Сам се опасваше (втори вариант)
№ 638
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
Сам£ се опасваше. млад®,сам® си ce.--.-iV нс не е опасваше и ходеше,д то ЩШе Ha човъка требва едно конкретнр Схващане или еди? •/ ОлТ.Об'? външно схваща едно реално схващане на нещата,т Например®,вие може да нарисувате ' • с •TuKLSxoHx -W cz,a не т®Й,както$ д" на книга,да го напрЕ \\ляте и па фотография» Сущо так гвѣте,да го направите по-малко,. 5 к, как то ся: едно дърво вите по-големо или по-малко,както го св можете д снемете на фотографията едно или по-големо. Изобщо,когато сс снимат® предмети на кога не могат® да ся представят® тъй,к|квто си,но ще ки или ло-големиИзобщо.съвременните кора обичат® д фотография,тѣ нибпдат® или по-мал' ? ' и-тсъдй ъЖЖ намаляват®неща—#: та,за да ги видят®, т®й,както си нещата,за да-ага станат® достг.пни то,че без® религия не може, де е тук® каже некой,че без® ккща if може." Кое важна,или Богъ е важен®? Без® Бога не] Понякога те обичат® да увеличават®1 хъЖВземете, нап рим ер®, твърдение1 уп в?“У Истината? .о е се едно,както да’. важното сега,дали религията е може,а без® религия мож • Без® Бога if може,а религията,това е само (едно че една Истина,за. да стане тя достмпиа за в® един® век® може да има една формата въ облекло.съ което ние облича?-нашия умъ\\ Дадена'религия друг® вЬкъ тя щ?' бхде друга; hi форма. Формата може да биде парадна религиите су изв стни форми.,тъй канто • . н у . л тъ т Ди може да биде и обикновена» значкогато отиваш® на бал® ,ти можеж се оилъчешъ съ с® копринена роклп,съ бели ръкавици,с® лачени обуща Това с един® прйои®,но ако ти нъмаиъ '0 този проим®,не можеш® д влезеш1 бала. Свещеникът®,като служи на/Бога,и той що сс облѣче"вв известни . дрехи са установени ст без® Бога но може. Бог® нс е пък 1 хората,но същината е Бог®. Казв&щСхЙ хво външно понятие,като човек®. Който екващ а Бога,като човек® y.j том нъма/никаква идея за Него. Това,коетб/огра•тй го ун и жа в а ш ®. Коз вам®: нас® ни требват® естински понятия,истински схващания за. живота,и от® това схващане завие какъвъ тръбна А животът® е важен® за нас®, е важно,какво с Нс с важно,колко Господ® знае,a i олко аз® зная да биде нашият®живота";: Богъ,по ниелкак во сне. дъ дадения.случай:•товаЦ е важно за мене. Понеже,ако ежду умните,,отношенията: ная Бог®. ,це бждат®,каво к ъ,отношенията на Богъ към® мене 'нъ човек®;ако аз® съм® между..г-rГлупавйде бмдатъ,като към® глупав®чювйкъаж)?; между праведнитъ,отношенията #&М 21:18 ма Бога къмъмепе ще-бкда 
лраведенъ човвкъ:акъ 2 зъ съмъ грЬшникъ,отношенията н? Bow къмъ мене,ще бкдатъ,като къмъ гх Ъшенъ човвкъ. Отношенията,това си меА тематически и геометрически отметениякажете: каквагеометрия има в'ъ отношенията? -да,геометрия има ъ отношенията/ Геометрията е» това.кое1 Is б то е реално,което е въплотено,г това,което не е въплотено,което не оформибо още,въ него нм тлкаква геометрия, ga де, пие? геометрия, най-пръво требва да има отноше вателно ссгагниятъ св рият: е нищо. Какъ па онази мисъль,която е. Отъ пайове мислит е между мисли ние го (виждаме иатерналкзпранъ ъ н чувствата Слвдо~ ' К азв ате-Уматене! ОП И понеже ние не разбираматерията е отражение,тя е равносилното на -Z е материализирала и е станала явна,оформила се °е оформили въ материя. Тя е жива мйсълЪ”-аехвШ е законите,при конто живйемъ,тази материя ни се . показва,като мъртва.Ние се сп рията и какво н£що е духътъ. 3 [сраме върху въпросите,какво нѣщо е мвТеа нен-Ь има и духъ и материяра' вѣ••’ РУ взра и Богъ,а за росвътонпт-L Любовь ,Мпдрость и Истина’ Това с" отношения сега каквопдк' П” -о какво се п ознав . Ако теде трѣбва да те учатъ,т човекъ. К?.звашъ:учителвтъ тре ти пр-Ьпод?ва,а ти самъ трЬбв да те учи,да ти тклчи всичко си човъкъ на 120 години ли преждевременно думи пакъ не с’. тъй конкретни, казвате': се познава диятъ човъкъ? -Че тойcans стариятъ човѣкъ? -Че други го опасвате i си старв. Ако самъ 'чишъ,ти ct млада ва да ме учи. -Не,учительтъ тг трЬбва да д се уч и. омъ се оставяшъ н учителя? ' тасила въ)главата,ти вече си остарѣлъ,тй И всички хора сега,и етапи казва те:вс е тр б в ?. ДО I КОМ лъки казватъ:какво е съвременното общество,какви с ,и млади ох остарЬни учи. Мнозина съврменнят-ъ вервае съврѣисннпятз сг Пктамъ:какво е съвременното общо: ство? Ти сп ималъ една срЩа съ единъ,съ двама же и съ десетина учени хор; к аз в а шъ : технот о ми ен в е с: въпросъ. казг акъ-чакай,зъбери всички св~тъ на ОбЩъ КОНГ£ есъ и изслушай тяхното ,и тогава са.о можешъ да говоришъ за меродавно събралъ си нЬнието на пѣколк ) учени отъ България и родавното мнение по д-денъ въпросъ на ученит олко учени отъ Англия или отъ Германи став ли в а нLkакв о родавио мнъпие • учени по ц е меродавно по /чени хора оТз . нѣние по този’въмйънпе тъй, или,съ трима,а даказвашъ,че това е‘ е ич сам6 това н кли отъ Франция, не 1 нож? да Требва да се чуе мнението да се говори за меродавно мнениеТ'Тба Z/ 
•5 ,изкарай от® Човек15-0—ТЯтаиъ:кой отминава Таксз примерз имаме в инават® ома да излекуват® болния опитваме нещата,да не ходим® ш минава, да друг® некой вѣрата с щеници,владпци,облѣченп сз cboi му минава. Обаче треската не беха повикани при един® болен 3 А .сегашният® учен® измислил® една векъ. Азъ казвам®:едно кило вода всички богослоени теории,ОТКОЛКО! и зная,как® е създаден® —си умаловажавамъ си жаденъ,когато "ЛИ ЯроСй нѣма» Некой дп те • обЗШ# се помоли, onaews; теория и затова минава за ученз чох . -лаете, д., ъ пустинята струва повече,отколкото 0‘ ) всички учени теории. Ако азъ съмъ въ света,че Богъ е троеличенъ,,а нъмамъ вода,мога да умра съ тези свои антия може да -ме изведе ш спасителни теориите па учените хора. Кога е-. си въ кхци. Щоиъ си ш пустинята требва. Следователно,на ркултвд му кажа:превърни парите отъ в®зд направиш®,ти си учен® човек®,всек чакай, СКъчакане работа н Той ще рече и ще стане Обаче,имаиъ т брЬгъ» \\Сега азъ сзчй/яй мах»fir!?® ли едно кило водй,тя . • 'пи® Тслп BWj важни ть? -могато никакви теории не не не ти требват®,вода ти , ле ;. с.-УДЯЗ? -“•’Сай; ьен®-, който знае теориите ра водата,ще _ ' I . въ вода. И ако ти това можешъ да : ще те слуша. Ако ти си богослов®', •гХ у й-жоте aera.t съ вода,азъ вода искам®.' -Ама тук® неказва став зи,който знае,той но чака • требва едно конкретно,реално учение. н требва да се заблуждава,че той,например® е много учен® чоВлкъ,че томе много праведенъ човрк®,че неговите вързания ек много кри— ~ ф-стални,че той има една много шиокс Некой казва,че е много добъръ,м всичко става а ,всичко става казвам®:кажиим® да помръдн ръдне,но тя не се мърда» Че и Следователно,ти всичко можешъ,н на едно и схщо место.екой ми Завеждам® този човек® пои п а оЛтръгн и тя тръгва.зъкойа тръгне,и тя тръгва,а ти,който г ого праведен® Завеждам® го взра,че като него другз тъ малко. Той човек®,и като . • : де. Но М'О Rw на едно место при могили1-, нь . еди и ць ,, а# казва но. могилата да се . . у' ст кея 1?® до#'Я з®,като се поболя,могилата не се мърда? . b ЗВИЙЕЪ ,Ж могилата при твоята молитва си остава :азвахти ницо не знаешъ,ти си безвѣр-. ; една могила и казвам® о съмъ неверник®,казвам® на могилата да и верувшъ,ка на могилата да . з лъха ота сгъ двамата има повече вѣраш Ние тръбва да пнешкомъ. Всеки има по нещо, некой човек® , . v.'X Сде-ловте Ькува една хрекаато се помоли,и хремата ' сже да лъкуваХ дойде треската,той се помоли.но тя не минава. Кажи:моята bepa е дошла'да хремата, помоля се,и тя ? има толкова вера,колкото да изл 1 й • ’ ’ ' ' • . . ?и, $ дошла до треската, той се помоли.я миЗа много болести,като (хтпката,прок и други,молят® се светъ мантии и корони на глава,по те не ми' времето на ХристаНеговите ученици да го Излекуват® де молиха,‘но: не М4чиха ое,какво не 
Тогава тъ запитаха Христа,задо не Христосъ имъ каза:толкова ви е върата 4 ' ожаха да излекуват® този болен®,и 1 При това,вие не знаете да се | молите,не знаете и да п казвам®:за да знаемъ да се опасваме а знаемъ нѣщ I какво требва да знаем®?., То е да зная, ля равя въ иаст ядия момент®,въ дадения случай,в® малкот И при това,задо трѣбва|да се спирам® да критикувам® Това ПървонаЯ и и е с ам и, т р ѣ б в а. какво кога в ios ме vanHO с -.дество,което е създал ) свЬта? Требва ли да питамъ,зацо Господ® е създал® свЬтътъ такъвъ? Въ Америка къкои учени хора задал и въпроса на единъ врувдъ:прѣди росподз да създаде свѣта,какво е правил®?--ТойI Toil сЬчеше пръти,да Т'ме,зацо свѣтътъ е ие йилосрйиткато васъ/ И ние,които постоянно пиу създаденъ|така,ле не ядом® ли тъзи пръти? дНАзй ли стовариха отгоре ни? „ой к васъ не е билъ битъщс кажете сега,че страданията били потпЪбни. да ,разбирам®,има изв-Ъстни страдания,които с на к$сто,но има известни страдания,които не с на мѣсто;има известни, изипитания,КОЕТО си на мсто,ио яма известни изпитания,които не С7?ц.на, м5сто:има известна .сиромашия,воят е на мЬсто,по има известна сиромашия', която не е на мЬсто:има известно богатство,което е на мѣсто,но има извЬстно богатство,което не е не] исто4/ Ако сиромашията може да те .облаго] роди и да те направи учен® човькъ,добрЬ дошла,нека дойде. Но .ако тази j сиромашия направи отъ тебе единъ =удала,единъ крадец®,единъ подлец®, \\ х ,‘.. _ j V.; и • w» • 4 w .Sw.' I единъ нехранимайко,да не се hi явя тя,кракът® и да не ст~пва в® дома | ти. Акобогатството може да те таправи единъ благороден® в bits, добро доило, но ако това б гатство те направи грубъ вашъ хората,кракътъ да не му спипва въ дома ти,,кажи:не и възвишен® чо— и да изнасял• искаиъ такова богатство! ще кажете:какъ какви тайни да се знаят®? да з iae:is това? Трѣбватъ -job 5. е: най-елементарни варяте рицЬт-ъ,като отивате при огъня? -Задото нѣдо свивате нѣкакви закони,нЬI раб от и хубаво лъха отъ огъпшНнЬкоя ледена планина,току изведнъжъ се Задо? -тя взима нѣдо ;от® васъ,взима топлината виуСлЬдоватежр васъ. А док® отидете за това,което взима,вие се за: варите,а за това което дава,вие се отваря ряте. Ето защо,Истината има еди Мхдр остьта което има трети свойства, знания',е Мидррсть t и свойства,Лкбовьта има други свойства, Това,което дава живота,е Лшбовь. това',. това,което дава свобода,е Истина. Това, коетоотнема живота,е е смъртьга;това,което отнема свЬ тлината ,е _грх®, зло и това,което отнема свободата,,това е насилие,това е неправда. Бие казвате:Господъ де оправирсвъта зМ$£®$В грѣхъ , пръстип лен ие,dезз аконис ва да мислите,че росподъ де зправи свъта? Това е едно механическ.р 
5 ва до мислите,че Гоеподъ ще оправи свѣта? овя е едно механическо#аз д биране. Азъ и росподъ ще оправимъ свйта. това значи:осподи,като дой-.g деш Ти.у мене,азъ и ти ще оправи: ъ всичкия животб.' Н'Ьма защо да пиур тамъ,какво съ-казали философитЬ. оста сме ги слушали. Сега. ще д слу шамБ,какво ще каже"росподъ.,Негов т лософия ще слушамь ' СБМБ“ еллушамъ все ученитЬ,тЬхнитй правела,формули и религии;досега ходйфъ все по тхнитЬ пътища,но само бойшдохъ. ВЬренъ имб 6Ьпб,но много бойу 1Л ядохб. Тъкмо че та,изучавамъ една Философия и слЬдб че тя се опровергала,не .била върна. Същото мога, д сто години гледамъче кажа и за жената-'или i за мижа. Азъ,който Съмъ вложилб всичко вб една жена и събяъ готовб за f. нея да пожертвувамъ всичко вб живота си,тъй ме увлича тя,а утрѣ гледайъЖ че тя изневърва. итамъ:заслужавк ли тя да се жертвувамз.заради .nejя? Л Така разсъждава н5кой мижь» Азъ тазбирамз човЬкъ да се жертвува само за една душа,която не грѣштг и стра хмо за Едното може да се жертвувй : Ч ОВЪКБ шени,а е като никаква Азъ разбирамъ токи ва хра,които само отвънка съ окаляни,огрьу отвътр си чисти, такава душа,която само отвънка е накаляна,тя 1 изворъ,и може да се чист т. Този,който отвхтр е окалянъ,там® fed душа. Турете въ ума си тисьльта-душата никога не грѣшй, нитове каля,нито умира. Човекъ ,може са so отвънка да се окаля шата,"пио ви обяснявамь она,което страда у васъ и сте вие.това е вашата душа. ювамъ:сега ви требва! едно конкретно знание ,'акво н£що е дутърси БогаТова Вб св-Ьта всичй? G дадено заради васъ,заради Аашитъ души. Казвате:ама какъ трбва.а! ? -Ще живѣете тъй,както с опр-Ьдълено. Ще бидешъ радо.стенБ и при? | радостите. сп,це бждешъ радостенъ! и при •вкръбьта си;щс бкдешъ радостенъ ; и при логатството,щ бидешъ радретенъ и при сиромашията ;,ще бъдешъ-гра. 1 достснъ и при знанието,ще бт.дешъ \\радостенъ и при невежеството;ще бхдешъ | радостенъ и при силата,ще бъдешъ ЬадостенБи при оезсилиетоавсичко, | каквото дойде,ще кажете:добр-Ь дошхо? Тогава ще кажете:какБ иожемъ да го разберемБ? Вие може о? намърит нослвъвБ една тава а ла-турке. череши положението на онзи ч бвѣкъ ,й'о!Ио • ; а единъ царь отъ (древностьта. -Щ Топ се запътилъ двореца на цкряго-пзъ пътя,като -вървйлБ,черешите. падали една по една тавата.и той се навеждалБ да ги събира hhV изяжда. т не зпаялъ изкуството да поди правилно и 3! тсе'г лртилъ отъ '.'една страна на друго,кпто събарплъ черешите от стигналъ при тава те оста или е само едно, череша. ВлЬззлъ вътр и що 
о ЛО прйдло илъ на царя единствената череша отъ своята град: запкталъ:какъ се яде това нъщо? ря,какъ се.яде къвъ е вкусътъ 0 . qs това се свършил) Царьтз видЬлъ,как и. Питаиъ:какво се i е оппталъ? Човкъ трЬбва да има ед Бога,единъ реаленъ кснтактъ съ Her цар ьтъ.го хапналъ церената и показалъ-на $ц&всичко,той си казалъ сбогомъи.-изс яде черешата,но ни разбралъ,каолзува човѣкъ,ако вижда нщо,които не енъ реалвнъ опитъ за.Мкдростьтаана вото: съонание Не е .въпросътъ да отидешъ съ една прпоркка при Бога,но порока. Сега всичк се грятото; дете при Бога. Той отива съ прЬпок ,отъ учители ас тавнлци случайно де отпдешъ,безъ никаква пр£лявате съ голѣми пр£порхки. да оти;0 Ако отидете при ровподъ безъ инкакв бмхъ всичкитй си noLn орт.к и съ Те( науча Истината. Господъ ,ще само он-Ьзи,които нЬматъ никаква ркка ть се оставя да чакатъ за дълг ъ свое достойнство и казватъ Д -пророкъ отъ ъ положението еврейските,да ла въ дома на Исраилъ имало болести. Този онз и го излLie този велможа единъ виденъ и като г лъкарь,п отъ майка си,отъ баща си,отъ родния! • . M,v С-. 5 . ОК въ ПХОДЛ при всептов? росподъ не го приема. прпорика и каже тол кова окалялъ,че търсят •. осподи,изгу\\ ш# ?s. збнка' искамъ вече отъ :_ойди! И дпесъ росподъ приема KaJ-LoH пъкъ,които имаТъ npLnoгодини. Т xopd с 1 ь л е пр— натоварени, пека изл£затъ да ни посрещнатъ. ТЬ богатъ велможа,който отишълъ при гва отъ проказа. Една еврейка влѣз. . -ч . ’ м. л.он Боа» аз-. ) видЪла тъй боленъ,казала му,че въ орокъ,Еонто могълъ да лѣкува таз.и • • да хаатоварилъ велможа веднага се за+игналъ въ Израилъ,като щамилитй си съ богатства,съ дрехи и на потя, рой си мислилъ,че като, оти глава та и не го приелъ да се потопи требва да се -и ie съ всички почести го излекува. Обаче въ дома си, седемь пити въ реката отнася така съ е не? по цѣлебни отъ тия тукъ,та требваш окида въ 'излйзълъ окипешъ? и СU НСОЙИ прпдружепъ отъ слугата си,тръгнал5 • ГЙКТ.£ . аШЗг|? при този виденъ лЬкърь ,той.вед-; • а ; • ,Лмбсвьта е внимание,ф тури риката си на . ' •• •.. : 4 s мачi Д като отигналъ при пророка,пророкътъ ' а слугата ажи на Иорданъ. -каКъ,какво има р-Ькптъ въ нашето да дохождамъ т ол к ов а ':—?..-' СК-иа-Я ТОЗИ ЧОВЪКЪ съмъ азъ,та, отечество не сх . -у. аиаятодд I пмть,за да се . тазрЬка тукъ? ОтдЬ се на по-ученъ отъ него и му к Отъ толкова дълъгъ пкть ci вькъ нищо не иска отъ теле, ролков иъри този пророкъ? Обаче,слугата му-:-. алъ?Господарю,какво ти струвабда,се i Ко: а о. . . • '.'ол:й дошълъ,,виждашъ при това,че този чоЦ пжти си се зи рЬка,. Той послушалъ слугата си ' ".а. . ч . -. . р • у ипото му се връща,и той се'пбчувст] и се окхпалъ : . • ,.,;.•.' СЧЛИЗЪИЪМ ккпалъ,оккпи се и въ та-; ‘ 8е . no-; 3 . Щомъ се окжпалъ. съзна— пророка,но пророкътъ.каз -мгу 3 ООДИ увалъ по-добрЬ,' Отива той да бла лъ,-че билъ занятъ и нищо нС, приелъ 
7 Обаче,неговиятъ слуга се изхптрилъ i настигналъ .. ’ ЯР.б.Ж велможата съ камилироднини,та ще требвате те и казва:на моя господарь дойдоха много гости, дрехи,затова дай от твоите. Велможата веднага му дава та,които носилъ съ себе си. Слугата взима тия неща и ги го вижда пророка,пита го: де си билъ ти? -икмдъ не е ъмъ отъ богатстваскрива.' ."'Като " 2 . Hi ' билъ. -д-е е врно. ти отиде въ мое име да искаш» отъ богаташа пекои СЯрог. неща. Заговаименно, проказата на този човъкъ ще с върне на твоя гърбъ и ти ще я носишъ вамъ:сега настава една епоха само за онези душикоито ис— кат,?, да отидатъ при Бога безъ никаква препоръка. Питамъ:когато нѣкоймомъкъ се влюби въ некоя мома,или когато некоя мома се вл би въ.нѣкой момъкъ ,търсятъ ли некаква пръпорхке икаква препоръка н. 1 ?Й ТърСЯТЪ. :Некоя богато, мома се влюби въ нЬко. момъкъ,но той, не я обича, тя, обикаа ля около него,накитена,съ всичкитй си богатства и скъпоценности,,но5t . той не я обича,той не и обръща никхкво внимание Любовьта не търпи аб- солвтно никаква препоръка. Говорипъ ли и за препоръка,това вече е пр-у., стипление и ще носишъ своето достойнство' вътре въ душата си, И ко,. гато искашъ д любишв,ще знаешъ,ч това е проявление на Бога. Да лю?1; бкшъ,В5 този смясълъ,азъ разбирам да дадешъ бе си да се прояви поне единъ пит въ живота не за една секунда или,за една минута,или за ходъ на Божественото въ сетнда се прояви Богъпоединъ .часъили за единъ ., день въ живота ти,и то въ пълния юмпсълъ на думата. Вечешъ ли даена- стоявашъ првдъ никого,че требва вой да те обича,да те гледа-катотписано/ яйце,Лкбовьта вече си заминава. 1а тези неща,ако шг говори,турците казватъсако всичко това е верно,голрма лъжа е1 следователно,Любовьта е. хтъ. единъ законъ,който показва единството ната Причина, да любишъ,това значи да контактъ съ дего Това,какво говорятъ между човешката душа и Нърв.ичдърси въ единство съ Бога.,да-си,въ философите,нека си говорятъ,кае ; квото искатъ. ти не ги, осъждай/затова, акво проповѣдватъ свещеницители проповедниците,то е тѣхна работа,нека си проповедватъ,каквото знаятъ.. акво пишатъ поетите,нека си пкшатъ,какзото знаятъ,и то е техн;работа. ъ дадения случай техните теории не сп меродавни за твоята дулидсе. га,това,което с: говори,не е ешархизъмъ. Когато ние говоримъ за форми.# те,за новото учение,некон мислятъ,чс това.е анархизъиъ,или(социализъмъ, , или комунизъкъ. що е анархизъм?.,комунизма или социализма? ова спо-р.. върхиостни учения, комунизъмъ’ъ е една!класова борба о е ооциализъма? 'П направи богатите :ромаси,и сиромасите богати-учение 
-8венство и братство. Що е анархизъм®тъ" -Учение да направи слабитсил-, , ни и силните слаби. Това е индуско учение ,индуска. теория.рЬди, ни,когато индусит-Ъ и египтяните развиваха учението за социализма и.-К мунизиа.тЬ създадоха един® закон® за :рапемигрирането на душитЪ.,закрв социален® закон®. Прѣражда-.. за прераждането, значи,прераждането е един® пето е закон®,според® който,ако днес® си богат®,утрЪ ще бидешъ сиро' ' мах®. Ило обратно; НЪкой човкъ сега г буржуа,ао за а бмдеще ще стане _ сончалист®. уЪкой днес® е властвуващъкно утрЪ ще изгуби властьта•ои,т£И ;J —-М както с.т став? въ Русия.)/итам®: дЪ h сега злото? -Злото седи вч неррзбиранепа онЪзи отношения,които хората имат® към® Бога. .Защото,ако я2Н кой човЪк® се качи на властьта,еи е или владика,или проповЬднирдИДИ свещеник® шиля нЪщо страна. И или майка и баща и от®, това си положение мисли,че ; е . извър.-’ въ свЪта,а не постъпва,тъй :акто Бог® посткпва,той е на крита сегашнитЪ хора, казват®,че т ра о едно заблуждение. .1 П » .итам®: ) Г. кос е заблуждение в® свЪта? цитам® то 1ава:младамта мома,която се е. влюбила,това не е ли заблуждение? аблужение е когато момъкът®. не /яобд. ча.а тя мисли,че той пожертвува живота си я обича S3 о кога co момъкът® 5i обича и е готов® да нея,това не е заблуждение Кога момъкът® е в® той мисли,че момата го обича,а тя » гообич .' Н° когато моката го обича, и е готова д пожертвува всичко заради, нетой заблуждение? огато не е в® заблуждение. Когато аз® вЪрва :® в® Един® иог®,Който и? обича1,’то ва не е никакво заблуждение,това е Истината в свЪта,и там® е спасение . • v ( 1 задсинил, то. Чество вие казвате:обществото,свЪга. уитамъ:това общество обича би ми? запитайте се сами,това общед ство обича ли ви? Ако това общество не ви обича,бягайте от® него .,и вие н щ; вярвайте. Законът® е същият® по отношение държавата. ти си гражданин® на една държава. Ако тази, държава те обича и всички нейни закони еж на твоя страна, обичай я и ти'. . НО ако тази държава не те обича и всички нейни закони те насилват®,не и вѣрвай. Че отд-Ъ произтичат® всички анархии в® свЬта? „е см ли. резултат® на онази свещена лъжа,която съществува в® щена лъжа е допринесла нЪщо? ой е ха збсалъ отъ Казвате:да убъдимъ еди-кого си,че има Господе вб света? „а ,кого..тазлсв€ тази свещена лъжа?.' / свата. ние пе се нуждаем® от® доказателства,че има осПод®,нпто от® доказателства, че;?им религия в® вога,но ние се нуждаем® отЬ отношения към® $ora тогава’, всички нѣща,,с® които цр служим®,щЬ бкдатъ свещени, дие не.сме про-тив® религията,но ние сме против® всички онЪзи хора,които ш проповедват®,да имаме т-Ьло лез® сърце,или тЪлобезъ глави,без® мозъци,,без® ум ......... .................... .....—=—~ 
9 Ъ. :ъ ние сме противя всички ония,кои5о ни проповъдватъ да имаме всичко, но душа д-: . 1 • ски. пѣмаие;ние сме противъbci чки ония,които ни проповЬдватъ де .. • • .• „ . -. .' т :v '’-ллвйТ$'Жжзд имаме всичко,но душа да нъмаме. Ние сме противъ всички тия хора имена . r" v г сри ДУТО»» и затова сме готови да страдаме за тева учениех не върваме въ сърпр • • К ата/ то си,.вярваме въ ума си,вйрваме въ тялото си вЪрваме въ думата ой’ и| най-послй върваме и въ духа си.Лние зйрваме въ всичко онова възвише; но и благородно,което подиге. и мене,което подига и брата ми;ние вѣрваме въ вспмко снова,което виждаме наоколо си,ние вярваме въ този Роспдъ • ' ; • ' п ' I .'лЛ който и говори, "акъ ви говори роспор? Господъ не говори на българ-q ски езикъ,но рйчьта у се пр-Ьвежда и г български езикъ; осподъ не говори на английски езикъ,но рѣчьта му се прѣвежда и на английски ;Госпбдь н говори нито на френски или на нЬмски,: о рѣчьта Му се прЬвеждЬ и на д;; ' •} • . • д-олза Френски и на нймски осподз не говори нито на асанскритски,нито’на ки-? . тански,но рЬчьта МУ се пръвежда и на ' ъзи езици. на_посл£ росподъ“ неШ говопи и на игелскп езикъ,но о ъ памти-вѣка рѣбьта Му се прЬвежда и на този езикъ. Има единъ обцъ ез:къ,на който росподъ говорих-гой \\ е одинетвениятъ езикъ,който наричатъ федения езикъ,и който дойде до този езикъ,той вече разбира екцината па яйцата. Питате:какъ така? Требва ли яйкой : • ' i ' '' ’ЙтаВ ви доказва и обпсняЬа,какво нѣцо е свЬщьта? трѣбвач ли да се доказва,отъ колко конци е направена,по какъвъ начинъ е напраЛ вена i лусмъ-мисцн? Вейки вижда свЬщьта и знаеI най-важното за нея,че като се запали,тя светтза менсвѣцьта е свързана съ понятието,че запалена,тя свети добр-Ь,питамъ тогава:какво нъщо е човъкътъ въ даденъ’случай? Отиваме въ нищата му,и е приема много добрй:дава ми вода да се измия кря ката,рхцьтй и лицето;послй .ме нахранва добрй и най-послѣ ми ' А предлага легло да си почина. ова :аричамъ що е животното въ даденъ случай? Животното е това,което може д гърба ми да разходя малко. Що е растението въ казва;това с дродно дърво. азвамъ:расте шето ти ти кажн:камии се nag даденъ слу ай? .Дкой, казва,че нъма кхща и не може дв. те приеме като човека,не може да те пазходи и като животното1,.. но то ти предлага плодове отъ своето дърво,като ти казза:наведи се. и си_ вземи,колкото кретнат? идея човЬкътъ искашъ,или отклони си отъ слоницата ми самъ. Това е кончовъка повече да животното или животното ил? кротко,нЬщо опръдълепо. ябълката,тсвя не ме растенията,иъма ка;,вода се... Какво ще ми разправя онзи йилософъ ,какв о. н£цо. е;, чо1 растението,когато азъ се нуждал отъ яѣцокой1 • ' • ' 4 к "-vVW а мене е важна Аз з с'с дината на идеята. аквое, тересувамъ отъ въпроса,,име 
лиг зателстл о чов пай-с не.хк( занимава само едпнъ отб пре-л, лЛ 1° I ябълката,товане ме интсросувагвъ |тозъ моментъ азъ съмъ гладенъ. Ябъл—, 1 • I .-.,....;& kh\\L-LU кат ш казва: отклони си отъ моитъд плодове то е ялъ отъ монт-Ь плодове,ойленъ повъкъ носовия, е че другото не е вѣрно е но това и повече не мисли. ВсЬки,ко станалъ. .ова е правата фиси философски теории;това.е религия безъ Бога. Ькой казва:ти :. все религии проповйдватъ и казватъ же.но и досега но/ сп прокопсали. , хор а та п одраз б ира т ъ, ч е ята. чудна Я~ се говори на Истината вѣрвашъ ли въ религията? -Х0?ата че без гато се as работа! рова наше вър така Истината, де каже религия въ този свѣТр не казва,че не може безъ релионъзи,които служатъ каирелив не издържа критика,като такова • религията е една фот човкъ е домогне до тази спцпна,с иия смисълъ на думата.лСмо тази с да те свърже съ истинските цит,нито владицитѣ,но казваме:нек па Любовьтак с®га ние считаме поло; това на свещеници?" из,че т-Ьзл свещеници сп служителядна И когато ма,.а спщиостьта е ..co тогава той ще има религия,въ пълцина може да ти даде една права репоклоници. ттие не отричаме свещенисвещенпкътъ е свещеннкъ-служитель Hi ението на владиката по-високо отъ . | Свещеникътъ по чинъ.по санъ седи по-високо отъ отъ епископа,отъ владиката. Епискогътъ-е човкъ,който се съ материални работи. И апостолъ ц витеритѣ. то" ие казва,ч еписк Напримръ ,ник?хд-Ь въ пие цици и патриарси, на ппшриирвпщшш и царе ници. на Бога. Царь нчкътъ е чов5кь,който които днесъ хората ЕЛИТ казва:И азъ Бога, . Т! job а е Ьхщн опъ или владика. Ще ви дамъ едно дока пипето не е казано,,че ще бкдемъ_власе казва,че ще б~декъ свещеници, и . |Ьтьта:царе и шпидшщшшшшшшш свеще• вокла“ • можг да стас човЬкъ ,кой1’о разумно управлява себе си. Свещена Бога. А всички останали чинове,' разумно слун тов си чисто човешки изобретения; иовѣ ..сх опаковки. , ’ето ви говоря така,он-ЬзАкоито не разбиратъ,ще кажатъ-знаеТе какво ни гцтъ,азъ ви Дойде ли до като човкъ каза нашиятъ Учители? Аръ не в:’ казвамъ да спорите съ' друЧ. асъ.вис да знаета Истината'Лт! говоря това за за са: вие трЬбва дз б т. де те и ъ л ч а л и в и, к а т о охл ю вит Ѣ.’ Ze нстане мълчаливъ ,като охлюва,той философъ ir ние нЬмаме' ясна по въ насъ,и ако ние се плашимъ отъ ci та,ние философи въ истинския смисъл Че се плашимъ ,тове? е ясно, аоъ отъ свъта,сърцето н когото д става за живота,които се проявява # оята синка,отъ условията на живона думата,не можемъ’ да станем ъ • хил-ди години си ни-плашили. ѣма не е трепвало.’ е само вйо,нои същества сп изпитвали съпахъ. Ние вкараме едкнъп 
една висша окултна школ пустинята,дѣто ка гол страх1 еиозвелено на иска извинение Причината задето Мо: Мойсе з ак о да биде обЬсенъ когато робство то мене ако но иъвн казахне. Б б& Мойсей бягаше,вие нЬма ли да На такова изпитание' беше подлоидетелствува за сил Египет1 слушаш лича твоит говоря красноречиво. б 01 предаде ще приемаш ЯВЯТ' вота р аз б ир а стинята,40 години да пасе овцйт стшп денТЗ,като ойсея,който бйиб евзри а. да сс домогне до ИстинаеДпнъ адептъ който словото ми знаете,че могат:енъ Мойсей това той иска да из Египетъ,п|осво Требва отиде въ онз въ црангулника. росподъ го запита-какво имай: Нали внаешъ,че изправи всички свои погрешкиХ Но зат такова престъпление той требваше родз спънки,но лошото не начинъ да се заличи ‘ въ Египетъ,защото . еврпте от за своя синъ този та на мойсея,за което го считат: всички посветенъ,великъ адептъ? Той бѣгай,но я хвани за опашкаTaJLчтамъ той усп влече ,направи едно пръстипление ,коет’ из бега, рос под единъ посветенъ въ Бога,н казваше на Гокп ода: Господ и, прадругъ правите, всичко седи въ правилното лицето на рОС”ода,и ошде този животъ за това. Братъ ти Apaoi мога да политически прѣстлпникъ,и беше той,но набега,искаше да се’’ скрие трахуваше д ожени беше таз и,че т&л требваше да приеме единъ човекъ,посветснъ,като него,да/ Отговори му ' окпподъхар знаеше строгите египетски Лошото е,ако Н' пното разбиран; на живота вълците,тигритѣ могатъ да правятъ,каквото искатъ,но то у--и егкхтянина,и го зарови,въ пъТояга. -Хвърли я наземята. Мойсей'я хвърли на земята',и е? Азъ взимамъ мойсей за пряме; за поука и на вас пасе овците. акто виждате’адеит затова именно и целиятъ еврейски народъ дн той изправи всички. еликото,което препоручва Мойсей,като предава. Привеждаме ви \\тоз вършилъ престъпление,не мога затова да отида въ ажно е ние правилнола оспсдъ го изпращаше въ Египетъ ‘да освободи ссг 
с::о би да бплъ кое гр адпшъ ле пита:кажи какъв то си нос и животъ, ЕВО сега. А з Ье шъ с ега,такъв • ладостлта си.съ по: то поне Tai: С“ кой до. го о чат®,Т” та тъз во требва да в свобода нищ т е зарови, единъ познат® пи-• о . • { бТсМЙ ото? И какво ще елъдиото:ти въ миналото си'б въ бидепе по бъдеш® това,което сега ще бпдешъ : бъдеще. Ами какви . : • . . 7 И $??$»& .правя? —Търси Божията Лоб овъ ,която ; повече Едно врЬие.когато ти бше дуХЕ, ТИ С азота то глед дЪдо. Да ,соло стариятъ търси е те ръ пека Е ТО признаепъ,че да ме ооича като резултат об лч п овЬдв тон CI кг 'аръ дЬдо и казва1 да я б-.де,то щс сс мре,но да има.. KOi ок а ме обича. Разсъждаваш® ли обича! Младнятъ не търси нидо, го обичат®. Искаш® ли да те обц! обеосърдч вамъ,но гзнасямъ нѣцвг Това състояние не ръ. А ти казваш® лошо,но тръбва .къ все Ако си младъ,ще има :/да обича7 ъ. Никкдъ въ Писанието навъдя та Божия бше въ :,но понеже роспо, Господа Бога Т: съ всичкия и съ всичк. залюб Господ така. Той чака пъ I Бо То." ще се дърн Б ожпет о ил а г □ в оление -JOB VI с •гръбв а да да се съзнаел®,да си ; тръбве да има нкой : . . л С' Думата любовь ще бхде нс с казано,че трЬбва Господъ да ви този. смисълъ .тогава ние щЬхме да бхбпденъ млади, joix ни дава следната заего съ всичко та дупа,сз всичкото си Стариятъ човЬкъ не може во Господъ да го залюбя,че, поели и като -.4 1 н1кой царь,и послЬ,слЬдъ като кажекГосподи,много гол Р аб от и! Гръшникъ си Ако нскашъ да ПШЪ Господ»: „е Го л лвбишъ.не мата либови конкретно ние колебаеш® ли се,ти си старъ колебаеш5 разбира чов5къ: ръ Ян си старъ човъкъ. -Ще свършишъ, т атой етика -Ана с :е иладоотьта -Ама но зная лософия п редъ още,вс,н съ Нищ; о на гатството,тп с’попшиш шиш на правъ :омашията,тп си пакъ не правия грЬшникъ съ ъ. б-дешъ иладъ,трб-: си млад® човькъЧ Под® дуживота, не лпбишъ ли, дали могн да любя -Ана дали ще свърша учението. ще сдържиш® едн-какви си наукисвършишъ. Ти си младъ човъкъ. • сиромашията. За мене сиромашията, е, . Ак' о пит» лктв сиромашията е предговор® а боИ ако богатството е предговор® Но ако богатството за тебе не е пръдгворъ на сиромашията,и ако си; ствсто,ч въ дват'1 случай ти си на к омашштп не е пръдговоръ на бог.атупвия пъть. Това е .философия,товах ej 
4 Si I 3 Ш 13 дълбоко разбиране за живота. Не то и не нестръхвашъ ли отъ нея шкятапри тебе,попитай я:понеже е‘ ли и не ти си твоит прѣп оржчителни то почитание и уважение къмъ ik че ски представи отъ една Д1 католик®, азъ' НПТО ВЪ: корони , двѣ' лица другъ,този не ни се нрави.4 ' о де ги представи, писма,веднага ще но вече не Bsp православенъ е Богъ на сиромашията прѣдговоръ на богатство-\\ си hr правъ пхть Дойде ли сирома изпратена отъ Бога,като посланица, писма. Покаже я. Н”|№ когато сс изпраще нѣкой зиплом&Ти ржава въ друга,той носи съ себе си акредгхтивнитъ'писма,съ които го изпргщатъ,п требва невронен Сл Ъд ов а т е л и о, що мъ с нр ом a in и ат а н □ма с в о и т Ь акредя ти вии пишете на другата държава:пе пр чемаме този вашъ посланик®, намираме гоу че не е добъръ. Молим® ви се да изпоет Коте ди при васъ богатството писма,н ако иви-ги ще направите скщото:ще му поискате акре даде,ще го върнете назад®. Таня’прави ‘’-’"J човека съ убъжденияХУБогатствот на една и скща реалность. Игооме П ден ь. Азъ тегля паралелъ между богатиятъ човъкъ може да работи само каратъ да работятъ.' Днесъ черият? работа е маскарлъкъ на че свътътъ ще прскопса. СвЬтътъ Лилособштъ сиромашията едновременно см шията,това е нощь. Богатството,това е денв |Съотношение има между тѣхъ дамо A cers какво става въ свѣта? СиромаентЬ'“ точно обратното,а турцитЬ?казватъчйве~ бъднитЬи глупавиТЬ хора,ч ще се справи,когато най-ученитъ хора, 0®' да работятъ с в кит си,,но не съ тЬзи обикновен-и- мотики,съ които работятъ съврЬме няитъ работници,а съ златни мотики,нй '-У? които дръшг д бндатъ напра в е ни отъ абанозъ. Товп е лососбъ щв работи само единъ часъ ма. дегашнитъмотнки си донесло Ьз -Vs и сьемъ,постоянно ръждясват®,ка вѣрия за Бога,но утр ва?£ъ въ православието И този фй» прзъ деня,но ще има злато за ц£ла годи0 и ъ подобни метали.но какво добро'е'" сичкп наши идеи,съ които ние днесъ оремз о ка; вашъ: азъ к в о е православието? Други казватъ:аз съмъ будистъ И Т.Н Б лавне желязото. Днесъ тн вѣрвашъ,имашъ едно досега православието? Че какъв® еваигелистъ,азъ съмъ то не седи нито въ одеждитъ Православието е едно лечение за Бога, що е евангелизъма? —То е едно ние за Бога -Що е будизъм»,? -Jo е учение за Бога. -Що е поезията? -Тои $ е учение за Бога. -Що е животътб? -То е учение за sora. Това се отнасябза всичконѣща,са о че хората, гледа еъ на тип нѣща отъ различни гледища.” Тбт гледат® на тази реалности отъ р Тя Н' казва: кога -.зличии гледища, jb говорят® за религията,н по б-Ьше младъ,ти се опасваше самъ. Ако вие 
по пенете 14 co on а вате сами,ви| сте стари хора И сега ние требва да се ваме не »-4Й . Ъ с® думи,но съ дъла.,съ живот® Ъ С-Щм ЗлШ' Защото,ккто отивам® при н£кой търговец®,тръиг да го убЬждавам1 имам® десета милиона лири? H'a какво да го убеждавам®, Азъ бръквам® е® кесията си и веднага показвамъ паритЬ. Аз® ще извадя тази банкнота и В ИЛ 5 един® американец®,който с хванал® ще я покажа,както е на рабас®,че може безъ петь пари да пръкара дондон®. Той имал® в® джоба си единъ чекъ отъ един® милион® анел • Р . У 'Й лчад-й глийски лири и съ него предприел® опита. Той отива въ една много хубава и 2 Нб о г а т а г о е т и л н и ц а, д L co наяжда добрѣ. н (//‘р/ди отъ джоба си този чекъ и♦го подав а излизано от® и гостилницата ва nybW 3 гостилничаря. -Нъмаме,господине .да разбием® тази сума. -Е тог я щш,щс ви кредитиране. И той си амъ дребни,съ -.които дй ви заплаиза отъ гоестилницата. уовн аме£ %иканецъ имал® парк в® джоба сг ,но дрехит" му били доста окхсани. Отива'$ д/гНгб ; о--й‘ -'wll той въ една добра дрехарница ю азва:моля,дайте ми едни хубави дрехи, jb му дават®, той се облича и келватце можете ли да разбиететози чек®,попеже нЬмам® дребни.', -ъмаме и пие. -Тогава що можете ли да ми кредитирате " -да, разбира се,можемъ. И той си излиза и отъ магазина,облѣчен® с® нови дрехи,безъ дее платил® петь Жари за tLx®' бис ед такъв® чекъ отъ дени ® милион® итамъ:кои ще може да раз-; английски лири? Казвам®:такова требва биде да не' ногата д; вашето в-bpyi-o,от :. един® милтгбн® английски лири,че никѣдѣ , • ' ! : • • j-.’.® Дг, СО го разбият®. дЬт ? отивате,навсѢкт.дЬ ще имате кредит®. Чуд: Чпдни сп съвременнитЪ хора! за Б га се готвят®,за рая се готвят®,но нито,. Бога познават® ,нито раят® знаят® д -/Хората во е за т-Ьх®,но ти,който си дошъл® въ свЬта и искаш® Tims ,требва де познаваш®,кой е б ща ти и коя е майка . Иетн т)я£-. # мислят® така,пра•.'.; д пеЧ’ съзнателно да рабо'й пцг; к®..я ти. Ако ти не познаваш® баща си и им® лишеше писмо,ти си един® незаконороден» синъТова показва,че майка ти и бЦща ти сп те стапяли нЪкхдѣ и сх се . рипи отъ тобефо аналогия на тов|,, казвам®: ако ти не познаваш® Бога,що си кажеш®:незаконороден® съм®.' акво|требва да направиш®? -ТрЬбва да офорЧ®;. мишъ своето раждане, казват®,че наков опрзд-Ьл тази идея по друг® начин® бац? сп майка си,всъки спнъ бака си,тъ сп незаконородени дЬца сп незаконородени Не,аз® • казвиъ-всЪко дЬте,което не познав; " -Й .М- или гущери,които ле познават® майка си н бе? р® този случай гр!х®тъ е не отвън®, щом® познаваш® Бога,ти,си зяконороденъ,щом® вптрЬ въ тѣхъ,а не ро познаваш®',® си незаконороден®, тм Цото,всички мгвзи дйца,които сп доял и ата л вб ов и,т ъ познават® и и ай са си заченати в® и:' си,тЬ познават® и Бога. 
Ако азъ въ душата/еи майка си,че отъ jora 15 V познаваме тос и,който сродени,азъ и богъ е на моя страна. Аоъ нога / е родилъ,познавамъ‘бацп ОаЙ съмъ законородеяъ тѣхънъ синъ.'Тогава а лп баща си,азъ съмъ незаконородена сйнъ' стихамако се не родите язново,нъмс не се родимъ по този яачипъ,никак! какви и разбирания и убеждения нкияжески сннъ,но не познавемъ ова е подразбиралъ Хрнстосъ п да влъзете въ Царството Божие Ако я,никакво нов обучение,нинѣма да имаме въ свЬта, родимели (ГхЬ а нова ялосо този начинъ,всичко това ще придоби само кривото. Азъ разглежда: въ свъта. За мене всичко е хармон емъ ългарннътъ има много хубави черти ра си. И де е са българи сега,нЬкои,като•ме слупптъ,търсятъ 'г я бйъшк-г животъ и виждамъ,дѣ ‘правото я,но има нъща.които см дпехармонични.‘ ,но има и много лоши чърти въ’харйкте- 5 не знаятъ а се изправятъ при това к-рив о възпитание. Не казвамъ това за обе зсзрдчепие,ио казваъ : ако искате ада Vti пит желязото,тръбва дг имате найте да стопите 4йк! ви за да можете да оперирате сънего а1; макарашъ единъ човЪкъ да вѣрвт то можемъ да направишъ. Ако бѣше малко хиляда градуса топлина. Ако исканай-малко надъ хиляда градуса топлинау' Hie е лесно да се възпита една душа, въ Бога,това е най-трудната работа’,коя юснг тази работа,всички хора щЬха да"’: бидатъ верующи, това е трудпатг’.; философия Въ ’ това отношение: музпйа та,уилос офията,религията,науката\\1 V домогнемъ до начина да намЬримъ Ис' хора тръбва да се ще им е т ъ уч ас тв та се те,но нищо не е ле е методи,чрзъ?които можемъ'да се. доиогнатъ до Ис Н В СИ' вс останало отъ на гробищата,азъ разбира. 'ината,да намримъ бог СъврОеннйт% вината, не се ли ?',оисгкатъ rv Истината, т£ улиците,КМ ето,напримЬръ , срЪща: се разхожда изъ ворисовата градин? стникъ е но азъ се разхожд кой си човйкъ,поетъ български,но Азъ сега минаваиъ инкогнито между тъхнитъ поети живе тукъ между спор имъ. За мене светлинат В'.дадения случай за които. много хора,,които су б лй въздигани до небей ъ днесъ. рогато казвамъ,че лоетитѣ ’Не$8и тъзи поети да си живи,да ги ЙрЬщЙйейъ Й е.нъко и да ми опъ поетъ отъ българскнтѣ'д’се|.3 както виждате,моятъ мъ свободно рТъ улищитЬ. Азъ съйтгедй, ълчете,нпкзу не извейтенека ме гле-б . оазбрахъ живЬя,скрнхъ се отъ хората и е о-сега се каже не хора те, че нкой 6WtO$| •:ъ,тъ пЬйп до повърватъСега' ннег‘нѣиа да у® въ' която-азъ живя не изключва това нЬщо. ръ важи до 'Рото,което мога та. Тов'• .доб; о требва да се ' до. панр ав л, отп one нйя тр/,-" пр Lb ед dJ НЬк ой каб в а: ромася. На мнозина стига от. овя ме азъ съмъ готовъ продедетъ. Ще имъ дамъ, 
колкото искатъ. Щс я натоварите нг дунъ конь н що ч”мп я донобете.' —Ами дъ ще я намъря? —огава защо гозор пъ за нЬща,които не знаешъ? Човъкъмоsee де, хване своята сиромашия. нкой казва:азъ съмъ боленъ човЬкъ. -Дайте болестьта си па мене,азъ ще я купя. 1ЧовѢкъ може да направи единъ. опитъ,,; да хванеи болсстьта. Та нима Христосъ не ходЬше навсЬкхдѣ съ своята сир( напил? тон ходьше-аг-ло-бртл съ сиромашията, и казваше:всичко',което . имаиъ е и за тебе. И казано е: ринъ ЕеловЬческн нЬма дѣ да подслони глава сегашнпт:-, учители и адепти иматъ и палати,но Хрнстосъ прЬди двѣ хиляди години п-Ьмаше д-Ь да подслони глава,ко не роптаеше противъ това. Азъ взи— мат.. в тръшната страна на въпроса,г. не искаиъ да окайвемъ Христа. Христос у стосбшЬ силенъ,фОх разбираше добрѣ нЬцата. Но за да дойдемъ до внтрЬш— ? натл страня на учението,трѣбва да н:аие ясна представа за нЬщата. ще кажте: отъ толкоз години ние сме служили на Господа. -Що отъ това? ‘6 не е ; въ ваша ущърбъ. Ако азъ отъ толкова) години съмъ гледалз свЬта и не съмъ го разбралъ ,тов? не е загуба. Днес-, ще оставя всичко на страна,но едйнъ-/ ден?! това нѣщо ще ми послужи. ,и ка ?о погледна и; св!та,щс го разбера; ;7‘ Единъ день,като почна да чета тазз/ Божествена книга,тя ще се разкрие'прЬдъ пр£дъ мене. Много хора, има,които четатъ Божествената книга,и единъ день , Хрнстосъ ще похлопа ка вратата а едного и ще го попита-какво четепъ? -Ева| Евангелие чета. Какво разбирашъ? кпцо не разбпраиъ,но единъ день,вто Ъ J доде Христосъ,ще разбера тия нѣц\\. »розн човЬкъ даже и не подозира,че I Хрнстосъ о дошълъ при него. Хрнстосъ казва;Хрнстосъ' ще дойде,но кога? 1 “К01 : до..де,все ще разбера единз день тия яйца,засега много иЬца не си | ми ясни. Ти обръщашъ страниците,казвашъsеди-кои си неща н . разбирай до едно време Хрнстосъ ви побутне,пи?а-имате ли малко хлебъ? Ти ро поглед-7 нешъ отъ човъшко гледище,и намира ;ъ,че този човЬкъ те отвлича отъ свещената ти работа. Сл-Ьдъ това ти взимапъ парче хл£бъ,давашъ му и Хрнстосъ го ’ разчпва. щокъ разчупи той хльба/и вече ро познавапъ,но Гой изчезва/. ' Хрнстосъ дойде при тебе,но ти не ю запито за най-важнотоАзъ нскашъ j сега вие дг разберете моята мисъл; ,да имате връзка и да знаете,каква е”''4 j връзката между Лвбовьтп и живота,гежду Мидростьта и светлината и кеждУ Йс/ тотата И свободата. Отъ това вависн строеж, па цЬлия реаленз жйвойукйЙ не бъдещия,но сегашния ви животъ. Не е въпросътъ,че азъ ще пов'Ьрвамъ BSal Бога,но въ мен ще има достатъчно врЬме и за музика,и за поезия,и закот не Ако чов-Ькъ разбере живота,малко ре работи,много ще свършва. А сегаЯ понеже не разбираме тази Истина,и; съльта и,много работимъ,калко свър 
дн" не можемъ да напише кваме и не можемъ да го напишемъ. Н з едно лХовпо пиемо-пишемъ,зачерй-послЛ ще вземешъ единъ коделъ отъ. лкбовнит" п-сиа.цо напишемъ и своет писмо,но слъдъ това ще дойде съмиЗА нието,казвапъ:тъкмо налисахъ писмото,ами ако го хвърли? ПослЬ отново. го прълишешъ Питамъ:колк о отъ твои либовни писма с ’ предадени на Гос~ . отъ вашит L. пйена си вратен; криви адреси Азъ зная една мома,която е писала на баща, си ъ ст занство писмо,което слѣдъ единъ мЬсецьб; върнал ,поие же адресътъ му те е билъ точенъ прдзватъ писмата си /со ле сп 1ъ: точно требва/. . . -:v -ХЖШ И ък о й раз п р ав я з а свопт: любовян точнп,не ги приематъ,нито ги прѣди още да гие напи-.. писма салъ. езвамъ:ноггеворе те за пр£ди датоет? написали ого .1 писма апит погрешни и за съдържанието им , . • . ixae# се заклжчаватъ в тоиа,ч . . • о ХьШо че ? Азъ зная,какво н$що е а иК в ода и остави в оду то OBO'OnT" з X'v Х/ТТ говори нЬща.коцто още те сто написали. Ти запали свѣщьта и си Наклади огъня и остави го да говори з I овори теб лп( ювьта,задаленъ Знаете ли,какво нѣщо е• ;0:." 'У' .ЛЛ~ съкъ отъ четирят страни,казва нъкой. -Отъ никид-Ь не с? акво е тамъ въ Пие ани е т ви кажа,но не может на живото. ви, т ви донесе своитЬ благосло запаленъ. пе ти си запалено и сега.; ' ' Ьистосъ казвалша нъща,които искамъ да • и •-' -• ,.»: е ще ошк. ге, Лмбовт? къио Бога,именно,носи въее • У V. Щ? ipiHM Когато Божията Любовь дойде въ доитХ такъвъ единъ примиръ съ • . единъ дребенъ,малъкъ чиновнико,кое о се е случило то на България,въ София е станало пи. Ражда му се едно момчен! ова ю е, и всичката си бЬднотия той с'е оже отъ този моментъ му преварвало Него денъ го назначили, на служба сто лева.къ които кръстили ДУТОТО ато отивало не работа,намѣрилъ на пжтя АЛЛи Ж; Значи,това словението си. Това дте носи всич кит", добри ус дЬте си дошло ’съ ловил съ себе си. благо' ,0 Oil; Така му вървило 5-6 години. По едно връме бащата сгрѣширлъ нѣщо,и дътето умира. Отъ този денъ пакъ бе IЛ 0 .IV 3 /) / ( си,се взело везало.’ като до. въ Тогава слънцето друго; гадъ. Всичко,което детето донесло съ сеr/U- 7 х . ; де Либовътс. ,тп що донесе всички блага в : не И. Е.4КЖ че ще гръе и ти ще чувствувашъ вжтрЬшнш Бога:тогава и ангели; в,и светнитЬ ще ти говорятъ,и,адептитЬ ти говор тъ;вс£ки ще те посъща а,и докътъ h • к ;.:»е ж дпййур# ти ще биде отворено за всич! Комъ Лвбовьта дойде у васъ.отъ цѣ. I . ВИД. тъ, Дъ е тя. _ова з да идватъ благата,и ти ще се ТОЗ • ЪДРНЪ съ когото ст свътъ н£що намъришъ ще залочнатъ обикновен», ъ \\. Аз -, и-; po ийЙ да, ви идватъ на J 3. иесмо. камили ще заши ще се питалкюй . НМ мЩЙ до? пащо стана така?' -~йщот:а въ чудо. рС-Ьки 
-а II И г а К O'. II .о го е поехтила. Лвбовьта е ствуваш® свободен® човъкъ то нпивиои. II тогава,като ст.хпъ : ЛОбВВТО Л ши ;Т" тави 18 -л дошло въ Iеговата душа. тогава ти ще се почув- и нъмз да гледаш® на другите хора отъ високо,: срещнешъ Никои твоя бЪден® братъ,конто се оплаксиромашията,що и/ кажеш®:слущай,остави свободен® доЛюбоввта въ до Да с т: :пи в : тр Ь в ъ д о йде Л юбовьта :,” сиромашията ще изчезне. БолеНъ си. душат п ще и болестьта ще изчезн ППри всички i вюичко. Искаш® да пишеш® нѣщо. Оспише Лпбоввта, ова.което тя щ напише за единъ часъ,вие нга да напишете и за единъ живот® единъ часъ тя ще напише повече,отколкото. . вие за дялъ единъ живот® безъ любовь;Всички хора иматъ.желание да напрЬвятъ нящо хубаво, но беоъ лобове нищо не огатъ де направятъ. Много филос фи си хисанп без® любовь;много пооз: и си писани без® любовьиного музи• калии пиеси с писан което лпбоввтч гег любовь. И там® е всичкото безс р а жд а, е геи и аля о т лелие. Всичко, ъздаве гениалностьта у насъ. ,здравето,силата,под гането,щастието всичко това се дъл ощнатз сила на Любов та. дойде ли тя,всичко иде съ нея, Сега вие,като ме слушате,ще кежетегзащо и ние не сме такива? Много Много ясно,вие сами що сч дадете отчет®. roto таттова,което сега ви казвам®:всич!и вие ще Ек-овята" -Още днесъ мои да дойде. Гно единъ дояде Лвбрвьта,вие ще опивъзкреснете, ora ще дойде м оме нт ъ,к о гат о ти ся хоросан® нкпдѣ. не,когато очакваш® Лвбоввта неш® всичкит® си работи. дон тм ще им трябва разник е се миятъ лвбовьта иде, да прЬкмсден. . Азъ го наричам® деня на Л юбов!та,за нищо друго няма да мислиш® За какво ще мислиш® само? -_а Лбовя 3 изпра f де,’; дома си,ще изчистиш® всич това,което ще дойдеу jorasa ти щ се оилъчешъ съ нан-хубавитѣ и на новите дрехи и ще отидешъ отдалеч® да я посрещнеш®, т я ще дойе камили,натоварени съ гот ти,всичко ще све]нс. тогава п неботс ще този гол? та ТЗ богатство и к влязе въ дома отвори,ч ангелите ще слизат®, отми и херувими,,що дойдат® роднините ви и приятелите ви и онзи сг в с пя к и ъртви що възкръснат®,ще 1 ядене и пиене ще Мнозина ще кс Ко’ е дошъл® те ;®? -Лмбовьта е дошла въ свит? врим т. у ИЛ / сто-похититель,;1ик ще ввате,то е ва. Апостолъ Павел казва на е две м ваша работа. Азъ не се и$,ся въ това кво що с; в и правим® прии 'зки отъ 1001 нощ®. зй е писано, аб да направи единъ олитъ. ТоВа ° щс правите,то е ваша рзл ота,но който ме слуша,може взпро :ъ ’тршю разбиране ние смеза 
Бог люб ов къ велики закона,двъ отнасятъ зе извънъ гашнг оже (опато н уволно авсѣкядѣ в а МОЛИШЪ сл Ню. Лвбов т едно нѣ' е ваше и ожелаваь до:н И , И 0 ДРУГО,ко ? олеел ав ви поне опаС' ЛйНЪ Пое. п one и же да сс на всички,коиin те п a ri но жен' ог поясъ де СТС то де седитене по но ов Кс :т ко. фъ д: ког свапе обезсмисля Бога,а не нЬкому, зсмиел оп асвате единъ поясъ мате единъ хули лпоовь,иде ви дойде една свс си съ Любовьта.ти си чинон денъ. т03 с егашнпя чов ъшк свате,по съ единъ хубавъ ко .ви да бидешъ ч еланхолия. Нѣма па по, но !: продължава да живъе,но Kf в е л и е и п од оже ни 1ЖНПЯ. Тов посл-Ь свършваме свито увол та да слушшъ кто това прави българина.К 17 ноември,1929 г. Изгревъ свате. БАко всичко дру осмисли. д£ма ли Любпвьта,ведте разбира. когато бше иладъ,,са Лпбовьт 