БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
БЕСЕДИ / СТАР СТИЛ (Ѣ,Ѫ)
КНИГИ С БЕСЕДИ
КНИГИ В БИБЛИОТЕКА
↓ КЛИКНЕТЕ ТУК, ЗА ДА СКРОЛНЕТЕ НАДОЛУ КЪМ РЕЗУЛТАТИТЕ ↓
ТЕКСТОВЕ И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ДОКУМЕНТАЛНИ И ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ
МОЛИТВИ, ФОРМУЛИ
ПИСМА И ДОКУМЕНТИ ОТ БРАТСТВОТО
КНИГИ С ТЕМАТИЧНИ ИЗВАДКИ ОТ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
СПИСАНИЯ И ВЕСТНИЦИ
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
БИБЛИЯ
ЕЛЕАЗАР ХАРАШ
~ 1 ~
Свещени думи на Учителя - том 2 съдържание
Любовта. Другият свят. на гърба си повече товар, отколкото можете да носите, то е все едно малко дете да вземе алгебра и да я разглежда, макар че знае само числата до десет. 2082 Истината е най-възвишеният първичен Дух, който е излязъл от Бога, но Истината не може да има живот без Любовта; първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. За да оживее този велик принцип Истината, да станат неговите методи живи, трябва да дойде Любовта като необходима среда. 2088 Когато Духът в човека започне да говори, тогава настава цял преврат в цялото негово битие, в цялото му естество. Този човек може да стане гений, ще има едно дълбоко разбиране за нещата, няма да има никакви противоречия, няма да мисли за себе си, а винаги ще е готов с радост да услужи на другите и всякога ще заема последно място. Смирението е негово основно качество. 2084 Един ден няма да има нужда да се доказва има ли друг свят или не, понеже всички хора ще прогледнат. Сега има нужда да се доказва, да се разисква по този въпрос, защото хората са още слепи. Тогава ще има радиовръзка с онзи свят, ще има поща, отиване връщане, хората ще се разговарят със своите близки така, както сега се разговарят помежду си. 2085 357~ 2 ~
Свещени думи на Учителя - Пълна колекция съдържание
618 мощна сила, която държи и земята, и всички светове, и нас в равновесие. 2679 Не сте разположени, защото сте турили на гърба си повече товар, отколкото можете да носите, то е все едно малко дете да вземе алгебра и да н разглежда, макар че знае само числата до десет. 2680 Любовта. Истината е най-възвишеният първичен Дух, който е излязъл от Бога, но Истината не може да има живот без Любовта; първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. За да оживее този велик принцип – Истината, да станат неговите методи живи, трябва да дойде Любовта като необходима среда. 2681 Когато Духът в човека започне да говори, тогава настава цял преврат в цялото негово битие, в цялото му естество. Този човек може да стане гений, ще има едно дълбоко разбиране за нещата, няма да има никакви противоречия, няма да мисли за себе си, а винаги ще е готов с радост да услужи на другите и всякога ще заема последно място. Смирението е негово основно качество. 2682 Другият свят. Един ден няма да има нужда да се доказва има ли друг свят или не, понеже всички хора ще прогледнат. Сега има нужда да се доказва, да се разисква по този въпрос, защото хората са още слепи. Тогава ще има радиовръзка с онзи свят, ще има поща, отиване – връщане, хората ще се разговарят със своите близки така, както сега се разговарят помежду си. 2683~ 3 ~
Свещени думи на Учителя - том 2 съдържание
Любовта. Другият свят. на гърба си повече товар, отколкото можете да носите, то е все едно малко дете да вземе алгебра и да я разглежда, макар че знае само числата до десет. 2082 Истината е най-възвишеният първичен Дух, който е излязъл от Бога, но Истината не може да има живот без Любовта; първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. За да оживее този велик принцип Истината, да станат неговите методи живи, трябва да дойде Любовта като необходима среда. 2088 Когато Духът в човека започне да говори, тогава настава цял преврат в цялото негово битие, в цялото му естество. Този човек може да стане гений, ще има едно дълбоко разбиране за нещата, няма да има никакви противоречия, няма да мисли за себе си, а винаги ще е готов с радост да услужи на другите и всякога ще заема последно място. Смирението е негово основно качество. 2084 Един ден няма да има нужда да се доказва има ли друг свят или не, понеже всички хора ще прогледнат. Сега има нужда да се доказва, да се разисква по този въпрос, защото хората са още слепи. Тогава ще има радиовръзка с онзи свят, ще има поща, отиване връщане, хората ще се разговарят със своите близки така, както сега се разговарят помежду си. 2085 357~ 4 ~
Страници из духовната биография на Българите - том 1 съдържание
гккле върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота. От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата. Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Закон е, когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: не искай повече, отколкото ти е нужно. Използувай само ония условия, които моментът носи. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е; от какво трябва да се пази и от какво не. Да се справя човек с отрицателните си състояние и да реализира добрите мисли и желания, това означава сам да решава задачите си. Де е човекът между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. „Сине мой, дай ми сърцето си“. Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива. Духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си. Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да раз213~ 5 ~
Божествено учение за изпитите и изпитанията - Из Словото на Учителя Петър Дънов съдържание
246 Из Словото на Учителя Петър Дънов В този закон няма отстъпки. „Но Бог е милостив.“ Снизхождението на Бога седи в това, че Той отлага изпита ви. Господ казва: „Изпитайте го още един път“. Може да ви скъсат и десет, и сто пъти и да се отложи изпитът ви с право да се явите пак. В това е милостта на Господа, че отлага изпита ви до сто пъти. (54/стр. 173) Скъсали ви на изпит. Сега ви късат, но след 2000 години професорът няма да ви къса. Две хиляди години е дълъг период, но чрез вашата интензивност това време може да се скъси. Това може да бъде след две години, след два месеца, след две седмици, след два дена или след два часа. Не поставяйте в ума си никакъв срок, за да не се обезсърчавате. (55/стр. 205,206) ... Страданията не са нищо друго освен пропадане на изпит. Ще учиш, ще се явиш пак на изпит, докато го издържиш. След това иде радостта. (79/стр. 291) 2. Да не допускаме Съмнение Питам: Можете ли, като минавате през изпитания, да не се усъмните? Много хора ще ви кажат, че сте на крив път, че сте заблудени. На тях ли ще вярвате, или на себе си? Ако духът в човека е силен,~ 6 ~
Книга за числата. Из Словото на Учителя Петър Дънов - том 1 съдържание
Книга за Числата — I том 183 Плътта, света и дявола — в тия три неща се появява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, а дяволът е мъжът на плътта; светът — това са синовете, които са родили плътта и дявола. Никога не се заемайте да се борите с плътта, света и дявола, защото, който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл. И тогава ти, като станеш Център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще си вървиш по пътя невредим. (21/стр. 152,153) Първият човек, Духът в човека, е направен по образ и подобие на Бога; вторият човек, плътта, е направен от кал. Обаче в Писанието е казано, че вторият човек е направен в 6-я ден — 6 е число на илюзии, на слизане и на качване. Човек е своенравно същество, затова му са дадени играчки да се забавлява; в игрите си той е отишъл далеч: започнал е да коли, да реже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора... Мнозина казват, че Христовото Учение не е приложимо днес, не е съгласно със съвременната култура — не е приложимо Христовото Учение за онези, които са направени от кал, обаче за онези, които да направени от Дух и вода, то е приложимото. (3/стр. 202,203) Бог създаде човека в 6-я ден — ден на усилена дейност, ден на създаване на Нов човек. Задачата~ 7 ~
Книга за числата. Из Словото на Учителя Петър Дънов - том 2 съдържание
Книга за Числата — II том 235 жия Дух при себе си, ще се събереш с Него (+) и ще се помолиш: „Господи, каквото пожелаеш да извадя от себе си (-), ще го направя. След това ще умножа всичко (х), каквото ми дадеш. И най-после всичко, каквото спечеля, ще го разделя (т), според както Ти ми заповядаш“. Дойде ли Духът в човека, всичко това става моментално. А сега хората започват със себе си и свършват със себе си... Паданията и ставанията, които виждаме в живота, се дължат именно на това, че съвременните хора не разбират правилно законите на Невидимия свят. (44/стр. 173,175) „Плодете се и се множете“, казва Писанието. Само разумният може да се размножава, а неразумният се дроби. Да дробиш попара, това не е разумен живот. Да чупиш камъни, това не е разумен живот. (95/стр. 229) Докато живее в нисшето си съзнание, човек спада към ония величини, които се изваждат и делят: той минава през процеса на смаляването, както целите числа се делят на малки дробни единици. В Божественото съзнание обаче нещата се увеличават и разширяват. Като дойдем до Висшата математика, там единицата се дели и увеличава до безконечност. Този закон се прилага в живота на хората. Например, за да изправи една своя грешка, човек трябва да я дели до безконечност, докато най-после тя сама се откаже от него. (49/стр. 151)~ 8 ~
Мистичните двери на чистотата - Есенциална мъдрост из Словото на Учителя Петър Дънов и други извори. съдържание
302 • Мистичните Двери на Чистотата • Съдба и Дух Чистотата на този, който е познал Себе Си, е вечна и нерушима и не зависи от грешките, които прави съответният човек: грешките се явяват за него, за да го упътят в една по-дълбока Истина. (Д9/с. 144 146) Духът в човека никога не е предопределен. Когато човек постъпва чисто, той доказва своята Свобода. Няма такава сила, която да ти попречи да постъпиш чисто — а всеки такъв подход разрушава кармата. В Чистия Подход е Свободата на човека. Ако си буден, винаги можеш да постъпваш чисто. Основният ключ за решаването на всички кармични проблеми е Будността, загцото в Будността много тънко работи Духът — а неговият Подход е винаги Чист и необвързан, и неопределим, загцото е Божествен, без съдба и без участ. Това е ученикът. (Д12/С.129-130) Мъжът и Жената И мъжът, и жената търсят всъщност есенцията на енергията. Тази есенция, в края на краищата, е Отец. Тези, които са намерили тази чиста енергия и квинтесенция, имат Свещени отношения. (Д7/с.37) Ватанският език се е състоял от 61 букви аркани. Те дават най-дълбока възможност да се тълкуват думите. Например понятието Небесна Жена е с много дълбок смисъл. Част от идеята е: Очистване наДуха чрез самооплодяване. (Д7/с.153)~ 9 ~
Божественото учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов съдържание
В О Ж Е С' Г В ЕI IО Т О ¥ Ч Е11 И. Е е едно състояние за човешкия дух. „Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията — първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре — второто стъпало, в областта на мъченията. Има и трето стъпало в ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала на ада отговарят три стъпала и на небето. Като изучавате изходните състояния, т.е. възходящите състояния, вие сами ще определите кои стъпала на ада отговарят на трите състояния на небето.“ (108-1930) Ако разсъждаваме върху тази мисъл на Учителя, можем да кажем, че трите възходящи състояния в посока на небето — духовния живот може би с: първо — радост и веселие, второ стъпало ;— блаженството и третото — единение с Първопричината — Бог. „Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля.“ (108-1930) „За да бъде духовен, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представляват разумността на човека.“ (1 106-1930) „Дойде ли Духът в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. Това значи да живее човек само с човешкото съзнание.“ (107-1930) Самостоятелно човешкото съзнание води до себичност, индивидуализъм и самочувствие, че всичко е постижимо. Това състояние отклонява човека от пътя към съвършенството и го тласка към глъбините на ада — страданията, несполуките и мъченията в живота. „Първо човек трябва да бъде силен по тяло, после — по ум и най-после по дух.“ (1081930) „Някой иска изведнъж да стане ясновидец, да вижда всичко, което става в невидимия свят. Това е невъзможно. И напредналите души даже нямат възможност да виждат всичко, което става в невидимия свят. Даже Христос, Който имаше голямо послушание към Бога, не можа да разбере всички неща изведнъж, но постепенно. Затова Той се молеше на Господа, да му даде повече светлина, да вижда нещата ясно.“ (109-1931) „Велико нещо е да бъдеш търпелив. Между вас няма нито един, който може да се похвали с търпение.“ (128-1932) „Съвършенният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче когато влезе в хиперболата, той се изгубва, чуди се де ще му излезе краят. Той си казва: началото на тази работа ми е познато, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная.“ (128-1932) Ето тук П. Дънов ни демонстрира как науката — геометрията, може да ни помогне да прозрем по-възвишените състояния на духа. Геометричните фигури — кръгът и елипсата, са форми, които отразяват законите на физическия свят. Така кръгът подсказва, че светът е краен, но безграничен и че всичко в него изхожда от един център, от един единствен източник. Също така ни подсказва, че нещата като изхождат от Центъра — Първопричината, те рано или късно трябва да се върнат пак в него — това е експанзията и колапсът на света. Елипсата ни подсказва двуполюсното състояние на живота на физическия свят — поляризацията. Но и тук центърът е движещата сила, а кръгът е периферията или изявеният физически свят. Хипер354~ 10 ~
Книга на законите съдържание
Под „дух“ разбирам силното, Божественото начало в човека. Душата е хранилище на всички блага в света. Отличителното й качество е мекотата. (...) Мнозина отричат съществуването на душата. Това е невежество. Това са хора, които не разбират живота. Закон е: не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за реални неща. Това, което не съществува, нито се отрича, нито се поддържа. Следователно отричането на душата показва нейното съществуване. Вярвай в душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил? Ще кажеш, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е делила и пораствала. Значи и клетката има майка и баща. Казваме: майчина клетка и дъщерна клетка. Дали душата е жива? Единственото нещо, което в света живее, то е душата. Единственото нещо което работи, което мисли, то е духът, човешкият дух. Служител на човешкия дух е човешкият ум. Сега във философията има доста ограничения. Духът в човека в този смисъл е, който мисли. Умът е произлязъл от духа. От душата е произлязло човешкото сърце. Целият духовен свят е основан по закона на човешката душа. Целият умствен и причинен свят е създаден по закона на духа. Целият физически свят е създаден, както човешкото тяло е създадено. Целият физически свят представя астрологически един човек, разложен на своите части. Има четири неща, в съществуването на които човек никога не може да се усъмни: в съществуването на неговия дух, на неговата душа, на неговия ум и на неговото сърце. Убеден ли е в съществуването на тия четири неща, човек ще дойде до великото знание до познаване на Бога. Познаването на Бога започва от познаване на душата. Докато не познаете душата си, за Бога може да имате само една абстрактна идея. Казано е в Писанието: „Бог създаде Небето и Земята“. Под думата „Небе“ се разбира връзката, която съществува, от една страна, между Бога и нас, а от друга между всички души. На тази вътрешна връзка именно се дължи законът на инволюцията и законът на еволюцията. Чрез тези два закона душите прогресират. Едно от качествата на Бога е, че Той никога не се изменя, а душите постоянно се изменят. Нищо лошо няма в това, че душите се променят. Красиво е, когато душата се мени. Когато се променя 234 
„Как е възможно това разумно същество да мъчи?“ Как е възможно вие, глупавото същество, да го мъчите? Умното същество никога не позволява глупавото да го мъчи. Едно правило в природата има: всичко може да стане, но едно умно същество никога не позволява на глупаво същество да го мъчи! Има едно отражение в действията на природата. Природата е умна, щом направиш една неестествена постъпка, има контрибуции. В момента още, веднага, не след векове, тя не чака. Та казвам: тези противоречия, които съществуват във вас, това са разумните закони вътре в природата или разумните същества, които седят по-високо от вас, които имат всичката добра воля. Щом вие искате да постъпвате съобразно нейните правила, тя всякога ще бъде на ваше разположение. Но щом престъпите едно от свещените правила, и те си имат свои мерки. Та несполуките в живота на всички хора се дължат на това вътрешно противоречие. Ако човек е господар на положението си, той не може да бъде в противоречие със себе си; щом е в противоречие със себе си, той е двоен. Човек никога не може да има отвън онова, което няма отвътре. Да бъде човек здрав, това значи да има права, трезва мисъл. Ако духът на човека не е здрав, мощен, и тялото не може да бъде здраво. Духът в човека е онова, което включва всичко в себе си. Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото и да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата. Каквото и да правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина. Като минава през тия процеси, съзнанието на човека постепенно се буди. Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръснал. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие. Истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре. Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това човек да мисли в една посока? Според мен, по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са 627~ 11 ~
Книга на живите - Част 1 съдържание
Той е поставен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и Слънцето не залязва. Привидно Слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. Превъплъщението е закон не само за земята, но и за целия космос. Изобщо духовете се превъплъщават. Това е необходимост за всички живи същества. Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта. Младият и старият е един и същи човек. Какъвто е бил като дете, такъв, същ е и като стар. Все един и същ човек е той. В какво седи разликата между младия и стария? Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е излязъл от Бога. Всяка душа е излязла от Бога и е дохождала много пъти на земята, превъплътявала се е. Тя е идвала тук да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така и животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти. Ако вземем един престъпник, без прераждането ние не можем да си обясним отде и как в един живот той е могъл да развие в себе си толкова порочни черти и да извърши толкова порочни деяния. Окултистите поддържат, че вълците са закъснели хора в своята еволюция. Като нямали какво да правят, те станали разбойници. Други пък вярват, че Бог е създал света. Но Бог е създал всичко. И под думата „създаване" се разбира някаква вътрешна идея. Всичко, което Бог е създал, служи като форми за развитието на самия живот. Сега, ако вземем идеята, че всичко, което живее, има душа, тогава можем да кажем, че във всичко има живот. По какво ще познаете вие, че един човек се е преродил на земята? Най-първо, логически, възможно ли е, един човек в 30 години да придобие дарбите, които има? Възможно ли е в 30 години да развие това, което има? То е невъзможно, немислимо! Вие виждате един малък желъд този желъд съдържа всичките качества на милиони дъбове, които са живели хиляди и хиляди години. Желъдът, това е дъбът в една малка форма, която ще расте. Растенията, и те се прераждат. Всичко в света се преражда, видоизменят се тия форми. Цялата цивилизация се дължи на този закон, на видоизменението. Има неща, които остават в човека. Духът в човека е това. Някои мислят, че духът се изменя. Казват: „Къде е човекът?" Човекът е онова, което расте и се развива, но не се изменя. Разумното в човека е неговата външна форма; казваме, че той се е преродил в една такава форма. Прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека. Мнозина от вас вярвате, че човек се преражда, мнозина не вярвате, че се преражда, понеже, ако вярвате и мислите, че прераждането е в разрез с християнството, то означава учение езическо. Прераждането не го създадоха езичниците. Прераждането съществува ли като факт? Туй, което е в природата, не принадлежи нито на езичеството, нито на християнството. Всичките хора са пълни днес само с недоволство. Но много естествено, самата материя трябва да бъде организирана. Половината от материята е неорганизирана. Ние трябва да я организираме. Има нещо материално, което трябва да организираш. Вследствие на това, ще дойдеш в един живот, във втори, трети. Докато ти не организираш тази материя, ти не можеш да се избавиш. Една задача ти е дадена. Казваш: „Да се освободя". Ти не можеш да се освободиш от живота. Другите неща са средства, пособия, но онова във вас трябва да го реализирате. Така ако мислите, ще образувате една връзка. Заминаването на човека в другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като жалко, немощно дете. Що е прераждане? Прераждането е проявление. То не е същественото. Вие давате на прераждането съвсем друго значение. Прераждането е само път, по който ти тръгваш. Какво съществено има в преработените неща? Вземеш бучка масло, преработиш го. Какво стана с маслото? Нищо особено.~ 12 ~
Книга на живите - Част 2 съдържание
не може да бъде здраво. Духът в човека е онова, което включва всичко в себе си. Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото и да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата. Каквото и да правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина. Като минава през тия процеси, съзнанието на човека постепенно се буди. Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръснал. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие. Хората трябва да пресъздадат своя живот съобразно първичния живот, който е вложен в тях. Само при това положение можем да станем безсмъртни. Това е желанието на Бога. Един от важните закони на природата е, че тя не търпи никакъв излишък на материя или на енергия. Тя не търпи никакви натрупвания, никакви наслоявания. Енергията, както и материята, може да се складира, но не да се натрупва. Например, ако човешкият мозък събере повече енергия, отколкото му е нужна за даден момент, той трябва да има резервоар, дето да я складира. Понякога човек има повече мисли, чувства, желания, отколкото са му нужни за момента, вследствие на което трябва да ги складира някъде. Всичко, което човек складира в себе си, е второстепенно. Първостепенни неща в човека са ония основни мисли и чувства, с които той е излязъл от Първичния източник на живота. Човек дохожда на земята и си заминава с основните мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Те представят основния капитал на неговия живот, а второстепенните са капитал, взет назаем. Човек трябва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстъпва от нея. Дойдат ли второстепенни идеи на мястото на основната, човек се чувства натрупан с излишъци, вследствие на което губи своята пластичност. 16 Петър Дънов. Книга на живите 257~ 13 ~
Книга за прераждането съдържание
24 Из Словото на Учителя Петър Дънов Със смъртта човек изчезва като форма, обаче силата, която му е дадена първоначално, се връща в корена на Битието. След време същият човек се явява отново на Земята в друга форма. Като слиза на Земята и се връща в Битието, човек запазва отношението си към цялото, т.е. към Първата Причина на нещата, а загубва отношението си към частите. (41/стр.9) Казвам: По какво ще познаете вие, че един човек се е преродил на Земята? Най-първо, логически възможно ли е един човек... в 30 години да има тия дарби — дарбите, които има? Възможно ли е в 30 години да развие това, което има? То е невъзможно, немислимо. (46/стр.459) Всичко в света се преражда, видоизменят се тия форми. Цялата цивилизация се дължи на този закон — на видоизменението. Има неща, които остават в човека. Духът в човека е това. Някои мислят, че духът се изменя. Казват: „Къде е човекът?“. Човекът е онова, което расте и се развива, но не се изменя... Неговата външна форма е, за която казваме, че той се е преродил в една такава форма. (46/стр.459, 460) Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното~ 14 ~
Космос съдържание
кият дух е резултат на Бога, на Божественото. Всеки един резултат в последствие може да бъде една причина. Аз вземам резултатът, значи в зависимост е. Резултатът не че не е реален, но в зависимост е. Аз, като турям тази стълба, показвам съотношение, зависимост. Душата зависи от духа, умът от душата, сърцето от ума, човешката воля, човешкият организъм зависят от сърцето. Ние отричаме своята душа. Казват: "Дали душата е жива?" Единственото нещо, което в света живее, то е душата. Единственото нещо което работи, което мисли, то е духът, човешкият дух. Служител на човешкия дух е човешкият ум. Сега във философията има доста ограничения. Духът в човека, в този смисъл, е който мисли. Умът е произлязъл от духа. От душата е произлязло човешкото сърце. Целият духовен свят е основан по закона на човешката душа. Целият умствен и причинен свят е създаден по закона на духа. Целият физически свят е създаден както човешкото тяло е създадено. Целият физически свят представя астрологически един човек, разложен на своите части. Сега те са отвлечени работи, да ви не плашат. Без душа Любовта не може да се прояви. Първичната душа, за която всеки копнее, е най-великото, най-съвършеното същество. Всеки човек иска да обича някого. Кого именно иска да обича? Той иска да обича тази първична душа. Щом търсите Любовта, това показва, че вие търсите душата. Щом търсите знанието и мъдростта, вие търсите духа. Умът не може да даде знание на човека, нито сърцето може да му даде Любов. Има нещо в сърцето, което хората наричат любов, но тази любов мяза на временния магнетизъм, който лесно се придобива и лесно се губи. Ако 99 намагнетизирате парче желязо, то временно само ще привлича железните стърготини към себе си. Утре това парче желязо ще загуби магнитното си свойство и трябва отново да се намагнетизира. Същото може да се каже и за сърцето. Колкото и да го магнитиризвате, след няколко дена то ще изгуби свойството си да привлича. Ако пък вземете парче черно желязо и го нагорещите до зачервяване, то започва да свети. Оставите ли го в това положение дватри часа, то ще изгуби червения си цвят, ще изгуби светлината си и отново ще стане черно. Същото става и с ума. Кой човешки ум не е светвал за няколко часа и след това не е потъмнявал? Когато казваме, че някой човек има светъл ум, подразбираме, че Духът присъства в този човек. Присъствието на Духа създава непрерирна светлинна енергия в човешкия ум. Човешката душа е създала вселената, а човешкият дух е създал вечността. Значи, духът е създал хилядите безбройни вселени. Тъй щото, когато говорите за сърцето, не мислете, че то е слабо, както вие си го представяте. То е създало нашата Земя, както и всички останали планети. Чрез сърцето Бог е пожелал да създаде, да устрои Земята. Казва се в Писанието: "Дух Божий се носеше по земята."~ 15 ~
Медицински и окултни правила - том 5 - 1940г.-1944г. съдържание
дравеете скоро. Ако се разболеете при празненето на луната, болестта лесно ще мине. Този човек, който лъже, има особена миризма. Колкото лъжата е по-голяма и миризмата е по-голяма, той се разлага. Добрият човек, честният човек мирише на роза, на карамфил. Всякога, когато трябва да любиш, а не любиш, ще се роди едно болезнено състояние. Духът в човека никога не говори като човек или много рядко говори. Езикът на духовете е толкова съдържателен, сбит, че едва ли човек може да схване нещо от говора им. Една дума на едно гениално същество в духовния свят е цяла реч от десет хиляди думи. И когато ти каже една дума само, ти никога не можеш да я забравиш. Веднага умът преработва. Някой мисли, че е гениален, а той е само този, който се подписва, само един свидетел, а друг е творецът. Гениалният се държи за Бога. Гениите имат особени линии, особено устройство на очите и всички останали линии са съвсем другояче устроени. Хората най-много от страх остаряват. Един паметник е затвор за вас. Златото е проводник на слънчевата енергия. 212~ 16 ~
Медицински и Окултни правила - том 5 съдържание
дравеете скоро. Ако се разболеете при празненето на луната, болестта лесно ще мине. Този човек, който лъже, има особена миризма. Колкото лъжата е по-голяма и миризмата е по-голяма, той се разлага. Добрият човек, честният човек мирише на роза, на карамфил. Всякога, когато трябва да любиш, а не любиш, ще се роди едно болезнено състояние. Духът в човека никога не говори като човек или много рядко говори. Езикът на духовете е толкова съдържателен, сбит, че едва ли човек може да схване нещо от говора им. Една дума на едно гениално същество в духовния свят е цяла реч от десет хиляди думи. И когато ти каже една дума само, ти никога не можеш да я забравиш. Веднага умът преработва. Някой мисли, че е гениален, а той е само този, който се подписва, само един свидетел, а друг е творецът. Гениалният се държи за Бога. Гениите имат особени линии, особено устройство на очите и всички останали линии са съвсем другояче устроени. Хората най-много от страх остаряват. Един паметник е затвор за вас. Златото е проводник на слънчевата енергия. 212~ 17 ~
Мисли за всеки ден - 2010г.–2011г. съдържание
102 по-свободни, приложете идеите ни вместо нас.“ Всяка идея, която носи радост и светлина, е Божествена. Такива са идеите на растенията. Ако схващате нещата така, вие ще разберете какво представя плътта. (1, с. 138) 22 февруари Вие товарите живота на своята плът с много излишни работи, когато тя изисква спокоен живот. Духът в човека изисква това-онова, а не плътта. Духът се бори в човека. Понякога той не взема под внимание дали тя може да издържи на тази борба. Следователно всички, които следват Новото учение, трябва да вземат под внимание слабостите на плътта. Плътта е дете, за което постоянно трябва да се грижат. Тя постепенно заяква. Като знаете това, вие не можете и не трябва да изисквате от нея много работи. (1, с. 133)~ 18 ~
Мисли за всеки ден - 2012г.–2013г. съдържание
189 22 юни Няма по-благородно нещо – да обичаш Бога в себе си – то е твоят дух; да обичаш ближния като себе си – то е твоята душа. Това са два принципа. Ти живееш в духа, живееш и в своята душа: в душата чрез Любовта работи духът ти. Само духът работи с по-възвишена, Божествена Любов; после и умът работи чрез Любовта, и сърцето работи чрез Любовта. (2, с. 251) 23 юни Понякога говори Духът, а понякога говори човешката мисъл. Мисълта е отражение на Духа и тогава хората мислят, че Духът им говори. В този смисъл Духът е най-разумното, което може да се прояви в човека. Когато Духът в човека почне да говори, тогава в цялото негово битие, в цялото му естество настава цял преврат. Той ще бъде първокласен гений, в него няма да има никакви противоречия; той ще бъде готов на всякаква услуга по отношение на хората и няма да мисли за~ 19 ~
Книга на живите - Част 1 съдържание
Той е поставен в система, която не може да изчезне. Човек не изчезва, както и Слънцето не залязва. Привидно Слънцето изгрява и залязва, но в тия смени то изминава свой определен път. Превъплъщението е закон не само за земята, но и за целия космос. Изобщо духовете се превъплъщават. Това е необходимост за всички живи същества. Отношението между този и онзи свят е такова, каквото е отношението между младостта и старостта. Младият и старият е един и същи човек. Какъвто е бил като дете, такъв, същ е и като стар. Все един и същ човек е той. В какво седи разликата между младия и стария? Мнозина не приемат, че човек се преражда. Разни теории има за прераждането, но важното е, че човек е излязъл от Бога. Всяка душа е излязла от Бога и е дохождала много пъти на земята, превъплътявала се е. Тя е идвала тук да се учи. Както годината не се състои само от един ден, така и животът на душата не се състои само от един живот. Без тази теория за прераждането ние не можем да си обясним наследствените черти на човека. Човек носи в себе си много придобити черти. Ако вземем един престъпник, без прераждането ние не можем да си обясним отде и как в един живот той е могъл да развие в себе си толкова порочни черти и да извърши толкова порочни деяния. Окултистите поддържат, че вълците са закъснели хора в своята еволюция. Като нямали какво да правят, те станали разбойници. Други пък вярват, че Бог е създал света. Но Бог е създал всичко. И под думата „създаване" се разбира някаква вътрешна идея. Всичко, което Бог е създал, служи като форми за развитието на самия живот. Сега, ако вземем идеята, че всичко, което живее, има душа, тогава можем да кажем, че във всичко има живот. По какво ще познаете вие, че един човек се е преродил на земята? Най-първо, логически, възможно ли е, един човек в 30 години да придобие дарбите, които има? Възможно ли е в 30 години да развие това, което има? То е невъзможно, немислимо! Вие виждате един малък желъд този желъд съдържа всичките качества на милиони дъбове, които са живели хиляди и хиляди години. Желъдът, това е дъбът в една малка форма, която ще расте. Растенията, и те се прераждат. Всичко в света се преражда, видоизменят се тия форми. Цялата цивилизация се дължи на този закон, на видоизменението. Има неща, които остават в човека. Духът в човека е това. Някои мислят, че духът се изменя. Казват: „Къде е човекът?" Човекът е онова, което расте и се развива, но не се изменя. Разумното в човека е неговата външна форма; казваме, че той се е преродил в една такава форма. Прераждането не е закон на материята. Да се облича човек, това е закон на материята, а да се преражда, това е закон на човешкия дух. Когато се казва, че човек един път само се ражда, това се отнася до Божествения свят, дето има само един дълъг ден, а когато казваме, че човек се преражда много пъти, ние разбираме материалния свят, дето могат да се реализират идеите, които Бог е вложил в човека. Мнозина от вас вярвате, че човек се преражда, мнозина не вярвате, че се преражда, понеже, ако вярвате и мислите, че прераждането е в разрез с християнството, то означава учение езическо. Прераждането не го създадоха езичниците. Прераждането съществува ли като факт? Туй, което е в природата, не принадлежи нито на езичеството, нито на християнството. Всичките хора са пълни днес само с недоволство. Но много естествено, самата материя трябва да бъде организирана. Половината от материята е неорганизирана. Ние трябва да я организираме. Има нещо материално, което трябва да организираш. Вследствие на това, ще дойдеш в един живот, във втори, трети. Докато ти не организираш тази материя, ти не можеш да се избавиш. Една задача ти е дадена. Казваш: „Да се освободя". Ти не можеш да се освободиш от живота. Другите неща са средства, пособия, но онова във вас трябва да го реализирате. Така ако мислите, ще образувате една връзка. Заминаването на човека в другия свят е неумолим закон. Този закон важи за сегашната фаза на човешкото развитие. След смъртта, като почне да съзнава грешките си, човек постепенно започва да се организира и отново идва на земята като жалко, немощно дете. Що е прераждане? Прераждането е проявление. То не е същественото. Вие давате на прераждането съвсем друго значение. Прераждането е само път, по който ти тръгваш. Какво съществено има в преработените неща? Вземеш бучка масло, преработиш го. Какво стана с маслото? Нищо особено.~ 20 ~
Книга на живите - Част 2 съдържание
не може да бъде здраво. Духът в човека е онова, което включва всичко в себе си. Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото и да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата. Каквото и да правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина. Като минава през тия процеси, съзнанието на човека постепенно се буди. Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръснал. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие. Хората трябва да пресъздадат своя живот съобразно първичния живот, който е вложен в тях. Само при това положение можем да станем безсмъртни. Това е желанието на Бога. Един от важните закони на природата е, че тя не търпи никакъв излишък на материя или на енергия. Тя не търпи никакви натрупвания, никакви наслоявания. Енергията, както и материята, може да се складира, но не да се натрупва. Например, ако човешкият мозък събере повече енергия, отколкото му е нужна за даден момент, той трябва да има резервоар, дето да я складира. Понякога човек има повече мисли, чувства, желания, отколкото са му нужни за момента, вследствие на което трябва да ги складира някъде. Всичко, което човек складира в себе си, е второстепенно. Първостепенни неща в човека са ония основни мисли и чувства, с които той е излязъл от Първичния източник на живота. Човек дохожда на земята и си заминава с основните мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Те представят основния капитал на неговия живот, а второстепенните са капитал, взет назаем. Човек трябва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстъпва от нея. Дойдат ли второстепенни идеи на мястото на основната, човек се чувства натрупан с излишъци, вследствие на което губи своята пластичност. 16 Петър Дънов. Книга на живите 257~ 21 ~
Книга на законите съдържание
Под „дух“ разбирам силното, Божественото начало в човека. Душата е хранилище на всички блага в света. Отличителното й качество е мекотата. (...) Мнозина отричат съществуването на душата. Това е невежество. Това са хора, които не разбират живота. Закон е: не можеш да отричаш това, което не съществува; не можеш да поддържаш това, което не съществува. Отричането и твърдението показват, че говориш за реални неща. Това, което не съществува, нито се отрича, нито се поддържа. Следователно отричането на душата показва нейното съществуване. Вярвай в душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил? Ще кажеш, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е делила и пораствала. Значи и клетката има майка и баща. Казваме: майчина клетка и дъщерна клетка. Дали душата е жива? Единственото нещо, което в света живее, то е душата. Единственото нещо което работи, което мисли, то е духът, човешкият дух. Служител на човешкия дух е човешкият ум. Сега във философията има доста ограничения. Духът в човека в този смисъл е, който мисли. Умът е произлязъл от духа. От душата е произлязло човешкото сърце. Целият духовен свят е основан по закона на човешката душа. Целият умствен и причинен свят е създаден по закона на духа. Целият физически свят е създаден, както човешкото тяло е създадено. Целият физически свят представя астрологически един човек, разложен на своите части. Има четири неща, в съществуването на които човек никога не може да се усъмни: в съществуването на неговия дух, на неговата душа, на неговия ум и на неговото сърце. Убеден ли е в съществуването на тия четири неща, човек ще дойде до великото знание до познаване на Бога. Познаването на Бога започва от познаване на душата. Докато не познаете душата си, за Бога може да имате само една абстрактна идея. Казано е в Писанието: „Бог създаде Небето и Земята“. Под думата „Небе“ се разбира връзката, която съществува, от една страна, между Бога и нас, а от друга между всички души. На тази вътрешна връзка именно се дължи законът на инволюцията и законът на еволюцията. Чрез тези два закона душите прогресират. Едно от качествата на Бога е, че Той никога не се изменя, а душите постоянно се изменят. Нищо лошо няма в това, че душите се променят. Красиво е, когато душата се мени. Когато се променя 234 
„Как е възможно това разумно същество да мъчи?“ Как е възможно вие, глупавото същество, да го мъчите? Умното същество никога не позволява глупавото да го мъчи. Едно правило в природата има: всичко може да стане, но едно умно същество никога не позволява на глупаво същество да го мъчи! Има едно отражение в действията на природата. Природата е умна, щом направиш една неестествена постъпка, има контрибуции. В момента още, веднага, не след векове, тя не чака. Та казвам: тези противоречия, които съществуват във вас, това са разумните закони вътре в природата или разумните същества, които седят по-високо от вас, които имат всичката добра воля. Щом вие искате да постъпвате съобразно нейните правила, тя всякога ще бъде на ваше разположение. Но щом престъпите едно от свещените правила, и те си имат свои мерки. Та несполуките в живота на всички хора се дължат на това вътрешно противоречие. Ако човек е господар на положението си, той не може да бъде в противоречие със себе си; щом е в противоречие със себе си, той е двоен. Човек никога не може да има отвън онова, което няма отвътре. Да бъде човек здрав, това значи да има права, трезва мисъл. Ако духът на човека не е здрав, мощен, и тялото не може да бъде здраво. Духът в човека е онова, което включва всичко в себе си. Духът на съвременните хора не е тъй мощен, благодарение на честото раздвояване на съзнанието им. Каквото и да правят, те не могат да избегнат това раздвояване. Засега то е неизбежен закон. Раздвояването на съзнанието отговаря на съществуването на ден и нощ в природата. Каквото и да правите, съзнанието ви всякога ще се движи между полюсите ден и нощ, светлина и тъмнина. Като минава през тия процеси, съзнанието на човека постепенно се буди. Дойде ли човек до пълно пробуждане на съзнанието си, ние казваме, че той е възкръснал. Възкресението подразбира придобиване на безсмъртие. Истинската любов се изразява чрез отправяне мисълта на всички същества в една посока. Когато съзнанията на всички същества се отправят към една посока, те ще имат много допирни точки помежду си. Обаче започне ли човек да се върти само около своя център, около себе си, всичко е изгубено. Някой казва: „За мен животът няма смисъл“. Казвам: искате ли животът ви да има смисъл, отправяйте ума си нагоре. Това не е мъчна работа. Какво по-лесно от това човек да мисли в една посока? Според мен, по-мъчно е човек да мисли в две и повече посоки, както правят това съвременните хора, отколкото да мисли в една посока. Много пъти хората са 627~ 22 ~
Свещени думи на Учителя - том 2 съдържание
Любовта. Другият свят. на гърба си повече товар, отколкото можете да носите, то е все едно малко дете да вземе алгебра и да я разглежда, макар че знае само числата до десет. 2082 Истината е най-възвишеният първичен Дух, който е излязъл от Бога, но Истината не може да има живот без Любовта; първичната, вечната среда, в която всичко може да живее, това е Любовта. За да оживее този велик принцип Истината, да станат неговите методи живи, трябва да дойде Любовта като необходима среда. 2088 Когато Духът в човека започне да говори, тогава настава цял преврат в цялото негово битие, в цялото му естество. Този човек може да стане гений, ще има едно дълбоко разбиране за нещата, няма да има никакви противоречия, няма да мисли за себе си, а винаги ще е готов с радост да услужи на другите и всякога ще заема последно място. Смирението е негово основно качество. 2084 Един ден няма да има нужда да се доказва има ли друг свят или не, понеже всички хора ще прогледнат. Сега има нужда да се доказва, да се разисква по този въпрос, защото хората са още слепи. Тогава ще има радиовръзка с онзи свят, ще има поща, отиване връщане, хората ще се разговарят със своите близки така, както сега се разговарят помежду си. 2085 357~ 23 ~
Свещени методи - окултно пеене и говорене - том 3 (Ѣ,Ѫ) съдържание
-1134. Музика и песен трябва да цари в света. [...] Започни просто и кратко: „Бог създаде света, за да се веселим и пеем”. Като го видя Петър – 20 април 1919 г. 35. Между виждането и говоренето има известна връзка. Не може да говориш, докато не виждаш. Гредата – 18 май 1919 г. 36. Често съм слушал с часове как пеят славейчетата и гугутките, с наслаждение съм ги изслушвал и съм си казвал: „Много хубаво пеете и ако хората разбират вашия език и биха могли да приемат вашата култура, в света не би имало толкова страдания, колкото сега”. Малкият закон – 22 юни 1919 г. 37. Добра цигулка е тая, на която тонът наподобява човешки глас. Цигулката представя човешката душа, с която човек работи. Бог е говорил – 9 ноември 1919 г. 38. Мома, която пее, работите ѝ вървят добре. [...] Затова бих желал каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва. Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена. [...] Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! Надеждата – 16 януари 1920 г. 39. Като ставате от сън, обръщайте внимание какъв е гласът ви – дали е мек, какви са вашите движения. Когато дойде Духът в човека, гласът му става по-мек, а движенията – по-пластични. Съмнение и Вяра – 18 януари 1920 г. 40. В широк смисъл казано, слушайте гласа на Бога, вършете Волята Му, както вие разбирате, и повече не се страхувайте. Земният и небесният – 1 февруари 1920 г. 41. (Замолват Учителя да говори по-високо и силно.) Моят глас е за много малко хора, а светът е широк и затова не се чува. Ако чуете гласа ми, можете ли да изпълните това, което ви казвам? Девети март – 9 март 1920 г. 42. С пеенето изчезват всички мрачни мисли. Когато птиците престанат да пеят, трябва да се очаква катастрофа, ще стане нещо ненормално. Пеенето в света е признак на хармония. [...] В къщи, в които пеят, дяволът не влиза; в кръчми, в които хората пият и пеят, зло не мислят; но ако пият, без да пеят – мислят зло. Пеенето е чувство, необходимост. Бог го е вложил в хората и те трябва да му се подчиняват. Три процеса – 23 юни 1920 г. 43. Условие, важно при възпитанието, е да запознавате децата с пеенето и рисуването. Аз харесвам това, че в училище децата се учат да пеят и рисуват. – Звукът, буквата А, съответства на тона ла. – Вие трябва да изучавате музиката на меките тонове. Всеки, който иска да даде обем и простор на душата си, трябва да прави упражнения с буквата А. Звукът А е отворен, гласен. Беседа за учителите и майките като възпитатели – 19 август 1920 г. 44. Когато произнасяме думата Любов, трябва да проникнем и обхванем всичко с целия си ум и с цялото си сърце, трябва да се научим да произнасяме правилно звуците. Щом се научим да пеем правилно, хората ще ни харесат, но когато пеем и мислим какво впечатление ще направим, съзнанието ни се раздвоява. Следователно, когато любите, отхвърлете всяко съмнение. Сутрешен наряд / Големец и слуга – 24 август 1920 г. 45. Когато се роди, всяко дете трябва да се следи, какъв глас издава, с какъв тон започва своя живот. Едно започва с до, друго – с ре и т.н. Това ще ни покаже какъв ще бъде неговият живот. Три закона – 28 декември 1920 г. 46. Мнозина казват, че не ни трябва свирене. Всеки трябва да знае да свири. Аз ви питам: когато майката роди детето си и то издаде гласа си, радват ли се всички в тоя дом? Да. Ако не издаде глас, не се радват: „Не ще бъде – казват – това дете”. Двата велики закона – 2 януари 1921 г. 47. Любовта е най-великата ария, симфония в света. И който може да свири и пее това, което тя е написала, той е истински човек, ангел, светия, Бог. 
Човек, който пее, празнува рождението си. Третият принцип наричам свещеният трепет. Наричат го трептения, вибрации. Аз го наричам свещен трепет, хармония. След това четвъртият принцип е поляризирането. Разделянето на човека на две страни, на мъж и жена. Мъжът пее по права линия, а жената – по крива линия. Мъжът пее от центъра към периферията, а жената – от периферията към центъра. Тук спадат всички противоположности: баща и син, брат и сестра и пр. Петият принцип е ритъмът. Този принцип е: всички неща в света идват периодично. Даровете на Бога идват чрез ритъма. Човек трябва да разбира закона на ритъма. Ритъмът си има свои опасни страни. В ритъма има прилив и отлив. Когато има прилив, ти си млад, раждаш се. Но трябва да знаеш, че ще остарееш. Приливът, който е дошъл, ще почне да се оттегля и като се оттегли, всичката кал ще занесе в морето. И като има прилив, той донася всички материали. При ритъма трябва да знаете, че до едно време ще е прилив, например до обяд, и като дойде обед, ако сте на физическото поле и стане отлив в ритъма, трябва да се качите в Духовния свят. Тъй че онова, което сте придобили, да не го изгубите! [...] В окултната [музика] винаги предпазват. Всички окултни ученици изучават закона на ритъма. В музиката ритъмът се свързва с хармонията. Ритъмът предава материал на хармонията, а хармонията изразява всъщност това, което Бог е мислил, това, което Духът е създал и това, което душата е изработила. Това е вече един велик резултат. Музиката е един велик резултат. Имате тогава: Първо Духа, после – Душата, след това иде свещеният трепет, после поляризирането, после ритъма. И след ритъма иде принципът за причини и последствия. След причини и последствия иде родът. Това е седмият Принцип, с който човек трябва да борави. Та човек трябва да използва всеки Принцип. [...] И когато дойде Духът в човека, той знае как да пее, как да мисли, как да говори! Всичко е съвършено тогава, а щом не знаеш да пееш, да мислиш, Духът не ти говори. Най-първо, за да пееш, трябва да обичаш майка си, на майка си ще дадеш! Ти пееш: „Мен ме майка роди“; като дойдеш до думата майка, да ти затрепери сърцето! Думите майка и мен. Майка ми, ми даде това име – мен. Ако нямаше майка ми, не щеше да има мен. Значи като ме роди майка ми, станах мен. Ще пееш Мен ме майка роди. „Мене, теке, уфарсин”. Претеглен си, премерен си. Музикално утро. Седемте принципа – 1 декември 1937 г., Общ окултен клас, София 776. Сега вие сте дошли на Земята да учите музика. Музиката не се заключава само в пеенето; само да пееш – това е проверка на музиката. Музика подразбира едновременно слушане това, което се пее на Земята и в Духовния свят, между ангелите. Същевременно ти трябва да слушаш и музиката в Божествения свят, да видиш как се трансформират тия три вида музика една в друга. Това значи музикален човек. [...] Ако пази гърлото си, певецът ще пее много добре, но ако не го пази, било от простуда, било от някакви психически неразположения, той няма да пее добре. Някой певец се скарал със своя приятел и после не може да пее. Ред причини има, които влияят върху гласа на певеца. За да пее добре, от човека се изискват четири елемента: той трябва да има едно отлично сърце, един отличен ум, една отлична душа и един отличен дух. Такъв трябва да бъде според мен певецът. В каквото и отношение да иска човек да се прояви, в него трябва да присъстват тия четири елемента. Не присъствуват ли тези елементи в човека, и без да иска, той ще прави погрешки. Свещеният трепет при пеенето иде от сърцето. Яснотата на тона иде от човешкия ум. Изразът, съдържанието на пеенето иде от душа~ 24 ~
Божественото учение или философия на живота на Учителя Петър Дънов - Илиян Стратев съдържание
В О Ж Е С' Г В ЕI IО Т О ¥ Ч Е11 И. Е е едно състояние за човешкия дух. „Адът е състояние. Влезе ли в ада, човек влиза в областта на скърбите и страданията — първото стъпало на ада. После той влиза още по-навътре — второто стъпало, в областта на мъченията. Има и трето стъпало в ада. Кое е това стъпало, никой не знае. За него не се говори. На трите стъпала на ада отговарят три стъпала и на небето. Като изучавате изходните състояния, т.е. възходящите състояния, вие сами ще определите кои стъпала на ада отговарят на трите състояния на небето.“ (108-1930) Ако разсъждаваме върху тази мисъл на Учителя, можем да кажем, че трите възходящи състояния в посока на небето — духовния живот може би с: първо — радост и веселие, второ стъпало ;— блаженството и третото — единение с Първопричината — Бог. „Кога се отварят духовните очи на човека? Когато дълбоко в душата си той пожелае да прогледа, за да служи на Бога и да изпълнява Неговата воля.“ (108-1930) „За да бъде духовен, човек трябва да има в себе си живот, движение, мисъл. Чувствата пък подразбират усет, направление, посока към нещо. Обаче мисълта и чувствата, проявени заедно, представляват разумността на човека.“ (1 106-1930) „Дойде ли Духът в човека, той става учен, силен, богат, здрав, щастлив. С Духа той всичко може да направи. Без Духа човек е слаб и немощен, нищо не може да постигне. Това значи да живее човек само с човешкото съзнание.“ (107-1930) Самостоятелно човешкото съзнание води до себичност, индивидуализъм и самочувствие, че всичко е постижимо. Това състояние отклонява човека от пътя към съвършенството и го тласка към глъбините на ада — страданията, несполуките и мъченията в живота. „Първо човек трябва да бъде силен по тяло, после — по ум и най-после по дух.“ (1081930) „Някой иска изведнъж да стане ясновидец, да вижда всичко, което става в невидимия свят. Това е невъзможно. И напредналите души даже нямат възможност да виждат всичко, което става в невидимия свят. Даже Христос, Който имаше голямо послушание към Бога, не можа да разбере всички неща изведнъж, но постепенно. Затова Той се молеше на Господа, да му даде повече светлина, да вижда нещата ясно.“ (109-1931) „Велико нещо е да бъдеш търпелив. Между вас няма нито един, който може да се похвали с търпение.“ (128-1932) „Съвършенният на земята е минал през знанието на кръга и на елипсата и се счита за учен. Обаче когато влезе в хиперболата, той се изгубва, чуди се де ще му излезе краят. Той си казва: началото на тази работа ми е познато, определено е всичко, но какъв ще бъде краят, не зная.“ (128-1932) Ето тук П. Дънов ни демонстрира как науката — геометрията, може да ни помогне да прозрем по-възвишените състояния на духа. Геометричните фигури — кръгът и елипсата, са форми, които отразяват законите на физическия свят. Така кръгът подсказва, че светът е краен, но безграничен и че всичко в него изхожда от един център, от един единствен източник. Също така ни подсказва, че нещата като изхождат от Центъра — Първопричината, те рано или късно трябва да се върнат пак в него — това е експанзията и колапсът на света. Елипсата ни подсказва двуполюсното състояние на живота на физическия свят — поляризацията. Но и тук центърът е движещата сила, а кръгът е периферията или изявеният физически свят. Хипер354~ 25 ~
Финес - 5 част съдържание
невидимият свят съзнателно ви поставя на изпитания. От вас се иска вяра, а не вярване или суеверие. Вяра в Бога, а не в хората. Това се дава като задача на всички хора.” „Помнете: Всички хора, добри и лоши, са проводници на Божието благословение. ... Закон е, ако вярвате в това, благословението ще дойде; ако не вярвате, благословението няма да дойде. Това, в което човек вярва, то става. Ние вярваме в Божествения порядък и той иде.” „Човек трябва да усили вярата си, да се свърже с Първичното съзнание, а не да се занимава с теоретически въпроси какво нещо е Бог. Държите ли връзката си с Бога, вие дохождате до съзнанието, че всичко красиво, всичко хубаво в света е проява на Божественото начало. Видите ли чист извор, който непрестанно блика, знайте, че той е проява на Божественото в света Узрелият плод, ароматният цвят, добрият човек представят проява на Божественото. Бог прониква навсякъде и във всичко. Красивият ден е също така една от проявите на Божественото. Като живее, човек трябва да вижда навсякъде проявите на Божественото Начало и да се убеди в съществуването му. Убеди ли се в съществуването на Бога, човек не може да се колебае. Никоя сила в света не е в състояние да разколебае неговото убеждение. Той е твърд, положителен в своята идея.” „Падането на човека е започнало от момента, когато безверието се е вмъкнало в него. Още когато е бил в рая, безверието е проникнало в него и той казал: Може да се живее и по друг начин, а не само така, както Бог казва. Искате ли да се освободите от безверието, пазете свободата на душата си, пазете силата на духа си, пазете светлината на ума си, пазете доброто на сърцето си.” „Ако ти вярваш в слънцето и седиш в някой зимник, какво те ползва твоята вяра? Вярата е на мястото си, когато чрез нея изпитваш реалността. Това, в което вярваш, трябва да го опиташ. Само така придобиваш знание. Без любов ти не можеш да излезеш от твоя зимник.” „Всеки трябва да си даде отчет, с какво знание разполага и как може да го приложи. Освен това той трябва да знае каква е неговата вяра и доколко може да разчита на нея. Питам: Можете ли, като минавате през изпитания да не се усъмните? Много хора ще ви кажат, че сте на крив път, че сте заблудени. На тях ли ще вярвате или на себе си? Ако духът в човека е силен, той ще издържи на изпитанията; ако не е силен, ще тръгне по общото течение на живота. Чрез изпитанията и страданията човек може да определи степента на развитието си.” „Вярата е една магическа сила и тя подразбира, че трябва да изчезне всеки страх, съмнение и колебание. ... Когато човек има такава вяра, той е~ 26 ~
Историческият път на Бялото Братство през вековете - Западна езотерична традиция - Влад Пашов съдържание
1121 всеобщото развитие, който по свобода намира своето място във всеобщата дейност в света, той е силна индивидуалност, той не се управлява от външен закон, а действа по вътрешен закон. В Христовия Принцип лежи превъзмогването на закона. И казано е в Писанието: Законът бе даден чрез Мойсей, а Истината чрез Христа Исуса. В християнски смисъл благодат се нарича способността на душата да върши доброто по един вътрешен подтик. Благодатта и вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: „Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че „Аврамово семе сме“ се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. Това е идеята, дадена от Христос на човечеството“. 
1166 освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, който е на Небето“. В тези няколко стиха е казано много, което се отнася до строежа на човека. Човекът в своя строеж е троичен. Физическият човек, това са трите обвивки – физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно – душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: „Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот“. Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителя по този въпрос: „Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат“. Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а~ 27 ~
Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 3 - Западна езотерична традиция. Християнството като Окултна Школа - Влад Пашов съдържание
хХ"Т“ П03НамНе на Истшига а “ го“ рез Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че “Аврамово семе сме” се отнася само до тялото и ооърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. ова е идеята, дадена от Христос на човечеството”.~ 28 ~
Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 4 - Западна езотерична традиция. Християнството като Окултна Школа. Евангелието на Йоан - Книга на Мъдростта - Влад Пашов съдържание
_________________ Историческият път на Бялото Братство____________________ което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: “Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот”. Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: “Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат”. Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. “Синът това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва -разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши 45~ 29 ~
Историческият път на Бялото Братство - том 3 - Влад Пашов съдържание
вътрешното познаване на Истината са се родили чрез Христос. Ще завърша горното изложение със следната мисъл на Учителя: "Христос е дошъл да приготви пътя за освобождаването на човечеството от ръководството на разделящите расови и фамилни духове, и да обедини цялото човечество в едно Велико Братство. Той е учил, че "Аврамово семе сме" се отнася само до тялото и обърна внимание на факта, че преди Авраам е живял Азът, Духът на човека. Духът е съществувал преди всички раси и племена и той ще остане, когато те са вече отминали и споменът за тях се е заличил. Духът в човека е Бог вътре в човека, Когото личността, телесният човек трябва да се научи да следва. Затова Христос казва, че за да бъде човек Негов ученик, трябва да се откаже от всичко, което има. Той призовава човека да упражни своята привилегия като индивид и да се издигне над семейството, племето и нацията. Но не трябва да пренебрегне, а трябва да изпълни всичките си задължения към семейство, народ, раса, но трябва да престане да се идентифицира с тях и да признае родството си с целия свят. Това е идеята, дадена от Христос на човечеството".~ 30 ~
Историческият път на Бялото Братство - том 4 - Влад Пашов съдържание
Историческият път на Бялото Братство което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот". Змията, която Мойсей издигна в пустинята, има отношение към човешкия ум, който той издигна. Също така сега трябва да бъде издигнат човешкият дух, та всеки, който вярва в него, да има Вечен Живот. Така думата вяра е употребена в смисъл, който познава Човешкия Син, който е свързан с Него, той ще има Вечен Живот. Защото Човешкият Син е Духът на Живота. Синът Человечески е Божествената Мъдрост, която работи и организира света. Ето какво казва Учителят по този въпрос: "Христос казва: Които чуят гласа на Сина Человечески, ще възкръснат". Може да ви се види чудно, че не е казано, че които чуят Гласа на Бога, те ще възкръснат, а се казва, които чуят гласа на Сина Человечески. Син Чловечески е Божествената Мъдрост и които чуят гласа на Мъдростта, ще възкръснат. "Синът това е Висшият Разум, това е Божествената Мъдрост, в която човек трябва да вярва разумният живот, в който човек трябва да вярва, да го възприеме в себе си и да го приложи. Божият Син, Човешкият Син, това е Божествената Мъдрост, изявена в своята целокупност. А тази целокупност е това, което индусите наричат Татвас. Това е енергията, която изтича от Любовта, от Отца и движи цялата вселена. И всички наши желания се дължат на тази сила, която със струите си прониква всички наши 45~ 31 ~
Из летописите на древността - том 2 съдържание
433 свобода. Тъй например не само в будно състояние, не само в абсолютен екстаз, но даже и в обикновен сън високото посвещение отваря на своите адепти цялото Небе. В мистерията на съня жизненият инстинкт (особено с режима на месото и спиртните питиета) притиска душата и опиянява с нисшия етер, наречен земен магнетизъм. Човек има сънища, повече или по-малко светли според степента на идеопсихичното си освобождение или на духовното си издигане. Умът е един небесен отвор, през който универсалният Дух прониква и се асимилира от душите ни, както вечната субстанция – от телата ни. Колкото е по-голяма тази асимилация, толкова повече духовно издигнатата душа се стреми да резорбира в себе си огнения инстинкт, който тя е получила от Земята и който я е свързал с физическото ù състояние. Но този универсален Дух не е само една умствена абстракция в нас, той живее в себе си и чрез себе си. Духът обработва със своя небесен пламък не само нашите интелектуални особености, но и всичките хармонични регистри на нашите чувства, от които Любовта е централният принцип, подобен на него – на Духа. След дългото въздействие на опита Духът в човека получава тайната как да се събуди, когато тялото му спи: главата му е покрита с плат, ушите, очите и ноздрите са херметично затворени, като се оставя празно място само за устата; ръцете са кръстосани върху гърдите. Той се предлага жив на Ангела на Смъртта и се представя на Бога всецяло с всичката си сила на отричане от своята воля. И след молитви с тайнствени думи душата, хваната от Ангела на Смъртта, се издига в Бога чрез йерархията на Ангелите, докато тялото почива както у всеки заспал човек. Какво вижда тя тогава? Една блестяща светлина!~ 32 ~
Школата на Бялото Братство - писма (Влад Пашов) съдържание
116 Истинският Учител непременно трябва да има тези три дипломи. Ако при това положение ученикът се съмнява в Учителя си, грешката е в него. Този ученик е взел крива насока на мисълта си и каквото чуе от Учителя си, няма да се ползва. За да се освободи от съмнението, ученикът трябва да се научи да превежда, да тълкува нещата. Преводът трябва да бъде трояк: от физическо гледище, от духовно гледище и от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученикът никога не може да се съмнява в Учителя си. Щом не се съмнява, той ще се развива правилно. За да не се съмнява в Учителя си, ученикът трябва да го опита на физическия свят, после в духовния и най-после в Божествения. Щом го изпита в трите свята, тогава нека да отиде при него да учи. 11. Признаци за познаване на истинския Учител. Ако с приближаването си към Учителя си здравето ви се възстановява и подобрява, ако сърцето ви се успокоява, а умът ви се просветява, той е добрият, той е истинският Учител. Това е диагноза, това е окултна дефиниция за определянето качествата на добрия човек, на истинския Учител. В тази дефиниция няма никакво изключение. Изпитайте добрия човек да видите, че той е като Слънцето. Както Слънцето дава своята топлина и светлина на всички и всякога, така и добрият човек към всекиго и към всички проявява своите качества. Колкото поотворен е човек към него, толкова повече може да получи. 12. Когато някой каже, че не признава никакъв Учител, това показва, че той е болен човек. Докато умът слуша Духа, човек е здрав и може да учи. В който момент умът се откаже да слуша Духа, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителя, а Умът е ученикът. Тъй щото, когато ученикът се откаже да слуша Учителя си, той е заболял и трябва да се лекува. Щом умът на човека заболее,~ 33 ~
Страници из духовната биография на българите - том 1 - Димитър Грива съдържание
гккле върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота. От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата. Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Закон е, когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: не искай повече, отколкото ти е нужно. Използувай само ония условия, които моментът носи. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е; от какво трябва да се пази и от какво не. Да се справя човек с отрицателните си състояние и да реализира добрите мисли и желания, това означава сам да решава задачите си. Де е човекът между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. „Сине мой, дай ми сърцето си“. Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива. Духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си. Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да раз213~ 34 ~
Страници из духовната биография на българите - том 1 съдържание
гккле върху формата на живота, а след това върху съдържанието на живота. От човека се изисква топлина в живота, а не топлина на чувствата. Всеки човек трябва да изучава общия живот, както и своя частен живот. Той трябва да знае, при условията, при които живее, какво може да излезе от него, за какво е способен и по какви пътища може да постигне своите желания. Кръвта трябва да тече, мисълта трябва да се движи, а чувствата да се разширяват. Но в човека трябва да остане поне една основна идея в покой, която да образува неговото тяло. Закон е, когато се отнема нещо на човека, в замяна на отнетото му се дава друго нещо. В човека има известни мисли, чувства и желания, които трябва да спят. Не ги събуждайте преждевременно, не са нужни. Това положение може да се формулира със следните думи: не искай повече, отколкото ти е нужно. Използувай само ония условия, които моментът носи. Всеки човек трябва да се изучава, да познава силите си, да знае кое е за него и кое не е; от какво трябва да се пази и от какво не. Да се справя човек с отрицателните си състояние и да реализира добрите мисли и желания, това означава сам да решава задачите си. Де е човекът между контрастите. Той трябва да се справи с тях и да намери себе си. „Сине мой, дай ми сърцето си“. Бог иска сърцето на човека не като залог, а като връзка, чрез която да расте и да се развива. Духът в човека представлява кормилото на неговата машина. Човек страда главно до две причини; когато не иска да даде път на силите в природата да се проявят и когато природата не му дава това, което той желае. Човек познава хората дотолкова, доколкото познава себе си. Той трябва да изучава темпераментите и чрез тях да раз213~ 35 ~
Развигор и Листопад - Георги Томалевски съдържание
130 ДУХ И ПЛЪТ Въпреки че духовното и плътското са в съжителство, все пак животът на плътта и духовното начало са две различни неща, които макар в известна степен и да си влияят взаимно, все пак се разделят. Както добрият майстор не е в състояние да покаже своето изкуство и умение без веществото, което му става подвластно и без своите инструменти, които са неговите първи помощници, така и Духът, който трябва да изяви себе си на физическо поле, има за свой пръв помощник тялото или плътта. Както майсторът се старае да държи своите инструменти в изправност, защото иначе той е много затруднен в работата си, така и човекът трябва да държи тялото си изправно и в своя власт. Това е трудно постижимо, но необходимо условие, за да може да се изяви Духът в човека, което е небесен дар и откровение. Има в човека един висш вътрешен Аз, който трябва да се изгради в пълнота и съвършенство. Заради това изграждане става всичко на този свят. Всички усилия, всички копнежи и страдания са все заради него. Това не е само хрумване, а абсолютна истина и аз съм го преживял, за да напиша тези редове. Намирам се като в един огнен кратер и се мъча да изпълзя из стръмните му и горещи стени. Това изисква моят Дух, макар че пречките са жестоки и трудно преодолими. Имал съм случаи, когато оставах съвсем сам в цялата Вселена, макар и заобиколен от хора. Чувах песните на птиците, гласовете на децата, търсех с очи, с отпаднали ръце да дойде отнякъде помощ. Но съзнавах, че сам трябва да си помогна, защото дори и да е протегната към мен ръката на Милостта, пак аз ще трябва да протегна моята, за да я досегна.~ 36 ~
Влад Пашов - 28 Писма (Ѣ,Ѫ) съдържание
от Божествено гледище. Когато прави сполучливи преводи, ученика никога ме може да се съмнява в Учителя си, Щ ом ме се сътява, той ке се развива правилно. За да не се съмнява в Учителя си, учепика трябва да го опита ма физическия свят, после в духовния и вай-после в Божествения. йрм го извита в трите свята тогава иска да отиде при жего да учи, 11# Пгкзаадя_з$ познаване на иетпяския Учител. Ако с приближаването ей към Учителя си здравето ви се възстановява в подобрява, ако сърцето ви се успокоява и умът ви ое просветяла, той е добрия, той е истинския Учител. Това е диагноза,това е окултна дефиниция ва определянето качествата на добрия човек, на истинския Учител, В тази дефиниция мяка никакво изключение. Изпитайте добрия човек да видите,че той е като Слънцето, както Слънцето дава своята топлина и светлина яа всичк и всякога, така и добрия човек към везкиго и към всички проявява своите качества, Колието по-створея е човек към него, толкова повече може да получи. 1& Когато некой каже , че но признава никакъв Учител, това показва, че той е болей човек. Докато умът скула Духа, човек е здрав и коне да учи. £ който момент умът е® откаже да олуиа Духът, казваме, че човек е заболял. Духът в човека е Учителя, а Умът е ученикът. Тъй цото, когато ученика се откаже да слупа Учителя си, той е заболял, и трябва да ое лекува. Щом умът не човека заболее, едновременно о това заболява и сърцето и волята му, я той започва да изопачава Истината, започва да си служа е неверни факти. 13. Когато Учителя посажда семена в ума и сърцето яа ученика си,последния трябва грижливо да гз вази, да не би деца да дойдат от във а да гв изровят . Изровят ли семената му, ученика ще се усъмни в Учителя си, ще изгуби доверието си в него.ватова пазете следното правило8 Не се съмнявайте в Бога, Ее ое съмнявайте в Учителя си. I Който се съмнява в Учителя ся, той не е ученик. Най-стройното нещо за ученика е да се усъмни в Учителя ел. Щсм се усъмни в Бога, в Учителя ой, всичко с него е евърпено. Ако не познавате Учителя са, защо отивате при него да се учите. Пом отидете ври некой Учител А® се учите,вие непременно трябва да му вярвате. Досега в аналите на окултната история нека яито едно изключение, когато ученик да се усъмнил в Учителя си и да не е пострадал. Ако закона е строг към ученика,още по-строг ще бъде към Учителя. Ако Учителя престъпи наймалкия Божествен закон,и с него воичко е свъраено. Строга е Божествения Баксн.~ 37 ~
Всичко е духовно и времето е вече - книга 2, част 2 - Крум Крумов съдържание
СА СРЕДАТА, ПРЕЗ КОЯТО БЛАГАТА ТРЯБВА ДА МИНАТ И ДОЙДАТ ДО НАС, ЗАЩОТО СА ОПРЕДЕЛЕНИ ЗА ТЕБ, т.е. който не е минал през Любовта и Страданието, не може да бъде обичан. Без тези две човек не е способен да обича нито Бог, нито ближния, нито себе си. Смисълът е в Служенето, т.е. само служещият е в НЕПРЕХОДНАТА РАДОСТ! Постигнал си Младостта, а какво е тя? Тотално оползотворяване на Енергията, без натрупване на разпадни продукти (от излишества), които ни състаряват, т.е. колкото получиш от Космоса, толкова връщаш в СЛУЖЕНЕ. Красив Закон. Тайната на Вечният Живот: Дошли сме на земята да се учим, но само някои го правят, а други не. От там са и доволството и недоволството. Два броя Подтици има, които са от едно цяло и трябва да се СМЕНЯТ. Всички сме части на Единството и сме създадени от Бога, за да провеждаме Духът Му в материята и да Го утвърждаваме, т.е. налагаме. Тук не става въпрос за човешките упражнения и опити в посока на Сътворението, а за щастието и нещастието, които са в същността на Младостта. Беинса Дуно: Щастливият и нещастният се различават по своя организъм: Първият не иска да го познават, не иска да го знае никой, от нищо не се съблазнява и все стои като скрит, за да не дразни хората, т.е. той е последен, малък, слуга, но НЯКОЙ. За вторият остава обратното. Духът в човека е, който благата носи и е индивидуален за всеки. Законът за Благата работи според нашите заслуги в Доброто! Беинса Дуно: ЖИВОТЪТ НЕ Е ПРОИЗЛЯЗЪЛ ОТ НИКЪДЕ ТОИ Е ВЕЧНО ПРЕБЪДВАЩА РЕАЛНОСТ, КОЯТО СЪЗДАВА ВСИЧКО. Четири са Хипотезите за човешкия произход: От Пръст. От Бога. От никъде. От животните, което всъщност е едно и също, и 91~ 38 ~
Том 3 - с лекции. – Върховното дело, 1956г.-1957г. (Ѣ,Ѫ) съдържание
205 и да не останеш с него,а винаги да имаш в предвид,че Рог е безброй исяини,които ти трябва да откриваш т. е,да ги изживееш в твоя духовен свят. Ти трябва да имаш един богат духовен свят. когато ти говорим духовен свят,раз-ираме света на Божествения дух. Следователковоят духовен свит трябва да представлява вече една пелокупност от състоянията на света на духа. Това включва и жив®тът-животът на висшата степен,животът на висшето съзнание. Колкото повече се възвисяват трептенията в съзнанието и живота,толкова повече и духът в човека е в ново откритие,защото единствено духът е,който открива. Защо?3ащото по начало той е излъчен от Божествения дух,защото по начало човешкият дух носи всичките възможности,”ялото изкуство на Божествения дух. Той е посаден в човешкия дух в миниатюр,като една безсмъртна малка семка. И ако ученикът открие тази абсолютна безсмъртна семка в себе си,той и открил делия развой на живота,той бИ открил развитието както на малките същества-хлетъчните същества,така и на поголемите същества. Безсмъртна е тази малка,тази микроскопична семка. Тя е зародиш на живота. В нея се съдържат всички възможности,всички първичности на битието. Ако бихме имали време да запознаем ученика с върховната степен на този зародиш,ние вярваме,че по-правилно ще се ориентира за сътворението,за божественото присъствие. В миналото ние загатнахме за безсмъртните организми на духа,но ме ви казахме още за състава,за елементите,ва жизнеността на тия духовни организми; Ние ви открихме началото,безсмъртния зародиш на тази духовна клетка. Сега застъпваме тази област,за да не се заблуждава ученикът,а да ъде един голям естествоизпитател , един голям духовен изпитател,да изпитва нещата,да ги проверява,да ги съчетава,да ги открива.само тогава ще бъде положителен,само тогава ще бъде напълно уравновесен,защото при него е света на чистотата,пред него е ангелския свят на чистотата, чистота и душа. Чиста е душата. Тя копнее за чистотата.тя ожида за чисотата. Колкото физическата чистота е в по-висша степен,толкова повече видрите,жизнеността на духовното тяло е в по-голям трепет. Само този духовен трепет,само трепетът на духовното тяло е,който може напълно да представи,да идеализира ангелския свят. ученико,когато те водим по върховете на върховното,ние сме доста много внимателни,да не би да по~ 39 ~
Том 3 - с лекции. – Върховното дело, 1956г.-1957г. - обработени съдържание
животът на висшето съзнание. Колкото повече се възвисяват трептенията в съзнанието и живота, толкова повече и духът в човека е в ново откритие, защото единствено духът е, който открива. Защо? Защото по начало той е излъчен от Божествения дух, защото по начало човешкият дух носи всичките възможности, цялото изкуство на Божествения дух. Той е посаден в човешкия дух в миниатюра, като една безсмъртна малка семка. И ако ученикът открие тази абсолютна безсмъртна семка в себе си, той би открил делия развой на живота, той би открил развитието както на малките същества клетъчните същества, така и на поголемите същества. Безсмъртна е тази малка, тази микроскопична семка. Тя е зародиш на живота. В нея се съдържат всички възможности, всички първичности на битието. Ако бихме имали време да запознаем ученика с върховната степен на този зародиш, ние вярваме, че по-правилно ще се ориентира за сътворението, за Божественото присъствие. В миналото ние загатнахме за безсмъртните организми на духа, но не ви казахме още за състава, за елементите, за жизнеността на тия духовни организми. Ние ви открихме началото, безсмъртния зародиш на тази духовна клетка. Сега застъпваме тази област, за да не се заблуждава ученикът, а да бъде един голям естествоизпитател, един голям духовен изпитател, да изпитва нещата, да ги проверява, да ги съчетава, да ги открива. само тогава ще бъде положителен, само тогава ще бъде напълно уравновесен, защото при него е света на чистотата, пред него е ангелския свят на чистотата, чистота и душа. Чиста е душата. Тя копнее за чистотата. Тя ожида за чистотата. Колкото физическата чистота е в по-висша степен, толкова повече вибрите, жизнеността на духовното тяло е в поголям трепет. Само този духовен трепет, само трепетът на духовното тяло е, който може напълно да представи, да идеализира ангелския свят.~ 40 ~
Том 8 - с лекции. – Импулсът на Вселената, 1961г.-1962г. (Ѣ,Ѫ) съдържание
185 »ito сега дутата прониква в съзнанието,така и Духът трябва да проникне в дутата,Чрез дутата лесно могат да се обяснят нещата. Както дутата взема съзнанието,така и Духѣт трябва да вземе душата. Колкото по-светла е мисалта,толкова по-чисти са нещатаВне трябва да имате ясна представа за Духа. Когато дойде Духът в човека,той действува чрез проникване. И благодарение на това проникване,всичко върви хубаво. Че им страдания,нищо от това. Те се преодоляват. Дом сте във Върховната школа,е хубаво. Извън Върховната школа е лошо. Има ли Ху Саво и лошо?Лошо не съществува,но има неразбиране на нещата. Хората са лоши,защото не са разбрали нещата. Дом ги разбират,ще станат добри. Зие трясва да имате най-богато понятие за ума,за светлината и за Духа. Трябва да ги оформите. Понеже живеете във Формения свят,трябва да имате известни форми. А когато се освободите от формата,тогава ще гледате реално на нещата. Какво да правимТТрябва да вървите. Целта е да станете светлинни. Станете ли светлинни,ще станете е проникване. Станете ли проникващи,ще съчетаете всички духове. Тогава няма да мислите за себе си,а за другите. Така разбирайте нещата. Трябва да се подкрепяме колективно. Варна,юли,1962 год.~ 41 ~
Том 8 - с лекции. – Импулсът на Вселената, 1961г.-1962 г. - обработени съдържание
когато мисиите. Следователно, не можете да се избавите от времето. Бог е свободен от времето. Бог не съществува във времето. Времето е дадено за нисшите същества. Бог не държи за времето. То е негова възможност. Трябва да минете през школата на времето и да дойдете в пространството. А после да минете и през пространството и да дойдете в абсолютността. Има едно проникване на Духа. Използувайте това проникване, за да можете да станете големи. Оставете всички философии настрана. Мъдрецът или посветеният не казва, че много знае. Ако ви се дава сега възможност да се издигнете, издигнете се. Вие сте в света на мисълта. В него прониква светът на светлината. А в света на светлината проникна Духът. Трябва да се направи в достояние на човешкото съзнание какво е мисъл, какво е светлина и какво е Дух. Човек трябва да стане дух. А за да стане Дух, трябва едно проникване. Може ли да стане проникване? Разбира се. Така както сега душата прониква в съзнанието, така и Духът трябва да проникне в душата. Чрез душата лесно могат да се обяснят нещата. Както душата взема съзнанието, така и Духът трябва да вземе душата. Колкото по-светла е мисълта, толкова по-чисти са нещата. Вие трябва да имате ясна представа за Духа. Когато дойде Духът в човека, той действа чрез проникване. Е благодарение на това проникване, всичко върви хубаво. Че има страдания, нищо от това. Те се преодоляват. Щом сте във Върховната школа, е хубаво. Извън Върховната школа е лошо. Има ли хубаво и лошо? Лошо не съществува, но има неразбиране на нещата. Хората са лоши, защото не са разбрали нещата. Щом ги разберат, ще станат добри. Вие трябва да имате най-богато понятие за ума, за светлината и за Духа. Трябва да ги оформите. Понеже живеете във формения свят, трябва да имате известни форми. А когато се освободите от формата, тогава ще гледате реално на нещата.~ 42 ~
Том 8 - с размишления. (от 414 до 444), 1955г.-1956г. (Ѣ,Ѫ) съдържание
знае нещата,кбк сега му се повелява той да изправи някои неща? Ученико,знай,и духовният човек е направил престъпление. Той е направил грешката първоначално т.е. духът в човека. И,ако ние имаме сбга известна работа с бас,ние не засягаме света на душата,нито света на сърцето,нито света на ума,а засягаме света на духа-вашия“дух. Ние няма да се спираме да обясняваме от къде иде той,какво начало има. Той е ваш. Ние не искаме да ви обидим, защото е ваш. Ето къде трябва да се разберем:нашият дух и вашият-дух трябва да заработят колективно . Нашият Дух и вашият дух трябва да бьдат една такава колективнбст,една тйкава ръководна сила,че да няма вече разединение,двуумение,саблазьн,да няма вече откло-' нение. Никога вече отклбнение. Този който е опитал падението, никога вече отклонение,защото той знае последствията. В атмосферата на това размишление,в средата на това въздействие,ние имаме за задача да обърнем внимание на ученика, той да обърне внимание върху сйбе си. Не да направи нещо, но да обърне внимание върху себе си,за да могат тия сили да работят свободно,без затруднение и опЬнки. Понеже ученикът ое подготвя за една специална култура,понеже има да играе една от важните роли в живота на земята,той трябва да бьде преобразен. Ние пак подчертаваме:когато употребяваме това трябва,ние винаги фиксираме вашият дух. Нему му е необходимо едно възпитание. Той трябва да ое възпита под влиянието на новата култура,под влиянието на културата на шестата расаДа получи онова обагряне,онова осветяване на слънчевите сили; Тогава ще го назоват слънчев Дух. А сега се казва земен Дух. Противоречие ли е,че е земен дух? Не е противоречие,но е едно малко отклонение,едно деградиране. А знаете ли какъв е процесът деградиране? Колкото е силен,толкова е и изпитателен. Всяко едно същество,което ое деградира,ое изпитва. То е притиснато,за да ое опита в него пластичността на Духа,защото всяко същество притежава дух. Такова едно притискане обаче, за ученика няма да има:Защо? Защото ученикът е вече възпитаник на слънчевите сили,на светлите оили. А да бъдеш един възпитаник на светлите сили,това ще рече да си преобразен.ле че ще загубиш своя образ,но той ще бьде така преустроен,че ще притежава всички способности на ония елементи,които направо идат от слънчевия свят. ~ _ Но ще кажете:как можем да задържим тия слънчеви енер150~ 43 ~
Том 8 - с размишления. (от 414 до 444), 1955г.-1956г. - обработени съдържание
До тогава животинското, растителното и минералното царства са необходими за тия майстори. Те са цветовете, с които ще украсят човешкия организъм. Те са мрамора, те са златото, среброто, чрез които ще пресъздадат костната система в човешкото царство. Това е един важен процес, за който може да знаят само, както казахме, онзи ученик, който е събрал своите сили, който ги е уединил, който ги е съединил, който е заживял в един колектив и има вече способността посредством духовните сили да влиза в духовния свят, да се отделя от физическия свят и от там да следи целия процес. Това се нарича духовно проглеждане, ясновиждане. Докато си на физическия свят, във физическото тяло, това виждане няма да дойде. Какво се разбира от това? Че специално ученикът, чрез своя духовен живот да преобрази своя свят от физически, външен живот, в духовен, вътрешен живот. Ние казахме, да направите това, да направите онова. Кой ще го направи? Духът ще го направи. Този дух е и у вас. Ние за него говорим. Той ще го направи. Не физическият човек, а духовният, той ще го направи. Но ще кажете: щом е духовен, нали той знае нещата? Как сега му се повелява той да изправи някои неща? Ученико, знай, и духовният човек е направил престъпление. Той е направил грешката първоначално, т. е. духът в човека. И ако ние имаме сега известна работа с вас, ние не засягаме света на душата, нито света на сърцето, нито света на ума, а засягаме света на духа вашия дух. Ние няма да се спираме да обясняваме от къде иде той, какво начало има. Той е ваш. Ние не искаме да ви обидим, защото е ваш. Ето къде трябва да се разберем: нашият дух и вашият дух трябва да заработят колективно. Нашият Дух и вашият дух трябва да бъдат една такава колективност, една такава ръководна сила, че да няма вече разединение, двоумение, съблазън, да няма вече отклонение. Никога вече отклонение. Този който е опитал падението, никога вече отклонение, защото той знае последствията.~ 44 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 9 съдържание
Той казваше, ако иска човек да се освободи от всичкия тоя хаос, в който живее, от всичките тези каши, в които е потънал, той трябва да отправи съзнанието си към Бога. Но така цялостно, със цялото си същество, за да може най-малката връзка макар да направи, но тази връзка ще му даде сили, за да може малко по малко да организира тоя свой вътрешен свят. За тази организация Учителят казва нещо много важно; „Духът в човека трябва да работи много дълго време върху умът и сърцето, и върху тялото, за да може да изработи инсталация, да потекат енергиите на Любовта в него". Значи Божественото в човека само може да извърши тая организация на тия сили и затуй Учителят като първа задача, като най-висока цел постави: ЛЮБОВ КЪМ БОГА. То е нещо, което човек трябва да го има всякога в съзнанието си и ако го има или, ако всякога може да подържа, да дойде до него, той няма да има трудност, няма да има мъчнотия, която да не преодолее, защото оттам ще потекат сили, силите на Любовта. А Любовта всичко пречиства. Любовта е силата, която ще очисти човека от всички наслоения на минало, на минали прераждания, на настоящи, които носи в подсъзнанието си. Няма друга сила в света, която да може да ни очисти освен Любовта. Защото аз някога съм се уплашвала от това, което съм виждала у себе си, като желания, като сили. Казвам, кога ще се справя с това нещо? Аз поне нещо мисля, че съм постигнала, то пък изкочи в друга форма, другояче. Разбирате то се прояви не в същата форма, която съм преодоляла, в друга форма се прояви и едничкото нещо което е, виждам, че това е Любовта ни към Бога, която трябва да проявим. Не ние да я създадем, не ние нищо не създаваме, ние не говорим че градим себе си. Нищо не градим. Ние трябва само да изчистим своето съзнание от утайките, да изчистим сърцето си от лошите чувства, значи за да потече у нас висшите сили, Божественото, което всеки го има, Духът. Когато то дойде, нещата другояче стават, защото ако човек се поддава на отрицанието, това са силите на Злото, които господаруват в него. Ако се поддава на Доброто, на положителните сили, те са другите, светлите същества, които се проявяват. А пък Учителят пак на едно място казва: „Чистият ум, светлият ум, чистото сърце, обширната душа и мощният дух са веригите, които ще свържат Злото у вас“. Значи трябва да се обедини умът, сърцето, душата и духът и тогава, не че ние ще се справим със Злото, тези сили ще се справят със Злото, ние не сме които се борим, но тогава чак може ние да се надяваме и да очакваме в нас резултатите на Любовта и на Доброто за което копнее душата ни. Та даже някога когато така съм мислила за тези наслойки, заблуди които носим, натрупани от векове и от хилядолетия, приличат ми на тези Авдии. Нали има една легенда за един, който бил син на слънцето, някой Авдий, който имал обори, имал 3000 ми се струва волове и 300 години не бил почистил яхърът в който са били те, че дошъл Херкулес и обърнал една река да потече и тази река отвлякла тези мръсотии, защото от този обор се носела такава заразяваща воня. Такова нещо е било. Та у нас значи така трябва да дойде тоя поток на Любовта, да изчисти всичко, което ние носим от миналото в себе си, за да се почувстваме нови хора, за да почувстваме Божественото в нас. Ние сега ще имаме само проблясъци на това Божествено в състоянието, в което сме още сега. Но за да станеме нови хора, за да станеме ученици, да имаме абсолютно ученическо съзнание, непременно трябва Божията Любов да изявяваме. Иначе, другото е каши. Веднъж правиш едно, после правиш друго, той не е пълен процес. Пълният процес е тогава, когато човек, пак така трябва да се освободи. Вярно е, че човек в този случай държи ключовете. Той пуска в себе си едното или другото и за това е отговорен. Той Учителят знаете ли какво казваше, като проявявам някои отрицателни черти: „Ех, вие някога сте яли и 17. Ичгрсвьт... т 9 257~ 45 ~
"Изгревът" на Бялото братство - пее и свири, учи и живее - том 16 (Ѣ,Ѫ) съдържание
Червеният цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на червения цвят, той не може да разбере Любовта. Портокаленият цвят. Който не може да приема основния тон на портокаления цвят, той не може правилно да развие своя индивидуален живот. Зеленият цвят. Ако не взема правилно тона на зеления цвят, той не може да бъде здрав, не може да бъде и богат. Жълтият цвят. Докато човек дойде до положение правилно да възприема основния тон на жълтия цвят, той никога не може да бъде учен, философ, музикант, художник или поет. Той ще си остане обикновен човек, който тъпче земята както всички живи същества. Синият цвят. Докато не може да възприема правилно основния тон на синия цвят, човек не може да бъде религиозен. Тъмносиният цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на тъмносиния цвят, той никога няма да разбере дълбокия смисъл на живота. Виолетовият цвят. Който не може правилно да възприема основния тон на виолетовия цвят, той никога няма да бъде господар на себе си. (25. VH.1937год., Рила) 312. Човекът е цигулка Струната „sol“ представлява духът в човека, струната „ге“ сърцето на човека, струната „1а“ умът на човека, струната „mi“ душата. Който иска да работи върху духа си, той ще се упражнява на струната „sol“. Който иска да работи върху сърцето си, той ще се упражнява със струната „ге“. Ако човек иска да работи върху ума си, ще се упражнява със струната „1а“. И най-после, ако човек иска да работи върху душата си, ще се упражнява на струната „mi“. (25. VH.1937год., Рила) 313. Новото в света, това е музиката. Ако не си музикален, ти не може[ш] да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш. От мислите, чувствата и постъпките зависи нашата музикалност. Всяка сутрин ще пееш, всяка сутрин ще се раждаш. Ако днес запееш, ще изправиш погрешките на вчерашния ден. Петелът, като пее, не става причина да изгрее слънцето, но той оповестява изгрева на слънцето. С пеенето по-лесно и по-добре се живее. 1/2 (половина нота) значи мъж без жена, господар без слуга, ученик без Учител. 1 /3 (нота) значи дом без деца. 3/3 дом с деца. Квартата е дом с баща, майка и деца. Терцата са баща, майка и син. (24. XI. 1937год., сряда) 314. За да свириш и пееш За да свириш, ти трябва да имаш мисъл и чувство, душата ти да влезе в цигулката. Свирене без мисъл и без чувство е механическо. Ако дойдете до Божията Любов, всички ще бъдете певци. Аз, като чуя мома да пее, ще ви кажа ще бъде ли щастлива или не. Същото е и с момъка. Ако си болен, почни да пееш: „Аз ще оздравея!“ (Учителятпее.) Пей: „Аз вярвам, Господи, ти ме обичаш.“ За да пеете „Бог е Любов“, трябва да си представите, че имате един хубав, узрял плод, с хубава украса, който ще го изядете. Пейте нови песни, които не сте пели. Например: „Мен ме майка роди право да мисля, право да чувствувам.“ Друг текст: „Надеждата в мен е постижение, а Любовта в мен е обновление“. Премия ще има за тези, които ще изпеят правилно. (24. XL 1937год., сряда) 720~ 46 ~
сп. "Братски живот" - бр. 15 съдържание
Сириус е бил и „Звездата на царица Изида,, в древен Египет. Тя е асоциирана с майката-богиня Изида и нейния по-стар архетип Хатор. Храмът на Дендера, посветен на богинята, е построен така, че всяка Нова година светлината на Сириус прониква през специален отвор към вътрешността на капелата. Обстоятелството, че в Египет и Вавилон са свързвали началото на новата година с хелиакалния изгрев на Сириус, говори за важната роля на тази звезда в културата на древните. Малко по-късно Сириус има добра репутация сред гърците и римляните. Звездата Сириус се среща също така и в сурите на Корана под името „Шира”. Западно-африканското племе Догони смайва учените с големите си познания за тази звездна система, наследени в местните предания от древни времена. Особено интересно е това, че познанията им за Сириус съдържат елементи, известни на астрономите едва от скоро. Съвременните изследователи на нашата далечна история изтъкват забележимото присъствие на Сириус в културата на древните българи. СИРИУС в новото УЧЕНИЕ Според Учителя, Сириус е жилище на светли същества със висока култура: „В Сириус има една култура, два пъти по-възвишена отколкото на Слънцето.” „Много от човешките същества по другите системи са далеч по-напреднали от човека, защото са излезли по-рано от великия първоизвор на живота. Тяхната мъдрост е толкова велика, че културата на хората, в сравнение с тази на Сириус например е още в своите пелени. Съвременните хора пред съществата на Сириус не са даже и деца.” Учителя посочва звездата като следваща стъпка на земното човечество по пътя на неговото космическо израстване: „Като минете през Юпитер, през Марс, през Венера, през Сатурн и през всичките крайни планети, найпосле ще дойдете в слънцето, през неговия университет, дето ще прекарате сто години. Това са сто слънчеви години. Там ще прекарате две милионни години като дете, 25 милионни години като възрастен и още толкова като стар. След това ще напуснете слънцето и ще отидете да живеете на Сириус. Там ще прекарате 500 милиони години като стар, още толкова като възрастен и толкова като млад." Не е случаен по всяка вероятност и факта, че началото на Божествената нова година (19 август) в България се случва няколко дена след хелиакалния изгрев на Сириус, когато звездата става добре видима над хоризонта. СВЪРЗВАНЕ С ВИБРАЦИИТЕ НА СИРИУС Според Учителя има три велики момента: изгревът на Венера, изгревът на Слънцето и изгревът на Сириус. Будността и съзерцанието по време на тези моменти, както и мисленото свързване с небесните тела, които ги предизвикват, внасят животворни сили в душата на ученика. „Аз бях ви препоръчал сутринта да ставате, когато изгрява Сириус или когато изгрява Зорницата... Стани 40-50 пъти за това и ще видиш какъв преврат ще имаш в душата си.” „Онези небесните хора, жителите на Слънцето пеят. Слушам жителите на Венера, те пеят. Слушам жителите на Юпитер да пеят. Слушам жителите на Сатурн да пеят. Слушам жителите на Сириус да пеят. Слушам жителите на Алфа Центаурус да пеят.” „Мнозина се запитват докога човек ще живее в слънчевата система докато завърши еволюцията си. Един ден, когато завърши еволюцията си в слънчевата система, човек ще мине в друга система в Сириус най-светлата звезда на небето. По култура тя стои по-високо от Слънцето. Като я наблюдава често, човек изпитва особен, свещен трепет в себе си. Тя събужда в човек стремеж към чистота, към нещо светло и възвишено." Астрологична прогноза за периода 10.09 11.10.2006 Слънцето присъства в знака Дева в периода от 23 август до 23 септември, като създава благоприятни условия за развитие на висшия разум в човека, както и на важните добродетели: служене, смирение, чистота и способност да се поддържа ред и порядък. Това е и период, в които Духът в човека лекува и пречиства. Тази гледна точка е важна, защото чрез нея настоящите турбулентни космически енергии могат да бъдат използвани разумно. В космоса около 7-10.09 действат противопоставянето между Слънцето и Уран в знаците Дева и Риби; продължава да действа мощният кармичен квадрат от Плутон към Оста на еволюцията; действа съвпада между Меркурий, Долен Лунен възел и Лилит, отнасящ се с квадрат към Плутон; продължава да действа и мощната опозиция между Нептун и Сатурн. Всички тези изключително сложни космически аспекти, носещи трудни за трансформация отрицателни енергии, създават условия ученика да пречиства себе си чрез трудностите и изпитанията, които му се предоставят. Това обаче може да стане, ако той запази цялостно и възвишено съзнание. Опозицията на Нептун и Сатурн изисква будност на философски и ценностен план; описаният съвпад, влизащ в квадратура с Плутон, изисква кармическа будност, а опозицията между Уран и Слънцето провокира в нас ментална будност. Чрез тези три степени на будност ние можем да се справим в такава сложна ситуация. На 12.09 Луната задейства Голям космически квадрат между Сатурн, Нептун, Юпитер и Луната в постоянните знаци. Ден по-късно този голям квадрат вече отшумява, но вече започва да действа тау-квадратурата между тежките планети Юпитер, Нептун и Сатурн, която ще действа почти целия септември. Този сложен троен аспект изисква особена философо-религиозна и причинна осторожност, защото иначе човек може да изпадне в сериозни отклонения в своя живот при такива космически условия. Особено внимателни трябва да са хора, родени в централните области на постоянните знаци Телец, Лъв, Скорпион и Водолей. На 13-14-15.09 Луната последователно задейства: тау-квадратура между Венера, Уран и Луна; Голям космически квадрат между Плутон, Оста на еволюцията и Луната; и квадратура към съвпада на Меркурий с Марс във Везни. Благодарение на тези три дисхармонични момента и благодарение на описаната тау-квадратура между тежките планети, а и започващият кармичен съвпад между Слънцето, Долен Лунен възел и кармическата точка Лилит, може да се каже, че визираният период ще е особено труден и опасен. В такива моменти ученикът трябва да запази спокойствие и неангажираност с отрицателни външни и вътрешни събития, които могат да възникнат в неговия живот с една конкретна цел да го увлекат в неправилни и нечисти пътища. Чрез молитва и вътрешна морална чистота, чрез интензивна молба за ръководство от Учителя, можем да запазим себе си от нечистите влияния и опасни ситуации. На 16.09 Луната, Уран и Юпитер образуват Голям космически тригон и заедно с това Луната хвърля творчески 72°-ов аспект към кармичния съвпад между Слънцето, Долен Лунен възел и Лилит. Това създава добри условия чрез интуитивни и духовни процеси да се намери изход от трудни ситуации (това особено важи за хора, имащи важни точки в централните области на водните знаци). Тези хармонични аспекти трябва да използват навреме, а техните енергии да се съхранят внимателно, защото вече на 19.09 Луната усилва значително тауквадратурата между Юпитер, Нептун и Сатурн чрез съвпада си със Сатурн. Дисхармоничните влияния, задействани от Луната, продължават и на 20-21-22, когато първо тя застава в опозиция с Уран, а после, преминавайки през съвпад с Венера, навлиза плавно в кармичен тау-квадрат между Слънцето, Плутон и Оста на Еволюцията. Това очертава следващата сложна тридневка, която изисква нови степени на Будност. На 23.09 Слънцето навлиза в знака Везни, Луната съвпада с Марс във Везни (10°), а Меркурий от същия знак образува точен тригон към Нептун. Всичко това може да бъде интерпретирано, че чрез едно съзнателно волево усилие и чрез любящо слово, можем да се опитаме да създадем хармония, равновесие и вътрешен покой, независимо от действащите сложни космически аспекти. На следващият ден Луната съвпада с Меркурий и усилва хармоничния аспект към Нептун. На 25.09 Уран хвърля два хармонични аспекта към Марс във Везни (150°) и тригон към Луната в Скорпион, което изпраща интуитивен лъч Виделина към нашето съзнание. Тази енергия трябва да се използва и съхрани правилно, защото на 26.09 Луната още веднъж усилва тау-квадратурата между Юпитер, Нептун и Сатурн чрез съвпада си с Юпитер това за пореден път може да създаде излишни религиозни, философски или социални противоречия. В периода 26-29.09 Венера, съвпадайки с Долния Лунен възел и Лилит, взима своето участие в сложните отрицателни кармични енергии, насочени в последните градуси на Дева, Стрелец и Риби. Луната усилва до максимум това влияние на 29.09, когато съвпада с Плутон. За радост на същия ден съвпадът между Луната и Плутон е в тригон спрямо Сатурн и в квинтил спрямо Марс, което показва, че може да се намери изход от всяка трудна ситуация. На 1-2.10 Луната и няколко други аспекти, независимо че образуват дисхармонични аспекти към едни планети, попадат в хармонични спрямо други. А на 3.10 Луната, съвпадайки с Нептун и усилвайки отново описаната тау-квадратурата, все пак попада и в мощен тригон, идващ от Марс във Везни, което показва отново, че чрез едно съзнателно усилие на волята могат да се въведат хармонизиращи сили в сложната обстановка, която се разиграва в космоса и в нас. На 05.10 Луната, съвпадайки с Уран във Риби, образува хармонични аспекти спрямо Слънцето и Марс във Везни, което означава, че на тази дата ще се внесат мощните енергии на интуицията, хармонизирана и проявена от Духа.