Човешкият термометър (втори вариант)
№ 320
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
5.111.193 0 год. ИзгрЬвв ЧОВЪШКИЯТЪ ТЕРМОВЕТЪРБ 28 лекция на обция окултен кресъ,държана на 9 година 
\\ Резмишление. Може ли да приложите оп!зи,формула,която ви дадохь въ нбдйя кой както я разбралъ.Ако нѣкой ну я доразбралъ,тр.Ьбва да я доразберете® , жалката стая малко въздухъ събира,голѣмата стая много въздуха ръбнрв;мал ката стомна малко вода събира,голѣм па стомна много вода събира.Въ едно’ отношение и по добрѣ малката стомна малката стомна малко каль събира, . голямата стомна много каль събира.Затова е хубаво да имашъ говѣма стомна когато водата е чисра,а малка с гомна!, когато водата е нечиста,когато има каль.Та същото е и по отношение на зйаниетоххубаво да имашъ много знание когато знанието е чисто, но,когато е неяисто ,хубаво е да имашъ малко' знанийНеть минути размишление да пожелаете да дойде Царството Божие,да п пожелаете да станете проводници на тия великитѣ духове,да се освободите отъ тѣзи ограничения.на обикновения кивогъ.Човѣкъ откато се роди и умре : се за себе си мисли.Хубаво било, ол! озъ години за себе си да мисля човЬк е достатъчно.себего отъ тома по-гол: »мо нѣма да стане.Едно дѣте ,като изр растне до 160,170 сантиметра прѣзъ цѣлия си животъ на земята толкова ще остане,ковкото и да мисли се 170 ще бг./Прѣдп да е станалъ на 21 година нека мисли за растенето си,отъ 21 година да прѣстане да'мисли,колко ви сокъ ще стане.То е оформено,да миел: за други работТогава да мисли да е здравъ.Като стане на 33 година да започне да мисли да стане уиенъ,като стане на 60 години за какво требва да миелттато стане на 60 години трѣб ва да се. стегне да работи. Той като тладъ не може да работи,'но на 60 години може да работи,като покопае,ма iko ще копае,но хубаво ще копае,наймалко ще направи,но на свѣтъ ще го таправуМоже да приложи закона на люб бозьта.Тъй цото онѣзи отъ васъ,коитз сте н по 60 години казвате:не ни трѣбва да насъ работа,младигѣ да ги оставимъ нагорѣ дъ вървятъ.Отъ 28 го, до 30 години да бкдатъ умни да се рлзширяватъ.Сега спесифично не ги вземайте.Кои си млади между насъ?Вземеге като символъ,като стадия,прѣзъ която Човѣкъ минава,всѣка душа минава.£Не зная дали младостьта има ебктивен: изразъ отвънъ.понеже b непостянна1в гждамъ човЬкъ младъГкхдЬ [остарее/младостьта оидеТДругъ човѣкъ младъ и гой остарѣе,но младостьта къдГ изчезн; на,никхдѣ я нѣма.Скрита е нѣкт.дѣ,но тѣй обективно д се прояви,но остава да съществува,между насъ я нЬма,младостьта да живѣе съ насъ не е дошла, понеже нѣма условия заради неМладЬстьта въ умѣрения поясъ на земята сега се проявява въ мѣсецъ май,започва отъ мартъ отъ равнодествието,март априлъ ,май,три чѣсеца слЬт туй си дигне чергата и си заминава,отккдѣтс 
ще почувствува си млад®,погле ще с Ръцете си пр®с пр®с 'ена издигна1 има пка младият® човек® старият® човек® чов Ще знаете земята,старите хора опашка справиш®,как акюжижв: щом® is може дя го разделим® на 120 год че пропорционално вврви растанетоВз растеното/до 21 го, дини израства,значи големо налегане ина човек® израства,но има в® живота Й се подиг. область из я,душата -излиза из® тази цев®.Телото при неговото раждане.Всеко ед: р® некой деца често се сбачисват® влиза,така о деление има по десеть подразделени: ь да туриш® опашка,младият® се ще Я' старият® ще укротява младия само кат теното на човека започва от® нула онези години. вят®,като се нагрева човек® е зваш®:не е заради В® туй отноше требва да влезе в® устата на младия нето на човек а. човешкият® живо! еня са неговото вещество той не mohi година,той стига до една върши работа.Младият® ус растеното е по-силно,нѣкой пхть е и да постхнищ®,непременно главата е®отношение,има пропорция.Нѣкой п главата на тази змия,старият® е молите като умни млади н като умни Туй мяза на езин® топ лом даш® се ,казваш®,не стари.Вие носите на шка.Старият® туря опашката,затуй Размишление петь минути вече условт има една с®размерность,всфка годин стълба/ на живака нагоре.В® живота жизнените токове по сиция закон •• вър. устав на нещата,той седи навсеккд израства по неколко сантиметра,има по слабо.Зависп от® условията/запри осуерното нал егане¥1Согато турят® опашката в® устатаТъй цото крайния предел® е то,значи ра Ако не знаеш®,как® да е една цѣвь,както душата чете,катр се роди детето,ако измерва1 има един® топломер® до 120 години топломера имаме само едно Ло височината на живака с®дии® за аткороп" , този издигнатия то е глаладите хора см глава само халка,некой п да живее па земята ,нева камъни,изпъкнал® р,некой пшть ободна ще хапе натъ,некой .скупбцененв камък® ом® като стигна до £20 ени,некой пкть отгоре на прастена им; юсуелното налегане е големо,дига се вата на змията,зад® гладата има излиза и си заминава.делото р®.Положението на топломера е расте. хапе.Това е естество пробѣди свзнанието за младостъта,неколко деня ти ашкатаЧтекой, п имало,благоприятни условия.До 21 год започва’да расте -Р0 се измерва,ще се види неговото радтене,всека година има свразмерностй за неколко годиниМома в® една две гз дошла. Три месеща 
-3опрЬдѣлятв постепенно като вв единв топломбръ подигане има 10,20...60, 70 като достигне до 120 всичко се разтопява.120 е най-големата т-височин! Следователно,телото достига до 120 градуса,повече не може да достигнело! човѣкв до 120 градуса устоява?Човѣкъ ка?о дойде до 40 градуса започва да се вече топи. 120 градуса излиза изв облмстьта на сегашния жив отКазвамъ, , промените,които ставатъ въ вашето тело/ще ги изучавате,вие не може да изучавете живота в~нъ отъ вашето тѣлороЬки човекъ е спесифичень уредъ измерване неговата енергияко вие/ се занимавете съ йЯОййУ уредйза те се на другите хора,вие за техъ ще днгете,не за васъ.Човекъ,за да може да спреви е® мъчнотиите въ живота,Toi требва да разбира туй,което е той.' Запримеръ,какво ще ви ползува, васъ е/инъ човекъ,който свири хубаво,който говори хубаво,който мисли хубаво,добзps е вб всеко едно сте глухБ,какво ще ви ползува,ако вие не знаете,какъ да тѣ чувстваДа кажемв нек ой човекъ е кюесивъ,ако вашиятъ правиленБ,не може да възприема светлипата,васъ какво ще тата на природата;или ако въ света има знание и вашиятв отношение,ако ви управлявате вашиинструмен»ъ,не е ви ползува краоо' умъ не е способ е: . да възприеме знанието,васъ,какво ще bj ползува това знаниеЗначи непреме: но човекъ требва да разбира себе си,да разбира своите способности,това,к което му у дадено да развива еи да знае азътъ вб какво седи.Той има нека1 кбвб талантъ,има никаква дарбица,каава\\азь сбмб човекъ.Въ какво' седи чов щиратаТТази човещина седи вб три нещахти требва да имашБ мисли като чове т.е. мисъльта ти' требва да бъде разумна ,на този човекъ не требватъ никк кви копита,иа този човекъ не требватъ никакви рога.Като човекъ не требва да имапъ вълчи зъби,като човекъ не требва да имашъ нокти като орелъ.Може да изреда редънеща още. Тогава какво тркбва да имашв като човекНе тре ва да пълзишъ HZ/Z/iZZZ/ZZZZet по земята 1да ходишъ на четири крака като животните,нО требва да се изправишъ на кАаката си и требва да имашв отвестна стойка.Защото всекога стойката на чйвека,движеният ,които правй,1 когато ходи всичките грехове,които човекъ има,наследствените грехове се изразяватъ въ движенията.Прегърбенъ малко,страната изкривена,устата изкривена, ушите това се дефекти отклонения.5 очи инструментв показва правил1 ностбта,известни правилни линии се развивгтъ у човека,човекъ добива хармонична линия.Ако съблечете единъ човекъ гъ неговото естествено положени ако той правилно се развива,ще забележите ония красиви,йййй/ хубави. линии,които азв наричамъ линии на доброто.Щомь намерите единв човѣкв! 
които всичкитѣ линии ок без® дефект®,ако вземете един® човѣк®,който е hoi ма но разбит® без® разлика мцжъ или йена,ако го съблечете гол®,той никой ньма да привлече у никого отрицателна мисвлѣ,но винаги у тебе ще остане ньщо свещено за този образ®.Един човѣк®,който е съ дефекти,веднага ще : събуди лоши мисли.затуй хората се помриватъ.Крият® се,ща да не се види тѣхната голота,крият® се,защото имат? известни дефектиега им® отворено само лицето.Но питам®:защо толкова врѣме тркинитѣ държаха лицата си зат— ворени Една сега Кемал® сне тѣзи булаказва:лицето ще биде открито,голо' 1 разбира се,всичкитѣ дефекти ги има не, лицето.видите у нѣкой човѣк® дебела бърна джуна,защо?Той е един® човѣк®,който яде,който обича да се удово, ствува,този човѣвъ с® дебелитѣ б®рни,какъвто и морал® да му дадешъ,той с има морал®,той ще яде и от® яденето сапочват® всичкитѣ работи.Този човѣк; с® дебелитѣ бѣрни нѣма да вземе райотр ,той ще избере най-леката работа.' когато станат® господари,знаят®,как® ja заповѣдват®.дега има обратното hi дебелитѣ бърни,има хора с® мното т®нк i б®рни»хора съ много тънки бърни, това е дефект® на интелекта,дебелитѣ ърни си дефект® на рърцетСлѣдователно има една тънка линия на дебелите бърни и на тънкитѣ бърни и човѣк® трѣбва д®лго врѣме да изучава науката на устата,за да познае,ккдѣ е човѣ1 к®тъ.В® тази нормалность е човѣв®т,т»й не е нито в® дебелитѣ бърни,нито в® тънкитѣ.дебелитѣ бърни това е живо; ното,тънкитѣ бърни това е змията А медду тия вие каквото форма,каква двѣ бѣрни се намира една соѣдна уста,там® е човѣк®тъ\\С-'га ви и да направите устата на един® човѣкъ,ммчно е да дадете една трѣбва да бхде истинската |уста на човѣка,но имате два полюса Тогава ще намѣрите тази линия.Има едно правило,когато дойдешъ до онази . линия на човѣщина в® себе си,всѣкога ije се зарози въ тебе едно равновѣси сие.Щом® дойдеш® до човѣшкото може да||се примириш® съ окрхжающата срѣда' чувствуваш® единъ мира,казваш®:има за какво да се живѣе.Имаш® вече отношениа към® другитѣ същества.Дойдешъ доудебелитѣ уота,казваш®:без® ядене,, не може.Дойдешъ до тънкитѣ уста,обратният® процес®.Сега не че устата пре вятъ,тя измѣня врѣмето.Прѣдставете си,ако живачният®’ ствлбъ се показвай нагпрѣ,не е живакът®,който оазваля врѣмето,ако вие сте ве измѣнили,не Mi слете,че вие сте лоши.казвате:измѣни cq естеството ми.шогава,ако живок®1 ' ' ' I се проточи,дига се нагорѣ,той ли е станал® лош®.но то е криво разбиране. Той измѣрва.Лошевината е вън®.Слѣдоватслпо,ло ото не е вктрѣ в® вас®,ви€ само измѣрвате лошевината,лошевината е \\в®н® от® вас®•Слѣдователновие т трѣбва да вземете мѣлки туй пошоно от® (външната страна да не влѣзе въ вас®.'. ’ ' I . 
-51 Сега другото положение,което мнозина не съзнавате,то е слѣдното.'Вие ми' елите,като че мидростьта излиза отъ BWf човѣшкия животъ,че любовта излиза онъ човека.То е погрѣпно схващане.Да ви дамъ единъ примѣръ.Да кажемъ вие се ридаете отъ нѣкое хубаво порцеланово стъкло или отъ нѣкое-етъйяет гърне,викате най-дббриятъ грънчарь,кбйтс въ свѣта има.питамъ,който иска да направи това гърне кальта от себе сп ли ще вземЯой ще иде нѣкидѣ и. ще вземе тази пръсть,ще прѣсѣе,ще прѣчисЬи,ще я донесе.Слѣдъ туй-му трѣбв ва вода.Тази вода отъ с бе си нѣма да извади,той ще иде при нѣкбй извбръ нему трѣбва пащь,тази пщь отъ себе си.иа да извади,той ще напави пещь, най-пбслѣ направи си едно мѣрило,има начгнъ,започва да прави гърнетатаТй. Това гърне трѣбва да пече,огънь му трѣбва!.Огъньтъ ютъ себе си той не изважда. Тури гърнето на огъня,пече.цитаиъ сегахкое е отъ майстора?Само формата на гърне то.Пръста е отвънъ,водата Удървата,огъня всичко това е отвънъ,най-послѣ седи и гледа всѣко едно гърНе трѣбва да се печНЬкои отъ васъ искате да възпитате пѣкой човѣкъ,какъ ще го възпитатдЛай-първо за да ви направятъ хора на работа,азъ ви казвемъ това същественото вещество може да го намѣрите нѣкидѣ въ природата 15 Бога.Христосъ казвах"Животъ вй давамъ,както Богъ ми далъ живота,така и азъ ви давамъ"Но Той казвах1 "Азъ съмъ питьтъ истината и животаХНо азъ съмъ пмтьтъ,по който ще мине живота.Кивотътъ вс :чко туй отъ Бога излизе .Казвах "Както ме Отецъ1 възлюби, така и азъ ви възлюбихъ".Значи любовьта hJj отъ нѣкдѣъ сегашната пещь 1 трѣбва да ви турятъ колко градуса.120 градуса трѣбватъ,така се пече гър1 нето.Що ех страданията въ живота.Бие сте прънци,се печете.Нѣкои си замѣсе ни та ко на слънце ги пекатъ.Нѣкой дойде се оплаква,казвах нагорещиха ме.ръ си туренъ вътрѣ .Чакай за един день И' се опичатъ гърнетата,най-малтрѣбватъ 20,21 година до 33 години е п зслѣдния 6г нь за човѣкНа 33 . години съвсѣмъ ще те опечатъ к?то гърне.33 градуса е най-голѣмата,нѣкой на 33 градуса се пуква,или ще умре,или ще даде нѣщо голѣмо,което гърне се опече,ще даде дойдатъ отвънъ нѣкои благородниците ввематъ гърнето,ще . започнатъ да вършатъ работа съ него' които имате вие се печете,формално се печете,то 6 процесъ не юбѣженъ,друго яче кальта,отъ която сте направени,ще се схуии,за никаква, работа не може да станетаС® данията въ живота си необходими,безъ страдание сегашнитѣ форми не може — и да се държатъ.Ако нѣмаще никакви страдания,нѣмаше да има животъ.акто' разглеждаме живота,както говорниъ,ние кактб сме се проявили безъ стра, пия и радости хората ще се схуиатъ.На земята страданията сж равносилн 
ТОЛКОЗ® колкото CT радашъ,толкова е пе се радваш®.'Те ск плюс® и минусв Страданията то е капиталънеобработекъ,радостьта е един® обработена капитал®.Страданието е необработен® капитал®,съ ко то сега требва да ice спръвяш®,то е един материал®,който сга требва да обработваш®,вълната Й требва да я миеш® да я предеш®. Радостьта е обработеяъматериал®,отъ / които само малко материал® ще вземеть,колкото се1 искашъонеже турят® страданията като нещо непотребно,казватъ-безъ страдания не може ли?Тъй/-и както чов£къ е създаден® абсолютно нв може без® страдания.Ако искаш® човекъ да бпдеш® непремен о ще стрддьшъ.Колкото повеч страдаш®,колкото повече те пекат® ,толкоз® п о-добреС хзва: опекоха ме. То е хубаво да се опечеш®,без® печене не може.Силата hi човека е да се печеш® съзнателноЯ Вио имате приви Гърнето не знае да се пече,но майсторът® знае,че се пече легне,че като гърнета знаете,че се пзчете.Зпачи туй,което при гърнетата майсторът® знае,че се пече гърнето,той,като го извади ,почука го,поолѣ£. пакъ го тури вжтре,ииа известни прозтацн,по които показва,кога1 е опечено гърнето.Като го почука,той знае опечено ли е,или несега дамъ този пример® да ви утешавам®,зацото моята цель не е дави утешавам®.казва:пекат® ие.Каз2Шъ:да не си ставал® азъ не ви приво ни най-малко гърне. Казва: ;. лошъ е животът®.-Че ко. те е калявалб.-Гадос енъ е.Хулаво,радвам® се,че се радвашъ.Ти некой пить скърбеше,а сега се радваш®.Не че азъ не споделя той нека,да ми каже,че страданията с: нЬщп.лошо.Казва:тия глупавите рабе.? ти,защо Господъ ги е-нанрав-няв турил®.Този майстор®,който те е направил им ше повече умъ отколкото ти,ти си единв първокласен® проста®1 като грре требва да мълчиш®,докато се опечеш®.Който те пече,който станал® господарь,ще има ъ търпение ще търпиш ,не се размеквай.българите казват? Той е още недопечен®.Прави си бълга}: итеТГа казвам® сегахнекои см въ Фур-пата на 10 градуса.сега започватъ,е?на е турен® огъня отдолу.некой казва има ли още.Казвам®:чак й.амп какво е е биде при 120 градуса,‘при 5 00,6 001000000 градуса като дойде топлини та,то е достатъчно.В® единъ разумен®, ж вот® всичко е определено.Аз® не ви гѣпорхчвамъ'страдания,но аз® говоря J за онези истински процеси въ природа та,които требва да разбиаме.щоив -XJ лѣземъвъ контра съ единъ естествен® страдания.Казваш®:защо съм® бѣденъ.о То е друга философска идея.ти нито процеса ,ние си създаваме ненужни/ е философско идея.-Защо съмъ floral бог-тъ,нито си беденъ,ти си ripH&f Срадашв. ( : което требва да се пече.ти още не ci опеченъ.Страданието е -процес®. ; Раздавъш® се,не си опеченъ още.Тъй ли?Ако след® радостьта не те турят® 
пещьта,радоотьта ти тогава е постоянна.Дойде нѣкой щазвахмного съмъ радостенъ/Казвамъхправятъ опитъ съ тебе.Щомъ те извадатБ отб фурната,щомъ те опекатБ,твоята радость ще бъде постояннЩомъ си излѣзалъ извбнб пещьта, ще те туряГБ на пазаря. по нѣкой пъТь всичкитѣ благородни хора,яветии, прс роди слизатъ на земята да си купятк нѣкое гърне.По нѣкой пъть на земята става голѣмъ nasaps отб всичкитѣ 1рерархии пращатъ своитѣ слуги,даже нѣкс пъть и боговетѣ слизать сб своитѣ пратеници да п ѣгледатъ нѣкое гърне.Казвахтова гърне ми трѣбва,вземе го подб мишница,занесе го на небето/Казваь голѣмъ паъаръ има на гърне та iLo в а е фигура и цѣла истина.Толѣмъ пазаръ ся става.Пъкъ нѣкой пъть жалко ти,че никой не те е харесалъ за гърне,обтанев тукъ на земята за общо употреблението да оставимъ гѣхъ.Н е тие гърнета, които ангелитѣ,свитиитѣ,пророцитъ взиматъ,тѣхъ ние наричаме напрѣдналитѣ хора на културата/ и за тѣхъ гово яшъа трѣбва да имате една ясна прѣдстава.Та работа трѣбва.Азъ виказвшъ,че има една наука,вѣ която трѣбва да се изяснатъ тия отношение,коитз сега имаме, рега всѣка една постъпка може да'се изтълкува по два на гинали давашъ пари на единъ човѢКъ,ти казвашъхазъ имамъ вѣра въ този чозѣкъ.сега да оставимъ свѣта,свѣтъТБ е правъ,когато иска трима души поръчители.Свѣтскиятъ човѣкь не вѣрва въ-Бо' га,трѣбватъ трима души п оръчителз .то рдешъ при единъ братъ ,въ Христа вѣ; ' ?г4Ййгай ва,въ Бога вѣрави той иска три дз ши поръчители.Ти му кажешъхазъ съмъ че стенъ човѣкъ,слѣдъ една година ц ти върна паритѣ,.Но слѣдъ една година тебе те нѣма тамъ.Тогава трѣбва да те търсятъ тебе съ призовка, питамъ:? всѣки единъ човѣкъ,коСВ»о викатъ съ призовка ,отъ кои е?Трѣбва въ насъ да има едно съзнание да пазииъ интереситѣ си.Всѣки човѣкъ,това трѣбва да бъде моралъ,трѣбва да пази всичко, ие сме настойници вб природата/и всят ко трѣбва да пазимъвс чко свещено трѣбва да пазииъ.Азъ минавамъ нѣкъдѣ, ийа пхть,пржзъ който мож? да мин i,Не иокамъ да стъпвамъ по трѣвата.ѣкоя считатъ тази трѣва като да не е пива,азъ имамъ друго схващане.Казвах навсѣкхдѣ може да ходя.Азъ не й пооволявамъ да ходи навсѣкъдѣ.Азъ не смѣя да откъснаединъ цвѣтз,не се позв лява,то е посадено отъ онзи господар»® Ще го полѣя,ще го пои лваиъ. Азъ почитанъ всичко това,което съществува'" въ свѣта.Имамъ уважение къиъ цвѣтет6,считамъ,че принадлежи на единъ господе дар‘ь,който го създалъ,не искамъ да наруша неговия законъ.Той утрѣ ще мине ще питахкой стъпчи трѣвата?Азъ дигна рамѣнѣ.ървото е че стъпчйхъ,втс рото е ,че дигамь рамѣнѣ.По изведкажъ ще кажахще ме извините,а: л 
-8чихъ,ще поправя догръшката си. erfo се псправятъ погрѣшкитѣ съ трѣвитѣ Щомъ азъ стипча една трѣва,взема едно върне въ вода,полѣя трѣвата,всичк т£ страдания и болки изчезватъ. Три пити,като полѣя изглади се.Всѣкога въ насъ седи единъ процесъ.трѣбва да лзправимъ погрѣщкитѣ,които сме направй ли въ м?налото.ай-първо це поправгмъ логрѣшкитѣ,послѣ ще имаме работа. само сега да мислимъ отрицателно,много голѣми грѣшници сме/ъпросътъ не е за грѣшницитѣ.въпросътъ не е за ?рѣпнищитѣ,въпрдеътъ е само за погрѣшя цитѣ.де е въпросътъ за вашитѣ грѣхве,но за погрѣшкит£,защото,ако не по правимъ погрѣшкитѣ,тогава не може дЬ се ползуваме о ъ благата на живота; азвамъ:вземете единъ инструмектъ кто цигулката,или едш ъ огранъСега;! цигулката сама с себе си представлява единъ много хубавъ инструнентъ. Та л.г.ка,всичко това както е турено/после оргаиътъ съ всичките тия' гегулаторп,има изменение.рогато дойдемъ да изваждаме регулаторите,постояно'М се измен: гласа на органа. 20,30,40; регулатори,катосе изваждатъ,дава сеч органически изразъ.Цируларя органически е въ неговия лхкъ.Споредъ лика/Ш ЦС даде органическата страна/ на музиката.После съ своята мнсъль,съ оноу ва,което чувствува ще даде смисълЕ иска да изрази, най-първо има мехаЗИ ническн инструмента ц за е механическата страна -®сф имате същото нѣщо,тѣлото на човѣка,то ,уй тѣл, акр знаете,какъ да манипулирате ’съ н' по,то ще даде ее изразъ. акъ да дадетр изразъ на себе си,требва да знаете законите. Требва воля мноъль.до,8ко вие не знаете кактб цигулари да ма- хате Ахка,нищо не може да направи£е.нкои отъ васъ има'е много елементар]| ни разбирания.рие очаквате Христозъ да дойде единъ день на земята да мах| не и всичко да стане. то е се смщбто,да идете въ училище, да дойде профе-М сора да махне съ рпка и вие да станете ученъ човѣкъ.Не учпшъ,ще работипъ,ще рисувана учение трбвце : ,въ всичкитѣ атрасли ще се занимавашъ.’И въ’-. добриятъ живот®,като дойде пакъ задачи ще има.Една задача е да се молите! к звате:кой знае дали ще ни послушат®.де е въпроса дали ще те послушатъ. или не.Щомъ азъ дамъ една задача за разрешение,ти нѣма да разрѣшишъ тази задача на свѣтъ,но туй разрЪпени? васъ ще ви ползува,тия задачи ще раз• виятъ вашия умъ,ще добиете правила,какъ да'се справяте съ трудйоститѣ.Ту си положителни наукИли като дойдете до музиката,дадатъ ви с извѣстнв упражнение ,ако по себе си нѣма 5с вие не седнете ; а свирите единъ два часа,свирнята'; сама", да дойде era предметно обуче ние.Азъ съмъ’свирилъ 30 години,не’кат цигуларь,изучавалъ съмъ музиката за себе си и едва може малко да свиря ¥ 
-9. . • 3 Ш To има много да се свири.Зо години-'да знаежъхдЬ да си туришъ пръстить . врно и да знаешъ малко да си мърдашъ рндата.вие сага искате изведнажъг. Х Ако вземете да учите въ дна година,какво де направите ?т,олко години се из: скавъ други ѣкои бодни въ животабсега всинца не може да свирите на цигулка,други на китара на пияно,на органъ на много инструменти.Еднообразие не може да нѣкоя бурия.като дойдете до музиката искамъ да ,да да разбирате.рие казватеискамъ да бхда музикантъ.И е потребно. ,д' садете сво. безъ това I ви' сте музикантъ оде но музиката не е развита оде;всички стр музиканти.J Но въ живота всѣки не може да бидИ музикантъ. о въ даденъ случай всѣки моЧ же да свирили да пѣе,ио нѣкои ех родени съ хубавъ гласъ развитъ,нѣкои за другъ животъ/ се де станете музиканти.ълъгъ е животъть,кога и да е се де! станете музиканти.Всѣки ядцнъ инструментъ требва да се наглади като срЬд-1 ство за възпитаниеко цигулката из може да ви възпита,не свирете|ако китарата не може да ви възпита,не свирете;ако пияното не може да ви възпита,не свирете.Всѣки инструмунт койтр може да ви възпита,свирете.Трѣбва този инструм' нтъ, който обичате дари възпита сато срѣдетвуАко дойде един цигуларь и запозне произволно да дърпа струните,то е камбана.Ако дойде нЬкой цигуларь и двири тихо,какво н мнението на цпгуларя?Или свири много дй нѣжно,какво иска да каже цигуларя’1ли като свири откхсното,той иска да X достигне изведнажъ. Свири нЬжно и тимо,той иска да върви мекичко.огато' . рхката на цигуларя трепери,той не знае дали де баде приетъ или не.Jo е мажорната страна на живота,когат човЬкъ е положнтеленъ.„иньорната страна на живота въ живот пакъ е положителна.Учи?ельтъ свири/.тоз човѣкъ слЬда мъчнотии спънки,оплаква се,отгоръ го насърчаватъ,казватъ:нѣма нищо,той ходи ту нагорь,ту надолу,хората се радватъ. ъкъ високите тонове воказватъ хора идеалисти,като влѣзатъ въ дребния животъ,казватъ:какво де ее прави, не вървнжж живота,послѣ пакъ готѣ,пакъ долу. тгазва: слири цигулката .'СлѢдъ ' като св ри цигуларя,какво уу да!атъ?Пладатъ му като на единъ докторъ. -р Казвамъгцѣлия животъ това е една пѣсень,която сторски да я пЬете. ато свиришъ свири за себе ти де пѣепъ X гледайте майХ свири ли хубаво, изрази ли живота? ато живъемъ и: а нЬкой да ни слуша и въ всѣки нашъ живот| де мине е ннъ ангелъ да видиквцъ свиримтрЦ омъ като свиришъ нЬдо хубаво,т1 той де се спре.Азъ много пхти сшъ виждалъ ангели,които си се спирали въ нЬкоя кхда,Могато нькой свири ч ютъ и святъ животъ,опри се.Цѣлиятъ жхгао' е една свирня. Ако имате единъ д‘нь този слухъ,като минете покрайнЬкбид добъръ човекъ,де чуете чудесна :узиккчА пъкъ сега цигулката докато Н' 
говоРи,не е музика.Не само да пѣе,но да проговори.ега думите гн нЬма на; цигулката,но от гласа той си пгѣдставлява,какво иска да каже цигулката,' какво той си представлява.Единъ день де дойде както сега говорят фоно| графите така и цигулките ще npoi оворят,ще чевашъ думитЦне само гласа,но| и думите ще чувашв.Кавва:какъ.?екива Струни ще' июа бхдаще науката Щ0-н| биде такава,ще като се турят руните, ще проговорят сами по себе си? Струните ще бкдатъ така направели,ще сами по себе си ще говорят.Като И трепти струната,ще проговори.циНелкнте съвременно,като свирят ще пѣятъЖ нисега сме дошли до таи,ще цигулките пеят.Още една фаза требвайСтруни те може да говорят.като започнат струните да говорят,ще имате една кра’ чка напред за Царството во.:ибПа кажем сега еза ви свиря и питай:как .? харесва ли ви свиренето.Аз считам хубаво свирене1,като ме слущажате ин-Й излбзете от тука и направите нещо хубаво.когато свиря и нито един не направи нищо хулаво,то е обикновено свирене.защото всеки цигулар,като свири дава"’ МУ дават му единъ зевъ,два лева,три, era не. мене колко ще ми дадате. казвате:безъ пари.Не е въпросът там.В света когато се кава даром,се разбира нещо опреда ленОнзи,койФо дава даромъ,много дава;6] онзи,който не дава даромъ,той вицаги .гледа да има нещо определено.Когато казване Богъ даромъ дава,разбираме ного ни е далв? Само човекъ да иманту сррце може да дава даромъ.Ти ще даваш по закона, на Любовьта.Никой не моно да сметне толкоз,колкото може да дадто нѣма равноценно/ некакВа заслуга обективна външна.е че не си далъ,далъ си,един цигуларь,да кажем®,koJ ТО свири отъ себе си дава толкоз енергия.% му платят Юооо,20000 лева,5 енергията милиарди струва,изхарчената енергия в една вечерь.Много цигула ри се усещат неразположен,не е въ духа си,понеже станалъ като проводник! Бекои като го слушат,казват :темъ еди кой си пасаж и той го чевствува Наи-първо цигуларьт требва да гг омагйоса,да п ѣстанат тия критици вхтрЗ публиката да престане да гр критикува докато свири,после въ вестниците??? може,по въ дадения случай да ги савледа,да нѣма друг а му противодейства па,тон се унесе въ,той се унесе въ музиката,забрави критицитеД-ие требва?.' да се унесемъ въ живота,да забравим критицитѣЖзкато критикуваме живота, ние не сме цигулари,или не слушам» добре или окркжающата среда над насъТ взима надмощие.Имаме една разумна/задача за разрешаване• Азъ бихъ желоръ мржду-васъ да има да свират хубаво един двама,после да пеете хубаво.Гле дам нѣкой от васъ,които имаха хубави гласове,не пеете,казвате,като идем®? въ небето,ще слушаме ангелите,Ангелите'никакъ не обичат да пѣят наедднЖ 
човЬкъ,който саиъ не лЬе.ниЬга не кке да откпишъ на един» кондори’» ангел ай, ако не знаем да пЬешъ.Първ ти трЬбва да знаеш® да пѣешъ.Ни-Я кога не може да влЬзем въ единъ оркстърВ,а ко не разбирам,ако не иУ§ да свирим ,не може да пркпарншъ таиога онѣои отъ васъ,които онаятъ да свирятъ.ниатъ ианоъ да 'влЬзетъ,он ibH,конто не' онаятъ да овярятъяЙ| иатъ паноъ да вяьоат». каЕете!нне „ко старика сляното вракдане.Хуаво,но це турите въ уис да свирите :: дапЬете.Съ свиренето и съ пѣенето| 03 съединени много човѣпки дарби,и заложби,които човЬкъ има.Не мислете | че като свирите и пьете.оъ пеенето more заложби ок овъроани.За себе си| поне въ ума си пЬйте.вие имате поне 20 минути мислено да си представите ; ангелитѣ кам лЬям.Вие може да си приставите в® единъ голЬмъ концерта иа ангелите да видите,какъ тѣ пЬятъДоб анението работи.Казвате:тази работа не е за насъ. Коя работа е за |Всъ. ЦЬлия день седишъ около огъня нЬколко тенджери цидерикатъ.Всичкит-ь жени си се барабанчици ' " на тендже? ритѣ послѣ на тенджерата,to само да църкатъ на св£тъ.Пъкъ като се прѣгори яднето,значи гласътъ не е направен® хубаво,не е изобраЯ зено хубаво.То е разбиране на животафинъ день ще дойдемъ до положението' тенджери нѣма да имаме,печки нѣма да i маме,яденето ще стане по другъ на4 I чин®.Сега ние сме въ положението на ггсевицата,нѣкой пхть ще дойдемъ до-Я пеперудата,яденето по другъ начинъ ще биде сготвено,музикално ще биде сготвенаМоже да направимъ единъ опитако се събератъ трима ,четирима, | квартет® да пѣятъ и да сготватъ,музикално да сготватъ яденето.Може'да съв поставим® яденето,което е сготвело съ!музика и яденето,което не е сгот| вено съ музика,ще видим®,каква грамадна разлика съществува между едното'-' ядене и другото адене.Хл"бътъ,койсе с мѣси и се пече при единъ квартет®, и иединъ хоръ,има голяма разлика.сега он£зи хлѣбари макадонщи,като и1 сатъ,опекатъ хлЪба и ти го ядешъ.Всички жени,които мѣсат® хлѣба безъ | да влагат® нѣщо,сж македонциЦдеята е,че всичко онова, което правим® ,трѣб| ва да влиза единъ изблйкъ на Божестваното.Когато въ природата ЗрЪят®' плон доветъ,има най-хубавото пѣене.Този плодъ,на който е повече пЬто,е по’ сладък®,този,на който е по-малко пЬтс,не е така сладъкѣ.Най—хубави плодо— ве. си тѣзй,на които на .—много е пЬто и свирено.Туй растение у култури o'». Схщият® законъ е и за човѣка. Единъ добър® човѣкъ има отзовчивъ умъна I всичко се радва и на хубава поза и на музика-и на нинкн облекло,и на кх-.В ща,не да ходимъ цигански облечени,да е човѣкъ хубавъ въ всѣко едно отйо-Ц шеиие.Природата е единъ образец® и не чистота и на форма,и на знание,?". 
и на мидроеть И ка музика „ L какво ли „ воячко.сл6довивлноЯ да нзрвнм® по нейния патица Ако HbIoa nsTb не мовд да ВНДИМ5 хубооть1Я ТО се д®лжи,че пие хората своенравните дѣца оме изменили нейната краооД КазваИе:Иа никаква красотйо в® природата има красота. ,к,като поглйЯ нешъ на небето,даже като поГледнешъ на птиците, тия птици,които виждашъД облечени много хубаво,даже кшить царе не ннвнежк ся така облечени какт ок облечени райски птици е® онази корона,о® една такава дреха на еди11 царь би струвало иао стотна милиона лева. Такава екипа прЬиЬиа.Сега то1 външната страна чуло това,което Вие така възвишени още.Казва апостълъ павелъ:"0ко не е виждало и ухо не'е Богъ е приготвилъ за тези,които го йюбятъ". ще влезете въ единъ светъ,дето външно и вътрешно ще бндат казвамъ:таз! требва да биде идеята въ вашия умъ за саиоусъ върпеиствуване.Саио така це се яви едно равновесие,но сега,като не сте 1 музиканти и като не сте пци,много работи липовв.т®,п®к® имате извѣ&т енергия,която по единъ или другъ може да се употребява въ яАннежв най-посл£ .це се изрази тамт.дето ния.Затуй сега требва пекь ha се начкнъ да мине.Та тази енрегия,която не ‘ пЬенето,ако не се употребява въ науката' не требващ и ще създаде излиш и сградапечете и като се изпечете,ще бхдТази j цигулка е изпечена,аз® озмВ я взелия р;и мене учи,тя це свзрпиаатЖ оплрши един® дена,тя некой ть це пррговорп.Икога. Кога2-Ще прогИй Този иатериялв,от® който, е н'.правена е взет® от® природата,той е взетъ ' от® едно живо разумно тЬло.Аето де проговори,тЬзи це си помрсат® и т е обработена,Че вземат®,це имат® вече ио обработен® прине е изгубено,но като свири свирецвтв,це обработи вече материята,тЬ ще вземвТоИ и 40 9а1 азат® за бждаще.кслкото повече цигулки"имаме чаоть,което родата нищо ще имаме повече обработена материя,це се образуват® по-хубави цигулки, тази материя це послужи'за нашАтЬ инструмент® прцродата нЬма достатвчно материя,от® която да са направят® по-хубави,по-финни тѣла,затова трѣбва да жнвьем»,да евздадемв извЬсгна материя,невидимият® свЬтв за бхдаце,це направи по-хубави физически т Цпа.3атова,туй,което искаме ,не е далеч®.Един® день.когато це имаме в® запас® едно хубаво тЬло,което е отзовчиво на човката дупа,чов£к® це б :де както ангелт,които имат® тѣла.който под® пвленен® контрол® на тЬхиия дух®.В® нашет-i тЬла има борба иежду#?| ДУХ!} И въ ума плъаъта.Ние оме въ лоното на борбите? Казвам® сега:какв:. е основната иисъль,която требва да остане ви. Основаната мисаль ,к ято трЬбва да остане в® ума ви,благатаи 
в a може да постигнем®.Да станете учени хора,тов ложенне и да вземете,не да го изп отъ този вхтрѣшенъ страх®,дн отъ това ва вашата сидба,да се освободите Вхтрѣшно робство всички трѣбва да не не объръ -е чов То е втора лъжа вие: лъжи Сега заложби®,които Богъ е вл радвие ѣме з благоприятно направите това,което досега сте направ казватедаров трѣбва да се. прояватв Любовь отлич вл въ положени,той примиряв® внася до се ‘ да ги да ги изпълните.Не да станете акво де направите.Азъ зная,какво ще въ човѣка :ллъ сег което имаме.ние мислим® за Любовьта едно общество,всичкитѣ хора стават# цниъ страх®.всичко това трѣбва да се да говоримъ за недхзитѣ,даже межд; нѣщо,което сег ех питища за постижение.аквото поар тис ти,защо то има ернѣя косиитѣ,направя ви по на 21 година то е не есвирене ,като свириш®,‘свири къ.То е една лъжа.-Не съмъ даровитъ не чакайте по-благоприятно врѣме.П направени.Вейки може да свирАко какво ще направите.Азъ да ви ви.Имаше една ученичка азъ не може да бхд освободите,защото не е въпросът® самС .майстор®. Тогава младостъта масъ и въпрос® не трѣбва да става за олство.Съмнѣние ,безвѣрие всички нѣщ васъ главят ,ва по тава,че ако единъ човѣкъ,който [зразъ.свой смисълМНе че онѣзн пор: каквито и да еж до..ри,много дарби върнете въ живата да свирите като туй ,кое като майсторъ.Когато видите нѣкое дѣте да свири като зрѣлъ музикант® имате,но малко мързел онзи ама. т: олшъ и не Овнришъ като шанс язувате,понеже вие още не сте господар: люби въ своята душа,като сиѣеха.дадох® и нѣколко ки единъ порив®,който Бог® е вложил® ? по нѣкакъвъ начин®.Ние говоримъ за Л: опрѣдѣлено.питам® сегй:да допус: виканти,да станете ще направя единъ онитъгна мнозина отъ дарбитѣ,които Богъ срѣщалъ,които имаха гърбици. :еше три тона1 да произнесете® една отъ най-хубави хори вила,разви и се гласа и слѣдъ 3-4 годи о да развиете ли,ще направите не нѣща,които не си родей®,но понеже не вѣрвашъ.Казва бовьта най-красивото нѣщо въ св.ѣ тиия дарби,които сега имате.Бхдащето е з® др правите;вие ще се повървете и ще хвърли.То е новият® начинъ на възпитание лоши,но всѣка една дарба,во Срета лъжа.-Условията см други. Тѣ си неджзитѣ,които хората иматНедъг? тъ лесно може да се изправи.Мнозинасъ1й ,аще ' за друго опрѣдѣлеяо.цъкъ днешното врѣме: азвамъ:изправете си гърбицитѣ и дяанаха др: тки въ хора.Нѣкой отъ васъ може да каже. вложилъ 
изчезватъ.Като погледне ,усмихне е и въ тази усмихва се вижда човѣщинй; Въ неговитѣ очи виждашъ н£що,за :оето човъщъ може да се радва.Питамъ:у ако вие влѣзете въ единъ свЬгъ т зй както на енгелитѣ желание безъ да ви види нъкой да барнете нъщо,зацото и да кажемъ имате всичкит-Ь грахове седатъ,че пие бараме нѣщо безъ да питанеВие се приближавате до нѣкои цвѣтя искате да -и барането,то се изгу:фа кажемъ вие иладъ моиъкъ въ енгелск! ския св-Ьтъ срещнете една мома,искате да я това е омагйосаиъ свЬтъ.каквото помислите елите нъщо лошо всичко изчезва. Тогава? це барнете ,момата изчезне.Казвате': хубаво,всичко иде,каквото помизабѣлъжите едно състояние,че при хубавото състояние всичко се явява,а при лошитѣ състояние,нѣцата,жижотътъ изчезва.Затова мислите ду.'аво,това е ,което ви прѣпѣрхчвамв.Дой| де нъкой наблюдава обущат ,на=лвдав?. дрехитѣ,най-послѣ видѣль,че има ле-if кета. Отлична черта.казва:какъ ст/. на да остане това леке на дрехата.Ка,Л звамъ,само по дрехата да е нищо/о е хубавс опнете едно:човЬщкштѣ души не страдатъ,никакво леке не ващгтъ,тя трада,човешката душа/ е чиста# не може да се опетни.Едно иЗцо помнете,на човешката душа никакви лекета нЬма Туй,което-се опетнява,то е дрехата,то не е човешката душа,тя е неопетнена човекъ въ своята душа е вьзвишенъ.и хубавКазва: им цо въ да се прояви,тоъ страда,понеже д )брото,което той схваща,той мене,не може още не знае законите,какъ да проврииска да в'..прави добро,лъкъ не знае какъ.Ние сега се противник за онова изкуство да проявинъ животтурете въ себе си '• хубавото по в зможность,престанете да говорите за пвйнжпиж вашитЬ грЬво— ве.-Грешници сме.Та кой ленъ свЬта съ грѣхове,но грѣхътъ грешната натерия е е е е билъ грЬшникѣ досега?Ако е за грѣхъ,то е пъи пълегъ свЬта съ добринйТрѣбва да матернлъ,който постоянно трѣбва да ва0УДа отъ която постоянно се изважда.ноброто е ,което работи знаете,Че се обработ wlMi да извади всичко онова цЬнното.Туй сега е само за обяснение.нкой п ть мното обяоне ния ви уморяватъ. Но заложби има въ всинца ви.Вие мислитекогато идете нъ оня свѣтъ.ри сега сте въ оня свѣтъ.Да виднмъ ангелите.Всѣки1день ангелит в'1 обикалятъ.Азъ зная вече,васъ ви срѣцна а двама ангели,вие не ги познайхте Казвате:коц бѢха.Днесъ пакъ ще ви срЬцватъ авгелитЬ.Сега вашето съзнание не е будно.Ако вие срещнете единъ!ангелъ,ще каже,нѣкой ги е страхъ отъ. се своята опитность,казва:вндЬхъ нЪща,но изчезна.дудни си хората,когато казватъ,че изчезна.Единъ тренъ,който!се движи,азъ го виждамъ,послѣ изчезв Като върви тренътъ изчезва,не стои!на едно мЬсто.Ангелътъ требва да 3: ешъ накхдѣ се движи.понеже той се 1вижи бързо,дойде до очното7%рѣние 
-15, д5то вие виждате,поолЬ той замине,вие не знаете,наккдѣ се движи.Казвате: мина от® лѣво надѣсно,накхд не можах® да видя,Вие не сте схванали посоката,Нак~д£ се движат® ангелнтЬ?вие още не знаете накхдѣ се движат®.Той е се показва отлЬво надясно,но трЬбва да рнаете,накхдѣ отива.Ако не го види1 те,то е не епосока на тЬх®.Мнс ато видиш® нѣкой ангел мн вина изгубвате ангелите поради вашето с®• б',казваш®, дали е ангелъ.Той вече езчезва.1 се спри и благодари.Най първо отпвави душат: Той го е изпратидъ,благодари на Бога,не 4 ' благодари,че е дошълъ.Най-първо ти благокой ангелъ.Тп казваш®:видѣх® нѣщо,но дали е Ти не месли.не разсъждавай,ти та си към® Бога и благодари,че искай да хванеш® дрехата му,нс дари на Бога,че е изпратил® Hi р ално или не,не зная.ВсЬки день ще благодар те на Бога.Дойде красиво чув ство,благодарете на Бога;дойде! красива мис®ль,благодарете на Бога;извър— шите малко добро,благодарете на Бога;случи се страдание,благодарете на Бога;направите една малка погрешка,блогАдарете на Бога,че не е по-голѣма. никому имате да давате,блогодаДете,че нѣвате повече да давате,за всичко ' благодарете и за добро и за зло. Това е философия на жив отйерведъ сте, благодарете,че не сте повече;бопи те крака,=лагодар,и,че не' ся двата. Ти, като благодареш® по този начин®,щс дойде оздравяването.Онзи,който дава бо лейтьта,като духне,изчезне/.Азъ може да ви приведа хиляди примѣри,когато болестта отведнаж® е изчезвала моментално,пък® болестьта може да дойде из веднажъ.Сега това с.х опити,които правят® върху васъ,за да видятъ,каква ще бяде вѣрата ви.Нѣкой казва:лма1® ревматизъм®.Много е слаба вЬрата ти. Той казва въ себе си:много ме голи колЬното.Ти концентрирай ума си да се махне резматизаиа.Ще мине. Ти мг /.азваш®: слаба е вярата ти. Ти му кажи: ще/\\ мине.-Много нетърпелив® човѢкъ съмъ,много сприхав®.Казвам®:много добър® | човЬкъ си, отъ тебе ще се яви нйщо хубавосега,като кажеш®,че ще се осили', И веднага той не става,но се трЦва да напънеш® нѣщо.Казвам® сега:положител-Д ната страна.Това ощеш не е цЬл£та наука,защото за да употрѣбишъ една дума! трѣбва да разбираш®,врЬме си ага,кога да кажеш® тази дума.з&примЬръ ти; ,.Я не може въ едно' блато,което е i ълно съ вода има малко пръст® да посЬешъ | каквЬто и да е ,ти не може да среш® лозови пръчки,защото тѣ ще изгният I Изисква се спазването на известни закони.Ако некой човѣкъ се е разболял®, 1 помоли се заради него,кой и да тозибратъ.Понеже същевременно това благо! ще мине през® тебе и ти ще се ползуваш®.Ако ти не се молиш® заради него , | той губи и ти губищъ едновременно.Ако ти не работиш® въ хората,ти губиш®! Щом® работиш®,помоли се заради нег\\дазваш®:дали ще ме послуша Господ®. I Това не е твоя работа.Ти мини едични камяка и кажи:хубаво напривял® този човбк®,който турил® този камък® на пнтя\\рега вие питате,какво да работите! Срещнеш® нЬкоя сестра помоли сс заради Ъя;срещнешъ нѣкоя сестра,която одумва/ нЬкого,кажи-господи, 061 рни това въ красноречие да бъде за своята-;! слава.СрЬщнеш® нЬкой бие нйкого. Помоли се нека това бъде музикален® такт®! и двамата да станат® иай-добргт-Ь приятелпйма да мине много,ще видиш® онзи,който бие казва:братко,ще ме извиниш® Додаде ръка.Онзи,който е битъ] ще го заведе в® къщи,ще го наг )сти.Казва:биха се.Ако искаш® да ти стане н! най-добрият® приятель,онзи туршн®,който бЬше битъ от® българина,казва: I бабаитинъЗначи.ако един® човшс ,който те бие,ти издържиш® и нищо не му I кажеш®,стоиш® спокоен®,тих®,кажеш®:братко,много ти благодаря,много хубаво! знаеш® да биеш®.Тогава,когато нѣкой ме е набил®1 тѣй хубаво,казвам®:много. I ти благодаря,приятно ми е а те срещна.послѣ извади отъ джоба си 10 англи! ски лири и, му дай.Цктямъ този човъкъ,като постъпиш® така,какво ще каже? Требва самовладане,това много мъчно може да се направи/То е мъчно/ и адеп| ти да го направят®,да го биеят® и той да изваде и да даде.Имаме един® при! мЪр® с Христа.Слѣдъ като биха,разпънаха го на кръста,казва:прости имъ /‘ ГоспидеЧе то е същото жбларв благородство.Казва:толкоз® разбират® тия хора.По-малкда бъде тяхното [.тиказаниеЗащотоко той не бЬше се молил®/ страданията щѣха да бъдат® пр-голЬми.Не'мислите,че това ок философски иде То е един® начин® на работи, азбира се всички не не може да приложите,но може да се приложи.ПоапрѣдП1 лит сестри е?', ми говорили,аз® съмъ слушал® много хубави работи,много красиви,нЬкои схстри.сх идвали може да ги по-1 хваля,много хубаво прпорчвач ъ други .Ъ.ургх® желал® още по-добрѣ да се прпЬржчвате. Отче напъ. . • ' . 