Духът дава живот

Ще прочета 6-та глава от Евангелието на Йоана от 41 до 64 стих.

Духът е онова, което дава живот. Всички противоречия произтичат от неразбирането на природата. Тя е най-великото учение, което съществува в света. Няма пo-велик инструмент от природата. Следователно, всички инструменти, всички системи, всички научни теории, които съществуват в света, водят своето начало от природата. Тя е първообраз и за религия, и за наука, и за морал.

Всичко се съдържа в нея и всички черпят от нея. Някои проучват второстепенните прояви на природата. Има неща, които са вътре в нея, но не произхождат от нея. Те са внесени отвън. Например, растенията са оставили своите отпечатъци, рибите, млекопитаещите и човекът, също. Така че, когато говорим за природата, трябва да се освободим от всички тях. Има неща, които не принадлежат на природата. Някои ги наричат случайност, изключения. Под думата изключения разбирам абсолютния закон. Само Божествените неща са изключителни. Ние наричаме случайни еднообразните работи. Считаме всички неща в нея за втора категория, считаме ги еднообразни, и ги оставяме без да почерпим знание от тях. Например, какво може да научиш гледайки товара на едно животно? И когато изучаваш кораловите острови, какво разбираш? Това са жилищата на някои животни. Какво забелязвате в тях? формите в природата, са склад от енергии, които тепърва трябва да се изучават. Сега в човека има един малък свят. Това, което съществува в природата, съществува и в човешкия организъм. Следователно, трябва да се намери начин за основно проучване на човешкото общество. Например, преди 2000, 3000, 4000, 5000 години посветените от древността са познавали много по-добре човешкия организъм, отколкото сега го познават. Псалмопевецът казва: “Чудно и страшно съм сътворен Господи!” Ако днес разглеждаме анатомически и физиологически човека, нищо страшно и чудно няма да видим. Страшното е в това, че учените хора още не разбират онова, което виждат. Казвате за някого, че е красив. Красотата представлява тънък пласт на човешкото лице, даже един милиметър не заема. Ако този пласт се изтрие, човешкото око се поврежда. При това още не се знае мястото на човешкия ум. Не знаем и мястото на човешкия дух. Човек има сърце, но не говоря за това сърце, което тласка кръвта. Има ред теории за чувствата, за ума. Говори се за човека, за неговия морал. По какво се отличава един морален човек от един добър човек? Казваме: Този човек е добър, а онзи е лош. По какво се отличава добрият от лошия човек? Разлика има между една овца и един вол. Различават се черепът на овцата от този на вълка. Значи има известни теории и образи, които отличават хубавото от грозното, злото от доброто. Те се различават в света. Ако речем да се задълбочим, ще заспим.

Често хората при размишление върху дълбоките работи заспиват и то поради това, че нещата са им непонятни и те се страхуват. Подобно нещо изпитва човек, който преминава през някое място и се страхува. Ако качите на аероплан един религиозен човек, който постоянно говори за небето, след 40-50 километра той ще каже: Снемете ме долу, не искам да живея на небето. И сега учените , които изследват земните пластове, като дойдат до 16 километра, казват: Стига толкова. Достигнали са някакъв пласт, който не им харесва и прекъсват работата си. Казват, че на небето имало облаци, и там не могло да се пътува безопасно, големи страдания имало. И тази земя от която някои се оплакват и я наричат плачевна юдол*, почва да им харесва. На нея има круши, ябълки, гостилници с ядене, всичко това се намира и в най-лошото място. Казват, че най-хубавите работи са тук на земята, а горе няма нищо привлекателно. Това е малко противоречиво, но човек си е създал някакъв образ за небето и земята, който фактически не съществува. Тъй както ние схващаме природата тя не съществува. Това е наше заблуждение. Например, детето първите 7 години има една представа за баща си. Следващите 7 години има друга представа за баща си. На 21 години има трета представа, на 28 години съвсем друга - и най-после като стане голямо, като стане като баща си, пусне брада, започне да се съмнява дали има баща, дали е имало детство, започне да се съмнява, потегли брадата си и казва: Този брадатият човек, умният човек, дали е мой баща? Това е една илюзия на моя ум. Бащата като погледне сина си, казва: Синко. А той казва: Старче. Аз имам едно правило: Младият трябва да живее, а старият трябва да мисли. Ако младият не живее добре, старият не може да мисли добре. Ако старият не мисли добре, младият не може да живее добре. Съотношение на нещата има. Човек не може да бъде стар, но човек може да влезе в образа на млад и на стар. Това е друг въпрос, че тия хора остаряват.

Покажете ми един човек, който е остарял. Вие виждате едно старо тяло и едно младо тяло, но дали този е човекът, истинският човек за когото говорите? Човек се мени. Някой си пуска брада. Защо природата ни е създала с косми? Случайно ли е това, или има някаква причина? Каква нужда е имало да сложи брада на човека, да лиши жената от брада, а да постави на мъжа брада и мустаци? Каква цел е имала, като им е сложила вежди, две ноздри на носа, и една уста? Какви са били нейните задачи? Като наблюдаваме природата, виждаме че тя е правила милиони опити, но с тях не е свършила работата. Тя не е достигнала до една завършена форма, не е завършила своите опити. Казвате, че човек е последната дума на природата. Но изглежда не е така. Кой човек е последната, този, сегашният човек ли? Сегашният човек ни най-малко не прилича на първия човек. Учените са открили черепи от най-далечното минало, които показват едно маймуноподобно състояние на човека. Маймуните са дошли след като човек е сгрешил. Според окултистите маймуните са изостанали, паднали души. След грехопадението на хората, някои от тях станали маймуни. Окултистите поддържат, че маймуните са души, задържани в своята еволюция и следствие на това те са останали маймуни. Наблюдавайте постъпките им и ще видите, че те имат доста голяма култура. Те са вегетарианци. Няма нито една маймуна, която да е месоядна. При това те са много любопитни, от чисто хиромантическо гледище имат доста интересни отлични качества. Има нещо, което липсва на маймуната, но на човека липсва два пъти това, което липсва на маймуната. Маймуните нямат стражари, затвори, те нямат проповедници, съдии. При това пак живеят много добре. Сега ние смятаме, че нашият ред на нещата е много щастлив. Не е. Какво нещо е щастието? Съвременните хора се задоволяват с това, че не са в затвора, че още не са осъдени на смърт. Радват се, че са живи, но вътре за всеки един от тях има произнесена присъда. Няма да се мине много време, след 5, 6, 7, 8,10 години, смъртта ще дойде. Един ден ще дойде ред за всеки един да се каже: Наказва се по член еди-кой си за еди-кое си престъпление на смъртно наказание. Вие питате защо умря еди-кой си? Наказаха го за престъпление. Един закон има. Като дойде Христос на земята и Него Ео наказаха за греховете на хората, понеже ги подстрекавал. Те имали да дават а той казвал: Не давайте, аз ще платя, вие не плащайте нищо. Осъдили го защото нарушил един ред. Искам да ви наведа на една здрава мисъл. Аз не разглеждам сегашния ред на нещата, защото това е нещо случайно. От ваше гледище сегашният живот е привиден. Човечеството мимоходом минава през тази фаза.

Сега за вас щастието е във вашето здраво тяло, но няма да се минат и 50-60 години и то ще ви създаде едно голямо противоречие. Ще ви се наложи да повикате лекар, проповедници, ще искате да разберете нещо за онзи свят. Но за него и да ви учат, пак няма да знаете, дали съществува или не. Лекарите ви увещават, че ще живеете, но сами не знаят със сигурност това, и само за насърчение ви казват, че ще живеете още. Съвременните хора не са сигурни в живота след смъртта, вследствие на това казват: Не му мисли. Напий се, малко да ти олекне. Ожени се, народи си деца, поживей си, както Господ дал. Като дойде време да умреш, нека мe обесят. Питам сега: Какво може да се придобие с такава философия? После, какво носят в себе си всички религиозни системи, които имате? В никоя религия не трябва да се допуска убийството. Да оставим сега външния свят, да оставим държавата. Кой има право да беси? Тези, които вярват в Бога и поддържат някаква религия, не бива да допускат убийството. Това не е религия, това е светска власт. Всички може да убиват, но не и религиозните хора. Принципите на която и да е религия не бива да допускат убийството. По какво се отличава християнството от юдаизма, от мохамеданството? Християнските народи се бият с куршуми. Милиони хора избиха с картечен огън. Как историята ще определи това? Как ще окачествим ние това? Казваме: Освен християнство, друга религия няма. Вие ще кажете, това са условия на живота. Това са наши разбирания. Ние сме така научени. Как ще намерим тогава истината? Ние съвременните хора вървим по пътя на древните хора. Ние знаем какво е казал Платон, какво е казал Сократ, знаем какво е казал Аристотел. Мога да ви изброя какво са казали ред велики хора В Египет, Асирия, учителите в Индия. Но всички те, които са разбрали Истината и са я поддържали, са изключвали насилието. Всички велики хора са изключвали насилието, в каквато и да е форма. Човек, който иска да прогресира, трябва да изключи в душата си насилието. Най-първо не трябва да насилва себе си. Защо ти ще се насилваш да приемеш някакво убеждение? Ако въздухът, който дишам, за мене е нещо естествено, аз трябва да го оставя свободно да влиза в мен и да излиза. Храната също ще я оставя естествено да влиза и да излиза. Ние сме изпълнени с насилие. Ако не харесваш храната, ти ще я изпържиш, ще й сложиш малко масло, пипер, ще я поръсиш със сол, ще прибавиш това-онова и ще се насилиш да я изядеш. След като се нахраниш, казваш: Тежко ми е нещо. Има много готварски книги с указания колко калории съдържа всяка храна, какви хранителни вещества има, колко мазнини, белтъчини и т.н. Нямам нищо против това. Казвам: Според мене трябва да дойдем до следното: да приемаме естествено храната, такава, каквато природата ни я дава. Според признаците, които има на главата, на ръката, в хороскопа, някой трябва да живее 30 години. Той може да продължи живота си, ако измени начина си на живот. На главата има два кръста, според които може да се определи колко години ще живее човек. Кръгът на окото също показва колко години ще живее. Като пипнеш ръката и видиш широчината й. ако разбираш, можеш да определиш колко години ще живее някой човек. Да кажеш за някого че ще живее 30 години е нещо относително. Човек не е създаден да умира, нито да живее само 30 години. Това е човешко определение. То не е в законите на природата. Бог казва: “Душата ми не съизволява в смъртта на грешника.” Казвате: Ако храната е естествена, може би животът ни ще се продължи. Всяка естествена храна трябва да продължи живота. Щом една храна скъсява живота, не е естествена. Щом известен възглед съкращава твоя живот, той не е естествен. Щом една мисъл ти действа зле, тя е неестествена. Всяко чувство, всяка постъпка, които съкращават човешкия живот, това са неща неестествени.

Под думата Дух ние разбираме най-разумното нещо, което направлява света, Разумното, в което сме потопени. Извън Разумното, ние не можем да излезем. Разумното, Духът, може да ни търпи с хиляди години и в края на краищата се отличава по това, че винаги ще стане това, което Духът иска, а не това, което ние искаме. Ние се самозаблуждаваме ако мислим, че един ден ще го заставим да ни даде това, което ние искаме. Първо е Духът, после идва животът. От чисто научно гледище животът е един резултат. Той е резултат на онова, което Духът е извършил. Но животът сам по себе е една естествена същност, която ние живеем. Животът не може да бъде животински, не може да бъде човешки, не може да бъде ангелски, не може да бъде Божествен. Щом кажеш Божествен, това са други понятия, наши думи. Казваме: Животът е Божествен. Животът в своята същина, целият живот е Божествен. Когато Божественият живот влезе у нас. с нашето разбиране ние го правим да заприлича на човека. Когато умът на човека влезе в животните, те пък го правят животински. Всеки човек прави живота да прилича на него, такъв, какъвто си мисли и иска да бъде. Жената прави живота женски. Мъжът прави живота мъжки. Детето прави живота детски. Глупавият прави живота глупав. Умният прави живота умен и т.н. Това са наши разбирания. Ако животът може да бъде умен и глупав, тогава как ще се справим. На какво ще уповаваме, ако в света няма разумна сила? Културата не е нищо друго освен хиляди и милиони души, които разсъждават и мислят. Това наричаме култура. Но кое е онова, което свързва хората в едно? Кое е онова, което ги обединява? Кое обединява клоните на едно дърво? Има нещо, което ги обединява. Дървото ги обединява. Кое обединява хората? Туй, Разумното е, което обединява света. В природата съществува едно абсолютно единство, от което човек никога не може да се освободи. Той може всичко да направи, но да излезе вън от единството на природата е абсолютно невъзможно. Не само хората, но никой не е в сила, нито боговете, да излязат вън от единството.

Единството в живата природа, или единството в разумната природа, то е закон, който не ограничава, но показва посоката, в която всички разумни същества трябва да вървят без изключение. Всички наши страдания произтичат от факта, че ние се намираме в борба с Разумното. Ние искаме да изменим законите на Разумното и да създадем наш свят. Всеки може да направи опит. Ние можем да направим един свят, какъвто не искаме, но ако сполучим да направим един свят, какъвто искаме, ние ще си създадем най-голямото нещастие. Господарят на един слуга му казва: Няма да ми противоречиш. Каквото ти казвам ще го поддържаш. Един ден господарят му казва: Ти си магаре. Слугата отговаря: Тъй вярно, магаре съм. Питам: Ще те радва ли, ако твоя слуга те слуша и повтаря всичко каквото кажеш?

Хубавото в света е в разнообразието, в различието на мисли и идеи между хората. В този смисъл никой човек не може да бъде доволен от себе си. Ако можеше да бъде, тогава защо първият човек беше недоволен от себе си, какво му липсваше? Липсваше му жената. Къде беше тази жена? Извади ли я Господ от някое дърво, извади ли я от някой камък? Извади ли я от някоя риба? Извади ли я от мида, от някой охлюв или от слънцето? Не. Приспа го. Казва се в Писанието, че Господ взел едно ребро, а на еврейски се казва, че взел един чифт ребра и от тези ребра направил едно същество, което човекът нарекъл жена. Адам казва: С тия две ребра аз мога да живея по-щастливо и сега ребрата са 12 чифта. Значи 13-то число е извадено, а 13 е крайно фатално число. Сега ако погледнем случая с френския параход, който изгорял, ще видим че е бил пуснат в морето на числото 13. Казват, че той е построен през 1930 година, сборът на числата също е 13 и ето че изгорял. Ще кажете, че това е суеверие. Какво нещо е суеверието? Суеверията са явления, които стават без да можем да ги обясним, но суеверните неща са истински. Само че тълкуванието, което даваме, не е истинско, а всички суеверни работи съществуват в света. По някой път ти вярваш, че ще станеш цар. Това не е ли суеверие? Невъзможно е да станеш цар, но има и такава възможност. Както един Наполеон стана цар, така и ти можеш да станеш цар. Но това са вероятности. Те също почиват на един закон. Кое ти дава повод да мислиш, че ще станеш цар? Можеш ли да мислиш за нещо, което никога не си опитал? Аз гледам малките деца. Майката казва: Откъде му е дошло на ума да лъже. Че то още докато е било в утробата на майка си, е приело уроци по лъжа. 365 дни майката му е давала уроци, как да лъже. Според закона на прераждането, това същество е живяло и преди, то и в други животи се е учило да лъже, сега няма да му е за пръв път. Това твърдят окултистите. Може техните възгледи да не са в съгласие с вашите. Много други търпим, ще търпим и техните. Те казват още, че трябват 777 кардинални прераждания, за да ^ма човек някакъв напредък, а другите прераждания са безброй. След 777 кардинални прераждания, човек завършва своето развитие. Значи това дете, което обича да лъже, е живяло много пъти на земята и се е научило да лъже. Като се намери на тясно, то лъже. Това изкуство то е научило добре.

Легендата говори, че първата жена е излъгала. Откъде научиха първите хора това изкуство? Можем да приемем, че преди Адам е имало други хора, които са живели и са учили един от друг лъжата. Съществувала е една раса, от която Бог е извадил Адам и му е казал: Няма да лъжеш. Аз ще те въведа в рая, виждам, че от тебе ще стане човек. Бог го внесе вътре в рая, но му каза: Няма да лъжеш! Адам обеща, но не устоя на думата cи и когато трябваше да даде отчет пред Бога, защо е ял от забраненото дърво, той каза: Жената, която ми даде ме излъга. Той прехвърли вината за непослушанието си на другите. Искаше да оправдае себе си като каже, че жената е виновна. Лъжата, като изкуство на хората, съществува от памтивека. Ние сме хора, които обичаме да икономисваме истината. Ние сме от тези, които обичат да послъгват при случай и без случай. Сега говорим за култура и Господ като дойде при всеки ще каже: Можеш ли да се отучиш да лъжеш? Ако не се отучиш, ще бъдеш вън от рая.

Какъв е онзи свят? Онзи свят е тук на земята. Раят е тук на земята. Вие не го виждате. Аз бих направил един опит с вас. Един от вас, който би ми обещал, че няма да лъже, ще го въведа в рая. Аз ще си удържа думата, но той не трябва да казва никаква лъжа. Ако влезе в рая и не се откаже от лъжата, после като го изпъдят от рая и след 10 хиляди години няма да се върне там. Не е лесно да се отучат хората от лъжата. Единственото нещо, с което природата сега се занимава, най-трудният въпрос за разрешаване не е убийството, не е разврата, а лъжата. От всички други пороци ще се освободи човек, когато се освободи от лъжата. От лъжата започват престъпленията. Лъжата е начало на всички грехове. За да убиеш един човек, ти трябва да си крайно користолюбив. Ти убиваш една кокошка и казваш, че нейното месо ти е потребно, че ако тя не умре, ти ще умреш. Казваш: По-добре тя да умре, аз да живея. Така и канибалите мислят.

Вие още не сте изучавали онези тънки постъпки, които съществуват в сегашната култура. Косите на човека ще побелеят моментално от ужас, ако видят колко фино сега хората се самоизяждат един друг. Това са крайните, лошите резултати от лъжата. Всички ние страдаме, защото несъзнателно усещаме една тежка атмосфера, която ни подтиска. Понякога се мъчим, страдаме и мислим, че няма никаква причина за това. А това е лъжата вътре, която ни мъчи. Страшно нещо е това. Най-голямата отрова, която съществува в света, това е лъжата. Вие мислите, че чрез лъжата ще постигнете нещо, или, че ако излъжете, ще се повдигнете. И събирате 10-20 души да ги учите, да ги повдигате. Казвате: Ако ме слушате, ще направим една фирма. ще спечелим, ще ви облека, ще оправя домовете ви де щата ви. После изядете парите и казвате: Лоши бяха условията, имах доброто желание, но парите отидоха някъде, стопиха се. Много хора по този начин проповядват в света. Сега се питам: Защо проповядвам на хората? Коя е моята цел? Две неща има неразрешени. Всеки, който иска да бъде човек, трябва да се запита: истината ли търси или лъжата? Онзи, който търси лъжата, той търси своето разрушение. Той ще деградира. Никакъв успех не може да има. Така че онези хора, които вървят по пътя на лъжата, вървят по пътя на инволюцията. Пътят на лъжата е път на слизане, отдалечаване от Бога. Пътят на еволюцията е път към Бога. Инволюцията е излизане от Бога. Когато лъжем започваме да се извиняваме и казваме: Тук ни става тясно, искаме да излезем отвън нашироко. Не можем да изпълняваме това-онова, не сме съгласни вече с деспотизма на баща си. Бащата вижда това и казва: Недоволен е нашият син, иска да отиде в света, да види хората. Той отива, живее нашироко и след като ходи къде ли не и опита какво ли не, се връща при баща си. Убедил се е вече какво представлява животът навън, но пак не казва истината на баща си. И сегашните учени крият тия работи. Казват: Човек по закона на еволюцията е излязъл от Бога да научи нещо. По закона на еволюцията ще се качи пак, ще покаже, че нещо е научил. Вземете двама души, единият, който е образ на лъжата и другият, който е образ на истината. Има хора, които никога не могат да кажат истината. Такива аз съм срещал. Така във варненско срещнах един човек, който минаваше за шегаджия. Веднъж един приятел го попита: Няма ли да ми кажеш една шега? От очите на този шегаджия потекоха сълзи и той каза: Остави се, не върви с лъжа. Баща ми умря, нямам пет пари в джоба, а трябва да го погреба. Така се разплака се човекът, че другият го съжали и извади 500 гроша. Каза му: Вземи, да го погребеш. Тогава онзи, който плачеше се спря и отвърна: Тази е последната лъжа, която казах. Съвременните хора така са свикнали с лъжата, че не ги е срам от нищо - всичко могат да измислят. Казвате: Без лъжа не може. Страхуваме се от истината. Един човек за да познае истината, не трябва да се съобразява с хората. Пред себе си той винаги трябва да е в състояние да изнесе истината. В човека има нещо, което обича истината. За себе си той знае истината, но по отношение на хората тази истина не я прилага. Лъжата е произлязла от това, че отношенията ни с хората са неискрени. Човек не иска другият да знае истината за него и затова скрива тази истина. Когато човек иска да намери истината, той трябва да дойде до себе си. Пред себе си трябва да изповядваме нещата както са, трябва да имаме ясно понятие за истината. Истината е това, което освобождава човека. Тя се отличава по следното: да кажем ти си скръбен, изгубил си имането, всичко си изгубил. Ти си се отчаял и казваш най-после: Не си струва да се живее. Искаш да се самоубиеш. Но и друга мисъл изпъква в теб. Ако се самоубия, какво ще придобия? Ако живея ще страдам, да, така е. Но ако умра, пак ще има страдание. Ако аз се самоубия, ще изгубя съзнанието. Хубаво ако го изгубя, но ако не го изгубя и ме заровят в гроба и гледам 10 години да ме разнищват частица по частица? Ще оголея и само костите ми ще останат. Умно ли е да вляза в един такъв затвор? Умно ли е да пъшкам в гроба? Ако ще ме погребват, не ми трябват нито свещеници, нито владици. За мене е важен животът, не и смъртта. Казвате: Христос умря. Хванаха го човека, той се моли на Господа да го отмине тази чаша. Хванаха Го, разпънаха Го на кръст, но Той не искаше да умре и три дена седя. не можа да изтърпи в гроба. Върна се в живота и се яви на учениците вън от смъртта. Това е Неговият живот.

Аз съжалявам всички ония, които умират и не могат да възкръснат. Няма пo-нещастни хора от ония, които умират и няма да възкръснат или другояче казано: Съжалявам всички ония хора, които умират и не могат да живеят. И на вас, на разумните от вас говоря: откажете се от лъжата, откажете се от смъртта. Вие се занимавате с неща, които не са верни. Вие очаквате да дойде Христос и да ви даде живот, да ви възкреси, но докато дойде Христос вие трябва да работите. Майсторът ще дойде и ще съгради къщата, но вие трябва да донесете камъните, дърветата, гвоздеите, че като дойде този майстор да има какво да гради, защото Христос ще ви задигне от гробовете, дълго няма да лежите там, ще възкръснете с праведните.

Божественият живот у вас има един зародиш. Ще дойдат по-благородни условия и на този зародиш ще се даде живот. Животът, който е в хамбара, съдържа всички качества на зърното. То трябва да се посее на хубава нива, да има някой да се грижи за него. От вас, съвременните хора се изисква един особен начин на мислене. Ние се заблуждаваме като мислим, че ще дойде някой дa оправи света, че ще стане преврат, ще снемат някой цар, ще дойде някой социален строй, че да се оправи светът. Ще дойде на власт този строй, който очаквате, но и при него ще ви измъчват, ще ви гонят, нищо повече.

Като съм изследвал историята на цялото човечество, не съм намерил нито един режим, при който хората да са живели добре. С такива разбирания като сегашните и в бъдеще пак ще бъде същото. Все пак, аз съм заставен да ходя като човек на краката си. Мислите ли, че някой ще ви гледа като писани яйца? Мазоли ще излезат на ръцете ви от работа. Който иска да яде хляб, трябва да има мазоли на ръцете си. Ще бъде заставен да работи, за да не гладува. Толстой казва: Никой, който няма мазоли на ръцете си, не трябва да яде хляб. Ако трябва да имам мазоли на ръцете и ям хляба, той ще ми излезе доста горчив. Но птицата, която яде хляб, копала ли е? Тя задигне някоя череша, изяде я, а аз човекът трябва да платя с пари, трябва да покопая, да ме видят хората, че имам мазоли. Казвате: трябва да се работи. Трябва да се работи, съгласен съм, но не само физическа работа, физическата работа трябва да бъде резултат на една умствена, на една разумна работа. Този резултат, който сега се получава от работата, е престъпление. Престъпление е, че работим 8-10 часа на ден. Една тежка, еднообразна работа създава в човека еднообразни способности, еднообразни чувства. Ако си въглищар в един рудник, влизаш там ден след ден, година след година, копаеш въглищата, изваждаш ги навън, изкарваш си прехраната по този начин и казваш: Това е култура. Тази култура трябва да бъде признак на нещо по-високо и по-възвишено. Учените трябва да започнат да мислят, да намерят друг начин за отопление, да Впрегнат други енергии, а не да карат своите братя да работят под земята без слънце, без радост. Вместо да копаят въглищата от земята, те трябва да накарат електрическата енергия да работи. Горе има електричество и без да слизат хората в земята, без да се мъчат, могат да си изкарат прехраната. Това е една нова идея в света.

Ние минаваме за културни хора. Как ще се оправим? Аз не съдя хората, разсъждавам философски или чисто психологически. Виждам докъде е достигнало човешкото съзнание. Всички християнски народи имат с милиони тонове жито, събрано на едно място. Тия хора, които са богати, които вярват в Христа, държат това жито по складовете, а други хора умират от глад. Живеят си спокойно и хвърлят житото в морето, за да не спадне цената му, а че умират хората, техните братя от глад, не искат да знаят. Те мислят само как да се повиши йената на това жито. Питам: Туй жито, защо го изпратиха от небето, да се обогатяват хората ли? Това жито се изпрати за храна на хората и птиците, то не се изпрати за забогатяване. Ние очакваме да забогатеем, като продаваме житото. То е наше. схващане. При това всички намираме, че то е в реда на нещата. Казвате, че това са анархистични идеи. Когато не употребяваме нещата за каквото са пратени, не нарушаваме ли законите на този велик институт природата? Има един закон, който ви държи отговорни. Аз не съм отговорен сам, всички еднакво сме отговорни. Аз имам право да кажа на един банкер: Братко, много жито си събрал, раздай го, не печели от него. Стани и ти сиромах като другите хора. Ако е да покажеш, че имаш любов към Бога, защо да не кажеш на богатия: Направи ти пръв опит! Един ден като забогатея, ще направя това и аз. Четох във вестниците, че някакъв българин убил един свещеник 8 Париж, като мислел, че свещеникът е богат, но намерил само 600 лева. Хваща го полицията и той се самоубива. Защо убил той свещеника? И защо са му трябвали неговите пари? Сега ние сме изложени на голяма опасност. Могат да ни убият за нищо и никакво. Тогава, какво трябва да бъде нашето верую? Вие трябва да поддържате следното: Бог е всемъдър за всички.

Всички трябва да се подчинят на разумния живот, да бъдат носители на Божественото. Ако ние имаме любов, първо трябва да имаме любов към Бога, да изпълним Неговата воля. Не е важно какво ще каже някоя държава, ни какво ще каже някой философ, или някой учен, но какво ще-каже онзи порив на моята душа, който може да ме повдигне като човек и да ме избави от ноктите на смъртта. Аз трябва да изпълня Божията воля, за да се освободя, да могат да се освободят и ближните от същата опасност.

Вие, които ме слушате тук, едно време така слушахте Христа. Верующите водеха народа подир Него и всички бяха готови да Го направят цар. Учениците казваха: Няма като нашия Учител, Син Божий е. Като го хванаха римските войници, всички се разбягаха, остана само един от най-верните му ученици. Но когато го попитаха, познава ли Исуса, каза: “Не го познавам, мене не ме интересува Неговото учение.” Един, който минаваше за възлюбен ученик, остави дрехата си и побягна гол. И ние, съвременните хора, като Йоан сме готови дрехата си да оставим и да кажем: Загазихме я, не ни трябваше нищо. Сега питат: Някой виждал ли е Господа? Аз ще ви кажа: Никой, никога не е видял Бога. Докато не говорите истината, вие никога няма да видите Бога! Щом говориш истината, Господ ще дойде. Този е начинът да видите Бога. Ако вие знаете какви са последствията от една лъжа, никога няма да си служите???? с нея. Като кажете лъжата, тогава ще дойде истината. Истината ще отсъди, ще ви наложи наказание. Тя ще въздаде присъдата. Ще ви даде едно благо. Понеже лъжата не може да ви донесе това благо, вие ще страдате през целия си живот. Няма по-голямо страдание от това да виждаш истината и да знаеш, че лъжеш. Да виждаш истината, а да си един престъпник, ще те радва ли това? Да виждаш истината, а да си користолюбив, да виждаш истината, а да си невежа, ще те радва ли това? Видиш ли истината, ще разбереш, че не знаеш нищо. Как ще се чувстваш, ако се намериш при една температура от 4-5 хиляди градуса? Аз бих предпочел 39-40 градуса. Казвате: Желязото го мъчат, златото го мъчат като го сложат на огъня. Мъчат ги, но извличат от тях каквото искат. Топлината е страшна. Златото го поставят на огъня, но това е закон на насилие. А з говоря за свободния живот. Високата температура, това е насилие, което съществува в света. Всяко насилие е престъпление. Какво ще кажете за това виждане? Почти всички учени го споделят. Казвам: Не е високата температура, която дава живот, но има друга една висока температура в света, която не разрушава. Ако прекарате през човека две-три хиляди волта, той моментално ще умре, но ако прекарате 50-60 хиляди волта, този волтаж ще мине през него без да му причини вреда, физикът Тесла обяснява това така: При високо напрежение на електричеството, частиците на материята са толкова дребни, че могат да минат през порите на човека, без да му причинят вреда. Частиците от по-ниския волтаж са едри и разкъсват тъканите и вследствие на това човек умира. Или, при високото напрежение на електричеството има рафинирана енергия, която може да мине и през най-фината материя. В бъдеще хората така ще се лекуват. Но сега с нашите възгледи ни е страх на направим опит. Мнозина могат да кажат: Неговите възгледи не са прави. Аз не разглеждам дали моите възгледи са прави или не. Аз ги поставям на опит и издържат ли този опит, аз съм прав. Някой се разболее. Тогава аз поставям един мой възглед на опит и ако той оздравее, моят възглед е прав. Поставям един възглед при болестта, и ако тя не си отива, поставям втори, трети. Най-после слагам четвърти възглед и тя си отива. Този последният възглед е Истината, на него аз държа.

Често като правя математическите си опити аз се натъквам на трудни задачи. Във висшата математика има трудни задачи, от 5-то, 6-то измерение. Едва сега учените започват да се занимават с 4-то измерение. То е нещо трудно за разбиране. Като дойда до такава трудна задача, аз опитвам моя възглед. Сложа един възглед, не върви, сложа друг, веднага задачата се разрешава. Пак питам: Как ти е името? - Аз съм Истината. По някой път идва едно съмнение съмнявам дали има Господ или не. Тъй от ваше гледище говоря, не че аз се съмнявам. Минава такава мисъл. Пак изнасям един свой възглед. Поставям го. Не се решава спора. Дойде друг възглед и казва: Има Господ, аз видях Господа. - Кой си ти? Казва: Аз съм Истината. Тогава чувам една песен от слънцето, толкова красива! Небесните жители на слънцето пеят. Слушам жителите на Венера и те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят, слушам жителите на Сириус да пеят. Слушам жителите на Алфа Центуриус да пеят. Учените казват: Дали има живот на другите планети? Всички пеят на един много разбран език. Какво да кажа на съвременните хора. Как да им докажа това, което чувам? Аз зная, какво ще ми кажат, ако им изнеса истината. Хората ще го сметнат най-малко за моя халюцинация. Но при тази "халюцинация" аз виждам, че мъртвите са живи. Виждам, че Толстой говори с един мъртъв-жив, който го пита: Как си приятелю? На тебе ти държаха много надгробни речи. Толстой му отговаря: Те са първокласни невежи, аз още не съм напускал земята, ходя и проповядвам. Не ме познават. Ходя между тях, едно време ходех като Толстой, а сега ходя инкогнито. Сега не се казвам Толстой, но само слушам, какво говорят за мене.

Идва веднъж един гражданин от София, доста интелигентен, казва: Може ли да ми обясниш един сън?- Какъв сън? - Аз, казва той, не вярвам в сънища, но дойде Толстой при мене, преди войната и каза: “Докога ще воюват тези хора? Не знаят ли, че това е престъпление?” Вярно ли е това? Нали той е умрял? - Вярно е, разбира се. Не е умрял Толстой. Ти вярваш в реалността, а мислиш, че само ние сме хората, които живеем на земята. Всички, които са умрели ги няма вече никъде. Хората поддържат своето верую, че всички, които са умрели, вече ги няма никъде. Като ви говоря това, аз не искам да ви убеждавам да вярвате. Дръжте си вашето невежество, вашето верую.

В истината няма заблуждение. Лъжливата истина е заблуждение. Ако някой ви проповядва известна лъжа в името на истината и иска да ви убеди, че няма живот, или че има живот, вие може да го изслушате, но от собствен опит може да разберете истината. Животът не може да се раздели. Животът е една същина, животът не може да умре. Ние искаме да докажем, че Бог съществува. Бог е същина, Бог е живота. Животът, това е Бог. Истината, това е Бог. Бог вън от Истината не можем да го познаем. Вън от висшата човешка разумност ти Бога не можеш да го намериш. Бог е само във висшата разумност. Някой учен написал книга за елементите, от които е съставено слънцето. Казвам: Приятелю, ти говориш добре за тези елементи, но това, което си написал е Божия работа. Това нещо само Бог може да напише. Ти си го написал чрез Бога. От твоята глава може да излезе всичко, но не и това: Дошло ти е на ум, че такива и такива елементи съществуват на слънцето. Никога не може да ти дойде на ум нещо, което не съществува. Може да мислиш само за това, което съществува Всяко нещо, за което мислиш, то съществува в известна форма.

“Духът е онова, което дава живот“ и с този Дух вие може да се свържете. Той е същината, която съществува в природата. Тази същина съществува и в слънчевите лъчи. Тази същина съществува в храната, във въздуха, във водата, тя съществува във всичко онова, което е чисто и неопетнено. Когато вие се ръкувате с някой човек и ви е приятно, това е присъствието на разумното у вас, то е Духът. Някой излъчва нещо топло, хубаво. Това е Духът. Тази висша същина, която свързва хората, минава от един човек в друг. Духът носи живота. Като пипнеш една ръка, казваш: Тази жена има живот. Тя няма никакъв живот. Тя е само проводник на Духа. Или: Този мъж е само проводник. Ако вие не сте си съставили такова понятие, ще кажете, че мъжът е добър или лош. Аз приемам, че мъжът може да бъде лош проводник, или че жената може да бъде лош проводник. Но животът да бъде лош или добър, това не може да бъде. Вие трябва да имате ясно понятие за Духа. Сега мислите, че Духът има някаква невидима форма. Целият живот произтича от Духа, от онази Първична Причина на нещата. Под думата Причина разбирам онова, което дава възможност на живота да се прояви. Това е Духът. Христос казва: “Думите, които аз ви говоря, Дух са и живот са." С това гледище се осмислят всички научни теории, всички вярвания. Ако аз не вярвам в това, ще имам ли желание да ви говоря? Сега някой казва: Той ви заблуждава. Най-напред, аз имам правило никога да не заблуждавам себе си. В света съществува един закон. Ако аз заблудя когото и да е, и имам една користолюбива мисъл, то ще се върне върху мене. Като хиромант, гледам ръката на една мома, и казвам: Като твоето сърце не съм виждал. Като твоята линия на сърцето не съм виждал, умът ти е гениален. Ти си щастливо същество. Но аз виждам, че не е така. Тя е лъгала много пъти. Ако говоря истината, ето какво ще направя. Няма да й кажа нито лошите, нито добрите страни. Ще й кажа само това, което аз наричам знание. Ще й кажа: Сестра, в тебе има много заложби, имаш отлично сърце, но не е обработено, имаш отличен ум, но не е обработен, имаш музикални чувства, после домашните чувства не са обработени, но имаш много голям капитал, може да ги обработиш, гениален човек ще станеш. Ако не ги обработиш, ще си останеш такава, каквато си сега. Тогава тя ме пита: Колко да ви платя? Казвам: Колко искаш да ми платиш? Сто лева. Аз изваждам сто лева и й казвам: Вземи тези сто лева, аз се радвам, че имах възможност да видя една ръка. Когато искам да се забавлявам, казвам: Слушай, аз ще ти кажа много хубави работи, но ще платиш 500 лева. По-малко не може ли? - Не може. Лъжата се продава. Аз съм слушал много цигани, много гадатели.

Преди години срещнах един ромски гадател. След като ми гледа, аз му казвам: Дай сега аз да ти погадая. Накрая му казвам: По този начин не се гадае, това не е наука. Това са общи приказки. Има точно определена наука. В този случай, аз не съм за това, да кажеш истината на човека. Не му казвай всичко. Кажи му, че има дарби, но не са развити. Не да му кажеш, че е лош човек, та да се поправи. Тия неща не са възпитателни.

“Духът е. който дава живот.” Вие често се питате какво ли искам да ви кажа. Аз не искам да ви накарам да вярвате в това, което ви казвам. Моето мнение не е меродавно в дадения случай. Аз ви изнасям един факт, какво представлява истината, какво представлява природата, като инструмент, който обединява хората. Тя изисква от всички нас един отличен ум и не допуска абсолютно никаква лъжа, нито бяла, нито черна. Вие може да прилагате бяла или черна лъжа, но природата не позволява нито черната, нито бялата лъжа. Вие имате особено разбиране за лъжата. Лъжата седи в много малки работи. Аз само на един човек съм казвал истината. Преди години идва един известен българин да ме изпитва. - Уважаеми господине, имам чест да се запозная с вас. Голяма привилегия е това за мен. Слушал съм много за вас. Ходили сте в странство. Слушам как той отдалече подхваща въпроса. - Слушал съм за вас, че вие четете мислите на хората. Кажете ми възможно ли е да се четат човешките мисли? Кажете ми, какво мисля в този момент? - Рекох: Ти сега мислиш точно следното. Много са ме лъгали досега, да видим той какво ще ме излъже. - Извинете, казва. - Няма нищо. Туй е човешко. Ръкуваме си и си заминаваме.

Понякога аз разсъждавам и се питам: Какво ще добия ако кажа една лъжа? С нея само бих спрял цялото човечество в развоя му, а с това бих спрял и своето развитие. Ако кажа една истина, ще подтикна цялото човечество напред и ще му дам възможност да прогресира. Не съм от глупавите хора да лъжа. - Не може ли човек да лъже? - Не може. Ти от лъжата не можеш да се избавиш, но Всякога, като дойдеш до нея, не я казвай. Ако не можеш да кажеш истината, поне си мълчи. Това е разумното в света, щом искаме да се повдигнем. Помнете едно нещо: Здравето на човека зависи от онази абсолютна истина, която той носи в себе си. Ако искате да бъдете здрави, умни, с добри чувства, непременно трябва да обичате истината, да треперите за нея. Допуснете ли малката лъжа, ще имате толкова последствия, че ще ви побелее главата. Това е едно правило. Каквото и да ви проповядвам, изучавайте го. Правете опити и обичайте истината, онази истина, която е във вас, не истината, която е написана в книгите. Кое е онова, което вие считате за истина? Истината ще ви освободи, ще ви даде здраво тяло, благородство на сърцето, на желанията, на мислите. Природата е много снизходителна спрямо човек, който говори истината. Този човек, където и да е, като се обърне, ако е облачно време, ще стане ясно. Човекът, който обича истината, ако мине покрай гола планинска местност, след една година тя ще се покрие с трева, извори ще бликат. Той носи благословение навсякъде. Човекът на истината не знае какво нещо е сиромашия. Сиромашията е достояние само на тези, които обичат да послъгват. Сиромашия, болести, страдания, недоволство, това са все последствия от бели лъжи. Не сме ли свободни да си позволим малка лъжа? Свободни сте. Но човек трябва да дойде до онова положение да изключи лъжата съвършено от себе си. Да прекара един честен, весел и радостен живот без лъжа. Сега не искам да кажа, че сте грешници, че не говорите истината. Ще ви дам един пример. Аз съм забелязал, че децата на българите, не търсят чиста вода за да се изкъпят, а влизат в локвите, където и биволите се къпят. Като излязат от там, те приличат на малачета, целите окаляни. Биволът знае, че мястото му е в локвата. Това разбирам. Но едно дете да влезе в мътната вода, не разбирам. Майка му след това една седмица се пита: Какво ли е станало с нашето дете, като урочасано е. Че как няма да урочаса? Порите му се запушили, не могат да дишат и така то се простудява лесно.

Сега ние сме потопени в кал, която запушва порите на нашето тяло, на нашия ум и сърце. Трябва да се потопим в чиста вода. за да се отворят порите, за да дишаме свободно. Докато сме потопени в тази каша атмосфера, не може да се диша, не може да се живее. Какво трябва да правим? “Духът е онова, което носи живот.” Разумното, възвишеното у нас е Духът. Ние трябва да знаем, че в нас е вложено нещо, което наричаме ум, и нещо което наричаме сърце. Тия две неща ако ги съединим и приложим Божията воля, при нас ще дойде Духът и ние ще придобием всичко онова, към което се стремим. Тогава ще дойдат хората, които ще поправят света. Не се изисква много да се поправи светът. Сега трябват хора, които обичат истината, сега трябват хора, които обичат светлите умове. Сега трябват хора държавници от всички слоеве, които имат благородни сърца. Не да живеят за себе си, но да живеят за Бога, да имат един Господ, на Който да слугуват. Аз съжалявам, когато хората нямат Господ и търсят Бога вън от себе си. Аз съжалявам онези хора, които нямат един жив Господ в себе си. Всички хора могат да бъдат изявление на Бога. Бога можем да намерим само в нашето съзнание, в нашия дух, в нашия ум и сърце. Когато сме озарени от светли мисли, от светла радост, когато умът ни с нищо не може да се размъти, ние вече имаме присъствието на това разумното в себе си и тогава ще видим, че цялата природа, че всичко е разумно. Хората не са такива, каквито се показват сега. Казвам: Сега ще ви гадая. Имате много заложби, които трябва да се развият, трябва да се обработят. Много заложби има умът ви, те трябва да се обработят. Много заложби има сърцето ви, те трябва да се обработят. Много таланти имате, но всичко това тепърва очаква благоприятни условия за развитие. Ако вие възприемете това ръководство на Духа, на онова, което дава живот, животът трябва да дойде. Без истинския живот не може да има никакъв прогрес в света. Без човешкия дух ще имаме същите резултати, каквито имаме при инволюцията. Под еволюция разбирам да дойде разумното в света. Не казвайте: Ние остаряхме. Нека младите да направят това, което възрастните не са успели да сторят. С нас вече се свършва, но младото поколение нека прилага новото. Със старите не се е свършило, но тепърва старите трябва добре да мислят, а младите трябва добре да живеят. Казвате: С нас се свърши. Не се е свършило. Досега старите са живели и остарявали. Сега вие ще мислите добре и като дойде един млад ще му кажете истината. Не да го залъгвате, но ще му кажете самата истина. Когато дойде младият и той няма да ви лъже, както Адам излъга Господа. Той ще каже как точно е живял. Адам, като го повика Господ, каза: Чух, Господи, гласа ти, но се убоях. Откъде дойде страхът у него? Този страх той наследи от онази раса, от която излезе. Коя беше първата раса, от която Адам излезе? Това е един научен въпрос, който трябва да проучвате.

Но спрете се върху тия елементи, върху Духа, върху живота, върху истината. Размишлявайте в себе си върху тях. После размишлявайте за предназначението на вашия ум, за предназначението на вашето сърце и за предназначението на вашата воля, а после и за предназначението на вашето съзнание. След туй мислете за вашето вярване. Мислете как ще живеете, как ще преминете живота си, после мислете като идете в другия свят, какво ще бъде Вашето положение. Вашето положение ще бъде точно такова, каквото е състоянието на вашия ум, каквото е състоянието на вашето сърце, каквото е състоянието на вашата душа. Такова ще бъде вашето положение там. Каквито сте тука, такива ще бъдете и отвъд гроба.

Духът е онова, което дава истинския живот и истинския прогрес. Насочете силата си там и ще имате една опитност, за която никога няма да съжалявате.

Беседа, държана от Учителя на 8 януари 1933 г.,10 ч.с., София-Изгрев.

--------------------------------

* юдол /стар./ - долина