Верният в малкото

“Верният в малкото, и в многото е верен; а не- праведният в малкото, и в многото е неправеден.” (Евангелие от Лука 16:10)

Ще ви прочета един от най-мъчните пасажи на Евангелието, една от най-мъчните речи. Досега не са я изтълкували и аз няма да ви я изтълкувам, само ще ви я прочета.

Аз бих кръстил беседата: “Малкото и многото из царството на човешкия дух”.

Природата и разумният свят се отличават с едно безкрайно разнообразие. Там където липсва разнообразие, започва незнанието. Разнообразие има само в един разумен живот, само в един духовен живот, само в един организиран живот. Тъй разбирам аз разнообразието. Не разнообразието на светлината, това е само превод. Това не е разнообразие. Понякога ние грешим, като мислим, че всичките въпроси в живота са решени. Не, те едва са започнали да се решават. Защото, ако сме съществували във времето, когато растенията са се явили на земята, или още по-рано, в Царството на минералите, какво понятие щяхме да си съставим за света тогава? Когато минаваме в Царството на растенията, друг поглед ще имаме, в Царството на животните - друг поглед и най-после как ще ни изглежда света в Царството на човека?

Този въпрос е за разумните, за способните, за онези, които искат да живеят. Например, бих засегнал въпроса: Какво нещо е животът? Аз гледам на живота от друго гледище. Учените хора са разделени на два лагера. Ние не можем да разглеждаме живота като механически процес. Той само изглежда така. Например, като запалим свещта, ще кажем, че виждаме светлина, но не е свещта, която дава светлината. Тя е само един повод да се яви светлината. Защото и в електричеството се явява светлина. В единия случай можем да кажем: без лой не може да има светлина, а в електрическата лампа и без лой има светлина. Механическо обяснение е, че без лой не може да има светлина. Когато си служим със светлината на свещта, тя иде от лойта Сега, когато си служим с електричеството, казваме, че светлината не иде от лойта, а от енергията на водата. Тя върти едно колело и така се създава светлината. Сега аз не искам да се спирам върху подробностите, защото тогава човек ще се умори и ще заспи. Един банкер се интересува от подробностите по сделката, а обикновения човек не го интересуват тези подробности. Обаче, има положения, при които, дали си учен или не, еднакво се ползваш. Въпросът е друг: можеш ли да използваш придобитото? Различие има за учения и простия само в придобивките. Ученият човек ще използва придобивките по един начин, простият ще ги използва по друг начин. Еднакво не се ползват. Обаче, и ученият и простият еднакво се ползват от светлината, еднакво плащат. Понякога ние предизвикваме еднообразни мисли и чувства. Някой може да е предразположен само към една наука. Тази наука. т.е. процесът на неговата мисъл произтича в една област около половин сантиметър над веждите му. Той наблюдава природата, наблюдава телата, тяхната големина, тежестта им, значи в него е развит тъй наречения конкретен ум. Обаче, наблюденията, които прави, минават в една област където трябва да се трансформират. Аз казвам, че конкретният ум се занимава главно със стомаха. Този, който трансформира енергиите, това е нашият ум, където се складират всички придобивки на миналото. Той отговаря на дихателната система. Храната, с която стомахът се храни, е едно нещо, а въздухът, с който дробовете оперират е съвсем друго нещо, голямо различие има. Ако вкарате въздуха в стомаха, ще стане цял преврат, но ако вкарате водата в белите дробове, ще имате друг резултат. Най-после идат висшите способности. Те са поставени горе, в най-горната част на главата. Благодарение на тях ние разсъждаваме за далечните причини, за методите, с които природата работи. Някои разбират думата природа в много тесен смисъл. Те смятат, че човек седи по-горе от нея. Аз вземам думата природа в смисъл, че тя седи по-горе от човека. Ако вземем думата в тесен смисъл, не сме прави. Ако я вземем в широк смисъл, сме прави. Онези, които приемат, че човек седи по-високо от природата, те си имат свои съображения. Онези, които поддържат, че природата седи по-високо от човека и те си имат важни съображения. Сега няма да се спирам нито върху тях, нито върху това в какво вярва човек. За вас е важно какво можете да приложите, или какво можете да използвате в даден случай. Защото ученият човек, като влезе в една библиотека, той ще си послужи със светлината, от всяка книга ще почерпи знания, богатства. Ако влезе един невежа, той също ще разгледа книгите и ще има полза, но той ще оперира с обикновената светлина на конкретния ум. Та по някой път хората виждат в природата със своя конкретен ум, минават оттам повърхностно и казват: Разбрахме библиотеката, много хубава е, много хубаво са подвързани книгите, чисти са от прах. Аз съм ходил в Лондонската библиотека.

Тези, които се занимават специално с някои философски въпроси на древността или на новите времена, са разделени на два лагера. Едни учени обръщат внимание на знанието, което е било открито в древността и те са прави. Другите казват, че е важно сегашното знание, а не онова, което древните учени са открили. И те са прави. Но има известна връзка между знанието на миналото и знанието на настоящето. Има връзка, понеже това, което за нас е минало, с него сега оперират други същества, които седят по-ниско от нас. Със знанието на нашето минало оперират същества, които стоят малко по-долу. Знанието, към което ние се стремим, с него оперират други същества, малко по-напреднали от човешката раса. Аз не говоря за човека, като че той е последното същество. Действително, той е последното същество. Природата не може да създаде друго същество като човека, защото ще се наруши редът. Следователно, както човек сега е създаден, той така ще си остане. Ако природата създаде друго същество, то ще има съвсем друг образ, съвсем други сили ще бъдат вложени в него. То ще прилича на човека, но няма да има тази опитност, която той сега има. Но да оставим това, защото си отвличаме вниманието.

Двама души ядат в една гостилница. Ако двамата са месоядци и ядат печена кокошка, те веднага ще почнат да наблюдават на кого парчето е по-хубаво. Но ако единият е вегетарианец, а другият месоядец, вегетарианецът няма да гледа каква е кокошката. Ако и двамата са вегетарианци, ще се наблюдават. Та подобните хора в яденето се наблюдават. Но ако се срещнат двама души, които нямат еднакви вярвания, въпросът седи другояче. Те няма да се занимават с това кое е по-хубаво - вегетарианец или месояден да си. Месоядците привеждат един много силен аргумент. Те казват: как да не ядем месо, когато Христос казва: “Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, вие нямате живот в себе си.” Че ние затова ядем кокошки, за да добием плътта и кръвта Му. Силен аргумент е това. Вегетарианецът пък се аргументира с това, което казва Христос: “Аз съм лозата, вие пръчките.” Значи, Христос там се храни не с месо, но със съвсем други растителни сокове. Мъчно е, казват, вие да ядете плътта Му. Пък ние се храним по съвсем друг начин. Това са две съвсем различни състояния. Явява се един тълкувател и казва: плътта на Христа, това е доброто в света, кръвта на Христа, това е истината в света. Следователно, който не яде доброто и не пие истината, работите му вземат друг характер. Този тълкувател казва: доброто в света е, което човек яде. Та казвам: когато се явява известен спор в света, той си има своята причина. Няма да се спирам върху въпроса как е произлязло месоядството, кой научи хората да ядат месо. Съществуват различни теории. После, кой ги научи да ядат растителна храна. Някои твърдят, че и в минералите има живот, но този живот не е като на растенията. Животът в минералите е неорганизиран. В минералите има едно състояние, при което материята се сгъстява, подготвя се. В растенията имаме движение, разширение. В тази материя има и растене. Докато в животните имаме вече организиране, а в човека може да имаме мисъл. Това са стадии на човешкото развитие. Значи, има един велик закон: ако силите, които протичат в минералите, в растенията, в животинското царство не си движат правилно, и ако силите вложени в човека, не се движат правилно, той не може да има такова разбиране за живота, каквото има сега. Например, много палещи социални и религиозни въпроси не могат де се разрешат. Те са засегнати от разни гледища, но как ще се разрешат, само бъдещето ще покаже. Туй, което минералите разрешиха, остана разрешено; туй, което растенията разрешиха, остана разрешено; туй, което животните разрешиха, остана разрешено и това, което човек разреши, остава разрешено. Но с това процесът няма да се свърши.

Сега ние не разглеждаме нещата индивидуално. Ако ги разглеждаме индивидуално, то е статично разбиране. Ако разглеждаме живота статично, ние никога няма да дойдем до съгласие. Никоя сила в света не е в състояние да примири интересите на хората. Как ще примирите интересите на човека с млекопитаещите. Как ще убедиш човека да не впряга воловете да орат нивата? Как ще убедиш човека да не коли кокошките, да не коли агнетата? Как ще убедиш хората да не пият вино, да не пушат тютюн? Може да им говориш колкото искаш. В Америка въведоха закон за въздържанието, т.н. сух режим, но след като издържаха толкова години, бяха принудени да се върнат към мокрия режим.

По някой път и в религиозно отношение ние сме като сухия режим. Ние живеем строг живот и казваме, че човек трябва да живее по-добре. След като прекараме един режим като американците, пак се връщаме към мокрия режим. Например, някои хора са вегетарианци, а след десет години се връщат пак към месоядството. Казват: организмът не е приспособен, не е възможно. Това е второстепенен въпрос. Важно е каква основа има човек. Има един основен елемент в човека, това е истината в неговия живот. Само това е най-важното сега. Истината, която е основа, върху която човек гради. Защото не е знание това, с което се добива един живот, ако го изгубим. После туй е безрезултатно. В природата няма безрезултатни работи. Там има трансформиране на енергиите.

Задава се въпроса: светлината и топлината от живота ли излизат? Виждаме, че там където няма топлина и светлина, живот не може да се прояви. Но животът не произтича от самата светлина, защото светлината има друг източник. Тя произтича от знанието. Причината за светлината е знанието - нещо по-високо. Причината за топлината къде е? Тя е онази чувствителност в любовта, в природата, която я произвежда. Топлината е признак на любовта, която съществува в природата. Следователно, ако по този начин разбираме живота, ние можем да оперираме с любовта.

Сега ние още не знаем да оперираме с любовта. Ти ще оперираш като химик. Един холандски професор направил опит с магнетически, фосфорен пръстен. Той потопил пръстена в течен хелий. Твърди се, че ако едно тяло се постави при температура минус 273°, то става добър проводник на топлината. Опитът е следният: след като се постави този пръстен в течен хелий, за една секунда се пуска електрически ток и пръстена се изважда. Занесли този пръстен в Лондон и го доближили до една магнитна стрелка, която се отклонила. Токът продължавал да тече в пръстена и според автора, това, което е нужно за перпетуум-мобиле, е вече постигнато. Този ток вечно ще обикаля в пръстена, няма нищо да му препятства. Хубаво, но как сега учените ще приложат това откритие?

Да кажем, че имам противоречия в живота си. Ти си един лош проводник. Ако се потопиш в хелий при минус 273° и прекараш електрически ток в себе си, веднага след това ще почувстваш обновление. Ще кажете, че при минус 273° ще спре животът. Спирането временно на живота не показва смърт. Животът временно влиза в една нова фаза. Опитът е правен, след като умре човек, той пак продължава да живее. Заминалите същества като излязат от тялото си, идат пак на земята, но те не са с кости, а са пихтиеобразни. Един такъв човек можеш да го събереш в един лешник, или в едно малко шишенце и да го носиш в джоба си. Може да го затвориш, после пак да го извадиш от шишенцето, пусни го, човекът се движи. Това е приказка от “Хиляда и една нощ”.

Не мислете, че аз искам да ви убеждавам в неща, които не съществуват в света. Понеже и да ви убедя, това което не съществува, то не е. А пък това, което е, и да искам да ви убедя, че не е, то е. Аз казвам така: това, което е, макар и да ви убеждавам че не е, то е за тук, което не е, и даже да ви убеждавам, че е, не е. Това са най-силните аргументи.

Всеки от нас трябва да знае, кое е, и кое не е. Кои неща са верни, и кои не са. Някои неща, верни за един човек, не са верни за друг. Казвам: В царството на човешкия живот всеки трябва да изучава своя темперамент. Най-първо да се запознае със своята същина, която носи условие за живот. Аз го наричам темперамент на стомаха, жизнен темперамент. Ако ти не разбираш свойствата на този темперамент, ти всякога ще имаш една разстроена стомашна система, ще бъдеш злояд, ще боледуваш, ще имаш запичане, разстройство на червата, няма да се потиш, няма да ти се пие вода, ще боледуваш, ще ти дават горчиви лекарства. Казвам: изучавай своя темперамент, не стеснявай стомаха си, говори разумно на стомаха. Стомахът се занимава с твърдите и течните тела. Ако не контролираш стомаха си, ти ще бъдеш човек сприхав, нервен. Ако ти имаш добре развита стомашна система, ще бъдеш разположен независимо от условията. В този темперамент всичките енергии се уравновесяват. Някой казва: аз съм много нервен. Ти си попречил за правилното развитие на своя жизнен темперамент. Някои го наричат флегматичен, но не е флегматичен, флегматичният темперамент е на студените хора, без топлина. Аз считам, че той е извън живота. Ако не бяхме го оставили да прогресира досега, ние щяхме да бъдем в положението на рибите. Казват: студени хора. Не, студени отвън, а топли отвътре. Има хора, които са топли отвънка, а студени отвътре. Има хора, които са топли отвънка, а студени отвътре. Желязото, например, е топло отвън, а после губи топлината си. Човек сам носи топлина отвътре. Той приема храна и от нея поддържа една нормална топлина. Тази топлина той ще получи от своя жизнен темперамент. Казваш: какво ме интересува дали аз зная този темперамент. Той съществува в тебе. Ако не го изучаваш, поне не му препятствай. Ти седнеш да ядеш, бързаш, понеже имаш работа, баща ти казва: За пет минути гледай да се нахраниш, че работа има. Трябва да се оре, да се търгува. Знаеш ли какво значи да се наядеш за пет минути? Аз съм слушал някои да казват: да ти пращят ушите, като ядеш. Не трябва да ти пращят ушите. Ти ще седнеш спокойно, най-малко 25 минути ти трябват за правилно хранене. Ако искаш да бъдеш здрав човек, трябва да имаш здрав стомах. Ако за 15 минути свършваш яденето си, ти ще бъдеш нито добре, нито зле. Ако за 20 минути се храниш, ти си в преходно състояние, но 25 минути е добра норма. Извади часовника си и гледай 25 минути. Ето какво трябва да разбираме под 25 минути. Като седнеш да не ти се стяга сърцето. Първото правило при яденето е да бъдеш разположен. Няма да се интересуваш какво е сготвила жена ти. Ако отидеш в гостилницата няма да питаш какво е сготвено. Ти ще седнеш спокойно и дали е добре или зле сготвено, няма да мислиш. Ще си избереш ядене, без да имаш някаква лоша мисъл при яденето. Аз говоря за нормалното ядене. А вие може да си вземете малко хляб, круши, ябълки или сирене, кашкавал, печени или варени картофи, пържени яйца или баница. Като ядете, да не се безпокоите кой ще дойде. Ако дойде един религиозен човек и те намери, че ядеш баница, ще му кажеш: братко, ще ме извиниш, че още не съм достигнал до положението на твоето съвършенство. Ще дойде ден и за него. Аз ще ти дам малко хляб и ще те моля да не ме смущаваш - аз ще ям баница и ще благодаря на Бога за нея. Ако ме смущаваш, ти ще ми развалиш стомаха, ще ми развалиш яденето. Тогава ако има някой да ни се сърди за яденето, това е природата.

Аз искам сега да покажа начин, по който разумно да разсъждавате: Понякога искаме да измамим природата. Ако речем да я измамим, ние ще се намерим в едно противоречие със себе си. Човек никога не трябва да води борба със себе си, по никакъв начин и никога не се стремете да възпитате някого. Не мислете, че можете да го възпитате, да му дадете друг облик.

Имаше един евангелски проповедник, той ми се оплакваше. Учен човек беше, казваше се Палаузов. Чел някои педагози и казваше: аз ще взема една жена и ще я възпитам тъй, че каквото кажа, да ме слуша. Влюби се в една жена от баня Костенец, а тези хора от баня Костенец са флегматични, у тях виталният темперамент е развит по турски. Той бил по темперамент динамичен, нервен. А пък тя разположена, гледа го, усмихва се и никога не бърза. Той ще се разкъса. Учи я да бъде навреме сготвено яденето, като си дойде всичко да бъде готово. А той трябва да чака половин час. Тя казва: няма нищо, ще почакаш. Той ми казваше: убедих се, характерът на човека не се мени. Туй, което той сам си е създал, никой не е в състояние да го измени.

Казвам: За да бъдем в съгласие с Живата Природа, ние трябва да я разберем. Тя обича търпеливите хора. По някой път тя е много мудна. С нея да имаш работа, ще ти се пукне сърцето. Гледам, например, някой религиозен човек се моли, иска нещо. Той иска бързо да стане, да не чака много. Този човек най-после се обезсърчава. Няма търпение. Искаш ли нещо, не определяй време. Ти искаш да възпитаваш природата. Като определиш деня, искаш природата веднага да го изпълни. Тя не е слугиня. Ти ще се поболееш да чакаш. Понякога искаш да се промениш, да бъдеш кротък и смирен, да бъдеш за образец. Но като дойде някое сътресение, веднага ще се покажеш такъв какъвто си. Не е лошо, че си такъв. Има начини, по които човек може да се измени, да регулира естеството си, да даде правилен развой на живота си, но той трябва да има знания. Без знания нищо в живота не се постига. Но основата на знанието ти, трябва да бъде доброто и истината. Под думата добро аз разбирам да имаш добри условия за работа, а под думата истина разбирам, в това знание ти да си доволен, да не ти препятства никой. Ние така сме поставени, че сами се заробваме. Най-първо ставаш слуга, а после господар. Ти се обвързваш. Например, вземи за образец майка си, която те е родила, която ти е дала път в живота. Има майки, които от обич към децата си им дават пълна свобода на действие, но децата грешат. Една майка ми разказваше за възпитанието на дъщеря си. Казва: Не ми харесва дъщеря ми. Много е добра, но само за себе си мисли, за мене не помисля. Ходи си на концерти, на театри, на танцови вечери, има си приятел, а пък на мене какво ми е, не мисли. Докато мога да й давам, добра съм, щом нищо не мога да дам, лоша съм. Виждам, че моята педагогия не върви. Не е лошо, че дъщерята ходи по театри, по концерти и танцови вечери, не е лошо, че има и другари. Ако погледнеш и в природата има танцуване. Като те заболи някой път корема, ще танцуваш на общо основание. Като те заболи крака, ще правиш упражнения. Като те заболят ръцете, ще ги вдигаш, ще ги сваляш. Казваш: аз не мога да правя упражнения. Като те заболи главата, ще правиш. И прав е човекът, той иска да си помогне и може да си помогне. Той трябва да постави основа. Започни най-първо с жизнения темперамент, него сложи за основа в себе си. След това ще минеш към сангвиничния темперамент. Кой е сангвиничният темперамент? - На дихателната система. Ти не можеш да имаш добра дихателна система, ако у тебе сангвиничният темперамент или темпераментът на кръвообращението не е добър проводник. Ти всякога ще имаш хилави дробове. Следователно, така трябва да разбирате темперамента. Казвате му сангвиничен, въздухообразен. Не е въздухообразен, той е проводник на сили, които регулират дихателната система. Следователно, докато твоят темперамент е здрав, добре развит, ти си весел. По това се отличава човекът на виталния, на жизнения темперамент. Разположен е като види яденето, доволен е от всичко. Сангвиникът е весел, той е подвижен, той се смее, подскача, ходи. Защо подскача? Здрав е човекът. Той има добре развити гърди. Считат, че онзи, който не скача, който не се смее, е болен човек. Най-после иде умственият темперамент, темпераментът на човешкия мозък. Той е темперамент, който служи като проводник на магнетизма и електричеството, което действа в мозъка, за да бъде в нормално състояние. Следователно, ако в тебе умственият темперамент не е такъв, какъвто трябва, всякога ще имаш главоболие.

За да бъдат хората здрави, трябва им школа. За да бъде добре развита тяхната дихателна система, трябва да имат добре развита мозъчна система. Тогава у човека съществуват две царства: едното е на чувствата, аз го наричам царство на любовта. Другото е на мозъка, царството на знанието. Царството на любовта се намира в тъй наречения плексус соларис, в стомашния мозък, където има ред ганглии, в които жизненият темперамент взема участие, а другият - на знанието, умственият темперамент е в мозъчната система. Той е проводник на електричеството и магнетизма. Следователно, когато тези темпераменти са добри проводници, тогава всички сили на природата се придвижват. Силите на ума, на човешката интелигентност правилно действат, развитието на човека върви добре, от този човек всичко може да стане, той всичко може да направи от себе си.

Ако сте нетърпеливи и искате да се самовъзпитавате, трябва да обърнете внимание на своя жизнен темперамент. Меланхоличен си - пак зависи от жизнения темперамент. Не мислиш правилно - твоят умствен темперамент не е добър проводник. Не че не си способен, главата ти е широка, голяма, имаш достатъчно мозък, но темпераментът е такъв, че тези сили не могат да работят. Умът ти е разсеян, мислите неясни. Това е обширна област. Целият мозък не мисли. Задната част на човешката глава е свързана със стомаха. Горната част е свързана със сърцето, с дихателната система. Предната част на главата е свързана със самия мозък. Ти не можеш да бъдеш човек с възвишени идеали, ако горната част на мозъка е слаба, ако сангвиничният темперамент не е развит. На три части се дели мозъкът. Горната част на мозъка има отношение към сангвиничния темперамент. Жизненият темперамент, темпераментът на стомаха, има отношение към задната част на мозъка, а предната част на мозъка - към нервния темперамент. Ако тези области не са добре развити, тогава в тялото ти ще настъпи един дисонанс. Ако в горната част на главата има хармония, ще има хармония и в тялото. Как така? Така, за да разберете казаното в Писанието, че сте храм на Бога. Ако горната част на главата е добре развита, нашето тяло ще бъде храм на Бога и в това има дълбок смисъл. От такъв човек всички разумни същества се интересуват. Не само за нас, но за всеки разумен човек се интересуват тъй, както другите държави се интересуват от Англия. Защо се интересуват от нея? - Защото в Англия има ред и порядък. Ако нямаше ред и порядък, не биха се интересували от нея. Тя е силна и добре уредена държава.

Ако човек иска природата да му обръща внимание, той трябва да бъде организиран. Сега като говоря, аз искам да ви покажа добрата страна, не да се обезсърчавате. Вие ще кажете, ние нищо не сме направили. Не, вие много работи сте направили досега. И без знание сте ги направили. Хиляди обеди сте изяли, но досега не сте яли както трябва. Хиляди пъти сте вдишвали и издишвали, но не сте вдишвали и издишвали както трябва. Колко неща са минали през вашия ум, но не сте мислили както трябва. Да мислиш както трябва, да чувстваш както трябва и да се храниш както трябва. Лесно е да се каже, че ти трябва да бъдеш умен човек, добър човек. Това са общи положения, но те са само резултати. Природата не е създала човека за играчка. Природата прави с човека един от великите опити в света. В Битието човешката раса съществува, тя заема същото място, каквото заемат белите дробове и сърцето в тялото. Какво нещо е човекът в космоса? Човек в Битието е дробовете и сърцето, ракова е съотношението. Следователно, цялата природа иска човек да мисли правилно, да чувства правилно и да действа правилно.

Вие грешите в следното: търсите вашето щастие там, където никога няма да го намерите. Едно растение търси своето щастие в почвата, рибата търси своето щастие във водата, птицата търси своето щастие във въздуха. Къде човек търси своето щастие? Той трябва да търси своето щастие в мисълта. Човек живее в един широк мисловен свят, а ние търсим щастието в хората тук и там. То ще дойде като едно течение в нашия живот, което да се предаде на хората. Но преди всичко човек трябва да уповава на своята мисъл. Както рибата уповава на водата, на хубавата вода, както птицата търси чистия въздух, както растението търси хубавата почва, така и човек трябва да търси света на правата мисъл, в който живее. Защото като се съберат много хора на едно място, подобно на растенията те ще останат високи, но хилави, понеже няма достатъчно светлина и те не могат да се развиват добре. Между тях става преплитане, те нямат достатъчно храна, вследствие на което се развива техният витален темперамент и те стават слаби, високи, хилави. Като дойде някоя буря, пречупва ги, няма да останат здрави. Онези, които остават дребни, са пo-издръжливи. Дребните имат голямо бъдеще. Та ние не трябва да живеем наблизо, но да си помагаме. Умният човек и на другия край на света да е, пак ще помага. Пък глупавият и при тебе да е, не може да ти помогне. И да иска не може. Сега като говоря, някой ще каже: Отлична реч, силно действа на човека. Аз съм забелязал, като се говори така, вие мислите: Нима досега ние не разбирахме живота? Сега ли се учим да разбираме? Цялото човечество сега се стреми да разбира. Вие си въобразявате, че сте разбрали природата и вярвате, че това е истина. Ако ние разберем природата, ние ще бъдем свободни, във всеки дом ще дойде щастието, радостта, веселието. Ще кажете: Ние разбираме вече, значи, ние сме културни хора. Ако сме културни хора в този смисъл, да разбираме, животът ни щеше да се уреди. Щом животът не е уреден тъй както трябва, това показва, че има нещо, което не сме доразбрали. Трябва да спрем, и трябва да го разберем.

Сега като говоря върху това, не казвам, че вие сте виновни. Не се изисква нито от всички ви, нито от всеки поотделно, нито от цялото човечество да оправи живота. Достатъчно е само да не препятствате на установения ред на природата. Ние не можем да внесем в природата нищо ново. Детето, което майката е родила, не може да му внесе нищо отвън. Едно нещо може да му внесе, и то е следното: царският син като отива в училището, трябва да учи. Той носи там царската си кръв, но той няма знанието. Той добива знание, както и синът на най-простия. В това отношение и царският син и обикновените хора еднакво придобиват знание. И доброто не може да се внесе отвън. Ти се раждаш с възможностите за доброто. Но то отпосле се придобива. Ти се раждаш само с възможностите за доброто, ти се раждаш само с възможностите за знанието, които трябва да придобиеш. Някои се раждат с наследствени черти, например казват, че някои се раждат музиканти. Не се раждат музиканти: но се раждат с възможности. Всеки един музикант, трябва да учи, за да стане музикант. Той трябва да има среда, която да го поддържа. Ако този музикант няма музикална среда, той не може да се прояви. Както на житото са нужни условия за растене. Ако не се посее, то ще си остане, ако се посее, ще развие своите възможности.

Следователно, при тези условия ние трябва да развиваме възможностите за придобиване на знанието, за придобиване на доброто. Доброто е сила, истината е сила. Това е естественият, правилният път. Не казвам, че онова. което имате, трябва да го изхвърлите навън. Новото трябва да дойде отвътре. То няма да дойде механически. Новото, Божественото в света, няма да дойде отвън, то е вътре у вас. Или, разумният живот в света е едно условие, с което всички разумни души живеят. Хората съзнават този факт. Навсякъде се прави усилие. Всеки учител иска да възпита децата си. Но за възпитанието на децата нямаме правилно схващане, не знаем да възпитаваме. То ще дойде отвътре като един процес. Сега, думата “отвътре” има двояко значение. Понякога с “отвътре” аз определям нашия живот, а “отвън” е Божественият живот. Когато някои мислят, че доброто ще дойде отвън, това е Божественият свят, който ние виждаме около нас, целия космос, който е отвън. Но ако Божественият свят е вън от нас, не е в тялото ни, той е в нашето разбиране, в истината, с която работим. Оттам ще дойде, а не в човека, в туй тяло, което сега имаме. То ще се измени, както много тела в света са се изменили. Нашият ум ще претърпи също известни промени, а и нашите чувства и много от нашите възгледи ще се променят. Но има нещо, което всякога си остава едно и също. Ти никога няма да престанеш да обичаш, никога няма да престанеш да мислиш. Злото в света се е родило защото ние понякога обичаме хората, като че те са огледало на самите нас. Ако съдим за нашия живот от сегашното наше положение, ние сме на погрешен стадий на разбиране. Ако би се пробудило съзнанието на детето в утробата на майката, какво би мислило то? То живее благодарение на това, че е в съприкосновение със съзнанието на майката.

Някой пита, къде е душата? Кога влиза душата в детето? Може да ме питате, това са интересни въпроси. Душата, още като се зачене, влиза вътре. Тя се кооперира с майката и бащата. Тъй говорят ясновидците. Сега аз не говоря за моята опитност, но проверявам доколко са верни нещата. Те казват, че влиза вътре, разговаря се с всички в къщи, но никой не го вижда. То казва: Ще ме видите, като изляза навън, аз сега си приготвям една малка къщичка. Един ден ще стана голям, ще изляза, тогава ще ме видите. Ще имам честта да се разговарям с вас, ще ходя на училище. Така казват някои сега. Обективните хора казват, че тези неща не са верни. Действително, има неща, които не са верни, но има и верни. Защото, ако човек беше съвършен, кое е онова, което е заставило Бог да създаде света? Развитието в света не е за нас. Бог е, Който се проявява. Всичко е създадено заради Него. Ние сме зрители, участници. Неговото добро е наше добро. Неговата мисъл е наша мисъл. Той е цялото Битие. Той мисли да направи от всички нещо. Той мисли много по-добре за нас, отколкото ние мислим за себе си. Той предвижда цялото наше бъдеще. То е пред Неговия ум, пред Неговия Дух. Нашето бъдеще е начертано. Какво може да стане за в бъдеще? Тази Вселена като се измени, трябва да знаете какво ще стане с нас. Ние още не знаем какво ще стане от нас. Сега, когато говоря, аз виждам какво може да стане от вас - ще остареете, ще побелеете, ще си заминете от този свят с надежда, че ще идете някъде. Като отидете там, имате доста заминали приятели, но нито един oт тях досега не ви е писал. Пък и вие като идете, няма да пишете писмо. Не че не пишат писма, но ги задържат. В природата има едно учреждение - кабинет, където задържат писмата от другия свят, понеже много хора заминават неподготвени. Те пишат такива писма, които не трябва да четете, затова ги задържат. Само като видят нещо хубаво, пускат го. Тъй говорят ясновидците. Така са говорили и великите учители на човечеството, които са виждали нещата. Сега вярвам, че поне малка доза от това, е истина. Ако някои от вас имате случай да четете Сведенборг, ще видите как той пише. Разказва как се среща с Господа, как се разговаря с Господа, как се разговаря с ангелите, че се е качил на второто небе, на третото небе, бил в света на духовете. Дели онзи свят на две царства с три небеса. Разправя за светлината, за топлината, за духовете как са облечени, за училищата, за възпитанието надълго и нашироко. Авторът, който пише за Сведенборг казва, че бил много учен човек, но нещо му липсвало. Той казва, че много научни съчинения написал, след това спрял своята научна дейност и влязал в една област, която другите не могат да проверят обективно. Тя е обективна, ние сме дошли вече до тази област. Това, което за рибите беше субективно, за млекопитаещите е обективно. Това, което за млекопитаещите е субективно, за нас е обективно. Един ден, ако дойде твоят дядо, влезе в къщи и почне да се разговаря с тебе и си замине, ти ще кажеш на съседката си дядо ти какво ти е казал. Нека дойде дядо ти. Но той е дошъл само при тебе, не е дошъл при тях.

Една госпожа от Търново разказваше следния факт: “Един ден баща ми, който си е заминал, иде със своята тояжка и казва: Какво правите, какво готвите? Дъщерята му казва: Татко, остани за обяд. - Не, не може, бързам. Аз трябва да си замина.” Тази случка тя сама я разказа. Не останал за обяд. Питам: За една такава опитност какво ще кажете? Всички опитности спиритизмът иска да ги обясни по механически начин. Може да има някои грешки, но има известни факти, които показват, че човешкият живот не се губи. Науката казва, че нищо в природата не се губи и не се създава. А всичко се видоизменя и всичко се проявява.

Сега аз искам да стане само онова, за което вие сте способни. Вие още не сте в състояние да се занимавате с вътрешния свят. Хората още не са готови, затова не трябва да се занимават - все едно, че някой неук се занимава с електричество със силен волтаж.

“Верният в малкото е верен в многото” - казва Христос. Той взема един пример от света. Чудите се какво иска да каже Христос. Той показва как постъпва един светски човек. Той казва: Вземете пример от него и вие постъпвайте като него. Христос прави един извод: постъпете и вие така. Как трябва да постъпва умният? Господарят му го похвалил и Христос го похвалява. Като се научил, че неговият слуга така постъпва, казал: Умно постъпва. Аз ще направя друг извод. Вие с нищо не бива да ощетявате природата. Ако живеете добре, ще имате придобивки. Пък един ден, когато природата каже, че повече няма да живееш на земята, какво ще правиш? Тя те уволнява. Ще направиш едно добро. Казваш: Аз никакво добро не съм направил, да направя поне едно добро, макар от господаря си да взема, за да го направя, че като напусна службата да кажат: този човек поне едно добро направи.

И ние какво трябва да правим? Толкова години живеем, искаме да бъдем щастливи. Трябва да бъдем щастливи. Трябва да бъдем умни, трябва да бъдем добри. В това седи човешкият живот. Всеки човек трябва да се стреми да заеме най-високото положение, разбирайте това в добър смисъл. Никой не трябва да се спъва. Не спъвай в себе си онова, за което копнее твоята душа. Дай път на въображението си, но не бързай. Ще кажете, че това са илюзии. Мисли за всичко, желай всичко, стреми се към всичко, но не бързай. Ако в този живот не разрешиш въпросите, ако във втори не, то в третия доброто разрешение ще е налице. Ти казваш: в този живот няма разрешение. В този живот всичките места са заети. Отиваш в театъра, всички места са заети, билетите продадени, какво ще правиш? Ще чакаш втори концерт. Не трябва да се спъваме. Добрият човек всякога трябва да се стреми към реализирането на великото добро. Доброто, което ще придобием, трябва да стане проводник, то е цел, успех за цялото човечество. Вие ще кажете: Какво може да стане от нас? Много може да стане от вас. Сега хората търсят скъпоценни камъни. И като ги намерят ще ги сложат на пръстените си. Ако вие сте скъпоценен камък, ще имате честта да бъдете сложен на най-хубавата огърлица. Ако пък не сте скъпоценен камък, тогава вас ще ви пробият. То е само за изяснение на нещата.

Нашето знание зависи от разумността, доколко разбираме природата. Тя обича онези, които я разбират. Към всички, които й противодействат, тя гледа с други очи. Често ние искаме природата да бъде снизходителна, но виждаме, че тя ни най-малко не е снизходителна. А някога помага, и много помага.

На всички вас ви трябва едно свещено знание. Ако сте жизнен тип, ще бъдете добър проводник на живота, а също и на силите, които действат във вас. Освен това ще бъдете добър проводник на Великата мисъл. Всеки един от вас трябва да живее там, където Господ го е поставил. Човек да си отвори сърцето и да благодари. Единственото нещо, което трябва да правите, е да благодарите на Бога, от сърце да благодарите. Като благодариш, да не виждаш никъде злото. Животът на всички хора, които сега страдат, един ден ще се подобри. Всеки човек, който е минал през страданията, ще се облекчи. Законът е такъв. Мога да ви приведа примери. В притчата за богатия и бедния Лазар, богатият човек помолил да изпратят Лазар да му помогне. Авраам не позволил. Не, че Авраам не искал, но не трябва да се изменя редът не нещата. Казал: Лазар толкова време седя пред твоята врата, на тебе не ти дойде наум да го нахраниш. Ти не измени твоя ред на нещата, по същия начин не може и сега да се изменя законът, редът. Както Лазар умря, така и ти си вече мъртъв, но искаш да живееш добре и в ада. Авраам му казал: Ти в ада не можеш да живееш добре, в ада трябва да умреш, за да възкръснеш като Лазар. Човек като умре, не може да бъде щастлив. Никой не може да бъде щастлив докато не умре. И да умре тъй както трябва. Богатият човек не беше умрял. Защо се мъчеше той? Защото мислеше за своите братя, искаше да прати някой да им каже как да живеят, че поне те да не дойдат на това мъчение. Как ще повярват? Ако отиде Лазар, те няма да го послушат. “Колкото ти послуша, толкова и твоите братя ще послушат.”

Хората са се отклонили в мисленето си. Казвате: Така трябва да се живее, че да не предизвикаме природата да ни поставя на мъчение. Ще отидеш на бойното поле, някоя граната ще ти откъсне крака, ще се молиш на Господа да ти израсне кракът. Ще израсне изкуствен крак, но онзи крак никога не може да израсне. Така природата казва: Не предизвиквай една изкуствена война, в която твоите крака могат да бъдат откъснати.

Естественото спасение е в това, да бъдете проводници на добрия живот, на добрите сили, на добрите мисли в света. Това е предназначението ви сега. И как трябва да стане това? Вие всички имате заложби. Ако продължите в този път, ще дойде съдействието: слънцето ще изгрее навреме, вятърът ще дойде навреме, всичко ще дойде навреме. Всичко ще дойде навреме за онзи, който слуша. И Учителят ще дойде и хиляди години ще помага. Кой ще помага на човечеството? За в бъдеще пак Бог ще помага. Който изведе човека, той ще го избави. Ние няма да се избавим. Той ще ни избави. Мойсей беше изпратен да изведе еврейския народ. Казва му Бог: Ще кажеш на фараона, че Аз те пращам. Аз съм, Който правя всичко. Започна фараонът да се състезава, казва: Аз не познавам, кой е твоят Бог. Най-после Беше принуден да пусне Израиля. Та сега по същия начин казвам: Все ще дойде един Мойсей, който ще изведе човечеството. Той казва: Господ ще вдигне тоягата Най-после всички хора ще се съгласят. Ще дойде това време, но кога? Не е определено за вас да знаете времето, което Бог е поставил. Близо е времето, но кога, никой не знае. Когато спите, когато нищо не мислите, когато мислите, че всичко е наред, тогава ще дойде.

Казвам: Това е целта на Живата Природа, да бъдете сега бодри, весели. Онова, което можете да направите, направете го, а онова, което не можете да направите, оставете го на Бога. Той да го направи заради вас. Но всичко, което трябва да направите, направете го както желаете, дръжте го в ума си. Всеки, който се е обезсърчил, той се е обезсърчил за своите желания. Казва: Нищо не мога да постигна Не лъжете. Не се изисква за всички ви онова, което желаете да постигнете.

Сега от притчата, която Христос казал, запомнете: “Верният в малкото е верен и в голямото.”

Беседа, държана от Учителя на 19 март 1933 г., 10 ч. с., София - Изгрев