Човешкото и Божественото (втори вариант)
№ 357
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО. 1 ’ I ; 15. година. 36. лекция на общия окултенъ класъ. 26.VIII.1936.г., срѣда,5 ч. е.» Времет® мек®. Небет® прошарено 
ЧОВЕШКОТО И БОЖЕСТВЕНОТО, Отче нашъ. благославяй душ моя, Господа. Ще прочета 5 глава ! отъ Евангелието на Йоанна стихове 5-10. Духътъ Божи, Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се пресни, да му се внесе нѣщ ново, Хората живѣятъ въ единъ недоорганизирьнъ свѣтъ, Въ неорганизирания свѣтъ всѣка една часть живѣе ща себе си, Вь организирания свѣтъ всѣка часть живѣе за себе си и за цѣлото,има връзка И после, въ единъ организирана свѣтъ хората се познаватъ, а пъкъ въ единъ неорганизиранъ свѣтъ наполовина се п®знаватъКато казвамъ: неорганизиранъ", разбирамъ, че ние не сме въ свръзка съ Цѣлето. И всичкитѣ прот постоянно говоримъ за неорганизирания ’воречия ?вѣтъ, И ще ти каже, че не живѣе добре,всичсотова преизтичатъ тъ тамъ. Ние когото срещнешъ днесъ, той При това ние намираме погрѣшкитѣ зумниятъ и искаме единъ добъръ живетъ А пъкъ добриятъ живетъ, той е ра живетъ, А пъкъ въ разумния живетъ трѣбва човѣкъ да учи и да съзнава Напримѣръ вие имате известни противоречия и не ги знаете, отъ кддеидатъ, Да кажемъ-1 че нѣкой плть сте неразположениеН Отъ какво произтича неразположението въ васъ? Казватъ:" Обществото вънъ е такъво". Йнфго добре, обществото, .'но това н разрешава въпроса Може ведата да е леша, не ти трѣбва да бждешъ р 1зуменъ,тая веда да не я употрѣбяг вашъ, Малко чудно ти е , че въ тези неерганг.зиранъ свѣтъ ние очакваме много, Ти може да си много ученъ ч вѣкъ. Казвашъ:" Не ме оценяватъ хората". Хората могатъ да те оценятъ до / толкозъ, доколкоте могатъ се ебидишъ, да се разсърдишъ и т, но трѣбва да знаеш®, че това прав да те кзползуватъ; Напримѣръ , вземете» употрѣбявашъ ти единъ кнь. Защо? Защото кеньтъ е сржченъ, здравъ силенъ' Но щмъ изгуби тая срдчнесть и не може да ти служи, ти го1пенсионирашъ, На всѣкхде е така, И после, всичкитѣ хора мислятъ, че еж прави. Тѣ мислятъ много добре, че с, сж прави, когато това не е вѣрно, ”и за наймалкитѣ работи можшъ да Не че нѣмашъ право, Имашъ право, иматъ и другитѣ, Докат се нѣщата, а пъкъ когато другитѣ считашъ ненамѣсто, Това не е ® сърдишъ, ти го считашъ за въ реда почнатъ да се сърдятъ на тебе, ти |а 
философия, Ак® едн® нѣщ® е прав® за тебе, т® е прав® и за другитѣ, И нѣщата мотате да произтичате ®тъ /ве източника! нѣквй пъть отъ разбиране, а нѣквй пъть ®тъ неразбиране Ти можеше да пѣешъ и да слушаше пѣнивт® си Нѣквй пъть пѣнше и не сл/шашъ пѣниет® си. Ти вътре мислите, че пѣеше хубав®, н® нѣмаше ух® ,за да разбираше. Be живота съществувате противоречия. За ®нзи, котето обичаме, за онзи, който е близо до насе, за него мислиме по единт начине, а пеке за нзи, когот® не биче ме, за нег® мислиме по друге начлне, Таме дет® нѣма ®бичь( нѣма и познание, Ние не живѣеме ве едине севьршене животе. Земята не е едине севършене свѣтъ, Земята е едине добре устроене свѣте, н® не е едине съвършена свѣтъ. Ак® отидеше ве Англия" ако отидеше ве франция, нѣк®й ще те поглед? не и ще си замине, И п®оле, ве ед шъ народеи таме хората ех. на степени, Нѣкеи се познавате, Ти си да каже ie българинъНѢк®й пъть вземате участие ве твя животе,съчуветвуватъ ти, А пеке нѣкой пъть, уже си българи? не не те поглеждате и казвате:"Този е малк® далече, не е отъ нашитѣ". И когато вие тонерите, че не е атъ нашитѣ, значи този човѣкъ не работи за насе, нѣма никаква полза ате него'. Напримѣръ нѣкой военачалнике; всич ки имате //U/'// надежда ве него И има какво да добияте ®те I него. Като изгубяте нова което тѣ очаквате отъ него, казвате:" Не си ' струва тези генерале",И каке ще оправдаете? Едине генерале като изгуби сражението, и даде 50,000 убити и 100,000 пленници, казвате за него: " Не си струва той". Но за онзи, който е изгубиле помалк® пленници, I казвате:" Способене генерале е".Ога азе ви навеждаме на нѣща, които требва да ги вземете преде виде, сащот® ако не ги вземете преде виде, ве бъдеще ще страдате. Страданията щ изтичате оте това, че вие пътувате ве една мѣстность неорганизирана, И казвате: "Господе ще Мч1М6УI \\ промисли". Питаме тогазе: "Защ® Гофоде промисли за едни , а не промисли | за други?" Сега това съ наши заблуждения. Ние туряме нѣща? които не съ ве ! божествените? И искаме да накараме! хората да'кажате, че е така' Едине се моли и оздравява2 а пеке друге ф моли и заминава, Едине се моли и му 
му се помага а пъкъ другъ се мели, и това, коет® има и него изгубва. Ние сега мислимъ защо роспидъ прави така. Има нѣща, на които Гоеподъ не може да отговори., понеже не ех Негови, Тия нѣща, к®ито ние искаме, сх глупави Ти остарявашъ,.и тава, кеят® имашъ на младини, нѣмашъ гв Ставашъ киселъ и казвашъ:" Не еи струва да се живѣе".3ащо не си струва да се живѣе? Защото отъ свѣта се недаволенъ. Ги си киселъ, защето си влѣзълъ въ човѣшк кия свѣтъ, дето нѣма изобилиефИ въ този чевѣшки свѣтъ ти искашъ i// Л// божественото, А пъкъ на божественото въ дадения случай ти трѣбва да дадешъ ходъ, Божественото не е отъ вънъ, а е вхтре въ тебе. И ти си туренъ въ този свѣтъ, за да ошташъ човѣшкото и божественото, Човѣшкотв се кхса, а пъкъ божественото,не се кхса, Човѣшкот® е слабо, а пъкъ божественото е силно. Човешкото умира, а пъкъ божественото, възкръсваТия контрасти.трѣбва да ги туришъ, Можешъ да не ги туришъ, но ще носишъ последствията, И всички страдаме все отъ това кривото разбиране, Трѣбва да опитвашъ нѣщата, И всѣки чевѣкъ трѣбва да опитва, Изпитвайте нѣщата. ,Трѣб ва да се опитватъ хората, Трѣбва да опиташъ нѣкого, който ти обещае. И 3 следъ кат ти бещае не го пра?и върти и прави долапи. Съзнанието не е едно Вие и схщо/ всѣки плтьДа кажемъ, че вие сте недоволни отъ себе си съзнавате, че вашето съзнание не е едно и схщо, Защато въ пѣнието ако до едно мъст® пѣешъ хубаво и\\после дойде другонастане единъ дисо си хубава крива линия, Въ какво седи хубо нансъ вхтре, това ех две състфяни Да кажемъ че вие не харесвате себе Вие не се харесвате, защото тая ива линия, която сте начъртали, установена. Пише ти нѣкой-и не вмаешъ какви ех тия писма, ти. буквил А пъкъ другъ има много ?тьта на една' крива линия? Ине нѣмаме още понятие за това. Хората нѣматъ) понятие за красивото и хубавото въ свѣта Друг® положение. За нѣщо казватъ Че е гладко Казватъ за нѣк кои нѣща, че сх гладки. Де е красотата на гладкитѣ нѣща, По каки® се отличаватъ гладкитѣ работи? Ак® единъ нредметъ е гладъкъ, хедишъ лесно п нег®, н® ак® единъ планински върхъ е де му у красетатарТа въ живота си ние не знаемъ| к.по кеят® хедимъ. Никой отъ васъ не знае, презъ какво ти можешъ да гладъкъ, тогазъ на е мѣстностьта, мѣсте ще мине и 
какъ ще живѣе. Трѣбва да знаешъ ип трѣбва да предвиждаше нѣщата, И поv сле презъ всички млчнотии трѣбва да знаешъ, какъ да се сиравишъ. Не вст _ . к® ще уредишъ.Но има нѣща, ко/тв другъ не маже да уреди, И после ка' звашъ: "Ние чакаме". Има едни чевѣшки уши, и има други божествени уши. • . Има'човѣшки очи; има и божествени очи. Ти трѣбва да знаешъ, съ кей уши i слушашъ, Съ божественитѣ уши iko слуш;шъ. ти си свързанъ съ онзи ра: | зумеНъ свѣтъ, дете всичко е възм)ино, Н ако слушашъ съ човѣшкитѣ уши, . I то работитѣ нѣма да блдатъ добрег И нѣкой плть очаквашъ'да постигнешъ нѣп ' що, но очаквашъ едно човѣшко постижение, Въ човѣшкото достижение нѣма те р ва задоволство, коет® ти търсиш!. При човѣшкитѣ постижения ти не можешъ ? | да пестигнешъ т»ва| което искаш!, Нѣма защо да се сърдишъ, че другитѣ'xoj ! ра не сл така благородни. И ти ье си отъ найблагороднитѣ. Ти считашъ, ч че другитѣ хора не сл щедри. Но и ти не си щедъръ. Може да не си въ тези j размѣръ , но тебе ти недостигат! много работи. Твоята мисъль е наполовин , ! права, И тбе'могатъ да те крит/куматъ. Сега ти слушашъ една речь и не f можешъ да яоценишъ,да видишъ, до колко хората сл прави. Критиката Въ 1 1 този .свѣтъ не се отнася сам до тебе. Ти си Петканъ, Драганъ, Петко, ' тоянъ. Хиляди Петковци има. Хиляди Драгановци има, Казватъ: "Драганъ не живѣе добре". Че въ реда, на нѣцата е това! Какво значи:"Не живѣе добре!" —Не разбира нѣщата! Разваля приятелството съ другитѣ хора, Та казвамъ: Човѣкътъ е дошълъ да научи на земята да живѣе,— ?. или да почне да слуша съ божестзенитѣ уши. рсѣкога човѣкъ не може да поч не да слуша съ бежественитѣ /ши. Той ще започне оъ човѣшкото и трѣбва . .' да свърши съ божественото. Сега ти можешъ да мислишъ, че онова божествен нет® го имашъ. Имашъ го. Но това божественото е само въ твоето съзнание, но ти не си гв турилъ въ хдъ, Когат® почне Божественото да действува въ тебе, хората ще те бичатъ. До твгазъ докат» хората не те бичатъ, погрѣш: i ката може да е или въ тебе или въ тѣхъ. Причината е, че божественото не, г е почнало да действува. Ти казнашъ:" Защо хората не живѣятъ така?" Разпокъсани сж хората, всѣки си има евоитѣ интереси, своитѣ деца. Не че е.лошо да миели той за своитѣ деца, Н всѣки кат мисли за себе си, оставя божеотвяното , кост® не може да функционира, а пъкъ божественото е връзка меж; ду всичкитѣ нѣща. Нѣкой плть вие се свадите.т/акв -значи свада? Или нѣкой ; плть се докачате; какво значи .докачени. Нѣкой плть се докачате повече, : 
а нѣкой пъть помалко, Не е лепи да се докачате. Но има два начина за докачаме. Трѣбва да цнаете, какъ дг говорите. Не ви обича нѣкой, нали? Ш Ти можешъ да го примиришъ, межешъ да се примиришъ съ неГо, Нѣма.да хфдиш1 j Да се извИнявашъ, защото нѣкой пъ' ь колкото и да се извинявашъ, той нѣма да обърне внимание. Ще го намѣрииъ този чевѣкъ, когато му е тѣсно и се пече зелникъХ на главата му и ще му помогнешъ, Ще му помогнешъ веднъжъ, -дважъ, и всичкото негово неразположение ще се стопи, пъ 5-10 лева тая работа нѣма да стане. Ти казвашъ"А )ъ му говорихъ". Съ говорене тая рабе ’ ' ' 1 р та нѣма да станеДТа казвамъ: Вие искате да се подобри вашия животъ.- Психологически трѣбва да изучавате тия две състояния на живота: божестае ч • ниятъ1 животъ който тее п® единъ Иачинъ и човѣшкиятъкойто тече по другъ начинъ. Човѣшкиятъ животъ пресъхва.Чевѣшкитѣ нѣща винаги изсъхва ватъ; А пъкъ божественитѣ възкръсватъ-У Божественото трѣбва да дойде ДХ ; го да възкръси. До едно време ти печелишъ пари, и найпосле обезсмисля 1 се животътъ ти. Ти работишъ за децата си, нали? Кои еж тия деца, за които I ги работишъ. То е за божественото, /за което ти работишъ. Казвате:" Ще ( остарѣемъ". Кае е старото? т/азвашъ:"остарѣхме". Чевѣкъ си,разбира се, ; ще остарѣешъ и оттатъкъ ще минешъ,родило се дете. То е'божественото. •i) Нѣкой казва;/ ИХ/Х/йХ/МДга "Йа сприятелимъ стария еъ младия. Мржешъ да ги еприятелишъ,но тѣ не могатъ ;, да живѣятъ така. До едн време малкото дете може да очаква отъ дѣд си. : • ” ' I ' Защото човѣшкото може да бъде полезно, това малкото дете не може цѣлия . ! день да седи и да играе съ дѣде си, дѣдото казва:" Синко, излѣзъ вънъ [ да играешъ". Какво иска да ти каже той?-Той безъ да знае, казва:" Синко, I занимавай/Х се съ Божественото" това дете търси други деца. Така трѣбва да различавате. Христосъ кази: Ак® не станете кат® малкитѣ деца, вие Й'не можете да влѣзете въ Царствот Божие. Той подразбира следното: Ак' I не започнете съ божествения жш отъ, ще остарѣете, ще изгубите всичко. ] човъшкато е външната опаковка на нѣщата, а пъкъ божественото е същината J на живота. Вие направите една п®1рѣшка и търсите начини да я ИХИХ/ изви; ните, Не я извинявайте! Една папѣшка, която сама не може да се извини, не. я извинявайте. Една добродетль, която сама не може да се препоръчва не а препоръчвайте Не извинявайте нѣщата, но гледайте всѣкега къмъ коя I категория спадатъ, ’ i Та казвамъ сега: На винца ви предстои една голѣма задача Иск: 1. i те да имате приятели, искате да'" се уреди вашия животъ-’ Учени хора сега п] 
ч./пу преп®рхчатъ,сегашнитѣ учени, че ®вѣкъ трѣбва да бхде магнетиченъ. Тая. . ' дума не е българска, акв® се подразбира подъ израза:” Да баде човѣкъ | . у магнетиченъ"? -Да привлича 4 х®рата; не да ги привлича физически, да ги хване за ржката. Ле е божествена?®, кеет® овързва и привлича хората, "рта " !нете магнетични” тава е:"Станете божествени", Ти казвашъ:"Човѣкъ не меже да стане божественъ".Трѣбва да разбирашъ божествената наука и да по. '"стдпвашъ по божественому. Божества штѣ работи сл много ледни и еж мног® j I мжчни, Нѣкой пжть ние искаме бежест зенитѣ работи да-ги пестигнемъ па ч®( ?А1Н Т . вѣшки, ’ . Да клжемъ, че изучавашъ. графе-легията. При нейното изучаване , . тчн ще седнешъ и ще напишеш нѣща и / самъ ще си гледашъ, божествен ли е. пи 'й -.' н , санато или чюьѣшк®, Ако е божествено, ще живѣешъ, а пъкъ ак® е чевѣшк®, л ст ще закжсашъ. веѣки пжть изучавай, Неразп®лженъ си духомъ. Седни и вижъ, и •'° ! де се е вмъкнало чевѣшкотвгИма нѣщо човѣшк, и т® като се вмъкне, ти из.т , губвашъ разположението, Ти се треш жишъ въ живота, и всѣка. една тревога ; . произтича тъ ®нзи фактъ, че има едн® преклеван Ти си влѣзълъ въ чввѣшкия животъ и не знаешъкакъ да нАправишъ връзката. Межешъ да изучавашъ : ' 'у Писанието межешъ да пропоъѣдвашъ hi другитѣ хора, н® това не е божествен®т®, Онова, коет® въ дадения случай си въ състояние да направишъ, т® е j важното Азъ кат живѣя човѣшкия животъ, ще опитамъ единия начинъ на . г.-{и 'животъ, а пъкъ кат® живѣя Xi божествения животъ, нѣма да имамъ нужда да . У • - се препсржчвдмъ на херата, риятнезтьта на божествения животъ е отъ вжтре, ;И-в 1 Азъ се радвамъ, че нося божествено с®, И хората ще иматъ нужда отъ мене да • • ' ; /;' имъ пвмагамъ, Въ човѣшкия животъ ти ще имашъ нужда хората да ти пемагатъ, а пъкъ мъ божествения това го нѣма! Въ божествения животъ човѣкъ нѣма • ' нужда да му пвмагатъ| / 1ъ божествения животъ има нужда т®й да помага. '•'-' 3-'-iJ : Следователно ак® ти не знаешъ , какгь да пвмагашъ, отъ тебе нищо нѣма да . — .си; излѣзе. Ак® ходишъ да просишъ отъ т®ви, отъ онзи, т е ч®вѣшкот®г Не е лог . „Дш® ч®вѣшк®то, Н® презъ цѣлия си живвтъ да просишъ, ти ще изгубишъ онова (хубавото. Не че ще ге изгубишъ, н®(нѣма да стане нищо отъ тебе, сега и въ j науката и на/Х всѣклде е така. Ако до едн време ти пѣешъ и после казiч-к - ашъ:", Не ми се пѣе вече", ти си въ човѣшкия живеттАк® д едно време се i®ъ®душевляеашъ и после въодушевление?® изчезне, не си въ божествения жинмуч • тъ-. ъСега вие сте дошли до едн® мѣет®, де границата на човѣшкия животъ, . 1г тамъ, дете се правятъ найголѣмиѣ погрѣшки, И питамъ: Какво трѣбва да J правите? Вие дойдете де една хлъзгава почва въ нѣкое планинско мѣст® 
не можешъ да хадишъ по нея. Ще еи отваряшъ очитѣ на четири. Трѣбва да ,• имате доста гслѣмо въображение сега!, Казвашъ: "Ще минемъ живота". Какъ ще го минешъ този живетъ? ивотътъ има смисълъ когато етъ чевѣшкото минавашъ въ божественото, а пъкъ и: губва смисъла си, когато минавашъ отъ ' божествения живетъ въ човѣшкияИм ше това състояние на Адама; Найпърв ' во той мислѣше, че живѣе по Бога.И Адамъ виждаше отъ вънъ; той не вижда. ше своитѣ погрѣшки, своитѣ слабости. Найпърватаму слабость бѣше тая, ч» I '..той поиска да има жена. Това бѣше първата му слабость, значи не му доетиI га нѣщо. А пъкъ тамъ дет не ти достига нѣщо, то е човѣшкото; Ние не ' знаемъ, какво.е бил® състоянието на Адама, не знаемъ какъ е искалъ Ева. ] авинъ казва, че Бгъ направилъ едноъ така,,че Адамъ да носи Ева на гърба Много легенди има. Единъ еврейски р временно и Адама и Ева. Не направил • си, Нѣщо му тежи! Обръща се ,нищи ,не вижда! Найпосле Бгъ направилъ . . той да мисли малко подругояче,Тй ййййй мислѣлъ, че при тая тежест]. . £ която ималъ, му липсва нѣщо. Тай юазалъ да има единъ като себе си. То:• зи равинъ казва, че Господъ ималъ едни ножици; Отрѣзалъ това което И/ ' ' ; тежел на Адама кат® раница на гър 5а й му,Като се откачила тя отъ негов . . .J вия гърбъ, той не знаелъ, етъ кжде е дошла тя. И той казва:" Тя като ден де, менъ ми олекна вече", всички тежести на този свѣтъ, които ////// , /йй/ИИййй// ни тежатъ,сж на ь ашия гърбъ, и ние искаме сегановитѣ . нѣща, за.да промѣнимъ живота. Пое едно състояние. ; ; Н® ние не знаемъ, какъ е работата,дали е вѣрно това или не, . • -т J дсле, Мойсей писалъ, че Господъ взглъ и направилъ човѣка отъ пръстъЗащо А .се различава мжжътъ отъ жената? Мжжътъ е направенъ тъ червена пръсть. Адамъ значи И : червенъ човѣкъ. Отъ червена пръсть е направенъ Адамъ, а пъкъ жената е бѣла, направена е / ’я отъ ребрата. Различаватъ cef Това, което е направен отъ ребра, се нарича жена, А пъкъ това което е направе j но отъ пръсть, ре нарича мжжъ.ита нѣкой:" Защо азъ съмъ жена?" Защото . t „е нѣмало такъва материя, да те направи Господъ като мжжа тъ пръсть,но' те е направилъ отъ реброто, Отъ пръсть което се прави има едно естество, х. а пъкъ тъ ребро което се прави, им . друго естество . огазъ какъ ще раз. граничите вие нѣщатаЧовѣшкот е ф»рмата, духовното е съдържанието'’ а . и. 1 пъкъ божественото е смисълътъ на нѣкта. Смисълътъ е нова, което свързва ‘•формата съ съдържанието. И смисълътъ на нѣщата е което обновява нѣщата' .. Безъ смисълъ нѣщата се порочаватъ нѣкой работи се развалятъАко кискашъ да кажешъ божественото, каж4 го безъ страхъ, А пъкъ ти искашъ да' ие .бидишъ х.рата. Въ божествен.!. нѣщата се .емиелятъ, а пъкъ въ ч..ѣшк„ --4ei»a&»bMi’ 
-8-л.'„ г: -н т® се обезсмислят, ’-оѣ i'-'» . а казвамъ: Всички трѣбва Д1 дойдете до положението на боже• :i 11 •/i стаеното. Ти ще дадешъ мѣсто, входъ на оная божествена идея, която е вхтр ш:. Н.пл ре.въ тебе, ще и дадешъ възможности на тая идея да се изрази, Нѣма да _ • г .•; онжб ’ чакашъ другитѣ да осмислятъ твоя животь. ногрѣшката на всички хора е, че ’ ; т.км’' ' т$ ТЪреятъ осмисляне на своя животъ въ човѣшкето' . Ти искашъ да бждешъ 1 ' богатъ, Богатството е хубаво, но те нма да осмисли живота ти, Ти искашъ да блдешъ силенъ. Силата е хубава, н4 тя нѣма да осмисли живота ти, Всич ... ... . ИЗД£ ки нѣща, които ти отъ вънъ можеше да добиешъ, тѣ нѣма да осмислятъ . живота ти, Тѣ мегатъ да педобрятъ до гѣкхде живота ти, не да осмислятъ- . % .-’ч.нМ , ' • ' нелОсмисляното е нѣщо божествено, Ка" дойде осмислянето веднъжъ, ти ве'!'Г :/;'й,! Че Ьиждашъ другитѣ граници, другитѣ 1ЪЗможностиИ Писанието казва:" Ще ; минавашъ отъ слава въ слава".Н ако ти не можешъ да в минавашъ отъ слава • ' , въ слава, ти не си въ божественото, ту си въ човѣшкото! И ак® минавашъ отп .... честь въ безчестно, губишъ си честьта, ти си потъналъ въ човѣшкото, Ти „г-т казватъ: "Какво трѣбва да правимъ?" Tpwea да излѣзешъ отъ чевѣшкия животъ, ч.ц който те опорочава.|Ти можешъ да плаче 1ЪТ можешъ да роптаешъ,и пр., всичко :— ;• м ,-5Л' i това нищ нѣма да ти помогне. И можешъ да чакваштНѣкой казва:" Азъ ще с YA'A -vAV. се мвля а другитѣ хора да работятъ", Ак ти не се научишъ да работишъ, т iltn не си разбралъ божественото. Сега ву е искате да разберете същината на •; f Kvn ! живота,Искате да се учите1 Казвате сега: "Втори плть кат се преродимъ" . Турцитѣ казватъ така:" Волъ дошълъ, г»веде си отива". Ак ти не разберешъ ркивста така, както Богъ г е създалъ, ти ще се раждашъ волъ и ще умирашъ говедо какво трѣбва да правишъ? На 1рестъ езикъ казан, трѣбва да пре.!’ ’ умирашъ . _ етанешъ да се раждашъ волъ и трѣбва да престанешъ да м//г( говед, . %У5-\\Сега тия нѣща трѣбва да ?и поставите въ живота. т/акв® Нѣщо е 'влъ? Който очаква ДД своето щастие отъ човѣшкия животъ! И защо сега ’, да ви привеждамъ примѣри„ Примѣри [има хиляди! Нѣкой мемъкъ се оженилъ .за една млада мома, първата година живѣятъ много добре, а пъкъ втората :'1 ’ ' " ' година се измѣнятъ работитѣ, Тчя мема се свързва съ нѣкой другъ,хвърля ноi'i ' ' -. око на другъ нѣкой. Тамъ дт става шева разединение: че си обикналъ едн®мо -£м3 г# другите,това е чевѣшкот®’ При божествената нѣма тия различия. К/ . г. -илк Като обикне другите, онзи е недоноленъ. Въ божествения животъ, и тамъ иМ 
и има различи; но въ ног®, но трѣбва да живота сега трѣбва божествения животъ има повдигане.Не да отхвърлишъ едима възлизаме[вхтре въ живота, Та казвамъ:Тия два да ги разбиран Всѣк измѣнение вхтре трѣбва да г® разбирате Негата вотъТой казва на бѣше на земята едн® мѣст:"Дс ми дотегна да живѣя!" Кому не е ; , Христосъ чувствуваше този чевѣшки жикога ще ви търпя",Нѣкой казва:"МенЪ тегнало да живѣеТ —И при това ние сме ! хора, които ьѣрваме въ късмета. Ьъсметъ има сам въ божественото. SM щамъ е късметътъ. Дойдешъ ли до божествения животъ тамъ има късметъ! И наука има само въ божествения жшотъ,-истинска наука. А пъкъ това, което сега учатъ то е човѣшкотоло е кзет отгоре, н® изгубена е връзката. Ако стидете въ едииъ сънремененъ муз ей, ще видите киститѣ на единъ предпетопенъ живатъ, Ще видите много Е! Какво е било едно време? глави натрупани,Това\\ е изучаване какви сх били едн® време на човѣшкия животъ, на .’човѣшкитѣ //И/ХИИ/ форми, глави!" И сега еж почнали да Казв:. влиз:, тъ:"Голѣма наука е това»какви ех тия тъ въ себе си, да мислятъ/ и да познава ватъ коя глава е правилна и кея t ви"' Ти казвашъ:"Да стане животътъ е . е правилнаВсички глави не ех еднакв ми добъръ". Но трѣбва и главата ти да с се .измѣни. А ъкъ какъ ще се измѣь , въ божествения животъСамо божес и главата ти? Трѣбва да влѣзешъ вхтре • твниятъ животъ е въ сила да премѣни твоята глава! И веѣки единъ день 1 ие можете да използувате божествения животъ. Ти се разсърдишъ. ] ' Jie е лошо да се разгнѣвишъ Не е лова да се разсърдишъ.фи .. Има една божествена сръдня, се разгнѣвишъ, Н има единъ бвжеств j•гнѣвъ Сега ще питатъ нѣкой:" Има ли божественъ гнѣиъ?" Отъ де знаеше че се е разеърдилъ нѣкойо Въ какш гърба към тебе,срещналъ те е и тая обхода сръдня? И казвашъ:" Той Всичко, което става въ свъта, kuti ; ша сръднята сама по себе си Не е . i кажемъ, че вие казвате:" Човѣкъ тр седи сръднята? Човѣкътъ си е бърналъ не иска да те поздрави. За1.,наричашъ нѣма никакво отношение къмъ мене". се / изопачи, тамъ е лошото, е е лвлшъ и гнѣвътъ езмъ по себе си Да ѣбва да бхде щедъръ".Съ своята щедрость межешъ да направишъ голѣми пакости скържавина можешъ да направишъ мне на единъ боленъ човѣкъ много ядене , Може да си много скържавъ, Съ своята г добрини т/акъ? Ти си щедъръ. Носишъ , и човѣкътъ се наяде и умрѣ, Нѣкдде си скържавъ, Нѣкхде отивашъ при нѣкой боленъ, погледнешъ г® и казвашъ:" Не му трѣбва много ядене", гпаоп ашъ г®, Сега въ този свѣтъ на безпорядък този свѣтъ, въ к. йте сега жинѣетб, вие не знаете отъ де прюизтичатъ ва 
-10: шитѣ нещастия. Азъ ще ви кажа огъ кхде: Дали сте хедъ на човъшкото! Щ®мъ дадешъ ходъ на чвѣшкте, нещастията ще доидатъ. И тѣ ще никнатъ кат гхби, Не'могатъ да не никнатъЛ/и всичкитѣ хора искатъ да бхдатъ щастливи щ Не е лош®. Щастието е хубаво, се трѣбва да знаете пхтя, по кейте да го ' b добиете, трѣбва ви знание,1Ъ тамъ сега.; Ти имашъ сега талантъ да пѣешъ. Можешъ да отидешъ да просишъ, -ва начина И/Z/ ех тѣ. Можешъ да тидешъ да просишъ безъ да X/iK/M'W давашъ нищ втъ себе си. Това е по чоеѢшки/.А пъкъ можешъ да тидДшъ да просишъ побожественому т® пѣвецъ , ще се изправишъ и ще пѣешъ. И тия хора ще кажатъ:" е даровитъ, я да му помегнемъ'.И помагатъ. А пъкъ отивашъ и не K8 Тези чевѣк пѣешъ, дадатъ ти 5-10 лева и казватъ:" Да се махне отъ тукъ!\\ Не живѣй ки! Имашъ.талантъ да пѣешъ Пѣй! това е божественото. Употрѣби пф ч®вѣшбожественота, за ва да се да педабришъ живота сиИмашъ сила Употрѣби я. Казвашъ: "И/"трѣС търпи". Ще търпиш1 хде? Но нѣма да се оставишъ да те ’ биятъ децата. То не е философия да те биятъ децата, КТа казвамъ сега: Ьъ съвременната наука сте дошли човѣшкия животъ. Изучавайте човѣшкия и божествения животъ да изучавате и намирайте съответствие. Защото подобрението на будещия животъ зависи сама отъ бе . жествения животъ, .Докат ти, всѣки единъ отъ васъ не се научи да не се вкисна въ себе си , не можешъ\\да влѣзешъ въ божествения животъ. Престани да се вкисвашъ. Нека да бхде млѣкото ви прѣсне! После, божествениятъ пладъ никога не се вкисва. Той не ферментира, Сега вие седите и казват : те: "Азъ съмъ еразположенъ, съ менъ хората не се тнасятъ добре”. Г;сподъ ти дава една задача да изправишъ човѣшкет чрезъ божественото, 0// ; /Х//И// /0/Х///Х/ . Бежественитѣ хора търсятъ общества които не прогресиратъ, и имъ Помагатъ. Защото като съзлядатъ, кат® помагатъ на това ®бществ®| тѣ .помагатъ на'себе си, . , Ти трѣбва да.говоришъ Истината, понеже така ти ще помогнешъ на себе си, Казвашъ:" Защо щ му говоря Истината?" Ще му говоришъ гадиня две, 10-15 години и пастелен! о ще се подобри това положение, въ което жг 1вѣешъ. Та казвамъ:Трѣбва ни сга това вътрешно разбиране. Като казвамъ " вътрешно разбиране", подразСирамъ разрешението на всички ония несгоди, 1 ;. въ които се намирашъ. Ако си неспособенъ ученикъ и почнешъ да живѣешъ' й •п» бажественому, у ътъ ти ще почне да се првсвѣтлява, ще печнешъ да ми 
. . • -11, . слишъ добре, да пемнишъ добре и казватъ"Този е даровгтъ човѣкъ"А -п нѣкой пжть си дарените, н после запвчнешъ по чевѣшки и ще кажатъ:" Е "Закжоал® е това дете ".Това дете върви п обратния пхтьТа ще гледн те сега следното; Има едно п®лжение, дете трѣбва да хванете онзи пжть, по който животътъ ви да с разширява, да се подобрява, Азъ мога да ви покажа начинъ , за да се подобри живатътъ ш?/Нб изисква се време. Дойде нѣкой при менъ. Той'е вече съ предвзети иД възгледи. Той мисли за себе си, че е правъ. Ако бѣше така, както той мисли,, т® е , хубав, не азъ го виждамъ, че Hf е така, виждамъ го че той' утре ще з закжса, Той мисли, че е правъ, р ходи, пкчи се, гордѣе се, кълчи сеКат пфчнншъ да се кълчишъ отвънъ, ти си въ човѣшкоте, Като печнешъ да мислишъ, че си тъ голѣмитѣ светни, ти си въ човѣшкет®, Какво да ви кажа сега? Престанете да търсъте щастието въ живота по чевѣшки начинъ. Хубав, ти търсишъ единъ приятель. Представи си сега найважното: Единъ момъкъ иска да се ожени! Какъ трѣбва да избере своята възлюблена? Може да ви препорхчятъ баща и, майка ' и, че сж. добри, Хората знаятъ, какъ да се преструватъ, когато искатъ да препорлчатъ нѣкоя мома, Кат дойде нѣкой момъкъ, много любезно ще се отнесатъ , ще го нагастятъ. Кат® я турятъ на гърба Jy, ще кажатъ:" Хайде ceraj Досега ние я носихме, а пъкъ сега ти ще я нооишъ!” Така не се избира. Ако азъ бихъ избиралъ ед/i мома, ете какъ щѣхъ да я избера, .Нѣма да отида да кажа, че искамъени,. Но кат® беденъ. ще отида да се ц ценя, ще отида при нѣкой голѣмъ богаташъ и ще се представя като слуга и ще Д видя, какъ ще се отнееатъ къмъ мене. Тѣ ще се пекажатъ такива каквито еж си, Та Г0пдъ изпита по този последния.начинъф Тей ще прат] нѣкой ангелъ при тебе и вие ще ri хукате, и Гесподъ ще види, до кжде Сте достигнали вие въ живота сиСега, какво мислите, кае е онова после дното, което мога да ви кажа. И//ДД/Д/ДИ/// Не последнотоf Ти мислишъ, че имашъ мног® погрѣшки, които трѣбва да ги поправишъ! Искашъ да тидешд . на небето, н не можешъ да отид|шъ на небето, Ако тнаитѣ погрѣшки не . ; еж поправени, дълг® време ще седщ ъ на земята. Като се поправишъ, живота . тътъ ти на земята ще стане подобъръ, Като поправишъ живота си, ще се ; измѣнятъ формитѣ, и тогазъ божествениятъ животъ ще се прояви, Божеетве( ниятъ животъ има едно свойство: Ti единъ божественъ чевѣкъ сега г® вижда , дашь; втори пать ще г видишъ еъ друга ферма. Не можешъ да го познаешъ! 
Божествения/ човѣкъ И ти само веднъжъ можешъ да г видишъ. . : При веѣко виждане той се различава, И "и не можешъ да / познаешъ, кой С" ти е направилъ добро. И, кат» неправи той .зло пакъ не можешъ да го ' 1 pfH кой е, И той прави нѣкой плть зло. Какъ? Това е разбиране. Вие . имате нова статическо разбиране на жив'зта, че кат отидете на небето съ онова, което сте придобили, ще им ire нѣщо! Н® влизате въ И/й/ . г . 4№М/ другия свѣтъ и тая стока, която косите, не се продава. Като влѣ1 зете въ онзи свѣтъ, тамъ заквнътъ е другь! Всѣки като те погледне тамъ . ’ вижда носите ли нѣщ да дадете , а пъсъ вие като отидете тамъ, искате /й/й/йХ/й/Н/й/й/ Да печелите нѣщ. Вие кат» влѣзете тамъ, искате да ви кажатъ нѣщо.Това е човѣшк. Въ божествения свѣтъ кат# отидете, ще ‘ . кажете:" Всичко това което съмъ припече, илъ, на ваше разположение е". Тогазъ ще ви кажатъ:" Добре дошли!" А пг .къ кат отидете инакъ, тѣ сл много деликатни,ще гледатъ п® единъ много разуменъ начинъ да се осво. бсдятъ отъ васъ. Та като тидете въ божествения свѣтъ,трѣбва да блдете готови да дадете, рсичк® ще дадешъ и всичко ще ви дадатъ. . " Сам Божията любовь носи пътния животъ"/ три пхти/. • . б ч, 35м. , . Гимнастични упражнения. : 