Може да стане, може и да не стане. Един човек трябва да го поставят на тясно, за да види къде е истината. Един от турските султани искал да му кажат една лъжа, която той сам да я признае. Обещал голяма награда за онзи, който каже такава лъжа. Идва един и му казва, че майка му насадила едно паче яйце, но от него излязла камила. Султанът казал: Ола белир. Друг казвал, че дядо му сложил един косъм от брадата си и станал мост на Дунав, където минавали турците. - Ола белир. На всички казвал: Ола белир. Най-после двама души донесли един голям кюп. Ако се напълни със злато, най-малко един тон злато трябва. Единият казал: баща ти едно време беше във война с Русия и не му стигнаха парите. Той взе на заем от баща ми, но не ги върна. За доказателство нося този кюп. Султанът казва: Не може да бъде. Защото, ако каже “Ола белир”, другият ще му каже: Напълни тогава кюпа. А щом е лъжа, трябва да му дадат наградата.

Има нещо, което е вложено в човека и което днес може да стане. Ако ти днес търсиш най-необходимото в живота си, трябва да започнеш с най-същественото за тебе. Ако си музикант, ще насочиш своите силни мисли и чувства към музиката, за да станеш истински музикант. Художникът трябва да започне със своите силни чувства, професорът трябва да започне със своите силни чувства, орачът трябва да започне със своите силни чувства, всеки трябва да започне с онова, с което е роден, но не и с това, което няма в себе си. Защото ако започнете с това, което ви е дадено, вие след време ще постигнете и други ваши желания. Но затова е нужно да създадете в себе си една благоприятна атмосфера. Най-напред човек трябва да се освободи от всички онези криви мисли и чувства, които създават атмосфера, която отблъсква самия човек. В тази атмосфера човек боледува. Ще създадеш около себе си една аура от светли мисли и чувства при каквито условия и да си. Ако ти се поколебаеш в усилни времена, силата ти е малка. Значи, ако се колебаеш в мъчнотии, силата ти е малка. Не пресилвай условията. В един ден не можеш да добиеш всичко. Може да чакаш 10 години, цял живот за да реализираш една своя мисъл или едно свое желание. Не трябва да бързаш, но да знаеш времето - часът, годината, месецът когато нещата ще се реализират. Това е точно определено. Ти ако искаш да бъдеш здрав, можеш да бъдеш, но само тогава, когато действат ония лъчи, които носят слънчевата енергия. Чудни са хората, когато искат да бъдат здрави. Здравето почива на един велик закон. То почива на една жлеза, която е поставена под лъжичката на човека. Следователно, ако ти свържеш тази жлеза със слънчевите енергии, да знаеш кога изтичат тези енергии, ще имаш резултат. Защото всеки ден има прилив и отлив. Трябва да знаеш кога е приливът и кога отливът. Всякога и навсякъде стават тези приливи и отливи на слънчевата енергия в малки и големи периоди, но трябва да ги знаеш, за да ги използваш. Съвременните учени едва сега започват да изучават приливите на слънчевата енергия, от която ще добием жизнен елексир. Индусите имат цяла наука за праната, създадоха цяла теория, но малцина са, които я разбират, повечето се заблудиха. Индусите също умират рано, дълго живеят само техните адепти. Те живеят в планините, някои достигат до хиляда години, но тях никой не ги е видял. Твърди се само. Всеки човек, който може да постави тази своя жлеза в контакт със слънчевата енергия, той може да живее на земята толкова, колкото иска. Засега даже ако ви дадат да живеете хиляда години, вие сами ще пожелаете да напуснете земята, земята ще ви бъде много прозаична, ще трябва да минете в другите светове. Земята е резултата. Светът на чувствата е по-красиво място. А мисловният свят е още пo-красив. Но след като преминете през тези три живота, пак ще поискате да дойдете на земята. Във всеки свят ти ще живееш толкова, колкото е необходимо за твоето развитие. Някой път на земята ще дойдат същества, които ще те изпъдят да се върнеш у дома. Те ще те върнат тъй, както момата връщат при баща й. Ще те върнат така, както бащата изпраща детето си на училище. То се е заиграло, а бащата взема тоягата, подгонва го, а детето бяга. като се върне в къщи получава от баща си хубав урок. така е и с хората, които не се връщат навреме, а остават на земята малко по-дълго време отколкото трябва. И за тях има същото наказание. Защото баща ви е казал да се върнете у дома, а вие не искате да се върнете. Ако кажат на някой, че трябва да замине за онзи свят. той започва да плаче. Ще ви обясня защо плачете. Ако сега ви изпратят за другия свят, влакове няма, трябва да вървите пеш, а пътят е прашен, каменист. Ще дойде време когато ще си вземете билет, ще се качите на железницата и хайде на онзи свят - за няколко дни пътуването ще свърши благополучно. Сега хората не искат да умират, понеже няма още превозни средства за онзи свят.

За умирането вие трябва да имате съвсем друга идея. Това, с което са ви наплашили, то е едно грешно схващане. Болните имат едно понятие за живота, здравите друго. Учените имат едно понятие, простите - друго. Има едно понятие за света. което е достъпно за всички хора. Аз говоря за естественото понятие, което е основа на всички други съществувания, които човек има. Ако някой от вас иска да бъде здрав, той трябва непременно да свърже тази жлеза под лъжичката със слънчевите енергии. А ако иска да развие своя ум, той трябва да свърже тази жлеза със светлинните енергии, които идват от месечината и енергиите, които съществуват в мозъка. Понеже енергията, която мозъкът държи, е от съвсем друго поле. Умът на човека може да му служи само за този свят, но не и за другия. Ние с ума си познаваме този свят, а със сърцето си познаваме другия свят. Това, което умът иска, е вярно за този свят, но това, което умът мисли за другия свят, не е вярно. За вътрешния свят е вярно това, което сърцето мисли, а това, което сърцето мисли за външния свят, то не е вярно. Следователно, ние трябва да изучаваме духовния свят чрез силите на своето сърце. Без сърце ти няма да имаш истинско понятие за онзи свят. Той не е свят на предмети както нашия свят. Онзи свят не е свят на спорове. Ако влезете в онзи свят, ще видите, че там няма абсолютно никакъв спор за богатство между хората. Там този въпрос, кой е богат и кой сиромах, не съществува. Въпрос за болни и здрави не съществува, за учени и невежи не съществува. Там всеки е доволен от положението, което има. Всички са доволни и всички имат преизобилно. Там не може да се намери един човек, който да не е доволен. Всеки е готов да услужи в дадения случай комуто и да е, без да му вземе полица. В онзи свят не канят на гости. Там срещи няма, угощения няма, балове няма, няма хора, както в този свят. Вместо нашите хора там има нещо много по-хубаво, отколкото можем да си представим. Как да ви ги опиша? Ако на една риба описвам нашите човешки хора, как ще й ги представя? Десет, двадесет риби могат ли да се хванат както хората? Ако ви представям какво е забавлението в онзи свят, то е само за един контраст. Аз не искам да представям онзи свят достъпен за вашите умове. Ако го направя достъпен, ще си го представяте като този свят. Онзи свят е недостъпен за човешките умове, но е достъпен за човешките сърца. Когато обикнете един прост човек, вие променяте отношението си към него, приятно ви е той да дойде да се разговаряте. Като го разглеждате само с ума си, виждате, че не заслужава вашето внимание, но като го обикнете, като се създаде една сърдечна връзка между вас, този човек ви става приятен. Вече не мислите дали е свършил университет, от какъв произход е, намирате за какво да се разговаряте. Следователно, отношенията са различни. Има отношения, които се дължат на ума, има отношения, които се дължат на сърцето. Отношенията на сърцето Винаги са пo-трайни, отколкото отношенията на ума. Не че аз не оценявам ума, но той не е за вътрешния свят. Понеже човек всъщност живее във вътрешния свят, сърцето е по-необходимо. Сегашните хора трябва да изявят своите сърца. Това, което те наричат чувстване, не е чувстване. Ако ти се сърдиш по десет пъти на ден, ако ти плачеш, ако ти се тревожиш, това не е чувстване. Под думата “чувство” аз разбирам вдъхновение, сила, мощ. Това е човекът. То е един импулс на сърцето, което преодолява всички мъчнотии. Човек, който има силно сърце, него болест не го хваща, хрема не го хваща, бедност не го застига, дяволът не го гази, никой не го обижда. Знаете ли на какво прилича един човек, който има силно сърце? Ще ви обясня, като ви разкажа един анекдот. Един мъж имал много упорита и своенравна жена. Един ден той намислил да я пусне в кладенеца. Не че това било право, но той решил да се отърве от нея. Обаче, след половин час вижда един дявол да бяга от кладенеца. - Защо бягаш? - Една жена дойде и ми побеля главата. - Аз десет години живея с нея. Сърцето на тази жена било такова, че и дяволът се уплашил от нея. Аз не говоря за упрек. Тази жена имала убеждение и накарала дявола да излезе oт кладенеца. Тя не можела да се съгласи, че това, което мъжът й казвал, е право. Казва: Аз съм главата, никаква глава не е мъжът. Мъжът е направен от кал, има Божествено дихание, а жената е направена от реброто на мъжа. Жената казва: Ти не си глава, но Онзи, Който те направи, Той е главата. И двамата трябва да се подчиняваме на Онзи, Който ни е направил. Жената казва: Аз съм твоето ребро, значи без мене ти не можеш да дишаш. И наистина, мъжът като остане без жена, не може да диша, вцепени се, иска да умре. като му сложат реброто, той се съвзема, има кой да шета вкъщи. Тези последните ребра, които Господ извади, са най-меката страна на мъжа и това го направи зависим от жената. Ако не беше направил него, Той нямаше да направи и жената, но понеже в нея е вложено най-хубавото от мъжа, той казва: Какво да направя? Тя е умна. Възможно е да е умна, но мъжът трябва да е пo-умен от нея.

Сега да дойдем до същественото. Вие мислите, че някои то вас са мъже, а други - жени. Не мислете, че сте мъж или жена. Мъж си само тогава, когато в теб преобладават светлите мисли, светлите чувства и един възвишен живот. Само тогава си човек. А пък жена си само тогава, когато това, което имаш го поставиш в действие, за да създадеш един добре уреден отвътре свят. Какво ще ми казваш, че си жена. Ако може да устроиш нещо, жена си. Ако един мъж нищо не може да създаде и ако жената нищо не може да уреди, къде са мъжът и жената?

Така трябва да разбираме. А ние търсим сега къде се крие причината за нещастието на хората. Има много причини. Ние не можем да ги премахнем. Има причини, които са вън от нас и не са достъпни да се занимаваме с тях. Но има причини за нашето нещастие, които зависят напълно от нас. Че някой водопад пада, човек е вън от него. Но ако се хвърля във водата на този водопад и се удавя, причината е в мене. Аз може да се кача на някой планински връх, но ако се хвърля от този връх, причината е у мене. Когато нещата не стават така, както ние искаме, когато някой иска да се самоубие, той е слушал мъжа. Като не му върви казва: Ще се самоубия. Жената иска да се самоотрови. Въпросът с убийство, с отравяне, с бесене не се разрешава. Това е един от най-лошите методи. Вместо убийство, на човека е нужна силна мисъл. Вместо отравяне се изискват силни чувства. Когато поискаш да се самоубиеш, ще кажеш: Аз съм дошъл в света да създам нещо, затова съм изпратен. Това, което ми е определено, да го направя, ще го направя. Започнете следното: Човек трябва да даде свобода на своята мисъл. Това важи и за млади и за стари. Под думата “свобода" аз разбирам само това, което може да ви освободи от всички несгоди на живота, само тогава си свободен. Ако това, което носиш в себе си, може да те освободи от всички несгоди, да те направи съвършено свободен, това се нарича свобода. В това отношение всички хора имат това. Всеки от вас може да бъде свободен. Нали вярвате в Бога? Ако ти вярваш в Него и не си свободен, питам: Къде е твоята вяра? Ако ти вярваш в Бога и всички болести те нападат, всички несгоди те газят, ако ти вярваш в Бога и сиромашията те напада, какво те ползва тази вяра, какво те ползва това слънце? Ако при това греене на слънцето, ти умираш като един обикновен човек, няма никаква полза. Всеки човек има своя философия. Всеки човек чрез своя живот създава една особена форма, в която слънчевите лъчи се пречупват по особен начин. Тези лъчи, които се пречупват нехармонично, те намаляват неговия живот. Ако неговите мисли бяха хармонични, ако неговите чувства бяха хармонични, ако неговата воля беше съвършена, то слънчевите лъчи щяха да му окажат едно благотворно влияние. За да се постигне това, е необходимо хората да се събират по двама, трима или четирима, но да бъдат в пълна хармония, да не виждат никакви недостатъци, защото мнозина от вас се занимават с това.

Престанете да мислите за недостатъците на хората. Недостатък, за който ти мислиш, един ден ще ти стане наследствена черта. Не мисли за недъзите на хората. Мисли за хубавото, за да ти стане поне то наследство. Търсете в хората доброто, у всеки човек има една Божествена черта. Дръж ума си в нея. защото ако ти мислиш зле за другите хора, то първо ти ще пострадаш, а след това ще пострада и онзи, за когото мислиш. Не бъдете толкова глупави.

Астрологът на един от австрийските императори му предсказал, че нещо много хубаво ще му се случи. Но то не се сбъднало. Императорът решил да го убие и наел трима души. Поканил го на угощение и го попитал: Кажи ми кога ще умра? Астрологът казал: Двадесет и четири часа след моята смърт. Императорът се замислил и освободил астролога. И вие трябва да бъдете толкова умни, колкото този астролог. Зависи от вашия ум и от вашето сърце, които имате на разположение. Зависи и от вашата воля, как ще работите. Всичко, което сега се проявява и в училища и в църкви е добро. Но има една неразбрана страна и в религията и в обществения живот. Мъжете са неразбрани, жените са неразбрани, децата, всички живеят в един неразбран свят. Светът трябва да се разбира. Разбиране трябва между всички хора. Трябва една положителна философия за обяснение. Казвате: Този не мисли право, онзи не мисли право. Но и за онези, които право мислят и които криво мислят, резултатите са едни и същи.

Само един светъл ум, само едно светло сърце, само една благородна воля у човека е в сила да го извади от сегашното положение. Около нас има един разумен свят, на който ако знаем как да говорим, той ще отвори за нас всичките свои благоволения. Ще кажете: Как така? Ако детето се роди живо, майката веднага отваря своите обятия, прегръща го, служи му. Но ако то се роди умряло, тя веднага го погребва. Ако ние право мислим и чувстваме и ако имаме силна воля, то значи, че се раждаме живи. Ако ние не мислим, ако не чувстваме, ако нямаме воля, ние се раждаме умрели. Тогава светът ни погребва. Ако искате да бъдете посрещнати, трябва да мислите много добре, трябва да чувствате добре, защото в мислите, в чувствата, във волята е раждането на човека на земята. Всеки човек, който е роден, майка му и баща му ще бъдат около него, сестрите и братята и всички хора ще го ограждат със своето разположение.

Беседа, държана от Учителя на 11 юни 1933г„ неделя, 10 ч.с., София-Изгрев.