БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
БЕСЕДИ / СТАР СТИЛ (Ѣ,Ѫ)
КНИГИ С БЕСЕДИ
КНИГИ В БИБЛИОТЕКА
↓ КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ ↓
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ДОКУМЕНТАЛНИ И ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ
МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ БРАТСТВОТО
КНИГИ С ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
БИБЛИЯ
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
~ 1 ~
Песни от Учителя - Част 1 съдържание
8 вешката душа търси утеха в смирението, във всеотдайно и сърдечно отношение на човека към Небесната Милост, която му е подарил живота. В предаността и вярата, които лъхат от тия песни, стъпилите върху пътя на възхода, намират упование и чиста радост. Упражненията във втората част „Песни от Учителя“, наречени окултни музикални упражнения, носят съвсем друг характер. В тях е проведено нещо ново, неизвестно на досегашната музика — един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, който бележи вътрешна сила. Това не са обикновени песни, а мелодии, които се свързват по такъв начин със Словото, че изразяват неговата музикална еднозначност. Всички те са дадени от Учителя. Само някои от тях, за които на съответното място е означено, са изработени в сътрудничество с ученици — музиканти. Песните имат духовно превъзпитателно значение. Те внасят в съзнанието един нов елемент и вграждат в човешката душа една нова ценност. Който познава дълбокия смисъл на Словото, лесно ще си обясни, как то може да се превърне на песен и магия, която има власт да преобразява човека, като разширява хоризонта на мисълта, дава живителна топлина на чувствата и могъщ размах на творческата воля. В школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа. Затова всяко от предлаганите упражнения със своята мелодия и ритъм указва определено въздействие върху слушателя. То засяга избрани струни в душата и поощрява вътрешната дейност в определена посока. Както всичко, което Учителят дава в работата си над своите ученици, така и тия песни имат специфична украска на голяма, неподаваща се на анализ самобитност, нагодена за високите задачи на Новото учение — кълн от Предвечната Истина, което тук, у нас, в лицето на Учителя, е намерило едно оригинално превъплощение. Неговият стожер е святата Христова дума Любов. Песните от предлагания сборник имат и една друга интимна и мистична същност, която още по-малко подлежи на конвенционална музикална преценка, защото предназначението им основно се отличава от това на обикновените песни. Ония от четците и любителите на тоя вид музика, които са присъствували при раждането на тия песни, а те не са малцина, защото Учителят, както се спомена и по-горе, ги изпяваше или изсвирваше на Своята цигулка през някоя сутришна беседа, са доловили най-добре вътрешния психологичен повод за тяхното появяване, както и прякото им въздействие върху себе си. Те са свидетелите, които знаят, как Словото става песен, приобщило всички, които съзнателно вървят по пътя на ученичеството към преизобилния живот. Знайно е, че хората различно разбират и оценяват дадена творба, но ония, които познават кротката радост на духовния живот, са оценили тия Учителеви песни по най-съвършен начин и ги носят като скъп дар в своите сърца.~ 2 ~
Каталог със словото на Учителя - ИК Жануа-98 (Ѣ,Ѫ) съдържание
3 УЧИТЕЛЯТ БЕИНСА ДУНО Учителят Беинса Дуно – пратеник на Бога, който ни дари с Божието Слово на подходящия за целта български език. В продължение на 30 години – от 16 март 1914 г., та чак до 20 декември 1944 г., това Слово се лееше щедро и достигна до нас стенографирано и дешифрирано. Чрез Словото Той ни каза: “Вие искате да знаете кой съм аз. Аз съм онзи, който ви носи Божественото Слово. Аз кой съм никога няма да узнаете. Аз съм син на Бога, който изпълнява волята на Бога.” Издателство “Жануа`98” изпълнява волята на Бога – волята на Учителя, и представя Словото му от циклите лекции и беседи в тяхната цялост и автентичност. Преди 20 години създадохме Издателство “Жануа`98” със задачата да бъдат публикувани всички налични неиздавани беседи на Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов). Архивът се съхраняваше от д-р Вергилий Кръстев, който в годините го беше опазил, събрал, окомплектовал. Под неговото куриране започнахме с екипи от градовете, а Издателството беше обедителното и разпространително звено в това голямо братско-сестринско дело. Нашият екип изказва дълбоката си благодарност към всеотдайността и предаността на д-р Вергилий Кръстев, към наследството от Учителя. Тодор Ковачев също активно присъстваше и все още присъства в процеса на издаването, той състави един точен, подробен Справочник на беседите и лекциите през 2004 година. Благодарим му за всички ценни и навременни съвети през всичките тези години. Той носи в себе си Духа на Изгрева, историите на братята и сестрите от епохата на Школата на Учителя.~ 3 ~
Възрожденската дейност на Атанас Георгиев и Константин Дъновски във варненския край съдържание
4 с тази дума. И така предаността към християнството и борбата в негово име са значели преданост към обичаите на прадедите, към бащиния дом, към българския бит, към всичко родно и скъпо. Хиляди наши сънародници давали живота си в името на вярата за запазването на народността си при насилствените помохамеданчвания. Невъзмутими пред изтезанията и заплахите, те приемали смъртта със съзнанието, че бранят духовната си и народна чест. Православната църква дейно подкрепяла и насърчавала отстояването на българщината срещу османските стремежи за принудително обезличаване и. претопяване на народа ни. Духовенството, има се пред вид главно низшето, което е било българско, извършвало религиозна и просветна дейност. Възстановените след опустошенията манастири продължавали делото си на културни и учебни средища. В тях се пазел народностният дух и книжовните традиции. През първите векове от робството между гърците и българите временно се прекратили древните противоречия. И двата народа се намирали в приблизително еднакво тежко положение. Обаче с течение на времето гърците придобили първенствуващо място сред християните в Османската империя. Причини за това били силната, добре организирана Цариградска патриаршия, старото византийско историческо и културно наследство и предприемчивостта в търговските дейности. Понеже според турския мюсюлмански мироглед не се правело разлика между вероизповедание и народност, всички които изповядвали една ре.лигия, независимо от културата и езика си, се считали за един народ. Така православните християни в турската държава били наричани и смятани за "рум миллет” гръцки народ, защото се намирали под гръцко църковно управление, а цариградският патриарх имал~ 4 ~
Житен благослов - Христо Маджаров съдържание
Свещените книги го възпяват. В Египет Озирис е житен бог. В "Книгата на мъртвите" той е наречен Зърно. Сеенето на житото олицетворява погребението му в земята, а жътвата неговото възкресение от другия, по-добър свят и изхранване на народа с тялото му. 97 В Библията се отделя голямо внимание на житото в пряк и преносен смисъл. То е главен хранителен продукт в Обетованата земя, символ на оцеляване и благословия на Всевишния. Поучителна история е описана в книгата Рут. Показва се справедливото божествено възнаграждение при опазване на вярата и благочестието.Тя разглежда драмата в едно израелско семейство, избягало от глада в съседна Моавия. Моавката Рут отказва да се върне в страната си и при рода си след смъртта на своя съпруг и следва свекърва си във Витлеем. Там младата жена не търси връстници за компания, а моли за разрешение и тръгва да събира класове след жетварите, за да спаси свекърва си от глад. Нейното трудолюбие, жертвоготовност и добродетели трогват собственика, който се оказва сродник и я дарява не само с много зърно, но и я взема за своя жена. Всички благославят този брак и дом и се молят да се прочуе в историята. Това наистина става, защото Рут ражда Овид дядо на Давид. Книгата "Рут" е разказ за любовта и предаността, възнаградени чрез Божествена благословия, изразена чрез символа на житното зърно и дареното потомство. Така Рут станала прабаба на Исус. (Мат.1:5) Христос сравнява Небесното царство с житна нива, на която Той е Сеячът на добро семе, а Сатана сее плевели (фалшиви идеи), докато хората (съзнанията) спят. (Мат.13:24-30). Човекът на греха ще седне в Храма като Бог. (2 Солунци 2:4) "Житото" (истинските християни) ще продължава да расте, без да прави видима религиозна организация, като тази на "плевелите". При свършека на века ще има жетва: плевелите ще се изгорят, а житото ще се прибере в "житницата". Двата пътя бързият, светски и бавният, духовен са обрисувани в баснята на Дядо Благо. Куршум и Житно зърно (Басня) 4 Туп! паднал един куршум в черна угар и бързо се заровил в пръстта. А там било посято житно зрънце.~ 5 ~
Мисията на българите - Избор съдържание
„Ако се съберат мъже и жени; които не са един за друг, по този начин те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли. Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието.“ [18, с. 126] В тази част от пътя се изпитва интуитивната връзка на човека с разумното начало, с висшето космично съзнание. Във Вселената има същества, които всячески се стремят да прекъснат тази връзка, за да обсебят човека и да изсмукват и заграбват неговите богатства. Те го откъсват от живота на Цялото, като внасят в него личния елемент и насочват вниманието му върху него. По този начин се изпитва предаността и послушанието на съществата към тяхната интуиция, към източника на техния живот, съзнание и условия. Ако се поддадат на личния, егоистичен, чужд, механично привнесен елемент, душите се заразяват от смъртта чрез гордост, щестлавие, егоизъм, грехове и влизат в областта на доброто и злото, т. е. раздвоението, от която мъчно могат да излязат. По този начин те потъват в материята и започват да живеят един чисто материален живот, в който в крайна сметка биват оценявани, купувани и продавани според своите физически качества, т. е. като предмети, вещи, стока. Материалистичното общество е стоково общество. Известни същества в Природата чрез внушение, хипноза, привличат човека в областта на низшия ум и го заробват. За да разреши своята задача, самосъзнанието трябва да се справи с низшия ум и животинското сърце в себе си, като ги разпъне и влезе в смирението, идейната любов, саможертвата. Учителя казва: „Буквата „Т“ показва примирение. Тогава у човека действа самосъзнанието, което изменя живота му. Затова на буквата „Т“ турят една змия. Това значи: самосъзнанието хваща низшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар. Досега ти си заповядвал, но отсега нататък аз ще заповядвам, а ти ще слушаш. ... Туй същество трябва да изправи една своя велика погрешка, защото низшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всички пороци и погрешки. ... Човек като е придобил живота от Бога, казал: аз мога да живея и без Бога. Това се дължи на нисшия ум у човека. Такава мисъл е една велика погрешка. ... частта иззън цялото не може да живее. Човек е част от цялото. Следователно. цяла единица.“ [78, с. 154-155] 40~ 6 ~
Учителя Петър Дънов. Днес да се роди - Избрани стихове: Утринни неделни слова 1933г.-1934г. съдържание
111 претенции да заменят Беседите, но чудесно ги допълват. Сред сборниците с цитати, които съм чела и прелистям, особено искам да препоръчам прекрасно съставения от Елеазар Хараш сборник „Да разберем страданието”. Би било чудесно братя и сестри да се отзоват и да осъществят второ издание на тази книга, от която бих продължила да подарявам, но вече не е в продажба. Този сборник би следвало да присъства по лавиците на масовите книжарници, където не само няма да се залежи, но и ще е достъпно откровение и помощ в живота на много хора. Дали ще се намери сред четящите тези редове онзи, който с вдъхновение, прилежно, точно и подредено по теми ще събере в сборник всички извадки от Беседите и от описаните Спомени на присъстващите край Учителя относно Словото, самите беседи, речта, начина на изразяване, изреченията и правилното им съставяне, говора, писмеността, буквите, поезията, литературата, писателите, изкуството и всичко, свързано с това? Актуално е, дойде време да се направи! Оценявам предаността към Учителя и Неговото дело на тези брат и сестри! Не споменавам целите им имена, съзнавайки преходността на тяхното виждане по отношение на Стиховете. Един съвет: Преди да изкажете твърдение против повика за трансформация на Словото в стихове, попитайте Себе си: Какво иска Учителят от мен, от теб, от нас в този момент. Поискайте напътствие,~ 7 ~
Към Българина съдържание
367 съживяващ при изгрев Слънце и изпълва сутринта с радост, светлина, чистота, свежест и сила“. Възвисяването, получено при изгрева на Слънцето, се засилва чрез Паневритмията, която следва. Под акомпанимента на цигулки, и понякога на песен, всички, стари и млади, участваха в упражненията, основани върху окултни принципи, които носят обновяване на тялото и душата, когато в движенията се включват правилна мисъл, чувство и воля. В допълнение на доброто, произтичащо от нея, Паневритмията помага и на Космоса, защото записва движения и идеи в космичните етери. Няколко прости упражнения ще дадат известна представа на читателя за тяхното естество. При първото упражнение, наречено „Пробуждане“, тъй като белега за пробуждането на една душа е готовността да дава, ръцете се поставят на рамената, разтварят се встрани и се връщат – движението се придружава от чувството на даване и получаване. Като последно упражнение се повдигат нагоре ръцете и се съединяват над главата, по който начин човек се поставя в контакт с енергията на Висшите Светове и получава Божествено благословение изобилно и свободно; свалят се ръцете и докато се разделят, човек осъзнава полярността, характерна за физическия свят. Обедът през прекрасните дни на планината Рила се провеждаше заедно и се приготвяше по дежурство от различни групи. Един ден, когато аз, моята ученичка и К. направихме дълга разходка до върха на планината, Учителя забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас – подробност наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер, сред атмосферата на радостно приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога, сред мълчанието на планината и под звездното небе.~ 8 ~
Песнарка съдържание
ПРЕДГОВОР КЪМ ИЗДАНИЕТО ОТ 1949 ГОДИНА Песните в този сборник са въплъщение на малка част от вниманието, любовта и значението, които Учителя отдава на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората у тези, които живеят с Неговото слово. Тяхната поява на бял свят е едно естествено явление, тъй като са рожба на свещен проблясък, в който една Божествена идея се превръща в музика. Предлаганото издание е съставено от два раздела. Първият от тях, озаглавен „Братски песни“, съдържа произведения, които бяха дадени и имаха широка популярност преди още Учителя да открие окултната школа, в която по-късно добави и окултните упражнения, съставящи втората част от сборника „Песни от Учителя“. Тези последни упражнения са родени по време на лекциите на Учителя, когато той опитваше въздействието на една нова, непозната дотогава музика върху съзнанието на своите ученици. И в първия раздел има много песни, също дадени от Учителя и затова в коментара в края на сборника е посочено кои от песните са негови и кои са написани от ученици по негови мотиви и най-накрая кои са от други автори. Характерно за песните в първата част „Братски песни“ е, че носят белега на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението, във всеотдайното и сърдечно отношение на човека към небесната милост, която му е дарил животът. В предаността и вярата, които лъхат от тези песни, стъпилите на пътя на възхода намират упование и чиста радост. Упражненията във втората част „Песни от Учителя“, наречени окултни музикални упражнения, имат съвсем друг характер. В тях е проведено нещо ново, неизвестно на досегашната музика строеж в мелодията и музикалната архитектоника, който носи вътрешна сила. Това не са обикновени песни, а мелодии, които се свързват със Словото така, че изразяват неговата музикална еднозначност. Всички те са дадени от Учителя. Само някои от тях, при които това е отбелязано, са създадени в сътрудничество е ученици музиканти. Песните имат духовно превъзпитателно значение. Те внасят в съзнанието нов елемент и вграждат в човешката душа нова стойност. Който познава дълбокия смисъл на Словото, лесно ще си обясни как то може да се превърне в песен и магия е власт да преобразява човека, като разширява хоризонта на мисълта, дава живителна топлина на чувствата и могъщ размах на творческата воля. В школата на Бялото братство музиката е едно от най-могъщите средства за духовна работа. Затова всяко от предлаганите упражнения със своята мелодия и ритъм оказва въздействие върху слушателя. То докосва определени струни в душата и поощрява духовната дейност в определена посока. Както всичко, което Учителя дава в работата си със своите ученици, така и тези песни имат характерна окраска на голяма, неподдаваща се на анализ самобитност, подходяща за високите задачи на новото учение кълн от предвечната Истина, което тук, у нас, 8~ 9 ~
Песни от Учителя - Част 1 - 1938г. съдържание
8 вешката душа търси утеха в смирението, във всеотдайно и сърдечно отношение на човека към Небесната Милост, която му е подарил живота. В предаността и вярата, които лъхат от тия песни, стъпилите върху пътя на възхода, намират упование и чиста радост. Упражненията във втората част „Песни от Учителя“, наречени окултни музикални упражнения, носят съвсем друг характер. В тях е проведено нещо ново, неизвестно на досегашната музика — един строеж в мелодията и музикалната архитектоника, който бележи вътрешна сила. Това не са обикновени песни, а мелодии, които се свързват по такъв начин със Словото, че изразяват неговата музикална еднозначност. Всички те са дадени от Учителя. Само някои от тях, за които на съответното място е означено, са изработени в сътрудничество с ученици — музиканти. Песните имат духовно превъзпитателно значение. Те внасят в съзнанието един нов елемент и вграждат в човешката душа една нова ценност. Който познава дълбокия смисъл на Словото, лесно ще си обясни, как то може да се превърне на песен и магия, която има власт да преобразява човека, като разширява хоризонта на мисълта, дава живителна топлина на чувствата и могъщ размах на творческата воля. В школата на Бялото Братство музиката е едно от най-мощните средства за духовна работа. Затова всяко от предлаганите упражнения със своята мелодия и ритъм указва определено въздействие върху слушателя. То засяга избрани струни в душата и поощрява вътрешната дейност в определена посока. Както всичко, което Учителят дава в работата си над своите ученици, така и тия песни имат специфична украска на голяма, неподаваща се на анализ самобитност, нагодена за високите задачи на Новото учение — кълн от Предвечната Истина, което тук, у нас, в лицето на Учителя, е намерило едно оригинално превъплощение. Неговият стожер е святата Христова дума Любов. Песните от предлагания сборник имат и една друга интимна и мистична същност, която още по-малко подлежи на конвенционална музикална преценка, защото предназначението им основно се отличава от това на обикновените песни. Ония от четците и любителите на тоя вид музика, които са присъствували при раждането на тия песни, а те не са малцина, защото Учителят, както се спомена и по-горе, ги изпяваше или изсвирваше на Своята цигулка през някоя сутришна беседа, са доловили най-добре вътрешния психологичен повод за тяхното появяване, както и прякото им въздействие върху себе си. Те са свидетелите, които знаят, как Словото става песен, приобщило всички, които съзнателно вървят по пътя на ученичеството към преизобилния живот. Знайно е, че хората различно разбират и оценяват дадена творба, но ония, които познават кротката радост на духовния живот, са оценили тия Учителеви песни по най-съвършен начин и ги носят като скъп дар в своите сърца.~ 10 ~
Песни от Учителя съдържание
6 ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВО ИЗДАНИЕ Песните в този сборник са въплъщение на малка част от вниманието, любовта и значението, които Учителя отдава на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората – у тези, които живеят с Неговото слово. Тяхната поява на бял свят е едно естествено явление, тъй като са рожба на свещен проблясък, в който една Божествена идея се превръща в музика. Предлаганото издание е съставено от два раздела. Първият от тях, озаглавен Братски песни, съдържа произведения, които бяха дадени и имаха широка популярност преди още Учителя да открие окултната школа, в която по-късно добави и окултните упражнения, съставящи втората част от сборника – Песни от Учителя. Тези последни упражнения са родени по време на лекциите на Учителя, когато той опитваше въздействието на една нова, непозната дотогава музика върху съзнанието на своите ученици. И в първия раздел има много песни, също дадени от Учителя, и затова в коментара в края на сборника е посочено кои от песните са негови и кои са написани от ученици по негови мотиви, и найнакрая – кои са от други автори. Характерно за песните в първата част, Братски песни, е, че носят белега на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението във всеотдайното и сърдечно отношение на човека към Небесната милост, която му е дарил Живота. В предаността и вярата, които лъхат от тези песни, стъпилите на пътя на възхода намират упование и чиста радост. Упражненията във втората част, Песни от Учителя, наречени окултни музикални упражнения, имат съвсем друг характер. В тях е проведено нещо ново, неизвестно на досегашната музика – строеж в мелодията и музикалната архитектоника, който носи вътрешна сила. Това не са обикновени песни, а мелодии, които се свързват със Словото така, че изразяват неговата музикална еднозначност. Всички те са дадени от Учителя. Само някои от тях, при които това е отбелязано, са създадени в сътрудничество~ 11 ~
Астрология - наука за звездите - Иван Антонов съдържание
626 разумните царе, обичани от народа си. Такива хора винаги имат благотворни мисли, желания и дела, подобно на слънчевата светлина, която създава най-висшите блага за човешкия живот. Тези хора носят в себе си всички благословения от Божествения, Умствения, Духовния и материалния свят. Те са винаги и от всички търсени и обичани, както Слънцето и слънчевата светлина, защото притежават много слънчеви качества и действат благотворно върху другите, дори само с присъствието си. Затова хората със Слънце в първи дом и в хармонично съчетание с добротворците имат винаги и във всички области на човешката дейност най-големи успехи и могат да бъдат най-щастливи. Но за да се роди някой човек със Слънце в първи дом и в хармонично съчетание с добротворците, необходимо е било той да бъде хиляди години верен служител на Господа, т.е. да е бил хиляди години носител и изявител на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Колкото по-голяма е била Любовта, предаността и верността на човека към Господа, колкото повече човек е изпълнявал Божията Воля, толкова повече Божии благословения Господ му изпраща му изпраща чрез Слънцето, чрез слънчевата светлина. Обаче трябва да се отбележи, че малцина са хората, които могат да се родят със Слънце в първи дом и хармонично съчетано с добротворците. На повечето хора, които имат Слънце в първи дом, Слънцето получава и дисхармонични съчетания, било с добротворците, било със злосторниците Сатурн, Марс и Плутон. В този случай, когато Слънцето е в първи дом, но с дисхармонични съчетания с добротворците, това показва, че човек ще има много хубави условия и възможности, но има опасност той да живее само за свое удоволствие и да не използва Божиите благословения разумно. Такъв човек можем да уподобим на онзи в евангелската притча, който получил един талант, но не работил с него, а го заровил в Земята. А който има Слънце в първи дом и в хармонични съчетания с~ 12 ~
Творящите сили на звездния мир съдържание
413 най-разумните царе, обичани от народа си. Такива хора винаги имат благотворни мисли, желания и дела, подобно на слънчевата светлина, която създава най-висшите блага за човешкия живот. Тези хора носят в себе си всички благословения от Божествения, умствения, духовния и материалния свят. Те са винаги и от всички търсени и обичани, както Слънцето и слънчевата светлина, защото притежават много слънчеви качества и действат благотворно върху другите, дори само с присъствието си. Но за да се роди някой човек със Слънце в първи дом и в хармонично съчетание с добротворците, необходимо е било той да бъде хиляди години верен служител на Господа, т.е. да е бил хиляди години носител и изявител на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Колкото по-голяма е била Любовта, предаността и верността на човека към Господа, колкото повече човек е изпълнявал Божията Воля, толкова повече Божии благословения Господ му изпраща му изпраща чрез Слънцето, чрез слънчевата светлина. Обаче трябва да се отбележи, че малцина са хората, които могат да се родят със Слънце в първи дом и хармонично съчетано с добротворците. На повечето хора, които имат Слънце в първи дом, Слънцето получава и дисхармонични съчетания, било с добротворците, било със злосторниците Сатурн, Марс и Уран. В този случай, когато Слънцето е в първи дом, но с дисхармонични съчетания с добротворците, това показва, че човек ще има много хубави условия и възможности, но има опасност той да живее само за свое удоволствие и да не използва Божиите благословения разумно. Такъв човек можем да уподобим на онзи в евангелската притча, който получил един талант, но не работил с него, а го заровил в земята. А който има Слънце в първи дом и в хармонични съчетания с добротворците, той ще е подобен на онзи, който получил пет таланта и работил с тях, та спечелил още пет таланта. Когато обаче някой човек има в хороскопа си Слънце в първи дом, но то е в дисхармонично съчетание със злосторниците, това показва, че в миналите си животи човек е бил голяма личност (цар, голям управник и пр.), но е злоупотребил с властта и другите Божии благословения и в настоящето ще трябва да изправя погрешките си, като изпита върху себе си страданията, ограниченията и противоречията, които е причинявал на~ 13 ~
Азбучен пътеводител на Словото съдържание
194 Съвършенството на розовия цвят е миниатюрен модел на Битието. В най-висок смисъл розата е произведение на Хипервселената и минава за Христово цвете, като в нея доминира верността, предаността – първото Христово качество. При това тъмночервената роза означава преданост към желанията на любимия, алената – предана любов, розовата – преданост към сродната душа, жълтата – предано приятелство, лилавата – предано съратничество, а бялата – преданост към Бога. У розата намират покой и изцеление най-размирните марсови духове, тя самата има влечение към тях и с това се обяснява защо венерианките имат вкус към марсианците, а не към фините нептунови и аполонови ти пове… Без розата, значи, вие не можете да откриете нито сродната си душа, нито начина за изпълнение на Господнята воля. Намерете един розов храст и кажете на елфата му: „Прелестна и удивително хубава Вен, покажи ми къде се намира моята сродна половина в трите Вселени. Искам поне за миг да я зърна чрез тебе!” Е, който вярва в елфите и търси сродната си душа, може да направи този опит. Чудеса се случват не само в Коледната нощ, но и през пролетта, която омайва с аромат и пробуждащ се живот. Сетих се за един стих от театрална постановка на Валери Петров, която се казваше „Когато розите танцуват”: „Когато розите танцуват, до ри старикът става млад и пътищата му се струват обсипани със аромат, със смях, със шепот, със сълзи, с възможности и изненади… Под букове и сред брези зашумоляват рокли млади. Уста с дихание горещо нашепват думи на копнеж. Ех, младостта е лесно нещо, когато още си младеж.” Р А Д О С Т „Има една радост, която разширява съзнанието на човека. Тя е тази радост, която се крие във великия, Божествен живот.” „Радвайте се на всичко, което ви обикаля. Радвайте се на всичко, което днешният ден ви носи.” Учителят Петър Дънов Дъщерята на моя приятелка се казва Радост. Радост е на пет и половина години: с меки кестеняви очи, които хармонират с меките ú кестеняви коси, сплетени на плитки, защото тя обича панделките във всички цветове, които мама ú връзва. Радост е жизнерадостна, обича да танцува, да пее, започна да свири на пиано.~ 14 ~
Богомилството - път на съвършените. Историческият път на Бялото Братство през вековете - Том 8 - Влад Пашов съдържание
Богомилските степени П ървоначално богомилското общество е било формирано вътре в самата църква. Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра. От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква. Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите. Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. 215~ 15 ~
Опит за кратко тълкуване и разяснение Евангелието от Иоан - Георги Томалевски съдържание
9 Мъдростта на знаещия В плеядата най-видии ученици на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуто) Георги Томалевски заема своето достойно място. Негови отличителни черти са изключителната ерудиция, огромният обем познания и в екзотеричната, и в езотеричната сфера, правдивата самооценка и предаността към святото Дело, което той превръща в смисъл на своя живот. Изброените качества не са чужди и на други напреднали по духовния Път братя и сестри от духовното обшество “Бяло Братство , създадено от Учителя. Това, обаче, което подчертава неповторимостта в личностната характеристика на Г. Томалевски, по наше мнение, е достолепието на ненатрапчивата мъдрост. Същата тази мъдрост, която извира от вечния Източник на съществуващото и посредством свещените писания на народите и мисиите на въплътените Мирови Учители става достояние на цялото човечество. Най-напредналите ученици в окултната Школа стават нейни ярки изразители и всеки от тях добавя своя собствен светъл лъч към Слънцето на Божествената Мъдрост, с което Великият Посветен дарява пробудените и пробуждащите се души. Конкретното изследване на Г. Томалевски си поставя за цел духовно-езотеричен прочит на Евангелието от апостол Йоан Богослов. Това най-дълбоко и пропито с мистичен заряд Евангелие се отличава значително от останалите три~ 16 ~
Историческият път на Бялото Братство през вековете - Западна езотерична традиция - Влад Пашов съдържание
592 7. Пророк Йеремия. Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди. Още в младостта, КЪМ 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия. Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70годишното пленничество. но всичко това останало без последствия. Предаността на пророка към Божието дело често туряла в опасност живота му. Той бил запрян и затворен, когато Ерусалим бил обсаден от Навуходоносор, и след като вавилонците влезли в Ерусалим, го пуснали от затвора и го поканили да се пресели във Вавилон. Но той предпочел да остане между останалите евреи и с тях заедно бил заведен в Египет, в 588 година преди Христа, където той ги съветвал и изобличавал до самата си смърт. Цели 42 години той говорил Истината на своите сънародници. Ако по естество и да бил кротък, чувствителен и смирен, той не се спирал пред никаква опасност, когато длъжността го призовавала да говори. Никакви заплашвания не могли да го спрат да не говори. Ще изнеса някои положения и мисли от книгата му, от които ще се види неговото положение като пророк и Посветен, ще се види окултният характер на неговото слово и дейност. В първа глава, от 1-ви до 10-ти стих се говори за Посвещението му като пророк. А от 11-ти до 19-ти стих Господ чрез него известява съдбата на света. В 4-ти и 5-ти стих четем: „И Слово Господне биде към мене и рече: Преди да ти дам образ в утробата на майка ти, 
1533 обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен – посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен – посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва 
2552 неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква. Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния – негов духовен баща – последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел – пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите.~ 17 ~
Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 2 - Западна езотерична традиция. Вторият клон на Бялото Братство - Авраам, Моисей, Есейте, Кабала, Пророците - Влад Пашов съдържание
____________ Историческият пьт на Бялото Братство 255 духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон. След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на Божията воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество. В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои. Пророк Йеремия Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди. Още в младостта, към 620-та година преди Христа, гой е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия. Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия. Предаността на пророка към Божието дело често туряла в опасност живота му. Той бил запрян и затворен, когато Ерусалим бил обсаден от Навуходоносор, и след като вавилонците влезли в Ерусалим, го пуснали от затвора и го поканили да се пресели във Вавилон. Но той предпочел да остане между останалите евреи и с тях заедно бил заведен в Египет, в 588 година преди Христа, където той ги съветвал и изобличавал до самата си смърт. Цели 42 години той говорил Истината на свопте-сънародницн. Ако по естество и да бил~ 18 ~
Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 5 - Влад Пашов съдържание
Влад Пашов той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от 128~ 19 ~
Историческият път на Бялото Братство - том 2 - Влад Пашов съдържание
Историческият път на Бялото Братство 255 духовно развитие. В много глави говори пророчески за съдбата на различни народи. Предсказва пленяването на Израил от Вавилон. След това говори за разорението на Вавилон от персийския цар Кир, който се явява като изпълнител на Божията воля, за да накаже Вавилон за греховете му и да освободи евреите от пленничество. В последната глава говори за новото небе и за новата земя, които Господ създава, което показва, че той е виждал далеч в бъдещето, когато земята ще се преустрои. Пророк Йеремия Пророк Йеремия е роден в град Анатот от свещенически род и от Бога отреден за пророк и посветен преди майка му да го роди. Още в младостта, КЪМ 620-та година преди Христа, той е бил призван за пророк в 30-та година от царуването на цар Осия. Този добър цар му съдействал във великото дело за преобразуването и превъзпитанието на народа. Но отпосле животът на пророка се изпълнил със скърби и горчивини. Цар Йоаким хвърлил пророческия му свитък в огъня и и искал да му отнеме живота. Той поучавал цар Седекия и го предизвестил за тежката съдба, която висяла над народа му и за 70-годишното пленничество. но всичко това останало без последствия. Предаността на пророка към Божието дело често туряла в опасност живота му. Той бил запрян и затворен, когато Ерусалим бил обсаден от Навуходоносор, и след като вавилонците влезли в Ерусалим, го пуснали от затвора и го поканили да се пресели във Вавилон. Но той предпочел да остане между останалите евреи и с тях заедно бил заведен в Египет, в 588 година преди Христа, където той ги съветвал и изобличавал до самата си смърт. Цели 42 години той говорил Истината на своите сънародници. Ако по естество и да бил~ 20 ~
Богомилството - Влад Пашов съдържание
БОГОМИЛСКИТЕ СТЕПЕНИ П ървоначално богомилското общество е било формирано вътре в самата църква. Както е известно и от официалната история презвитер Богомил е бил служител на тази църква. Но богомилите разбирали Християнството в неговата вътрешна същина като дълбоко мистично учение и живеели според това учение. По това се отличавали от останалите верующи. Но те не давали външен израз на своята вътрешна вяра. От летописите от онова време се знае, че и сам Козма казва в своята беседа Йеремия или както е записан от Симеон Антипа в неговата История архиепископ Богомил, водач на движението, не се е делил формално от църквата и до самата си смърт е останал презвитер на външната църква. Така че богомилите не се делели от църквата, наричали се като всички християни, но образували религиозна община с най-строга организация вътре в самата църква. Основното разделение на степени, което е съществувало в първото християнство, е било запазено и у богомилите: оглашени, вярващи и съвършени. Оглашени са били онези, у когото е било силно религиозното чувство, но предаността им към учението не е била изпитана още. Те били още слушатели. Те се водели от някои от верните или верующите. Онзи, който е довел един оглашен, отговаря за него не само докато е оглашен, а на вечни времена. Негова е заслугата, че е довел при Христа една изгубена овца от лутащото се стадо. За да влезе в стадията на избраните, на съвършените, верният е трябвало да доведе поне трима оглашени и да ги настави и огласи със звуците на учението. При огласяването на оглашения от верния — негов духовен баща — последният го поръсвал с вода и му поръчвал да бъде послушен. Когато оглашеният придобие първата добродетел — пазене на тайната и кръстителят разбере, че той може да бъде доверен и че не ще измени на Словото, въвеждали го в събранието на верните, дето ръководителят му приемал обещанието за вярност, като възлагал ръце върху него и му разкривал части от учението, като му давал при това и легендите на Бояна. Оттогава той посещавал събранията, слушал богослужението и се приобщавал към другите. Верните работят вече върху себе си, като изучават закона на концентрацията и медитацията, с което организират духовното си тяло и развиват органите си в него. 215~ 21 ~
Избор - Мисията на Българите - Емил Стефанов - 1999г. съдържание
„Ако се съберат мъже и жени, които не са един за друг, по този начин те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли. Той беше пред прага на пробуждане на самосъзнанието.“ [18, с. 126] В тази част от пътя се изпитва интуитивната връзка на човека с разумното начало, с висшето космично съзнание. Във Вселената има същества, които всячески се стремят да прекъснат тази връзка, за да обсебят човека и да изсмукват и загребват неговите богатства. Те го откъсват от живота на Цялото, като внасят в него личния елемент и насочват вниманието му върху него. По този начин се изпитва предаността и послушанието на съществата към тяхната интуиция, към източника на техния живот, съзнание и условия. Ако се поддадат на личния, егоистичен, чужд, механично привнесен елемент, душите се заразяват от смъртта чрез гордост, щестлавие, егоизъм, грехове и влизат в областта на доброто и злото, т. е. раздвоението, от която мъчно могат да излязат. По този начин те потъват в материята и започват да живеят един чисто материален живот, в който в крайна сметка биват оценявани, купувани и продавани според своите физически качества, т. е. като предмети, вещи, стока. Материалистичното общество е стоково общество. Известни същества в Природата чрез внушение, хипноза, привличат човека в областта на низшия ум и го заробват. За да разреши своята задача, самосъзнанието трябва да се справи с низшия ум и животинското сърце в себе си, като ги разпъне и влезе в смирението, идейната любов, саможертвата. Учителя казва: „Буквата „Т“ показва примирение. Тогава у човека действа самосъзнанието, което изменя живота му. Затова на буквата „Т“ турят една змия. Това значи: самосъзнанието хваща низшия ум на човека, разпъва го и казва: „Слушай, ти вече няма да ми бъдеш господар. Досега ти си заповядвал, но отсега нататък аз ще заповядвам, а ти ще слушаш. ... Туй същество трябва да изправи една своя велика погрешка, защото низшият ум е свързан с човешкото сърце, а оттам започват всички пороци и погрешки. ... Човек като е придобил живота от Бога, казал: аз мога да живея и без Бога. Това се дължи на нисшия ум у човека. Такава мисъл е една велика погрешка. ... частта извън цялото не може да живее. Човек е част от цялото. Следователно. цяла единица.“ [78, с. 154-155] 40~ 22 ~
Живата връзка - Крум Въжаров съдържание
за да се разбере и приложи правилно, трябва да се отворят духовните ни очи. Необходим е Учител, който да ни научи на това. Също така и понапреднали ученици, които да ни напътстват и да помагат на по-младите, т.е. да следваме указанията на Учителя: ГНякои ученици, които постъпват в училището сега, те са още слушатели, затова трябва да се учат от опитността на по-възрастните, на по-напредналите ученици от тях. Между вас да има правилно надпреварване. Сега всички ученици искат да се доближат до Учителя. Не може така. Някъде ще се учите един от друг. Ще се допитвате по зададените уроци от по-напредналите ученици. Между всички ученици трябва да има взаимно почитание. Младият ученик трябва да се отнася с почитание към повъзрастния. Ако младитеученици не зачитат по възрастните, т.е. тия, които са се учили и знаят повече от тях, един ден и те ще се намерят в същото положение. □ Когато Учителят е на Земята, той създава мощно духовно поле, в което неговите ученици и последователи изцяло са потопени, и то значително допринася за тяхното духовно развитие. Всички те носеха у себе си искрица от това. Когато ние общувахме с тях молехме се заедно, пеехме заедно те създаваха възвишена духовна атмосфера, в която ние се потопявахме. Учителят запалва свещения огън в учениците си и това дава голям тласък на техния възход към духовния и Божествения свят. За нас, помладите, които не сме били до Учителя,' когато той е на Земята, беше пределно ясно, че ние можем да запалим нашите свещи само от тези, които вече са запалили своите т.е. от учениците на Учителя, живите носители на учението. Поради обстановката в страната след 9 септември 1944 г. нормалният процес на предаване на живо учението на Учителя е изключително затруднен. Само малка група по-млади хора са останали верни на това дело. Благодарение на всеотдайността и предаността на учениците писменото Слово е съхранено, но приемствеността, духовната същност на традицията и братският живот са значително ограничени. Сега е необходимо много ясно да съзнаем, че тази празнина трябва да бъде запълнена, за да не се превърнем от духовна школа в светрка организация за разпространяване книжното духовно наследство на Учителя Беинса Дуно. 10 
Обедът през прекрасните дни на планината Рила се провеждаше заедно и се приготовляваше под дежурството на различни групи. Един ден, когато Крум, Е. и аз направихме дълга разходка до върха на планината, Учителят забелязал нашето отсъствие от трапезата и помолил да се запази храна за нас подробност, наистина, но така характерна за неговата загриженост за другите. Всички се събирахме около лагерния огън вечер сред атмосфера на радост и приятелство и песните отнасяха предаността на душите към Бога сред мълчанието на планината и под звездното небе. Разговори с Учителя на Седемте езера През деня имаше възможност за разговор във връзка със силата на мисълта, прераждането, връзките на човека с Космоса и пр. Работата ме чакаше в училището, така че аз можах да остана само пет дни, но през това кратко време личното наблюдение ме увери, че Братството бе това, което претендира да е: „Усърдни ученици, добри братя, верни и истинни служители.“ Прилаганата Любов създаваше онази атмосфера, която аз си представях, че би могла да се постигне в много далечно бъдеще. В деня на заминаването си осъзнах колко дълбоко се бях свързала с тях, като със сродни души. 149~ 23 ~
Днес да се роди - книга 2 съдържание
111 претенции да заменят Беседите, но чудесно ги допълват. Сред сборниците с цитати, които съм чела и прелистям, особено искам да препоръчам прекрасно съставения от Елеазар Хараш сборник „Да разберем страданието”. Би било чудесно братя и сестри да се отзоват и да осъществят второ издание на тази книга, от която бих продължила да подарявам, но вече не е в продажба. Този сборник би следвало да присъства по лавиците на масовите книжарници, където не само няма да се залежи, но и ще е достъпно откровение и помощ в живота на много хора. Дали ще се намери сред четящите тези редове онзи, който с вдъхновение, прилежно, точно и подредено по теми ще събере в сборник всички извадки от Беседите и от описаните Спомени на присъстващите край Учителя относно Словото, самите беседи, речта, начина на изразяване, изреченията и правилното им съставяне, говора, писмеността, буквите, поезията, литературата, писателите, изкуството и всичко, свързано с това? Актуално е, дойде време да се направи! Оценявам предаността към Учителя и Неговото дело на тези брат и сестри! Не споменавам целите им имена, съзнавайки преходността на тяхното виждане по отношение на Стиховете. Един съвет: Преди да изкажете твърдение против повика за трансформация на Словото в стихове, попитайте Себе си: Какво иска Учителят от мен, от теб, от нас в този момент. Поискайте напътствие,~ 24 ~
Братството на светлината - Срещи със Словото на Учителя Петър Дънов-Беинса Дуно - Константин Златев съдържание
87 Само искрено любещият може да бъде верен, защото мотивацията за всичките му дела извира от непресъхващия източник на великата Любов към Бога. Той неизменно остава верен на Божественото у себе си, тъй като знае, че само по този начин би могъл да вдъхне живот на безсмъртната връзка между себе си и Създателя. Не на последно място, верността е свързана с висотата на личния морал на търсещия по духовния Път. Тя е сестра на предаността към системата от убеждения, формирани в течение на не едно материални въплъщения, към Автора на всемирната драма, в която всички ние сме не просто зрители, а активни участници и изпълнители. Да си верен, означава да устоиш: на всички изпитания, на всички съблазни, на всички трудности, дори и най-жестоките, които довеждат до отчаяние мнозинството хора. Няма нищо по-страшно от обезверяването! Който загуби вярата си, губи и верността. Умората и отчаянието, породени от житейските несгоди, първоначално го изпълват с безразличие, дистанцират го от правия път на душата му. Впоследствие безразличието прераства в отрицание, в мълчалив ропот и неприемане на случващото се. Последната фаза довежда такъв човек до яростта на противопоставянето, до порива към тотално въставане срещу всичко, който рано или късно еволюира в самоунищожение. Не можейки да си прости собствената слабост, индивидът деградира до жалки остатъци от Божия образ в сърцевината на съществото си. Той е вече само на крачка от „втората смърт“ (Откр. 20:6), вследствие на която индивидуалността, градена безчет векове, се разпада напълно, а първичната Божия искра – монадата, отива за претопяване в изначалната Божествена творческа субстанция. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) ни съветва да бъдем така верни, както самият Бог е верен. Това означава абсолютна вярност! Всичко, което назоваваме „абсолютно“, ние автоматически свързваме с Бога, Който обладава всички добродетели, всички положителни качества на най-високата възможна степен. Следователно понятието „абсолютен“ като съдържание бихме могли да отнесем единствено към пълнотата на съвършенството – такова, каквото го познаваме само в лицето на Всевишния. Всички ние, 
152 ния – света на чувствата, желанията, емоциите и страстите. Той свързва материалния свят с формата, духовния – със съдържанието, а Божествения – със смисъла. Понеже всички ние сме души, въплътени в материални тела, една от най-важните задачи в земния ни живот е да съумяваме зад формата (проводник на привидността, на мировата илюзия) да прозираме съдържанието и смисъла на нещата: „Не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им.“ В тази насока от решаващо значение е развитието на интуицията – вътрешния глас на Бога у човека: „Само онзи може да разбере вътрешното съдържание и смисъл на нещата, който се вслушва в себе си, в своя вътрешен глас. Това значи да разбира човек смисъла на нещата“ (Учителят Беинса Дуно). В крайна сметка вярната жизнена философия неминуемо отвежда към Смисъла: „Истинската философия на живота седи в това, да се научи човек да намира смисъл във всички неща“ (Учителят Беинса Дуно). Пътят на ученика е от малкото към голямото, сиреч – от разкриването на смисъла в малките неща, в най-дребните наглед подробности и незначителности, до обгръщането на смисъла на цялата грандиозна космическа необятност. В заключение – има два вълшебни ключа, които разтварят широко портите към царството на смисъла на живота: 1) изпълнението на закона на Любовта; 2) предаността към един висок идеал. Нашето ежедневие на всяка крачка ни подлага на изпитания дали и доколко сме достойни да получим двата ключа от невидимата ръка на Провидението. Понякога изпитите са очевидни, а друг път – забулени в одеждата на житейски ребус или драма. Учителят на Новата Култура споделя с нас: „Ще дойде ден, когато Бог ще се яви на всички хора във вид на една вдовица, беден момък или някоя страдаща душа и ще ви изпита доколко сте готови да Го приемете с Любов и безкористие. Той ще ви изпита доколко сте верни на вашия идеал. Само така и вие ще разберете дълбокия смисъл на живота...“ И така, къде да търсим смисъла на живота? – Само в Любовта, т.е. в Бога. Казано с други думи – в Бога на Любовта или в Божествената Любов. 
228 вянството – изтъквано и в Словото на Учителя Беинса Дуно – е натежало на везните при възлагането на разглежданата планетарна мисия именно на българите. И все пак – защо точно българският народ? Има и други славянски народи, при това с далеч по-ясно изразен славянски произход и славянско присъствие при изграждането на техните народности... Изглежда, избирането на България от Небето за реализацията на Божия план в нашата епоха се дължи и на качества, наследени от древните българи: търпение (понякога достигащо такива размери, че бива припознавано като овчедушие, което, разбира се, не отговаря на истината); твърдост – включително при отстояване на убежденията; мъдрост – погледнете българските народни поговорки и пословици, те са дълбоко езотерични по своето съдържание; солидна доза консерватизъм, която може да бъде нож с две остриета, но за конкретната историческа ситуация сякаш е повече от полза; широкомислие и приемане на новото – парадоксално съвместимо с консерватизма и определящо невероятната приспособимост на българина при всякакви условия на средата. Освен това българите, както и славяните като цяло, са известни със своята пословична толерантност: към другомислещите, към чуждата вяра, към възгледи, различни от техните, към външните културни традиции и битови особености и т.н. И може би най-важното – предаността на българина към неговата вяра. Скептик според своите житейски възгледи, когато приеме някакво верую, някаква система от убеждения, той ѝ остава верен до край. Като Балканджи Йово... Изложеното дотук предлага достатъчно основания за доказване целесъобразността на възлагането именно на българския народ мисията да приеме Словото на Учителя Беинса Дуно – актуализираното езотерично християнство на нашето време, и да го разпространи сред останалите славянски народи и по цялото земно кълбо. 2) Вътрешен – създаване на условия за Второто пришествие (идване) на Христос, което е невидимо, като светлина в сърцата и умовете на хората (по думите на Учителя на Бялото братство в България). 
260 Не можеш да станеш жител на Царството Божие чрез подражателство или самоизмама, а само чрез подвига на превърнатото в духовна сила търпение и предаността към един висок идеал. Силният в Духа е силен във всичко. Силният в Духа е станал такъв, защото е приел доброволно всички вътрешни ограничения и е отхвърлил завинаги външните. Силният в Духа не живее заради силата, а заради възможността да я използва за целите на всемирното Добро. Съвършен ли е силният духом? Може да бъде съвършен и непременно ще стане такъв, ако постави силата си в служба на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, сиреч ако достигне стъпалото на онези, които се наричат „съработници на Бога“. СЪБЛАЗЪНТА (Есе върху беседата „Ръката съблазнява“ – „Сила и Живот“, VII серия) Съблазънта е неразделна част от земния живот. Тя има безброй лица – в повечето случаи красиви, примамливи, изкусителни. Само че зад тази привлекателност не стои Истината, а се притаява илюзията. При това опасна, гибелна илюзия – илюзията, че можем да притежаваме нещо, което не ни принадлежи. Какво означава да се съблазняваш? – Именно това: да протягаш ръка към нещо, което не е определено за теб. И не само че не е определено, но може да ти причини болка или вреда. Ако все пак го придобиеш, в началото сигурно ще ти се услади, но бъди сигурен, че на края доста ще ти загорчи. Така се вгорчи и иначе безоблачното съществуване на Адам и Ева в рая, понеже се съблазниха да вкусят от плодовете на дървото за познаване на добро и зло. Ядоха от тях в нарушение на изричната Божия заповед да не го правят и в резултат не само бяха прогонени от Едемската градина, но и дове~ 25 ~
Лекции по астрология - том 2 - Иван Изворски съдържание
ЛЕКЦИИ ПО АСТРОЛОГИЯ 253 Човек, на когото Слънцето е в първи дом, е всестранно надарен и може да прояви изключителни способности в областта на изящните изкуства, висшите творчески науки, философията, религията, социалните науки и пр. Хора, на които Слънцето е в първи дом, близо до изгряващата точка, в момента на раждането им, получават най-силни слънчеви влияния върхуДуха, душата, ума, сърцето, волята и върху цялото си тяло. Такива хора са найдобрите възприематели, носители, проводници, изявители и приложители в Живота на слънчевите сили и закони, на слънчевото слово, което е словото на Любовта, Мъдростта и Истината. Поради необикновената си външна красота и привлекателност и поради необикновените си благородни слънчеви качества, както и многото си способности и висш идеализъм, хората със Слънце в първи дом са обичани от всички и дори обожавани. На такива хора всички им отстъпват първите места, всички им вярват, всички ги желаят за приятели и пр. Хора, които имат Слънце в първи дом и в хармонични съчетания с другите светила, особено с добротворците Юпитер, Венера, Нептун и с неутралните светила Луна и Меркурий, имат всички условия и възможности да бъдат подобни на най-разумните царе, обичани от народа си. Такива хора винаги имат благотворни мисли, желания и дела, подобно на слънчевата светлина, която създава най-висшите блага за човешкия живот. Тези хора носят в себе си всички благословения от Божествения, Умствения, Духовния и материалния свят. Те са винаги и от всички търсени и обичани, както Слънцето и слънчевата светлина, защото притежават много слънчеви качества и действат благотворно върху другите, дори само с присъствието си. Затова хората със Слънце в първи дом и в хармонично съчетание с добротворците имат винаги и във всички области на човешката дейност найголеми успехи и могат да бъдат най-щастливи. Но за да се роди някой човек със Слънце в първи дом и в хармонично съчетание с добротворците, необходимо е било той да бъде хиляди години верен служител на Господа, т.е. да е бил хиляди години носител и изявител на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Колкото по-голяма е била Любовта, предаността и верността на човека~ 26 ~
Пътека от Пътя - Невена Неделчева съдържание
140 именно атмосфера ме е възпирала да се приближа до тебе, да ти заговоря и да изкажа чувствата си. А може би най-главната причина, за да не се осмеля да те спра на улицата или да ти пиша, се крие в самия мене – в моята непривлекателна външност, която е била извор на много горчивини и страдания в живота ми. Но уверявам те, че под тази некрасива външност се крие едно топло и много обичащо те сърце. Душата ми е изпълнена с безброй мечти за тебе. Понякога си мисля, че съм те хванал за ръка и те водя по слънчева пътека към светъл връх. Ти си цяла в бели воали, а аз не съм толкова грозен, колкото съм сега. Вярно е, че външността е от голямо значение, но аз бих искал да ти покажа една друга красота, която не е преходна и която се ражда от любовта и предаността на душата. Ти ще бъдеш жрица в моя дом и ще имаш всичко, което поискаш. Ще те отведа в моето родно място в подножието на планината и от каменистите ни ниви ще направя градина от рози за тебе. Аз те виждам млада, усмихваща се, прекрасна в своите бели одежди, да вървиш из тези обширни градини, гдето цветята цъфтят и благоухаят, гдето дърветата са нависнали от хубави зрели плодове, дето пчелите бръмчат, а Слънцето сипе своята светлина върху тебе, върху пътеката, постлана с бели камъчета, върху малката бяла къщица, кацнала на планинския склон като бяла чайка. Няма нещо, което да не мога да направя за тебе. Ще напуснем големия град, в който се придобиват знания, но и в който има много мъгли зиме, а и страдания... Ще отидем там, на планината, гдето Слънцето блести ослепително зиме и превръща снега в брилянти, гдето въздухът е чист и прозрачен, гдето хората са добри, защото природата ги прави такива. Ще дойдеш ли? Ако някой преди мене ти е подал десницата си и ти си тръгнала вече с него, аз няма да се сърдя. Само ще напусна самичък големия град, ще отида всред народа, ще приложа знанията, които съм придобил тук, за да му бъда полезен.~ 27 ~
Песни от Учителя - 2012г. съдържание
ПРЕДГОВОР КЪМ ПЪРВО ИЗДАНИЕ Песните в този сборник са въплъщение на малка част от вниманието, любовта и значението, които Учителя отдава на музиката като средство за пробуждане на Божественото съзнание у хората у тези, които живеят с Неговото слово. Тяхната поява на бял свят е едно естествено явление, тъй като са рожба на свещен проблясък, в който една Божествена идея се превръща в музика. Предлаганото издание е съставено от два раздела. Първият от тях, озаглавен Братски песни, съдържа произведения, които бяха дадени и имаха широка популярност преди още Учителя да открие окултната школа, в която по-късно добави и окултните упражнения, съставящи втората част от сборника Песни от Учителя. Тези последни упражнения са родени по време на лекциите на Учителя, когато той опитваше въздействието на една нова, непозната дотогава музика върху съзнанието на своите ученици. И в първия раздел има много песни, също дадени от Учителя, и затова в коментара в края на сборника е посочено кои от песните са негови и кои са написани от ученици по негови мотиви, и найнакрая кои са от други автори. Характерно за песните в първата част, Братски песни, е, че носят белега на първите стъпки на ученичеството, когато човешката душа търси утеха в смирението във всеотдайното и сърдечно отношение на човека към Небесната милост, която му е дарил Живота. В предаността и вярата, които лъхат от тези песни, стъпилите на пътя на възхода намират упование и чиста радост. Упражненията във втората част, Песни от Учителя, наречени окултни музикални упражнения, имат съвсем друг характер. В тях е проведено нещо ново, неизвестно на досегашната музика строеж в мелодията и музикалната архитектоника, който носи вътрешна сила. Това не са обикновени песни, а мелодии, които се свързват със Словото така, че изразяват неговата музикална еднозначност. Всички те са дадени от Учителя. Само някои от тях, при които това е отбелязано, са създадени в сътрудничество с ученици 6~ 28 ~
Преплетени съдби - Невена Неделчева съдържание
10 една действителност, в която се преплитат два еднакво възможни паралелни свята: светът тук, на видимите неща, и светът отвъд, на светлите същества и на великите духове. Много от героите имат свои невидими покровители, с които се намират в непрекъсната връзка. Станимир е ръководен от Стареца – същество от духовните йерархии на невидимия свят, което съпътства ученика през различните му превъплъщения на Земята в много окултни школи. Малката Аси също има ръководителка от духовния свят. Темата за преражданията взривява представите на ограниченото човешко съзнание на героите за времето и разрушава неговите граници. Така хората започват да възприемат своето „сега” като част от веригата на извечния живот, ката един ден от съществуването си през хилядолетията. Станимир разкрива на героите техните превъплъщения през различните епохи и така им помага да осмислят това „днес и сега”. Разширеното време без граници внася нова философия за живота и за моралните категории в него. Голяма част от героите в романа още не са тръгнали по духовния път, но те се учат да мислят като ученици на Духа, търсейки първопричините на своите постъпки в нравствените категории на доброто и злото, на любовта и омразата, на предаността и измяната във връзките на причини и следствия. Романът „Преплетени съдби” помага на читателя да открие едно ново измерение на Любовта. Героите се обичат с предана съпружеска любов, с обичта на другарството. Но пред някои от тях стои задачата да се научат да обичат с Любовта на душите, с Божествената Любов. Това е висок и стръмен връх както за героите на творбата, така и за всички хора. Но на върха, във висините, стои Учителя и посочва Пътя със своята светлина. Деяна, Станимир и другите ученици не се плашат да тръгнат по него. Това е Пътят на всички хора. Спаска Миховска~ 29 ~
Словото му е живот - Томалевски съдържание
е значещо число. Колкото и нули да наредите, те нямат никаква стойност, ако пред тях не поставите единицата. Тази единица осмисля и внася стойност. Тя е, която оплодява човешката мисъл. Без нея нулите остават неоплодени семена. Щом човеците решат, че са фактори сами за себе си, без да се съобразяват с Великото Начало в света, те ще създадат един празен, безсмислен и безвкусен свят, в който всички ще живеят апатично, без възторзи, с жестоко безлюбие и егоизъм. Такъв свят ще започне да се самоотрича и ще заприлича на един мълчалив ад, тъй като никой на никого не ще може да помогне, защото всеки поотделно ще бъде лишен както от материални, така и от духовни ценности. В такъв свят ще господства материалното начало, той ще бъде ръководен от найпървичните инстинкти на биологичното съществувание и ръководителите му почти с нищо не ще се отличават от животните, с тази само разлика в тяхна вреда, че не ще имат нищо от наивността и предаността на някои животни, а само коварството на една първична мисъл за лично себесъхранение. Хората в такъв един свят, в който ще отсъстват висшите чувства на Божествеността и пиететът към разумните причини, които ръководят развитието, ще загубят вярата си един в друг, ще се дебнат и ще си забиват нож в гърба. Днес ще седят на една маса, а утре ще се гледат като кръвни врагове. Този свят ще бъде изоставен от Небето, благодатта ще се оттегли от него и сам той ще се разяде, както желязото се разяжда от собствената си ръжда. Ето защо човек никога не трябва да забравя, че сам той не е достатъчен фактор в своето съществувание, а има потребността да бъде гледан от Мировата Любов така, както детето е гледано от своята майка. И само когато той запази това чувство на почит и стане проводник на тази Любов, той живее достойно на този свят. 338~ 30 ~
СЛОВОТО МУ Е ЖИВОТ - Георги Томалевски съдържание
338 е значещо число. Колкото и нули да наредите, те нямат никаква стойност, ако пред тях не поставите единицата. Тази единица осмисля и внася стойност. Тя е, която оплодява човешката мисъл. Без нея нулите остават неоплодени семена. Щом човеците решат, че са фактори сами за себе си, без да се съобразяват с Великото Начало в света, те ще създадат един празен, безсмислен и безвкусен свят, в който всички ще живеят апатично, без възторзи, с жестоко безлюбие и егоизъм. Такъв свят ще започне да се самоотрича и ще заприлича на един мълчалив ад, тъй като никой на никого не ще може да помогне, защото всеки поотделно ще бъде лишен както от материални, така и от духовни ценности. В такъв свят ще господства материалното начало, той ще бъде ръководен от найпървичните инстинкти на биологичното съществувание и ръководителите му почти с нищо не ще се отличават от животните, с тази само разлика в тяхна вреда, че не ще имат нищо от наивността и предаността на някои животни, а само коварството на една първична мисъл за лично себесъхранение. Хората в такъв един свят, в който ще отсъстват висшите чувства на Божествеността и пиететът към разумните причини, които ръководят развитието, ще загубят вярата си един в друг, ще се дебнат и ще си забиват нож в гърба. Днес ще седят на една маса, а утре ще се гледат като кръвни врагове. Този свят ще бъде изоставен от Небето, благодатта ще се оттегли от него и сам той ще се разяде, както желязото се разяжда от собствената си ръжда. Ето защо човек никога не трябва да забравя, че сам той не е достатъчен фактор в своето съществувание, а има потребността да бъде гледан от Мировата Любов така, както детето е гледано от своята майка. И само когато той запази това чувство на почит и стане проводник на тази Любов, той живее достойно на този свят.~ 31 ~
Един от учениците - Георги Томалевски съдържание
113 и да бъде страшно недоволен. Това беше доверието и предаността, с които Мария Попова се бе отнесла към тоя задочник. Някога той се бе опитал да привлече вниманието, а после и доверчивостта на тая харесвана от него жена, заради която изпълняваше и ходатайствата на Попов, но това той не можа да постигне. Преминала през ред горчивини, на Мария Попова бяха омръзнали тези мазни попълзновения. В Борислав тя видя нещо по-друго от това, което бе изпълнило душата ù и което тя бе намразила окончателно. Всички тези неща, които професорът подсъзнателно усещаше, го правеха ревниво ироничен и непримирим. Защо засега той да пропусне случая да постави на заслуженото място този ловък хитрец? Забравил окончателно в своето озлобление, че самият той кроеше мрежа, с която да хване Мария и да я направи своя любовница, той приготвяше същевременно и обвинението срещу бедния студент-задочник, че такъв тип, който мами жените и се занимава с афери от различен вид, не заслужава да бъде по-нататък облагодетелстван от университета. Съобщението, че Борислав Стефанов Благоев се изключва от естествено-историческия факултет поради деяния от битова разложеност, се получи десет дни след разговора в деканската канцелария. Не само това, но в едно съобщение, окачено в предверието на факултета, заедно с имената на други студенти, които по различни причини се изключват от университета, беше написано и името на Борислав без точно обяснение на причината, а само по недопустими и самоволни постъпки и неизпълнение задълженията си като студент. Ани като че беше получила имунитет по приемане нерадостни новини във връзка със своя възлюблен. Затова тя дори не счете за необходимо да каже нещо по това. Прие го като закономерно следваща случка в живота си. Тя обаче, за разлика от други жени и съпруги, не изказа нито една от ония отровни потоци думи, с които те проклинат деня, когато са се събрали с такива така наречени „несретници“, такива, които носят~ 32 ~
Историческият път на Бялото Братство - том 5 - Влад Пашов съдържание
Влад Пашов той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения. В прадревни времена процесът е бил обратен посветените намирали Бога първо в своята душа и тогава Го откривали във външния свят. Тук процесът е обратен посветените намирали Бога първо вън, проявен в света, и след това Го намирали в своята душа. Но за да се развие тази способност на Авраам за познаване на Бога във външния свят и да се предаде по-нататък, е трябвало да се предаде на поколенията по закона на наследствеността сред един народ, свързан помежду си с кръвно родство. Затова Авраам е трябвало да има наследници. Авраам се е отличавал с голяма преданост към Бога, с Когото е бил свързан. Тази преданост е трябвало да се усъвършенства и да се предаде в наследство. Предаността е най-голяма тогава, когато е в състояние да пожертва даже това, което трябва да стане в бъдеще. За тази преданост Авраам бил изпитан чрез желанието на Бога да принесе в жертва своя син Исак, чрез когото той е трябвало да осъществи и предаде по-нататък това физическо устройство, което притежавал. И той стигнал толкова далече в своята преданост, че бил готов да принесе в жертва Исак. Но когато Бог вижда готовността на Авраам да пожертва сина си, Той го спира, като му връща отново сина. По такъв начин му се дава възможност да предаде по наследство това, което е носил в себе си новият начин на връзка и разбиране на Бога. Ако вникнем по-дълбоко в този разказ, ще открием, че се намираме пред един световно-исторически факт, който хвърля голяма светлина върху Тайната на историческото развитие на човечеството. Това ще се изясни в следващото изложение: човек такъв, какъвто го познаваме като физическо същество, е роден от звездния свят и той носи в себе си законите на звездния свят. И законите на този звезден свят трябва, така да се каже, да бъдат записани в течащата през поколенията кръв на древноеврейския народ от 128~ 33 ~
Земята е училище - Невена Неделчева съдържание
465 Николай да подозира нещо. Иво Ă разказваше или Ă пишеше за неприятностите и тревогите, които имаше Николай. Виждал го бе замислен, с наведена ниско глава. А и когато са се срещали случайно, макар Николай явно да е показвал радостта си, че го вижда, винаги е бързал. На лицето му била легнала сянка, в очите – болка. Ясна се удивляваше как Иво никога не се умори да следи живота на приятеля си и тайно да се противопоставя на неизвестния враг, който плетеше интриги против Николай. – И защо става всичко това? – чудеше се Ясна. – За смирение – бяха казали невидимите същества чрез Динко. Но Ясна се смайваше от предаността на Иво по отношение на Николай. Според Динко това се дължало на техни минали срещи на Земята, когато Николай е спасявал живота на Иво, а и когато са били духовни братя в някакви съвсем древни школи. Дали Иво помнеше това, Ясна не знаеше, защото той не говореше за себе си. Но тя виждаше сегашната обич и честност на Иво, които го караха при всички затруднения на Николай „случайно“ да се среща със старите приятели и така, между другото, да остави в съзнанието им мисълта за голямата честност, безкористие и преданост на Николай към партията и народа. Веднъж, преди пет-шест години, като изневиделица Ясна бе получила писмо от неизвестно лице, което пишеше за своите големи, дълбоки, изпълнени с обич към нея чувства. Човекът я молеше да отговори, макар и с най-малкото внимание, на тези негови чувства, и той ще Ă проправи път за излизане не само от дълбоката провинция, а и от България, където би могла да работи и да спечели много... За Иво беше ясно, че това бе същото лице, което създава неприятностите на Николай. Но кой беше той? От проучванията, които направи, за да узнае на кого принадлежи пощенската кутия в София, до която Ясна отговори, че нейните чувства са изключително ангажирани с децата, че тя се чувства много добре в родната страна и в селото, гдето работи, се оказа, че тя бе записана на момиче с фиктивен~ 34 ~
Анил Шарма - "Животът отвъд смъртта" съдържание
.jpg)
/thumbnails/93.jpg)
Анил Шарма “ЖИВОТЪТ отвъд смъртта“ 92 състояние да улови някое от посланията на егото. Човек, който е абсолютно необучен, практически няма общуване с егото. Посветеният, от друга страна, има пълно общуване. Следователно човек открива, че между тези две крайности има индивиди на всички етапи. Ключов момент, който трябва да се има предвид, е, че има само ЕДНО съзнание, но човек често чувства, че има две. Така че той започва да се чуди дали егото е изцяло отделено от физическото тяло. Привидната разлика се причинява само от ограниченията на различните обвивки. Следователно не бива да си представяме, че в даден индивид има две същества. Никога не съществува нисше Аз като отделно същество, но както беше обяснено по -рано, егото излъчва малка част от себе си в личността, за да изпита вибрациите на долните полета. Никога няма вероятност егото да греши. Очевидно то не е измамено от нищо, но личността е невежа за известни въпроси и самата цел на въплъщението е да премахне това невежество. Необходимо е пречистване на личността, а също и каналът между нея и егото трябва да бъде отворен. Докато това не е направено, личността вижда всичко от собствената си много ограничена гледна точка. При по-спокойните условия на причинното поле всички предишни опитности се изследват с ясно виждане и следователно всички нежелани преживявания могат да бъдат изхвърлени, докато съкровището се запазва. Когато егото стане достатъчно развито, за да попадне под прякото влияние на Учител, количеството на това влияние, което може да се предаде на личността, зависи от връзката между тази личност и егото. Този аспект има безкрайно многообразие в човешкия живот. Трябва също така да се има предвид, че докато егото има наклонност да изключва материалното и да получава духовното, общата наклонност на личността поне на поранните етапи е да изключва духовното и да получава материалното. Медитацията и изучаването на духовни теми в този земен живот несъмнено водят до голяма промяна в живота на егото. Тъй като егоизмът е засилване на личността, първата стъпка трябва да бъде да се освободим от този порок. На следващо място умът трябва да бъде изпълнен с високи мисли, защото ако той е постоянно зает с по-ниската материя, егото не може лесно да го използва като канал за изява. В дивака личността се изразява във всички видове емоции и страсти, които егото не би могло да одобри. В еволюиралия индивид няма други емоции освен такива, които той избира да има. Вместо да се люлее от емоции, човек просто ги избира. Например той може да си каже, че любовта, предаността и съчувствието са добри неща, така че ще си позволи да ги усети. По този начин емоциите са под господството на индивидуалния ум, което е израз на причинното тяло. На този етап човек е много близо до условието за почти пълно единство на висшия и нисшия Аз. Дори човекът да падне много пъти, няма причина да се обезсърчава, тъй като дори провалът е до известна степен успех. При неуспех човек се учи и става по-мъдър при посрещане на следващия проблем. Голямата опасност се крие в недисциплинираното въображение. Ако не беше въображението, външните обекти на желанието нямаше да имат власт над нас. Следователно егото трябва да придобие пълен контрол над въображението. Този, който схваща факта, че е Безсмъртният владетел, се сдобива с изразяване на достойнството и силата, които стават още по-силни и завладяват по-низшата природа. Познанието за истината освобождава човека. Човек, който е успял да повиши съзнанието си до нивото на причинното тяло и по този начин да обедини съзнанието на нисшето и на висшето си аз, т.е. на личността с егото, разполага, разбира се, със съзнанието на егото по време на целия си физически живот. Това няма да бъде повлияно от смъртта на физическото тяло, нито дори от втората и третата смърт, при които човек оставя след себе си съответно астралното и умственото си тяло. Човешкото съзнание всъщност пребивава в егото през цялото време и се проявява през която и да е обвивка, която може да се използва във всеки един момент. За такъв индивид цялата поредица от превъплъщения е само един дълъг живот. През цялата човешка еволюция съзнанието му е напълно активно. Може да се отбележи, че човек създава карма през всички периоди. Докато дадено състояние във всеки даден момент е резултат от причините, които човек е задействал в миналото, то няма момент, през който да не променя състоянието си чрез упражняване на мисъл и воля. Докато това съображение се отнася за всеки, все пак е ясно, че този, който притежава его-съзнанието, е в състояние да променя своята карма по-целенасочено и с по-изчислен ефект, отколкото този, който не е постигнал непрекъснато его-съзнание.~ 35 ~
Братството на светлината - Срещи със Словото на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно (Константин Златев) съдържание
.jpg)
/thumbnails/87.jpg)
87 Само искрено любещият може да бъде верен, защото мотивацията за всичките му дела извира от непресъхващия източник на великата Любов към Бога. Той неизменно остава верен на Божественото у себе си, тъй като знае, че само по този начин би могъл да вдъхне живот на безсмъртната връзка между себе си и Създателя. Не на последно място, верността е свързана с висотата на личния морал на търсещия по духовния Път. Тя е сестра на предаността към системата от убеждения, формирани в течение на не едно материални въплъщения, към Автора на всемирната драма, в която всички ние сме не просто зрители, а активни участници и изпълнители. Да си верен, означава да устоиш: на всички изпитания, на всички съблазни, на всички трудности, дори и най-жестоките, които довеждат до отчаяние мнозинството хора. Няма нищо по-страшно от обезверяването! Който загуби вярата си, губи и верността. Умората и отчаянието, породени от житейските несгоди, първоначално го изпълват с безразличие, дистанцират го от правия път на душата му. Впоследствие безразличието прераства в отрицание, в мълчалив ропот и неприемане на случващото се. Последната фаза довежда такъв човек до яростта на противопоставянето, до порива към тотално въставане срещу всичко, който рано или късно еволюира в самоунищожение. Не можейки да си прости собствената слабост, индивидът деградира до жалки остатъци от Божия образ в сърцевината на съществото си. Той е вече само на крачка от „втората смърт“ (Откр. 20:6), вследствие на която индивидуалността, градена безчет векове, се разпада напълно, а първичната Божия искра – монадата, отива за претопяване в изначалната Божествена творческа субстанция. Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) ни съветва да бъдем така верни, както самият Бог е верен. Това означава абсолютна вярност! Всичко, което назоваваме „абсолютно“, ние автоматически свързваме с Бога, Който обладава всички добродетели, всички положителни качества на най-високата възможна степен. Следователно понятието „абсолютен“ като съдържание бихме могли да отнесем единствено към пълнотата на съвършенството – такова, каквото го познаваме само в лицето на Всевишния. Всички ние, /thumbnails/152.jpg)
152 ния – света на чувствата, желанията, емоциите и страстите. Той свързва материалния свят с формата, духовния – със съдържанието, а Божествения – със смисъла. Понеже всички ние сме души, въплътени в материални тела, една от най-важните задачи в земния ни живот е да съумяваме зад формата (проводник на привидността, на мировата илюзия) да прозираме съдържанието и смисъла на нещата: „Не трябва да се влияете от външната форма на нещата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла им.“ В тази насока от решаващо значение е развитието на интуицията – вътрешния глас на Бога у човека: „Само онзи може да разбере вътрешното съдържание и смисъл на нещата, който се вслушва в себе си, в своя вътрешен глас. Това значи да разбира човек смисъла на нещата“ (Учителят Беинса Дуно). В крайна сметка вярната жизнена философия неминуемо отвежда към Смисъла: „Истинската философия на живота седи в това, да се научи човек да намира смисъл във всички неща“ (Учителят Беинса Дуно). Пътят на ученика е от малкото към голямото, сиреч – от разкриването на смисъла в малките неща, в най-дребните наглед подробности и незначителности, до обгръщането на смисъла на цялата грандиозна космическа необятност. В заключение – има два вълшебни ключа, които разтварят широко портите към царството на смисъла на живота: 1) изпълнението на закона на Любовта; 2) предаността към един висок идеал. Нашето ежедневие на всяка крачка ни подлага на изпитания дали и доколко сме достойни да получим двата ключа от невидимата ръка на Провидението. Понякога изпитите са очевидни, а друг път – забулени в одеждата на житейски ребус или драма. Учителят на Новата Култура споделя с нас: „Ще дойде ден, когато Бог ще се яви на всички хора във вид на една вдовица, беден момък или някоя страдаща душа и ще ви изпита доколко сте готови да Го приемете с Любов и безкористие. Той ще ви изпита доколко сте верни на вашия идеал. Само така и вие ще разберете дълбокия смисъл на живота...“ И така, къде да търсим смисъла на живота? – Само в Любовта, т.е. в Бога. Казано с други думи – в Бога на Любовта или в Божествената Любов. /thumbnails/228.jpg)
228 вянството – изтъквано и в Словото на Учителя Беинса Дуно – е натежало на везните при възлагането на разглежданата планетарна мисия именно на българите. И все пак – защо точно българският народ? Има и други славянски народи, при това с далеч по-ясно изразен славянски произход и славянско присъствие при изграждането на техните народности... Изглежда, избирането на България от Небето за реализацията на Божия план в нашата епоха се дължи и на качества, наследени от древните българи: търпение (понякога достигащо такива размери, че бива припознавано като овчедушие, което, разбира се, не отговаря на истината); твърдост – включително при отстояване на убежденията; мъдрост – погледнете българските народни поговорки и пословици, те са дълбоко езотерични по своето съдържание; солидна доза консерватизъм, която може да бъде нож с две остриета, но за конкретната историческа ситуация сякаш е повече от полза; широкомислие и приемане на новото – парадоксално съвместимо с консерватизма и определящо невероятната приспособимост на българина при всякакви условия на средата. Освен това българите, както и славяните като цяло, са известни със своята пословична толерантност: към другомислещите, към чуждата вяра, към възгледи, различни от техните, към външните културни традиции и битови особености и т.н. И може би най-важното – предаността на българина към неговата вяра. Скептик според своите житейски възгледи, когато приеме някакво верую, някаква система от убеждения, той ѝ остава верен до край. Като Балканджи Йово... Изложеното дотук предлага достатъчно основания за доказване целесъобразността на възлагането именно на българския народ мисията да приеме Словото на Учителя Беинса Дуно – актуализираното езотерично християнство на нашето време, и да го разпространи сред останалите славянски народи и по цялото земно кълбо. 2) Вътрешен – създаване на условия за Второто пришествие (идване) на Христос, което е невидимо, като светлина в сърцата и умовете на хората (по думите на Учителя на Бялото братство в България). /thumbnails/260.jpg)
260 Не можеш да станеш жител на Царството Божие чрез подражателство или самоизмама, а само чрез подвига на превърнатото в духовна сила търпение и предаността към един висок идеал. Силният в Духа е силен във всичко. Силният в Духа е станал такъв, защото е приел доброволно всички вътрешни ограничения и е отхвърлил завинаги външните. Силният в Духа не живее заради силата, а заради възможността да я използва за целите на всемирното Добро. Съвършен ли е силният духом? Може да бъде съвършен и непременно ще стане такъв, ако постави силата си в служба на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта, сиреч ако достигне стъпалото на онези, които се наричат „съработници на Бога“. СЪБЛАЗЪНТА (Есе върху беседата „Ръката съблазнява“ – „Сила и Живот“, VII серия) Съблазънта е неразделна част от земния живот. Тя има безброй лица – в повечето случаи красиви, примамливи, изкусителни. Само че зад тази привлекателност не стои Истината, а се притаява илюзията. При това опасна, гибелна илюзия – илюзията, че можем да притежаваме нещо, което не ни принадлежи. Какво означава да се съблазняваш? – Именно това: да протягаш ръка към нещо, което не е определено за теб. И не само че не е определено, но може да ти причини болка или вреда. Ако все пак го придобиеш, в началото сигурно ще ти се услади, но бъди сигурен, че на края доста ще ти загорчи. Така се вгорчи и иначе безоблачното съществуване на Адам и Ева в рая, понеже се съблазниха да вкусят от плодовете на дървото за познаване на добро и зло. Ядоха от тях в нарушение на изричната Божия заповед да не го правят и в резултат не само бяха прогонени от Едемската градина, но и дове~ 36 ~
Том 2 - с размишления. Озарение (от 84 до 145), 1941г. -1944г. - обработени съдържание
създанието и поверен на боговете на творчеството. Във великия заседателен свят спорът беше, дали е време да се постави геометричният триъгълник главата, върху квадратурата на тялото. Последното решение беше да се свърже божественото главата, с духовното и човешкото-тялото. Колко много струва това. Каква върховна работа се извърши при този свещен акт. От деня на това решение започна великата работа на Учителя и предаността на слугата ученика и до днес. И днес е времето, когато наново се напомня за великото, което е дадено и извършено за човека, а именно: Божественото, като дар на посветените, а постоянството като висше качество. Ето, защо, ценете себе си, главата си, тялото си, нозете и ръцете си, защото са план на Великия Архитект Създателят на живота. Стремете се винаги да създавате хармоничност между тези три свята, тези три области в живота ви: областта на главата, областта на дробовете и областта на стомаха. Само чрез тяхната хармоничност ще можете да успявате, да имате божественото прозрение, защото божественото се проявява само в хармоничното. У вас има вече идеята да се преустановят за сега срещите за малко! Да, малко са дните, малко са моментите, при които вие да можете да бъдете в хармонично състояние. Нашите срещи бяха с тенденция да държим повече моменти вашето съзнание във връзка с мислите на плеадата адепти на стремежите и това стана. И сега, когато ще преустановим срещите, нека у вас в този същия ден и час да бъде направена връзката, да могат да проникват мислите на адептите у вас, за да има връзка здрава, заради делото това свещено дело на Братството. Няма по-голямо събитие днес от тържеството на братството. Няма по-кораво оръжие, по-големи и силни въздушни сили от психичните сили, от оръжието на духа, които сили извоюват свободата на братството. Идват дни когато ще се говори само за братството. Братството е идеята в живота. И тъй, бъдете истински членове на братството, ученици от Великата школа на братството, защото само така земята ще ви запомни, ще отваря обятията си за вас, ще ви пои от кристалните 
За него всички сили са положителни. И като така, ученикът е положителен и доверчив. Ценно качество в ученика е да бъде доверчив, да вярва в своя Учител. Тук вече вярата е ясновиждане. Ученикът вече вижда през зоркото око на Учителя онзи сложен мир, който е израз на Учителската душа. Само по пътя на доверието, на предаността, на неотклонността и любознанието, ученикът успява да завладее всички сложни области на Духа и да постигне състоянието сливане с духа. А щом достигне това състояние, той придобива вече званието СИН БОЖИЙ. Праведният има възможността да се ползва от правото на свободата. Чистият има възможността да се ползва от правото на светлината. Добрият има възможността да се ползва от правото на благата. Кроткият има право да се ползва от любовта на ангелите. Силният има възможността да се ползва от правото на Духа. Обичаните имат правото да се ползват от виделината. Когато се говори за право; подразбира се достойнство. Достойнството се придобива, а правото се дава. По пътя на достойнството се стига до областите на възможностите, а възможностите се дават като право. Всеки едни с право може да иска, може да взема, може и да задържа. Защо са тия права? Защото в началото стои максимата, неотменната справедливост. Това е закон. Справедливостта е право на боговете. Само боговете могат да бъдат крайно справедливи. И ученикът има тази възможност защото, както казахме, ученикът минава вече през възкресението и добива названието СИН БОЖИЙ. А синовете Божии са богове. Това са титли на човешки език. На божествен език, титлата е, СИЛНИТЕ. Само на силните се дава това право да се разговарят с Бога. Защо е така? Сила се изисква, за да говориш с Божеството. Ако си безсилен, ще се стопиш. Като а знаеш това, стреми се да завладееш възможностите на силните. А кой е силен? Този, който люби. А този, който люби, той знае, познава Бога и през Него се проявява. Само любовта е, която заставя Бога да мине през човека. Бог благоговее пред любовта. Защо? Защото тя обнадеждава всяка~ 37 ~
Том 3 - с размишления. Прозрение (от 146 до 198), 1945г.-1948г. - обработени съдържание
човек. И най-хитрите и противоположни сили не могат да изкористят съобразителния човек. Тъмните сили, които са в борба с човека, на съобразителността, мъчно могат да го изкушат, защото съобразителността знае кога трябва да работи, в кой времена и часове, кога трябва да работи, и при какви условия и средства. Той знае кога и къде трябва да ходи и защо. Съобразителния знае с каква храна да се храни, коя подхожда при всички условия и случаи. И тъй, големият неуспех до тук на хората се дължи на липса на съобразителност. Това се отнася за света. Да видим сега вие какво сте? Дали и вас не са сложили в същото сито да ви пресяват? Да, тъкмо в същото сито. Кажете си сега най-голямата мъка. Вие ще приказвате, ще философствате, ще аргументирате, ще се оправдавате, а ние ще ви слушаме. Кажете до къде я докарахте? Добре върви, но въпросително, не върви ли тъй, както е вървяло по-рано? Изглежда, че и по-рано сте същите, какви то сте сега. Малко изключение, сега сте поревниви. Не е лоша ревността. Тя замества предаността, но има една голяма разлика, преданият е съобразителен, а ревнивият е избухлив, светкавичен. Има ли загуба? И каква е загубата между действието на ревността и действието на предаността? За строежа на битието няма никаква загуба. Нещата се измерват и се попълват. Няма празно пространство. Няма излишък и недоимък. Така стоят абсолютните въпроси. Но може да кажете: можем да допуснем, че има нещо и няма нищо и това, което има, то е нищо. Явява се безразличието. Има ли някаква разумност, философска система? За практичния и съобразителния има една висша възходяща система. Благодарение на своите ясновидски способности, той вижда нещата в тяхното начало. Когато помислите за мен, вие правите връзка с цялата природа и съществата в нея, тъй като ние сме много. Да, ако йерархията има общ план, обща идея и общи мисъл-форми, вие се свързвате с йерархията и търсите специално, какво? Моята мисъл, на йерархията или на многото? Многото, йерархията и аз~ 38 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 8 съдържание
29. ЧИСТОТА НА УЧЕНИЕТО В: А да се съхрани чистотата на Учението? Д: За чистотата вижте какво, има едно нещо у нас, а това е любовта ни към Учителя и предаността. Аз уважавам нашите хора, най-малко заради предаността, която имат. Може да си правим ние грешките, нали? Грешките ги правим учениците на всички школи, но тази преданост, тази любов, това чувство на саможертва, което имат нашите хора, заслужава уважение. Този възторг, който имат. И действително, какво ми каза професор фолкенхан, аз искам да го кажа този случай, фолкенхан като пристигна, той е от Хумболтовия университет. В: Той какъв е по националност. Д: Немец, германец, славист и дойде в България. В: Коя година? Д: Той дойде в България коя беше -1960 г. и коя година беше, не помня, на един конгрес на славистите. И когато се запознава тук със Словото на Учителя се връща в Германия, взима, иска разрешение или право за една командировка от три месеца в България. Отива в студентското градче три месеца, където изучава български, за да може, той като славист ще му е лесно разбира се да чете Словото на Учителя на български, в оригинал. И в своите проучвания той казва: "Според мене това е един от най-пострадалите автори от Октомврийската революция до днес. Например, от пресата, която я изучава от преди 9. септември във вестниците, вижда как нашата общественост е била против Учителя. Нямала е положително отношение към Учението на Учителя. Същото нещо се вижда в съвременната ни общественост след 9.IX.1944 г. И разговора, който имахме по тая тема, дойдохме до извода защо. Защото преди 9.IX.1944 г. нашата войнстваща интелигенция поради националните си проблеми, тя беше с гръб към учение, което ще говори за мир и за миролюбив, нали? Така че от друга страна и църквата беше активна и ревнива, която смяташе да е единствена и монополна за христовите добродетели. След 9.IX.1944 г. пък дойде войнстващ сталински атеизъм, който също пак не може да приеме каквото и да е духовно учение, така че действително като че ли в цялото това време бяха срещу Учителя. Затуй Учителят може би стоеше настрана. Затуй Учителят не обръщаше никакво внимание на тези, които пишеха срещу Него. И даже някои наши журналисти, както да кажем Иван Изворски, Иван Антонов, казва на Учителя: "Ти защо не се защити?" И Учителят един път е разрешил. Той дойде при мене Антонов много така възторжено: "Учителят ми каза: "На мен не ми е разрешено, но на вас може". И тогава Иван Антонов написа някъдеси в кой вестник "Слово" ли , една хубава статия "Защитата на Учителя". Псевдонима Иван Изворски, той се казваше Иван Антонов и той изстрадваше много тия неща щото бе журналист, но с тази статия така му се създаде повод поне той лично се зарадва, да защити Учението. Но Учителят не се интересуваше и една дума не е писал за своя защита. В: Значи "На Мене не ми е позволено, но за вас може". Да. Това важи и досега. Д: Сигурно, то за всяко време ще важи. Защото и Христос не е търсил адвокат да го защитава даже, така че Истината, както казва Той самият: "Кажи Истината, пък я остави тя да говори". Затова човек трябва да бъде много смел когато ще каже една Истина, независимо дали ще пострада. Щом той я каже, остави я, тя ще говори. Мен ми се струва, че ако въобще спазваме нещата да ги решаваме по принципа на Учителя, ще имаме според мене и най-малко съпротивление. Когато ние искаме по човешки да защитим Божествените проблеми, сигурно ще се натъкнем на противоречия, които ги имаме. Ние, Братството преживя доста драматични неща. Защото най-напред ние бяхме неподготвени така, Учителят си замина така като че ли тръгна на Витоша и утре ще се върне. 252 
за нищо. Да видим какво ще каже по този въпрос Учителя! Сърдечни поздрави: Величка P.S. Прилагам фотокопие на това писмо на френски + фотокопие на разписката за препоръчано писмо с обратна разписка, за твоето последно писмо + моето, до Жан-Луи Гобо, на 20.11.1997 г. Циркулярно писмо на семейство Гобо до познатите им българи 2.02.1998 г. _ Превод на текста, написан от Жан-Луи Гобо в писмото на Йоанна, а може би и във всички други писма, изпратени от него на известни лица, като Павел Желязков, Светозар Няголов, Милка Кралева, Георги Петков от Габрово, Мария Кисьова, бившата жена на брат Борис, и може би и други. “Ето три писма, които ни адресира Вергилий Кръстев, посредством Величка Няголова Пен. Ние бихме желали да получим вашето мнение за тази личност, която желае да ни конфискува всичко. Ние притежаваме в действителност неиздадени беседи на български и които принадлежаха на Анна Бертоли. Те ни бяха поверени след нейната смърт от нейните сътруднички. Ние не познавахме истинската цена на тези документи до деня, когато ние получихме първото писмо на Вергилий Кръстев, през август'97 г. Ние бихме желали да се свържем с представители българи на Братството, които желаят да ги издадат в България, знаейки, че ние вече изпратихме техни фотокопия на Павел Желязков. Причината за това писмо е да запозная българите със средствата, които използва Вергилий Кръстев, за да завземе само за себе си всичките тези документи. Трябва ли да му се гласува едно абсол1отно доверие? Ние му съобщихме нашият отговор с помощта на Величка това е не, без коментарии. Ние изпращаме едно фотокопие на това писмо на: Георги Петков, Мария Кисьова, Милка Кралева, Светозар Няголов. Аз нямам адреса на Мария Митовска. “ 25. ПОДЛОСТТА Писмо на Величка Няголова за доверието и предаността 29.01.98 г., Франция Само Божията Любов е Любов! Здравей Вергилий, Ето, че днес ще ти напиша това писмо. Забавих се, защото нямам вече с месеци новини от Жан-Луи и Арлет Гобо. Всъщност той ми отговори (на твоето и мое дълги писма) с едно кратко и лаконично писмо, без да отговаря на нито един от засегнатите въпроси. Пише само, че той не се плаши от възмездието на Небето за делата си. Какво да ти кажа? Тези хора не са виновни, че материалите на Анна Бертоли попаднаха у тях. Първо Анина не желаеше да се занимава с българи, странеше, нямаше им никакво доверие и казваше, че тя е във Франция, за да разпространява Словото на латинските народи, а не да се занимава с българи. Може би и много си беше патила като например от тази Мария Христова. Анина беше безкрайно уравновесен, порядъчен и почтен човек, безкрайно предана на делото на Учителя, но не всички бяха такива. Може би слабостта й беше, че смяташе, че тя е центърът на всичко, че тя 587~ 39 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 10 съдържание
Въплотена е в свещени символи, художествено изваяни, пълнотата на всеобгръщащия живот. Изобилната чиста вода блика от два големи крана и понеже те са недостатъчни да я поемат, изчерпят, част от нея се изтича встрани, в дълги циментови корита. Чешмата е завършена! Наведи се и пий с пълни шепи чистата бистра изворна вода. Пий, колкото искаш, докато се чувствуваш жаден. Нищо няма да ти стане, няма да почувствуваш тяжест в стомаха. Водата е прекрасна, лека, пивка. Благословена е водата на Братската чешма в Тополица! Старият, огромен, многовековен дъб е разперил крила почти над чешмата. Той помни и с тихия шепот на своите листа ни разказва за нещо неописуемо, неизразимо красиво. Той ни рисува незабравими картини на радостен братски живот, на безсмъртни, чисти, искрени чувства, на братска любов и единение. Вслушайте се в стария дъб. Той говори, той пее, той непрестанно прожектира безсмъртния филм, той рисува безсмъртните картини на това, което е станало край него, на това, което, макар принадлежащо вече на миналото, си остава вечно живо: Незабравимите братски обеди, незабравимите братски вечери, незабравимите братски песни, незабравимите братски и сестрински чувства, чистия Божествен възторг. Един огромен кръг, една огромна трапеза заобикаля от всички страни стария, мощен, вековен дъб. Изморени от тежкия, усилен труд, братята са насядали. С радостно усмихнати лица сестрите разнасят яденето. В пълна тишина десетки уста едновременно произнасят три пъти , свещените слова: „БожиятаЛюбов носи изобилния, пълен живот.“ И обедът започва. След обеда, след вечерите, започват песните братските песни. Това е кулминационната точка на братския живот! Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб! Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента... Всичко материално е преходно. Безсмъртна е само красотата на преживяното безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон! Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света. 94 
Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид, Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната съвременна архитектура в това отношение. Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено, нещо несравнимо нещо Божествено: Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен турд едно подобно здание. Обачеъ нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни отУчителя: „Кажи и направи!“ Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено сторено!“ И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото наУчителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата. Няма да споменаваме имена кой повече, кой по-малко е дал от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм. Всеки, кой повече, кой по-малко, е вложил по нещо от душата си, от любовта си в неговото изграждане. И затова братския салон в Тополица не е обикновено здание. Той не е изграден само от камъни, пясък, вар и тухли. Той е постоянно, денонощно горящ фар, от който излъчват своята светлина и топлина чувствата любовта, предаността, пожертвователността на тези, които са го изградили... Изградили са го със свещен трепет, в душите си, без никакво лошо чувство, без да допуснат нито една$лоша дума... Има нещо видимо то е, да речем, обикновено. Но има и нещо невидимо, нещо необикновено: то се издига безкрайно високо, то е бъзсмъртно, съвършено, несравнимо. Защото, ще повторим: Безсмъртни са само проявите на душата, безсмъртна е Любовта, Бесмъртна е красотата на душата! Времето, вековете, хилядилетията, нямат власт над тях! И ако някога, след хилядилетия, никакви материални следи не останат от съграденото тук, Окото на прозорливеца пак ще вижда да гори тук вечно духовния пламък, Създаден, роден в душите и сърцата, чрез мислите и чувствата на строителите. И отново любящи сърца, чисти души и чисти ръце ще изградят, ще възстановят в още по-голяма красота и величие това, което е било някога тук... Това, което е днес тук!... Третото, може би най-ценното съкровище наТополица, е върхът „Зора“. 95 
Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си. Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно, за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен, без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото творческо дело. Но за това за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде... Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта! Най-хубавото в Тополица това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ! Тук дори и лицата на новите житеи на Тополица преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво! И затова няма да забравим Тополица! Незабравима е Тополица! Незабравима ще остане тя днес, утре и завинаги, във вековете. И затова нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица. Нашите мисли винаги ще летят към нея! Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица! Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея. Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен заТополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят! Да обичаме Тополица! Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица! Да бъдем като Тополица! 151али 1968г. Братската градина -Айтос 7. 97 
беше. А пък един брат там пак при тати бил от Шумен, ама как се казваше този не знам и пише писмо, вика: „Брат Георге, да напишем едно писмо на Учителя.“ Той вижда, че човекът по друг начин мисли, пак е добър брат. „Аз имам вътрешен живот, вътрешен път и затова казах нека всеки да си напише поотделно писмото и ще ги пратим в един плик.“ Оня писал, не знам как е писал. Обръщение обикновено така. Тати му писал: „Учителю благи“ и му пише едно духовно писмо. Като се връща тати, тогава Учителят казал: „Георги, много хубаво е обръщението ти, не съм получил досега такова писмо от друг.“ Това във време на войната, такова нещо имаше. Много неща ни е разправял, но не се помни всчико. Това е най-повърхностно. В.К.: Аз си спомням, разказвали са ми, когато са били в тази болница, военната, и накрая получават писмо от Учителя, ама то е било много интересно писмо. И те, никой не знае, само те знаят какво е положението. Той, Учителят, им пише за службата, която носят пред Господа. Надка: Много неща има, брат, но аз не ги помня. В.К.: То минаха години. Надка: Много, много неща има, така е, някои приятели като идваха, все опитностите си разказваха и той казваше своя живот. С това искаше да ги поучава в предаността и вярата в Бога. 10. ЗАМИНАВАНЕТО Надка: Има един случай, понеже ви интересува неговия живот. Той, като се разболя баща ми, Румито беше ученичка в 11 клас. Добри работи, не можех всеки ден да ходя. Сестра ми, Донка, там беше й сестра Койна, Верка, Иринка, сестри около него винаги. Ние от неделя на неделя отивахме и той казва на Койнито веднъж:" На 14 февруари ще стане, каквото ще стане.“ Тя казва: „Какво, слънчево затъмнение ли?“ „Не, не, то ще дойде, ти ще го видиш.“ И казва на нас: „Наде, Добри, искам тази седмица всяка вечер да бъдете при мен.“ И ние, разбира се, оставяме Румито в къщи, отиваме, приятелите винаги ходили в Тополица така. Всички идваха. Той вече зрението му отслабна, не може почти да вижда и все ще каже: „Наде, кой е дошел?“ „Еди-кой си брат.“ И пак в такъв дух говореше и сбогуваха се просто хората с него и вечерта се събрахме, това в неделя. В понеделник отивам и казвам на една сестра: „Тати си отива.“ Да купим жито, да купим захар, да отидем. Тя вземахме аз, Добри и тя, пак отиваме надвечер, гледаме го седнал на леглото и си мие ръцете. Приятели салонът пълен беше. Приятели в стаята и всички разговарят с него. Ние ,като отидохме, зададе някои въпроси на Добри и Добри му отговори не помня какво и след това хапна кюфтенца от картофки малко, парченца еднодвечки и се излегна. Като се излегна, след един час той вече се промени. Койнито шегаджийкабеше, взе да говори нещо така. Той каза: „Койне, свърши времето на шегите. Ако може, всички излезте. Само Надето и Добри да останат при мен.“ И ние двамата останахме. Това беше, може би да беше към 9-10 часа вече вечерта. Пък тази сестра Койна, мъжът й убит при Драва, 21-годишна остана вдовица и си обещала да служи на Бога и не иска да се жени втори път. Тя се връща от семейството, където е била при мъжа си, нали вече няма работа там. Майка й и баща й си я прибират, брат й иска с брадвичка да я убие, карат я да са ожени, те са богати хора, обзаведена къща и т.н. Тя, баща й и майка й казват: „Ний, докато сме живи, теб никой не може да те мръдне от къщата.“ Но тя дойде до нас, не се познавахме още, аз я заведох на градината, тя си каза болката и той й каза: „Къзъм, идвай от време на време на градината, няма нищо. Щом ти си посвещаваш живота на Бога, ръката на Бога е върху тебе. Никой нищо не може да ти направи.“ В този дух. Почва тя, десет години ходеше, връщаше се, иде до село, пак се върне, като види, че е нагрято положението пак до градината и нея вечер баща ми вече чувстваше, че си отива, обърна се на север, към стената, както си четеше и каза: 502~ 40 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 13 съдържание
5.09.1924 г. Любезний Учителю! Както знаете, моята практика от ред години е да не отнемам и аз част от скъпото Ви време с мои писма. Но днес реших да направя едно изключение. На първо място искам да Ви съобщя, че от няколко дена аз съм наново член на Севлиевския, окр. съд. Това стана по моето желание и по благоволението на Господа и с Ваше съдействие. Това мое преместване беше необходимо найвече за тъща ми, която беше останала съвсем сама тук, а е вече стара и болнава... Второ. Аз Ви моля да ми дадете тълкувание на следния сън, който сънувах на 31.07 заранта на разсъмване. Аз заедно с приятели от Търново отиваме на търн. гара да Ви посрещаме. Вий слязохте и водихте за в града един едър, угоен овен, когото здраво държахте за рогата. Аз Ви придружавах, а приятелите от Търново не ги видях повече. По едно време Вий изтървахте овена, който през всичкото време се джасаше, лудуваше, и след това Вий и аз почнахме да го гоним. Аз го улових и го хванах здраво за рогата и почнах да го водя. Вий ми казахте: Дай го на мене, аз пак да го водя, да не би ти да го отървеш. А аз не Ви го дадох и Ви казах: Не се безпокойте, Учителю, аз няма да го отърва, защото го държа много здраво. И след това Ви разправих, че моя покоен баща е обладавал такава сила, че когато е хванел и най-силния и луд вол само за единия рог, той вече не е можел да се отърве от ръката му. И че тази своя сила той е опазил до 70-годишната си възраст. (Покойният ми баща се е занимавал между другото и с джамбазл ък.) С това исках да Ви кажа, че аз съм син на баща, който е обладавал такава сила. И след това Вий се съгласихте аз да водя овена и двама продължихме пътя си... След това аз се събудих. Беше почнало да се зазорява. Дали този сън не означава, че ми е определено да участвувам в Делото на Учителя? Трето. Драги Учителю, аз зная какви горчивини сте изпитали досега и продължавате да изпитвате в службата на Великото Дело, предимно от лъжебратя. Но аз зная тъй също, че всички истински братя и сестри, Ваши ученици Ви съчувствуват и скъпо ценят жертвите, които сте направили и правите за Делото и за нас лично. И аз вярвам, че предаността към Вас и Делото, на което Вий служите на макар малцина от Вашите ученици и ученички, ще продължава да Ви вдъхновява и Вий ще намерите у себе си достатъчно сила и желание да изкарате докрай почнатото в България Дело!... Вярно е, че истински преданите и верни Ваши и на Делото физически стоят малко настрана, те не обичат да се увират, да нахалничат, но Вий ги знаете, Вий ги чувствувате. И когато някои слабости кръстосват около Вас, Вий ще си спомняте, че имате сили в дълбокия тил и това ще Ви ободрява! Искам да Ви цитирам прояви на такава преданост из едно писмо, което получих в края на м.м. от сестра Юстинка Халачева: „Брат, още се намирам под впечатлението на тази чудна разходка, придружена с толкова приключения, но пък толкова приятна, че струва ми се спомените за нея никога няма да се заличат. “ Приемете моите сърдечни поздрави. Ваш предан: Ст. Тошев 82~ 41 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 20 (Ѣ,Ѫ) съдържание
ri (В. Живот», бр. 9, 17.V.1929г., стр. 1) Животът е една сила, която строи, въздига, съединява, обединява, дава радост и веселие на човешката душа.» ... Един беден човек е за предпочитане пред сто фалирали богаташи.» В живота всякога е важна първата стъпка, първата мисъл, първото чувство, които са начатък на едно движение, насоката на това движение. Докато човек няма пробудено съзнание, той може да живее много години, без да направи тази разумна първа стъпка; без да има тази първа мисъл, първо чувство. Той скита и се лута., търси и се моли, желае и не постига, защото не знае кога и къде, какво да пожелае. А тия, които познават живота, мъдрите те знаят какво може да излезе от всяко нещо. Те не се заблуждават във вънкашните форми, във временния живот. Те търсят това, което е съществено. Много ценности в нашия живот не са ценни всъщност и много истински ценни неща са пренебрегнати като неважни. Светлината и въздухът за тях едва ли мисли някой във всекидневния живот а те са, които дават сила и условия да се разрешат всички останали въпроси. Здравият човек може да разреши всичко той е млад, защото действува там, където болният само безконечно разсъждава. Значението на една длъжност в живота ни се състои в предаността и послушанието, с които тя се изпълнява. Ако слугата изпълнява точно своята длъжност, той струва повече от един цар, който не разбира значението си за народа, на когото е поставен глава. Всеки е сам цар на себе си и ако той не може да заповяда на своето тяло, на своите ръце, на своите крака да го слушат как ще го слушат другите, външните хора? Може да води само тоя, който е намерил себе си, знае къде отива: този, който познава пътя, в който върви и с кого върви останалите се само лутат! Тоя, който върви, той с всяка крачка се приближава разумно към поставената цел другите се спират тук и там, лутат в тъмни нощи на своя живот, сподиряни от сенките на алчността, безмислието и самата смърт. Но този, който вижда и знае, на когото душата е копняла за нов живот, когото неправдата терзае, а сърцето се стреми към всичко живо, към великото братство от человеци той се приближава при своя брат човек, бута го леко, както слънчевият лъч милва главицата на разцъфналото цветче и му шепне нежно: Братко, не е ли време да се събудиш? Погледай около теб, има само братя, които търсят светлината, както и ти, които мислят и страдат, както и ти! А ето, пред нас слънце ще изгрей. Зазорявание е дошло няма ли да станеш?» И с каква радост трепва сърцето, когато се дава отговор: Разбрах, ето ме, ида. София, 9.V.1929 г. 440 
(род. на 13 януари 1933 година) имат следователно и славянска кръв, която напълно ги приобщава към великия български народ. Затова Престолонаследникът, Който ще продължи един ден българската царска династия, е най-скъпата рожба на България и гордост, надежда и упование не само на Височайшите си родители, но и на целия български народ. Зад Неговия детски образ сякаш прозират величавите образи на старите български ханове и царе, които с отческа благословия бдят над първите Му стъпки, нашепвайки Му заветите на своите дела и подвизи, за да го подготвят за трудната, но славна мисия, за която Бог Го е пратил в нашата земя. Нека Той расте под тия благословии и тия завети, и под благодатното слънце на народната обич, за да се изпълни предопределеното от вековете на нашата родна история с него да бъде възкресена епохата на духовния му предшественик Симеона Велики Златният век за България. Нека пребъде единството между династията, народа и войската единство, в което е залогът за светлите бъднини на отечеството. След толкова исторически премеждия, след бури и сътресения, българският Престол, възкръснал като по чудо из мъглявата далечина на миналото, и българската царска Корона, засияла отново над Балкана, намират в лицето на царствените представители на нашата династия достойни приемници, които, окръжени с любовта и предаността на всички верни български синове ще могат сигурно да държат в ръцете си съдбините на България и с твърда ръка да направляват нейния държавен кораб към осъществяването на нейната велика съдба. Нека Бог закриля българската царска династия, за да оправдае надеждите на всички и да възвеличи завинаги народа и родината ни. III. ЖИВОТЪТ НА Н. В. ЦАР БОРИС III 30 януари 1894 г. 28 август 1943 г. (Сп. Просвета», г. IX, кн. 1-2, IX-X 1943 а., стр. 3-16) Августейшият баща на Цар Борис III Княз Фердинанд I Сакс-КобургГотски, е роден във Виена на 14 февруари 1861 г., а майка му Княгиня Мария Луиза Бурбонска, дъщеря на Роберт Бурбонски I, е родена в 1870 г. в Рим и се е поминала в София на 31 януари 1899 г. Престолонаследникът Княз Борис Търновски се е родил на 30 януари 1894 г. в София. Безспорните умствени дарби и твърдата воля, обладавани от бащата на Княз Бориса, и благородното сърце и нежна душа, с които е блестяла Княгиня Мария Луиза, неговата високопросветена майка, съставят рядко и щастливо съчетание на възвишени умствени и душевни качества, които щедро са наследени от българския наследник на царския трон. С прокламация към народа и войската Цар Фердинанд даде титлата на Престолонаследника: Княз Търновски и Херцог Саксонски. Назначи го за кавалер на първа и четвърта степен на военния орден За храброст», за носител на огърлицата на ордена Свети Александър» и го провъзгласи за шеф на няколко разнородни полка, като го зачисли и в списъците на Шести пехотен Търновски полк с чин поручик. При небивала по размери народна радост, на 2 февруари 1896 година се извърши миропомазването на Престолонаследника от Екзарх Йосиф I, Кръстник бе Руският император чрез своя нарочен представител граф Кутузов. За образованието на младия Княз бяха положени усърдни грижи. През 1904г. той издържа отлични изпити по всички предмети за четвърто отделе676 
(4) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III Ваше Величество, Изпращам бележките по Закона за печата. Ако обичате, прочетете ги.7 Пращам Ви и едно частно писмо, което след прочитането моля да ми върнете: човекът, който го е писал, заслужава доверие 100% (писмото е до жена му). Упражнявайте контрол, защото партизаните сега са в министерството. Позивът е многоречист и имаше места, които казваха: Ела, вълк, изяж ме»... Най-сърдечни поздрави и пожелания за добро здраве на децата и Ваш... [Любомир Лулчев] (5) Писмо от Любомир Лулчев до цар Борис III от 6.VII.1938 г. Ваше Величество, Времето, което изживяваме, е особено. Различни и противоположни сили се намират в голяма активност. Във всички държави се чувствува голямо напрежение особено в авторитарните. Ония държави, които постъпват найсправедливо, ще успеят. В другите вътрешните противоречия ще се изострят и ще ги обезсилят. Да се пазим да се не повтарят [грешките] от миналото, защото загубите сега ще бъдат двойни. Нека уповаваме на здравото, а не на болното, на разумното, а не на невежите. Мнозина сте слушали досега, послушайте и нас. Имайте постоянството на германеца, честността на англичанина, обходата на французина, предаността на русина и веселието на италианеца.8 Ако е добре на народа, и на Вас ще бъде добре, но ако той е зле, и Вие не може да сте добре. Ония, които вършат волята Божия, сиреч най-разумното в дадения момент, те имат успех в живота си. Личните разбирания водят към неминуеми стълкновения с други лични разбирания и неуспехи. Тоя свят не е без ръководител. И тия, които схващат това, което Той иска, носят новото в живота. Новото се чака от всички. То носи винаги повече справедливост, повече свобода, повече радост и обич между хората. Онова, което потиска, преследва, руши, е само старо в нови дрехи. Имайте присърце мъките на бедните и потиснатите. Познавам милостивото Ви сърце дайте му ход и изберете хора, които да Ви разбират, и започнете това, което Ви е присъщо едно по-справедливо управление, гдето грижата на властта ще стигне и до последнята колиба. Спомнете си, там живеят при най-лоши условия обикновено ония, които най-сърдечно Ви целуват ръка... А за тях наймалко се прави... Тогава и Вашият живот ще се изпълни с радост и няма като сега да е мъчение! Ако ще тръгвате за странство, изберете си подходящ благоприятен ден за тръгване.9 Хороскопа Ви връщам. Може би ще ми трябва за още едно наблюдение чак след 15.8.т.г.10 Недовършено. Писмото е чернова, (бел. М.И.) Оставено е празно място за думата, (бел. М.И.) 692~ 42 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 22 (Ѣ,Ѫ) съдържание
той си навлича ненавистта им. Виж Матея, гл. 12, ст. 14 и усърдно са търсели начин да по погубят. 12. Техният характер е бил отвратителен за Исус. 13. На тяхна страна са били простите и бедни хора според летописеца на евреите Йосиф Флавий. 14. Исус е изобличавал фарисеите за предпочитането от тяхна страна предаността на преданията на старците пред Божиите заповеди. Пример е миенето на ръцете преди всяко хранене, за да се запази човек чист отвън и отвътре. А какво отговаря Исус виж в Матея, гл. 15, ст. 1-20, Марка, гл. 7, ст. 1-23. 15. Те са проповядвали, че Царството Божие ще дойде и съществува като земно царство, за което трябва да се възцари Спасителят или Месията, за да отхвърли властта на римляните, след което те трябва да подчинят всички народи, понеже са Богоизбран народ. А Исус им казал, че Царството Божие е духовно и то се отнася за човешката душа. Лука, гл. 17, ст. 20-37. 16. Най-добрият физически образ за фарисеите като тип е дадено отУчителя Дънов в неговата беседа „Фарисей и митар“, от стр. 197-222 от 5 октомври 1914 г., виж „Сила и живот“, серия II, издадена София 1915 г. от придворната печатница. 17. Изобличителната реч на Исуса против фарисеите е дадена в Матея, гл. 23, ст. 1-39, Марка, гл. 12, стр. 38-40, Лука, гл. 20, ст. 45-47. 60. Исус знаеше, че ще страда и че ще бъде разпнат. А защо? Защото духовете, които изпъждаше от болните и обсебени евреи навлизаха в телата на управляващите садукеи и фарисеи. И те там ги разпъваха отвътре и ги ожесточаваха. А освен това Исус ги изобличаваше в своите проповеди и доказваше чрез чудесата, които правеше, че техните учения не са верни. Учителят Дънов още от самото начало говори за тях в беседата си от 20 март 1921 г. в град София „фарисей и садукей“, отпечатана в „Новия човек“, София 1947 г. А защо? Защото старите фарисеи и садукеи са преродени в България и са обсебили църквата и държавата и измъчват и отклоняват българския народ. Неговата беседа започва с мото и това е „Пазете се от кваса на фарисеите и садукеите“ (Матея, гл. 16, ст. 6). И както навремето фарисей и садукей са били главните врагове на Исуса, така също представителите на фарисеите и садукеите се явяват главните противници наУчителя Дънов още от самото начало. 1900-1922 г., 1922-1944. А след неговото заминаване 1944-1989 г. е същото положение властта бе обсебена от садукеите, а от 1990 г до 2035 г. е обсебена от фарисеите. Ето защо е уместно да се извади по точки това, което Учителят е говорил в тази беседа за фарисейте и садукейте по негово време. Защото ние бяхме свидетели как садукейте управляваха чрез комунистическата власт 1945-1989 г. А сега също сме свидетели как управляват фарисейте от 1989 г. до 2035 г. За по-правилно справяне със съпоставянето на техните идеи и дела бях принуден да ги извадя в отделни заглавия, но са подредени по номера, така единият номер като изказване за фарисейте отговарят на същия номер в изказването за садукейте. И след като сравните, ще се убедите кой управлява този народ и за какво го управлява. Накрая ще ви припомня едно изказване наУчителя Дънов за съвременната епоха, която се управлява от фарисейте и садукейте. В писмо наУчителя Дънов до Иван Жеков от 10 април 1919 г., публикувано в „Изгревът“, том VII, стр. 625. Там е написано, че дяволът се е разделил. На капитализъм с неговите държавни ръководители, които са представители на числото 666, което е число на звяра, водещо до смърт и разрушение според Откровението на Йоана, гл. 13, ст. 18. Това е плътта, света и дявола в тоя свят в днешния ред на нещата. Това са фарисейте. Дяволът се е разделил. От другата страна е болшевизмът, което е другата страна на християнството. Болшевизмът, това е краят на века на миналото. Това са садукейте. 759~ 43 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 24 (Ѣ,Ѫ) съдържание
Годината 1857 е решаваща и преломна в живота на Гаврил Илиев. През м. май, в гр. Родосто, при арменския пастир Магардич, Гаврил Илиев научава, че действително е протестантин. Освен това той там срещнал и д-р Сайръс Хамлин конгрешански мисионер и мисийски надзирател на Южна България. Д-рХамлин е първият директор на американското училище в Бабек, което по-късно било наречено Д-рХамлин е бил удивен от бързото изкупуване на Неофитовия превод на новия Завет (30,000 екземпляра) и пожелал да се запознае с населението българите) от Северна България, но се нуждаел от придружител. Пастир Магардич представил на д-рХамлин Гаврил Илиев, като интелигентен, любезен, енергичен и най-важното интересуващ се от евангелската истина. Готовността на Гаврил Илиев (известният и с голямо влияние търговец) да се учи и работи за Бога, става причина да приеме и да стане преводач, придружител и прислужник на д-р Хамлин. Той владеел говоримо турски, гръцки и отчасти арменски езици, с които Г. Илиев свободно контактувал между съответните народности. През 1857 г. Г. Илиев, отивайки в гр. Шумен на панаир по своята търговия, среща за първи път мисионерите Д-р Алберт Лонг и Уесли Претиман. Може да си представите неговото удоволствие да чуе от мисионерите за причината за тяхното присъствие и за техните задачи. С тях той споделил и своите опитности и между тях се създава едно истинско приятелство. По-късно, през 1860 г. във Велико Търново, Гаврил Илиев разширява контактите си с д-р Лонг, като става негов помощник и в продължение на 2 години под негово ръководство изучава Библията. След това отива в Цариград и продължава обучението си при срещнатите там мисионери, като междувременно ликвидира търговията си в Сливен, Солун и Цариград. С взетите пари Гаврил Илиев ги купува кон, кожени дисаги, напълва ги с Евангелия и тръгва да пътува и да разнася Словото. Така Гаврил Илиев става първия библейски книгопродавец. От този ден, той е подложен на изключително тежки изпитания за Божието дело. Налице са лошите битови условия на поробена България. Липсват пътища, превозни средства, електричество, лоша или никаква медицинска помощ. Тук-там се срещат най-п •W сти ханища и гостилници. По безлюдните балкани и долини със своя кон, под тежкия товар на книгите, понякога и пеш, Гаврил Илиев попадал на засади от разбойници, срещал е глутница вълци и мечки и най-страшното понякога и неразбирането на населението. За много години той преминал от Цариград до Солун, от Солун до Видин, навлезнал във вътрешността на страната ни, пресичал девствени гори, за да намери човека и да му даде евангелските истини. Задавали ли сте си въпроса: Колко мисионери са загинали у нас, други след година-две са се прибрали обратно в Щатите? Винаги, когато говорим за пристигането на д-р Лонг в България, споменаваме и за пътуващия с него мисионер Уесли Претиман, а за съдбата му после малко се знае. Няколко години след идването му, едно след друго умират двете му деца, които погребва във Варна, а през 1864 г. Претиман си тръгва обратно за Щатите. По-късно умира съпругата на мисионера Уанлес (в Русе, 1871 г.); загива лекарката, г-жа Чалис, съпруга на мисионера Чалис (в Свищов, 1877 г.); след една година престой в страната ни мисионера Бухтел е принуден да се замине, поради избухналата епидемия от холера. Задайте си въпроса: Какво подтикна Гаврил Илиев, богатият и преуспяващ търговец, да се смири до придружител и прислужник на мисионер, ученик и пътуващ книгопродавец и то при условия, при които малко хора са издържали? Отговорът е само един: Любовта и предаността на Гаврил Илиев към Бога и към този изстрадал и грешен народ. Колко много идеализъм и желание е имало в него благовестието да достигне до всеки един, че спасението от греховете е само във вярата в Господа Исуса Христа. 27 
И тя с чувство на засвидетелствуване вярата си в Христа почваше увлекателно да разправя как мъжът й обичал да си попийва, челядта й едва могла да се препитава и тя намерила утеха и подтик за трезва борба единствено при евангелистите. Става първата приета и вписана членка и когато владиката се научава, че дъщерята на поп Константин Дъновски станала протестантка, викали я пред цял съвет от свещеници начело с приснопаметния дядо Симеона, но тя казала: “Когато аз чезнех в мъка и мъжът ми беше пиян, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не! Единствената утеха намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха кураж да се боря за децата си и да направя мъжа си също трезвен. А те четат същото Евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа. Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее!” С тия думи тя напуснала “съдебната” зала и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеника му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, обаче, когато той сам изпитал от колеги много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. След тоя “изпит” домът й бил открито обявен за евангелски дом. Малкият й брат Петър, бъдещият реформатор, я после 11 вал и както ще видим, станал дори евангелски проповедник (виж подробно “Български бранител”, бр. 106/7-110). Аз много любопитствувах да узная от с. Мария нещо за детството на Учителя. Седнали пред палатката й на Изгрева край София преди две години, през лятото, когато бяха дошли много чужденци и посетиха Братството чак при 7-те Рилски езера, ние си приказвахме изключително около личността на г-н Дънов. Тя виждаше в него чист, верен, искрен и всеотдайно предан на призванието си проповедник на евангелските истини, предадени по особен начин. Тя се гордееше някак си, че още на времето си Граблашевци, Бъчваровци и пр. наричали Дънова философ. Е, такива сме си, на философи. . . По цял ден стои вкъщи и все чете, чете още от дете си е такъв. Негови другари ще ходят да играят, а той или ще свири на цигулка или ще чете. На цигулка сам се научи да свири. Когато били на село, дошли свати да й искат ръката за някого си зер попска щерка е “Но аз, рече тя, не го искам и от двора по стълбите на пруста, побягнах да вляза в къщи. А Петър по мене-държи се за роклята ми, дете още. В това време се орони една свръзка от кочанена царевица над нас и той ми дума: Не плачи, како, не плачи, както падна тая царевица, тъй ще падне и тая работа. И наистина, не стана работата... Ето на, още от малък си е такъв чувствителен, заключи тя, такъв наблюдателен и мъдър”. Когато се преместили във Варна и Петър вече пораснал, имало едно момиче на друг един поп, което бащата свещеник много харесвал и искал син му да се ожени за него. И го подканил. Синът, обаче, отговорил: Щом ти го толкова харесваш, вземи си го аз няма да се женя! И устоял на думата си. Влязъл веднъж в Евангелската църква, той се предава всецяло на духовна служба, става проповедник в Хотанца, Русенско, заминава за Съединените Щати, връща се в България, проповядва за известно време в Ямбол, докато тръгна окончателно по собствен път, по който не само той, но и мнозина с него вървят към чистота, духовност и съвършенство. Любовта, почитта, която се отдава на Учителя Дънов от неговите многобройни последователи не може да се сравни с почитта отдавана на един Хитлер или Рузвелт, защото тук няма принуда и защото предаността към него е свещено одухотворена, равна на обожествяване! Неговите хора го почти боготворят, както влюбеният боготвори своята възлюбена. За забелязване е, обаче, че неговата вярна сестра, която в собствения си дом е угощавала учениците на Братството и е посрещала първите неофициални събори, където ежеседмично са били устройвани срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; жената, която е играла толкова важна 320~ 44 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 26 (Ѣ,Ѫ) съдържание
и ти, мой бели Гълъбе! Да бъдат благословени всички, които ми казват: „Добър ден” и тия, които не ми казват. Всички да са благословени. 26 МАЙ 1927 г. ПИСМО ОТАСАВИТАДО ОЛГА СЛАВЧЕВА: София, 26 май 1927 г. Хелмира, душе Божия ! Само Божията Любов е Любов I „Който е най-малък между всинца ви, той ще е голям.” Лука 9; 48. Своевременно получих последното Ви писмо, но въздържах се да Ви пиша до сега по няколко причини. Една от тях бе, че Ви виждах щастлива и си казвах: „Няма що повече да прибавя към нейното щастие!” Наистина, каква разлика от миналата година и навечерието на тази годишните Ви изпити? Улеснена сте във всяко отношение, радвате се на плодовете на Духът, а плюс това и на приятелството на любимото същество! Колко прекрасна е Хелмира в нейното бяло облекло заран, пътьом към Изгрева и после към.......... ! Толкова е прекрасна, щото и духовете на Невидимият свят се запитват: „Где тази дева преизбрана припка в тоя ранен час?” Често и от мен отговор поискват, а аз им казвам това, което предполагам, без да съм го проследила. Не върша последното, защото не желая да знам подробностите на онова що по-горе само Ви загатвам. Вий ми обещахте след изпита да ми пишете някои подробности, но предварително ще Ви кажа, че от всичко, интересува ме до колко А... е готов да прояви известна преданост към Вас; предполагам пак за направени Ви от него някои обещания, може би. Не го упреквам и на Вас сърадвам, че човекът когото обичате желае да положи грижи за Вас. Даже за най-малкото благородство, Небото благославя този, който го проявява, а ето ний трябва да се радваме за всичко. И тъй, ще очаквам да ми пишете само по това, без подробности. А ако Вий намирате, че са потребни и такива, поставете ги. И тъй, от последните Ви писма виждам, че идната седмица ще сте на изпит. По тоя случай, желая Ви пълен успех по всичко! Ще очаквам в неделя, макар и няколко реда за това що Ви занимава в свръзка с изпита. През всеки труден момент, поставяйте се във връзка с Учителя и ония, които обикновено Ви помагат. Разбира се, на първо място връзката ни трябва да е с Бога, като при това да уповаваме единствено на Него, на Божественото вложено в самите нас. Запитвате ме дали да поставите „Хелмира” за псевдоним в новопечатаните стихове; мисля, че е време това красиво име да изгрее в страниците на нашето „Житно зърно”! А какво стана с псевдонима, който Учителя бе Ви обещал? Или това остава за бъдаще. Радвам се за добрите ви чувства към брат Боев. Той наистина заслужава предаността на душите, при които често се спира да помага. 303 
Искам да уредим въпроса с нашия пощалион, по който въпрос Вий еднакво предусетихте намеренията ми, па ме и подсетихте. И тъй, действително намирам за удобно да Ви изпращам моите бъдащи писма чрез брат Ж., а чрез него да получавам и Вашите. Уверена съм в неговата честност и благородство за тази работа, като Вам ще услужва заради приятелството Ви, а на мен заради предаността си към оная, която много е извършила за издигането му. Вече имах възможността да Ви уверя, че не го готвя за Ваш жених; даже нещо повече днес и за дълго време, не бих го отстъпила нито Вам, нито на която да било друга сестра! Не ще Ви изказвам по-нататъшните ми съображения за това, освен ако някога пожелаете да ги знаете. Вий впрочем няма защо да се безпокоите, тъй като Ви остават още няколко месеци задружен живот във връзка с училището. След това не ще се даже и срещате. Но за Вас е важно, в това кратко време да постигнете оная хармония, тъй важна за доброто развитие на душите. Едно знайте, че щом съм приела да слезна и при него, има нещо ценно в тази душа. Ако искате да знаете, петдесет на сто от причините да дойда и при Вас, се дължат на него; така и Вий с Вашето пренебрежение станахте причина да отида при него, не да Ви отмъщавам или да Ви наказвам, но вместо едно чадо, Асавита да има две такива! И тъй, след неделя ще Ви изпратя с него пакет, в който ще вложа писъмце, съдържащо условията на пощалиона. Бъдете благосклонна. Снощи четвъртък, апелирах към Бога да Ви се възвърне вдъхновението: Няма нищо по-сладко от това да родите ония зачнати не от похот мъжка, а които от Бога ще се родят! Моите най-чисти мисли да Ви обличат всякога с красивата дреха на благоволението Господне! В. В. Асавита. 16 ФЕВРУАРИ 1928 г. Учителят казва: „Когато си скърбен, иди при по-скърбни от теб и ще ти мине.” Майка ми ме посети. Тя остана възхитена от цялата ми обстановка на ученичка! Угостих я скромно, но приятно. Даже й посвирих на цигулка, четох й стихове. Тя беше особена днес, тя ми се радваше, а не както преди... Тя е доста разочарована от другите. Но цялата блестяща, скромна обстановка не даваше друго да се говори, освен за хубавото. Етажерка с книги, бяло легло, картини по стените на деца и пейсажи. Кухнята грее от чистота, съдовете лъщят, покривката белоснежна. Как се минаха цели 12 г. от деня, когато напуснах бащино огнище. Тогава не знаех къде отивам; само следвах вътрешния глас, който казваше: „Излез от тук, тръгни!” Къде, Господи? Вървях и не знаех. Някой ме водеше. И той първо ме доведе при Учителя, после ми даде Colombo, после брат Боев, после Асавита. Усещам, че Colombo ме вика, шепне: „Забрави, ела!” Но, аз стоя прикована към учебниците си като към последна опора. Не отговарям твърдо. Искам да забравя, да забравя! Очи мои, бъдете отворени, живи и любящи. Вие трябва да греете заради самия живот. Както онова дивно цвете на Рила, което никой не познава, а то цъфти за слънцето. 375~ 45 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 30 съдържание
обнова на човечеството, както и това, че пред неговия вътрешен поглед се разкри кой е истинския Миров Учител, ни го прави още по-симпатичен. От сборник-ръкопис на Сава Калименов, „На българина”, том I. 64.3. ОРДЕН „ЗВЕЗДАТА НА ИЗТОК” № 1 Този Орден се основа, за да съедини в едно всички тия, които членове или не на Т.О. вярват в скорошното идване на един велик духовен Учител, който ще помогне на человечеството. Вярва се, че членовете на този орден ще могат да направят нещо на физическото поле, за да подготвят общественото мнение за Неговото дохождане, както и да създадат любовна атмосфера за Неговото посрещане и почетен прием; и че ще могат при това да се съединят върху висшите полета, за да образуват инструмента, с който Учителят ще може да си послужи. При влизането на Ордена се иска да се направи само следното изявление: 1. Вярваме, че скоро ще се яви един велик Учител в света, и ний желаем така да живеем, че да станем достойни да Го познаем, когато Той дойде. 2. За това ще правим усилие винаги да Го мислим, и в негово име да вършим, следователно, колкото можем най-добре, всяка работа при ежедневните си занятия. 3. Доколкото нашите обикновени длъжности ни позволяват, ний ще се стараем всеки ден да посветяваме част от времето си за някоя определена работа, която може да помогне за приготовлението на Неговото идване. 4. Ще се стараем да направим предаността, устойчивостта и благостта наши отличителни добродетели в своя катадневен живот. 5. Ще се стараем да започваме и завършваме деня си с някоя кратка молитва, като призоваваме Неговата благословия при всички наши начинания в Негово име. 6. Ще смятаме за наша главна длъжност да дирим величието у всекиго, да го признаваме и да му се прекланяме смирено без да гледаме на личността, и ще се стараем да сътрудничим, доколкото можем, с онези, които ний чувствуваме, че стоят по-горе от нас духовно. Орденът е основан в Бенарес, Индия на 11 януари 1911 г. и сега се обявява. За всяка страна се назначават длъжностни лица, състоящи се от национален представител главно лице в една страна и един или няколко огранизатори-секретари. Орденът няма ни устав, ни членски вноски. Всеки член получава свидетелство за членство, лист с длъжностните лица, и една карта. Емблемата на Ордена е сребърна петозарна звезда, във форма на карфица или брошка. Може да се набави срещу 3 лева, и членовете се задължават да я носят постоянно. Цветът на Ордена е ясносин, и никой друг цвят не трябва да се носи с емблемата. Пурпурът е цвят на един по-висш клон на Ордена, влизането в който може да стане само при покана от началника. Когато Висшият Учител дойде да основе Христианството, общественият дух не беше приготвен за Неговото идване; само Мъдреците 216~ 46 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 33 (Ѣ,Ѫ) съдържание
5) . Дойде време, когато всички музиканти, които аз качих на сцената 1989 г.. да се подигнат срещу мен. което съм публикувал в „Изгревът", т. 4, с. 614-642. Среща ме Ина Дойнова и казва: „Аз съжалявам, че не бях в София, за да се подпиша и аз срещу теб!” Казва го напълно спокойно! Аз гледам, слушам, и не мога да повярвам! _ Тя още върви и свири с моят електрически орган, заедно с Йоана Стратева с моят инструмент цигулка! Ей, човеци, какво ще кажете на всичко това? 6) . Дойде друго време, аз си прибрах електрическия орган, след като тя получи друг такъв орган от сестра си, която живее в Германия. Но не сполучи, защото моят хармониум имаше друго звучение! Аз имах радиоуредба за озвучаване в големите салони! И така, тя заглъхна! Направи си записи сполучливи! 7) . Аз бях този, който уредих къщата на Цанка Екимова да се прехвърли на нея. Виж „Изгревът”, т. 31, с. 214. Изобщо, този род с нищо не ми помогна! Само нейната сестра от Германия, даде 2 000 марки. И накрая, този род се затрива и закрива! Те не оставиха физически наследници. Нямат деца! Това е решение на Небето, заради прегрешенията им! 8) . А моя милост ги остави в „Изгревът” за вечни времена! Нека там да живеят! Снимките на Ина Дойнова виж „Изгревът", т. 15, снимки № 111, 139; т. 19. № 32, 33. 9) . Ина Дойнова имаше големи педагогически умения да преподава Паневритмията! Аз присъствах на първия й урок, одобрих го и тя тръгна по този път, и след това направи филми за обучение по Паневритмия! 8. ВЕРГИЛИЙ ПОДВЕЖДА МАРИЯ ЗЛАТЕВА Една от причините Вергилий Кръстев да ми предложи брак бе, че съм дъщеря на Крали Кралев. Много хора в Братството познаваха и обичаха баща ми, заради предаността и смелостта му! Това тяхно чувство, естествено се пренасяше върху мен. Везгилий явно бе решил да се възползва от това положение, и да си създаде по-голям шанс за получаване спомени и вещи от възрастните хора! Ползваше ме като гарант, че дейността му е братска! Аз наистина, бях само за показ! Разговорите се водеха единствено от него! Една от първите, които посетихме веднага щом станах част от семейството му, бе с. Мария Златева. Тя ме познаваше не само, защото съм Кралева, а още, и защото съм цигуларка! Свирила съм с нея на Молитвения връх, сутрин рано в 5 ч. за Наряда по Съборните дни. Тя беше изключително предан на Учителя музикант! Веднъж летувахме заедно на Зехирица. Една вечер, след няколко песни, изсвирени от мен край огъня, тя се приближи, и на ухо ми каза тихо: „Ти свириш на цигулката също като Него, тихичко и леко!.... ” Разбрах като 779~ 47 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 35 (Ѣ,Ѫ) съдържание
на свободата в религиозно отношение, с молба да им не откаже поддръжката си. Долуподписаните се осмеляват, от страна на клонът на Евангелский Съюз в Цариград, да обърнат вниманието на ваше превъсходителство върху тая толкоз важна постъпка и да ви помолят да употребите вашето приятелско влияние пред султановото правителство, за да се съгласи то да отдели Българский народ, според желанието му, от ведомството на Цариградский патриарх. Позволете ни да изложим вкратце причините, които ни подбудиха да направим тая молба. 1) Движението на Българете, до колкото ни е позволено да съдим за него, е движение на цял народ, а не на една партия, и ние мислим, че то е излязло от събуждането на народний дух в българското население, който го подбужда да отваря училища и да търси с жадност Свещеното Писанье, преведено на Българский език, както свидетелствова за това продажбата на много хиляди екземпляри от преводът. 2) Ние мислим, че това движение е съвършено независимо от всеко друго влияние и от всека политическа комбинация, враждебна на султановото правителство. Ние мислим още, че българете се броят между най-верните поданици на негово величество. 3) Тяхното искане да им се възстанови правото да избират духовните си началници испомежду си, право, което са те упражнявали преди много векове и което им се отрича само от един век насам, е, според нас, искане, узаконено от Хатти-Хумаюнът, който обезпечава религиозната свобода на всичките поданици на султанът без различие. 4) Припознаването от султановото правителство независимостта на българските духовни началници от Цариградский патриарх се съвършено оправдава, според нас от фактът, че българското население е много повече на брой от гръцкото в Европейска Турция и, вероятно, се въскачва до четире-пет милиона. 5) Ние имаме основание да мислиме, че оплакванията на Българете са справедливи и че те проистичат от доказаното грабителство и непристойно поведение на повечето от гръцките владици. 6) Поддържането господството на гръцките владици в българските епархии, ни се чини, ще е твърде неблагоприятно за нравственото и умственото усъвършенство-ване на населенията, което ще може да се достига най-добре само с употребеньето народний език. 7) Очевидно е, че ако правителството на султанът не се съгласи да припознае на Българете правото да избират епископите си, една значителна част от тях ще гледа да достигне тая цел в споразуменье с папството, и така ще излезе един раскол, вреден на преобразованието, съсиплив за общината и противен на интересите на правител-ството. 8) Ние сме на мнение, че, като приеме едно толкоз справедливо искане, правителството ще спечели благодарността и ще укрепи предаността и верността на всичкий Българский народ към султанът. 308 
като доказателство за насипно отвличане.358 Наистина, някои български писатели, писали по тоя въпрос, употребяват думата отвличане, но тя на български не означава безусловно принуждение, чрез насилие и измама, а и доброволно откъсване (отбиване) чрез увещания и обещания. В последния смисъл те употребяват тая дума.359 Не е необходимо да се спори, че Йосиф Соколски е бил увещаван с родолюбиви и честолюбиви доводи. Но на един „твърде привързан към Светия престол” човек такива увещания не биха подействували. На Йосифа Соколски те са подействували тъкмо защото изобщо не е бил привързан към Светия престол и защото е бил такъв колеблив наивник, какъвто Боре го е видял и го представя. Нима тоя добродушен, но простоват, при това много честолюбив старец не е бил увлечен в унията с надежди и за себе си, похранени с обещания? Знае се, че Йосиф Соколски нескрито бе търсил владишко достойнство в Цариград.360 Тоя честолюбив стремеж го бе увлякъл, чрез обещания, в унията. Не би ли могло и неговото отиване в Рим за епископско ръкоположение да са назове отвличане от Православната църква чрез обещание?361 358) Ив. Софранов (пое. съч., с. 113-120) старателно, но предубедено тълкува тия документи, с цел да намери доказателства за принудителното отвличане на Йосифа Соколски чрез измама или насилие. Въобще той се мъчи да доказва предаността към католицизма на главните първи дейци на унията Йосиф Соколски, Драган Цанков и други (За Др. Цанков, гл. с. 161), за да представи унията и като религиозно-вероизповедно движение, а не само като национално-политическо по своите първоначални потици. Той се отнася с неоправдано доверие към книгата на униатския свещеник Андрей Славов, Киевският затворник архиепископ Йосиф Соколски. Както сам Славов казва, книгата си е написал въз основа на позната книжнина и на свои „записки”, т. е. бележи от български и чужди публикации, както и по сведения от някои посочени от него лица. Тя обаче няма научна стойност, пък и авторът не е смятал, че пише научно изследване. Поради това погрешно е научното разглеждане на въпроса за бягството (или „отвличането”) на Йосиф Соколски да се основава на Славовите твърдения и предположения (с. 135 сл.). 359) Ив. Софранов (пое. съч., с. 26) мисли, че у всички тия писатели тя безусловно значи принуда чрез измама и насилие, равна на употребената от него френска дума enlevement. 360) Т. Икономов, Мемоари, с. 5-7. 361) Ив. Софранов за своята теза по насипното отвпичане на Йосифа Сокопски в Русия се позовава на разказа на Радивоев (Време и живот на Търновския митропопит Ипариона Макариопопски, с. 184-185, у Софранов погрешно посочени с. 126, 127). Понеже Радивоев бип бпизък на П. Р. Спавейков, тъй като бип един от гпавните сътрудници на независимия в. Македония, то разказът си вероятно (sic!) дъпжи на него (Ив. Софранов (пое. съч., с. 124 сп.). Според тоя разказ, Спавейков посетип Йосифа Сокопски, представил високата си почит като на български патриарх (нарекъл го „Светейший владико”) и започнал да го уверява, че от Патриаршията българският народ не ще може да се отърве, та всички българи, заедно с владиците Илариона и Авксентия, били решили „да признаят него, Йосифа Соколски, за патриарх на целия народ”. На Соколски било вече дотегнало „натурничеството на лазаристите, които небрежно се отнасяли към него, 356~ 48 ~
„Нова Светлина" Година IV - 1895г. - 12 бр. (Ѣ,Ѫ) съдържание
— 373 — „Предаността на духа къмъ извѣстни нѣкои мѣста значи нравствена долшостъ. Какво значение може да има тови или онзи трапъ за духа? Той не знае ли, че душата му ще се средини съ онѣви, които обича и го обичатъ, макаръ костите му да са въ кой да е гробъ?“ — Обичая, който съществува, да събиратъ останките отъ всичките членове на едно семейство ведно, трѣбва ли да се гледа като нѣщо излишно и непотрѣбно? „Не, той е единъ добъръ обичай; това е единъ $ знакъ на симпатията, която пазите за онѣви, които сте обичали. Макаръ това събиране на останките да не интересува духовете, нъ то е добъръ примѣръ ва живите! Възспоминаниата са събрани ведно. 326. Душата, като влива въ духовниа животъ, чувствува ли почестите, които отдаватъ на нейното тѣло? . „Когато духа придобие една доста висока стъпень развитие, не го интересуватъ вече земната суета и щеславие, и разумѣва нищожността на всичките тѣзи нѣща Нъ равумѣйте добрѣ, че често има духове, които въ първата минута на своята тѣлесна • смъртъ чувствуватъ едно голѣмо удоволствие за почестите, които отдаватъ на мрътвото имъ тѣло, а жалѣятъ много, ако не имъ отдаватъ никакви почести, защото тѣ са още препълнени отъ земни предразсъдъци. “ 327. Духа присътствува ли на своето погрѣбение? я Много често присътствува, нъ понѣкогажъ не може да си обясни какво му става; той се намира въ смущение.“ — Доволенъ ли е отъ множеството посетители, които придружаватъ погрѣбението му? „Той е доволенъ, ако онѣзи, които го посещаватъ, са подбудени отъ симпатически чувства.“ • 328. Духа па умрѣлиа присътствува ли въ събраниата на наследниците си!~ 49 ~
„Нова Светлина" Година V - 1896г. - 1 бр. (Ѣ,Ѫ) съдържание
— 15 — 340. Минутата на раждането важна ли е за духа? Това дѣйствие съ важностъ ли го изпълнява той? „Той прилича на единъ пътникъ, който тръгва за едно опасно пътешествие и не знае да ли не ще намѣри смъртта въ неговите неизбѣжни опасности“. Пжтникя, който трхгва, знае въ какви опасности се излага, но не знае да ли ще претжрпи корабокрушение; това сжщо се случава и на духа; той знае вида на страданиата, но не знае да ли ще надвие на тѣхъ, или ще пропадне. Тжй схщо, смжрття на тѣлото е единъ видъ вжзряждяне на душата, а прераждането чрезъ вжплотяване е единъ видъ смжртъ за духа, или заточение в ь крѣпостъ подъ желѣзни вериги. Той оставя духовния животъ за тѣлесниа, както человекъ оставя тѣлесниа животъ за духовния. Духа знае че ще се вжплоти, както человекъ знае че ще умре. Но тжй като той нѣма сжзнание освенъ въ последнята минута, когато желаемото време пристигне, тогава въ тази важна минута смущението го обхваща, както агонията се захваща у умира!ущиа человекъ и това смущение се проджлжава, додѣто новото вжплотяване бжде свжршено. Близката минута за вжплотяването е единъ видъ агония за духа. 341. Неизвѣстността, въ която се намира духа, относително случайната сполука на изпитанията, които трѣбва да претърпи въ живота, безпокои ли го преди въплотяването му? „Много го безпокои, вещото изпитаниата на живота ще го накаратъ да напредне или да остане назадъ, ’споредъ както ще ги пренесе и споредъ доброто или злото употребление, което ще направи“. 342. Въ минутата па неговото въплотяване придружаватъ ли го пѣкои други приятелски духове, които да присътствуватъ въ тръгването му отъ духовния животъ за земния, както дохождатъ да го посрѣщатъ, когато се връща отъ земния животъ? „Това зависи отъ свѣта, въ който живѣе духа. Ако се намира въ свѣтъ, въ който царува предаността на възвишените чувства, духовете, съ които се е обичалъ, придружаватъ го до последнята минута, насърчаватъ го и често го последватъ въ живота“. 343. Приятелските духове, които ни последватъ и въ въплотениа животъ, да ли не са онѣзи, които~ 50 ~
Всемирна летопис 1919г. - 1927г. - 6-7-2 - година (Ѣ,Ѫ) съдържание
_Списание_6_-_7_2_година.jpg)
_Списание_6_-_7_2_година/thumbnails/11.jpg)
ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Стр. 141. Е истински учен не държи никаква сметка за системите и установените доктрини, понеже схваща добре, че те са в едно незавършено състояние. Философското съмнение, което съставлява най-изобилният извор на нашите знания и на прогреса, би трябало да въодушевлява всички привърженици на истината. Тази последнята още не е постигната и тряба да се открива. Следователно, окултните издирвания се стремят към същата цел : да се докаже съществуването на невидимия свят, като се тръгне от преживяването на човешката душа, която нито науката, нито философията е още открила под истинската й форма. Не остава, прочее, друго, даже и за скептиците, освен дълга да продължават безпристрастно възхода си към върховната истина! III. Спиритизмат, Който се стреми към нея по най-прекия път, е изложен, по тази причина именно, най-много на нападения. Обширността на резултата, който преследва, го увлича често към прилагане на съмнителни средства и оспорими методи. В тая дейност, учени и издигнати умове дружат често с екзалтирани и, което е потежко, низки и заинтересовани личности. Тези последните се силят да извлекат от това по-вече материални ползи, отколкото да спомогнат за триумфа на истината. В противниците нехаят за заслугите и постигнатите резултати от първите и се спират особено, ако не изключително, върху опитите, които се правят повръхностно или чисто измамливо. Така, съществува голям интерес да се следва еволюцията на ония умове, които, тръгнали от абсолютно безверие, свършват, след разумни опити, с минаването си в другия лагер. Причината на това е тази, че те принасят в своите издирвания всичкото си хладнокръвие и изострено чувство към реалностите. Съчинението на г. Бурникел е призовано да прозвучи силно в богатата духовна литература, колкото по своята привлекателна форма, толкова и по своето вълнуваше съдържание. Достатъчно е да се прочете внимателно неговата материалистическа изповед, която предшествува духовните му опити, както и промената на неговите убеждения и на душата му вследствие на издирванията, предпазителните мерки, които е взел, и най-сетне извиканите от него свидетели, за да се разбере, че тук се отнася въпроса за твърде важни опити, достойни да привлекат вниманието на безпристрастните умове. Не по-малко важно е, че авторат предоставя, с убедително добродушие, на разположението на желаещите да проверят неговите твърдения. Опитите, следвани в тоя ред на мисли, у г-н Бурникел и при които аз имах честта да присътствузам много пъти. отразяват загрижеността /за истината и се отличават особено със отсътствие на всякакви елементи, допринасящи да се направят окултните сеанси тъмни и непроверими. „Спиритизмат, твърди той основателно, тряба да си остане една експериментална, доказуема, оспорима и недогматична философия, която не търси да се привърже към никоя религия“. IV. Тия идеи хармонират с ония, които са ме ръководили всякога в тоя род опити. Длъжен съм да се изповядам смирено, че истината още не ми се е открила и аз продължавам да фигурирам между търсителите, но не и между вярващите. Обстоятелствата на живота ми, при все туй, са ми позволили да присътствувам на най-сензационни опити, както в Уймблъдон, под ръководството на моя знаменит и непрежалим приятел Уйл. Т. Стейд, прекорван с право архиепископ на спиритизма.и в Италия със Цезар Ломброзо, така и във Франция с Евзапия Паладино и с най-прочути медиуми. От тия опити аз извлякох убеждението, че това са изучвания от капитална важност за бъдещето на човешкия род. Далеч да усмиваме усилията на верващите, ние им дължим признателност за самопожертвуването и предаността, с които се стремят да завладеят Новото Откровение, което тряба да осигури непознатите услозия на едно идеално щастие и на един лъчезарен и красив живот, осветен със известността на живота след смъртта. Страстните противници на окултните науки са длъжни да си спомнят твърдението на Декарта, че „за да се домогнем до истината, тряба да се откажем от досегашните си мнения“. Нящопо-вече: би трябало да пренебрегнем, по начина на Клод Бернар, изкуствените ровове, които отделят така наречените позитивистски или учени умове от ония, които окачествяват, със презрение, спиритуалисти или идеалисти. Понеже от момента, когато издирването детерминизма на явленията е прието като единствена цел на експерименталния метод, всичко онова, което наричаме спиритуализъм, материализъм, груба или жива материя, изчезва пред общата и изключителна категория на естествените явления, условията на които тряба да се изследват и определят. Това е и въжделението на хората, които се смятат най-големи поддръжници на материалистическия скептицизъм и на положителната наука. Нека поздравим, прочее, автора, за дето е сполучил да събере в една внушителна свезка многобройните факти, за да докаже тождествеността на духовете и нека му пожелаем да продължи със успех трудовете си в тоя ред на мисли. Спиритизмат. неблагодарен, в смисъл на бърза сполука, за ония, които му се вдават, обещава при зее туй на човечеството, при окончателното си тържество, върховно освобождение и спасение I V. Има един специален мотив, който говори в полза на окултните науки пред литературата, тъй като тяхното фатално разпространение ще въздействува върху интелектуалното движение по цялото земно кълбо. От всякъде се отбелязва появяването на романи, поетически произведения, трактати по морала и по философия, пропити от окултните идеи й придобивки. Учени като Ладж, Крукс и др. и романисти като Конан Дойл не са вече изключение. Легиони мислители и литератори правят със тях цяло шествие. Също и във Франция, ние можем да намерим, на страната на най-великия физиолог, Шарл Рише, и най-великия астроном, Камил Фламарион, известен брой романисти и поети, които пишат под влиянието на духовните тенденции). Един въпрос се поставя сега: какво ще бъде отражението и влиянието на привържениците им и на психическите издирвания върху еволюцията на философската мисъл, на литературата и изкуствата ? Нека се обърнем върху едно аналогично явление, което, манифестирано въз стара Гърция, позволява да прозрем резултатите, които тряба да очакваме от мистичната мисъл на нашето време. Занятията в Елада със въпросите за живота след смъртта напомнюват сегашната заинтересованост за същото. Психизмат на антична Гърция се проявяваше чрез мистериите, които са станали култ само за посветените. Между по-главните, нека отбележим тия на Цагрей, Кабирите, Орфиките, Самотраки и най-после на Елевзис, в чест на Димитри, Персефона цЯхос. Орфиките погълнаха по-късно питагоризма. Така, създателят на математиката и на учението за числата, което има толкова голямо влияние върху гръцката наука и мисъл, е бил дълбоко потънал в мистицизма. Човекът, на когото ние дължим първото схващане и самия термин на думата .Космос“ или „ред“, който съумя да оживи морала чрез прилагането на аритметиката и ни предаде безсмъртните етични доктрини, е бил всецяло проникнат от мистериите, прегърнати от избраниците на оная епоха. Същото това бе и със Ксенофан, великият поет и философ. Всичките тия мистерии, на която дата и да се породили, особено са процъвтяли през Vl-ия век преди Христа. Тяхното появяване и развитие се приписва със право на недостатъчността на официалните религии и тяхните доверени представители. Догмите на бъдещия живот и въпросат за безсмъртието на ду) Само българският професор при софийския университет, г-н М. Арнаудов, мисли друго-яче. Той счита, вероятно, и Рише и Фламариона, и мн. други велики съвременни учени и писатели за .полуинтелигентна публика“! ... Б. Р. _Списание_6_-_7_2_година/thumbnails/46.jpg)
Стр. 166. ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС В противовес на това, като найтолямо зло се явява незадоволеността, да се сдържа порицанието, когато хората един .другиму откриват своите планове. С хиляди носят такива тежести на мисжлта. Тях можем да открием в сжрдцата на много семейни огнища. Всяка мисжл, обаче, се стреми кжм своя физически израз, да бжде изказана в една сигурна обстановка. Затворените мисли запечатват нашия дух — лекотата от притока на нови идеи страда от това, — само оня, който правилно дарява, ще бжде дарен. Скжперничеството в мислите води кжм обедняване! Понеже се сжздава едно неестествено положение, като онова на едно джрво, на което по изкуствен начин е вжзпрепятствувано да пусне своите цветове, листа и плодове, които са израз на идеята на джрвото. Който ги вжзпира, убива джрвото. Цветовете и плодовете имат и своя духовна причина. Те са ДУШЕВНИЯТ ЖИВОТ От Г-жа ГюЙОН. Вътрешната молитва Вътрешната молитва се сжстои в непрестанното влечение на сжрдцето кжм Бога и в упражнението на любовта кжм Него. Тя е възможна всякога и всякжде. Тя е молитвата на сжрдцето и затова никаква работа неможе да попречи на всякиго да я упражнява навсякъде и всякога. Тя е необходимост за душевния живот, тъй както дишането — за физическия. ..Защото в Бога живеем, движим се и съществуваме“. За нас е тжй леко да обичаме, както за птицата — да хвърчи. Единението ни с Бога е истински живот, то е необходимо условие, за да може божествената любов да се прояви в нас. Размишлението Размишлението е от съществено значение за вътрешната молитва. Напр., когато четеш, спри се вжрху някоя важна истина, с твърдо решение да придобиеш жизнената сила, която е скрита в нея. И не продължавай четенето, докато не усвоиш вътрешното съдържание. Тогава ти можеш да продължиш, но ограничи се; защото не многото четене, а само начинат на четенето обусловя благословението. Яко една пчела само лети от цвет на цвет, това малко ще я ползува. Тя тряба джлбоко да проникне в цветовете, за да събере мед. За да се предпазиш от разсеяност, опитай се сега, когато работиш, да си представиш живо присжтствието божие и вложи в сжрдцето си някоя добра мисжл — направо в сжрдцето си, без участието на разума — като употребиш разума, за да придобиеш вътрешно сжсредоточение и тишина. Бога ще намериш само в глъбиматериализации на духа на джрвото, стремящ се да се изяви вжв физическия свят. Сжщо така и нашият дух изисква, че всичко, което представлява духовното себе у нас, да бжде изразено в една телесна форма, т. е. да бжде изповядано. По тия съображения, по-добре е за някого, който няма един истински довереник, да се отправи кжм едно уединено място, по възможност в волната приро а, и там с думи да изкаже своите тайни грешки: че страда от завист или егоизъм, или че има потребност от мярка и ред. Или че се знае като малодушен! Нека всичко бжде изговорено! Тжй както се то оформява вжрху езика! Всеки нека свикне км това, да оформява всички мисли в думи; чрез това те са станали малко поматериални и могат да бждат отстранени с физически средства — думата, това е колата, която откарва неблагородното от душата навянка. ните на душата си, Той обитава в Светая Светих. Отначало това е мъчно. Душата е навикнала да скита навън, да не стои у дома си. Но по-после ще ти стане леко и ти всякога, когато се нуждаеш — при изпитания и скърби — ще можеш да се оттегляш вътре, при Бога. Щом забележиш в себе си разсеяност или ако нящо те раздразнява, тихо влез вътре в свещеното присътствие божие. Това е най-добрият начин за борба. Бог желае да го потърсиш по този начин и ти ще Го намериш. Напредък в размишлението Когато се молиш, не бъди като слуга, който работи само за заплата, а искай чиста, неегоистична любов и възможност да се върши чрез тебе божието дело. Щом почувствуваш присътствиего божие, остави се напълно на Него в благоговейно мълчание. При свършване на молитвата, бъди също известно време в благоговейно, спокойно настроение. Така със редовни и постоянни упражнения, ти ще напреднеш в размишлението и съсредоточението. . Духовните ивпитания По някога Бог, за да изпита душата и да я научи само Него да търси и да се освободи от леността и желанието за наслада, оттегля се, напуска ни. В такива минути нуждно е с търпелива любов, смирение и умиление да очакваме благоговейно Неговото възвръщане с пълна вяра, и тогава той двойно ще ни въздаде. Не бъди нетърпелив във времената на тъмнота и суша. Търпи спирането на божията утеха. Остани пак пред Него, утвърди се в Него и тд-аза твоя живот ще расте и ще се обнови Пълна преданост на Бога Ние се развиваме по определен план, съгласно божията воля. Предай своя живот на Бога, забрави себе си, вярвай в Него, живей в настоящето. Колкото по-голяма е твоята вяра, толкова по-голяма е предаността. Предай напълно на божията ръка всички външни и вътрешни случайности, забрави себе си и бъди занят само с Него. Тогава сърдцето остава всякога свободно и в мир. Слей своята воля с божията. Който разбере това както тряба, скоро ще достигне съвършенство. Щом някое влечение, което не е от Бога, се повдига в тебе, тряба веднага да се отрече, да се победи. Миналото забрави, бъдещето остави в божията ръка, посвети се на настоящето, миг след миг. Твоят живот се развива по определен божествен план. Можем да бъдем сигурни, че всеки напредък в пътя на кръста значи напредък и във вътрешния живот. Щом кръстат се приближи и ти усещаш нящо против, веднага се наведи и преклони се пред божията ръка. Духовните просветления По пътя на молитвата и съзерцанията, ти приготвяш способността си'да възприемаш божествените тайни. В тази тишина може Христос и неговата благодат да се излее в душата ти и да се отпечати. Нашата задача е само да се съединим с Бога във вяра, да бъдем лице с лице пред Него и да получаваме от Неговата ръка всичко: светлина или обезсветление, сладост или гсрчевина, борби или радости. Нищо, нищо не тряба да спре нашата вяра свободно да се излива. Само живото влечение на сърдцето към Бога съдържа всичко в себе си. Който е свързан в мир и тишина с своя Господ, той има всичко, макар и нищо да притежава. Присжтствието на Бога С постоянна вътрешна молитва и упражнения може навсякъде да се чувствува присътствието божие, и съзнанието за това дава неизразимо блаженство и спокойствие. Има два вида хора, които мълчат: едните защото няма какво да кажат, а другите, защото пълнотата, която обитава в тях, не намира никакъв израз. Благодатта тряба да въведе душата в божествената тишина на любовта, въпреки многостранността на човешкото аз. Като детето — бозайниче, и ние, веднаж вжв връзка сжс Бега, тряба да мълчим и да сучим божественото мляко, а след това в сладка дремка да асимилираме тази храна, и тжй да растем. Не сжс сила, а с любов ще завладеем себе си I Защо се страхуваш? Вярваш ли, че ще ти се повреди в нящо, ако напълно се~ 51 ~
Всемирна летопис 1919г. - 1927г. - 8-9-2 - година (Ѣ,Ѫ) съдържание
_Списание_8_-_9_2_година.jpg)
_Списание_8_-_9_2_година/thumbnails/24.jpg)
Стр. 218 ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС Същността на тази философия е да разгледа умствените и психични явления като ефекти на физиологически реакции. Прочее, физиологическите обяснения са, под формата на образни изрази, едно признание на безсилие. На изнамерването на една дума се гледа като на откритие, а на хипотетичното разказване на един факт като на едно обяснение! Французкият астропом н психист Качил Фламарион, по случай 81-годишнината от рождението му. Наскоро е нзтязжт и третият'том от капиталното му сжчинение: Смъртта и нейната тайнственост. Чувствителността и жизненият принцип са останали и сега толкова тайнствени, колкото са били и през миналите векове, вжпреки най-новите открития вжрху чисто физикохимическия произход на мускулните движения. Не може да не се признае вжв всякого от нас, на страна от или над физиологическите явления, един активен, самоуправляващ се интелектуален принцип, без който нищо не може да се обясни, но с който всичко се разбира. Медицината би имала голям интерес да да джржи сметка за тия сжображения, като действува не само вжрху физическия организжм, но сжщо и вжрху интелектуалния динамизжм. Известно число болести, които противостоят на фармацевтическите средства, могат да се излекуват чрез умствено вжздействие. За това ние имаме свидетелството на излекуванията чрез магнетизма, внушението и чрез така наречените чудеса на религиозната вяра, още от храма на Епидора и култа на Ескулапа до Лурд и неговите сжискатели. Хомеопатическите хапчета от двадесетия разтвор не действуват ли отчасти и сжс увереността? Вярата премества планини. Духат не е тялото, не изтича от него и се джржи отделно от него. Волята на човека се признава от всички. Постоянството в тази воля, добра или лоша, духат на самопожертвуванието, хероизмат, презирането на болката, органическата нечувствителност на мжчениците, която пренебрегва всичките, и най-жестоките, мжчения, себеотрицанието, предаността, добродетелите и пороците, милосжрдието и ненавистта, дружбата и враждата не са ли доказателства за независимостта на душата по отношение на мозжка? Има сжщества, които не мислят за нищо. Такива се срещат в света. Но, изобщо, даже и най-некултурният човек чувствува, че има нещо, което стои погоре от това, да ядеш, да пиеш и да се сжвжкупяваш, че тоя преходен свят на чувствата не се свжршва с себе си, че той е само една проява на вжрховния принцип, на който ние виждаме тук само смжтната сянка. На това чувство именно искат да отговорят религиите. Яко анализираме човешкото тяло и неговите естествени функции, не можем да не признаем, че, вжпреки всички очарователности, които може да открие за чувствата ни, то е изобщо нещо много вулгарно, когато се има пред вид само материята. Истинското благородство е в духа, в чувството, в разума, в култа на изкуството и на науката. И ценността на човека не почива в малотрайното му тяло, което толкоз много се изменява и е толкова слабо, но в неговата душа, която се показва, още в тоя живот, надарена сжс способността да бжде трайна. 5 | При туй, това тяло не е една инертна маса, един автомат, а е един жив организжм. Следов., организацията на едно сжщество, било то човек, животно или растение, свидетелствува за сжществуването на една организаторска сила, на един дух в природата, на един интелектуален принцип, който управлява атомите и който не е тяхно свойство. Яко би имало само материални молекули, лишени от насока, светат не би вжрвял, някакжвси хасе би се подджржал безкрайно, без математически закони, и редат не би управлявал целия космос. В механическата теория за вселената, общността на нещата е един ефект фатален от несжзнателни комбинации; творението е една интелектуална бездна, която става нещо и свжршва с мислене! Може ли да си вжобрази човек по-абсурдна хипотеза от тая, и по-противна на всяко наблюдение? Тайнствената природа е вложила дух вжв всичко, и тя се показва даже като да е надарена с една изобщо неподозирана пакостност. Какво значи кокетирането на младсто момиче, което го кара да стане жена, да страда в хубавото си тяло, за да проджлжи човешкия род, да бжде щастлива в мжчителното материнство ? Какво е любовта, тоя обожаем капан ? Какво са сжрдечните страдания? Какво е чувството ? Немият говор на природата не е ли достатжчно понятен ? Какво е свиването на едно гнездо от две птички ... храненето на квачката от бждещия баща ... пжлнзта с храна човка на бащата и майката за малките гладничета? Какво е кокошката и нейните пиленца ? Мислили ли сте за първото туптене на едно сжрдце в някое яйце или в някое дете? Анализирали ли сте оплодотворяването~ 52 ~
Всемирна летопис 1919г. - 1927г. - 10-2 - година (Ѣ,Ѫ) съдържание
_Списание_10-2_година.jpg)
_Списание_10-2_година/thumbnails/20.jpg)
Стр, 254 ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС е различен от материалния видим и осезаем свят. Действието на волята се показва навсякжде. Може да се направят твжрде прости наблюдения : аз сжм седнал в едно кресло, с ржце на коленете ми ; аз се забавлявам да си вдигам един по един пржстите на левата ми ржка вжрху десната ; те падат пак естествено; но ако ЯЗ поискам да не падат, те ще останат вдигнати. Какво е това, което действува вжрху мускулите им? Много просто, моята воля. Има, прочее, една умствена сила, която действува вжрху материята. Разбира се, тази сила е свжрзана с моя мозжк. Но явно е, че това е една идея и тая идея действува вжрху материята. Пжрвоначалната причина не е мозжкат, тжй като вибрациите му са само ефекти. Човекат, който упражнява волята си, е строител на своите сждбини. Нека разгледаме сега специално в човека MUC/КЛПШ. Тя е постоянната демонстрация на сжществуването на душата. Когато ние размишляваме, когато казваме просто : „аз МИСЛЯ“ или „аз искам , когато разрешаваме некоя задача, когато упражняваме нашата сила да абстрахираме или обобщаваме, ние с това потвжрждаваме сжществуването на душата. Мисжлта е това, което човек притежава като нещо най-ценно, най лично ' и най-независимо. Нейната свобода е неатакуема. Вие можете да измжчвате телото, да го затваряте, да го водите с материална сила, но вие не можете да направите нищо на мисжлта. Нея не можете да насилите, каквото и да сторите или да кажете. Тя Се надсмива над всичко, презира всичко, владее всичко. Когато тя играе някоя комедия, когато светското или религиозното лицемерие я карат да лжже, когато политическата или тжрговска амбиция я облича с една измамлива маска, тя си остава все сжщата, спрямо и против всички, и знае какво иска. Нема ли тук едно наложително свидетелствуване за сжществуването на духовното сжщество, независимо от мозжка ? Не е материята, не е това сборище от молекули, което може да MUСЛи, Сжвсем детински, сжвсем смешно е да се приеме, че мозжкат чувствува и мисли, и да се припише на производителните електрически стжлпове на един телеграф раждането на идеите, изразени в телеграмата. Духат, мисжлта, умствената насока не е нито материя, нито сила. Земята, която се притегля около слжнцето, падащият камжк, течещата вода, топлината, която разтяга или скжсява вржзките между атомите, ни представляват, от една страна, материята, а от друга, енергията. Мисжлта, разсжждаването, насоката според едно определено намерение, обаче, са сжвсем друго. Там има сжвжршено друг принцип. Никой не е забравил класическите стихове на Виргилия вжв великолепната шеста песен на Енеида ’. Spiritus intus alit, totamque infusa per artus, Mens agitat molem, et magno se corpore miscet(„Всичко, което сжществува в вселената, е проникнато от един и сжщ принцип, от душа, която оживява материята и която се смесва с това голямо тяло“). Поетат е изразил истината. Вселената се управлява от духа и, когато ние изучваме тоя дух в човека, констатираме, че той не е нито физическа енергия, нито материя. Той използува и двете и ги управлява по волята си. Доказателствата за сжществуването на духовната личност на човека са безбройни : тряба особен том, За да се изложат. Всеки ги е схванал хиляди пжти. Всеки ден ние виждаме тия доказателства пред очите си. Стоицизмат в страданието, развиваната енергия, за да се избегне мизерията, предаността на благородни каузи, пожертвуването на живота за спасението на отечеството, волята да се победи, научното или религиозно алостолство, мжките за вжзтжржествуване на това, което се счита истинско: нема ли вжв всичко това проявления за сжществуването на душата? Как биха могли материалните отделяния от мозжка, аналогични, както се претендира, сжс тия на бжбреците или на черния дроб, да произведат интелектуалните личности? Една твжрде оригинална деемонстрация за „действителността на душата чрез изучване ефектите на хлороформа и растителната отрова вжрху животинската икономия“ бе представена много отдавна (в 1858 год-), под това заглавие, от един отличен учен, когото познавах тогава, Рамон де ла Сагра, член-дописник на Института (от Академията на моралните и политическите науки), умрел в 1871 на остров Куба. Вдишването на етерните пари или на хлороформа унищожава общата чувствителност по начин, че хората, потопени в това извжнредно физиологическо сжстояние, могат да бждат подложени, без да чувствуват, на най-тежката операцияИ не само етеризираните или хлороформираните субекти не чувствуват никаква болка през времето, когато режещите инструменти отделят, секат, кжсат техните меса и нерви, не само те остават всецяло безчувствени на разкжсванията, раните, болките, които, в обикновено сжстояние, би ги раздирали от болезнени и ужасни викове, но често пжти са изпитвани приятни, деликатни и сладки усещания от душата през тоя чуден сжн. Рамон да ла Сагра бе представил това явление като една научна демонстрация за сжществуването на душата. Душата и телото не са, очевидно, едно и сжщо нещо, защото в случая телото и душата са явно отделени. Благодарение на влиянието на етера или на хлороформа, душата проджлжава да мисли индивидуално, когато телото се кжса от клещите. Тези два елементи от човешкия агрегат са тук като разделени от анестезическия агент. Тоя испански учен бил твжрде поразен от действието на хлороформа вжрху жена му, която през моментите на нечувствителността била запазила непокжтната мислителната си способност и му показала, че разсжджкат й не бил вжзбуден. Тя спокойно се разговаряла с хирурга Вернейл, когато той кжсал месата й и нервите й с хирургическия си нож. И впоследствие тя разказала на мжжа си, че мислите й били по вече приятни. Нека си Спомним още, че болката е била премахната чрез хипнотизжм в училището на Нанси. Различието на душата и телото, даже тяхното отделяне, е наблюдавано от много други обстоятелства, в известни сжстояния на хипноза, на сомнабулизма, на магнетизма, на раздвояването на личността и пр. Вжображаемите физиологически хипотези за обяснение на тия манифестации на психическата индивидуалност, независимо от организма, са сжвжршено недостагжчни. Сегашното ни схващане за живота и мисжлта е в надвечерието да се сгромоляса. Всичко ни доказва, че човешката душа е една субстанция, отлична от телото. Противно на нейната етимология, душата не е едно „духане“ — тя е едно интелектуално сжществоКолко думи, наистина, са изменили своето значение! Напр., електричеството, което произлиза от думата кехлибар, BASXTpov. Ние ще установим по-нататжк тази духовна личност, като докажем свржхнормалните й способности, които немат нищо общо сжс свойствата на материята. (Следва).~ 53 ~
сп. "Братски живот" - бр. 23 съдържание
Вдъхновение брой 23, септември 2007 г. Традиционна братска среща в Димитровград Какво за мен си Рила? Прогнозите за времето на 1 и 2 септември тази година объркаха сметките за очаквания брой гости. Пристигнаха доста малко, както обикновено в събота в дома на брат Панчо и гостоприемната му другарка. Към 17-18 часа разбрахме, че повече гости няма да има и предвиденият концерт няма да се състои. Тогава „запретнахме ръкави“ и си направихме концерт от налични „таланти“. Стана прекрасно! Пяха се песни на брат Камбуров от най-голямото присъствие гр. Сливен. Хор от около 10 човека със съпровод на цигулка, беше разучил много добре песните. Вдъхновени, ние също подехме. Както всяка година, една сестра от гр. Любимец пя солово. Пловдивска групичка изпя в същия стил ангелски песни от сестра Жела Николова, която подаряваше новия си диск с 27 песни. Направихме молитва при бедствия и стихии и бурята, която се беше завихрила, тутакси отмина. Продължихме под звуците на акордеона на добре известния ни кавалджия Тошко от Смолян. Играхме с голяма охота български народни хора. Поздравихме Тошко за успешното му представяне в Музикалната академия. Вечерта късничко всички отидохме да си починем по домовете на сестрите, за което им благодарим. На обяд старата лоза отново ни събра. Хапнахме вкусно от неповторимото ястие на сестрите домакини. Изненадата беше в дините. Трябваше да се справим с дяловете на недошлите братя и сестри. Беше вкусно и приятно! Още една среща с традиции и тази година ни стопли сърцата. Благодаря на всички участници и най-много на домакините! До нови срещи в Голямото семейство! Нели Никифорова Ти свидна си-добре го знам с очи от преспи свенливи. Какво за мен ти имаш там, с какво ме правиш тъй щастлива? Цветята ти лъхтят така, че всичко с тях ми обещаваш. Докосна ли ги със ръка кръвта ми сякаш оживява. Езерата ти блестят такасиневата сякаш е милувка. Върховете мамят с небеса, а ангелите със целувка. Виолета Христова Мъдростта на знаещия НА 1 6 СЕПТЕМВРИ СЕ НАВЪРШИХА 1 1 О ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ ТОМААЕВСКИ В плеядата най-видни ученици на Учителя Петър Дънов д-р Георги Томалевски заема своето достойно място. Негови отличителни черти са изключителната ерудиция, огромният обем познания, правдивата самооценка и предаността към святото Дело, което той превръща в смисъл на своя живот. Изброените качества не са чужди и на други напреднали по духовния Път братя и сестри от духовното общество „Бяло Братство“, създадено от Учителя. Това, обаче, което подчертава неповторимостта в личностната характеристика на д-р Томалевски, по наше мнение, е достолепието на ненатрапчивата мъдрост. Най-напредналите ученици в окултната Школа стават нейни ярки изразители и всеки от тях добавя своя собствен светъл лъч към Слънцето на Божествената Мъдрост, с което Великият Посветен дарява пробудените и пробуждащите се души. Конкретното изследване на д-р Томалевски си поставя за цел духовно-езотеричен прочит на Евангелието от апостол Йоан Богослов. Това най-дълбоко и пропито с мистичен заряд Евангелие се отличава значително от останалите три канонични Евангелия. Д-р Томалевски прекрачва границите на класическата църковно-богословска интерпретация и навлиза в пределите на необятния океан от познание, предавано единствено в Школите на великите Учители. Придържайки се стриктно към хронологията на библейското повествувание, авторът предлага собствена, оригинална трактовка както на възловите моменти от Евангелието, така и на послания, отправени към читателя в алегорична форма или в контекст. Някой навярно би запитал: „Има ли смисъл да се връщаме към изследвания, направени преди десетилетия? Не са ли веOnum за кратко тълкуване на Евангелието на Йоан, София, 2007, Мека корица, 112 страници Корична цена: 4 лв Нови книги на Издателство Бяло Братство че остарели? Науката в компютърната ера, включително богословската, е отишла толкова напред. Не е ли по-добсъществен принос в област, където човешката мисъл е приемала предизвикателства в течение на векове. Затова и Веригата на Божествената Любов София, 2007, Твърда корица, 512 страници; Корична цена: 12 лв. В това издание освен протоколите на годишните срещи на Веригата /1906-1912 г./от Димитър Голов, са публикувани за първи път неизвестните досега текстове от Петко Гумнеров. Книгата съдържа и цветно приложение с фотоси на мистерийните съдове, използвани на срещите на Веригата. Паневритмията МЪДРОСТ, ФИЛОСОФИЯ, ОТКРОВЕНИЕ София, 2007, Мека корица, 200 страници; Корична цена: 5 лв. ре да гледаме само напред, към бъдещето?“ Нашият категоричен отговор е, че разработката на д-р Георги Томалевски ни най-малко не е лишена от актуалност, понеже тя разглежда непреходни истини, и то от позициите на Божественото учение. Бихме могли да я оценим като стореното от автора има право на живот. Нека благодарим и на тези, които са съхранили писменото творчество на д-р Томалевски и днес ни предоставят шанса да се докоснем до един от неговите най-стойностни образци. Константин Златев Паневритмия учебен филм, 63 минути. Цена: 7 лв. филмът е заснет 2006 г. на Рила по идея на Комисията по Паневритмия. Режисьор: Галина Герасимова, оператор: Пламен Гелинов, Цигулка: Йоана Стратева, китара: Божидар Симов Мисли за всеки ден София, 2007, 215 страници Корична цена: 2.70 лв ПРИЗИВ При наводнението през август пострадаха наши приятели от Цар Калоян. Къщата им е разрушена и няма къде да живеят. Братя и сестри, да бъдем съпричастни и да се отзовем на помощ Адрес: Пламен Николов Павлов ул. "Райко Даскалов1' N» 4 гр. Цар Калоян 7280, област Разградска Банкова сметка: IBAN-BG 53 СЕСВ 9790 1068 3614 00 BIC: CECBBGSF Централна кооперативна банка АД клон Цар Калоян Организация и координация: Ивелина ЕЛМАЗОВА Набор и коректор: Християна ЙОРДАНОВА, Соня МЙТЕВА, Кирилка РАДОЕВА Предпечат: Евгени ИВАНОВ За контакти: 066/854298, 0888228720; 5300, Габрово, ул. „Прохлада“ 11 e-mail: bratski_jivot@mail.bg цена: 0,40 лв. ~ 54 ~
сп. "Братски живот" - бр. 36 съдържание
Пролет брой 36, март 2009 г. Молитвата на щъркелите Правехме едно от обичайните си пролетни пътешествия. Пътувахме с жадни, отворени сърца. Радвахме се на живота, иойто се връщаше, дишахме с пълни гърди, гледахме с благодарни очи пролет! Гости от един невидим свят изпълваха нашия. Първи се бяха пробудили върбите още преди да се разлистят, тънките им гъвкави клончета бяха се раззеленили. Златистите цветчета на подбела изведнъж се появиха отвсякъде. Потоците преливаха от сила. Песента им се носеше навред, пълна с надежда: „Не се страхувайте! Имайте вяра! Животът не се губи, животът вечно се обновява!“ Срещи с българския На 14 март бях поканена в гр.Троян, за да взема участие в музикално-поетична вечер под надслов: "Да съхраним Българския дух". Бяха представени поети от града и между стиховете, посветени на българския дух и природа звучаха подходящи песни и мелодии от Учителя. Беше направено и едно чудесно представяне на Учителя от поета Харалан Недев. Имаше изложба на българска бродерия и благотворителна лотария. Инициативата за тази чаровна патриотична вечер беше на малката братска групичка от гр.Троян. От няколко години при тях се е зародила идеята да възстановят родната къща на Учителя в с. Николаевка. Самата оригинална къща не е просъВсъщност всичко идеше от Слънцето! Пътувахме пешком. Замръкнахме до някакво ханче край пътя и понеже бяхме изморени и гладни, решихме да пренощуваме тук. Сутринта излязох да се поразходя, но времето се беше променило. Духаше студен севеен тусиазълл ществувала до наши дни, но те я възстановяват по снимки. Желанието им е тя да бъде като един духовно-исторически център за бъдните поколения, защото там се е помещавало и първото българско училище и първата българска църква през 19. век. Не са успели да намерят много поддръжници досега работят сами, със собствени средства и труд. Бях поразена от предаността им към идеята, която бяха прегърнали група от 5-10 сестри, повечето възрастни, зидат и мажат стени, щият, бродират, продават за да събират средства. Трогателен ентусиазъм! Всред тях се почувствах като по времето на Райна княгиня! Аз винаги много се радвам и възхищавам на роизточен вятър. Валеше сняг на големи мокри парцали, като че ли зимата се връщаше. Изведнъж се спрях. На полянката пред мене стояха ято щъркели. Те бяха се наредили в правилни редици всички обърнати към вятъра, с глави наведени и клюнове забодени между кравсички идеалисти в Братството, които работят безкористно и всеотдайно за една идея едни с постоянство, ден и нощ, работят за издаване на Словото, други са се заели да правят Братски вестник, трети списание Житно зърно, четвърти си градят сами салон за духовни срещи, някои стоически изпълняват административни служби, понасящи непрекъснати критики. Не пропускам тук да спомена и всички братски музиканти,които XVII-ти Младежки мадарски събор на Бялото братство 22-24 май 2009г. Посветен на 145 години отрождението на Учителя и 100 години от основаването на духовна общност в гр. Шумен. ката. Картината беше тъжна, трогателна. Птиците стояха неподвижни, мокрият сняг се трупаше върху тях. Щъркелите се молеха безмълвно. Застанах зад тях и се присъединих към молитвата им. Не мина много време вятърът спря, снегът престана. Слънцето изгря, небето пак се усмихна върна се пролетта! Когато тръгвахме, ятото се изви ирай нас и продължи пътя си. Животът има незнайни области. От тях иде към нас милост и благоволение. Един любящ свят ни обгръща и ни пази. Той е отзивчив и за най-малиите ни нужди. Борис Николов свирят и пеят безвъзмездно. А ето, че сега списъкът се попълва и с ентусиастите от гр.Троян, които възстановяват сами едно историческо място, символ на българската духовност и просвета. Браво! В този материалистичен век, това са искри от светлината на БЪДНИЯ ДЕН! Поетът е казал: "Не се гаси туй, що не гасне!“ За повече информация на адрес: www.duhovnigradeji.com Йоана Стратева НОВА КНИГА Учителя Петър notj Разумният живот Младежки окултен клас юина трета НА 29 МАРТ 2009 ГОДИНА ОТ 16 ЧАСА В ЗАЛАТА НА „РАКОВСКИ“ 108 ЩЕ СЕ ПРОВЕДЕ ПРОЛЕТНИЯТ КОНЦЕРТ „ПЪТЯТ НА СВЕТЛИНАТА“. МУЗИКА БЕИНСА ДУНО. ТЕКСТ ОТ „ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА“. ПРОЛЕТЕН ЛАГЕР “ШИПКОВО 2009 ГОДИНА” Лагерът ще се проведе в периода 6-11 април 2009 г. Сборен пункт Троян в 13 ч. на 6 април, а отпътуването на 11 април в 13 ч. от Троян. За Южна България е осигурен транспорт от гр. Карлово. Цена: 135 лв. В цената са включени: вегетарианска храна и нощувка за 5 пълни дни, ползване на басейна, транспорт до Шипково и обратно, екскурзия до Троянския манастир и Плевенската панорама, посещение на музеи в Троян. За повече информация: 08888 65418:056/509481; e-mail: geotoni@abv.bg СЕМЕЕН ХОТЕЛ „ИЛИНДЕН“ ШИПКОВО Хотелът се намира в Шипковски минерални бани на 18 километра западно от гр. Троян. Разположен е в полите на Централна Стара планина, по поречието на р. Ръждавец. Това е най-новият хотел в местността на 1,5 г. Предлага на своите гости изчистена и съвременна визия за почивка в сграда с класическа архитектура широки чардаци и веранди като на възрожденски манастир. Хотел „Илинден“ разполага с общо 60 места за спане стаи и апартаменти, оборудвани с минибар и цифрова телевизия: закрит ресторант 70 места, и лятна градина със 120 места; модерна конферентна зала за 50 човека; закрит басейн с минерална вода, джакузи и сауна, които са включени в цената на нощувката, http://www.hote!ilinden.com/ Селището Шипково е със статут на курорт и предлага отлични възможности за отдих и туризъм. Климатът е умерен с мека зима и прохладно лято. Минералният извор е с температура 32 градуса, което създава условия и за балнеолечение. Водата лекува бъбречни, чернодробни и стомашно-чревни заболявания, хипертония, заболявания на нервната система, както и очни заболявания. В близост е местността Беклемето и Васильов връх (1650 м). П ролет Пролет, пролет пълна с живот. Птица в полет сочи ти път. Нова песен в тебе звучи, извира тихо и ромоли. Думи чисти мисли редят, посяват семе и носят плод. На път с душата си В небето се огледай, в ясните звезди. За изгрева открий се и го благослови. На дума блага път в себе си стори. Жадувай светлината и се пресътвори. С Любов върни живота в своите очи и нивга не забравяй от Бога част си ти! Людмила Червенкова Организация и координация: Ивелина ЕЛМАЗОВА За контакти: 066/854298, 0888228720, 0897847645; 5300, Габрово, ул. „Прохлада“ 11 e-mail: bratski_jivot@mail.bg Предпечат: Евгени ИВАНОВ цена: 0,50 лв. ~ 55 ~
сп. "Братски живот" - бр. 37 съдържание
В единство брой 37, април 2009 г. Човекът е създаден за да бъде ангел ЗА СВЕДЕНБОРГ И НЕГОВОТО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ИСТОРИЯТА НА ДУХА Продължение от бр. 34 След връщането си в Швеция Сведенборг се отказва от заеманите обществени служби и от заниманията с естествени науки, за да се посвети напълно на новото си призвание. Като резултат от общуването с невидимото се появява трудът „Асгапа Coelestia“ (Лондон, 1749-1756). Темата е обозначена в заглавието -„Небесните тайни в Светото писание, или в Словото Господне, с видения за чудесата в света на духовете и ангелите“. По форма текстът представлява подробен и задълбочен коментар на първите две книги от Петокнижието (стих по стих) според новия латински превод от староеврейски, дело на самия Сведенборг. Методът за тълкуване е алегоричен, отличаващ се от този на църковните писатели до този момент, за които е специфична праволинейността и еднообразието. Авторът откроява три смислови пласта исторически (или буквален), духовен и небесен, но на практика акцентира изключително върху противопоставянето на вътрешните и външните смиели, като идеята е да се подчертае вътрешният смисъл на всеки стих и всяка дума в Библията. Тези тълкувания Сведенборг свързва със своята теория за съответствията (станала по-късно един от основните теоретични и методологически постулати на романтизма) всичко във физическия свят има съответствие в духовния. В това е ключът за основната идея на Сведенборговата херменевтика според Вл. Соловьов. Например в текста навсякъде се използва думата камък и нейните производни, като се посочва, че съответствието й в духовния свят е твърдата вяра и предаността към нейната истина; водата съответства на истината и нейните оживяващи и пречистващи свойства; кръвта и виното имат своя духовен аналог в действените категории любов, добро, воля; различните млекопитаещи обозначават душевните афекти, страсти, чувства; птиците са мислите, при това водните птици ориентират към чистата научна истина и т.н. По този начин съдържанието на първите две библейски книги представя първоначалната съдба на човечеството и последователните промени в неговото духовно състояние, епохите на религиозен упадък и възстановяване. Освен това своеобразно тълкувание, книгата „Асгапа Coelestia“ съдържа откритото чрез видение на автора по повод на един или друг конкретен пасаж, както и специално изложение към всяка глава (независимо от тематиката й), в което се разказва за видяното и чутото с вътрешните сетива по време на духовните пътешествия. След тази книга Сведенборг издава поредица съчинения, в които отново се спира на цитати от Светото писание и предлага нов поглед към него през призмата на своето теософско учение. Някои от тях са „Clavis hierogliphica“ (подробно представяне на теорията за съответствията), „De telluribus“ (описания на планетите и техните жители), „За небето, ада и света на духовете“ (определяно като най-интересното произведение), „De ultimo judicio et de Babylon destructa“ (обяснение на глава XVIII от Апокалипсиса и прокарване на идеята, че в духовния свят Страшният съд вече се е състоял) и др. След смъртта си Сведенборг оставя и други ръкописи, които се издават: още едно обширно тълкуване на Апокалипсиса (“Apokal. Explicata“, седми том), „Кратко изложение на вътрешния смисъл на Псалтир и всички пророчески книги от Стария завет“, „Doctr. Nov. Jer. Der charitate“, „Девет въпроса за Св. Троица,представени от Хартлеем, и техните отговори от Сведенборг“, „Венец или приложение към съчиненията за истинската християнска религия“. Всички съчинения на Сведенборг представят една пълна и стройна теософска система. Изключителното при него е, че той не ползва дори единединствен книжен източник всичко, което оставя като наследство, е резултат от личните му откровения с Божественото. Даже вдъхновените от Библията мисли са според цитати, които не предполагат направените от шведския мистик заключения и са далеч от всички дотогавашни обяснения. В областта на философията, с която така и не направил историческо запознаване, той изхожда от собствени размишления, а философите, с които влиза в диспут, познава от общоизвестното за тях, а не от творбите им. В произведенията от религиозния му период Сведенборговата теософия се появява вече готова и неговата задача е не да я развие, а да я разясни и разпространи. Огромното количество авторски текстове на Сведенборг при неговия интензивен, свързан с непрекъснати пътувания живот изключва възможността дори за повърхностно многопосочно четене. Разбира се, съществуват аналогии с някои мистични учения, но известни на нас, не на него например гностицизма и еврейската Кабала. философът се противопоставя на общоприетия отвлечен начин за разбиране на понятието Бог. Според него Бог има вечна и постоянна форма и тя е тази на Великия (Космическия) човек, в която се проявява и Христос. Учението на Сведенборг е определяно като абсолютно християнство. При какви обстоятелства човекът в неговата телесна форма може да съществува като абсолютно същество? И при какви обстоятелства безкрайното се побира в ограниченото? Тези въпроси нямат смисъл според новата теософия, която още преди Кант прозира относителния и субективния характер на нашите пространство, време и всички останали категории, които науката се опитва да класифицира в механичен порядък. Тези явления, пояснява Сведенборг, не са реалност, а видимост; действителните свойства и форми на всяко битие, както математически, така и органически, изобщо не зависят в своето проявление от външните условия в нашия (видимия) свят. Сам по себе си този свят не е нещо безусловно реално, а просто определен етап от състоянието на човечеството. Всичко положително и качествено от него съществува (цветове, звуци, музика, камъни, дървета, цветя, реки, морета), но в действителност принадлежи на духовния свят или на духовното състояние на човека и възприемането му зависи от вътрешната нагласа. Така мистикът различава два способа за проявление на битието истински, според който предметната среда има съответствие във вътрешния свят, и лъжлив, при който такова съответствие липсва. Материята не съществува самостоятелно, а да се разглеждат нейните явления независимо от духовните им причини е нелепо. Истинна и действителна е оная съвкупност от човешки същества, която е определяема в своята същност и своето съществувание от волята и стремежа си към понятието добро, въплътено в Исус Христос, и която изразява своето битие в света според принципа на съответствията. От гледна точка на основната категория, нравствената, цялата съвкупност от човешки същества се разполага в три главни области. Едната е Небето, или светът на Ангелите. Тя е обитавана от хората, които са подчинили своя земен живот на любовта към Бога и ближния и за които е предопределено да станат ангели и част от тялото на Великия (Космическия) човек. Другата е Адът, населен от хората, дали приоритет на себелюбието, външната форма на нещата и суетата. След смъртта си те се превръщат в духове на злото, които на свой ред се делят на две категории дяволи,чието основно качество е лъжливостта и враждебността към истината, и сатани, които се отличават с откровената си злоба към доброто. И едните, и другите имат тела, които са като мислите и постъпките им отблъскващи, уродливи. Третата обитавана област е междинният свят на духовете. Тя се състои от хора, които до смъртта си не са определили своята принадлежност към първия или втория свят и поради това са подложени на непрекъснатото въздействие на ангелите и злите духове процес, който продължава до окончателното им самоопределение. Оригиналното в неговата концепция е твърдението, че демоните и ангелите нямат дочовешки и свръхчовешки произход, а са резултат на човешката еволюция в две противоположни направления, както и това, че до смъртта си всеки е вече определена същност (демонична или ангелическа) и виждащият с очите на духа може ясно да ги различава. По такъв начин „разсадник“ на небето и ада е човечеството, което населява не само Земята, но и други планети; жителите на тези планети също като нас минават през съответните процеси и стават обитатели на някой от световете. Сведенборг е разговарял с техни представители по време на своите „вътрешни“ посещения. Човекът по етество е трисъщностен състои от три, както ги нарича философът, главни степени: натурален, който се проявява от раждането до възрастта на разумните разсъждения; рационален от събуждането на разума и съвестта (у повечето хора) до смъртта; и духовен, обикновено разкриващ се след смъртта, при прехода към света на духовете, но у някои пробудени хора и доста преди този момент. Човешката трисъщностност обаче не предрешава нравствените качества и съдбата. Намиращите се в първата степен са еднакво предразположени към доброто и злото. С навлизането във втората се прави изборът между тези посоки. На третата е решителната проява като ангел или демон. Свободната воля е определяща при присъединяването към едната или другата категория духове. От теологична гледна точка нравственото учение на Сведенборг е безупречно и това е признато дори от стоящи високо в църковната йерархия лица (един от тях е московският митрополит филарет). Неясно в известна степен остава философското решение на спора между фатализъм и свободна воля. Вероятно това се дължи на факта, че в своя „религиозен период“ той се въздържа от разсъждения, фокусиран в предаването на послания от невидимите светове. Особено интересна е замяната на Светата Троица с единствения Христос. Чужд на гръцката философия и на всякаква диалектика, в църковната догматика мистикът вижда единствено много(три)божие, което дълбоко го възмущава. За него Христос е универсалното средоточие, което побира божественото, божествено-човешкото (или божествено-рационалното) и божествено-натуралното (божествено-природното). В Христовото явление тази вътрешна троичност се обозначава като съвършената същност на Бога като Отец; в съвършената Му човешка форма на Сина; и като съвършената действителност или живото Му дихание в небесната атмосфера (или аура), която произлиза от Христос и го обкръжава Духът Свети. Смисълът на въплъщението (Рождество) според Сведенборг е не формалният акт на изкуплението и оправдаването на човека, а напълно реалната битка на земен план между доброто и злото и възстановяването на нарушеното равновесие между тези две сили. Чрез Възкресението пък се дава възможност за отваряне на вътрешното, духовното зрение на хората процес, започнал първоначално у Неговите ученици. Шведският философ не признава и друг църковен постулат Второто пришествие и всеобщият съд над живи и мъртви. Той настоява, че Христос пребивава постоянно в нас, а принадлежността към Небето или Ада зависи от вътрешното състояние на съществата, от честотата, на която вибрират вследствие на личния си доброволен избор. Ако принадлежат на единия свят, те не могат да издържат вибрациите на противоположния. „Вечността на Ада е за тези, които изпитват наслада в него, а вечността на Божественото за обратното съответствие“, пише в „Memorabilia“ Сведенборг. След всичко, което ни разкрива, забележителният философ оставя на нас Божественото право свободното самоопределяне. С надеждата това да бъде Светлината. (край на втора част)~ 56 ~
сп. "Житно Зърно" - бр. 7 съдържание
Богомилство И БОГОМИЛИ Епископ Симеон (продължение) Богомилите вече се събираха на общи молебствия. Презвитер Козма бе чул нещо от болярите. Искаше да узнае със сигурност Новото и затова една вечер отиде в манастира „Св. Параскева“. Но на вътрешната врата човек с покривало го спря. На въпроса защо те се крият, ако не са престъпници, човекът не отговори нищо, само го отстрани и затвори вратата след него. Обиден, Козма се яви при патриарха и го обвини, че позволява да се обръщат манастирите в нечестиви сборища. Патриарх Данаил поиска от Петър стражи и ги изпрати там. Но на вратата излезе самият Боян, сне си покривалото и заяви, че този манастир му е даден от патриарх Стефан за лично усамотение и там никой няма право да влиза. Патриарх Данаил разбра, че лично Боян покровителства еретиците, но не настоя и млъкна. Това даде храна на Козма за много подозрения. Той не можеше да отиде при Боян, за да му иска уяснение по това, защото сам Боян при един предишен спор му бе забранил да се среща с него или да иска свиждане. Тогава започнаха нападките, такива, каквито ги знаем от „Изобличителните слова“ на Козма. Това разклати доверието на цар, дворянство и патриарх в Боян и, въпреки че половината от болярите бяха вече богомилски оглашени, на тях още не можеше да се разчита. Учението можеше да спре насред пътя си. През зимата на 929 г. избухна нов бунт. Михаил сваля расото, събира метежници и се отправя към Преслав, но изведнъж умира от внезапен удар. Симеон Антип като говори за този случай казва, че Боян е истинският спасител на държавата. Бунтът беше пресечен. Боян често говореше със Сурсувул за ролята на ромеите и истинската роля на Мария в двора. Макар и обидно за Сурсувул, той ясно разбира истината и разкрива плановете си за сваляне на Петър с надеждата Боян да поеме царството. Боян му отговаря, че и без негова помощ той това винаги може да направи. Говори му малко неясно за победите на „Божия народ“, но категорично отказва короната. Данаил и Козма говорят пред царя, че Боян е богомил и че богомилите са причинители на народните вълнения. Петър вика Боян на разговор, но Боян е в Доростол не може да дойде. Тогава по тяхно настояване извикват Богомил и отправят към него въпроса, той ли е водачът. Богомил нищо не отговаря, а изтъква причините за метежите в слабостта на царя и двора и в лукавството на царица Мария. Той говори, че онези потулени духовници, с които общува царят, са позор за Христовото царство и плевели на Божията нива. Петър разбира, че богомилите са безвластници и заговорници против короната. Богомил не открива нищо от учението. „Ние сме християни казва той и се мъчим да служим на Божията милост с дело, думи и мисъл.“ Кое беше характерно за култа и ритуала на сформираното вече богомилско общество? Архиепископ Богомил не се цепеше официално от църквата и до самата си смърт остана презвитер. Богомилите също не се деляха от църквата, наричаха се християни, но образуваха религиозна община с най-строга организация. Основното разделяне на степените при първото християнство бе запазено. Оглашени бяха ония, у които бе силна религиозната вярност, но предаността им към заветите на учението не беше изпитана. Те се водеха от някой верен онзи, що ги е взел върху себе си на вечни времена. За да влезе в стадия на избраничеството, верният трябваше да доведе поне трима истински оглашени, да ги настави и „огласи“ със звуците на учението. Верният духовен баща на оглашения го поръсваше с вода и му поръчваше да бъде послушен. Когато постигнеше първата добродетел Тайната и кръстителят разбереше, че той няма да измени на Словото, въвеждаше го в събранията на верните, където епископ приемаше клетвата му, възлагаше ръце върху него и му съобщаваше учението, като му даваше при това легендите на архиепископ Бениамин. Силно израсналите в духовна работа верни биваха приемани за избрани. Даваха особено строга клетва. Носеха печат на лявата ръка с името на Христа, проповядваха в събрания и извършваха богослужения. Те се ръкополагаха с общи молитви, произнасяни от всички съвършени и избрани. Слагаха на главите им гностичното Евангелие на Йоан, четяха от него известни места и всички житно зърно 9~ 57 ~
сп. "Житно Зърно" - бр. 22 съдържание
20 I на този принцип, върху чиято основа той създава етически кодекс за миряни и монаси. Будизмът се движи по същата линия относно разбирането на ахимса, като разширява и развива този принцип до степен на всеобща любов към живите същества. Четвъртата степен от Осмичния будистки път към освобождението: правилно поведение, предполага задължително ахимса. 25 Известният мъдрец Патанджали, автор на първото познато ни систематично изложение на философията на Йога – съчинението „Йога-сутра”, определя като първо правило на Йога ахимса, т.е. въздържането от нанасяне на вреда на всичко живо. 26 От този принцип без съмнение произтича принципът на вегетарианството – въздържане от хранене с животински продукти. Убиването на животни и храненето с тях не само обвързва кармически, но и е напълно нехуманно от гледна точка на много от индийските учения, за които споменахме. Абсолютната нравственост и духовност изискват и отказ от насилието във всичките му форми, една от които и много съществена, е запазването живота на представителите на животинското царство. Тройният път на Йога, известен още като тримарга“, се формира може би около 3–2 в. пр. Хр., най-вероятно под влияние на изключителната по своето достойнство творба Бхагавад гита. 27 „Тримарга“ означава обобщение на трите пътя на Йога: Бхакти-йога, позоваваща се на предаността и любовта към Бога, Джняна-йога (Гняна-йога) – пътя на мъдростта и знанието, и Карма-йога – пътя на действието и волята (незаинтересованост от плодовете на действието). 28 В тази връзка може да се направи известна аналогия с трите принципа, изложени от Учителя в лекциите и беседите, които изнася. Самият той споменава за тримарга на едно място: „В древността индусите са имали три философии за живота: първата философия подразбира постигане на щастието чрез усилия, чрез волята; втората философия – чрез сърцето, а третата – чрез ума. Това са три специфични пътища за постигане на щастието.“ 29 Всъщност учението за Любовта, Мъдростта и Истината може само в известна степен да се сравни с трите пътя на Йога, защото те са основни принципи на Божествения свят, а човек може само да се доближи до тях и да ги познае чрез техните проявления. Би могло да се направи извод, имайки предвид думите на Учителя за тези три принципа, че през призмата на учението на Бялото Братство трите пътя на Йога са проекции на тези Божествени принципа. Друго едно понятие от индийската (будистката) традиция, което тълкува Учителя, е нирвана. Думата нирвана се среща в Упанишадите 30 , но придобива централно значение в будизма. Нирвана означава буквално „угасване, замиране“. Още в ранния будизъм това „крайно състояние на битието” 31 се тълкува по два начина: като пълно унищожение на живота (отрицателния аспект) и като положително състояние на блаженство, покой и мир. 32 Според някои изследвания на пасажи от свещените за будизма текстове, свързани с нирвана, няма места, от които може да се направи заключение, че значението на нирвана е унищожение. Всъщност „изчезва“ привидната индивидуалност, за да остане истинното битие – идея, сходна по смисъл с идеята на Бхагавад гита. Ние сме принудени да описваме това състояние с отрицателни определения, доколкото то е отвъд пределите на човешкото мислене (т.нар. апофатичен път в християнското богословие). 33 Нирвана е състояние на безусловна свобода и съвършенство. Разглеждайки това състояние в контекста на една всеобща мъдрост, изливаща се в различни форми и учения, Учителя говори за нирвана във връзка с Божественото съзнание, което не е характерно за будизма от тради25 Чатерджи и Дата, Увод в индийската философия, С., 1995 г., с. 113. 26 Пак там, с. 253. 27 Повече подробности относно датировката на текста виж у Бонгард-Левин, Г. Древноиндийската цивилизация, С., 1986, с. 135–138 и следващите. 28 Раджа-йога на Патанджали не се включва в понятието тримарга, защото то е просто по-късно наименование на изложения от него път на Йога в съчинението му Йога-сутра. В по-широк смисъл Раджа-кога съдържа в себе си тримарга, т.е. тройния път на Йога. 29 Дънов, П. За мистичните учения..., с. 83. 30 Виж Радхакришнан, С. Основи на будистката философия, С., 1996, с. 137. 31 Пак там, с. 113. 32 Пак там, с. 112. 33 Пак там, с. 114–115.