Планински върхове (втори вариант)
№ 735
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
гЗ.ЖГ воля»Само та нощвя вп . ‘ ? моятъ умъ, геЙ №В8е#лъ 9Щ#нгб°£вана hloO nssT ,ЕЪ М ИТ% нуч Hi лТ ьТ есет! милион ;o‘j ухфга ЛОД лвл шинтжп •RltJ’X OS два a единъ не шви?0' ви oi еЩ И BTONH П.ЖО NOX on 9/п мТ хоб знуе' L. лнддЬ жо 1.3'Юб жо . / сд зп rn i i ОТгЗЮН TV hi on от ‘4 K0MtNH&l оТНПЖТО/ отосбоцбд х . онйвдл ft; тека’ зд н [оЗЛлШО,. о.-шдсвд ллндзЯ j.жнпвм -ЛШд.ЗД 7 tHpNlt 3 нл£оа ? пд.знод . ’TOT ЛСТ Г8Н 'О-.ГТ .35' ф. тезни. У“ ;д сн W ; нч. з щдт Kn':.! чц-юпзе j •А 4 w .Д‘ '/•.'Ji Имате два трижгълПфш издигнати;5адава се въпросаДап тговарятъ/защотс не могатъ да бждатъ единъ.ЗащоЦ защото не могатъ па бждатъ трр бждатъ единъ.Защо но могатъ дг запитван то и отговора.Това са върха образуватъ една долина Питате»защо сж два.даЩото не могат бждатъ единъ?-3ащото не сж три;Спор два планински върха/Тия двата’ пяанниб ~ Хитате:защо тия два планински върха обр! зуватъ една долина?~защото не|сж единъ. • Доброто представете си,че на тия двата върха се натрий енѣгъ отгоре.Питате,защо е сн|гътъ?-3ащото не е вода.Защойо аЖ вода на тия чукали не можеше отговорямъ защо инжшжншяа е с въпрос-ъ:Защо не е вода?ащот то не е вода,показва,че не е 0К А 9 . I ра казватъ:всичкитѣ тѣла казв И следователно,богато топлина. Що е разширението?Проявление I съмъ серазширилънѣщо.Много ста.разширявашъ се,но туъ газ Ч се спре,но понеже е-. Снѣгъ, спираАсехЗ 1ѣгъ,но отговарямъ,защо но е вода.ВторЙЙ о ни е шиижн» текло.Защото всѣко нѣщ1 текло.Тогава иде друга наука.ченищѣ 1тъ,че иматъ вжтрешна субективна тбплин са се прояви вжтре,тѣлата се разширяващ ha топлина.Следователно,вие казвайЙа •МЪ се разширилъ.то е свойство & рение има известни закони, има свЗетВ ограничение.датно време запора да грЪе това слънце и може тбЖ гътъ да смѣни своето естеств,започва да се топйИ най-п0Сле отъ пла лки вадички да слизатъ въ долинитй.Пред нинскитѣ върхове започватъ м! станете си,е птъ дветѣ стра ’ лу.Нѣкой ижть протича1 тия рѣкички,които слизатъ от -ги на планината слизатъ тая пото.чета ъ въди; посоки.тогава проститѣ забелязватъчШ оре,ковкото повече се ув.еличава топл та,толкова започватъ да си yi дветѣ страни,тия рѣки се рази проститѣ хора като i еличаватъ тия вадички.№то се еливатъ иряватъ.-огава по закона на наблюдението; , габлюдавать правятъ своитЪ заключения.Цде нѣкоеЗ® те, казва .Учителю] Рѣ.Ката се Хзтирила. Колко може да се разшири?. единъ метъръ.№дпага УченияЦчокъ , а8ва,че топлината йкждеПо' ... нинитѣ се уве личила у снѣгътъ г прави заключение,че. рѣкитасе загточналъ fia се топи и с. азширили.Пита детет отвие на тов 
oiropi рява рѣката?Рѣката ще ее разширява,, окато снъгътъ се е е . топи. -Снъгътъ като се стопи,какво ще стапе?-не се намали разширението на рѣката.Ту: има проявление. Да кажемъ нѣкоя енергия се събере въ човѣшкия мозъкъ.Прбдб" ставете си,че човѣшкиятъ мозъка има своитѣ чукари,има своите планйнй/т TQ е простото проявление на чотѣка,което вие наричате гнѣвъ.Гнѣвътъ не е нищо друго освонъ една интезрвна топлина,въ която човешката’енергия? протича .Започва да се увеличане енергията.Учепиятъ човѣкъ казва,черен® говет се топятъ по въропптѣ i следователно,тази вода кждето минерка ча,търкаля камъчета.Вие казвате:този чеѣкъ ее разгйѣвилъТ-Многд ссйѣгъ се стопилъ,водата слиза,търкал! камъчета по пжтя.Това е гнЪвътъ,обясй, ененъ научно.Иде тази водасичко обръща..Туй е простото обяснение’: Увеличава се гнъвътъ на човекаувеличава се неговата енергйя.докога ще се увиличава?-Докато се стогятъ всичкитѣ снѣгове горе по върховет$Л’ Следователно,по сжщия закопъ и зже да обясните.Казвате.докаго ще трае гнѣвътъ?-докато се стопятъ всичкитѣ снѣгове.Следъ туъ ще престане' ' 5 всичкито движение,ще бжде тихо спокойно.коритото ще бжде сухо,нѣма да има смущения,всш/китѣ камъни щ; бадатъ на мѣстото си,нѣма дима"“1 • никакво търкаляне,нѣма да ииа никакво бласканще има миръ/ и съгласие : порядъкъ.Обаче проявата на вситки енергии въ предата се отличава съ ” следното: когато водата,която слиза'надолу се увеличива по 'рѣ'кйтѣ1, то¥а| ва има друго проявление .'Да кажемъ камънитѣ,които еж вжтре въ коритото Д се търкалятъ,но водата има и друго влияние "’тя се разпилява пУ Почвата кждето минава,има известна растителность по пжтя,която поглъщаГсѣ раз ширепието на водата,се разширява и растителността,плоднитѣ дървета ”с влияятъ отъ тади гнъвната вода,‘която слиза,която търкаля кагЙйи за въ долината. И отъ тази гневната вода ,на обикпбвенЪ'едий жемъ,се жняниж® най-хубавитъ глодову.питамъ:гнѣвна вода? mi& Щй?Ка%бе стопи ншдашаж снѣгътъ и стане на вода,тя има стр межъ да слѣзе въ;'дб; пата и да напои тия дървета;Питате нѣкога:каква е твоята идея,щомъ fe дошълъ на земята.Идеята е про®та:слѣзълъ си просто отъ чукариТѣ 'надо; кито се стопи снЪгътъ,какъвъ I идеалътъ на водата. Да сдѣде долуУ,каз зваме и да живѣо е животътк» въ неговото просто изяснение?-Движение разширение ит.н.Казвамъ:за hl резберете процесит-fe на вашия животътрѣ ва да разбирате това,1соето е вече станало и туй,което въ дадейиямНмс става.да допуснемъ вие савате стринь,гладенъ степитамъ ви/защо feci вѣкъ огладнява.Не можете ли дг даде те едно' философско йзяснениеЙ? е произлъзълъ глада.Сега питаг|ъ:гладътъ едно движение отгоре’ ли е? 
Това Сол проститъ процеди,“оито ставам; въ природата.Ние се спираме иа I първичните процеси.Стопява си ci . гътъ увеличава ли се или се разширява!! Допуснете,че става другъ единъ 1сроцесъ,вметнатъ процесъ го-наричамъ. i Стопяването иа слъга и ели анетр на водата взимамъ като първиченъ про— ; цесъ.Но представете си, че има еЬоои процесъ,че дойдатъ разумни схществ’ ства и канализират?’ тази рѣка,ткаратъ-я въ единъ теренъ,който не е планински,но въ една равнина прекарватъ,напра8ятъ единъ каналъ,направя I вятъ една канализация на водата„ре отъ дветъ страни на планината се рй; раздъ :я водата отъ осната и о-Ъ другата страна и водата образува две м р-Ъки, които отиватъ въ две протироложни направленията кажемъ отъ напра влешп тв С отива въ наплавлепирго Д, Имаме вливането на водата и изтри' чапото,раздйлятъ си.Имаме имаме; влизането,отдето влиза водата и изтича нето не водата въ две противоположни направлпнин посоки. Казвамъ тога ва-цо е вливането?3начи първична че изтичг тази вода и вече се влива.Щомъ се влива водата,изменя се юйното направление,значи влиза друго'/ течение,което изменя туй течение .Слиза, влива се въ тржбата тази вода, -’ изтича.Най-първо да кажемъ този учениятъ човйкъ разсъждаваше върху тия-приститъ поичиии,които ставатъ въ пойнодата,изяснягашн научнотизяснява•} ходи по чукал итй,знае снйгътъ разумно и безъ да ходи по чукащ итй,знае снйгътъ топи ли се илийе само . малкото разширение,което ставВие имате спектвоскопъ.Единъ човкъ , отъ като наблюдава свѣящишѣжжй лирштй,Коитп излизатъ отъ свѣтящитѣ тѣлар въ пространството,забелязва оавня елементи х Z — J разни линии/Л • въ спектроскопа.Този учениятъ /човѣкъ забелязва,Че вейка звезда дава св I двой спектъръ и тогава тия линии ако се разширяватъ този учениутъ hobJ ъкъ ци не.Ако ; кале,туй тйло,което тялото се приближава ълото се отдалечава наблюдава приближава ли се къмъ земята или и фмъ земята,тия линии се разширяватъ,ако т р зкаля линии се стѣсняватСледователно, с също Т 0 доказателство имаме и/за рВдитѣ.Ако ръкитѣ съ по-шѣсни,снйгътъ ю-Малко.ако рйката се разширява,снйгътъ н повече се топи.Ако“ съвър шегю престане течението,не рже да има никакво топененнрш може да има. ( никакво разсъждение .Второто положение поситй иооа и тѣ си иматъ свое 1 то филоеофствуване.Да допустомъ ученъ човйкъ съ всички свои математиче [ ски формули прави евоитъ изчисления,'имате една канализация направена и наб-После' хората идатъ да си взематъ вола,воденичарьтъ построилъ под деница,поливатъ градините с i.Обаче времето може да ги накара да филосо софствуватъ.Тази вода първоначално е била изобилна,воденицаша върви,гр ; градипитЪ се поливатъ,хоратл наливатъ гора.по единъ день воденицарьтъ забелязва,че водата намалява на половина,воденицата,, не върви той се 
-4’ 8 интересува,Зг,що полата не течеоя е причината.Казва:отбила се водата ! нъкжде.Защо се отбила.но топа не е изяснение на този въпросъ.Отбиване то на водата вече е случаенъ е юментъ. Какво ще стане въ този теренъ? 1 Въ този теренъ моуе би почвата посто/пшо да се измени. Тогава тази ка/ нализация да е взела съвсеиъ друго Направление.онепо напорътъ на.вода та е голЛмъ,тази вода имала пѣсъкъ,атъ голѣмия напоръ водата напълнила тржбитѣ,остава малко мѣсто за водата и най-после водата се отбила.Защо да се отбие водата?то е допуснимо.Значи ако водата се отбила,вжтре трж битѣ се напълнили съ пѣсъкъ.акво rj ръбва да се шшрави?Каналицацията т ; требва да се пречисти,за да може водата да тече.Ако терена се огъне,ни що не значи.Огъването тава възможпость повече материалъ да се събере Й за строежъ материалъ. I дл дадохъ ги едно ппосто уюажнепие да се потите.Казвамъ:терен на въ които живеете-се огъналъ и следователно,се натрупалъ много пѣсък въ тръбите,станало задръсване и нимате достатъчно года.Единъ денъ воде ницитѣне могатъ да мелятъ брашно!пое-ю градините не могатъ да се поли ватъ.Ще се заемете сега да пречистите канализацията.Това е зло Тпѣбв# да пречистите канализацията,ако н? пречистите вода нѣма да има.Ако'нѣм ! ма вода,ваиитѣ воденици нѣма да в зрвя;ъ,пѣмада етанатъ гашитѣ градини „ошо нѣма да сташатъ?-защото всичш зеленчуци безо вода не ставатъ. Тъйщ е сегДко вие се спрете да филосзфствувате сега по коя причина станали ло това,а не пречистите канали за. мята, сикакво ще се ползувате.ЧестЯо 1 хората философетвуватъ,защо ГОспсдаь нап ж-илъ свѣта такъвъ.Питате въ дадения случаи,защо Господъ направилъ вълка.Добро.Ако вйе сте овчари ий имате овци,само вие може да пита', е ,ащо Господъ направи вълка.Ако въл У к тъ е далече и нѣма допирни точки,нѣма па питате,защо Господъ създаде I то и вълкъ.Но вие сте овчарь и тс зи вълкъ задигналъ най-хубавата овца I тогава вие питате,защо Господъ създаде вълка.Господъ създаде вълка,"да f ви накара да е молите,да не влиза вжтпе въ кошарата вълкътъ ида взим'с ма овцитѣ.Понеже щомъ ви взема т; зи овца/оято може да е Породиста и д’, дс струга хиляда,хиляда и летете инъ лега,две хиляди лева“Значи ещетяв1. rare се материално.Следователно,"рѣбва да се молите па Господа,Хубаво молите се/ю ълкътъ дойде втора вечерь и задигне’друга овца.Пакъ се м: молите.Тогава онзи,който ви възиггава казва,че не сте молили усърдно.; Първата овца задигналъ,какво показва.Че не се молите.Явава се идинъ pej. зеултатъедна овца задигната отъ кошарата,Оженена е овта за вълка.Но ' тия вълци ле ок само единъ.Втората вечерь дойде втори той вземе --. --•••— . . _,.... L_ . --------...-______-~---~—-w-X—w 
Туй пресичаме показ нѣма възможноеть.Кг пред&тъ.Богащиятъ дазда-пооедаож L ее краката,нс „ода да юи дошъл з до крайния предѣлъ.не може да бѣм 0 стръкът е толкозъ голмъ'изисква се голѣм® / f, в и.ж е пи е.Ако ни нож () Pi го израти,пресичатъ му в а ед о мЬсто.Ако въ него ва бързото движение снамалява су унадмжшщ,; защото' изпий ЖЗС еилеиъ,че ’ се краката,тб.й..остаможе да нзлѣзе"тогав страъй процесътъ е така.когато уюш с-' вели1 т ва. Кога то бйга чогъкъ,той се спира й заля1 a .me гага страхъ и разсян.., а огато мзлъзи отъ кжщй трѣбваше дал? то а.въ нивото си с чватъ редъ т ' 1! -spP' инциденти.Въ нашиятъ та произ СмуЧВКТЪ р. нсг.астад.Макъ де оля елите 1юпдстадта?ттеш.астият ь.атъ отъ простата причина, вие сми направили кйщйтй си мно‘! го близо до рйкятй.НпКои много бл то т ад иоьтаетия?Питат но,пъкои по-далЪчекакто дошло.‘казвай яе,;ещо ек неща е ия та. Наводнение има.л 1 по плаништй.Дског бпле?-Докато си стопянъ снѣга гоеетѣ.като си стопятъ снегове пдо -'.ължава ли?каз г гие свосодно ще жадѣрте.Ами туъ щекпрд идн. го-.ин . накъ ще бжде сжщото.И по другатачпе години и трет Какъ?-Сринете и а OjiV/ ата и четвъртата'Казва-на това нна ли край?-Има край-кчука ой,ще се свърши въпросътъ.казвате.нъма ли.край н петия?/ въ напия таЮ Ъ?-Има две възможности.Вашите кжщи атъ далечъ отъ коритото на ръката Или ако това па може да СрИНИТО ВСИЧКИ1 вземе срилите чукащите»?.Има още те отъ н&щаетията”но тон е още по -’ -Уари колко милиона години ще ви ’ • .'.НОЧМШ Я1нъ и трити иачинъ да се освободите; 1чинъ'тогава може да ги наредимъ ng ВЪ традиция възможное итй да се сосгободите отъ пещаетиятаортата въз можноеть и насока,да направите кит си далечъ отъ р$ката“Шедъ като " с,£гРа1-1И тия Кичипакъ иматедруга в-ъзможность:да съборите чука, каритѣ.-Трета няма ли?-Има. спрешъ топлинатНо тази възмржность ю Ле°С по“ична.тогава се спирате да разсъждавате и.казватетрб ли да съборшмъ тия чукащи яли пе.Питамъ сега:ое трѣбва да.направите;Има:еди-" едипо естествснъ иачинъ за разкжждон ю.Трѣбва да дойдете до първата пр причината да видите,коя е естпнекатк Akiш и ю орните единъ естествепъ начинъ,че да ти е приятноКи сег ще 4шешъ,ч7(№ е роди ( г.къаъ,че условията сѣ били (такива.ВЪрно е',че условията можвЙ да ся сили такива,но пито майка ти тД родила такавъ,Ще важете,чей-май ка ти бѣше гнѣвлива като т-eue.Но tolJ пере обяснение.Гнѣвътъ произтича., оть npocTdxd причина,че има тия чумави.Гнйвътъ може да сещопредѣли.така колкото тия чукари ей по-голпгнйльтъ де баде по-голймъ;колкото-чукащи тъ сж по_малкигнѣвътъ ще бхде по_ма -ъкъ, ” , • ' 
-8еъвсемъ се събора те:може ли Господ® а направи свЪ условия,кри които гн®ва.Това е една огага се1 р гъ,никакъв® гнѣвъ нѣма да има.Казвай га есе® чусарих Може,по не при тия усдГ У бн исщва отъ наша страда да pis ползуваме! енергия,оято у1.1110 ползувате,ще бкди благооловение шкъ ако не.по енергия ще ти прави много пакости .аи-после ще . д в им е ние. з ат уъ к а з в а експулзивни,които имат® посока 1 се изучават® згава всичките то и атъ експулсивность,щс изуча глъ закона на това е моя вторичен® ток®.Ги п агите каналнация въ j зътъ може да го разгредате като н естествен® начинъ тази енергии въ себе си-койт1 движението,ще кажеш®,гн; изучаваш® закона на tobs всичкитѣ ония енергииг,/|~ . 1 Р / ч . J s си използувахАко из-. J ?а/те нлко пат® гневът® се намалява,нърз пхть се увеличива'Питам®:ско съзне,може ли човЪкъ да бхд паст; зи,които ее гнѣви.казано,друго шибащо то гн; ето е по-Силно.Следователно ършено е намали гнЪва у човека и изче-б ивъ. пе,щастливо човъкъ на земята е ош зогъкъ е онзи които ее двия e'-ftCiioio гиГвътъ е по-силен®, толкова и движени зува.Отъ чисто психологическо че щастлив® , . , . ’ ' па'.??? 1 енергия въ природата може да се изпол; земята се използува отъ но-виеш юдице всичкия гнѣвъ на човечеството н it® същества отъ аш елит®, щози гнвъ НЯКОИ ПХТЬ ИМЪЛТ! Пращате н1 ме пораздуха тук® таиъ,образ топи та се стич да работят®хводениците вървят® ясоь. дух® и казват®:идете ®ъ нашит® меяУ I /вайте топлина.Щом® се образува топлина "О планинитѣгнѣвпивит® хора започват юлинатъ ва итЪ мехове,да не слиза вода, дата.И вие по скщия начинъ изпо Ф не се тзувайте ства-Не питайте,защо нещата ак с и ома,4 е т ака трЪ б в а градинитѣ си .Казват®? спрете , топят® снѣговетѣ,ще се спрегвд енергията/ на по-нисшитѣ скщес такй сѣ създаденгНай-първо допуснете ..като илдать създадени.Онѣзи,които ек учили знаят® че аксиомата е очевидна истина оято не се нуждае отъ доказателство.Дрпуснете,Не ти живъешъ.що е живс тътъ?Ти i е аксиома е това.Какво отъ това? ю питай.То е аксиома.дзъ живѣ j| и може ли да докажеш®,че ти живѣешъ.казвамъщо е животът®,Не питай/ /този въпрос®.Дали азъ живѣя или не.Единс ствениятъ капацитет®, ойто ще/рацреши този въпрос® това сѣмъ азъатр с мене не може другъ да разреши /Вторични капацитети може да разсжддаватъУ; е когато аз® умраТѢ ще разсъждават® и ще доказватъ,че еъмъ умрѣлъ-То слЛ] вторични учени хора.рървиятъ,Мо;’то тръбва е па съмъ ъ.Втолитъ учени хора,Които докаже,че азъ живѣя това $ юказватъ,че другите хопа ек умрели вида учени хора едни гкоито доказват®,че живеят®,други,доказват че другитѣ ..ора еж умрѣли.азваш®:азъ съмъ -объръ човѣкъ,аз® живЪяазъ мислявтгазвам®: ти си отъ първи о . ; : капацитети наквиднитѣ капацитети 
-9Той казваме лошъ чобъкъ,той не о вториятъ капацитети, Toil не е обре,той е мъртавъ.звамъгтоз толкова ученъ/кчовйкъ;Онзи,който доказвай и съе не е жошъ,че другитѣ хора ся мъртви зва,че никой умрилъ,той не е тоЛкоа ученъ по отношение на себе си азъ й гивйя.но тон е ’тртамъ.Защо е .мьртавъ? защото не се движипитамъхкакъвъ' капацитети триона да докажешъ,чс цругижйл-швж” ти живѣешъ,или да докаже е превода:коя наука е по-хубава • да огиташъ крушитѣ дали ей сладси,ти самъ да ги опиташъ,или безъ да ги Й ек сладки.Дойде никой при тебе"ти му покажеш® Й опитвашъ да докажешъ,че една круща ЗО.казвашъ .Моно да бхде такава круша,може да бждатъ седеть,29, 4 тази е породиста круша,толкозъ дяддка като захар ттоказвашъ му?доказвашъ му.Той кгзва:нс може ли да вкусишъ.-не ми се яде Зцо не му ее яде?-Той е мършави.Следователно,ти доказвашъ”тази е поро Й диета круша.акъ Започвашъ да ядешъ крушата,Ако ти ядешъ крушата,знаешъ й че тази круша е отъ най-. идямъ.Следъ като изядешъ убавитй.Следователно,за да докаша”азъ ще я крушата може ли да рушата е ела-дка. Защо то за тебе може да с окажешъ на този госпиденъ/Й ладка,но не и :а мене.до б бре. Разрешението на въпросаТия дветѣ р£ки по раздѣлишъ крушата на две пологи! и половинката ое и вие ще определите та и круг чинъ разграждаме въпроса дали с сладка ли е живи две посоки се движатъ.Ще те за него половинката за теУ или не,Ако ние по този на или мъртви’Затуй запитвате:защо ci щ занимавашъ само еъ себе си.Следт като ее занимавашъ съ себе сизанимава ее съ другите хора.удиви день и ти ще умрешъазвамъткогато ще умра,вие щ вземете,ще ме погребете .„ащо хората сега казватъ,че като умре нѣкой требва да го погреоатъ?т(акъ ще изясните причината?Откжде произтича товаЗ ' рогато житното зърно излиза отъ хамбара"казва така:Мола да ме не оставит те на отворено, 1 олнм опасности и ш,н° като ме оставитеsnoгребете ме,зар ровете ме,Н туряйте много пръеть,не правете голЪмъ гробъ няколко метра но само два пръста пръсть турете, гъкъ оставеше ме,Следната година като дойдете на то-а мЬсто,азъ що се пЬоява. о ато иѣкой умре,понеже е житенещ зърно,казва.посейте ме въ земята Йа туй основание”хората като умратъ за ровятъ въ земята,да идникнатъ,да вьзкръснатСледователно, заровите въ зе мята въ песъчливо мистооставите грозно наоколо гроба поливате съ вода \\ ч изникнете е той.Азъ то виждани’ирасналъ надъ гроба.Ккдо е мжжътъ.-Из раснаръ трева наоколоазва:защо :е говори,Чакай,ще говори следъ време Сега ученитѣ хора,казватъ,че е п я Бога,при ангелит .възможно е,но азъ г го ниждамъ вхтре въ тревата и то.. уедиВече е при ангелите Понеже ангели ти се занисаватъ съ тр.евитѣ, така философски погледнат' при ангелитѣ 
Най-първо за да бкде ъ при ангелите,тпйбва да станешъ трева,трУбва да у станешъ дърво.па да влУзешъ въ ангелския свУтъ,трУбва да минешъ презъ ' дървоото.НУма да станешъ дърво,но дърветата ся пхть за ангелитУ,за анг. гелския свУтъ,канализация.Казва!водата требва да мине презъ тия тржб Ще минешъ.Ако може да минешъ презт едно дъно/?/ и презъ трхбата може а: да минешъ.фова сх редъ правилни pt зсжжденияказвамъ:въ свУто сжществув!; единъ законъ.когатс разсъждението ia единъ човУкъ въ каквото и отношение е правилно,веднага всъкога се жжда разсъждение.Една мисъль изникв: втора,Рета,четвърта.Ти лъаашъ спокенъ,ставашъ еъ миръ,съ постоянно вдн вдъхновение рогато мисъльта не е пзавилна,става пресукване на мисленет Обезсмисля се човУкъ.И тъй тогава де изяснанате.НУмашъ разположениеда; да мислишъ,твоята мисъль не е правилна.Тури правилната мисъль."Разшири ла се ръката.Енергията вътре изпол увай. у Сега не питайте, защо ст ? дошли на земята.дзъ ви казвамъ/Защ , що се раждате,нищо повече. Ако турите известенъ оиитъ разумно,ако изпо. зувате енергията разумно,най -първо се постарайте да използувате енерг гията си разумно,ще се избавите отъ’това нервно състояние.СегашнитУ хоу ра шшбж сегашната култура отъ многото желания се изтощаватъ.Желанията г изтощаватъ,както многото растения на една почва изтощаватъ почвата,ра статъ и ни даватъ плодъ.Така и харата,когато тъхнитУ желания станатъ ч,; чрезмерни,може де. расттомъ,но пледъ нма да дадемъ.Следователно,по-мал ко хелания/ю-голъмо пространство, за да могатъ нашитУ желания да се реализиратъ.По-малко мисли,~а да могатъ мислите да се реализиратъ ттониже една мисъль не мо :е да се реализира ,5,ако нУма задъ себе ни едно силно желание.Сжщестгува единъ законъгзацъ силнитУ мисли живУятъ иилнЬ тУ лелашф.Тия силнитУ желания ех се подхранвани отъ силнитУ мисли.НУкой казва:може ли да се ятатъ желания безъ мисли?Ако вие отсУчете мисъльта,когато желанията не е подхранватъ отъ ума правилна, тогава се образува онова състояние,което се нарича разсУяность тогава нУма идея.' Мислл си,но нУма връзка между мисжитУ.Всичко е о.ъркано,нУма никаква о. опредУлена мисъль.ВсУкога огато желанията сх естествени,веднага ' о то зи рожостгенъ законъ вливатъ се вт мог/Ука огава ммслитУ текатъ по пра иленъ начинъ аз вате. лащо сх чрезмърно силни желанията?-оа да бхде? силенъ умътъ.-Зъщо сх тия страсти-СтраститУ ще дойдатъ,Сила иматъ.' Желанията разширяватъ,въ желаниеtl разширение има,въ страститУ има сила и дви ение.При голапията схцсствува едно разшнреииепри страститУ. интезивпость ьа движението.Следоветелно,когато мисъльта се роди.въ вас 
Тя ще има тия две качества/ на желанията и и на етраетитѣТя ще бхде® широка мисмй и силна миемь въ движението.Слегователиотобмисмьта fC желанията е въ движението.Вжтре въ васъ етраетьта,който разбира зако| нитѣ.ще си създаде мисъль.Щомъ си създадете мисъль.виу вече имате ?динъ де въ ния и уреденъ свѣтъ.дет може де живѣете спокойно.Котето умътъ д0Й4 евѣта.той ще поправи свЬтаНмътъ ще поправи,когато всички жела1 които страсти ее канализирате и образуваш мисъль.Веимки течененидЯ сватъ еъ свѣта ще се к нал 1зиратъ/щомъ всички енергии ее кана лизираш правилно,ще имаме единъ укенъ свѣтъ'всички ее етрем№| да възпитаваме себе еи.да възпитава общеетвото.Но за да ее възпитав| ме/,тръбва да туримъ основно положение.Трѣбва да знаете,вие сте капа f Цитети.Има ли Господъ,азъ зная.Азъ съмъ първиутъ капацитета за себе 1 co н кой казва,им ли Гоеподъ или не.Ако нѣкой доказва,че има Гоеп то ще дойде другъ,който ще доказва,че нТи ще ходи» отъ една чука| на друга,единъ день ще в.рве»,че има,дрА д,нь ще вѣрвашъ че J живГ Б’ЬРВ“Ъ,Че №0TiTi едобъръ,друГЪ дет ще вѣрващъ;чО “ ° V Т’ " е °СОфй ДРУПИТ, да те убеждО Z н ’" " СИ 0Л Т капа пи човЪЕъ „а пр грес на цивилидацията.Тва Еа 31еШъ основна „Аз. живниЗ а да ми доказва.Че има Гоеподъ въ евжта може не т доказватъ.но истина Taj какво е . зъ въ сесе си е изследвЛшъ и ще кажешъ.ти зная за Бога повече отколко вие.Ако ааъ да слушашъ да ти . си далечъ отъ оеподъ,това не е истина.Б1гъе това,Което не може да изкажа, да се изкаже: • може да се гС може ой КОС 10 Не МОЖС .£ Се ГОРппьт Wvrtirx irr . гоьори.Живогътъ е това,за което не ворн,не може да сь изкаже.Животъе ?ова,въ което ти само може да живЯ зв/ ‘-тюто доказателствени може да слукамъ, ти може да дока но това е единственото доКйз|телетво,което убеждава човѣка.Ако животътъ е приятень.показва.че '7 •J ти юи р зуменъ;ако животѣтъ в неприятен' показва,че не си ржжужжнж ОТЪ но не си капацитетъ . Ти не снаешъ.че 3'-MihiT5, хора;Не схващайте,че не си уменъ не Реката, се може ли друго яче.Може да седик смалява и уголѣмяга;Казващъ .живот в хсмбаряпъкъ може да седишъ и L? ожвънъ въ СЕета противоречията,които съществуват: допусна °6’1“ или една субективна измама, да И Хей ? " I" Ь-В ° подозрите ви , Т " ‘“’/ -рба.Дойде този човкв,вижда ви и казва.гоеподине.вие само роптаете,дойте ми та.Вие н й-п рво 
като сте уморенъдадете раницата.Щомъ мине малко,започвате да вате.Отдалечавате сег той иска да се Поразходи,вие мислитегтой яйцата и офейка.наблюдавате го.Започва да ее образува едно безспокой! етво.той вижда вашето' безспокойс гво,понеже е искрен.,казва:защо се безспокоите.Ако сте искренъ.ще му кажете:съмнявам, се в вас,ако не сте искрил, ще кажете 1НТ.ма нищоДищо не искате,3ащо?3ащо ее без спокоитеТБезспокоите се.защото раницата на този човѣкъ снѣха.По .на предъ бѣше изправена,сега се оботца къмъ б&де този човѣкъ спокоенъдай неговата страна.ксзвамъ:за му раницата поне на гърба.Тогава пакъ д| ще ее наведе надолу.Пита той сега защо е тази раница на гърба ми?Пищ тамъ:требва 1 ли да пита господа,катк турил, на гърба 56 килиграма злат пита,защо Господъ му турил, това злато на гърба.Има ли философия.Дойд! този човЪк.,казва:защо ти е тази р 1НИца?Казваоспод. ме е пратил.,да f дай ми я.-ЗНаеИ. ли ,какво има в. Ьицата?-Не зная.-Аз. см. проеть | човѣк.,Не зная.-ти Ще носиш, нѣма L отваряш.,нжма да разглеждаш.,н1| Да буташъ.Съ едно условие ти давамт раницата,нѣма да ее отделяш. далеЙ -~ билоа А а заем. хиляди и ти туря ред. клаузи,га?В ранция,платежна полица,падеж.,пося/ седи стражарь,затвор.,Казваш.КЩИ кво?Проета работа.Не е проста рабок.Но ето ти една полица от. два Й милиона лева,вземеш, паритѣ.кажешще градя кжща,автомобил, ще куря 4 ' , ъ дъщеря вь странство ще ги пратишъ да учатъ.но клауци има.Изядешъ ТИЯ пари,не може да ги платиш..Тогава секвестират.,затворят. ще лежЖ Ред. години.казваш.,защо дойдох, до този хал.звамъ,двата милиона В направиха.като търсиш, щастието,намери нещастието.Какво ще б това И , „ „„;,„„„, „ ж . “ ВД„.о,о В„.,В. г„„. ,„ _„ И1т m Тогава за да влзѣешъ в. духови/ ;вѣтъ там. то6бватъ ке J Ц летели Тр.бватъ.Турищ. памХвървя казващ в. Царството Eoii:1Ifc Hfi nJV 1 два милиона не може да влЬзешъ. амъ требва да инашъ мй_малко даа j милиарда звонкови то ще ее отвор. самоМ Божие да в„ Царството Божие.За да глеш. мтр добродетели 1рѣбВ6 да и k ТО жив.ежъ забогатяване,защото ако 1е забогатяване,„е може да 1еи \\ и ТГ ЙГ “ ““Т ’ — господ, не те oj оси.а.но за да те обича Господъ тпАр f • " ,трЕ Де бждешъ цененъ.това е вѣрно: j 
Трѣбва да бхдемъ ценн1к-Казвзмъ:пру:юждаите живота въ неговитѣ първич-W на фирма причина.За да се прояви Богъ между две схщества,тия дветѣ душб ши тѣ сх ценни.Или трѣбва да има известно отноишние,едно правилно отно’1 щение.Не трѣбва да питаме,защо Госиодъ създаде елънцето?Трѣбва,да видимъ откхде влиза отгоре или отдолу.При рѣката сме кжде трѣбва да бхдемъ близо или далече.Тия сх елементарни разсъждения,които трѣбва да имаме.Превеждайте всичкитѣ морални чувства,к-оито имате,вашиятъ умственъ животъ да създадеше единъ .... По тозирначинъ вие може да тр трансформирате вашата енергия.Най-първо човѣкъ трѣбва да мисли.разгнѣ ; вишъ се,започни да мислишъ.Недовол гъ си,започни да мислишВсичко въ свъта произтима отъ това,че нѢме съответствие между нашитѣ мисли и $ желания.Първиятъ законъ:съпоставете] отношението.Не казвайте,защо Господ I даде такоЕо сърдце.Оставете този ' : въпросъ.Да има съответствие между вишитѣ мисли и желанрй/Пое тавите ли-този законъ на съответствие.Има философия за васъ.може да изучавате небето,оже да из чавате ; вездитѣ,п])ироднитѣ сили ще имате единъ малък1 опитъ.Той седи въ следното:има учени хора хороскопи нравятъ и на тази J база.Това е цѣла астрология.Като поставятъ тия дветѣ чуки може да напр| вятъ такъвъ хороскопъ,да предккажатт всичкото бхдаще.То е проста наука вт даденя случай то е едно условие iа ” -Ф живота.та казвамъ всѣки единъ единъ отъ тасъ е хубаво да знае да си направи единъ хороскопъАко всѣкп разбираше отъ астрология,ще види,запо в1 /И д 7 & j 3 жившжеж коя епоха такива рабе" ти се случватъ.Умниятъ човѣкъ,който знае,ще ннннннн ®ъответствуша мняяг мѣрка.Щомъ рѣката се разширява,ще неправи кАщата си малко по далечъ отт рѣката.Защото ако той разбираше астгология,той ще знае рбнннннщннннннн ' йй лѣкарь ли ще стане,учитель ли ще стане,проповедникъ ли ще стане'тех никъ ли ще стане,свещеникъ ли ще стане',ще знае да избере.Ако умниятъ чс. вѣкъ не избере едно съотшетствуващо t-ъстояние на неговото първично по ложение,той ще създаде за себе си едно голѣмо нещастиСледователно. въ туй отношение астрологията ка;ва,започни съ най-силната способность да върви движението.Не започвай съ най-слабата дарба,нж еъ онова,което въ. тебе е най-силно,Най-мощно съ него зепочнАко вѣрата е най-силна,започ'. ни съ чея.Ако надеждата е най-силна,започни съ нея.Ако любовята е кай-, силна,започни съ нея,Казва:какъ може ца избиремъ.Избери онова,което е 1 най-силно въ тебе и съ него започни.НЬ започвай много работи изведнажъ Започни само едно нѣщо и дръжъ се за него.После започни друго. Сега тия чукари и вси ко въ свѣша може да се измѣни.Но можемъ ли ние ма измѣнимъ чукаритѣ?-Мхчно е. 
-14Може ли да измѣпитк топлината?Мо| то.да не се топятъ снѢгоестѢ.Тс ? С ТЕ t НО Т 0 П ОЛ 0 Ж 6 НИе да бЖДеМЪ НЕ и е най-бузопасно.Зетуй кг то Те една култу ЛИ ДЕ Ч ' j#'4»-. измените топлината на слънце ВЪЗМОЖНО, НО е НС й-труди естеОНОГ Е. тсю,дето нашиятъ умъ диктува' а новото учение трѣбва да име; рк-умноеть,която де ви отличава отъ друмть хора.Блдме разумни и по Uori и по мисъль да ее отличавате Азъ сме звамъ.че не се отличават. ,но туй още не е постижение,ние не дошли до границата на оно: а Бсжественото.Границата азъ томира но пияно наричамъ льа,но изменяте клгоча#нспримѣ вземате тока ла като основенъ тофа допуснете икате единъ камерто струната ло. £ всимкитѣ други ги нагласява според музикантътъ нагло сята тона ла и тогава може може да егиди.Велкова камертопъхъТ-Умъг Днесъ каква е маЙк Ei та, синът Те едно парче рима души.Ако сгири,Ако струни когато сто не и сърди/, то СЖ к. е програмата?Коя симфотА ДЪщеряТ; И/ Се мсвяД сж нагласени правилно ш ' сутринь,пу имате камертонъ.КоЙ е -ртопъпЩе нагласите ла.Казвате: д свири,кое парчбБащата, . утрини кат станете ,ще изсвири всички дв С-e. моля.ъ.Хаго щ. свирите, цѣлъ квартетъ чети Ci двама млжиъ и женага ще изсвирутъ единъ дует СЕиришъ соло.Дето трима свир/тъ ако СЖ ПОЕсЧС -Цѣлъ оркестърАко си 1рио.Ако сж четирима к-артетъ, ЪоН° как сто и да е трѣбва биршлъ сгоята часть.Това е философия таке мисля,ч рьвслждарьмъ.но тЯкой пиь (ежете трѣбва де; н днесъ без рез д свиришъ,да раз сжждаЕит.-Азъ Който не му Сг плаща. Кой то театъръ,ддЛъ обявление зс концертен, ,с, двеста хиляди лева,но той казва,днес ония хора / протест Ще вземе ли нТщо.Ще : не, днесъ ни-;о н1 ма де в ъ свирене не може л цигуларъ,който свири въ нѣкс явява,събрали отъ хората нтма да ида де свиря.Всичкитѣ гГглХГк ° Т п.Питаме този цигулар/ глоСя.ъ.Казга.нѣма де евиря.-Но какъ тъй господи л ва,сто,хиляда,хилядо съждаватьоНе ти се дава свършил каквато и де платима,не сте. свирили.-Свиришъ,най-малко 10 И петстотин!.,се ще ти дадатъ.Н.. ще дойдете Д8 ра нищо,никаква работа нг си граждани е .Туй гъзнагражданис умна работа-тази работа СЕЪршилЪЩомЪ си се ще има едно въз на: с c.iHuH отъ хората,които оценяватъ твоя ' ъ р.юуменъ СЕътъ.За насъ молитвата та работа,Бис сага живѣете X Ь за Носъ не г ннщо материално .Има. вземаш и даване има съответствие гч пг-тт т„ ’ • а.Т вешиятъ юнъ,камертонътъ като станете сутринь вешит! чсаги гр-к. . ’ s ъе искам да. ги говопя ви говоря по този нечинъ , • iuLupw,3a да трѣбг бждемъ добри.Не може да бждемъ добри тгт 
-15Трѣбва да мислима правилно,да чувствуваме правилно•’тогава ще дойдатъ ‘ добродетелит!„Доброто не с-t. с-ъздв ?а.Всякога трбва да вървимъ по яжте р китѣоито Богъ създалъ свѣта Ти пъздаи bl. сссс си добротдЗначи как тс създаде зрздктѢ,земята,ти създай доброто.Откажешъ се да вървишъ по този пжть,ти създавашъ въ себе си другъ планъжиЗлото показва едно й голѣмо отклонение отъ първичния планъ.ТѢ се блъскатъ,блъскатъ,какъвъ й плбждекрая нс тъхното блъскане(рая ще бждекато се блъскатъ,блъскат? или млѣкото ще се очука, или стомната ще сг счупи.Ktзва.този човѣкъ много се блъскаКазгамъ:той щг. се счупи,ще умре,ще се свърши всичкото блъскане.Нѣма никаква философия еь блъсканетоДената не живота е само ' въ доброто.Злото въ свТта азъ го /вземамъ,първичното зло е една енергия. лошото въ сг!та,което човкъ е създалъ нѣма. никакъвъ смисълъ въ това Й лошо.Доброто показва пжтя,по койю трѣбва да вървимъ .Трѣбва да бждемъ добри да се стремимъ.Туи показва,че добродетельта създава тази култу Й ра,при която животътъ е възможен'»Трѣбва?ъ правилни6 раз садения. Ако тия правилни разсъждения не се измѣнятъ ,тогава нищо въ свЪта не можеда се създаде.Ще мислите по новия начинъ,ще живѣете по стария начинъ й Бащата ще печели,синътъ ще харч/мжжътъ ще принася,жената ще изнася, • -казва българската поговорка?Акб мжжътъ съ кола внася,а осната съ игла изнася’тази кжща ще осиромашее.Кой е мжжътъ?-Умътъ.Коя е жената?ЧСърдц цето.Ако твоето сърдце съ игла Азнаея навънъ,енергията се е отклонила и единъ день съвършено ще се отслони.Умътъ безъ сърдцето той не може да мисли.Много естественото с ърдцето еп,еумИ1 може ли да работи?Им съответствие между сърдцето и мозъкътъ.Работи сърдцето и мозъкътъ работи,спре сърдцето и чармозъкмъ спира.И обратното е вЪрнЩбъМозъкът' работи добре и сърдцето работи цобре.не работи счрч мозъкътъ и сърдцед не работи.Има съответствиегако сърдцето спре и мозъкътъ ще спре.Ако мозъкътъ спре и сърдцето ще спре.Нѣма предпочитанието първично сърдце1 то трѣбва да работи,за да може сърдцето правилно да ее прояви въ наеъ Сега законътъпакъ е вѣренъ:Плъть и кръвь нѣма да наследятъ царството Божие дълбока мисълй,която трѣбва да се изясни.Азъ не еъмъ ерещалъ тълкуватели,изяснения.Апостолъ Щвелъ казваШлъть и кръвь нѣма да наел, дятъ Царството Божие.Но не обясйява.И азъ нѣма да обясна.Сега нѣкои обясняватъ.Но плътьта пр/и еегкшнитѣ условия е необходима на хората, за да може да работятъ..Като има борба между духа и плътьта има разви’ ие.Ако духътъ,който е разуменъ кѣбва да се бори съ плътьта,тогава ду: духътъ привожца енергията на плътьта въ хармония и той я възпитава.И.'А'; "~ ,д »,„ ,. , .„„j.,Boms„n , ’ 
-16разумна.Следователно,плътьта единъ Ub ще стане разумна.Неразумната г1 плъть въ Царството Божие нѣма даелѣде,разумната плъть ще влѣзе въ 1 Царството Божие.Разумна, ще стене шътьтПлътьта ще измѣни своя умъ. ? Неразумната плъть ще нарича черва.Iозумната плъть ще баде красота.Защото разумната плъть е добродетель.Неразумната плъть е злото.Казвамъ с еега.злото въ Царството Божие нѣма да влѣзНеразумната плъть/,на коя то енергията се измѣна става красота.Тази плъть е красота,тя ще вл въ Царството Божие.Тя е като форма,въ която духътъ ще се облѣчЛсе' е .у к жете,какво трѣбва да превимъ.Ще Мислите.А на другъ езикъхще вѣрвате въ БРга.Тогава въ този смисълъ да вѣрвашъ,значи да виждашъ отдалече. Интуиция трѣбва да имашъ.Човѣкъ,kJeto нѣма интуиция не може да вѣрва 1 Вѣрата всѣкога трѣбва да бжде придружена съ интуиция.да виждашъ че,какво ще стане.Знанието е което всички виждате,вѣрата е само единъ вижда.Вѣрата е процесъ на единство.Знанието е процесъ на ество.Вѣра -знаешъ свещената иде! която знае!гъ,че е вѣрна.Тази отдал е което мнонѣма нужда да се доказва.Зату\\ не търсете де неДали живѣете или не,дели мислите правилно вървите поединъ пжть и никъде не си ударилъ ако на 20 мѣста си ударишъ крака,пръститѣ си си мното отъ умнитѣ.Ако си рабитилъ и ржцетѣ пакъ не си отъ умнитѣ,Казвашъ,че за да стене идея питате, дал и имате вѣра ил с или,може да питате.Ако крака,ти си отъ умнитѣ,нс удрдшъ,падалъ си, ти не '" Сй само пришки,показва,че човѣкъ добъръ трѣбва да има пришки на ржцетѣ.Защо?Пришкитѣ не образуватъ добродетелитѣ,Споредъ мене пришкитѣ еж рани.Когатс иде (човѣкъ на бойното поле,нараняватъ го на 20 мхета,става ли той по-добАко единъ човѣкъ работи и рхцетѣ станали само пришки,станалъ ли е подобъръТ-Не е станалъ.Пришкитѣ това ' ° недий.Недитѣ не правутъ ч(вѣка по-дшбъръ.Нито Богъ ни сѣздалъ да имаме пришки,да имаме рани.РаЬтѣ и пришкитѣ ние сами си ги шбразу ’ ваме.Създалъ ни е Богъ за единъ Ьтличенъ мвотъ.Кой баща не иска него витѣ деца да живѣятъ добре?Еислкге свѣта иска хората да ли,че Богъ,който е най—умниятъ въ страдатъ.Акз тѣ страдатъ,страдатъ по единствената причини,че не разйшратъ живота.Ъй постзвилъ закони и хората нѣматъ тази разумность, трѣбва де се подинатъ/Ако на се подчинятъ,ще мосятъ последствията на своята неподчин ;ность. Да се повърнемъ.Тѣ сжгеега изв да остане мисѣль1а. д.При тази раница/?/ искамъ Изведете доброто и злото вънъ отъ себе си. Поставете секато сжщество,което ка.Тѣ еж стимули,къмъ които мислите правилно.Каквото де мисли. Добро то и злото еж резултати на човѣ чобѢкь се стреми.Най-първо стремете се' да ВИ Се случи започнете съ първия процесъ на. 
въздържание.Случи ее тъй че си удаХъ крака.Не се навеждай извХажъ да кажешъиолеле.охъ.Ще ее спрешъда хвенешъ пръста.Ударйшъ ей пръстаi спри се седи 10-15 минути разсхждевай.Умниятъ човѣкъ така прави. ’ га, ти Той никога веднага_нѣма да енаве.У дома си да видДкЙъ сеудЙрилп Тази болка може би въ това време Д£ ее трансформира. Спрешъвдеведне' нелеи отъ разумнитѢ.Ще пом и1лъ' дъ d причинйтѣ, си/ удари крака.Азъ еъмъ правим реДъ tаблиения‘Вървя по' пЙЙ навййвам/ рху себе си ивърху близки,които, азъ. ричамъ и върху външни -хора, ' пия Д°ува миемь1'Е -Вогат» бандаръ трѣгважж да ее разхождай по пия,има две полици,разглежда ни дДъ ги на схдебния приетавъ отъ по 20 хиляди лева.Неговитѣ длъжници el хора бедни.Казва,азъ ще му лемъ. Ще го какарамъ де плети,че още веднажъ да знве.Но ниета мЬстноеть,гледамъ удерилъ еи щрака,куца Азъ . кои ех.Причината ех дветЬ полици. ТЙ казвагазъ ще той върви сега зная изъ каме причинитѣ/ го дамъ подъ сждъ. пръетитѣ.Ще се обра Ти ще го ехдишъ.но ще си ударйшъ крака,ще емажешъ болеДь’ще иохарчишъ тия пари Казва.прости не. тия хора тия хора ‘ ех бедни.Казвамъ.две години що л„,има съответствието 1Гхора ех Рогати,нека дедатъ.Ако тия хора ех бедни,Господъ казва:не искай тия пари,отложи.Защото въ затвора X те тури Господъответствие има| те гГпХ.дГ' вешитѣ пЬстжпки де еж умни.Ако е богатъ дай • ьд ви даде па ритѣ. Нямате обвинение .Ако тия хора еж бе 4 дни.молилъ се на Господа,Господъ ти казва,не искай заради мене Ако пре етапите волята Божия, Господъ те еде пот' пре _ 1оде под сждъ,ще легнешъ на легло,; Що ойдатъ лѣкари.всзчкитъ пари ще катъе ги похарчишъ.й две години ' КЗГУбвН0 °“ фи мЬето,дето ее изисква к крайно разуменъ животъ.Ако кме богДи,нищо не ни извинява трѣбва да • ДочТТ—"' “' ДОиИ" ПТ Дй рЕб0 ,°нзи к°й има нека' -очака.Казвсвѣрваи ми,сега работяке ти платя,в.рвай’мХ нищо не ч ГростГнГ°,ТРѢеВО Де " РЕРИ вг впоетхпки.Въ разумноств нѣма младоеть.но сиаростЗапочнете въ новия животъ съ разумностьта.При това като ее удар 1Те, бръкнете въ джоба извадете 'двет ISrfX1 НЪМ£ " ВЗе"е “ Р-ИЩО помене. жхггх' ~ Ч»кг?г;" Д or. взе. еи носи по дв холици въ джоба еи.Като се върнете 44444 :Г°’ааКНН° ПР“° M’” “—ведете полиците кажете,отъ ьаеъ да мине.Тогава Господъ каже,щомъ О1Ъ Тсб, Ja и ХТтЛГХ" ” “ Ч ИЗП — благоеловение животъ ' ЕѣеШЪ въ тѣ3й години най-щастливо,ще имашъ благъ НО де слушешъ.Ще мислимъ и много п4 р-пнп \\ Г" СвДИ БЪ товагРбзУмн да ви кажа»имайте вашитѣ ееветва кЖко чувет®Ува“''-Аз'ь не искамъ g ш-. -„. ter?a£iS» 
Д ' -TGI! мисъль,да ся свободни нашитѣ чувст ЗЯС]П Пи Ъ! '?? » В i • И .i ' t ка ние може да живѣсмъ.Като кажа,а моето сърдце,моята воля.с свободна 41JA3T» жквѣя и’съм радостен и бсел ' б’Т 0 :,о.ъ . . е. свободна кашата в оля. Само та подразбираме,че моятъ ум, зъ жинѣя и съмра-остенъ и Йсвлъ Нѣкок ксзвалчснъеъмъ.Ще'WEaHa ' зндут ос мг мш пО т тим'в-.£:т5ад за реката,ще го заведа въ библиотеката РЬ1 ъ Рч-ботТо. И 9 гма {нРлелодрания’Щ|? чу3ркажа,.мста гпжтй,п:'то0а'?друга трлба.Сънея ма v уде с ии Д в ид ишъ 'трба, която увеличава . оп S оп ято джохе .щ ги тоноп И. : ’ . 1 15 си -. ЕЪ М ИТѢ НУЧ1 десет! милиож два а не защото в ом зя JC бадатъ е запитва Д&9 т П. върха об 1 BQ‘00 0 0 'Щ ..[ ГТ TO 'V ’ BOOK RUT ..Зеоу у; р п зуватъ !.зми е а 3 ion олАд боб ао ъдол акт pqn ояА.ои/м .1 .опя ни зн •:.'.'. мивдоп /ад N.у ж зажл В,' I .зл ъ, J’ .ок о-я Л’ йа.НЯПХТООП J9 rt ТО [’-н . . . 3ПЛЕТО': • IT 990 и .'Поп гт ОТ X-]'. :jm Ьнно юг. 9ч j "р ЯН 'роМУ 0 Ж&ЯОП ’Н .".. з гаког . А X) т 1 И п ) А Ч J тг сТ - 1 У снъгъ от вода на отговори въпросът то не и оа казва И следо Що е раз съмъ сета.разши огранича гътъ НИНОКИТ станете лу.Нѣкой тия рЪки толко дветѣ ст п ооститъ те,казва единъ ме нинит прави 