Неповторими неща (втори вариант)
№ 514
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
НЕПОВТОРИМИ 24 година 3 лекция на’ младежкия класъ 10.XI.144 г.Петъкъ 5чС. Изгрѣвъ София 
z/ Отче нашъ. рочетете резюмето на миналата лекция. Пролетете петь страници отъ лекцията”Правилни отношение” отъ книгата "Пжть къ живота"./Единъ брат прочете петтѣ страници. Преде ете си,че нѣкой си човѣкъ направи градина при нѣкой планински върхъ,дето им изобилно вода.Другъ си направи градина въ пусиинята,дето нѣма вода.И дв ата градинари ще бждатъ ли щастливи?Кой от® градинаритѣ ще бжде облагодетелс\\вуватъ?Който е при планината,който ииа вода.Който е въ пустинята?Представ сподъ ли гоури ,ил ѣкой пжть е си,че този въ пустинята каже:Господъ го турилъ.Готой с ам ъ, с а—фуря ? ошитѣ работи въ свѣта сж обИчени по-добре, а добри I тѣ сж Облѣчрни зле.Следствие на това хората правятъ погрѣшки.Да извършип/ъ9 едно престжпление:ще ти п човѣкъ,ще ти дадатъ доста, п \\\\СА \\ \\ К/лл та оценява главитѣ на висока тятъ една ички въ ена.Сега представете си,че купите едно прасе лева.Сега сж по-скжпи прасетата,едно време и,че туй прасе е ваше-.Доколко години голѣма заплата.Да убиешъ единъ чойѣвъ дадений случай.По нѣкой пжть държават представете си,че дадете хиляд за хиляда лева бѢха.Педохакехе прасето може да живѣе съ васъ?Вие\\се чудите,защо ви е това прасе?Имате ' една мисъль,която е чисто еднх пра ,която само ви рови.бухька—в-и, прави ви неспокойни.Вие се занимавате,ходите тъ съседъ на съседъ,какво прави туй прасе.Или може да е едно, желание.Туй лание рови навсѣкжде.Съседитѣ ви ще започнатъ да се оплакватъ отъжнего,ВДѢзете въ нѣкоя кжща,туй прасе разр тамъ васъ Д да за се искате да ви рови ортълъка на вашитѣ съседи.Защо му те прасето съ себе си.ОставДте го да порови нашето прасе. 'СЗапримѣръ нѣкой пжть може въ кой"човѣкъ,колко богатъ е.Меже—да видите паритѣ,златото.Той е доста ате свобода?Накждето ходите води ови.Казвате:Нека тропатъ хората ароди желание да видите нѣте касата,да ви отворил да добъръ човѣкъ ,\\тваря , показва ви касетка та съ нареденитѣ пари.Следъ като сте гледали тази\\касетка,какво ще ви дойде на умъ?Ще ви дойдатъ редъ изкушения.Най-първо щ му кажете:Блазе ти, колко парички си имжлъ въ тази касетка.Тия пари най\\първо не сж блаоопдове ни.Всичкитѣ носятъ престжпни имена,Той ги е спечелил отъ продажбата на жи вотни,отъ продажбата на плодове,отъ продажбата на кожйПредалъ нѣкого за за известна сумаСега облажавате.Како облажаване тъ пари,за ви коит то животъ се е пожертвувулѣ?Въ съвременния животъ парит които хората иматъ,сж опетнени.СлясхаиА-яа-ева, провидението за да очисти тия пари,скр скрило ги въ касата,турило книжни пари.Книжнитѣ сж по-чист Вие сега разрешав-атв-ъпроса,казвате :Да имамъ пари.Първото нѣщо пари да мамъ.Пари кат като имашъ,всичко става.Като нѣмашъ пари,нищо не става.И безъ\\пари не може защото паритѣ ако не бѣха полезни,природата не би ги създала, иродата ги създаде и ги тури като една ценность въ живота.Единъ човѣкъ е обича да работи,малко ще го понатоаишъ съ пари.Само залепи една златн монета на слѣпитѣ очи,ще работи.Музикантъ ако е,ще свири.Пѣвецъ ако е,щ пѣе. Ако е за друга работа,тури,пакъ веднага работи.Щомъ покаишъ златотоъ туй отношение златото върши много добра работа.Единъ стимулъ е златото .По\\нѣкой пжть азъ казвамъ,че безъ пари може.Имя едно плащане,което е по-скж\\о о отъ златото.Една сладка дума струва повече,ожколкото една английска зво кова лира.Какъ мислите,ако единъ цапк пяно , динъ царь даде една златна монетаили 
2 нитО H'oqll в udqlt LUTH ЗТЖ11” дчП Т9Д .d’Xqd’H £ДОЯ СМАН еиоо ецжб BTRHNTOyn . Nil d'JJ.CnO wnoO ‘K0 жо ѣт 'ООСП 0НД9, 9Д1,ГЯ#Н0р ННН9ДО ОТ .'СиШТОДОЦП едхнкх ос ял отеомп Id'ONM ОНД, е 4HNOiOn ООН MuN.eoaqn шропос 9.IU IWTQO NHOq OToeqii от ШЮЮП БД . Nonfib / гяно Моя qon OTN/INH oqeii аз БТ ?ГМ¥. OU 9Д NqBll 0ЯН0Я TNMPNO.NH {•то, NiiToa MT39HUM OP I dTOUNX OT .0 XO.d’TBMN . NT oUNQMO h STOHsmoq ,ГШБММ OTSH iqon отощбс 9додга’3 nt NTOOOq БД ГТМН. RO OH |Д 9. 9 ОМА ; f mi billon to :o. jtxh Моя jt . ito n.f: d’TO 4.09 ПИ ВНОЯ му каже една добра дума,кое струва въ дадения случай повече,парата ли,коят то далъ или думата,която казалъТрската дума струва повече.Да кажемъ царьт \\каже на нѣкой младежъ да следва въ всичкитѣ университети безплатно,да след\\а всичкитѣ университети даромъ.Колко думи сж?-Петь дучи.Ако ви даде петь златни монети или ви даде петь златни думи,кое е по-хубаво.Забележе,нѣкой пѣвь,който има доста добъръ гласъ,отличенъ гладъ,сдружава се съ другари и заГчва да попийва конякъ,абсентъ,после мастика.Погледнешъ гласътъ му се разв\\лилъ.И той казваШростудмлъ съмъ се.Но като пие ракийца човѣкъ се простудяв\\често.Ракията изстудява човѣка,овнима повече енергия Литамъ този пѣвецъ,защ\\пие ракия,кое го е накарало.двппге-рекияСзъ ще ви приведа една ; аналогия.BclWa когато човѣкъ е ялъ много сладки работи,въ него се заражда желание да ядеХкисело.Сладкото произвежда въ него едно настроение за кисело Крайната сладчик произвежда желание за кисело.И крайната киселина произвеж да желание за сдадена.Ако на земята за дължо време ти си мекъ,на този отстжпаашъ,на онзи отсжпвашъ,най-после се яЬи желание да набиешъ,едно желани ние да се покажешъ,чеХне ри толкова мекъ,че не става тази работа само съ отстжпване.Защо е така.Це знау.Може да намѣрите нѣкой философъ да разреши. Никой не е разрешилъ въпроса.Всѣкога вие сте жертва на такива желания.Искате нѣкога да бждете много добри0Вървите много добре.подхлъзнете се.Нѣкой пжть вървишъ лошо,лошо,дойдешъ до крайния предѣлъ.че искашъ да бждешъ добър Тъй щото и въ двата случая,може да се смѣни.Добриятъ трѣбва да сепази.може да се подхлъзне.Лошиятъ отъ какво трѣбва да се пазй\\/Лошиятъ мяаа на единъ голѢмъ богаташъ,изпохарчйъвсичкот\\ богатство за пиене,останали му два лева , казва:Вече нищо не ми остава,да си\\упя едно евангелие.Не ми оставатъ пари,' да си купя едно евангелие,да видя какво има въ него,не съмъ го челъ.Съ два лева купува го.Като вапочналъ да чете\\видѣлъ,че има защо да се чете.Оттамъ насетне се събудило, друго желание гсъжатнвалъ,че изпохарчилъ всичкитѣ си пар. ри.Но много добре станало,че изпохарчилъ\\всичко и му останали тия два лева 1 дошло доброто желание да тръгне въ правия\\пжтьоНе е. лошо човжкъ нѣкога като изпохарчи всичкитѣ си пари,че му останатъ дка лева,да си купи евангелието и да тръгне въ правия пжть. \\ ега вие не може да обясните,защо е такаВоемете силния човѣкъ,който разполага съ сила,той този е набилъ,онзи е набиДъ,единъ день си изкълчи • ' крака»навехне си ржката,седне на пжтя.Тогава на умъ му дойде друга мисъль. Той започне да се моли,да му ослужатъ,да му намѣст\\тъ крака. Та казвамъ:Когато човѣкъ изгуби отношенията наХправилния животъ въ живода си,въ него се ражда желание да има едно съзнание\\Като си изкълчи крака,човѣкъ добъръ ставйКато си изкълчи ржката,човѣкъ добъръ става.Човѣкъ като си изкълчи умътъ,добъръ става.Има изкълчени умове.ькгати хора като за-' богатѣятъ,умоветѣ се изкълчатъ,добиятъ достойнство,че трѣбва да се живѣе добре\\Не обръщатъ внимание на хората.Щомъ изгубятъ паритѣ с\\,като слѣзатъ : при хората, пакъ стария животъ започватного отъ съвременното знание,което имаме,то нищ нѣма да ни костува.Туй,което учимъ въ университет,то е еда , дреха,която сега носимвОстане,тя е остарѣла,пърцалъ е,ще я извадятъ тогава и пари не струва.Ще гледаме да си направимъ друга дреха.Ако сегАсте почете тенъ биологъ и следъ сто години дойдете на земята,каква биология ще предаде, те на хората.И децата ще знаятъ това,което сте предавали.Или ако сте били астрономъ,следъ сто години на вашата сегашна астрономия ще се смѣятъ хората Казваме:Да сме учени.Въ природата има едно учение.Присжтствувалъ единъ не; вежа светия,не знаелъ много нѣща ' \\ J 
3 1 io ежел ум KN jiubh от tn ен ожея/ ТМИРNOH ЕЙ HOM N11THKC но!н edy6ain ВRродВС N МНЕНСЕЦ 60. »/НЯДУ,Т00П ще.к .апоап •И. HNTORBHB вр, ОКНЕПЬЖ ю/втянивдИ• йННВПбЖ СД ж,шшейлжто I 60 ГД 9МН 610 нпктото 9 on nohnH Т в ТОЯ Тя 6Т nNHqu'H атжИ' N OTOR’ NjT . ИХЦОП 90 ВД В'10'0 1М.ТП0П ороНгвасвя г нпуя МО 6Д Ейу.щ.я в над ‘JO 9НТ6 0ВН ОЮНМ oH.NQ . oq’OuJI. ОДШОД а NpqBXOiiEN { uHjq? ец I а я т а ’0 г”епопеeq ', iXBtWH ЕЯЕЯ 6НТЮП6С NOT ico: нТ . 4 ГН(МО ВДОН □ Г j\\1Л н ор ,вя сГЯГМ МО отви му,а’т кТтг.чоО qfto 9‘.ооОод II, Е ТЕЧ ОХ ИОП ОПН 0T,9MEMN OTHO'’ -ВХ9ЦД TO 9Н NqE’l N dlo.’.onh HHST ETt ;bx Bl! ST 110 prnOl'OQTOC io ид: o mis ваел цаптеяо ехо a единъ невежа светия,който не знаелъ много,само две нѣща знаелъ.да стиска 1 камъкъ.Всичкиѣ други светии се припирали.Той казва,че не знае отъ тази философия,но знае две нѣща.Взелъ единъ къмъкъ и като го стисналъ,отъ камъка излѣзло отгоре огънь а отдолу потекаавода.Казва:’ мога да направя.Огънь сѣкога може да изкарате и вода може да. изкарате,като го стиснете.Казвамъ: Недобре е човѣкъ като стисне камъка огънь да излѣзе и. вода да излѣзе'. ±а казвамъ.Приложение трѣбва.Камъкътъ е човѣкътъ да може жж ствоето естеовокато хване,да изкара вода.Ако стистне естеството,огънь да изкара, е ви риведа единъ примѣринава единъ беденъ богатъ,който осиромашелъ, бено детенце попросилоСКазвагДа бѣше дошло,когато бѣхъ богатъ,осиром! едно шелъ нешъ съм умно I ще станешъ нѣмамъ нито петь пари въ джоба си.Ноазъ като те гледамъ,ще стане! {очмее,ученъ ще станешъ.въ живота ще ти провърви,голѣмъ човѣкъ ъй ли?Казалъ му тъй и му взелъ имет Следъ години туй малкото момче среща дния богаташъ,казва:3а тия думи,който,ми каза,азъ ще изпждя твоята сиромаш Ти нѣмаш® пари да ми дадешъ,но единъ потикъ ми даде.Какво1 то каза,стана.За\\тия добри думй азъ ще ти се отплатя.По нѣкой пжть вие казвате:Азъ нѣмам пари\\Ьие мислите,че съ пари може да се отрлаща човѣкъ. . Ако хората биха се тплащали само съ думи,каквото кажатъ да става.Всѣка | дума,казана на мѣсто\\ставаажешъ нѣкаде:Отъ мене човѣкъ нѣма да стане.Не, ава. ажешъ нѣкаде:Отъ мене човѣкъ ще стане.Става. 1 става.Каквото кажешъ, Каквото кажешъ,станал ;ажешъ,че твоята воля ще се увеличи,става.Кажешъ, че нѣма да се увеличитн'е-»ава пакъ става.Каквото кажшъ,пакъ става.Внимавайте думитѣ,които казватеХза какво ставатъ а думи,които ставатъ за доа зло.Знаете ли колко думи се изискватъ да или ли сте опитъ?Съ колко думи може да се по представете си,че кажете нѣкомуги си ма4 бро.Има думи,които ставатъ , поправишъ една добра дума?Пр прави една лоша думйапримѣ зникъ.Съ колко думи мЪже да поправишъ думата мазникъ?Тя не е много лоша дума.Мазникъ,намазанъ съ кравешко\\маслоо“азникъ, намазанъ съ масдо,че навсѣкждв надниква какво има за яден за пиене уменъ човѣкъ.Казвате:Мазна Гана.То е\\ по-меко мазникъ разбираме доста върви въ зна Гана по какво Азъ юихологичевк низхолеща стецочь.Като кажеш\\ нѣкому мазникъ,е кол ,две гагаузки се скарали,две Мазникътъ .ма обида.Мае прочута Гана.По какво се от се отличава? веднажъ слушахъ,това бѣше въ Вар чава мйната Гана?Прочутата Гана съседки и едната два часа й държа речь.Изкажа всички истории като адвокатт Казвамъ:Браво,тя била за нѣкой министъръ,дър речь,прочутъ гласъ.Два часа говори,двугата слуша,неможе да си отвори устат Лезата си държи0Не е лошо човѣкъ да държи теза.Какво има.Обвинителенъ акт Прокурорътъ като стане, ще държи обвинителенъ актъ.И тя като прокуроръ,всички факти събрани,нерез» да ги.Онази се спотайва.Следъ като свърши указва ;мо:\\ели да каяшъ нѣщо противъ това.Онази мълчи.Не може да говори красноречиво.Знае,че ако де’ обади,още' два часа ще иде.Само една гагаузка съмъ срещапъ така да говори. Елате да прочете пакъ петь страници отъ сжщия умни промѣни”./Братътъ прочете петь страници./ Имате идяа числата 1,2,имате 12.Защо наричате лъ,българка не съма лекцията ”Растливо?ЩаЧислото сре томъ о с е сѣе, туй число стливо е,понеже има единицата.Едното показва граница на числат 12 е поле.Дветѣ показва плоскостьта.Полето е долротоплодно,какво тава.Въ даденъ случай човаденъ човѣкъ може да „ къ може да ви бжде или като граница, т 
:зн .гнид )Я .ямвх шфооопиф ' ) опепси/ 4 впояоа чдЪоДтоП 4 В1’ 10ИТ 05 Т 05 чдр ма о адво овца ГМлО ГД9Ш OMMV £Ш9Н IU9HET0 9Щ ’ 9QO 9УМОМ NO вт.чонт отесал от Л:qтвасви твиох ояА ВСЕЯ ,6М\\;Ц XB/l.EflHTO и отояявИ д е;н з у 1муд ат меа ;д BuN.oqd jlHNiiBqilon ждо мавдп аО.имнг 4 НЕ Вх.ВМД 4Н вджяоя -:О’’ .Г”-М\\; Vt.. у внвЧ внс у оаиви оп а ат А N NXJlbOd’O Qa : мвневИ удд, мдояоп ВД J’M.tHOV ю мхдад от ЕВНО1. N3 АД о г .гни тоци [ 9Ш0 е ИДа/АО 'от aiwoQO !. STRIITl fUOqll NHMYB и ТВ Mi' )П,9 OH MUTO ко ой on 9 LT s \\ a (• в ‘' т 3 полезно ввГоношХТтоЧоХГнЙвотвта а ви е на единицата по-малко ниви има.само граниви и двойки .Числото две е голѣмъ скандалджията по-добро Лъ него нѣма лошо отъ числото _ р ОТ» него.нѣма и поY да вървят».Ако напуснете числото три,веднага Нѣкой пкть човѣкъ се раздвои.Има по нѣкой пжть човѣкъ ржце горе като седи,дава напускате ходенето.Че отлична мисъльоИма ГедвоУмиГ " РаЗЛВ°И "ИСѣЛЬТа’изва — сила.Всички знаете,щомъ Станешъ ви, започват да избират между две нѣща,какво да правиш за вода Ч’330 да ое олебаешобре,даватъ ви две стомни да идете за вода.Пред\\тавете си сега.че вие сте &нъ човѣкъ,който сте свършилъ унифакултета сте свършили,но не ви дърви.Дето минете,никой не е единъ човѣкъ,който ви даде две стомни и ви каже да идете вода.Какво ще направите, ако вие сее на това мѣсто.Ще каверситетъ,два у ви иска.Намира 1 да ги напълните жете:На този ли бъ xsb ните.Именно като cj си пил»,пращат» те . доидохъа факултета сте св»ршили,две стомни да нап»Л1 св»ршил» два факултета,не си пил» вода,абеент»,коняк» сч стомнитѣ за вода да пиешъ отъ Божествения изворъ.човѣкъ да станешъ.Тъй Аразбира.Ще идешъ да напълниш, дветѣ стомни дъ Божественото вино,на мѣсто\\цругитѣ отъ тѣхъ да пиешъ.Казвамъ.Мнозина страдате, понеже нѣмате две стомнВода нѣмате.Човѣкъ има две стомни .едната стомна е главата другата сърдито.Трѣбва да бждатъ пълни.Главата трѣбва да баде пълна и сърдцето трѣбва дажде пълно съ нѣщо.Самъ човѣкъ да се ползува отъ своитѣ стомни.Ако остане врме да ползува и другитѣ. Та казвамъ.Въ съвременник.свѣтъ,всички вие мислите,че сте бедни хора,не сте даровити много.Не сте дароЬити,защото Стомнитѣ ви сж празни.Идете напъл нете стомнитѣ си,всичко ще ви тгнеХега нѣма какво да се аргументира,нѣма какъ да се докаже.Силниятъ всѣкоЛ доказва,слабиятъ всѣкога приема.Слабиятъ какво ще ж»акаже?Той не може да обрече.Силниятъ доказвЦКакъ доказва?Оилни нижтъ всѣкога въ свѣта доказва.КазваЪова ще го направиш другояже не може да живѣещлабиятъ ще приеме туй.СеА лошо ли е?Не е ажСлвбъ като си и той показва по сжщия начинъ.Силниятъ ка\\о стане слабъ и тоГ приема нѣщата Казва.Въ какво седи?Ако силниятъ стане екбъ,приема нѣщата;ако слабиятъ стане силенъ,налага нѣщата.Кое е по-хубаво\\ега,да налагашъ или да приемай И дветѣ СД необходими,едно безъ друго не мог\\тВъ даденъ случай ако не си слабъ да възприемеш» една идея и въ даденъ сл ай ако жишъ една идея,ти не може да разбереш» животМЙъ хората слаби да възприемат» идеитѢ.После ги напр не си силенъ да налофвото нѣщо:Бог» е направилъ илъ силни,да приложат» идеинѣ.Една идея ще я възприемешъ въ себе си и ще А приложишъ въ себе си. Туй голямото противоречие съществува въ свѣтКазваХ .Защо сме слаби?3а да възприемете една идея в» себе сио$ащо ставаш»'силен»?3 възприемането на идеитѣ,слабость трѣбва,при прилагането ва.Слабиятъ човѣкъ е гъвкавъ,огъва се.Той е долина,той . i да я приложишъ.При •\\на идеитѣ,сила трѣф е ХолеоСилният» човѣк» планински върхъ горе. • \\ Сега вие не считайте всичко,каквото сжестува иь прир\\ата,че е излиш но.е разрешавайте поотипппатг= \\ воречията,които ежествуватъ въ приро\\ ги 
5 oSRBn NRN d’R OHGS non sh fTfHa onP.ияйоад p ГТО 0Ш0Я ад OTORONP fTSQBHO '90 ssRqNMNqn 8 гвмецл n At JR ГЯВЯ MN дтжп йоя#н NQT OTORONP •nohдеeq so bro гшенвтО дПоВДоа в е Д,fT9TN0Q9a mbII.shon иа IRJIIBH NT 6Д icot alls етаж 0HH9MN.9TNH 11БдП,ГДНП NO чвто вд jhh яма отонеато тнмАн 9Ж9Н0П ' дд втвавт а ДфГО N SHWn нмото iTNoao юаевя вТ NTNHOqBR TO fTNHMOTO 9T9H )Д 9 0 OR -ГЯВЯ ЗДЖИ 9Ш оаявя ЛОЯОЯ fTBNH RpljmeAaNX вд п аясвяоп not аявя а:васвЛ eTH9RN0 9НВТ0 вн жо Атеад N пяа вд JbsRO 1J N 6НД9 ШИЖ I NOBRO btbqox Щ BHRHo#HN9RN i otomroh NyT 19 9T9M9NqnnfH oto нвмендпеа )p гтяиОвпО.ва OHNHBRII еяа 9NH ВП90 HB”sqcBq ooOH считайте излишниВсичко,което е допуснато,то е на мѣстото си.Ние9които не разбираме,мислимъ,че нѣщата сж безъ полза.Всичко,каквото природата е допуснало, е на мѣсю.икога не е допуснала нѣща,които нѣматъ своята полза. Всѣно нѣщо,колкото да е лошо,то е на мѣсто.Считайте това,което ви се случи въ живота,за добро.Радвайте се.Помнете едкл нѣщо:Нѣщата два пжти никога не се цовтарятъ.Васъ ви е страхъ. отъ повторение.Въ природата повторение / нѣма.Всѣко нѣщо само веднажъ може да ви се случи.Веднажъ сладко може да ядешъвВто\\и пжть ако ядешъ по другъ начинъ ще бжде.Всичкитѣ сладки яденета нѣматъ еднаква стойность.Тй,отй което вие се страхувате,нѣма защо да се боите.Васъ ви е страхъ,че страданията може да се повторятъ.НѢщата не | се повтарятъ.Ценни сж нѣщата,които веднажъ въ живота ставатъ.Туй,което е станало веднажфвъ живота е ценно.Това,което считате повторение, то е на другитѣ хора.Нѣкой човѣкъ има твоята опитность,то не е повторение на нѣщата.Нѣкой пжть се заблуждават е.Страхъви е,че ще осиромашеете.Два пжти вие не може да осиромашеете,веднажъ може да осиромашеете.Два пжти млади не може да бждете и два Апжти стари не може да бждете.Само веднажъ може да бедете млади и само веднажъ може да бждете стари.Само1веднажъ може да бжде те учени.Само веднажъ може да бждете добри.Законъ е.Вие сега се плашите, че сиромашията ще дойде.Веднажъ ще бждете сиромахъ.Втори пжть и да искашъ сиромашията не иде.Богатството само веднажъ маже да дойде.Втори пжть и да искашъ не иде.Сега съ тия ндща не сте съгласни.Може да ги опитате.Азъ ви привеждамъ,дали сте съгласенV безразлично.За мене е ажнв важно туй,което е сжществува ли въ природата или не.Щомъ е въ природата,споръ не правя. Има нѣща,които не сж въ природата.Тѣ не сж реалниоАзъ говоря за реалнитѣ f нѣща,които сж въ природата. \\ Представете си,че вие сте свЧриили два факултета и ставате слуга нѣкждбТНѢма ли да бждатъ хората довоХни отъ васъ?Да допуснемъ ежвременно зн1 знаете да свирите,знаете да рисувате,разбирате отъ лѣкуването отъ лѣкарска професия.Единъ простъ слуга като 'станете,започнете да свирите.Чудятъ се вашитѣ господари,казваъ:Имаме единъ слуга,знае да свири,да лѣкува.да рисува.Ако свѣтътъ бѣше1 пъленъ съ такива слуги,зле ли щѣше да бжде?ега свѣтътъ е пъленъ съ слуги,които сж невежи,тѣ не знаятъ да свирятъ,да рисуватъ,не знаятъ да лѣкуватъЗа бждеще кандидати за слуги ще бждатъ мукинати художници,кандидати за слуги ще бждатъ лѣкари три категори1егашнитѣ, които не сж музиканти,сж господари за бждещХЛега които не сж художници сж кандидати за господари.Тия,които нищо не разбиратъ отъ живота и тѣ сж кандидати.При тѣхъ ще слугуватъ.ТѢ ще бждатъ материала,съ който вие да си послужите.Тѣ ще кажатъ:Добре направи ГосподъХче ни прати тия добри слуги,другояче бѣхме изгубени.Тѣ ще се подигнатъЛДе има голѣма любовь между бждещитѣ слуги и бждещитѣ господари.Щфи изберете са кое искате да бждете,господари или слуги .Защото ако си невежа,слуга ще бждешъ,ще ти трѣбва единъ уменъ слуга.Ако си много способенъ, слугфжж ще си, трѣбва ти невежа господарь,не ти трѣбва уменъ г оспо.дарь. Вземете една съвременна цигулка,която мълчи.Като я хване нѣкой цигуларь,излиза нѣща хубаво,като я хване нѣкой невежа,нищо не може да изкара.Казвамъ:Хубавата цигулка само майсторътъ я разбира,само майсторътъ разбира живота, аждеще трѣбва да разбирате живота.Всичкитѣ хора сж като инструменти създадени.Вие трѣбва да използувате тия Божествени инструменти.Сега по старому даъе ми1 сли е губене на време.Нѣщата не се повтарятъ 
6 OTNSTNPO iNbEBQ OH жоноупод ktH оЯоН ггонмх та ЮП 90 OH IOK.BMJH 3Tfl4JM9AR ГТВмѢН 6T oSTNOd 00 JET Я on 0 0 S 0IU5HBT0 K TNny.qu NOXAH.BT Ц SXOM OH D ВД 0Ж0М хм отоджЪ oNHOpV OT BMOQNO OP RNWEMOqNO зн ешелон мвджеa NQD атоещжо s еВ1ШН в mN ГМОИ tuM H 1.0‘11 ' змл h'. Ъджл -Ji, OTOE HE jriOqn exo tTNMKri oo Un . EHyONq 3 JTd'TaUO D 9 H т в a ИДПНЖОДуХ )H OTNOH I'NHBX Ж0 a TH ЛК ДИВ?! кнооп mo £'1.1» МПУПО UX6 УДЖУМ ОП , ОТУД/Лб Iio BH6J6jT on ЕЖУНУН ••, ЕДпулми н shbhx k ОПъМ ОМGO JNOEBQ ВД nun вд в a C'/.'i 9 ШЮ еднажъ време може тъ,работитѣ та и сиримаиията Ще д само CeYa за новитѢ времена,които идатъ за васъоетощесе повтори,само иде.вървете къмъ тѣхъ.Трѣбва да знаете два пжти нѣма да се повтори, веднажъ нажъ.Сега не може да ви насърдчавамъ,което е изгубено,отиде вече, чалба и веднажъ загуба.То е законъ,който периодически иде.Следъ сега има свѣ бждатъ готови, а дойде,но въ дадения случай,въ дадената времесистема,която веднажъ ще се случватъ.Затова хората трѣбва да ѣко нѣщо,което се случва да го приематъ добре.Понеже блага амо веднажъ ще дойдатъ да ги приематъ по божесгвеному Богатството ще дой\\е веднажъ,учението, та невежество не е и невежеството ще дойде веднажъ.Душ лкова лоша дума.Невежиятъ човѣкъ е слабъ,нѣма никакъв товаръ на гърба си.Уч\\ниятъ е натоваренъ съ голѣма раница.Богатиятъ има голѣма раница,сиромахъ нѣма никаква раница.Нѣкой сж недоволни,казватъ:Не ка има раница.Безъ раниц мжчно е.Раницата служи като едно равновесие.Теже ститѣ въ живота се турятъ. а не ви е страхъ отъ сиромашията.Тя втори пжть не иде.Ако сте сиромахъ втои пжть и да искате ,и-иде нѣма да дойде.Ако сте богатъ,втори пжть богатс\\вото нѣма да дойде.И да го искате,то бѣга.КаT то станете на 120 години ли щ идете да следвате университетъ.Кой досега се е подмладилъ?Казватъ,че хорала е подмладяватъ.Подмладяватъ се хората не вѣ една и сжща система.Азъ поне 1 мЛадилъ.Не съмъ срещалъ нѣкой,ко се е подмладилъ не съмъ срещалъ.И Чувалъ съмъ да е имало.но не намир осега не съмъ срещалъ нѣкой да се е под□ два пжти да е остарѣлъ.И два пжти да ва пжти да е остарѣлъ,не съмъ срѣщалъ. ъ да cei подмладяватъ.Въ моя умъ младия ятъ разбирамъ,който носи само; семенаХРазни семена Господъ му е далъ.Като дойде разглежда семената.Стариятъ е гДадинарь,посѣлъ семената,подкарали,ще израснатъ,че плодове ще има.Младиятъ ндри семената,не може да яде.Ябълкови плодове не може да яде,понеже ги нѣма.С шансъ да яде.Случи се,че на стария следъ но ка сж да той не може да яде плодоветѣ.Младиятъ младия и казва:Ти ми дай семената,азъ риятъ,дѣдото е забогатѣлъ,има шан ато окапятъ зжбитѣ,има плодове,н н\\си ябълкови семена,стариятъ вище\\ти дамъ плодоветѣ,тѣ за тебе вкусни.Азъ като стана младъ,ти ще ми даде\\ъ плодоветѣ.Стариятъ трѣбва , донесе семената,да дойде въ до положението\\на младия да яде отъ плодове иратъ голѣми противоречи# тѣ.Това е законъ,който хората не разбиратъ и н въ живота,че сжществуватъ | \\При лагайте, малко, не много работи,но прилагХггай, еАко човѣкъ би прилагално една дума всѣки день,знаете ли,колко мнодо би направилъ.Мнозина казвате,че нѣмате работа.Създайте си работа.Ако азъ за една година щѣхъ да посадя 360 плодни дървета.Нѣм ѣхъ на. вашето мѣсто ъ никаква работа,ще посадя дървета.Сега може да намѣрите да посѣете.Казва: Земята е градина за тебе.Именно на земята всички имате Каквото искате по едно семе на день. й мѣсто не е мое. еловия да посѣвте, Ако накарамъ нѣкого да изпѣе една пѣсень,кой е най—дХбриятъ пѣ.вецъ д да изпѣе.Да пѣе безъ да му цвѣте красно”.Само веднажъ На друга лекция не може да вжтрено ще пѣемъ.Хубаво,не "Цвѣте мило, пжть не трепери гласътъ.Тъй да изпѣе как може да пѣете по този начинъ,втор може се случи.Сега нѣкой отъ васъ ще каж\\тъ;Ние вѣтр то е е лошо.Нѣкой ще каатъ:Не сме готови. хуба во,не е лошо.Не сте се приготвили,нѣмате време,втори пжть не може\\да се1 приготвите.Азъ искамъ отъ васъ една пѣсень,дето и децата може да п\\ятъ, почти всички деца може да я пѣятъ.Коя е най-лесната пѣсень?На англи ки Янке дуду,на български отъ "Звѣте мило звѣте красно дали има по—лесна 
йон sc вази 1Г‘.9ДК0Д 9'!! . ГЖЕНД 0М60 LB Р9П ГЖВНДОи. дЗл. ом е мед a . ’.a5 емм ваза Iаитоа •гтвджй IBGMNqNO N BT II OTOdTOTSTOri )НТП9Ж9а9Н BT gri вн гдваот SJINHSg вмЛпоа ЗЛМНВд SKIN SI )HNY d'H JTNTO ГП ОМА.ЗДМ OH ГРТВЧОЙ 9T0 И! 9 T9 HE TO OT ХИДВЕМПОП 390 'IKO N, ВНД9 ra го оН.аандбнм Xi.SJiXAUlI 9 9 0 IX J MrO гпвяуГ Г MS I H OE BQ ГТК kb meso одйол -jp ( d'TEHOSqCN DM OH ОНОДОДП .ВР.Я яд dOHSW “ОМ OP NOT OH 1 N RNPBIW ВЯ acA.mhdv?я xo MOO 906HOД ВД HOC o еноТ.Ѣт 6P,ST0HNK if 4 ncllNoH , ннз on a1 два в и • ГН 9p,9TEHCS}{ НИДОП ЕНП9 EC ТОНфГД ицвооп леда a btrnsL TEX OU ОТОйявя ЛЕН ОМА , ' 'II В.ЗПЕП ВД "оносрг зтЛнл 1ЛЯ9Л E.avqn вН fll .OJ'i OHOQTXU loOOk 9 9Н,ОН HJi. отатоалип . NXPNOH nt von ) SHEAVE 6Л”} е модерна пѣоень.Имате пѣсеньта "Ходи,ходи".Кой ходи?Сутриньта роса.Вие! Т ви да али ли сте да ходи сутриньта роса?Азъ досега не съмъ я срѣщалъ,макаръ пѣсень заради нея.Интересувамъ се да я видя.Много се крие тя,много музика та.Значи а е.Може би ходи.когато язъ спяЛогато ставамъ.тя си донесла тдат езъ пари не искате да пѣете0/Една сестра стана и вѣ изпѣ "Ходи трашнОеСега тази сестра я изпѣ на сопрвнъ,кой ще я изпѣе на ходи”.Не е теноръ./Единъратъ я изпѣ/.Добре./Другъ единъ братъ я изпѣ/Трѣбва да бвде те спокойнИоМно енергия имате всичкитѣ./Учительтъ пѣе тихо и сгокойно/ Ходи,ходи/Сега вс ки да я изпѣемъ ./всички я изпѣхме/ 1 | на. подбуда за пѣенето.Човѣкъ трѣбва да счита еди® Трѣбва да имате преимущество,като пѣе. а голѣмо препятствие въ пѣенето,има голѣмо препят' ствие въ свиренето.навсѣ е въ природата има едно състезание.Нѣкой пжть трѣбва да се събирате да п те съ любовь.Побудителната причина да е любовь та.Стимулъ да е любовьта.КогаХо ви се пѣе,пѣйте,не пѣйте,когато нѣма условия.Щомъ имате най-малкото поб ение,пѣйте,тихо пѣйте.Така ще се развиятъ гласоветѣ много много хубавооТрѣб да пазите ритъма на,пѣснитѣ./Учителвт свири ж .цигулката"Ходй ходи",азъ ще ри "Тжги скърби",скърбниятъ бързо вър Ако пѣе полека, загубата -е-маяка му не "Време е да вървимъ" и ние пѣемъ./ изсвиря,вие слушайте./Учительтъ свир .Той изгубилъ паритѣ си,бързо върви олѣма./Учительтъ свири "Грѣе,грѣе Божията любовь носи нъяния изобилния пъл ъ живо.тъ./три пжти/ у Й I 
Н Е П 24 година 3 лекция на иладекия клась 10.XI.144 г.Петгкъ 5 ч.сут. Изгрѣвъ.София. 
навеше си Рседне на пжтя,тогава на умъ му идва друга мисъль Ланочне да се моли,да му услужатъ, да му намѣстятъ крака.Та казвамъ,'когато ,то Жрм въ живата си,въ него се заpdfда зеете желание да има съзнание.Като си изкълчи кракагчовѣкъ добърз ато си изкълчиржката гчовѣкъ,добъръ става.Човѣкъ като си изкълчи добъръ става.Имазкщлче умове.Нѣкой хора като забогатѣятъ,умоветѣ т cS-SJ зи в ѣдоб ре о б р ъще паритѣ сий“3'т при‘хоума JJ0M рат5 мание н изкълчва —т&рия животът # e?fтахуй/ к ое т о\\£ то efera носим® и тогава Нищо Шинь день тя ще MPgb-временото знание—е, уИЕверситетате ем дреха, коя остарѣе,на парцалъ ще стане,ще я извадятъ га сте почете гия ще предай кога сте пред астрономия ще а да струва,Ме гледаме да се направимъ друга дрехаАкосе IE виологъ и следъ сто години дойдете на земята, каква биоло;те на ввжжжжж хората децата тогава ще знаятъ това,което нѣ .вали.или ,ако сте и астрономъ,следъ сто години на вашата е смѣятъ хорат сме учени,' йъ природата има едно учение.Единъ светия минавалъ за невежафжжжжжжехжжжжиивжжЖцжж той не. знаелъ много нѣ: _/Wlz Ъ жия' свет Се1? ylezlVx се ирепирмиой какво знаелъ.лЖози иевеяз казвайте аепЗнае НЯщо отъ тѣхната философия,но знае само две нѣщг Взелъ единъ камъкъ\\и като го стисналъ, отвара камъка излѣзло отгоре огънь а отдолу потевло вЗда.Ьаева:това мога да направя.игънь всѣкога можете да иг изкарате и вода можене да изкаратеато стиснете камъкч/чн казвамъНо-добре е човѣкъ катстис\\е камъка огънь да излѣзе и вода даЬзлѣк-приложение ®Рѣбва)|акмтгЙ2 вжажввжвжважаажжвво Като хване свое то естествоаизкара/вой огън е ви приведа единъ примѣръ. Минава единъ беденъ ,който нѣкога е бил\\ богатъно осиромашелъ/реща едно бедно детенце !’°_ПРИСИЛ° - “У дътада бѣше дошло,когато бѣхъ богатъ о петь пари въ джоба си.ТЛ-ж те гледе ЬчовѣкГще станешъ,въ живота ще ти провърви, ОГЪН т' малкото момче среща агЗе&м кЖУ и му казва: “ ®в»,1и могава нѣмаше пари да ми единъ потикъ.Каквото кае за станала тия добри думи азъ ще тиЖ Азъ нѣмамъ пари.Вие мислете,че съ пари може да\\се отплаща човѣкъ.see хората биха се отплащали само съ думиЙвто кажатътавадсѣка дума, казана на мѣсто; става.Кажешъ щитъ мене човѣкъ нѣма\\ стане.м не става.Кажешъ' “еНЖ1 СТаЕеКаквмо каяешъ. ставХкажешъе твоята воля Ще се уйв&ичй става.Кажешъ ,че нѣма де се уадЙ пак в става к..ХЕатпк-нтангг-нккзи:: Д;ищѣ;;4Ш44в ми ,които ставатъ за добро.има думи,които ставатъ за зло.Ьна\\те ли к ми сепизискватъза да поправите една лоша дума?Нравили каксхг-е ' t»?-g1 има дуО дули сте Опи т ъ ?(йй—лелке 
ftftiWMMrОДПяоши» дтаА с£в»вете си,че кажете нѣкому.ги си мазникъ.Съ колко думи можешъ да поправиш! О дума мазникъ?Тя не е много лоша думаSS5F жжжжиижнжжЕнйкЕажиинжжурредкгятене ажеш5Днѣкому мазник е-гйе »®Я да говори краснор една гагаузка съмъ пакь петь страници промѣ щмате числата 1,2, имате числото 12 J о наричате това число щастливо?! Паство е понеже има единицата.Ьдното показва граница на числата';‘Числото ' още дв съмъ ртата.1 Об виж като свърши отъ Подъ мазниХъ азбираме доста уменъ човмй| то е по-мек е мк върви въ низходяща степень Азъ веднажъ с Две съседки.Едната о истории като адвокатъ шахъ,това бѣше въ Варна,какъ се караха две гагаузки тѣхъ два часа държа речь на другатаизка ; всичкит Н8$ржи--речь, звамъ:браво,тя била родена за ж ориугата слуша,не може да си отвори пуну ь» лдаоъуДва чава г ЖЗЖЖЕЖКЦЖВ 8ашедш • спотай ато мълчи.Не може ва часа.Само срещналъ.’ Прочетете ни и. v08, е всички Фти,нарежда ги.Другата се ешъ ли да кажешъ нѣщо противъ това?м0нази иво Знае, че ако се обади ще от идат ъ ещналъ така да говори,българка не жщия томъ отъ лекция т а Угазумни 12 е поле.Дветь показвплоскостьта.Полето еХдоброплодно.Наквосе посѣе ста жде или като граница плискате дадения случай човѣкъ може да ви то полеДюже да бжде поде,нѣкой да сѣ отгоре.п въ какво отношение?.ви 4овѣкъна д инати им Единицата има по малко ниви,само граници има.£ога ТО две е голѣмъ скандалджия,нѣма по добро число отъ повече ниви.Човѣкътъ на е тѣ хора сж двойки.число! \\ветѣ,но нѣма и поплошо ето може да ви бжде полезне отъ него.Въ природата нѣма по-лошо число отъ дветѣ,но\\нѣма и по лошо.Винаги скандали се вдигатъ между двама души.'Когато двамата се и пжть абъ, започнеш: съльт танешъ аратъ,кой ги примиря имирявагникой не етѣли краката; z I какт ѣкой ва?Числото три.то е миротворецънавсѣкжде числото три може да ви примири, освенъ числото три. Ьземета,® въ краката сж турени два трижгълникаЧислото три Да вървят ъ.дко напустнете чие пжть чокйееращвот Т0 ивь се РазДВ0и Диш се какво да прав ида’ »СЛ7 венѣЖаТч да се колеоаеждц-дйввт И ви егово си ,че вие сте ewrb ч ѣкъ,който СВЪрШИЛИ Университета,два факултета сте свършили,но не ви върв). Аето ми Hire никой не ви иска.Намира се единъ човѣкъ,който ви даде две стомн 2 ИДе®® Да ГИ нимие съ вода.какво ще правите, ако вие сте на мѣсто?ще кажете: 
;• До ?тамъ ли стигнахъ,два факултета • като си свършилъ два факултета,и 1,две стомни да напълня .именно иабс ент ьонянш м се те. пращать съ стомнитѣ за вода,да пиешъ отъ божествения да с\\анешъ.тъй се.разбира.Ще идешъ да напълнишъ дветѣ стомни) изворучовѣкъ ъ божествено». д то вино, и на мѣсто отъ друго отъ него ще пиешъ.Мнозина страдате,понеже нѣмате две\\стомни.вода нѣматеовѣкъ има две стомни:едната вжежжжжжнж стомна е главата, другата • сърдцетои дветѣ стомни трѣбва да бждатъ пълни,Глава та трѣбва д бъде пълна и сърдцето трѣбва да бъде пълно съ нѣщо’» и човѣкъ _ , самъ да се по\\зува отъ джижж своитѣ стомни.Ако остане време да ползува и другитѣ - Нйзвамъ :Въ с ремения свѣтъ всички вие мислите,че сте бедни хора,че не жджувжжжиж много даритиТНе сте даровити,защото стомнитѣ ви сж праздни.Идете напълнете стомнитѣ всичко ще ви тръгне.сега нѣма какво да се аргументира нѣма какво да се дока\\е.силниятъ всѣкога доказва,слабиятъ всѣкога приема.k Слабиятъ какво ще док ?Той не може да отрече,Силниятъ доказва.Какъ доказ това ще го направишъ/другояче не можешъ да живѣ .лошо ли е?Не е лошо.Силниятъ като стане слабъ ва?Силниятъ‘въ свѣта каз ешъ.Слабиятъ ще приеме тов и той приема нѣщата,ако ела ятъ стане силенъ,налага нѣщата.Кое е по-хуба во сега?Да налагашъ,или да прмашъ?и дветѣ сж необходими,едното безъ друг ако не си слабъ да вьзприемашъ една идея гото не монатъуВъ дадения случа и въ дадения случай,ако не си си нъ да наложишъ една идея,ти не можешъ огъ е направилъ хората слаби ,да възда разберешъ живота.Първото нѣщо приематъ идеитѣ.носле ги направилъ-с я възприемешъ въ себе си и щехя прило ни да приложетъ идеитѣ.вдна идея ще ъ въ себе си.Въ свѣта съществува едно голѣмо противоречие казвате;оащо сме\\слаби?3а да възприемете-еднащщ идея въ себе си.защо ст.авашъ силенъ?3а да идеитѣ трѣбва да си слабъ.При прилагането приложишъ.Нри възприемането на на\\идеитѣ трѣбва да си силенъйж полеилниятъпчовѣкъ е пла природадата е излишно.' природата,не ги счиша_ е ,които не разбира' Слабиятъ човѣкъ е гъвкавъ,огъва се.той е доли нински върхъ. Хиега не считайте,че всичко каквото съществува Неразрешавайте противаречиятакоито съществуватъ Ите излишни.Всичко,което е допустнато е намѣстото сй ме,мислимь,че нѣщата намѣсто .тя никога. що,колкото и лошо случи въ живота е не да за не се повтарятъ.васъ съ безъ полза.всичко,каквото природата е допустнала е е допустнала нѣща,които нѣматъ своят ползаЛвеѣко нѣщ каквото ви" се е ,то е на мѣстото си.ичияйте,че всичк добро.Радвайте те/помнете едно нѣщо:нѣщат два пъти ви е страхъ отъ повторение.Въ природата паворения нѣ ма.Бсѣко нѣщо само веднажъ може да ви се случи.Веднажъ само може да яде ядешъ сладко по единъ начинъ.Втори пъть ако ядешъ по другъ начинъ щ адкжя бъде.всичкитѣ сладки яденета нѣматъ еднаква стойность.Нѣма защо да се\\бои» те отъ нѣща отъ които сте се страхували.васънви е страхъ,че страданията ито веднажъ сте ги прекарали,може да се повторятъ.нѣщата не се повтарят®; о 
зъ ги привеждамъ,дали ] сте съгласниохеше да ги опитате реалнилзъ говоря за реалните нѣща,които сществув е сж дов' рисувате,разбирате отъ лѣкуване.станете единъ простъ повеч че не ги то инструмент и. Да се мисли сега по старому е губене на вреще.Нѣщата не се втарятъ.сега за новитѣ времена,които идатъ за васъ, \\ това е безразлична.да менъ важно е това,което съществува \\ съществува въ природата,споръ не правя.има нѣща,които не гатството само : тия нѣща вие не вие сте съгласи: изпрати тѣзи слуги,другояче щѣхме да бждщмъ Ще има голѣма любовь между бждещитѣ слугини рете отъ сега,какво искате да бждете,господ вежа ажуижжщяжажджжв господарь ще бждешъ,ще Ако си много способенъ, слуга ще срѣбва ти изгубенйѣ ще се повдигнатъ.к бждещитѣ господари.ще си избе£ . i ти -или слуги.защото,ако си не ги трѣбва единъ уненъ слуга. не\\ежа господарь,не ти трѣбва сж въ природататѣ ц ватъ въ природата. \\ иредсавете си,че Щеождатъ ли хората да свироиенаете да уменъжкжуяжжгосподарьцЬземете една съвременна ц 'игулка,която мълчи,но като я хване нѣкой цигуларъ,излиза нѣщо хубаво,като\\я хване нѣкой невежа ни що не жжжжжаж може да изкара.Казвамъ:хубавата цигулкачсамо майсторьтъ я ра збира и само майсторьтъ разбира животаза бъдеще трѣбва да разбирате живота -Ьсичкитѣ хора сж създадени като инструменти.вие трѣбвА да използувате тѣзи слуга и започнете да свирите .-ашитѣ господари се чудятъ и казватъ:имаме единъ слуга, знае да свири, дХлѣкува,да рисува.ако свѣтътъ бѣше пъленъ съ такива слуги,зле ли щѣше да оъдехсега свѣтътъ е’пъленъ съ невежи слуги,тѣ За онова,което загубено не мога дави насърдчавамъ,то отиде ще бждатъ кандидати за господари,тѣзи,които нищо не разбиратъ отъ живота и тѣ сж кандидати за господари .при т&ъ ще слугувате .тѣ ще бждатъ материал ла съ който вие ще си послужите.тѣ ще кажатъ:добре направи Господь ,че ни знаятъ да свирятъ,да лѣкуватъ и да рисуватѣ4за бждаще кандидати за слуще б жд ат ъ ; музикант и, художници/лѣкари»’ три категории.сегашнитѣ слуги,koi не сж музиканти ще бждатъ бждащи господарикоито не сж художници итѣ сте свършила два факултета и ставате слуга нѣкжде лни отъ васйЧЛа допустнемъ кжщкжражакннуче знаете менни ох нѣщата,които ставатъ само веднажъ въ живота.това,което счетате п( повторение,то е на другитѣ хора. Нѣкой човѣкъ има твоята опитность,то не ( е повторение на нѣщата.нѣкой пжть вие-се заблуждавате! страхъ ви е ,че ще осирЪмашеете.Два пжти вие не можете да осиромашеате,веднажъ само можете д осироиашеете.Два пжти млади не можете да бждете,два пжти стари не можете $ да бждете.само веднажъ можете да бждете младъ и само веднажъ можете да ж; дете стар:Цсамо веднажъ можете да бждете учени,само ведняаъ можете да бж-, дете доор\\.3аконъ е това.сега вие се плашите,че сиромашията ще дойде.Неда? нажъ ще се \\лучи това,втори пжть и да искашъ сиромашията нѣма да дойде ГЬоз г 1 г г веднажъ ще дойде;втори пжть и да искашъ нѣма да дойде.въ 
: днажъ печалбе,веднажъ загуба,то е законъукойто периодически иде.следъ \\ време може да дойде пакъ,но въ дадения случай,въ дадената система,която се а има свѣтвтъ,работитѣ веднажъ ще се случат ьатова хората трѣова да ожда дтъ готови,всѣко нѣщо,което се случва да го приематъ доореПонежа благата _ ги и и ств иромашията само веднажъ ще доидатъ да ги приематъ по оожествуному. богат о ще дойде веднажзЗчението и невежеството ще дойдатъ веднажъ,приемете ѣхъ по божественомуудумата невежество не е толкова лоша дума.-Невежия; да ме пи Ако сте си човѣкъ\\е слаб ъ, нѣма никакъвъ товаръ на гъроа си.Ученият® е натоваренъ съ г голѣма аница.нѣкой сж недоволни,казватъ:нека има раницауоезъ раница мжчно е .Раницата служи като едно равновесие-вь нея се турятъ тяжеотитѣ на живота страхъ отъ сромалпхЯТаГя втори пжть ннѣмада дойде шрц вьо махъ втори пжть сиромашията нѣма да дойде и богатството втори пжть нѣма да ато станете на 120 години тоге ва ли ще отидете въ университетъ?КоЙ досега се е подмладилФДодмладяватъ се хората ,но не в е падмладилъ.Не с съмъ ,че е имало една система.Азъ поне досега не съмъ срещналъ нѣкой да се ъ срещналъ и нѣкой,който два пжти да е остарѣлъ.Чувалъ с азъ не съмъ намѣрилъуЪъ моя умъ младиятъ,разбирамъ,този, който носи семенаазни семена Господь му ги е далърКато дойде разглежда семенатарСтариятъ е г динарь,посѣлъ семената,покарали,израотнали и плодове щепимладиятъ носи семената не може да яде?. Ябълкови плодове не може да яде,понеже ги нѣма.Стартъ дѣдо е забогатѣлъ има възможность да яде.Понѣк кога се случва,че на стари ъ окапватъ зжбитѣ;има плодове,но не може да яде Радиятъ носи ябълковитѣ сем\\на,стариятъ века младия и казва:Ти ми дай семената, азъ ще ти дамъ плодове тѣ за тебе сж вкусни.Азъ като стана младъ л ще ми дадешъ отъ плодоветѣ.Стар\\ятъ.трѣбва да донесе семената,да дойде до положението на младия да яде отъ одоветѣ.ова е законъ,който_хората не разбиратъ и намиратъ жвжнжжжшгжж жяж че въ живота сжществуватъ голѣми противоречия.. ч / Прилагайте малко,не много,но прил аЙтерАко човѣкъ би прилагалъ по едн на дума всѣки день, знаете ли колко много\\би направил ъ.Шозина казвате,че нѣ мате работа.Създайте си работа.Ако азъ б на вашето мѣсто за една година щѣхъ да посадя ЗбО плодни дръвчета.Нѣмамй 'н аква работа,ще посадя дървета пжть неможете. ажатъгие вжт най-добрия пѣвецъ да Йвѣте мило цвѣте й мѣсто не е мое.Земята е' овия да посѣете,каквото Сега можете да намѣрите и да посѣете.Казвате:' градина за тебъ.Именно на земята всички имате у искате ,по едно сема на день поне1.7 Ако накарамъ нѣкога да изпѣе една пѣсеньойто изпѣе.Да пѣе безъ да му трепери гласаТъй да изпѣе,какт красно”Само веднажъ можете да пѣете по този начинъ,втор На друга лекция не може да се случи.Сега нѣкой отъ васъ ще решно пѣемъ.Това е хубаво,не е лошо.Нѣкой ще кажатъ:Не сме г рви.И то е ху баво,не е лошо.Не сте си приготвили,нѣиали сте време,втори пжть се приготвите.Азъ искамь отъ васъ една пѣсень,дето и децата да мо е може да да пѣят: 
8 ки "Янке дуду",на български отъ "Цвй те мило ,цвѣте красно,дали а английски Янке ДУДУ , . пѣоенЬта "Ходи оди".Кой ходи?Супо-лесна?Тя е модерна пѣсень.Имате трина’ роса.Вие виждали ли сте да ходи 1ещналъ,макаръ,че има пѣсень за сутриннааа/ роса?Азъ до сега не с нея.Интересувамъ се да я видяло го се кЗ\\тя,много е музикална.Моле би ходи,когато азъ спя.Когато ставам е донесла водата.Значи безъ пали не искаше да пѣете./Една сестра с и изпѣ йѣсеньта"Ходи хйди/игажраннзГДанж Не е страшноега тази сес изпѣ сопр\\ъ,кой ще я изпѣе теноръ./Единъ братъ я изпѣ/Добре./Другъ изпѣ слщата пѣсен&рѣбва да бедете спокойни .Много енергия ’е тѣ/Учительть изпѣ тихо тя си стана тра я Трѣбва да имате ед; счита пѣенето като едно и :а спокойно "Ходи , ходи ".Сега всички да я изпѣемъй1 подбуда за пѣенето.богато човѣкъ пѣе;трѣбва да юимущество.Въ пѣенето има голѣмо препятствие,им има голѣмо припатствие и вХсвиренито.Навсѣкеде въ природата има едно съ~ зтезание..Нѣкой пхть трѣйва \\се събирате да пѣете съ любоводбудителн ната причина да е любовьта,стилъ да е любовьта.Когато ви се пѣе.пѣйте Не пѣйте,когато нѣма условия'.Щомъ\\мате най-малкото побуждение пѣйте тихс .Така де се развиватъ глаооветѣ мно\\много хубаво.рѣбва да пазите ритъм ма на пѣснитѣ.'.уУчителвтъ свири на цигулка Ходи Х0ди./Азъ ще я изсвиря,! вие слушайте.Учительтъ свири 4Ткги сккр\\."Скръбниятъ бързо върви.е изгубилъ паритѣ,бързо вьрви.Ако пѣе полекаагубата му не е голѣма.$Н»8й Учительтъ свири"Грѣе,грѣе"?Време е да вървим./Всички пѣятъ./ Божията Любовь носи изобилния пъленъ животъ./три пити 