Пътят на доброто. Жертвата на страната на Божественото! (втори вариант)
№ 297
съдържание
стар правопис (Ѣ,Ѫ)
П 7. T Ь T Б II Л ДОБРОТО. “НА СТРАНАТА ИЛ БОЖЕСТВЕНОТО! I ч УХ годйна. 1 пколна лекция на 1,мл.ой.кл. 5.1X.1930 г. истъкь С.ч.с, ЙЗГРЪВБ. 
б.Ю.ЧС ЮТЬТЬ ИЛ ДОБРОТО ЖЕРТВАТА#.-ИЛ СТРАНАТА ИЛ БОЖЕСТВЕНОТО! САМО СВЪТЛИЯТБ ПТЬ НА МЖДРОСТЬТА ВОДИ КЪМБ ИСТИНАТА. ВЬ ИСТИНАТА Е СКРИТЬ ЖИВОТА. Пишете върху темата: й 1. ПРОИЗлЬДБ НА ПРАВИТЕ ЛИНИИ. Сега,какво разбирате» вие под» думата -ПРАВО МИСЛЕНЕ. Какво разбирате поде дукете-ПРАВА МИСВПЬ в» характер» нейния обцъ и специфичен» #й£?Хз? Дои успете, че вие имате две лица рали, и тЬзи лица си имат» свои желания. BcLko едно желание е един» образ».Вие сс готвите за,учитель.Представете си,че тези лица обичат» бонбонета.Следователно,тѣ1ох учени хора за изследване на бонбоните. Допуснете,че к.има едно бонбонче,което е горчиво а В.има сладко бонбонче,то е, в» почивка.Какво це забЬлЬжите въ вашитЬ извторото слѣдвания? Че й'й'0'/#’ д-Ете кат) вземе бонбона, це има едно проясняване на неговото лице,очите му цс се отворят».Сега,кои ех причините за неговото я едно прояснявано но. лицето? Който и; знае,це каже,естеството е такова на’дѣтвто,самЬто д»те е блЬскавоа коiTo разбира психологията,це намѣри съответствие между лицето па дѣтето и бонбона.Той це забѣлѣжи,чу това дѣте като, има бонбона,лицето му а бл!каво,а като е1 без» боибона,лицето му има съвсЬм» друг» израз». Схцият» закон» имате и второто явление.Авъ навеждам» този прпмѣръ,за да се обясни един» психологически акт»,който се срѣца в» живота.В» вврвия случа! пак»1 се измѣня лицето.Имате нЬкой пхть недоволство на лицето,които не окаят»,пак» це кажат»:естеството му е та| . , I п» дивота ково. Не.Това е един» горчив» бонбон». ВсЬкога когато имате едно желание, което ви е прист.це,което вие очаквате,веднага това желание се отразява на лицето ви,то произвежда един» юфевтъ върху вас». ВсЬкога,когато ви дадатъ нѢкои горчиви бонбони,които израз» на това,което внежелаете което вие искате,тогава пак» ината известни отѣнъци на лицетоХ/Сега психологичееки, когато имате сладки сонбони,тЪ съкратяват» мрскунѢ по един начин», а горчивите бонбони съкразяват» мускулитЬ по друг» начин». Всѣки един» горчив» бонбон» веднага це изкриви мускулитѣ,лицето произвежда 'една малка дипломация,огъване,а приятни бонбони произвеждат» други съкратя1 • вания. Сега питам»,по кон начин» с-ава това? Единъ бонбон» има ли • създание,или никаква прдоиисъль? --НЬиа никакво съзнание. Но този това бонбон» конто нЬка/нинакво съзнание,цомъ се допре до езика ти,веднага той пропз вежда едно движанио у тебе,л ти говори много работи.Значи,произвежда', какво впечатление вктрѣ. , ' / 
езика,веднага той де придобила от® хубавитѣ сладк далъ нѣцо сладкият® работи с щедри,И двата тѣ възпитават® възпитава,и другиятъ като го туриш® и Toit казва /че и аз® взр носятъ лечебни свойства.Тѣ организитѣзи горчевини? Горчевината това дойде той,Toil о н an в ската лодк а,т о ги азари,той де бяде оси то на това.Въ ия похвале чай,платното но биди отворен®! от® себе си.II и горчивият® оонбонъ сондата.Напи нйкои тургатъ една сонда,и посл£ из давам®,и другиятъ дава.Но отъ единия каквото се на езика си Единият® като готурншъ Щом® турите един® горчив® бонбон® пияното,той тури ключа от® тук® изкуство.Лкордиорство е това,сондаж® раха,ученикът® пе може да напрѣдне Да вземеш® примЬрът® на единъ въ втория случай е било затворено. А в® пър-в вземе,не е доволен® ра сладките бонбони случай като платното, ъ /уи'/л'Х че болен® човѣк®. Горчевинитѣ въ живота здравъ човѣкъ,а горчивотона един® на мѣсто,а сладкитЬ не ся на мѣсто ®рнлн\\платното отворено,всички се радвали елькноси,си една тояга и само изтупва праха на болнитѣ хора,горчивите бонботи ся на мѣсто; а по отношение динъ специалист® по известни наука. Това е един® акордиор®,като А нѣкой пятьу I : spalne да се затваря. Турили го на гимиджийСладко може да се даде ра бонбона? Значи,все таки бонбона слЬдувщнтЬ аналогични явления. Аналогични явления ся това чувство,което си платното,училц го на закона,да бяват®. Който це каже: занимава се този карватъ вода отъ там®.Това бонбон®.е дал® нѣщо на тебе на учснпццтЬ си. Че и това рат® ищцата,Нищо п овече Чисто 1итат®',защо Ако той по тури тоягата сг рили чувалаонтворенъ,всички съжеляваг® /чительтъНаиѣри нЬкой ученик®,разгласена възпитава.И двамата, позтяпвагъ по един® и сящъ начин®.Единият® опънало,като духнпл® ввтъри,и лодката тръгнала.Обаче бхде или локарь или учитель,който носи съ тоягата линен® е този учитель! А който не разбира 1ѣсто,горчивитЬ не си сто % живот®. Акордиор® де изпънато,да се отвори горчиво влечатлинио. Питам® какво доволен® човъкъ,а отъ другия каквото тамъ сега,.защо имоно щедростьта на единия бонбон® но се оцѣнява? На ’гор.. А той нЬеой пиел дава по-изобилнр? чивия бонбон® цедростьта де се оцѣнявад. Ссга,по отношение на здравитѣ хоотлореиъ.\\Сеге ,защо въ първия случай платното там®,и рабогитѣ се опрапроизведе това 
ти казват»: е,затвори се! Питам» задо требва да затвори? Мокс юг?.,задо чойЬк» требва дасо отвори ,и л ’ човЬк» да биде отворен»? Не може. Век ко у човЬк»,което има е все затворено.Отворен» отчасти е само за нЬкои . прояви. Какво подразбира,де. от: о да не се отвориш»? Много nsти де бъдеш» отворен» като платното iu гемията от» горЬ. По ако това платно е намазано с» нЬкоо масло,което лсно се изпарява,но е цЬнно това масло, тогава? Значи,има известни платил,воимоси дЬннн. Тогава,ако се отвори та ва платно,нали маслото де се изпаруг? Следователно,има един» елемент»,койтоппатиото може да иогуби.Вследствие па това казват»,че платното трѣбва да б :де прибрано и затворсно.Ра психологически пие разсъждаваме така: кдкво лошо има в» това,човЬк» да бмдд отворен» или затворен». Запр. вие кога сте отворени? И могат» ли пъдят?, да бъдат» отворени в» този случай, казват» I о(природата казвй)па човЬка: и! отворен»! Моме ли човЬк» да бъде отпорен»? Не може. Какво лошо има човЬк» да биде отворен» или затворен»? Всичко у човека,което ’ша,воеХ е затторено Отворени ех само отчасти нЬкои прояви, но окъси вътрешни npoyeci,които стават» у човЬка,напр. в»' врЬмо па гнЬв» у човЬка,могат» ли да бъдат» отворени? Това,което става в ногавото сврдцсюме ли да и.'.до отворено? Пъкои от» неговитѣ прояви мога да бъдат» отворени; ако яви на човЬка да бидатѣ под» думата створени,ние разбираме нормалнитЬ пра отчасти □нани,да знае човЬка какво става у него,да,По какво може;’» да знаем» какво По какво познавате вие човЬк Как» io познавете? И. По очна. Сега,как» познавате пмть казвате,аз» го познавам». По какво? един» човЬк» по очитЬ,далн е разположен» ил н@? Да военен» по итЬ.как» де познаете един». човЬк»,дали е доволен» или не? Как» доволният» човЬк»?Доволкмят» човЬк» воЬкога започва и» обикновен Момете ли да м ете,а» какви думи започна чоо О 0 си? И друг»,комто не е доволен»,той с» как ви започне? Ако и двамата окскурзиянти,и излЬзнат» навънка какво дс Е/.ищятъ 1 веднага де каже: отлично с врЬмето,хубаво е; доволен» сви». Другият» до г.аже:врЬ!ю4о не е хубаво,облаци има,това онова все до н което д околен». Питам» сега,задо единият» намира в р ъм е т о е х уб пв о , а. гпят» fee намира,че е до там» хубаво? Едииият» констатира,че облаците си точно ща иЬотото си,а другият» номкра,чеу' има иЬдо мъгливо,то айпра,че еди кол ibcia не си хубави,а онзи,който е разположен» Намира,че е 'вЬстни кривини но см на.мЬ намира точно к'?. местото сг С1Ч хубаво и се радва. Другият» намира из зпкиЬсга не см хубави,а п»рвият» ги 
Сег ис пренесете д ог; ол с гни onолей раница псе образи струвагвотът ов в от ИВ от®ЦДобр вие л ошъ смисъл жа-щи Доб болния некой даде горогава,де е морал®,т® съ дующия слулят ои бон болния само за здравия,те ох на м оже на цЬлит Прцр ода това страданията,за да вндоизмЬнатв it дадени условие При известни нѣща еж начин® дс хора,вЕ |П0 който горчивия бонбон®,този човек® ИВОТ®ТБ. този добър® чов сладкият бонбон® скурзиянти съ доброй Когато горчивият® каже, горчивото не е за, страдания? Може.1 Кога? оби. Тъй че плюс® и диско вие сте недоволни от® ователно,здравият® о: оже животът® зададатъ в®проса: не може този живот®. Виждалили сто живоф всекога чрез® страданията предупреждава ролите. Следователно,npi разумния'човек®,ние разбираме,така •бва .дастрадашъЛ Защо страдашягуба,която ти южен® да hmiiuis'Kako искате да знаете ',аш®. А ког и си здрав®,тогава сила, . р аз уми пте см що с т в a, ч е вселената. Некой казва:1 не ги дадени условия,известни неца не лоши. Ако на мен® бонбон®,той Сега некой от® вас» ког се устрои жмвстът®? съ в ремония к ул аурей® една предпазителна №#Ш. да те ж може ли б,оз® Въ дадения случай,ако се нареждат® нещата лат® Което в® даден е? Кое е доирото? Това относителното добро? Нали които pastира процесите но природата -когато сто. Страдани обратноа ,което е било плюсъ,после става минус ора.с® които ние живеем чп/ ,мен за темпото съществувание ли по друг® всички учен: един® планъ. за мен® вземат® срадкия бонбон®,този чов го е взел®, е лош® човек® Ако животът® е лош®,тогава реалното нещо,това е животът® думата лошъ е жиротътъ,ние разбираме въ преносен® губиш® живота си. Защото загубата на живота се приближазатъ къмъ една облаоть,която е опасна Тогава,има една премия дадена зе cbLt®,онзи,който може да измиел: строи по друг® начин® без® •.. .':1 пели пЬ значи,доброто; ако му даде сладкия up от а си. Савова ТЬз II 
страдания,ще получи най-голЬмата премия. Да сс саздадо значи,животът® без® страдания. Който отъ вас® може да даде един® такъв® проект®,той ще бяде най-богатиятъ човѣкъ. Нека всичкитЬ учени хора /в® свЬта,отъ каквато ка тегория и да с,да дадатъ единъ такъв® план® сега,най-голЬната пЬмия ще се даде,на милиони възлиза тя. Сега всѣки единъ отъ васъ нека направи еди» опптъ да/ Умисли,по кой'начппт може да се създаде или устрои животът®, че да бяде безъ страдания. Задето всичкд все страдате,и все се оплаквате. I Намерете сега единъ начинъ,по който страданията съвършено да се изолират®! или да се прЬмахнатъ, да се отдалечат®. |_____ "Другото положение. 1мате ъгълът® А. За да се образува извѣсI ~ тен® ъгъл® пЬкъдѢ,колко условия ся потрѣбни? (трѣбва да имаме м — най-малко три точки,и третата точка да е обща за другитЬ двЬ). Сега,новото опрдЬлен]е,кога се образува ирвѣстенъ ъгъл®? Или . I при какви1 условия може да се оразуве ъгълъ? Азъ ще поставя въпроса малко I Д° Друго яче. Hail-първо TLon дтвЬтй линии ще ги поставя успоредно, А.и В. Докато тРзи двтЬ линии вървят® yenоредно,никакъв® ъгъл® не може да се образува. Но при най-малкото |тклопнние на тйзи двЬтЬ линии въ извѣстна посока,ще се образува пресичате, ще образува ъгълъ. Или казано,когато npid вата линия достигне крайния прЬдѣлъ йа своето продължение, мадото ъгълъ | се образува къдЬ? Това е точка//,това е граница'//,когато правата линия eel продължава,когато силитЬ върхатъ въ едно направление,и достигнатъ своя краенъ прЬдвлъ,по-надалечъ ж могатъ да' отидотъ,ще взематъ друга посока, I Ще 90 прзеокатъ,тѣ всЬкога щ образуваъ единъ ъгълъ,зацото ъгълъ се обра-| зява само когато известна chj а достегне крайния прѣдѣлъ на своето движепие,по-надалече не може да омиде,освЬнъ ао друга п осокаСлЬдователно, отъ геометрическо гледище,пло'скос тъга е крайниятъ прЬдЬлъ на всичкнгЬ прави линии. II следователно,тЬзи п-ави линии взииатъ направление перпендикулярна Когато правата линия достигне! крайния прЬдЬлъ,за дЬ се образува нова HacoJ ка на нейната дѣятелность,тя Ььбва да направи едно прЬчупване. Въ това " пречупване що се обраоува плокостьСлЬдователио.линпитЬ иа плоокоогът °" перпендикулярни къмъ първото положение,отъ което тЬ ся. излѣзли. Сега, отл този ваконъ азъ искамъ да Ьювадя онзи психологически момент®. Ти вър-i ВЕШЪ въ известна.посока,по доАГешъ до единъ краенъ прѣдѣлъ,н това,кото ви5 наричате: но искамъ да прЬчупвХъ характера. Ти си достигнал® до крайния. прЬдЬлъ па своята дѣятерность. какво трЬбва да правите? Какво си постегнал Да допуснем® имате ийвЬстенъ предмет®,това е в® разсъждението,ръката.ви е една права линия,вие продължавате ръката си до прѣдмета, 
измѣрвате далечината напреднете и дължината на вашата рука, но вашата piка не може да се проточи безкрайж ,и следъ като проточите реката си до крайния прЬдѣлъ на нейната възможгость,и като хванете предмета,който искате да хванете,какво де стане съ весъ? Рмката ви ще се пречупи (У.огъва реката си до лакета). Азъ мога да еи преведа и другъ примѣръ,какъ се обракрив хъ зуватъ гУйпте линии? Какъ се образуватъ пречупените линии? Азъ ви каза; воемамъ исвестенъ предиетъ, протягамъ си руката, следъ това згъвамъ рхката,доближавамъ предметаСледовате iho,всички движения въ природата по права линия,това см все разумни линии,разумни движения. Тя не е една речна линия,но правата линия,тя е опреде гена само по себе скСледователно,въ всичките свои ограничения,все се о5разувагъ тия пречупвания на иглите. Схщото нещо е и съ окото ви. Да кежемъвие проектирате извѣстенъ лхбь въ известна посока,по щомъ вашиятъ лхчь достигне предмета,който вие обичате,1 веднага стопа едно пречупване въ окото,и пречупване на този лхчь,който вий изпращате къмъ прѣдмета»АВсѣлдствиа на това,в# васъ се заражда едно обратно желание,обратенъ процесъ,щоиъ пожелаете да вземете предмета,това показа ва,че въ желанието вече има едно пречупване на светлината,която е излѣзла отъ во.съ. Светлината по смия начин» доказва пакъ едно пречупване. СлЬдователно,всюки одинъ угълъ,показва,ча у човека има вече едно жел'ание да взе единъ , н ме УИ/ предметъ. Ако азъ напиша чака: това сх все желания. Ако това желан1е,да ,д кажомъ желанието А е обърнато съ bi рха си къмъ изтокъ а отвора па мгъла е хора см обърнати съ обърнетъ къмъ з лодъ,какъ ще то изтълкувате? Ако двам; острието си къи изтокъ,а съ отворената си часгь сх обърнати къмъ западъ,етокакъвъ е зхконътъ: те ще започнатъ добрѣ и що евт' шатъ добре.Ако този мгълъ е обърната къмъ западъ съ върха си,това показва,!! чб те см па физическото поле, ще започната едно предприятие много добре | двамата добре се съединили,гугуцотъ си,но азъ мога да имъ прѣдскажа,казвай | , (къмъ изтокъ) . имъ,вие започвате добре,но като станете идейни,единъ день тази работа ще. се свърши зле,като дойдатъ на изтокъ и ще се разединитъ/сега вие можете ; да запитате,защо е така? Азъ ще ви згпитамъ втори вапросъ, защо телата пв-1 датъ? Защото има налегане надъ техъХ. Зис казвате,че телата се привличатЖ Въ света .инакво привличане ,никсн?а телата не се привличатъ! Какво ЩС кажете вие ова? Ако мето вкс,те привличатъ ли се ви блъсна,и вие co срещнете, се обичатъ,после се ударатъ взема два±а души хора,че ги блъсна,какво ще ка или се спещптъ? Да кажемь,вземе двама -ви,че обичате dn се,привличате ли се? Ако двама хор тези линиАи вие казвате-: те не се обичать веч 
7. вие не разбирате явленията. Дойдат® тези двамата души,конто се обичат®, , като се блъснат®,тѣ се изхвърлят® пакъ/ въ противоположни посоки,после казват®,че не се обичат®.Вие не разбирате законите, Аоѣ,който разбирам® законите на жглите,казвам®, тези две тела иматъ налегане,но немат® .привличане, защото,ако са привличахате требващо да останат® на едно мѣсто»ТѢ не се привличат®,налѣгане има цея хъСледователноамѣ дето има нале гане,не може да има привличане.! Не мерке да има обичь,дето има нолѣгане на желанията е такъв®, це стане? та,и пак® дето има две противоположни желания,те се отблъскватЗакон®!® ако една гумена топка\\я хвърлите,и тя се удари о земята,какво ' Тя це се удари,и поели пак® це отскочи,и пакъ це се удари о зем це отскочи. Следователно,ако днь ваши желания,които едноврЬмено се зараждат® вжтре въ вас®,и вие1не можене да ги съпоставите,да ги примиритб тези ваши желания,това показва,че1 тези желания не сж ваши,те еж чужди; ва се това сж дв-L желания,които има\\т® напрежение,налегане у вас®,и вие треб да се освободите от® тяхното дя1ствиКогато вие казвате,че требва да освободите отъ две ваши желани подразбираме,две ваши желания,които постоянно се бълникат®,не можете да in турите въ никаква дейншо»в, не можете . да ги използувате,освободете се о:ъ тѣхъ.Схващате1 ли каква е мисъльта? Да ви преведа един® пример®.Разпра в. се в® един® разказ®, въ един® англий-i ски параход®,въ по-новите времана дето били образувани тези скорострѣЙнитъ орждия,модерните съ колелета,топове.'Но по едно невнимание на кораба,на ях тата не см били завързани добре к лелетата съ верига,и тези двете орждия,, 1 които сж били на кораба,едното от едната страна на кораба,другото от® друя гата страна,тъй не вързани добре, освобождават® се отъ веригите,и като nor—| леднешъ,едното от® едната страна, тър тър т®р,другото от® другата страна I тър тър тър, и всички сечудатъ,р®рсатъначин® как® да ги спрат®.Всичките 1 моряци се виждат® в® чудо,не мога!® да гидпрат®, маршируват® тези орждия» j Та казвам®,по нѣкой пть некой наши желания мязаг® на тези ождим,които обикалят® отъ единия крей на кораба до другия. Най-после тѣ опо‘ лучват® да ги спрат® по некаквв® нсчин®;но делата куварта е била изпочупени и много работи на ницо не замязали» Сегашният® моралъ миза на такова нещо» Ишапъ некое желание,което мяза на пикова орждие с® колелета.И ако се развъУ нува твоето море,твоята верига можА дант рави големи пакости,ако ти не я завържеш® здраво. Та,законът® е ташъв®,когато имате две противоположни же~ лания,които иматъ своето налецане ошъ некое друго същество от® вътнка,защО’Д Wo “Х0 “Т" Да Н°°В’вЯ“ “ ДРУГО eUB0.T0Br. желание е йикало и въ запето 
8. 27съзнанис,може да се явява като i ѣкоя 2номета,и да го наблюдавате,то не вл за въ вашата система,нито пъкъ това желание иде за нѣкоя ваша полза,То си има съвсѣмъ друго предназначение.Следователно,съ такива желания,те сх врѣмени прояви на живота.Уа кажема ,нѣкой човѣкъ иска да стане виденъ,да бжде знаменит®,възможно ри е това” Да бждешй знаменит®,това е желяние на нѣкое много виеше скцестйо,което юка да биде знаменито,и у тебе се зарЬди желанието да бхдешѣ знаменит®,дг бхдешъ философ®,но това желание не е тво И следователно,въ този случаи т i ще изгубишъ времето силили ще станеш® просто като една спомагателна лмния на това съзнанНеАко ти разбираш® и се координираш® съ това същество,и помагаш® за неговата слава,добре; но ако ти искашъ да станеш® знаменит®,и вземеш® това желание като твое ,ти щ изгубиш® церия си жив отъ напразжаЗатбва се казва, не се старай да реализираш® желания,което не су тв мцкоито не принадлежат® към® твоя жйвотъ. Това желание все щосереалнопра гекжде в® света. Всеки иска славата да бж— до негова. Обаче да толкова док лкато ние разбираме дадения случай,дотолкова ние можещ® да използуваме нещата ,които см създадени за нас®,и дотолкова тѣ имат® отношение към® нас®. По когато ние искаме да убедим® хората, да кажем®,ако се потаме, тези нсуъзи кой ги създадбИли ако като поглед— пеш® земята,и кажеш®; това всичко наоколо знаеш® ли кой го създаде, то съм азъ» Ами тази култура отъ миналого,знаеш® ли кой я създаде? Пакъ съмъ азъ. Сега,това твърдение на тези факлй верни ли см? Не. Даже този фавт® на човѣ шката красота,която харата сега имат®,и тя е назаем® взета. Че е на заем®. взета,аз® да ви докажа това. Това,което е твое никой не може да .ти го вземе,то е реално само вое, Това,коетр никой не може да ти го вземе,това е твое,-и за него си работилъЩтоза,което принадлежи към® твоето собствено съзноиие,никое същество не е в® състояние да ти го вземе;а това,което не е твоо,всѣки може да ти го вземема една власть надъ тебе,искаш® не искаш® це го дадеш®. Следователно,щом® красотата могат® да я вземат®, назаем® ок я вз$л®. Щом® твоята интелигентност® може да ти се вземе,назаем® си я.ввЬл Щом® твоята сила може да ти се вземе,назаем® си я взЬл®.Нали нѣкои казват®' изгубци® си силата. Или -ама аз® едно врѣме бѣх® по-умен®Щом® си изгубил: тази интелигентност®,тя не е твоя. Само това,на което всѣкога можеш® да ра: ти капитал®, ' рѣхаднитЬ състояния,конто вие прѣтърпяота,показва истината,че капиталъгъ. съ който оперирате „ „ „ J ’ ’по ° вашъ;какво i ма да се безпокоите,че сж дошли да си взе матътова,което не е ваше. . 
9. ' Mil Та сега ще прилагате новия начин®. НЬкой пъть вие се чувствувате нещастни»! Казвате:изгубих® си кира. Щомъ си го изгубил®,значи,този мир® не е твой» Онзи,който ти го е дал®,си го е взѢлъД Е,какво да правя? Ще идеш® да помоя лиш® да ти го върнат® пак®.Казвам® сега,т5зи противоречия,които съществува ' • ' ' ' ' ,n® свѣта,тр£бва да иамѣрите ваши ли е :. Най-п®рво требва да имате една но® ва Лилософия,едно ново разбиране на живота. Казва нѣкой -много страдаме. А Ама много се радваме. Хубаво, Питаме тогава: не могате ли да звемате страданието ти хората? Е,искаме да ми го зземате.3начи,той терен да даде нѣкому страданието си. Той терси да памЬр:г нѣкой,че да му го тури на герба, че да се освободи оте него. Пеке щоме дерде до щастието,хората не го давате., Цоие ти искаше да се освободите оте твоето страдание,тогава и оте много рей дости требва дасе освободите. Be прир дата съществува едно с® отвѣтствие:' на всѣко страдание сеотдЬтствува и една радость.Ако ти искаше да се освоI бодйше оте едно страдание,трЬбвя да сз освободите и оте една радоствПеке! има и страдания,които см собствено нане произведение, и оте тѣхе по никой I иачине не можеше даое освободиш®; но с оте радоститЬ cir тогава,които съот-н в-Ьтотвувате на тѣзи страдания не можене да се освободите. Тѣ ох собствено твои. Има тогавасамо единъ иачине, ве пасе страданието и радостьта се проявявате по кЬкон пъть,за да се проява една собствена наша радость,ние трѣб: •ва да разредим® радостьта съ страданието,тогава се проявява животаКазват може и безъ страдание въ живота, но тогава требва да съедим® радостьта и- страданието. Казват всЬко страдание трѣбва до. изчезне. Но и всѣка радость w тя требва да изчезне. Има единъ животъ който може дание. Но тогава живатът® ще бъде и бег ъ радость. да се прояви безъ стра{ Опишете ми тогава,какъвъ{ цубкде този животъ без тоянис,и то сѣдуището: вЕпкиятъ умъ иоше да си страдания и безъ радостьПрЬдставете си едно със, тебе ти донеса;ъ най-хубавата дреха,каквато чо;' представи. Зим» те ти дрехата тебе ни най-малко не ти мръдва лицето. Донесли я и я воли пол оже' едното и въ другото сТйГХние ти пиене едно и с'що ъс.тояДнс.Въ сегашното сестояние,ако ти вземате ‘дрех: та,ти викаш®,нѣщо ти мръдне сълзи оте очите ти. А слйд® оте вмтрЬ,оЬе това могате да като ти дадат® дрехата,ти се ти прокЬпат® и зарадваше въ с®рд-;ц,ето си,и ходиш® да разправяш® затова. Първото състояние се отличава по то- ва,че като ти донесат® дрехата,и като ти я вземат®,ти седиш® въ едно и схщ' положение.Сега азъ правя своите заключения,казвамънему му е все едно,далй му давате дрехата или въ безразличието,то е филосоуия.Въ него все Ml :у е еднакво, не безразлично. Защо#; едно състояние пак® на недоволство.Бсзразбичието не има идно вхтрЬшно недоволство 
10. Понеже той о опитал® зодиак® горчеииинтЬ,и втори пмть той не иска да го пъкат®,но идна да се оплита въ същите .страданпя»Но все таки онзи номоже да гледа спокойно,не че гледа безр'.злично,по не иска да се оплете,казвал много пити съйъ страдал® отъ това, безразлично ти е,значи,не искам® да пра вя опит®. А онзи,които има дрсхатаСтой има друго състояние.Има едно съст яниелдЬто 'човйкъ и радостите и сЦрбитЬ не го интерисуватъНо въ неговото съзнание има една яден много по-висока,която поглъща неговия ум®,че 1 той па тзп работи не обръща, внимание.II тон само погледне спокойно на тс На съвременен® език® мога, .да го изразя: тЬзи хубавнтЬ дрехи, дайте ги ни другѣ. Едно време аз® ги желаЬхъ,на дойдоха неврЬмото,п®къ сега ми ох пепртрЬбпи. Сега вече инам® нйщо много пубаве,по-високо отѣ уова,дайтр тЬзи дрехи на едннъ,който попе да се рядра па тхъ,тъй както аз® едно врбме' Това вече не е индифирентмость.Too £ човйкъ не е и безразличен®, но въ нег има вече една друга радост казва,дайте ги на другъ.В® него има найгсл-Ъмата благо,което по-напрдъ щ! шо да му бъде нещастие. Та казвам®,това е съотношение въ запия умъ.Искам® ?;а ви наведа /Дна мисъльта; не можене ' въ думата си да спрете вие едно желание,не да гз изпъдите,нЬма какво да се изпъди то. Защото,ако ви донесатъ най-хубавите дрехи,в вие ги хвърлите,и кажете:не ми требват® тй,това показва,че у в icRshmu едно негодуваниНа този,който ги носи,вие nir.n да си мръднете кр?лса,нито окото,само ще му кажете:много си хубави тЬзи дрехи,всичко това с много хубаво и добро,но дайте ги друг. му.1,Казвам®,в® християнството и всички тззи модерни cnUipстели,които пиша1 ,т£ искат® да изнесат тази идея на/ самопожсртвувание,че като дойде нЬщо,”и да бъден® готов® да do откешашъ ютъ него. Сега да з преведа друга един® примѣр® на вас® младитЬ.Той о елйдующият®.Представете си,че пекоя клада мока се е влюбила в® единъ отличен® и красив® .момък®,най-красивия мом®к®,който съществува в® свЬта.Влюбила се е така,че сърдщсто й се запалило отъ 4-тЬ краища,и гори по воичквт® правила,отъ петите до главата,свЬти като овЬщь; но по едно стечение на обстоятелствата,този момък® и попаднал® лодъ угледно дѢро за престхплепио,и го осъждат® на смърт®.Но по друго едно стечение на обстоятелствата една княжеска, дъщеря,ни която бащата1 управлява делата държава,се е влюбил •въ1 него,и му клона,ако ти кожен®.д$ се сгодиш® заради мене,що те пуснат® Тогава идат® при тебе и ти казват®:к®кво искаш®,твоят възлюблон® да го ooLcbts,или да го пуснат® жив®? Да го обесатъ,значн,той ще остане вЬренъ на тебе, да го пуснат® жив®, :той що изневери,Другото попожение.Ако-го обесат®,за тебе ще се констатира,че ти си един® егоист®,не разбираш® закс па на жертвата. .......... п-щпоптииии 
'Фй| о 4 11. • Ти не искан® да пожортг о изкоп® той да/ пострада,?, ти да не пострадан®. В® втория случай цо co см' а закона на жертвата, -да го пуснат® ж това показва,че ги си разбрал® пискаща жертвата,казваш®,нека го пусна макар® и друга да го вземе.Аз® с ио като го виждам®,той'като живЬе.мен» де ми биде приятно. Пптаиъ ссгс:стритЬ,впе какво це направите? Ще те ли момъда да живЬе-,илн искат кре? Вио сега це кажете: П да живЬе ! зана нь Е,хуиаво. Това е въдената ейрана,практически //или материялно факт в но 'ВЪ да но изкаидеята. Но тази драма е,коя4о постоянно става въ всЬки единъ отъ вас човИсъ въ свѣта,йъ който тогк драматическо чувство да не става.Единъ ,който е в£рснъ,въ всичкГЛХни е вѣронъ. По въ букваленъ емплъ, думата на вдЬки единъ човЬк, се явява мисъль да го обѣсатъ ли,или го ооѣоатъ,да го пуснатъ. Смдишъ ти и не иожешъ да рѣшишъ,да пожерт вуванъ ли нпо отъ себе кажепъ;нска този случаи на жергватг Ни до повече! нията на смисълз. тон поне си, или да осрвишъ това чувство.Много лесно е да живве.ирка го освободят®.Ана це страдаш®. Но страданието в®' no-друго ячо це страдаш®,това показва,че си разбрал® закона , По добрй е въ този случаи,ти да страдан®,а той Те казвай»,всички вие fare призвани и в® науката живота на тази жертва.Е»Ха фт® това ответи» иЬма ла бжде живъ. 1 ' и въ разбираникакъв® друг1 АКО ХИ в5 дадения случай оставим® took ио'да буде ,обесен®, а си замине по своето предназначение,може да пострада както Хр» отос» е умрЬлв на краста,но снцевуЬиено това показва какъда егоистичен® народа беха евреите,и какво управление имаше римският® народш/кой днес® може да похвали евреите оа разпввкето на Христа?, Кой държав днес® ио. “ да похвали римската империя? скозатолио.факт.га.че могат® да обесят® най-красивият® човек® заради лице и никакво,това показва,че онези ек став кали едни егоисти,а Христос® е оиед® един® ихдрец®.Следователно,ако ние ,ие, разбиране дълбокия сипойл» но квота,Ние не можем® да бхдеи» идеялио' морални.Вече се изисква единъ нов един® нов® морал®. Това о новият® морал орал®. Та в® всинца ви трѣбва да имао което се очертава сега Това си потрЬбнитѣ очертания,това описатели почват® да ото създание почват® въ съзнанието на съврѣмепото човечество. И всички ///// НОВЖЯЖПВОТЪ. А вилното разбиране на иахвврлят® известни линии в® своето оввиаипе.И в® ваш, де. се появяват® тЬзи идеи.Право е,че требва да започ£ новият ШШОТБ, тон е шгаоить на жертвата, н.й-лра. жертвата о,косато раорЬшкк» едно голямо противоречие - „„нта си. Вземете идеята за Бога,да олужнпъ ли ца Бога,или не?да слу_ жипъ ли на човечеството или но? Или даолушшъ ли на себе си или не? : Г 
Въ тазц смисъл-б теното у себе си W да служишъ на себе си,това подразбира да служишъ на Божес Ако ти не под? азбирашъ да служишъ на Божественото въ себе си,тогава животътъ не може да биде разбранъ Сега,каква е основната идия? Да преведа конкретно.Азъ обичамъ да бъда конкретенъ,не само символи. Какво подразбирамъ азъ подъ модата и този момъкъТСлѣдующстс: Момъкът:, това е Божественото у тебе. Момата,това си ти човЕкътъ жертва за ницо да го обесатъ.И ' у насъ всекога По едно стечение на обстоятелствата Божественото става и никакво. По накой лъть Божественото у тебе е осъдено отъ тебе зависи да го окачатъ ли или да го пуснатъ,да го освободатъ\\Ма това подразбирам, НИКОГА НВ СТАВАЙТЕ ПРИЧИНА БОЖЕСТВЕНО! У ВАСЪ ДА ГО ОСДАТЪ! Домъ се е влюбила княжеската дъцеря въ него,кажете: нека го има тя. Домъ тя го има,]фашъ го и тм Та твоятъ идеялъ, доброто, което единъ човекъ има,и делото ювечество може да го има,И доброто,кое' . . 1 I го то1 единъ човекъ може да изгуби,и цялото човечество моце да изгуби.Това е закоиъУКогато Адаиъ изгуби живота си,и цялото човечество изгуби живота ,011. Това е фил ософияуогат о ние е стараемъ да спасинъ единъ човкъ,или 7 когато ние се стараемъ да внесем: 7 доброто въ единъ човекъ,авъ подразбирам ако ние сполучимъ да внесемъ доброто въ една душа,това добро можемъ да внесемъ и въ всички души.И когато не сполучимъ да внесемъ доброто въ една души,ние никъде не можемъ да го .несемъ.Така требва да разсъждавате'1/ Та bs дадения случай ви превеждамъ ?ози законъ и къмъ вашия животъ сега специфично, понеже вие можете да кажете:това съ идейни работи. Законътъ има .друго приложение. Ако ти не можемъ да внесешъ доброто въ една твоя мисъйь ти никъде не можешъ да го внесеш, Ако въ своята мисъль можешъ да внесешъ доброто,тази мисъль до мине въ всичките твои желания.и ти спаоявашъ себе си. Това е верно. Затова всеки единъ отъ васъ требва да се стреми да внос, доброто въ една своя мисъль,въ е;на своя постъпка,и тогава това добро като влезе въ тебе, то е едно динамфсска сила,и това добро ще те спаси. НЬм& нужда ти да внисяшъ доброто въ всеки една твоя мисъль,ги го внеси само на | едно место,и го остави,да се размножава. Да видишъ какъ то се размножавай | Така рабо.тятъ умните хора, А глупавите хора работятй по другняначицъ. УмS ннять човекъ когато иска дасъбере стърготини железни отъ земята,тури единз магннтъ,и изведкижъ всичките стърготини се налепвагъ,събирвтъ на едно мѣс-d . . ги • • т93рн магнита на друго место,и ппкъ събира всичките,А глупавиятъ човекъги събира едио по одао.м -олеко.пХамъ.кой има по-хубав® Иачш1ъ?Кой метода ' i.,e туришй първия мЪтодъ.Като внесешъ доброто въ една воя 
мисъль,въ едно свое желание,а това е единъ голѣмъ магнитъ,които събира всз чко около себе си.И ти спестявапъ : врѣме,и нмашъ единъ органически закона TorafisH каква е основната тсѣль? (Да внесемъ доброто въ една сво мисъль). Нека остане тази идея за доброто въ мисъльта ви. Това си граници тѣ,това е направлението на съзнаниз тАзъ ви говоря за една идея,каяго трЪбва дапроникнс въ съзнанието не всинца ви. Сега всички сенамирате въ борба,въ противоречие,казвамъ ви, този е единъ мацабъ,който трЬбва да има те като-мЪрка. Имаиъ каквото и да е противоречие,или каквото и да е страдание,слри се, це застанешъ на тази страна, -не пожертвувай Божественото въ себе си! ЗАСТАНИ ПА НЕГОВАТА СТРА1Гй_Каквито и да ск резулгатитѣ,нЬма дасъжелявашъ нпкога.Постмпнпъ ли по другъ начинъ,прЬзъ цѣлия си вивотъ ще съжелявамъ,и иѣма да впдишъ добро, Такъвъ е изводътъ. САМО СВЪТЛИЯТБ ПЯТЬ НА МКДРОСТЬТА ВОДИ КБМЬ ИСТИНАТА! ВЬ ИСТИНАТА Е СКРИТЪ КИВОТА! 