2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА

2. ВЛИЗАНЕ В ШКОЛАТА

След като Учителя работи около три години с мен като частна ученичка като ме приемаше редовно два пъти в седмицата аз постепенно се въвеждах в пътя на ученика. Част от този път се намира в моите спомени, които по-късно ще дам. От 1916 година до 1920 година Учителя ме държа настрана, за да ме подготви и за да провери дали мога да схвана онези основни идеи, които Той ми дава, за да разработя у дома. Освен това аз бях много чувствителна, бях неподготвена и непременно щях да изгоря, ако той беше ме въвел неподготвена. Щях да изгоря така както изгарят крилете на нощните пеперуди, които са привлечени от блясъка на запаления огън. А въвеждането ми става съвсем простичко и съвсем обикновено. Учителят се обърна един ден към мен: „А готова ли сте довечера да дойдете на беседа, която ще имам с приятелите?" „Готова съм. " „Хубаво, елате довечера". Аз отидох вечерта, влезнах в салона, видях един свободен стол, единственият свободен стол, а залата беше препълнена. Без да искам отдадох се на своя вътрешен порив, насочих се към този единствен свободен стол и седнах. Учителят при влизането в салона ме погледна и се усмихна, разбрах, че столът беше определен точно за мен. Това бе моето място в Школата и аз го пазих до края на живота и не го отстъпих никому. Всеки ученик има свое място в Школата на Учителя. Мястото на всеки един ученик е строго определено. Неговото място не може да се заеме от никого. И да дойде друг ученик и да седне на същия стол, то той не може да седне на неговото място. Неговото място е определено от Учителя. Неговото място не е само на физическото поле, неговото място не се побира само в някакъв обикновен стол, а неговото място е определено в Духовната Школа на Учителя. Ето така аз заех своето място на ученик в Школата на Учителя.