Благата в живота (втори вариант)
№ 347
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
БЛАГАТА въ ЖИВОТА 23 година 10 лекция на общия класъ B.Xri.lW г.Срѣда 5ч.с. Изгрѣвъ София 
ттп—mm—пп---- 
— 2 — уважаватъ. Като влезе въ ризата ти,какво уважение и почитание ще имашъ ? Постоянно ще се мърдаш, ще бждешъ недоволенъ. Какво ще ти донесе ? • Жа щ0 друга,което трѣвва сега да обясните и да утвърдите.актичнит! ра\\ти еж.хубави, нЯмамъ нищо противъ това .и ЯнкитЯ. сж хубави.ЛЯтно време, чавукъ следъ като е работилъ дълго, да застане на сенка е хубаво. Зимна Жна м време\\секитѣ сж опасни\\/ Казвате: една клечка |ка дума може да измени цѣлиятъ животъВие може-да имате едно или една дума какво бива? малко, от онение,единъ малъкъ жгълъ въ лечъ отъ ц въ училище, то, на една знаетеТо, Слънцето д началото, но може да идешъ на даьта,която преследвашъ. НЯкои отъ васъ доса години сте били е много, вие мислите, че сте остарЯли. Ддно дете на слънцена знае милиони пжти повече отъ васъ, отколкото сега вие аче:но една негова година е равна на 200.милиона наши години дина, като обиколи овло своя центъръ, го прави за една гоа въ това времв\\земята обикаля слънцето 200 милиона плети. Ако вие сте на земята, вие сте само? на една година АВаш да не мож Ка а 200 милиона години, а туй дете на сленцето е а мрка е хихж малка, а неговата мерна е много голема. Когато това дете с ко земни години ще имате, става ? Зтария човекъ,който който не може да остарее, чили да остарявате, но не : це на 200 милиона 'г оди ни, пресметнете вие кош— умножите 200 милиона на 200 милиона, конско се одмлади, не е остарея ъ. Младия, младъ. Нищо повече. Вие сте се науи той не може да се се подмладява,но не знае какъда остаряха ва и какъ да остарява,той е разбралъ см адявате. некой се е научилъ да Който знае какъ да се подмладяъла на живота. Ако вие под,ъ стари хора разбирате да не държатъ краката иМ,то не е старость,то е хида. вость ъ човЯкъ значи да се прояви въ с ето знание,да се прояви въ гътъ,-Диханието на своята’сила,въ своята мощь. Младиятъ е ,който нася свежесть въ живота, той носи животъ, той носи капитала. Стариятъ обрХбота този шпиталъ. (Сега, като се съберете за какво говорите ?' Остарявате и\\тогава мислите да умрете, да идете въ оня свЯтъ,да се подмладите. Че ако ие не разбирате какв нЯщо е светлината, ако. не разбирате какво, нещо е въз Бога въ свѣта,което ние дишаме ако не разбирате какв нещо е водата, какво нещо е хлѣбътъ , какъ ще разберете живота?Христосъ\\ казва:" Азъ Съмтъ Живиятъ хлѣбъ слЯзълЪ отъ Небето? ГолЯмото пртиворечие ej\\ie всеки ед.инъ с човекъ иска да яде, безъ да го ядатъ, Христосъ казва:’ Койт Ме яде,има . животъ въ себе си.’1 Сега ако вие разбира» тия-думи въ буквал ъ смисълъ, ще имате единъррзултатъ ,както хората разбиратъгНа човека що\\ъ му липсва светлина,спъва се, губи посоката на движение. Човекъ,който не разбира въздуха,той изгубва обема си ,смалява се. Който не разбра водат своято посока на движение. Безъ вода ти нѢмащъ пластичност!? пластичность. Щомъ човѣкъ изгуби пластичностьта, о старева. Ь изгубва; ва х дата код хора\\оста ряватъ,изгубватъ пластиката,не може да си сгъват! краката като ходятъ вцепенени „ • • пъма пластика.Щомъ не разбирашъ хлЯба, нЩашъ ходятъ една основа аа -ж:М 
върху конто да градишъ — 3 — , може да се ориентираше на никжде. Казваме, въ . свѣтлината,ние разбираме Божията Мисъль,въ въздуха ние разбираме Диханието на Бога, Топлината,която излиза отъ Него,въ водата разбираме Божествениятъ ЖивотъВъ хлѣба ние разбираме всичкиѣѣ блага,които Богъ изпраща въ свѣтаХСедишъ нѣкой пжть,казвашъ :нѣма хлѢбъ.Не всѣки трѣбва да бжде хлѣбарь. Онзи,който меси брашното,трѣбва да бѣде здравъ,да нѣма никакъвъ дефектъ. Не само това и турели не трѣбва да има на очитѣ.Послѣ: никаква каль подъ ноктитѣ. Хлѣбарьтъ трѣбва 4 факултета да е свършил. ' Най-ученитѣ хора трѣбва да бждатъ тѣ. Живиятъ Хлѣбъ де внесат Сега всѣки отъ\\васъ, казвате :нашата снаха знае да меси. меси хлѣба\\ образъ. Азъ съмъ за абсолютната чистота Тамънъ се секне и / Като казвамъ снаха разбирамъ външната чистота е емблема на вжтршната чистота на мисъльта.На вжтрешната\\чистота на Диханието,та огъня трѣбва да бжд» чистъ.На вътрешната чистота на водата,на вътрешната чистота на хлѢбаасъ ви интересувате външнитѣ работи. Външнитѣ работи,зависяте отъ вжтрешнитѣ работи. Единъ търговецъ се безпокои. Най-първо този търговецъ трѣбва да има отличенъ1умъ, свѣтлина трѣбва да има. Послѣ Дихание.Топлина трѣбва да има. И вода трѣбва да има\\-капиталъ и лѣбъ трѣбва да има, стока трѣбва да има. Ако той нШа тия\\ пари нѣма, стока нѣма ; ТоЙ вече вложилъ единъ. милиона. 1 еловия, какво ще стане съ търговецаДютянъ нѣма, ! при това,той е търговецъ и дава само обявления, напиталъ,сега се образувало дружество $ъ 200-300 Миналата война, въ Америка фалираха 12,0(10 спасителни банки. Спаси— телнитѣ банки сж на народа. 'Единъ работиикъ работилъ и вложилъ 500 долар ра въ банката или 100)0 долара! 12,000 такива спасителни банки,въ които хората внасяли пари за черни д\\и. Отидоха тия пари,за бѣли днихмерикан— цитѣ не дочакаха да видятъ чернитѣ дни на паритѣ.Като минаха около 20 с години, запознаха да се образуватъ\\тия годѣмитѣ банки,съ по 500 милиона долара капиталъ. Паритѣ на тия 12,000 банки изядоха ли се ?ТѢ отидоха нѣкжде. Къде сж скрити тия пари. ДаЧставимъ къде сж скрити. Благодарение че сж скрити, не сж изгубени. И паритѣхизлѣзоха . Азъ не съмъ отъ тѣзи,които се въущаватъ отъ злото.Да обичаме доброто. Азъ несъмъ отъ тѣзи,които се вЪвмущаватъ отъ неправдата.Да ' обичаме Правдата. Азъ не съмъ отъ тѣзи,кои\\о се възмущаватъ отъ безлюбието, да приемемъ ЛюбовьтаЛАзъ не съмъ отъ\\тѣзи, които се възмущаватъ отъ невежеството. Оставете невежеството. Невежеството е капиталъ, низирана работа. Да бѣдешъ невежа,не е лесно да го излъжешъ.-овѣрчивъ е, като чица, може да го залеж ешъЛу®иия каке бъдете много учени. Като станете много животъ.Вие искате да знаете,колко съмъ лоша работа,невежия човѣкъ,може крава, кат о\\у дадеше малко зобще го излъжеше. Вие искате да • учейи,създават\\ единъ, несносенъ азе ученъУлзѣ може да докажа,че съм» учекъ. Казвамъ: Заповядайте съ мене на обЯдъ.даваиъ найхубавиятъ ' ти-тиг тпп 
miMi, най-х#ииѣ хубавит! ябълки, най-хубавитѣ круши, най-хубавата вода.“’ Сгрята почистена. Той иска да знае какъвъ съмъ азва съмъ азъ.Найхубдвиятъ хлѣбъ, най-хубавата вода; най-хуавия въздухъ, най-хубавата светлинаХтова съмъ азъ. Той иска да знае вънъ отъ това,какво съмъ азъСледъ като разчоплите единъ лукъ,намирате колко люспи има и казвате: Вънъ отъ люспитеХвъ какво седи лука.-Като съединиш люспите,получавашъ лука. Като • ги махнещъ,лука изчезваенотия обвивки образуватъ плода. Той иса да , знае каквсХ се крие въ лука-. Лукътъ й-е е такъвъ будала. На български лукъ е будала, н\\) на английски лукъ е лучена глава. Лукъ на английски значи гледай, отваХай си очите. Хазвамъ: е постоянно се намираме въ едно заблуждение. Вчера излизамъ на бкскурзия. Тъ мъгла, не се вижда на 10 крачки. Излизаме на горе,срѣщатъ ни шопи отъ уимеоново и казватъ: Горе е ясно. Какъ да имъ вѣрваме ?. ' Тѣ слизатъ на долуХние отиваме на горе. Отгоре, кждето е ясно.Отъ ясното отиватъ въ тъмното. \\Ние тъмното,отиваме въ ясното\\|Азъ разсъжздавамъ и ' . казвамъ: Какво ги кара тия хора да отиватъ въ града, зная тази мъгла не е нѣщо съществено. Тя е грлѣма благодетелка. Тя като обвива хората;топлина носи. Гдето има мъгла е Хинаги по-топло д,гдето; нѣма мъгла е винаги постудено. Казваме: Замъглеъ човѢкЪНѢкой пжть обичаме замъглените хора, : ще се скрие-шъ нѣкжде. Ако всичко е отворено,ще те хванатъ,ще те турятъ въ затвора, а въ мъглата може ддсе освободишъ отъ много нещастия Гонят ъ те,’ ще се скриешъ нѣкжде.Въ мъглахмжчно може да намѣрятъ обектите при бомбардировките. При ясно небе може д\\ се бомбардиратъ по-лесни. Като знаятъ . хората погрешните,може да те .нападатъ; катоне знаятъ погрешните,не може да те нападатъ. \\ , Сега това сх обикновени работи. \\рѣщаме некой и казваме,не ми харес: ва този братъ, носътъ му не харесвамъХ Че кой е кривъ. Тих срѣщашъ единъ монументъ,скулпторъ,направилъ некаква статуя,не му харесвашъ носа,че кой е кривъ ? Защо му позволили да направи такъвъ образъ Който взелъ единъ такъвъ изборъ на герой е п огрешка, требва дХ си изберете единъ герой съ ., хубавъ носъ,избрали герой съ лошъ носъТози\\скулпторъ като се държалъ за буквата на нещата,направилъ такъвъ носъ. Можеше да измени носа. Не е прегрешение. ' \\ ; Ецинъ американски мил и онеръ, отишъл ъ веднажъ въ Италия да си прави удоволствие. Преди това претърпел-ъ една криза ,смачкалъ му се носа и му . направили изкуственъ носъ-J Като билъ въ Италия,повиклъ единъ отъ видните художници,да го нарисува. Рисувалъ го той,рисувалъ горно не може да му у нарисува носа. Гледа носа му и казва: Господине ти си първиятъ човекъ на когото не може да нарисувамъ носа. Защо не може да го напсува?-Тази у носъ не е реаленА Казвате: Азъ не може да разбера този човекъ.ЩомЪ не може да го разберели», той не е реал енъ. Реален ас ть та се разбира, нереал— : ностьта какво, ще я разбирашъ." Туй,което има съществено въ себе ди,ще го,у тпг ПЛГПГ"ПГ 
ши. азверешъ . Ка3ваШъ:ТоЗИ човѣкъ не може да го проумея.Какво има да проувашъ,какво има да разбирашъ. Какво съдържа едно празно шишеЗ-Праздното съдържа въздухъ.Само въздухъ има,нѣма нища друго. честа вие говорите за Любовьта.Кое е първото качество на Лювьна Първото, качество на Любовьта е топлината, второто качество на Любовьта е свѣтлиуа,третото качество на Любовьта е водата,четвъртото качество на ЛМовьте доброто въ свѣта ѣбаДзъ наричамъ водата -справеддивость. Водата представя справедлив остьт. тѣ нѣща тяVh разтопя, хубавитѣ бе одвижна е водата,не се церемони.Хубави— тя ви разваля. Водата никакъ не обича ‘ модата, тя само. реаднитЯ нбща.коита не се топятъАк® не се топи: Казва: Добро кчмъ се топи,разваля гоНѣкой боядисватъ една дреха,кипнетеказвате; не бояд\\сълъ хубаво. Толкова знае. Казвате: Не е бояджия.Ти ,който го критикуваш,з\\цо не намѣришъ нѣкоя хазъ боопуснете сега само за разсъждение. Допуснете\\ч е нЯкой човѣкъ е много взискателен:не обича нито мног солено, нито много бЦсолно. Какъ ще му угодите? От где да го знаете, колко» трѣбва да турите ? Аз\\ ако съм готвач на такъв чо.вѣкъ,нѣма да му туря ‘! соль въ яденетой да\\и туря колкото искко туришъ малко казва:Малко си турил. Ако туришъ повече,казва» ъ!ного си' турил. Нѣма мѣрка за него. ' j Ти оставяй той да си тури\\олкоз,колкото обичамеичката пргрѣшнауа в нашият животъ седи въ товаХче ние преваляваме или недиоляваме. Оставете всѣки човѣк да си посолява яденето или сами да си готвим. Какво се изисква да се готви бобъ. Какъ се гтви?-Трѣбвало да се кавардисва маслото, " [ дълго време да цвцре лука въ но\\По,сле да се тури въ боба.1 Измий тури го въ гърнето, нарежи едр о лука, остав и го да седи, тури го да 3-4 часа и ще имашъ отлично развареХ бобъ. Ни масло му трѣбва,ни нито зехтинъ,нищо не трѣбва. Отлична работа е. . Нв,когато ходихме на екскурзия къ\\ъ Батакъ,отидохме въ една боба, цъцре ИДвНИН ска мъстность и тамъ единъ говедаръ си ваки бобъ въ едно гърне.Даваме му I маслини и искаме да ни даде отъ боба си. ЧОвѣкътъ не иска да ни даде отъ боба.Еа го. убедихме. Казва: Че не иска масХини. Хеле,даде половината отъ боба и -доста хубавъ бобъ,сваренъ въ гърнето.Ецва можахме да измолим неговия боб. Казва: Тия чернитѣ работи не му гХ : бръчкани, не сж като сливи. Мисли,че ние искаме д хваща окото.При това затова е хубаво,струва по-скжпо,убеждаваме го. Бобът го излъжем.Ние казваме? евтинъ,а тия маслини i много струвате. Най-посл?Ѣ се убеди и за човѣшина дад\\. Като, ни даде боба, послй ни приказва една приказкаук преди1 родини,имаше един говедарь/ ; който изкарваше говедата въ дланината.Там идеше една м\\чка и цѣлият день мечката съ говедата пасеше. Меч кат а и говедата п ad ятХ. заедно. Вечер ь 'Л говедата се върнатъ въ с елото,мечката остане въ г ерата. Сутриньта като дой-’; дат говедата въ гората,мечката пакъ дойде При тѣх. Нито въпкъ,нито друга1 мечка идеи,а само тази мечка съ говедата ходеше. Казва: Где такива хора, 
— 6 — меча и говеда заедно да живѣятъ ?/ Сутринь, като погледнат, мечката иде и\\тя върви съ тѣх. Пасе и всичкитѣ .говеда обичаха тази мечка. Въ мечкатаХима едно; хубаво чувство, нѣма по-мъстително същество отъ мечката Много мъстителна е мечката въ характера си ,но и много признателна.Да й направиш едно зло,не го забравя ,но и доброто помнйчРазправяха ми единъ анекдоъ.ЖинъХбългаринъ отишъл въ гората да сече дърва.По едео време, към него иде една мечка,накуцва. Въ първия момент той искал да бѣга, 1 но послѣ останалъХ Дошла мечката и си показва лалета. Той схваща,че има н ѣщо. Селянинът хваща й крака и й изважда единъ трън. За признател-, ность ,мечката го хваща и го завежда при едно дърво,в което имало един пчела. Огплаща му се,че и. извадил. тръна\\|Ние мислим, це животнитѣ не сж културни. Културни сж. Що\\е култура ?АкО’ единъ човѣкъ въ живота си не може да внесе доброто, култ ура лИ1 е? Ако единъ човѣкъ въ живота си, не може Да внесе Божията Правда,култура ли е Шо единъ човѣкъ не може да внесе въ живота си Любо в ьта, знанието, красотата, култура ли е1нозияа отъ васъ се молите на Господа. КаЦъ трѣбва да се моли човжъ .Ние тичаме при Бога да ни избави отъ злото. 3Хизбавлението отъ злото е друг въ— проеътйВъ свѣта тбва да се туи единъ редъ,да се прослави Клето Божие да дойде Царството Божие и Неговата Правда ,да бъде Волята Божия. Тия / три нѣща сж потрѣбни. За другитѣ работи може да се молимъ. Защото въ свѣта ако не се прослави Името Божие,® личен ж\\вот.Казва: -Що е Миете Божие? Ако въ моя умъ нѣма туй съзнание,тази справедливостъ,да се отнасям към всичкитѣ хора еднакво,към всичкитѣ животни,към всичкитѣ дървета,ние ... унижаваме едно дърво,но искаме да,счупим клонитѣ.Ти и1пжснешъ един листъ.-Листата сх дихателната система на растенията.Може да откъснеш вдин лист,ти нараняваш дихателната система н а\\р ас тението. Погледай този лист. Ние имаме повърхностни познания за нѣщата и мислим само за себе си:дойде нещастието върху ни. \\ \\Аз'ь като водя на разходка,Идватъ ли да бомбардирват София? Ако остана тукъ,какво ще стане ?-Ходя да ги уча. Казвамъ: \\3ащо ходите да смущавате тия хора,да ги плашите там ? Тѣзи,които причиняват страданието,не'сж невежи, най-ученитѣ хора причиняват страдание то. Знаете mq|: че престъпленията въ свѣта,не се дължат на невежитѣ хорално на ученитО тѣ си имат причиниУвие не може да си представите живота &ъ реалностъ Казвате за нѣкой човѣкъ, защо ще го. уважавам ?Нѣкжде ти ще дЦдеш,ще поздравиш цовѣка и ще се отдалечиш. Като го видишъ,ще станешАко не станеш,ще те прегази и отъ тебе нищо, нѣма да останеВървите къМъ нѣкоЙ планински връх. Отгоре се откъснала голѣма канара, търкаля се, вЛ ще. седите ли на срѣща й ? -Ще Й дадете пжть да мине, тя е халатазватЦменъ достойнството не ми позволява.Ако търсиш достойнство и пътуваш по\\едЯ| мѣсто безъ позволение ,трѣбва да бждешъ умен човѣкъ,да знаеш.,че таЯ канара ще слѣзе,трѣбва първо да се спрешъ да слѣзи и тогава да минеш. J 
Азъ ведаажъ имах» само единъ примѣр»: това”® обхааКакво е обхода , _ Вможе да изтълкувате па два начина .Може да има нѣкои други съображен: ведъ бѣхъ въ Провадийска, има едно малко селце горе въ етара Платина. Подеймъ къмъ единъ връх» и азъ, виадамъ,аттатъкъ иде една змия. Азъ я виждам доста голЪмъ смокъ. Върви и като дойде до едно мѣсто,смаса дигва главатари. Уважение и почитание имамъ, понеже азъ го ввдѣхъ,отстжпвамъ да мине. е ще го изтъл дате.че мене ме е страх» да мина. Нека мине той. Азъ тъй прАвя; казвамъ: заповядайте,минете вие,понеже вие тръгнахте парано, вие жДвАете въ тази мѣстность, тукъ азъ съмъ, гостенин», за пръв» пжгь минавам Ти можеда си ми на вал ъ и другъ пжть. Аз» разсжждавамъ право азъ съмъ гостъ\\за цръвъ пжть минавам». Отивамъ въ туй мѣсто,има много хубава вода,най-\\уб\\вата вода въ Провадийско, най-хубавата мЯсто.Той ме погледа,мина и слЬдъ\\това азъ минахъТози разговор», азъ мога да го украся. Азъ още като видѣХ зята,казвамъ: какво трѣбва да направя.Тя ли да мине по-напредъ или азъ\\да мина?-А3ъ казвамъ: Тя е една канара,която се търкаля. Тя ли трѣбва да\\ине или азъ? Псдобре тя да мине. Ако'река азъ да мина,може да меблъсна канарата, не може да пресѣка пжтя й,тя иде па 1 | този пжть, азъ ще с е отдалеча, да мйнеГсички неразумни нѣща въ свйта | требва да станатъ първ8. Еднзк глупава постжпка постжпма нека стане и ра1 зумното отпослѢ да дойде. Всѣвкга е-така въ живата.Дръжте това правило. Неразунитѣ работи,нека станатъ\\гьрво,а разумнитѣ да стана! отпосле.Разсжждавамъ върху -въпроса: змията щ\\мъ ме видя, извади езика си, тя казва: ,: Вижъ мй езика,поздравлява ме съ ез\\ка. Ако не изплезе езика,тази змия може да ме ухапе. Щомъ извади езикадтя има добро намерение. ' Въ Борисов ат а градина веднажъ срШнахъ една змия, тя като ме видя, Извади езика. Казвамъ й: Не стой' на пхХ,тия хора не сж. благородни,ще те убиятъ,иди на друго мйсто, ще изгубишъ Лсивота си. Тя схвана и тръгна па пжтя. Казвате: Змия. Има едно сжщество,припекло се йаслънце,радва се на Божиите Блага. Казвамъ му:Ще те пребиятъ.Азъ съмъ отъ добрите хора, но ддугитѣ хичъ нѣма да ти простятъ. Разбра, тя. Вие ще кажете:Какъ си й говорилъ.Чудни сте вие. Ти като говоришъ на френски,какъ говоришъ? -Училъ си френски,говоришъ. Какъ говоришъ на.английсь/ Казвате: Какъ говоришъ hl змията?-Има начинъ. Змиитѣ иматъ езикъ.Най-пър\\бдвижение има.Змията иа известни движения въ лѣво,на дѣсно,',на горе,надолу, 4 положени има въ движението. Нѣкой пжть има съскане отдалечър{ѣкой гкть преду§ ждава и съска. Трѣбва да се спрешъ при съскането. Ако? настЛпишъ,скедъ като се спре, тогава е опасно. Ако се спршъ при съскането,не може да те Ополети нищетите имате една пушка, тя има единъ кондакъ,съединенъ съ едно ези\\е и като .потеглишъ». туй езиче,ще гръмне. Отзадъ има единъ отворъ,. ще отворишъ и ще изхвърли гилзата. Пакъ потеглишъ, изхвърли патрона. Не е голямо изкуство. V 5 Казвамъ: Има една особена хвххинх наука, за приемане на слънчевата 4 свѣтлина. Вие като, дойдете най-първо не знаете какво положение да вземете 
8 — Va слънцето. Какъ ще се поставишъ на слънце, че всичките лжчи да пад.атъ Перп ендикулярно, знаешъ колко мячно е това.Въ кти свЬта има една Бедствена Площь, бзъ която ти и може да възприемешъ слънчевата светлите. •реДтавете си,единъ човѣкъ носи една свещь.ти трМва да знае»,какъ да паста\\ишъ, за да възприемешъ светлината. Тази свещь може да е наклонена, може да\\има нагоре наклонъ. Има една площь отъ която ти може да вземе» едно полож разумна св Въ ние,да възприемеъ повече отъ неговата свѣтлинА Ялина. Въ лжчитѣ на слънцето върви нѣщо разумно.Въ природата, слънцето им® не сж механитЦи процеситѣ. Има и механическите процеси по които светлината върви. Мехаиески ли върви колата. Трнътъ върви,ноима единъ машинист който кара тия к\\ти.Всичко не е разумно, въ трена.Но има нѣщо,което е разумноуПжтницитѣ,кЦ сж въ този тренъ и тѣ всичките сж еднакви, на разнк степени сж.Казвамъ: Въ самите слънчеви лжчи има разни степени на разум-1 ностьмРазумностьта на\\дервения цвтъ се отличава,на портукаления цвтъ ~ се различава. На зеленияна жълтия,на ясно синия,се различава.Казвате: има ли разумность въ свѣтлкната|41опуснете,азъ вървя по пхтя.Имате тия съвременните лампи,които ,като натисна бутона,светнатъ.Бутна бутона,пакъ затъмнеятъ.Онзи,който освѣтявХ и'затъмнява,той е разуменъ.Туй,което свети то не е разумно. Съвсемъ друг ъ job ®тъ еСега светлината друго проявлени® има. Тъмнината е разумно проявление и светлината е разумно проявление.Но въ дадения случай,промяната,че се появява светлината и изчезва и въ появяването и изчезването на тъмнинатама разумность.1 Туй сжщество,което дирижира светлината и тъмнината въ дадениятъ случай,е разумно и на него може да разчиташъ,не на самата светлинк и тъмнина.\\/туй сжществР иска да . ти даде нещо. То може да остане непроявено и и нѣма да го знаешПо посоката по. която се появява светлината и тъмнината,ще го намеришъ и като го намеришъ ,тжва сжщество не меза нито на светлината,нито на тъмнината, нещо реално е Асмата светлина и тъмнина неможе да схванешъ,но като дойдешъ до. реалното сжщество1 ще видишъ що е реал\\оега може да говоришъ, . Киххямх}°Като дойдемъ въ съприкосновение съ ония сжщества,които направила светлината и тъмнинатавъ света, до. като дойдемъ въ връзка съ ония сжщества, който направили проявите на живота, те сж реалните сжществаПисанието казва;” Когато Ме потърсите съ всичкото си сърце, ще\\Ме намерите.” Съ . $i ума си ние Бога не може да намеришъ. Или казано на прс\\ь е зикъ, на разумен езикъ: Богъ. става понятенъ за насъ само чрезъ закона на\\д става понятенъ само чрезъ законитѣ на Мждростьта. богъ ст само чрезъ законитѣ на Истината. Не мислете,че Истината е юбовьта огъ ва ронятенъ уКато дойдешъ да развирашъ Истината, ще видишъ. Щомъ .влѣзешъ ого проста. ®ъ Истината, ти трѣб-ва да имашъ миръ.Щомъ имашъ въ душата си страхъ, ти си \\алечъ отъистината. Своодниятъ човѣкъ , отъ какво ще'се страхува. Щомъ сестрахуваш ти не и свободенъ.Щомъ се притеснявашъ,ти не си свободенъ. Говориъ за свобода.Казвате;аъъ обичамъ Любовьта,която има най-малкото притеснение' 
1 __ g __ е е Любовь. Любовьта изключва всички притеснения. Любовьта изключва всички едоразумения.Любовьт изключварвсички болести,всички несгоди,всичко онова, 1в кота» е противно въ свѣта,Любовьта го изключваЕдинствената сила въ свѣта,, най-\\ощната сила и най-слабата сила,аято се проявява,то е Любовьта.Послѣ идатъ 1 бва1 да ожествената Мждрость ,съ нея се занимаватъ боговетѣ.Ние децата трѣХе занимаваме съ Любовьта,тя е достжпна за насъ?ЪИовѣкъ,който не маже да р\\збере Любов ьтатой не може да разбере Божията Мждрость.и впяинша йппинн, Ж ЙС' Той е .Който/ тината е само за Господа.ГОсподъ разбира какво нѣщо е Истинната, \\дава свобода на всичкитѣНай-първо потикатъ иде отъ Любовьта. Животъ трѣбва.Х Боговетѣ носятъ знанието, Богъ носи свободата,реализирането, на всичкото. Това сж разбирания. . '• • Нѣма какво да he били прости. КаквоЛ Ако имашъ да давашъ осжждате и да казвате: Много сме били прости.Не сте начи простъ ?Простирамъ или пратакамъ.Какво лошо има?,е Хротакашъ,има ли лошо. Казвате: ПротакаХубаво е.Разгнѣвилъ си се, протакашъ.Гвѣва не го прилагашъКазва: Той протака.Казва: % че той отлага, хх какво» \\че аглагаИ отлагането е хубаво.Не си държи думава Много хубаво» ,че не си държи думат \\AAkq си държи думата, значи,каквото каже ще го направи. Хубаво,че н\\ си държи думата. Като каже, ще те убия,не си ф държи думата,отлага. Казва:\\3ащо. ще си мръся ржката,не заслужва.Така раз:£ сжждава той. , \\ . ф •Сега вие имате стари навжцХкоитй не сж ваши. Вие защищавате кауза, , I кояжо не е ваша. Често казвате :\\Моето достойнства. Казвамъ: Достойнството ' на човѣка седи въ Любов ьтдДостайнството на човѢка седи въ ».ждр остьта. Достойнството» на чавѣка седи въ Истината.Любовьта носи твоето достойнство. Ти ката имашъ Любовь,тя ти дава достойнство. Ти самъ па себе си, никаква до— , стойнства баща ти и баща ти и Любовьта. нѣмашъ\\Ако ти си царски синъ,ти ли туряшъ дреха да се облечешъ майка т' майа ти ще те облекат Почмтатъ те. хората не заради тебе,зарадиt Ти си дошълъ въ свѣтХ , за какво ще те почитатъ, заради . Въ Любовьта седи твое® достойнств въ достойнство. Ти имашъ достойнство» и 'за д • Достойнството,което нашата душа има,само Боз вателно,той,който знае,ще ни даде подходяще о\\|Любовьта е която, те еблѢкла ова достойнства знае само Богъ. Аь го зваеА нашата душа.Следо( дреха да се радваме,че въ свѣта има й&инъ ,Който може да ни даде това,кае\\о никой не може да ни даде • 88» е Господъ ?-0нзи, Който може да диде това,коеѣа никой другъ не може да дадеТДарь може да бждешъ, професоръ може да бждешъилосафъ, адептъ, онова, ; к§то Богъ може да ти даде, ти по никой' дачинъ не мож\\да спечелижъ. То е Любовьта. То е единственот окова азъ подразбирамъ да Ъбичаме Бога и Той да ни дбича. Никой не може да ти даде туй и то всѣкога ще\\стане незнайно. Въ туй незнайното е благото, на нашия животъ. Другитѣ нѣщафаемъ. Има нѣда, които не трѣбва да зкаемъ, като дойдемъ тамъ,ще кажемъ: Ни повече,доволенсъмъакво ще ме(интересува да ми кажатъ, колко-милиони имал ъ 'единъ мой приятель. Какво» ще ме ползува, че той има 100) милиона,200 милиона, зОО или единъ милмардъ ? Че ималъ единъ милиардъ, то е нѣщо непонятно. Какво 
IQ) — единъ милиардъ злато ?Колковагона ще вземе да пренесатъ единъ милиардъ ? \\в Нѣой пжть влизамъ въ положението. Ето какъ азъ го разирамъ:представете си, цѣлъяень вие сте жънали, навеждали сте се, заболялъ ви е кръста, работили 1 сте 1 часаДойда, че ви държа една сказка. Не е на мѣсто. Разправямъ ви за небивали работи. Най-първо е ви оставя да си починете,поел4 ще ви дамъ; хубавъ обѣдъ.Най-първо искамъ отъ .вас» да си починете,а за да си починете, \\ вие трѣбва да\\се освободители е се безпокоите какво ще стане съ васъ, то е ново; предприятие. Какво ще стане съ васъ.Само; Господ» знае,какво ще станс’ съ васъ. Да идем» при нѣкой гадательсе. отъ гадатели вие ,страдате.При . гаданието, въ десеттѣ,едва ли едно е вЪрно. Може да гадаешъ.Споредъ менъ, ето въ какво седи г ад ан ето. Пророк» безъ Любовь,всичко въ него е лъжа.Пр_ рокъфзъ Мждрость,всичка въ него е лъжа. Пророк» безъ Истина,безъ свобода, е цсичко въ него е лъх на който душата е пълна съ Любовь,говори Истината, той е прораХъ. Онзи,на когото,душата е пълна съ светлина,той е пророкъ,говориRggjgaTa\\ Вас» вид§ gjgax». Много естествено./Една муха каца на Учителя/зимно,време\\е,кжде ях№,ка кое мѣсто .Казвамъ: Ти ще си намЪришъ мѣсто, ти си по учена отъ менъще си намѣриъ мѢсто. Питаю» не, кжде да иде. Казвамъ: За днесъ. тук£ може да бждешъ ,но повее този салонъ ще истине,ще отворят» прозорците,ще метатъ,ти ще изгубищ» движението,ще и паднешъ на земята и онѣзи,които зешъ,ще нам!ришъ нѣкоя дупка н!кж рравила. . _ Когато много се страхувате. етатъ,ще те изметатъ. Оъ тука» като излѢХе. Кжде?-Ти знаеш»,хиляди години си го страхът» ви не е на мѢсто.Когато нѣкой пжть малко се страхуват е,пакъ страхът», линия, коя то е благоразумие’» страха X ти губишъ равновесиетраха като дойде ви не е на мѣсто. Има една срѣдна и е движиш» и на лѣво и на д$сно, X, на еди» перпендикулярь,ти усѣщаш равновесие.Нѣкой пжть се прицелватъ отдалети се Заблуждавашака насочили срещу тебе, ти може да си на 2 километргк възможностьта да те ударятъ е много малка, той не е близо, отклонението е мХго голѣмо.Често? единъ аеропланъ пжтува съ 200-300 километра,страхъ те е\\.че дошъл» на тебе,може да пустне бомба.Съ ЗО'°клм.се движи и възможностьтаед» падне м бомбата върх; тебе, ти трѣбва да си голѣмъ грѣшникъАза да пад\\е върху тебе и да те удар] трѣбва да привлечеш» тази бомба с» мисъльта ри.-чЦто ние съ нашит! мисли и желания,привличаме нѣщатвуй,отъ което тб е страХъ,то ще дойде до главата ти и туй отъ, кое не те е страхъ и то ще дойде до Главата ти .Bi единия случай то ще' дойде до главата ти. За да видиш»,че си сХстрахувал» ненужно и въ другия случай ще дойде,за да покажешъ,че си безстра: ьивъ. Вие молитви правите . Молитва без» Любовь,не е молитв Когато се моли човѣкъ,трѣбва да има светлина въ себе сърцето мутАз» слушамъ: вие се събирате говорете. Говорете на Господа,Господъ да си,да.взема участие\\тѣлото му и и се молите.Когато? се\\молите,не ви слуша.Изпратете прошението: 
k J не давайте,коментарии.Ще седнатъ да ви убеждаватъ,че Господъ ще ви говори. Следъ като се наядетеххлѣбецъ,Господъ говори, като изгрѣе слънцето, осподъ говори.Като духа вѣтъра,Господъ говори.Като тече водата,Господъ. Qj ед прояви; Любовьт като се Щомъ имашъ Любов ьта е има нужда, симъ го\\ори. Какво искаме повечеГосподъ въ насъ всѣки день иде, а ние Го търнѣкой особенъ начинъ.Има единъ то е Негова работа. Ние трѣбва начинъ и той е HerQBi акъ ще се да се съобразяваме съ закона на • Свобадата е Ьѣщо непринудително. Да се не смущавате.Любовьта явява,тя носи миръ,носи спокойствие,носи здраве,подмладяване овьта,тя носи всичкитѣ блага въ живота.Що е Любовьта ?1 1 ствената сила,която носи всичките блага,отъ които животът! тѣ иДатъ непринудително' Казвате: а е Любовьта. Азъ върху нея не мисля много. Казвате: Какъ ще стане,не питайте. Ако не питате,ще стане лесно, ако питате,нѣ\\а да станеДко ти на едно писмо туришъ 25 стотинки ѣлиятъ свѣтъ и пакъ може да се върне при тебе. Ти а иде кждето искашъ като му туришъ марка 25 ctqiБожествениятъ Свѣтъ е хиляди пжти по уреденъ. желание, турено съ марката йа Любовъта, ще аби ► и пакъ ще’ се върне при тебвчкяи миех Не ще стане, да не знаешъ е пб-добре.Да има марка, то ще обиколи запавѣдвашъ на писмото тинки. Уреденъ е сватът Една твоя мисъль,едно тво коли цѣлиятъ Божественъ Свѣ му мислете какъ ще бжде и как нѣкои ще. те кжсия работи,които да не знаемъ Имате два нарисувани•носа:единиятъ е дълъгъ, другиятъ кжсъ. Този човѣкъ съ дългиятъ насъ,той храни добре. А този съ кждйяе те бие по? 4 пжти на день.Този съ носъ,нѣма да се занимава съ те\\е,но ще гледа по-скоро да тй Ндцк одере кожата,да постигне всичко изведи . работитѣ, а онѣзи,умнШтЖ, все таки ще о ъГлупавитѣ хора лесно? вършатъ авятъ нѣща. Когато нѣкой уменъ човѣкъ те измжчва,той ще продължи страданието,Онзи,който иска да те убие изведнажъ ще свърши не е хубавъ.Много хубава уста има,уста,която сж много хубави.Очи,които мжчатъ не сж хуав казва: Много ху 3въ носъ има. Носъ,който мжчи чи не е хубава.Очиѣ му аете ли какво има въ очит Вие не сте изучавали очитѣ.Физиономистит сж говорили за очитѣ,но колко има да се говори ощ' черни лжчи, и черни.и светли лжчи излизатъ на нѣкоима тъмнина,излизатъ аква е тази черната свѣтлина.Защо онѢзи,които ходятъ да правятъ престжплния,вечерно време . j ходятъ?-Съ по-малко разноски ставаЦДенемъ съ повече зноски става. Христосъ казва, че онѣзи,аито правятъ добро,обичаъ виде ната,да станат».! дѣлата явнинѣзи, които правятъ зло,винаги въ тъмнина ротятъ,всичкитѣч лоши работя въ тъмнина ставатъгуй,което човѣкъ не вижда, се мжчи за 1 ради нео. Престжпникътъ като извърши едно престжпление въ тъмнината,не .| го е видѣлъХАко денемъ направи престжплението,,ще остане идан образъ мжчителенъ въ живота. Грѣшнитѣ хора правятъ претжпленията въ тъмнината, заденда не ги видятъ;да не се мжчатъ.Дабритѣ хора правятъ добато ден щото ако направятъ доброто въ тъмнина, тѣ ще се мжчатъ.ТЪ го правят । 
1 -13 ч 1 грѣщимъ.. Свободни сме да грѣшимъ,но нѣмаме право да грѣшимъ. Свободни сме да въ добро,но не го правимъ.Сега нямаме право да грѣшимъ,а.см, свободни . ние и ако може да пра да грѣ кеди живо свободни да да направйшъ едно много малк Свободенъ си да правишъ добро,не го' го правишъ.Тогава въ какво тъ.Да се въздържаме да се показваме свободни да грѣшимъ,да бадем! аправимъ едно добровободата седи въ два акта:Да се въздържаш! но? престъпление,малко жжхкжжнжиж много малко® или да направиш’ бр!0 маже да се въздържате отъ най-малкото престМплее н-аучишъ да напрашвишъ най-малкото добро, ти си свободен! Най-малкото пж доброи голѣмото ще дойдатъ сами по себе си.Н Нѣмаме извинени ниеоНѣкои пжть го стъпча.Нѣма кой да м казвате:Много страдания страданието.Не мислете,че минав ОГО СТе С е по. пътя,минава червей или глистЗавбикалямъ д.а сади,нѣма законъ,може да стъпча отгоре му.Сега вие ате.Нито единъ отъ васъ не знае,какво нѣщо о лицето виЛДойде нѣкой,иска д не е виждамъ голѣми страдания на ме Уеди»че много страдалъ.Не виждамъ на л то му написано голѣмо страдан добро не съмъ направилъ така,к югледна,че не съмъ услужилъ,едно малко то трѣбва,усѣщамъ голѣмо страдание,че отъ известна слабость не съмъ се въз жалъ,отъ една, малка погрѣшка не симъ севъздържалъ,усѣщамъ едно страданиеафото тази малката погрѣшка за бждеще произвежда голѣмъ резултат и отрицателни ражда всичкит 'Люб ов ь възмож въ най-малкитѣ. проявления и пбложи теляк сти,противоречия,които съществувадъ. ега сме дошли до п отицитѣ,Боже\\тв енит потици.Всички вие питате туй. за бадеще положителната и отрицателнат отрицателната свобода да се отказвашъ да свобода ще продължи ли.Всѣкога въ ' да се отказвашъ да вземашъуега нѣкои хор: отрицателната даватъ.Тамъ е’престхплениет' авашъ,а въ положителната свобода въ положителната не даватъ а въ ѣко престъпление,което е отри те, вършИ? првстъпление.Щом ършишъ престъпление;Щомъ ; ай-първо проявете свободат си.Да кажемъ вие сте минали въ къщата на нѣкои къ,искали сте хлѣбъ, той не ви далъ. Сега тоЙ е дошълъ,вие му дайте добърпрймѣръПовикайте го дателно,ще откажешъ,нѣма да вземешъ.Щом ну давашъ. въ доброто,не изпълнявашъ закона,ти яж давашъ въ злото,ти пакъ вършишъ престъпяени вкжщи,утостете го хубаво.Не да кажете:Помнишъ ли пре дес еть години единъ пжжникъ мжа, той ти иска хлШъ,ти не му даде да направите една услуга на единъ приятельхК омнишъ л\\? Никога не отказвайт звате:Азъ му дамъ единъ урокъ.На тебе ти даватъ урокъ и ти давашъ урокъ.Той направи отрицателното,-т □грѣшка.Ако ти ти направи положителнотс/Ти не искай да направйшъ неговата направите същата погрѣшка, погрѣшкат а остава ненаправен сегя дошли да изправимъ погрѣшкитѣ на миналите поколѣниОнѣзиои идатъ сме въ св ишъ дачиТо е една отъ с&та да изправятъ погрѣшкитѣ, нека ги изправятъ.Закбнъ е да възл да Бога твоето, съ всичкото си сърдце,съ всичкия си умъ,съ,всичката\\и сила.Това значи да изправимъ всичкитѣ. минали тѣ:да се изправятъ погрѣшкитѣ за бадеще. 
-/3 — -12 — а го виждат. Да остане хубав образъ, че човѣкъ въ живота да си предстах бавотоудавил се единъ човкъ,изввилъ си го,приятно ти е.Или помогнал сикому нЖо.или нарисувал си хубава картина. Светлината носи всичките хубави образи на миналото}!Въ нашия животъ проникват такива картини на миналото.Минава нѣкой човѣъ, обикнеш го, не може да си обясниш защо. Този чокъ ти е направил нѣкое добро въ миналото.,ти искаш сега да му ' се отплашъОнзи,който не разбира закона казва: Не струна внимание.Всѣк човѣкъ,кой\\о ни направи една услуга,заслужва вниманиеЧникога не отказвай услуга на они, който ти е услужил ъжд и тъй благороден,който и да е ' той,каквъто Хда е .Казвам:Ние съвременните хора,требва да бждем благодарни на онова, добро, кое то ни е направено и требва да отговаряме по схщиятъ начинъонже Богъ ни е възлюбил съ всичките ни недостатъци и ние да възлюбимъ съ Неговата .ЛюбовbIe е благородно отъ наша страна,ако не отговорим съ схщото\\. Казва: Бедете съвършени,както е съвършенъ Отец вашъ.” Бждете съвършени да проявите Любовьта,както Богъ я проявява.Бжде— те съвършени да проявитХ вашето знание,според васъ въ малък размѣръ. Господъ не иска големи раотиНие след като се молете казвате: Прости ни Господи,че не знаем какъ да с молимъТМногО’ говорим,много» жертвувам много сме учили. По нѣкой пхь Господ изпитва. Дойде нѣкой човѣк,даде ти единъ сомун хлѣбъ. Мислиш е този хлѣбъ е само за тебе,ти се лъжешъ. . Не се минава много,дойде нѣкой тугъ и казва: Може ли да ми дадеш малко ’ хлѣбъ,нѣмам никак.Ти си нѣмал\\хлѣб,на теб ти дали-хлѣбъ.Какво е / правилатоШиел като ти дали хлбЧ и дойде друг да иска отъ тебе,колко, трѣбва да му дадешъ?-Българинѣт шкога не дава половината,вие клко бихте далилахме единъ братъ,той беше адвокат въ Търново, Бойновъ се наричаше. Той казваше:Азъ малко давам, но отъ сърце го давамъ. Ан малко даваш и отз сърце го даваш,малкото се благославя, ако. много даваш и отъ сърце не го даваш,то се смалявакникога не съжелявайте\\за една своя поютжпкко е добра радвай се. Ако'е лой, поправи я и пак\\е радвай, че си научил нЖ®. Ти минаваш нѣкжде,окалила си дрехата ти. Нова \\е дрехата съжелявашъ а нея Временни работиечъ не ти иде на ум:, че една\\душа има, ти си я опетнил 1О пхти ,не ти иде на умъ,а обръщаш внимание на'дрехата,че си я окаляла. Илиобръщаъ; внимание,че гащитѣ сх окхсани нѣкжде.Ни\\най-малко не обръщаш | внимание,че си наранил една душа нѣкжде,хвърлил сХ единъ лжч въ ума н&1 нѣкой човѣкъ. На тия работи не обръщаш. вниманиухубо е това,но. така трШва да бжде и къмъ душата, както, къмъ своята дреха, така требва да бх-;/ деш внимателен.Че ако тѣзи християники народи имаха той и морал,как ;’1 можеха да постжпятъ.Сега не ги жеждимъ.Казвамъ:Какъв трѣбва да бжде живй тт за бждеще.Българите като дойдох тукъ за пръв пжть,казват:Иска , ;к да ни лъже.Хичъ не—знаятъ и сега идатъ и лъжат.Всѣки катонаправи едно-щ престжпление,не казва,всѣки искажда да се оправдава.Нѣма нито един народ който да си не изправя пжтяоВсички иматъ право,но ние нѣмаме право да ’ 
---------—--------------------------------------------------------------------_------------------------- Въ тази работа Христосъ казва:Попратете вашитѣ погрѣшки и азъ ще бада съ васъ до безкрайните вѣкове на вѣчноствта / Изпѣйте една пѣсень.-Азъ ще се (подмладя. / Мирътъ ще дойде,какта Богъ. желае и па пжтя,по който той намери за добре3 _ не тъй както вие мислите.Не очаквайте единъ/човешки миръ,но единъ. божественъ миръ,който ще дойде по резнайни пжтища. j Отче нашъ. I 