Учителя Беинса Дуно - Първият Старец
Школата на Всемирното Бяло Братство


ДЪРЖАВЕН АРХИВ С БЕСЕДИ ОТ УЧИТЕЛЯ
ТЪРСИ В АРХИВНАТА ЕДИНИЦА № 321 :
Новото в живота
Новото в живота (втори вариант)
Общ Окултен клас / София / 19.2.1930г.

АРХИВНА ЕДИНИЦА
№ 321
съдържание

стар правопис (Ѣ,Ѫ)

iSR-rr-'—ТТОтче нппъ. рпзннплоние Чето ес темата:Разл жду живота и ам®ртьта.‘ Трйбва де има нйщо х станатъ тъжни,искат® да умратъ. С: дение.Д пък® животътъ е по пък ой страдание.не обходимо ли е вейки който се ражда по ози пачинъ.иж баво въ смъртьта,защото,когато хората ррьта е като едмнъ процес® на, освобож-Ф питп процес®,който свързва нйщата в® динъ,който се е родил® да стзада?ВсѢк Питамъ:човйкъ,зацо страда Тройки да ги праща. Има една статия въ 1 ажпжджж по сегашния начинъ,се страда овйкъ,който вземе пари' на заемъ,трйбва Яйлософски прйглед®",УБпология на смър'; та",може да я прочете те.акви сдва дълбоки прйдмета.ъ счщность, схващанията.Смъртьта и животътъ това охЬ какво означава животътъ,и какво означава: см®ртьта отчасти знаемъу7 ие не cie умирали ,за да знаете,какво йѣщо е смъртьта;вио не сте и живели,за сти живеете умирате и отчасти внаее,тъй смъртьтВсйки день човйкъ умира требва да се жив йе. т, ак ъ ’ тр йб в а д а знаете,накро нйщо е и животътъ.Огчамото отчасти знаете за живота и/ва требва да се повтаря,че трйбва Човйкъ жив ъе и вейки день оживява.често казваше,ч ' те жийМ?ПрН това ние живйемъ и защо i се живйе/.Има едно друго разбиране? и иска да„иниживйе 1и ипж при такива условия,че животът® да! СС Прояви правилно.Има известни условия,при конто животътъ правилно се проявява,понеже животътъ е условие за това,което ние раричаме растане Трѣбва да се изучават® лравилатна живогеобходимо е човйкъ да започ-'J не съ живота.Тон не може да и дя живѣе.Ако е за .живота .имам проявилъ.Тъй както го намираме вейка форма нас® ня е приятна уориа,която човйкъ има и той с къмъ които животътъ може да сс :/ никакви постижения,докато не се научи ' и всичкптй форми,при които животътъ се е ,нйма изменение,животътъ се проявява,.'до не 4 сичкитй тия форми под® човйка,послйдната 1 ' стреми къмъ други,значи има други форми/Ш прояви,условията,при които животътъ може W да се прояви.ЦЬлата съвременна межъ къмъ тази новата уорна на то положение,какъ ще разберете те.сичко въ сегашния живот® в култура,по общо всичкитй души имат® стре-1 S живота.Докато ви не се поставите в® нбвоновия животъчСтария живот® вие го разбиюаЙ ю знаете,и да ядете знаете,и да дъвчите: знаете и да ходите знаете отопкозъ ДОВОЛНОТО' иисъльта се отнася до :ййвота,знаете и да мислите.дйма същество,колкото и да е малко,знае, да мисли

за туй,което е необходимо са шивотааж? най-малките животните ,и в® тех има мис®ль,как® да намерят® храна,как® i.a хванат® жертвата,ред® такива ' дребни разсъждения имат®.По тия разсъждятия ок обикнове за съществуване то.Да кажем®,у вас® се заражда едно желание да да ядеТ.Вие не знаене произхода на яденето, ащото,казваме,товх,при което една, форма живее ДР га умира.вз мете отъ един® и същ® вид®, тасѣкомитЦпеперудитѣ и гъсениций Тѣ. туй,при което гъсеницата живее,пепер/дата умира1 и туй при което пеперъдата си под®ржа живота,гъсеницата уми )а.Устройството на перерудата .е 1 друго,тя си има един® хоботъ-може да hoi адите един® (морал®-пеперудвтаь. е достигнала, до известно положение да о намира най-хубавите сокове и Прѣкърва СДИН® ЖИВОТ® по—сносен® работата е ,че когато пеперудата стария начин®.Колкото пеперудата откблксто живота на гъсеницатЬОбаче Ц снесе лицата,нейните яйца постъпват® п и а е светица,като снесе яйцата,нейнйтЬ дъца слизат® по-долу отъ нея и страдаrTa има едно отклонение3атуй има един® закон®-никога син®т® в® ракита възраст® не мяза на бащатаой!! ще лрояв'и' едно качество по-долу отъ него, едно отклонение има. Тъй е при: Й сегашния морал®.етето не може да бъде тай морално,както бащатет. Дъщерята' .не може да бъде тъд морална,както майка , ай.,,орал ®i® епривичка отп ооле се придобиваме онзи вродения морал®,не опеки духовни качества,които чо--й вък® носи наследствено.jn в® туй отношеннА всички сте като децата, нитоМ един® отъ .вас® не мяда на онова духовното1кзм® корто се стремите не сте такива и не може да бъдете,в® вас® има заложби на пеперудата да се храниЗ те с® нежната минна храна,да придобиете неАо п о-хубаващото пеперудата'’ тя има нещо хубаво,красиво.гхсонйцатй,където и да ходи,се ще наприви нЬк| ква1 пакост®,ще направи некоя дупка а некои лист® на некое дърво.ВсичййЛ те гъсеници пвпояждат® листата на дърветата,изтрЬбвятъ ги. 1{азвамъ:когато! се прани е. на аналогия,требща да. знаене ,ч ; състоянията,прѣз® който минавате,це требва да минете естествен я пъть, а да сс развиете.целата бела раса,вия .както разсуждавамс,минаваме едно юломение на траисхормир&неЙ Докато ние ле пщлъзеи® отъ тия условия на /живота,ще върпим® престъпления земете да е отъ вас®,турете го при етна каса,вие ще'видите,че ведш ще се изкушава при касата,ащо?Аз® гледа:.А на въпроса' така:турете една:'''. гъсеница на един® черничен® лист® та. оже я туриш» -. а листа и че ще направи нещо.може да четеш® и й кажете,да ходи по листа,но да не б; да но 1ута?след® неколко часа,ще видиш: ..орал® колкото нскапз това не е хубаво' онова не е хубаво ,казва:ами требва да живее.казвам®: тя не знае'о

пс" да дзвадг :ииа ли никакво лрЬ ли нѣкакво прстъпле'Vnojyonere сега /V гстпната ювЬщкиятъ живот е едно последствие и философия,но сетаки,ако на туй дърво се изядат двѣ,три йли повече лист то жертвува нѣщо отъ себе си,за да живѣе гъсеницата.Щомъ се намѣришъ прѣдъ 'диркаса,то е същото положеписукакто рхепнипат дри дървото".1 Казва-зящо да по бръкна стъклепие,ако гнойницата кяде единъ лист,или има ние,ако бръкнеш въ касата и извадиш една английска,извадихъ един лис и го туриш за черпи дниь/лществу! а ли въ природата единъ законъ,който j да ограничава тия постъпки.този зскон е написан по отношение на ония порядкн и псложения,които хората к установили.Дои бръкнеш в касата, хване'1 те човщкия законъ/ и то ограничи.Ако всичкит листа бждатъжнндкж поядени отъ ВОДИ1СДНО .друго последствие слЬд себе'си.сега,дойато ние не дойдем да а гъсеницата,не може да имаме шив'отт на пеперудатЧ овъкъ трЬбва да лрйвъс иогне известни форми, егшното възпитан се освободим условията пие.съ което косата сера се възпш пватъ не могатъ да постигнат тази ‘ :цяль,която съществува въ природатптпознанисто на че вие три деня не сте яли,Дойде нЬкой донесе единъ хлйбъ,зарадвате се ч .4.-h . ’-'Mtj СПОрОДЪ' желание а себе превилата,тоя требва д. да по възможность даде половината,но у него се засажда юмалко,аа да зъдържи по-толмаяа част] си,като мисли,че ио-гол-Ьм) количество отъ храната,ще ви даде по дълго съществувание.сега какъв трѣбва да биде мопаяът?Прдставете ек, че този човвкъ,който казва че е ходили на извора или съ карчагъ гладен и жаден,дде от НхкъдЬ,вие сте лйи съ стомна,или съ нЬкоя хубава дама1 джана напълнили сте я. оси човяк на пътя срещнете,казва:моля,може ли ‘ да ми дадето малко вода, акъ трйбза д постхпите?Той е вървил по дългияд пъть уморенъ с жаденъ е.фи ще му кажешъ ли,че азз отъ там отгорѣ има, ’ като хванете онази пътека,ще намерите единъ .хубав извор.Право е,той требва да иде да пие отъ този из';ор,пе отъ твоята стомна.Обаче,ако вие не се спрете да му дадото вода,ще кажехголѣма ждотокость,той не ми,даде ‘ водаИли щс седнете па мЬстото ицЬлия день гуляете,ядеше и пиете,из пиете цялата стомна.Слд като изпиете дѣлата Toil казва: вода н?ша лп?лаовате:аЬъ дня единъ празната стомна,ще си напълните стомната.,този стомна,той и вие ожаднеете нзвор» ,ще се качите.св ир е правилният пжть. на вз-? пптание:да се кичите и двамата.$ой вече туй нЬма да го счита за обида»\\?1 Той казва: то е хубаво място ,азь; ще дойда втбри путь да си наля вода#.х_ ' икои казват:"ПовЬрвай в „оспода Исуса Христа”•Той Оказва:

как®?Има една и..чнотйя.е газя асота е лесно поставена,щом® повярваш не може да що се спасиш®.А при това ка ва:кап® да повЬрмам®.дЬ седи мъчнотиятаче повярва, акто онзи умореният® пътник®,казва:аз® съм® уморен краката ми Слѣд® катб ск откх пети,колко има’-3—4 километра.казва:не мога да отид си .очпне отива.азвам: сега:кхд£ е мъчнотията за вярването? Посл-L питакъгкакз трябва да врвш е. с? таки,ако анализирате иисъльта онзи пътник®,ако го накарате да и; е па извора,казва:как® да ида?е днай ли toil какъ да иде,Знае. Той друго яче разбира,-азва:какъ да ида,уморен® съмъГо тоя-предполага ®й както е ослабналъ,не може да нздържимбже Wa‘ има известия мъчиотпи,които не мои е да се прѣодолЬятзега на вионца-виц; требва една мисъль прѣодоляюца мис ъль.хората на с®врѣменния вЬк® cz -Лу изгубили основната мисъль. Имат® един® импулс®,с® която може да посажда ват® външнит® условия 1' ек по-сплпп.Има нѣкои хора с свикнали,вземете Й-й една ходи циганка,която проси, от® тук® я изпъдят® от® там® я изпъдят®,но т от® къща на къща,казва:говорето,говорете,ной дайте ми малко лб1 казватъ-дащо не работим®,не те ли :рам®. казва: дайте ми едно парче’; хлЬб отива от® едно мйсто,на второ,трето,Четвърто.Ако е благородник®,ако на първата къща го изпъдят®,на втора ie отива.ащо?циганката не го счита за ’ ’ ’ ’ : • ' срамно.Онзи блогородник®, на втория къща нѣма да иденЬкой пКть добиеш®; религиозно убеждение,въ положението на циганката си,ще ходим® от® врата на врата,някои питв си в® положението па онзи благородник®,казваш®е -ж отивам®'аз® не се излагам на такизя унижения.НЬкой иска пари,не му да зат®.Казва:не отивам®.Ной се намира въ тпудно положеняе,похлопа и на вте ра врата.Не му дащатъ и таи-.,казва::ге отивам® на руго йѣсто.На третия Ден.-з отиде на трето M$cTo,:ia четвъртия на четвърто пето,увеличава, и тоЯ се намяри в® положението на циганката,казва:ще се прѣсрамн човЬкъ ,тури4: дебелит очи.питам® положението па ц|иганката,какро е?Полежението на ци гайката е красиво до известна степснь и положението на богатия е краси тази ерамежлнвость.Кое заставило циганката да иоди и да проси.Вие казва немотията.ДобрЬ.но немотията сама идна лпТНЬмотията ние кanни¥£сиромажи та'саиа иде ли при ч'-в яка,ражда ли cJ нЬкой човйкъ снромахъ?НЬкои хорй се раждат® по-сиромасирНЬкои-по-богайи.Но разгледано така философски,кс гато станем® много красимп,сиромашит: йри нас® пде.Всимкитѣ сиромасите при богатите идват®.Богатите хора ходят® при богатитЬ на гости п всичка тЬ сиромаси ходят® да ги безспокоятъ всиикитЬ сиромаси се струпат® при богатит®,казват®: дай,дай.'пптамз: какв з трЬбва да прави богатият®? ..

Ьма.Повече отъ това не да направите, цери как1 дига щумв.ц Се го. важна требва, прав илио да вате.Казв обхода?до една об кажемв ва кв жена к~Д ашв Зацо?Може бг да си други дже като коя дума трЬбва да започн» :па сперчс.То о най-правилното посрЬ: рпка или знае послижи.ЗначЦ. случай.це животъ.То е едно приятно лосрцане4 Той е наскарбенз одата въ щерндта не може да з,ц'е биде разположена,де пЬя отдалече р аз г ов ор е; Аз в кое положение не може посрЬцна?-Съ свЬць тогава,Но но мяда на. онзи б опне,които ви Едно правило» Ако е извор хввплпли wep бкдешв разположена.Ако сзмв извоз стИи образи.Ти,ако бпдешъ ед шумь никакъвв,или направпмв красива,трѣбва да имаме .из: пиете,какво положение тр понеже сто въ положението ма на нощ в нъко хварли светлина вв пятя на нег.о: де свздадешв цъла единъ сканда; то да зададеш» де тъй пръсна,както водата на ед пптѣ корми да погледноте,св коя дума тръивс ще ме слушате,по,ако свмв нЬкоя церна,нЬша нищо красиво.Красивв.е жив; ходила,или кака сикак ви дамв една сорм' ода.гората и тЬ си иматв обхода.ВсЪкиорна,ще бида тиха и спокоен чига,може да биде тихъ,или може да тя,кхдъ с,азъ го поврЬщамв,той се ва да тече толкова колкото.изв пв извора.Казва нх'к ой: всякога требва ва да те че. цикаква фплософия,той. тр£; единъ учпникъ,когато учитсльтъ всичко може да в дадения случай има известни поло; АкЬ си една церна правилото, е,ка! ви?турчина да го питаше,кел» е... народъ си има обхода.Д хека му,Ти мисля.Че кои ся формите за даде.ПослЬ,ако ориентира.Тази моята свЬщь въ даде азв започвамв св новото възпитание1 повече,ще се ж може да даде.Bi се о заплесиалв черна :ерната,ной-послЬ бъркате ходаИ пв животнптъ има бракнешев кофата,толкозъ вода живота въ негото естество,да го тихи.тгазвамв:тихи като цериата1 ‘звйства хорма на обхода.кои см прави; степени сме усвоили нЬкои корми на с вземете,сръщнете се,к Аналогия правя.За да може да изясниш! гсъльта.вюе казвате,че нѣкой пкть се огр икадия.извops вана души вЬрукщи се срещнете .като исълъ.като срЬщнешв своя ближенв да тслене. язвата:требва да имаме по-хубаво да е кротвкв и да не дига;, козина отъ васв казватв:искаме да бхд. да вземете.външната форма,каква нос требва да се Ръкувате ,какв трЬбва се посрещнете.БвлгаритЬ казватв: снпкв, посрещаш- го.Щкв трѣбва да го вземете

-G'рбва носижъ своята свЬщь.какъ! требва да' покрѣщнешъ гладниятъ?Г ниятъ посръщнемъ съ пълна -орба пръсенъ хлѣбъ,че отдалече да хлЬбъ направенъ съ симидена мая.Ни; казвате:ти какъ си,какъ си,какъ сй7 Нъма смисъль това кака.Требва превръщане на енергиите.и ‘трЬбва да обър прощесъие какъ anеквате. •рдит-Ь си има свой начинъ на ri псстецанеjгърцитъ посроцъп в о св о . начинъ,англичанитъ казва,: на ока мюстътъ е иарравенъ,може да емцо. Англичанйнъ ниненъ.Ако е лод турена новото,по ;а се разхождаш о работата с1 че като вл ;ешъ въ море то,може да нилЬзс една бу лгаринътъ се съ гемия ходи и го се връща 1: природ-та известни методи,съ воито може да ра , бот ятъ шшотъ започва зъ о.п нъ естесгвенъ методът Въ тия мето д и в ъ т оз и п р о и, е с ъ оже'ДО си подмлади живота,да се размири негов вата г.исъль се разниратъ него: пгъ чувства,да забогатъ Главното требва д? с-енете богати.Но богатство не го тоз чинъ да нструпашъ гатство,че стари год краката, г/ цойхдс мивея на ст гостим 'дс си пръгънекъ годинкзой конп за СОЛОогъважъ ,г? охк а ns.. С та р и и тъ ще дигайъ Ц отъ е жмвотътъ на влибенйФв I стари годиш: К а то с р ецн е lis н ъ к о врЪис го; -лад спари го 5 Но тъй тоОтъ поЕ-оленнс и и: ъилпилонат било,онова го средства.1 ма известна ние пое олекне,(. събира aa въ новия животъ ни учатъ д. 1Нъ ие. г говоря,се говори-за едно бил6,р;' правя за неговите 'вкк.jоли го квъста.Ние за идея,която е скрита за старч. & и0 сами си създаваме нещастие съъ събира,но постижеНи: е на този Плвшкниъ,еойто събира а Има една нова ( ор сме на-прагг на иone та епоха не то 0 т о бва пи. и .4 5 ОТО .ДО на ГВО: рОМИСЗ.НОИШ-То г.ос новото да • уримъ н. по този новия начи: гвоздеи,петала,се може да •лтреднт? ,която е вложено.Ние с гюеницгта 'бВГ се • стане попевуд,Требваизмени начина на Мисле, о; Т'ж бвг гето межд ВЧИЧКО ст 'СшД оже пресъздаване ма всич ж старата и нов от а дренж Дрс ниправйшв ДРУл щс з&качищъ • LIS НПКаКЪВЪ KOMvзб-чпс 'отъ стапгк-мото,ако речепъ отъ н ото.кп тито не старото ще помогнешъй ще.••»#»

кво да го цршг DOT е било доб-Ь нъ: га сега новото ОП I! дно протизп ол re .Н о казга. поавил o' разбере Колко or.:е да ж: въ нае какво да збпал какво да раз1 & свонтѣ ВЪ о разбиване вндимъ.ще оже сега Много п В 0 Т' го оврлствия,ио ОИТр 6 в а ате кя ст Чбвка.може ли човкъ лос OCT оа“К ва повече лост ВСИЧКИТ ца има гарпптнранв отъ -и . •. ; л V. v лл-а и» тлосърДъ да култи 0 МХЛ0Сър випа гит ког чава далисто де престане. грогава иде дисто.Стон илосор ”т»КЙ е милозакона на милосърдието,страданието..,;. co лекува страданието то е милосъ; облечешъ ново думата шилость ра п тс,Н о е акво р аз б ирa ннптп живота не отнася лого,искате сквп въ живот-.При 8 воин, тю ког рииTHOCT енлах аовамъ в г -Ь с т а в а. Е д ?гн с тв е и и я т с тв ув а. Каз в тъ £д'| 4 ’ . ' кето Core тис де си създадете известни' уВСТ! Е 0 иикь,който ппталъ извъетни неприятности. □ омете йдинъ отъ велики о чрзъ страдание човъкъ се наунай-красивияТ» ЖиПонеже,квт ? не ряз-пра закона на милосърдието лосърди,отъ пасъ изискватъ това,ко орк ?/. Усл ов ията, к оит слость:слабпятъ ’ анонс на страданието най' силни да-нЬиатъ нежда о ODO

-8обяднение. Зад о стрс данъ? съ тп-ЮЪ ЗГ V I , ои о Не че аатова ст послъдствие.Но ;йл:ъ.§пр&Дънното до дойде като ч йъ милосърднетМоже д ония обцп и сложения:злото свъта се лйкува какъ?-Съ добротоо злото Ц може се лекува съ какво?-Съ и -е? ВОТЪТЪ ВЪ този сшюълъ" в,е добие една мойто гл кой пят в въ мпв от де в ПОЯВИ въ излизатъ.1и овь.съ истина иТ.н.Жи-: пq—оес.лиа за възпитание.Отъ една. маза. Ако влѣзете въ едно , лице не дивата природа,! има едни невтдк личи,едно чувство йъ v п-пнпле-ча ите егни скрити личи,които ВсЬео едно състояние произвед 00еии очи омъ ,пма тйп чувство,съ което вйка хор В "'.• ft ъ ,”, гчай всйко ечи чество,кото се един спесиблчнн лмчи.Нйкой п|:ть ш-съ ви стЪга ноня v_ яств-в-тъ T-я л-чн ю нйкой пить образунатъ около именно,които въдднсхвуз-± j. този праи.конто постоянно в то па да,запрапасвямо,образува се около ни : , е ди а в ор а. Ак о ние нс внимаваме це’ си рбва да бкд аленъ спаси j .здадемъ одъ нацастиЗатуй чов&к® 1в ота си. Тр Ъб в е да им а т оп л ин а д$ й разчулва кора,която е около ваез-зи кора е както огато-се ледъ около едипъ изворъповръ: ностъта пзворъ.Не е погръшсата,че може, д Ах о с г.мр азв а, п ок аз в а, ч е едно море или на н а та е мв л к о • II о И 03 и изворъ “ой не. оже да замръзне,той постоял о тече,це о преодоляваме на външгшт 10 трьбва kJ живЬеи. и олЬдотвкон на това/да' еловия,конте! сгествуватъ сега въ природатар създадени нбхога,» пано не вдцЦапъиоже да ос поставим Bi едно' иеблаголрияжпо псложен и е,което моме смр разумни много страдания може г&шюте полож пие си непотребни.И: да I ти п рйнесе кил яди с тра дания.Ак о сс|изб£гнятъкои страдания при с псвLothи списпфпчни страдания,коите ръбва да дрйдатъ.Какво е спссиОш пото1стреданис?Спесифпчнитй стрй? данпя отъ тоз см особени страдания. Трва много да платишъ ГЛ дойде едно токово страдание.Ина W страдания,които » живота па1 сп -спмч! и кадостч,които ндатъ пдитъ само веднамъ .сп.-и...,/-н 5 въ живота?; само педнажъ. Между всички тия обяснения еднавразкаСега има еДинъб 1;Ь1.ода оа оовлоп.иеМТлй кактЬ о. га ото доост вени по ой н както вървите,тойо стествопъ ннъ п: ть за ос възпитание,прдполой се,че вие знаете.Мнозина отъ асъ и в!Ш№,п,о::5 се даде едий дача-търсите' лесиня пп ть,к развиела Едъ вита,ким до, Обвиете темата,лоолЬ m я направимъ я ни'

какъ разви теката?И ,е и той тръст/,тръсъ anime я,ндва съ една гоЖова : тема.Единъ може да е мпслилъ,др owe да миалнлъ, някой отъ тукъ отъ у, тапъ напиша,скърпи пщо era да имаме едно музикално упражнение.Азъ равбирамъ сутрини не се пУеЧовУКъ пр£ди де е ялъ/,не nLc.СвtckhtS хора концертите си не д ватъ сутркпь ,вочерь ги да ватъ, Обаче, ние даваме концерт и т си вечорь км то то птицитЬ.Що употвУбите нУенеао.Не че азъ искамъ да ви направя пѣвци,нош :овъзпитпние.Колкото да не знаен е единъ онъ най-хубав □ a с 5 • да П ЯО 12' с и. а лко требва у,а употрябишъ половинъ часъ на .у деня да пойЬешъ на себе си Ако не пяешъ рибетата не върви.Сега че сте млади и трябва да пет йЯладит ва да пяятъ.казвате:азъ гласъ тУмахъ. ѣбв да иислятъ ,а старитѣ трУб глася пѣй.Азъ зная тукъ англий ски писнои ри,който дойдоха и кае:аха:като се на чемъ хубаво балгарски, говоримъ .II така заминаха гъ Америка,безъ да се научатъ да говарять български,Други,които говора и правеха погрЬшкп се научиха ВсУк онъ си има своя область.(Упражнение съ основонич: омове )Въ елумак ата е смѣнп състоянио. Иматр еди но неразположение на днха,дотогава,докато не можете да пУете,състоянието не може се см/нн.щоиъ запошет да пяете.це се скУни състоянието.Вс- кога тпУбва да трит извУств;, музика,музиката има особни еве чувствуванпя,пие/чувствувания,които се произвеждатъ отъ пЧенето отъ музиката Тя произвежда тля чувства ато дхйдатъ рил чувства може да ги употребите за смУпа на състоянието.Човйкъ.който иска да биде добзръ,непрЬменпо трѣбва да пяс на себе си витряшю.Мо хе гласа не чувашъ,но българитеказвай да си тананика,той де ходи и шедено ще пйе,(Учительтъ пЬе и свири тон ве съ фигури).сега вземете кашеиъ "'шир ок о " . Ти з ап очи и шинъ', т о й с ъдър жа отпи внб’ оято буквата Ш тя _ ации вваояйн защо ми'е да пУл.Тп ще пяешъ,:. е ортистъ да за започва ся буквата И,да . дава широчина, ти употрЬби.tost пУцо ново въ мисъльта.Казвашъз ртанешъ,стани и пѣй.Казва: азъ поавплно но може длУя.капсъ не.Ти споредъ твоята музика ще вземешътоновете.jo може да иагласншъ своята цигулка,но пѣй споредъ Споредъ истинската музика п Ьемъ\\ кровдно всЪки единъ човйкъ своето пѣенсс . Г Ji i -ЛФ ватомаж пЬе ще знпсшъ,съ какви гами си служи.„еговата музика е точно на място.Кого да изкараме да тзпяе •дна пЬсень,отъ старите или вр-Ъме' и на отъ младитѣ? Сестра К' ,стен£ли ,-ова,изпеете Зора се свУ Догми.има невестин ичо о азорява. Трябва да се лавите,има вкФ тии ся наслояването па извястий"форми

-10пепотребни въ упа.ЧовъЕъ требва д ворътъ,кпто излиза по ръката има пусни у орните на онзи своя Сорма.Животътъ требва извора надолу.Има естествена музика въ мислите, човекъ требва бодепъ,да има този морали на извойа. Тази идея требва да седи въ ума .ви да будете свободни.Пиков пмт ние Единъ на другъ ние не можемъ да б: вънъ сегчпп .□ъ понятел& токаме да се харесано де иъ и де а л ъ • Тр еб в а д a единъ лъвецъ да влезе изпие ед'нв л£сепъ,чс д а 'е ъ ди е, в е дп a г а ц е единъ ‘на ДРУГЬ имаме идеалъ въ куцата на оссмени сйх Ьхното състоянв.Сега ти,като пЬемз,как о с етаиало,казватъ,ще ее Една ПеССНИ се свърши въпросътъ □н големи плястичлость сторил като стария.nail-после младпятъ ст то,има олр шш мускули,изryt :новото требва се отличава съ .сивотъ младиятъ всякога ис::а да биде 1 като стария,лицето става пр сила,той придобие една одзлгова в-зяпна . .упзиопош а ап аз имъ с ъ дъ р па н пс т о, в споредъ модела.Ако сега нзваемъ по изгубила е държанието,стари Всичките стари you съ; шетона стария човекъ. трайната аорна да се модепир а $орма,уормпта ,ке стария е човекъ казва: остарея1 1рвапп I сс TOO и споредъ кресива,н въ н в ото песстоственъ,отъ всички стари о с освободите.рис ги др въ Ловг съв ър жено □ г [чопие межу старото е то ц' другиядпи д-1 из о о. II се ИС жив-Le добр£ хуогвъ б"" тъ кул?ив всички стари морални дреха,по новите нови правпла. В сичкг и новото',не може до требва д днес си. Дол; -.рид се век oil-такава е полята Бо зябогятидъ s кой '• -—1—п п-—' т де. ion це очно че правила ПВсъбл чатс старите дрехи и да ги обЛечето it пакъ ще, ги ТЪ.Ед: ден в е събле достатъчн требва.Не казвайте,че тоП обикновените работни дрехи.Като. пого хубаво е.сблеченъсъ единъ отлича ск аз в а едно ст; жел ние. ;в а, к-' ме дв! състояния требвал данле,наше те: ав.2 ацо тоЛ да се радвй : т ак ев а е волята 0 . олята В скърби,-ти: в мля го жена ОЕиромапелъ а волята Божия;влюбил» такава е волята Бой , такава е 'волята нуй болели неко такава е'..'.?: диото и друуосъстояппе на своето место е красиво.Ако .№

оспро1.1йплп":к,’C" есво-дъ причини, Ако‘азъ з-:богатЬя,съ ноето бо: не съмъ са случаи о о състояние па Хиляди скцеств$,аз: съмъ въ положението на родъ бог оралВат съмъ богатъ.Онази рЪка,. неже тече ns една долина ого притоци, стана олЬма,Съчетапно има,ако нйма съчетание,ис по е до на богатмтъ условия и сиромашията другото положение т ви стане огътството е съчетание е съчегание.цо и едното положение ир целия случаи не с кажешъ да ти стане пприятно,че богъ вйрни.пай-първо тази йисъл| васъ."Така е волята божия”,кат ава единъ жив отъ ти да си1 благ даренъ СТ' о? -до страд ч на история,едно врйме,к огото нйкон тс боло 1'0 ..есо да жжжшпшж да вцднолкЬ вѣкъ?Прйдставете си,азъ зная е люби най.-първо !,е отреже отъ д обича.Сега искате да ви обича Ако вейки отъ би деля едно парче оеъ месото да ви опита 0 era иска да ви обичатъуИо много лесно минавате,б :зъ да дадешъ нйцо. Божията Любовь паси пълния вотъ!


Използвайте клавишите ← → (лява/дясна стрелка) от клавиатурата, за навигация между страниците с резултати от търсене.