Търси за "кошмарите" в Библиотека Беинса Дуно

култура. При това състояние хората слизат от стъпалото на културата и отиват в цивилизацията една стъпка по-надолу. Човешкият идеализъм роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината едно регресиране на човечеството. И какво дойде след всичко това? Хората започнаха да се избиват. Какво спечелиха от това нещо? Навред разрушения. Такива са последствията на леността. Това не е еволюция, но израждане на човечеството. Еволюцията е закон за изправяне на погрешките. Да еволюираш, значи да вървиш към прилежанието. Еволюцията включва усилията на човечеството да влезе в закона на прилежанието, т. е. в правилните прояви на човешката деятелност. Задачата на човечеството е да се върне към първичния Божествен живот. Това е новият живот. 159-26 И тъй, вълната върви и вие сега имате най-благоприятни условия за развитие. 31-183 През тази година да се стараете да вложите хармония в умовете си, да мислите хармонично, да чувствувате хармонично, да действувате хармонично, само така ще създадете един нов подтик, иначе ще парализирате своята еволюция. 120-225 Който може да съедини всички форми на физическия и духовния свят в едно цяло, той е завършил своето развитие, т. е. престанал е да еволюира, но само се проявява. Той ще мине от физическия свят, дето разглежда външното разнообразие, в духовния светът на вътрешното разнообразие. 83-74 Като се ражда и преражда и работи съзнателно върху себе си, човек вае своето лице, докато се представи пред Бога като завършена картина. 26-15 Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души от сега са на път и ние ще се срещнем с тях. Всички религии ги очаква преобразование на съзнанието. Сега всички вие се приближавате към света на синовете Божии. 39До кога човек ще живее в слънчевата система? До като завърши еволюцията си. Един ден, когато завърши еволюцията си на слънчевата система, човек ще мине в друга система в Сириус най-светлата звезда на небето. По култура тя стои по-високо от Слънцето. Там приемат хора с пробудено съзнание. 82-45 ЕВОЛЮЦИЯ (РАЗВИТИЕ) ПРОБУЖДАНЕ Каквото е сънното състояние за будния живот на човека, такова е състоянието му в невидимия свят по отношение на физическия. Значи физическия живот на човека е сън, в който душата спи дълго време, чака добри условия за пробуждането си. Всеки иска да се пробуди, но малцина са готови за това. Днес повечето хора са спящи души: гонят ги разбойници, зверове, черни хора; бягат крият се и питат? Какво да правим, за да се освободим от неприятелите? Събудете се от дълбокия сън, в които сте заспали. Като се събудите ще видите, че мъчнотиите и страданият ви са привидни. – „Гонят ме.” Докато спиш, ще те гонят; щом се събудиш, ще видиш, че си в реалностите на живота, дето няма гонение и преследване. Следователно, какъвто е днешният живот за обикновения човек, такъв е физическият живот за духовния човек. За него физическия живот е сън, а духовния реалност. Какво да правим, за да излезем от мъчнотиите на всекидневния живот? Събудете се! Щом се събудиш, съзнанието ви ще просветне и вие ще се освободите от кошмарите на съня. 64-10 Днес има два вида души: едни от тях са готови пред прага на събуждането. Върху тях главно ще се работи. А другите души ще чакат да се работи върху тях във времето на шестата раса. -53 Стр. 25/104

Един мокър бич шибва сърцето на Стоян и то спира да тупти за няколко секунди. После отведнъж нахлува унес, който го смразява неподвижен. Последно из дълбините на душата му изплувва презрение, примесено с горда ненавист. — Все трябва да се умре на този свят — казва той и иска да тръгне. Веригата, която е забравил, издрънчава глухо в краката му. Никой не продумва нито дума. Двамата албанци изчезват, както подобава на всички купени доносници, които са завършили своята работа. Осъденият и не забелязва как всички напускат широката стая и той остава само със заптиетата, които ще го поведат към затвора. Всичко става бързо, като че времето е престанало да тече. Като че няма време на този свят. Странно същество е човекът. Дори когато е най-малко вероятно и възможно, в ума му нахлуват мисли, които не е очаквал. И в тази минута, когато не насън, но наяве Стоян чу от устата на кадията своята присъда, той си спомни някои забравени разговори. Пде му наум как веднъж Исмаил, който обичаше да говори за корански мъдрости, го запита: „Знаеш ли, устабаши, какво е време?“ „Е, как да не знам, Исмаил ефенди. Нали ме виждаш, че съм мъж на години и тук-таме вече и бял косъм се мярка. Това все времето е направило.“ „Лъжеш се, устабаши Стоян. Не се мери времето с твоя капаклия часовник. Времето зависи от това, как живеееш. Когото чакаш, то едва се влачи, а когато се радваш, бяга като арабски жребец.“ Смяха се тогава и двамата, но сега Стоян разбира, че Исмаил е прав. Как ли ще текат сега часовете и дните до бесилката. Един господ знае! Стоян сам на себе си се чуди как в тази страшна минута могат да му идат такива мисли. Сякаш те са стояли скрити в някое кътче на мозъка му и сега се пробудиха. Нощите, които Стоян прекарва в мрачния кауш на осъдените, са като в ада. Там той е оставен сам. Направено е това нарочно, за да не зърне той никакви външни хора и да не може да обжалва присъдата. Сънят изчезва от очите му. Само след късните полунощни часове той заспива за няколко минутки. Тогава връхлитат кошмарите. Някой се смее в мрака диво и оскърбително. Нечие отмъщение, нечия омраза го шибат като камшици. Един черен конник го 204

ли. Сякаш те са стояли скрити в някое кътче на мозъка му и сета се пробудиха. Нощите, които Стоян прекарва в мрачния кауш на осъдените, са като в ада. Там той е оставен сам. Направено е това нарочно, за да не зърне той никакви външни хора и да не може да обжалва присъдата. Сънят изчезва от очите му Само след късните полунощни часове той заспива за няколко минутки. Тогава връхлитат кошмарите. Някой се смее в мрака диво и оскърбително. Нечие отмъщение, нечия омраза го шибат като камшици. Един черен конник го преследва в тъмното поле. Зловещо приближават ударите на яките копита по коравата земя. Още малко, и той ще метне на врата му смъртоносната примка. Никога Стоян не е допускал, че ще загине така безславно. И защо? Струваше ли си да даде така лекомислено своя живот за албанците? Най-после какво са направили те за него? И кое е онова, което го държи така здраво в тази зловеща мрежа? Става му жално за самия него. Тежко му е, защото можеше да направи още много както в своя занаят, така и за народа си. Напряга Стоян мисъл и търси оправдание за това, което го сполетя. Ако го намери, може би ще бъде по-лесно да посрещне смъртта. Най-после идва и спасителната мисъл: Това е дадената дума. Думата, честната дума е голямо нещо на този свят. Да кажеш някому добра и утешителна дума е повече от дар. Тежката дума пък, която оскърбява, е като удар с нож, намазан с отрова. „Дадох аз приятелска дума — казва на себе си Стоян — и умирам за нея.“ Състоянията му се менят. Настъпват минути, когато наново го залива вълна на ужас и сковава жилите му. След нея в душата му се промъква мъничка утеха, неизвестно как долитнала до него, а след утехата пак онези мисли като отприщен рой оси. Студена пот оросява челото му. „Ще загина в нишкия затвор. Тука ше чукне последната ми секунда — мисли Стоян. — Но кой ще остане да векува на този свят? Нали още с раждането си човек носи в себе си и своята смърт? Но защо така? Защо невиден и нечут от никого?“ Тогава пред очите му застават Мария, децата, братята и сестрите, застават изнемощели и горки 211

57 Полиглотът чорбаджи Атанас, който на млади години бе щастлив да превежда за руските победили генерали по времето на Дибичовия поход в околностите на сринатата до основи Варна, едва сега – по времето на този строеж, десетилетие по-късно, истински разгръща силите си. Неговото село – Хадърча – е на пъпа на строежите между Осман пазар (сегашният Добрич, който от житарско градче се превръща в десеторно пораснал град само за едно десетилетие), Шуменската крепост и Варна. През него по това време се стържат волски каруци с мраморни плочи и дялани камъни и колони от развалините на древна Плиска за новите единайсет порти на Варненската крепост, които каменарите ще изпишат с краснословните стихове на Айни. Спират файтони с инженери и офицери на султанската армия. С търговци на жито, на говеждо и на овче месо. Оттам идват парите му, оттам натежава джобът му, в който след десетина години може да бръкне и да извади жълтиците за ново училище или нова църква. Оттам иде самочувствието му след години да се сприятели с всички варненски първенци – били те гърци, турци, погърчени гагаузи във високата православна йерархия на града; оттам иде мъжественият му жест със свои пари да се пресели в Цариград при Иларион Макариополски и на своя глава и със свои средства да се бори за духовното издигане на българите от Варненско до края на живота си. Телескопичен блик А железницата? Железницата Русе–Варна? Този кошмар на кошмарите, след десетина години! Тя пък колко пари и труд привлича! Оттам иде решимостта му да насочва нещата, накъдето смята, че трябва да се насочат. Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено училището и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословниците. На 26 октомври сам гръцкият владика от град Варна идва в селото да освети църквата „Свети Атанасий Александрийски“, гръцки интриги – вятър. Извикан бива от Беброво за свещеник вместо гръцки поп българинът Иван Громов. А в училището

Телескопичен блик А железницата? Железницата Русе-Варна? Този кошмар на кошмарите, след десетина години! Тя пък колко пари и труд привлича! Оттам иде решимостта му да насочва нещата, накъдето смята, че трябва да се насочат. Не е тогава за учудване, че през 1851 година бива завършено училището и дори църквата в Хадърча, което бива наредено със специален ферман срещу злословниците. На 26 октомври сам гръцкият владика от град Варна идва в селото да освети църквата „Свети Атанасий Александрийски“, гръцки интриги вятър. Извикан бива от Беброво за свещеник вместо гръцки поп българинът Иван Громов. А в училището след Константин учителстват П. Атанасов и Курти Добрев, който, в занаятчийския дух на времето, докато преподавал, шиел и учениците му седели на земята върху измайсторени от него възглавници. В средата на века Хадърча е нещо неузнаваемо и чорбаджи Атанас, поел напред в плановете си, спира око на даскал Константин за съпруг на дъщеря си. И като го избира, настоява бъдещият му зет да стане свещеник. Да се готви там, защото така вижда цялата работа. Междувременно селото продължава да живее трескавия си живот в рамките на турско-руските стратегически планове. Като пример за изгодата от тази ситуация, а не утежнение, както неправилно се казва, ще посоча, че по това време турското военно командване разполага тук, по средата между Варна, Шумен и Добрич, голяма военна болница в четирите най-хубави къщи на Хадърча. Със започването на войната и падането на Силистра с бегълците турци и татари и покрай ранените тук от север се спускат за охрана на болницата 150 души арапи, водени от Халил Ага. Тъй като трябва да храни разквартируваните военни, селото е освободено от данъци и това е истинска голяма изгода в материалния смисъл на думата. Арапите наистина излиза, че са малко арапи така да се каже и тук са прехвърлени за стабилизиране на цивилизованите обноски шестдесет полски военни от полската дивизия във Варна по искане на чорбаджи Атанас. Става дума за европейци, твърди хора, горди и дисциплинирани, и за Хадърча това е повече от нещо, защото за пръв път идват военни, говорещи славянски език, който чат-пат, тук-там се разбира, а при това забележете турските военни треперят от тях. Когато се разбира, че те ще идват, разквартируваните вече турски офицери клатят глава. За 47

6 Защо работите в България продължават да не вървят НИКОЙ ОТ НАС, В ИМЕТО НА НОВИТЕ ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРИ , НЯМА ПРАВО ДА ТЪРПИ ПОВЕЧЕ ЧУЖДИ ФАРИСЕЙСКИ ЗАКОНИ, ОБРЕКЛИ НА ЕМИГРАЦИЯ МИЛИОНИ БЪЛГАРИ И ПОСТАВИЛИ В ДУХОВНА И МАТЕРИАЛНА НИЩЕТА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ! НИКОЙ НЯМА ПРАВО ДА ЗАМЕНЯ И ОБЕЗЛИЧАВА УНИКАЛНИТЕ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК, ПИСМЕНОСТ И КУЛТУРА С ЧУЖДИ, ПРЕВРЪЩАЙКИ СТРАНАТА НИ В ТНАР „НОВОВАВИЛОНСКИ ПРОТЕКТОРАТ“! НИКОЙ ДРУГ ОСВЕН НАРОДЪТ НИ, НЕ МОЖЕ ДА ПРИТЕЖАВА И ПОЛЗВА КАТО „ВЕЧНА СОБСТВЕНОСТ“ ТЕЗИ СВЕЩЕНИ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ! БЪЛГАРИЯ С НЕЙНИЯ НАРОД ИМА СВОЯ МИСИЯ, КОЯТО МНОГОКРАТНО Е ПОТВЪРЖДАВАНА КАКТО ОТ НАШИ, ТАКА И ОТ ЧУЖДИ ПРОРИЦАТЕЛИ, УЧИТЕЛИ И МЪДРЕЦИ! НЕ С ДРУГ, А С НАС БЪЛГАРИТЕ, Е СВЪРЗАН ПРЕДСКАЗАНИЯТ В БИБЛИЯТА ХИЛЯДОЛЕТЕН МИР. НЕ ДРУГАДЕ, А ТУК В ТАЗИ ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ, В КОЯТО „СЛЪНЦЕТО ИЗГРЯВА ОТ МОРЕТО“, ПРЕДСТОИ ДА СЕ ПРЕМЕСТИ С ПРИЕТ НОВ УСТАВ И АВТОРИТЕТ ИНСТИТУЦИЯТА ООН! ТАКА Е КАЗАНО И СТАВАЩИТЕ СЪБИТИЯ ПО СВЕТА И У НАС ПОТВЪРЖДАВАТ ПРЕДСКАЗАНОТО КАТО НАЙ-РАЦИОНАЛЕН ИЗХОД. ВРЕМЕ Е ДА СЕ СЪБУДИМ ОТ КОШМАРИТЕ НА ЮОО-ГОДИШНИЯ СИ СЪН. ВРЕМЕ Е НЕ ДРУГ, А СОБСТВЕНИЯТ НИ РАЗУМ ДА НИ ВОДИ, КАТО ВЪЗСТАНОВИМ МОСТОВЕТЕ НА МЪДРОСТТА ОТ МИНАЛОТО КЪМ БЪДЕЩЕТО. ВРЕМЕ Е ДА СПАСИМ НОВИТЕ ИНТЕЛИГЕНТНИ И КРАСИВИ ПОКОЛЕНИЯ БЪЛГАРИ! С КОЕТО ЩЕ ИЗМИЕМ ДОНЯКЪДЕ СОБСТВЕНИТЕ СИ ГРЕХОВЕ ОТ НАСЛОЕНОТО НИ РОБСКО САМОСЪЗНАНИЕ И МАЗОХИСТИЧЕН МАНТАЛИТЕТ. САМО ТАКА МОЖЕМ ДА БЪДЕМ ПОЛЕЗНИ КЪМ СЕБЕ СИ И ДЕЦАТА НИ, СЛЕДВАЙКИ ХРИСТИЯНСКИТЕ ДОБРОДЕТЕЛИ. НАТРАПЕНИЯТ ДОСЕГА МОДЕЛ, СЪЗДАВАЩ УСЛОВИЯ ЗА ВИРЕЕНЕТО НА ВСЯКАКВИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ЧОВЕШКАТА НИЗОСТ, НЯМА ДА СЕ РЕШИ, АКО ВЛАСТИМАЩИТЕ С НАШИТЕ ПАРИ УВЕЛИЧАТ ПОЛИЦЕЙСКИТЕ И СЪДЕБНИ ИНСТИТУЦИИ. НИЩО ТАКА НЯМА ДА СЕ ПРОМЕНИ!, АКО НЕ ПОТЪРСИМ И ПОСОЧИМ ПРИЧИНИТЕ ЗА РАСТЯЩАТА АМОРАЛНОСТ, МАЙКОПРОДАЖНОСТ И ОТЦЕРУГАТЕЛСТВО. НЯМА ДА ИМА И НИКАКЪВ ЕФЕКТ С ОТКРИВАНЕТО НА НОВИ ЗАТВОРИ, НАРКОКОМУНИ, ПЕДАГОГИЧЕСКИ ИЗМИШЛЬОТИНИ, МЕРКАНТИЛНА БЛАГОТВОРИТЕЛНОСТ И ПРОЧЕЕ ДЕМАГОГИЯ. ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБЩЕСТВОТО НИ МОГАТ ДА СЕ РЕШАТ САМО АКО СЕ АКТИВИРА ЗАКЪРНЯЛОТО НИ РОДОЛЮБИВ, ДОСТОЙНСТВО И ЧЕСТ. С ТАКИВА КАЧЕСТВА, ПЪТИЩАТА НИ КЪМ ЕВРОПА И СВЕТА ЩЕ СА ВИНАГИ ОТВОРЕНИ. ХРИСТО ТАНЕВ

Анил Шарма “ЖИВОТЪТ отвъд смъртта“ 26 по-голямо разбиране за любовта, мъдростта и истината. Когато отново влезе в тялото си, тя носи със себе си спомена за всички откровения, които е получила, и се опитва да ги предаде на мозъка си. Именно тези спомени се наричат сънища. Ето защо човек трябва да се опита да си припомни сънищата веднага щом се събуди, защото в този момент основните образи все още се носят из мозъка. Човек понякога си припомя сънищата и в течение на деня, но е по-добре да се опитва да ги прихваща веднага, щом се събуди. Ако може да влезе в навика да прави това, ще бъде по-лесно да си спомни едно преживяване или, може би, предупреждение или някакъв съвет, получен през нощта, което ще му помогне да види какво трябва да прави през деня. Човек понякога може да се натъкне на следното преживяване – докато медитира, може внезапно да се изправи пред нещо, което го ужасява, и да не може да разбере какво се е случило. Той просто е излязъл от тялото си и е бил примамен в сенчестите области на астралното поле, където усеща, че е тормозен и заплашван. Защото не трябва да забравяме, че срещите, които човек може да има в астралното поле, не винаги ще бъдат много успокояващи. Ако намерим къртица, пълзяща в градината ни, и се опитаме да я уловим, тя веднага ще се скрие в подземната си дупка, защото там се чувства сигурна. Как знае тя, че може да избяга, като се скрие в дупка в земята? Що се отнася до човешките същества, в зависимост от опасността, която ги заплашва, те ще се опитат да избягат в пещера или горе на покрива, или да се покатерят на дърво или да влязат във вода. Опасностите, които заплашват човешките същества, са не само физически, но и психически. Когато човек е преследван в астралното поле, в районите, населени от чудовища и злонамерени същества, той трябва да бяга обратно, колкото е възможно по-бързо, във физическото си тяло, с други думи, в своята дупка. Това е, което се случва, когато сънува кошмари – той избягва, като се събуди, защото, влизайки отново в тялото си, се връща обратно в друг свят. Кошмарите обикновено свършват рязко, човекът се събужда стреснат и с усещане за огромно облекчение, че се е озовал в безопасността на собственото си легло. Казва си: „Слава богу, това беше само сън!“. В действителност безопасното убежище не е нито леглото, нито стаята, а физическото тяло. Рязкото събуждане е причинено от факта, че човекът подсъзнателно е знаел, че за да се защити от враждебните сили и същества на астралния свят, трябва да бяга в убежището на своето тяло, което е като крепост, в която може да намери убежище. Ако беше останал на астралното поле, той би продължил да бъде оставен на милостта на своите агресори, а като напуска това поле и се приютява зад дебелите, плътни стени на физическото си тяло, той избягва от тях. Духовете не получават достъп до всичките полета, тъй като те са създадени да живеят и работят в едно конкретно поле. Следователно съществата на астралното поле не могат да преследват човека навсякъде, където ходи, и ако знае как да се движи от едно поле в друго, той ще е в безопасност. Всъщност именно тази способност да преминават от едно поле в друго дава на хората тяхното превъзходство. Именно тук, в този физически свят, който аскетът презира, материалистът надценява и мистикът подценява, тук човек трябва да изпълни духовната си съдба и да реализира по висшата си индивидуалност, да придобие естеството и познанията за областите на живота отвъд смъртта. Защото само чрез зрелостта на будността и чрез нейния първостепенен принос може да се стигне до такава реализация и придобиване на знания. Сънищата обаче идват като учители, за да ни кажат къде сме сгрешили. Допълнително природата разгражда човешкия режим на умствен живот на три степени – безсъзнание, полусъзнание и съзнание (съответстващи на дълбок сън, сънуване и будност) и по този начин прави възможно хората да разберат определени истини. Човек е толкова силно хипнотизиран от вярата в материалността на света, толкова силно прикован по време на будното си състояние към самоидентификация единствено с тялото си, че природата трябва да му даде възможност да се откъсва периодично от робството си, като периодично разрушава както будното състояние, така и земния му живот. Това прави, като прекъсва първото със съня, а второто – със смъртта. Едно сходство, което може да се наблюдава, че сънят представлява или съответства на полето на живота след смъртта, се отнася до времето на двете състояния. Човек си припомня сънищата си в разединени фрагменти и внезапни разкрития. Те рядко се помнят като цялостни части. Процесът обикновено е толкова бърз, колкото и неочакван. Те бързо се губят при събуждане, освен замъглени частични спомени от последните сцени. Човек често упреква сънищата за тази бърза преходност, която го кара да си спомня само

213 простосмъртните може да има низвстн0сти,нояе и за теб.Не се плаши за утрешния ден,защото слънчевите синов.слънчевите сили ще ти донесат слагословение.н изживявай кошмарите на охолните,за да не попаднеш в някой водовъртеж или в някоя св-товна стихия и да те отвлече някъде далеч,Запази мястото,което заемаш. Стани истински базсмъртен ученик на този Върховен институт,който е прииждане на божиите сили. Внеси нов живот,нова веля,нова светлина,за да стане твоят живот върховна смелост.Нека вълните на този Дух,нека светлината,нека волята на тази всемогъща същина внесат нов проблясък в твоя свят,за да се отвсрвт твоите духовни очи и видиш ога в слава и величие. Стреми се към тайнствената върховна красота,която ражда проблясвайте на най-върховните системи във вселената.Върви по пътя на красивите светове,ка красивите върхове,аа красивите полета,за да не скучаеш никога,никога да не те обладава самотата във вселената. ”ъди ЖШ,Ж® МНЯЩ ЖИВОТ,бъди кипящ живот,който се излива като вечен извор от необятната глъбина. Давай бистри кристални води.Раждай прекрасни ароматични цветя.Приели осиянието,което иде от върховните светове,за да украси твоя образ. , Бъди нова мисъл в свещения град на Бога.Яъди любящо дете в обятията на ога.Носи живота на пялата земя като един до ре опечен от слънцето плод,та който вкуси от него да каЖе:“Слава на Бога,Слава на неговата чистота,слава на неговата святост.” Сродявай се с новите жители,с новите господства, с козите разумни волеви сили,за да проявиш абсолютната,чистата ожествена любовлжато една присъствуваща, като една тържествуваща душа.Обливай сърцето си с най-прекрасните нюанси,които се преливат от звезнния свят.Въди широко сърце,за да могат да израснат посетите в него прекрасни цветове. Бъди светлата дъга,която предвещава благословение Сбирай света както себе си,за да бъдеш едно голямо доволство.Никога не допущай мисълта,че извън теб има непотребни неща.Всичко пред теб е дело,свидетелство, явление,за да можеш да се ръководиш в живота. Имай жироко разбиране за нещата,за да не попаднеш под угнетение.Нека твоята работа бъде свещена. Нека твоите действия бъдат разумни.Нека твоето присъствие бъде величествено. Това иска небето от теб,това иска Върховната ръководство от теб,когато си седнал на скамейката във

са връзката между всички слънчеви системи видими и невидими. Вселявайте в своята душа тоя Дух на огъня, този Дух на светлината, за да може да просветне вашият ум, да се освободи вашата душа и да прогледне вашият дух. Носете в своето сърце голямата истина за божественото присъствие във вас, за разумната воля във вас. Изкачвайте се смело към върховете, за да бъдете по-близо до боговете, по близо до светлите братя. Това е идеята за братството, идеята за синовете божи. Вие сте богати по слово и необятни по възможности. Ще дойде Духът над вас, ще се въплъти във вас и ще възкреси всички божествени начала във вас, за да може напълно да се прояви божественото като разумна воля. Ученико, теб те чака цялото организирано Бяло братство. Бъди готов да се наредиш в техните редици. Не се плаши от неизвестностите. Такива няма за теб. За простосмъртните може да има неизвестности, но не и за теб. Не се плаши за утрешния ден, защото слънчевите синове, слънчевите сили ще ти донесат благословение. Не изживявай кошмарите на охолните, за да не попаднем в някой водовъртеж или в някоя световна стихия и да те отвлече някъде далеч, Запази мястото, което заемаш. Стани истински безсмъртен ученик на този Върховен институт, който е прииждане на божиите сили. Внеси нов живот, нова воля, нова светлина, за да стане твоят живот върховна смелост. Нека вълните на този Дух, нека светлината, нека волята на тази всемогъща същина внесат нов проблясък в твоя свят, за да се отворят твоите духовни очи и видиш Бога в слава и величие. Стреми се към тайнствената върховна красота, която ражда проблясъците на най-върховните системи във вселената. Върви

4 150 години от рождението на Учителя брой 5, юли август 2014 г. Днес в България се случват велики неща, въпреки огромните противоречия и поляризацията в обществото, и всеки, който има съзнанието за историчност на момента, би трябвало да се чувства горд и радостен, че е поне свидетел, ако не пряк участник в тях! И всичко това е в резултат на Божествения кредит, който България е получила благодарение на Учителя! Едно от най-големите музикални събития на годината! 11 ЮЛИ 2014 Г., ЗАЛА БЪЛГАРИЯ. 150 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ Едно от най-големите музикални събития на годината! Мисля, че това мнение споделят болшинството присъствали на концерта, както съм убедена, че повечето от тях споделят и моята екзалтация, защото това беше наистина музикално събитие от световна величина, благодарение на прекрасните музиканти оркестър, хористи, солисти и най-вече на изключителния маестро Йордан Камджалов! Всички те ни доставиха огромна доза вдъхновение, радост и любов, за което сме им безкрайно признателни, но най-вече на Учителя, оставил ни, освен всичко друго, и това безценно музикално наследство, което тепърва ще се проучва и разработва. Както мъдро и със смирението на истински ученик отбеляза преди концерта маестро Камджалов: „Потенциалът, вложен в музиката на Учителя е колосален и ако ние тази вечер успеем да постигнем поне 5% от него, това ще но изпълнение, дори и от отлични професионалисти, каквито са хористите от НфХ „Светослав Обретенов“. От едно интервю по БНТ стана ясно, че тези аранжименти Камджалов е правил още като 20-годишен студент, експериментирайки смело с музиката на Учителя! Те са наистина уникални на 5-6-7 гласа и то на канон! По този начин се постига едно невероятно полифонично звучене! Тук е моментът да вметна, че маестро Камджалов (изключително далновидно, според мен) беше внедрил в хора една своя „пешка“ сестра Снежана Георгиева, която превърна в „царица“ и благодарение на нея спечели дори светската част от публиката за „трудно смилаемата“ (иначе) музика на Учителя! Извинявам се, че отдета Радомирска мецосопран; Георги Султанов тенор и невероятният Мартин Цонев бас, който само преди десетина дни триумфира в ролята на Борис Годунов, в едноименната опера на Мусоргски, изпълнена на площад Ал. Невски, в памет на най-великия български бас Борис Христов. Тази плеяда от прекрасни артисти ни поднесе найфеноменалното изпълнение на Одата на Радостта от Деветата симфония на Бетовен, което съм слушала! Ще кажа само, че съм я слушала десетки пъти в най-различни диригентски трактовки (включително на живо!), диригентски трактовки (включително на живо!), последният от които преди две години в Академията Санта Чечилия, под палката на известния френски диригент Жорж Претр. Въпреки това, имах чувството, че я слушам за първи път в живота си... Цялата настръхнах още при първите звуци, които прозвучаха едва доловимо във бъде огромен успех! Аз днес ще се боря за тези 5%!“ По моето скромно и непрофесионално мнение, той успя да разкрие много повече от 5% от красотата и силата на тази музика и да ни я предаде чрез изключителния си музикален прочит! Зала България беше изпълнена до краен предел. Не вярвам някога, в цялата си история, да е събирала повече хора тя просто се пръскаше по шевовете от правостоящи и дори централната пътека беше пълна с насядали на пода хора. И това далеч не беше само заради „свободния вход“... Аранжиментите на песните на Учителя бяха изключително интересни, но и много трудни за акапеллям толкова място на една „обикновена“ хористка, но Снежето (както я наричаме всички, които я обичаме!) беше като „бялата лястовица“ на сцената тази вечер! Имах чувството, че от една страна, тя излъчваше огромната си любов към диригента и му помагаше, а от друга като че му служеше за ретранслатор на изключително високите вибрации на музиката на Учителя към хористите за да могатте дая възприемат и интерпретират по този брилянтен начин като хора, незапознати с Учението, макар и отлични професионалисти! Във втората част, заедно маестро Камджалов, на сцената блесна цяло съзвездие великолепни български солисти: Гиргина Гиргинова-сопран; Виолевъзцарилата се абсолютна тишина в залата и до самия край бях като наелектризирана. Дълго след финала, който изправи на крака цялата публика, не можех да се приземя от висините, в които ме вдигна великата музика на Бетовен, излязла изпод ръцете на изключителния маестро Камджалов и блестящо интерпретирана от хора, оркестъра и плеядата млади, красиви и невероятно талантливи певци. Толкова много „звезди от първа величина“ блестяха тази вечер в музикалния небосклон на зала България, че преливах от възторг и гордост, че съм българка и че имам щастието да съм съпричастна към този изключителен празник на Духа! Петра Концертът на 7 !оли в Зала България, посветен на 150-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов, се състоя под патронажа на: ЮНЕСКО; Министерство на културата; Кмета на град София Йорданка фандъкова Писмо от генералния секретар на ЮНЕСКО Позволете ми да приветствам тази инициатива, която ще съдейства да се опознае по-добре духовното творчество на Петър Дънов и значимото влияние, което той е оказал със своята философия. В тази връзка инициативата изцяло е в синхрон с усилията на ЮНЕСКО за популяризиране на междукултурния диалог и културата на мира. Също така имам удоволствието да Ви информирам, че приемаме да поемем патронажа над събитието по честването на 150-годишнината от рождението на Петър Дънов. С пожелания за успех! И приемете уверенията ми за най-дълбокото ми уважение! Ирина Бокова ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ Д-Р ПЕТЪР СТОЯНОВИЧ, МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА Щастлив съм да Ви приветствам с откриването на празника, посветен на юбилейното честване на един голям българин и Духовен пастир, какъвто безспорно е Петър Дънов Учителя. Искрено вярвам, че промяната на нашето мислене и на нашето общество започва от духа и сърцето на всеки човек. Учението и посланията в беседите на Учителя се превръщат в една нова култура и са изключително необходими в днешното време на интензивна промяна в глобален план. Като посланик на духовните ценности, Учител и вдъхновител, Петър Дънов не случайно е избран за един от най-великите българи. Нека съхраним всичко, оставено ни от него като наследство и да го предадем на младото поколение, защото България може да върви напред само, ако се обърне с цялото си сърце към духовното израстване. Еволюцията, културата, изкуството, животът ни могат да се развиват само чрез новата култура, завещана ни от Великия българин Учителя Петър Дънов. Светло е неговото дело. Да пребъде! ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО СИМЕОН САКСКОБУРГОТСКИ Сърдечно ви благодаря за поканата да направя поздравителен адрес за 150-годишнината от рождението на Петър Дънов. Впечатлен съм от поредицата събития, които подготвяте за да отбележите юбилея и не се съмнявам, че те ще бъдат приети с интерес. През годините сме били свидетели, както на много последователи неговото учение, така и на негови критици. Едно е сигурно, че Учителя Петър Дънов е човекът, чрез когото името на България става все по-известно по света, а учението му намира последователи в много държави. Спомням си как преди доста години, господин Микаел Айванхов ме посети, докато бях в изгнание, и ми подари луксозно издание с писанията на Учителя, книгите на когото съхранявам в библиотеката си в Мадрид. Изпращам сърдечните ми поздрави на вас и на членовете на вашето миролюбиво и природолюбиво движение. ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ ПЕТЪР СТОЯНОВ ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ (1997-2002) След падането на Берлинската стена, България лека-полека започна да излиза от изолацията и ние като граждани на Европа, и дори на света, все по-често се вглеждаме в миналото си, за да търсим корените на новото ни национално самочувствие. Така младите български поколения с почуда научиха, че страната ни, която в продължение на 13 века неизменно е вграждала и в европейската, и в световна цивилизация, е родина и на Петър Дънов дълго време познат повече в света, отколкото у нас. Учението на Бялото братство обаче надживя превратностите на историята и днес на много места по света името на България се свързва с името на Петър Дънов хората четат книгите му, слушат музиката му, играят Паневритмията и се стремят да бъдат по-добри. А неговите уроци наглед са съвсем прости: Вгледай се в себе си. Погледни околните. Не забравяй природата. Затова позволете ми да поздравя всички вас организаторите и участниците в това събитие, със 150-годишнината от рождението на един от най-известните в света наши сънародници. И дано неговият юбилей ни накара да се замислим върху думите му, които сякаш се отнасят за днешното време на объркани ценности: „Всички искате светът вън да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи“. Остава ни да се надяваме и да работим, щото повече хора да се вслушат в това. ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ ПРОФ. МОНИ АЛМАЛЕХ, НБУ За мене е чест да ви честитя 150-годишнината от рождението на Учителя Петър Дънов. Животът на Петър Дънов бе съпроводен от две Световни войни, в които милиони загинаха. В този контекст, за спасените от хитлеризма български евреи е известна ролята на Петър Дънов още едно негово дело, в което човечността, личното достойнство и практикуването на морал надмогват и кошмарите на международната организирана лудост, и ограниченията на времето. От посткомунистическа България, през Испания и Индия, до Америка и Япония заветите на Петър Дънов за мъдра човечност и ежедневен морал са необходими до степента на оцеляване. Пожелавам ви да бъдете достойни продължители на живота на Петър Дънов. ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ОТ ЯВОР ДИМИТРОВ, ДИРЕКТОР НА СОФИЙСКА ФИЛХАРМОНИЯ За Софийска филхармония е радост да ви приветства с отбелязването на 150-та годишнина от рождението на Учителя Петър Константинов Дънов. Влагайки Ум и Разум, сърце и душа, пътят на Учителя не е бил лек, но това което е направил, е доказателство, че с любов, мъдрост, истина, правда, добродетел и себеотдаване могат да се преодолеят силите на времето и човек да остане безсмъртен в сърцата и в душите на хората. Всеотдайната му и разнообразна дейност са признати далеч зад границите на нашата страна, той е и ще бъде вдъхновяващ пробудител за хиляди души по света и за поколения напред. На днешния ден ви желаем сила, мъдрост и енергия, за да продължите да работите за каузата на Учителя. Честит Празник!