БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
БЕСЕДИ / СТАР СТИЛ (Ѣ,Ѫ)
КНИГИ С БЕСЕДИ
КНИГИ В БИБЛИОТЕКА
↓ КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ ↓
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ДОКУМЕНТАЛНИ И ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ
МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ БРАТСТВОТО
КНИГИ С ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
БИБЛИЯ
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
~ 1 ~
Свещения огън - Разговори с Учителя Писма на Боян Боев - книга втора съдържание
ласт, несъизмерима със знание. Той е непостижим. Толкова хубави работи има за изучаване, та се изисква време, докато човек дойде до тях. Любовта е единствената врата, през която се добива знание. Там, дето няма любов, не можеш, да учиш, нямаш разположение. Вие в науката сте още деца в първо отделение. Източната философия има съвсем малко хляб, който й стига едва за нея, и затова тя го крие, не го дава, държи го в дълбока тайна. Западният окултизъм и той не разполага с дълбоките методи. Новото учение съдържа изобилие. Води човека при Извора. Има окултни науки, които се занимават с консерви, и други окултни науки, които се занимават с плодове, които късат от дърветата в градината. Хората, като вървят в старото, отказват новото, което Бог говори в момента. Бъдещите поколения ще вървят в това, което сега учим. Един брат попита за учението на йогите. Учителя каза: Към учението на йогите трябва да имаме такова отношение, каквото Христос имаше към пророците. Пътят на йогите е приготовление за Божественото учение. Тяхното учение има смисъл в това отношение, че те приготвят пътя. Ние не отричаме учението на йогите. Те са приготвили пътя. Новото, което иде сега, то е Божественото. . Братът попита Учителя: „Данаил е бил в школата на есеите, Давид и Соломон били ли са в есейската школа?“ Учителя каза: Есейската школа е имала два кръга външен и вътрешен. Давид е бил ВъВ Вътрешния кръг, Давид е бил В най140~ 2 ~
Разговорите при Седемте Рилски езера съдържание
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Естествено е, че в разговорите с Учителя при Седемте Рилски езера, говорени в течение на много години (1929–1942) и в разни случаи, може да има повторения. Те по възможност са премахнати. А някъде сродни идеи от различни разговори са събрани в едно. Някои идеи, изказани от Учителя при Седемте рилски езера, за да бъдат по-добре разбрани и обяснени, са допълнени с мисли и изказвания от Учителя при други случаи. 2 Много изрази, които се употребяват, когато се говори за Любовта, не са напълно подходящи, но си служим с тях, поради липса на подходящи изрази в езика. Например изразът: „Възприемчивост на човека към Любовта“. При този израз може да се разбере, че Любовта е нещо чуждо за човека и че той я приема отвън. Когато всъщност Любовта е вътре в човека, образува глъбините на неговата природа и трябва да се изяви. Тъй че когато се употребява думата възприемчивост в тази книга, да се разбира в този условен смисъл. Същото се отнася и за много други подобни изрази, например: „приемане на любовта“, „влизане в света на любовта“, „изгубване на любовта“, „иде вълната на любовта“ и пр. 3 Свети Йоан Кронщадски (1828-1908) – един от най-известните свещеници в Руската православна църква, канонизиран през 1990 г. Извършва всекидневно в различни храмове Божествената литургия, като смята, че по този начин извършва великото тайнство на идването на Божията Любов в нас. Неговите молитви за болни предизвикват чудодейно изцеление. По негово време възниква сектата йоанити, в която са събрани хора, които чрез измама събират дарения в името на отец Йоан и срещу които той се противопоставя. 4 Орфеисти или Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр.Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 5 Есеисти или Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр.Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 6 Херметисти или Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 7 Маздеисти или Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр.Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 8 Розенкройцери – наречени по името на Кристиян Розенкройцер, посветен, който през ХІІІ век създава Ордена на Розата и Кръста, или Ордена на розенкройцерите. Основополагащите му идеи са продължение на учението на богомилите и са изложени в манифеста „Известие на братството”, където е поместен уставът на ордена и е определена неговата мисия: събуждането на Божията искра у избраниците на човешкия род, за да се изпълнят с вътрешната светлина на висшата Истина. Орденът е насочен към изучаване на окултната наука и алхимията, към откриване на философския камък и Свещения Граал.~ 3 ~
Псалом 91 - Размишления 1960 година (Ѣ,Ѫ) съдържание
имало лъвове, защото и на друго място в Писанието се споменава за тях. Сам Давид в разговора си със Саул, преди да влезе в боя с Голиат, уверяваше, че се е борил с лъв, когато е нападал стадото им. Във всеки случай, тези лъвове не са били от размерите на познатите ни днес лъвове, обитатели на Африканската пустиня. Идваме до най-необикновеното място на 91-вия псалом, гдето сам Бог се обажда и казва: 14 Понеже положи въ Мене любовьта си, за то ще го избавя: ще го туря въ безопасность, защото позна Името Ми. 15 Ще Ме призове, и ще го послушамъ, съ него ще съмъ, когато е въ скръбь, ще го избавя и ще го прославя. 16 Ще го наситя съ дългоденствие и ще му покажа Спасението Си. Всички сте чели псалмите, но срещали ли сте в друг псалом някъде Господ да говори? Навсякъде Давид писа за отношенията си с Бога, с хората, за неправилните гонения, които е претърпял, за погрешките си и т.н. Но няма друго място в псалмите Господ да е говорил, а само в края на 91-вия псалом става нещо важно: Господ спира вниманието Си на ученика, поел по Пътя на Посвещението. Ученикът в случая е изпълнил две важни условия: Положил е в Него любовта си; познал е Името Му. Като благословение ученикът получава седем обещания от Божествения Дух – и те ще го следват през целия негов живот. Ще бъде избавен, ще бъде в безопасност, Бог ще го послуша и ще бъде с него, когато е в скръб. Ще бъде избавен, прославен, ще има дългоденствие и Бог ще му покаже Спасението Си! Когато четем 91-вия паслом, ще имаме предвид неговия необикновен смисъл, а да благодарим и на Учителя, че ни е дал обилна Светлина, да го разбираме правилно, а също – да се ползваме от силите, скрити в него. В края нека спомена, че Учителя по особен начин е изучавал всичките псалми на Давид – и в Неговата книга „Завета на цветните лъчи на светлината“ има цитати от псалмите на 112 места. Всичките тия стихове за Учителя излъчват, всеки за себе си, особена Светлина, която излъчват от Невидимия свят. В това седи и силата им, като окултни формули. Най-после, нека се знае, че Давид непременно е бил ученик в Школата на Есеите, съществували от времето на Мойсей до 70-тата година след Христа. Записките са съставени през месец април, а записани на пишеща машина – от 20 септември до 2 октомври 1960 година – Жечо Панайотов. Забележка: „Новото начало“, стр 105 – Учителя препоръчва: „Четете двата псалома, 91-ви и 23-ти, и не се страхувайте. Ще видите, че каквото и да ви се случи, ще се превърне на Добро“.~ 4 ~
Разговори при седемте рилски езера (1929г.-1942г.) съдържание
ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ 1 Естествено е, че в разговорите с Учителя при Седемте Рилски езера, говорени в течение на много години (1929–1942) и в разни случаи, може да има повторения. Те по възможност са премахнати. А някъде сродни идеи от различни разговори са събрани в едно. Някои идеи, изказани от Учителя при Седемте рилски езера, за да бъдат по-добре разбрани и обяснени, са допълнени с мисли и изказвания от Учителя при други случаи. 2 Много изрази, които се употребяват, когато се говори за Любовта, не са напълно подходящи, но си служим с тях, поради липса на подходящи изрази в езика. Например изразът: „Възприемчивост на човека към Любовта“. При този израз може да се разбере, че Любовта е нещо чуждо за човека и че той я приема отвън. Когато всъщност Любовта е вътре в човека, образува глъбините на неговата природа и трябва да се изяви. Тъй че когато се употребява думата възприемчивост в тази книга, да се разбира в този условен смисъл. Същото се отнася и за много други подобни изрази, например: „приемане на любовта“, „влизане в света на любовта“, „изгубване на любовта“, „иде вълната на любовта“ и пр. 3 Свети Йоан Кронщадски (1828-1908) – един от най-известните свещеници в Руската православна църква, канонизиран през 1990 г. Извършва всекидневно в различни храмове Божествената литургия, като смята, че по този начин извършва великото тайнство на идването на Божията Любов в нас. Неговите молитви за болни предизвикват чудодейно изцеление. По негово време възниква сектата йоанити, в която са събрани хора, които чрез измама събират дарения в името на отец Йоан и срещу които той се противопоставя. 4 Орфеисти или Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр.Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 5 Есеисти или Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр.Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 6 Херметисти или Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 7 Маздеисти или Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр.Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 8 Розенкройцери – наречени по името на Кристиян Розенкройцер, посветен, който през ХІІІ век създава Ордена на Розата и Кръста, или Ордена на розенкройцерите. Основополагащите му идеи са продължение на учението на богомилите и са изложени в манифеста „Известие на братството”, където е поместен уставът на ордена и е определена неговата мисия: събуждането на Божията искра у избраниците на човешкия род, за да се изпълнят с вътрешната светлина на висшата Истина. Орденът е насочен към изучаване на окултната наука и алхимията, към откриване на философския камък и Свещения Граал.~ 5 ~
Страници из духовната биография на Българите - том 1 съдържание
че съзнава, че трябва да направи връзка с Бога. Първата мисъл е началото на истинския живот, а това е най-красивият живот. Този живот представлява първата връзка с Бога, първата връзка с Любовта, от която всичко произлиза. Направите ли тази връзка, животът ви тече като по вода, лее се като музика. Щом тази връзка съществува, животът не е тежък, всички скърби и страдания лесно се носят. Но без тази връзка, без Любов в живота, и при най-големите богатства и удобства, и при най-големите знания ще се оплаквате подобно на Соломон, на най-мъдрия човек в света, който казва: „Суета на суетите, всичко е суета!“ Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета!“ При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт. Той принадлежеше към Школата на Есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха добър урок. Той беше учен, знаеше за идването на Христа. В Еклезиаста той казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко“. В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше със синовете човешки“. Той разбра Любовта. И като казва: „Суета на суетите, всичко е суета“, той съзнава, че е изгубил нещо, което Бог му е дал. Той изгуби Синовете Божии, след което се зае да изправя живота си. Соломон беше ученик, един от Служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. Христос казва: Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов. Павел казва: „Бог е Любов“. Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме че Божията Любов не е с нас. Любовта не е нещо физическо, което може да 155~ 6 ~
Учителят Лечителят Пророкът - Том 3 съдържание
6 ПЕТЪР ДЪНОВ: СЪДЪРЖАНИЕ: Учителят за държавите 7 Учителят за българите 9 България и богомилите 19 Мястото на българите в общочовешкия организъм 20 Мисията на славянството 22 Социални въпроси 27 Нови разбирания 27 Материално благополучие 28 Ролята на отделния човек 29 Живот за цялото 32 Любов 33 Любовта изключва насилието 35 Социална правда 36 Добрите хора 39 Партии и политика 40 Свобода и робство 44 Частна собственост 45 Задачата на жената и майката 47 Божествените и природни закони в обществения живот 48 Кой спаси българските евреи 53 Царе и управници 60 Търпението на Учителя 71 Братът на най-малките 77 Повелител и Господ 85 Учителят за себе си 99 Животът на Учителя 105 Божествена същност и мисия 108 Духовенството 112 Гонения срещу Учителя и Братството 118 Побоят над Учителя 135 Бог поругаем не бива 147 Учителят за Евангелието 174 Съставяне на Евангелието 178 Редактиране и промяна на Писанията от Новия завет 179 Христос и есеите 180 Евангелие на мира на Иисус Христос от ученика Йоан /Евангелие на есеите/ 182 Грехопадението на човечеството 202 Последен зов 205 Природни бедствия и катаклизми 208 Изпитания чрез огън 212 Наводнения 216 Земетресения 218 Социални бедствия 221 Пророчества за войните 224 Космичен план за промяна на света 234 Епохата на Водолея 239 Шеста раса 242 Победа на доброто 253 Вехтото премина 258 Ново небе и нова земя 261 Новият човек 263 Нов живот 266 Идването на Христос и въдворяване на Царството Божие на Земята 269 Пророчества за комунизма 276 Пророчества за България 284 Изгревът и бомбите 291 Заминаването на Учителя 295 Последни екскурзии с Учителя на Рила 299 Последните дни с Учителя на Земята 300 Последни слова и напътствия ....303 Заминаването на Учителя 305 Погребение тялото на Учителя .. 316 Изгревът и Братството след заминаването на Учителя 327 Задачата на учениците и българите 339 Барометърът на българското плодородие 340 Барометърът на българското сърце 340 Една неизпълнена задача 350 Закон за хляба 356 
180 ПЕТЪР ДЪНОВ: Така например, в Библията са махнати различни книги, известни днес като апокрифи. Смята се, че някои са написани доста късно, през VI в. Сред апокрифите е и Евангелието на Петър, екземпляр от което е намерен през 1886 г. в една долина в Горен Нил, макар че още през 180 г. го споменава епископът на Антиохия. През декември 1945 г., докато търси мека и плодородна почва, един селянин от Наг Хамади в Горен Египет, изравя червена глинена делва. В нея има 13 старинни ръкописа папируси или свитъци, подвързани с кожа, Селянинът и семейството му не си дават сметка колко ценна е находката и използват някои от свитъците за подпалка. Онова, което се запазва, привлича вниманието на специалистите. Един от ръкописите е изнесен нелегално от страната и е предложен на "черния" пазар. Част от него е получена от фондация "Карл Густав Юнг" оказва се, че той съдържа прочутото днес Евангелие на Тома. Междувременно през 1952 г. египетското правителство изземва от Наг Хамади останалите свитъци. Едва през 1961 г. се събира екип от специалисти от цял свят, които се заемат да препишат и преведат всички материали. През 1972 г. излиза първото фототипно издание, а през 1977 г. всички материали в английски превод са издадени в отделен сборник. Свитъците от Наг Хамади представляват библейски текстове, най-често гностични по характер, които вероятно датират от края на IV в. и началото на V в. Всъщност, те са преписи на оригинали, които са още по-ранни. Някои от тях Евангелие на Тома, Евангелие на Истината и Евангелие на египтяните, се споменават в трудовете на най-различни църковни отци Климент Александрийски, Ириней и Ориген. Съвременните учени са установили, че някои, ако не и всички текстове в свитъците, са най-късно от 150 г. А един от тях съдържа материали, по-стари и от четирите Евангелия, включени в Новия Завет. Като цяло, свитъците от Наг Хамади са безценен паметник за ранното християнство. Някои от документите в тях са не по-малко достоверни от самите Евангелия. Нещо повече, в тях се съдържат факти, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. Първо, те не са били подложени на цензурата и редакцията на по-късните ортодокси в Рим. Второ, съставени са за египтяни, а не за римляни, т.е. не са изопачени и съобразени с вкуса на римските управници. И накрая, те явно се осланят на информация от "първа ръка", на разказите на очевидци, например на евреите, избягали от Светите места, дори на лични познати и съмишленици на Исус, които описват случилото се, без да изопачават историческата истина. Затова е обяснимо, че свитъците от Наг Хамади съдържат множество пасажи, от които ортодоксите биха настръхнали. ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ Съвременните историци смятат, че отношенията на Исус с есеите са били прекалено близки. Есеите са прочути лечители, славещи се със своите 
УЧИТЕЛЯТ, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ 181 цярове. Те се придържат към строг аскетизъм и веднага се открояват сред останалите с простите си, бели дрехи. От историците и летописците от онова време знаем, че есеите имат общини навсякъде по Светите земи. Учудващо е, че в Евангелията не се говори за есеите секта, която в ония години се радва на не по-малка популярност от фарисеите и садукеите и с която Исус неминуемо е имал връзка. Всъщност, от разказите за Йоан Кръстител се вижда, че той е есей. Накратко, отношенията на Исус с есеите са били прекалено близки и общоизвестни, че да бъдат отричани. Те могат да бъдат прикрити и премълчани. Използвана литература: "Исус или смъртоносната тайна на тамплиерите", Робер Амбелен; "Светата кръв и свещения граал", Майкъл Бенджънт, Ричард Пий, Хенри Линкълн; "Тайната на еретиците Рен льо Шато", Жан Блу. Едмонд Бордо Шекли Едмонд Бордо Шекли е получил докторска степен в Парижкия университет, а другите си научни степени във Виенския и Лайпцигския университети. Бил е също и професор по философия и експериментална психология в Клужския университет. Известен филолог, специалист по санскритски, арамейски, гръцки и латински, той говорел също и десет съвременни езика. През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни. През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се вдъхновил от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика. Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри. По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите. Предисловие от Едмонд Шекли превел от арамейски "Евангелие на есеите" "Евангелието на Мира на Иисус Христос от ученика Йоана" е напълно автентичен текст, взет от намиращите се във Ватикана "Свитъци от Мъртво море". Ето какво пише във връзка с това преводачът му от оригинала Едмонд Шекли: "Скоро ще се навършат 2000 години от идването на Сина Човешки да упъти човечеството на "Пътя на Истината и живота". Той носеше здраве на болните, мъдрост на незнаещите, а на нещастните щастие. Неговите слова, наполовина забравени, бяха сверени едва няколко поколения след това поколение, при което те са били произнесени. Те са били недоразбрани, записани с грешки, сто пъти преправяни, сто пъти написани 
182 ПЕТЪР ДЪНОВ: отново. При това обаче, ето вече 2000 години, продължават да живеят. И макар Неговите слова тези, които ние днес знаем по Новия Завет, да са били извънредно изменени и изопачени, независимо от това, те покориха половината човечество и сформираха цялата цивилизация на Запада. Само този факт потвърждава вечната жизнеспособност, великата ценност и несравнимост на словата на Учителя. Именно по тази причина решихме да публикуваме истинските и оригинални слова на Иисус, преведени непосредствено от арамейски език, на който е говорил и Йоан. Това е любимият ученик, единственият от всички ученици на Иисус, записал с безупречна точност словата на Учителя. Вероятно това е огромна отговорност да се заявява, че Новият Завет, в този вид, в който той служи за основа на всички християнски църкви, е изопачен и фалшифициран, но няма по-висока религия от Истината. Дадената книга (Евангелието от Йоана), представлява само една осма част от пълния арамейски монускрипт, намиращ се във Ватиканската библиотека, дубликат от който съществува също и на старославянски език в кралската библиотека на Габсбургови днес явяваща се собственост на австрийското правителство. Тези два ръкописа са достигнали до нас, благодарение на несторианските свещеници (от кръга на Нестор), които под заплахата на различните орди на Чингиз хан, са били принудени да се спасяват с бягство на запад, като взели със себе си всички древни Писания и всички свои свещени икони. Този арамейски текст се отнася към първия век на нашата ера, а старославянският вариант се явява дословен превод на първия. Тази част, която ние сега публикуваме, се отнася към целителната дейност на Иисус. Ние публикуваме тази първа част на монускрипта, тъй като тя съдържа поучения, от които страдащото човечество изпитва днес безотлагателна потребност." "Истината говори сама за себе си." Едмонд Бордо Шекли Лондон, 1937 г. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/ ...И тогава множество болни и паралитици дойдоха при Иисус и казаха: "Ако Ти знаеш всичко, Ти можеш да ни кажеш защо ние трябва да страдаме от толкова болести. Защо ние сме лишени от здраве като другите хора? Учителю, изцели ни, за да придобием отново сили и нещастията да ни напуснат задълго! Ние знаем, че Ти имаш сила да изцеляваш от всички болести, освободи ни от сатаната и от всички страшни беди, които ни е причинил той. Учителю, смили се над нас!" И Иисус им отговори: "Блажени сте вие, търсещите Истината, защото аз ще ви помогна и ще ви дам хляба на Мъдростта. Блажени сте вие, пожелалите да се измъкнете от властта на сатаната, защото аз ще ви доведа в~ 7 ~
Наряди и послания съдържание
211 ПОСЛАНИЕ УЧИТЕЛ И УЧЕНИК „Аз и Отец ми ЕДНО сме.“ Учител и ученик – това е най-високото отношение, което съществува. То е по-високо от отношенията с баща, майка, брат, приятел. Образът на ученика слиза постепенно, той се приближава постепенно до човешкото съзнание. В Стария завет идеята за ученика още я няма. Само отделни негови черти се явяват в образите на пророците, патриарсите, съдиите, царете, посветените на Израил. Едва при Христа образът на ученика се очертава по-ясно. Христос не е бил съгласен с есеите в това, че са държали скрито знанието. Той им възразява: „Не се запалва свещ, за да се тури под шиник, но да се тури на светилника, да свети на всички“. За тази епоха Учителя откри Школата и даде знанието за Пътя на ученика. Той създаде Братството като среда, в която да се опита Словото. Братството съществува при всички условия, то седи над всякакви противоречия и борби. В днешната епоха учениците трябва да присъстват, те приемат Божията мисъл и я предават. Божията мисъл е „небесният хляб“. От работата на учениците зависи творчеството – учениците трябва да се молят, да работят, за да може поетът да напише стихотворението си, художникът да нарисува картината си, певецът да изпее песента си, ученият да придобива знание, философът да мисли, праведният да се подвизава. Учениците трябва да работят, за да дойдат добрите условия за всички. Бог държи всички условия в ръцете си, но ученикът трябва да ги поиска. Казано е: „Ще ме призове и ще го послушам.“ Това е работата на ученика. Бог осмисля и запълва живота на човека, никой не може да заеме Неговото място. Където е Божият Дух, там е животът. Това, което става днес, е необходимо. Всяко същество има служба в Големия Живот. И охлювът, който гризе зеления лист, има служба. Всяко същество е един малък творец в своята област, и човек повече от всичко има потреба да се прояви. Творчеството е проява на Божия Дух. Всяко същество има потребност от жизнено пространство, от светлина, въздух, вода, простор, от среда. Пространството е изпълнено с живот, мисли и чувства летят във всички посоки. Животът е един и човечествата са едно във Всемира. Във всички форми на живота се проявява един велик, Разумен свят, те са език, на който и чрез който този свят говори. Словесният език е само частен случай на Всемирния език. Мисълта винаги достига онзи, до когото е изпратена. Тя не може да бъде възпрепятствана. Тя твори и създава формите на Живота. Мисълта е мировият вестител, тя обединява всички човечества във Всемира, тя е връзката между тях. Всички човечества имат представители на Земята между нас, в нашия свят. Иначе как ще се обяснят безбройните органически форми – растения, животни, човеци? Това са проекции на космичния живот. Човек има скрити дарби и способности, сили, които му отварят пътя към Космоса. Пътят към Космоса е духовен, силите на душата преодоляват времето и пространството. С механизми не може да се отиде далеч. Има 
244 Петър, вторият син на Симеона, който е наследил престола и е станал цар, царувал е дълго време в мир, но е бил под византийско влияние и макар привидно свободна, България е била почти в робство под Византия. Третият син на цар Симеон, наречен Боян Магът заради неговата ученост, е основател на богомилското учение. Византия чрез църквата, духовенството и болярите се е домогвала до властта. Боян Магът чрез богомилството се е борил против тази зависимост. Проповядвал е учението на Христа, приложено в живота – Богомилството, което преди всичко е братство на хора, които имат вяра и любов към Бога. Социалното течение по-късно възниква в него. Поп Богомил е разпространител на богомилството. Негов основател е Боян Магът. Според установената традиция на онова време синовете на царете и болярите са можели да следват прочутата тогава Магнаурска школа в Цариград, която и Симеон е завършил. Тук са се изучавали древните цивилизации, даже отдавна изчезналите култури на шумерите, на акадците, на Вавилон, Персия, Египет, на древна Елада и Рим, изучавало се е църковното християнство с всичките му догми и канони, и йерархии. Това е бил висш религиозен и научен университет. Естествено, че когато са имали възможност, учениците са посещавали светите места, където Христос се е родил и живял. И какво са намерили там? Следи от старите християнски общини, както са описани в „Деянията на апостолите“, срещнали са се с вярващи и отшелници, разговаряли са с тях. Боян Магът, впечатлителен и умен, не ще да е минал по тези места безучастен. В него се е родила идеята за ново човешко общество, основано наистина на Христовото учение, за нови хора, за нови отношения между човеците. Тъй се е родило Богомилството. Тук той се е срещнал и с фарисеите, и със садукеите, но и с есеите. Техните общини и братства са били разположени около Мъртво море. Те са били не само стопанства, но и школи, където се е преподавало наука, писменост, изкуства. С тези впечатления се връща в България Боян Магът и намира тук народ беден, унижен, поробен. И той вижда спасението само в учението на Христа, приложено в живота. Така се ражда Богомилството. Христовото учение е било вече разпространено между народа още от времето на апостолите, особено между добрите и кротки траки и славяни. Тук богомилството е намерило добра почва и се разпространява бързо. Тъй започва една духовна култура, която повдига българския народ. Тук ще ви приведем една глава от книгата на брат Боян Боев „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“. Една тема и на нашето време, макар че от основаването на богомилството минаха хиляда години. Именно: главата „Идеи и живот на богомилите.“ ИДЕИ И ЖИВОТ НА БОГОМИЛИТЕ Има големи недоразумения върху богомилството. Едно от тях е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализма на някои източни схващания. Обаче това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Когато богомилският ръково 
307 Ролята на великата Магнаурска школа е била голяма. Писмеността тогава е била рядко нещо и знанието се е обличало в легенди, митове, предания, в религия. И ако нещо знаем за тогавашното знание, то е от тях. Великата Магнаурска школа е била Академия – най-висшият учебен институт, и да го завърши някой е било голяма чест. Учениците са се допускали след най-строги изпитания. Някои от нашите царе са следвали в тази Школа. Цар Борис, цар Симеон и синовете му Иван, Петър и Боян са следвали в Магнаурската школа. Естествено, тук те са се срещали и са общували с ученици от близки и далечни страни. Така са се предавали знанието и опитът. Така е било винаги, така е и сега! Легендата казва – а може би и историята, – че цар Симеон се е отказал да влезе в Цариград, след като го е обсадил по суша и по море, защото ключовете на града му били поднесени от патриарха Николай Мистик – негов учител от Магнаурската школа. Дали е легенда или история – това е образец на постъпка, достойна за ученик, рядка в историята! Тя изразява почитта и уважението на ученика към Учителя. Тъй трябва да бъде! Иван, най-големият син на цар Симеона, познат сред народа като свети Иван Рилски, също е следвал Магнаурската Школа. Имал е голяма култура за онова време. Той е трябвало да заеме престола, а не Петър. Но понеже болярите са били под влиянието на Византия, той не е приел да стане цар и се е оттеглил в Рилската пустиня. Цар Петър е търсил среща с него, защото му е бил брат и защото е искал да сподели въпроси по важни държавни работи. Но Иван не е бил доволен от неговата политика с Византия и затова не го е приел. Втори път търси среща цар Петър – и Иван приема само да се видят от два съседни върха в Рила – Мальовица и Еленин връх. Запалили двамата два огъня – в знак, че добрите чувства се пазят. Това е било далновидност, жертва, за да не се яви раздвоение в царството. Преданието разказва, че димът от огъня на Иван Рилски отивал право нагоре, а този от огъня на цар Петър се влачел по земята... – образ и художествен, и верен. Боян Мага – това е третият син на цар Симеона, най-малкият. Той също е учил в Магнаурската Школа и я е завършил с отличие. Бил е посветен в Знанието! Направил е там и големи връзки с ученици от всички страни. Не може да не се допусне, че в Магнаурската школа са се учили и ученици от Израил, от Ерусалим, от близкия и далечния Изток, и че с тях Боян Мага е завързал приятелство. И през ваканциите, естествено, заедно с тях е посещавал светите места, където е живял и проповядвал Христос. И какво е намерил там? Останки от древните христиански общини, отшелници и постници, които са се подвизавали, учени, философи и жреци, продължители на древните традиции. И най-важното: Боян Мага се е запознал с есеите, които са имали колонии около Мъртво море, в Кумран. Не може той да не ги е проучил, да не е живял с тях! А може би е имал и съученици от тях в Магнаурската школа? Кумранските ръкописи, намерени напоследък в пещерите край Мъртво море, подсказват такава връзка. Като сравняваме уставите на есейските общини , които се съдържат в тези ръкописи, с богомилското учение и организация, намираме много общо! Защото много от правилата на богомилите за живота приличат на есейските. Също, който е разглеждал уставите на католическите манастири в Европа и кумранските ръкописи, ще разбере откъде са взети първите – кръстоносците донесоха на Запад това учение. 
316 Богомилството Идеята за Братството и Любовта в нашия народ иде от Богомилството – първоначалното християнство. „Не ви наричам вече раби, а вас ви наричам приятели“... Основа на Богомилското учение е Братството! Боян Мага е живял в общините на есеите край Мъртво море. В Магнаурската школа в Цариград, където е следвал, той е имал приятели есеи. С тях е отишъл в Израил, препоръчали са го в техните общини... Богомилското учение е Учението на Христа, приложено в живота! Учението на Христа и днес работи за обединението на Човечеството в едно велико Братство! Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“... Славянството е Любов – Бъдещето е на Славянството! Новата Култура е култура на едно обединено Човечество! Епохата на крайния индивидуализъм премина вече – и той направи своя принос. Западът залязва! Свърши се дългата нощ! На Изток се зазорява! Братството на Човечеството – това е Новото днес! Учителят донесе знанието за Новата Култура! Човечеството възкръсва! Няма да загине Човечеството! Брат Борис София, юли 1983 г. Съборни дни 19 – 22 август 1983 НАРЯД Някой ме попита: „Кой е Господар на Земята?“ Казвам: Бялото Братство! Всемирното Бяло Братство владее всички небесни тела. То не е човешка организация! Нарядът започва в 5 ч. сутринта: 1. Добрата молитва 2. 91. псалом 3. Молитвата „Пътят на живота“ 4. Песента „Махар Бену Аба“ 5. Евангелия: Матей – 13 гл., 1 – 9 ст. Марко – 11 гл., 1 – 11 ст. Лука – 5 гл., 1 – 11 ст. Йоан – 12 гл., 1 – 8 ст. 6. Беседа от Учителя: „Силите на Природата“, мл.клас, 1923. 7. Песента „Фир-Фюр-Фен“ 8. Послание от брат Борис:„Правдата“ 9. Песента „Ще се развеселя премного“ 10. „Отче наш“ 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ 12. „Мисли за всеки ден 1983/84“ – да се раздадат за 19., 20., 21., 22. август Братска вечеря (където има условия).~ 8 ~
Енциклопедичен речник съдържание
Божественото се проявява и за вечно остава; човешкото се проявява и за ден остава. Това, което у нас е непреривно и вечно, то е Божествено; това, което е кратковременно, то е човешко. Щастие, радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие, радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любов, която скоро се явява и изгаря, е човешка; Любов, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Знание, което не може да разреши мъчнотиите на вашия живот, е човешко; знание, което във всички мъчни моменти на живота ви разрешава всички въпроси, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване. То е великото, което работи в душите. Само чрез Божественото може да се постигнат всички ваши идеали и стремежи. Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало Любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета!“ При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха добър урок. Той беше учен, знаеше за идването на Христа. В Еклезиаста той казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко“. В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше със синовете човешки“. Той разбра Любовта. И като казва: „Суета на суетите, всичко е суета“, той съзнава, че е изгубил нещо, което Бог му е дал. Той изгуби синовете Божии, след което се зае да изправя живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. Христос казва: „Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов.“ Павел казва: „Бог е Любов“. Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме, че Божията Любов не е с нас. Любовта не е нещо физическо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовта си, с това се подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл. Ето защо, за да почне дейността на човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде дейността в живота, ще дойдат скърбите, страданията и противоречията. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. Казвам: ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията мисъл! Ако само четем 950~ 9 ~
Енциклопедичен речник съдържание
Божественото се проявява и за вечно остава; човешкото се проявява и за ден остава. Това, което у нас е непреривно и вечно, то е Божествено; това, което е кратковременно, то е човешко. Щастие, радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие, радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любов, която скоро се явява и изгаря, е човешка; Любов, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Знание, което не може да разреши мъчнотиите на вашия живот, е човешко; знание, което във всички мъчни моменти на живота ви разрешава всички въпроси, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване. То е великото, което работи в душите. Само чрез Божественото може да се постигнат всички ваши идеали и стремежи. Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало Любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета!“ При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха добър урок. Той беше учен, знаеше за идването на Христа. В Еклезиаста той казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко“. В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше със синовете човешки“. Той разбра Любовта. И като казва: „Суета на суетите, всичко е суета“, той съзнава, че е изгубил нещо, което Бог му е дал. Той изгуби синовете Божии, след което се зае да изправя живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. Христос казва: „Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов.“ Павел казва: „Бог е Любов“. Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме, че Божията Любов не е с нас. Любовта не е нещо физическо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовта си, с това се подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл. Ето защо, за да почне дейността на човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде дейността в живота, ще дойдат скърбите, страданията и противоречията. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. Казвам: ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията мисъл! Ако само четем 950~ 10 ~
Енциклопедичен речник - Т до Я съдържание
Божественото се проявява и за вечно остава; човешкото се проявява и за ден остава. Това, което у нас е непреривно и вечно, то е Божествено; това, което е кратковременно, то е човешко. Щастие, радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие, радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Любов, която скоро се явява и изгаря, е човешка; Любов, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Знание, което не може да разреши мъчнотиите на вашия живот, е човешко; знание, което във всички мъчни моменти на живота ви разрешава всички въпроси, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване. То е великото, което работи в душите. Само чрез Божественото може да се постигнат всички ваши идеали и стремежи. Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало Любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета!“ При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха добър урок. Той беше учен, знаеше за идването на Христа. В Еклезиаста той казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко“. В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше със синовете човешки“. Той разбра Любовта. И като казва: „Суета на суетите, всичко е суета“, той съзнава, че е изгубил нещо, което Бог му е дал. Той изгуби синовете Божии, след което се зае да изправя живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. Христос казва: „Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов.“ Павел казва: „Бог е Любов“. Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме, че Божията Любов не е с нас. Любовта не е нещо физическо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовта си, с това се подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл. Ето защо, за да почне дейността на човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде дейността в живота, ще дойдат скърбите, страданията и противоречията. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. Казвам: ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията мисъл! Ако само четем 950~ 11 ~
Живот за цялото - Петър Дънов съдържание
67 и в наука, и в политика, и в религия и са внесли такива вярвания, които са отровили живота. Те нямат нищо общо с ония велики синове на Истината, които са дали на хората едно истинско, здраво учение. Те не разбират дълбокия смисъл на живота. Друго едно площадно разбиране за живота, подхранвано в обикновените религиозни среди е, че човек идва на земята, живее известно време, па си заминава за онзи свет, за да отиде или в ада или в рая. Лесно разрешаване на великата задача на живота. Ала тази задача не се разрешава за една, за сто, за хиляда, па дори и за няколко милиона години. Това е задача, която само Вечността, в своите безкрайни прояви може да разреши. И когато човек разреши тази задача в нейната първа степен сиреч, когато постигне що е физическият живот на земята, той ще разбере донейде великата Мъдрост, която повдига цялото човечество, като го води по един път на непрестанно развитие. Религиозните хора имат много смешни схващания и за пророци, и за светии, и за всички, които те тачат, без да ги разбират. Те мислят, че последните са постигнали своята вътрешна мощ без да учат. Йоан Кръстител за пример, когото наричат Предтеча, хората го схващат като един обикновен постник. Ала той всъщност е бил запознат с основите на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, невежи пророци. Той се е учил в едно от великите училища на древността и е бил високо просветен човек 50 . И за Христа казват, че не се е учил в никое училище. С това искат да 50 Влад Пашов (ученик от Школата на Учителя) твърди в своята книга „Историческият път на Бялото Братство през вековете“, че Йоан Кръстител, както и апостолите са произлезли от редиците на есеите.~ 12 ~
Учителя за Библията - том 1 съдържание
своя личен живот. „Каква полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето“ (Екл. 1:3) така може да говори само онзи, на когото линията на живота се е удължила и той се е отдалечил от центъра, т.е. от Първичния източник. (145, с. 20) Много хора се мъчат да измислят нещо ново в света. Казвам: всичко, каквото хората знаят, е вехто. Всичко, което съществува в природата, е също така вехто. Ново е само това, което излиза от Бога. И затова Соломон, след като е опитал всичкото знание и мъдрост в света, казал: „Няма нищо ново под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета!“ На това основание днес хората не са доволни от старото. Кой човек е доволен от своите стари дрехи? (13, с. 87) За Соломона е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля; първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговият род и когато хората му казват „Учителю благи“, възразява им: „Защо ме наричате благ? Благ е само един Бог.“ Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкоз благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля Аз изпълнявам.“ (123, с. 181) „Суета на суетите, всичко е суета“ когато най-мъдрият човек в света е казал тия думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга в душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах; и жени имах, и робини имах; ядох и пих; изучавах природата и нейните закони и знания имах, но великото, което търсих, което исках да придобия за своята душа не можах да намеря. Безсмислен е животът. Суета на суетите, всичко е суета!“ При това, забележете, Соломон беше посветен, адепт беше. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха един добър урок. Той беше учен човек, знаеше за идването на Христа. В „Еклисиаст“ казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко!“ В осма глава на Притчите Соломон казва: „Веселях се и наслаждението ми беше с человеческите синове.“ Той разбра Любовта. И като казва „суета на суетите, всичко е суета“, той съзна, че изгуби нещо, което Бог му беше дал. Той изгуби Синовете Божии, след това се зае да изправи живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на Земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. (112, с. 197) В прочетената глава (трета от „Еклисиаст“) виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета 380~ 13 ~
Учителя за Библията. - Стар Завет - том 1 съдържание
своя личен живот. „Каква полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето“ (Екл. 1:3) така може да говори само онзи, на когото линията на живота се е удължила и той се е отдалечил от центъра, т.е. от Първичния източник. (145, с. 20) Много хора се мъчат да измислят нещо ново в света. Казвам: всичко, каквото хората знаят, е вехто. Всичко, което съществува в природата, е също така вехто. Ново е само това, което излиза от Бога. И затова Соломон, след като е опитал всичкото знание и мъдрост в света, казал: „Няма нищо ново под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета!“ На това основание днес хората не са доволни от старото. Кой човек е доволен от своите стари дрехи? (13, с. 87) За Соломона е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля; първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговият род и когато хората му казват „Учителю благи“, възразява им: „Защо ме наричате благ? Благ е само един Бог.“ Иска да каже: „Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкоз благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля Аз изпълнявам.“ (123, с. 181) „Суета на суетите, всичко е суета“ когато най-мъдрият човек в света е казал тия думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга в душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах; и жени имах, и робини имах; ядох и пих; изучавах природата и нейните закони и знания имах, но великото, което търсих, което исках да придобия за своята душа не можах да намеря. Безсмислен е животът. Суета на суетите, всичко е суета!“ При това, забележете, Соломон беше посветен, адепт беше. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха един добър урок. Той беше учен човек, знаеше за идването на Христа. В „Еклисиаст“ казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко!“ В осма глава на Притчите Соломон казва: „Веселях се и наслаждението ми беше с человеческите синове.“ Той разбра Любовта. И като казва „суета на суетите, всичко е суета“, той съзна, че изгуби нещо, което Бог му беше дал. Той изгуби Синовете Божии, след това се зае да изправи живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на Земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта. (112, с. 197) В прочетената глава (трета от „Еклисиаст“) виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета 380~ 14 ~
Мисията на българите - Том 2 - Елементи съдържание
92 Слънцето емблема на висш, разумен живот физическо и духовно обновяване. Всички първи християни ставали сутрин рано да се молят. Сутринта има най благоприятни условия за връзка с невидимия свят, с дълбоките сили на природата. Мисията на есейското братство била да внесе християнството в света. Всички еврейски пророци са се учили при есеите. Есеите подкрепяли пророците, били тил на пророците. Есеите били във връзка с още по-вътрешна мистична школа. Христос намери в есеите почва за своето учение. Есеите разшириха своята дейност в Европа за внасяне на християнството в света. III клон богомилски Цели реализиране на Божественото учение, за нова култура на Земята, внасяща хармоничен живот, съгласен с природните закони. Създаване условия за всеобщ мир и братство, и за разцъфтяване заложбите на душата. Третият клон има мисия да свърже старата епоха с новата епоха на Шестата раса, която ще реализира принципа на Любовта. Той работи за подготвяне на новата култура освобождение на човешката мисъл от всички вериги, за да приеме новите идеи за братство и свобода. Богомилското знание изхожда от недрата на Божественото учение. "Богомилството е почти най -ценното, което българският народ е дал на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против смъртното наказание, робството. Тези идеи още не са приложени." "Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането." С разгръщането на богомилството, България става свещена страна, място за духовно посвещение на всички будни европейци. Родоначалник и Учител на богомилската школа бил Боян магът, син на Симеон Велики, а найблизките му ученици Василий, Петър Осоговски, Богомил, Тихик и особено смелият и надарен с проникновено слово Никита, който развил голяма дейност в Италия и Франция. Известен е организираният от него заедно с ломбардеца Марко Събор в Тулуза през 1167 г. Посещавал е и Сицилия. Изнася беседи заедно с необикновено смелата и надарена с ораторски дар 12годишна Еклармонда Монсегюр в Замъка й. Изнасят се знания по медицина, музика, книжовност, отварят се училища. Богомилската школа се организирала в три кръга съвършени, вярващи и слушатели. Понятието "Съвършен" се превежда като "посветен". Съвършените богомили притежавали знание, дошло от Изток и известно на първите християни. "Животът на съвършените е бил живот свят и чист, живот на пълно самоотричане за човечеството." Според писателя Сакони през 1250 г. имало 4000 съвършени в Европа. 1241 г. Ломбардия има 2000 съвършени, във Верона 150 съвършени. "Големият брой на съвършените, пише Венгеров, ни дава право да твърдим, че най -добрите сили на българското население са приемали богомилството и че в южнославянските земи всички, които са били малко побудни, са отивали при богомилите." Богомилите следвали принципите, неубиване, винаги говорене на истината. Стараели се да реализират според силите си съвършен тип човек. Съвършените им бивали наричани "божии приятели", "добри хора", "утешените". Богомилството е общочовешко явление, родено и откърмено в България. То не е секта, но Школа за реализиране на езотеричното Христово знание. От 150 секти през този период, единствено Школата на богомилите се следва от такива широки слоеве от населението на Европа, въпреки гоненията, със самопожертвувание и ентусиазъм. Това идва от съзнанието на богомилите, че внасят в човечеството като реална сила новия тип човек, новото общество и общочовешката идея. Богомилството се появило в България 928 -940 г. и траяло в България цели 5 века (10 -14 в.). Разпространено било във Византия, Сърбия, Босна, Далмация, Италия, Франция, Германия, Англия, Испания, Русия, Чехия и пр. като последователите се казвали богомили, катари~ 15 ~
Общи мисли за молитвите, дадени от Учителя. (Ѣ,Ѫ) съдържание
15 погрешките си и т.н. Но няма друго място в псалмите Господ да е говорил, а само в края на 91-вия псалом става нещо важно: Господ спира вниманието Си на ученика, поел по Пътя на Посвещението. Ученикът в случая е изпълнил две важни условия: Положил е в Него любовта си; познал е Името Му. Като благословение ученикът получава седем обещания от Божествения Дух – и те ще го следват през целия негов живот. Ще бъде избавен, ще бъде в безопасност, Бог ще го послуша и ще бъде с него, когато е в скръб. Ще бъде избавен, прославен, ще има дългоденствие и Бог ще му покаже Спасението Си! Когато четем 91-вия паслом, ще имаме предвид неговия необикновен смисъл, а да благодарим и на Учителя, че ни е дал обилна Светлина, да го разбираме правилно, а също – да се ползваме от силите, скрити в него. В края нека спомена, че Учителя по особен начин е изучавал всичките псалми на Давид – и в Неговата книга „Завета на цветните лъчи на светлината“ има цитати от псалмите на 112 места. Всичките тия стихове за Учителя излъчват, всеки за себе си, особена Светлина, която излъчват от Невидимия свят. В това седи и силата им, като окултни формули. Най-после, нека се знае, че Давид непременно е бил ученик в Школата на Есеите, съществували от времето на Мойсей до 70-тата година след Христа. Записките са съставени през месец април, а записани на пишеща машина – от 20 септември до 2 октомври 1960 година – Жечо Панайотов. Забележка: „Новото начало“, стр 105 – Учителя препоръчва: „Четете двата псалома, 91-ви и 23-ти, и не се страхувайте. Ще видите, че каквото и да ви се случи, ще се превърне на Добро“.~ 16 ~
Петър Дънов и божественото учение - Илиян Стратев съдържание
да се изрази в едно пантеистично цяло, но същевременно и като монотеистично такова. Свят, изграден от многообразието на изявеното Единство, и същевременно стремящ се към хармонията и монолитността на Първичното цяло. Представители на тази трета категория духовни водачи намираме още в древността. Такъв е Хермес Трисмегистус (IV в. преди н.е.), известните алхимици Роджер Бейкон (1214-1292), Алберт Велики (11931280), Парацелзиус (1493-1541), Джордано Бруно (1548-1576) и др. Тези духовни величия създадоха Мемфиската духовна школа в Египет, Палестинската духовна школа на есеите, Питагоровата школа и т.н. На Балканския полуостров просветнаха също духовни водачи, които получиха признание в цял свят. Това е Орфей и неговата школа, духовното общество на Богомилите в България, което подготви Ренесанса в Европа и Френската революция. Богомилите съществуват още под названието на ордена на "Розенкройцерите", основан през X век от албигоеца Християн Розенкройц. Сега се радваме и въодушевяваме от величието на Учителя Петър Дънов, основател на духовното общество "Бяло Братство" в България. Това духовно общество има свои последователи и клонове във Франция, Англия, Дания, Германия, Япония, Канада, Конго, Гърция, Швеция, Русия, Австрия и други страни. Философията на живота или т.нар. Божествено учение, създадено от П. Дънов, синтезира в едно цяло целия опит на споменатите по-големи духовни школи, течения и философски среди и най-вече учението на Христа за Любовта. Това ново учение, обаче, се прелива и в достиженията на съвременната наука. По този начин то задоволява както чувствената душевност, така и интелектуалния ръст на човека. Тази философия подхранва и укрепва духа, ума, сърцето и 5~ 17 ~
Учителя за библията (Стар завет) - том 1 съдържание
Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човека към центъра, към Първичния източник на живота. Този човек никога не може да каже като Соломон “суета на суетите, всичко е суета”. Обаче започне ли да се отдалечава от центъра, човек вижда вече суетата на своя личен живот. “Каква полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето”(Екл. 1:3) – така може да говори само онзи, на когото линията на живота се е удължила и той се е отдалечил от центъра, т.е. от Първичния източник.(145, с. 20) Много хора се мъчат да измислят нещо ново в света. Казвам: всичко, каквото хората знаят, е вехто. Всичко, което съществува в природата, е също така вехто. Ново е само това, което излиза от Бога. И затова Соломон, след като е опитал всичкото знание и мъдрост в света, казал: “Няма нищо ново под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета!” На това основание днес хората не са доволни от старото. Кой човек е доволен от своите стари дрехи?(13, с. 87) За Соломона е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля; първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговият род и когато хората му казват “Учителю благи”, възразява им: “Защо ме наричате благ? Благ е само един Бог.” Иска да каже: “Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкоз благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля Аз изпълнявам.”(123, с. 181) “Суета на суетите, всичко е суета” – когато най-мъдрият човек в света е казал тия думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга в душата. Той казва: “Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах; и жени имах, и робини имах; ядох и пих; изучавах природата и нейните закони и знания имах, но великото, което търсих, което исках да придобия за своята душа – не можах да намеря. Безсмислен е животът. Суета на суетите, всичко е суета!” При това, забележете, Соломон беше посветен, адепт беше. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха един добър урок. Той беше учен човек, знаеше за идването на Христа. В “Еклисиаст” казва: “Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко!” В осма глава на Притчите Соломон казва: “Веселях се и наслаждението ми беше с человеческите синове.” Той разбра Любовта. И като казва “суета на суетите, всичко е суета”, той съзна, че изгуби нещо, което Бог му беше дал. Той изгуби Синовете Божии, след това се зае да изправи живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на Земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта.(112, с. 197) В прочетената глава (трета от “Еклисиаст”) виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината.Той счита, че най-важното нещо на Земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето; не е разбрал как трябва човек да яде и да пие. Соломон трябваше да живее във времето на Христос – да разбере какво означава хлябът. “Има време за всяко нещо” – така започва трета глава от “Еклисиаст”. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо~ 18 ~
Учителят Петър Дънов за Библията - Том 1 съдържание
Истинското добро подразбира съзнателно приближаване на човека към центъра, към Първичния източник на живота. Този човек никога не може да каже като Соломон “суета на суетите, всичко е суета”. Обаче започне ли да се отдалечава от центъра, човек вижда вече суетата на своя личен живот. “Каква полза человеку от всичкия му труд, в който се труди под слънцето”(Екл. 1:3) – така може да говори само онзи, на когото линията на живота се е удължила и той се е отдалечил от центъра, т.е. от Първичния източник.(145, с. 20) Много хора се мъчат да измислят нещо ново в света. Казвам: всичко, каквото хората знаят, е вехто. Всичко, което съществува в природата, е също така вехто. Ново е само това, което излиза от Бога. И затова Соломон, след като е опитал всичкото знание и мъдрост в света, казал: “Няма нищо ново под слънцето. Суета на суетите, всичко е суета!” На това основание днес хората не са доволни от старото. Кой човек е доволен от своите стари дрехи?(13, с. 87) За Соломона е казано, че е имал отличен философски ум, с добро, но покварено сърце, с извънмерно силни чувства и страсти, голямо тщеславие и слаба воля; първокласен епикуреец в ядене и пиене и удоволствуване с жени. Христос знае това. Знае как е живял и неговият род и когато хората му казват “Учителю благи”, възразява им: “Защо ме наричате благ? Благ е само един Бог.” Иска да каже: “Фамилията, от която Аз съм роден, не е толкоз благородна, както вие мислите. Защото Бог има друго мерило, което вие изпущате. Той изисква пълна чистота във всяко отношение. Мнозина от тази фамилия не са живели тъй, както е било угодно на истинския Бог, Чиято воля Аз изпълнявам.”(123, с. 181) “Суета на суетите, всичко е суета” – когато най-мъдрият човек в света е казал тия думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга в душата. Той казва: “Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах; и жени имах, и робини имах; ядох и пих; изучавах природата и нейните закони и знания имах, но великото, което търсих, което исках да придобия за своята душа – не можах да намеря. Безсмислен е животът. Суета на суетите, всичко е суета!” При това, забележете, Соломон беше посветен, адепт беше. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха един добър урок. Той беше учен човек, знаеше за идването на Христа. В “Еклисиаст” казва: “Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко!” В осма глава на Притчите Соломон казва: “Веселях се и наслаждението ми беше с человеческите синове.” Той разбра Любовта. И като казва “суета на суетите, всичко е суета”, той съзна, че изгуби нещо, което Бог му беше дал. Той изгуби Синовете Божии, след това се зае да изправи живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на Земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта.(112, с. 197) В прочетената глава (трета от “Еклисиаст”) виждаме, че Соломон застъпва само физическия свят. Той не е дошъл още до духовния и до Божествения свят, вследствие на което е засегнал само една трета от истината.Той счита, че най-важното нещо на Земята е яденето и пиенето, но не е разбрал смисъла на яденето и пиенето; не е разбрал как трябва човек да яде и да пие. Соломон трябваше да живее във времето на Христос – да разбере какво означава хлябът. “Има време за всяко нещо” – така започва трета глава от “Еклисиаст”. Времето е величина, която има отношение към физическия свят. Значи в тази глава се говори изключително за физическия свят. Казвате, че времето е лошо~ 19 ~
Учителят, Лечителят, Пророкът - том 3 съдържание
6 ПЕТЪР ДЪНОВ: СЪДЪРЖАНИЕ: Учителят за държавите 7 Учителят за българите 9 България и богомилите 19 Мястото на българите в общочовешкия организъм 20 Мисията на славянството 22 Социални въпроси 27 Нови разбирания 27 Материално благополучие 28 Ролята на отделния човек 29 Живот за цялото 32 Любов 33 Любовта изключва насилието 35 Социална правда 36 Добрите хора 39 Партии и политика 40 Свобода и робство 44 Частна собственост 45 Задачата на жената и майката 47 Божествените и природни закони в обществения живот 48 Кой спаси българските евреи 53 Царе и управници 60 Търпението на Учителя 71 Братът на най-малките 77 Повелител и Господ 85 Учителят за себе си 99 Животът на Учителя 105 Божествена същност и мисия 108 Духовенството 112 Гонения срещу Учителя и Братството 118 Побоят над Учителя 135 Бог поругаем не бива 147 Учителят за Евангелието 174 Съставяне на Евангелието 178 Редактиране и промяна на Писанията от Новия завет 179 Христос и есеите 180 Евангелие на мира на Иисус Христос от ученика Йоан /Евангелие на есеите/ 182 Грехопадението на човечеството 202 Последен зов 205 Природни бедствия и катаклизми 208 Изпитания чрез огън 212 Наводнения 216 Земетресения 218 Социални бедствия 221 Пророчества за войните 224 Космичен план за промяна на света 234 Епохата на Водолея 239 Шеста раса 242 Победа на доброто 253 Вехтото премина 258 Ново небе и нова земя 261 Новият човек 263 Нов живот 266 Идването на Христос и въдворяване на Царството Божие на Земята 269 Пророчества за комунизма 276 Пророчества за България 284 Изгревът и бомбите 291 Заминаването на Учителя 295 Последни екскурзии с Учителя на Рила 299 Последните дни с Учителя на Земята 300 Последни слова и напътствия ....303 Заминаването на Учителя 305 Погребение тялото на Учителя .. 316 Изгревът и Братството след заминаването на Учителя 327 Задачата на учениците и българите 339 Барометърът на българското плодородие 340 Барометърът на българското сърце 340 Една неизпълнена задача 350 Закон за хляба 356 
180 ПЕТЪР ДЪНОВ: Така например, в Библията са махнати различни книги, известни днес като апокрифи. Смята се, че някои са написани доста късно, през VI в. Сред апокрифите е и Евангелието на Петър, екземпляр от което е намерен през 1886 г. в една долина в Горен Нил, макар че още през 180 г. го споменава епископът на Антиохия. През декември 1945 г., докато търси мека и плодородна почва, един селянин от Наг Хамади в Горен Египет, изравя червена глинена делва. В нея има 13 старинни ръкописа папируси или свитъци, подвързани с кожа, Селянинът и семейството му не си дават сметка колко ценна е находката и използват някои от свитъците за подпалка. Онова, което се запазва, привлича вниманието на специалистите. Един от ръкописите е изнесен нелегално от страната и е предложен на "черния" пазар. Част от него е получена от фондация "Карл Густав Юнг" оказва се, че той съдържа прочутото днес Евангелие на Тома. Междувременно през 1952 г. египетското правителство изземва от Наг Хамади останалите свитъци. Едва през 1961 г. се събира екип от специалисти от цял свят, които се заемат да препишат и преведат всички материали. През 1972 г. излиза първото фототипно издание, а през 1977 г. всички материали в английски превод са издадени в отделен сборник. Свитъците от Наг Хамади представляват библейски текстове, най-често гностични по характер, които вероятно датират от края на IV в. и началото на V в. Всъщност, те са преписи на оригинали, които са още по-ранни. Някои от тях Евангелие на Тома, Евангелие на Истината и Евангелие на египтяните, се споменават в трудовете на най-различни църковни отци Климент Александрийски, Ириней и Ориген. Съвременните учени са установили, че някои, ако не и всички текстове в свитъците, са най-късно от 150 г. А един от тях съдържа материали, по-стари и от четирите Евангелия, включени в Новия Завет. Като цяло, свитъците от Наг Хамади са безценен паметник за ранното християнство. Някои от документите в тях са не по-малко достоверни от самите Евангелия. Нещо повече, в тях се съдържат факти, които не могат да бъдат намерени никъде другаде. Първо, те не са били подложени на цензурата и редакцията на по-късните ортодокси в Рим. Второ, съставени са за египтяни, а не за римляни, т.е. не са изопачени и съобразени с вкуса на римските управници. И накрая, те явно се осланят на информация от "първа ръка", на разказите на очевидци, например на евреите, избягали от Светите места, дори на лични познати и съмишленици на Исус, които описват случилото се, без да изопачават историческата истина. Затова е обяснимо, че свитъците от Наг Хамади съдържат множество пасажи, от които ортодоксите биха настръхнали. ХРИСТОС И ЕСЕИТЕ Съвременните историци смятат, че отношенията на Исус с есеите са били прекалено близки. Есеите са прочути лечители, славещи се със своите 
УЧИТЕЛЯТ, ЛЕЧИТЕЛЯТ, ПРОРОКЪТ 181 цярове. Те се придържат към строг аскетизъм и веднага се открояват сред останалите с простите си, бели дрехи. От историците и летописците от онова време знаем, че есеите имат общини навсякъде по Светите земи. Учудващо е, че в Евангелията не се говори за есеите секта, която в ония години се радва на не по-малка популярност от фарисеите и садукеите и с която Исус неминуемо е имал връзка. Всъщност, от разказите за Йоан Кръстител се вижда, че той е есей. Накратко, отношенията на Исус с есеите са били прекалено близки и общоизвестни, че да бъдат отричани. Те могат да бъдат прикрити и премълчани. Използвана литература: "Исус или смъртоносната тайна на тамплиерите", Робер Амбелен; "Светата кръв и свещения граал", Майкъл Бенджънт, Ричард Пий, Хенри Линкълн; "Тайната на еретиците Рен льо Шато", Жан Блу. Едмонд Бордо Шекли Едмонд Бордо Шекли е получил докторска степен в Парижкия университет, а другите си научни степени във Виенския и Лайпцигския университети. Бил е също и професор по философия и експериментална психология в Клужския университет. Известен филолог, специалист по санскритски, арамейски, гръцки и латински, той говорел също и десет съвременни езика. През целия си живот Едмонд Бордо Шекли е написал повече от 80 книги по философия и древни култури, които са публикувани в много страни. През 1928 г., заедно с писателя-нобелист Ромен Ролан, който дълбоко се вдъхновил от Евангелието на есеите, основали Общество по биогенетика. Евангелието на есеите е преведено на 26 езика и е издадено в милиони екземпляри. По неофициални данни Ромен Ролан финансира проучване върху Свещените писания, което дава възможност на Едмонд Шекли да проникне във Ватиканската библиотека и да преведе прочутото Евангелие на есеите. Предисловие от Едмонд Шекли превел от арамейски "Евангелие на есеите" "Евангелието на Мира на Иисус Христос от ученика Йоана" е напълно автентичен текст, взет от намиращите се във Ватикана "Свитъци от Мъртво море". Ето какво пише във връзка с това преводачът му от оригинала Едмонд Шекли: "Скоро ще се навършат 2000 години от идването на Сина Човешки да упъти човечеството на "Пътя на Истината и живота". Той носеше здраве на болните, мъдрост на незнаещите, а на нещастните щастие. Неговите слова, наполовина забравени, бяха сверени едва няколко поколения след това поколение, при което те са били произнесени. Те са били недоразбрани, записани с грешки, сто пъти преправяни, сто пъти написани 
182 ПЕТЪР ДЪНОВ: отново. При това обаче, ето вече 2000 години, продължават да живеят. И макар Неговите слова тези, които ние днес знаем по Новия Завет, да са били извънредно изменени и изопачени, независимо от това, те покориха половината човечество и сформираха цялата цивилизация на Запада. Само този факт потвърждава вечната жизнеспособност, великата ценност и несравнимост на словата на Учителя. Именно по тази причина решихме да публикуваме истинските и оригинални слова на Иисус, преведени непосредствено от арамейски език, на който е говорил и Йоан. Това е любимият ученик, единственият от всички ученици на Иисус, записал с безупречна точност словата на Учителя. Вероятно това е огромна отговорност да се заявява, че Новият Завет, в този вид, в който той служи за основа на всички християнски църкви, е изопачен и фалшифициран, но няма по-висока религия от Истината. Дадената книга (Евангелието от Йоана), представлява само една осма част от пълния арамейски монускрипт, намиращ се във Ватиканската библиотека, дубликат от който съществува също и на старославянски език в кралската библиотека на Габсбургови днес явяваща се собственост на австрийското правителство. Тези два ръкописа са достигнали до нас, благодарение на несторианските свещеници (от кръга на Нестор), които под заплахата на различните орди на Чингиз хан, са били принудени да се спасяват с бягство на запад, като взели със себе си всички древни Писания и всички свои свещени икони. Този арамейски текст се отнася към първия век на нашата ера, а старославянският вариант се явява дословен превод на първия. Тази част, която ние сега публикуваме, се отнася към целителната дейност на Иисус. Ние публикуваме тази първа част на монускрипта, тъй като тя съдържа поучения, от които страдащото човечество изпитва днес безотлагателна потребност." "Истината говори сама за себе си." Едмонд Бордо Шекли Лондон, 1937 г. ЕВАНГЕЛИЕ НА МИРА НА ИИСУС ХРИСТОС ОТ УЧЕНИКА ЙОАН /ЕВАНГЕЛИЕ НА ЕСЕИТЕ/ ...И тогава множество болни и паралитици дойдоха при Иисус и казаха: "Ако Ти знаеш всичко, Ти можеш да ни кажеш защо ние трябва да страдаме от толкова болести. Защо ние сме лишени от здраве като другите хора? Учителю, изцели ни, за да придобием отново сили и нещастията да ни напуснат задълго! Ние знаем, че Ти имаш сила да изцеляваш от всички болести, освободи ни от сатаната и от всички страшни беди, които ни е причинил той. Учителю, смили се над нас!" И Иисус им отговори: "Блажени сте вие, търсещите Истината, защото аз ще ви помогна и ще ви дам хляба на Мъдростта. Блажени сте вие, пожелалите да се измъкнете от властта на сатаната, защото аз ще ви доведа в~ 20 ~
Акордиране на човешката душа - том 1 - Боян Боев съдържание
223 МЪДРОСТ е единствената врата, през която се добива Знание. И там, дето я няма, не можеш да учиш, нямаш разположение. Източната философия има съвсем малко хляб, който ¢ стига едвам за нея и затова тя го крие, не го дава, държи го в дълбока тайна. Западният окултизъм, и той не разполага с дълбоките методи. Новото учение съдържа изобилие, води човека при извора. Има окултни науки, които се занимават с консерви, и други окултни науки, които се занимават с плодове, които късат направо от градината. Сега хората вярват в старото, отказват Новото, което Бог говори в момента. Бъдещите поколения ще вярват в това, което сега учим. Братът попита за учението на йогите. Към учението на йогите трябва да имаме такова отношение, както Христа гледаше на пророците. Пътят на йогите е приготовление за Божественото учение. Тяхното учение има смисъл в това отношение, че приготовляват пътя. Ние не отричаме Учението на йогите, но Новото, което иде сега, то е Божественото. Братът спомена за едно лице, което било няколко години в Индия, и не се запознало с езотеричната ¢ страна. За да се добере човек до вътрешната страна в Индия, за да му поверят нещо, той трябва да прекара там най-малко 20 години и през това време да мине през много изпити. Питагор стоя като прост ученик 20 години в Египетските школи, за да му разкрият само една тайна. Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част. Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа?“ Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен. Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена~ 21 ~
Акордиране на човешката душа - том 3 - Боян Боев съдържание
121 ПРЕД НОВАТА КУЛТУРА Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша. А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми. Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света. Една сестра каза, че „Родна защита“ и други организации мислели да се разправят с Изгрева. Преди да се справят с нас, с тях ще се справят. В бъдеще учениците на Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят. Стана въпрос как да се четат беседите и лекциите. Учителя каза: Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление. Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока древност. В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи 18 , които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил. Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите 19 в Египет са все клон на тази мистична школа. 
градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените. 17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство. 18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора. 20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Найизвестното му произведение е „Тъй рече Заратустра”.~ 22 ~
Учителят Беинса Дуно - Георги Томалевски съдържание
тропософията. Съществуват ясни белези и в притчите на Соломон, че той е познавал и е бил повлиян от хермесовата философия и мъдрост. Известно е, че обществото на есеите не е друго освен херметическата школа на Израил. Христос чрез великия принцип на любовта доказва правотата на Хермесовото учение. В юношеските си години Исус е бил при есеите и не толкова да научи от тях Божествената мъдрост, а да я възкреси и припомни, защото Той я носел жива в себе си, дарена му от Отца. Годините на Исуса от срещата му в храма, когато е учудвал учените фарисеи със знанието си и когато Той е бил на дванадесет години, до кръщението Му в Йордан, се губят в Евангелието. Тъкмо през тия години се осъществява срещата му с братята и учениците на тази школа. Развитието на тайната наука е вървяло по най-различни пътища, променяло се е, придобивало най-различни варианти, обличало се в символи и обреди, докато при юдаизма е достигнало най-високата точка на монотеизма единобожието. Тъкмо от тая най-строга и най-компромисна форма, в която беше изключено създаването на каквито и да са варианти за разбирането на истината, се роди и найвеликата свобода в лицето на Исуса, Който е Христос. Това явление е най-великият момент от еволюцията на човешкия дух, защото в тая най-ниска точка на слизане във веществото, не дойде един обикновен учител, а Христос Божият Син. Христос донесе любовта като най-висш дар на човешкия род, тъй като той замени познанието на Бога чрез сложните науки на числата и тълмежа 1 на звездните небеса, което е второстепенно, с първостепенното любовта към Бога и ближния, родена в непорочното сърце и изявена в живота като спасяваща и действена сила. В тринадесета глава на Йоан, където се говори как Исус изми краката на учениците на Тайната вечеря, трябва да се дири дълбокият смисъл, вложен в тоя разказ. Краката това са добродетелите на човека и ученика. И когато Симон Петър не е искал от свенливост да позволи на Учителя си да му умие краката, Исус му каза: „Ако ти не ми позволиш да умия краката ти, нямаш дял в моето дело и моето Слово." И добави: „Когато краката са умити, всичко е умито." Исус, Който владееше до най-непостижимото за човека съвършенство и тайните науки, знаеше, че те нищо не биха ползували човека, ако той няма чистота и преданост. Без тия добродетели ангел 1 Тълкуване, обяснение (б.р.). 144~ 23 ~
Между пустинята и живота - Николай Райнов съдържание
135 за покаяние не бяха лек. И болните с клетви напускаха пустинята и с хула на уста се връщаха в мрака на градовете. И в безумието на общата врява се месеха виковена страдалци и отхвърлени от всички, губеха се в рева на сбрания народ — а над тях кънтеше железният глас на Иоканаана, тa зовеше към чистота душите на продадените, викаше към покаяние заклеймените с хиляди грехове, а после кръщаваше народа в талазите на мътната река. Един мъж с ромска тога, везана по възкрилията с бисер и златна жица, си пробиваше път в тълпата, за да чуе проповедника. След него вървеше едър чернобрад младеж, чиито коси бяха стегнати с тясна лента от злато, както носят наследствени знатници от сир-ската провинция. — Иехуда — рече ромянинът, — мислиш ли, че в това безумие на вярата има зърно истина? — Не зная отвърна Иехуда от Кериот, питай някого от тях! Аз нито тегля от проказа, нито се кая за грехове. Ако ме води нещо сред тези тълпи, то е само любопитството. Не съм се кръщавал в Иарден, та да знам... —Трябва да се запита някой. Аз съм виждал много изстъпления на вярата, ала това изглежда ново. Защо този космат ретор ги полива с вода? —Не зная, благородни Луканусе! Мисля, че според него то значи прощаване на греховете. Аз ще те заведа някой ден при есеите, които също кръщават. Струва ми се, че Иоканаан е също есей: в думите му звучи тяхното учение, но има и нещо ново, което ме влече: аз искам да го чуя. —Тъй ли? Ти казваш, че това е прощаване грехове? С вода значи... Той трябва да е ученик на Талеса 113 .Добре е да запитаме някой негов (аз бих запитал самия него, ала нали виждаш каква навалица е!). Да запитаме, не мисли ли този ретор, че светът се е родил от вода. Ти не знаеш ли някого? Иехуда разгледа наоколо, па извика с ръка едного. През тълпата се провря младеж, облечен в пъстра срачица и обут в сандали. Иехуда oт Кериот го посочи на философа. -Този приятел е Тодай бар Цефер. Той е послушник на Иоканаана. Можеш да го питаш. Луканус Иустус се обърна към момъка с доверлива усмивка: Тодай бар Цефере, чий последовател е твоят учител? Младежът отвърна смутено: -Ничий не е. Той говори това, що го учи Бог. А как го учи богът му? Той знае ли да гадае по летежа на птиците, или слуша шуртенето на голямата река, та после тълкува тези звукове? Не. Той се вслушва в себе си. Бог мълви в човека, ромянино. Тъй ли мислиш? Ти сигурно си чул за духа, що е говорил в Сократеса, от някого. Аз съм съгласен с тебе, 
136 другарю. Ала ето що: защо кръщава твоят наставник с вода? -Водата е знак на... Стига! Водата е знак. А вярвате ли вие, есеите, че светът е произлязъл от вода? Моше Законникът мълви: „...Създаде Бог в начало Небе и Земя. Ала Земята бе лишена от вид и ред 114 — си Мрак висеше над бездната — и Руах Елохим витаеше над Водата..." -Доста. Водата е значи първично вещество. И Филон 115 говори за водата, над която се отразявала бъдеещата вселена преди първия ден. А що друго учи твоят учител? Той дава ли учение за боговете? Ала в това време тълпата се блъсна като голям прилив на морски талаз, та откъсна Тодай бар Цефера от философа. Един старец, покрит с рани по лицето и ръцете, с разкъсана дреха, тласна ромянина, за дa мине напред. Луканус Иустус бе силен. Той го стисна c ръка за дрехата u го бърна назад. Старецът го изгледа със злина и безсилен гняв. А философът му рече: —Ти ще стоиш назад, защото ме тласна! Прощавам ти, че не съгледа тогата на онзи народ, що властвува над тебе! Ала не мога ти прости, че ми прекъсна беседата с един нов приятел! Ние говорехме за философия, а не за медицина: ти можеше да стоиш назад! Но когато потърси Тодай бар Цефера, не можа да го види никъде: тълпата го бе погълнала. А Иехуда от Кериот говореше с един от тълпата кръстени. Философът се вслуша. Усети ли нещо — питаше Иехуда, — когато той те кръсти? Усети ли над себе си Дух Божи? — Усетих... Стана ми леко и сякаш очите ми се разтвориха...? А Луканус Иустус му каза: —Леко ти е станало, че от раждане не си влизал във вода. Колко години не си се мил, приятелю? Леко ще ти стане, разбира се... Та може ли тука да става дума задух? ...Ала Иоканаан бе почнал да говори и тълпата млъкна. Няколко души сблъскаха Лукануса, ала си дръпнаха страхливо ръцете, като срещнаха погледа на човека с тогата. А кръстеният му каза: —Мълчи! Учителят говори! Трябва да се мълчи! Ала философът се не стресна. —Трябва да се мълчи, казваш ти. И аз бих посъветвал мнозина да мълчат. Трябва да мълчиш, кога си гузен!... А който не е гузен, не отива да го кръщават! Много глави се извърнаха, за да затворят с поглед устата му. И един от учениците Иоканаанови, като видя ромянина, с гняв извика: 
155 Абгата бен Езра, мъж от санедрина). Той ме плаши, Абгата. Аз не съм добре. Той иде за ден да разсипе това, що съм зидал години. Добре знаеш: много са онези, от които трябваше да се отърве народът. Ето (Вади плочки от черна кост, нанизани на сребърни брънки.) — това са паметните плочи на присъдата. Колко имена е записала тук червената багрилка! „Иехуда от Гамала с тринадесет заклетници. Матиас Маргалот с двадесет и двама сподвижници. Акраб от Иопа с шестима ученици. Иоканаан бен Закариах, наречен Магид, с четирма есеи, ученици негови..." — и още много. От всички само Иоканаан и есеите са още живи, но лежат затворени. Не ще ги отмине: чието име стои записано с червено на черна плоча, той е вече мъртъв. (Бавно.) Да убиваш — не е добро. Трябва да убива само волята народна: да убива тогава, когато отмъстява и се пази от убийци. Не бяха ли убийци тези? (По-гръмко.) Днес — аз съм народна воля. Днес отмъщавам аз. Те бяха убийци. Аз — трябва да убивам. „Око за око, смърт — за смърт!" Волята, голямата воля на народа — виси над мене. Ако не убивам, тази воля ще ми отмъсти. Аз знам само един свет закон: мъстта. Не мъстят ли и нам — скрито и тайно? Не мъсти ли Ханан 137 ? Не мъсти ли Иешу бар Иосеф? Не мъстеше ли Иоканаан Магид? Колко мъчно надвихме тази мъст! Абгата бен Езра . Право е. Нашите имена за малко щяха да лежат върху черните плочи, а костите ни — по дупките край Еном 138 . Иосеф бен Кайафа . Години борба. Години за народно добро. Рома би ни смазала. Да бяха изпъкнали през Хананово време още два метежника, Израел не би живял сега. Па и сега се мъчно крепи. Що усилия отне борбата — и що пари! Аз се разорих. Дай на Понтиус Пилаmyca, дай на Xepoдeca, после на Сейана, после — на цезар Тибериуса! Останах без ръце. Защо бе това? — За да спася от смърт народа. Заложих на Симонид Прозелита всичко — с надежда, че след време поне частица ще си върна. Всичко, що имах, дадох на Понтиуса и Херодеса. А те ми казаха, че трябва да отнеса работата Сейану. За него заложих останалото. А когато узнах от Сейана, че трябва да се даде на императора, продадох се цял за дългове. (С потиснато сърце; гледа надолу.) И сега, когато е време да бера плода на голямата сеитба, иде той — и ми застава на път. Ти, Абгата, би ли го пожалил? Абгата бен Езра . Аз — не. Но ти можеш. Сега си добре. По Кармел и Башан пасат стадата ти; три крайморски града — Cop, Иопия и Антиохия — ти предлагат своите главни тържища; големи складове, пълни с ценна стока, ти носят доход; твои кораби кръстосват всички морета; два пъти в годината посрещаш от изток кервани с коприна, благовонни, кехлибар, златни изделия и скъпа кост. Ти можеш да се не боиш от никого, защото си богат. Иосеф бен К ай а ф а. Зле мислиш. Нямам и наполовина богатствата, що споменаха устата ти. Ти се лъжеш, 
172 на много хора, които бързат някъде. Глас (зад кипарисите). Къде е Той? Къде е наистина Той? Глас на жена . Той е в къщата на Елиазера. Друг глас . Не, Аз ида оттам. Чакат Го, но не е още дошъл. Гласовете затихват. Стъпките се топят в мълчанието на гората. Не се чува вече нищо. Луканус Иустус . Чух, че Иоканаан бил самин есей: това аз не знам. Ала думите, що долових в неговите строги речи, не са думи на есей: есеите ми се видяха по-кротки и по-тихи. Но — всички те са беглеци, уморени от живот и борба. Те ми се виждат слаби хора. Човек трябва да живее, за да завещае на другите своя опит; а що би завещал в пустинята на морни от живота? Що ще спечели животът от тези бледи мършави мечтатели? Роби са те и не ще дигнат на престол своята мисъл. Мъртва мисъл е тя. Безплодни съчки са техните бълнувания. Преди години чух в Александрия спор между хебреин и стоик. Хебреинът се казваше Филон. Те говореха умно. И Филон ми се видя забавен. Той мълвеше за вечния кръговрат на Словото — люлка и начатък на вси богове. Не мога да отрека: в думите му блестеше правда. Първият човешки вик и крехкото скърцане на стилона по каменната плоча — са родили боговете. Но Филон под Слово не разбираше ни песен-та, ни писмените знакове. Смътна, несмела и отвлечена е философията му. Той учи да обичаме Бога, да страдаме за хората, да плачем по всеки клетник и да не вадим нож срещу злото. Това ми не харесва твърде. Не бих се оставил разбойник да ме срещне с безоръжна ръка. Ръката, що не смее да улови меч, заслужава да бъде отрязана с меч: тъй мисля аз. Елкезай бен Цоф . Ромянино, пророкът от Назарет не говори това. Иехуда, ти го чу онзи ден. Луканус Иустус . Знам. Той ми се вижда ученик на Хилеля. Хилел учи хората на бедност. „Блажени бедните!" — говори той. И проклина богати, благородници и властници. То е учение на плебей. Хилел проповядва, кротост, смирение, мир. Той хули лицемерието на вашите жреци. И говори, че някаква бъдна орис ще накаже злите. Чул съм за новия пророк: Назарянинът повтаря думите, що съм слушал от много Хилельови ученици. Нищо ново не носи той. Аз вярвам, че и той ще тръгне като тях гол: последниците на Хилеля носят скъсани дрехи, а той желае да ги надмине. Едно го дели от тях: Назарянинът ми се вижда горделив. Елиазер бен Шамуел . Не, благородниче! Не го 
I I: Първият мъж, за когото ти писах, се нарича също Йоханес (той е онзи, който носи зверска кожа). И той е философ, но се много разпалва. Той излезе да проповядва в петнадесетата година от царуването на Тибериуса Цезар. Казват, че бил от стар жречески род. Той има благородно лице и живее много чисто, макар да се не бръсне. Наричат го назир, защото обрекъл себе си на въздържане от вино, месо и милувки. Още от момче, говорят, живял с есеите в пустинята. Есеите са постници, къпят се четири пъти на ден, молят се безмълвно и вярват в прераждането на душите. Рома ги не знае. Те помнят с почит един пророк, техен учител, по име Елиас (за него ти писах вече), живял преди години в мрачните отшелия на планина Кармел. Оттам слизал в градовете като мълния — и разказват, че свалял царете, виновни пред бога. За него се мълви, че бил възнесен на небето жив. Това е лишено от смисъл, Мурена, но в душата на народа още живее като образ. И есеите казват, че душата на Елиаса се е вселила в тялото на пророк Иоханеса. По възточния бряг на Мъртво море край косматия проповедник се трупаха есеи, след които вървеше цяла Галилея, Иудея u вси хора от окрайнините. Той ги поливаше с вода и мене се струва, че не са му чужди някои неща от философията на Талеса. За няколко месеца край него мина цяла Сирия — и доскоро в страната се мълвеше само за него. Неговите думи бяха неспокойни. Той казваше: „Часа на Великия гняв възвестяват устата ми: покайте се, синове на Гибел и чеда на бъдеща Смърт!" Той нападаше богати, жреци, фарисеи, книжници и властници. Та не е чудно, че след него не тръгна ни един знатен. Ала от него трепереха всички, защото ги пърлеше с огнени сатири. Той говореше строго, сурово и с голяма власт. Никого не обикна и никой не посмя да го обикне. Край него цареше студ, трепет u съскаха камшици от мълния. Неговите ученици бяха мрачни, сухи, навъсени и бледи. Той караше имотните да разделят богатствата си между бедните, а на нищите и страдалците обещаваше бъдната империя на бога. Онова, що искам да ти кажа, Мурена, се отнася до неща, наскоро станали. Този проповедник отиде да проповядва преди година в Перея, отвъд река Иарден. А там властва Херодес Антипас. Той не останал доволен, че Йоханес хули вождите и властителите, пратени от Рома: в думите на пророка той съзрял зов към бунт. А и друго има: Йоханес много пъти хулил жена му Херодиас, която встъпила с Антипаса в брак против законите на страната, непозволяващи кръвосмесване. Еднаж тя минала, носена от роби, през Гилеад 188 , дето проповядвал Йоханес. Пророкът я видял и обсипал с люти клетви целия й род, водещ потекло от продажни първосвещеници и нечестиви царе. Нападнал и самата нея за безчислени грехове. Робите с мъка успели да я отнесат на кедровата носилка, защото народът се разгорещил и ги обсипал с камъни. А жестоките закони на сирската страна, Мурена, допускат на тълпите без съд да лапидуват мъж или жена, изпаднали в прелюбодейство. Никой пратеник на цезарите не успя да забрани тези барбарски 
I I: душата е вървяла от мрачини към изгрев. И малцината, които наистина са дирили бог — по-силен от времето, бог, когото не ще надживее никоя победа на душата, са спрели своите надежди пред нов образ. Божеството, що е чъртала мечтата им, трябвало да слива в себе си лъчите на всичко непостижимо, което човек бленува като върховна точка, водеща душата. Ако това божество заживее в човешки образ, от този човек по-властен не ще има: тъй си е мислил човекът, чийто прицел на живота е било себевластието. Той ще бъде недостъпен за страстите, що разрушават душата и убиват плътта. Той ще презира всяка външна власт, всяка облага, всяка стръв за честолюбието. Той не ще се бои от смърт, защото чувства в себе си върховен залог на безсмъртие. Над всичко околно той ще се издига като образ от друг свят и не ще бъде стигнат от никого. V. Мечтата на мнозина кроеше като образ — човек, отличен от хората, що виждаме. И този човек се роди сред Галилея, в градеца Назарет. Той бе син на дърводелец. За него се много говори и неколцина от уче ниците му скрепяват с тръст на пергамент думите му. Затова реших, като проучих с грижа случките от живота му, да изложа, знатен Мурена, за знание на потомците онова, що ми се вижда знаменито в живота и речите на Иезуса, син Иозефов, та да бъде известен на всички образът на върховно себевластие. VI. Той се роди в дните, когато над вселената царуваше цезар Октавианус Августус, Сирия управляваше Сулпициус Квириниус, а прокуратор на Иудея бе Валериус Гратус. До своята тридесета година Иезус, син Иозефов, се учил, по думите на някои иерузалемски книжници, при хебрейски рабини, а после пътувал до Александрия, дето слушал учението на непознати философи. Говорят, че в Египет, в пустинята край Мъртво море и в пещерите на Енгади дълги години учил при есеите тайните на душата и света. На тридесет годин връст Иезус се яви в Иерузалем на проповед. Той обиколи цяла Палестина и сбра много ученици. След него върви целият народ. Някои го следват, защото очакват да стане земен цар. Други вървят след него от страх. Трети — от почит. Малцина разбират учението му и малцина се вмислят в странните иносказания на неговата проповед, защото Иезус учи нова мъдрост, а слушателите му не разбират. Техният ум остава скован от веригите на стари хебрейски книги. Учението на Иезуса звучи самотно — и се отеква в малко умове, а новата нравственост, която носи проповедта му, не намира още сърце, за да хвърли в него котва. VII. Иезус живее между хората, без да ги избира по потекло, занаят или богатство. Между учениците му се виждат митари, зелоти, рибари, законници, фарисеи, есеи, книжници, блудници, рабини, хора от синедриума, прозелити, танцувачки. Народът мрази митарите, защото данъкът му напомня робството под Рома. Митарите се смятат за разбойници, измамници, крадци. Данъкът се нарича обир. Строгите законници забраняват на митар да свидетелства: неговата дума се смята лъжа и клетвата му се не приема. В сбор на вярващи се не пускат митари. С тях дори не~ 24 ~
Акордиране на човешката душа - том 1 съдържание
223 МЪДРОСТ е единствената врата, през която се добива Знание. И там, дето я няма, не можеш да учиш, нямаш разположение. Източната философия има съвсем малко хляб, който ¢ стига едвам за нея и затова тя го крие, не го дава, държи го в дълбока тайна. Западният окултизъм, и той не разполага с дълбоките методи. Новото учение съдържа изобилие, води човека при извора. Има окултни науки, които се занимават с консерви, и други окултни науки, които се занимават с плодове, които късат направо от градината. Сега хората вярват в старото, отказват Новото, което Бог говори в момента. Бъдещите поколения ще вярват в това, което сега учим. Братът попита за учението на йогите. Към учението на йогите трябва да имаме такова отношение, както Христа гледаше на пророците. Пътят на йогите е приготовление за Божественото учение. Тяхното учение има смисъл в това отношение, че приготовляват пътя. Ние не отричаме Учението на йогите, но Новото, което иде сега, то е Божественото. Братът спомена за едно лице, което било няколко години в Индия, и не се запознало с езотеричната ¢ страна. За да се добере човек до вътрешната страна в Индия, за да му поверят нещо, той трябва да прекара там най-малко 20 години и през това време да мине през много изпити. Питагор стоя като прост ученик 20 години в Египетските школи, за да му разкрият само една тайна. Много нещо знаеше, но египтяните не му дадоха целия ключ, а само част. Братът попита Учителя: „Даниил е бил в окултната Школа на есеите, а Давид и Соломон били ли са в Есейската школа?“ Есейската школа е имала два кръга – външен и вътрешен. Даниил е бил във вътрешния кръг, Давид е бил в най-външната част на вътрешния кръг, а Соломон е бил във външния кръг. Христос е разбирал законите на растителното и животинското царство, владеел е дълбоко цялата Божествена~ 25 ~
Акордиране на човешката душа - том 3 съдържание
121 ПРЕД НОВАТА КУЛТУРА Със забраната на Събора, с пречките, които слагат пред това Ново учение, подпушват Божественото благословение и настъпи суша. А и колкото пъти имаше възможност да завали дъжд, те веднага прибавяха преграда. С тази забрана на Събора повикаха при себе си по-скоро онова, което щеше да стане, ускориха събитията. Ще дойдат разни катаклизми. Ние сме с Бога и победата е на наша страна. Кога не са били преследвани новите течения? Най-лошите хора в Братството са по-добри, отколкото добрите в света. Една сестра каза, че „Родна защита“ и други организации мислели да се разправят с Изгрева. Преди да се справят с нас, с тях ще се справят. В бъдеще учениците на Бялото Братство от тук ще се родят в Русия, в Кавказ, и там ще работят. Стана въпрос как да се четат беседите и лекциите. Учителя каза: Неведнъж съм споменавал, че четенето на свещени текстове трябва да се съпровожда с молитва и размишление. Размишлението е ефикасен метод и е употребявано от дълбока древност. В епохата на Христа и на Йоан Кръстител зад тях стояха 4 000 есеи 18 , които бяха техен тил. Когато излязат десет души да работят на Божията нива, зад тях трябва да има най-малко сто, които с молитвите си да бъдат тил. И един Учител, като работи, има тил, който го подкрепя с молитва. Апостолите на Христа са преродени пророци. Исайя бе пророк и поет. Пророците са се учили при есеите, които са ги подкрепяли и са били техен тил. Есеите са се намирали във връзка с една друга мистична школа; терапевтите 19 в Египет са все клон на тази мистична школа. 
градини на Вавилон – едно от чудесата на света. В Библията е представен основно в Книгата на пророк Даниил, където е разкрит като тиранин и като Божи инструмент за наказание на Израил от неговите грехове. 15. Емануел Сведенборг (1688–1772) – шведски учен, философ, християнски мистик и теолог. На 56-годишна възраст навлиза в мистичния етап на своя живот, в който вижда видения и съновидения и заявява, че може да посещава Небето и ада, да разговаря с ангели и с дяволи, че е определен от Господ да пише небесни доктрини, основани на реформираното християнство. През останалите 28 години от живота си написва 18 теологични творби, от които най-известната е „Небе и ад“. 16. Акашови записи (санскр.) – информацията за цялата история на Вселената, запаметена в квантовата ѝ структура и достъпна за посветените. 17. Агарта – страна, намираща се в паралелен на Земята свят, където живеят представители на Бялото Братство. 18. Есеи – членове на аскетична и мистична юдейска секта от ІІ в. пр. Хр., които живеят според установени правила като езотерична общност. За тях се предполага, че са посветили в своите тайнства и самия Христос. Централен култ на есеите е култът към светлината, изразен като култ към Слънцето. Древното палестинско село Уади Кумран, където са открити прочути свитъци с мистериални знания, е само едно звено от огромната мрежа от огнища на есеите. 19. Терапевти – юдейска мистическа секта в Египет. Те са крайни аскети и много от тях са били лечители, създавали са места, където са лекували бездомни и бедни хора. 20. Фридрих Ницше (1844–1900) – немски философ, професор в Базелския университет. Вследствие на дългогодишно тежко боледуване от сифилис през последните години от живота си изпада в умопомрачение. Основни идеи във философията му са утвърждаването на аполониевото и дионисиевото начало, на идеите за смъртта на Бога и за свръхчовека, на волята за власт. Предшественик е на екзистенциализма и психоанализата. Найизвестното му произведение е „Тъй рече Заратустра”.~ 26 ~
Херметична астрология - Влад Пашов съдържание
6 ГЛАВА VІІ – УЧИТЕЛЯТ, БРАТСТВОТО И ШКОЛАТА ............................................................... 447 ГЛАВА VІІІ – БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ ..................................................... 472 ГЛАВА ІХ – КАБАЛА ...................................................................................................... 511 1. Учението на Кабала за човека................................................................. 511 2. Учението на Кабала за вселената. ......................................................... 512 3. Учението на Кабала за Бога. ................................................................... 513 4. Учението за душата според Кабала. ...................................................... 515 5. Душата по време на смъртта и след смъртта.................................... 520 6. Сефер Йецира............................................................................................ 526 7. Тридесет и двата пътя на Мъдростта................................................. 533 8. Петдесетте врати на разума. ............................................................... 535 9. Практическа Кабала ................................................................................ 538 10. Божествените имена и седемдесет и двамата гении. ........................ 541 ГЛАВА Х – ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО – 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА .......................................... 561 1. Таро – 22-та големи аркана..................................................................... 561 2. Първи Аркан: Озирис – магът. ................................................................. 563 3. Втори Аркан: Изида – врата на окултното светилище....................... 566 4. Трети Аркан: Изис, Урания или Хорус. ..................................................... 568 5. Четвърти Аркан: Фараонът или кубичният камък. .............................. 571 6. Пети Аркан: Йерофантът, Учителят, ръководителят, Господарят на Арканите ........................................................................................................... 573 7. Шести Аркан: Двата пътя или влюбеният. .......................................... 577 8. Седми Аркан: Триумфиращата колесница на Озирис или осъществяването на Великия План. ................................................................ 579 9. Осми Аркан: Везните и мечът, правосъдие, Справедливост и Истина. 583 10. Девети Аркан: Забулената лампа или пилигримът, отшелникът...... 586 11. Десети Аркан: Колелото на съдбата или Колелото на Живота или още Сфинксът. .......................................................................................................... 589 12. Единадесети Аркан: Обузданият, укротеният лъв, лъвът с намордник – смелост, магически сили................................................................................... 594 13. Дванадесети Аркан: Обесеният или жертвоприношение, изпитание, жертва за Идеята. ........................................................................................... 600 14. Тринадесети Аркан: Скелетът, косачът или смъртта. ....................... 603 15. Четиринадесети Аркан: Двете урни или превъплъщение. ................... 605 16. Петнадесети Аркан: Фаталност, Тифон или още козелът Мендес. ... 608 17. Шестнадесети Аркан: Светилище или още разрушената кула, или гръмнатата кула от огън от небето. ........................................................... 610 18. Седемнадесети Аркан: Звездата на маговете или надежда, съединение. 614 19. Осемнадесети Аркан: Здрач – вечерна дрезгавина – хаос, страст....... 617 20. Деветнадесети Аркан: Сияещата светлина, цялостен живот, Слънцето на Озирис. ......................................................................................... 620 21. Двадесети Аркан: Събуждане от мъртвите или безсмъртие. ............ 623 
472 Глава VІІІ – Братството на есеите и тяхното учение Като говорим за братството на Есеите, в духа на изложеното в тази книга ще ги разглеждаме в широк и в тесен смисъл. В широк смисъл на думата под Братство на Есеите разбираме цялата дейност на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам, минава през Мойсей, пророците, Братството на Есеите в тесен смисъл на думата и най-после преминава през християнството, с което се завършва втория клон на Бялото Братство. А в тесен смисъл на думата разбираме окултното братство, което е работило един век преди Христос да слезе на Земята в Палестина. В този смисъл то е известно и на историята, и за него говори Йосиф Флавий в своята история на еврейския народ, а също и Филон Александрийски в своето съчинение „За съзерцателния живот.“ За него говорят и други писатели. Разгледано в единия и другия смисъл, то е все едно и също братство – учениците на Бялото Братство в течение на втория клон. Но в пораншни времена те са работили по-скрито, а един век преди идването на Христа, те излизат по-открито и оставят историческа следа. Всички пророци, както царете Давид и Соломон, са принадлежали към това Братство. Затова се споменава в Библията, ако се чете внимателно. Така че, когато ще говорим в следващото изложение за учението и идеите на Есеите, ще го разбираме в широк и в тесен смисъл, защото те се покриват. Един век преди Христа, начело на Братството на Есеите стои един Велик Посветен, който на еврейски език носи името Ешуа Бен Пандир – Йосиф, син Пандиров. Той е проповядвал, че наближава Царството Божие на Земята, че идва моментът, когато Синът Божи, 
473 Великият Божествен Дух ще слезе на Земята, към която иде вече. Затова му учение той е бил убит с камъни от евреите и след това обесен. Някои, които не познават Истината по въпроса, го смятат за Исус от Назарет, чрез когото се прояви Христос и казват, че Христос не е бил разпънат, а убит с камъни. Затова и отнасят раждането на Исус сто години по-рано, отколкото е. Това са две различни исторически личности, проявили се в два различни исторически момента, следващи един след друг. Един век преди Христос да слезе на Земята, Есеите са били единственото окултно общество, поне в Палестина, което е имало непосредствена връзка с невидимия свят и е познавало не само на думи, но и на дело Великата тайна на Царството Божие. То е имало два главни центъра: единият е в Египет, а другият – в Палестина, на брега на Мъртво море. Там е бил центърът, но техните общества са били пръснати по цяла Палестина и Египет. Името есеи произлиза от сирийската дума есеи, която означава лекар, защото тяхната открита дейност сред народа се е състояла в лекуване на физическите и духовните недъзи на хората. И затова те са известни и познати на историята и под името терапевти или церители. Според някои думата есеи произлиза от арабската дума хасан, която означава чист или еврейската дума аса, която значи изцерявам. Някои историци разграничават Есеите от терапевтите като две общества, но те всъщност са едно и също общество. Членовете на есейските общества са били високо издигнати мъже и жени, истински Божии служители, изпълнени с горещо желание да работят за издигането на човечеството и за въдворяване на братството между хората. Те се стремели да церят не само телата, но и душите на хората и върховната тяхна цел е била да възвърнат на човечеството духовното и физическото здраве. Те високо държали 
474 знамето на Истината и Светостта и се стремели да се удостоят с Божествени откровения. Те всички отричали частната собственост и между тях не е имало роби. Всички са били свободни и са работили братски, живеели са братски и комунално. Както всяко едно окултно братство те са имали две страни на живота: външна, екзотерична и вътрешна, езотерична. Външната страна на живота им се отнасяла до отношенията помежду им и отношенията към другите хора, техните ближни. А редом с този, така да се каже социален живот, те са били като ученици на една окултна школа, където всеки е заемал мястото си според степента на своето развитие. Правилата на школата са били много строги, както във всички окултни школи и не е било лесно човек да стане техен ученик. Онзи, който е желаел да стане техен ученик, в течение на много години е бил подлаган на изпитания, за да се проверят неговите духовни и умствени качества, и ако го намирали за достоен, приемали го в първата степен на ордена чрез особен обред на умиване – кръщение. След това кандидатът няколко години бил подлаган на нови изпитания, за да може от оглушен да стане ученик. Чак след това той можел да влезе във връзка с Учителите и ръководителите на ордена, след което той се е задължавал да изпълнява всички правила на ордена и да пази строга тайна върху живота на ордена и неговите тайни. След като е приет вече за ученик, кандидатът е допускан на братските вечери, които са представяли един свещен обред и се извършвали с голяма тържественост. На тези вечери Есеите присъствували като на тайнство – обличали се в чисти ленени дрехи, които след вечерята събличали. Тези вечери са като праобраз на тайната вечеря на Христа. 
475 Есеите давали обещания: първо: да любят Бога от всичко наймного; второ: да оказват милосърдие и справедливост към хората и животните; и трето: да водят непорочен живот. Тези три обета включват в себе си всички обязаности на човека към Бога, към ближния и към самия себе си. В колективния си живот те представяли една свободна организация на природосъобразен живот. В градовете и селата те обикновено се заселвали близко един до друг като в кръг, където извършвали и своите религиозни обреди, като в един от главните домове била общата трапеза – светата вечеря. Те са били строги вегетарианци. Както казах, у тях не е съществувала частната собственост. Кой каквото изработвал, отивало за общи цели. Между тях не е имало лентяи. Те презирали богатството и никога нищо не купували и не продавали. Всеки давал всичко, що му е било излишно, а получавал в замяна на него всичко, което му е било необходимо. Почти в цяла Палестина у тях имало домове, където приемали всички членове на братството, където те получавали всичко, от което имали нужда и предавали всичко, което им било излишно. Членовете на братството се разделяли на две групи – практици и теоретици. Първите посвещавали времето си в правене на милосърдия, а последните живели уединено в молитви, размишления и съзерцания. Филон Александрийски ги описва по следния начин: „Едни обработват земята, други се занимават с мирни занятия, работейки само за доставяне на необходимото за тях си. Сред хората те единствено живеят без пари, но при това са не по-малко богати от другите, защото имат малко потребности и винаги са доволни от своята съдба. Никой от тях не се занимава с работа, която води към несправедливост или алчност. Между тях няма нито един роб, всички 
476 са свободни, служейки един другиму. Те осъждат всяко господство от човек на човек като принцип на несправедливост, престъпвайки по такъв начин законите на природата, която ни е създала всички като братя. Те обръщат всичкото свое внимание на нравствените задачи, следвайки указанията на Божествения Дух, без откровението на който човешкият ум не може да има познания за Бога, за Началото на всичко самосъществуващо. Следвайки своите древни предания, те развиват своите философски възгледи посредством алегорични тълкувания. Техните домове са открити за всички последователи на учението им. Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив. Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично призвание, отколкото от роднинските връзки.“ „Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население.“ Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца.“ Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух – Христос, се въплотява само в чистите сърца. 
477 Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света“ и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца. Филон ги нарича светии и казва, че те били Посветени във всички тайни на древните мистерии. Техните идеи и схващания са били сходни с идеите на всички древни езотерични общества. Целер в своята история на философията говори за голямото сходство на есеите с питагорейците не само по отношение на техния живот, но и по тяхното учение. Той изнася следните общи принципи между тях: Първо, спазване строго държането на тайните относно тяхната школа. Второ, скривали своите учения под покрива на символистиката и обредността. Трето, основали своята философия на алегорическите тълкувания на древните предания, авторитетността на които признавали. Четвърто, прекланяли се пред висшите сили, проявени в четирите елемента и възнасяли молитви пред изгряващото слънце. Пето, вярвали в йерархическата стълба от същества, наредени между човека и върховното Божество. Шесто, придържали се към дуалистическия възглед за същността на света, признавали взаимодействието между духа и материята, между доброто и злото, но в основата на този дуализъм стоял строгият монизъм, според който доброто и злото, духът и материята са проява на Абсолютния Бог. Цялата организация и учение на есеите са подобни на тия на питагорейците и на всички окултни школи на миналото. В допълнение на гореказаното общите черти между питагорейците и есеите са следните: 1) Молитва при започването и свършването на всяка работа. 2) Посрещане изгрева на Слънцето с песни и молитви. 3) Обличане с бели ленени дрехи при посрещане изгрева на Слънцето, при молитви и братски трапези. 4) Братски трапези. 5) Комунален 
479 Есеите, както и питагорейците, признавали за братя всички хора, които имали дълбока вяра в Бога, от всички националности, без разлика на външното им вероизповедание. Есеите са най-езотеричното Братство сред еврейския народ и са поддържали всички езотерични традиции, които самият Мойсей е взел от Египет, защото той е бил Посветен в Египетските мистерии. Филон казва в своя трактат „За разкаянието“, че Мойсей събрал всички благочестиви членове на своя народ и ги въвел да участвуват в самите мистерии. Тези избрани от Мойсей, именно, са началото на Есейското Братство, което е съществувало от хиляди години. Мъдростта, която Мойсей предал на своите избраници, се е предавала от пророк на пророк, които са били Посветени на различни степени в Братството на есеите. Известно е, че Ахей, Великият Учител на Илия. е бил есей. Той е бил един от така наречените „седем дълголетни светии на Палестина.“ Ахей предал на Илия мистичното облекло – символ на свръхчовешка сила. която после Илия предал на Елисей. Висшият йерофант се наричал „Орел“, а неговите помощници, посветени от по-ниска степен, се наричали „Врани.“ Така че, когато се говори, че врани са носили храна на Илия се подразбира, че са неговите ученици. Илия е бил устроил своята школа за пророци на планината Кармил. И Питагор, който е учил в Египет, според известни исторически сведения, е посетил школата на Илия на планината Кармил. Есеите и питагорейците, както и всички окултни братства на миналото, са поддържали учението за прераждането и кармата. Учителят казва, че вторият клон на Бялото Братство, представен от есеите, е имал за задача да подготви хора, които да бъдат среда за слизащия към Земята Божествен Дух, да подготви хора, които да приемат учението от Божествения Дух и да го разнесат по света. Затова и едно от основните учения на Есеите е било, че 
480 Божественият Дух иде на Земята да покаже на хората пътя към Царството Божие, което е вътре в нас. Сто години преди слизането на Христа на Земята, есеите, в лицето на своя тогавашен водач и Учител Ешуа Бен Пандир нашироко прогласявали, че Месия, Божествения Дух иде на Земята, че наближава Царството Божие. За тази му смела проповед той бил убит с камъни и след това обесен. В началото на 20ти век Ешуа Бен Пандир е бил пак на Земята и този път учеше, че Христос пак иде на Земята, но вече ще слезе до етерния свят и много хора в 20-ти век, които са с пробудено съзнание ще го видят и ще влязат във връзка с Него, ще бъдат проводници на Неговата мисъл и Неговото Слово. Има някои, които не обичат Истината, извратяват историческите факти, като отъждествяват проповедта на Ешуа Бен Пандир с проповедта на Исус от Назарет и отричат, че Христос се е вселил в Исус от Назарет, и че е бил разпнат. Но както официалната история, така и окултната история твърдят, че Ешуа Бен Пандир е проповядвал приблизително преди сто години преди Христос да слезе в тялото на Исус от Назарет, който също в началото на 20-ти век беше на Земята и беше проводник на Христовото Слово. Понеже есеите имаха за задача да подготвят средата, хората, които да приемат Божественото Слово, то и самият Исус израсна в техните среди и беше Учител на тяхната школа и това, което се учеше в школата между избраните, впоследствие Той го изнесе на широкия свят. Затова има пълна аналогия между ученията на есеите и тези на Новия Завет. От техните среди са излезли както Йоан Кръстител, така и апостолите. Отсъствието на каквото и да е споменаване на есеите в Евангелието може да се обясни само с факта, че самите тези, които са писали евангелията, са били есеи. Същото се отнася и за Йоан Кръстител. Времето, през което Йоан Кръстител се е подготвял за своята дейност, е било прекарано в пустинята около Мъртво море, където е 
481 бил главният център на есеите. Неговата проповед за правдата и за наближаване на Царството Божие напълно съответствува на учението на есеите. Настойчивото му искане да се кръщават, за да се очистят, съответствува на учението на есеите, които държали най-много на необходимостта от очищението. Той проповядвал идването на Месия, което е било едно от основните учения на есеите. Есеите учили своите ученици да търсят преди всичко Царството Божие в правдата негова, което е учил и Христос. Те искали от всички, които желаят да влязат в тяхното братство, да продадат всичкия си имот и да внесат сумата в общата каса. Техният девиз е бил: „Моето е твое и твоето е мое.“ Същото са учили и първите християни. Известен е случаят, където се казва, че които се присъединявали към християнската община, продавали имотите си и сумата внасяли в общата каса. И когато един искал да излъже, той платил с живота си. Също така Христос казал на богатия момък, че ако иска да го последва, да продаде всичко, що има и да го раздаде на сиромасите. Много места от Свещеното Писание показват, че първите християни са били за общия, комуналния, братския живот. (Йоан 13; Деяния 2 и др.) Както казах, за есеите роднинските връзки не са били съществени. Същото говори и Христос, като казва: Който изпълнява волята на Отца небеснаго, той ми е брат, сестра и майка. Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света – Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител – Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да 
482 проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго. Провинените и светотатството наказвали със смърт. Известно е, че Христос счита греха срещу Духа Святаго за непростим. Мария Карадия в своята беседа за есеите казва: „Съществува един случай, един епизод в Евангелието, който превръща всичките положения, че Исус и учениците му са били есеи, в положителен факт. Това са думите на Исус към Натанаила: „Наистина, аз те видях под смоковницата“, на което Натанаил отговорил: „Учителю, Ти си Син Божий.“ Лозата и смоковницата у египтяните са били символи на Господа и майката Господня. Те са символи на двата пътя. за които се говори в „Книгата на мъртвите“, ръководство, следвано при Великите египетски Посвещения. Лозата съответствала на царската стая в голямата пирамида, приготвена за посвещаване във великите, Големите Мистерии. Смоковницата съответствала на покоите на царицата и се отнасяла за Посветените в малките Мистерии. С изключение на Великият йерофант, никой не е знаел името на посветявания неофит. Когато Исус казал на Натанаила: „Аз те видях под смоковницата“, с това той му е казал две неща: първо, че го е видял в школата на малките мистерии и второ, с това му е открил своето равенство с началника на ордена, към който те и двамата принадлежали. Натанаил тутакси отговорил: „Ти си Син Божий“, защото това е било титлата, с която са се обръщали към Великия Ръководител на ордена. Неговият отговор е 
484 Конибир съобщава в своя научен труд, както и Филон, че първият християнски историк Евсевий отъждествявал общината на есеите с първата християнска църква в Александрия, основана от св. Марко. Както вече казах, есеите са ученици на втория клон на Бялото Братство, който започва от Авраам и минава през Мойсей и пророците, чак до Исуса Христа. Затова те са имали едно специално тайно учение, което произхожда от Авраам, който е бил Посветен със специална мисия. Той имал за мисия да създаде един народ, чрез който ще слезе на Земята Божествения Дух. Затова на есеите, които живеели сто години преди Христа, едно от основните учения е било да възвестят на света, че иде Месия, Божественият Дух. Тогава, както вече казах, е работил между тях един Посветен, известен под името Ешуа Бен Пандир. В следващите страници ще предам ред мисли от Щайнер, които ни разкриват езотеричното учение на есеите. Те ни разкриват пътя, през който трябва да мине ученикът в своето окултно развитие. „Понеже Авраам е бил определен да играе важна роля в развитието на човечеството, било необходимо в неговия вътрешен организъм да проникне онова, което в по-раншни времена е било възприемано като дух, който се проявявал във външния свят и оживявал този свят. Това стана за пръв път у Авраам и чрез това за пръв път е било възможно да се получи едно изменение на духовното виждане. Но за да може да стане това, било необходимо влиянието на едно духовно-Божествено Същество. Едно Божествено Същество, вложило така да се каже, в организма на Авраам зародиш на една нова организация на физическите тела, чрез която е било възможно едно ново ясновидство. Този зародиш се е предал на всички бъдещи поколения, които произлезли от Авраам. 
485 Есеите познавали тази тайна от живота на Авраам и си казвали: Това, което всъщност можа да образува еврейския народ, за да може да стане носител на Христовата мисия, бе произведено чрез онова тайнствено същество, което може да бъде намерено само когато човек се издигне нагоре в редицата поколения до Авраам, у когото тази заложба бе внедрена, за да действува след това чрез кръвта като един вид дух в народа. Ако искаме да разберем тази тайна, ние трябва да се издигнем до този дух,, който всади тази заложба в Авраам. Затова есеите казвали: когато човек иска да се издигне до този дух, който постави началото на еврейския народ и да го познае в неговата чистота, той трябва да мине през определено развитие, чрез което се пречиства всичко онова, което от Авраам насам е било проникнало човешката душа. А това същество можем да го видим само в духовния свят. И според възгледа на есеите всеки човек, който е живял до тогава, е имал в себе си всичко, което е проникнало от минали времена в човешката душа като нечистота, която размътва свободния поглед към духовното същество, вложило в Авраам споменатата заложба. Затова душата на всеки есеец е трябвало да .се пречисти от всичко онова, което е било проникнало в човешката душа и което е размътвало, така да се каже погледа, насочен към онова същество, което е живеело в кръвта на поколенията. Едва тогава това същество може да бъде видяно добре. Всички пречиствания на душата, всички упражнения на есеите били насочени към това, да освободят душата от наследените през поколенията влияния, от наследените белези, които могат да размътят погледа на душата, за да влезе във връзка със Съществото, което е вдъхновявало Авраам. Защото човек няма в себе си само своята най-вътрешна душевно-духовна същност, но той е така да се каже размътил, нацапал тази същност в себе си чрез наследствени белези. 
486 Според духовната наука съществува един закон, който есеите познавали чрез ясновидско изследване и който прилагали в живота си. Този закон гласи, че действието на наследствеността престава едва тогава, когато човек се издигне през 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени в редиците на прадедите. Едва тогава той е изхвърлил от своята душа всичко, което е наследил в течение на поколенията, когато се издига през тези 42 степени. А това значи, че човек наследява нещо от баща си и майка си, нещо от дядо си и баба си и т.н. Колкото повече се издигал човек в редиците на прадедите си, толкова той има все по-малко в себе си от онова, което се е породило като оцапване на вътрешната му същност чрез наследствеността. И тогава той вече няма нищо от всичко това в себе си, когато се е издигнал нагоре през 42 поколения. Тогава се изгубва влиянието на наследствеността. Ето защо пречистването на есеите било насочено към това, да изхвърлят чрез преработване, чрез вътрешни упражнения всичко онова от своята вътрешност, което е проникнало в душата като нечистота в течение на 42 поколения. Ето защо всеки есеец е трябвало да мине през трудни вътрешни упражнения, през един труден мистичен път. Тези упражнения му позволявали, минавайки през 42 степени, да пречисти своята душа. Това били 42 степени, през които трябвало да мине есеецът вътрешно. Тогава той е знаел вече, че се е освободил от всички влияния на физическия свят, от всичко онова, което е било създадено като нечистота в неговото вътрешно същество. Така минавайки през 42 степени, есеецът се е издигал така високо, че чувствувал в своята най-вътрешна същност, централната ядка на своето същество, сродно с Божествено-духовния принцип. Ето защо есеецът си казвал: Аз се издигам нагоре до Бога, който е моята цел, като преминавам през тези 42 степени. Така 
487 есеецът е имал едно добро разбиране затова, как човек може да се издигне до едно Божествено Същество, което още не е слязло на Земята. Той познавал този път нагоре. Той знаел това от собствената си опитност. Между всички хора, които живеели тогава на Земята, поне в Палестина, есеите са били единствените, които са знаели Истината относно едно такова събитие, каквото е било събитието с Авраам. Те знаели тази Истина, що се отнася до наследствеността през поколенията. Те знаели, че ако човек иска да се издигне до Бога, трябва да се издигне нагоре през 42 степени, които отговарят на 42 поколения. Но есеите знаели и друго нещо, а именно, че както човек трябва да се издигне през 42 степени, които съответствуват на 42 поколения, за да стигне до Бога, така и Бог, когато иска да слезе до човека, да проникне в неговата кръв, трябва да слезе през 42 степени, т.е. да измине обратния път. Така че, щом човек се нуждае от 42 степени, за да се издигне до Бога, така и Бог се нуждае от 42 степени, за да слезе надолу и да стане един човек между человеците. Така учели есеите, начело със своя учител Ешуа Бен Пандир. Това учение на есеите може да се резюмира по следния начин: Онова Същество, което е било вдъхновявало Авраам и вложило в него Божествен зародиш, се нуждае от 42 поколения, за да слезе напълно до човечеството. Затова учение говори и евангелист Матей в началото на своето евангелие, което показва, че той е бил есей. Ешуа Бен Пандир е казвал на есеите, че те живеят един век преди изтичането на 42-те поколения. Завършването на 42-те поколения исторически щяло да стане след един век. И той обърнал вниманието на есеите, че те можели да се издигнат нагоре през 42-те степени само до определена степен, където можели да се свържат с историческите факти. Оттам нататък те можели да се издигат по-нагоре само по благодат свише, а не че е настъпило времето, когато това ще бъде естествено събитие. Тогава ще се роди един човек, който ще бъде способен да се издигне 
488 със своята собствена кръв толкова високо, че в него ще може да слезе онази Божествена сила, от която той се нуждае, за да изяви в кръвта на еврейския народ целия дух на този еврейски народ – Духът на Йехова. Всичко, което се отнася до физическото тяло, е свързано с 42 поколения, защото всичко, което е свързано с развитието на времето, което се отнася до времето, е свързано с числото 7. Ето защо и развитие нагоре над физическите наследствени признаци е било свързано у евреите с числото 7. Есеите си казвали: ние трябва да преминем през шест пъти по седем, т.е. през 42 степени. Тогава ще достигнем до следващите седем степени, които представят Христовото съвършенство на числото 7, т.е. 7 по 7 равно на 49 степени. Но това, което се намира над 42-те степени не трябва да се причислява към силите и съществата, които действуват във физическото и етерното тяло. Цялото развитие на физическото и етерното тяло е действително завършено според закона на числото 7, след 7 пъти по 7 поколения. Обаче за последните седем поколения е постигнато едно цялостно преобразувание. Там вече не съществува нищо от първите поколения. Това, което е от значение за нас, ние трябва да го търсим в рамките на 6 пъти по 7. Но когато числото 7 е напълно завършено, т.е. 7 пъти по 7, ние имаме пред себе си нещо, което трябва да признаем за съвършено ново. В онази област, където навлизаме след 42-те поколения, ние вече нямаме работа с едно човешко съществуване, а с едно свръхчовешко съществуване. Следователно, ние различаваме 6 пъти по 7 поколения, които са напълно свързани със Земята, а това, което е над тези 42 поколения, то ни извежда вече извън Земята, то е плод на духовния свят. След 6 пъти по 7 поколения се явява плодът, който се появява след това за духовния свят при 7 пъти по 7. Така че, есеите са знаели, че след като физическото тяло премине през 42 поколения, то се намира вече в 
489 началото на своето одухотворяване, на своето обожествяване. Следователно, това тяло се пада вече в началото на 43-тото поколение. Същественото у есеите било това, че те се научавали да възприемат всички сили, които произхождали от 42-те поколения. Те са знаели да отклоняват своя поглед от външния свят и са се потопявали в собствените си физическо и етерно тяло, и там са виждали това, което е живяло в смисъла на тайната на шест пъти по седем, т.е. на 42-те поколения. Есеите също са знаели, че човек освен че може да се потопи в собственото си физическо и етерно тяло, може да се издигне със своя живот, да влезе в Космоса, когато иска да познае какви тайни стоят в основата на целия Космос. Когато човек слиза в своята вътрешност – физическото и етерното тяло – той е изложен на опасността да бъде завладян от всички сили на неговата собствена вътрешност, от желанията, страстите и всичко онова, което се намира на дъното на душата, на което човек обикновено не обръща внимание и което даже не предчувствува. Затова той обикновено е възпрепятстван от външното възпитание, за да може да познае тези сили. При събуждането си от сън човек навлиза в своето физическо и етерно тяло, но тогава той няма възможност да бъде завладян от страстите и желанията, защото неговият поглед веднага се отклонява от външния свят. И така, докато при слизането в собствената си вътрешност има опасност човек да бъде, така да се каже, завладян от най-нисшите инстинкти и найегоистичните сили на неговата собствена природа, съществува друга една опасност, когато той изживява, изпитва така нареченото „разширение на собственото си същество в целия Космос.“ Тази опасност може да бъде най-точно характеризирана, като кажем: който изживява този момент, когато заспивайки не потъва в безсъзнание, а запазва своето съзнание така, че в своето астрално тяло има свое Аз, 
490 той има един инструмент, с който възприема духовния свят. За него съществува опасността, която се изразява в духовно ослепяване подобно на това, когато човек е силно ослепен като гледа направо силните слънчеви лъчи. Той бива заслепен от величието на това, което вижда и преди всичко от необикновените впечатления, които напълно го объркват. Есеите също са знаели, че както при преминаването през 42-те степени човек е изживявал и познавал наследствените признаци на физическото и етерното тяло и че тези степени са се редували според тайната на числото 6 пъти по 7, има също така една тайна на числата, която представя как човек се издига до познанието на космичните тайни, на тайните на великия свят. За разбирането на тези тайни есеите си служили със звездите от външния свят, съчетавани по особени закони. И те са знаели, че както до тайните на човешката вътрешност се достига като се премине през 6 пъти по 7 степени, така и до тайните на мировото пространство се достига като се мине през 12 пъти по 7, т.е. през 84 степени. И когато човек е изминавал 12 пъти по 7 степени, т.е. 84 степени, той стига до такава точка в своето развитие, че мировите духовни сили вече не го заслепяват. При това състояние човек наистина добива спокойствие и мир и може да се ориентира в този грамаден лабиринт от сили. Есеите са учили също така, че в пътя на своето окултно развитие, когато човек стане ясновидец, при своето заспиване той се разлива в нещо, което се изразява в тайните на числото 12 пъти по 7. Но при това, което е 12 пъти по 7, той се намира вече в духовния свят. Защото когато е завършил 11 пъти по 7, той вече е стигнал до границата на духовния свят, до границата на тайната. Както при 7 пъти по 7 човек се намира вече в духовното, така и при 12 пъти по 7 той се намира вътре в духовната област. Когато човек иска да измине този път, за да стигне до духовната област, той трябва да мине през 11 
492 12 пъти по 7, той се намира вече в духовната област. Това е било пътят, който есеите са практикували. По този начин астралното тяло и Азът трябва да минат през 12 пъти по 7, съответно през 11 пъти по 7 степени, за да достигнат до Божественото. Когато Божественото иска да слезе и да направи един човешки Аз пригоден за обитаване. То трябва също така да слезе през 1 1 пъти по 7 степени. Така че есеите, подобно на всички окултни школи и братства на миналото са знаели, че онзи, който е минал през 77 степени на развитие, е очистил душата си от всичко, което човечеството е приело от земното съществуване. То е достигнало онова състояние, което днес е възможно само когато човек се освобождава от тялото и може да живее в астралното тяло и Аза. Тогава той може да се разлее над всичко, от което самата земя е възникнала, над окръжаващата вселена, над цялата окръжаваща космична система. Тогава той ще стигне до Божествения Дух. Учителят изразява тази идея по следния начин: „Дойдете ли до Божественото в човека, не питайте какво е то. Някой казва, че иска да се изяви, да покаже кой е, какъв е, да разкрие целия си живот. Човек трябва да знае, че цялата Слънчева система не може да го побере. Колкото да се разкрива, няма къде да направи своето изложение. И като знае какво представя, човек все пак трябва да бъде смирен. Смирението е закон за запазване на енергията – с малко енергия смиреният извършва голяма работа.“ Есеите знаеха стотина години преди слизането на Христа, че Той иде към Земята да се въплоти. Те знаеха също, че един Велик Посветен от миналото, Заратустра, ще се въплоти в едно еврейско тяло, подготвено през 42 поколения, от Авраам до Исус. Също и халдейските Посветени, магите от Изток, както са описани в Евангелието знаеха, че Заратустра се готви за ново въплощение, за да 
493 стане проводник на Христа. Есеите, като се издигаха 42 степени нагоре, се свързваха и със Заратустра, и с Христа, и знаеха за великото събитие, което предстои да стане на Земята, за което подготвяха избрани хора, които да послужат като среда, която да посрещне Великия Божествен Дух. Както вече казах, есеите са се издигали през 42 степени, докато влязат във връзка с Божествения Дух. Но през тези 42 степени те са минавали през тежки изпитания, за да пречистят както душата, така и тялото си. Всъщност обаче това. което се практикувало в общината на есеите, като упражнения за пречистване на душата, е продължение на едно окултно обучение, което е съществувало от древни времена в юдейството. В юдейството още от времето на Мойсей е съществувало това, което се е наричало „назиреат“ или „назирейство.“ То се е състояло в това, че отделни хора прилагали върху себе си напълно определени методи за развитие на душата и тялото. Те прилагали един метод, който се състоял в определена диета, която е полезна и днес, когато човек иска да напредне по-бързо в развитието на своята душа, отколкото това е възможно при обикновения начин на хранене. В прилагането на тази диета те се въздържали напълно от месоядство и алкохолни напитки. С това те създавали в себе си възможност за определено олекотяване, защото в действителност месоядството пречи на духовния стремеж на човека. Истината е тази, че чрез въздържанието от месо цялото човешко същество придобива поголяма лекота. Човек може да стане по-устойчив в своята душа и да прояви по-голяма сила в преодоляването на онези противодействия, които идват от физическото, етерното и астралното тела, когато той изостави месото. Тогава той става по-издръжлив, естествено той постига това не само чрез факта, че се въздържа от месо, а преди всичко чрез това, че става по-силен в своята душа. Когато човек само се въздържа от месо, той изменя своето физическо тяло. И ако тогава 
494 не е на лице това, което трябва да бъде направено от страна на душата, която да проникне тялото със своите импулси, то въздържанието от месо не довежда до някакви особени резултати. Следователно, това назирейство е съществувало между евреите, но есеите го продължавали под една много строга форма, що се отнася до предписанието, но те прибавили към него и съвършено друго нещо. Както казах, те особено строго са практикували въздържание от месо, защото чрез това се е постигало сравнително по-бързо това, че те се научавали да разширяват своята памет и да се издигат в своите видения до 42 поколения назад. Така те се научавали да четат в книгата на природата или в така наречените Акашови записи. Те ставали това, което може да се нарече една основна пъпка на един клон, една пъпка на едно дърво, на едно растение, която преминава през много поколения. Така че те не са били отделени от общото дърво на човечеството, те чувствували нишката, която ги свързва с останалото човечество. Те са били нещо различно от онези, които са се откъсвали от дънера, чиято памет се е ограничавала в рамките на отделната личност. Всред общината на есеите такива хора се наричали с една дума, която трябвало да изрази едно живо клонче, а не отрязан клон. Те са били хора, които се чувствували вътре в редиците на поколенията, а не са се чувствували отрязани от дървото на човечеството. Онези ученици измежду есеите, които напредвали в това направление, които са били изминали 42-те стъпки, се наричали „нецер.“ Ешуа Бен Пандир, учителят на есеите, който е живял сто години преди идването на Христа, е имал петима ученици, от които всеки един е бил възприел един клон от общото велико учение на Ешуа Бен Пандир. И всеки развивал това, което е възприел понататък. Тези петима ученици носели следните имена: Матей, Накай, третият ученик, който освен че е бил от класа на нецерите, носил 
495 името Нецер; след това следват Бони и Тона. Тези петима ученика на Ешуа Бен Пандир, който понесе мъченическа смърт един век преди нашето летоброене, поради обвинение в богохулство и ерес, размножили, така да се каже, в пет различни клона учението на своя учител. И окултната наука ни учи, че особено много се е разраснало след смъртта на Ешуа Бен Пандир учението за приготовление на кръвта за идващия Исус чрез ученика Матей. А онова учение за вътрешното душевно устройство, което е свързано със старото назирейство, но също и с новото нецерство, е било продължено от ученика Нецер. Той основава една малка братска колония. В Палестина е имало множество такива колонии на есеите и във всяка една от тях се е развивал един особен клон на есеите. Нецерството е било развивано в онази колония, която е водила едно пълно с тайнственост съществуване, колонията, която отпосле в евангелието получила името Назарет. Там, в Назарет – Нацарет – е била основана една колония от Нецар. Там живеели хора в пълна тайна, които култивирали старото назирейство. И за Исус, след завръщането му от бягството му в Египет, нямало нищо по-подходящо, освен да се настани в колонията на назиреите. Затова се загатва в евангелието на Матея, където е казано следното: „И Йосиф, предупреден от Бога насън, се оттегли в галилейските страни, дойде и се засели в един град, наречен Назарет, за да се сбъдне реченото чрез пророците, че ще се нарече назарей.“ (Матей 2:22-23) Така че в Евангелието на Матей ясно се загатва, че е съществувала една такава колония от назарей, където Исус се заселил след завръщането от Египет и където израснал. Есеите са имали и свое Посвещение. Ето как Щайнер описва едно египетско Посвещение и след това едно есейско Посвещение. „В Египет е съществувало едно Посвещение, което се е състояло в това, че човек изживявал дневния процес на събуждането 
496 по такъв начин, че при потопяването в неговото астрално тяло и на неговия Аз във физическото и етерно тяло, неговата възприемателна способност не е отклонявана към външния физически свят, а е бил буден за процесите, които стават във физическото и етерното тяло. Едно такова Посвещение е съществувало във всички мистерии, центрове за Посвещения, които са се основавали на Свещената египетска култура. Онези, които търсеха едно такова Посвещение в стария смисъл, т.е. в смисъла, че при него са били насочвани и ръководени, за да могат да избегнат възникващите при това Посвещение опасности, те ставали чрез това други хора. Ставали такива хора, които през време на акта на Посвещението можели да прозрат в духовния свят. Те виждали най-първо онези сили и същества, които работят върху нашето физическо и етерно тяло.“ „Ако искаме да охарактеризираме Посвещението на есеите от тази гледна точка, можем да кажем: когато един есеец изминавал посочените 42 стъпки и чрез това стигал до едно по-точно познание на своята истинска вътрешност, на своята истинска природа на Аза и на онова, което прави човека способен да вижда чрез вътрешните органи, чрез органите, определени от наследствеността, така есеецът се издигал над 42 степени до онова Божествено Същество Яхве или Йехова, който произвел новия орган у Авраам. Той виждал духом този орган, който бил съществен за онова време. Следователно, есеецът виждал същественото вътрешно устройство на вътрешното човешко същество, което е било произведение на това Божествено Същество. Следователно, такова Посвещение е имало за цел познаването на вътрешната страна на човешката природа. Това, което очаква човека, когато той проникне непосредствено в своята вътрешност, тогава в човека се събужда всичкият егоизъм, всичко, което довежда човека до там да каже: всички сили, които съществуват в мен, всички страсти и вълнения, които са свързани с 
501 общо казано, изразяват величието, добротата и красотата на силите и съществата, които действуват чрез етерното тяло. Така че, при слизането си в етерното тяло човек се свързва със съществата, които се изразяват чрез тия три качества. През следващите 14 степени човек слиза в своето физическо тяло. Когато човек се потопява в своето физическо тяло, той идва в допир със същества, цялата същност на които се състои в това, което човек може да добие в малък размер, когато се стреми към Мъдростта. Но не към Мъдростта, която може да се постигне в обикновената наука, в обикновеното външно знание, а в онова знание, което се добива в процеса на страданията и тежките изживявания на душата, и което не може да се добие в едно прераждане, а в течение на много прераждания и то пак само отчасти се добива. Защото само докато човек преброди всички възможности на живота, той може да стигне до пълно притежание на тази Мъдрост. Качествата на тези същества на Мъдростта древноеврейското окултно учение, което е било найдобре запазено у есеите, нарича със следните имена: Хокма – което днес се превежда с думата Мъдрост. Прониквайки по-дълбоко в своето физическо тяло. човек среща сили, които са свързани със същества още по-напреднали, които сияят чрез тази Мъдрост, която носят в себе си. Това качество е изразено в древноеврейското окултно учение с думата Бина. И най-висшето, до което човек може да се издигне, когато слиза в своето физическо тяло, е наречено Кетер, което мъчно може да се преведе на съвременен език. Превеждат го с думата венец или корона. Така че имаме следната таблица: Бина.................Хокма...............Кетер Гебурах..............Тиферет.............Гедулах Нецах................ Йезод...............Ход Малхут...............Царство.............Аз 
502 Всичко, върху което пада погледът на човека в момента на събуждането, всичко, което човек вижда чрез очите си и възприема чрез сетивата си, или върху което размишлява като възприето с ума си, който е свързан с физическия орган на мозъка, с една дума всичко, което той възприема в окръжаващия физически свят, е било наречено на езика на древното еврейско окултно учение „Царство“ или Малхут. Това е светът, в който Азът запазва своята будност. Това е найточното определение на това, което у еврейските Посветени е било свързано с израза Царство – това, при което човешкият Аз може да присъствува. Това е сетивният свят, в който човек се намира в будно състояние и пълно запазване на своя Аз. С горепосочените имена еврейската Кабала е означавала така наречените десет сефироти, чрез които се изразява Абсолютният Дух на Битието. Това са десетте ангелски йерархии, за които говори християнският езотеризъм и съвременната окултна наука. Това са качествата на онези същества, с които човек влиза във връзка, когато се потопи в своята вътрешност. Това потопяване е всъщност едно израстване нагоре. При едно такова Посвещение есеите са имали съвършено нови изживявания и са се запознавали с това, което действително е назовавано с тези имена. Но тук трябва да кажем, че това Посвещение на есеите се е различавало от Посвещенията, практикувани в другите древни окултни школи. С това ние достигаме до едно от най-дълбоките, най-езотеричните учения на есеите. При древните Посвещения при проникването на посвещаващия в невидимия свят, той не е трябвало да запазва своето азово чувство, да запазва своя аз, който има във физическия свят. Като се издига в духовните светове той изживява много велики неща, изживява горепосочените качества като една реалност. Затова той трябва да се откаже от това себечувство, което има във външния свят. 
503 Това, което изживява в духовните светове, като преживява горепосочените качества, не може да бъде снето на физическия свят. Това е било всеобщо схващане и практика в древността. И онзи, който би твърдял противното, е бил считан за побъркан, за луд, за лъжец. Но есеите бяха първите, които се противопоставили на това древно схващане и практика. Те казвали: Ще дойде време, когато всичко, което човек преживява във висшите светове, ще може да го свали долу, във физическия свят. Това значи, че той ще изживее тези неща, но ще запази своето азово чувство, ще запази своето самосъзнание. Есеите учели, че ще дойде един Велик Учител, който ще направи щото хората, които живеят във физическия свят, в Малхут, както го наричали в древноеврейското окултно учение, в царството на Аза, онова, което е горе, в царствата небесни, ще се изживее и долу. Това учение е било изнесено между есеите от Ешуа Бен Пандир. До неговото време и те практикували по стария начин на Посвещение. Той е казвал, че дотогава е било така, че Царствата Небесни не могли да бъдат пренесени в земното царство, на което принадлежи Азът, но когато се изпълни времето, когато изтекат три пъти по 14 поколения, тогава от Авраамовия род, от Давидовото коляно ще се роди Един, който ще принесе свойствата и качествата на Царството Небесно в земното царство, в което присъствува Азът. Това учение било причина Ешуа Бен Пандир да бъде убит с камъни като богохулец, защото такова учение се считало като найголямо оскверняване на Посвещението от онези, които не искали да допуснат, че нещо, което за даден период е правилно, не може да бъде правилно за следващия период. Но това, което учел Ешуа Бен Пандир, се сбъдна. Това Посвещение, за което е говорил Ешуа Бен Пандир, че ще бъде донесено от Един Велик Учител, беше донесено от Христа. Затова именно християнското Посвещение се различава от всички 
504 древни Посвещения. Със слизането на земята Христос укрепи човешкия Аз за да може, когато проникне в духовните светове, да запази своята будност, като същевременно да се противопостави, да победи всички изкушения, които се появяват, когато човек последователно се потопява в своето астрално, етерно и физическо тяло. Това сам Христос го е преживял при побеждаване противодействията на трите тела. Това е описано в историята за изкушенията на Христа от дявола. Казах вече, че когато човек слезе в своето астрално тяло, събужда всички страсти и вълнения, които имат седалището си в това тяло. И в древните времена при Посвещение са предприемали ред процеси за умъртвяване на страстите и вълненията на астралното тяло. Но след Христа, след импулса, който Той даде на човешкия Аз, в самия Аз трябва да се събудят силите, които да противодействуват на страстите на астралното тяло и да ги обуздаят. Същото се отнася и до събуждането на вредните сили на етерното тяло и на физическото тяло. Азът трябва да намери сили в себе си, за да се справи с егоизма, който се поражда при проникването в етерното и физическото тяло. А тази сила Азът получава от Христа. Това е разликата между древното и християнското Посвещение, много бегло очертана. Такова е в бегли черти учението на есеите, което впоследствие се прелива в християнството. Защото, както видяхме, че сам Исус и апостолите са били от средата на есеите. Есеите имаха за задача и мисия да подготвят идването на Христа, да подготвят света за християнството. Те бяха християни преди Христос да слезе на земята, защото чрез своите Учители те бяха във връзка с Него. Учението на есеите в християнските документи е отразено най-пълно в евангелието на Матея, който е бил един от учениците на Ешуа Бен Пандир. Един съвременен историк, като изследва историята 
505 на християнството от първите векове, казва следното за евангелието на Матея: „Йероним (един от отците на църквата) открил достоверното евангелие, написано на еврейски от Матей митаря всред развалините на библиотеката в Цезария, с което си е служил мъченикът Пампилиус. Назареите, които си служили с това евангелие в Берое и Сирия, ми позволиха да го преведа“, пише той към края на четвъртото столетие. Евангелието, с което си служеха назареите и ебунитите, казва Йероним, което аз наскоро преведох от еврейски на гръцки, е истинското евангелие на Матея. Йероним се оплаква, че тежка работа му е възложена, когато е получил от техни блаженства заповед да направи превод, когато сам Матей, апостолът и евангелистът, не е благоволил написаното от него да се пише открито. Наистина, ако не е било тайно, то той сам, Матей, щеше да добави към евангелието че онова, което дава, е от него, но той написал тази книга и я запечатал под еврейски букви и я е обнародвал в такъв вид, както е била написана от собствената му ръка с еврейски букви. Тя можеше да бъде притежавана от множество религиозни хора, които в течение на времето са я получили от онези, които ги предшестваха. Но те никога нямаше да дадат тази книга за превеждане от никого, като обясняват текста един път по един начин, друг път по друг начин. И той добавя още на същата страница: „И така дойде, че тази книга беше обнародвана от ученика на Манес, наречен Селеукус, който написал също лъжливо деяние на апостолите, прибавящ неща. които не бяха за наставление, но за погибел. И тази книга беше одобрена от Синод, който църквата основателно отказа да изслуша.“ Йероним, който два пъти е превел тока евангелие казва, че и за него е било мъчно разбираемо, защото било окултно. В заключение ще повторя, че есеите, които водят началото си още от Мойсей и са минали през различни фази в течение на 
506 времената, са ученици на Бялото Братство, които имаха за задача да подготвят човечеството за идването на Великия Учител – Христос. Това те направиха чрез еврейските Пророци, които бяха преминали в миналото през различни древни мистерии и не бяха обикновени хора. Последният етап на своята работа те, като работеха под ръководството на Ешуа Бен Пандир, бяха образували много братски общежития, из които излязоха самите апостоли, където израсна и Исус след завръщането си от Египет. За това говори самото евангелие, че се е заселил в град Назарет, който, както видяхме, е бил колония на есеите, наречени назареи. Фактът, че Исус и апостолите са били от есейски среди не показва, че учението на Великия Учител Христос е напълно идентично с учението на есеите. Учението на есеите се включва в учението на Христа, но християнството не се изчерпва с него. То е много по-всеобемащо и по-велико. Защото силата и значението на християнството не се дължи на някои учения, които са били общи с тези на есеите и на други школи, но силата на християнството се дължи на онази духовна Божествена сила. която Христос вложи в своите слова, с която укрепи човешкия Аз да може при проникване във висшите светове да запази своята будност и също така спря инволюционния процес, който рискуваше да спъне човешкото развитие и даде импулс на възхода. Това не са само думи, но Той вложи много сили в човешкото и земното развитие, които имаха силата да обновят човешкия живот, да направят човешката душа безсмъртна и гражданка на небесното Царство. Ако християнството беше идентично с учението на есеите. нямаше нужда да слиза Христос. Това го знаеха и самите есеи. Те бяха само почвата, върху която израсна християнството. Християнството е Божественото учение, което под различни форми е съпътствало човечеството в пътя на неговото развитие. 
509 истинското знание. Със силата на Любовта, в която Христос живееше, Той мина през смъртта и я победи – възкръсна. Най-пълен и кратък израз на християнството е даден в първата глава на евангелието на Йоан. Ще предам част от нея без коментар: „В началото бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. То в началото бе у Бога. Всичко чрез Него стана и без Него не е станало нищо от това, което е станало. В Него бе животът и животът бе виделина на человеците. И виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе... Истинската светлина, която осветява всеки човек, идеше на света. Той бе в света и светът чрез Него стана и светът Го не позна. У своите си дойде, но своите му го не приеха. А онези, които Го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име. Които се родиха не от кръв, нито от похот плътска, нито от похот мъжка, но от Бога се родиха. И Словото стана плът и пребиваваше между нас. И видяхме Славата Му, като Слава на единороден от Отца, пълен с благодат и Истина.“ За същината на християнството е важно, че онези, които го приеха, даде им власт да бъдат чада Божии, сиреч на тези, които вярват в Неговото Име, които от Бога се родиха. Значи истински християнин е онзи, който е роден от Бога. А родените от Бога са тези, които са приели Христа в себе си и Той им дава власт да бъдат чада Божии. Те са онези, които вярват в Неговото Име. Днес целият християнски свят вярва в името на Христа, но тук не става въпрос за тази вяра. Тук става въпрос за приемането на Христа, на христовата сила в душата, която ще преобрази и ще роди Христос в нас. Това е същината на християнството, а не в някои учения, които се предават и в други доктрини. Затова не трябва да се съблазняваме, когато сравняваме учението на есеите и християнството и намираме много аналогични положения. Такива неща ще намерим не само между християнството и есеите, но и между християнството и ред други~ 27 ~
Бодхисатвата на 20-ти век съдържание
14 БОДХИСАТВАТА В XX ВЕК Христовите Добродетели. „В лицето на Майтрея-Буда ни е даден найвеликият Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват. Особеното при него ще бъде, че като най-велик Учител, той ще донесе най-великото и възвишено слово.“ 41 Рудолф Щайнер изрича грандиозните слова: „Ако би имало [след 3000 години] един ‘евангелист Йоан’, той ще говори [за този Велик Учител на човечеството] по различен начин в сравнение с това, което Апостол Йоан е казал за Христос. Ако за Христос е казано: ‘И Словото стана плът’; ‘Евангелистът Йоан’ на Майтрея-Буда би трябвало да каже: ‘и плътта стана Слово’ “ 42 . „Особеното при този Майтрея-Буда е, че той ще трябва да подражава по определен начин на станалото при събитията на Голгота.“ 43 Това ще бъде характерна черта и при изявата и при подготовката на мисията на Майтрея-Буда. Гаутама Буда изпълнява своята мисия и около 600 г. пр. Хр. дарява на човечеството „Мъдростта, произтичаща от Състраданието и Любовта“. Той навлиза в Света, наречен Нирвана, но едновременно с това дарява тиарата на Светия Дух на следващия Бодхисатва. Приблизително сто години преди въплъщението на Слънчевия Логос на Земята Бодхисатва Майтрея е вече исторически известен чрез своята проява посредством водача на есеите Йешуа бен Пандира. Рудолф Щайнер уточнява в книгата „Езотерично християнство“ (GA 130) и по-специално в своята лекция от 4.11.1911: „Бодхисатва Майтрея, който в миналото, сто години преди Христа, беше въплътен като [инкорпориран в индивидуалността на] Йешуа бен Пандира, като един вестител, като един проповедник на Христа във физическо тяло, той, който оттогава насам се е прераждал почти всеки сто години, е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христа в етерна дреха, в Етерно тяло, както някога беше предвестник на [физическата изява на] Христос.“ Може да се каже, че изричайки тези думи, Рудолф Щайнер поставя неформално една практическа задача пред всеки истински ученик, тръгнал по пътеките на Духовната наука Антропософия. От решаването на тази кардинална задача пряко зависи правилното разбиране и реализиране на Етерното пришествие на Христос в душата на търсещия Истината. Това е така, защото Бодхисатва Майтрея, проявил себе си през първата половина на XX век, е имал специално отношение към разгърналата се Христова мисия в Астралния свят по същото време. За това отношение Рудолф Щайнер намеква с думите: „Той е въплътен също и сега и ще бъде истинският проповедник на Христос в етерна дреха.“ Всеки буден изследовател на езотеричното християнство би следвало да обърне специално внимание на тези пророчески думи на Рудолф Щайнер, ако наистина търси искрено и с цялата си душа познавателен път към Второто етерно пришествие на Христос. Щом като Бодхисатва Майтрея е подготвящият своята мисия „най-велик Учител, който се е явил, за да изясни на хората Христовото събитие в неговия пълен обхват“ и щом като 
45 УЧЕНИЕТО ЗА ЛОЖАТА НА БОДХИСАТВИТЕ Петър Дънов в българския народ е не само категорично доказателство за широките познания, своевременна информираност и изключителна ерудираност на основателя на Антропософското общество, но е и ясен знак за онази вътрешна връзка, която естествено съществува между всички истински Христови посветени. Друг още по-съществен паралел относно гореразискваната тема за народностния аспект в проявата на Бодхисатва Майтрея в XX век е паралелът между дейността на Йешуа бен Пандира и изявата на Учителя Беинса Дуно. Известно е, че Йешуа бен Пандира работи в периода II-I в. пр. Хр. на ограничена територия в Палестина, създавайки малка общност от последователи – Есейското братство, което според историците на онова време не наброява повече от четири хиляди души 94 . Въпреки сравнително малкия брой последователи и ограничената в географско и културно отношение територия на действие, той успява да подготви, както знаем, физическото проявление на Христос Исус. Знае се както от Рудолф Щайнер, така и от историческите изследователи, че есеите водят ограничен и почти аскетичен начин на живот, който, макар да е организиран в общини, е откъснат от гръко-римската култура от онова време. Аналогично и при Учителя Беинса Дуно е налице подобно проявление, но вече с общност от около четиридесет хиляди души, действаща основно на територията на България. Поради условията на новото време тя вече не е така аскетично откъснато от съвременната цивилизация в Европа. Заедно с това трябва да се изтъкне, че към края на XX век Словото и методологията на Учителя Беинса Дуно естествено се разгръща в цял свят. От друга страна, друг ключов момент, който трябва да се спомене, е фактът, че Учителя Петър Дънов заявява конкретно, че неговото Учение ще е насочено към новия импулс, идващ от Божествения свят и Христовото същество, проявяващо се в момента чрез мощния импулс на Любовта като принцип. Учителя Беинса Дуно директно казва, че времето е толкова интензивно, поради което той няма условия да повтаря вече изразени от Учителите на човечеството знания и концепции, а ще изрази онова Учение, което никой досега не е изразявал. На учениците е поставена задачата да проучат самостоятелно и в колектив цялата духовна и езотерична традиция на човечеството, като имат следните опорни точки: (i) новото Божествено учение, основано на Пентаграма, с принципите Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел; (ii) пътят на Бялото Братство (Бялата Ложа) през вековете и културните епохи и (iii) най-вече – дейността на Христовия Дух, движещ цялата мирова еволюция. Това проучване е жизнено необходимо, защото само тогава, когато ученикът познава езика, методологията и целите на езотеричните школи, които по един или друг начин произлизат от Христовия импулс, само тогава ще разбира кое е новото и същественото в словата на Учителя, който е пратеник на Божествения свят. Още в първите години на братския живот около духовния център Изгрев Учителя Беинса Дуно насочва своите последователи да изследват 
49 УЧЕНИЕТО ЗА ЛОЖАТА НА БОДХИСАТВИТЕ пришествие на Христовия Дух в азовото пространство на ученика. На практика всяка беседа или лекция на Учителя Беинса Дуно не е само едно понятийно-разсъдъчно предизвикателство, а преди всичко е един морален лъч от Христова Виделина, насочен към езотерико-ученическата съзнаваща душа – една микровселена на Второто етерно пришествие на Христос в човешката душа, вселена, в която може да се навлезе само ако се подходи със свещено отношение и сериозна езотерична подготовка в Михаеличната наука на съвремието. И точно тук се разгръща дълбоката вътрешна връзка между двете истински школи на езотеричното християнство, изявили се в XX век: ако човек има сериозна антропософска подготовка, той много по-цялостно и в дълбочина навлиза в преобразяващата в Христов смисъл същност на Словото на Учителя Беинса Дуно. От друга страна, ако духовният ученик дълго време е практикувал и разгръщал Христовите добродетели с помощта на Словото на Учителя Беинса Дуно, той много по-естествено и интензивно възприема, преживява и прилага идеите на разгърнатата от Великия Посветен Рудолф Щайнер антропософия. Ако в Западната езотерична школа могат да се намерят фундаменталните Михаелични елементи на езотеризма, то в Източната школа на езотеричното християнство могат да се съзерцават сложните съединения и живи тъкани, оформени от тези елементи, съчетани в един евангелски контекст. По този начин се преодолява и побеждава ариманичната акция срещу развитието на Михаелизма в европейските културни условия, като се създава, както Учителя Беинса Дуно изтъква, една Божествена наука, която има два свои главни дяла – езотерико-познавателен и моралнопрактически. Именно този мощен методологически синтез между двата базови дяла на съвременните духовно-научни търсения на двата клона на езотеричното християнство може да спаси и центрира в правилна посока новопридобитата от човечеството Виделина на Михаеличната мъдрост. Двете школи на съвременното езотерично християнство и по-специално – двата словесни потока на техните водачи не си противоречат, а напротив, те са в неизразимо и могъщо единство, което служи на една единствена и свещена цел – Второто пришествие на Христос в душата на човека, в Душата на човечеството. Това естествено отношение между двете езотерико-християнски традиции на XX век има и дълбоки исторически корени. Според Учителя Беинса Дуно Великите посветени на човечеството, Великите Учители и пратеници на Всемирното Бяло Братство са оформили в процеса на своята работа през вековете три клона на Езотеричната школа на Бялото Братство 96 . Първият клон се нарича египетски: той се проявил през Египет, после – в Персия и Гърция и има за цел да подготви духовните условия в Бялата раса за идващото християнство. Вторият клон може да се нарече палестински: той произлиза от египетския, разгръща се при есеите в Палестина, през християнската епоха отива в Рим, Англия и Германия и има за цел да внесе християнството в света и да го разпространи. Третият~ 28 ~
Богомилството и Богомили - Епископ Симеонов - Николай Райнов - ръкопис (Ѣ,Ѫ) съдържание
7-4 тире и маслинена вейка, у офитите зъб от пепелянка и луспа от крокодил, у елевзинците лавър и фигова семка, у богомилите жезъл"и перо от паун, у първите масони екер и кръгвль пантакль, у йоаниетите стрела и чаша, у египетските секти стилон и пергамент, у първите кабалисти перо от злато и кръгла плоча у китайците памучна книга и тривърха игла, у брамините свастика и чаша с сома, , X гностиците на Маркиона ивииа и светилник е елей, /__ Мин у есеите житно зърно и кърчаг с вино, у първите талмудисти каменен скривал и жезъл от кедър, у заорастианците плат за раменете и ваза с горещо масло, у старите христиани стихар и орар. Явно е още, защо двамата хиерофанти на Юкатама, посветени тогава отЦаря на Северния Изток се наричат Властелини на Килима: те носят като своя таен знак един килим, дето ЙЬ изшитусловните бои на символичния язик всичките букви 61 ма древната хиерогли#ика. А' те са букви пентакли, влючове на първия закон, мистични знаци на Таро, които поетеидуват да изясняват всички тайни на небето и земята. И после: "А етр названията на ония отличия, които сливат по своя ред, отличия на царственостьf Тъкань, Трон, Седемь флейти, гърмящ Чам-Чам, разноцветен прах за натриваме телото, благовония, миризливи кадения, властите-лен Тигър, загадъчна Пасица, Елен Раковини, Цветец, борова Шишарка,татам за пригласяме при свещени песни, пеещи Тръби, Знаме с пера на чайка и колибри, всичко това те пренесоха на връщане през 
14-2 могат само да изброят. Той е писал много. У Малта се пазят по няколко екземпляра от неговите книги, подвързани с желязо и кожа. За своите двама презбитери у Липиска той написа 225 листа, съставещи КНИГА НА ОЗНАЧЕНИЯТА, дето излага развитието на древната глифика, като дири паралел между богомилските ключове на таро и старите свещени начертания на Червената Земя. Тази книга е несравнима по великолепие на синтез и по дълбоко разучване на симболичния език. Най-напред там се излагат 22-те аркани на атлантекото таро в техната египетска редакция} после тези на атлантското таро, днес известно под името "мексикански ключове"} след това кабалистичното таро ма есеите, а найпосле богомилското. 
/93/ /f 93-1 Когато говорих за произведенията на богомилските апостоли, аз разкрих символиката на тройката /12_~3/ и на сед' норката, като анализувах ’‘Книгата за Домовете" на Хамерона Дубровницки и "Книгата за Кръговете“ на същия. Сега треба да добавя симболите на Дванадесетите Часа. '7 Символичното “Денонощие" у всички традиции дава да се разберат тройните четири качества на магичната мощь: така е у "N и е ѣ е m е г о п" на Аполония Тиански, така а в кабалистичного "Денонощие" на есеите, така е в Мексиканския “Календарен Камък“, така е и в Големия Зодиакален Кръг в храма на Дендерах. Ето богомилското денонощие» I час» Себевластничество, подчинение под своята Воля Духовете на Четирите, Седемьте и Дванадееетьте области от Всемира» 
_____________ 3 ___________________ Зинойи Ддрканаплекк § 290 За хесеения хляс §206 зея, жена на Кевеемтш VII §11 самара §319 ______________ И ____________________ Иван /син на Симсен/ 9. 237, 228 Иезсмднл Прмлепемк 290 ' врелия Вегекял /276/ Иван Цимлохий 345 Лоен! В шит 297 Hoove 42,57,59,73,74 /маМтеа и сеян и Багрил/ 59 Истрзия вредител мя а 71 ________________К_________ Килиотрат Преапеки 290 КалУф 525, 334 Кедрин 319 донстинтим, сия Жарка Ирене 284 КдИ-етена бегедияит 533/537 ма есеите 538,539 Книгата на прережетваде 209 Камерен ДФницки 570,571,574/580 Лаарснтий Мьгденеяи £ 0 Лев Дшимя 313 Ледни дихания 210 Легендите233/237, Летопис на заета 3, 353 Летопис на четена 5 ЛиЗанен 34 Л&ЙЦ планина 341 Лу&ккреед 20~ 29 ~
Богомилство и богомили - Николай Райнов - 1964г (Ѣ,Ѫ) съдържание
7-4 тире и маслинена вейка, у офитите зъб от пепелянка и луспа от крокодил, у елевзинците лавър и фигова семка, у богомилите жезъл"и перо от паун, у първите масони екер и кръгвль пантакль, у йоаниетите стрела и чаша, у египетските секти стилон и пергамент, у първите кабалисти перо от злато и кръгла плоча у китайците памучна книга и тривърха игла, у брамините свастика и чаша с сома, , X гностиците на Маркиона ивииа и светилник е елей, /__ Мин у есеите житно зърно и кърчаг с вино, у първите талмудисти каменен скривал и жезъл от кедър, у заорастианците плат за раменете и ваза с горещо масло, у старите христиани стихар и орар. Явно е още, защо двамата хиерофанти на Юкатама, посветени тогава отЦаря на Северния Изток се наричат Властелини на Килима: те носят като своя таен знак един килим, дето ЙЬ изшитусловните бои на символичния язик всичките букви 61 ма древната хиерогли#ика. А' те са букви пентакли, влючове на първия закон, мистични знаци на Таро, които поетеидуват да изясняват всички тайни на небето и земята. И после: "А етр названията на ония отличия, които сливат по своя ред, отличия на царственостьf Тъкань, Трон, Седемь флейти, гърмящ Чам-Чам, разноцветен прах за натриваме телото, благовония, миризливи кадения, властите-лен Тигър, загадъчна Пасица, Елен Раковини, Цветец, борова Шишарка,татам за пригласяме при свещени песни, пеещи Тръби, Знаме с пера на чайка и колибри, всичко това те пренесоха на връщане през 
14-2 могат само да изброят. Той е писал много. У Малта се пазят по няколко екземпляра от неговите книги, подвързани с желязо и кожа. За своите двама презбитери у Липиска той написа 225 листа, съставещи КНИГА НА ОЗНАЧЕНИЯТА, дето излага развитието на древната глифика, като дири паралел между богомилските ключове на таро и старите свещени начертания на Червената Земя. Тази книга е несравнима по великолепие на синтез и по дълбоко разучване на симболичния език. Най-напред там се излагат 22-те аркани на атлантекото таро в техната египетска редакция} после тези на атлантското таро, днес известно под името "мексикански ключове"} след това кабалистичното таро ма есеите, а найпосле богомилското. 
/93/ /f 93-1 Когато говорих за произведенията на богомилските апостоли, аз разкрих символиката на тройката /12_~3/ и на сед' норката, като анализувах ’‘Книгата за Домовете" на Хамерона Дубровницки и "Книгата за Кръговете“ на същия. Сега треба да добавя симболите на Дванадесетите Часа. '7 Символичното “Денонощие" у всички традиции дава да се разберат тройните четири качества на магичната мощь: така е у "N и е ѣ е m е г о п" на Аполония Тиански, така а в кабалистичного "Денонощие" на есеите, така е в Мексиканския “Календарен Камък“, така е и в Големия Зодиакален Кръг в храма на Дендерах. Ето богомилското денонощие» I час» Себевластничество, подчинение под своята Воля Духовете на Четирите, Седемьте и Дванадееетьте области от Всемира» 
_____________ 3 ___________________ Зинойи Ддрканаплекк § 290 За хесеения хляс §206 зея, жена на Кевеемтш VII §11 самара §319 ______________ И ____________________ Иван /син на Симсен/ 9. 237, 228 Иезсмднл Прмлепемк 290 ' врелия Вегекял /276/ Иван Цимлохий 345 Лоен! В шит 297 Hoove 42,57,59,73,74 /маМтеа и сеян и Багрил/ 59 Истрзия вредител мя а 71 ________________К_________ Килиотрат Преапеки 290 КалУф 525, 334 Кедрин 319 донстинтим, сия Жарка Ирене 284 КдИ-етена бегедияит 533/537 ма есеите 538,539 Книгата на прережетваде 209 Камерен ДФницки 570,571,574/580 Лаарснтий Мьгденеяи £ 0 Лев Дшимя 313 Ледни дихания 210 Легендите233/237, Летопис на заета 3, 353 Летопис на четена 5 ЛиЗанен 34 Л&ЙЦ планина 341 Лу&ккреед 20~ 30 ~
Богомилството - Боян Боев съдържание
29 християнството. Вторият клон е имал за мисия да внесе християнството в света. А третият клон е имал за цел да реализира божественото учение (християнството). Първият клон в разните култури носи разни имена; той найпърво работи в Египет; там членовете на тоя клон се наричат херметисти; после те работят в Персия – това са маздеистите. После работят в Асирия и Вавилон. После простират своята дейност и в Гърция: там се наричат орфеисти. Вторият клон от Индия отива в Египет и от там в Палестина. Това са есеите, есейската школа в Палестина. После от там той простира своята дейност в Рим, Англия, Германия, Франция и пр. Третият клон най-първо работи в Индия, после в Египет, Сирия, Мала-Азия и след това в България и туря основата на Богомилското движение. По-после богомилството пренася тая вълна, своите идеи на запад и създава движението на розенкройцерите, илюминатите, мартинистите и пр.. Клоновете на Всемирното Братство са давали мощен тласък на дадена култура чрез разцъфтяването на философията, науката, поезията, музиката, архитектурата, живописта, чрез разпространение на възвишени идеи за култивиране на индивидуални и социални добродетели. Разбира се, Всемирното Братство е могло да действува в дадена култура само в известни рамки, според степента на съзнанието и според способностьта да възприема и оплодотвори в живота известни възвишени потици. Чрез даване на нови импулси и идеи то е действувало за постепенното разширение на човешкото съзнание. Те са работили в две направления: от една страна чрез своята дейност направо са внасяли в обществото нови творчески идеи и импулси, и от друга страна чрез поставяне на поети, художници, музиканти, учени, философи, общественици, държавници в контакт с 
37 ВТОРИЯТ КЛОН Мойсей изучи божествената мъдрост в школите на Всемирното Братство. Няколко века преди Христа Всемирното Братство прати в Палестиня втория клон, който можем да наречем палестински. Този клон образува есейското братство. Есеите живели на общежития с колективна собственост. Те са имали групи във всеки град. Йосиф Флавий различава 4 вида членове на тяхното общежитие: начинающи, нови ученици и две степени напреднали ученици. Йосиф Флавий описва подробно живота им, а Филон описва живота на друго подобно общество в Египет – терапевтите 29 . Те в Египет са били предимно евреи и могат да се считат като египетски клон от есейците. Между двете общества има голяма прилика. И в двете се молят по един и същ начин в едно и също време, а именно пра изгрев слънце, с лице обърнато към слънцето. Изобщо на всякъде членовете на Всемирното Братство практикуват посрещане изгрева на слънцето. Това виждаме у есейците и терапевтите; това виждаме у Питагора. И богомилите са посрещали изгрева на слънцето. Това виждаме и днес у ученицитe на Всемирното Братство в България. Това е практикувал и Андреас, който е бил във връзка с Всемирното Братство. Ето с какви думи се описва това в „Посвещения“ от Седир: „Андреас разказа, че при едно пътешествие в Тибет той се изкатерил при разсъмване на един ближен хълм, за да наблюдава зазоряването и изгрева на слънцето, както е имал обичай да прави. И Андреас описва така изгрева: „Това е невъобразимо! Най-низките долини са на 3000 метра дълбочина. Яснотата на атмосферата, чистотата на въздуха, дълбокото 29 Виж Йосиф Флавий: „De bello Jud,“ т. II, чл. 8, и от Филон „Quod omnis probus liber“ т. II, 458 стр.~ 31 ~
Богомилството - път на съвършените. Историческият път на Бялото Братство през вековете - Том 8 - Влад Пашов съдържание
ВЛАД ПАШОВ (1902-1974) Влад Пашов е автор на първия труд по астрология на български език, както и на книгите: Историческият път на Бялото Братство през вековете в осем тома: 1 том Първият клон на Бялото Братство: Мелхиседек, Зороастър, Хермес, Орфей, Кришна, Платон до неоплатониците 2 том Вторият клон на Бялото Братство: Авраам, Мойсей, есеите, Кабала, пророците 3 том Християнството като окултна школа 4 том Евангелието на Йоан Книга на Мъдростта Евангелието на Лука Книга на Любовта 5 том Евангелието на Марко Книга на Истината и Волята Евангелието на Матей Книга на Живота 6 том Деянията на апостолите Книга на осъществяването Посланията на апостолите Апокалипсисът Книга на Тайните 7 том Третият клон на Бялото Братство: Възраждане на Древния Херметизъм, Таро Манихейство, Гностици, неоплатоници, исихасти Дейността на Бялото Братство в Арабския свят Настоящата книга се явява 8 том на тази поредица: Богомилството Път на съвършените Имам дом неръкотворен сборник с методи за духовна работа в два тома из Словото на Учителя Петър Дъноъ Необикновения живот на Учителя Петър Дънов Пътища и методи за влизане във връзка с невидимия свят Живот след смъртта на физическото тяло Влад Пагиов е работил по време, когато езотсричните идеи са били преследвани от държавата, поради което всичко, което е писал, се е разпространявало само в няколко екземпляра, написани на машина, тайно, от ръка на ръка между близки и верни приятели. В следствие на т.ова не разполагаме с пълния текст има линстващи страници и неясни думи. Издателството се извинява за непълнотата и евентуалните неточности в текста. 
са били повече от триста души, И той пътува из целия Изток, по островите на архипелага и по всички краища на империята и оставя навсякъде ученици, а някъде и цели братства, които умело ръководи. От него има много повествователни слова, в които ни разкрива Мистериите на целия Древен свят, но те са изгубени. За тях споменава Симеон Антипа в своята История. През 929 година Боян изпраща на Запад Богомил с една девица, известна под псевдонима Михаил Унгарец. Те обикалят цяла Западна Европа и основават братства в Париж, Марсилия, Тулуза, Липиска и др. На седмия месец Богомил се връща, а Михаил Унгарец остава там, зает с уреждането на западните братства. Той развива голяма дейност и е написал много книги, които са изгубени, изгорени от Инквизицията. За своите ученици съставя Книга на означенията, където излага развитието на Древните Мистерии, като дири паралел между богомилските Ключове на Тарото и старите Свещени Предания на Египет и Атлантида. Тази книга е несравнима с великолепието на синтеза и по дълбокото изучаване на свещения символен език на Посветените, който се нарича Ватански език. Най-напред там се излагат двадесет и давата Аркана на Египетското Таро, след това Атлантското Таро, днес известно под името Мексиканско Таро, след Кабалистичното Таро на есеите и най-после Богомилското Таро. Те всички са построени върху един и същ принцип, но се различават по фигурите си. Презвитер в Марсилия, еврейски равин, строг кабалист, Михаил Унгарец пише върху кабалистичните елементи на Богомилството. Така се е явила книгата За петела на Млечния път, където той анализира Кабалата и нейните начала и разкрива паралелно онези елементи, които са легнали в езотеричната версия на Трите Небеса. Михаил Унгарец е написал също четири големи книги под общо заглавие За Тирса и Багреницата, където дава паралели, разкриващи седемте Пътя на Богомилското посвещение. В друга книга под заглавие За стареца на планината, са изложени онези дълбоки истини, които ясно разбулват пътищата, свързващи Богомилството с Атлантида. Там са предадени и онези думи, които Боян отправя към своите вътрешни ученици. От значение са също двете посветителни легенди Змията на дървото и Конете на Елиас. В тези книги личи основно познаване на учението на есеите и гностиците. 57 
на семейството Гермелхаузен. Цялото това семейство приело мистичното учение на Богомилството. Противниците на Богомилството опожарили този замък и избили цялото семейство. Спасено било само най-малкото им петгодишно дете Християн. На един калугер, който живял в параклиса до замъка, направило впечатление голямата интелигентност на това дете. Този калугер бил албигоец и то от съвършените. Бил дошъл от Лангедощ /Франция/. Той се оттеглил заедно с детето в един ближен манастир, дето било вече проникнало Богомилството. И именно в този манастир бил възпитан последния потомък на Гермелхаузен, който после става известен под името Християн Розенкройц. Християн образувал група от четири души калугери за изучаване на Истината. След това те правят пътешествие на Изток; искали да отидат там'в един център за Посвещение. Точни данни за кой център те имали вече от съвършения богомил, който бил възпитател, на Християн. Обществото, основано от албигоеца Християн Розенкройц, никога не е прекъсвало своята дейност.” От това се вижда каква голяма връзка има между Богомилството и Розенкройцерството. Значи Розенкройцерството се явява като разклонение на Богомилството и същевременно те са клони на едно и също Дърво. А знае се с положителност, че Розенкройцерството е окултно общество. Щом е така, то и Богомилството, от което произхожда Розенкройцерството, е окултно общество. Знае се също, че повечето окултно-мистични братства на Запад са произлезли по един или друг начин от Розенкройцерството, а понеже последното е произлязло от Богомилството, значи косвено и от Богомилството. Богомилите са вили вегетарианци и въздържатели В сички езотерични братства в миналото и настоящето са били вегетарианци и въздържатели. И на богомилите се прави упрек от техните противници, че .не ядяли месо и не пиели вино. Това е също указание, че те са езотерично общество, защото в онези времена тези идеи са се проповядвали и поддържали от езотеричните братства. Така се знае, че питагорейците, есеите, манихеите и други, които са езотерични братства, се били вегетарианци и въздържатели. 110 
Братските трапези Оъв всички езотерични братства е съществувала т.нар. братска трапеза, братска вечеря, подобно на Тайната вечеря на Христа, на която се е разчупвал хляб и се е раздавал на всички присъстващи. Тази практика, казва Учителя, е въведена в Братството от преди десет хиляди години. Това се е практикувало и от богомилите и в нашата епоха се практикува от Бялото Братство в България. Това е също едно доказателство, че богомилите са окултно братство. Живот сред природата В сички езотерични братства са практикували живот всред природата, стремели са се да се свържат с живите сили на природата, защото те са знаели, че Природата е тяло на Бога и всички сили, които действат в нея, са Божествени. Свързвайки се с живите сили на Природата, те са развивали и съответните потенциални сили в себе си. Защото те са знаели, че човек е микрокосмос и се изгражда и строи от Макрокосмоса. Има подобие между микрокосмоса — човека, и Макрокосмоса — Вселената. Знае се, че и богомилите са живели повече в планините, всред Природата, за да бъдат в общение с нея. Там са били техните светилища, както и светилищата на Древните Мистерии. Посрещане нл изгрева на Слънцето В ъв всички езотерични братства на миналото и настоящето са посрещали изгрева на Слънцето с песни и молитви, защото всички са знаели, че животът идва от Слънцето във вид на жизнена енергия. С това те благодарят на Бога, на възвишените същества за това велико благо, което им изпращат от Слънцето, а не са се покланяли на Слънцето, както мислят някои и днес. Това са правили питагорейците, есеите, първите християни, зороастрийците, херметистите, орфеистите, манихеите, практикуват го днес и учениците на Бялото Братство в България. Същото са правили и богомилите като езотерично общество. 111 
което представя слънчева ладия.” И тази ладия и още други митове сочат на зависимостта, която е съществувала в старо време между келтската и египетската култура”, казва Заилмакс фон Елиховен. Известно е, че в учението на Мани чрез неговите учители Скитилиос и Тереинтус, са се влели елементите на старите спиритуалистични традиции на келтите и на египтяните. Не е било трудно тези елементи да минат и в учението на богомилите. ’ Това също показва, че богомилите са окултна школа, защото както Мани, така и Скитиятос са велики окултисти. 4. “Също и в пещерите на Ломбардия и Пиринеите, където последните катари търсили убежище, можем да видим тук и там по скалите още някои рисунки. Ту виждаме изобразени знака на Слънцето — монограма на Христа или теоморфния слънчев кръст, кръстът на възкресението.” 5. “Понякога, макар и по-рядко, виждаме изображение на петолъчна звезда. Някои археолози виждат в това остатък от една много древна традиция на питагорейците, чиято емблема е била пентаграма. У старите славяни числото 5 е играло голяма роля. Като свещено число, вероятно като допир с известни източни мистични учения. Мани, както е известно, от актовете на архиепископ Архелай, сам добре е познавал учението на Питагора. Символът на пентаграма е могъл чрез манихеите да мине и у богомилите.” Това също показва, че богомилите са окултна школа, защото пентаграмът е емблема на западните окултни школи. 6. Зигавин изтъква, че една от най-високо оценените книги у богомилите, е Псалтирът. Тук трябва да кажа, че Псалтирът е от есейски произход, а есеите са една окултна школа на Древността. Псалтирът се състои от ред магически окултни формули. И богомилите са знаели това и затова са го ценяли. Това пак ни показва на техния окултен характер. 7. Един от най-добрите познавачи у нас на Богомилството, професор Йордан Иванов, казва: “Отчасти чрез гностицизма, отчасти от вавилонски предания са минали в манихейството астрономическите понятия, както и вярата в влиянието на седемте планети върху човешкия живот. И тези схващания са се предали и на богомилите.” Това също потвърждава, че богомилите са окултна школа, защото астрологията, която се занимава с влиянието на звездите върху живота на човека, е една окултна наука. 122 
деление е имало както в школите на Хермес в Древен Египет, така и в школите на Питагор и на есеите и в християнските окултни школи и въобще във всички окултни школи. И Христос е имал три категории слушатели: външният народ, на когото е говорил с притчи — това са слушателите. Седемдесетте и двама ученици, които отговарят на вярващите и дванадесетте ученици, които са съвършените, посветените. В кръга на 12те има още два по-тесни кръга — от трима и четирима ученика. За тези неща съм говорил по-подробно в книгата Християнството като окултна школа. Богомилството като окултна школа, както вече видяхме, е приемало изцяло Новия Завет и го е имало като основа на своето учение и живот. Защото то е християнска окултна школа. Но като окултна школа богомилите са знаели, че освен външна, екзотерична страна, Писанието има и вътрешна, езотерична страна и затова са отдавали по-голямо внимание и значение на езотеричната страна на учението, което е същината и духа, но не са пренебрегвали и екзотеричната страна, която е дрехата, в която се облича учението. Като най-главен метод за работа те приемали молитвата, размишлението и медитацията върху стихове от Евангелието на Йоана и най-вече върху първата глава. Те признавали молитвата Отче наш като единствена молитва, като не произнасяли други молитви, създадени от църковните отци. И те много се молели, по няколко пъти на ден и през всяко време на деня и нощта били в молитва, защото знаели, че молитвата е общение с Бога и метод за развиване на вътрешните качества на душата. Те наричали тази молитва Свята молитва и според тях и ангелите се молели с тази молитва на Бога. И Учителя казва, че Отче наги е най-добрата молитва. Наред с нея стои Добрата молитва, за която Учителя казва, че с нея се молят всички ангелски чинове. Богомилите също така практикували братската вечеря. като спомен за Тайната вечеря. Това е една традиция на Бялото Братство, която се практикува във всички окултни школи. Учителя казва, че този обичай е бил въведен в Братството преди десет хиляди години. За случая съвършените богомили са благославяли хляба и като прочитали молитвата Отче наш, разчупвали го и раздавали на всички. Това правели всеки месец при влизането на Слънцето в нов зодиакален знак, с което енергиите претърпяват известно видоизменение и специално в началото на всеки сезон, началото на пролетта, в началото на 219~ 32 ~
Доброто разположение съдържание
Учителят за Христа Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда основател на будизма, Хермес на херметизма, Зороастър на персийската религия, Мойсей на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. “Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христoс. Христос е най-великото същество.” казва Учителят за Христа. Идването на Христа на земята е едно много велико събитие. Христос не може да се сравнява с другите учители. Още в Атлантида е имало окултни школи и тогава учителите са говорели така: “Ще дойде едно Божествено същество, което ще даде тласък за повдигането на човечеството, което ще донесе нещо ценно на земята.” Това нещо са казвали и в окултните школи на Индия. В Египет също са чакали идването на това велико събитие на земята. Щом е така, тогава какво значение са имали религиите преди Христа? Понеже Христос е централната личност, всички религии идват пак от Него. Сега ще прочетем “Послание към евреите”, гл. 12, от 22-ри до 24-ти стих. Там се говори за Бялото Братство във връзка с Христа. “Тържествуващите ангели”, за които се говори в тази глава, са най-възвишените същества, а “духовете на усъвършенствуваните праведници” са напреднали хора. Тук се говори за ангелските същества, които работят за еволюцията на човечеството. Всички тия същества, за които се говори в тия стихове, образуват Всемирното Бяло Братство и работят под ръководството на Христа. Всичко, което става в природата, се ръководи от горе, от разумния свят. Човешката история на пръв поглед изглежда хаотична, но в нея има разумно ръководство. Каква мисия са имали основателите на религии? Всички по-важни импулси, по-важни идеи, са дадени на човечеството от Бялото Братство. Всички основатели на религиите: Брама, Кришна, Хермес в Египет, Орфей основател на гръцката култура, са пратеници на Бялото Братство. Те са имали за цел да подготвят човечеството за идеите на Христа и за Неговото идване. Идеите на Христа са много възвишени и затова човечеството трябва да бъде подготвено. Окултна школа са имали и евреите в Палестина. Тя е била школата на есеите. Каква мисия е имала тя? Първо, в нея са се учили всички еврейски пророци. Там са се приготвяли за своята мисия, придобивали са знания, работели са върху себе си и са повдигали евреите. През време на Христа тази школа е играла друга роля. Подготвяла е своите членове като първи ученици на Христа. Есейската школа е имала свои ядра във всички части на Палестина. Интересно е, че по времето на Христа се раждат и готови души, които са били първите Негови ученици. Те не са били само рибари и митари. Те са били посветени от миналите прераждания. Учителят казва, че учениците на Христа са били еврейските пророци Исайя, Данаил, Иеремия и др. Те са подготвяли евреите за идването на Христа. С интуиция, човек би могъл да долови до известна степен кои ученици на Христа кои пророци са били. Окултните школи, които идват след Христа, например богомилството в България, чийто клон са розенкройцерите и албигойците в Европа, са имали за мисия реализирането на християнството, новата култура на земята. След Христа най-важната окултна школа е била на богомилите. Сега обикновено всички казват, че Христос е дошъл да спаси човечеството. 
Работа върху Евангелието на Иоана (Това изложение е направено по беседите и лекциите на Учителя и по общи и частни разговори с Него.) Професор д-р Херман Бек в книгите си “Космичният ритъм В Евангелието на Марка” и “Космичният ритъм В Евангелието на Иоана” изтъква, че в евангелията е изразен космичният ритъм. Например първите стихове от първата глава на Марка по своя характер са под зодиакалния знак Козирог. По дух те носят характера на този знак. Следващите няколко стиха от същата глава са във връзка със знака Водолей. После идат стиховете във връзка със знака Риби. След това се редуват знаците: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. Интересно е, че знаците се редуват по същия ред, както са в зодиака. С това се свършва първият кръг, до средата на шеста глава от Евангелието на Марка. После се повтарят зодиакалните знакове в същия ред, от Овена нататък, до девета глава. От девета глава до края на Евангелието иде третият кръг от същите знакове. По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите. Учителят каза веднъж в разговор, че есеите са били пратеници на Великото Всемирно Бяло Братство с цел да подготвят душите за идването на Христа, да подготвят съзнанието им, за да разберат и приемат това, което дава Христос на човечеството. От казаното се вижда от какво голямо значение е занимаването с евангелията, работата върху тях. Нека кажем още няколко думи върху важността на работата върху евангелията. Важността на работата се вижда от следния закон, който излага Учителят. Когато четем някоя книга, ние се свързваме с автора, свързваме се с неговия душевен живот и получаваме нещо от него. Например, когато четем Исайя с любов, ние правим връзка с него и той ще ни тълкува смисъла на това, което е писал. Учителят прибавя, че от времето, когато е писал Исайя своята книга, досега са се минали хиляди години и той през това време е научил много неща. Той ще ни научи и на това, което е научил оттогаз насам. Също така, като четем Евангелието на Иоана, правим интимна връзка с Иоана, но не само с него, но и с Христа, защото словото на Христа преминава през цялото Евангелие. С четенето на Евангелието от Иоана ние се свързваме с космичните сили, които са били в действие в живота на Христа. За да се види от каква голяма важност е заниманието с евангелията, ще дам един пример. Веднъж Учителят каза в една беседа да следим каква идея ще се събуди в нас при наблюдаването на жълти цветя, сини, червени и пр. Всяко цвете в нас ще събуди особена идея. След тая беседа отидох при Учителя и в частен разговор му заговорих по повод на това упражнение. Той каза: “Такива упражнения имат значение. Те допринасят за развитието на душевните сили на човека. Но те имат микроскопически и бавен резултат.~ 33 ~
100 ГОДИНИ ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО съдържание
81 Школата Галя Маджарова се да му обясня, че още в 1922 г. Учителя е посочил на учениците си, че фразата „не ни въвеждай в изкушение“ е некоректен превод. Но Ваклуш ме погледна и ми каза: „Важен е резултатът“. Да, важен е резултатът! Като висш духовник, още през 1957 г. Ваклуш Толев е поискал молитвата да бъде редактирана и да се казва „не ни оставяй в изкушение“, вместо „не ни въвеждай“. Тогава той е сезирал с писмо и Светия синод, но и неговият глас не е чут. Преди пет години, на 08.12.2017, тази тема бе повдигната и от папа Франциск. Той заяви, че молитвата трябва да се промени, защото фразата „и не ни въвеждай в изкушение“ е невярна. Ето и точните думи на папа Франциск: „Бог, Който ни въвежда в изкушение, не е добър превод. И французите са променили текста с превод, който казва: „Не ме оставяй да вляза в изкушение“. Аз съм този, който пада, не Той е този, който ме вкарва в изкушение, за да види после как съм паднал. Един баща не прави така, бащата помага да станеш веднага“. Знае се, че Евангелието на Матей, обучаван в Школата на есеите, в което е дадена молитвата, е било написано на арамейски, но този оригинал не е достигнал до нас. Ние ползваме гръцкия превод – от латински текст, направен от гръцкия монах Хиеронимус. Той съзнателно затъмнява гностичните тайни, предадени в оригиналния текст. Затова би трябвало Братството да произнася молитвата така, както я коригира Учителя, но инерцията в мисленето трудно се преодолява. Защото окултният ученик би трябвало да знае кой „въвежда в изкушение“. Всичко е въпрос на съзнание, а оттам – и на разбиране. Окултната наука разделя личностите според степента на съзнанието им най-общо на четири категории. Според Традицията, т.е. Кабала, те са хора с минерален, растителен, животински и човешки тип съзнание. Според Учителя те са старозаветни, новозаветни, праведни и ученици, като типовете съзнание са съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Възможни за човека състояния на съзнанието му без намеса на някоя школа са сън, „будно“ състояние, т.е. „буден сън“; самосъзнание и обективно съзнание. От типа на съзнанието на човека зависи и неговото разбиране: буквално, алегорично, метафизично и мистично. Произходът на първите три нива се корени в естествените способности на човека: възприемане на усещания, емоции и мисъл. Инстинктивният тип вижда света чрез сетивата, емоционалният – чрез настроенията; мислителят – чрез идеите. Мистичният поглед върху нещата не е достъпен за нито един от тези типове хора. Въпреки че може да се прояви във всеки един от тях в някои редки и необичайни състояния на съзнанието, той е възможен само за ученика. Учителя прави още едно разделяне на типовете личности: z Хора, които не знаят, че не знаят – и съветва: „Отбягвай ги, те не са готови за ученици“. z Хора, които не знаят, че знаят – и казва: „Помагай им да си спомнят“. z Хора, които знаят, че не знаят – те са готови за Школата. z Хора, които знаят, че знаят – това са Учителите на човечеството, които трябва да бъдат следвани.~ 34 ~
Наряди и послания - Борис Николов съдържание
211 ПОСЛАНИЕ УЧИТЕЛ И УЧЕНИК „Аз и Отец ми ЕДНО сме.“ Учител и ученик – това е най-високото отношение, което съществува. То е по-високо от отношенията с баща, майка, брат, приятел. Образът на ученика слиза постепенно, той се приближава постепенно до човешкото съзнание. В Стария завет идеята за ученика още я няма. Само отделни негови черти се явяват в образите на пророците, патриарсите, съдиите, царете, посветените на Израил. Едва при Христа образът на ученика се очертава по-ясно. Христос не е бил съгласен с есеите в това, че са държали скрито знанието. Той им възразява: „Не се запалва свещ, за да се тури под шиник, но да се тури на светилника, да свети на всички“. За тази епоха Учителя откри Школата и даде знанието за Пътя на ученика. Той създаде Братството като среда, в която да се опита Словото. Братството съществува при всички условия, то седи над всякакви противоречия и борби. В днешната епоха учениците трябва да присъстват, те приемат Божията мисъл и я предават. Божията мисъл е „небесният хляб“. От работата на учениците зависи творчеството – учениците трябва да се молят, да работят, за да може поетът да напише стихотворението си, художникът да нарисува картината си, певецът да изпее песента си, ученият да придобива знание, философът да мисли, праведният да се подвизава. Учениците трябва да работят, за да дойдат добрите условия за всички. Бог държи всички условия в ръцете си, но ученикът трябва да ги поиска. Казано е: „Ще ме призове и ще го послушам.“ Това е работата на ученика. Бог осмисля и запълва живота на човека, никой не може да заеме Неговото място. Където е Божият Дух, там е животът. Това, което става днес, е необходимо. Всяко същество има служба в Големия Живот. И охлювът, който гризе зеления лист, има служба. Всяко същество е един малък творец в своята област, и човек повече от всичко има потреба да се прояви. Творчеството е проява на Божия Дух. Всяко същество има потребност от жизнено пространство, от светлина, въздух, вода, простор, от среда. Пространството е изпълнено с живот, мисли и чувства летят във всички посоки. Животът е един и човечествата са едно във Всемира. Във всички форми на живота се проявява един велик, Разумен свят, те са език, на който и чрез който този свят говори. Словесният език е само частен случай на Всемирния език. Мисълта винаги достига онзи, до когото е изпратена. Тя не може да бъде възпрепятствана. Тя твори и създава формите на Живота. Мисълта е мировият вестител, тя обединява всички човечества във Всемира, тя е връзката между тях. Всички човечества имат представители на Земята между нас, в нашия свят. Иначе как ще се обяснят безбройните органически форми – растения, животни, човеци? Това са проекции на космичния живот. Човек има скрити дарби и способности, сили, които му отварят пътя към Космоса. Пътят към Космоса е духовен, силите на душата преодоляват времето и пространството. С механизми не може да се отиде далеч. Има 
244 Петър, вторият син на Симеона, който е наследил престола и е станал цар, царувал е дълго време в мир, но е бил под византийско влияние и макар привидно свободна, България е била почти в робство под Византия. Третият син на цар Симеон, наречен Боян Магът заради неговата ученост, е основател на богомилското учение. Византия чрез църквата, духовенството и болярите се е домогвала до властта. Боян Магът чрез богомилството се е борил против тази зависимост. Проповядвал е учението на Христа, приложено в живота – Богомилството, което преди всичко е братство на хора, които имат вяра и любов към Бога. Социалното течение по-късно възниква в него. Поп Богомил е разпространител на богомилството. Негов основател е Боян Магът. Според установената традиция на онова време синовете на царете и болярите са можели да следват прочутата тогава Магнаурска школа в Цариград, която и Симеон е завършил. Тук са се изучавали древните цивилизации, даже отдавна изчезналите култури на шумерите, на акадците, на Вавилон, Персия, Египет, на древна Елада и Рим, изучавало се е църковното християнство с всичките му догми и канони, и йерархии. Това е бил висш религиозен и научен университет. Естествено, че когато са имали възможност, учениците са посещавали светите места, където Христос се е родил и живял. И какво са намерили там? Следи от старите християнски общини, както са описани в „Деянията на апостолите“, срещнали са се с вярващи и отшелници, разговаряли са с тях. Боян Магът, впечатлителен и умен, не ще да е минал по тези места безучастен. В него се е родила идеята за ново човешко общество, основано наистина на Христовото учение, за нови хора, за нови отношения между човеците. Тъй се е родило Богомилството. Тук той се е срещнал и с фарисеите, и със садукеите, но и с есеите. Техните общини и братства са били разположени около Мъртво море. Те са били не само стопанства, но и школи, където се е преподавало наука, писменост, изкуства. С тези впечатления се връща в България Боян Магът и намира тук народ беден, унижен, поробен. И той вижда спасението само в учението на Христа, приложено в живота. Така се ражда Богомилството. Христовото учение е било вече разпространено между народа още от времето на апостолите, особено между добрите и кротки траки и славяни. Тук богомилството е намерило добра почва и се разпространява бързо. Тъй започва една духовна култура, която повдига българския народ. Тук ще ви приведем една глава от книгата на брат Боян Боев „Мисията на богомилството във връзка с мисията на славянството“. Една тема и на нашето време, макар че от основаването на богомилството минаха хиляда години. Именно: главата „Идеи и живот на богомилите.“ ИДЕИ И ЖИВОТ НА БОГОМИЛИТЕ Има големи недоразумения върху богомилството. Едно от тях е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България. Някои казват, че богомилите пренесли в България дуализма на някои източни схващания. Обаче това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Когато богомилският ръково 
307 Ролята на великата Магнаурска школа е била голяма. Писмеността тогава е била рядко нещо и знанието се е обличало в легенди, митове, предания, в религия. И ако нещо знаем за тогавашното знание, то е от тях. Великата Магнаурска школа е била Академия – най-висшият учебен институт, и да го завърши някой е било голяма чест. Учениците са се допускали след най-строги изпитания. Някои от нашите царе са следвали в тази Школа. Цар Борис, цар Симеон и синовете му Иван, Петър и Боян са следвали в Магнаурската школа. Естествено, тук те са се срещали и са общували с ученици от близки и далечни страни. Така са се предавали знанието и опитът. Така е било винаги, така е и сега! Легендата казва – а може би и историята, – че цар Симеон се е отказал да влезе в Цариград, след като го е обсадил по суша и по море, защото ключовете на града му били поднесени от патриарха Николай Мистик – негов учител от Магнаурската школа. Дали е легенда или история – това е образец на постъпка, достойна за ученик, рядка в историята! Тя изразява почитта и уважението на ученика към Учителя. Тъй трябва да бъде! Иван, най-големият син на цар Симеона, познат сред народа като свети Иван Рилски, също е следвал Магнаурската Школа. Имал е голяма култура за онова време. Той е трябвало да заеме престола, а не Петър. Но понеже болярите са били под влиянието на Византия, той не е приел да стане цар и се е оттеглил в Рилската пустиня. Цар Петър е търсил среща с него, защото му е бил брат и защото е искал да сподели въпроси по важни държавни работи. Но Иван не е бил доволен от неговата политика с Византия и затова не го е приел. Втори път търси среща цар Петър – и Иван приема само да се видят от два съседни върха в Рила – Мальовица и Еленин връх. Запалили двамата два огъня – в знак, че добрите чувства се пазят. Това е било далновидност, жертва, за да не се яви раздвоение в царството. Преданието разказва, че димът от огъня на Иван Рилски отивал право нагоре, а този от огъня на цар Петър се влачел по земята... – образ и художествен, и верен. Боян Мага – това е третият син на цар Симеона, най-малкият. Той също е учил в Магнаурската Школа и я е завършил с отличие. Бил е посветен в Знанието! Направил е там и големи връзки с ученици от всички страни. Не може да не се допусне, че в Магнаурската школа са се учили и ученици от Израил, от Ерусалим, от близкия и далечния Изток, и че с тях Боян Мага е завързал приятелство. И през ваканциите, естествено, заедно с тях е посещавал светите места, където е живял и проповядвал Христос. И какво е намерил там? Останки от древните христиански общини, отшелници и постници, които са се подвизавали, учени, философи и жреци, продължители на древните традиции. И най-важното: Боян Мага се е запознал с есеите, които са имали колонии около Мъртво море, в Кумран. Не може той да не ги е проучил, да не е живял с тях! А може би е имал и съученици от тях в Магнаурската школа? Кумранските ръкописи, намерени напоследък в пещерите край Мъртво море, подсказват такава връзка. Като сравняваме уставите на есейските общини , които се съдържат в тези ръкописи, с богомилското учение и организация, намираме много общо! Защото много от правилата на богомилите за живота приличат на есейските. Също, който е разглеждал уставите на католическите манастири в Европа и кумранските ръкописи, ще разбере откъде са взети първите – кръстоносците донесоха на Запад това учение. 
316 Богомилството Идеята за Братството и Любовта в нашия народ иде от Богомилството – първоначалното християнство. „Не ви наричам вече раби, а вас ви наричам приятели“... Основа на Богомилското учение е Братството! Боян Мага е живял в общините на есеите край Мъртво море. В Магнаурската школа в Цариград, където е следвал, той е имал приятели есеи. С тях е отишъл в Израил, препоръчали са го в техните общини... Богомилското учение е Учението на Христа, приложено в живота! Учението на Христа и днес работи за обединението на Човечеството в едно велико Братство! Христос казва: „Аз ще бъда с вас до скончанието на века“... Славянството е Любов – Бъдещето е на Славянството! Новата Култура е култура на едно обединено Човечество! Епохата на крайния индивидуализъм премина вече – и той направи своя принос. Западът залязва! Свърши се дългата нощ! На Изток се зазорява! Братството на Човечеството – това е Новото днес! Учителят донесе знанието за Новата Култура! Човечеството възкръсва! Няма да загине Човечеството! Брат Борис София, юли 1983 г. Съборни дни 19 – 22 август 1983 НАРЯД Някой ме попита: „Кой е Господар на Земята?“ Казвам: Бялото Братство! Всемирното Бяло Братство владее всички небесни тела. То не е човешка организация! Нарядът започва в 5 ч. сутринта: 1. Добрата молитва 2. 91. псалом 3. Молитвата „Пътят на живота“ 4. Песента „Махар Бену Аба“ 5. Евангелия: Матей – 13 гл., 1 – 9 ст. Марко – 11 гл., 1 – 11 ст. Лука – 5 гл., 1 – 11 ст. Йоан – 12 гл., 1 – 8 ст. 6. Беседа от Учителя: „Силите на Природата“, мл.клас, 1923. 7. Песента „Фир-Фюр-Фен“ 8. Послание от брат Борис:„Правдата“ 9. Песента „Ще се развеселя премного“ 10. „Отче наш“ 11. „Да се прослави Бог в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов!“ 12. „Мисли за всеки ден 1983/84“ – да се раздадат за 19., 20., 21., 22. август Братска вечеря (където има условия).~ 35 ~
Върешният човек - разговори с ученика съдържание
31 Юдея – това е Давидовото посвещение, което иде от Давид – Любовта. Давид е осмият син – духовно същество (числото 8); той е духовният родоначалник на Христа. „Син Мой си ти” – това е висшият ум. Другото име на Витлеем е Ефрата – център на Любовта. Анна значи майка. Есеите – това е най-чистото общество. •✩ ✩ ✩ За множението – Този свят, Мария, в който сме изпратени да живеем, е пълен с чудеса. Има много чудни и необясними неща, които ние просто приемаме за даденост, без да се замисляме, но ако се замислим върху тях, ще се окаже, че не можем да си ги обясним. А какво наричаме чудо? Нали точно нещо, което не можем да си обясним? Такова нещо е множението. Вземи едно житено зрънце, едно; посей го в земята; напролет ще покълне, ще изникне, ще израсне и ще направи един житен клас, в който има колко – 30–60–100 зрънца! Как стана така?! Как се умножи това зрънце? Същото е със семенцата: от едно ябълково семенце ще изникне дръвче, което ще почне да дава плодове, и във всеки негов плод, във всяка ябълка ще има отново 4, 5, 6, 7, 8 семенца, и така – всяка година, във всички ябълки… Ето ти едно чудо! Чудо на Материята! Тя има това качество – да се увеличава и да се умалява до безкрайност. Но това качество е потенциално, то може да се прояви само поради силата на Духа, по Негова воля. Христос направи това чудо с петте хляба и двете риби, с които нахрани 5000 души мъже и останаха 12 коша укрухи! Синът Божий има власт да предизвика проявата на това чудно качество на материята. Синът Божий – това е Божият живот, проявен. „Бог царува на Небето. Бог царува във Живота. Да бъде Името Му благословено!” Ние бяхме свидетели веднъж на това чудо, на Изгрева. Имахме там градина с плодни дръвчета и зеленчукова градина, и цветя имаше; сестрите пожелаха да има и една нива, която да засеем с жито. Е, житото ни е любимо, естествено беше да направим това. Изпрати един брат от старозагорските села една кофа хубаво жито загария, намери се един млад брат, пак от някое село, който се нае да сее . „Посей нивата”, му каза Учителя и той започна. Тъй ама, по едно време сипа в крината последното жито от кофата – сестрите видяха това и казаха на Учителя, че трябва да отидат да купят още жито. Учителя каза: „Няма да купувате”, а на брата рече: „Продължавай да сееш”. И братът продължи, и житото вече не се свършваше, и зася цялата нива, и в крината остана жито… След трийсет години, на Рила, идва при мен един брат, засмян, и ме прегръща: „Позна ли ме?” Не го познах. „Аз съм, дето засях нивата на Изгрева! Съжалявам, че не си взех от онова жито…” 
166 каза да я поканя, а тя прие с радост. Разговорът беше приятен и наистина полезен, и двамата се разположиха и намериха общ език. (Впрочем, по онова време Ива беше партиен секретар на Института.) Като я изпращахме по пътеката към шосето, брат Борис се спря недалеч от ябълката и погледна нагоре към дървото: около къщичката за птички – имаше няколко такива в двора – подскачаше между листата едно врабче. Врабчето, всички врабчета, брат Борис наричаше Петър, така ги беше кръстил. Сега погледа малко към него и му каза нежно, с благ глас: – Петър, Петър! Пей една песен, пиле! Петърчо! Пей една песен! След още една покана Петърчо се спря на клончето и започна да пее. Ива застина на място – не можеше да повярва!… – Брат Борис, как, все пак, се постига това, човек да разбира езика на растенията и животните? Само на наблюдателност ли се дължи, или на опит, или на друго, специално знание?… И Боян Магът също е разбирал езика на животните, нали… – Това разбиране се постига естествено, в резултат на цялостната вътрешна работа. Сетивата стават по-чувствителни, развива се чувството за Цялото. И, разбира се, наблюдението, опитът. Например забелязъл съм, че малкото дървесно жабче, зеленото, е най-добрият синоптик. То предсказва промяната на времето няколко дена по-рано. И изразява това с гласа си, който звучи по определен начин. Но човек трябва да е наблюдавал, да е забелязал разликите в гласа му и да е установил какво те означават – това значи да разбира езика му. – Аксел Мунте разказва в „Сан Микеле”, че според легендите на древните лапландци, и растенията, и животните са говорели, преди Бог да даде говора на човека и когато е станало това, те са престанали да говорят… Странно ми се стори… – Те не са престанали да говорят, но човекът е престанал да ги чува, това е истината. А Боян Магът… е бил посветен. Той е една от най-големите личности в нашата история. Да, малко знаем за него. Но можем да го почувстваме, да си представим някои неща. Той е бил царски син. И е завършил Магнаурската школа. Тя е била прочута – академия, висше училище, където са можели да учат само синовете на царете и болярите. Той я е завършил блестящо и е бил много учен. А през ваканциите е ходел по светите места. Така е отишъл в Израил и е посетил местата, по които е минал Христос. Там е намерил и от първите християни, носителите на чистото Христово учение, които са живеели в общини – есеите. Срещал се е с тях, срещал се е с отшелници и посветени. И тогава у него се е събудило желанието да помогне на своя народ, като му открие това свято учение в неговата първоначална чистота, да го въведе в този чист живот. А тогава народът ни е бил потънал в невежество и страдание, селяните са били просто роби. И когато се завърнал тук, той започва да проповядва Христовото учение 
233 дърветата. Много хубава есен! Ето ти – за спомен от една хубава есен… [едно прекрасно многобагрено листо]. 1 ноември, вторник – Не забелязваш ли, Мария, че най-много красота има в изключенията от правилата? В необикновените неща, онези, които не съвпадат със „здравия разум”?… •✩ ✩ ✩ – Духовната школа винаги е съществувала, от хиляди години. Но винаги досега онези, които са искали да се посветят на такъв един път, са излизали от живота, отделяли са се. Какви ли не изпитания са минавали, специални, много трудни. Във всяка една такава школа учениците са били подлагани на много мъчни изпити (питагорейците, преди тях есеите, и всички други). Но условията сега са други. И новото, което внесе Учителя в това отношение, е именно това, че той въведе и проведе Школата в самия живот. Никакво бягство, никакво отшелничество! И всички изпитания и страдания, които досега изкуствено се създаваха в духовните школи, за да укрепват духом учениците – всички те са заменени с естествените мъчнотии, изпити и страдания на живота, които естествено идват. И тези именно мъчнотии, при тази обстановка – естествения, всекидневен