Възходящият път. (Трите думи. Писмото) (втори вариант)
№ 544
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
I J |SOP ffMHbY ронм ямедхб o отояшяор s вд ваддт !soPeRnoa bt твишзор bs Rqoaoi отвя pan кеят ймзоои Ю SC Дт ; зтнпонм Д Ииггпншеделд ’. ВЖВИ ВД Bl о JOB HO 9b Д ОрВ8(9Т9Ж ; вюм 9Htaa •sb ояА?алви тхн втвдоа IBFH&O ОМ 9Р gpjMBPHbo 1 .оннежопоп [дд оТ.вт 5тнЬнд отви :вЛ-. а?оодпга ПО .втео ет 37 fjt/llve'j'W Gloio, U'Mli № i. 5 1 е f'j inon BH V 
I Р И Т Ѣ ДУМИ. писмото. възходящ и ЯТЪ п х т ь Зу Неделно Утрино Слово. 26.май 1935.г. 5.ч.е.Небето:ясно,чисто,свѣтло вече.Времето:топло,свѣжо. И □ г р ѣ в ъ. -XXZZ________ 
с. ' . .. в ь з х о д я :• и я т ъ п х т ь т Р И Т Ъ ДУМИ. писмото. Кратко размишление. Отче каик 91.псалом». Добрата молитва. Три Думи и„а 4ot, вь сърдчето му. Три думи ина оито ож съществени. На физическия свѣтъ е Доброто яденппбп ‘ ядене, •’•доброто разбиране и-досPOTO служенне.Не е въ миогото Хне.и нр е Въ малкото ядене,но въ доброто ядене,да се смѣли храната,., да даде онзи най-хубавия материялъ.Може да яда човѣкъ и много може да яде;та ЧЬ е воденицата,цѣлия день се трака,но се и разваля.Казвам®,въ едно обществк на вѣрумщи,които мислятъ.че вѣрватъ .въ ? Бога,и ако въ тѣхния животъ нѣма едно постояно &Ш1Ш//// подобрение, растене тамъожественнптъ закок не е единъ механически закоиь.Запр.еднн® човѣкъ се моли на Бога.Молитват ,,това е подигаие на сърдцето.Ако не можеш® да подигнешъ сърдцето си,ти не то казватъ,че човѣкъ трѣбва да ' концентриране на ума требва,но тожеш® да се молиш®.Защото има християни,koi се съсредоточила концентрира мисъльта си, тамъ вече трѣбва да подигнешъ ума си.Рели,|/ гиозният® човѣкъ Тбва да подяде сърдцето сИ ако не може да подигне , всичко ще бкде напразно.И ако другиятъ не знае,какъ да съсредоточи ума си, да да мисли,н тамъ съзнанието не е. 1ъкъ и нѣкой пктъ и съ молитвата си може създадемъ пакости.Ако човѣкъ ле знае какъ да се моли.Ти ще се молишъ и , че очаквашъ,Господи да ти даде к .какво благоеловеиие.и нѣма да дойде благо) ловението.И ще се изложиш® на изкушение. 1 ,1 X, Казвам® сега,Библията трѣб!а да А четете.Тя е писана отъ кора и npoj роцитЬ ех били съ разн.и разбирани и разни вѣрвания.Не ох изложили вЬрно | истината тъй.както ии я разбирам!.И воѣки g изложили отъ своето гледище. И е прав®.Но за .времето си е правък Та казвамь сега.въ сегаинитЬ християни се явява едииъ споръ.НЬма как во да сеспоримъ върху въпроситѣ.НѢсой ти доказватъ Истината съ споръ.Съ споръ Истината не се доказването е вЬрно,и да се доказва,то си е вѣрно. П®к®,което вѣрно.И да чесКи.То е не е вѣрно,и да го доказватъ или да не доказватъ,то само не е се доказватъ работитѣ на се изисква единъ дълъгъ процес® логихубаво,туй,което наричакъ доказване,то е защитдинъ адвокат® единият® отъ тук® це доказва,съдията п-е отседи,другият® е невежа,ще аргументират® отъ тамъ,ще събират® дани;въ турското съдопроизводство,съдията вика онзи длъжник®,който е даден® Ьдъ съдъ,и казва:ти на този имаш® ли да даваш®? -Имамъ,. -Веднага плащай!Ницо повече.Въ сегашното съдопроизводство, 
TO o Д.л.г. процес,це отлагаш. дЬл 1О)за хиляда /вОже десет, годиНИ да се схдиш. и най-после може да ,е платиш. паритЬ и другият, може да ние една студена вода.Сега пнтам.:ак3 нЬкой е дал. хиляда лева нЬкому,какво це кпе,ели?Той це ги даде с. 25% лихва.Питам. след. като дадеш, по 25 на месеца какво це ти придаде?! пари трЬбва да ги вложиш.НТѢ не се ад ядатъ.И паритЬ еж-време,, важат, дстолкоз.,доколкото мже сй тЬх. да си к/пиш. иЬцо за яденеИ най-после, мо» е да си богат. човЬк. и с. паритЬ си Л це умреш, по-раио,понеже це ядеш. хХии ,който сх п.лии с. пепел..И така Т® задръстиш, от. склероза и дяволското мазане и ревматкзмлн изтоцав® не на нервната системите направиш, консулт.,це викаш, един.,двама,трима десет. лЬкари,които це правят. ко4дулт.,це констатират.,че болестьта е склероза.че в.зралстьта е такава.Л то не е болестьта такава,то е нередовния животъ.И казват. юстарЬл. човМтД.Кой е стар.?0т. нашето становице всЬки един. човЬк.,който не знце,К! к. да живЬе.остарЬва. era ;като ви говоря,у i ас® съднанието е раздвоено'.'3апримѣръ,нѣ: кой пхть ние гороримъ едно,ама казйатъ:какво ние подразбираме под-ь това? Всякога говорим® едно,а подразбираме друго.Знами в® една права речь думитѣ на истината не трѣбва да имцтъ двояко значение.Заприръ,ако вземем® думи тѣ:любовь е едн',обичь е друго.KaUa е разликата между обичьта и любовьта Това сх две думи,казваме:обичамь bi е''любя ви',' Едно И/ схщо ли означават®?’ i Употребяваме ги така ,а не е право.Обичьта е една,а ебиьте любовьта е ДРугЗ.аА каква е потънката разлика между любовьта и обичьта?Може човѣкътъ криво да е употрѣбилъ едната дума вмѣсто другатаВъ дадения случай коя дум ма е по-хубаво да се уиотрѣби?Иѣма какво да го доказвамеТуй е вече въпрос на вашето съзнание,на вашата дума! ,на вашето разбиранеУпотрѣблението на д думитѣ е като яденето.Ще ти сложат, и ти ще ядешъ само тия ястия,които на теб сх приятникоито сх свойствени на твоя организъм®,и нѣма да слушаш® някакви посторонни подбуждуния,че ?уй ястие е много хубаво сготвено'.Хубаво е,но доброто готвене но ти поджожд i на тебе'. Та казвамъгпри рел1гиоднитѢ работи,понеже се е говорило, говорило,нѣкди нѣща сх станали обикновени.Ама трѣбва да живѣемъ добре1;’ Много банално е,да живѣемъ добро.СрЬщнеш® едного:да живѣемъ добре;,сррщнеп® другъхда живѣемъ добре'.‘А ; умата"животъ" малко се е промѣнила'.Тази' дума е много лошавъ самото начнло била много лоша.Дживѣешъ знач да' • умираш®,нищо повече’;Всѣки един® който иска да живѣе,той и едновременно желае да ype’.Tyft ,което се ражда и умирауй,което умира%у; ражда. 
-3Ние сега искаме да живѣеме’Лскаме ia живѢама ' ; ' ' I живѣеме без» да се раждаме'.Какъ бих те разрешеле следната задачата елин „яп». дачата един» царь на сина му казват»,за да успѣс твоето царство,синът»,който ще набеди твоя престол»,трѣбва едка мома,която ом майка па е равана 3 мома,която баща не Вадата ое намира вя чудо,кхде ще кмЬри мома,която майка не да обича е прегръщала е раждаля и КОЯТО баща не е прегръщалата» ми сега.какъ ще ращрешнте въпрооВие сте Доили до тази дилема въ цЬли християнски свѣм тези въпроса ое разрешаваЛие разрешавате иенидбата на царския синя съ момата,която майка не е раждаля и баща не я прегръц.Бухчаляо може ли да обикноиъ такава една мома,която ие се е раждала отъ айка?Бвално може ли да обииаш една мома,която от» майка не е ражда 1а?Тя нѣма да красива ще бъде тя,всичко що има,движения ще думи нѣма да чуеш».Само така ще я гледаш».Тя ти говори,само ще я виждаш» прави, но е момата ность,това е едно отражение,коеJo всѣки един от» вас» че тя е за него.Тази мома не е ррдена от» майка1;’ ат» нея никакви не на самата реал—' само си мечтае,'не Ти си в»юбражаваш»,'ч1рсрещаш» един» човѣк» светия,който нѣма ' Никаква погрѣшка и него майка не трѣбва да го е раждала.Но работата е, как» ще го ерещнешъ.Този човѣк» ги не може да го срещнеш» и този човѣк» ннто е обикновенйчовѣк» и ще се намѣриш» пред» едно чудо.Защото,когато tJ се приближаваш» при него,той ще се отдалечава от» негови когато ти се отдалечаваш» от» него,той ще се Приближи притебе.Какво ще кажеш» тогава? Кагато ти го търсиш»,той си отив8,пък» когато ти не искаш» да го търсиш» той се явява.Какво ще иравъ тогава?3адача»а остава неразрешената казвамъма нѣкои pack ти,които вие не може да си ги обясннтеСега това е само за разсъждение.Аз» искам» да ви наведа само да се освободи съзнанието ви от» раздвояване.често казвакегние сме изостанали,остарѣли сме,' нас» хората не ни обичат»,нас» Господ» не ни обяча.3аб»ркаркана работа съвсем».Туй е до съзнанието,¥уй е едно обикновено съзнаннередно обикноi вено мислене го наричам».И тогав! търсим» в» свѣта,кой е виноватъа ед един» виноватъ въ свѣта и коь е но знаемъ’.Вие досега не сте ссрещнали ' още виновния човѣкъ'.П»к» има и едк» праведен и него не сте срещналиМоЛ же би сте го видѣлиможе би сто го\\ зърнали,но да сте го срещнали ,да сте при казвали са него?Вие ве сте приказвали с» него.Онзи,който по същества е добър» и който по същество е лош»\\и него не сте видѣли.Как» ще разберем те?Ето какво аз» разбирам» под» думХа срщаКогато ти срещнеш» онзи,кой, то по същество е добър»,ТОй трѣбва дА бѣде готов» при всичкитѣ времена' и при всичкитѣ условия да направи всичко заради васъА пък» когато 
орежете онзи,който по сестио е ло» ,той при всичкитѣ у0ЛОвия да ти неправи лошо.Отъ него ти но можа !а очаквашъ Ти може да пакостьТо нито на единъ косъм® нѣщо праш® на него кобро, .ой всѣкога ще ти направи ле е една ех иѣца теоретическите' да ов говори за тѣхъ.но азъ не мог® да ви дамъ нѣкой прижѣръ.Уега ЪриАватъ дявола',нѣкой пхть вие сте го съну вали.Иа сънь вие сте виждали и Христа и дявола.Но на въ действителность да е дошъл® този начин® Отъ толкова &ШТ88? вЙ килата ви? Да ®, Доиълъ като баща като майка по а? не е идвал®'.. 1 Сега-тѣй като говоря те Кажете:то/ава на кого ще се молиме? време ние го познавам J’.Ho хората търсят® Христа по единъ начин®,по който никога не може да k намѣрите'; Христос® имаше дванадесета души ученици и попита едного отъ у|еннцитѣ си:кого жающнтѣ че съмъ?Питат® го,защото всички го очакват® ме мислят® тѣви да дойд е.-Едни окрх= казват®,че си единъ отъ пророцитЬ-Еремна,други Исая,разни версии има за тебе.-Айа ти какво мислиш®?/затворете сега лампитЬ.-слънцето грѣе./Апостол® Петър®,който имаше едно право разбиране,казва:Ти си син® на Бога живаго.Разбира Христалега чедто се употребява думата синъ на /Бога1;’ Хората не знаят®,какво значи синъ на Бога жнваго;Какво значи Христос и тази работа не я разбират®.Ива си е;но вхтрешно убеждение, а под® това вхтреижоразбиране-отношението на Хр юта към® Бога,какво нѣщо е, не го зя а мъХристос® му казва:Това плъть и връвь не сх ти го открили, но Отец® ' мой.Но този Петър!,който казва!че тиои син® иа Бога живаго.като дойде до едно изпитание,той се осъмни сам®, въ своитѣ думи,той каза това и сам® се осъмни въ това свое разбиране,въ 1овѣшкото си разбнранИ онази слугиня като го попита,и казанж тж:и тЛси единъ отъ учекицитѣ неговиТой казатЯе съм®. -Да не би ти да ои?Мязашъ на дин® отъ ученицитѣ му.—А нес Мязашъ и по говоръ и по всичко1.1 А, не. Je го поднавамъ,мене ме оставете настрани.И колко време трая?Нѣколко чксаИ понеже Христос® му предказа аза:Петре два възгледа имаш®,две убеждения,дре истини имаш® ,ти служиш® на две убеждения,двойствен® си'Т1,ти и идтината познаваш® и на човешкото естество служиш®.Като те поете вят® на нѣкой изпитание,ти три пт ти ще се отречеш® от® менвАзъ всичко може да стана,казва Петър®,но да се отрека отъ тебе ,никога!Самъ азъ ciмъ готов® да си пожертвувам® HHBt дата!И после следъ като се отрече три пхти и Христос® му презсказа1 това че преди да пропѣе пѣтелътъ три яхти,! и ще'се отречеш® три пѣти от® мене'® -А тази работа не може да бхде.И като се отрече три пхти,пакъ идва Божеотвелото .ъ.него,е ои Патъръ.че Божественото е идно, а човѣжкото 
друго.При човЬцкото ти се отричаш»,! азваш»,не го познавам» този човЬк»ь, А при Божественото ти си готов» да се жертвувашЧе всѣки ден» стават» тия разхолебаваиия.Шкой пхть си разколебаваш»,казваш»,че аз» с»м» 1р14 по този пхть,виждам»,че с»м» малко иашавъ.Хората ен оправиха работитѣ.ки да си направиха,а аз» пасах» магаретата на владиката.Един» евангелски прс повЬдник» ми казваше,един» от» добри гЬ евангелски проПовЬдниЙ ми казва ше.хогаю хората си оправяха работитк.аз» пасѣх» магаретата иа владиката ПоЙ» магаратета на владиката,разбира,че той ходил» да проповЬдваИаава: магарета пасохъ,проповѣдвахъ,а хората, си уредиха работитѣ и много зле свърши ТОЙД’ Та казвамъ сега, въ вас) може би да дойде този разплатъ,как ква е разликата и вѣрующия и невѣруюХя се трѣа да умратъ;и вѣрующия к набожния се трѣбва да страдатъ;и вЬр1ющия и невѣрувщия се ще минатъ . предъ изпитание#'Вснчко туй може да ст мг е.Може да мислите каквото и да е, но всичко ще го опитате това сега и к Ло го опитате,ще го разберете,Нѣма да ви кажа|колко ще страдате .‘Азъ не згая,какво ще бѣде вашето изпитание То е другъ въпросъ.И по добре е човѣк» да не знае,кога ще умреНо това ще дойде,ще умрешъ.Ще дойде единъ ден] )ще отслабнатъ краката ти4 Азъ аяе като седя една вечерь въ стаята си —ЙНПЛ • • •Д®1! V • •Тъйна разстояние го1в,чувамъ единъ тропоть,ама какъвъ: O-VIaaA.vVK Й о. ГаА едно оть друго,тъй като нѣкой голѣмъ ейй,туй човѣшки стхпки.Каз!амътособенъ! ходъ е този’.Но виждамъ този,който тъй аристикратически ходи,Анормално ходене е това,казвамъ: откѣде е дожълъвКавъ/#ри часа презъ нсщьта ходи,аристократъ,но боленъ чо вѣкътъсъ тежки разбирания за живота’,-ходи нѣкхде.Сега да оставимъ този вЪпросъ.Туй,което ви говоря знаешъ на какво мяза?Една мома,която е приго товляватъ да я жинятъ,че само й правять прическитѣ,все я забавляватъ ,че ще се ожени,щецъвнешъ,ще те държатъ,че свъкървата светица,свекърътъ,онзи момъкъ като ангелъ,на рхце ще те носяГя горката булка седи и мечтае,1 Цомъ се ожени,вижда,че свекървата светица Ьне е свекърътъ светия не е и онзи,за когото ве жени и той не е атгелъЩе стане ангелъ за бхдаще,но сега още не вЗа бхдаще нѣкога'.А казв8тъ:ти си ангелъ.Че съмъ кандидажъ за ангелъ,единъ день ще се изпитамъ и йсички ще се изпитате1;Конте сх анг! гели сх издържали изпитъ,но сета изпитѣ несъмъ издържалъ.Като свърша университета,като донеса днпломъ,ще кака:днпломъ имамъ,азъ съмъ ангелъ'# Казва нѣкой:азъ съмъ добъръ човѣкъ.Де е диплома ти?#/Ама азъ съмъ вѣруюа човѣкъ?Нѣмашъ ли диплома за ангелъ,hJ к.Така всѣки може да каже.Казвамт туй е всхпление1. 
-6I це прочета сега 63 гйавп ' ' | ' ТЬ ИсаяЦв срещнете едно "”m 4“ НИЯТЪ пророо. съ най-свѣтлитѣ разбирания Той тирания.той такъвъ хриотияжин туриш®,има тъкмо това разбиван разбиран.Той какво прави./чете:Кой иде отъ Вдомъ?ь ./Туй е cerat ГО го то то го изтълкувашъ1; „ега въ празното времЛ.когато ’ да го имате.Азг поставям.в тъй! сега да е този,кой I Z / В Ь 3 X о Д Я Ш И яФл X Т ‘ Свьтлината тича — •" — А 1 Ь. , ЗДухътъ пристхпя,водЙа са мѢпфи „ » д се мъсти,а почвата стои-Тя е оток .... ».-.... ,..„„„. .£, „„„ . иристхпя въ сравнете съ Божественото,въздухът. пРНОтхпяj вЬка.Въздухът® То е духовното вата стои'.Това въ човѣка Водата 7 мѣсти.то сх чувствата на човѣкаА поч е физическото.Ако 5И чета така . а бкрло йо" изрочения|какво Р внПрахтичезка раб Сега другото _ а ре-Слъ-дето грѣе,въздухът, вадата чистила земята чака семето да! кнкнелвѣтлината озарява,тъмния та помначава,въздухът, разведрява,вода 1 та жаждата утолява,а твърда тежесть преведете тѣзи. ‘Юдйргг-Пакъ трѣбва да ги двньт СЛЪЙЦеТ° ”а РвНННа М— изгрева,иа работа идва,по обѣдъ оповестява, „а всички ястиа, а вечери залязва, на почивка отива „теха да дава, на отруденит! вѣра да вдъхва .-Пакъ трѣбва да го J тълкувателова сх символи,това ех закони.Животът, здравия радксмъртьта болния угнетява,духът. У и утежава,нему вѣра вдъхва L мисли за Единния,щ® у него живѣе£ i ой ле о време всичко в. добро да препие,и см.ртьта отъ махне» пхтя му ще пре е господарь то животът® отъ Когото Мждрость,що Познанието на добро и з! в. човѣка см.ртьта въведе,да „у локат, постигне позианиетЬ на Минния истинен. Б0ГБ,в. Кого е без. ограничение,Той е киннинтъ на вѣчната рааумца ВЪ началото Лвбовьта заблка.Ждинното Слово на всевечната _ асичко създаде и постави фнезъ връзка съ необятната Истина? ЦО всичко въ свѣтлина огради!? ’ Постави тя свободата за крило ,'Жи.отътъ за награда и вьтлината за наслада,,, повика духа „а 1Овѣка отдалеко, постави го да ‘ учи въ този обширен. свЬтъ,изправи гА пред. себе сн»Слушай му прогов вори тя.чако цо Bora живаго.тебе Це дамА всичко -това,само да слушай 
Пази добро мьрилото на свободата,наградата на живота тлината.Но човѣкътъ и насладата на свѣ го хвана,мѣрката на добро и зло въ пхтя на видимото\\не постави думитЬ въ свободата на земята остави,жажда го намѣри,да тѣхъ той наградата . сърцето си,леность за познанието на А славата човешка го обхвана и на надаря изпрати,слугин иде. той насладата на Овѣтлината ’ и'ис и него да храни/.-Сега заключението Прокобни стаява суш.тЬ „а Истината,робството на смъртьта’ ойде и господари ни човЬка стана,накара го земята да рови,внесе то веди' ки ограничения,свободата да гоин.ИЬгуби човѣкъ силата си,дойде сиромашиита,скърби,страдание и мхка въ живота внесе.Уплаши се човѣкътъ/ отъ стряхата лъжата, слуга стана,потъниI умътъ да човЬка.поиеяе изгуби свЬ_ тлииата.и стана скптарецъ по земята.Той,иладиятъ синъ ка дивелимата и плака той дълго вреше въ е-оето раб!етво'. Припомни си той думитЬ на Истината И-Раокая се па поетапната си и пожела да се върне въ Любовьта.Чу то? гава 9Йтрешкия гласъ иа Истината въ него да говори. Вземи мЬрката на свободата въ рхката си ,постави наградата на кивота вѣиецъ иа главата и тури насладата па светлината огърлица иа душата сп.Явбовьта е любовь за овЬтлиннта па уиа,Мхдроотьта омхдрость за живота на душатаТИстчкита е исти ш за свободата на духа'.'Това ех тритЬ начала,отъ които всичко произтич i ci всичкия жнвотъ,всичката свѣтлипа всичката свобода. , Мхдъръ бхдв,на истината всѣкога вѣренъ остани! Ето едно евангелие за виеъ въ едно малко резюмс.Но всичко туй требва да co приложи да расте/о.Тул сега цв ви го дамъ да си го препишете дгосъ следъ свършване на лекцията може да -си го препише всѣки отъ васъ. 1 Та казвамъхтрѣбва сега еовото.Отъ многото говорене нѣкой пхт се заоракваме1.Тъй какте сме сега :лабн,иицо не може да направямъ'.'Свѣтътъ не е за болни хора.Цомъ е за болннтѣ,смъртьта ги угнетява а за здравйя да ни радва живота'.!! тогава друге о положение,духътъ утешава ртруденитѣ. II човѣкъ трѣбва да се радва и трѣ( ва де ее учи и трѣбва да р п бо т иУчен и ет то е главното въ свѣта‘,'Тогава три ка има,мѣРки ех това,но да се наиѣри мѣрката.Паградата,Която ви е дадена,то е диплома.И третото кое е?-Настала дати иа свѣтлината.То е мисьльта,мЬв1щката мисѣль,то е н асс ад а, постоянно • трѣбва единъ да иислишъ.Щцо въ момептъ човѣкъ трѣбва свъта д• не вършншъ безъ да йислипь.Всѣки да Из.а1едка много тънка мисъль Да се справи 
-Яда обмисли работитѣ’ В°ЬК° КеЛа''"ое проникне,каквото дойде да ое спр. Да го обмисли» „ ако това е _ ,__ „ J е от® човьмки произход® поради „,„ ако го .„ , ие остави го настрана клзвам® сега,какво друго да употр ' ов к® трЬбва да извоюва своя свкбода.ЗапримЬр® ние казваме тЬй.трЬбва да любя,ТрЬбва.Опзи,който казва,че кой „иного „е може да люби .1а докато -жежъ.че трЬбва да любим®, любовьта де бЬга от® тебма ти трЬбва да ме Обича,®.под® думата ти трЬб.а да мв обичам® в® 0®анДто се подразбира едно недовьрие.недовьрието вече е Узнало вАма аз® трЬбва да обичам® Bora'.Ta и да не трѣбва обича този човѣкъ.То .ета.Роспидь (кизал® ли е аа себе оиче трЬбва да значи, трѣбва ка съмъ нѣкой чужд® да говоря,че трѣбва да обичамъ рхката съ мекЦДко азъ кажа,че азъ трѣбиа да си.Лзъ я обичамъ човѣкъ,трѣбва ли аз® , 1 ю н еж е т я е ед н о , реката трѣбва да ми е 4уж .да.Цомъ вие то значи,туй нѣцо е Значи, ние сте чужди обичамъ рхката си,значи че кажете,че трѣбва да обичате нѣщо съвсем® отдѣл, о от® вас®','и ние трЬбва да го обичаме. на това.С$га uhе Нѣма.И тогава понаблюдавайте се,псйе еж' ме питали,какъвъ е моя методъ.Аъ трѣбва да се тъй си говорите и право е,но резултат себе си наблюдава;Единъ пхть мене имамъ единъ много простъ методъ'.Какъ за познаване познават® хората?ра0нj начини на човѣка.Лзъ като искамъ да методитѣ./аъ има.Нѣма много сложни начини позная нѣкой човѣкъ,много сх взема и дам® един® много хубав® хлЬбъ и му казвам®ютрѣжи еи а: сеое си,колието ти трЬбва,а уготого раздай на беднитЬ.Аз® седи и го наблюдавам®. Ако за себе си отр ке едноаямо парче ,а за другитЬ даде по-малко,азъ зная вече , какъв. колKOTO е човѣкътъ.Казвамъа себе си отрѣщи на себе парче,а нужда имаш® ,а другото го Лай на ДругитЬ го каблюзавам®.Ако той СИ отреже повече,а на Другиио,-малко.Ако Да себе си отреже марк. на другитѣ по-голѣмо, така и вие гледайте на себе си,колко вземате' По нькои пхть вие турете хлЬб® иред4 себе с„,и направете опит®,как® делите хлЬбаХ. И като иаправат® другитЬ хор Погрешка,вие режете голЬмб партака й чета;а вие като направите една погреба,тогава режете малки парчета.Като направите една голЬма погрешка,вие с, извинявате,че условията били тъй. Много хубаво,отлично е.Тъй трѣбва да деА а,той ко може така?\\сега,какво далъ,азъ да ги схдя?Какъ це ти охдимъ човѣка.Влюбилъ се единъ До другитѣ,казвате другитѣ хора.Нима Госпддъ ги е съзохдимъ. Има иЬща.за които ние не можем® да въ нѣюго,какъ це го скдишъ.Баща схди дъще' /Г? съ твон умъ,ти се влюби въ този будала?Че той на човѣкне зндаебли0 Да гл°Да • Той РЧ® не може да си върже гащитѣ.Той 
9. Той не знае още да ое изоекие.ууу' Лвга ,ууу»чега азъ ви говоря за иѢ ги слушалъ.Ие ги измислям ща,които съмъ ] това.И цитирам въ точка и седи,нищо не говори.Азъ олущалъ съмъ баща тъй като говори.Оригинала каквото от, слушалъ.Дъщерята премИга,МИРа,„ИРа момъка,момата има друго ионяти съ единъ разглобен автомобил седя и миЗля,казвам,бащата има едно е;бащаЬа има понятие,че момъкът ,не ст разглежда момъка,а автомобила.Каз :ва на огнище автомобила,а гледатъ съ какъв автомобил си облѣх ко оплѣсканъ,недъгав човѣкъ си. А мс: вхтре,вхтре има нѣщо понятие зе е дошъл бащата не ва:)и петъ пари не струва.Външнитѣ хора екъ,ако си хубаво облѣченъ.Ако си ма мата макар че е оплѣскан казва: скхпоцѣно,душа ища.ТѢ сх казвамъ,и бащата е правъ и момата е п та баща сизаради амторитета на бащат начини на разглеждане. И мобила,а него самия,-той може да доил казва:какъвто е автомобил а,такъв е и време и той е ималъ схщата погрешка., и дъщеря а прави.Но бащата понеже е qi рова.А тя задържа,не разваля авторит ’ казва: татко азъ не му гледамъ авт‘ е и съ по-хубавъ автомобилъ.А бащата той .Но бащата е забравилъ,че едно бхди такава глупава,какъвто Той е направил схщата погрешка,коятс старѣлъ,мисли,че е поумнѣлъ.Казва,не Той не го казва това,но косвено иска т а азъ бѣхъ едно време,че се оженихъ и за майка ти= цѣлва. точка.Въ нашия религиозен да гокаже.Сега за мене туй не е и— живфтъ,ти ще избирани, едно момата е едно вѣрую,една ппицѣлна то Аеъ не говоря за една евѣтска мома,А, Божество,вземамъ я за емблемаСрещаш Казват: ' вѣрую.За мен 1ка за Бога,една истина е тя за Бога. сива е. -Че ти обичашъ ли моми? обичам,но намѣрихъ една мома.Б Ь говоря за момата,вече я рземамъ за едьа мома,казвашъ,обикнах момата,кра -Обичам,как не.Всичкитѣ моми не мога да. ,какви ще кажете берат?Тол ще си поклати главата,ще каже,дошъл ще аакхса като нас.И прави схващане както ти,и направя Азъ нѣмамъ никакво съмнение ех тия х зра.Ако азъ сега, колко души ще ме раз-| ли е той до мамата,и той за момата иматъ такова като него,и азъ ще закхсам И тѣ сх прави въ законъ е,не може да имамъ друго рамъ онази Божествената Гстииа,дѣв уя.АНо азъ имамъ тѣхното разбиране,схщият заключение.Но ако азъ подъ -момата,разбище произведе цѣлъ превратъ въ ата,тогава тази мома ще внесе въ мене! ще каже:има нѣщо въ този моя живАтъ.Азъ ще се измѣня и който ме срѣщн мома.Туй е истината вхтре в мен. Сега вие седите,въ природата човѣкъ нѣщо ]дейно,тази // любов се дължи на та. има теи ' хората.Три намина има. Азъ ви говоря за единия човѣкъ,мисля по кой начин да му създ • спхне. 1мъ едно начина,по които се посрѣщат начин.И като срѣщне единъ добро,дъ което топ да се не ТТ~~ 
-10-i Природата има единъ начин,като те срещне тя 1 ’ Раогледа,като те разглеж птт ...„,..,».. „ ».4„„,.р.ро„„ „ „ „„„ и " туй го е оставила настоял добро,да/те спъне в а,мисли по какавъ качил да ти туй добро.Дока4о тя разрешава може даде най-гол ѣиоч въ ума си разни теории и разни безсгк.оЯства да създддеш и тун.Та азъ ви представям ви направя едно добро,ама направя едно доброено се ,43 коь начин да ви го направя ще ви разправя се.-Ди ое дъще/ млад обикновен навасъ туй последното.Сега на васъ искам да вие це мо раобвретв криво.Не,аз» ПОЦМЪ да ви чудя по Рита на един» аристократ», конт» „ли Х».Минава едиН1 чжвѣкъ,изважда я и тя като идва на себю си,хваЧа го за рхката и казва:мо ля ти Ое .А ТОЙ е един» от» смахнатвтЦтя казваме как» така-Ако не бЬх» •Т ЛЧли да те извади,ние танЦа бЬла правим»1. Ход им» в» свѣта, че такива като се месимъ да чуждитѣ работи.Л Давят» да РИ вадим».Ходим» дет ие ни е работата да се титѣ съм.Смахнатитѣ хора човѣкъ,който прави добро тя иска ла нае.Питагтн от» кои си?-Отъ смахна еж въ свѣта,които провят доброХ.Всѣ ,който обича,който иска да изпълни се е махнат,нищо повече.А онѣзи непорочните,безгрѣшнитѣ разсхждаватк,Д али та е дошла да // идвадят I или извади,тя се ни единъ в лята/Божия високо благородните,спетитеѣ в свѣта е времето Дошло,дали да не а извадят.Идокато той удави.И най—после като -era азай не мисля така.За cd удави ,казва:сждбата карала се реши да я е такава. мене въпросът е решенъ,дали да ви изв’дя или нийСега но е въпрос изваждане'. а смЙ 1 вьпросъ.Остава сега да ви направя едкс добро и се чудя но ви извадил сега.То е друг ви го направя,да не ви кой начин да в създам една бслаЗащото ако' ви виноватъ см азъазвамъ: азъ човѣкът трѣбва да ви създам една бела„ защото да на ви направя едно добро създам една бела.Че вьпросът това.Много мхчна работа е,как сега да направя бро.Лесно се говори,прави добро е таби.Най-мхч[ата работа е да направиш едно донешъ човѣкъ,много мчно е.Азъ не ,но да направиш едно добро и да не спЗащото и да направиш добро съм £рещал по-мхчна работа от това искам доброто,не искам?, нищо.Че след времЬ човѣкът ще ти каже:аз не ти Но каква е задната ми мием»,кажете изказвам» азъ мога да ви кажц сега:Обичайте Бога.' ви добри.Туй е едно добро.Просто може да имам своитѣ трѣбва да бхде добър хобичайте Бога,бхдете д: интереси.Казвамъ човѣк защо?3аради мене.Искам той да мои интереси.Азъ съм стане добър,заради едиИЗ студент» в университета,искам» професорът» 
-11/ " т-ч»» -— каова’ ИСКаМЬ Л8ГО СКЖСа "РоФееор»т».Хайда, нЬма да искам» :Г ” “ — ’”— за летипих» Г " ’ПО°Ле ' —— -ле изхв»р тур л/ -— а ееее сИ.Слума, му кааа.А _ ’ ° "’ . ............ ... “”4 —о една буква,КоЯто е една друРС неуравновесена,опаона буква е.Най_първо ое чава бреме.К УДна отвесни Ля пика и нозл; бѣхъ озна ниш е с и л и • В е Ь к а г & тази стЬни може да имате д зата крака турениТтЬ сх тил х репп|Г£ сх Действуващи Колко ще ми дидешъ?Кок co лрекатури.Кой ви каза туй?Кой е той?Ко весне тамъ.И то е се К-то въ ви каза това“Кога стана?Все софия на ХК-то въобще неустойчива.]! въ ума този с. повлека балгарски така имаме К,К, НЬма райно на всичклтЬ езици въ слога тази буква си ако държите тази буква тия вибрации е.Тази фило— азъ я наричам произвеждать .„ „„,.„ ,„.„,„„,„ ума „ .. „ „, „„„„..,,„ „.„„ „ _ . .... „ .,.,„„. зсви„ „. .и= й 1ДИ ОТЧ5. а години шмъ ;,алъ библия а.3а мвне едиН1 еванрелчоть ми казва ь разбирам» писанията по-добре от» Ue.Kpa човЬклт» като адвокат» Ди коя плава от» Нседи коЯ па I ае отѣ.КазваМ5!ИНО1.о довре много се радвам».Той казва:„неаиивто , норо добре вѣрвамъ/аии силата на писанието имашъ ли?Казвамъ го зная.Азъ му казвамъ: ооленъ и цитирай тия стихове и му да стидомб при единъ тъй.Той е ?болонъ,трЬбва л болния ,давидимъ Дали ле оздравѣеЧе какъ аь ПИЯ единъ стилт, и той трЬбва д положа на болния рхкат Да дои те.-Цитирай стиховетЬ,кажи на бол оздрави.А той не се решава. Казвамъ: ако Да цитираш стихове,то е вземе втората стжпка.Вие де,каже единъ стнхъ.Тутъ СИ,този ботенъ ще оздразѣе.-какъ може това? 4уменъ,белаиъ хубаво,отричя е,то встъпление.Той требва да знаете много работи като този евангелистке преди няколко деня дотълъ единъ,изпратили го ДОЙ с»ннта болест»,ot» пост» години той трепери.Изпрати ли го И му казал» един» брат»: като U» при у,нтвля,то!1 МОже изведДа те излЬкува.Препоркчал» мо.Ц оаиЕ не вѣр„а въ това.Тозн преподал» да дойде при мене.с но вЬр9а„о ааь да ро олнннт» каова.тоа ми казаче изведеш може Да нъ му е вя и му :и излЬкувашЪфКазавам зведкъжъ може да те излЬкувам»,нО тбва да нкемъ такава съ злато,а бозъ тази торба азъ не мояа.йо понеже ти не гол Ьма носишъ то,азъ имамъ другъ мотодъ бе едно малко подобрение, .понеже не Hocilm» такава оорба.за да дни година и Половина трьбн никакво стане у зла теб а да следваш моитЬ 
л12наставления и це дойде едно малко подобрвнне. -торбата. Ама азъ ще остан та/ Ради,казвам а пресъ цѣлъ живот да тв Казвахама защо не изведнъжкато покопа тамъ,дойде до у ,Я го заведи,дайте му едн слушам. Вик амъ/бр аа следъ ктр покопа,казва:ще изпълня бѣждениЬтооя иска цѣлъ а мотика.Обаче го виждам,следъ животъ да ме слуша, Другитѣ понѣца сх хубави.Азъ твоитѣ наставления.При менъ дойде, мене искамъ дА Му обърна внимани не се и и трѣбва. Сега це кажат» „ „1 мн трЬбватъ то,тази торба натоп пиритѣ,да даде нѣщо отъ себ! пари.Защо не.Да доне мога да // лекувамъ хората. Ч си.Той иска да ме рекламира,че азъ ( 20,30 хиляди борч,,и е какво ии коствува ,нѣкой си направил иля; говетъ той.То е друг® въпрос»,ако Toi иска азъ да му плащам дълговетѣ.И ека си плаща длТо е разбиране,но ако се откаже,да не ходи да пиянствува , МИ КййЮ’ЧазЗЪмГМЪ МНОГО Я06" ла го лѣкуве ’ пакт да отиде да пие.пакъда ±цаиъ.Вив оте за Други кандидати „ма,които йогата да 5кдатъ добри,не азъ не „и, от ,ъ тз.Една слабости ииаиънв 0 отъ рѣхъдруг5 ме замьотнть ПО силни.Аз» зная много кандидати има,Азъ съмъ срЬдалъ много Мони,които се влюбили въ един» пияница,HanpaDB// борч» 20,30 хилядимомата иояв да р ги плаща.Азъ туй не мога да направя.А:ъ плащат на сина си.Аз не мога да съмъ виждал бащи,които ходатъ, единъ чиновник въ банката,не направя това.И знаете ли зац-? /аъ съь НѣкоЛ казва,ти разполагаш мога да Ьамъ никому пари,ако той нѣма запис него,ще го осребри,и щ е срѣдство плати.-Не мога.Този з писъ е за го внеса въ днигата. чуждЦне мога да разполагам Как ти?Че този капитал е азъ съ тези капитилъ. сте банкови чиновници ще постъпите Та искамъ на васъ,акс като тѣх,тй изправни ще бждете.Пък ако имате свод пари,не сто чиновници,дуго ще можеда направите.Но трѣбва да бедете,не чуждото да воемате,н да ро разпилявате умни иамѣрите въ чудо.Но Божественото,което нас» ни е дадено. ,и после да се сто взѣли,дабомъ давайте.. Казано е :Даромз Но не безразорно,даРом».В» Христовото разбирайе даронъ.всѣкн чо ѣкъ,когото обичаи .даромь це му дадои».Н Но ако ти ищо повече! А щомъ не правото. II кѣмашъ Любовь.зацото даромъ L дава оамо на ТОЗН)КОГОТО обичаш1 го обичан»,тоя си има овоя кАига, даден» и ПНШОШЪф Вѣ свѣта любов» не се прави кзъ любовь.А„ раобирамъТо в само като обичаш»,имаш» сззнмивто за Лвбивъта,но в» цѣлото си естество и въ твоето съзнание,и въ подсъзнанието,свърксъзнанисто Лнбовьта Дойствува.Тогава. ти си готова да направил доброто без» никакви уговори, Онзи,който обича,закоиътъ е схциятъ.Нѣк различие.Тогава казвам»,сега сте ДОШЛИ като цитирате:-даромъ сте взЬли.даромъ давайте.Це попитате кай-църт во този човѣк обичаш ли ГО ИЛИ НА о ' ли го или ие?за,Ото ако не го обичате и ж » и ЩОМ му, 
13 ....... „..,„,„ „ .„„I,, №,1TyMom те „,,„.,„„ .„ „„,„., wt „ „ о„ ви държат® отговорни. \\ t КаЗВаМ 'актДС е следувщето. Въ заключението,мѣрК, тр бва да имате.Подъ думата мѣрка,награда,наслада въ живота,тѣ еж тритѣ . които трѣбва да имате предъ вид.За веЬко нМо,което ще _ . трѣбва дд „малъ МѢРКА. Везъ мѣрка и давай.Въ ржката ти трѣбва да биде , тази мѣрка. А НАГРАДАТА на живота,J този нвотъ,който го имамъ.вѣиецъ тр трѣбва да ти бжде.Ти трѣбва да го нишъ.Ако ти не можешъ д той не е вѣнецъ наглвата вхтре ната,Конто е въ тебе ,не цѣнкшъ! Наградата,животът® трѣбва да цѣ= цѣпишъ ти.Ти не онзж живот®,който Бовти е дал® на тебе, раздираш тогава. И ако знанието,свѣтлие наслада заради тебе,ти не можешъ да вървншъ/ пс патя. За туй трѣбва да имате &дна мЬркаСъ която да отм£рите и бждете абсолютни справедливи,не бхдете.И нѣкой пхть като кажеш® има едно привило.Нѣкой пхть думитѣ отъ х справедливи въ обикновения смисъл®,но вхтрешно трѣбва нѣкоя дума,така,малко не хармонична,защотс берат®,че е тѣй,но отъ вжтре вънка,даже хората не могат® да раз» ,въ себе cj ти го знаеш®.Отъ вънка думитѣ мож да сх казани толкова деликатни,но той к!ато казва:азъ говорѣхъ малко грубнчко.Той д-же е говорилъ,той самъ,ее сждн, самъ не езабелѣзалъ това.Той казва,че не е говорийъ както трѣбва.Зиа,и,като говоря,азъ зная,че гласътъ МИ е билъ малко неправиленъ. единъ мой професор®,който ме че всѣка една погрешка,конто -го азъ как i o разбирам®.Че като излѣзна пред® е учил® мет е,да взема тоноветѣ вѣрно,правилна напраря,не може отъ неговото ухо да скрия, ТОЙ веднага ще схване йогрешкитѣ. 1ака:0 нзлЬана тамъда | рекость.че пѣя точно тъй,както той иска Че като излѣзна да говоря предъ свЬта,да зная,че Богъ ме наблюдава,каво правя азъ.И въ говоръ и въ моитѣ ислн.и въ постилките си.искамъ н-рхатХи да е правилна. И като живѣя.да бхде една награда;и после знаяието.кое имамъ,да ми е една наслада. Казвай,тия три нѣща ТПТазете.защото, друго яче.вие ще ако нѣмате тия правила,вие ще бхдете т|й обикновени,,вие нѣма нищо да може да получите.Пъкъ духовния свѣтъ,питам® вие искате да сполучите нѣщо.Вие като влѣзнете ви,на какво се осланяте вие,като умрете,ще идете въ предъ райскитѣ врата? На какво се осла, яте?Кажете ми.Най-първо какъ да похлопашъ на тази врата.П ако 1е знаешъ} ще тепрататъ Танай-първо ще знаеиъ.какъ да похлопан!.Какъ хлопатъ сега на . които ви познаватъ?Като дойде,тури си пЬъетитѣ и похлопа леко ; • ще знаеш® на земята. земята ония на вратата. ; 
Даже духоветь,които излизат отъ нев.димия свЬтъ си дават тия знакове,туратъ си пръститѣ и похлопа на вратар на вашия ум,на вашето ////// съзнание.и отъ това хлопане зависи цѣрото ваше бждеще.Дойде един човѣкъ,вие ак ако не знаете,акъ да похропате. Кега искамъ тъй да не искамъ че сте да ви направя едно добро,и не раздвоени въ погледа,каовате: • сте напрѣгнати,но понеже ка захъ,че $ная,какъ да го направя.и още виждам опитва ни 1чнтеля. Седите и казвате: Той НЬма да ни даде нищо,ама все ни зЬлъгва Той. Не съмъ намѣрил още \\ единъ начин,но дота сложна задача съкаврява тя.Сега представете си,че иде една сестра,искамъ да и направя еднЬ добро.Но нѣколко косъма има тъй ( паднали на устата и.Тия косъма бъркат Да лицето и сх паднали надолу.Всичкото е,кахъ да кажа,че тия нѣколко косъца,които сх паднали?Азъ ще направя едно прегрешение.Според мене,седя,и тя очаква да и направя едно добро.Но тия тритЬ работа.Да иъ,тн да косъма,които висатъ презъ средата на лицето спхватъ всичката .ре п кажа,че тия косъма сх падна; никакво ще стане? Да и дойде на уь каже,че тия косъма малко сх пАднали? Л тя ни най-малко не подозина това.И тя седи и очаква нѣщо отъм&не.А тия косъма седатъ,паднали еж. Представете си,е иде един брат,и той очаква да му направя едно доб. ро.Ио има две турели на очитѣ.Да му кажаке гуреритѣ ти седатъ на очнтѣ? Це направя едно престкплеиие.Ие е Божествепо.За мене не е решение.Какво да му кажа сега?Лко той самъ иззади кърпата ви,и се избърше,хубаво.Но ако не се изчисти? Аз какво да кажа?Седа и се ч,да,какво да кажа? Да му кажа за гурелить.не мога. Како сега?И азъ седа,и сакво ще му кажа? Азъ го.гледам тъй, после,ще дойде нѣкой споредъ правилото,разкопчано му е палтото.А то . требва да е закопчано.Да му кажа,чо е разкопчано,споредъ менъ то е едно прегрешение.!! той очаква отъ иепе.Седа и размишлявам.Той се чуди,пай аз не мога да му кажа,че трЬбва да св закопчае палтото.Прегрешение е.И после, да допуснем,че той дойде прИ мене,има Д1уго вЬрую,11о азъ не му казвам нвчо.Ако го питам,въ какво вървашили,-, Ьрваш ли ти въ Бога?Според мен пакъ е прегрешение. самъ трЬбва да дойде до тава. Срещнеш единъ човѣкъ' все трѣбва да му кажеш нѣщо. Та е много трудна тази задача.Срещна този човЬкъ?;Сега намислилъ съмъ,нѣкой пхть мисля тъй: —трито косъма,които висатъ предъ лицето -гислихъ,какъ де. ги дигна.По не е разрешела задачата. ТЛнсля МОЛЯ,да дойде вѣтър,да ги дигне космитѣ о г лицето.По има и тъй,да се поВѢтърътъ на едни ще вдиги Кега иска космитъ.твй.хубо.но на другн,че мѣщо друго ги снеме. и ка,когато нЬма въ насъ едно вътрешно разбиране,заприм. 
15. ако азъ сода като проповѣдник,и м1исля,че съмъ изпратен,да ви проповѣдва) и вие трѣбва да ме слушате.То е кр ibo разбиране.Според мене.Пе е въпрос да ви проповѣдвамъ,и не е въпрос Аие да ме слушате.Въпросът е въ даден случай, АЗЪ ТРѢБВА ДА НАПРАВЯ ЕДНО ДОБРО! И вие да го приемете.Така че туй добро да не ви направи едно зло\\за бъдеще.Тъй.За менъ е единъ голѣмъ опит.Защото моята псрешка кжде седи?Вие це кажете:защо не ми каза тази работа? Какъ? Че азъ лесно мога да вй кажа:обнчайте Бога!Но това е половината лъжа.Това -обичайте Бога,азъ трѣбва да ви покажа,какъ трѣбва да Го обичате.Да дойдете съ мене,да видите добре,да ви кжжа;да ви покажа единъ образец.По нѣкой пжть мога да кажагрйсувайте’Трѣбва да ви нарисувамъ нѣщ Ама свирете.Трѣбва да ви покажа това. V-Ама учете.Трѣбва да ви покажа това Въ всичко трѣбва да ви покажа единъ обрацецъ.И отъ този образецъ,азъ да съмъ доволенъ.Защото,ако ви покажа едиъ образец и после,вие може да каж те:изгубихме си времето.Трѣбва да ви покажа единъ моделъ,отъ който и вие , да сте доволни.\\ , Сега, це помислите,на които тритѣ косъма тъй сж паднали,да му дадете сведения,какъ да се дигнатъ тия косма.И азъ ще помисля.Сега желая и вие да ми дадете сведение,по кой начин може да се махнатъ тия трИФ та косъма отъ лнцето?Трита косъма отъ пи ;ето по кой начинъ могатъ да се махнатъ?Ако це може да разрешите това,азь много ще ви благодаря.Тѣзи тритѣ косъма,които сж на лицето,тѣ задържате всичкоНамерете сега единъ пачи Азъ мисля,и съмъ дошълъ.Пъкъ мисля тази жабота,та гледайте и вие да мислите,дано измислимъ нѣщо.И вие и азъ да измислимъ нѣщо.Че да дойде добро то!3ацото друго яче,ако не дойде доброто? На тия трита косъма трѣбва да имъ намерите работа! Много взискателни ск тия косъма.Тѣ искатъ много висо ка цѣна.Це му дадешъ извѣстна служба.-Не е доволен той.Ще съгрешиш тога ва.Като дадеш службата на единъ косъмъ,той трѣбва да е доволен.Защото не е само да дигнеш този косъм.Той е жив.Че и той да е доволен.Защото можеш да го дигнещъ са; о така,и той пак ще падне.Като го дишаш този ко съмъ,,той не е доволен отъ мене.НедовЬлен е,че не съмъ го турил дето / трѣбва. ,, .. I ' , „ , ' лаидеущо ви кажа,кои сх!тритѣ косъма. Тритѣ косъма на лице то на човѣка,това е човѢшката воля,човешкото срдце,и човѢшкият ум./У. показва на лицето си отпред,какъ висат тѣзи три косъма/. Свободни сж тѣ i Изисква се умение,човѣк трѣбва да бжде шного умен,много добър,много мхдъръ.Туй се изисква.Един човѣк да|ДАжи тази философия на живота,едно друго разбиране вече.Та,по този начинъ е много мжчно.Много мжчно е да пое) тжпишъ така,за да не нараним човѢшката ио\\я;много мжчно е нѣкой пжть да постжпиш такап» па п папанни човѣшкото \\рдце.к нѣкой пжть да не 
-16. уоидимъ човѣшкия уИ.Да ои да ажемъ,че сме справедливи, трѣбва да бждеиъ много внимателните не нара1им® човѣшката воля,може да нараниш® човѣшкото сърдце,и любовьта е съ н=го. Сега Любовьта е единъ закон®,но трѣбва да знаешъ.какъ да приложиш® твоята воля,за да не иаранишъ човѣшката воля,човѣшкото сърдце и ум®,да Ае развиват® правилно. Та като говоря за човѣшката воля,разбирам® тази вХя,която да не наранява твоето сърдце Като говоря за човѣшката любоввЦи/ имам® предъ вид®, азъ разбирам® за тази любовь.която да не наранява човѣшкото сърдце. Така разбирам® три тЬ косъи/които ся М лицето.Ца ви оставя сега тази мисъль,да мислите. Сега,онова, което съм® писал®,це вигоИ/гШ дамъ,да го препишете Ще мислите върху тази задача,тя можеха се разреши.Азъ за себе си см® я разрешил®.Но за другитѣ хора не мага да я разреша.Значи,как® става,не мога да кажа никому отъ вас®,как®.Ако Аажа.ще ви направя една пакост®.За се бе си азъ съмъ и решилъ.нона васъ не Lora да има нищо. Вие сега ще ми ка жоте.защо да не мога да го какаТНе моЬа.И вие сте прави.Все погрешка став ва,не мога да ви кажа. За менъ е тъй Невъзможно да ви кажа, азъ ще ви кажа какъ?Ако азъ ви тура въ вадата,и да ви\\ кажа:я,ми канете,че ме обичате,въ водата вхтре.Аз® ще ви тура долу на поАрвин® метър®,и ще кажа:я,ми кажи,ч че ме обичаш®.Ама тъй,че да разбера аз®1 отъ пея.Ти докато ми кажеш®,че ме обичаш®,ще съжелявашъ после.По-добре дакълчи ще де намериш® въ схщот положение. Законът® е вѣренъ.Мога да ти кажа това,ако излѣзна над® вода| та.То е друг® въпрос® тогава.А въ вадата при тия условия,трѣбва да’мълча като рнбитѣ.И рибитѣ затова мълчат®.И рибитѣ не сх разрешили този важен® въпрос®.-Как® да премахнат® тия трита кбсъма отъ лицето на чрвѣка? СВга туй е моето добро пожелание!1 То ДОБРОТО ще дойде! Но гледайте сега. I ———----------------———6.30.ч. на поляната упражненията. 