Здрави връзки

Съвременните хора говорят за правилни и неправилни отношения. На какво се дължат отношенията - те са резултат на известна връзка, на привързаност между хората. Има хора, които се привързват силно, вследствие на което страдат; те не трябва да се обезсърчават, защото където има привързване, там има и развързване. Защо едни хора се привързват лесно, а други не могат? Това се дължи на известна хармония, на някаква далечна връзка между тях; колкото по-здрава е връзката, толкова и отношенията им са по-хармонични. Това виждаме и в съчетанието на тоновете: има тонове, които са хармонични помежду си - такива тонове образуват акорд, съзвучие. По-добре се хармонизират ония тонове, между които има интервал терца. Например тоновете до, ми, сол си хармонизират, докато тоновете до и ре не си хармонизират. Като изучавате произведенията на гениалните поети, виждате, че и тяхната поезия е основана на същите закони, на които и музиката, поради което между поетите и музикантите съществува тясна връзка. Добре е музикантите да правят опити да превеждат гласните и съгласните букви в тонове. Съгласните букви представляват известна спънка, противодействие, ограничение, а гласните - простор, разширение. Като пише, истинският поет се спира не само върху музикалното значение на всеки звук, но и на мястото му в сричките и думите; също така той обръща внимание и на местата на думите в поезията си.

Думите, сричките, буквите представляват плоскости и възвишения, по които човек се движи. Попадне ли в една от наклонените плоскости, човек започва стремително да се хлъзга, докато дойде до равнище - така той проявява някои нежелателни качества, след което трябва да мине известно време, за да се хармонизира. Срещнат ли се двама души на една наклонена плоскост, те непременно ще се скарат и понякога скарването е толкова голямо, че трябва да дойде някой отвън да ги примири. Защо се карат хората - защото са попаднали на наклонена площ и не могат да се спрат - хлъзгат се. Скарването, спорът между хората се дължи на известни избухливи вещества в човешкия организъм, които лесно се запалват и образуват експлозии - тези експлозии стават независимо от човешката воля. Избухливите вещества в човешкото естество не са нищо друго, освен запас от енергии, необходими в крайни случаи - във време на война, на големи нападения и т. н. Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека; нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представляват бомби, които могат да извадят човека от релсите на неговото движение. Човек трябва да познава вътрешната, т. е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея - това наричаме ние психическа психология; познава ли тази психология, човек може да я приложи при самовъзпитанието си. Като се самовъзпитава, човек трябва да дойде до пълно самообладание, да пази своята енергия, да не я изразходва напразно. Трябва ли човек да се гневи, че на пътя му имало камък и той по невнимание ударил крака си? Ако няма нужното самообладание, той ще вземе камъка и ще го хвърли гневно настрани. Не, види ли на пътя си камък, човек трябва да се наведе спокойно, да го отмести от пътя си и да замине - откъде знае, може би под този камък се крие някакво богатство и като вдигне камъка, ще го намери под него.

Един познат разправяше своя опитност. Един ден той седял в градината си и четял философска книга. Прочел няколко глави, затворил книгата, легнал да си почине и заспал; като се събудил, отново взел книгата, за да продължи четенето, но видял вътре един плик и се ядосал, че някой е бъркал в книгата му и е сложил в нея плика. Така разгневен, той бързо взел плика, смачкал го и в момента, когато се готвел да го хвърли в огъня, дошла му наум мисълта: „Преди да изгоря плика, ще видя какво има в него"; отваря плика и какво да види - една голяма банкнота, а на едно листче написано: „Вземете тия пари и си услужете както намирате за добре". От кого били тия пари не могъл да разбере - никакъв подпис нямало там. В първо време той се ядосал, но като видял парите, зарадвал се - малък бил пликът, но съдържанието му било голямо.

Следователно научете се да цените малките неща. Сама по себе си клетката е малка, но тя е проводник на нещо велико; когато се организират в едно цяло, малките клетки стават проводници на Великия съзнателен живот. Всяка клетка представлява електрическа лампичка, през която минава светлината; и човек представлява малка вселена с определена цел и движение в известна посока.

Като ученици, вие трябва да се изучавате, да дойдете до вътрешно познаване на себе си - това се постига чрез работа и учене във всяко направление. Ако живее на физическия свят, човек ще изучава земята, заради което ще работи с рало и мотика; след това той ще мине в Сърдечния свят, за да изучава всичко, което се отнася до отношенията му към всички живи същества, малки и големи; после ще навлезе в Умствения свят, където ще изучава поезия, философия, наука. Като мине през всички светове и придобие нещо ново, човек има право да си почине; като си почива, ще размишлява върху малките и високите върхове в науката, в музиката, в изкуството и ще разбере, че големите неща съществуват благодарение на малките. Като изучавате малките неща, постепенно ще вървите към големите, като се нагаждате към новите форми на науката, на живота, на изкуствата; не можете ли да се нагодите към новите форми, да ги използвате разумно, вие ще се върнете назад, към старите форми - това подразбира инволюция. Който е готов за новите форми, той ще върви напред, ще еволюира. В каквото и направление да работи, човек се нуждае от сътрудник или в работата, или в поощряването му. Колкото и добре да работи, човек все има нужда да сподели работата си с някого, който разбира и който да даде своята преценка; като сподели с някого, човек усилва Вярата си.

Докато е на Земята, човек се нуждае от мнението, преценката и съвета на своя ближен. В преценката, която давате, вие трябва да бъдете справедливи - нито да надценявате, нито да подценявате; такава преценка не е опасна за слабия човек, иначе той може да се подхлъзне и да падне. Не е страшно падането - защо? И в падането човек се учи. Само онзи може да падне, който не е завършил развитието си, а който го е завършил, никога не пада. Само онзи се страхува от мечка, който не е срещал такава; срещне ли го веднъж и го наплюе, той вече не се страхува. Страшно е, когато човек за пръв път среща мечка на пътя си, от страх той заболява. Очите на мечката са малки и са поставени близо до носа - малките очи показват, че тя приема малко впечатления, но ги задържа дълбоко в себе си, вследствие на което има интензивни чувства; мечката силно обича и силно мрази, следователно, ако мечка ви обикне, радвайте се, но намрази ли ви, пазете се. Защо плюе мечката - чрез плюенето тя изказва негодуванието си, че се е намерил някой да попречи на разположението или на настроението и, обаче като животно мечката е страхлива. Ако има будно съзнание, човек може да мине покрай нея спокойно, без тя да му направи нещо.

Страхът е животинско чувство, той е силно развит в животните - те разчитат на него. И мечката, която е бавна, тромава, като се уплаши, бяга по-бързо от кон - страхът я спасява. Страхът се среща в човека като остатък от животинското му състояние; щом се страхува, човек се свързва с животните, щом се гневи - също. За да не се поддава на отрицателните чувства в себе си, трябва да държи съзнанието си будно, да се свързва с Възвишените Разумни същества. Човек е колективно същество, свързан със същества по-високо и по-нискостоящи по съзнание от него; от него зависи с кои от тях ще се свърже. Много помагачи има човек, но той трябва да съзнава това, за да се свързва с тях и да се ползва разумно от помощта им. Орачът оре земята с ралото си, но милиони червеи орат преди него; той казва, че е разорал, но няма предвид ония невидими помагачи в земята, които са работили преди него. Човек посажда плодни дръвчета, отглежда ги, радва се на плода им, но забравя милионите пчели, пеперуди и други насекоми, които като невидими помагачи са извършили тяхното оплодяване.

Какво ще кажете за помощта на Слънцето, на водата, на въздуха? Колко още невидими разумни същества помагат на човека! Хиляди и милиони същества взимат участие при разрешаване на известен философски въпрос, човек напряга ума си и допринася нещо към разрешаването му; който не разбира това, той мисли, че сам разрешава въпросите - никой не работи сам. Има въпроси, които от хиляди години насам се разрешават, но и досега още не са разрешени - например въпросът за душата и до днес не е разрешен, въпросът за ума също не е разрешен. Задава се въпрос дали умът е сила, или принцип. Според някои философи умът е облечен в специфично тяло - умствено, което има свои специфични органи; човек може да разреши въпроса за ума, когато развие неговите органи - тогава той функционира свободно и независимо, както виждаме това във физическото тяло на човека.

За следния път пишете върху темата: „Първата играчка или първият предмет в детството ми, който ми е направил силно впечатление"; така ще проверите от коя възраст сте започнали да задържате впечатления в паметта си. Добре е от време на време човек да се връща към детството си, да види какви впечатления и спомени носи оттам, какви стремежи и желания са го вълнували.

Задача. В продължение на десет дена всеки от вас трябва да мести по един камък, който се е изпречил на пътя му; като правите задачата си, ще бъдете концентрирани, за да попаднете точно на този камък, който трябва да преместите. Не е безразлично кой камък ще местите - ще преместите само онзи камък, който ви прави впечатление, който е във връзка с мисълта ви, същевременно ще отбележите и мисълта, която сте имали в този момент. Ще следите от коя страна на пътя е бил камъкът - отдясно или отляво. Ще се наведете внимателно, ще го вдигнете и ще го поставите пак настрани, а не сред пътя. Ако сте имали добра и възвишена мисъл и на същия камък стъпи някой отчаян човек, състоянието му ще се измени. Обръщайте внимание кога местите камъка - сутрин, следобед или надвечер: ако го преместите сутрин, вие сте били във възходящо състояние и същото състояние ще предадете на онзи, който стъпи на този камък; ако го преместите следобед, състоянието ви е било низходящо. След залез слънце няма да местите камъните. Задачата ще бъде добре изпълнена, ако можете да поставите камъка на онова място, което му е определено.

Така изпълнена, задачата представя само една от страните си; пълно разрешение подразбира приложение на вътрешната и страна - това значи: всеки да премести в живота си по една твърда мисъл, по едно твърдо желание и по едно твърдо чувство, които спъват както самия него, така и окръжаващите; може ли да направи това, той е дал вече права насока на живота си. Щом една твърда мисъл се отмести от пътя ви, след нея ще тръгнат всички останали. За да съгради своя характер, човек трябва да започне от външните предмети - ако не си готов да вдигнеш от земята един лист, пръчка или камък, ти не можеш и в себе си да преместиш нито една твърда мисъл, нито едно твърдо чувство; изправен ли си към външния свят, ти можеш да работиш и вътрешно.

Задачата, която днес ви давам, е добър метод за самовъзпитание и възпитание. Така могат да се възпитават и малките деца - когато води децата на разходка, учителят трябва да обръща вниманието им на всичко, което срещат на пътя си: ако са на планина, той трябва да спира вниманието им върху изворчетата и ако са нечисти, да се заеме заедно с тях да ги изчисти. Малки идеи са тези, но те влизат в умовете на децата и се разрастват. Пръчки, листа, камъчета, каквото срещнете на пътя си, вдигайте и слагайте настрани; пътят, по който вървите, трябва да бъде чист. Ако имате стомна, която пуска вода през порите си, не се сърдете на грънчаря, но намерете начин да не мокри дъските - сложете под нея една чинийка и дъските ще бъдат сухи.

Всеки човек има две стомни в себе си - умът и сърцето му, и случва се понякога тия стомни да пропускат част от съдържанието си; намерете начин да не се излива съдържанието им - сложете по една чинийка под тях. Ако стомните ви пропускат, не се обезсърчавайте - това е една погрешка, която може да се изправи и ще даде добри резултати. Погрешката на добрия човек се превръща в добро; и грешка да направи, добрият човек си остава добър. Лошият човек обаче и добро да направи, пак лош си остава. Човек трябва да бъде добър - защо? Защото Доброто е основа на Целокупния живот; Разумните същества са свързани с Доброто и който върши Добро и е добър, той е свързан с Разумните същества, със Съществата на Любовта.