Най-мъчната работа (втори вариант)
№ 346
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
“m— I ТГ"ГГ Т-ТТ---------1----- 
Добрата молитва.Сила здраве е богатство. . ' • , \\ Направихме упрагнението за дишането. , Коя е най-мячната работа въ свѣта?Най-мячната работа е да гледашь ста\\и хора,болни хора,които да ти разправятъ за своитѣ болести.Разправятъ\\веднажъ, два пяти се минало,нищо не ги интересува.Седите сега и ка— звате\\3аболѣ ме крака,ами палцитѣ ме болятъ,ами гръбнака ме боли,ами \\ вратът\\.Хубаво,постоянно повтаря tin. Пи ще нѣкаква статия.Като напише статията шД се оправи ли свѣтътъ.Казалъ нѣщо.Като казалъ,какво става?Като хвърлишъ\\динъ камъкъ въ морето,ще направи ли дупкаищо нѣма да направ . ви.Казвамъ\\първото нѣщо:Този стария капиталъ,който хората иматъ,да го пазите,той \\е е лош|.Туриитѣ иматъ класическа поговорка;Какво ме у чаар рето?3начи какво е разрешението/ на въпроса. ' у Три нѣшАима въ свѣта,които ся необходими.Яденето е една необходи ' мость.Може да гДворишъ,защо Господъ не е направилъ свѣта жжжж другояче.' Може да не харесХашъ,устата,зябитѣ на човѣкадно трѣбва три пяти да ядеш на день,сутринь,обедъ и вечерьивотнитѣ ядатъ повече,Цѣла нощь ходятъ събиратъ.После тѣзАпреживнитѣ животни, преживатъ. Идваме до човѣка и той трѣбва да яде\\ъпрос\\тъ е какъ да яде.Седнемъ да ядемъ,бързаме.Защо бър заме?Колко време се позволява за яденето?Първата любовна работа това е яденетеи на хлѣба ак\\ ie каже да му говоришъ,той едно благо ти носи. Ти не го четешъ.Какъ ще \\етешъ сегашния животъЦвама души се разправятъ за възпитанието.Даването започва,бомбардировката започва,престрелката започва,прекясва се всичко/спира се,какво ще плащашъ.Ако седишъ на сящо то мѣсю да плащашъ,опасна рабава.Можо плащането дй. стане тъй,че да лит квидиратъ съдвамата.Оставатъ \\ двамата. /1 Сега вие питате,защо ся тия времена.Ние опитваме философията на миналитѣ кржмжнн поколѣнийСиляди пяти сте гласували,както сега животът Сега намираме,че иш. нѣщо право,н\\ има' нѣща,които сѣ криви.Кривото криво ли е само по себе сиРамото не Дди криво,ржкавътъ е кривъ.Кой.човѣк е правъ въ този смисилъ .Де е онази абсолютна правотаяСега оста ваме анор. малнитѣ работи.Мене болнитѣ Хора не м\\ интересуватъ въ дадения случай, болнитѣ хора ся аристократи,на него не \\ложе да му угодишчЕИска креватът му да бяде мекичъкъ,че храната Иска да бвде особена, казва:Не знаешъ ли, че Другояме ще умра.Той да ми прислужва,азъ ще стана.Човѣкътъ дава само разпореждания.Трѣбва да се слугува на. този\\Насъ ни трѣОватъ здравитѣ хорйна Господа му трѣбватъ здравитѣ хорШа допус.чемъ,че не се занимавеме съ себе си,казва, защо този човѣкъ е тащьвъ.Не се занимавай съ хората.Разсяждавамъ,защо кучето е куче.Въ каквоХседи лошевината на куче то.Срѣщате едно, малко деТказвамъ:Защо е малко детето,нѣма единъ метър височина.Малко е това д$ те, растежи е като виждаме \\ия противоречия въ с свѣта,искаме да ги примиримъ.Ние свѣта не го направихмеПротиворечията които ся въ насъ и тѣ ся една необходимостЛеди една\\ жена,казва:Защо съмъ родена жена.Следъ като каже, защо съмъ роден е женДще разреши ли въпроса.Мяжътъ казва:3ащо съмъ роденъ мяжъ.Мяжътъ и жената по какво се отличиватЦТлйчаватъ се.Вземете онѢзи ваши любезни синоза които вие треперите,като идатъ на бойната линия,тамъ нѣма ни креватъвсички съ своитѣ пушки седятъ, треперятъ, дъждъ. отгоре, снѣгъ, гранати паДатъ, тѣ с.едя Дйтъ.Майка му е говорила любезно,баща му е говорилъ любезно, т\\ава 
-2 говорятъ съ други думи.Защо му говорятъ по този начинъ?На всички говоюятъ по единъ и сящъ начинъ.Докато бѣха прости войници спореха.Защо той . Амайоръ, защо е полковникъ, какъ така,не е по-уменъ.Като. дойдатъ на бойн наХа линия за умирането,че той е полковникъ,или войникъ какво ще допринесХполковникътъ или войникътъ?И двамата ги очаква смърть.Единственото нщоДоето' може да ги освободи е смаляванетбБсичкитѣ хора умиратъ по единствената причина,че ся много голѣми.Ако знаеха ' малки, щѣуа да всѣки мож\\ да стрелва.Ти Vie вие сте много Два метра.На избѣгнатъ смъртьта,да те не виждат закона да ставатъ анешъ като Витоша, хвърли бомба,има о си мълъкъ,кой ще те об наблюдавашъ хората безъ тебе да те наблюдаватеera всички големи хор а.Даже цай-малкиятъ трѣбва му едно легло отъ уй легло нѣколко трилиона същества биха се редили и още щѣше да има мѣсуоъ малката глава на човѣкаима три билиона клетки, душ ши,които мислятъ\\А едю пространство отъ 15 до 19 сантиметрови човвкъ кътъ седишъ въ една стая отъ 4 V 5 метра'и казвашъалка е тази стая, прозорцитѣ не ся. хубави,свѣтлина нѣма, малки ся прозорцит-Сега вие ка-г звате,че имате многоузнание.Кажете да спре войната,Кажете да спратъ бом бардировкитѣ.Кажете и\\ако спре,значи имате знани®;ако не спре,нѣмате знанивКазва:Азъ имамъдея.Каква идея имашъ.Кой нѣма като тебе идея? Той билъ пророкъ.СвѣтътАе пъленъ съ пророци.Тѣ ся предеказвали.Какво ся да но съ направили пророцитѣ,гауателитѣ?Ти идешъ да ти врачува гадателвтѣ.Азъ ви гадаФАко носите 5О-\\о кила на гърба си и cie въ водата,непремѣнн въ водата ще се удавитдчХсазвамъ, ако спуснешъ една кофа отъ сто кила едно тънко вяже,азъ ви ка\\вамъ:Ще се скясйророкувамъ.Съ боси крака кални крака никога нѣМа да теуприематъ въ единъ аристократиченъ до.мъ. Така ще станеАко си облѣченъ с\\хуави дрехи,ще те приематтазвахЧудно нѣшо да се предсказва.Дй ви предскажа,че вие три пяти на день ще ядете. Динавамъ и виждднлъ,че всички хлъбари ся хора лениви,нѣматъ добро сърди це,пек$тъ хлѣба.Като гледамъ хлѣбаХитѢ,врачувамъ,че всички вие ще ядете сухъ хлѣбъ.Нѣма да бяде тойълъ хлѢбХ.Отде го зная.Зная го.Откровение? Единъ простъ примѣръовѣкъ,който нехпие вода отъ извора,всѣкога страда Който пие отдолу на 10-0 километра,казва:ие отъ същото мЪсто иде вода та.Но водата,която е излязла отъ извораищомъ мине единъ метъръ,тя се измѣня.Като излезе още,повече се ицмѣна.урѣбв а да я хванешъ. \\Бъ свѣта има лячи отъ свѣтлината,ко\\то се отразяватъ.Нѣкой пять приемате една светлина,тя е пречупена,отрад слънцето.Въ тебе е дошла една мисъль,не иде ла се,не иде направо отъ тъ много умовеазвамъ, първото нѣщо трѣбва ви една отъ извора.Тогава какъ ще разберемъ.Бъ стария з' Когато ме потърсите съ всичкито си сърдце,ще ме извора,тя е минала през мисѣль,която е излязла гветъ Богъ казва така: намѣрите.Ние търсимъ Бо га само тогава, когато имаме нужда оТъ Него .Търсишжнжжжа?кки единъ лѣ— ' карь,когато си въ нужда.Туй ни най-малкО не показвайте имашъ любовь ' къмъ лѣкарАдКато си здравъ,не искашъ да го гледащъ.ато си боленъ,прави вишъ мили очи'.Като си здравъ,казвашъ:Да си седи лѣкарь\\ъие въ свѣта имаме нужда отъ лѣкари,които гледатъ здравитѣ хора,нѣмаме нужда отъ лѣкари,които гледатъ болнитѣ хора.Бъ новия редъ на нѣщата с\\ нуждаемъ отъ лекари,които гледатъ здравитѣ xopaXLuoro е мѣчно да ви представя,какво ще гледа единъ здравъ лѣкарьтъ.Единъ човѣкЪ,който те обича,той е лѣкарь лѣкарь заради тебе.Лѣкарь наримамъ всѣки единъ човѣкъ,който дава 
3 отъ себе си.Той е проводникъ на извора.Отъ него всички пиятъ вода.Сега е искамъ да говоря за затворената вода въ шишета,не говоря за затворен\\ста во.да въ щернитѣ.Всички сж на мѣстопернитѣ нѣматъ развитъ свѣтъ, шилетата нйматъ развитъ свѣтъ,бъчвитъ нъматъ развитъ свйтъ.Всички затво рен мисли сж човѣшки поредъцйедишъ не си доволенъ отъ хората.Назвашъ ТозиХсвйтъ какъвъ е.Ти си този свйтОрга противоречията сж противоречия та.Бди . човѣкъ единъ шачинъ да за ще се плодореДхе нѣиа.То птицитѣ.Една птица ще хвъркне,нйма да за хората,не си окаля крака мине по калния пжтъ дадения случай' птицата дава освободишъ отъ земната кал&ората казватъ:пезъ каль е за уяещение.Казваме:Като страда човѣкъ,придобива нйщо.То е\\ за утешение,право е.Но не може дь кажемъ,че вейки човѣкъ трѣб ва да стра кой животъ сжщества,коит образуватъ една точка а.Че има страдания,има ji; изисква страдания. животъ изисква страдания,нйТогава законътъ ца любовьта имате Л.Геометрически въ какно седятъ тия линии.Въ любовьта имаме две -"у-.аВъ мждростьта имаме две.жжс въ истината имаме пакъ двеМЕдиниятъ трижгълникъ е обърнатъ нагоре,другиятъ надолу.Геометрически въ любовьта жгълътъ е нагоре, въ ижжижмжя мждростьта двата\\жгла сж обърнати нагоре,третиятъ жгълъ е обърнатъ надо лу.Що е мждростьт\\фДростьта е наука, въ която двата жгла сж обърнати нагоре, единиятъ е бъ.рнатъ надолу. Любо в ьта е единъ жгълъ, който, е обърна натъ нагоре, въ истгаа единиятъ е нагоре, дру.гиятъ е надолдинъ матема тикъ за да развие тзи тема,трйбва да жнкжн мине отъ своетостатическо положение въ което с k намира. Каз в ашъ :Що е статическо положениРазбрани тй хора обясняватъ философията.Допуснете дошла нѣкоя стара баба при мла ,младъ момъкъ.Вземамъ еинъ поводъ,ъмъ старата баба има особено чувство Като погледне,гледа да ко,туй ме боли.Казва:Нйм вика трима четирима души 1' услужи,не може да се занимава съ нея.Казва:Син нищо,ще намѣримъ нйкой лѢкъ.Той ще иде да пойкари да сезанимаватъ съ нея,повече не да се занимава,той не разбра.Представете си,че тази баба е 15,16 годищна млада и много краси\\а.Тя не казва,че я боли нѣщо.Има нѣщо подвижно въ очитѣ.Като го по\\ледне, знае да свири на цигулка и той може илиП 9 живо вземе цигулката,свирятъ,седнатъ и д\\ацата.На пияното тя сви и той свири.Знае да поетизира и тойн поетизира тя и двамата пишатъ.Казвате:Такъвъ живо вотъ може ли бжде.При сегашнитй\\условия,при които ние живѣемъ,не може д да бждАдно време старитѣ фотографи, помня,като ще фотографиратъ ще мин не цѣлъ часъ,докато нагласи фокус., следъ това ще .цъка, огава ще тури едно було на главата,че веднажъ,че\\два пжти ще дойде при тебе,пакъ ще с се отдалечи,после пакъ ще дойде.Ще ъжалявашъ,че се фотографиратъ.Много търпенир се искаше.Сега отведнажъ ка\\то дойде и тракъ. \\Не разваляйте Божията чистота\\която ,е внесена въ душата ви.Един ственото нѣщо,което човѣкъ трѣбва да i чистота.Тя седи въ душата на чож кЗчТс зи въ живота си е Божествената ти си човѢкъ.Щомъ тази чистота се измѣн То а а Господъ казва:Душата ме мрази.Гзй чистота, докуго ти я пазишъ ти изгубвашъ своята човѣщина. рази?Богъ мрази въ насъ нечистотатаонова,което не е свойствендсйка ечиста мисъль,всѢко нечисто желание,вейка рачиста поежпка.Разправятъ е; нъ анегдотъ,азъ го привеж дамъ въ другъ смисълъ.Единъ мой познатъ ми 1.зва:Имамъ единъ мой прияте тель,музикантъ,който свири хубаво.Оставихъ го а свири вкжщи.КаТ0 го 4 
4 оставихъ да свири,връщамъ се,имахъ 4-5 хилади лева,нѣМа ги.Като’ излѣзо| зохъ,тамъ бѣха.Оставихъ го да свири,като се върнах! нѣма парите.Като свирилъ толкозъ хубаво,паритѣ влѣзли въ джоба му.Сега го утешавамъ. ПревежДамъ единъ анегдотъ изъ български животъ.Съдатъ единъ циганинъ, че открадналъ кон] качилъ на крушата Казва:господинъ съдия,азъ,не го откраднахъ.Бѣхъ се Отгоре,той дошълъ отдолу,подхлъзвамъ се и падамъ,че Хадамъ на гърба му.Хуква да бяга,че ме занесе вкъщи.Ни най-малко не съмъ ималъ омисълъ да го крамъ тия, разсъждения привеждамъ др; ДРУГъ примѣръ.Стоянъ отива,натоварилъ магарео си въ града.Приспало му се иХлегналъ да спи.Става и юларътъ тамъ,маг арето го нѣма.Какъ е изчез зналоХразни философии може да има.Той си казва тъЙ:Ако съмъ азъ Стоянъ изгубиХъ магарето, Ако азъ не съмъ Стоянъ,спечелихъ единъ юларъ,което е Много важно за едно бъдеще магареЧНие се утешаваме.Нкой философъ седи и мисли, ?О ималъ единъ юларъЗа мене е важно магарето,не юларътъ.За ] меневсѣкА магаре,Което се води съ юларъ, не е магаре.иоми,коитЦсе водятъ безъХюларъ, сж магарета.Магарето,което се води Съ юларъ,то е роб: Какво ще говорите р а роби|Ние говоримъ за свободни кора.Истинско магар| ре е туй,коетХ се води безъ юларъ.Юларътъ то.а е ограничен и 5Момъ има—I ме едно ограниние въ свѣта,изисква с разрешениеОюбовята е една. Любовьта е една недѢлимйВъ мЖдростьта имаме две,въ лйбонята имаме : едно.Въ истинатаХшаме три-»Детѣ сж производни числа.Въ мждростьта ти , [юбовята е една имашъ отношение нА само къмъ вбн жи себе си,имашъ отношение и къмъ дру гит е единъ професоръ,който иш отношение къмъ своитѣ ученици да j предаде своето знаят, приемешъ любовьта/ и \\ на мждростьтМъ мъдр До е истина?Истината е чрезъ която може да въз-г ’ Ьзи любовь да я предадешъ/ само чрезъ начините j въ истината само единъ? Единственото нѣщо,което тьта дваа души помагатъ да възпиемешъ нѣщо, J юбобъта само предава нещата,тя не взема нищо. ' \\:е взема/ въ свѣта то е любовятаонова вѣчйот то начало въ Бога,което eV раздав-чАВъ мждростьта имаме тази любовь. Отъ двама души всѣки трѣбв да даде ,отъ св оята. любовЪ-то тази черта ' е орщае за двамата-.Въ мждростьта двама души се спорятъ,кой да вземе . чашата.Тази чаша е еднаква за кракъ има ед!в кво право съ д1 двамата.Този законъ е същиятъЛѣвиятъ че ако човѣкъ излезе отъ къщи А ние,ако тръгне съ жжжѣ десния кр нията еднаквАкЗащото ако вземете ъ ходенето законътъ е същиятъ.Само : тръгне сълѣвкя кракъ,има едно постиже акъ има друго постижение.Не съ постиже : \\ъ човѣка дясната страна на главата," е повъ е отрицателиаИвата страна е поло\\ителна,тя работи,дясната страна е пасивна, тя е потенциалъ.лѣвиятъ мозъкъ работйч|Дѣсното полушарие тенциалъ.Тогава винаги дясното полушарие коригира погрѣшкитѣ на Направишъ едю погрешка,ще коригирашъ нещата въ дѣснотдсичкитѣ хора, коите влизатъ въ стълкновение съ себе си,тѣ искатъ да поправятъ лѣвото полушарие.Тамъ има постоянно работ грѣшкитѣ.Тогава една погрешка не взема съ грѣшка ако не можешъ въ една секунда да я Ако чакашъ минута,10,15 дни погрѣшкитѣ да ..Въ дясното се поправятъ’ 'дни да се поправи.Една погрѣ; п\\правишъ,опасна е работата с е \\ло пр авя т ъ; казв а: с ъзн ахъ погрѣшката си.Да съзнаешъ следъ нѣколко часа,ми следъ нѣколко деня или следъ нѣколко години да съзнаешъ погрѣшкатаХси,ти не си уменъ. , "Уменъ човѣкъ е онзи,който въ момента съзнава своХта погрѣѣика и веднаг га я коригира.Всичките погрѣшки трѣбва да се коригХатъ Б°ствениятъ е ' V 
Щомъ дойде ег ойв ин от о вкисна не Въ Въ ме чавала накарай ме господи,следъ двеста години\\значи точно оратното. Освенѣ че не ме карай,но забрани ми да не пра товарното естествено Една чаша,която е била пълна съ сладко 'вино -чашата да я изпиешъ е.Ние казваме:Да престанемъ да бвдемъуговеда, английски само една дума обяснява.Искаме свѣтътъ да се п , английски думата привентъ преди.двеста одини. означавала ' Господи”,сега значи”забрани ми Господи" . реди двеста години озна-. но туй вино вече се вкиснало,станало опивателно съдържанието на въ чалмата.Преди 2оо години било сладко.Следъ двест лооДнесъ думата привентъ значи забрани .Думата прив машъ отъ никого.Новото състояние е че си далъ да се радвашъ. никой да не знавристосъ е казалъ:"Каквото прави дѢсната ржка\\лѢвата да не знае".Като, правишъ нѣщо,обичашъ нѣкого,да си мълчишъ.ЛюбовХта е любовь само когато има плодъ.Какво те ми разправяте за своята любо Допуснете ,че азъ напиша следното: Впрктическо отношение А-то гопиша по. този начинъ.Но той какъ ще го е?Ако ти си свършилъ добре една работа за мене и ая» ти плащамъ, ава поводъ,че ако не си я свършилъ добре,пакъ да ти платя.Отноше нията с правилни.Свършилъ си една работа долре,ушилъ си една дреха хуС баво,плащ\\тъ ти.Намира нѣкаква погрѣшка,искашъ да го убедишъ,че не е.Щс а се убеждаваме,никога не убеждавай единъ човькъ.че нѣкоя твоя п грѣшк ще се поправи/ сама по себе си.дрсхарьтъ самъ трѣбва да поправи тази шка/не трѣбва онзи,който носи дрехата да поправя )( погрѣшкатаКато\\ми шие4обуща единъ казва:Тѣ ще се разширятъ.И досега . .Трѣбвало да ги дамъ на обущаря да се разтеглятъ нап то не не |Сж се разшири Казваме се попра Не може да се поправи.Азъ ви говоря за единъ nopeдъкъ не човѣшкйЕ ъ поредъкъ,отъ който зависи бвдещето на хората, въ миналитѣ вѣкове е ависѣло и въ настоящия свѣтъ зависи.Свѣтътъ ще се о прави тогава,когато хората рѣшатъ да изправятъ моментално свиитѣ погрѣшкие да се извин\\ватз\\Л-то това е мжжътъ.М-то това е жената и детето е истината.етето .ставя истината.Майката представя мждрость! та,бащата представя любовь .Бащата трѣбва да дава,нѣма какво да се извиняваайката нѣма каквоХда се извинявай,трѣбва да влѣжи тази любвь . Детето трѣбва да приложи истйрата1Никакво извинение въ свѣта.Не се ( иСка извинение.Азъ не искамъ йвинние.Въ единъ оркестъръ като направи погрѣшка,веднага да поправи погХѣшката,да, вземе правилно тона.Като и казвашъ:Това говедо кжде отива.Говди отива да се учи.ДУ Го на английски значи отива,веди значи учи.Го\\еди,значи отива да са учи.Казва Той е едно куче.Кучи,което се учи.Всѣк нѣщо,което се учи е кучи.Всѣко говедо,което отива да се учи е говедо,к\\ето не се учи,никакво говедо н години се е тъ станала истинна.Предидвеста години този чоьѣкъ не е ималъ дг\\ взема отъникого нищо,помагалiледъ двеста години има нѢколко хиляди к а да му дължат той ходи ,да събирасѣкиказвала се махне.Всички бедни\\xopa въ свѣта се молятъ Господъ да махне 6'огатияѣъ, каЗватъ:Ха да си оти\\а отъ свѣта,. да ме не измжчва.Единственото здравословно състояние е да н\\ма да взето дадеш 
Тя нѣма никакъвъ плодъКакъ ще му позная любовьта.Азъ те обичамъ.Щомъ те обичащъ,ще позная любовьта тй каква е.Въ1 любовьта трѣбва да опитваме Щомъ се опитва нѣщо, то е реалностьта на нѣщатЦБогъ казва-.’’Опитайте ме” Когато дойде до насъ Той да ни опита.Имаме примѣра,приближава се Христос до смркивницата,нѣмаше плодъ,както еврейския народъ.Казва:Синъ човѣче\\ки нѣма къде глава,да подслони.Казватъ:3наехме,че Богъ бѣше съ Мойсея, a томи откъде е дошъл всичкитѣ пророциж вѣрваха,за тозйаЙ13е довѣрие\\въ негоега знаете ли причинйтѣ,защо евреитѣ не приеха Христа,кажет те м\\азъ да ви кажа, защо.Въ миналитѣ вѣкове живѣелъ въ Китай единъ мМд£ дрецъ\\иденъ човѣкъ,единъ мѣдъръ китаецъ.Оженилъ се за една красива китайка к\\то беденъ,сиромахъ.Тя живѣла съ него и единъ день му казва:Слушай, натерлихъ се съ тебе.Мяого добъръ човѣкъ си,но азъ искамъ да си пожи вѣя, нѣмаме\\за ядене, дрехи .Освободи ме,нам'ѣрихъ си другъ.Казва й:Много до 3 бре,азъ се ра се тя за друг двамъ,че си намѢрила единъ богаташъ.Той я освободилъ,оженва .ъ това време Китай падналъ въ голѣмо бедствие,повикали този мждрецъ д\\оправи Китай.Той като дошълъ всичко трѣгнало наредъ .Тя като чула,че тоиЧстаналъ царь на Китай идва при него и казва:Да живѣемъ в както ПО' |-раноой\\взема едно шише съ нектаръ,разлива го на земята и ,казва:Ако може да съберете този нектаръ и да баде тъй чистъ,както по-рано, богата може да живѢелъкДа живѣемъ както вь миналото Искаме да залъгва..е . Господа.Като дойдемъ\\о Него,казваме се:а бъдеще,сега да се доволствува ме-Какви се ползувате \\тъ едно удоволствие,кажете мйищо не се ползуват , те-гВсѣка Божествена енория трѣбва да се тури на мѣсто да се използува Сънременнитѣ хора се накайватъ за злоупотрѣбение на енергиятайислите . че тия народи,нѣма да ги д\\ржатъ отговорни,дето събиратъ тази взринна t ли \\ ен' инЕжия вещества, правятъ диХонансъ въ природата.Мислите ли,че нѣма да ги? държатъ бтговорни?Ще ги държатъ.Йикяй нѣма право да злоупотрѣбява съ Бо— жиитѣ благЦ,Ние нѣмаме право да сЖдимъ,ние имаме право да разсъждаваме. . Ние ще извадилъ положителното отъ живот&и си недоволенъ отъ живота.Ти / си злоупотрѢбилъ, злоупотрѣбилъ си. най—първо оъ своята мисъль, злоупотрѢ— бявашъ съ своето сърдце,злоупотрѣбявашъ съ своята душледамъ хората и бихъ привелъ нѣкой примѣр»,но примѣритѣ не се разбиратъ.Гледамъ когато , нѣкой иде казва:Имамъ да ви плащамъ.Иска да му кажа,има време.Щомъ имамъ да му плащамъ,има време, щомъ нѣмамъ а му плащамъ,нѣма време.Изважда и плаща.То е егоистично добро.СрѢща ме едно Иска отъ мене да му дамъ петь,десеть лев Трѣбва а бъда доста уменъ.Казва:Кепи ии малко дее на пътя и ме спира, или да му.дамъ колце или кукла !дна кукла, .Представете си,че азъ съмъ професоръ, отивамъ. да уча.Туй момич иска отъ мене да купя куо кла.Може да извърша тази ’задача.Азъ бихъ направиль. на туй момиченце една, кукла отъ захарь,не бихъ отишълъ да кепя еднамукла както сега.Ще ида да купя, една кукла отъ захарь.Ще кажа:пато играешъЧсъ тази кукла да я прием 1 мешъ вътре Сега не разбира Този,който въ себе си,не отвънъ но да живѣе вжтрк ; тия тритѣ знака Л,М,И съвсемъ другояче ] любовьта ще направи $ ,ножъ,съ който ще въ тебе. . ледамъ на тѣхъ.Койтох мушка не разбира мъдростьта,този върхъ ще тури отгоре,ще уи удря • онзи свещеник/ главата.Който не разбира истината,ще те удави,ще мяза на който донесли дена, да кръщаваКато турилъ едно, и дете\\въ купола,удави ло се.Не знае да кръщава.Попътъ трѣбва да хване дедето за\\ стата,да не с срѣка и да го мушне въ водата.Той го хваналъ за главата, тур\\лъ го въ в.од дата, водата влиза. » • гг 
□в а те освободи от—е искам ь есъ сребърна!! в Е pa j де 'а п рава и 7 Изхвърли го ,казва:Не върви. Да обичашъ единъ човѣкъ,то е цѣла наука,имашъ отношение къмъ Боj га. о е най—свещениятъ актъ въ свъта.Азъ го обичамъ.То е най—свещената работ\\която може да свършимъ.Да обичашъ,нѣма по-благородна,по свещена тъ тази.Ако отъ тази работа се срамувашъ, каквз ще бадешПосто ъ,казва:Съжалявамъ,че го обикнахъ.Защо съжалявашъ?Отде се срещнахме. тия въпроси нищо н®е се разрешаваме кажете:пато идемъ въ оня свѣтъ.Ти ъ оня свѣтъ не може да идешъ,ако нѣма Нѣкой да те обича, нишо повече.Ти\\между единъ народъ не може да живѣешъ,ако не разбирашъ неговия език: пгаритѣ трѣбва да знаешъ езика на българитѣ.При ан гличанитѣ трѣбва знаешъ езика на англичанит Всѣки като иде между (единъ народъ,иска д изучи езика.Този свѣтъ е свѣтъ на любовь.Всички мислите,че въ онзи св\\тъ може да идете.Кракътъ ти не може да стжпи без работа янно слуш любовь въ оня св ъ свѣта на мждростьта безъ знание не чоже да и идню влѣзешъ.И въ свѣта\\на истината ако не си свободенъ,не може да влѣ влѣзе окалянъ човѣк\\1ту ще зештината,казва,ще ви аправи свободни,тя ще ви приеме свободенъ човѣкъ.Въ истината не може вънъ,ще влѣз'ешъ при нея свобо нъ.Ти,който не си свободенъ въ своитѣ ми—о сли,който не си.свободенъ въ св\\итѣ чувства,не може при истината да влѣ ѣ При He-i: зешъвПри Бога не може да влѣзешъ огъ не се нуждае отъ болни хор го ще идемъ здрави.Кой е здравъ чоХкъ?На който мисъльта е свѣтла е здраъой е здравъ човѣкъ,на който постжп • раб\\ти вие не може да ги приемете, защо с здравъ,на който чувствата сж свѣтли, китѣ сж силни е здравъ човѣ моето сърдце, :паоредъ моя-, , . на опитъ,не приемаме.Щомъ j то теоритически ние приемаме,но ,като ддде дойде на опитъ,мжчно ставатъ работитѣ. •\\Да кажемъ азъ уча за любовьта?Люб най-ма/жо нѣмамъ право да кажа,че нѣкой не ьта е непринуденъ актъ.Азъ ни Sie обича. Азъ съмъ свободенъ "ѣ да проява любовьта си споредъ моя умъ,според та душа,както азъ разбирамъ.Азъ нѣмамъ право се мѣся мъ твоята любовь по начинитѢ,по която я проявявашъДти мож4 да пр вишъ любовьта споредъ, начинитѣ,както разбирашъ,споредъ Своето сърдце,с редъ твоъта душа,както, Дзъ не може да ти разбирашъ.Погрѣшката е,че не искате да разберет вие да постжп;. ате,както азъ постжлвмъ и вие не можда искате азъ да постжпя,както вие постялватцислите ли,че единъ човъ,който може да вй даде чаша дава ната вода съ едно златна жижк чаша,или който може да и единъ коит а съ медна чаша е едно и сжщо Знзи,който ви. ава съ сребър съ златна чаша,ще внесе животъ въ васъ.Онзи,който ви чаша,ще внесе здраве въ васъ.Онзи,който ви дава съ мед\\ата чаша;той ще ви отровидАко държите водата въ медната чаща,отдѣля нѣщо.Ьѣка мисъль която е обвита съ тъмнина,не е праваФсѢко едно чувство,което бвито сѣ страдание,не'е правсДсѣка една постжпка,която е болезнена,не е То е Коригиране.Нѣкой'пжть чувствувашъ неприятность,то е за коригиране Законътъ за хармонията е въ Божествения свѢтчД сж .правила.Ловѣкъ\\трѣб а ва да разбира законитѣ на своя умъ,трѣбва, да разбира законитѣ на своето м сърдце,на своята душа,трѢбва да разбира закониѣ на своя духъ.Да бжде крайно взискателенъ безъ никакви погрѣшкиъ 120 години на единъ уменъ човѢкъ се допуща да направи една погрѢшка.И ввсѣка година да правишъ. i по една погрѣшка,не е лошо.При сегашния животъ'азъ раздѣлямъ хората. има едни,които всѣки день правятъ погрѣ ки.Има едни:които въ седмица 
правятъ една погрѣшка.Има едни,които единъ пжть въ месеца правятъ една \\една погрѣшка и други,които веднажъ въ годината правятъ една погрѣшка. \\нѣзи, които правятъ всѣки княк день погрѣшка,въ годината ще направят® • ш Х5 погрѣшки доста богати еж.Другитѣ,които правятъ въ седмицата една погрѣшка,въ годината ще иматъ 52 погрѣшки.Тогава ще имате 36552:12 , Тия 365 погрѣшки еж по-малки,тѣ сж деца.52 сж й駧йжй8йй 12-тѢ сж ипвли зюшщш\\възрастни.365 сж Депа, 52 сж на 19 години ннрѣшкж погрѣшки ,12 тѣ сж възХастни.Въ годината една погрѣшка,то е мждрецЦлко ти всѣки день правишъ уогрѢшка, ти си дете.Аковъ седмицата правишъ еД1Н погрѣшка,ти си на J5--16 \\одини, Ако въ месеца правишъ една погрѣшка, ти си възрастенъ,Akos въ годинаХ правишъ една погрѣшка,ти си мждрец-ие имате отрицателната страна.Азъ представям® да направимъ една погрѣшка,билъ съмъ длъжен® да д 1 дамъ ро единХлевъ всѣки день,365 лева.Дочуснете,че азъ направя погрѣшка I и госго дарьтъ Хи каже:Всѣки день ще даваш® по единъ девъ.Аз® съмъ далъ п | по два лева.Единият® левъ е погрѣшкаСтази погрѣшка,че съмъ далъ два лева | отъ гледището наХюя господари е погрѣшка,отъ гледището намоето азъ е ej погрѣшка,но отъ гледището на природата е благМко посѣя единъ декаръ зе ‘ мя или ако посѣя дХ декара земя,ее—една съ жито губя ли азъиа пжти по вече семе хвърлям®,нХ ще имамъ и два пжти повече приходЦогато ние живѣ, , емъ по Бога и изпълняваме волята Божия,въ божествения свѣтъ нѣма отрица— J телни страниаквото и Xа направишъ,доброто е добро.Въ божествения свѣтъ. е невъзможно да направиш\\ една погрѣшка.Защо е невъзможното единствена “ та причина,че као се опитХъ да направишъ една погрѣшка,тй ще усѣтишъ' с такава болка,каквато никога\\не си чувствувалъ.Като знаеш® болкаткоято j , причиняват® пожрѣшкитѣ,ще ги\\гравишъ лйТой знае,чиг въ тази погрѣшка,ще дЬйде таково страдание,каквотХникога не е чувствув алЗащо нѣма да направя жжзфйкжжа погрѣшката.о ще правя една, пакости,да правя една погрѢ шка,да страдамъ,защо да не направй доброто,да приемам# благотоуЗащо ще , . напусна хубавия хлѢбъ,ще вземам® р\\зв айиния'Мухлясал®,отровен® хлѢбъ. Ч Никаква философия нѣма. \\ , Свѣтътъ не може да се оправи\\ дотогава, докато ние не се убедим® , че ние'трѣбва да обикнем® Бога.Мойсей по каза на евреитѣ,не го разбраха® Да възлюбиш® Господа,не го разбраха.Христос® дойде,проповѣдва,пак® не до разбраха.Християнитѣ страдат® затова.з\\ туй ние искаме една култура, а Този закон® трѣбва да се приложи.езъ любокь към® Бога,никаква нова култа тура въ свѣта не може да дойдеИие не знаемъсакь да проявим® любовьта,. в] нито хлѣбъ имаме,нито знание имаме,нито 'пари иаме.Онзи,който е богат® съ всичко,отъ него всичко може да искашѣГои мо\\е да ти услужи.Казнм®• »; само при любовьта към® Бога,ние ще се научим®, ка\\ъ да постжпваме.Само н като обичаме Бога,онѣзи,които Го обичат®,знаят®,как® да постжпватъ. Казва:”Всички ще бждатъ научени -отъ 1оспода”.ВсичкиХсоито любетъ _оспо-т да,ще бждатъ. научени.Тълкувам®:ВСички,които обичат® господа,заплатата нй любовьта е да бждатъ научени отъ 1 оспода.Които не Го обичат®,нѣма да 5 бждатъ наученирзвамъ :1Че турите основа.Въ разнитѢ цръкаи,въ разнитѢ pe-i| лигии иматъ един® начин® за запознаване съ пога.Единствекюто нѣщо:безъ i любовята към® Бога,ние не можем® да бждем® научени.Ако любиш®,ще те. лю-1Я бятъ.Тогава ще дойде знанието,ще дойде свободата.Знанието иХвободата сж резултати на любовьта къмъ Бога.Та казвам®:Седите и мисли-tV.Ho ЙС те,че туй лесно се разрешава.хо нѣкой пжть казват®,че нѣкои хора сж \\ 
Ако всѣка една въ свѣтлина, много аки.Има захарь много яка.Тази захарь трѣбва помощникъ да омекне. алѣешъ студена вода,смекчава.Но ако налѣешъ топла вода,по-лесно се омекча По-силна е топлата вода,повече любовь има'и захарьта капитулира ра-Като ма никаква любовь,захарьта седи якаЧКазва;Не се мърдамъ.Сега исъль съ какво ще я смекчите.За мисѣльта трѣбва да я увиете вството трѣбва да го увиете въ топлина."езъ Божествената а сж непонятни.Всѣка постжпка трѣбва да се увие съ сила на силата, непонятна, е постжпкатаазва: Азъ ще извърша ожествена постжпка,мяза на едно плодно дърро,което , дава плодъ на време. и посѣтото може да израстне.Казвамъ:Всичко онова в въ насъ,което носи здраве,сила,то е Божествено.Чрезъ ума ни ще дойде топлина чувств Безъ тази обвивк голѣма работа.То е Божията сила.Свѣтлината блага,аъ които ние може д вие се възмущавате отъ себ оси своята сила.И самата сила носи Божествените приложимъ нѣщата въ този свѣтъѣкой пжть си,нали така.Три нѣща има,отъ които може1 да се възмущавате.Нѣкой пжть па\\ивно е челото,не взема участие,нѣкой пжть задната часть не взема нѣкой пжть странитѣ да е пасивна,казва,Услужи 'вие говорите,но нѣмате участи нѣкой пжть горната часть не взема участие мозъка взематъ участие.Когато преднат.а часть ми.Трѣбва\\да знаете да говорите. По нѣкой пжть знание.Азъ\\ зная, защо така г ,о .не вѣрашъ че Богъ е вложилъ въ тебе едно бл о,какъ ще се ползувашъ?Ако като тури ршъъ ржката .си, отгоре на главата,не\\вѣрвашъ,че Богъ'е вложилъ найтвеликото въ свѣта, не раз'ирашъ.Като турш\\ъ ржката си отзадъ,то е чрезъ коет то свѣтътъ се разбира.Туришъ реката о трани,то е начинътъ,по който мож же да постигнешъ нѣщоазва:Хвана се за\\главата.Почерпаване става.Трѣбв в а да знаешъ тия закони.Спасението седи седишъ и мисвишъ туй може да стане онова мож? да стае,да ти проповѣдватъ. Губишъ времето.Ще си губите времето;к?.кто единъ учитель товасе е случило въ Свищов,нѣма да му кажа името,единъ действи\\еленъ примѣръ който.се е влюбил въ една учителка отъ кол егият;Цраща\\ единъ отъ ученицитѣ си,да каже на учителката,че неговиятъ учитель има разположение къмъ нея.Той отива веднажъ,два пжти,пвали го,че е благороден,че тия преимущества има,тя го слушала.Две седмици ходил и най-посл му казва:3ащо говоришъ за своу учитель, защо не говориш за себе сиТЗнай, че работата станала, така, че на мѣсто да се свърши работата на учителя учителката се оженила за е пращайте хората да сватосватъ за ваша любовь.Не пращай : вашитѣ ученици да те ученици да сватосватъ за вашата любовь.Вие пращат ви препиржчатъ при учителката.Идете сами,трѣбва да се рестрашите. Искашъ пари,ще идешъ при овнкера,ще му кажешъ учтиво.А ти даде,долре, ако не ще идешъ при втори.Въ всичкитѣ хора има едно колебание. . Казва:Какво нѣщо е истината?Щомъ се движи ржката, то\\е истина.За и жи се умъта мене щомъ обичаи хората,сърдцето ми се движи.Щомъ мисля,дх ми.Всѣки човѣкъ,който иде въ даденъ случай при мене,иде да М услуждам! че го б обещаех Казвамъ му начина,по който да върви.При менеж идвали мнозин боли нѣщо.Азъ рекохъ;Ще ти кажа:никому нѣма да го казвашъ.Ще м ешъ едно нѣщо,никакви пари дѣма да ти взема.Ако не ме послушашъ\\болест! та ти ще стане два пяти повече отколкот.о сега.Ако си готов да и\\пълни: нишъ оноварсоето ще ти кажа,ще ти дамъ единъ цѣръ.Ако не го изпълщъц щб.йжде по—лошо.Казва:Кажи ми.Азъ искамъ да имашъ една опитность боледувашъ.ти не обичани, баща си и камъ майка си . СИ Нѣмашъ обичь,имащд 
10 eJwa сестра и съ нея има си причини.Ще обикнеше баща си,нѣма да казваш1 нищо на майка си и на сестра си.Ти мислишъ,че баща ти е малко извѣ янъ,и майка ти и сестра ти.Ти' си най-голѣмиятъ с в етвцъ. Направи това.След време ид мешъ после и казва:Много по-добре е.-Ще вземешъ последното мѣсто.Като взе дяото мѣсто,баща ти,майка,ти и сестра ти ще те туратъ на. първо мѣс то.йяйжщжжмжжжурижняжнж Кой ще мХ тури на първо мѣсто?Моятъ умъ ще ме тури на първо мѣсто моето сърдце ще \\е тури на(първо мѣсто, и моята душа ще ме тури на първо мѣсто.ТѢ сж,които\\ще ме изнесатъ.Ако не съмъ готовъ да.взема последното мѣсто,тѣ нѣма да миЗнесатФе имамъ любовь къмъ духа си -бащата.Де има имамъ любовь ята към\\ душата си -майката.Нѣкой ще каже:Какво съмъ азъ. Оставете,какво си ти.Душата считамъ,че е майката,сърдцето считамъ,че е твоята сестра.Тогава ти\\си човѣкътъ на ума.Твоето сърдце,твоята душа и твоятъ духъ,ще те изведат на първо мѣстЬТѣ ще помогнатъ на твоя умъ, ще му дадатъ свѣтлина,сила\\и мощь.Тъй седи работата,проста работаи ще започнешъ да разсждавашъ,каХво нѣщо е духътъ.Досега никой не е решйлъ този въпросъ.Не разрешавайте\\ози въпросНе разрешавай,какво нѣщо е духътъ.Може би за бвдеще ще ctX разреши. Не разберешавай,какво нѣщо е душа та.може би за бвдеще ще се разреши.Не разрешавай и какво нѣщо е сърдцето Духътъ е онзи,който донесълъ яденето.Душата е онова,което е сготвила , яденето.Сърдцето е онова,което донесло яденето и го сложило.предъ тебе. 1 Това е проста истина.Ти ядешъ тази жана,която сж приготвили.онесено у яденето,сготвено е, дадено е на тебе, ти 'ще разберешъ онази истина Казвамъ:Ние требва да опитаме живота,който Богъ ни е далъ чрезъ търсите,не го нашия'умъ,чрезъ нашето сърдце,чрезъ нашата душаГуй,което търде те отвънъ.Ако това,което Богъ е вл\\силъ въ твоя умъ,въ твоето сърдце,въ твоята душа,въ твоя духъ ти не рХзбирашъ,какъ ще разберешъ външнитѣ нѣща,които сж надалечегега не искамъ ние.Откажете се отъ ония кривитъ разбирания н\\ да кажете,какви .гора сме . хората на миналото.Законъ j седи въ туй.Казва Господъ нътъ е:Досега ние не сме обичали Бог ЧВсичкото "Когато Ме яижжржижв възлюбиту,когатоме потърсите'съ всичкото сърдце, ще ме намѣритОнзи,който има хубавъ гласъ,какво ѣбва да пе.Онзи,които е здравъ,какво?трѣбва да прави?Трбва който има отличенъ умъ,требва да учи.Онзи,който е мнб, требва да прави долро.Щомъ е добъръ да1прави добро.То о да прави?Трѣбва да работи.Онзи, добъръ човѣкъ, статическо поло• мъ превождалъ , жение.Нѣма какво да се плашимъ,че ще рсиромашеемъ,Азъ с' _ примЪра:водило едно дете на съживителни събраниясичкит\\пѣели,радв али , се.славили Господа.Детето разправя на баща си.Синко,казва, т& сж нови,тѣ се учатъ,азъ вече съмъ установенъ.Нѣма какво като тѣхъ да прХвя.Той билъ доста богатъ американецъ,качилъ се на кабриолета си съ сина сиЧКоньтъ се спрлъ,не върви.Детето казваГатко,коньтъ се установи. \\ Единъ животъ,който се установява,не върви напедъ,не е прогресивенъ Прогресииенъ животъ е,въ който възможностите не се изкѣнятъ.Отъ слав слава,отъ сила въ сила,Отъ мисъль въ мисъль това е божественото.Аз' а въ ще ви представя въ голѣмъ контрастъ.Представете си,че единъ човѣкъ има дк т ви дава хиляда лева.Казва:Ще ме извините,не мога Да ги платявсичкиѣ,Дав 'ва ви единъ лева.Зарадвайте се,че 'донесълъ единъ левъ.То е Божественото? Казва:Идващата година ще платя,Идната година дойде и ти даде два лева? Зарадвайте се,че два лева ти еда далъда На третата година даде три лев 
11 Зарадвай се, че ти далъ. три лева.Сега може ли да се радвате на единия лев Тѣзи въпроси сж разрешени 1 . Всички вървите по закона на сѣнкитѣ.иег,ашното Забогатяване и ос омашаване то е сѣнка.Вие вѣрвате въ сѣнкитѣ.Стане сѣнката голина сутр\\нь е.Къмѣ обѣдъ е по-малка и вечерьта е пакъ голѣма.Ние мислимъ,че това }\\ѣщо е реално.то е сѣнкРазликата между реалния животъ и сѣнкитѣ е въ това\\че животътъ образува сѣнкитѣ,сѣнкитѣ не може да образуватъ живота.Реално\\е туй,което образува сѣнкитѣ.Сѣнкитѣ с'али по себе си не може да образуват реалностьтаъ сѣнкитѣ реалность нѣма.Въ реалностьта има сѣнки.Реално\\тьта има отражение,сѣнката не може да създаде една реалност умствена енергия, Любовьтя омраз\\ необходимо може да даде,но омразата лю о ь не може да допусне.Туй е ия живо тъжащото н'е трѣбва да харчите излишно вашата е трѣбва да харчите излишно вашата сърдечна енергия'и ' не трѣбва да харчи1! скържавость,но всичк казва:Съберете да не излишно вашата душевна енергия.Въ природата има не се пестиЖристосъ като нахрани петь хиляди хора, танатъ трошици.Събраха и трошицитѣ?Йие сме недово волни отъ живот а.Казват Този човѣкъ живѣе по-щастливъ животъ.То е заблу окдение.Азъ живѣя щастливживотъ въ даденъ случай,когато ямъ сладко.Азъ живѣя щастливъ животъ, когя\\о пия вода сладко,когато спя сладко.Когато се жчноти събудя мисъльта не срѣща нш противоречията въ живота.Има во противоречие,веднага се примирявамъ съ Който не може да разреши мжчнотиит тѣ,мъчнотии има.Който може да разреши'мжчнотиитѣ,мъчнотията престава веднага.Представете ,че вие сте с\\ари на 120 години,гласътъ трепери,имате да плащат е. Гласътъ трепери,молитдсе на вашитѣ кредитори, казваме искамъ ще платиш тавете си,че вие с\\е красива мома,толкозъ красива'магнет лична,вие имате да давате.Като изпѣ\\те една пѣсень,банкерътъгще плати. Защото младата мома казва така на ба ера:Ако не ми' платишъ дългопеиѢ, всичкото ти богатство ще замине отъ те\\е,нищо нѣма да остане.й го чув ствува.Ние сме чудни,казвате,какъ щб го\\докажем о седя на десния кракъ,той ме издържа.Ако той престане да\\ме издържа,веднага ще клекне.' Върху тия двата крака седя.Защо сж двата ака.Двата крака ме държатъ в' изправено положение.Казвашъ:Какво струва м тъ умъ?Твоятъ умъ те държи.' Сърдцето те държи.Ако умътъ престане да рабт\\,ако сърдцето престане да работи, веднага ще изгубишъ силата си. С Казвамъ.Трѣбва да разчитаме на онова,коет Господъ ни е далъ.Крака' та с/®ашитѣ добродетели,ржцетѣ товаря, нашата Зжествена справедливост: Очитѣ това е Божествената истинЦшитѣ-е това сж ожертвената мѣдрость. Устата това е Божествената любоводРадвай се,че люб\\вьта е въ Своята уст казвамъ:Т се,че истината е а сж правни раб от» ' Радвай се,че Божиятъ мждрость е‘въ твоитѣ уши.Радва] въ твоитѣ очи,че доброто е въ кракажа ти,като ида въ оня свѣтъ.Ти въ оня свѣтъ не си ходилъ. аз/итай на това което имашъ на земята,което Богъ ти е далтъ него ще азберешъ духовни вния животъ.Казвамъ:Бъдете благодарни на онова,което Бог ви е далъ. Благодарете,понеже то е капиталъ,който трѣбва да се обраб\\тв а.Отъ' видимс то къмъ невидимото Сега какво разбрахте?Разбрахте много.Не правете изб\\ръ.Ногато дойде да,се жените,иѣмайте трима че а_души да избират е.Щ\\мъ с& трима,четирима,не се женете.Като дойде единъ,нѣма какво да избирате,женете се 
-12 / i Едно е слънцето,нѣма да очаквате дебеть слънца.Слънцето е едно и изгрѣвф тю носи всичкитѣ благаЦрброто е едно,жн нѣма много добрини .Доброто е единно,Едно, добро има въ свѣта, едно благодна любовь има въ свѣта, коятж обемХвсичкитѣ хора.Ни е живѣемъ въ нея.Вие понѣкога искате да ви дадатъ I Като иматъ да ви дадатъ.Първата година колко?Единъ левъ. S Bъ миг ария, въ Буда-Пеща работилъ единъ слуга при единъ богатъ уяга-Н _ .Намѣрилъ се на тѣсно и задига 15 хиляди пенгю и изчезва.Следъ 35 години този унгарецъ фалира и неговиятъ слуга,който билъ въ Америка и сааналъ богатъ,му изпраща 15 хиляди долараХ}ише:“онеже се подигна моето положение и понеже ед-ю време ти задигнахъ 15 хиляди днжарнж пенгю,сега ти изпращамъ 15 хиляди долара.15 хиляди долара сж милионъ и половина сега.Тъй щото,считайте,че това,сж взели отъ васъ,то ще се върнеВъ йвѣта доброто никога не се губи.Ьъ историята нѣма нито единъ примѣръ,дето доброто да не се е върнало и то съ своитѣ придобивкиОнова,което умътъ вър ши,онова,което сърдцето върши и което душата върши,всичкитѣ тѣхни резултати се връщатѣия поредки ниХой не може да ги измѣни.Въ туй седи животътъ,че Богъ ще измѣни свѣта. Тоихцска да ни убеди да слушаме неговия поредъК{ие слушаме нашитѣ поредки.Той ни оставилъ хиляди години,зада вид димъ,кѣди сж контраститѣ.Искаме нашияъ поредъкъ да заповѣдвгСѣнката не може да господарува на реалность.Ние нХ съзнаваме това,искаме да се нало жимъ.Казва:Азъ искамъ да живѣя.Да живѣеш\\;както умътъ.ти диктува,да живѣ ешъ,както сърдцето ти диктува,както душата\\?и диктуваКакто ти мислишъ и както другитѣ мислятъ,то не е разрешение на въпроса. Изпѣйте една пѣсень./Азъ ще се подмладя/ Прочете отъ тома Устойчиви величини беседата "Огъньтъ на любовьта”' Отче нашъ-. 