Новото начало (втори вариант)
№ 725
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
НОВОТО НАЧАЛО 9 9 4 утринно слово 31 X 1943 г.Недѣля 5 ч.с. Изгрѣвъ София 
да го сл Ап a. Добрата молитва,91 псаломъ,Молитвата на царството.Аинъ-фаси Ще прочета 91 псаломъ.Всека седмица го четете .Четете го общо, 'I не го слушате.оега ще ви по прочета,да го слушате.Като го четете,не мож| ате./прочео ге& Духътъ Божи. е ви прочета още единъ псаломъ 23. Сила здраве е богатство толъ Павелъ казва,че като билъ дете,мислелъ като дете, и като станалъ м ъ,напусналъ детските мисли.Вѣрно е.Човекъ требва да нап; пусне детинските\\работи.Кои детински работйИма детински работи,които . | трѣбва да ги напу е,има детински работи,който трѣбва да запази съ себе! си.Христор казва: децата еЦарството Божие.Възможностите за растенето! сж въ децата.Разлика между едно дете и единъ старъ човѣкъ въ какво седя ди?Едно дете е семе не\\осѣто,едно семе,което не е започнало да расте,ед! едно семе,което не се е азлистило,не е дало своитѣ листа,своите клонче! та, не е завързало,не е дио плодЦстариятъ човекъ е узрелъ плодъ.Следъ И като узрѣлъ стариятъ човек\\,какво го очаква?Ако неговите плодове не се 1 обератъ,нѣма кой да ги обер\\, изгниватѣа земята както е въ невидимия j свѣтъ има неща въ нашия живо,които сж постоянни.Туй,което се губи е 1 нереално фВие сте здрави,един день чувствувате,че не сте здрави. По 1 какво познавате,че не сте дздраи или че сте здрави.Има едно сътояние Когато си здравъ,всичко ти е приятно,яденето ти е приятно,гледането ти е приятно,когото срещашъ ти е приятно,веселъ всички тия неща изчезватъ,станешъ другояче ги гледашъ.Водата,хлѣбътъ койтоашъ не ти е приятенъ.Като си.Щомъ дойде болестьта едоволенъ. ората,които гледашъ ms дешъ и той ти е неприятенъ. Въз духът».; е молишъ,стане ти\\трртинно и спанетЦ то ти е неприятно, и то ти е неприятно.легнешъ,не може да спишъ.Като pel чишъ да станешъ,по-напредъ ти е приятно,сега ито ти е неприятно.Намѣриш се въ небрано лозе.Тази поговорка,ще япоправите.Ще кажете:Ще се намери ришъ въ обрано лозе.Като идешъ въ небрано лозе,ще има какво да ядештМВъ едно обрано лозе и да искашъ да ядешъ,нѣ'йа какво да ядешъ, обрано е лозе тега ние мислимъ,детински работи сж.Трѣбва да има некои работи,коит то да ни радватъ въ нашита младини.Че хубави работи еж детинскиятъ жи— • вотъ.Разбира се,една добра майка,която родила едно дете,което мяза на нея,хубаво е да имашъ таково дете.Ако идашъ\\ едно детеродено отъ здрава майка.Болното дете мяза на майка си,постоянно плаче,не иска да яде,не 1 спи вечерно време,десеть пжти ще се буди,ще вгоѣска,генералъ става туй ж дете,целата нощ\\ вечерь жена му д. азправяше ми единъ д-ръ,Дърйовъ,оставила го една гледа детео,тя отишла на забавление.Казва:3а една вечерь ме остами,тя отиде да се развйече.Онова дете като запона да пла-М че,взехъ го,носихъ го на ржце,плаче.Единъ два часа плака,употребихъ всичките методи и правила като докторъ,които знаахъ,не млъква това дете викахъ всичките светии да дойдатъ на помощь и то не помага/Викахъ духо '? вето понеже се занимавахъ съ спиритизъмъ.Хеле по\\едно врбме ми дойде £ на умъ да чета отче нашъ,не бѣхъ го челъ.Като прочетвхъ отче нашъ,млък £ на.Кикота не съмъ челъ Отче нашъ,както тази вечерь г\\ четохъ.Като го четохъ,като мехлемъ падна, детето еме погледна и заспдие се молимъ,но ; нещо въ насъ креска.Молитвата не е на место .Мисъльтъне\\вървйКато прочетемъ Отне нашъ, както требва,детето се утешава.Казвахми:Тая вечеряй като ме остави йена ми, кипнахъ, какъ да ми остави тази беа гл1| 
с\\ туй дете да се занимавамъ.-ората като лекарь ще ме викатъ,съ деца ли\\це се санинавамъ.Идеше ми да крескамъ,да й казвамъ,да ме не оставя | съ дХвдето.Като четохъ Отче наш,то млъкна,и заспа.Дойде ми нещо много приятдо.Казвахъ си:Много добре стана,че имахъ като лекарь такава опит I ность,цилъ съмъ суровъ.Разбрахъ че и азъ като това дете некои неща не ги виждамКазвамъ:всички не разбираме,страдаме отъ едю образие.Искаме | да бядемтк щастливи.Ние търсимъ щадтието.На земята не може да се намериш щастието.Щастието е много материално.Щастието седи да ядешъ,да пиешъ ш водица сладко,да възприемашъ светлината сладко,да слушашъ сладко,да спишъ сладкоХ навсѣкжде, това е щастие.Да се обличашъ,да имашъ хубави обж шапчица.Като се качишъ нао ща,да не ти стискатъ краката,да имашъ хубава автомобилъ,на юайтонъ да е мекичъкъ,да не те зешъ да е почистено,,да е чисто,яденето да е то те посрещнатъХ да ти взематъ палтото,да го стръсва.Въ кХщи като влехубаво,да имашъ слуги.Кат .аги закачатъ,единъ да ти даде столъ.Щастие е тоХза.Искашъ да идешъ на забавление,дойде овтомобилъ, 1? качишъ се.Идешъ на\\тearъръ,слушашъ,идешъ на концертъ,пакъ се качишъ, слушашъ.Купувашъ дрХхи,посрещатъ те,върнешъ се.Туй е щастие.Какво дру го щастибиКато погледиешъ,лицето не е набръчкано,хубаво е,светлина имар' немашъ никаква болестк, то е щастие,Питамъ,кой отъ тия хора при сегаш ните условия може да има.И да го имашъ,ще започнатъ да ти завиждатъ. .. Като видятъ , че къщата ® кралъ ги е.Ако минатъ не: питатъ,откжде.Некоя овца кожата вълната продадоха хубаво направена,казватъ:откжде взе тия пари ой говеда и икж овци и те пигагъпогледнатъ и казва:0тъ одраните наши кожи,отъ вълната, • .. а е до Дърветата ще кажатъ,като минатъ:Отсекоха ни.Всички ща започнатъ да н сждатъ.можелъ ли ние при тия условия да .. |а бждемъ щастливиЧовѣжъ на земята може да бжде щастливъ по три начина. 4s \\ • В Когато е носитель на любовьта,\\знае,какъ да носи люоовьта.богато знае, m какъ да носи мждростьта,когато Узнае,акъ да носи истината.Три неща има, '' ако той знае,какъ да ги носи,ще\\жде щастливъИли казано:да знае,какъ ж да постжпва съ ума си, да знае,какЪ да постжпва съ сърдцето сида знае,к какъ да постжпва съ душата си.Да п\\степва добре съ ума си,значи умътъ му ще му даде светлина.Да знае добре, да постжпва съ съдцето си,знами джждийднжжнижмкажж ще му даде топлинаДа знае да постжпва добре съ душата си,ще му даде сила.Душата дава\\сила на човекаНие употребява душа и не знаемъ,какво дава.Важно е това.,което ни дава и което о.питв ме.Какво нещо е душата?Душата е много духовна и много матералйа свърз ва света.Палата вселена живее въ една грамадна душа,всичките наши души и ние живеемъ въ тази душа голема душадКакто и да я описваме,ост ва неразбрана.Казвамъ:когато ние сме здрави,ние имаме силата на душат? душата дава сила.Безъ сила нещата въ света не може да се приложатъ. Допуснете, че живеете въ единъ светъ красивъв съ\\градини и хубави плодове.Всибки ви е забранено да вкусите. Минават е прХвзъ извори, които текатъ,но вие забранено да пиете вода.инавате въ единъ светъ,дето има хубави дрехи,но ви е забранено да ги облепете.Всимко\\ е красивсКонцертъ има.забавление,не ви позволяватъ-да идете;само \\и показватъ мес стотонание има, но ви е забранено да слушате това знаьХ кво ви ползува васъ,че всичко туй ви показватъ.То ще ви :е.Питамъ,ка жде цело нещатие-» Въ вословното 91 псаломъ има две положения;едното въ което се състояние на човека.Човекъ требва да пази своето зи здра 
3 своето здравословно състояние.Никога не допущайте въ ума си една отриI дателна мисъль.Отвънъ тя ще дойде.Една отрицатела мисъль може да хлопа | по десеть пхти на вратата ти.Мълчи,не пи»аи,ко й е.Ще похлопа веднажъ р важъ.Азъ съмъ превеждалъ примѣра,имахме единъ йѣдо Георги,нашъ прияь,мене често ме търсѣше.Като дойде пъпво мене ще намѣри.Винаги дѣ-ц/ еорги носѣше яйцацази такива нѣща за продань.Никому не ги даваше,kJ а мене.Защо на мене ги продаваше?3ащото тогава яйцата струваха ; т де само по едиръ левъ,азъ му ги плащахъ по 6— 7 лева,и по десеть лева.Оценява: вахъ ма итѣ работи.Дойде казва:Не,не никому не ги давамъ.ѣкой пжть , занятъ съцъ съ работа,той хлопа на вратата.Азъ си мълча вжтре1о хлопа . ча,слушамъ,но си гледамъ работата.Още по—силно тропа,после , тихо,азъ м още по—силноВие ще кажее,защо го оставятъ така силно да тропа?3а да има какво да разправямъ.Азъ като .седя въ стаята,казвамъ:Дѣдо Георги който хлопа отвънъ,това съмъ азъ.Дѣдо Георги отвънъ това съмъ азъ,койт ¥ чета.Мене ми е п ятно да видя себе си,какъвъ съмъ,когато продавамъ приятно ми е да вя себе си,когато чета/ книга.Така азъ гледамъ, това е,което азъ зная.Аз знаехъ,че дѣдо Георги отвънъ това съмъ азъ,и азъ съмъ дѣдо Георги вжт Дѣдо Георги мислѣше,че отвънъ е други и отвѣтре азъ съмъ друРъ.По товаХсе различавйхмеКазвамъ:добритѣ и лошитѣ страни на хората,то \\ме ние въ адения случайХДредставете си,че вие запеете 1 като една пѣсень,има ехо.След ехото.Каквото сте пѣли,тов сте пѣЛи пѣсеньта следъ петь минути иде' ще дойдби слушашъ себе си,ти си пѣлъ . невѣрно и отзвукътъ на пѣен\\то е невренѣ-Не се пѣе,какво е туй.Следо вателно онова,което се отразява отъ насъ ние не познаваме.Отражението не е правилно.Изпѣй по-хубаво реле пакъ слушай.Още по-хубаво пѣй,изпѢ три четири пжти,дотогава,докато\\ ехото ти е приятноега нѣкой пжть аз знаехъ,че дѣдо Георги силно ще хл\\па.Знаехъ,понеже пѣсеньта,която съмъ плъ,не бѣше хубава,провѣрявамъ,ч мъ ехото.Нѣкой пжть когато съмъ-у j пѣлъ хебаво,хичъ не го чакахъ да хло\\а.Като иде,азъ отворямъ вжауйе вратата безъ да хлопа.Нѣкой пжть го к амъ да йтопа.Най-трудното нѣщо е да се отучимъ да се гнѣвимъ на рата.Кипнешъ.Гледамъ мвого хор ра, удари си крака о къмъкъ, раз сърди се, още веднажъ го ритнКато ритне оттегли си крака.Камъкътъ не е виноватъ.К ва:знаешъ,кой минава. Трѣбваше още преди да си удари крака ,да вз\\мехтози камъкъ да го тури настранаКазвамъ:Въ свѣта има много нѣща,коитрѣбва да ги туримъ нас вжржнаж мѣсто.Да ги туримъ на мѣсто,но трѣбва а има едно побудителна Тпричина.Въ свѣта хората работятъ много по-добре\\Защо?Побудителната причина е силна.Единъ човѣкъ не иска да работи,д\\вашъ му петь лева,ка; зва:Не искамъ да работя.Давашъ му десеть лева,каз тя.Давашъ му 50 неработя.Дадешъ сто ,колебае се,н двеста или триста,готовъ е.Намѣришъ едно правило,че :не искамъ да рабе/ като му дадешъ ? аритѣ сж пубуди телна причина:колкото по-добре плащашъ,толкова по-добе свършва работ» таКолкото свѣтъ нищо Направиш ъ дълженъ да по-малко плащашъ,работата ще се свърши по-з не ти плащатъакъ?Казва:0бичай.-Че какво ще му едно добро,второ долро,той вече мисли,че ти му помагашъ.Той като че е генералън, нѣма никакво Въ духовния4' :Не ра: ПЛЙТИШЪ? и всѣкога , тношение» Ж къмъ тебе.Дадешъ му петь лева,той свие вежди,недоволенъ е.Каз знаешъ ли,кой съмъ?-Който просишъ.еть лева не се даватъ.пикакв бота не е свѣршена.Иска лева.уТре дойде,лопа,падъ иска 
\\дна в Ат а com нито\\ 4 . лева,пакъ му дадешъ десеть лева,пакъ свие вежди,недоволенъ е Казвапо " ика ГЛаСЪ,Н° СЪ В°ЛЯ — ее съ единъ профе глаГ " МН0Г° Д°бЪРЪ ч“'тима много добро понятие еа Коята’1: “ ПѢе‘КаТ0 ВИДѢЛЪ Т0Ва е — довито вица 1 въ Оѣяь?в°ит чувства и своята воля и тя става голяма пѣ ицаД въ присъствието на професора пѣе много хубаво.Като го нѣма не Яа\\Ѣе-ТаКа Давали к°нперти изъ цѣла Америка,Англия .Германия.’ . нъ селюбилъ въ тази мома.считалъ.че професорътъ е едно препятдтвие .Единъ день.когато тя пѣе на сцената,той тегли куршумъ на освободи отъ него,да я вземе.Като го ранява,пада профес Пѣвицата веднага престава да пѣе. заради него профисора, д: сорътъ,но и И." Ние ви, _ сременнитѣ хора като пѣемъ.миолимъ.че това сме ние,Но има ДРУГИ, отъ коиД зависи нашето пѣене.Като престане тази връзка, ти се дИшъ.че си пресналъ да пѣешъ.нищо нѣмаѣкой пжть този го нарачамъ идеалъ.нѣкои пжть\\ го наричамъ нѣкой свѣтълъ духъ.Ние това го наричаме присъствие на Боогато Той присжтствува, ние трѣбва да нриенаваме съзнаваме.Той е,който дава товя и ние сме въ най-високото положение. Щомъизгубимъ тази връзка съ Бога,веднага изгубваме смисъла на живота. огато говоря за любоЧьта, имамъ пред» видъ онова,въ което Богъ може да се прояви.То е любовь Харади менъЧЬюбовьта е това.въ което Богъ може да се прояви.Божиятъ любовь въ мене е въ която Той може да се прояви мене.Любовь къмъ Бога азХ разбирамъ моята любовь къмъ Бога, въ въ което азъ може дасе проявя.Моята въ това, любовь къмъ Бога е любовьта,въ която азъ може да се проявяЧБожия та любовь въ мене е любовьта.въ която Богъ се проявява въ мен Богъ винаги се радва,ког огто Богъ се проявява въ васъ,радв айт е се® о нАе се проявявам живѣешъ добре,значи да обичашъ Бога.Не може да се оявишъ съзнателно,ако не обичашъ Бога Трѣбва да има некой да те слуша.\\обриятъ ивотъ игла некой,който Като правимъ добро,Господъ казва:Йного добрато престане въ насъ да казва,много добре,нѣма резонансъ.Въ\\свѣта всеки не живѣе за себе си. Всѣки търси да обича или да го обичак.Две положения има.Нѣкой каз-ва: кое е по-добро:да обичашъ ?или да те очатъа те обичатъ е добро и да обичашъ е добро.Разбира се първия тъ.койХо нй обича е Богъ.Ние които обичаме Бога, е едно последствие\\казва:аз\\съмъ начало .Началото е Божия та любовь,край това сме ние.”Азъ съмъ начало Следъ вейки край иде ново начало.Краятъ то с: то и краятъ на всички нѣща' ние.Какво ние очакваме? а нѣщата,възможностите \\е заражда ново начало началото.Всякога Божията любовь дава началото \\ да се проявимъЛогато ние се проявяваме въ Бога следователно,всѣкога нашиятъ край е едно ново начало на Божието ние.Казвамъ,когато некой пжть вие мислите,че нема какво да правите,иде новото начало.Вие трѣбва да вадете умни,докато. сте на\\сцената,пратени сте артисти,представяте Божията страна.Щомъ ликвидиратечролята,ще те отъ сцената,ще бждете публика,че други да играятъХйиДнѣкой пжть . искаме да видимъ,каква е тѣхната любовь въ свѣта.Азъ не зн\\я,какъ позн; ?%? ВИ °бича .Какво веществено доказателство „матД ви 
5 •v; ‘ ено доказателство.Този,когото вие обичате се досѣща за найнѣща.отъ които вие имате нужда и така ги прави, че ти е приятно Нѣма\\нѣщо по-хубаво да дава нѣкой,който добре обича.Помислишъ за нѣкоя хубава\\к,ига,прати ти книгата.Ломислишъ за нѣкое цвѣте ,туй цвѣте дойд омисли да идешъ на разходка,дойде.Помислишъ за нѣкой автомобилъ,ще ! дойде.Пои лишъ за нѣкоя вдща.ще дойде.Този,който мисли така,то е само Богъ.Каквот сме помислили,Той ще го направиМСъздадено е небето,то ся наши желания, не звъзди ся желания на всичкитѣ хора.Богъ гиде направил! Пожелали сме с\\ънцето, направилъ го,пожелали сме луната,направилъ я. Пожелали сме зва\\дитѣ, направилъ гиЛжелали сме растенията, направилъ ri ме пожелали го е направилСега отъ наша страна,ка;.' ги.Всичко каквото кво се изисква?0тъ ''“ЩЗЖЖчйМП. “У принесемъ Ние ще откяснемъ отъ\\тия плодове, да занесеЦЛазваме.че сме много давали отъ плодоветѣ. какво ще занесемъ при Бога.Една хубава наша мисъль,която е насадената му кажемъ,че тази мисъль 9 много хубава -ет плодътъчогъ казва,че е два на истината,която е въ насъ.Истина значи всички възможности,които гъ е създалъ въ свѣта да му покажемъ,че ние сме доволни отъ този животъега има много работи.Ние като деца казвамме:Да възкръенемъ-т възрастне ставаме възрастни,казвамъ:Мног .Най—първо сме недоволни отъ детинството. чакай.само децата да станатъ въ Оженятъ се,народятъ деца,викатъ гледашъ,това дете заболѣло,онова работа имаме.Да се оженимъ.деца имаме астни,да ги оженимъ,ще живѣемъ добре, туй дете да гледашъ онова дете да дте заболѣло,кжщата изгорѣла,тебе те викатъ.Не имъ вързиакво щастие\\може да има при такивав едни условиЯоДаде ти Господъ едно'дете,не си доволенъ.Даде ти второ мояме,трето,че 12 ина,да оставимъ ри основи,на които влюби се въ Рахилъ му го изигра,не му оволенъ.Даде ти момиченце,не си рто,десето както ЯковъгнР дъщеритѣ.Защо а евр тѣ не имъ върви?ТѢ иматъ четир: почива еврейскиятъ жиЬотъковъ отиде приЛавана, и заради нея работи на\\баща й седене години.ДѢдо даде Рахилъ,даде му Лия,\\соято не вижда.Човѣкъ съ развалени очи не обича истината,не е човѣкъ,\\:ойто разбира истината. Трѣбваше собъръ у же да После брата Якова после се се Д £ да работи още седемь години за Рахил насъ така е абичаятъ,по-напредъ давам ,което ни1Цо не стр трѣбваше да работи 1 даде.Кое е старажт® дава хубавата.Яковъ си,взе благословението Казватъ му:Всѣки старата.младата а,съ развалени годинйковъ лошъ не мож ОЧИ. излъга зоедна паница леща.Сга Лаванъ излъга аквото трѣбва, 14 години и дѣдо за седемь години.Лия е паницатЦазва-.Направи другата.Като се ожени за дветѣ дъщери,работи м паказа,какъвъ е,търговецъ,продаде дъщеритѣ си:Гъкеритѣ му Боговетѣ,които имаше,златнитѣ богове му взеха.Най-после' то се взеха овъ реши да излезе отъ при дѣдо си.Но се заражда между дветѣ сестри с\\юръ.Едната родидве деца.Въ началото кашоА нямаха деца,едната даде слугинята си да роди,да има синъ.Втората и тя даде слугинята си.Четири жи имаше И тия 12-тѣ сина,родени отъ четиритѣ майки отъ единъ баща,как характерътъКакто на тази съ разваленитѣ очи.Ние сега имаме еди\\ъ умъ и едно сърдце-човѣкъ е жененъ за две женйчНѣкой пжть умътъ е м ъ бѣше сърдцето мжжко.У мжжа сърдцето е женско и умътъ е женски.У всички умътъ е мжжки и сърдцето е мжжко.Умжжа когато сърдцето и умътъ сЖ КИ,ОЙ е мяжъ.Измѣненъ е поредъкътъ на Ъ1»ата. Каква трѣбва да а ени 
бжде женатаУСвѣтлината каква (Жовѣшкиятъ умъ има тази плабос не се занимава съ реалнитѣ работи,той изучава само ть,че той та.Умътъ не знае,какво е въ действиетелност отраженията на нѣщака.Ти не познавашъ човѣка вжтре.Туй,което \\овѣшкото сърдце е което опитва нѣщата,то ь реалностьта,а нейната сѣн изучавам: е човѣшката душа, изучава по-сжществено. Умътъ избава външнитѣ условия на живоааазвамако ние се водим® по ума,ще хубави нѣща,автобомили,всивк4 ще имаме,но ще ни липсва нѣщо.Мисли те лАако единъ здравъ човѣкъ ви сготви едно ядене и ако единъ боленъ ви сго сжщото и,ще бжде едно и сжщо нѣщбюже и здравиятъ и болниятъ да турят ло,но яденето сготвено отъ здравия има единъ вкусъ.а това отъ оолния другъ вкусъислите ли единъ драхарь,който има проказа,ви ушие е една дреха,\\е той йе е турилъ проказата въ дрехага?1йоже да е най-хубави ятъ платъ,но\\нѣма да мине много-време и проказата отъ дрехата,ще мине в васМислите л\\,че единъ човѣкъ, който ви дава пари,може да ви даде 20, но тия пари сѣ крадени,тѣ сж съ кръвьта на убити хора 30 хиляди лева, мислите ли,че то благо задари вааъ.Бие се радвате,но проказата е мина ’ \\ \\Храната,която\\де отъ неведимия сдѣтъ,трѣбва да мине презъ ржце.Всичко трѣбва да\\бжде чистолѣбътъ,който вземаме,трѣбва да чистъ.Ако онѣзи,които йравятъ хлѣба бѣха чисти,ако ония,които пкиятъ дре ЧИС.ТИ бжде хитѣ бѣха чисти и всички\\наоколо ако бѣхме чисти,другъ поредъкъ щѣш лижа имаДСега навсѣкжде е да тѣ е нечистъ,онзи,който излезе отъ еди® нечисть то е тъй.какъвъ ще бжде нитъ пѣвецъ пѣе.Дойдатъ се\\ забелязва нечистота.Онзи,който продава дрехи прави хлѣба е нечистъ и ти не си чистъ.Какво ще свѣтъПротворечие.Турцитѣ казватъ:Всичко туй,ка изходни, нѣколко пѣе,тѣ дрънкатъ наоколо,какво ще тъ пжть?Представете си,че единъ "знаме' 'Деца съ своитѣ тенекии и дрънкатъ,той \\уетЦ#йтамъ:може ли да ви бжде приятно пѣенето на този пѣвецъ.Тѣ ще раайалятъ всичко\\|Често ние допущаме при най-хубавитѣ Божествени работи тия д\\ца ч,~ ното съ дрънкане® на тенекш|ойдоха да говори много лоши работи.Който иде този говори разни нѣща.Дакъ си го обяснявашъ да райвалятъ хубавотоожестве ми се оплакватъ,че една сестра пжди,онзи пжди,позволява си да \\ова?1йного естествено .Понеже тя заминава зъ оня свѣтъ вече всиод китѣ нейнж роднини отъ колъ и вжже се с събрали и се зи,КОИТО ЗЛ0СЛ0ВЯТЪ,Т еж нейни роднини,които махате.Само ниекоито м искатъ да взематъ.Вие като идете,казватъ:Да сме .тукъ,ще вземемъ,вие нѣмате нищо.Тогава ще\\и псуват Взематъ ли тѣ да всуватъ,да се каратъ,казвате,че сестрата псу\\а ла.Казвамъ:Единъ день като идете за другия свѣтъ,ще се събератъ вашитѣ защото ще искатъ да взематъ нѣщо.ие ще има нѣкоя однини,ще се псуватъ ррхадва ури плата,рок ли ще има.Често идватъ други и вие кавате:той хърка-Туй хълкане не е ф тѣ влизатъ презъ гърлото испиратъ дишането.Тѣ се катъ.Хъркането го образуватъ роднинитѣ\\Казвамъ:когато нѣкой умира,че хърка,то еж родниниф тѣ,нѣма го нѣго.Когато говори лошо,то сж родниниѣНѣкойчпжть нѣкой говорятъ много хубаво,нѣкой се всуватъ на общо основезНие.К&звамъгнонеже искатъ да опитатъ,кое е тѣхно,турятъ всичкитѣ плочи какви1 единъ калейдоскопъ,тѣ кжде отщли.Че кжде отишла -плоча им. има.Цѣлъ [лоча има е за дрехитѣ,десеть рокли,плочата пѣе пѣсеньта.Снематъ тази плочактурятъ друга.12 чифта обуща,плочата пѣе 12. чифта обуща,онѣзи пишатъ обфща.Третата почолкпари имала. 120 хиляди лева и онѣзи а хиляди лева.-но1/идете въ йй другия свѣтъ,ще ги повикашъ. 42 чифта о пишатъ 120 ще и: 
ще имъ кажешъ:Не ивкамъ да се карате,като замина за другия свѣ стосъ дава една притча,какво трѣбва да бжде:Единъ гоонподарь по слугитѣ си и на всѣки далъ отъ имането ХХристо икалъ си.Той си заминалъ.Следъ време господа решилъ да дойде,слугитѣ започнали да се смущаваъ,като дойде РвЪ,трѣбва да даватъ толкозъ.Казвамъ:И вие преди да заминете,ще-видате ващтѣ и ще имъ кажете.-Не искамъ да се карате,следъ като си замина.Като си замина да нѣма караницата оотавяъте дъщеритѣ да бждатъ ваши наслед ници.Всѣки единъ отъ насъ Ада преизобилно дадено отъ БогарТрѣбва да раз читаме W онова,което Богъ ние далъ.да не разчитаме на нѣй отвънъ.коит то може дойдатъ.ТѢ сж второстепенни.Азъ считамъ.че нѣкоя вечерь звездитѣ Аоже да правятъ свѣтлина или месечината да прати свѣтлина, то н не може да епи човѣка.Ако остане звадитѣ или месечината свѣтлина,не ная,какво би станало.Хубаво е да гледашъ звездитѣ.Свѣтлина да ни пращат ъ та, която дава1 се сравни съ тѣ да то свѣтлината н звезди,които всимкитѣ звезди не може съ милиардна часть да . слънцетблънцето,което за една сукунда ни дава,всички wa, които ние ги виждаме една милиардна часть не могатъ дадатъ отъ товаХкоето слънцето дава.Казвамъ:единственото нѣщо.на кое може да разчитамЦто сж благата,които идатъ отъ Бог Кое е божествен ното благо.Ногато едне. радвай на услугата,тя то е божественото.И ти часть ти направи ти направи една слфга ,ти се р отъ Бога.Вестницитѣ не сж писали,ти се радвай, вствувашъ неговата радость\\1Всѣкога радоститѣ . въ жжнажжнждъяжажк нашата\\душа се дължатъ на онѣзи, Които ci ни направи ли благо. ѣ се радватъ и ти\\се радвашъ на онова,което получавашъОнзи,к които го е направилъ,го е на\\оавилъ по Бога.Въ свѣта всичкитѣ нѣща.коит ’ авипъ,трѣбва да ги правист по БогаНе трѣбва да направимъ едно дѣло безъ Богаега да бжда по-\\сенъ: какво значи едно дѣло?Представете , си по човѣшки направенитѣ дѣла, с\\ праздни шишета.То е човѣшки поредъкъ. Шого хубави шишета.Ще идешъ по човѣшкия поредъкъ ще ти дадатъ едно шише.Въ Божествения поредъкъ ще ти дадатъ едношише ,пълно съ съдържание Въ Божествения поредъкъ формата винАи съответствува на съдържанието лошата форма съдържа лошо съдържание.Въ Казвамъ сега:щомъ сте недоволни,вие сте1 доволна,вие сте въ божествения поредъкъ човѣшкия поредъкъ не е така въ човѣшкия поредъкъ.Щомъ сте [Ецинъ свѣтски човѣкъ,който е до ъ'религиозенъ, койтон постоянно стаЦе по-добъръ.Заблуждение е. воленъ,е по-близо до Бога,отколкото едиь е недоволенъИска да стане праведенъ,да Доброто,което Богъ е поставилъ въ мене,азъ т бва да го проявявамъ.Дотолкозъ,доколкото проявявамъ въ мене,дотолновахазъ съмъ добъръ.Колкото използуватъ долрото,по-добъръ съмъ.Колкото по—машко използуватъ доброто по.малко добъръ съмъ\\Искате да говоря истината.Истината,която е въ насъ да я проявимъ.Божията любовь,която е въ насъ да я\\роявимъ.То е една отвеликитѣ задичи въ живота на всѣки единъ човѣкъ.Земята може да ти даде единъ примѣръ. \\ VV Често азъ гледамъ котката,която е съ козина,ка\\ дойде вкжщи,ще ofe поглади въ краката ми,приятно ми е.Мърка нѣщо.Има нѣко,което мърка. По такъвъ начинъ го направи, поглади се, приятно ми е.Дойдк нѣкой човѣкъ не ти е приятенъ.Нак» тази котказнае,какъ да се повали,,чокѣкъ да не знае.Казва:Азъ не може да го гледамъ.Хубаво,защо не може да\\го гледашъ? Представете си,че вие сте на единъ изпитъ.Единъ приятель дашъъ веднажъ шри тебе,който те изпитва.Н, ека да вземемъ за примѣръ паритѣ. 
8 ¥ Най-първо поиска ста Лева,ти му дадешъ.Казалъ,следъ петь деняя ще.ги върне.Не ги връща.Освенъ че не ги връща,но казва:Дайте ми двеста лева.Ще ги върна следъ десеть деня.Следъ десеть деня пакъ не ги връща,поиска триста.Следъ 15 деня пакъ не ги връща,насъбератъ се.Като го гледашъ каащъ:.Този пакъ дошълъ.Ти си поставенъ на изпитъ.той те изпитва.Най• първо какъв' много дъкъ : иде приятельтъ и взема хиляда лева.Внася 500 лева,ви не ще бжде краятъ на нѣщата4 знаешъ, .ои разрешава въпроса.Всякога ние сме Щързи.Искаме буквалното, тбва да спазимъ.Но въ Божествения поред неърви по нашитѣ часовници.Петь наши часа не оъответствуватъ на петь часвъ божествения поредъкъзДесеть деня отъ нашия свѣтъ не съот ветствуватЧ на десеть дни отъ божествения свѣтЕдинъ божественъ день равенъ на хиляда годинШогато Господъ каже единъ день,хиляда години трѣбва да чакашъ.За едийъ Божии день,което Богъ обещава ще стане.Като г го направишъ гю човѣшки,искашъ въ този день да стане,то не става.Казваш излъгаха ме. \\ era всичкА сте остарѣли,не сте така красиви както едно време. Защо?Вие когато бѣхте млади обичахте да полѣгвате хората.Има една бела лъжа.Младата мома с\\ карала съ майка си,но щомъ види своя възлюбленъ засмива се,любезна едГамънъ господарьтъ или нѣкой началникъ хукалъ нѣко кой по-молѣкъ или своя\\служащъ,иде по-голѣмиятъ началникъ и онзи като че нищо нѣма изведнажъ \\е измѣни.о е единъ неестевевенъ животшСазва: Азъ трѣбва да се проява както съмъ.Какъ трѣбва да се проявишъ.Стюредъ мене естествено е да се пр\\явишъ споредъ законитѣ на любовьта,естествен но е да се проявишъ споредъ\\законитѣ на Божията мждрость и естествено' е да се проявишъ споредъ законщгѣ на божията истина мене естестве но е да се прояви споредъ законитѣ на Божественияживотъ,животътъ,който излиза отъ любовьта.Споредъ менк естествено е да се прояви споредъ зако нитѣ на Божественото знание,послбкспоредъ законитѣ на Божествената своб бода, която имакосе проявишъ тъи\\както не е, то не е божествениятъ поредъкъ на нѣатаХега иде другото възражение:лесно се говори.Прави сте лесно се говори.Кзва,какво било.че далъ петь леваРазправяше мй единъ мой познатъ.Единъ день,казва,бѣхъ закжЬалъ,останалми е само едиъ лев въ да ще ло днба,мислѣхъ да взема нѣща да ямъ.ТрХ деня не бѣхъ ялъ,намислилъ си купя едно симидче.Какво ще се правил като изямъ и този левъ,какво стане.Тамънъ мислѣхъ,седѣхъ,гледамъ къмХ мене иде единъ просякъ.Окол мене богати хора,но той иде право къмъ мене и нѣщо ми/казва:Дай бѣх лева Изваждамъ и давамъ лева.Едно време имахъ едиюв левъ,симидче мислѣхъ да ‘ си купя.Започнахъда мисля за лева и тръгнахъ.Вървя по пжтя и си казв Хакъ ти на тебе.Твоята глава е дебела.Ти за себе\\си имашъ голѣми работи амъ малк си мързеливъ,не работишъ,чакашъ оттукъ отам\\ да се покажешъ предъ хората."ърморя.Казвамъ:Дадохъ да ти дойде,искашъ ева,що бѣхъ толкова глупавъ да му дамъ лева.Казвамъ на себе си:Мълчи сегк.Хакъ ти е сега.По едно време гледамъ единъ мой приятель отъ десеть годин\\ не бѣхъ го виждалъ.Той се засмѣлъ,казва:Иванчо,ела ми на гости днесЧ.Иванче е глад денъ,ще дойде.Готовъ ли си?-Готовъ съмъ.Той не знае,трѣбваше да му разправямъ.Следъ като ме прие,следъ като се нахранихъ,хубаво м\\ угости,бан ница ме нагости,казвамъ му:Много ти благодаря,че ме срещна.Не\\знаехъ, какво щѣше да стане съ мене.Този приятель казва:Не бой се,ще сеЧнамѣри работа.10ва е единъ примѣръ.Азъ го давамъ единъ отъ действителните ' 
9 рримѣри.Станало въ България.Нѣкой българинъ свършилъ въ Франция,съ виеше образование иде въ Варна.Варненскитѣ богаташи го хващатъ да учи ецата имъ да свирятъ на цигулка,на танци.Скаралъ се съ единъ,уволнявЕ втъ го.Срѣща го единъ неговъ приятель и го нагостява.Този Иванчо слдъ време станалъ доста жидннъсекретарь на гагавашния валия турчинъ Негвиятъ приятель набедяватъ,че е билъ кумита,ималъ писма.Събиратъ всичкитѣ негови книги и писма.Този Иванчо го спасява отъ вжжето.Като D срѣщаиятеля си казва:Ако не бѣше ме наяранилъ тогааа,сега щѣше да живѣятъ всич пострад ъ.Всичкитѣ писма,които били подозрителни,взелъ ги и ги'ч£тгй‘ унищожил.Казва му:Този обѣдъ те спаси. е добро и никога нѣма да направите погрѣщка въ живота си. во нѣщо да спазвате божествения поредъкъТъй както днесъ тѣ хора живѣятъ въ божествения поредъкъ,животътъ днесъ 1 Нѣма по-ху И» 1 на повръхностьт божествено\\Всичк I b иска даЬкнѣе добро както се изявява,навсѣкжде кждето ида погледнете има божествено,само има кальЩомъ се измие тази каль,съдържанието остава е имаме Божествено съдържание.Нѣма нѣкой,който да не ато дойдемъ до самия животъ е мжчно оа пѣушъ не е мжчно,когто времето\\е студено,пилъ си студена вода,писъ си конякъ това онова,върлото ти малка причина.Не си с простудено,не може да пѣешъ.Зависи отъ много зилъ правилата, които циницата иска' тя не се подчинява,не ика да пѣе.Казвамъ:човѣкъ е добъръ: [скашъ ти,т жжжвжквжв добре,когатосърдцето му е когато неговиятъ умъ зна не може да се прояви е въ своята чистота.какъ да се прияванаЧовѣкъ може да живѣе обро.Щомъ сърдцето е неразположено и щомъ умътъ е неразположенъ и вол 8 може да направимъ,когато умът всичко може да направимъ,когат безъ чисто сърдце,волята е слаб ъ волята всимко •еяяФаСъ волята сърдцето е чистоезъ чистъ умъ и Та първо умътъ трѣбва да приеме божествената свѣтлина и сърдцето требва да приеме божествената топлина, тогава иде човѣшката воля,тогава иДе душата,която проявява своята сил 7 ла,използува божествената свѣтлина и\\божествената топлин. Единъ човѣкъ да бжде пѣЙ ствения пламъкъ човѣкъ добива най-хубвото,пречиства се неговата кръв К-огато възприема свѣтлината тъй както ѣбва,той ще се освободи отъ съвременната нервность,.Свѣтлината,която\\не се приема добре въ мозъкаг тъй калето трѣбва,човѣкъ става нервенъ X. Та казвамъ:ние ходимъ по старитѣ разбирания.Ние искаме отъ хо -Н рата туй,което тѣ никога не може да направя вецъ,той трѣбва да е създаденъ. Може би хиляд поколѣния сж рабтили k&J Една много даровита майка и единъ много дарови\\ъ баща тѣ сж предали f тия дарби на сина или на дъщерята.Ако не бѣше м Яката иди дъщерята, никога нѣмаше да бжде.Трѣбва най-първо да благодаримъ на баща си,трѣб, :о публиката на о кржав ащат а е Ж тѣ придаватъ. и го обича,щаЖ ва да благодаримъ на майка си,трѣбва да благодарим срѣда на ония,които иматъ разположение да го слушат Публиката предразполага къвъ пѣвецъ ще стане.Но ако е пѣвецътъ нѣма разположен може ;азвамъ три нѣща трѣбватъ.Бащата и майката предразположение,пѣвецътъ трѣбва да има предразположение пакъ не • ж ѣбва да имат публиката Ж; да иза разположение,тогава нѣщата ставатЪЕова значи предрзположениен на ума, предразположени е на сръдцето и предразположение на чДвѣшката Душа създаватъ всичкитѣ добри услмя о \\ да се прилага Р Условия за развитие.Тукъ сега т\\ѣбва 
Трѣбва нѣкой пхть да се съберемъ.Ние се събираме и даваме наставления: Трѣбва да се живѣе добре.Казватъ:Какъ да се живѣе добре?Какъ трѣбв Е а щедро да давашъ.Казвамъ:Кое е щедростьта.Имамъ единъ левъ въ джоба, \\авамъ го.Да намѣришъ нѣкой да даде,то не е щедпо даване.Да ходя да в дав’ те е !мамъ пари на заемъ а туй,което има въ да правя добро,тое престъпление.Човѣкъ трѣбва джоба си1ѣмашъ въ джоба си,кажи:нѣмамъ.Срамъ да това а кажешъ,нѣмамъ.Каквото имамъ,давамъ и на мене отнѣкжде да дадат# зърно ,д' години ще. 40 стърка,, го посѣешъ Казвашъ:Съ 10 отъ 100 вниание на е божественъ поредъкМ.зъ нѣмамъ нито стотинка, има едно житено вамъ му го,казвамъ:Вземи туй житено зърно, следъ три четири вЕ бждешъ богатъървата година посѣй туй житено зърно, ще имали 49 класа, всѣки сласъ ще ти даде по 60 зърна.Втората година тцеО Хо 40 стърка и така три четири години,ще имашъ достатъчно, о ед\\° зърно ще ме залъгва.Не туй зърно струва повече отъ леваикоито може да ти дам1 ъега ние сме,които не обръщаме i И и божес\\венитѣ нѣща,които съдържааъ тайната на живота.Имашъ е1ч/ едно житено зърно,\\го може да ти бжде по.полезноХи носишъ единъ диамант мантъ, на рръйтанеяДнее, тойе понече отколкото дебеть хиляди лева,коитс имашъ въ банката.ТозХ диамантъ на пръсти ти донася нѣщо,онѣзи пари въ' банката,нищо не донася\\ъ/ на здравето тиогатството,което има отношение къмъ насъ,богатство,Усоето не прилага на силата ни,не е богатство .’'': Богатство,което не прилага, на ума ни,не е богатствдБогатство,което не прилага на сърдцето ни,не е богатство.Всички нѣща,трѣбва да иматъ отношение къмъ нашия умъ,тръбна да иматъ отношение къмъ нашето сързце, трѣбва да иматъ отношение къмъ. нашата душа.Всѣка мисъль,всѣко чувство, всѣка постжпка,която не допринася нѣщо на човѣшката душа,на човѣшкиь уъ умъ и на чоѣѣшкото сжрдце,тѣ сж безполезни. Казвамъ:Ние сега грѣбва да бждемъ благодарни на Бога.Да благод рите,че сте остарѣли,не такива стариамо старитѣ хора въ небето свѣтя: Всичкитѣ хора въ нео'ето,които свѣтятъ сж стари,еяре отъ преди милиони години сжСлънцето,което е свѣтило е 'старо.Слънцата сж проявени деца. Има други тъмни днцж слънца,тѣ сж децаХкоито сж непроявени.Тия тъмнитѣ децажпроизвеждатъ много неприятности.Този законъ не е ли вѣренѣ|я ми кажете въ първиѣ години,какво сж ви допринесли аашитѣ децаХЕдна майка f w • носи деветь месеца въ утробата си едно детеуСледъ туй съ колко мжчноти! излиза навънъ.докато излѣзе,докато го убеди,\\е трѣбва да излѣзе навънъ” То иска да седи,тя го убеждава,че трѣбва да излѣзе навънъ.Не,казва, |/!,Й искамъ въ тебе да седя.Тогава не иска да излѣзе\\рнова дете,казва:тукъ и ще дедяЖакво става.хогава детето може да умреѣкой пжть детето се •в разгнѣви,че иска да излѣзе по-рано.Тя ще го убеждава,но то излѣзе на четири месеца и тя го пометне.Следъ туй като излѣзе авънъ какво прави' То ще опитва любовята на майка сиЖе се намаца съ парфюмЪ1Тя съ вода е ще го мие,не веднажъ.Тя ще го мие по четири пжть отъ тия парфюми,ще го и чисти една две години,тя го увива,развива:гени ще станеуПохвяро е пове дението на майкатауИ ние трѣбва да имаме туй търпение съ цашитѣ мисли ж Ж Ж и и желания.По нѣкой пжть тѣ се парфюмиратъ,деца сж|Като станатъ възраст стни деца,преставатъ да е парфюмиратъ.Ногато децата се обидя\\ъ,често I се парфюмиратъ.честа идватъ да ми казнатъ:тази сестра се парфюмирала.- Кажете й.Нѣма защо,нека се намаже.-Кажете й.-Ке може да й кажа.Тъй се вчесала,натрила си косата.Оставете ..-а ноктите си боядисХ L 1 
1-----г 11 Нѣкой пъть гледамъ,като ми цѣлунатъ ръката,черв ено.Ако нѣкой пъть не погледна,като ме цѣлуне,напарфюмирана съмъ начервенъ съмъ. ъдете весели въ всимки противоречия на живота.Въ голѣмитѣ противо I , на живота,тогава се появява Божията любовь,тогава се проявява Ьоята мддрость и Божията истинаХКойто вижда тия противоречияТай далече.Този обикновеният живот Jie е Божествен,той е Божествен лона нѣщата.Когато сте при голѣмитѣ противоречия,тогава божествено редък то деййвува.Господъ иска да създаде нѣщо великотолкото повече страда те,толкова по-голѣмо бъдеще имате.Колкото по-усилено работите умътъ ви толкова п голѣмо бъдеще имате.Колкото по-малко работи и бѣдещето ви е таково.е с отказвайте отъ онова,което иддчШлаоадарете на Бога не само за доброто,но\\всимко онова,което ви изпраща,благ одарете.Нѣма нѣщо,което | Богъ да не пре противоречия нъ не,ще го измѣни.Н рие въ добро.То е само привидно.И белйбие и страдания и ма и сърдцето всичко това Богъ единъ день ще го превър се сърдете .Знаете,като дойдатъ изпитанията, благодаре те.Добъръ примѣръ и\\ате въ живота на Йовена му казва:кажи една дума, Той казва:Сао за доб тѣ ли нѣща трѣбва да благодаримъ на Богакогато дойдатъ изпитаниета,ко\\ато дойдатъ болеститѣ,благодарете и на туй.Кога № то си не се боленъ ако не мож молишъ,Шоленъ не се олишъ,тогава какъвъ чо да се молишъ, здравъ какъ ще се молишт» то не какво . ---,-------------------вѣиъ сйхПри богатство vси радостенъ и прискбюта не си скърбенъ, какъвъ си?Да скърбишъ Й значи?Да скърбишъ знач ко часа,пакъ се напарфюмирало,т Следъ като го измие вземе че го като се парфюмира детето?Взем пакъ го измие,пакъ чиста дреха да поправяшъ работатаакво прави вода,измие го,преоблѣче го.Следъ нѣкол майката тури луне.Казва:Колко си хубавТ ви каI звамъ:следъ като измиете вашитѣ мили и желания,цѣлунете ги.ВсимкитѢ желания и мисли,които имаме отлични еца ся.Трѣбва да благодаримъ,тѣ ни учатъ на най-хубавитѣ уроци. Това значатъ тия двата псалома:да\\живѣемъ.Тогава злото въ насъ нѣма да дойде.Въ каквото положение да с намѣримъ,всичко туй ще се превърне на добро. Изпѣхме Мога да кажа» Има нѣща опредѣлени,които трѣбва да имее предъ видъ.Цигуларь,койт има мъчнотии,не е знаелъ да свири.Въ най-мъч\\итѣ работи да бъде май' сторъ.Да нѣма мъчно,което да не може да изсви Всичко,каквото е писа но а може да го свири.Единъ художникъ,като рис а,да нѣма мъчна работ за него.Не це да нѣма мъчна работа,но да знае,ка\\ъ да ги направи.Онѣзи които говорятъ нжжрнжжжа,трѣбва да йъдатъ богати всѣка дума,къде да я юиики търсимъ лесния п рязвълнуванъ е.Нека е развълнуванъ,нека крѣска.Що е 1 Ж о си слѣпщѣшер?;речьта,да знаатъ ть.Дойде нѣкой ъднята?Ако вие бѣхте глухъ,щѣхте ли да чуете.Нѣкой си свилъ веждитѣ. ли да видишъ,понеже си видѣлъ.погато човѣкъ нѣма кжкжи нѣма свити веждиЦ, дугъ съ набръчкан или набръчканото, нѣма приходъ.Въ У едставете си,срѣщате единъ човѣкъ съ лице.Кое лице има по-голѣмо съдържание мъчнотии адко лице и гладкото Въ гладкото лице капиталътъ не е туренъ въ\\обръщение й набръчканото лице има вече единъ капитал който е въ обръщение.Не трѣбва да имаме много бръчки.Да имаме бръчки,н\\ разумнж? мни бръчки.Ако сѣ начупени,нѣма капиталъ,има вземане даване.Гол търговец,30,40 милиона обрженияно'като направят преглед в кр W 
н 12 4 годината,нѣма приходъ.Каква полза,като има 30-40 милиона обръщение а лева не е спечелилъЕдинъ човѣкъ има 20 хиляди лева операдииъ фирми'азв:той е отличенъ хиляда им ад в богосл ъ или да не е погрѣшка, го виждамъ хиляди лева печалба.Ние сме голѣми отличенъ философинца сме нъ.Ева бѣше отлична,направи голѣма погрѣшка.Ева’напрГ“ прави и едно голѣмо добродамъ послуша жена си,но Адамъ отлични хора.Нѣма нѣкой.който прави едно отъ епохалнитѣ Добрини,които вие не знаете.Вие говорите за ено първо прегрѣшение,но доброто,което Ева направи. нищо не знаетеа Адама първата погрѣшка коятонаправи знаете;за доброто е похвалноѣлото небе знае едно добро,сега цѣлото небе за не знаете.Адамъ Ева направи една похвальва Ева за д аправи едно добро,което огрѣшка,но направи е и рото,което направИоНе трѣбва да се спираме само' В върху погрѣшкитѣ една погрѣшка има,която направихме.Да се спремъ върху едното добро,кото направихме за онази любовь,която сме изгуби ' ,която сме спечелил били,но за онази любов а онязи мждрость,която сме изгуби,но за де се ремъ за мждростьта,която сме спечелили.Не за ’ исиината,която сме загуб и, но за истината, която сме спечелилазвам спечеланата любовь на Од ,спечелената мждрость на Адама,спечелената истина на Адама сж много по-велики отколкото изгубенитѣ. сега ще попитате,какв трѣбва да правите съ тѣхъ?Ще ви кажа ясно какво трѣбва да правите.Ирис\\осъ,който бѣше синъ Божи като дойде на зе мята имаше ли автобомили,файтони,модни обуща носѣше ли.Какво трѣбв правим®.Тъй както трѣбва да живеете,живѣйте ceraV тлѣбва да живѣете дебреу скромно\\защо вие да не този,който нищонѣмаше да вървите митариѣ и грѣшницитѣ.Никого не ос а да :о като Синъ Божи ѣете Вие искате неговия пжть..Ядѣше и пиеше съ аше.Само веднашъ се разгнѣви,взе камшикъ изпжди търговцитѣ отъ храма.\\Хубяво е по нѣкой пжть като се разгнѣви да превърне маситѣ.Казва:Вси\\ки тия е се карайте на баща си и майка не въ храма,навънъ. ,не се дразнете съ вашитѣ братя и сестри.Когато искате да се кара Варна единъ българинъ ималъ голѣмъ кракъ, Обиколилъ всичкитѣ чехлари да си купи,но нйкѣде не можалъ да си намѣри. Отива при единъ турчинъ чухларь,като мѣрилъѣрилъ, турчинът ъ му казва: Калъпсъсъ,да се махашъ,никакви чехли не ти с ватБйлгарнътъ излѣзълъ изъ града до една мѣстность блиоо 4 километра тъ rfада,обръща се и казва:Сенъ калъпсъсъ.Та и вие ато идете на 4-5 километра,кажете:Сенъ калъпсъсъ. Отче нашъ ,ще ви дамъ единъ примѣръ:Въ тишълъ да си купува чехли. •'4 А /3 В 1 1 1 