Зависимост на мислите и чувствата от постъпките (Зависимост в природата) (втори вариант)
№ 415
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
г 1 I 
о.ЗО.ч.с. тъмно,ясно небе,зѣзди.крежъ по поляната.Упражненията б.ч.с АШСИМОСТЬ НА МИСЛИТѢ И ИУВСТЕАГА ОТ 1ПОСТОКИТЪ Отче нашъ .За слѣду' 'шия пъть пишете върху ТЕМ АТА:ПОЛЗАТА ОТфпАНЕТО Г|о какво се познава една постъпка направена въ, Истината,и една постъпка направена въ лъжата?УЗа да опрѣдѣлимъ влтрѣшната страна на живота, ние трѣбва ла\\си тънкитѣ и дебе. служимь св външния, обективенъ свътъо какво се отличаватъ линии? Каква е мѣрката,съ която можемъ да мѣримъ тънката и дебела линийТѣЧои взиматъ паяжината, туй,което е най-тънка,и оттамъ се мѣри тънко и Дебело. о\\акво друго се отличавате оше тънкото, и дебелотТ амъ дѣаШ то може да мине тънкото,дебелото неможе Да мин ако единъ човѣкъ е тънък той може да мине прѣзъ едни малко мъсто,но дебелиятъ човѣкъ не може да мине оттамъ. Но се отличавате и по друго ,което дебелото въже може да свърши тънкото не може; з апр.съХединъ конеиъ можете ли да извалите 10 клгр.вола отъ кладенеца? Не мое. о питанъ и другото,съ едно въже.съ което кладенеца,'можете ли па ушиеде една рин$? е можеСега, за да ния животъ,вие трѣбва да разберете външния,физически животъ. въже и дебело въже.Има едно с ъот вѣтствиеПос лѣ казвадъ:това лошо. По какво се отличаватъ? Или казватъ:том проектира една ведите вола отъ разберете вътрѣш азватъ: тънко е добро,това е лоша постъпка Когато се извършва едно зло,по какво се отличава то? Какъ постъпвате? На нерв во \\ ния човѣкъ какъ е лицето му? Той сиЧсвие ржцѣтѣ,мърда краката,разхожда се,показва нѣщо;а кроткиятъ човѣкъ има ли Чакива движения както нервния? Послѣ нервниятъ говори тъй енергично! А онзи/кроткиятъ той е мекичекъ.Единиятъ е енергиченъ като въздуха,като водата,като'вѣтъра,а тихиятъ върви като водата на равни места,той е тихъ и спочоенъДСега; която скача отъ нѣкъдѣ високо? ’ другата е ти акво е преимуществото на водата и спокойна.По какво се отлича. ватъ двътѣ воли? Едната пѣе,дига шумъ повоче,а другата не дига шумъ;едната смущава повече. Но въ произвеждането на енергия,Онази,която скача отъ високо, дига повече шумъ,има повочо енергия,и ако човѣкъ мЧже да постави тази вода ' • . . \\ впрѣгне на работа, тя ще свърши много работа, а онази тихата вена не можете да ФМ1Му£ //те на работа. Казвате нѣкой плтъ:човъкъ трѣбва да бъде ако бжлешъ една тиха рѣка,какво може да направишъ? Казва' бъде енергиченъ! Ако такава енергична вода минава покрай ще направи тя отъ отъ нея? -Ще помете всичко а тихъ. Хубаво. Но/ ;. л:човѣкъ трѣбва да : it нккоя градина,йш& 
мл .О.н.ог.с .О.К.б \\ Ч| овѣчество Та казваиъ,вие се нуждаете,не вие се нуждаете,но съврѣиеното общество се нуждае отъ нови възгледи. КнигитЪ на природата сж вече завършени .сичко,което виждате въ природата въ природата е завършено.Биждаме,камъни," рѣкй,морета,всевъзможни работи,и сега ние ги изясняваме по единъ начинъ. Казвамъ.има 'топли Но за какво слиза I RNWy£4!!.O е ?., Кпен внпжтооп sr. ea6qT ели 9” N TTNHHJT jVaNHNn ВДебзд :П.9?9Л N OHHJT яд ежо от er 9ЖОМ Лот ов о1 . тннтто ОН oh OTOHHJT 3”О-sПИ 9Ж0М , ВГТеН9ДВП.Н ОНЯ ,J ТОЯИЖ 'RNH одерял и ежжа оннвн ок .оток тагь ,9f» отепоя НЕИ сГНДЯОР RNH И В;ОШаН е 0CSH osоп гташГадзн твя JHePinqeHe ЯТОТ»! ННЯВО ВН то врвяо отлон доя Тттнг. твн енеяоп ваашумо V4 Рввоп ткп ни ят.втодвд вн .втойвд вн етХ 5НД9 гшеджб ояв горѣ? о е така ho дениятъ въздухъ с течения и студени течения ;еднитѣ се качватъ,другитъ слизатъ студеното течение,и за какво се качва топлото течение наотношение на въздуха,но по отношение на водата какъ е? Стуиза надолу,а топлиятъ въздухъ отива нагорѣ. о студената вол да на кждѣ отивам топлата вода на кждѣ отива? уй,което е върно за въздуха, ; не е вѣрно яа водата.И ако се прѣмѣри студената вола,по-гежка ли е или не? Какво мислите вие? /студената вода по тегло е по-тежка отъ топлата/. Трѣбва да се прШбрии, геометрически трѣбва да се докаже. Геометрицитѣ казватъ,че вжт единъ трижгълникъ сж равни на два прави.Каква е а този геометрикъ? рѣдставете си,че ви изкарамъ . Ли да докажете,че сж равни на два прави? .ли да вземемъ твърдението,че 'сръщу равни жгли лежатъ и равни страни;пръдворага / се и(противоположна страна, era този е единъ трижгълникъ АБС.Какъ е той? /срѣщу по-голѣмъ жгълъ лежи И\\по-голѣма страна/. Сега щомъ се цоиаже АБСД. \\ че това сж прави жгли,ако можемъ да докажемъ,че всичкитѣ жгли въ единъ квадратъ или правожгълникъ сж први,тогава може 1 да се приеме,че и тия страни сж равни,и по голѣмина сж равнСега нали той се ограничава отъ двѣтѣ страни? Но проекция? /или ,на права или на равнинъ ема като нѣо дадено,сжшествува тази равнина.Заш равнината ти не можешъ да я проектирашъ никждѣ./тр то'да се проектира/.Тази плошь материална ли е? Не та видима страна, по въ ума на този геометрикъ сжшеств проектира въ ума си извѣстна плошь,и по образа на това,к я проектира и навънъ о въ природата сжшествуватъ невидим щото основание геометрията си слхужи,яапр.когато се измѣрва жгълъ -когато се измѣрва интелигентностьта на човъка. Значи,ед гнернпдене еджд з кт навдпвн oju ъка права линия на какво е тя ния тази линия вънка отъ случай равниндта се прио а изхвѣстна ако вземемъ единъ правъ жъгълъ да в а да ималлощь,. върху коя материайй'а„но има с вояотива перпендикулярно къмъ брадата надолу,а другата л ийия на кж /отъ ухото до долната частъ на носа/, 'акъвъ е този жгълъ? [ъщо отъ 82 градуса. Следователно,онъзи,които сж турили този жгълъ, сж направи стно изчисление върху него.Колкот.о този жгълъ е по-голѣиъ,толкова и и гентностьта е по-голѣма.И сж намѣрили,че ///// у, пониешитѣ животни то жгълъ -е намал ява,а у по-раз витите жгълътъ се уве ичава.Е»какво нап взима то Msf 
оятоорао и 'н 90 ОЯТОЗШбО I ОТиОЯ.ОЯРКО урната и долната челость? Тамъ дѣто даХА//ъ/челюотитъ сж rioиз\\лалени,/ътъ ое намалява. Сега,кои са далеч нит! причини Физически кои }s tCTsq0M,NHtfq т вмкгмваБв' о оенвм в е оН IHRT 9 О Tqoq "VPn твкнзд ро ЛПЖИ ви вк SЕ ОИрН е 9Н i от кг. онм овнвя има Той О сж действувал и ил/и да се увеличи или да се навали жгълътъ. Какво сж ЙКпрѣдъ видъ разумните сжества? 4 а кажеиъ единъ човъкъ построява кжща. , диХа стѣните отвесни и перпендикулярни,защо онзи майсторъ не ги тури мал,ко наклони иначе таз на кривите на едната или драгата страна? -За по-голѣма устойчивостъ.Защото ’ кжша нѣма да издържа, и защо пъкъ некой пжть правятътия сводове линии.При сводовете тѣ не тургатъ прави линии,а малко сводообрам ни. Пакъ по' сжщитѣ причин: тази тежесть в. шабвЯп 90 вд гет а-момоЕЯ АД зпоаптодп к 90 от 9Р тестени HG9Q ЖП KHBCTO ТО 90 ГОТ NKBH шм\\ пмпноодп О/qH отвя bus н nt BTBHKHSsq Я90рП 90 вд ОТ вдт вмягна вт Y гя sqHTHooqn Н HQKTH9O,qn 'r era инженеритѣ казватъ,когато се построи мостъ, нага се разпростира по всичкитѣ тия криви линии.Има си известни изчислени)? отъ първоначалната тежест era ние можемъ да вземемъ само статически тък както сж фактите -че единъ жгълъ I ложенъ въ органическиясветъ не може да послужи за е правъ;но имзерванв. този жгълъ при Запр.ако раз-и; гледате човешкия мозъъ, вече дължината на нервитѣ,които сж разположени въ Я мозъка играятъ важна роль.Колкото тия нерви сж по-тънки и по-дълги,толкова човѣкъ е по-уменъ.И колкрто веществото на мозъка е по-набраздено,счита се,че змнваоноо отощ този човѣкъ е по-интелиге 1начи,това вѣщество е набръчкано.' Питамъ то- тава,какви сж били съображенията на природата,защо не е направила голѣма глава,а една малка главица,и алко вѣщество е турила тамъ? Какви сж били ней' нитѣ съображения/ затова? КогаХо нѣкой човѣкъ на земята, си направи една либа,какви сж съображенията му Ха това? И когато единъ човъкъ си направи единъ палатъ.пакъ какви сж съображенията му Значи, този човѣкъ разполага,има 'пари,има материали,има и хора, коит\\да го направятъТогава сжшитѣ съображения сж,дѣто на нѣкой хора тѣлате имъХсж голѣми,а на други сж малки.Но какви сж съображенията на природат а, ние почт\\ не се спираме. Тези нѣща сж почти '' произволни за насъ.Ние считаме,нѣкой човѣкъ е дребенъ,нѣкой съ широки рамена на другъ рамената вувала;нѣкой пжть ве едно поколение . V I въ природата . . сж тесни. Може би /КХАпървоначално разумностьтабе дѣйсти природата е оставила кашата на произволъ. Или нѣкое врѣонзи,който пръвъ е направиДъ кашата,измазалъ я хубаво,добр1 я поетроилъ,но поеле,онѣзи,които илватъ да хивѣятъ ///X въ тази кжща,зане I ОТВТОЯГХЛЖ ЕТ • I марятъ я,и тя окапва,тѣ не я поправяте. Може би 0,50 години кжщата е тъй NAHenqen shnto к\\ ' \\ .Нй изоставена,и после пакъ ще дойде 'нѣкой уменъ човѣкъ,пакъ ще я постегне. од отоху jto\\ Т .вown 28 1ака 0 Та въ строежите, които природата е дала, има известна разумность ,природата нѣкой пжть прави строежи ,а х ат а,които сж дошли Ш1’9Д‘ KHEK ОНТО да живѣятъ въ единъ организъмъ,тѣ сж киряшитѣ,които сж дюшли 1 9 втнтоонтнеп наемъ въ тази кжша. И за да познаешъ кой el собствеНикъ и к\\й ДВМЯН 9 0 сГКЯЧЖ да се разбере споредъ какъ се обзавежда Дали е той собственикъ. съ кжшагйЧЬи0 може да живѣятъ под наематель може 
г.од к етвндоп п.сПл .мнепвд/ен ОЙаД до OTNOH Н лгоц ь ймн тг) епик йоТ кнонвн он ля КЕЙ1 0Р8НК £TKH:.qH е io on леП .нн атоожет кевт Ironpen мнтоа миоорнувто ом обича да ще познаешъ единъ наематель? Ако тойде,пие,да ходи,не взима грижи да.1 то си,толкова го интерисува,той е наематель\\ казва:не ме интерису] \\трѣ напуска кладата.А онзи,който самъ направи кладата,той мисли заради нея’,. трепери върху кладата,той е собственикътъ.азва:азъ толкова врѣме работя СеГ а азъ вадя тия общи заключенияЧ/Нѣкой казва:азъ за своето върху не се . Щомъ не се грижишъ,значи,не си собственикъ.У собствениците по-голѣма грижа.Зашо собственикътъ дава по-голѣмо внимание за кладата,а който не е собственикъ не дава такова внимание. Шомъ се разваля кладата ,казва:ще я напусна' правилъ кл онзи,който лация. Еие , , 1 .Лва клада,че .nqo ла гножок I ь • iwbop етвдет •тяяспн вмгеом щ-оп е ляаор 9 JHtfSOV не от ло маявнавп ; екне в, взет . Сега,да кажемъ,вашата памѣтъ не1функциорина. То е онзи,който е на та. Павѣтьте принадлежи на кладата. Тогава зашо не принадлежи на еХнаправилъ кладата.Имено той трѣбва да поправи малко тази инататопава държите отговорни редъ поколения:че дѣдо ми направилъ така! баба\\ми направила.И казвате,понеже азъ върва по тази линия,нося поолѣдствията.А шомъ казвате вие,че дѣдо ми не помни,какво показва това?Какво заключение трѣбва да извалите? -Че инсталацията,която дѣдо ви направилъ,, той е билъ немърливъ,не е поправена;послѣ второто поколение напуснало кладата -кладата,третото поколение напуснало кладата,и ти,който си дошълъ сега,и като тѣхъУА ти казвашъ:приролата си играла съ насъ,тя е направила така Диодите ли,че човѣкъ е една играчка? Неф ако Ако човѣкъ е една играчка,доста сеW IQ'KSqdOJO TNH ло канвн.вЬкк г-твг.вп ннпе |отвм вмк.ндвй in отл,жо якн iNHoxBqbojf) ло кнкояснодп юмвд ЛЦД вн I 'о Ап ;вйвяув еоноп оня е е а КТ N,R JTRQBM ii кнеавтооЕк JH ЛТИЛЯ14Х вп НЕВТ ЛЯ ЛМеВЙ зн.,л rlNoq? oon и V $ I Й%ХКЯ os ЯН al oqe EBq ео в it 05 МОТ 9 НДВЛ риозна играчка е/ тойГ тво,какво бихте организъма тогава,ние помислили за сллимъ за сегашния природата? Казва тамъ пс отъ ашно и чуДно есъздаденъ\\ човѣкъЙЛахе съврѣменитѣ естествени науки сл дошло това,да покажатъ,че има нѣщо страшно и чудно създадено въ човѣшкия • изречение има нѣщо въ влтрѣшнете ///Х отношение на орга низъма. Запримѣръ човѣшката памѣть може много лѣсно да се поправи. Който не е памѣтривъ,може да се поправи памѣтьта му,пъкъ и онзи,който е много иамѣтливъ,може малко да му се противодѣйствува. Вие учили ли сте нѣкоя наука за М засилване на памѣтьта? Вземали ли Ьта нѣкой уроци за усилване на памѣтьта? , /пневмонии аъговори за това/. Какви Vs тамъ системитѣ? , , у Сега ше се отдалеча малко.Да почнете да мислите. Нали въ свѣта за всѣка работа трѣбва да се плати? Ка\\о Ьаботишъ нѣкому,трѣбва да ти платат Има ли изключение отъ този законъ? Казвате,морално е за всѣка работа трѣбва да се плйти.Еаботишъ за съграждането на н\\коя клада,трѣбва да ти се плати.' Пишешъ нѣкому заявление,трѣбва да ти се плетиЛиешъ нѣкому,трѣбва да ти се плати.?1ли учишъ нѣкого,ще дадешъ да ти платаХъ. И т.н.т а, за която не се плаща? Освѣнъ че не .се плаща,,но и т: U но има ли една йтрѣбва отгорѣ на това. Еъ природата сжшествува такава работа,за ше платишъ отгорѣ на това.и тази'~ — 
НСО!! 9'1! гнвн N; т,ко бтодт be н вноупзн fqT jes втеО I vxqja Ngan т R9H \\'7 ЧоТ ОПОНМ XNqq Nqn BUROT-On оо з, ен ннезт ЛбО !бвй 9 Т OTOHjNEHO 9 Nd . RNHB R еноупам r ? н . Ми втвуижн jRNaeqn 9Р,вюя в а.; BTRNSTORROOn зкненакнве оа мен лш5 е Пот OTOT9QTВТВШЖЯ IT А отви възможно да се единъ начинъ за ше платишъ и си заминяввцриродата но пѣщГя каже:има ид отгорѣ,по дово зани в отклоне " три пати на лонь? /бонето/. .ла;а слѣ„ и„0 яле,„гти „, плаги работата пикоч не ти плаша,и тази работа, norN\\TO Р.аботишъ,тисе уморявай,но за която / ти платяшъ,тя е nan-Kpadj и пащашъ за материалитѣ.л като йзлѣз ешъ,назву2ъ:Много хубава работа е тази! ?аботихъ и платихъ ленъ съмъ о\\ъ тази работ и? а работишъ и ловоленъ огъ работи безъ п уреждането на с era иалнйтѣ /Х/Х/Х доволенъ при извѣс\\ни вие селите и казвате:какъ е да плати-пъ отгорѣ! 2то сега въпроси. Хемъ ше работишъ и всичкитѣ условия 11' inе 1 Материалите ти каже”'ъ:азъ съмъ Първоначалниятъ импулсъ е у ' руго т методи не условияначи,природата ти е дала |Ж-ше ти плататъ;а\\нѣкъдѣ пѣма да ти плзт,атъ,но ти ше ажешъ,гостилничарьтъ ше кяжо:азъ тишъ. Тогава работилъ,ше с. шо зя свѣта,за хората. Първоначално тя\\е мислила пѣшо,но сега ие"мисли както плати"'Ъ,и ше бжлешъ? не искамъ да ми пла се яви и а з в а мъ, при р од а т си плати,л тово\\Да едно.чувство у тебе,че язъ минавамъ за бѣденй останешъ длъженъ на този гостилничари. "Ти щЙ платя. първа пие трѣбва да изучаване neMi ; положила всичкитѣ Правила първопочалнои та нея,риродата е вложила въ строежа в свѣта олинъ импулсъ,понеже тя мисй нѣ з,нш етклонЦ L вннддтн вНЕоко нвн.оптойодто • ндур н оншвдто I ВЛ,ВЯОТ 0Л NR о: u£ujCHHBnqo nqnaS .bmjekh сом ,гендт#мвп е ГНК8У 9жом,ганл ш вн внвакиовЕ г; тс инпомц9нп\\ противорѢЧи$укРето сеТгч? тов _ _ _ какво искошъ' али знаете такива' случаий%В минавашъ покрай единъ йлософъ и плачешъ,майка ти или баша ти този философъ си мисли нѣчо I съвсѣмъ друг.разрѣшава цкое Философско положеиси никакъ не мисли за тебе | o’’ те поглежда и се чули,какво си заплакалъ. i пс\\Юже той излиза отъ причичй| къмъ послѣдйтния,казва:кои сж причинитѣ,че ти плачръ,да не и нѣкои нѣкби .философски разсъждения те:.за. имаватъ и тебе? умре..| той казва:не е умрѣл б'аше ти. жозй човѣкъ знае ..ита те. ги казвотъ: баща ми ’ИлосоФията. Пит а; отъ акво е умрѣлъ бака ти? r-Авчера като ядеше бага ми пѣшо ! ВЖ Ввлпягя питате,какво япе"'е? ливи. -тогава нѣкоя кост стана и 1той умрѣ и ка е влѣзла въ .;ГЪрлото.Л действително,’! 6тва,бутв зтовд вноа ве ненапнЕн nr buN бВ’-.КТ£ИП 90 ВД е монН днешни JWNPy NRh.NTBRn философътъ като не ги дъвчете,и природата,за да " и изважда костилката. \\ баша ти оживява излиза,казва:оше веднажъ като си заминава дойде тя,да ние тукъ,тя ти каже,и ше го мява съ тебе.0 благодарение а казвамъ.нѣкой ни разправи пѣкои поправи,и пакъ си ядоте сливи,плюй\\е костилкитѣ# пжть ние трѣбва лаУсъбудимъ’' ? но този законъ,хората сж напълно свободни благодарение на туй се правятъ основни гюгрѣтки, отъ незнанието на осн.Ь закони,които сжшертвуватъ оваот ан £допто ,п еш n ,в твтобвд н otroh ectBTO& но анр лягашъ да спишъ,безъ да знаетъ врѣиЛ кога да лѣгпетъ. 11 лѣкопитаюшитѣ зпаятъ кога да лѣгнатъ и какъ ла лѣгйат.ъ JP не знае кога „ 0пи. ?ега„ Ц | 
юрма писане ore далечъ отъ & вие ъбуди диесъ и до га кухна ’Чжг апр.тя е съз даде плодоветѣ от ъ го невъведени; а бол и корема,,и ялъ т~п. ом товя е вие не 4 прави ягл ПОЯ, ви разумното отгор тем мо,) система яжемъ -о’отворя ватъ ичкитѣ желания,които чог .гнЛао казв а:поли казватъ:какзо ли се правятъ сегашнитѣ центрове,тж плокьта ще остане сам а тия\\зомни пло онова направи круии врѣла вола можоте да разберете сърлцето,ако си крути и пиетъ ядохъ ели какво си или врѣла вода пиешъ; Тя пакъ ти игла могатъ да бждатъ положителни или отрицателниЬсѣко Плошьта,въру която сърД' мѣришъ разумното въ съДстана? -Тя те Сега изводитѣ. Кркво иск урокъ,че така а опрѣлѣлена програма,колко врѣме трѣбвя Л пол училъ се трижгълника.Това е ум ътъ,вее д онази хр а н а,к оя т о\\при р о ~ ат а нѣматъ ено правило колко по този въпросъ на-пного Хя половинъ чаикоУа не яжъ крути и не // яжъ масло подоръ крути не\\ разберете квадрата. Квадратътъ йй пл юс ъ, минус ъ, пл юс ъ ислитв ли аие,че tW я удобри? j гя не се интвряотеа за знаете. 11 aw природят природата сжшемвуватъ ти. дгѣт едно желание у човѣка слѣдъ като се изпълни,то става отрицателно.И вХйо ЙЖГЖоХТ’' оемѣня "' "° "“о”"“»» ’ -НИЯГГ8. ' ъ ВГОРО’ТРОТОЧ°ТВЪРТО)ОЛНЯТЪ ое крутата.Лли моркови си ялъ,ил знаете. Като се изучава човЪкът? 'лето ня сърлцето тю е единъ квадрат? рИ "'Ъ и малко насълце, тона пан о пие! Пий врѣлата вола прѣли Чели ли от Ukok книга колко връио трва да яде/ върху храната Ина се ляле'е а яденето. ѣкой въ Но питакъ сега,на таз-и плоть в-сичит-Ь сШенца, кои\\о сж посадени, ако сърд зелЪ си ялъ и пиешъ врѣла вола. Слѣлъ това върху готвенетдчеж писали,кякъ трѣбвя дз се готви;но и те свърши съ яденето. Пѣма една опрѣдѣлепа пето.Понеже на физическото поле то е плогъ.,2емята\\е една плошь,пали така часа трѣбва да се работи,я&матъ олрѣдѣлсно врѣ. Сърдцето е една плогь.И тогава символно(инески,както Тия Прави жгл и сж забоди,онова ще'те заболи,\\i казватъ,урочасали сж пето отгорѣ не гpe не изпратя евѣтлингте,топлината,пиХянъ,какво може да се цшнусъ. /1 прѣдполага се когато НитагоръХе теглил ъ своитѣ диагонали/ кжши.тѣ тургатъ единъ по обенъ покривъ,туй даде слипъ малъкъ Г' 01 
ѣдъ господаря слуттл веднага шо осподарьтъ ше се докачи,ако слугата трѣбва да вземе едно положение смирени . За1Й полохдние като него,тъп да се изпжчи? вземе прѣдъ него едно такова гордо та: -изл\\аъ вънъ! Отъ кждѣ е влѣзло ту •1 господърьтъ веднага ше каже на слуга?господаря?\\ащото е свой таено това сако на господаря положение? Защо убижда ту» положение Ь 1о" каз ва:ти и е и ашъ па вземел мо положение? Ха вавъкка. тогава кое е свойствено на слугата' ено съ наведена глава!/, 'е-’о..ъ? Когото пресорътъ ое е свойственото на учения пррстане ученъ,каква поза взима? : оИ като излѣзпе па лъеа,какво прани-иърво? и какъ запъва работата си? Лайте едно полотение.едво звихение.ко е свойствено,което опрала, тази еа.оетоятелиость на, професора? /Гой стапвоводно/. Какъ ововод-юного ижчио може да ха рактеризерате нѣкрн процес ' ресора,но има зъ съмъ срѣшалъ нѣкой,които подражаватъ пронѣкой,които поЪажаватъ много смѣпши линии само. Но въ този ученъ профосоръ има една лииия\\която вие пе сте забѣлѣзали. Гой като дойде при дъската,учениятъ профееоръ о\\ поставя математически така, топ ще вземе на. дистанция съотвѣтпа .ослѣ,на к\\я страна е се постави тоя? ТоЯ ще вата си от )яна къмъ \\да говоря ага е лъскате. чениятА проѣесоръ така ше застане,понеже рилосоъгъ,тя се\\ и,топ ще я слуда;прѣдъ нея тон държи на из Вѣетиа дистанция. / понеже 'п\\офесорътъ ще иска'и студентитѣ да кълчатъ.т ще си тури дината страна къ тѣхъ. ѣсиатаХоана що накара сгулентитѣ да мълчатко професоръгъ си кри дъската страна тѣ,тѣ ше мълчатъ,точ ше привлече вниманието \\мъ. така тоП ше иска тури къмъ студенти дисертация добрѣ.уЬч доказва, говори,въ неговаА рено.То има единъ тонъ много хар-лониченъривли интонация има държи своята нѣщо самоувѣа вниманието,тоя но се сп4ва' ТОП е онзи човѣкъ,ко”го разсъждава. Дози професор! ияза като онзи пѣвецъ, които вѣрно.пѣе. Онзи пѣвецъ Л онзи маПсторъ пѣвецъ у него обърнатъ внимание .ri негогиятъ оЧто не пѣе увѣре ;o,tV се криви натукъ,натамъ всичкитѣ тонове ше жла\\ъ ясни.а всички ше му | гласъ съдържа една вжтрѣка екота. , -трѣбва --Jj iS казвааъ»вие к®то разсжж (авате,изучаваПт\\ . Кие казвате запримѣ ,ъ,единъ ч-овѣкъ да има една пр нѣщата тъп както . ?! ва чисъль. ПРАВАТА: р.И . ТЛЬ Е КАТО ЕДИНЪ ТОНЬМкото 'трѣбва вѣрно па е вземе! ) има • ния основниятъ гонъ? Колко трѣптения има ха -ниския тонъ? олко трѣптения ал\\ отъ 13 трѣптен започва тона, ли имате синъ тонъ отъ 2 трѣптенияАко тия\\2-тѣ трѣпте-л се изядатъ, тогава тонътъ нѣ-а да блтссонъ. начи,всѣчи тозъ\\вѣ енъ.коатс се вземагъ точено толкова трѣптения, (ол кого' сж .необходими,-ковкото ни съдържзЧМко се взематъ малко по-малко, гони тонъ нѣча да ек вѣренХ Въ т '..еи.оаатолно.0 . 
Му3 И ® ° е ’"° WrB’a е.со обНосгь,и трѣбва да У' стие ' глжътъ Да ”ѣчс . нува въ .ху о А и " -Мл н кс ъ, 44 а лОЛ ко да счки и код. ко шаотпуснешь тазй пинипа. а 'г о еЧ о из ку о из т ѣпгенияг;во и от полеча за е и up. а за не бЛузи ра нигѣ сък КОЯТО у, човѣкаХи t-k-'H-' • ъ Оа,епи; , ои г ана ь и ИОДЪКЪ. Ьъ из . ь сАЯсигх въ разни направления мозъкъиътъ въ лѣмствува,тд me се разшири или малко ше се смали извѣстепъ центърь,кото И отъ тум разширение,колко.j го и ' 'О л.аше се опрѣлѣли и правилнортъга па човЬшката мисъль.\\/’ко ти не зиаешъ тази пирице,яко тя мо:/е да се съкрати, тя пе може да Дв е единъ правиленъ тонъ.Зопримѣръ, ако си положителенъ,трѣбва да зпоепъ какъ да трѣп ти мозъка ъ дадения случа сжшествувя единъ законъ.иакъ требва да подадешъ раната си Когато п 'апотъ ржкята иѣкои човѣкъ,когото обичотъ,ика нѣто енергично у таЗе когато не си заинтерисувашъ отъ липето,тогава ти подадешъ ржкатя и,и въ там ржка ти не влага-ъ никаква енергия почти. Природа та оича да я събудит "°\\а природата се занимава съ други работи,Подъ дума w та приро-а.азъ разбирамъ вАички ония разумни сжшества,които еж работили за устройството на сегашния cntV сочеле ст. го построили,тѣхпото внимание и съзнание е отвлечено въ нруго\\ направление, н" друго мѣсто,и вследствие на това. Й тѣ не обръшятъ внимание 4 9' оа, на на-ия животъМ lie' че пе се иптериеуватъ,но имагъ друга привлече вниманието пи. работа. \\1 по hRko пъть трѣбва голѣмо усилие, за да Чувствува\\ъ hRkoM ижгь като че си изоставепъ,ти момислитъ,можешь да се моДи-ъ; религиозните имагъ елшата опитпость моли-ъ се молишъ се,но никакъвъ оггАасъ нѣма. 1ли както когато отивашъ нѣкж дѣ,звъпишъ, звъни "Ъ, но пико’ не отговаря. -Туп разумното естество го нѣма j а трѣбва ла се изучават ония моменти,когато тия разумни сжшес тва имагъ врѣме ла взематъ учасгйе въ жи\\ота на човЪкаобриятъ животъ,добрата работа на човѣка сеи въ това, когато казваме, ЧЕ TPbrO A -I Д ИЗБЕРЕЪ ЕДИНЪ " Оь.-.ПРЪ гт. .-л?От А, КОГАТО ’.ОлЬГИЪ г/ р ДЕО1 Л'ПТл/ Една работа не всѣкога можешъ да р свърши-ъ гъ както иска-ъГаже голѣмигѣ търговци, военоначалтици' при сражение, учепитѣ хора, всѣкога трѣбва ла бждетъ| многк прозррливи, за да избератъ тозй моментъ,когато съзнанието на извѣстни сжшеств е будно въ това направление Яли когато има пѣком,ко -го да ви помага, подразбирХ разумни сжшеств ви. помагатъЛа кажомъ,вие седите,и проучавате окултната ,които да . наука отделно отъ., тѣзи сжтества. Не,рис трѣбва да изучавате онѣзи окултни науки,съ които сега се запимаватъ разумнитѢ сжшестьа. /ко вие конете, да плъзнете въ връзка съ тѢхъ,тѣ могатъ да ви лалатъ едно вжтрѣшно уяснение па работата. Азъ с,ъмъ е ввлъ поне въ /медика,и гукъ въ Кългари,! и въ франция, но ммого м®№о съмъ 6 
’! о /вid ос ц лл я •'/гл ,нй 4UtoM# ОИЛ 8 of? 1 гшазгг 9У л ц rot' NT i.Puiqo’.o сп зкньип T»"N W Nile? i f СН т а т •й "K'-gt , щалъ френолози,които де явлатъ положителни черти за човѣка. Тѣ казватъ уи си много справедливъ к\\.колко, Или ше кажатъ;ти товауне е способность на ума’ постжпки не ?а които\\и re умът ..колко? "а бжле човѣкъ справедливъ и то си има трѣбва да знаете,че I си много съвѣстенъ. По съвѣстьта е едно Чувство, 1 ъ лвлеиъ моментъ ти чувствувашъ’че извѣстни Н сж прави. Или да вземемъ чувството на приятелство. Има нѣкой хор; се привързвешъ лѣсно.а за нѣкой ти се привързвай по-малко не приежтетвува томъ. Или нѣио се увлѣкълъ.Кязватъ:това всичко \\о . Защо?f тва4 сж чувс! когато до-де умът», то" е • ожествеиото у човѣкв,той ще рЙа| трѣбва,този конь ЛО ти имашъ единъ конь и го натоварш-ъ повече отколкото Н\\ да е доволенъ отътебе/ю ако си умияъ.ва този конь ше туришъ толкова,коЛкото трѣбва./ко единъ човѣкъ ,ведливъ. По какво ше мХ доприиесошъ повече,ако ти . гайката отъ м-ого оАчь нѣко’’ пжть тя разваля валя./:ко нѣма никаква о':ич\\,и осакашатъ тѣхнитѣ чувства. Хо пакъ се развалятъ дѣцатя. fa отношение и на себе си.спрѣмо ва да се храни правилно това не ако шля уя е по е 1 ти . ’ обича»ъ повече,ти носи спЙ го обичяшъ повече дѣтото си. Ту” многото раз-. други иматъ как-’ допринася нишо па лѣпата. Тогава се чрѣзмѣрпа голѣмз привързяность,тогава възпитянието,може дл го вземете и Човѣкъ като възпитава себе си,той Лкои язватъ:то станалъ голѣмъ егоистъ! подразбира огоизъма? -Че има голѣХа юбовь къмъ себе 'и мо безлюбие къмъ себе си\\/ олѣмата V има къмъ себе си,това сж двѣ крачное мо»гъ ла обича'-ъ себе си. !’о ако и ю авь и голѣмого безлюбис,които човѣкъ./ bJ6 иня"гъ една ясна прѣпѣнка, зячиташъ себе си,го е другата опасностЬ. I храни е опасно едното,толкова е опасно да е алтруистъ къмъ вълцитѣ,го\\ всѣки и друготьЛко единъ алтоуистъ лень ше имъ носи овцѣ,да ги Пигамъ този алтруизъъ, какво ще Донесе на вълцитѣ? -Тпого! Д на овпѣтѣ, какво ше стане от, тѣ -фвиѣтѣ ше обѣ\\неятъ,а .“тлцитѣ ше се • разплодатъ; 'послѣ no" другъ алтруистъ късъ оввдтѣ пъкД ioire ги заведе на хубава паша! Овцитѣ ше бждатъ доволни овцитѣ ше забогатѣятъ. Коч •о пашата ше сА стъпчело въдаления случай алтруизъмъ е по-добъуъ,къмъ въщитѣ или къмъ ов : ткнену екН цитѣ? ?ой алтруизъмъ бихте прѣдпочели вие? £ добюѣ,ако сега единъ приложи 7 -VI ПлИО СТОН 1'1СНСГ. 1 ѣт , тхЛт! гГКГ.Ч алтруизъма на вълцитѣ къмъ овцитѣ,другъ приложи алтруизъма не овцитѣ къмъ ЬьлПйГѣ,какво ше стане? №-иниятъ иска да накара овгЬтѣ мѣсо ла ядатъ, а другия лека де накара вълцитѣ тоѣва та ///// .пас атъ4 .Уми това е сегашното състояние.’’ кълнът ъ вече е наслѣделъ тази черта да яде мѣсо.тя е послѣдопа черта,отъ ' ослѣ е дошло това.Първоначално вълкътъ не ебилъ мѣсояуеяъ. Но вълкътъ » вълкъ по единствената причина-отъ •ял11 хаР®ктеръ отъ послѣ. и яко ПОПОВОТО първоначална; 1 р гледаме т сжшестзо яденото на мѣсу .Значи,въ 
нивде видимъ,че формата: муг.сега се отличава многолотъ първоначалната му фррма.:Послѣевземете змията.Тя,първоначално нее;била такава,както.сегашната и Форма.,която се дължи.-на 'сегашното състояние,което имаХ/Ага това сж все от-1 ' \\ философ. животъА влеченихработи,които не ви интерисуватъ, понеже.?сте зеняти съ сегашния////// i Бие седите и Ви интерисуватъ много ограничени въпроси.Напр.много ви интерисува една малка \\тая-,единъ креватъ,единъ юрганъ,единъ чаргаафъ да имате,послѣ! да е покритада има въглища,хлѣбъ,да сте ,облѣчени,и послѣ казвате; I t r-sf ofr! Другитѣ работи не, ми трѣбватъ.фа си изкара човѣкъ прѣхраната,и . ц-•-. /баво,питамъ, ако'ние сне дошли само да си изкараме прѣхраната, тогава и-вълкътъ прави; сжшато,какво е той Добилъ,че си изкар ва прѣхраната? „ ... една ' ава идемъ до он/зи философе ки, въпросъ пита се:колко часа, трѣбва;да райотимъ? Едни рабо\\ятъ много,други работятъ малко. Цѣли спорове ижа въсвѣта,колко трѣбва да се р сжщрто. / . ее създала човека, тя му е опрѣдѣ. Фодексъ съ всичкитѣ правила,и 1равилното положение,природат а,когато з точно патя.Тя му е създала точно единъ е оставила въ негово наслѣдствоД човѣк: .трѣбва’да се повърне къмъ този кодекс на тия разумни сжщества. Бсичко..имр цзъ-тази: книга напиеано! Туй наричам.ъ:ДA CE,tВЪРНЕМЪ КЪУ.Ъ ПРИРОДАТА! .Къцд..напи-П :санотЬ:готъ тѣзи разумни сжщества. |£ъмъ него човѣкъ трѣбва да се обърне!,ДЗсич ? пахеима:'напиеано въ този кодексъ. ТТосѣ за всички, прояви,които има,то си ,има ----------------.’изправила.? Тогава ти нагости нѣма да ходйшъ, рогато не трѣбва. Има опрѣдѣлено врѣме за гости. Послѣ кога трѣбва да учишъ,има\\сжщо .опрѣдѣлено врѣме,съ ,ми, нутата.ти нѣма да закжснявашъ тамъ! ѣ -СлѣдоСега ще дойде единъ англичанинъ,ангХичанитѣ се отличаватъ ..съ ,ел на черта,той има особено отношение къмъ гоститѣ.//////// Англичанинътъ може 4 да има 10 души приятели на гости,но той има даденъ нгажиментъ,остава-ги и из , илиза,никака не се извинява.Поклони се и си излѣзе,остава гоститѣ и си отива. тдаси свърши работата.Пъкъ и-тѣзо,които сж дошли на гостили тѣ трѣбва да зна. гятъ,че не сж дошли на врѣмтѣ трѣбва,да си погледнатъ час оика,и ,да ..знаятъ, .0 че той си има даденъ ангажиментъ,и, трѣбва да си излѣзнат А у\\българитѣ как? •VN,i ше? гвие-правите сжщото.1уй/никакъ не се спазва.Тукъ на мене много,сж се опу:1 : лаквали, иде единъ седи половинъ часъ,другъ седи единъ часъ, казватъ какво .да ч.,Чн йправимъ, всичкото ни врѣме отидХазвамъ, ти сиевземи книгата и си чефи като // . чакашъ. . " ' . ’ \\ ’ а,сега ние искаме да знавмъ,защо природата е.създала вѣка 'тай Отъ тамъ не започвайте.Бие започнете съ обратния процесъ. Ти оти ашъа tj.pce учишъ най-първо въ училището.Те знаешъ,кой пръподава нѣкой прѣдмети.’ .ъч Лпрѣдмети ти трѣбва давги учишъ.И като идешъ при,:природата съ желанието» нцхфчишъ на тия прѣдмети,които тя е тулил» „ а н®коитЬотя МътУрИЛ?‘ '. | а Въ пРогРамата , 
’ ладиа еш кн маса ЛлооП .ек so откоцлмдоф, ктовч ннеиека \\ ‘ о:м-.А4Ие , Запримѣръ-тй-илегпъпъмкйл-Х измъня.нѣма ежиюто. омгжеяие, не е на с . ги идеш. при природата,искаш. да пишеш. хубави стихове,да станеш, гплѣмъ валпленъ само пои е: , та| голѣмь ПЪДИЛИ нѣкой голѣмъ пѣвецъ.или философ..Това сж все задачи,които от. ПОСЛѢ шат ти е б.леи. еЛн обикновен. пѣрец., обикне ' венъ музикант.,необикновен. /Жгщгото о, к№4 заК.Ти ма Н ТКД90 9N3 Вйьвм внде вауо ип,оаз&ч '’ VA $ ,яоп 9 ад ШК искаш, да-3'наеш. изпаднах, как. е с.зданТсЙткЛак. е едзаден. свѣта знаят., заяЛ? други хора не .S не I“ \\ вализира.еамс красиютѣ ул1 ' oral R® № ho то .а нищо,ученйхѣ хора иматъ право да си правятъ само своитѣ доЛ X . разумни . . онѣзи,които сж го с\\здали,тѣ знаятъ какъ е създаден! свѣта. Онзи е о ъ з д а л ъ една балтии а, т о X ат/Тана и един резултат?, на една ваша нае точйо какъ е направена тя най-добрѣ. ' NHsqn jtJHejs n 4wheq вд eaO£qT hwh ,BTfaoje bbk КОЙТО я е измислилъ,знае всъко нѣщ\\ какъ е,всѣко нѣшо е точно опръдълено съ • огавХше има тия резжгтати. ‘чо вашето сърЖн а десета,йъ една стотна о тъ милиметъра,всичко е точно опрѣдѣлено и той . . \\ » voxso името и знае,а които сж направили машината б&зъ мѣрка,тѣ каратъ,както и да е,и ив f itueta и на погледнешъ нѣкоя машина не върви.И виждат rd® яаон ar-epejo ee HPNOa JO J OH 9 доя aon so ад ваОДдт ,вн вчння кг.вт ja ; NRT J TO OTOHRO 5 ОМВОНПВН BMN OH isenoT .вдкавоп n чеЗ ' 9ДВД BMN NO Й0Т 9 o sTKaeqn зна h V Ксъ човѣшкия характеръ се случава АоЧдѣтвто е,което.може ' сжщото. _ еао' пч6 \\ Сга основната мисъль,заключението какво е. акво заключение х „ -=г. „ , „ майната да' се 'крояватъК •• бихте извадили, /човѣкъ трѢбва да изучава тъкмо това,което природата е вложи-5' . ‘ : ' X жне и маша' ла въ него/. а.д послѣ,при всички условия,които' идатъ да се тури извъстно 1 усилие,човѣкъ да се мжчи да прѣвъзмогн Лко сж добри условията, да ги използува,ако сж противоположни да ги прѣвъзногноНѣкждѣ ти ше лѣйствувашъ съ плюсъ.нѣкждѣ съ минусъ,и пакъ плюештй ще мислигаъ и ще ойикаляшъ,ще обика•’ v ’ м Я’ ' " ' И С ЪРДП вТО ‘! ляшъ,Докато дойдете до трижгълника горѣнуогава,какво имате въ трижгълника? ад ви£н nttbth BMN rOT.BTQSP BH ,qn ишД 01 bun вд so 9H ffHBHNHjBERK •oBcq Nwqjao no вд 4ДШОД' Ж0 eH SFtJfR 1 . NTom ae 9M-qa ДѣтетО по какво се отличава отъ баща си и майка ’си тенузачѣтето е хипотенуз ат а, а бащата и майката с вечерно тѣ образуватъ правия жг‘ълъ,а дѣтето лежи с J този и прави една линия,която съотвѣтствува направия JHNД9 еди,идванек н otohpnos(JMNaeqn .jwbhbp io a • SH JMBT JTO 5ВЯВТ oaqjn-вн eaiqT nt 9МДП RNT :? По своята хипо/ остаи ва дор»ши| ж катетитѣлѣдо/ ЖГ у правия жгълъ.’ ъ. Слѣдователно v/.къ ха ИС ля нѣш . една постжнча ти нтм Ж • тази линия заключена съ хипотенузата дава смисълъ,ос затваря еиергиитѣ// затова Питагоръ казва,че квадратитъ постр . . . . , ' с • . I •; ро, е к а ат И ' итѣ сж равни на квадрата построенъ на хипотенузата. .{ли качества „ оойтжпке ти самъ трѣбва ла си дО®оленъ.КоГвТ0 майката сж равни на качествата на дѣтето;и качествата на дѣтето ~ аооленъзтъ нелМТази хубавата, краси в ат а й ачествата на бащата й майката/Едно дѣте родено нормално,то съдър и майката , . • . . . ачества, които бащата 7Йй ат kJ По характеръ на баща си,и по ум ъ на м и способности . I о съдържа всичкитѣ качеств-вна майка си,и съдържа характера и чувст к едно sei 1 ни jaI'HOMi д :а баща си.'На туй се дължи силата MyJ Чхе дѣтето като заплаче,'бащата , 4 ще се на гв ' а тичатъ. Това става по това положение,че неговата сила е равна-на сил у;П.»г ,ТрЪб.М деви на катеm, е малк ата на бащата о {погледна» ? о еж равци на \\. Т4пка, ържа всичкитѣ и Адинъ 5! а майка си. а внимание - увствуванието майка а на | ащата и майката.И то заповѣдва\\|Когато дѣтето изгуби тази сила,тогава ба очва да го налага ci тоягата,и майката и тя го налагал/ Тогава азъ казвам ОТЪД1ОСТХПИИ( фѣДи да'см -Ъ дан завил ь, NTQMRjqn рѣхътъ въ свѣта сади въ това като изгубишъ нѣкой отъ чертитѣ на баща ои и jwnfx 90 bh jwnf а майка си. ИИ тогава се ' И тогава този npaBirM.'S 1 пол охението. ' дта 
] 3 адн нт rqMNnsE кя.М,ГТ90П JUiKOn одеш arson jto тк.сттнвмнгм JHea jmeaHE яд jwbhon !В 0 JTRBHC jJTRBHC Ш вя ОТ ОП ШХ 41 ..НСШО . ' 9 jF.ftI.CJ . O1‘ • •• кдонцем е н OTPOH $.9 JO, P. T9 ООД ЙНД9 О ОТНОГ В;9ВНЕ ОП кок#» гпендетоп .отощжо ПО »\\ ?пдндваек етхнб N.B .\\ОЧОН JH ВК 7 ВД JHHOH,ЗМДЧОу щото м ѣст отношение Но,и хипотенузата и тя се измъня,нѣма сжщото пфжоиение, не е на сж ози законъ на Питагоръ е валиденъ само при единъ трижгълникъ, дѣ' гъл ъ,и дѣто е запазено това отношениемиози з аконъ е .'..въренъ въ органично отношение са-о при единъ разуменъ баща 4-лри-едал и прИАеЛна. аконъ функционира правилно’ ри глупавия баща и при глупа' Слѣдоват то им а правъ разумна майка този вата майка,този зако не е валидеЛсамо когато човѣкъ е разуменъ,тогава им резултати.Защото дътеточще реализира,само красивитѣ резултати могатъ да про йз; е1/атъ.Законътъ е такъвъ.Това е така, какво силата на едно разумно дѣте е • ; равно па силата на бащата и-майкатаТака и единъ резултатъ на една ваша постжпка може да бжде силна или красива!,само когато вашето сърдце и вашиятъ умъ сж на мѣсто,сж благородни,тогава ще има тия резултати. Ако вашето сърдце не е на мѣсто и умътъ ви не е на мѣсто, тогава вие не можете да имате никакви поетижени?ПОСТИЖЕНИЯТА 'СЕДАТЪ ВЪ ПОСТЖПКИТЪ.Животътъ на бащата и на майка-' та може да се изявява само въ дѣтето.\\Само дѣтето е,което може да даде импул! или поле,дѣто могатъ бащата и майката да се прояватАко туй двте въ даденъ случай не съдържа качествата на баща си и майка сй!то ще спжне и баща си и Ц майка си. Бащата се тревожи и майката се тревожи,защо? Понеже дѣтето не изяв чмтон жо ояв,вас Nt’. J0 АДЖЯН , JOOiRn Т9ДЙОП ОТВЯОДШЯК .вehot онотва s казрп и . 4HNK МСВТх П OTOTJ' вява тѣхнитѣ качестваози законъ е .въренъ и когато вашиятъ умъ ходи и се I скита слѣдъ това,което не трѣбва.И постжпкитѣ ви не сж такива,каквито требва Тогава и умътъ ви не е вакъвъ,какъво трѣбва,и с’ърдцето ви не е такова,какво то трѣбва. Та имено,когато ние казваме,че тръбва\\да се постжпва добрѣ JTNNnqoHo ксвдтвс Ntподразбираме сжщия законъ въ свѣта.Ако ти не постжпв ъ добрѣ,ти ще спжнешъ. и сърдцето си и ще спжнешъ и ума cAJ Затова имено се полага УСИЛИЕ. Трѣбва • да има усилие, разумно е то.При една постжпка \\ги нѣма да бьрзашъ.Въ даденъ случай при една постжпка,не онѣзи хора,но ти ще се спжнешъ,затова трѣбва да ая вн ннавр жо Jtnt , HUHRQ ЖО ЗТВНЙВМ.Ь ' тбПРГ вн strstoshbiB се спренпИскашъ постжпка;отъ тази на нея,ти самъ да ешвб OTNOH,ваТП9РВ т вН .но вщвб в аВТО Л90Т .JTBHNT в о т К.ВТВЯГВМ К ВТВЩВ вдвн оп вд ек-го дтиячноа вхцядяо да направишъ каквото и да е добро.,каквато и да е малка постжпка ти самъ трѣбва да си доволенъ.Когато погледнешъ’ си доволенъ отъ неяТази хубавата,красивата постжпка,тя ще ти даде единъ потикъ на ума ти на сърдцето ти,и ще ти отвори Сега това е за човѣка,който иска да прогресирах/Който не обръщ внимание н да си единъ пжть постжпкитѣ си,той всѣкога ще се намѣри въ едно затруднениеъто 1 4 голфмо ако ти нѣмашъ това за основа,всѣкога ще се намѣришъ въ едно Затруднение. И тогава ще попиташъ,защо свътътъ така е създаденъ? Свѣтътъ първоначално създаденъ правилно,той е създаденъ за работа. Ще мислишъ за постжпкитѣ ci -so stJho ja jTJXqf и нѣма'да се плапгйшъ отъ постжпкитѣ си. Прѣди-да си ги направилъ.ти rj ЕПОТ N NO ВЯГЛИ в да си доволенъ отътѣхъ. Ако си доволенъ отъ тѣхъ, направи ги; ако не 
Мк» ияч s?wn JM4 е е» I st оо п | ГО’’ st .ОП НЪН вУХЛ0 0 ангв #т вявй Г.о ВТНЯО ь BSB'IOX sanQT 01 нЪевЦЪ°п отоПЯД0 н кпч BUH вь NQH РВО \\-Я’.’’9ЧТ10 а0"7 сто;бНПЛтЬоп в0 мт0 ан КИТЪ НЪМАТЪ СИЛА,н£ кКА! 14. — .не ги ЗЛВД0 сжо ВДА р„ржд поотапкд № да птстА№в g; ОТЛИЧНА кв ВДН0 отлично ЯЕЛДНИЕф №MTs и чудамтл безъ и ОДНАОЪКА НА МИСМЬ СЕ ИЗЯВЯВА ВЪ ЕДНА ПОСТЮ САМО СВЬТЛИЯТЪ ПЖТЬ 05 ВЪ ИСТИНАТА Е СКРИТЪЖВОТА ! ЗДРОСТЬТА ВОДИ КЪМЪ ИСТИНАТА! вънъ е мъгливо и влажно,меко, врѣмето. 7.20.Ч.С. 3 Q етвь 141 9Й,;,1 е а ваот ВПОО У; so гтняпжтооп. 4ъин юп 9Щ а Н цавая № ео » , оао neBci° | OS Ж 