Божественият ден (втори вариант)
№ 734
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
Kin 
Добрата молитва.Зора се свѣтла зазорява. Ще прочета ПѢрва глава отъ евангелието на Йоана. ‘•легъ »•$ Иванъ е евангелистъ на мекото въ християнството -мекота безъ коят неЛ” градежъ не може да стане.Само съ мекитѣ работи градежъ може Д,,отаподаватъ на самовъзпитание.Това е дълбока философия. ,.о V| се /Прочети човѣкъ п важни,ако р; че.Ако взем' главата/ Имаше човѣкъ. . , opxvj Животътъ зависи отъ възприемането и предаването на онова,.което] шучава и предавала възприемешъ и да предадешъ, това сж Двенѣша азбира човѣкъ.Нѣкой пѣть даваме повече,нѣкой пжть вземамепове ме повече,ставаме богати;ако даваме повече,сиромаси ставаме.. А богатството се отличаватъ съ две състояния:богатиятъ има много да яде, какво да ядеекто Казватъ:Той е учен дено му е.трѣбва д знае.какъ да го ядеедниятъ знае.какъ да яде,но!н%мааа | казватъ:бедниятъ.3а да бждешъ беденъ,какво„си.направил ъ трѣбва да де яде,тр хитѣ,които имате въ човѣкъ.Училъ се е.-Невежа е.Не е училъ.На учения?да-,й| се даде.Но за да станешъ ученъ човѣкъ,онова даденотоД бва да се учиЗапомненитѣ нѣща още не сж наука.Др Гардероба не -сж важни, дрехата, която носите, е ..важна:. Какво ви ползува дрехата въ гардеробаТКазвате на вашия приятель:Тѣзи дрехи имамъ.Вънъ е студено\\треперите,казвате:Нека стоятъ.да не се окирляватъЛ Кое е по-хубаво, твоитѣ дДи да охдатъ нови и ти да треперишъ или да-ги М носишъ и да получишъ нѣщо\\ега туй е въ-съзнанието. ¥ За да приеме човѣк\\има си свои причиниЧНѢкои хора,които сж Й възприели повечерознаватъД сж възприели повече.Нѣкой,които сж давали повече,и тѣ се познаватъЛе Дь се познаватъ.ще кажете.Много лесна ра бота4нѣзи,които взематъ повече\\ежатъ повече;онѣзи,които даватъ повече ойеДтъ.Като го претеглишъ,де знЦшъ.съ колко е олекналъ.Колко е далъ точно,като го претеглишъ.ще знаешъДлко е тежалъма тънки Божествени везни,теглятъ.И човѣшкитѣ мисли теглД.Човѣшката мисъль на земята нѣма в везни, съ които да я премѣришъ.Нѣкой миД сж тежки .Набрала се нѣкоя ми J сѣль въ главата,тежко ти е.Мислишъ.че си\\сиромахъ, което те мжчи.Натрупала се сиромашията.ииромашията мяза на бит\\пазаръ,като Нлюшкинъ.Нѣкой сиромаси хора сж плюшкиновци-Събралъ петала\\-воздеи,които не влизатъ въ не струватъ,ка\\ва:Да го имамъ за стари Is работа,носи ги,пъшка.Петь пари години. \\Uera ние често носимъ които не ни сж потрѣбни.Искашъ идвестни чувства/мисли и желания, постм! да бждешъ здравъ, Азвашъгози .човѣкъдеЬ' здравъ и азъ искамъ.Ти имашъ всичкитѣ условия да бждешъ здравъ. Ако аискапп да бждешъ здравъ като него, изучавай го.вижъ.какъ поспва.Вижъ най първо този човѣкъ,какъ се облича,какъ ходи.какъ мисли,какво \\ете,какъ работи. мисли,че следъ като изучишъ това,ще вземешъ отъ него\\здравето. ‘юи .де... ти помогне де бждешъ здравъ,,но за да бждешъ здравъ,ти тр\\бва да дойдешъ Не съгласие съ природата.тя е,която ще ти даде свѣтлина.въбдахъ.вода.хр на.Много други работи има,които може да направятъ човѣка здрвъ.Допуснат, че единъ цигуларь като свири,е научилъ "Цвѣте мило.цвѣте крас".Свири я веднажъ.два пати,три пжти.като я свири съ години,какво е добилъХШѢтет е мило и красно,но той не е нито милъ.нито красввъ,нищо повече.Аз\\вижда дамъ много цигулари, които свирятъ, папки сж останали.-ѣкой цигуларь спрѣлъ и вече не момъ да го поиръднешъ,джудже е останалъ.Тукъ пред\\. дини имаше единѣ орѣхъ,израсналъ между други дървета и за повече отъ ... А въ 
2 десеть години джудже остана,орехътъ не може да расте.Питат другите:за _ ш) не расте?-Нема условия.Всичките дървета наоколо големи,вземат соко в\\е,нема какво да яде,какво да пиеЧказва:Йзвадете го оттукъ и го поса дет\\на друго место да израсте.За десеть години съвсем малък останал нема Достатъчно светлина,нема достатъчно въздухъ,нема достатъчно вода, .j нема достатъчно храна,нема и кой да го обича.Целъ день всичките го хукатъ,казватДа се махаш оттукъ,какво си дошълъ,немаме нужда отъ орех Другите го пждятъ.Той пари нема.беден е,съ какво ще се храниикому н / не дохожда на\\умъ да го пренесе въ десеть години,да е далеч,да нема • - толкоз оратя\\некой пжть вие искате да имате големи братя.Джуджета ще останетеЕдинъ Ч5р\\тъ,който имаш,требва да е най-малко на сто километра разстояние отъ теоч че е чужда.Господъ систеиаи друга има :ако искашъ да се ползувашъ.Тази идея ви се вижда, ;о Отдавна е предвиделъ тия работи.Между една слънчева т витѣ системи една отъ хиляди сжжжж козъ големо пространство,много далеч сж слънче—гп ___ рругЦмежду земята и слънцето може да турите .трий системи като слънчевата.Надалечъ сж,простора, има.На най-:л олизката слънчева систвма\\до нашата светлината й взема три години ,за 4 да дойдвж,светлината,която\\пжтува съ 300 хиляди километра въ секунда. i Ако рече да пжтува съ нашитъчпревозни средства,милиарди години ще й.зир \\ . ' . ••йг!гч еремег спирате и\\питае:3ащо е така.Че какъ требва да бжд е така.Как требватъ. Сега вие се деУНѢкои питатъ,защо зо джуджета,надалечъ станешъ,наблизо като Близо при Бога.Близо то ходи по съвета на требваше да ожде?Наблизо да сж.Набли-_[ слънчеви си си никакъвъ темиДти надалеч като си,човек ще,, чювекъ нема да станешъНекои казват j при Бога е онзи,който изпълнява волята Божия. Кой»й Духа Божи,който\\прославява името Божие, той е бли;[ зо.Близостьта не е материално средствр, да живеете на едно место•Съзная -| нието ви требва да бжде свободно1Често\\вие седити и държите некого b,J' | ума си.Не само вие,но всички хора държа\\ъ некого в ума си.Държите нѣнН Я кой светия въ ума си.Защо го държите въ ума си.Да кажемъ:четете една ,!.й книга.Ако некой поетъ е писалъ за любовьтХще четете.Ако некой .е .писал за Божията мждрость има какво да научите.Ако та,ще четете.ако некой е поетъ и е писалъ за\\ писалъ за знанието,какво нещо е знанието.Ако какво нещо е свободата. Въ сегашния животъ провидението иска некой е писалъ за истина» Д живота,ще Летете.Ако е \\в писалъ за свободата, , . да уе разтоварите.Всички . хора слЛатоварени.Нъкой е натоваренъ съ сиромаши, некой е натоварен съ големо богатство.КазвамалЗаконътъ е да знаешъ,ккъ да разтовариш, й? съзнанието с: че въ ума си Седишъ,тежко ти е.Какво има въ съзнанието ти .гДопуснете, J !мате два университета,искате да следва' въ берлинския й университет» или въ нелекия .Иерскиятъ е въ Америка,берлинският е ..в,j Берлин.При сегашните условия въ Берлинския университет какво ще нау, чите?Нищо нема да научите.Ще научите,какъ падатъ бомбиВъ\\иелския униве верситетъ ако идете при сегашните условия и тамъ нема нищдда научите. i Постоянно ще четете американските вестници,колко хора сж избити,колко параходи сж потопени.Може да знаете,колко сж се оттеглили на\\ад,или колко сж се изтеглили другите напредъ. наете какво е различието между апостолъ Петъръ и Йоанъ.аква, е разлика®а?Петъръ е големъ националистъ,умираше за своя си народ\\ йоанъ бешв малко по—свободенъ,на люоовьтаВсички хора,които обичат 
народа,тѣ даватъ повече;онѣзи,които обичатъ себе си,взематъ повече. Зао?Народътъ е по-голѣмъ,има какво да вземешъ отъ него,ти си по-малъкъ. ч' • era o.t-at ъ чвѣкъ не мяза на единъ народъ,единъ народъ не мяза на единъ човѣкъ\\Народътъ е като едно дърво голямо,което ражда плодовбуЧовѣкъ е ед но малко дърво,което сега е посято,за бждеще може да стане иж това.Сеа мн»У га трѣб да се разбира.Има нѣщо,което не се разбирабикновенитѣ рабо много хубаво.Въ преденето ти Представете си,че една жена знае да преде . ... см н-к :едната преде много тънко,другата преде много дебело.тънка . -.' •-..: товаАзъ баво изпредена,дебелата као пипнеш®,има нѣщо,което и , с-мѣстт1 има две нѣ та прежда е липсва.Зимно време тази грубата дреха топли повече,за лѣтно време тънката дреха е отлична.Зимно време треперене има при тънката дреха.Лѣтно 4 време при дебелака дреха ще се изпотишъТНѢкои пжть при тънката дреха J може да ти е хлад Ако идкате тънки дрехи,за лѣтно време сж;ако искашк . ,, ддсТИСТИЛИСТА й дебели дрехи,за зим\\о вре сж.Казвате:защо едната преде тънко?Тя казва: . . • . in at ии-'я Азъ преда тънко за лѣтно време.Другата ако попитате:3ащо предешъ дебел3 ло.Тя казва:3а зимно еме.Зимата иска дебелЦНѢкоичЧОвѣкъ казва:Тои е 5 грубъ,дебело преде.За во?3а зимно време.За тънкото предене има врем.; ме.Като дойде зимата,ще е нуждаете отъ моята дебела преждалВие мислит ( те,че дебелото предене неХструва.Лѣтно време не струва,но зимно време _1 , ; rf'i JAM Г k33Up® подобро отъ него нѣмаъКойт преде тънко,казвате,че за зимно време не 1\\ 1 . :.и .•-• АНГЛИЯ? струва,но за лѢтно време е оличенъПосле тънкитѣ дрехи сж много жила— екички.Човѣкъ,който преде тънко,по-леко , „ „ Н-к . „ЯЖ1, 1 повече страда.Често дойде нъкои при лавиИматъ една добрина,че еж минава.Който преде дебело,вин мене и ми се оплаква,казва:тежк време.Лѣтно време преде,но никой та одъ тази прежда ще взематъ,ще тТи си скърбенъ.тжженъ.Ако намѣ Оставете вашия идеал' ми е въ и свѣта всички нѣща е.Казвамъ:Дебело предешъ за зимно , взема отъ преждата.Като дойде зима олекне.Сравнението седи въ това. скърбь,тебе ти поолекне, забравишъ св\\ят тебе ти става м&чно,защото и ти не си ха по-олѣма топлина дава.Защото жжжк Въ сазнанието ти дебело предешъ.Причини ишъ единъ човѣкъ съ по-голѣма екър, u u' 1 at Ако си тжженъ, намъришъ веселби 1 , -ан ех акъвъ.Зимно време дебелата дрекачество има въ дебелиъ дрехи» . . . ; ... . \\; H! - не сж външни.Ти си търговецъ ъ,че имашъ нѣкакъвъ идеалъ предешъ дебело,за търговията предешъ.Казв риални.Искашъ да проповѣдвашъ на хората.Не ти влагашъ стоката си,искашъ да имашъ мущери 4 които живѣемъ,тѣ сж мате о искашъ да проповѣдвашъ Вакалинъъ може да има $ц сто,двеста,$00 души мущерии.Ако един® професор\\ преподава на единъ,двг ма,десеть ученици,не е така виденъ.Колкото поведе ученици има,зна#енитъ става.Цигуларьтъ колкото повече хора го сруйатъ,колкото по-голѣмай публика има,по-дооъръ цигуларь е Нѣкой пжть въ васъ има желание да носите пръстенъ.Нѣкои казватъ не може да се емъ.да се ръстенъ,Религиоз ! Пръстенъ не е хуоаво дасе носи,грѣшно е да се носи нитѣ хора считатъ за грешно,да се сложи пръстенъ.Нико ¥ 1 ожени оезъ пръстенмавсѣкжде по свѣта пръстекътъ е ем ожени чпръстеАъ требва да се даде на момата.Момъкъ да се ожени' пръстенъ трѣбва да му се даде.То е като паспортъ.Като тръ ешъ отъ пългария за Америка,паспортъ требва да имашъ.Паспортътъ е пръстенъ. ” 70 3 Лошевината седи въ това,колко ще платишъ за паспорта.Има евт и пръстен ни има и скжпи пръстени за 20,30,40,50 хилади лева.Иска момата а'се ж I ' ) Й \\ ! 
1 жени,нЯма петь пари.та ще намЯри нЯкой,който да я уважава,да й направи пръстенъ.Имате една бедна мома,никой не обръща внимание.Четете царският оинъ се сгодилъ за нея,изведнажъ подигне се предъ вашитЯ очиосега бЯше слугиня,сега започватъ да й се кланятъ.иткжде въ вашия умъ тази слугиня'” се издигна.НЯкой пжть казватъ:Той стана яижяжжж набоженъНе те уважаваттр хората., защо то не сте се сгодили.Вие само мислите, царскиятъ синъ еж минал i ва,но нму дава сърдце да ви даде пръстенъ.Той ви изпитвДойде въ до- J ма ви,само хората говорятъ,казватъХоди,че я лъжЦокато царскиятъ синъ\\.ц иде аамо уХвасъ и не остава пръстенъ,вие не разчитайте на нижи това.Азъ J Дойде ще ви кажа,що не може да из е пръстенъ.Въ свЯта безъ пръстенъ не може да се преместите й Язете отъ кжщи навънъ. ’ м ата Когато авъ говоря за любовьта,подразбирамъ първото условие въ Xj живота нашето съзнание да тръгне напредъ.Нашиятъ умъ, нашето сърдце трЯг! ва да иматъ побудиХелна причина,то е люоовьта.Тя е потикътъ,единственото нЯщо,което ни желаеХдобротоюбовьта те намЯри изпотилъ си се,казва:Иди малко да се поразходи\\ъ.Гледашъ нЯкой закжсалъ нЯкжде,казва:Вземи цигулj ката,свири.Азъ съмъ публика,казва любовьта. . Ще ви приведа еди\\ъ анегдотъ за единъ оъ най-виднитЯ проповЯдници Муди въ Америка въ събудително събрание.Най-първо той билъ обущарь и i:;z4 ? се опитвалъ да говори въ црЯквата,но навсЯкжде го спирали.Рече да говори_? казватъгледни.Най-после тозиХМуди става виденъ проповЯдникъ.И въ Англия ходилъ да пропЯвдва,слушали с\\ го по 20,30, хора.Муди разправя въ нача лото когато искалъ да стане проповЯдникъ,имало една цръква,кждето видни проповЯдници говорили,той ходилъ\\да събира хората,пъкъ тЯ да говорятъ. \\ e-е сйърий#] Най-после и той влизалъ да слуша,какво ще проповядва проповЯдникътъ.Въ е единъ случай повикалъ единъ много виденъ американски проповЯдникъ да му говори,не сутриньта както сега тукъдечерно време били тия събрания.Прияло му се жжамбонъ,свинска наденица,хубаво направена,мазничка.Похапналъ , „ . X -п./в. няМ си,казва:Да добия кеветъ,сила.Влиза жамбонътъ въ стомаха жи му става тел J \\ • ;ен/с, остави“h ко.ПроповЯдникътъ говори,нему му се затварятъ очитЯ.Не могълъ да слуша, \\ : • едно съжалява.Всички чули,какво проповЯдналъ видниятъ проповЯдникъ,Муди не ь могълъ да слуша,понеже жамбонъъ не му давалъ.Питатъ го:Какво говори прО' повЯдникътъКазва:Когато викате виденъ проповЯдникъ,не викайте Азъ направихъ една погрешка:викахъ единъ въ цХъквата, повикахъ ми проповядва въ стомаха.Онзи отвжтре критикув. онзи отънъ,вжтре слушахъ критиката,спЯхъ. \\Жазвамъ:Въ свЯта Богъ ни говори.Понеже е и не можахъ другъ. другъда . »йа.ди i да слушам: е други проповЯдници, свЯтътъ въ насъ говори постоянно,критикува:това не\\е на мЯсто,онова не е на мЯсто,това не е тъй.Всички знаемъ,кое е на мЯсто и знаемъ,н»жжв t кое не е на наемъ,кн всичкитЯ хора сж лоши,но\\знаемъ,кои сж дорри.Сега ако знаемъ,че десеть цигулки сж лоши,знаемъ,че една е добра Г Коя ще ти помогне, десеттЯ лоши или еднатДостатъчно е 'да нося хубавата цигулка,че другитЯ сж лоши:тЯ не ти трЯбватъ.НЯкой пжть \\азваме :Не се занимавай съ лошитЯ хора.Какво има да се занимавашъ съ еди\\ъ лошъ ловЯк . f \\ 1 U ат1 ГолЯма е лошевинатаои е потрЯбенъ като чукъ,който троши камъни.Ти си ' ' .ч!пки -. 37 пжтникъ.Оставете лошитЯ хора да се зачииамач занимаватъ съ лошитЯ хора. . . \\ .spaaа , ТЯ сж на мЯстото, тЯ сж чукове.Има камъни трлбва да се чукатъ.ВсичкитЯ съградени нЯща ставатъ чрезъ чукове, нако вал ни. Въ вашето съзнаниеХнамЯре те най-близката звезда,три години требватъ на ci светлината,за да дой\\е до 
на какъв 5 васъ,като пжтува съ бързината на свѣтлината.Вие мислите да намѣрите Бога лесна работа.Богъ е много близо.Най-първо као идешъ да го слушашъушитѣ . трѣбва да бждатъ отворенй/лухиятъ какво ще слуша?3а да намѣришъ bora ѣбва да имашъ здрави очи,да виждашъ.За да намѣришъ бога,трѣбва да знае ешХ да ядешъ добре.Ти не може да ядешъ,боленъ си.Щомъ станешъ приятель н ! и ГО ТЪР ще ти дойде.Разваленъ стомахъ имаш което л не е х спода,той ще те повика, на гости _,_ .... , , гостъ ще ождешъИмашъ единъ у единъ умъ неподатливъ,казва:Това аво,онова не е хубаво.Кое е хубавото не го знаешъ.Казвамъ:Онова _ □вьта даде и най-скромната храна,ождете доволниАко вие зимно 4 Id те»? ти си здравъ,яко з \\Цие съвремен ой оток : .чхопоцп ,. ооп-яН •. ЛЧВ.Т-- време сте\\въ единъ пчелинъ,колко дажба ще ви дадатъ.ЗО хиляди пчели има въ единъ о новенъ кошеръ,има около 12 кила медъ да лрекаратъ зимата. \\ Дѣлете по к ко медъ ще се падне на 30 хиляди пчели.Много малка дажба I имъ се дава! итѣ нѣматъ чинии,нѣматъ вилужки,прибори.Една малка килия ще й дадатъ,ще земе съ хооота.Тази пчела е благодарна.Хубава е храната, която се дава.Аз бихъ ви препоржчалъ храната на пчелитѣ,много хубава е, най-чистата.Хорат се развалятъ отъ много ядене сладкбокато ядешъ медъ очнешъ да го ядешъ лакомо,ти се разболѣвяшъ. тѣ хора искаме единъ щастливъ животъ.Опасна работа ., е щасливиятъ животъ?Искаме да бждемъ постоянно щастливи.Въ щастието има голѣмо състезаниеъ сДѣта всичкитѣ спорове,които ставатъ,недоразумения _ та,се за щастието сж.Щастието е много материална работа.Даже ангелитѢ ! се съблазняватъ въ него.С\\га туй нѣма да ви доказвамъ,много дълго време ще мине. . . . М Единъ царье едно вр\\ме искалъ да му кажаъ една приказка безъ 1 край.Явявали се да му говоря,но день,два,месецъ,два,три,все се свърщва ла.Най-после се явява единъ гЗѣмъ философъ и казва на царя:Азъ ще тй една приказка оезъ край.То\\и царь търсилъ човѣкъ,който да говори с' 1 кажа безъ край.КазвайЦарю честити,им великъ царь въ миналото,който съгради , една голѣма житница,която имаще ст километра на длъжъ и 20 километра нар ширина, събра всичкото жито вжтрЦко\\ато пръвѣха голѣмото здрание, остави-" ха една малка дупка.Като го напълних съ жито,вбзе едно шурче,взе едно ь: зрънце,извади го и го занесе навънъ . е задоволи съ това,дойде пакъ, ; ъ.Царьтъ казва:Какъвъ ще бжде задоволи съ това,дойде пакъ, " взе друго зрънце и жяжн него изнесе нав креятъ?Нека извади всичкитѣ зрънца,уогава\\ще кажа.Колко хиляди години трѣбватъ,колко пжти трѣбва да дойде на зем а,докато това шурче извади всичкиѣ зрънцЪастието еднообразно.Щастиет въ живота трѣбва да бжде | разнообразно.Ьезъ разнообразие щастие нѣма.щасйто въ музиката е да-слуш тонъ е направена една'-: шашъ разнообразието на тоноветѣ.Ако само съ еди пѣсень,българитѣ иматъ такива еднообразни пѣсни българи,които не могатъ да пѣятъ,се сж отъ ди-ди-д ътъ започне да 4 и-ди-ди-ди.Всички инѣзи,които хубаво пѣятъ,тѣ сж гениални.Едни много у хубавъ ритъмъ иматъ Та казвамъ:Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта,когато работи,има свѣтлина.Четешъ хубава книга,нѣма яо-хубаво и X Hi Ш оволствие отъ аво нѣщо.кога . това.Нѣма по-хубаво нѣщо да видишъ нѣщо красиво.Нѣма по-х 1 то си гладенъ и здравъ.НѢма по-голѣма приятность отъ първака хапка,която6 вземашъ.Въ сегашното ядене първаа хапка е най-сладк. хапки "ч намалява се сладостьта.Въ истинското ядене обратенъ е процес :първата хапка е сладка,втората е още по—сладка,третата още по-сладка и\\като #8 ство, динъ дойдешъ до едно мѣсто,трѣбва да спрешъ.Ако не спрешъ,ще се роди "В 
b 1 . ь . а С .» 3Uобратенъ процесъ.Ние на земята не разбираме Божиите блага.Ние страдаме отъ голема лакомия.некой пжть ние си даваме мнението.Въ какво седеше грешката на Соломона.Най-големиятъ лакомъ човекъ въ женско отношение беше 'Соломонъ.ЗОО жени и 900 налоници защо му сж?Търсеше си бела на главата. \\ . • -"• •'л&тм| Триста жени не може да те обичат-сека жена има едното въ ума си и .го тър сидВсека жена търси онзи,който Господъ създалъ въ света за-нея.Търси го.’ Ти мислишъ, дали ме обичатъ хората.Най-първо ти може да намеришъ само един човекд, който да те обича.Кой е то иятъ,който те обича.той е Богъ,кой-[ ко те ХсъздалъВториятъ ще бхде онзи,който Богъ е направилъ,той да те обича.Има. единъ,който Богъ е направилъ.Въ какво седеше прегрешението на ... Ева.Вие се\\спирате.Не е хубаво да говоря за погрешните,може обида да има,., нема да ви мжа.Ева искаше да има двама приятели.Онзи адептъ,който влезе, той й каза:Ва\\шятъ другорь не е ученъ човекъ,той се занимава само съ зооя логия, изучава животните, още е нема философияръстилъ единъ заякъ,каква философия има.Че\\кръстилъ единъ конь,каква илософия има.Че турилъ името н. единъ волъ,каква се занимава.Ти си лософия има,не е умена работа.Съ много прости работи .... \\енъ човек-Цвижъ тиа дървета въ техъ грамадна силаима,. Той не разбира.Носле\\казва:той злоупотреби съ вашата добрина.Ти се занимавашъ съ ботаника,пъкъ той взема всичките плодове,че ги дава на своите конеие ще ме запитате\\д.зъ тамъ ли бехъ.-He,предполагамъ.Нали и вие предполагате.Видите младъ човекъ говори съ млада мома,предпилагате,защо сж се съорали.Може този младиятъ\\чонЛкъ да е единъ лекарь,на младаа мома майка й е болна.Лекарьтъ пита:Май: ви какъ е?-Малко по-добре.-Пия двама млади jU иматъ нещо.Нищо,търговска рао\\та иматъ.Може ои за майката пита.Може би този е единъ лрофесоръмладъ,тя V млада студентка.Той я пита върху предмета който преподава.Може да е младъ цигулари и млада цигуларка,за музика гово рятъ.Вие търси се такива любовни\\аботи.Кои сж любовните работи? любовните работи сж,които издизатъ отъ Бога.Любовьта е едно начало. Излизаме отъ живота,влизаме въ света,Хойто Богъ е създалъ.Този светъ требва да се изучава.Целъ день въ кжщи нема. да седишъ,на стола нема да седишъ ня празаруца нема да седишъ и да чет ешъАолко хора минаватъ.Ще излезешъ въ гората при дърветата,ще идешъ при изворитъч вечерно време ще излезешъ да погледаше звездите,ще ги изучавашъ.е посрещашъ слънцето,когато изгрева Не да търсишъ,колко е големо слънцето.Най-пърйо ще видищъ,конно н ще ти 3 даде слънцето.То е важнбЦе видишъ,какво ще ти \\шдатъ звездите,какво ще ти дадатъ.Ще идешъ при едно дърво,ще видишъ,каквХще ти даде.Всеки предметъ въ свѣта,всички неща,които Богъ е създалържж бтвсекжде ще вземемъ п нещо.‘Го е благотоко не вземемъ това,което Богъ е вХожилъ,не става нищо. Една пчела за да събере жнжж едно кило медъ требва да досети 500 хилади ' цветя.Толкова изчисляват,азъ не съмъ изчислявалъ.Ти ядешъ меда и казваше:. Много искаше.Не знаеше, че тия пчели 30 хиляди сж поеетилА500 хиляди цветя за да събератъ единъ килограм-ь медъ.Колко време ще ти вземХ да само тия 500 хиляди цветя. \\ М\\Казвамъ:Ние съвременните хора сме неблагодарни на малкох коеторасте, големото има друго свойство.Големите работи никога прочетешъ :: • г'1! о.Малкото е Хе растатъ, те се смаляватъ.Малките работи въ света растатъ.Големите работи н раст атъ но се смалявате.Малката любовъ въ света расте,не големата.Малкото дЬоро е мощното, големото добро то не расте.Вие търсите големи работи,богатство.., голѣма любовь.голо добро.отъ малкитѣ работи трМва да ое започнв5' 1 
7 1 Туй,което расте,то е полезно за насъ.олѣмитѣ работи въ свѣта сж за другъ порядъкъ на нѣщата.Сега азъ ви казвамъ:не искамъ да гранича вашитѣ жела— .Желанията ви да бждатъ всичкитѣ свободни.въ музиката гледамъ и найт шалъ м се китѣ мотиви.Много музиканти свирятъ Бетовенъ,Моцартъ.ьетовенъ мжчно ири.Много музиканти сЪмъ слушалъ да свирятъ Бетовенъ.Азъ къмъ слуетовенъ кат® свири.И тукъ свирятъ,преводъ има.Много мѣста има въ • Бетове\\ъ невѣрни преводи.За бждище вѣрно трѣбва да ве преведеХЙивотътъу а имаме е преводъ на Божествения животѣ/мислятъ музикантитѣ Вет исалъ.Колко бетовеновци ще дойдатъ въ новия вѣкъ да пишатъуНе който с венъ е н че това е шо е започналъ. съ малкитѣ работи къмъ голѣмото.Ка- звамъ:ако Бовеновата симфония не расте,ще се смалява.Всички нѣща,които се смаляватъАж инволюционни.Всички,които растатъ ,сж еволюционнНие см започнали живо съ голѣми работи:излѣзохме отъ Бога,дойдохме въ сйѣта, / дошли сме до крайния предѣлъ,нѣма къде да слизаме.Трѣоваше да направим’' , единъ завой.Защо е така?Свикналъ нѣкой да пие.Зяконъ имаше.Пиешъ,като нѣ машъ пари,какво щеп\\авишъ.Като одидешъ,кръчмарьтъ казва:11лати:не давамъ. Законътъ е се сжщият ти трѣбва да платишъ заради нищо.Любовьта обмѣна.Ще ви обичатъ Искащъ да те обичатъ хората-За да те обичатъ хорат туй.Трѣбва да дадешъ нѣщо.Не може да те обичатъ да\\омъ не се дава.Въ люоовьта съществува правилна -: а за нѣщо.Единъ честенъ търговецъ всѣки го оби’ хор ; чг. поп . ."!'•• MN f' COT P '•f-’QJI K.ttf.q • чешхбН i (.щ La гг.лп rh CTCGO" ., 9mon • пд oH i'.'. O.’l,1’. ча.Единъ честенъ дрехарь в\\ѣки го обича.Онѣзи,които не сж честни,не се и онова,което имъ давамеЧ/ибичаме Бога Гой ни далъ най-ценното.Той ни далъ прекрае' обичатъХората ни обичатъ за заради онова,което ни е далъ сенъ умъ,който хиляди години а да го изучаваме .‘Гой ни е далъ прекрасно сърдце,което хиляди години има д изучаваме.Далъ ни у гша,която не може да се сравни съ нищо.Далъ ни\\е единъ духъ най-ценнитѣ нѣща Богъ Нлачешъ.че нѣкой обича другъ отвънъ и човѣкъ,който искате да те. обича,-, ъ:той чувствува,че ти не го обича! ни е далъ,за какво има да кж плечем тебе не обича.М Гони Михаля отвънъвТ и той търси да го обичатъ.Азъ изследв ти чувствувашъ,че той не те обича.Двама увствувате,че не се обичате. Какво показва,че той иска да вземе и ти и ашъ да вземешъ.Две положителн ни нѣща се отблъскватъ и две отрицателни н\\ща се отблъскватъ.Единйятъ Д ще даде,другиятъ ще вземе;посбе другиятъ ще де,единиятъ ще вземе. I Да ви дамъ едно правило.Срѣщате единъ човѣкъ, ако вие искате завържете приятелство съ него,ще намѣрите най-д рата му страна и и Щ® 4 държите тази черта въ ума си, най-малкото’ качество\\да седи въ ума ВИ';Я едно хубаво качество.Само така се завразва и търсиъ нѣщо въ него,което не е до£ро,този човѣкъ Ш,омъ го срещнеш» S • „ива.:А доволенъ.При то: туй добро ще го подхранишъ,ще ходишъ да го поливашъ вХѣки щедь и ще види дишъ,че растЦтория день ще намѣришъ друга черта по--д\\бра.Всѣки день J като го срѣщашъ твоятъ приятель отъ день на день става -добъръ. era е , обратния прецесъ -най-първо сж най-добри, въ края свършв е съ лошо. ’ Разбирамъ бакалинъ следъ като продаде всичко,като нѣма стоа,никой не Ц иде при него.Захарь нѣма,смокини нѣма,масло нѣма,млѣко нѣмалѣба нѣма,. за какво ще го търсятъ,за неговитѣ черни очиза дрехитѢ му.Н ей нѣма • да дойдеМеже.Може да тури цилиндъръ,ще стане посмѣшище.Може да\\тури ла1 чени обуща.Хората нито обуща искатъ,нито дрежитѣ му искатъ,но икатъ бавъ хлѣбъ и то прѣсенът . , ,.ъ\\ Та казвамъ:Всички ние трѣбва да бждемъ носители на топлия 
8 който богъ ни изпраща сега.Най-добриятъ хлЯбъ е тукъ.Като дойдемъ,имаме. прХво само за една минута да го вземемъ и да го опитаме,какво нЯщо е. Каз опит :Вземи го,опитай го.Много философия не ни трЯбва.НЯщата трЯбва да ме.и Ние обвиняваме хората,че не сж умни.НЯкой казва,че не е добъръ.: право во,но вамъ. X е наше мнение, не си опиталъаквото казватъ хората,може да е з\\ тЯхъ,но не и за мене\\акъ сж живЯли хората въ миналото е хубаканъ ние ще живЖемъ.Какъ вЯрваъ хората е хубаво,но азъ какъ вЯр:. "Ъ Ларз# НиЬ досега всички мязаме на тия хора,които воюватъ.НавсЯкжде вѣ свЯтав се проповядва воля.ТрЯбва да има човЯкъ моля,да си наложи волята Волята ражда\\ой,борба въ свЯтаКогато се дЯли ябълката,взелъ нЯкой пов че,стане споръ\\Сега ставатъ споровдИдешъ нЯкжде,купувашъ,нЯма изобилие казва:0стави и ние да вземемКамалко щевземешъ,ще се скаратъ.Някой рата се хората за друг И за ут' Й За да ,о?3а едно кило, за е се каратъ,вземи половинъ кило, взели,не останало н половинъ кило,едно кило най-много. Богъ се грижйБожиятъ день въ е единъ.Въ Бога сжщствува само единъ деньзгрЯвътъ на този день любовьта.Зенитътъ наХтози день е мждростьта.ЗалЯзътъ на този день да имаме\\3а утрешния день свЯт; истината.Вие ще кажет&дНие не разбираме,що е залЯзъ.Следъ като се е е :. наяд дешъ,храната се Не иска да седи отдалечи при тебе .ва, трЯбва да се смЯли.Втори пжть ще те посети божествениятъ пор ъкъ на мяза на нашия.Въ човЯшкия поредъкъ ако азъ съмъ далъ пари,ще дЪйде да каже:Давай сега!3аконъ има.ТрЯбва • да даде паритЯ този човЯкъ.Т, дъкъ,като съмъ далъ отъ него,пакъ ще му пари нЯко: дамъ,нищо , ъ божествения поредъ1 ,ще ида пакъ ще му дамъ.Не да и вземамъе човЯшки поредъкъ повече.Който дава,взема;който никога ней е давалъ,никога не може да вземе.'Които дава има право да взема преизобилно.Който далъ отъ излишъка ще вХема.и си посЯлъ въ една градина, земята не е твоя,посЯлъ си нЯщо,имащъ право да вземешъчкия дървета сЖ израстли,родили плодове,може да вземешъ единъ дда плода/Ако не бЯше са дилъ,не може да в земешъ. Градината не р\\ Законътъ е:Отъ онова,което сме дали,ние :да,самитЯ дървета раждатъ вЯе въ всичкитЯ хора,отъ него всЯкога мож оже да вземемсюгъ,Който жив Ада вземемъ по нЯщо.Щомъиде идешъ при нЯкой човЯкъ и искашъд да вземешъХто е човешкия поредъкъ той иска да вземе отъ тебе\\ ното,трЯбва да взема.Човешкото преди мене трЯ зъ а той трЯбва да вземе нЯщо.Божественото въ насъ е/' човешкото въ насъ е постоянно вземако туримъ н Божествено,обмЯна нѣма да има;ако туримъ и дветЯ нЯма да има.ОбмЯна може да стане между сорътъ предаде своята лекция,ученикътъ лекция на единъ музикантъ,той ще заучи пжть онзи свири,професорътъ слуша и ще ЧОВЕШКОТО отъ Божественото.Въ ф като ида при Божестве да вземе.Втори'пжтьор :оето постоянно дава, 3 I дветЯ нЯща само .ал0 н&ща човЯшки,обмЯна и 1Божественото.Профет ще уии.Дава професарътъ една ле това,което му X предалъ.Втория поправя.Ниори пжть пакъ ще му;. предаде.Ако ученикътъ никакъ не у е училъ,професорътъ на да го ' слуша. ' ‘ Като идемъ при Господа,какво ще му кажемъ?Ще му разпраимъ,чеМ сме грЯшници.Той не се нуждае отъ хора грЯници-т грЯшници.Казваш1 не зная да свиря.Какво знаешъ да свиришъ?Казва:Азъ грЯшникъ,азъ :ъ:азъ невежа, азъ съмъ слабъ,азъ съмъ й .азъ съмъ боленъ .господъ не се интересува ръмъ за\\ да v'4 
9 ч но нашата слабостЕоТой иска да знае малкото микроскопическото,което сме иили за любовьта.Азъ харесвамъ цигуларитѣЛъвременнитѣ хора на то учение много говоримъ.Говорене колкото искашъ.Цигуларитѣ азъ ги харе амъ.Той като дойде казва:Свири.Колкото по-малко говори,повече свири, о-добъръ цигуларь е;колкото повече говори,по-малко свири,не е отъ дооритѣ\\цигулариато дойде съ цигулката азъ го слушамъ.Разправя ми,че пре еди к\\го си е училъ.При кого е училъ е хубаво,но кткво е научилъ / е важно, у во е прик кого е училъ,но какво е научилъ,то ева важнобнова което сме на\\чили отъ бога,трѣбва да го предадемът и то по всичкитѣ правила.Много пж свиримъ не по правилсНЗнаете,колко смѣшна е нашата любовь.Споредъ MeVe ако моята любовь не може да произведе щастие въ хората юоо тя е божествена душитѣ на хората, Ре е на хората, не е люо чатъ нѣщо,не е любов ако моята любовь не може да произведе миръ въ любовь.Ако моята Ако моята любовь Не какъ гледаиъ Азъ се радвамъ на оноХа,което дамъ.Азъ любовь не може да даде свѣтлина •. не може да подтикне хората да нау хората е въпросъ,но какъ давамъ.' се радвамъ на божественото,то ра сте.Онова,което азъ д амъ е божествено,ако растАзъ се радвамъ,че то като расте,ще даде плод бълката,която посаждамъ,ще даде плодъ.Казва: Азъ съмъ ходилъ въ градината да цѣлувамъ стѣпкитѣ.Може да цѣлувамъ стЯлкитѣ,ако израстне дървото, о нѣма нищо,какво ще цѣлувамъ .Да цѣлувамъ' съгласенъ съмъ,но като израстне дървото,като извира изворътъ,като дойде' хлѣоътъ,цѣлувайте.Ногато нищо\\не израства ,не цѣлувайте.Не се петнете. Да нѣмаме заблуждения/ въ свѣт Дойде единъ човѣкъ,азъ се обхождамъ добре съ него.Защо?Азъ гледамъ не вото дърво яъ въ моята градина израстна ло.Дойде другъ,не се обхождамъ.Погледна дървото въ моята градина,не е из ъ сжщата обхода къмъ негеГледамъ" на ата обхода. Не е на мѣсто,не е право Азъ ида нѣкжде,моето дърво не е изра\\тнало,той не ме обича.Той като не ' растнало,нѣма плодъ.той иска да им онзи дървото израстнало,той иска с астнало му обича,ще ида да посадя дървото.Кат посрещне човѣкътъ.Казва:Вижъ дървото и мина следъ нѣколко години,ще ме'” ота. ‘Така се гледа реално на нѣщата.Вие\\казвате:Той не се обхожда съ' мене“добре.Между умнитѣ хора обходата всѣ\\ога е разумна.Между глупавитѣ хора обходата всякога е глупава.Глупава е,\\ащото нѣма нищо.Йоанъ казва: идеи посажда.На онова,което Той ни даде не сам внесе любовьта.Трѣбва да се радваме на божията Не съмъ азъ,който нося благата на човѣчеств о.Иде единъ следъ мене,койт то ги носи.Христоси; като дойде жжжжж и тамъ\\има едно различие,Христосъ да се радваме,но: Христос ь\\Въ този свихъ е м ft не го е привлѣкълъ” кажа пжтя” .Като " " “ казано:"Никой не може да дойде при Мене,ако Отецъ ”И никой не може да иде при Отца Ми,ако азъ не му дойде Христосъ,Той ще покаже пжтя,онзи вѣчния пжть д идешъ и да намѣриш бога.безъ Христа ти не може да намѣришъ Бога.Той ще т даде примѣръ,об-•' разецъ този пжть като идешъ,какво трѣбва да правишъ?ичкото учение на Христа да се изтълкува,казва:Да се отрече отъ себе си. рйто се отрече отъ баща и майка,той може да ми бжде ученикъ.ТѢ сж нжща мис\\ични.Никой ва:Който н не се отрече отъ свой си животъ”.Ще‘се отречешъ от® своя живот наб безлюбието,ще се отречешъ отъ своя животъ на леностьта,ще се отречешъ отъ отъ съвременнитѣ християни не сж изучили вжтрешния смисълъ.К своя животъ на нехайството,немърливостьта.Много работи има.Да -'лг -мЯ п » ; V X 
10 единъ човѣкъ на любовьта, то е най-хубавото нѣщо.Ти НПРМПТ \\ носишъ най-хубавата дреха,да нитоХедно петно.Да излиза отъ дрехата уханиединъ цвѣтъ ти го обичашъ зарадХ уханието;единъ хлѣбъ ти го обичашъ заради съдържанието;водата обичашХ заради живота.Свѣтлината обичашъ заради простора,който иде теб е. Казвамъ: Радвайте се на най-малкото благо въ свѣтаадвайте се малкия лхчь на божествената свѣтлина.На най-малкия лжчь,който може дойде,радвайте се.На този лжчъ ако се радвате,всичко може да Не изведнажъ.Всичко може да постигнете въ свѣта.въпросъ е на съмъ гледалъ сжществува голѣмо различие между майка и дъщеря,между тель и учениии,между свещеници и пасоми.Навсѣкжде спорътъ нѣма ти при на постигнете Азъ с ря,между учите излиза,че ние искаме много.искай много.Дето влѣзешъ искай най-малкотоуХристосъ дава онзи прим!гоъ, казва :”-•'и като идешъ нѣкжде,не вземай първото вземи поел еднотХ Само единъ добър1 бжде,сопранъ ли,; даде.Само бащата мѣсто мѣсто.Като дойде домоначалникътъ,той да те повика' kучитель по музика може да опредѣли,гласътъ успѣешъ.Той ще ти единъ цигуларь да гь ги,теноръ или оасъСамо той знае,какъвъ узикантъ може да дадеонзи методъ,съ който покаже да вземешъ вѣренъ тонЗнаешъ,колко турЪ пръститѣ си,дето трѣбва.Отъ професора излизатъ кжси вълни,кодто турятъ пръститѣ.Онѣзи професори по които не сж музикални,иматъ дълги вълни,пръститѣ Добритѣ музиканти сѣ съ кжси върни.Отъ професора дажж влѣе.Ако не е влѣлъ,а\\ъ не се уча отъ него. Що е Богъ?богъ е за пасъ онова,което ни е седятъ,дето методъ може да мЖчно по мфзика. музика, -». не трѣбва. трѣбва да излѣзе нѣщо, . ш -ротз дало най-хубавото.То е Догъ.туй,което не е най-хубаво,то не е отъ Кога.Сега казвамъ имате най-хубавото дадено .Ще в\\з приведа единъ примѣръ.Ще ви кажа, погрѣшката.Този примѣръ е взетъ\\отъ Шуменск. въ Нови-пазаръ,не идеята?’ кжде е дали не сж го прекръстили.Една млада мома,ко$то била на едно евангелие.Тя обичала да се люби,турила евангелието лу,онгоре си терила чеиза,напълнила\\го съ дрехи.Оженила седи на дъното на съддъка,отдолу под-Х прикята. 16 години 16 ,дѣдо й далъ въ съндъка се.Евангелието от доавангелието дѣло въ съндъка затворено,тя търсила своето щастие отвънъ.Ражда й се едн но момче и става на 16 години,тогава умир всичко отъ сандъка и намира евангелието,к намира евангелието,започва да чете и разб а.та пада въ отчаяние,изв азва:защо ми сж тия дрехи ажда. Като' а живота.Казва:Ако бѣхъ чела евангелието туй дете щѣше да ж бжде живо.Аз\\ детето ми.-Да те научи да четешъевангелието. всички жени въ селото четѣше имъ евангелието я срещнахъ,казва:3ащо е професоръгя казваше:ле правете умрй моята погрѣшка.Следъ 16 години ще четете евангелието, ще мязате на мене.Ще в ви гори нѣщо.Четете го, за да не заминаватъ вашитѣ, ваме добритѣ условия въ свѣта отъ нечетене еванге. възлюблешйуие изгубето,отъ неприлагане.н на малкото добро,отъ неприлагането на малката люоов ѣ въ свѣта.логато трѣбва да дадешъ малка любовь,дай я;когато трѣбва да\\я приемешъ,приеми я въ най-добрия смисълъземамъ любовьта не като нѣщо матеиалне материално 0 тя иска.Не ? Остави любовьта въ наи-малкия размѣръ да се прояви,какт тя иска.Не туряй законъ на любовьта.Любовьта нѣма законъ.Тя е законь сама на себе си. \\ Казвамъ:Престанете да се самоосжждате.Нѣкоя сестрАми казва,че не била учена.Мене сж ме обиждали учени и'неучени.Ученитѣ ождатъ по- вече.Казва:0бидИ ме една сестра отъ ученитѣ.Знъете,каква е учХна обида? 
и какво е проста обида?Учената обида ще жи ми даде сухарь ,направенъ А \\тъ десеть години,седѣлъ сухъ,искатъ се здрави зжби.Трѣбва да се дъвчи Б хуКаво храната.трѣбва да се дъвчи,къглаеенъ съмъ.Този сухия хлѣбъ не трѣбка да дъвчишъ,за този хлѣбъ трѣбватъ чукове.'Го е научна обида.Който| не те O' сомунъ го ча,сухъ хлѣбъ ти дава.Простиятъ като те обиди,ще ти даде сухъи мъ,казва:отчупи си.Пакъ ще се мжчишъ.Учениятъ дава много мал.1 ко сухари,простиятъ дава голѣмъ жязда сомунъ и той е сухъ.Нито на ученйл искамъ обидатанито на ншжж простия.Азъ се нуждая отъ любовьта на уче. ния — най-малката, любовь и отъ любовьта на простия.За мене въ любовьта въ дадения случай Хсичкитѣ хора сж равнадвамъ се,че е ученъ,понеже ще знае,какъ да предаде.Радвамъ се,че е простъ,понеге нѣма да даде голмж сомунъ,но ще даде нѣщоЧмного малко.Казвамъ:Въ любовьта учените хора и. ’t проститѣ хора и еднакво [редаватъ любовьта,нѣма никаква разлика , ?ъ хора и еднакво\\предаватъ люоовьта,нъма никаква разлика ., Да възлюбишъ Господа Бога твоего,казалъ Мойсей на еврейския на-’ родъ,съ всичкото си сърдце,X тъй него е казалъ Мойсей.Да всичката си душа,съ всичкия ближния като себе си така ъ всичката си деша,съ всичкия си умъ i възлюбишъ Господа съ всичюто си сърдце,съ сичумъ и съ всичката си сила и да възлюбишъ ХриХтосъ го е казалъ.НѢма по-велико благо въ свѣта да обичашъ Посподо еЧтзгрѣвъ.Изгрѣвътъ на Божията любовь/ начало тоуториятъ законъ е да възл\\бишъ ближния като себе си.то е зенитътЧЛюбовта къмъ себе си,то е Началото на живота.Що е люоовю къмъ .ѣзъкЦЦо е любовь къмъ Бога? ижния?о е зенитътъ на живота. Що е любовь къмъ себе си?о е залѣзътъ\\Ако въ лжбовюта къмъ себе си ти не разберешъ истината,ти не си познало» ближния,ти не си придойилъ знание,ти не ст любовь ти не си позналъ любовьта, ти не си та значи да любишъ Бога.Да любишъ ближния а'о е смисълътъ на живота. Отче нашъ. лВие синца сте богати,имате много любовьт познал Ако въ любовьта къмъ:юоовьтаоАко въ самат! Хозналъ дога.Да любишъ люоовьси. значи да познаешъ себе си. благаХьогъ ви ги е далъ.Ето кл : кжде седи разликатаН ѣкой пжть гледамъ нѣкой цигуларь,който свири много Хърся причината.Виждамт, пжть не свири,нищо не]Д добро.Другъ пжть го виждамъ не свири много дооре. първия пжть му платили 3,4,5 хиляди долара,другия му платили.Причината седи въ неплащането.Никога цигуларьтъ не може да свири,ако не му платутъ съ любовь.Ако го каратъ да с да свири.Ще свири лошо.Казвамъ,бинца подобрете плащан добре.4,5 Пи хиляди платете.Доста пари има.Ако си при [ри добре,не можеЦ о.Плащайте много езерото,може да платишъ цѣлъ джооуръ.Цѣлъ джобуръ дойте,да ви свири хубаео.Казвамъ Когато ви пжжжжжжжжжж свирятъ,плащайте въ живота найдоброто. 