Да живеете (втори вариант)
№ 535
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ДА ЖИВЕЕТЕ. 21 недѣлнв Утринно Слово. 17 мартъ 1935.г. 5.ч.с.Прошарено небето съ големи облаци.Студеничко е оше. Изгрѣвъ. 
5.ч.с. Да ЖИВЪЕГЕ. 15 минути размишление. Наря/ътъ. 6-та глава отъ Еклисиастъ. Богъ е Люб По философията на Соломона още не сме излѣзли отъ физическия свѣтъ. 6-та гла се занимава съ обикновени работи,които всички ги знаете.Всичко е на васъ из» вѣстно.Еъ 6-та глава нѣма нищо ноео. /1.ст./ "Има зло,което видѣхъ подъ сл!$ цето,и го има много между человѣцитѣ: ..-2.ст.. То е суета и зла болѣсть. Соломонъ,котето е билъ много ученъ. Когато му разправятъ за нѣщо,той казва: -ОНУ ДА БИЛИР МИ, /и туй го знаятдинъ день го срѣща елинъ дервишинъ,тоте та ва -ону да билир ми.Тоте му к аз ва: е’фенди ,има нѣщо,което не знаешъ. -Кое не 35 -Не знаешъ, да хвъркашъ като птицит. Еѣрно, всичко зная,само едно пЪпо не зн; какъ да хвъркамъ.Есичко знаѣлъ,само да хвърка не знаѣл Има едно нѣщо,кое? не знаешъ. Не знаешъ да хвъркашъ като птицитѣ. Сега и азъ ви казвамъ,има еднѣщо,което не знаете. Всичко друго знаете,само не знаете,какъ ДОБРЕ ДА ЖИЕЕ. ТЕ. Изкуството е тамттииата въ фй отношение е по-горе.И признава,че всич знае,но да хвърка не'знае човѣкСега,котето казва,че знае да живѣе,той не р бира живота. Да знаешъ,да живѣешъ то е най-великото изкуствНиеживѣемъ,® всички хора живѣятъТи си сиромасъ,не можешъ да свържешъ двата края,пари и машъ.Че тогава какъ? Азъ наричамъ това,запримеръ хората иматъ понятие за св тия.Какво нѣщо е светия?Светията споредъ мене е онзи човѣкъ,който не е въ л щение отъ нищо.Той съ всичко разполага.Нишо не можете да го садите.Той е св КМ . 1 I ,. , тия!Такива светни,които ги има въ православната църква и въ католическата ц за тѣхъ.азъ не искамъ да знаЦто ! ще пости малка,ще му хлътнатъ очитѣ,ше от eU» не,и ще го считатъ за светия . Бл а 'одаримъ, за такъвъ светияуй било светийст Та всѣки може да стане такъвъ светиАМДомъ погладува 10 дена,ще стане светия и оттатъкъ ше мине. Понятие е това. Азъ като казвамъ,светия,разбирамъ,да Н€ Ц си въ лишение, -да знаешъ,какъ да живѣешъИ светията е светия,понеже знаее ' \\ какъ да живѣе..Шомъ знаешъ,какъ да живѣешъ,ти си светия;щомъ не знаешъ,каш ' да живѣешъ,ти не си светияма можешъ Да носишъкр асиви имен,-че можешъ да молишъ,молишъ се много. СрСшналъ единъ дервишишъ единъ турски бей,таманъ cj турилъ тоягата / и се моли. КазЕа: / онудабелирми -азъ зная,за какво ще се молишъ. -Е,ше си изпълня дълга. -Никакъвъ дългъ,сега отивашъ да се молишъ : пари на Господа.И ти се намираше въ чудо.Не отивашъ да благодаришъ на Бога, но имашъ нѣкоя голѣма нужда и отивашъ да му се молишъ.И следъ туй,като се г лишъ.все за такива работи,казванъ:азъ се молихъ на Господа.То е все теки,Д те врънка нѣкой просякъ,да върви отъ подире ти,и да ти врънка.И следъ туй ; каже: i 
2. ЬГИ имй Am ОбV wcПРоПО. opwob ГЬл tip и 4 ЕО 2 х UW иА ai МА 5?1 6iAl| »азъ се много разговаряхъ съ него".Азъ ( ъмъ запознатъ, вървѣхъ съ него.врънк съмъ му.Той даже е толкова запознатъ,че по едно левче ми дава,приятелство и Сега,тѣзи сж положения,искамъ да изнеса една стара философия,върху която сж ни казвали,да се молимъ все за матеиалАи работи. И всичкитѣ ни молби, все з материални работи сж.Казва нѣкой:азъ катр се помоля,Господъ ме слуша.Каквот съмъ поиеквалъ,Господъ ми е далъ. Азъ пъкъ въ моя ивотъ,преди да съмъ се лилъ,и Господъ всичко ми е далъ. Той казва: как вот о се помоля,Господъ ми е а Пъкъ азъ виждамъ,преди да съмъ се молилъ! за нѣщо,Той всичко ми е далъ! Пъю нѣма какво да се моля на Господа,да ми дЬе ново.Но още нѣщата,които ми е далъ,не съмъ ги разгледалъ всичкитѣ.Че дк зная,какво ми е далъ. И като се i молите,все ще ви кажатъ:идете въ еди коя .си стая,еди въ кой ®уфаръ,намѣре това нѣшо.Но въ този говоръ сега,за придобиване на знание,мяза като нѣкой оратеръ,качи се предъ публиката,и започне да маха съ ржХ/Х си насамъ ната тъкъ,мисли,ще оправи свѣта.Маха ржцетѣси! И следъ туй,слѣзне,каже:какъ ни лите,речьта ми не бѣше ли много хубава? Ьинъ проповѣдникъ въ Америка проп вѣдва за елинъ бѣденъ,да му събератъ малйо пари.Еѣдниятъ седи и слуша.Проп вѣдва се заради него.И проповѣдникътъ казЬа:любезни братя,напъва се говори това онава ,цитира стихове отъ тукъ отъ тамъ;събира пари.Казва му единъ ей рУющъ:много се измжчи за този сиромахъ.И той казва:нѣмаше защо да ходишъ кова да смущавашъ всичкитѣ хора,до менъ да бѣше дошълъ,само да ми пришепне азъ щѣхъ да у////// Та,само той ли е сиррмахъ.Изгубихме си времето.Ей,то? навежда доказателства.То е една неразбран философия. Азъ казвамъ:до менъ отнеси,кажи ми на ушото.азъ ще уреда въпроса.Сега цѣро едно събрание,ще з; маватъ за този сиромахъ.Че то е единъ упрѣкъ за всички ни.Че братя,братяJ ма нищо.На ухото само ми кажил/Ьъ едно братство не трѣбва да има сиромаси Нищо повече!Сиромаситѣ да седатъ навънка.Зпоредъ мене.Ше кажатъ,какъ тъй? Бъ едно братство сиромаси нѣма.Каквото и Да цитирате вие.Щомъ има сиромае въ братството вжтре.това не е братство Мо е сега да ми кажете,какъ да го разберемъ? Редъ години азъ съмъ се училъ да го разбирамъ,едва го разбраха сега вие какъ ше го разберете,не зная.Ще еи остава да го разберетВъ 8класъ трѣбва да има ученици,които разбират(ь,които сж свършили 7-ия класъ0 Никога не се позволява невежи да влѣзнатъ тамъ.Тѣ,сж свършили 7-ия класъ8 да влѣзнатъ въ 8-ия класъВъ университет атрѣбва да влѣзнатъ онѣзи,които свършили гимназията.Никого не пушатъ тамъ.Студенти има тамъ.Нѣкой братъ а дойде,повѣрвалъ той,вече минава за братъ.(че наука е това! Въ какво сели братството? Казва:-братко. Въ какво седи братътъ? Хубаво,срѣщна нѣкойboj казва:и тойиГбратъ .Но утре; на мене мфина сж ми казвали:и волътъ е нашъ братъ... Та единъ турчинъ срѣща единъ бей,който язди на едно магаре,и казва: урала!на добъръ пжть и на двама ви! 1 
3. Той се качилъ на магарето,язди,и му 'казва:на цобъръ пжть и на двамави! Пита» сега,значи,по-голѣмиятъ братъ носи по-малкия.Че е по-голѣмо магарето е по-гс ЧКЗ' лѣмиятъ братъ,понеже по-рано е създаяенъ,по-рано е роденъ,по-старо е.А човѣг е по-младъ.По-младиятъ се качилъ на гърба на по-стария,и като го язди,мисли, че е по-уменъ.'1 Тогава, другата философ ия , вие казвате,че човѣкъ трѣбва да бжж пръвъ.Нали?Сега философия.Азъ нѣкой гжть оопорвамъ.не оспорвамъ,но казвамъ, RPhbJ нѣкой пжть Мислятъ,че човѣкъ пръвъ трѣбва да бжде. За да оправи пжтя си,пр1 трѣбва да иде на фурната за хлѣбъ.Че магарето нали първо отиде,зашо не придс би това,което искаше.Първо то отиде,човѣкъ бѣше последенъ. За да бжде човѣкъ v пръвъ въ свѣта,иска две положения,които трѣбва да пази,да изпълни. -Единъ oi личенъ умъ и едно добро сърдце!Нѣмашт ли ги тия,ти пръвъ не можешъ да бждеш Разколебае ли се малко сърдцето ти презъ деня,ти си на опашката останалъ. Pj колебае ли се ума ти,ти си останалъ назадъ.Трѣбва да знаете,че всѣки день чс вѣкъ се повръщйовѣкъ минава,има ед1 а философия,която обяснява нѣщата.Човѣ? постояно се повръща въ своето животинско състояние;и постояно излиза отъ нт -Ту вжтре,ту вънка.Тъй.Нѣкой пжть е много мжчно да се обясни,какъ се повръща той въ своето животинско съст ояниеШ вотното има защо да се смущава.Детето безъ майка си има защо да се смущава.Да кажемъ,ако детето плаче,когато майк я нѣма,заминала е за другия свѣтъ,разбирамъ,има защо да плаче.Но когато май! та е при детето,и то плаче? Питамъ тогава, зашо плаче дететоНезъсмисълъ е плачътъ.Плачътъ на детето ни нйй-малк нѣма да улѣсни работитѣ. Деца има,kgs то съ часове хленчатъ.За какво? Ва нѣЛо много малко.И като му даде майката 5 то престане да плачеТЕдинъ учитель ми разправяше единъ анегдотъ.Едно дете 5 могли да го утешатъ въ кжщи и майка му и бащата и сестритѣ му и тѣхни родни? и то крѣснало,плаче. Башатаказва,този нашъ приятель бѣше малко стиснатъ,каз5 не зная,какъ се умиряватъ тия деца.И и азва:излѣзте всички навънка вие,пъиъ азъ ще остана при него.Плаче туй дете.Гой сѣда,и каквото то прави,и той го прави.Турило си то ржцетѣ на очитѣ и глаче,плаче.И той си турга ржцетѣ на о тѣ и се навѣлъ и той плаче. /У.си търна очитѣ съ ржцетѣ,както детето /. Сега детето си дига очитѣ,чува и другъ плачЬ.Детето спира да плаче,гледа,защо пла че другиятъ?0нзи продължава да плаче.ТФ се чуди. Елизатъ другитѣ,питатъ:как тава го умири? Лесна работа!То е мое изкуство! Детето до сега никога не е чуло,н1 кой да плаче тъй както него.То си отваря очитѣ да види нѣщо нЬво,изведнъжъ заинтересува се.И следъ туй погледне и сз усмихне,и казва:ей,ти много плачем бе!\\Та казвамъ,противоречията,които сжществуватъ,трѣбва за една наука. Ние често като малкитѣ де да правимъ,като еДИНЪ оАектъ-Канв° и да ти се слуки въ живота то тъ да бждатъ единъ обш не виждаме нѣщата. е предметъ за из 
4. oVi шъ л~ йК алИ PRjfK iMOWs тСйИѢ rc1 -• ми За човѣка,всичко туй,което ти се случ 1ва,то е предметъ за изучаване.Каквото и да ти се случи.Ако обръщашъ вниманиt на малкитѣ случки въ живота,предмета сж тѣ за изучаване. Запр.трѣбва да ра: граничите една мисъль. Има нѣща,отъ к то идатъ вашитѣ страдания. Мисъль ли i,чувство или постжпка;и после отъ как характеръе тази мисъль.\\ Сега запр,ако на васъ ви се даде,да дадете една деф ниция,въ какво седи добрия животъ на човѣка. То е немислимо да го опише нѣк Нѣкой може да ми каже,че може да опише! добриятъ живота. Не,не. Има същества на които нашето състояние е непонятно Лжшества,които сж много напреднали,им знание,знание,всичко,но нашето състояние,тѣ не сж въ състояние да го размер Единъ ангелъ не може да разбере,какъ човѣкъ греши.Туй му е непонятно.Той м да схваща резултата отъ вънка,тъй научна,но какъ греши човѣкъ,то е една тай Защото,ако той знае,какъ греши човѣкъ,той ще се подплъзне.Затворенъ е значи свѣтътъ за греха за тѣхъ.Нѣкой казва:нѣкои нѣща искамъ да ги зная.Щомъ ги знаешъ,ти ще ги направишъ.По-добре да не внаешъ.Нѣма защо да ги научишъ. Тк въ дадения случай не можешъ да знаешъ,какво нѣщо е добриятъ животъ,ако не го опиталъ. Можешъ да опишешъ единъ животъккойто си живѣлѣ;можешъ да опишеш само туй,което си живѣлъ.И ако ти не знаешъ добриятъ животъ,ти неможешъ да опишешъ. Ама пари да имашъ,деца да имашъ.и това не е добриятъ животъ.Ама т да имашъ онова да имашъ.кжщи да имашъ,то е друго,това не е добриятъ животъ. ЖИВОТИТЕ седи въ друго. Е,казва,въ какво? -Трѣбва да го живѣешъ! -Я ми го опиши. -Не мога да го опиша. , \\ Та казввамъ,голѣмата погрешка е,че ние говоримъ за нѣща,които не знаенъ..Не ги знаемъ.Нѣкой нѣща трѣбва да ги знаемъ,пъкъ за нѣкой нѣща трѣбва да благодаримъ на Бога,че не ги знаемъ. Сега ще дойде нѣкой,иска да разправи за грѣховетѣ си.Казвамъ:остави,осТави тази работа,не искамъ да ми разправяшъ това,неме учи на това.Казвамъ му:нищо не ми говори.За товадръжъ ме въ невежество.Говори за друни иѣщн не ме интерисуватъ.Запр.той е майстор може да ми опише,какъ е направилъ престжплението,че какъ го е мушналъ и т.н Казвамъ,не ми описвай това,не искамъ да зная. -Ама да ти разправя,какъ съм извършилъ престжплението.-Остави,не ми казвай. А вие всички сте възпитани се интерисувате,какъ сж станали престъпленията. Азъ съмъ гледалъ хората,как любопитство иматъ.Върви той и присламчи се При нѣкоя врата или прозорецъ,ту си ухото,да чуе нѣщо.Той ужъ ходи,а слуша,да чуе нѣщо.И следъ като си чулъ, какво ше спечелишъ. Азъ пъкъ безъ да слушамъ тия работи ги зная. За злото, азъ го познавамъ само по степеньта на добротоТамъ дето има нѣкой много д бъръ човѣкъ,зная,задъ него има единъ лошъ човѣкъ. Тамъ дето има единъ прав , ин денъ човѣкъ,зная,задъ него има единъ неправеденъ човѣкъ.Щомъ ми кажатъ,че е възсадникъ е дошълъ,азъ зная,че има и единъ онь.Азъ никога не питамъ коня,. какъ е дошълъ по пжтя,ни най-малко не питамъ конетѣ,но хората. Коньтъ си м& чи.Тогава въпросътъ е,защо конетѣ мълчатъ? жатъ Питагора/ Ai а тѣ сж Въ поевещението,тѣ дър 
5. Понеже всички животни,коне,волове се йнициратъ,адепти ставатъ,затова учатъ -AVrf ' сега мълчанието.Попитай каквото искашъ коня,той мълчи. Защо мълчатъ волавет -Посвещение! Ако проговори той,отиде всичко! Мълчи до края,той нѣма да говор? КоДб нишо. А пъкъ знаете ли,защо хората говсрятъ? Понеже като яздишъ на единъ ко? той се е напрѣгалъ,иска да проговори,и ти почнешъ да говоришъ за конТа,мн( го отъ вашия говоръ въ свѣта е говоръ,иие говорите за страданията,значи,за нисшия животъ.Чрезъ васъ,той се из явя в i.Яви се у васъ една болка, вие ще ра§; РдЛЛРАР ЪАбОi££bH PS ; МШЯ/ 1 ошпгй। лко nt И — правяте.Да кажемъ,васъ ви боли крака.Bie не търпите.Нѣмате търпение.Разпран на всички хора.Разправяте на едното,на втори,на трети,изпоплашите се,че мой да се зарази,може да умрете.Заболи ви гърлото.Изведнъжъ,дойдете и кажете:за лѣ ме гърлото! Ама всички иматъ страхъ.1 Заболѣе ви устата. Азъ имамъ една ме, цина.Какъ да ви уча на нея?Нѣкой пжть имамъ една медицина,една капка като т — отъ медицината, веднаг а болѣствта изчезне. Тебе те болатъ устата.Защо? Казва: казвамъ:трѣбватъ ти три капки отъ Любов =та, отъ шишенцето на Любовьта,и веди , Заболатъ те ОЧИТЪ. -4 капки отъ Истината! Заболатъ те ушитѣ.-10 капки отъ М ростьта. Навсѣкжде може. Ще кажете:туй"не (е реално. И следъ туй ще идете,щ ви капнатъ и отъ другитѣ капки. Има едни медицина реална вътре въ живота,съ ято хората могатъ да се лѣкуватъ. Тебе 'е болатъ ушитѣ,и ако ти вникнешъ пс: ПОСхологически,ще видишъ,че имашъ едно безпокойство вътре.Ти най-първо ще се п ари-. тараешъ психически да отстранишъ туй неспокойство отъ ума си.Нѣма друг® при на за това.Има една психическа страна, /шитѣ и очияѣ иматъсвоя произходъ въ ' ! мозъка.И очитѣ и ушитѣ заболѣватъ винагц въ задната часть на мозвка Когат KHHV) мозъкътъ въ задната часть не функционира правилно, винаги ОЧИТЪ болатъ. Ког область HV слѣпоочната часть на мозъка не функционера правилно,УСТ АТ А боли и т.н.Прй и болѣзнени 1 срвѣстни области намозъка се раждатъ извѣстни състояния въ съотвѣтствующитѣ о ? гани. УСТАТА често заболѣва по единство! ата причина,или че нѣма достатъчно С6 бота,или че се пресилили,или че храната която е дадена на човѣка не е Лила { тествена. Сега друго,вие трѣбва да проучавате мислитѣ и желанията нахората9 които тѣ иматъ. Есѣка една мисъль носи иии благо или отрова.Вие неможе да й ПРМ7 4. ГЛ. с рлт-tWop us РдтДШ (МИТй 1bilCt€»i лите,безъ мисъльта да се отрази на тѣлотр ви.Има извѣстни мисли,които следъ време ще се прояватъ нѣкжде въ тѣлото.Има извѣстни желания,които ще се проя Сега въ какво седи разликата между една ммсъль и едно желание? Прочетете 1» отъ Римляномъ,вие сте я чели,тамъ апостолъ Павелъ загатва запр. каква е pas ката между мисритѣ и желанията.Запр.де съ желанияЧдТПонеже,казва,Богъ разбр тѣхнитѣ несмислени сърдца и направиха всичЧштѣ престъпления,и понеже тѣ не славиха Бога както трѣбва,тогава Богъ ги предаде на тѣхния развратенъ умъ.Н това съ две положения,две последствия. Та Казвамъ,ако ти въ едно отношение вървишъ въ Любовьта на Бог а,то Той ще те предаде въ ржцетѣ на твоето разврв сърдце.И ти ще поневешъ последствията. И аъ о ти не вървишъ по пътя на Божия Мѣдрость,то той ще те предаде въ ржцетѣ на твоя развратенъ умъ,и ти ще поне последствията1Туй,коего сега посхояно става въ свѣта. 
б. ГокЩьЪ мо — emnfib WjWW w(Ht№ МШьЪ MW uH° от» c1 УАЛпРА am АИ Ъ UMPI мг 3 . £ега,не искамъ да внеса въ васъ,казват е: ама Господъ не знае ли тия работи. Ти не се осланяй на онова,което ГоспоЯъ знае,но на онова,което ти знаешъ.Ам® Господъ е праведенъ.То е тъй. Дотолкова,доколкото азъ Възприемамъ Нв®ата Любовв. Че Еогъ е вѣчна Любовь,то е така,но доколко азъ възприемамъ ЛюбовьТй Му,това ме ползува. Доколкото азъ възпзиемамъ Неговото Знание въ живота,то & ползува.Сега мога да изучавамъ,другитѣ нѣща.Въ дадения случай само онзи въз гледъ,който ние възприемаме,то ни ползува,онази мисъль,която възприемаме въ нашия умъ.тя ни ползува;онзи Духъ,кого1го възприемаме въ себе си,той ни полз: Та до сега са ни учили на лесния пжтъ. Най-лесниятъ п»ть е ПЖТЬ А ВОМ Тпѣбвя ДА СЕ ЖИВЕЕ! Имате едно изречеие,казвате:научи ме. Е хубаво,какъ нда научишъ единъ човѣкъ,да живѣе до5ре. ЗА ДА БИ НАУЧА ДА ЖИВЕЕТЕ ДОБРЕ ТРЕБВА ДАЖИЕЪЯ ДОБРЕ/! Азъ никога не мога да ви науча,да живѣете добре ако азъ не живѣя добре.хНикога не можеиъ да предадешъ на единъчовѣкъ онова, което ти не знаешъ.и ко&о не е въ теЖ;ако ти не го живѣеш.не можешъ и да го предадешъ. Какъ можешъ да го запозт аешъ съ това,което не е у тебе. Той го научи точно тъй.както и тихАко еД1 нъ учитель по музика пѣе криво,всички ученици ще правятъ същата погрешка.Ако той пѣу хубаво,и тѣ ще пѣятъ добре. Какъвто е учительтъ,такива ще бждатъ и ученицитѣ.Освенъ по-способнитѣ учени ще знаятъ.че учительтъ не е такъвъкакъвто трѣбва.И тѣ ще знаятъ,ако учитель пѣе хубавоСега нѣкой пжтъ вие минавате за учители. Често азъ виждамъ окол васъ,нѣкоя сестра е събрала около себе си сестри,учи ги,и нѣкой братъ събра бпятя учи ги.Много хубаво е това,но всички тѣзи,които си събралъ около себе ! си ше’знаятъ тогг? олнотстг ci аешъ КазватеоП е училъ. Тогава ще ви. ш ча.Хубаво е туй желание.Кжде имено.Преди да съберете хората отъвънка.вие ис кате да съберете хората около васъ,тя е последна пабота. Вие съберете вашю мисли и вашитѣ желания около // васъ,съберете и вашитѣ поетапни.Та следъ кг ги съберете,тогава/ излѣзве отъ вънка 4 съберете хоратаака ако не разбщ те живота,вие ще замязате на онзи негъзски проповѣдникъ,доста даровитъ бил въ Америка.Единъ день проповѣдва на евзята публика,и казва:какъ Господъ е 1 правилъ човѣка.Каз ва,Господъ е намѣрил ь нѣкжде най-финна кальКато го нап] вилъпече го три дена на слънцето на единъ плетъ. Пъкъ единъ го попита,г-Н' проповѣдникъ,отъ кале намѣри Господъ пьрте.да си направи плеть? -То не е т работа.Защото и той самъ не знае.Не е работа на него,но не била работа и н проповѣдника да разправя какъ направил, Господъ човѣка/Тъй говорилъ Мойсей то” е говорилъ за нѣша,които не знае.Е,казахъ:писано е тъй.Цитира се,писан е,че тъй станало.Нѣкой пъкъ,които тълкуватъ.искатъ да кажатъ,че Мойсей тъй го видѣлъ.Възможно е. Но ти знаешъ ли,че Мойсей тъй го е видѣлъ? Ти си им® едно тълкувание.Мойсей трѣбва да дойде,и той да каже,какъ е. Е,то е негова работа. Сега и вие пакъ ше ми кажете ОНУЛАБИЛИРМИ. То е едно положение,oti което трѣбва да се излѣзне. Отъ кое ик ено положение. Отъ кое трѣбва да изл и въ кое трѣбва да влѣземъ? Есѣкога чдвѣкъ излиза отъ лошитѣ положения на вота. Азъ тъй. зная,и отъ лошото има еда полза. , 
7. еш CM k № 4Азъ виждамъ,защото лошото го има,ниЬ какъ да излѣземъ навънка отътова мѣсто; Ще ви разправя.Разправятъ единъ анегдотъ.Кинавала една учителка тъй,всичкита учители я считали за глупава тъй.Та\\единъ денъ и тя искала да имъ даде един1! урокъ.Пъкъ тя се занимавала съ змиитгѢ.И знаѣла малко естеството на змиитѣ. Взѣла си единъ день една голѣма змияьтъй я увила на себе си,и влиза съ нея при тѣхъ.И като я пуща,всичкитѣ учители и учителки изкачатъ навънъ!И тя ост. нала сама.Е,казва тя,азъ до сега мислѣхъ.че вие сте много умни хора,а всичю бѣгате отъ една змия,която Госполъ създаде!Вие бѣгате отъ Еожиитѣ работи, какви учители сте вие.Че проучете змията! Азъ ви донесохъ една змия. Казватъ цѣло безобразие е туй,изпоплаши ни набъ!Доносохъ ви единъ екземпляръ,да го изследвате.Туй е Божия работа.ко едва лоша мисъль ви уплаши,и ако едно ло шо желание ви уплаши,та излѣзнете изъ класната стая? Хубаво е това,ще се сп вите съ негс змията,запримѣръ,каквото и да кажете за нея,змията се много привързва.Когато те обикне змията,тя обича навсѣкжде..Но само да не я разгневишъ, може да ти строши рабрата.Ка вате: змия. Че тя любовь имаИ при то че обича змията,доста здраве има и съвременитѣ химици,старитѣ алхимици чест сж умъртвявали нѣкой змии,и сж ги направяли на прахъ,и сж тургали извѣстна доза.Когато нѣкой сж искали да оздраЕѣятъ,липсвало имъ животъ и здраве,давали сж имъ извѣстна доза разтворъ о£ъ праха на змия/ да ближе. Сега да дойдемъ до сжшЬственитѣ нѣща. Туй кали човѣка! Онѣзи мисли,които вие считате неестествен! ,тѣ калятъ човѣка.И човѣкъ трѣбва да eg кали въ живота.И човѣкъ се познава,! околко е търпеливъ,само при неблагопри= ятнитѣ условия на живота. Като дойдгтъ неблагоприятнитѣ условия на живота, ти ше видишъ,колко си търпеливъ,и кс лко право мислишъ,и каква вѣра имашъ. Та казвамъ сега,да не бждемъ яевежи \\въ това. И това е една права максима. Богъ ви е далъ всичкото богатство,но ако нѣма у васъ разбиране,тогава? Шомс ви е лишилъ отъ разбиране// на нѣщата,тогава казва -и то е суета. Детето, все си остане дете.Запр.ако останете вие вашитѣ мжчнотии,другъ да ги реша, тогава благото другъ щего яде.И тогева Соломонъ казва:-и то е сует/ Ако Т; самъ не можешъ да разрешишъ своитѣ мжчнотии; та туй е едно богатство за те Ако хлѣбътъ,който ти е даденъ,че е » алко сухъ,и ти кажешъ:сухъ е хлѣбътъ. ‘ I най-проститѣ знаятъ.ако е затвърдѣлъ,ше го наквасишъ малко съ водица,ще ги туришъ на делафа отъ горе,и отъ едната страна и отъ другата страна ще го п •държишъ на жарьта или печката,че да се позачерви малко.Отлично е съ малко водица отгоре} Този коравъ хлѣбъ,като се поприпече! Значи,въ живота има свойството, всичкитѣ най-лоши работй въ вашия животъ,ако имъ турите малко водица,и ги попечете тия филийни ставатъ вече,опрѣсняватъ се! Всѣко едно s лание е разбрано, 
-8. . мисъльта всѣка една мисъль тъмна е разбрана,тъй както е поставена за тебе1 има извѣс= тенъ смисълъ ХХ/ХХ въ насъ.Мислитѣ сж роставени на мѣстото си,и желанията 10 ' поставени на мѣстото си,тѣ сж предназначени за нѣщИ ако ние не знаемъ,к®$ да ги употрѣбимъ,ще създадемъ нѣкоя непзиятность за себе си. И всички хора сж повикани направени,като работятъ,да знаятъ предназначението на своитѣ ; ли,желания,и най-после да знаятъ предназначението на своитѣ постжпки на зв своето мята,съ които ние изграждаме бждеще// тѣло,въ което ще влѣзнете да живѣете аИММ1 Отъ сегашнитѣ мисли и желания вие изграждате условията за бждещия вашъ жи®( □сСЛ1; 5Л 9 Сле-дXut,oit2’43 з ? vv4 ОдЬиъ / . vm-. ja.. а. nC.ait ДА. Сега ще кажете ОНУДДБИЛИРМИ Разбирамъ. v Често азъ съмъ виждалъ деца,които разрешаватъ нѣкой въпросъ много по-лесво,отколкото умнитѣ хора.Азъ съмъ гледалъ умни хора,нѣкой пжть £ &е опк fa)JL ) I М ЖАнеможе да разреши единъ въпросъ,а две теца този сжщия въпросъ го решаватъ. Казватъ:колко лесно се разреши този въпросъ!Този философъ дошълъ не може д разреши въпроса,а двегѣ деца го разрешаватъ. Та.нѣщата въ свѣта се разрѣиа ватъ съ ЖИВЬЕЯЕ.Не може да ти се разправи,какво нѣщо е Любовьта. Не може д ти се разправи,какво нѣшо е МЖдросвьтЕ. Може да ти се говори за мждростьта И може да ти се разправи,да ти се говсри за онова,което незнаешъ. И такъвъ законътъ: НЕ РАЗПРАВЯЙ НЪЩА.КОИТО НЕ ЗНАЕПЪуного пжти съмъ виждалъ, нѣкой иска да ме убеди,той си мисли нѣщо.вѣрва въ нѣщо,иска да ме убѣди въ туй,к то той вѣрва. Казва:злато е това,нали 1,го видишъ! Казвамъ,той както говижд® Казва:азъ както го виждамъ,злато е.Казвамъ,азъ като проникна малко,виждаме само //на повръхностьта има малко злато,а вжтре нѣма никакво злато. -Какъ може да бжде? -Дай го самъ,изваждамъ зи моя пробенъ камъкъ,три,4 пжти го е вамъ,само на повръхностьта отгоре име малко злато.Ето виждашъ. Не всичко,я ка ло лъщи е златоВъ дадения случай ти не търнишъ,ще гледашъ,твоитѣ позлатен мисли,Тури пробния камъкъ и вижъ злато ли е или сѣ само позлатени.Ако то е злато,дръжъ ги.Не е лошо и позлатени нѣща.На тѣхъ не може да се разчита.Ts не е цѣно.Цѣни работи сж,които по едтество сж златни.Помнете едно нѣщо. Н могатъ да ви обичатъ за това,което ie сте. Могатъда ви обичатъ само за tos което сте! Нишо повече/Така го раз( ирамъАзъ цѣня златото за това,което Цѣня скжпоцѣниятъ камъкъ за това,кос то е. Такъвъ е законътъ!Единъ скжпоцѣу камъкъ за туй е цѣненъ. Така го раз(ирамъ.Не може на единъ простъ камъкъ д се даде тази цѣна,както на скжпоцѣн1 я камъкъаз ва: з ащо на него давашъ тш ва цѣна? -Давамъ,защото заслужва.-Ai а на мене защо недавашъ? -Този камъкъ мжчи и стана цѣненъ.Ти още не си се мжчилъ.Като се мжчишъ,и ти ще станешъ такъвъ. Та сега срѣщамъ много праведници,които казватъ:какъ тъй Господъ д ме е създалъ такъвъ.Какъ тъй да ме чаправи? Казвамъ:не си се мжчилъ още. I мнозина отъ ,васъ несте се мжчили още. 
9. Напр.вие нѣмате понятие какво нѣщо е Страдание//.Вашитѣ страдания сж такива детински.Че майка ви малко масло не вй е дала,на обущата ви се е скжсала/ХЙ връвьта.И плачете.Пробила се е шапката нѣкжде.Едно време считаха,че като се съдере шапката нѣкжде,като има дупка 'хвърляха я.А сега е на мода това.Дупки Д оставатъ туй.Сега не // чакатъ да се скжса,а оставатъ дупки.Сега оставатъ д малки дупчици постояно да има провѣт яване,постояно да циркулира въздуха.И като циркулира,по-топло е.Ако въ вашия животъ има две дупчици,какво има отъ | това?Провѣтрение има. Запримѣръ,вие не искате никой да знае вашитѣ погрешка 14 Шг ' И вие се пазите,никой да не знае.И не зная тогава,че вие имате съвсемъ,каз® . никой да не знае тази работа. Азъ ci: мълч аКаз вамъ, невидИмиятъ свѣтъ вече го видѣли,какво е.Всички знаятъ.-Е,какво знаятъ? Тъй,горѣ го знаятъ. -Е тѣ горе сж добри,нищо нѣма да кажатъ.а тѣзи долу сж брътвановци,тѣ да не знаят аПакъ е умно. И действително,че нѣма защо да ни знаятъ препрешенията.Но въ е 1 на себе си бе си не трѣбва,азъ /X правя голѣма (пакости,като имамъ едно прегрешение. И азъ ни най-малко не искамъ да зная за туй прегрешение,но като правя усилие да скрия този грѣхъ,постояно мисля зн него, за грѣха,че азъ се вживявамъ съ него,постояно мисля за него. Имамъ едно прегрешение,единъ недъгъ,и постоянс мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъгъ навънка! И се освободи,и QKv мисли вече за него. Казвашъ:никой да не знае,и постояно мислишъ за него.Вей фоДЬ , си има нѣщо цѣно и мисли за него.Ти ш ашъ навикъ ,-повийвашъ си винце.Дойде до нѣкжде,казвашъ:да има една чашка. 1ъ ума ти е това.Днесъ пиешъ,утре,едж день идешъ на гости нѣкжде,казвашъ:да be почукнемъ. Ти си въздържатель,но хайде да се почукнемъ.Въздържатель си,и после се оправдаваш, казвашъ:човѣю не трѣбва да бжде фанатикъ. Сега,каквото съмъ казалъ да го забравите.И само едно да оста® въ ума ви. -Че като птицитѣ не знаете да хвъркате. Или туй,което азъ всѣкок пазя, -ТРѢБВА ЕДНА ПРАВА МИСЪЛЬ. Права мисъль и ТРѢБВА ЕДНО ПРАВО ЧУВСТВУВ. НИЕ. Въ стремежа си трѣбва да имате ПРАВИ МИСЛИ, за да бждете благоприятни ' на Бога. Защото единственото нѣщо,въ което Богъ благоволява, не че несте н; правили доброто,не за вашето добро.Вие вървите по пжтя,който Богъ удобрява Не за доброто. Богъ се радва,когато вървите по правия пжть,а не че сте нап] вили една добра постжпка. ПРАВАТА МИСТЛЬ показва,че вървимъ по правия пжт& Мь който Богъ е предначертал. И ДОБРОТО ЖЕЛАНИЕ въ насъ пакъ показва,че въра Uck по пжтя,който Богъ е начертал.Том се ;адва,че вървимъ по този пжть. Ако и' ( те тгп ърпте по пжт на правитѣ мисли и по пжтя на правитѣ желания,туй е? И разберете сега,кое е угодно.Вие искате да знаете,дали сте угодни на Бога С€ Че какъ ше знаете,дали сте угодни на Бога? -Ще имате вжтрешенъ миръ. Ако с угодни на Bors,ше имате благоволението (на окржжающит хора отъ вънка 
10. Пъкъ шомъ не сте благоугодни на Бога,ще имате много неприятелйАко сте блг угодни на Бога,и минавате презъ нѣкое мйларично мѣсто, малария нѣма да яи xs не..Комари нѣма да ви хапатъ,и мухитѣ с.,що и треска нѣма да имате. А шомъ не сте благоприятни на Бога,много комари ще ви хапатъ.И тогава ще знаешъ,ч не си благоугодинъ на Бога.Шомъ влѣзе една вжшка въ главата ти,ти не си бл угодинъ на Бог а.Влжкитѣ не сх угодни на Бога. Щомъ нечистотата бѣга отъ те( благоугодинъ си на Господа.Щомъ нечистота не бѣга отъ тебе,не си благоугод! на Бога. Шомъ кальта бѣга отъ тебе,угодинъ си на Гога;щомъ се лепи на тебе не си благоугоденъ.Тъй шото сега като ходите по кальта и ако по васъ лепне кальта,не сте благоугодни.Сега не искамъ, донѣкжде буквално е вѣрно. Въ Би гария само единъ човѣкъ съмъ срѣщналъ въ Шуменъ.на когото обущата никога нс ставатъ кални.Въ кално време ходи и мното малко се окалва. Азъ единъ день i видѣхъ,повече отъ 35 години има// отъ тогава,облѣченъ хубаво,спретнатъ,и кг какъ каль нѣма по него.Другитѣ се изпокаляли,той ще стжпи на едно камъче,! си извади кърпата,ще си изчисти обущата, i пакъ внимателно ще стжпи на друг камъче.И докато иде нѣкжде,на 2С,30 мѣота ще се спре,ще си из вадикърпата, щ -си изчисти обущата.Казвамъ,-БРАВА! Тъй внимателно стжпва навсѣкжде,обущата му изчистени.Нѣкжде пръснало,той ще очисти обущата. Единъ екземпляръ,тѣ го считаха тамъ малко смахнатъ. Той ще иде ьѣкжде,ако обѣщае,докато дойде на мѣстото,часове му взема,но обущата му са чистйТа казвамъ, хубава черта е» Та казвамъ,човѣкъ нѣкой пжть макъръ и бѣденъ да е,но да му сж чисти ОБУШАТ му, -ДА БЖДЕ СПР АВЕДЛИВЪ! /това значи.чисти крака/. станете сега. б.ЗО.ч.с. Проявениятъ Духъ въ Любовьта,Проявениятъ Духъ въ Мждростьта, Проявениятъ Духъ въ Истината,носи всичктѣ блага на Живота.На Единия Вѣчни. Богъ,Изворъ на всички блага,въ Когото всичко се сбединява1 Вънъ на поляната си направихме упражненията. 