Какво ще говори Учителят (втори вариант)
№ 534
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
Какво ще говори Учительтъ. 20 Нвдѣлно Утрино Слово. 1О.Мартъ.1935.г. б.ч.с. новъ снѣгъ е навалѣлъ.Студено е. Изгрѣвъ. 
-Какво ще говори Учительтъ/ 5.ч .с. Нарядътъ. 5-та глава отъ Еклисиасгъ. Духътъ Божий. Да мисли,да чувствува и да работи човѣкъ,това е изкуство. Може да се каже, това е най-голѣмото изкуство! на земятТи не можешъ да мѣсишъ хлѣбъ,безъ да имашъ брашноМожешъ да имашъ желание,но ако нѣмашъ нищо въ чувала,какво ще мѣсишъ.Можешъ да имашъ ноцви и сито,но ако нѣмашъ брашно,само ше се протривашъСега.всѣки отъвасъ мо е да каже: ние знаемъ, какво ще говори Учительтъ.Е,кажете ми сега,какво ще говоря азъ.Понеже вие сте отъ много предвидливитѣ.Казвате,че Духътъ това откривА,онова открива. Азъ бихъ желалъ,да което @зная,какво вашиятъ духъ сега ви откриваЛЗапомнете,това, вие нѣкой пжть наричат духъ,то е неразбиране на нѣшат акогато свѣтлината изгрѣе и, открива всички н ша нѣща наоколо;казвате:духътъ ми ожкрииа,свѣтлината може ли да открива?Предметитѣ ви открива. На васъ Духътъ не ви говори, говори ви с вѣтлинат/. Когато нѣкой ученъ човѣкъ ви говори на ума,учи ви.Вие почнете да разбирате нѣщо,каз вате:Духътъ ми това откри. Не.Това е неразбиране. И вие ще имате сжщото разбиране на Соломоне,-Соломоновско разбиране. Соломонъ разглежда,той е опиталъ 8 . 1 о' само нѣкой нѣщ&Казва: /1.сг./ "Пази нзгата си когато отивашъ въ Дома Божии.° Когато отивашъ въ църква,какъ ще го разбзрешъ? Значи,има много църкви. -Въ ка$ вато църква отидешъ,да си пазишъ ногата. Отъ какво/продъл .отъ 1.ст/. "Иприб ближи повече да слушашъ,нежели да приносипъ жертви на безумни,които незнаятъ, че струватъ зло".Влѣзнете,въ която и да з католическа или православна църква, : л з ще видите,богомолцитѣ правятъ тамъ голѣм! такива движение съ ржката си изъ въГ духа ,описватъ кръстове,и поглеждатъ,да покажатъ,че знае,какъ да се кръсти;и / после,като се приближава при иконитѣ,пак! ще погледне,да пожаке,че знае,какъ ' да ги цѣлуваЛследъ това,ще ти дадатъ редъ лекиции,какъ да се цѣлуватъ иконитѣ,какъ да се кръсти съ двата си пръста ияи съ тритѣ пръсти. Ако сж въ католи• ческата църква,съ двата пръста,и третиятъ ще бжде наполовина тъй турнатъ,а ‘ ако е православенъ, съ трита тръста ше прави кръста.И мислатъ,че ако не се кръстишъ,ти не си правовѣренъ.Апа, защо нА съ цѣлажа ржка? Азъ съ цѣлата ржка j бихъ се прекръстилъ.Значи,половината за Бега,-тритѣ пръста,а двата пръста, свити навжтре,сж за мене.Че то е единъ бж:ергенлъкъ,тритѣ пръсти за Господа. " I ж“ ’ Вие по нѣкой пжть се кръстите. Сега,ше кажю нѣкой,че осмивамъ.То е едно заблу дение,квадратно заблуждение.Тъй,математическо квадратно заблуждение.Мислятъ, J че Господъ има нужда,да се мажа ржката насрѣща Му. И мисли,като че кой знай, ' какво върши върши. Сега,нѣкой отъ васъ се кръстите,като страдате. Страданието! Р е е. Ти сега се огъвашъ,да покажешъ,ке страдашъ съ сълзиуОбръщашъ се 
2.f на едната страна,на другата,гледашъ,нѣма ли нѣкой,да те види?че ти страдашъ? Кръстите се.Искате да ви плащатъ за вашитѣ сълзи,за вашитѣ страдания. Питамъ сега,искате ли,азъ да ви платя за вашитѣ страдания? Да кажемъ,седѣлъ си единя день гладенъ.Казвашъ:ще умра гладенъ.Нѣма отъ кжде.Питамъ/ сега,ако ти човѣкя крйто си свършилъ 4 факултет а,и ти Ьладувашъ 24 чеда, на какво се дължи туй гладуване?Чвтири факултета си свършилъ,пъкъ и знаешъ да свиришъ на пияно,и Н£ цигулка,знаешъ и да рисувашъ,всичко ти иде отъ ржки,а си гладенъ.Де е погреша ката тогава?Казвашъ:глвденъ ще умраЗ -Защото не свиришъ.,защото не рисувашъ, защото не знаешъ да рисувашъ. Е,гладЬнъ ше умра. Зашото лълъгъ ти е взикатъо Не знаешъ,какъ да говоришъ.Азъ знамъ\\нѣщата,както трѣбвСоломонъ сега ще изнесе,казва: не бързай да вършишъ псстжпкитѣ на безумния.Значи,въ една църка дето седатъ много хора,ти не си въ Църквата БожиЩомъ влѣзнешъ въ единъ Ломя ти си въ единъ театъръ,въ една концертна зала,но ни най-малко не си въ Дома Божий.Домътъ Божий е туй.въ по-новитѣ разбирания на християнствотИ Христося казва:'а ти кога се молишъ,влѣзъ въ скришната си стаичка,и с амъ се помоли.}/ И Отецъ,Който вижда въ тайно,ше ти въздаде на яве.Тогава ще кажатъ:ти трѣбва да влѣзешъ въ църква,да се помолишъ.Туй още не е църква.Вие сте въ единъ те®търъ,на нѣкой концертъ,въ едно публично събрание,но въ църква още не сте. Ама какъ? Че не сте въ църква,като се грвори, нѣкой отъ Васъ спи.Като се говори,той заспива.Значи,отруденъ,много е работилъ презъ цѣлия день;сега дошълъ тукъ,човѣкътъ не си доспалъ. Другъ пъкъ,се обръща,гледа другитѣ.Че какво е това? Театъръ,той гледа,дали Петко,ДрагаЦъ,Стоянъ,тукъ ли е?И казва:нѣма го. Или направи друга нѣкоя погрешка.Той не знае,да се вглъби,че като дойде въ събрание,и го питатъ:кой бѣше тамъ,да кажене зная,азъ зная,че азъ бѣхъ тамъ \\ е билъ. , i' а другитѣ не зная. А вие знаете,кой бѣше тамъ и на кое мѣсто бѣше седналъ. Като влѣзете въ събранието,въ Дома Божия така трѣбва да се вглъбите'Сега,азъ говоря за разбирането даже на правовѣрнитѣ.Та казвамъ,въ църквата не само това, ако дойдешъ до едно разбиране,като отидеъ при Бога,ти ще оставишъ всѣка критическа мивъль'И сега,въ свѣтакато си bi едно събрание, можешъ да мислишъ каквото искашъ,никой не ти забранява.На земята затова си дошълъ,да правишъ, ' каквото искашъ.Можешъ да правишъ добро,и моешъ да грешишъ.Земята е едноКучи лище.Защото неизбѣжно е,ти като рисувашъ,да направишъ погрешка.Ще рисувашъ нѣшата тъй,както не сж.Устата ше изкривишъ н1а едната страна,носътъ ще нарисувашъ,както не е.После ушитѣ,ржцетѣ нѣмада яаправишъкакто трѣбва.НеГовитѣ пръсти не сж така,както Но тази идеална ржка не той ги е нарие у в алъ. Дой ги е направилъ много идеялно съотвѣтствува на тозй човѣкъ,който той е нариоувалъ b рисувашъ,ще Нй-първо ще Казва:изкуство е това! Туй не е изкуство.Когат Никаква лъжа!Еъ изкуството нѣма никаква лъжа! корегирашъ лъжитѣ си. бждешъ вѣренъ. Допуснешъ,но ще 
3. И когато говоришъ,и тамъ лъжи има доста, (азвамъ.има нѣкои, които обичатъ да преувеличавате казватъ,запр. толкова с ,ѣтъ имаше тамъ,че яйце не можеше да падне. Или;тамъ имаше повече отъ сто хиляк души! А то е имало едво отъ 5. до 10 хиляди. Или:той е толкова ученъ,че чудесата му край нѣматъ! Той е толкова ученъ човѣкъ,че всичко знае.Или :като свирй.нѣма подобенъ на него; а като гово ри медъ капе отъ устата муТа,всички хора трѣбва да знаятъ,да разбиратъ тѣзи преувеличения.Всички иматъ по ецинъ образi,който мяза на опопенъ попъ.Когато попътъ тури расото,когато тури килимявкатЕ,той ше даде видъ,че е нѣщо много. Но попщина е това.Като го гледашъ.че чете Ln пѣе,той тъй промърмори нѣщо,но като види нѣкоя хубава жена,тихичко си пошепне нѣщо.Богомолцитѣ,които го гле~ датъ,казватъ:на попа му шаватъ очитѣ.Не е Лошо,че очитѣ му шаватъ,какво лошо имаотъ това?Сега,може да има вде страни:ч4 този попъ погледналъ една жена, той гледа,като художникъ или,търси нѣкоя,казвкможе да е тази. Може да има тази мисъль,а може да има съвсемъ друга мисълй.Той иска да постжпи по Соломоне скйзъ искамъ да ви освободя отъ едно з аблукдение, въ което всички се намирате Има едно вѣковно заблужление,което е наложено по закона на наслйдственостьта вследствие на което нѣкой пжть говоримъ невѣрно.Нѣкой пжть седишъ,искашъ да со помолишъ.но дойде дяволътъ,засърби те нѣкжде!зачете те нѣкжде, -и отиде молит» вата. Турцитѣ иматъ единъ обичай,ката з апочне\\ моритвата, ше започне едно чисте» не:ше се измие врата,ушитѣ,зжбитѣ,ще му вземе!половинъ часъ/това приготовленк И като започне молитвата,отплесне се нѣкжде,и \\отнове започне. Ако се отплесне така вда три пжти,цѣли два часа ще му отидатъ Докато си свърши молитвата си, и докато се из мие.Не,като отивашъ да се молиш ъ,ни к акво чесане! Трѣбва да се самовладашъ. "'омъ се чешешъ по врата,по ушитѣ,нАкакво самовладане нѣмашъ.Самсвладане трѣб ( ти на ума,че не се налравил нѣшо.Напущашъ молитвата,свършвашъ това нѣшо и.пакъ започвашъ.Така идватъ изкушенията .Сол омонъ е говорилъ за тѣзи нѣща.Той казва:като отивашъ да се молишъ, не прави тѣзи безумни работи; Ти отивашъ на църквкно дойде ти на ума,че воло ветѣ ти не сж напоени,и се връщашъ да ги напоишъ.На/ майката дойде на уча,че ° детето не е прегледано,и тя се връща. -Като си влкълъ веднъжъ въ Божествения . Домъ,нишо нѣма да мислишъ.! А ти си турилъ кракът:, си веднъжъ,а после ще ме / срешнешъ на пжтя,ще ме да направя,да се върна е театъръ,можешъ да се изкушавашъ: оставилъ съмъ 1ъ кжщи нѣщо,което трѣбваше ' ли да го свърша? -Имашъ прАво да се върнешъ. Църквата 1 върнешъДето има много хора събрани,тамъ не е църква. ; Като казвамъ,че е театъръ или представление,разбирАмъ,че не е църква.Когато вединъ класъ се дига шумъ,когато всички ученици говЬрятъ.тѣ сж на училище,но : не учатъ.Щомъ всички говорятъ,тѣ не учатъ.Шомъ влѣз! учители. = тишина и мълчание. I учительтъ,веднага настав 
4. Учителите по етаритѣ методи ноеятъ дълп прътове.Но нач-добриятъ,най-голми j учитель,който до сега съмъ виждалъ.той (ѣше единъ соколъ въ търновско .По-доб учитель отъ него,който да държи ученицитѣ ои въ такава изправность,азъ не съм видѣлъ. Повече отъ 500,000 птиченца се разговарятъ по между си.По едно време, този разговоръ моментално се прекжсва.Да!хвръкнатъ, ще стане голѣмъ шумъ.Никой I . , отъ тѣха не се дига.Казвамъ си,какво стайа,че всички млъкнаха?Глвдамъ,всички се наредиха на редове,на редове като мумий.и никой отъ тѣха се не мърда. А соколътъ седи надъ тѣхъ цѣли 25 минути,гл!да ги,кого да изпита.Гледа ги насам нататъкъ и най-после казва:невежи сж всичкй,никого не мога да изкарамъ.Гледа ги, гледа ги и най-после хвръкна и замина.скдъ него, всички се раз мърдаха,раз = приказваха:бъръбърабрр.всичкитѣ шумѣха: отике си учительтъ! Онзи,който не разбира дълбокиятъ смисълъ натова,казва:птици k това.Не,стракъ е това отъ сокол. Този соколъ като кацне нѣкжде,той вече мисли!да повика единъ отъ ученицитѣ му да отиде дома.А ученицитѣ знаятъ,като отидат! на сости при учителя си,въ дом му, той имъ дава единъ добъръ урокъ на общо основаниКойто е отишъл ъ веднъжъ въ дома на учителя си,той отъ тамъ не изниза вече.Той е едно отъ изправителна тѣ заведения у Ч' \\Та казвамъ, този родъ разсжжденйя може да ви отвлече отъ мисъльтб , И когато таквсе говори,натъкваме се на други една мжчнотия,а имено:ние на земята никога не сме готови да изправимъ погреикитѣ си. Каквато и забележка да се направи,//////////тя все ше обиди нѣкого.Я затова когато говори мъ,всѣкого трѣбва да имаме предъ видъ окржжающитѣ. Та сега и азъ като ви говоря,все може нѣкой отъ васъ да се обиди. Изкуство е да направишъ една бележка,безъ никакъв? омисълъ къмъ нѣкого.Когато се каже една бележка,трѣбва да се каже самата исти= на.Напр.корегирашъ една картина,трѣбва да зшешъ.кжде седи погрешната и.Не се» мо да кажешъ:не ми харесва тази картина.Това не е и критика.Има нѣщо,което точ но не ти харесва.Напр.ше кажешъ:цвѣта не ми ларесва и ще опрелалишъ,какъвъ трѣбва да бжде цвѣта на боитѣ.Ипи виждашъ нѣкой облѣченъ съ нѣкакви дрехи,и казвашъ:не ми харесва това облѣкло.Това не е критика.Трѣбва да определишъ,как во имено не ти харесва:цвѣтътъ ли не ти харесва,кройката ли не ти харесва? /ма обущата не ми харесватъ. /ма какви трѣбва да бждатъ обущата?Каква трѣбва да бжде кройката на тѣзи обуща? Защото модат а на обущата тази година е една, 1 1 , другата година е друга,измѣнятъ се.Коя кройка е определената?Взвмете напр.българската кройка/ на етаритѣ панталони, тѣзи ш алваритѣ напр.Тѣ едно време бѣха ШИР°Ккое СвГа М0Дернитѣ вече сж тесни.Трѣбва да знаете,кое ви не харесваотъ еднитѣ,отъ другитѣ.Българскитѣ дрехи не сж направени както трѣбва,не сѣ напра вени по всичкитѣ правила на изкуството.Наше»тѣ имъ не сж направени хубаво. S УнУъП HSI — -ииста.бодъ oJ 
5. като гледаш, този шефѣ казваиъгнемогк да препоржчамъ тази ома на нѣкой мош; азъ не бихъ я препоржчалъ никому,защАто не знае да шие.Та кжде е сега обидам Защото,ако иакараиъ нѣкой да шие,а ток не знае,отъ онова,което прави,ще видя, дали знае нѣкой работи или не. Та,кат, говоришѣ и не знаешъ,да поотавишъ душ тѣ на мѣсто.не се лисчита.че не знаеш',,да шиешъ? Защото воѣка една критика ие хе да се обърне противъ кого и да е.Ий както сега говоря,критиката охе да е се обърне и противъене и противъ васт .Воѣка казана дума има отношение къмъ всички.Като зная т®ва,въ съвремения,пслитически и обшественъ жиотъизбѣгватъ това нѣщо.Какъ? -Въ политическия животъ'сж дошли до едно разрешение на въпро всички гледатъ външно да сж мноро учтиви,като дипломати поетжпватъ.Тѣзи дипр мати,иматъ голѣмо самообладание.Като сЬѣщнатъ нѣкого,когото не обичатъ,външно ше му покажатъ голѣмо почитание; ще му взематъ дрехата,ше му кажатъ:моля,моля позволете! А вжтре въ себе си,тѣ не го юбичатъ.Вѣруюшитѣ пъкъ ще кажатъ,че жи вотътъ не трѣбва да има външенъ изравъД вжтрешенъ. -И това не е Философия. Вжтрешниятъ животъ на човѣка трѣбва да изработи една външна съотвѣтствуюша форма,която да отговаря на вжтрешното разполохениТъй трѣбва да бжде,къмъ т вб се стремимъвремениятъ животъ подразбира една съвършена форма, която пост яно да се нагажда всѣки моментъ на твоетз лицеТвоето лице трѣбва дабжде тъй пластично,че всѣки моментъ да изразява впичкитѣ душевни вжтрешни състояния. Хубавото лице е лицето,което неизразява Рамо,какъ сж живѣли твоитѣ дѣди и пр® дѣди,но и твоитѣ промени за всѣки даденъ мовЬнтъ и времИма нѣкой черти на лицето,които не представятъ твоето състояниЬ,но състоянието на дѣдо ти и баба ти преди сто и 200 години.А това,което стчва въ твоята душа,не се изразява чрезъ твоето лице.Това лице не е хубаво.Л?! казвамъ,като отидешъ при Еога.как ще се държишъ,какъ ще държишъ ржцетѣ си,главата си,очитѣ си,краката си?Какъ ше държишъ всички тия удове? Както и да ri държишъ,както и да ги туришъ,това е външнатастранана въпрос а .Пое ле пъкъ ще се з апит ашъ, какви трѣбва да бждатъ мислитѣ ти,какви трѣбва да бждатъ чувстваа ти,какви трѣбва да бждатъ постѣпю тѣ ти.Много пжти азъ съмъ забелѣзвалъ,че ние не знаемъ,какъ да отидемъ при БоНаскоро,за да обясня една истина на една млада сестра,превеждахъ единъпримѣр _ хтв' съ едно куче.Следъ товатази сестра ми казвате можаали да ми представи®» друг; нѣкой образъ,ами взехте този на кучката,тоЛкова ли азъ мязамъ на нея.Какво / трѣбва да правя азъ сега,да се оправдавамъ?! Ето сега,като говори човѣкъ,какъ безъ да иска,засѣгне нѣкого.Нѣмаше защо да извасямъ тази кучка на пазаръ.Как= во отъ това,че съмъ видѣлъ тази кучка преди иО години,че ме е лаела първиятъ месецъ,и после,престанала да ме лае.Затова Цзвамъ,не изваждайте вашитѣ кучки на пазаръ.Не правете само заради васъ. погрешката,която азъ награвихъ.Има опитности,които сж 
е, Не ги изваждайте на пазар» за другит хора.Има известни религиозни частични вѣрвания,които са добре за васъ,но но са добре за другитѣ.Ииа елин» начин»,пс който вие може да се молите,но той е специфичен» на васъ,не го препоръчвайте на другитѣ хора.Обичане една молитва не я препоръчайте надругитѣ хора.Сега, разбира се, не е до буквата на нѣщата Оставете всѣки човѣкъ свободенъ.Свобода та деди въ това,да може всѣки свободно да изрази,каква и да е истина. Истина? въ не може да се тури въ една форма.Казвате,каква форма трѣбва да се жури Исти' ната? -Въ каквато форма и да я турите!, тя всѣкога си остава ИстинВъ как ват® форма и да я турите,Истината веднага ще си нагласи формата.И въ най-изопачен§ та форма да я турите,Истината всѣкогя ще си вземе подобаюшата форма,каквато тя си иска.Кждето и да турите Истина--а, формат а не може да остане една и сжща0§ Ако въ даденъ моментъ вложите Истината въ единъ лошъ човѣкъ,като влѣзе въ неу го,той ще се измѣни.той ще стане другъ човѣкъ.Като излѣзе Истината отънего, = той пакъ ще се измѣни.Докато е Истината въ тебе.тиси измѣненъ.Но щомъ излѣзе° отъ тебе,ти оставашъ пакъ такъвъ, какт вто сйИ съ Любовьта е сжшото нѣщо:като влѣзе въ тебе Любовьта,ти ще имашъ лкбовни настроения,но щомъ те напусне Любоввта,пакъ ще бждешъ такъвъ какъвто зи билъ.И въ знанието е сжщиятъ законъ. s За това имено има единъ вжтрешенъ стремежъ иа човѣшвия духъ. Този стремежъ е ° Божественото у човѣка. Ти се стремишт да разберешъ Любовьта,стремишъ се да разберешъ Мждростьта,ти се стремишъ да резберешъ Истината.Това е Божественото у човѣка.И за тебе самия това е Божесгвенотб/защото,Любовьта като дойде въ то х ' не бе,тя е като печкат а,която е затоплен» и привлича всички.Щомъ Любовьта изчез# и печката изтива.Докато лампитѣ свѣтя-ъ,и Мждростьта присжтствува.Но щомъ то ка изчезне,и свѣтлината изчезва. Значи, свѣтлината не е въ самитѣ лаипи,тѣ сж само проводникъ на Божията Любовь,на Божията ждрость и на Божията Истина Та,често погрешкитѣ,които правимъ,се дължатъ на неразбиране. Щомъ влзе стремежа къмъ Божествената Любовь въ човѣка,тѢзи погрешки веднага се изправятъ.Когато Божествената Любовь се оттегли отъ човѣка,за да го изпи-® татъ,до колко е разбралъ,той пакъ си остава обикновенъ човѣкТрѣвата, върху която пада дъждътъ израства,но камъкът ъ, върху който пада дъждътъ, никаква требва не израства.Единъ човѣкъ,който нѣма вжтрешния стремежъ на Духа въ себеси, е като камъка.Но това е външното схванеше на нѣщатаТа.ще се пазите отъ тѣзиН криви схващания.Може би въ нѣкое състояние сте напреднали,но има нѣкой състой яния на вашия Духъ,една область,която ше не сте минавали.Но заради нея нѣма какво да ви говоря. Тя е една о бласть ia едно голѣмо противоречие,която човѣ ;, неизбежно ще мине.Ще дойдето до едно м.сто,тдето нѣма да може да търпите хо-; 
7. ше дойдете до едно мѣсто.до една области,дето всичкитѣ хора нѣма да може да ги търпите.Нѣма да искашъ жива дута наоколо си. Ще искашъ да остане шъ Това е едно отъ най-ухаснитѣ състояния.Всички ще те дразнятъ.Каквото и с амъ. да ти даватъ,всичко ще те дразни.Нѣма по-лдшо състояние отъ това.За сега сте опит али малко отъ това състояние.Не можеш да търпишъ само единъчовѣкъ.Това е само крадецътъ.Но ще дойде день,когато ще /влѣзешъ въ това състояние да горишъ,и к като излѣзешъ,тогава ще се опиташъ. нД само това,но въ те-е ще се яви желани, да унищожитъ всичко наоколо си,и да оСтанетъ ти самъ.Въ тебе ще се яви умраза къмъ всичко.Тогава ше се намерите предъ едно търско разбирание.Има една турско разбиране,турско вѣрук,може да е нХоя философия, -не зная точно.Нѣкой може да сте слушали за товавѣрую.то е Хдувшето.Въ същности то е източно вѣр6 ване,което е преминало въ турцитѣ.Споредк това вѣрване.се твърди,че ще дойде време,когато цѣлиятъ свѣтъще измре,и ще Остане И като остане само Господъ и арахангелъ Михаил ПОДЪо само арахангелъ Михаилъ и Гос = ъ,тогава арахангелъ Михаилъ като не може да гледа Господа,ще си откъсне главата съ краката,и ще остане са“ мо Господъ.Това е едно вѣрфю.една скрита философия. Какъ ще разберете .тази философия? Защо трѣбва цѣлиятъ свѣтъ да измре,Хшо трѣбва арахангелъ Михаилъ да ‘ си откъсне главата? Та и вие по нѣкой пжть Искате цѣлиятъ свѣтъ да измре нао-1" коло.а онзи,когото обичате,да си откъсне главата. Това единъ поихоложически ! моментъ.Това което турцитѣ подържат-, е Мщо\\за зеижя живот» нѣкой пъть.Чо '. не е вѣрпс за Bora.Има нѣща,които Богъ не moU да унищожи. Това е единиятъ въ гледъ на турцитѣ. Но има и другъ възгледъ:Богъ\\никого не може ри примѣръ е психологически вѣренъ въ смисълъ,Х човѣкъ може , да унищож: да изпадне въ 55 едно ужасно състояние,когато не може да търпи хзрата.Това си има своитѣ дълбоки причини.Както и да се обяснява товасъстоянче,човѣкъ трѣбва да търпи.Защото търпението въ свѣта се придобива при най-гАлмитѣ незгоди7 Ако ти не мин презъ най-голѣмитѣ незгоди на живота, ако не изпиташъ ная-голѣмитѣ горчевини, и ако не дойдешъ въ съприкосновение съ грѣха.ти не можешъ -да придобиешъ тър-’ пението. Що е грѣхътъ?Грѣхътъ е едно състояние,гри което едно същество да бъде като Бога и отдѣлно отъ Бога.Това е невъзможно! Да бъдеиъ като и да бъдешъ отдѣлно отъ Бога в нѣщо невъзможно! Да бждешъ като Бога,да : въ Него и Тоя да хивѣе въ тебе,това е възмохно.нА да бъдешъ като Бога и иска д Бога П живѣешс' да бждешъ отдѣлно отъ Бога,това дначи,да бждешъ въ стълкновение съ ,% причината.Всѣки,който иска да бжде като Бога,и отдѣлно Негу.Това е отъ Него,това е грѣхът® Това е причината на нещастията въ свѣта.Причината навсички нещастия въ свѣта е тази,че вие искате да бъдете като Бога и отдѣлно отъ Него. Вие казвате:да бъдемъ като хората и отдѣлно отъ хората.и това е азъ нѣмамъ тия погрешни, които хората иматъ. “““О-Ти казвашъгама •® 
8. -Не,и това не е вѣрно. Азъ мога да ви докажа,че не е вѣрноо чистата вода у минава презъ глинеста почва,тя винаги ще вземе утайкиотъ тази глинеста почва. Следователно,никога не можеда бжде чиста.Товапоказва,че тя е минала презъ . глинестата почва и е взѣла нѣщо.Значи,крристолюбива е водата.Тя е задигнала ' много утайки и ги е скрила въ себе си.И следъ това казвате,че водата е чиста. Не е чиста тази вода.Нѣкой казва за себе си,че е много чистъ,че нѣманищо въ сърдцето си. -Той и себе си лъже и мен лъже. Той казва,че нѣма нищо въ сърд-~ цето си,а азъ виждамъ,въ неговото сърдце цѣлъ битъ пазаръ.Той казва:колкото до женитѣ,съмъ много честенъ.Не съмъ бутналъ жена.Жената казва:не съмъ бутнала мжжъ. -Това сж свѣтстви мнения.Въпросътъ неседи така.Подъ думата бутане, азъ разбирамъ,когато минава една жена (покрай тебе,ти трѣбва да хранишъ къмъ & нея най-хубави чувства,най-хубави мисли.Въ ума ти да не мине нито една лоша на . мисъль,а не само да не хвърляшъ къмъ пая нѣкое лошо желание.А ти срѣщнешъ едт жена и казвашъ:много добро е тази женр,Но дали тя ще устои въ живота си?Като' народи деца,ще може ли да устои? -Когато човѣкъ дойде да мисди,той трѣбва да3 има правамисъль.Нѣкой казва:като си влѣзълъ въ този пжть,ще можешъ ли да устоишъ въ своето вѣрую? -Ако устоя,азъ съмъ човѣкъ.Ако не устоя,не съмъ човѣк?у Споредъ мене това вѣрую е една женидбн,единъ изборъ. ВЬруюто за мене е една и мома, за която Богъ ми е определилъ да се оженаАко се усъмня въ своето вѣру? за мене тази връзка е разкъсана вечй\\ДА вие мислите,да имате днесъ едно вѣру/ утре друго вѣрую. -Че вие обичате многоженството.Ще влезете въ една църква,щ се ожените,ще влѣзете въ друга църква пакъ ще се оженитѣ.-Това е многоженств което несе поз воляваЕднобрачие се позволява въ възгледите: въ Любовьта,въ Е знанието,въ Истината.За Истината ще имашъ само една мисъль,тя не може да бжд i и тъй и тъй.За Мвдростьта ще имашъ само една форма.Тя може да е минала презъ \\ I наи хиляди и милиони форми,но въ дадения злучай всѣка форма изразява цѣлата Исти! ХСега,това, което ви говоря, да ви не спъва,да не би моята кучка ' пакъ да излѣзе,и ще с ъжелявамъ. Защо да остава у васъ мисъльта за тази кучка.''1 Ако ви говоря за нея,нѣма да върви.Трѣбва да се внимава,като се говори.По нѣ кога и като се говори е лошо,и като не се говори,Но казвамъ,вие може да живѣ те както искате Това е една вжтрешн» свобода.Какъ трѣбва да живѣете?Това е до вашата свобода.Но казвамъ,като жизѣете,гледайте да не увреждате да не увреждате на ближния си,и да не хвърлите петно на Бога,да не себе си, ' казвате, : защо Господъ ви е създалъ живота си:да не увреждамъ хвърлямъ петно на Бога,да така. Това е едно правило,което азъ употрѣбявамъ в1' на себе сг ,да не увреждамъ на ближния си,и да не Х;Ч казвамъ,зщо Господъ ме е създалъ така? ИлигтрѣбваЛ ше ли Господи да м е туривъ на това мѣвто? Обвиняваме Господа .Направите една8! 
9. беля,и казвате:тукъ ли трѣбваше да ме туришъ Господи?-Че Той ли е виновенъ? си -Ти си виновенъ.Ти си попадналъ в! едно изкушение \\Сег а азъ говоря за красивия животъ.По-хубавъ животъ отътози нѣма,но и по-голѣми опастности отъ тия,които се срещатъ въ него ниДумащото,ако вие нѣма.Тамъ сж н 1й-голѣмитѣ най-голѣмитѣ страданѣмате правилни разбирания,много мжчно може да постигнете този животъ.Човѣкъ трѣбва да на картина,той трѣбва да има нашитѣ очи не довиждатъ,много има едно зорко око.Който прави критика върху едзормо око,да вижда пжти нашитѣ уши не добре свѣтлинатаМного пжти дочуватъТи може да си въ едй събрание,но не си чулъ думитѣ,тѣ изчезнали отъ слуха ти.Държи нѣкой една речи казвашъ:много хубава е бесѣдата.Да,но стотина думи не си чулъ.Да кажемъ,че сз слушалъ нѣкой хубава музикална класическа пиеса,но нишо не си разбралъ.Да разберешъ, ето какво имамъ предъ вдРазправяше единъ музикантъ,че слушалъ Камила Русо да свири пиесата ’’съньтъ на живота".Като чух® товасвирене,азъ ( придобихъ такова разположение,че бѣхъ готовъ да се примиря съ всички,на коитз имамъ да давамъ.Това е разбиране на музиката! Той запОчналъ вече новъ животъ Ти пѣешъ пѣсеньта "Богъ е Любовь',но ако я пѣешъ така,че въ дадения случай искашъ да се примиришъ съ всички,1товапѣние има смисълъ.Но да пѣешъ "Богъ е Любовь" и да се обръщашъ на всички страни,и да слушашъ,че другитѣ не пѣятъ както тебе,това не е пѣниеАко нѣкой отъ васъ,могатъ да пѣятъ тъй както по К j к нѣкога азъ пѣя,разбирамъ. Но и азъ не пѣв всѣкога както трѣбва,редко пѣя как то трѣбва. Ако азъ запѣя както трѣ' ва,а вие не пѣете,както трѣбва,всички ще с g се заразите отъ мене.Казвате:наприви това.Мога да направя,не е мжчна работао' Но като престана да пѣя,вие пакъ не си останететакива,каквито сте си били. У васъ трѣбва да има единъвжтрешенъ музикаленъ потикъ на вашия Духъ,че да ле® подемете работата,както азъ съмъ 5 поелъ.Въ съвремения животъ има единъ импуз тъо всички да пѣятъ така,ка/то че ли динъ човѣкъ пѣе.Тогава всички ще се забран / ’ т Въ това седи лѣчебното //// средство на музикатахАко така бихте могли да пѣе вие нѣмаше да имате никаква скърби.Щомъдойде една скърбь.вие веднага ще я у стопите.Като дойде сиромашията и iие запѣете,и нея ще стопите. Така всичко е ще се уредиТа казвамъ,като четете Соломоне,виждате,до кжде сте дошли. "На»Е ногата си,когато отивашъ въ Гома 1ожиЙ,и приближи повече да слушашъ,нежели ; да принасяшъ жертва на безумни,които не знатъ,че струватъ зло"./1.ст./ Тук! Соломонъ е почналъ да вижда практическата страна на живота,външната страна и 11 на живота.Той оше не е дошълъ до краЬ.Въ другитѣ глави Ркъмъкрая,той говори/за [' другитѣ страни на живота,на коитЬ често се натъквате.Но въ първитѣ глави, [' той е още въ началото на живота.Нѣкой пжть нѣкой ми казватъ,че не се пази тишина въ събранието,много се говорил а вие сте на църква,въ театъръ сте може да си говорите. Нѣма ниир лошо въ това.Като си говорите по двама "°TUr’H° ЛОШО Нѣма ВЪ ТОВа-4 говоРв узикално.Лошото сели въ това че не си говорите музикално, вследствие на това се явява единъ вдХенъ лис?, 
10. При едно такова събрание,каквото е вашето,вие трѣбва да бждете така наредиви, че между всѣки едного да има поне 50 сн.разтояние,да не сж притеснени ауритѣ ви.А сега ауритѣ ви сж прителнени/. Аурата на единъчовѣкъ е въ стълкновение с съ тази на другъ.За това имено единъ ml разправяше:остави се,нищо не можахъ да разбера отъ бесѣдата,вниманието ми се отвличаше.Не могълъ да слуша човѣкът За това казвамъ,сѣдайте мжду хора,между които може да слушате.Сега правилотс уКоето ще ви дамъ,и което вие знаете,е следното:завсѣки едного за всѣки дадентслучай мисли,че е такъвъ,какъвто трѣбва да бжде. А вие мислите,че не сте та-.' кива,каквито трѣбва.Затова нѣкой пжть човѣкъ се утешава,а нѣкой пжть казва:не може човѣкъ да не греши. -Право е,съгл|сенъ съмъ,че човѣкъ не може да не грей 1 но поставямъ и другата странанаправилото: Не може човѣкъ и да не поправисвоя у погрешка! Тъй щото съ първото положение съмъ съгласенъ,не се спирамъ тамъ. • Това е извънъвсѣко противоречие. -ВЬрнс е,че човѣкъ не може да не греши,но нН 'може да не поправи погрешната си! Тамъ е приобивката/ на деня-Въ изправяне1? на всѣка погрешка.Отъ това имате една отитность,една знание.Въ това е радост та.Но въ непоправянето на погрешната е всичкото страдание на човѣкаВсичкитѣ страдания,всичкитѣ мжчнотии,които изпитвате седятъ въ неизправянето на погреб китѣ.3ащо?3ашото една неизправена погрепка води къмъ втора,къмъ трета и т.н.с“ А изправянето на погрешкитѣ води къмъ единъ добъръ резултатКазвамъ,първоюо ь положение е вѣрно,не можемъ да не правиъ погрешни,туй е въ реда на нѣщата. Но не може и да не поправяме погрешкитѣ си! Силата на човѣка седи въ отрицат страна. Това значи:оше въ дадения моменъ,когато дойде една отрицателно мисъЛ , ти трѣбва да я изправишъ.Тови е силенъ ювѣкъуи тогава онзи,който ржководи ДП твоя духъ е доволенъ.Дойде една отрицателна мисъль,изправи я. Както бързо ст; ин: ва тази погрешка,така бързо може да я и: правишъ.Ти си силенъ човѣкъСДойде ед: _ . ’ ’ . ш-и’ човѣкъ при тебе,нотиси неприязнено разпЬложенъкъмъ него,готовъ си да направйг нѢщо съ него.Не,спри се въ дадения момв1тъ,и кажи,въ този моментъ може и азъ съмъ нѣкому неприятенъ,и ако този човѣкъ,на когото съмъ неприятенъ се въздър-я ѣбва ' жа дай. зрази своето неразположение, т ак8 и азъ мога да се въздържамъ.И азъ тр' да поправя погрешката сиогато нѣкой човѣкъ ви е неприятенъ,кажи:този човѣк на мене е неприятенъ,нона Бога е пpиятeъ,Toй го търпи.Щомъ Той го тъпри,и гс азъ ще го търпя.Докато Той го тъпри и азъ ше го търпя.Когато Тойпрестане да ’/ ъртъ го търпи и азъ ше престана да готърпяЧНаправилъ си една погрешка,Господъ я т и казва:изправи погрешката си.Не седи да плачешъ,че си направилъ погрешка,чея какво ше мисли Господъза тебе,какво ше ученици,които не сж завършили още нишо Често вие мислите за хората,но мислите »|идяжъъ хората за тебеВсички хора сж‘ на земята.Не взимай примеръ отътѣхъ. ю за несъвършенитѣое е по-хубаво,да 
11. хората / ви хвалятъ или да ви укоряватъ? Щомъ а месеца не си се кжпалъ,влѣзъ въ банята и се окжпи.Ама днвсъ си се кжпалъ три пжти,не мисли 4-ти пжть да се кжпешъ въ банята.Ти прекалявашъ.По една баня на день ти стига.Казвашъ:по колко пжти на день да се кжпя? Болниятъ по колко пжти трѣбва да се кжпе надень,за да оздрави Една баня му е достатъчна. Една добра бйнь и една лоша баня ти е достатъчно. Ти влѣзешъ въ една турска баня и теляка дойде да те търка,тамъ безъ телякъ не може. .Ако б месеци не си ходилъ на банжи трѣбвадобре да се изкжпегаъ,тамъ теляка е на мѣстото си.Тамъ онази конопена опашка е на мѣстото си.Но ако вчера си викалъ теляжъ и днесъ пакъ го викашъ,гърба ти ше се охлузи. Ако б месеца не си билъ на баня,теляка е на мѣсто,но ако всѣки день те разтрива това не е нужно. Направете една молка обмивка съ ржкатаси и това е достатъчно,Или друго яче к» зано,ако дойде нѣкой да те моралицира, т)ва е телякътТъкмо те изкара отъ банята,дойде другъ да те морализира.Знаете ли,какъ морализиратъ религиознитѣ хо ра? Минавали ли сте презъ религиознитѣ бани? Като дойде единъ отътѣхнитѣ теля=1 ци,тѢ сж много учтиви.Таманъ единъ те е прекаралъ презъ ситото,и те е стърга дойде другъ,казва:чакай,този телякъ не толкова добъръ,азъ съмъ по-майеторъ отъ него. Азъ ги зная,тѣзи теляци.Мене еж ме прекарвали презъ 4 такива теляка9 и затова говоря отъ опитъега вече имамъ една опитность,дошълъ съмъ до заключението,да не се подавамъ на тия теляци.По-рано не знаѣхъ тази работа,гледахъ имъ хатъра,но сега имамъ тевтеръ записалъ съмъ всички теляци,и като дойде нѣк кой,казвамъ му:много ви благодаря,че искате да бжлете телякъ,но сето имамъ многоработа,много бързамъ,не разполагамъ съ такова време за телукъ.Като дойда втори пжть на банята ви,ше ви имамъ предъвидъ.И съмъ наредилъ тѣзи теляци под редъ,първи,втори,трети,4-ти.Щомъ взема единъ телякъ единъ пжть,втори пжть не го взимамъ,10,15 други теляци ме чакатъ;, Който веднъжъ мв е търкалъ, азъ'съмъ му турилъ вече едно кръстие;щомъ съмъ опиталъ него остава сега другитѣ да опи° тамъ. £-----Та сега и ва васъ казва яъ, вземете си една книжка и пишете си ишъ теляцитѣ,презъ които сте минали.Това е здно практическо правило.Ако не позвол на единъ телякъ да те търка,той ще се разсърди и ше каже:голѣмъ простакъ си. Остави този телякъ да те прекара,нонико а не допущай два теляка на день.Единъ телякъ на день да дойде,достатъчно е.Обаче езъ дойдохъ до друго убеждение,мис ля,че въ годината единъ телякъ е достатъненъ. Отъ практика съмъ дошълъ до тоI хъ ва заключение. Като те пречисти този телАкъ,повече не ти трѣбва.По-рано мислѣ че сж нужни 50 теляци,пое е се убѣдихъ, че\\ сж много,казвамъ,12 теляци сж доста тъчни,После дидѣхъ,че и тѣ сж много.Най-пбсле дойдохъ до единъ.Уоже и безъ те лякъ,но за сега това е голѣма реформа! Пазете се отъ тѣзи състояния.То е ужас но състояние, въ което всички религии и 'оелАгит лигиознит. и овнит хора.и? и цѣлоЖееХГа спжватъ.Не само репрезъ тѣзи състоян/ 
12. / (Jw не разбирате психологически законите ще си създадете най-голѣмото нещастие.Турете въ себе си мисъльта,че Богъ/обича всички хора,за да може да се въздържате,и да имате една норма,съ която/да си служите,защото казва// се,че цѣлиятъ свѣтъ ше дойде подъ едно изкушенйе,въ едно изпитание подъ разни форми Тогава вложете Любовьта и работете съ неМиѣкой пжть казвате,че трѣбва да обичате всички хора.Обичайте всички xopJ понеже Богъ имъ е далъ по нѣщо. Не взимай,туй,което тѣ иматъ.Виждашъ,че едра душа е весела,не я ограничавай.Не кайзвай,че ти не знаешъ това онова.Виждашъ,че нѣкой яде сухъ хлѣбъ -не му каз вай,че не трѣбва да яде само сухъ хлѣбъ,но му кажи:много хубаво правишъ,и азъ бихъ желалъ да ямъ като тебе.Не му казвай,че трѣбва непремено да яде две три яйца. Остави тѣзи яйца.ТѢ ще развалятъ/живота.Сухиятъ хлѣбъ за предпочияане предъ дветѣ яйцадинъ старъ възглед,който ти дава радость е за предпочитане иредъ онзи новъ възгледъ,който може да ти развали животНег разваляй благото,което Богъ ти е далъ.Това е философията на живота.Не разваляй благото на малкото дете.Не разваляй благото на мрадия момъкъ.Не разваля благото на младата мома.Не разваляй благото на възрастния,не разваляй благото на женения; не разваля благото на онѣзи,които ийатъ деца;не разваля благото на стария. Не разваляй благото и на младия.Не разваляй благотоуко така гледата не нѣща та,ше вървитенапредъ.Това сж правилата,по които трѣбва па вървитесега. , станете сега. 7-20.ч.с. Проявениятъ Духъ въ Любовьта,Проявениятъ Лухъ въ Мждростьта,Проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на/Живот а,на Единия Еѣчния Богъ,Изворъ на вси чки Блага,въ Когото всичко се обединява. /три пЦД Вънъ на поляната направихме гимнастическитѢ си упражнения! ро/ге обстановка: Небето бѣло, земята бѣла. “ силно се синее! Слънцето изгрѣ 7 . _ при следната приВъздухътъ свѣжъ,трепти!На цвѣтъ, ... -,-Ч.с.Въ 7;ч;влѣзе подъ голѣмъ топчестъ облакъ,може би следъ половинъ часъ ще излѣзе,и за втората бесѣда ще хубавъ слънчевъ день,при зимна обстановка! имаме 