"МИ БЕМОЛ" И "ФА ДИЕЗ" (втори вариант)
№ 442
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
1 г 
б.ч.о. па Всички видисе човѣкъ иока да о /за днесъ и хме Сп добрата молитва, тема:всѣки самъ да се нарисува /. сте ////// рисували. Сега тѣзи ще ги ’ звѣнъ да с 1 анаклв.и • покаже характера,той пише;сега това лдояател п това-5 • • индивидуална ’ , “ ;.ъ това — й задържимъ,нали /риоункитѣ/ сж ' •.•.пачата сд, а ми когато • »#пес.| разни писма,ще ги М имъ,тъй да тупа сърдцето .-какво ли има вжтрѣ? Може да е радостно,а нѣкои\\пжть може човѣкъ и да плаче отъ него,не знаешъ какво е Сега вие се интерисуват но /рисункитѣ/. Та е развити. научно,цравя си свои изслѣд ей», ,-н ТУКЪма не отъ научно гледище,а само така. Това е наука); л ие, азъ една вечерь се занимавамъ,свиря едно упражнен ния.Гледамъ една сестра иде много сериозна,има X нѣщо. Азъ като я видѣхъ.ще ра тя,и почнахъ да свиря,но тя се али нѣщо Отъ музиката,казвамъ,заповѣдай, сда / веде надолу,и почна да се смѣе;музиката поч—J на да дѣйатвува вече.Казвамъ й:за се смѣешъ? Азъ си правя своето тълкувание Та казвамъ,има една научна страна и въ рисуванието и въ музикат, Музиката е една наука;не само да пѣепнцѣлата природа е построена върху тия тоновезъ като се занимавахъ съ-изучв\\ние психологията на българина, въ негоазъ се чуда на ата музика,не вия ритмусъ,той има една основна пѣсень;н ви позанимая съ една область не.както сега български умъ. Ще отъ сжщото гледище. Сегашната музикае много сложна .Всинца отеау\\или нѣщо отъ музиката;нѣкои сте какво и ѣ. учили,нѣкои пъкъ сега ще има да учят Азъ ще \\зема музиката тъй както еw Се гашната музика се' занивама съ хармонията вжтрѣ ща които'не и достигатъ,и вслѣдствие на това тя н 1ШШ природата,но има нѣможе да изрази всички е •-., W, иска® пцрави®5 кажемъ,пѣсеньта за? ушата,и което е скрито/ая ония нрояви,които сж скрити,онова,което е скритовъ въ природата музикално не може да се изрази,да се изн\\се. Сега азъ ще взема цѣлитѣ ноти. почва отъ до.Това е построението на тази бъ\\гарска пѣсень. Това е основата.Това,което седи у българина,той го\\е изразилъ. Ho.sxe . българинѣтъ е турилъ едно противорѣчие,той започва съ до,това\\е ЧЕРВЕНИЯТЪ OUOAKZ -99цвѣтъ,тонътъ на овѣт-а е това.Вие можете да прѣведете тази гама мъ коя гама опада.Това е минорна гама\\1 Сега тукъ има несъотвѣтствие МИ БЕМОЛЪ . ФА ДИЕЗЪ . Ми бемолъ е импулсътъ на твоята мисъль,да прѣодолѣешъ нѣщо,нѣкакво:препятствие Или това е неестествения ходъ на човѣшкото развитие; И българинътъ ед\\пѣлъ, • и турилъ ми бемолъ,едно спиране на българската интелигентностьислѣдъ тоХа,в1 той-усѣща едно нарушение на ....... ' нов сието и той турга ПовишаВане А Ш 
ѣ до СОЛ,а СОЛ е като погледне вири тъжно та пжть,и каз не стига,пон лѣ минава на ввнъ стремежъ Т ма да я бжде,и си азъ съмъ ва минор срѣща А фа това е зелениятъ цвѣтъ,това е храненето на физическото поле;слѣдователно' йивидуал н®- слѣдъ това той се връща,имГдва пжти РЕ, това е инХЙностьта на човѣка, оранжевия цвѣтъЕ показва това\\е една свободна пѣсеной започва с ДО,дава си куражъ,и слѣдъ това дно прѣпятствие въ живота си,и казва:нѣма да я неговата индивидуалност! бжде'тази вър работа ГЗапочгама,и запѣва тъжно,но го боли на сърдцето и търси единъ изходент материялното въ живота трѣбва да се изучава,защото пипката ми пари да спечеля,и човѣкъ да стан -„_ -Минава една тъжна струна,посясно синиятъ цвѣтъСОЛ означава единъ духокъмъ Господа,каже:Господъ високо,а така нѣИ тази пѣсень е ,много тъжна пѣсень,нераз брана вждалъ мнозина като се свири тази пѣсень,тѣ плачатъ;а като питашъ българинътъ:защо плачешъ? и той не знае защо, биране Той плаче отъ неразТози бемолъ не\\ трѣбва да сжществува,той трѣбва да го прѣмахне.Той тази пѣсень като го е турилъ отъ своята ми ль;и турилъ диеза отъ класическа,\\минава за една тъжна тиворѣчия има,че користолюбие,а пъкъ минава пѣсеньд И казвамъ,двѣ пропитъ въ живота,и да го разрѣши,но той не иска 'да разрѣши правилно той не иска д живота,дошѣлъ е до единъ из го разрѣши правилно. Защо? Той се пита,какъ не иска да го на\\чи,ами си пѣе бългасркитѣ музиканти като засвирятъ тази пѣсень,казватъ:гения\\на е тази пѣсеньГГенйялна е българската музика! Но въ какво седи гениялното? ного била класическа! Но въ какво седи класическото? Нѣматъ понятие какъ да схванатъ музиката5/Казвамъ,българинътъ " винаги куца въ тоноветѣ на цвѣтоветѣ. Т' тъй както сж построени,има една такава спи като дойде до духовното,пѣснитѣ му рачка. Азъ не зная нѣкои отъ васъ тѣ свирятъ,но свирятъ за удоволствие,ако 1 се изнесе българската музика,тя е досто сложна. Тя е взета религиозна,но послѣ е \\съвсѣмъ. изопачена у Ти щомъ има! едно тъжно чувство,ти си музикантъ; но да пѣешъ,но тургашъ извѣстни знаци-У Ти почвашъ д искашъ да измѣняшъ музиката,ти искашъ . направиш гѣешъ,или искашъ да свършишъ извѣстна работа, българинътъ казва/нѣма да стане таз МОЛ -нѣма да я бѣде! А пъкъ животътъ по тиква,трѣбва д. работа. Той тури №L БЕk се ивѣе.пой сѣе малк а отъ това малкото,иска много да му се роди,пъкъ не се ражда толкова,иолкото той иска,щомъ не може да разрѣши българинътъ правилно пжтйщата, той става пехливанинъ. PE-то вече е пехливанлъкъ.Два пжти турга лжка на • • , • гава ко съ главата си не може да уреди работата,и ако нивата не ражда, тогава пех, Азъ изваждамъ отъ тази тъжната пѣсень три проблеми неразрѣшени стане,или богатъ ще стане,или най-послѣ пехливанинъ ще стане. ванинъ става. \\Или ученъ ще Тов\\ е 1л еи има неговата ГнГуЛ -” — не оже богатъ \\ тане, става пижулистъ, бокоиор%р’ ' : 3iW с тане, р а вгАметотй 
3. сѣздавашъ създадена канти\\азъ ir W , 4 e Изпѣйте сега тази пѣоень. ДО,РЕ,РЕ,МИ бемол»,ФА диез»,СОЛ. Ти си / изкуствено една тъга;въ природата нѣма такава скърбь.тази е гама отъ хората,турени тия знаци и слѣдъ вѣкове,гледам» оагашнитѣ музиги разглеждалото това гледище,нѣкои гениялни произведения не вър.; вято по\\еЯтественъ ред/, Нѣклдѣ много добрѣ в»рватъ по единъ много естествен' пжть въ съгласие оъ природата;а нѣкои отъ музиналнитѣ произведения вървят» както тази/узика по единъ изкуатвенъ пхть.съ изкуствени тоновеНазвамз; ' ’ всѣки единъ /вѣкъ въ това гледище е единъ творецъ.Небето.Богъ го е оставил» да баде творено на своя хивотъ. Ти трѣбва да мислиш» правилно! Ти казваш»:' аз» не съм» музиЦнт». Ти можеш» да не бадешъ музикант»,но ти тбва да дадеш, правилен» ход» на живота сиНе трѣбва да тургашъ оплнки на живота си .Не трѣбва да тургашъ спхнки ,на своАта мисъль жамъ дѣто не трѣбва По-добрѣ е да отпуснешъ по малко вода,\\тколкото да градишъ бентове.и да спирашъ голѣмата'вода. която си пусналъ. Това азумнотоЕдинъ музикантъ изразява народнХ/Жрь та. Азъ изваждамъ отъ цвѣт\\ветѣ на тия музикални тонове,какъ е мислилъбълга-, ринътъ, какви са били условията,какъ е разрѣшавалъ противорѣчията и / защо е добил» това противорѣчие, понеже той от» една страна излиза от» своя ум»,на, I друго мѣото излиза от» своето кориотолюбие.и на трето мѣото иска да излѣзне като единъ пехливанинфѣоеньна Акто започва отъ ДО.изведнаж» два пати повтаря РЕ-то,срѣдъ това lAl бемол»,олѣ\\’това качва се на ФА диез» и СОЛ,и пак» се връща назадъ,и пакъ повтаря сжщото/пакъ започва отъ ДО. Сега въпрос» не е за критика. Кройка трѣбва ла саществува ватрѣ в» нашия живот»..Имаш» едно тъжно чувство,ще\\идишъ това чувство саществува ли. Ти казваш»:тъжен» с»м». Защо? Имаш» една българска пѣсеньѣкои от» вас», . които са музиканти,да кажат» към» коя гама опада МИ бемол» и ФА диез»? /към» СОЛ мйниоръ/. Та казвам»,музиката е външната страна .Азъ ви давам» "една основна идвя за музиката,т»й както сега ое развива, тоХцѣдо едно изкуството казвам» музиката е външната страна на живота,за да оетонира човѣкъ. То е наука/ и изкуство,за да можеш» да повлияеш» на себе си кога\\ градишъ своя характер». , /под» думата характер»,ти градиш» онова,крето се прѣживява,онова,което се мис; ли и онова,което ое поотапваТова ох материялитѣ.о» ко\\о ое гради човѣшкия J характер»,човѣшката душа,или човѣшкото тѣло ое строи. Слѣлователно.ако.вие : нѣмате едно правилно разбиране за онзи ход»,който природатАсега върши,тогава ще се създаде нѣщо хилаво,и така редъ хилави тѣла ое създаватШлузикалното чувство се прѣдава..Музиката не е чувство,но е способност»,понЦе спада към». I способноститѣ.отъ прѣдъ на челото ое намиратъ знацитѣ на музикат/но тя оиоцма I свои знакове и признаци на задната част» на главата. \\ — сега за. да баде . един» новѣк»музий 
4. Нлаеуиг.аО владее i " ,/ НЪрп ТНй ;JH rH ‘Г: 'тняи is нн oa — 6Д -H JEB рмчавдп i в и. ва тшеноп У отвоя i'fnA .ат . TJHNq mjбод ь U 3 4Y.OR IS ОТar hVB1 иЛ1Н on 'X 1 пншян ГЕЙМ NT от.чог t l.i ’ ' :. г H ;u j mb-} I Я N' N :r j rnii v h1 4 MF. ixaqax STBMztH eo 9Щ h тоа V’ dooono e моно да оцѣнява врѣмето.и вѣко нѣщо да тури на врѣмето. Музикалниятъ човѣкъ трѣбва и всѣка нота на мѣстото си. Цѣли ноти,ако тури,той разполага съ врѣме; нѣкждѣ врѣме, 1 тури половинъ ноти.врѣмето му е по-малко,четвертъ -още по-молко 32 .колкото по-малко врѣме има въ пѣнието,толкова по-съкратявг тия вълни,кои трѣбва да се яватъ въ хивотаУ Вземете запримѣръ въ езика,вие започвате съ зв ра. Отъ послѣ има ъ,слогъ,дума и словото; четири нѣща,които сж основа въ говоуги знаци,но първо звукътъ е неразбранъ. Ти казвашъ 0 о о и И И или А А А;дойде\\ологътъ,имашъ една гладна и една съгласна;слѣдъ това S слога,три срога образуват думи.имашъ нѣколно понятия,които разбиращъ,хлѣбъ или оолъ.пиперъ,/ и слѣдъ\\това дойде словото.Много вече развити думиазуино е оловото. Съчетаването „а звукове,слогове,думи и оловото образугъ цѣла та рѣчь.Има и редъ други спомагателни орѣдотва.оъ които рѣчьта се съчетава. атъ употрѣбяватъ тѣзи Та поетитѣ и писателитѣ,които п ския езикъ има една дума,съ която\\азъ не мога да срѣдстваВъ българ& кажа,толкова остава,не ми търсилъ съмъ години търся съ нѣщо д я въ английски,и тамъ не е приятна,като я срѣщна ое справя,азъ нѣма да ви я я замѣотя,но не мога да жж,но търся въ речника срѣщна .Тази дума да я замѣстя; с рѢщна,казвамъ,нѣма ли нѣщо да се тури га да я намѣря,не ми е би,че има нѣкждѣ тенията на тази дума е добро,но не отговар\\, дойде съвсѣмъ се обърнатъ нѣщата съ главата е приятна,като я нѣкоя думаТрѣп а прави едно нарушение,тамъ като долу;заради менъ онзи,който чете,нѣкои търсятъ погрѣшки,но въ една дума цуца тѣ.тукъ я тургамъ,тамъ я тургамъ,кждѣто и да я езикъ,въ строежа му,и казвамъ трѣбва съвсѣмъ да тамъ,и казвамъ,куца на българитуришъ все се измѣни строежа му,и цѣлиятъ ходъ на българската съль се\\ измѣни построилъ тази минор куца нѣщоъ самия езика съвършено да трѣбва да се измѣни, и тогава може да се промѣни езикаапримѣръ, този, койѣо е на пѣсень е билъ генияленъ музикантинъ,единъ гений е би\\ъ .Казвамъ,единъ гений е трѣбва да тури а,но той не е раз6 създава една пѣсень,но той не е разбралъ,защо е намѣрилъ, бемолъ,малко да вземе. Той е искалъ да направи тъжна пѣсен бралъ,не знае,че този бемолъ много пакости.Казва,тамъ човѣкъТрѣбва да бъде малко тъхени1ли казва нѣкой: трѣбва да му ое окарашъ малко на ница не може,трѣбва да му кахешъ сериозно. Това сж неестествени трѣбва да му кахешъ малко законътъ на любовьта,това спирамъ върху това по-внушително,рѣчьта е вече неестествен е законъ на ограничениеАзъ сега не . Та казвамъ сега,нѣкой пжть васъ ви е срамъ е,казва тъ съ е по/ да се не овѣка,безъ кара аботи\\/Щомъ искаиъ да пѣ те;азъ не мога да пѣя. А при това вие сте отлични пѣвци. Нѣкой не пѣе обрахение.да не би неговата индивидуалноотъ да .падне реномето му.Такава\\пѣсень ХаЛ:ХнГѢ " в~ -У религиозни хора и вз ‘ 6мгарока пѣсень,1’® ахатъ” ”® ® и®60’! взеие®ь Да Ьѣетъ 
5. |ли влѣзнешъ между свѣтски хора,и запѣешъ една духовна пѣсень,веднага ще каже то бълга ка народна пѣсень?И защо пѣешъ ха ли отъ диване .Питамъ,защо въ едно едца религиозна пѣсень?Че духовно събрание да не можешъ да изпѣешъ една въ едно свѣтоко събрание,ти да не можешъ да к тия пѣсни и духовнитѣ и свѣтскитѣ не излѣзнагареката душа,не минаха ли прѣзъ българското сърдце ава дѣ е лошото? Свѣкитѣ хора по нѣкой пть усѣщатъ при една такава музика както тази,азъ съмъ глдалъ българи като се събератъ.и кажатъ:я запѣй нѣкоя стара пѣсень. Всички седатъ тогава ала-турка,а младитѣ прави пѣятъ стари пѣсни.и старитѣ погледнешъ плачатъ.пъкъ на младитѣ сърдцето имъ се свие,казватъ.я сега нѣщо по-весело,по-хубаво,и погледнешъ,младитѣ започнатъ ното е религиозна пѣсень. Еългаринътъ започва съ тъжното. хорове га тъжтова е религиознотоа и дойде игривата, веселата пѣсень, тя е свѣтоката пѣсень. Знацитѣ са турениТи ако пѣешъ ми бемолъ много пати го повтаряшъ,тебе ще те хване цѣла хипохондрия И ти съвсѣмъ ще се обезсърдчишѣ.\\ веднажъ два пати да туришъ малко пиперъ да но да тургашъ все пиперъ,да се повтаря,има лошо влияние вечози законъ е забѣлѣзанѣ,когато една мисъль се повтори има същия цвѣтъ както ми бемолъ,и ако я повтаряшъ,повтаряшъ,идойдешъ да една дума,която ти като я изговаряшъ дойде жълтия цвѣтъ и туришъ бемолъ на тфзи цвѣтъ,то е българската пѣсень,и & дойдешъ до една дума,която има зеленъ цвѣтъ,-фа и тогава туришъ дезъ.въ тебе има кориСтолюбиеЩомъ дойдешъ до зеления цвѣтъ, ти трѣбва да гледашъ да придобиешъ по възможность най-чистия зеленъ цвѣтъ,кйто съществува въ природата. ли като дойдешъ цвѣтъ,щомъ дойде до жълтия цвѣтъ,трѣбва да гледашъ\\да имашъ най-естествения до онзи цвѣтъ,задъ който сжществув задъ всѣки единъ чувотвувашъ една своята норма,ти ще блѣснеуА щомъ сгъс една разумна идея,защото правиленъ цвѣтъ,когато се проявява в влтрѣшна малка радость,една свѣтлинка тишъ цвѣта,щомъ не разбиращъ смисъла на нѣкоя дума,и тогава се заблуждавашъ, и ще вземешъ едно противоположно направление въ живота,казв\\шъ:не си струва да живѣе човѣкъДо бемолъ,казватъ, човѣкъ трѣбва да саане до Хубаво,ако ги наредишъ все ре диезъ,навсѣкждѣ дѣто има ре,все овищавашъ, повишавашъ,какво ще стане? Ще се развиятъ въ тебе личнитѣ чу вот ,и ти ще влѣзнешъ въ стълкновение съ всички хора,ти ще почнешъ да се прѣкрѣстосвашъ ръ. Ре диезъ. съ иората,съ тѣхния свѣтъ,съ тѣхния вения. Всѣки иска да живѣе.И ако ти бемоли,самоубийството ще дойде,нищо озни пѣсни,когато азъ съмъ работилъ ни стълкн пжть и могатъ да станатъ музик почнешъ да тургашъ на до-то навсЧкждѣ ре лиги о, тов повече !Та въ музиката въ всичкит върху всичкитѣ модели тукъ въ пѣни ва о» почти всички най-чиотитѣ тонове,които дѣйотвуватъ да освобождаватъ\\чоj вѣка отъ всички наслѣдотвени черти на прѣплитания на вълнитѣ,които могатъ Р“”’“3“»»»“ ’я"“”" И ДРУГ° ЯЧеГледамъ нѣкой пать ме корнги 
ъ нѣкой пжть нищо не казвамъ.Може и до бемолъ и до деизъ;може бемолъ и диезъ\\оже всичко,но въ дадения случай нѣщата не могатъ да бѣдатъ бемолъ и диезДо-то щк бжде безъ никакъвъ знакъ. Само ако животътъ е срѣщналъ нѣкждѣ нѣко или нѣкой недоимъкъ, мжчнотия, н\\сполуна,ти можептъ да повищищъ ДО.Въ такъвъ случай ти трѣбва да • г / повишиптъ съотвѣтнитѣ тонове,въ даденъ случай ти можептъ да повишишъ жълтия цвѣтъ;въ дадения.случай на МИ бемолъ,ти ще /// туришъ Диезъ,или поне ще махнешъ знака бемолъ,не му е мѣстото тамъ. То е психологията да отмахнентъ една тъжна мисъль,която е\\дошла въ мозъка.Послѣ смѣшенъ е българинътъ,понеже и вие сте българи,не е смѣшно,но азъ вземамъ въ тази хубава смисъль. Сега първата пѣсень нѣкога азъ мога да ви я изсвиря,а втората нѣма да я свиря,тя е пъкъ една мажорна пѣсень,и тя започва отъ ДО,но и тя е тъжна пѣ сень. Тази е пѣсень за стари хора,онзи,който е опиталъ живота. Тѣ. казватъ:нѣма рмисъль,опитахъ,а онази втората пѣсень,тъжна е тя,но е за млади. Той се влюбилъ въ нѣкоя мома „че тя го играе малко. Той казва:мари Донке,запали ми оърдцето,защо ходишъ тъй,ще ме осакЧтишъ.не прави тъй съ мене,-той пѣе тъжно. Ти си играешъ оъ мене,но може да стане нѣкой хатъръ; и тя е минорна пѣсень. Такава е. Но тази втората пѣсень азъ много редко съмъ я свирилъ,само нѣколко пжти.Но тази /първата,показва написанитѣ \\оти на дъската/.често я свиря.Нѣкой пжть като дойда и искамъ да зная какво нѣщо\\е българинътъ,зае виря му'тази пѣсень;тя е вече въ неговия ритмусъ.И при нея всички стари българи прѣнасятъ ое въ тия врѣмена велики! Казва той:какви врѣмена еж били тѣ. Да,велики съ единъ на едно мѣсто, t \\ бемолъ и единъ диезъ на друго мѣстожВелика пѣсеньвелики врѣмена съ два неестествени знака. Но това не е най-добротоТхСега това е единъ музикаленъ метода за изяснение. Защото,ако се взематъ нотитѣ безъ цвѣтоветѣ и безъ тия цнаци,нѣ ма да иматъ никакъвъ с мисъл ьПъкъ защо на МИ да нѣма бемолъ,и защо на ФА-то да не туримъ диезъ? Ние нарушаваме единъ естественъ ходк на нѣщата. Тази пѣсень,първата /ми бимолъ и фа диезъ/изразява една несрѣта;цо тази несрѣта произтича отъ факта,че българинътъ първо не е разбиралъ въ какво седи животаs Та казвамъ/ сега и като ви гледамъ нѣкои отъ ваоъ вие имате много знаци, на М -то. Много б емоли имате. Та казвамъ оставете малко знаци, оставете бемолитѣ; послѣ и на Фа имате много диези. Казвамъ: трѣбва ви чисто " фа, и М и чисто Ми/исти мисли, чисти мисли, чисти мисли, нищо повече. Вие казвате: Господъ ще оправи. Но като дойде твоя учитель по музика\\какъ ще оправи нотитѣ? Той веднага ще премахне всичкитѣ тия знаци. \\ --'W X Та сега имате художество /Учительтъ изважда единъ портретъ у7 себегу;.. • . • ...... . „ ’ . ’ себерисунка/. Кой е тозъ юнакъ? /Колю Каишевъ/. Доста художествено е из\\ работенъ. Очитѣ тъй както сж турени казватѣ: ти знаетъ ли азъ кой съмъ. 
творени еж много о. Отворени очи значи взривна повече отколко требва. при отворени ечи човѣкъ възприема повече овѣтлина, отколко трЗ ва. Тогава олѣд» ,и отворени очи щв дойде ввиол. Свга както в картин8 V е Фа диезъ, а олѣд» зи отворени оче ще дойде кепрѣмеино Ми бемолъ. Реа\\мия ще дойде, това е Ми бемолъ. А природата обича равновесие. Сега ние п\\авим» една бѣлѣжка много нека. Служим» съ много тънка критика. ми бемол» \\ Фа диез». /у. „оказа втора рисунка/ Сега това кой еТ Тази 'сестра -оке да я\\познете /Цветанка Симеонова/. Това значи художника, да го познаете че е\\той./Ж. показва рисунки една олѣд» друга/. Всички се усмихва/. Сега вЦе кат» се смѣете, това е махорна гама. Почти без» знаци в. Но доста сащестни черти са отбѣлѣзаии на воѣк. една рисунка. Но нителин» човѣкъ нѣмаХтакава физиономия, каквато трѣбва да има. Сега вие Трѣбва да имате нѣкой правила, по които да се раководите. Вие сега имате ого правила, с» които е работено, но има извѣстни основни нова правила, ко\\ трѣбва да реагират». За примѣръ, да допуснем» че орѣщнете елин» човѣкъ кЦйто не ви е прмтен», или неговия говор», или въ израза на лицето, или .хиляди гримаси има, които но може да си обяси?”“”4”’ “\\п-ох'/това е едно послѣдотвие, трѣбва да се знаят» примииитѣЗащото ако човѣкъ говори, вие имате елин резултат. Словото, думитѣ, които произнесе, то# е един» резултат» на неговата мис»ль. Илмкаквото движение напра\\и човѣкъ, то е все резултат» на нѣкоя далечна мисъл». Може тази мисъл» да, е сегашна, прѣди единъ денъ, ' прѣди .единъ жѣсецъ, може да е прѣди една година; прѣди вѣкове но това • все насъбрана енергия, коят сега се проявявай Нѣкой пате вие ииате нѣкой случай да бддете презорливъ импулсъ да кажете нѣщо. Но да знаете въ даде туй1 което ще кажете има ли нѣкой резултатъ или\\ не' гато ти® резултати ни свързватъ правилна съ вие свързватъ правилно съ висшата природа и когато ти 'Очитѣ са правилни, koto у човѣка. Кагато ни к резултати ни свързватъ оъ цѣлата природа; щомъ ни свързватъ съ тия три области, тогава случай движението или мисъльта, или израза о правил . Тогава, въ дадения ако иска те да кажете нѣщо, каквото и да кажете, все е на мѣста.\\Това е сега по отношение на туй, което искате да кажете. Защото по отноше е на природата тя е толкова мадра, че каквото и да кажете, каквото и ж д все го турга на мѣстоДй вие въ Божествения свѣтъ съ вашата съль не може и ало, тя СШИЯ " направите, тя да образувате никаква диехармония. Каквото и да се тури добро и? туря диехармония; Всѣко нѣщо при ния си е на мѣстоА.Но въ по-т овѣтъ, в който живѣем» оловото думитѣ, срички, лупхѣж звуковете ° на мѣсто. Думи „а хората се наслояват», а имат» ’ ть иматъ свойство да с — 
— 8 I е повръщате при своя смутъ чкитѣ придобивки не Кога то тя ще се неумолимия зак всички съ в ИГ' •• източникъ на доброто 2 НЛ като ое върне туй олово, то'ще ое повър. Л 3 f! ?й ИС '• 'WO , което е добило. или ще се върне съ французката рѣка Сена, която минава прѣзъ Парижъ, ърне съ всичкитѣ нечистотии и ще дойде ограничението Такъвъ е Затова великитѣ пр-г.но, защого великия законъ човѣка да миел нешъ отъ последствията на своята учители на Божествената наука прѣдпазватъ по неизбѣхность, яи не можешъ да избѣг мисъль, не можешъ да изйѣгнешъ атъ помипллол . е •• . v М и ни можешъ да избѣгнешъ отъ пбслѣдствията -ь ., ил7з г?ъ МИнаЛОТО 3 А =.и и. • ’ ; ь слгѣдствията на своето чувство на своята постилка рил?. l.oхе да мине день, два , три, вѣкове ще.минатъ края на краищата ти ще\\ се срѣщнашъ съ една реалность сте забравйли и току ще дойдатъ поолѣдствията Ти казвашъ: но туй защо да ми се слу жвшъ ,..... , ВЪ _ i .ли, м че нѣкой пжть съвсѣмъ . Ти ще кахешъ: бива, бива. ? Но, на това което се случи ти си причината ас какво искахъ аз,ъ да стане, а сега какво е станалоУилж ще наазъ не искаиъ тъй да става. Ти по-напрѣдъ трѣбваше да мислишъ, a ceia тебе и ти ще ликвидирашъ съ една мисъль въ ума си. .Сега, което искамъ грешка,той е силенъ човѣкъ и тогава започни съ новата е станало вече. Сега ти се сп мисъ и кажи: благодаримъ на Господа а всичка АТогава тя ще, се върне единь день при туй старото. Проектирай добрата мисъль. Дръжъ да кажа,, всѣки човѣкъ,s който направи една па-' Който не Урѣши, той е слабъ човѣкъ. И тогава. зяконътъ е такъвъ: щомъ грѣшишъ, ти си силенъ, а щомъ си силенъ, тогава тй см силенъ и да оправишъ погрѣшката. Щомъ не\\оправишъ погрѣшката, ти си виноватъ. А щомъ изправишъ една погрѣшка, това е въ .реда на нѣщатачТогава не искатъ да ги оправятъ, тѣ .ъ с огрѣшка и каже: азъ съмъ ., " законътъ е: онѣзи, които правятъ погрѣшки сж слаби кора. Нѣкой който е направилъ една слабъ жоовѣкъ. Не е олабъ човѣкъ, състояние да направи една погрѣшка, а сега погрѣшката си Но послѣ хване го закона, и ще нвправишъ погрѣшката си. А безъ законъ значи той е билъж» силенъ, билъ е въ не е\\въ състояние да поправи; ;' скашъ или не искашъ, .ти ; ’ каже азъ ще' изправя е койтоХказва тази работа, азъ съмъ въ сила да я направяI А, ако н\\ искашъ да изправишъ погрѣшкитѣ си, тсвгазъ не ги прави 5ѣкоя, бѣ сте да . Та казвамъ, не ои туряйте.сега другата мисъл к\\то правите по’ грѣшка да казвате: азъ съмъ слабъ човѣкъ. Ви оега си опирате върху хода казвате: азъ живѣя добрѣ. Че хивѣете добрѣ, така е, но пон прогресивенъ,”всѣки день трѣбва ново добро да се прави !. # днага ~ азъ имахъ едно упражнение '.'Мразена, мохе да д / : въ училището аконегуча, : никакъ не съмъ приготвенъ Много добро е било упражнението !i'ЮМГЙЕ ' ъ съмъ.но е живота е I 1 а ЗЪЛ с ъмъ единъ денълв !Ъ : тога . може да ме изкара професора единъ день, тогава той ще ие изненада, и ще ме окжса 
9 ва всѣки де„ь трѣбва да се учатъ уроцитѣ. Казваиъ; Тази е една отъ хувавитѣ области, не само искамъ Л ошо е Ч овѣкъ ФблКсти. а изнасят нѣкои знаци. Нѣкой казва; да ни тази е една отъ на твари се кахе какво е знаешг извѣстни патологичвони знаци и новит азъ не писана. знаете грабва да в ИНого съ утвърденъ характеръ, „ му тоиоги, " nOOffirt МУ ’” За Да “°" да “У " — “кои паi“H Ла ОТ ’бл80 Нв какво Богъ\\® работилъ въНминалото°вТО сега 6 вложено втрѣ,то бе нѣщо много хубаво. Много япб» В МИнал°ТО, но сега Богъ е вложел ТгАбпп“-Га У°ловията при които използване и катсмнеиЛ““® олови». ООНЬ съ Тѣзи знаци-е. К°Ит° ои, почва да туря тиГзнаодЛХ Т.ПГ\\’’°8КЪ т0 ’акасва работи “ ипп' потоГ k£w ос?:»; вГ Т =И 9ъ ноть ое изправите гфьдъ Бога, да идете пои L ’ Сутрин» като станете и мисли, които ви смущават». Врѣменно\\ ла па Св ПООт1Рсите отъ всички/ ония които не коже да се отърсите тѣ не S ч!№ИТ9’ Защото и“ пиели, отГ й “m””' Богъ “и° и’всички №&яг/Жт Т° НИв’ които кислимъ, но Тойвп»бпдаНЯ1Ъ тогава равотитѣ ще' памтъи еТ”” Г И нашия У но Той работи разумно по законъ а ние Т Б ъ Работи по законъ, К°‘ ега Б°ГЪ като поправи ои? работа Той ЗУМН0‘ Та“Ъ 9 в=иата Р’ГИра и нашитѣ погрѣшки. А ако оГ н’Ле О вГИра’а иѣкоЯ “ OS толкова иного и на всички хора и изи " Дълго врѣие да ги корегира, т врѣме за тебе да ти ПОМОГНАХ Sa” t\\” Л9' за да наиѣ Богъ ва, за да ти помогне. НѣкойЧть ти искаш иЖ секундата врѣме му трѣб?oVOeWa4HO врѣме за тебе. за да може нои®гне ° трѣбва . Той и твоята погрѣшка. Тя въ. япжмт. ТУ Хжоето ти искаш»,да поправи ЛЛ ти аа да търпищо езо"“99 ”’ПраВИ' но Д°ка Дойде feeтози кривъ,-онзи кривъ, най-Гослѣ и небА?А t e' рдаиъ.ое, мърмориш», веденъ. Тя е една кривА филосия Ти 9'к ив° °аио ти останешГпрм по-лошо отъ това. Благодарим,, че' Господ i ,ДарЯ “Бога, защото има и случило, благодари на ЕОгЖАр сте се на ел„» “алкоКаквото и да ти ое е казГва =" ЛоГмво?® овър0”““ a4 ще' • жиме xrbi; ;г“умп ли? -чу И ов “ви"Азъ ? Л Га има пак възмохность ’ трѣбва да изправите вашитѣ а по закона на лжбовьта ’ шитѣ погрѣшки. Ти напра Де много чие братята, севтритѣ, всички ои родъсегашноттржбва харесвашъ. Използвай при които Л намираме Ka?J? Да използваме. еди»» законъ ограничение за вае», • вТйгь една погрѣшка Лиожеиъ а изправимъ нарадвомъ се че мога да я ахи. радвамъ се не я Напоавитгж » я%°ВКЦаСъбрала тя ЮО-ина 20 леваУС№е\\лезнаТв НѣкОЙ riVb ПрИ и»0» бѣд ' я утѣшавате, за Бога да. й 7овоРитѣ а ивХ Т® ВЪ кж.\\ходили сте да кахешъ: тя може да работих/Сега азъ ви яа5 ДИГнали ств "Аритѣ й. Ти си ' Щв дойдатъ двата човала съ боашмптл стРУва азъ да я обера? струа ек Ак» ' ?пТ“Ъ: Така Трѣбва а оеледаИ виеЖ М една вдовица , то е направена, мохе да я изправите Че тпг Т® когато погрѣшката мога да направя погрѣшка и мога па » тогава да-сте доволни и вие Да кахе?» . _ _ , но защо да ме крад»? Тя катаЖ 
। OTW-wqi светия, тогава ще й кажа: азъ те обрах». Азъ трѣбва да я оберат за да ввори нейното сърце. Тази бѣдната вдовица е скърхава, трб Batne да я накараиъ мчстрада, да я вбератъ. 200-та лева тя ги дарха, каз ва: азъ отъ хурката си отдѣЬх.. Заао я обраха? да пострада малко, и 1тогава като Се отвори сърцето й/Чмбара й стана по-голѣмъ и тогава азъ мо га да занеса два човала брашно. Това сва е само за бясненив. Сега нѣкой отъ васъ могатъ да кажатъ: ако е тъй, тогавкхда пообираме малко. Станете сега. •. Отче нашъ. 